Европейският парламент,

—  като взе предвид предходните си резолюции относно Либия,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 15 август 2014 г. и заключенията на Европейския съвет от 30 август 2014 г. относно Либия,

—  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от 26 август 2014 г.,

—  като взе предвид пакета за Либия в рамките на ЕПС от септември 2014 г.,

—  като взе предвид назначаването на 14 август 2014 г. на Бернардино Леон за нов специален представител за Либия на генералния секретар на Организацията на обединените нации,

—  като взе предвид Резолюции № 1970 и 1973 на Съвета за сигурност на ООН от 2011 г. и Резолюция № 2174 от 27 август 2014 г.,

—  като взе предвид доклада на Мисията на ООН за оказване на помощ в Либия (UNSMIL), озаглавен „Преглед на нарушенията на международните права на човека и международното хуманитарно право по време на продължаващото насилие в Либия“, от 4 септември 2014 г.,

—  като взе предвид срещата на специалните представители за Либия на Арабската лига, Европейския съюз, Франция, Германия, Италия, Малта, Испания, Обединеното кралство и Съединените щати с Организацията на обединените нации на 24 юли 2014 г. за обсъждане на неотдавнашните събития в Либия,

—  като взе предвид парламентарните избори в Либия през юни 2014 г.,

—  като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях от 1977 г. и задължението на страните в даден въоръжен конфликт да спазват и да гарантират зачитането на международното хуманитарно право при всички обстоятелства,

—  като взе предвид Конвенцията за безопасността на персонала на ООН и свързания с него персонал и факултативния протокол към нея,

—  като взе предвид решението на Съвета от 22 май 2013 г. за създаване на мисия на Европейския съюз за оказване на съдействие в областта на граничния контрол в Либия (EUBAM),

—  като взе предвид ратификацията от Либия на 25 април 1981 г. на Конвенцията на Африканския съюз, уреждаща специфичните аспекти на проблемите с бежанците в Африка,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че либийските граждани излязоха на улиците през февруари 2011 г. с искане за политически права и се сблъскаха с безразборни държавни репресии, което доведе до девет месеца граждански конфликти и свалянето от власт на режима на Кадафи; като има предвид, че през последните седмици се наблюдава сериозно влошаване на положението със сигурността, политическата стабилност, правата на човека и хуманитарното положение в Либия;

Б.  като има предвид, че сблъсъците между съперничещи си въоръжени групировки, и по-специално тези от Мисрата и Зинтан, се засилиха през последните месеци и че битките за контрол на Триполи и Бенгази в частност дестабилизираха Либия и демократичния й преход и доведоха до увеличаване на броя на цивилните жертви, вътрешно разселените лица и бежанците; като има предвид, че UNSMIL счита, че поне 100 000 либийски граждани са вътрешно разселени при последната вълна от сблъсъци, а други 150 000, включително много работници мигранти, са напуснали страната;

В.  като има предвид, че свързаните с ислямисти въоръжени групировки поеха контрола над Триполи и неговото гражданско летище на 24 август 2014 г.; като има предвид, че проислямистките милиции са свързани с въоръжени групи като Ислямска държава, Ал-Каида в ислямския Магреб, Ал-Джамаа ал-Либия, ал-Мукатила и Ансар ал-Шария;

Г.  като има предвид, че неотдавнашните сражения увеличават заплахата от разпространението на терористични групи; като има предвид, че ако този проблем не бъде решен, той би могъл да утежни и без това нестабилното положение в по-широкия регион;

Д.  като има предвид, че Либия е изправена пред ескалация на сраженията между местни въоръжени групи, включително нападения над граждани и гражданска собственост, включващи масови нарушения на правата на човека, които в някои случаи представляват военни престъпления; като има предвид, че десетки цивилни лица вероятно са били отвлечени в Триполи и Бенгази единствено въз основа на тяхната действителна или предполагаема племенна, семейна или религиозна принадлежност; като има предвид, че извършителите на актове на насилие изглежда не вземат предвид вероятните последици от своите действия за невинните цивилни граждани;

Е.  като има предвид, че положението с правата на човека допълнително се влошава в цялата държава, като тук се включват случаи на безразборно задържане, отвличания, незаконно убиване, изтезаване и насилие върху журналисти, длъжностни лица, политически фигури и защитници на правата на човека, като бруталното убийство на Салва Бугайгис, известна активистка;

