Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2014/2716(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B8-0059/2014

Разисквания :

Гласувания :

PV 17/07/2014 - 10.7

Приети текстове :

P8_TA(2014)0011

Приети текстове
PDF 290kWORD 64k
Четвъртък, 17 юли 2014 г. - Страсбург
Положението в Ирак
P8_TA(2014)0011RC-B8-0059/2014

Резолюция на Европейския парламент от 17 юли 2014 г. относно положението в Ирак (2014/2716(RSP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Ирак, и по-специално резолюцията от 27 февруари 2014 г. относно положението в Ирак (1),

—  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, както и резолюцията си от 17 януари 2013 г. относно Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак(2),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Ирак, и по-специално тези от 23 юни 2014 г.,

—  като взе предвид изявленията на генералния секретар на ООН относно Ирак,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Ирак е страна,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията, приети на 24 юни 2013 г.,

—  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Ирак,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2014 г. относно Саудитска Арабия, нейните отношения с ЕС и ролята ѝ в Близкия изток и Северна Африка(3), своята резолюция от 24 март 2011 г. относно отношенията между Европейския съюз и Съвета за сътрудничество в Персийския залив(4) и своята резолюция от 3 април 2014 г. относно стратегията на ЕС спрямо Иран(5);

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Ирак продължава да е изправен пред сериозни политически, свързани със сигурността и социално-икономически предизвикателства, като политическата сцена в страната е извънредно фрагментирана и белязана от насилие и сектантски политики, силно накърняващи легитимните стремежи на иракския народ за мир, просперитет и реален преход към демокрация; като има предвид, че Ирак е изправен пред най-тежката вълна на насилие от 2008 г. насам;

Б.  като има предвид, че джихадската фракционна група на Ал-Кайда – Ислямска държава (ИД), бившата Ислямска държава в Ирак и Леванта (ISIL), завладя части от северозападен Ирак, включително втория по големина град в Ирак – Мосул, което беше последвано от екзекуции по бързата процедура на иракски граждани, от налагането на сурово тълкуване на Шериата, от разрушаването на шиитски, суфитски, сунитски и християнски храмове и светилища, както и от други зверства спрямо цивилното население;

В.  като има предвид, че разпадането на иракско-сирийската граница осигури на ИД възможности да засили присъствието си и в двете държави; като има предвид, че ИД е толерирана или дори подкрепяна от части от разочарованото сунитско население и бившите сподвижници на партията „Баас“; като има предвид, че на 29 юни 2014 г. беше съобщено, че ИД е обявила създаването на „халифат“ или „ислямска държава“ на териториите, които контролира в Ирак и Сирия, и като има предвид, че нейният лидер Абу Бакр ал Багдади се е самообявил за халиф;

Г.  като има предвид, че ИД си е осигурила значими източници на приходи, като е плячкосала банки и предприятия на контролираните от нея територии, като е завзела шест петролни полета в Сирия, включително най-голямото съоръжение за производство на петрол в Сирия – полето „Ал Омар“, което е близо до границата с Ирак, и като получава средства от богати донори, особено от Саудитска Арабия, Катар, Кувейт и Обединените арабски емирства;

Д.  като има предвид, че бързото разгръщане на ИД разкри нестабилността на иракската армия и институции, които са белязани от корупция, сектантство и от изключващите политики на правителството на министър-председателя Нури ал Малики, което доведе до значително отчуждаване на сунитите и другите малцинства в Ирак;

Е.  като има предвид, че в средата на юни 2014 г. военни части на кюрдското регионално правителство поеха контрола над многоетническия град Киркук, като по този начин интегрираха оспорваната от десетилетие и богата на петролни залежи територия към кюрдската провинция, и като има предвид, че кюрдското правителство обяви планове за провеждането на референдум сред кюрдското население за получаване на независимост от Ирак;

Ж.  като има предвид, че ЕС призна проблемите, пред които е изложен кюрдският регион и кюрдското регионално правителство, които са приели голям брой вътрешно разселени лица;

З.  като има предвид, че на 30 април 2014 г. бяха проведени парламентарни избори в Ирак и партията на министър-председателя Нури ал Малики „Съюз за правова държава“ спечели мнозинство; като има предвид, че действащото правителство не успя да изгради по-приобщаващо общество в Ирак; като има предвид, че има все повече призиви към Ал Малики да не иска трети мандат като министър-председател и вместо това да бъде сформирано истинско приобщаващо правителство; като има предвид, че шиитският религиозен лидер Аятолах Систани призова всички иракски партии незабавно да постигнат консенсус за такова правителство, но до този момент новоизбраният иракски парламент не е успял да постигне това;

