Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Нигерия, включително тези от 4 юли 2013 г.(1) и 15 март 2012 г.(2),

—  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън относно Нигерия, включително тези от 26 юни 2014 г. и 15 април 2014 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно отвличанията в Нигерия от 12 май 2014 г.,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на ЕСВД относно Нигерия от 26 юни 2014 г.,

—  като взе предвид решението на Съвета да се добави „Боко Харам“ към списъка на ЕС на терористични организации, което влезе в сила на 29 май 2014 г.,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на генералния секретар на ООН от 30 юни 2014 г.,

—  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН относно децата и въоръжените конфликти, публикуван на 1 юли 2014 г.,

—  като взе предвид посланието на генералния секретар на ООН от 17 юни 2014 г. до панелната дискусия за отбелязване на Деня на африканското дете,

—  като взе предвид доклада на Международния наказателен съд (МНС) относно дейностите по предварително разследване за 2013 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., ратифициран от Нигерия на 29 октомври 1993 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г.,

—  като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от 1981 г., ратифицирана от Нигерия на 22 юни 1983 г.,

—  като взе предвид второто преразглеждане на Споразумението от Котону за периода 2007–2013 г., ратифицирано от Нигерия на 27 септември 2010 г.,

—  като взе предвид Конституцията на Федерална република Нигерия и в частност нейните разпоредби за защита на свободата на религията в глава IV – Право на свобода на мисълта, съвестта и религията,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че „Боко Харам“ е нарастваща заплаха за стабилността на Нигерия, Западна Африка и региона на Сахел; като има предвид, че насилието, предизвикано от тази ислямистка джихадска екстремистка организация е причинило много хиляди смъртни случаи през последните десет години; като има предвид, че организацията безразборно цели християни, умерени мюсюлмани, правителствените служители и институции и на практика всеки, който не спазва нейните догматичен и екстремни убеждения;

Б.  като има предвид, че през нощта на 14-15 април 2014 г. 276 ученички бяха отвлечени от „Боко Харам“ от правителственото средно училище в град Чибок в щата Борно; като има предвид, че до момента над 200 ученички все още са безследно изчезнали; като има предвид, че се съобщава, че силите за сигурност на Нигерия не са отговорили на едно предварително предупреждение; като има предвид, че са налице по-нататъшни отвличания на ученици след нападението в Чибок;

В.  като има предвид, че за отвлечените момичета съществуват сериозни заплахи от сексуално насилие, робство и принудителни бракове;

Г.  като има предвид, че тези отвличания получиха силен отговор от гражданското общество в Нигерия и в целия свят с искания нигерийското правителство да предприеме ефективни действия, за да „върне нашите момичета“, да гарантира защитата на учениците и да се справи с разпространението на „Боко Харам“;

Д.  като има предвид, че са налице тревожни доклади, включително от източници от ЕСВД и от правителствени източници, за безогледно насилие като част от реакцията на правителството, включително от Нигерийската съвместна работна група на военни и полицейски звена, създадена през май 2013 г. за борба с „Боко Харам“;

Е.  като има предвид, че през последните месеци темпът на атаките на „Боко Харам“ се е засилил драстично и те стават все по-ожесточени, с над 4 000 жертви от началото на годината в нападения срещу църкви, училища, пазари и села, както и инсталации за сигурност; като има предвид, че „Боко Харам“ понастоящем разширява обхвата на операциите си, за да включи цялата северна половина на Нигерия и прилежащи зони от съседни държави;

Ж.  като има предвид, че „Боко Харам“ е отговорна за най-малко 18 нападения над цивилни граждани в Северна Нигерия през последните две седмици, съчетани с нарастващо политическо напрежение преди планираните общи избори през 2015 г.;

З.  като има предвид, че нападенията на „Боко Харам“ и реакцията на правителството са причина за криза на бежанците, като над 10 000 души търсят убежище в чужбина, най-вече в Нигер и Камерун, както и за много повече вътрешно разселени лица според Върховния комисар на ООН за бежанците; като има предвид, че това оказва допълнителен натиск върху оскъдните местни продоволствени и водни ресурси, особено в Нигер, която сама се бори с продоволствена несигурност след годините суша;

И.  като има предвид, че хуманитарното положение на голяма част от населението остава критично, като 70% от населението живее с по-малко от 1,25 USD на ден;

Й.  като има предвид, че свободата на изразяване и свободата на пресата са застрашени от заплахи за арест, сплашване, насилие и дори смърт срещу тези, които съобщават за нигерийските органи по критичен начин; като има предвид, че „Боко Харам“ постоянно заплашва да атакува медии, които са отразявали дейността й отрицателно;

К.  като има предвид, че поради обявяването на извънредно положение, което е в сила от 14 май 2013 г. в щатите Борно, Йобе и Адамауа, големи части от тези щати са недостъпни за агенции за хуманитарна помощ, журналисти и репортери; като има предвид, че правителството е спряло мобилните телефонни услуги в редица територии, за да попречи на бунтовниците да комуникират;

Л.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са предлагали многократно своята подкрепа на Нигерия в продължаващите й усилия да защити своите граждани и да разгроми тероризма във всичките му форми, както и за прекратяване на културата на безнаказаност за използването на сексуално насилие;

М.  като има предвид, че на 28 май 2014 г. ЕС включи „Боко Харам“ и нейния лидер Абубакар Шекау в своя списък на терористични организации, следвайки решението на ООН да определи „Боко Харам“ като терористична организация и примера на други международни партньори;

