Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Ирак и Сирия,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Ирак и Сирия,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 30 август 2014 г. относно Ирак и Сирия,

—  като взе предвид декларациите на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Ирак и Сирия,

—  като взе предвид резолюция 2170 (2014) на Съвета за сигурност на ООН и резолюция S-22/L.1 (2014) на Съвета на ООН по правата на човека,

—  като взе предвид изявленията на генералния секретар на ООН относно Ирак и Сирия,

—  като взе предвид декларацията от срещата на високо равнище на НАТО от 5 септември 2014 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно утвърждаването и защитата на свободата на религията и убежденията, приети на 24 юни 2013 г.,

—  като взе предвид заключенията на Парижката конференция от 15 септември 2014 г. относно сигурността в Ирак и борбата срещу Ислямската държава,

—  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, както и резолюцията си от 17 януари 2013 г. относно Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак(1),

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че сигурността и хуманитарната ситуация в Ирак и в Сирия, които вече бяха критични, допълнително се влошиха вследствие на окупацията на части от тяхната територия от джихадистката фракционна група на Ал Кайда – Ислямска държава (ИД); като има предвид, че транснационалният характер на ИД и на свързаните с нея терористични групировки представлява заплаха за по-широкия регион; като има предвид, че нараства загрижеността за благосъстоянието на онези, които все още са блокирани в районите, контролирани от силите на ИД;

Б.  като има предвид, че разпадането на целостта на иракско-сирийската граница осигури на ИД възможности да засили присъствието си и в двете държави; като има предвид, че през последните месеци ИД разшири завладените от нея територии от източна Сирия до северозападната част на Ирак, включително втория по големина град в Ирак — Мосул; като има предвид, че на 29 юни 2014 г. беше съобщено, че ИД е обявила създаването на „халифат“ или „ислямска държава“ на териториите, които контролира в Ирак и в Сирия, и като има предвид, че нейният лидер Абу Бакр ал Багдади се е самообявил за халиф; като има предвид, че ИД не признава международно признатите граници и обяви намерението си да разпространи „ислямския халифат“ към други държави с преобладаващо мюсюлманско население;

В.  като има предвид, че завладяването на територии в Ирак и в Сирия беше последвано от налагането на строгото тълкувание на законите на шериата; като има предвид, че в районите, които се намират под контрола на ИД и на свързаните с нея групировки, биват извършвани тежки нарушения на международното хуманитарно право и на правата на човека, включително целенасочени убийства, насилствена смяна на вярата, отвличания, продажба на жени, робство на жени и деца, вербуване на деца за самоубийствени бомбени атентати, сексуален и физически тормоз и изтезания; като има предвид, че ИД е отговорна за убийствата на журналистите Джеймз Фоли и Стивън Сотлоф, както и на хуманитарния работник Дейвид Хейнс; като има предвид, че атаките на силите на ИД са насочени срещу християнски, язидски, туркменски, шабакски, какайски, сабейски и шиитски общности, както и срещу много араби и сунитски мюсюлмани; като има предвид, че джамии, паметници, светилища, църкви и други места за поклонение, гробове и гробища, както и обекти на археологическото и културното наследство стават предмет на умишлено унищожаване;

Г.  като има предвид, че неотдавна иракски християни бяха преследвани, лишени от основните им права и принудени да напуснат домовете си и да станат бежанци поради своята религия и убеждения; като има предвид, че според Международния ден на отворените врати броят на християните в Ирак е намалял значително – от 1,2 милиона в началото на 90-те години на миналия век до 330 000—350 000 понастоящем; като има предвид, че преди началото на конфликта в Сирия в страната са живеели около 1,8 милиона християни; като има предвид, че от началото на конфликта най-малко 500 000 християни са били разселени;

Д.  като има предвид, че съгласно оценките на Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA) през тази година в Ирак 1,4 милиона души са били вътрешно разселени, а 1,5 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ; като има предвид, че бързото разрастване на ИД доведе до хуманитарна криза, най‑вече до масовото разселване на цивилни лица; като има предвид, че на 12 август 2014 г. ЕС взе решение да увеличи хуманитарната помощ за Ирак с 5 милиона евро за предоставяне на основна помощ за разселените лица, като по този начин финансовите средства за хуманитарна помощ за Ирак през 2014 г. достигнаха 17 милиона евро; като има предвид, че ЕС допълнително увеличи предоставяната от него хуманитарна помощ и установи въздушен мост между Брюксел и Ербил;

