Европейският парламент,

—  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

—  като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС), и по‑специално член 5, който определя престъплението „агресия“ като едно от основните престъпления в рамките на юрисдикцията на МНС,

—  като взе предвид измененията от Кампала на Римския статут, приети на Конференцията за преразглеждане, проведена през 2010 г. в Кампала, Уганда, и по‑специално Резолюция RC/Res.6 относно престъплението „агресия“,

—  като взе предвид Решение 2011/168/ОВППС на Съвета и позоваването в него на измененията от Кампала,

—  като взе предвид преразгледания план за действие, приет на 12 юли 2011 г. в съответствие с Решение 2011/168/ОВППС на Съвета,

—  като взе предвид резолюцията си от 19 май 2010 г. относно Конференцията за преразглеждане на Римския статут на Международния наказателен съд, която ще се проведе в Кампала, Уганда(1),

—  като взе предвид резолюцията си от 17 ноември 2011 г. относно подкрепа от страна на ЕС за Международния наказателен съд (МНС): отговор на предизвикателствата и превъзмогване на трудностите(2),

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека,

—  като взе предвид деветия доклад на Международния наказателен съд до ООН за 2012—2013 г.,

—  като взе предвид изхода от 25-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека, проведена през април 2014 г.,

—  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на Латиноамериканския парламент от 19 и 20 октомври 2013 г. относно „Насърчаване на Международния наказателен съд и ратифициране на измененията от Кампала“ (AO/2013/07XXIX),

—  като взе предвид резолюцията на Асамблеята на държавите — страни по Римския статут на Международния наказателен съд, от 27 ноември 2013 г. относно „Укрепване на Международния наказателен съд и на Асамблеята на държавите — страни по Статута“, която съдържа призив към бъдещите държави – страни по Римския статут, да ратифицират Статута с последните му изменения, призив към всички държави — страни по Римския статут, да обмислят ратифицирането на измененията и признаване на неотдавнашното ратифициране на измененията от страна на редица държави — страни по Римския статут (ICC-ASP/12/Res.8),

—  като взе предвид наръчника за ратифициране и прилагане на измененията от Кампала на Римския статут на МНС, издаден от Постоянното представителство на Княжество Лихтенщайн към Организацията на обединените нации, Глобалния институт за предотвратяване на агресия и Лихтенщайнския институт за самоопределяне към Принстънския университет,

—  като взе предвид Международния ден на правосъдието, честван на 17 юли, който отбелязва напредъка към по-голяма степен на отчетност за престъпления срещу човечеството, военни престъпления и геноцид,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че държавите членки на ЕС, са силни поддръжници на МНС от момента на неговото създаване, като предоставят финансова, политическа, дипломатическа и логистична подкрепа, като същевременно насърчават универсалността на Римския статут и защитават целостта му с цел да се укрепи независимостта на Съда;

Б.  като има предвид, че на 17 ноември 2011 г.(3) Парламентът приветства приемането на измененията от Кампала на Римския статут, включително относно престъплението агресия, и призова всички държави членки да ги ратифицират и да ги въведат в националното си законодателство;

В.  като има предвид, че на 18 април 2012 г. Парламентът впоследствие прие резолюция(4) и призова Съвета и Комисията да използват своя международен авторитет в интерес на утвърждаването и засилването на универсалността на Римския статут за едно международно прието определение на фактическия състав на актовете на агресия в нарушение на международното право;

Г.  като има предвид, че ратифицирането на измененията от Кампала на Римския статут относно престъплението агресия от страна на най-малко 30 държави — страни по Римския статут, и приемането на решение след 1 януари 2017 г. с мнозинство от две трети от държавите — страни по Римския статут, ще дадат възможност за създаване на постоянна система за международна наказателна отчетност чрез наказване на престъплението агресия;

Д.  като има предвид, че 122 държави са страни по Римския статут на Международния наказателен съд;

Е.  като има предвид, че към настоящия момент 14 държави — страни по Римския статут, са ратифицирали измененията от Кампала относно престъплението агресия, включително осем държави членки на ЕС, а именно Белгия, Естония, Германия, Кипър, Люксембург, Словакия, Словения и Хърватска; като има предвид, че в момента най-малко 35 държави страни по Римския статут, работят активно по ратифицирането на измененията относно престъплението агресия, а други са поели ангажименти за ратифициране;

Ж.  като има предвид, че на 8 май 2012 г. Лихтенщайн стана първата страна, която ратифицира измененията относно престъплението агресия заедно с измененията на член 8 (военни престъпления), приети на Конференцията за преразглеждане на Римския статут на МНС, проведена през 2010 г. в Кампала, Уганда;