Ж.  като има предвид, че неотдавнашните сблъсъци доведоха до общо влошаване на условията на живот в Либия, включително недостиг в снабдяването с храна, гориво, вода и електроенергия; като има предвид, че напускането на чуждестранният медицински персонал и недостигът на медицински материали още повече влошиха тежкото положение на цивилното население;

З.  като има предвид, че от декември 2013 г., с влошаването на положението със сигурността, голям брой чуждестранни граждани бяха убити или отвлечени; като има предвид, че през август 2014 г. правителствата на няколко държави – членки на ЕС се присъединиха към Съединените щати в категоричното осъждане на продължаващото насилие в Либия;

И.  като има предвид, че на 25 юни 2014 г. бяха проведени парламентарни избори; като има предвид, че след неотдавнашните прояви на насилие законно избраната Камара на представителите, която заменя бившия Общ национален конгрес (ОНК), беше преместена от Триполи в Тобрук, и като има предвид, че ислямистките милиции не признават Камарата на представителите, нито новото правителство, и са създали свои собствени правителство и парламент;

Й.  като има предвид, че според либийските държавни медии Събранието за изготвяне на конституция, избрано през февруари 2014 г. и състоящо се от 60 представители на трите исторически области на Либия, ще публикува проект на конституция в края на 2014 г., а референдум за нея би могъл да се проведе през март 2015 г.;

К.  като има предвид, че е необходимо спешно да се възстанови доверието в политическия процес в Либия; като има предвид, че широко разпространеният скептицизъм сред редовите граждани на Либия доведе до уронване на доверието и до слабо участие в последните избори; като има предвид, че в резултат на неотдавнашните прояви на насилие се увеличава заплахата за демократичния процес, който започна след свалянето от власт на полковник Кадафи;

Л.  като има предвид, че UNSMIL е натоварена с основните усилия за изграждане на държавност, а Европейският съюз се фокусира върху подкрепа на Либия чрез EUBAM;

M.  като има предвид, че се съобщава за външно участие в насилието в Либия, в т.ч. под формата на военни действия и доставки на оръжие и боеприпаси, и предприемане на действия, които изострят местните разделения, оказват въздействие върху слабите управленски структури и по този начин подкопават демократичния преход на Либия; като има предвид, че някои държави от Персийския залив и някои други регионални участници понастоящем подкрепят съперничещите си страни в увеличаващите се вътрешни размирици в Либия;

Н.  като има предвид, че Резолюция № 2174 (2014) на Съвета за сигурност на ООН разрешава забрани за пътуване и замразяване на активи на „физически и юридически лица, определени от Комитета като извършващи или предоставящи подкрепа за други действия, които застрашават мира, стабилността и сигурността на Либия или възпрепятстват или подкопават успешното приключване на нейния политически преход“;

O.  като има предвид, че се счита, че стотици мигранти и бежанци, които бягат от насилието в Либия, са загинали при опит да пресекат Средиземно море на път към Европа, което води до сериозна бежанска криза в Италия и Малта; като има предвид, че Службата на върховния комисар на ООН за бежанците докладва, че 1 600 души са загинали от месец юни насам в опит да достигнат Европа; като има предвид, че Либия е основната точка, от която тръгват мигрантите, които се опитват да достигнат Европа; като има предвид, че според Службата на върховния комисар на ООН за бежанците от началото на годината за близо 98 000 от около 109 000 пристигнали в Италия се счита, че са пристигнали от Либия; като има предвид, че още 500 мигранти се считат за загинали, след като тяхната лодка вероятно е била ударена от друг плавателен съд в близост до Малта на 15 септември 2014 г.;

П.  като има предвид, че на 26 февруари 2011 г. Съветът за сигурност на ООН отнесе въпроса с положението в Либия до Международния наказателен съд (МНС); като има предвид, че на 27 юни 2011 г. МНС издаде три заповеди за арест на Муамар Кадафи, Саиф ал-Ислам Кадафи и Абдула ал-Сенуси за престъпления срещу човечеството; като има предвид, че останалите заподозрени лица не са задържани от съда; като има предвид, че либийските органи са изискали те бъдат съдени в рамките на либийския национална правна система;

Р.  като има предвид, че на 25 август 2014 г. в Египет беше проведена 3-ата министерска среща за съседните на Либия страни, която събра министрите на външните работи от Либия, Тунис, Алжир, Судан, Нигер и Чад и Арабската лига, за да обсъдят кризата в Либия; като има предвид, че форумът публикува съобщение за пресата, с което се потвърждава легитимността на либийските институции, отхвърлят се външните намеси, призовава се за разоръжаване на въоръжените групировки и се предлага създаването на механизъм за постепенно налагане на санкции срещу физически или юридически лица, блокиращи политическия процес;