Е.  като има предвид, че според ООН над 191 000 души са загинали в конфликта в Сирия; като има предвид, че според оценките на OCHA 6,4 милиона души са били вътрешно разселени в Сирия, а броят на сирийските бежанци възлиза на над 3 милиона, главно в Ливан (1,17 милиона бежанци), Турция (832 000), Йордания (613 000), Ирак (215 000) и Египет и Северна Африка (162 000); като има предвид, че според оценките на Службата за хуманитарна помощ и гражданска защита (ECHO) 10,8 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ; като има предвид, че до момента през 2014 г. ЕС е предоставил 150 милиона евро под формата на хуманитарна помощ за жертвите на кризата в Сирия;

Ж.  като има предвид, че стотици чужди бойци, сред които много от държави членки на ЕС, са се присъединили към бунтовническите действия на ИД; като има предвид, че тези граждани на ЕС са определени като риск за сигурността от правителствата на държавите членки;

З.  като има предвид, че ЕС призна тежестта, поета от региона на Кюрдистан и от регионалното правителство на Кюрдистан с приемането на голям брой вътрешно разселени лица;

И.  като има предвид, че Върховният комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) е заявил, че все още работата по предоставяне на цивилните и бежанците на помощта, от която се нуждаят, остава много трудна в региона; като има предвид, че е важно да се намери подслон за стотици хиляди сирийски и иракски бежанци преди началото на зимата;

Й.  като има предвид, че ЕС отново заяви твърдия си ангажимент към единството, суверенитета и териториалната цялост на Ирак;

К.  като има предвид, че държавните и правителствените ръководители, взели участие в срещата на високо равнище на НАТО на 4 и 5 септември 2014 г., заявиха, че присъствието на ИД както в Сирия, така и в Ирак е заплаха за регионалната стабилност и че хората в Сирия и в Ирак, както и на други места в региона се нуждаят от подкрепата на международната общност, за да се противопоставят на тази заплаха;

Л.  като има предвид, че беше посочена възможността да се извършват въздушни удари в източна Сирия; като има предвид, че на срещата на НАТО от 5 септември 2014 г. беше създадена коалиция за борба срещу ИД; като има предвид, че Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) е в процес на изготвяне на цялостна регионална стратегия за преодоляване на заплахата, която представлява ИД; като има предвид, че на 10 септември 2014 г. президентът на САЩ Барак Обама разкри стратегията си за борба с ИД, която включва, наред с другите действия, системна кампания на въздушни удари срещу цели на ИД „независимо от това къде са те“, включително в Сирия, увеличена подкрепа за съюзническите сухопътни сили, водещи сражения с ИД, и по-големи усилия за противодействие на тероризма, насочени към намаляване на финансирането на групата; като има предвид, че Арабската лига пое ангажимент за засилване на сътрудничеството за намаляване на позициите на ИД в Сирия и в Ирак;

M.  като има предвид, че ИД си е осигурила значителни източници на приходи чрез грабеж на банки и предприятия в контролираните от нея територии, чрез завземането на шест петролни находища в Сирия, включително най-голямото съоръжение за производство на петрол в Сирия — находището „Ал Омар“, в близост до границата с Ирак, и чрез получаването на средства от богати донори, повечето от които са от региона;

Н.  като има предвид, че насърчаването на демокрацията и зачитането на правата на човека, включително на правото на свобода на религията и убежденията, са основни принципи и цели на ЕС и представляват обща основа за неговите отношения с трети държави;

1.  Изразява дълбока загриженост във връзка с влошаването на положението по отношение на сигурността и на хуманитарната ситуация в Ирак и в Сирия вследствие на окупацията на части от техните територии от ИД; твърдо осъжда произволните убийства и нарушенията на правата на човека, извършени от ИД и от други терористични организации срещу религиозни и етнически малцинства и срещу най-уязвимите групи; категорично осъжда нападенията, насочени срещу граждански цели, включително болници, училища и места за поклонение, както и използването на екзекуции и сексуално насилие от ИД в Ирак и в Сирия; подчертава факта, че не следва да се допуска безнаказаност за извършителите на тези деяния;