З.  като има предвид, че държави, които не са страни по Римския статут, могат да ратифицират Римския статут, включително измененията от Кампала, и по този начин могат да допринесат за задействането на юрисдикцията на МНС по отношение на престъплението агресия;

И.  като има предвид, че измененията от Кампала са в пълно съответствие с Устава на ООН, тъй като те инкриминират единствено най-тежките форми на незаконна употреба на сила, а именно тези, които явно нарушават Устава на ООН по своя „характер, сериозност и мащаб“;

Й.  като има предвид, че юрисдикцията на МНС по отношение на престъплението агресия ще допринесе за принципите на правовата държава на международно равнище и за международния мир и сигурност чрез възпиране на незаконното използване на сила, като по този начин проактивно ще допринесе за предотвратяването на такива престъпления и за укрепването на траен мир;

K.  като има предвид, че ратифицирането от държавите на двете изменения на Римския статут, приети в Кампала, и задействането на юрисдикцията на МНС по отношение на престъплението агресия ще спомогнат за прекратяване на безнаказаността на извършителите на това престъпление;

Л.  като има предвид, че ратифицирането на измененията от Кампала и задействането на юрисдикцията на МНС по отношение на престъплението агресия ще допринесат за защитата на правата на човека чрез инкриминиране на деянието агресия, което често е в началото на причинно-следствената връзка на грубите нарушения на правата на човека и тежките нарушения на международното хуманитарно право и на международното право в областта на правата на човека;

M.  като има предвид, че инкриминирането на актовете на агресия също ще защити правото на живот на бойците, които незаконно са изпратени на война, и тези на нападнатата държава, като по този начин се отстрани един пропуск в Римския статут и в международното хуманитарно право, тъй като те понастоящем са насочени единствено към защита на цивилните лица и други категории „защитени лица“;

Н.  като има предвид, че задействането на юрисдикцията на МНС по отношение на престъплението агресия ще допринесе за универсалността на Римския статут, тъй като някои държави могат да бъдат заинтересовани от ратифицирането на пълния Римски статут, включително измененията от Кампала, което също така ще послужи на техните национални политически цели за възпрепятстване на незаконна употреба на сила срещу тях;

1.  Изразява отново пълната си подкрепа за работата на Международния наказателен съд в подпомагането на прекратяването на безнаказаността на извършителите на най-тежките престъпления, предизвикващи безпокойството сред международната общност;

2.  Призовава ЕС да приеме обща позиция относно престъплението агресия и измененията от Кампала;

3.  Подчертава значението на принципа на универсалност на Римския статут и настоятелно призовава ЕС да заеме водеща позиция в настояването за влизане в сила на измененията от Кампала относно престъплението агресия и в подпомагането на полаганите понастоящем усилия за постигане на тази цел, както и да насърчи своите държави членки първо да ратифицират изменението и след това положително да подкрепят еднократното решение на Асамблеята на държавите — страни по Римския статут, след като са постигнати необходимите 30 ратификации, с цел задействане на юрисдикцията на МНС по отношение на престъплението агресия;

4.  Подчертава необходимостта от активно насърчаване на подкрепата за МНС, ратифицирането на Римския статут с последните му изменения и ратифицирането на двете изменения от Кампала във всички външни дейности на ЕС, включително чрез специалния представител на ЕС за правата на човека (СПЕС) и делегациите на ЕС на място, включително и техническа помощ за държавите, които се стремят към ратификация и/или прилагане; призовава в това отношение ЕС и неговите държави членки да подновят ангажиментите и подкрепата си, включително финансова, по отношение на МНС;

5.  Призовава ЕС да се ангажира с борбата срещу геноцида, престъпленията срещу човечеството, военните престъпления и престъплението агресия и призовава борбата срещу безнаказаността за тежките нарушения на правата на човека да се превърне в приоритет за ЕС и за държавите членки в техните външни действия; насърчава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията да положи повече усилия за насърчаване на прилагането и спазването на нормите на международното хуманитарно право като цяло, включително от страна на недържавни въоръжени групировки;

6.  Призовава държавите членки бързо да приведат националното си законодателство в съответствие с определенията, приети в измененията от Кампала, както и с други задължения по Римския статут, да създадат възможност за национално разследване и наказателно преследване на престъпления от страна на държавите членки на ЕС, и да сътрудничат на Съда;

7.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите членки, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, на специалния представител на ЕС за правата на човека и на председателя на Международния наказателен съд.

(1) ОВ С 161 Е, 31.5.2011 г., стр. 78. (2) ОВ С 153 Е, 31.5.2013 г., стр. 115. (3) Приети текстове, P7_TA(2011)0507. (4) Приети текстове, P7_TA(2012)0126.