Н.  като има предвид, че Върховният комисар на ООН за правата на човека Нави Пилай предупреди, че атаките на „Боко Харам“ може да представляват престъпления срещу човечеството; като има предвид, че предварително разследване на МНС потвърждава това предупреждение, като заключава, че има основателни причини да се вярва, че „Боко Харам“ извършва престъпления срещу човечеството и военни престъпления;

1.  Строго осъжда непреставащата вълна от въоръжени и бомбени атаки, самоубийствените атентати, отвличанията и други актове на насилие, извършени от терористичната секта „Боко Харам“ срещу граждански, правителствени и военни цели в Нигерия, в северните райони, както и в Абуджа и Лагос; призовава за незабавно и безусловно освобождаване на ученичките от Чибок;

2.  Изразява своето дълбоко съчувствие на семействата на жертвите и подкрепя усилията на правителството на Нигерия да спре насилието и да изправи отговорните пред правосъдието;

3.  Призовава нигерийското правителство и нигерийските органи да работят заедно, за да гарантират безопасното връщане на момичетата по домовете им, да подобрят прозрачността относно спасителните операции и да предоставят подходяща информация и медицинска и психологическа помощ за семействата на отвлечени момичета, за да се сложи край на атмосферата на подозрение;

4.  Изразява дълбока загриженост от факта, че „Боко Харам“ активно въвлича жени и деца като част от своята кървава партизанска кампания, и осъжда явното нарушаване на основните права, изразяващо се в обстоятелството, че „Боко Харам“ забранява на младите момичета и момчета да имат достъп до образование;

5.  На мнение е, че механизмът за мониторинг и докладване на сериозни нарушения на правата на децата в ситуации на въоръжен конфликт следва да бъде активиран в Нигерия и че УНИЦЕФ следва да увеличи своя капацитет в тази област, в съответствие с неговия мандат;

6.  Изразява също така своята дълбока загриженост във връзка със съобщенията за насилствено приемане на вярата на исляма и налагането на законите на шариата като част от заявената цел на организацията за създаване на ислямски халифат в северната част на Нигерия;

7.  Настоятелно призовава правителството на Нигерия и нейните въоръжени сили да проявяват сдържаност при справянето с бунтовническото насилие и да гарантират, че всички усилия за борба срещу такова насилие се извършват съгласно задълженията на нигерийското правителство по силата на международното право; изисква от нигерийските органи да разследват твърденията за безразборно и прекомерно насилие от страна на правителствените сили, включително опожаряването на къщи и екзекутирането на заподозрени членове на „Боко Харам“ или дори граждани без очевидна връзка с организацията, както и да изправят пред съда извършителите на тези престъпления;

8.  Настоятелно призовава правителството на Нигерия да води борба не само с бунта на „Боко Харам“, но също и с някои от основните причини за него, включително слабото развитие, широко разпространената корупция, присвояването на парите от петрола, радикализацията и липсата на перспективи, и призовава държавите – членки на ЕС да помогнат на Нигерия за решаването на тези проблеми;

9.  Също така настоятелно призовава нигерийските органи да преодолеят икономическо разделение между северната и южната част на страната, включително чрез осигуряване на по-добро образование и здравни услуги в северната част, и да гарантират справедливо разпределение на ползите от петролното богатство чрез държавния бюджет, за да се гарантира добро регионално развитие;

10.  Подчертава по-конкретно значението на една независима, безпристрастна и достъпна съдебна система за прекратяването на безнаказаността и подобряването на спазването на принципите на правовата държава и основните права на населението; поради това призовава за подобряване на ефикасността и независимостта на съдебната система на Нигерия като средство за ефективно използване на наказателното правосъдие за борба с тероризма;

11.  Настоятелно призовава нигерийското правителство да признае и зачита свободата на пресата и медиите и да даде възможност на журналистите и репортерите да имат достъп до фронтовата линия, тъй като пресата и медиите могат да изпълняват важна роля в укрепването на отговорността и документирането на нарушенията на правата на човека;

12.  Повтаря призивите си за отмяна на Закона за забрана на еднополовите бракове, както и на раздели 214, 215 и 217 от Наказателния кодекс на Нигерия, които биха изложили ЛГБТ лицата – както нигерийски граждани, така и чужденци –на сериозен риск от насилие и арест;

13.  Изразява загриженост относно увеличаването на трафика на хора и контрабандата на наркотици и оръжие в региона и техните връзки с ислямския тероризъм; отбелязва също така връзките между въоръжените групи на „Боко Харам“, Ал-Каида в ислямския Магреб и Ал Шабаб в тази незаконна дейност; призовава нигерийското правителство, в сътрудничество с правителствата от Икономическата общност на западноафриканските държави, други правителства и международни агенции, да премахнат тази търговия като част от усилията за борба с разпространението на международния тероризъм и източниците, които го финансират;

14.  Призовава настоятелно ЕСВД, Съвета и Комисията да работят съвместно с ООН и други международни партньори за спиране на финансирането и ограничаване на движението на „Боко Харам“ и по-специално на водачите му;

15.  Призовава ЕСВД, Комисията, държавите – членки на ЕС и международните партньори да продължат да си сътрудничат с Нигерия, включително по случая с ученичките от Чибок, както двустранно, така и посредством регионални структури и структури на ООН в усилията за оказване на помощ, обучение на силите за сигурност и обмен на разузнавателна информация;

16.  Призовава ЕСВД и Комисията бързо да подпишат стратегията за Нигерия за периода 2014–2020 г. и да включат подпомагане и подкрепа, насочени към премахване на първопричините за появата на „Боко Харам“;

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на федералното правителство на Нигерия, на институциите на Африканския съюз, на генералния секретар на ООН, на Общото събрание на ООН, на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС, както и на Панафриканския парламент.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0335. (2) ОВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 97.