2.  Категорично осъжда убийствата на журналистите Джеймз Фоли и Стивън Сотлоф и на хуманитарния работник Дейвид Хейнс от ИД и изразява дълбока загриженост за безопасността на други граждани, все още държани в плен от екстремистите; изразява искреното си съчувствие и съболезнования на семействата на тези жертви, както и на семействата на всички останали жертви на конфликта;

3.  Подчертава, че широкоразпространени или систематични атаки, насочени срещу цивилни лица поради техния етнически произход или политически пристрастия, религиозна принадлежност, убеждения или пол, могат да представляват престъпления срещу човечеството; решително осъжда всички форми на преследване, дискриминация и нетърпимост, основани на религиозна принадлежност или убеждения, както и проявите на насилие спрямо всички религиозни общности; подчертава отново, че правото на свобода на мисълта, съвестта и религията е основно право на човека;

4.  Изразява подкрепата си за всички жертви на религиозна нетолерантност и омраза; изразява солидарността си с членовете на християнските общности, които биват преследвани и изправени пред опасността от изчезване по родните си земи, Ирак и Сирия, както и с други преследвани религиозни малцинства; потвърждава и подкрепя неотменимото право на всички религиозни и етнически малцинства, живеещи в Ирак и Сирия, включително християни, да продължават да живеят в техните исторически и традиционни родни страни с достойнство, равенство и безопасност, както и да практикуват свободно своята религия; подчертава, че престъпленията, извършени срещу християнски малцинства като асирийци, сирийски християни и халдейци, както и язиди и шиитски мюсюлмани, представляват окончателния натиск от страна на ИД за цялостно религиозно прочистване в региона; отбелязва, че от векове членовете на различните религиозни групи съжителстват мирно в региона;

5.  Отхвърля без резерви и счита за незаконно съобщението на ръководството на ИД, че е установила халифат в областите, които понастоящем са под неин контрол; подчертава, че създаването и разширяването на „ислямския халифат“, както и дейностите на други екстремистки групировки в Ирак и в Сирия представляват пряка заплаха за сигурността на европейските държави; отхвърля идеята за всяка едностранна промяна чрез сила на международно признатите граници; отново подчертава, че с резолюции 1267 (1999) и 1989 (2011) на Съвета за сигурност на ООН на организацията Ислямска държава е наложено оръжейно ембарго и запор на активите, и изтъква значението на бързото и ефективно прилагане на тези мерки; призовава Съвета да обмисли по-ефективно използване на съществуващите ограничителни мерки, и по-конкретно да лиши ИД от печалбите от незаконните продажби на нефт или продажбата на други ресурси на международните пазари; изразява дълбока загриженост във връзка с твърденията, че оператори от някои държави – членки на ЕС, осъществяват незаконна търговия с нефт с ИД; отправя питане до Комисията дали може да потвърди тези твърдения и ако това е така, призовава Комисията и държавите членки да гарантират незабавното прекратяване на незаконната търговия с нефт;

6.  Осъжда използването и експлоатацията на нефтени находища и свързаната с тях инфраструктура от ИД и свързаните с нея групи, което дава възможност да се генерират значителни приходи, и настоятелно призовава всички страни да спазват резолюциите на Съвета за сигурност на ООН 2161 (2014) и 2170 (2014), които осъждат всяка търговия, пряка или косвена, с ИД и свързаните с нея групи; изразява загриженост по повод факта, че ИД реализира приходи чрез продажба на петрол; отбелязва намерението на ЕС да въведе по-строги санкции с цел да попречи на ИД да продава петрол; следователно призовава ЕС да наложи санкции на всички онези (правителства и публични или частни дружества), участващи в транспорта, преработването, рафинирането и търговията с петрол, добит в контролирани от ИД райони, едновременно със строг контрол над финансовите потоци с цел да предотврати икономически дейности и експлоатация на данъчни убежища от страна на ИД;

7.  Приветства призива от 8 септември 2014 г. от всички френски ислямски федерации, както и призиви от други ислямски общности, които недвусмислено и безусловно осъждат инструментализирането на исляма от екстремистки терористични групи, за да оправдаят своето насилие, нетолерантност и престъпления срещу човечеството;

8.  Призовава всички страни в конфликта в Ирак да гарантират защитата на цивилното население и да спазват задълженията си съгласно международното хуманитарно право и правата на човека; призовава за предоставяне на незабавна подкрепа и хуманитарна помощ на разселените лица от Ирак;