1.  Осъжда увеличаващото се насилие, по-специално срещу гражданското население и гражданските институции; призовава всички страни в конфликта незабавно да преустановят всякакво насилие и да постигнат споразумение за прекратяване на огъня с цел да се спре ескалирането на страданията на населението, и да се ангажират с отворен за широко участие национален политически диалог за изграждането на държава, основана на зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава; призовава лицата, отговорни за нарушаването на правата на човека и международното хуманитарно право, да бъдат подведени под отговорност; изразява своята дълбока загриженост и пълна солидарност със страданието на гражданското население и гражданските институции на Либия;

2.  Призовава настоятелно всички страни в конфликта да спазват принципите за хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост, за да се гарантира предоставянето на хуманитарна помощ, безопасността на цивилните лица, получаващи помощ, и сигурността на хуманитарния персонал;

3.  Припомня, че всички страни в Либия трябва да се ангажират със защитата на цивилните лица във всеки един момент, и че всички задържани следва да бъдат третирани в съответствие с правата на човека и международното хуманитарно право; припомня, че нападенията, умишлено насочени срещу персонал, участващ в хуманитарна помощ или мироопазваща мисия в съответствие с Устава на ООН, предназначени за защита на гражданското население или граждански обекти от въоръжен конфликт съгласно международното право, представляват военно престъпление според Римския статут на Международния наказателен съд (МНС);

4.  Отбелязва въздействието върху регионалната и европейската сигурност, произтичащо от общата несигурност и влошаването на управлението в Либия; припомня, че сраженията през юли и август 2014 г. за контрол на летището на Триполи доведоха до драматична ескалация и обстановка на хаос, което причини многобройни смъртни случаи и унищожаване на стратегически инфраструктури;

5.  Дълбоко е загрижен във връзка със съобщенията за участие на регионални действащи лица в насилието в Либия и призовава съседните държави и регионалните действащи лица да се въздържат от действия, които биха могли да задълбочат настоящите разделения и да застрашат демократичния преход в Либия; призовава ги да увеличат контрола на своите граници, включително на морските пристанища и летищата, и да поддържат щателни проверки на всички товари към и от Либия; поздравява Тунис за проявеното гостоприемство към стотиците хиляди либийски граждани, намиращи се понастоящем в Тунис и бягащи от насилието;

6.  Припомня Резолюция № 2174 на Съвета за сигурност на ООН, приета на 27 август 2014 г., разширяваща съществуващите международни санкции срещу Либия, така че да включват наказателна отговорност на лицата, участващи във или подкрепящи действия, които „заплашват мира, стабилността или сигурността на Либия или възпрепятстват или застрашават успешното приключване на политическия преход“; приканва върховния представител, ЕС, държавите членки и широката международна общност да разгледат възможността за прилагане на такива мерки спрямо конкретни лица, които застрашават перспективите за мирен и демократичен преход в Либия, и след това да ги включат в списък по същия начин, както международната общност включи в списък Кадафи и неговото най-близко обкръжение;

7.  Припомня, че враждуващите страни трябва да бъдат подведени под отговорност и да подлежат на съдебно преследване от националните съдилища или от Международния наказателен съд, който има юрисдикция по отношение на военни престъпления, престъпления срещу човечеството, геноцид и изнасилване като военно престъпление, извършени в Либия от 15 февруари 2011 г. насам, по силата на Резолюция № 1970 на Съвета за сигурност на ООН;

8.  Решително подкрепя усилията на Мисията на ООН за оказване на помощ в Либия (UNSMIL) и на новоназначения специален пратеник на ООН за Либия Бернардино Леон за насърчаване и улесняване на национален диалог между политиците и влиятелните действащи лица в Либия; настоятелно призовава международната общност да предприеме действия във връзка с положението в Либия чрез Организацията на обединените нации;

9.  Подкрепя Камарата на представителите в качеството ѝ на легитимен орган вследствие на изборите през юни 2014 г.; призовава временното правителство на Либия, избраната Камара на представителите и Събранието за изготвяне на конституция да изпълняват задачите си въз основа на принципите на правовата държава и правата на човека, в дух на приобщаване, в интерес на страната и за да се защитят правата на всички либийски граждани, включително религиозните малцинства; призовава всички страни да ги подкрепят и да се ангажират с широк политически диалог, за да се възстанови стабилността и да се постигне съгласие относно бъдещето; кани членовете на Камарата на представителите да посетят Европейския парламент и да се срещнат с новоизбраните му членове, за да установят парламентарни връзки с тях;