И.  като има предвид, че Съединените американски щати, Русия и Ислямската република Иран предоставиха подкрепа за правителството на Ирак; като има предвид, че президентът на Иран Хасан Рохани показа готовност да сътрудничи на САЩ за справяне със заплахата от ИД в Ирак, докато екстремистки сунитски въоръжени групировки в региона, включително и ИД, получават през последните години идеологическа подкрепа от организации в Саудитска Арабия и някои държави от Залива;

Й.  като има предвид, че според някои информации стотици чуждестранни бойци, включително много от тях граждани на държави – членки на ЕС, са се присъединили към борбата, на страната на ИД; като има предвид, че въпросните граждани на ЕС са идентифицирани от правителствата на държавите членки като лица, представляващи риск за сигурността;

K.  като има предвид, че съгласно данните на Службата на ООН за координация по хуманитарните въпроси (OCHA) в централен и северен Ирак има приблизително 1,2 милиона вътрешно разселени лица, а 1,5 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ; като има предвид, че бунтът на ИД доведе до хуманитарна криза, и по-специално до масово разселване на цивилни граждани; приветства решението на ЕС да увеличи хуманитарната помощ за Ирак с 5 милиона евро за предоставяне на основна помощ за разселените лица, като по този начин финансовите средства за хуманитарна помощ за Ирак през 2014 г. достигнаха 12 милиона евро;

Л.  като има предвид, че иракската конституция гарантира равенството на всички граждани по закон, както и „административните, политическите, културните и образователните права на различните народности“; като има предвид, че иракското правителство носи отговорността за гарантиране зачитането на правата, благосъстоянието и сигурността на цялото население;

M.  като има предвид съобщенията за умишлен тормоз на жени и момичета в Ирак, както и за отвличания, изнасилвания и принудителни бракове от страна на бойци на ИД и други въоръжени групировки; като има предвид, че според доклада на „Хюман райтс уоч“ от 12 юли 2014 г. иракските сили за сигурност и правителствените милиции изглежда незаконно са екзекутирали най-малко 255 затворници през последния месец, като предполагаемо отмъщение за убийствата, извършени от бойци на ИД;

Н.  като има предвид, че около 10 000 души от предимно християнските общности в историческия асирийски град Каракош (известен също като Ал-Хамдания) избягаха от домовете си на 25 юни 2014 г., след като гранати, изстреляни с минохвъргачки, паднаха в близост до града; като има предвид, че според оценки най-малко половината от християните в Ирак са напуснали страната от 2003 г. насам; като има предвид, че според Международния ден на отворените врати броят на християните в Ирак е намалял значително — от 1,2 милиона в началото на 90-те години на миналия век до 330 000—350 000 понастоящем;

1.  Изразява дълбоката си загриженост във връзка с бързо влошаващото се положение със сигурността в Ирак; категорично осъжда атаките, извършени от ИД срещу иракски граждани и иракската държава, водещи до екзекуции по бързата процедура, налагане на строго тълкуване на законите на Шериата, унищожаване на храмове и регионалното историческо, културно и художествено наследство, както и други зверства; предупреждава, че екстремистките антишиитски и антихристиянски възгледи на ИД увеличават риска от масови сектантски убийства, ако се допусне ИД да запази завзетата от нея територия и да я разшири допълнително;

2.  Категорично осъжда нападенията, насочени срещу граждански цели, включително болници, училища и религиозни храмове, както и използването на екзекуции и сексуално насилие в конфликта; подчертава факта, че не следва да има безнаказаност за извършителите на тези актове; изразява дълбока загриженост във връзка с хуманитарната криза и масовото разселване на цивилни лица;

3.  Подкрепя иракските органи в борбата срещу тероризма на ИД и други въоръжени/терористични групировки, но подчертава, че ответните действия в областта на сигурността трябва да бъдат комбинирани с устойчиво политическо решение, като бъдат включени всички сегменти на иракското общество и бъде преодоляно основателното им недоволство; освен това подчертава, че в борбата срещу тероризма трябва да се спазват правата на човека и международното хуманитарно право; настоятелно призовава иракските сили за сигурност да действат в съответствие с международното и националното право, като изпълняват ангажиментите на Ирак по отношение на международните споразумения за защита на правата на човека и основните свободи; призовава иракското правителство и всички политически лидери да предприемат необходимите мерки за гарантиране на сигурността и защитата на всички иракски граждани, и по-специално на представителите на уязвимите групи и религиозните общности;