9.  Приветства усилията на САЩ и на всички други допринасящи държави да подкрепят иракските национални и местни органи в борбата им срещу ИД, да спрат напредването на ИД и да улеснят достъпа на хуманитарна помощ; приветства призива на САЩ за изграждане на международна коалиция срещу ИД; приветства постигнатото на 7 септември 2014 г. от Арабската лига решение да вземе необходимите мерки за противодействие на ИД и да сътрудничи на международните, регионални и национални усилия за борба с привържениците й в Сирия, и Ирак и да подкрепи Резолюция 2170 (2014) на Съвета за сигурност на ООН; призовава Арабската лига да обсъди изменението на Арабската конвенция за борба срещу тероризма от 1998 г., така че да може да се противопостави с всички средства на световния тероризъм;

10.  Призовава международната общност да окаже подкрепа на иракските органи, включително и чрез военна защита на особено уязвимите групи, за гарантиране на защитата и оказването на помощ на тези, които бягат от районите, засегнати от тероризъм, в частност членовете на уязвими групи или на етническите и религиозните общности; призовава всички регионални фактори да дадат своя принос в усилията за утвърждаване на сигурността и стабилността в Ирак; напомня, че най-важният ангажимент и отговорност на всички действащи лица в региона, както и на ЕС, следва да бъде да направят всичко възможно, за да гарантират завръщането на традиционните малцинства и на всички граждани на първоначалното им място на пребиваване, което те са били принудени да напуснат; призовава държавите членки да подпомогнат иракските и местните органи с всички възможни средства, включително с подходяща военна помощ, за да възпрат и отблъснат терористичното и агресивно разрастване на ИД; подчертава необходимостта от координирани действия на държавите в региона за противодействие на заплахата от ИД; призовава всички регионални организации да направят всичко по силите им за преустановяване на всякакви дейности на държавни или частни органи, насочени към пропагандирането и разпространяването на екстремистки ислямски идеологии; призовава Турция ясно и недвусмислено да се ангажира с борбата срещу общата заплаха за сигурността, която представлява ИД; призовава ЕС да улесни регионалния диалог относно проблемите в Близкия Изток и да включи всички важни заинтересовани страни, по-специално Иран и Саудитска Арабия;

11.  Приветства мобилизирането на Европейския координационен център за реагиране при извънредни ситуации и активирането на механизма на ЕС за гражданска защита по искане на правителството на Ирак; приветства хуманитарната помощ на ЕС за Ирак и Сирия; призовава за допълнителна хуманитарна помощ за населението, засегнато от конфликта, включително за сирийските кюрди;

12.  Призовава всички страни в конфликта в Сирия, особено сирийския режим, да гарантират защитата на цивилното население, да се придържат към задълженията си по международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека, да улеснят предоставянето на хуманитарна помощ и съдействие по всички възможни канали, включително отвъд границите и линиите на конфликта, и да гарантират безопасността на всички членове на медицинския персонал и хуманитарните работници; приветства ролята на Ливан, Йордания и Турция при приемането на бежанци; призовава международната общност да бъде по-активна и инициативна при разпределянето на тежестта и предоставянето на пряка финансова подкрепа на приемащите държави; призовава ЕС да упражни натиск върху всички донори, така че те да изпълнят своите обещания и да осъществят бързо ангажиментите си; приветства ангажиментите, поети от държавите членки, като има предвид, че ЕС е най-големият донор на финансова помощ и източник на бъдещи ангажименти;

13.  Подчертава необходимостта да се използват всички възможности за ефективно противодействие на заплахата от ИД в Сирия, при пълно спазване на международното право; подчертава, че в дългосрочен план само трайно и приобщаващо политическо решение, включващо мирен преход към истинско представително управление в Сирия, би спомогнало за неутрализирането на заплахата от ИД и от други екстремистки организации;

14.  Призовава всички страни в конфликта в Сирия да зачитат мандата на силите за наблюдение на ООН за контролиране на разделението между израелските и сирийските войски и да гарантират сигурността и свободата на движение на силите на ООН, включително на тези от държави членки на ЕС; осъжда факта, че 45 представители на мироопазващите сили на Фиджи са били задържани от въоръжена групировка; приветства освобождаването на миротворците на 11 септември 2014 г.;

15.  Припомня изявлението на специалния координатор за съвместна мисия на Организацията за забрана на химическото оръжие и на Организацията на обединените нации (OPCW-UN), който посочи, че 96% от сирийското химическо оръжие е било унищожено; призовава за деактивирането на останалите оръжия в съответствие с Рамката за унищожаване на сирийското химическо оръжие;