10.  Признава ключовата роля на жените за прехода в Либия и подчертава значението на пълното участие на жените в националния процес на вземане на решения в Либия и в създаването на национални институции на всички равнища;

11.  Подчертава, че либийските органи трябва да управляват експлоатацията и продажбата на петрол, и призовава международната общност да се въздържа от каквито и да било сделки с други действащи лица; изисква от международните дружества, които работят с Либия, да разкрият финансовите си сделки в енергийния сектор;

12.  Призовава Комисията и ЕСВД да координират действията на държавите членки в Либия и да съсредоточат подкрепата върху изграждането на държавни структури и на институции и съвместно с държавите членки, ООН, НАТО и регионалните партньори да подпомагат създаването на ефективни сили за сигурност, командвани и контролирани на национално равнище (въоръжени сили и полиция), които да могат да гарантират мира и реда в страната, както и да подкрепят парафирането на прекратяването на огъня в Либия и разработването на механизъм за неговия мониторинг; подчертава, че ЕС следва също така да даде приоритет на подпомагането с реформи на либийската съдебна система, както и на други области, които са от ключово значение за демократичното управление;

13.  Посочва, че Съюзът е стартирал мисия на ЕС за оказване на съдействие в областта на граничния контрол (EUBAM) в Либия, която до този момент не е могла да постигне целите си за подобряване на сигурността на границите на страната; отбелязва, че тази мисия е временно прекъсната, като по-голямата част от нейния персонал е репатриран поради условията, свързани със сигурността, с изключение на малък екип, преместен в Тунис; подчертава, че приносът на ЕС за сигурността, който се фокусира само върху граничната сигурност, е явно недостатъчен и непоследователен както от гледна точка на потребностите на страната, така и на предизвикателствата за регионалната сигурност, включително тази на ЕС; поради това призовава върховния представител да преразгледа мандата на мисията на Европейския съюз за оказване на съдействие в областта на граничния контрол с оглед на разработването на нова мисия по линия на ОПСО, която отчита изменената ситуация в Либия, особено по отношение на спешната необходимост от изграждане на държавност, укрепване на институциите и реформа на сектора на сигурността;

14.  Продължава да бъде загрижен поради разпространението на оръжия, боеприпаси и експлозиви и контрабандата на оръжия в Либия, което излага на риск стабилността в региона и населението му;

15.  Изразява дълбока загриженост във връзка с безпрецедентното пристигане по бреговете на Италия и Малта на лица, търсещи убежище, и незаконни мигранти, много от които тръгват от либийска територия; призовава ЕС за последващи действия по приоритетите, набелязани от Работната група по въпросите на Средиземноморието, както и за стартиране на политически диалог по въпросите на миграцията с либийското правителство веднага след като условията позволят това; изразява дълбоко съжаление за загубата на още 500 човешки живота, след като плавателният съд е бил блъснат от друг близо до Малта;

16.  Призовава ЕС и държавите членки да помогнат ефективно на Италия и да я подкрепят в похвалните й усилия за спасяване на човешки живот и за справяне с нарастващите миграционни потоци от Северна Африка, особено от Либия;

17.  Призовава за повторно отваряне и безпрепятствено функциониране на ВКБООН в Либия; призовава ЕС да продължи да предлага хуманитарна, финансова и политическа помощ в кризисните райони в Северна Африка и Близкия изток с цел справяне с първопричините на миграцията и хуманитарния натиск;

18.  Изразява дълбока загриженост относно все по-голямото присъствие на свързани с Ал Каида терористични групи и лица, които действат в Либия, и отново потвърждава необходимостта от борба с всички средства срещу заплахите за международния мир и международната сигурност, предизвикани от терористични актове, в съответствие с Устава на Обединените нации и международното право, включително приложимото международно право в областта на правата на човека, убежището и хуманитарното право;

19.  Повтаря непоколебимата подкрепа и ангажираност на ЕС с демократичните стремежи на народа на Либия, по-специално по време на настоящата криза и в демократичния преход на страната; призовава за засилено участие на ЕС в подкрепа на стабилността и демократичния преход в Либия;

20.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на либийското правителство и на Камарата на представителите, на генералния секретар на ООН, Арабската лига и Африканския съюз.