4.  Безрезервно отхвърля и счита за нелегитимно съобщението на ръководителите на ИД, че са създали халифат в контролирани от тях райони, и отхвърля идеята за едностранни промени на международно признатите граници чрез упражняването на сила, като същевременно се зачитат основните права и свободи на хората в контролираните от ИД територии;

5.  Подчертава, че с резолюции 1267 (1999) и 1989 (2011) на Съвета за сигурност на ООН на организацията „Ислямска държава“ е наложено оръжейно ембарго и запор на активите, и изтъква значението на бързото и ефективно прилагане на тези мерки;

6.  Счита, че парламентарните избори, проведени в Ирак на 30 април 2014 г., представляват възможност за създаване на истинско представително правителство с всеобхватен дневен ред; приветства избора на новия председател на парламента на Ирак на 15 юли 2014 г.; настоятелно призовава всички политически лидери, по-специално министър-председателя Нури ал Малики, да гарантират незабавното сформиране на приобщаващо правителство; подчертава, че това правителство следва да представлява по подходящ начин политическото, религиозното и етническото многообразие на иракското общество, с цел да се спрат кръвопролитията и разпокъсаността на страната;

7.  Призовава всички организации в региона да допринасят за усилията за насърчаване на сигурността и стабилността в Ирак, и по-специално да поощряват иракското правителство да обърне внимание на сунитското малцинство и да реорганизира армията по един приобщаващ, несектантски и безпристрастен начин;

8.  Призовава всички регионални организации да направят всичко възможно за преустановяване на всякакви дейности на държавни или частни органи, свързани с пропагандирането и разпространяването на екстремистки ислямски идеологии чрез думи и действия; призовава международната общност, и по-специално ЕС, да улесни регионалния диалог относно проблемите в Близкия Изток и да включи всички важни заинтересовани страни, по-специално Иран и Саудитска Арабия;

9.  Подчертава, че ЕС следва да разработи цялостен подход към политиката в региона, и по-специално Иран, Саудитска Арабия и другите държави от Персийския залив да бъдат включени като основни участници в усилията за намаляване на напрежението в Сирия и Ирак;

10.  Подчертава необходимостта от зачитане на правата на човека и основните свободи в настоящия период на криза, и по-специално свободата на изразяване, свободата на печата и цифровата свобода;

11.  Отбелязва съобщението на регионалното кюрдско правителство за провеждането на референдум за независимост; все пак призовава парламента и президента на Иракския Кюрдистан Масуд Барзани да подкрепят прилагането на приобщаващ процес по отношение на правата на некюрдските малцинства, живеещи в провинцията;

12.  Изразява загриженост във връзка с информацията за присъединяването на стотици чуждестранни бойци, включително граждани на държави — членки на ЕС, към бунта на ИД; освен това призовава за международно сътрудничество, с цел предприемане на необходимите правни действия срещу всички лица, заподозрени в участие в терористични актове;

13.  Приветства решението на ЕС от 19 юни 2014 г. да увеличи хуманитарната помощ за Ирак с 5 милиона евро с цел предоставяне на основна помощ за разселените лица, като по този начин финансовите средства за хуманитарна помощ за Ирак през 2014 г. достигнаха 12 милиона евро;

14.  Потвърждава поетия от ЕС ангажимент да укрепи своите отношения с Ирак, включително чрез прилагане на Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак (СПС); призовава Съвета да продължи да съдейства на Ирак за насърчаване на демокрацията, правата на човека, доброто управление и правовата държава, включително чрез надграждане на опита и постиженията на интегрираната мисия на Европейския съюз за спазване на правовия ред в Ирак (EUJUST LEX-Iraq); подкрепя също така усилията на Мисията на ООН за подпомагане за Ирак (UNAMI) и тези на специалния представител на генералния секретар на ООН за подпомагане на правителството на Ирак в укрепването на демократичните институции и процеси, насърчаването на принципите на правовата държава, улесняването на регионалния диалог, подобряването на основните услуги и гарантирането на защитата на правата на човека;

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и Съвета на представителите на Ирак, регионалното правителство на Кюрдистан, генералния секретар на Организацията на обединените нации и Съвета на Организацията на обединените нации по правата на човека.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0171.
(2) Приети текстове, P7_TA(2013)0023.
(3) Приети текстове, P7_TA(2014)0207.
(4) ОВ C 247 E, 17.8.2012 г., стр. 1.
(5) Приети текстове, P7_TA(2014)0339.

Правна информация - Политика за поверителност