16.  Приветства решението на отделни държави членки да отговорят положително на призива на кюрдските регионални власти за спешно предоставяне на военно оборудване. подчертава, че тези отговори отразяват възможностите и националното право на държавите членки и имат одобрението на иракските национални власти; призовава онези държави членки, които предоставят военни материали на кюрдските регионални органи да координират усилията си и да приложат ефективни мерки за контрол, за да се предотврати неконтролираното разпространение и използването на военно оборудване срещу цивилни лица;

17.  Отново изразява загриженост във връзка с присъединяването на хиляди чуждестранни бойци, включително граждани на държави членки на ЕС, към бунта на ИД; призовава държавите членки да вземат подходящи мерки, за да попречат на бойците да отпътуват от родните им страни, в съответствие с Резолюция 2170 (2014) на Съвета за сигурност на ООН, и да разработят обща стратегия за службите за сигурност и агенциите на ЕС при наблюдението и контрола на джихадистите; призовава за сътрудничество в ЕС и на международно равнище с оглед на предприемане на необходимите правни действия срещу всяко лице, заподозряно в участие в терористични актове; призовава държавите членки на ЕС да засилят сътрудничеството и обмена на информация помежду си и с органите на ЕС, и да гарантират ефективно сътрудничество с Турция; подчертава значението на превенцията, преследването, информираността, рехабилитацията и реинтеграцията;

18.  Приветства създаването на ново и приобщаващо правителство в Ирак, както и приемането на министерска програма; подкрепя усилията на министър-председателя за финализиране на сформирането на правителството; призовава правителството да бъде наистина представително, с приобщаващ дневен ред; подчертава, че правителството следва да представлява по подходящ начин политическото, религиозното и етническото многообразие на иракското общество, в това число неговото сунитско малцинство, с цел да се спрат кръвопролитията и разпокъсаността на страната; призовава всички участници да работят заедно в интерес на политическата стабилност и мир, както и да се борят срещу бунта на ИД; подчертава факта, че единството, суверенитетът и териториалната неприкосновеност на Ирак са от съществено значение за стабилността и икономическото развитие на страната и региона;

19.  Призовава правителството и парламента на Ирак спешно да преразгледат законодателството и съдебната практика, да реформират съдебната система на страната и службите за сигурност, и да приложат политики за приобщаване на всички иракчани, за да се сложи край на политиката на дискриминация;

20.  Призовава Комисията и държавите членки да приемат конкретни мерки за намиране на решение за положението на жените в Ирак и в Сирия и да гарантират тяхната свобода и зачитането на основните им права, както и да приемат мерки за предотвратяване на експлоатацията, малтретирането и насилието срещу жени и деца, и по-специално ранните бракове на момичетата; изразява особена загриженост във връзка със засилването на всички форми на насилие срещу жени от общността на язидите, които биват лишавани от свобода, изнасилвани, сексуално малтретирани и продавани от членовете на ИД;

21.  Изразява загриженост във връзка с нарастващия брой на случаи на набиране на деца и млади хора в Ирак и Сирия; насърчава Комисията да си сътрудничи с партньори, в това число международни организации, за изготвянето на всеобхватна програма за отговаряне на необходимостта от защита на жените и децата, засегнати от въоръжени конфликти;

22.  Подкрепя искането на Съвета на ООН по правата на човека към Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека за спешното изпращане на мисия в Ирак, за да разследва злоупотреби и нарушения на международното право в областта на правата на човека, извършени от ИД и свързаните с нея терористични групи, и да установи фактите и обстоятелствата на такива злоупотреби и нарушения, с оглед предотвратяване на безнаказаността и гарантиране на пълна отчетност;

23.  Поддържа убеждението си, че не може да съществува траен мир в Сирия и Ирак без отговорност за престъпленията, извършени от всички страни по време на конфликта, най-вече тези на религиозна или етническа основа; повторно отправя призива си за предаването на заподозрените в извършването на престъпления срещу човечеството в Сирия и Ирак на Международния наказателен съд и подкрепя всички инициативи в тази насока;

24.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник- председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и Съвета на представителите на Ирак, кюрдското регионално правителство, генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека, както и на всички засегнати от конфликта в Сирия страни.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0023.