Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и по-специално член 121, параграф 2 и член 136 от него,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и по-специално член 3 от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за изменение на Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики(1),

–  като взе предвид Директива 2011/85/ЕС на Съвета от 8 ноември 2011 година относно изискванията за бюджетните рамки на държавите членки(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1174/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година относно принудителните мерки за коригиране на прекомерните макроикономически дисбаланси в еврозоната(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1177/2011 на Съвета от 8 ноември 2011 г. за изменение на Регламент (EО) № 1467/97 за определяне и изясняване на прилагането на процедурата при прекомерен дефицит(4),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси (5),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1173/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 година за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната(6),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 декември 2012 г. относно план за действие за укрепване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци (COM(2012)0722),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2014 г. относно ролята и действията на Тройката(7),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2013 г. относно улесняване достъпа на МСП до финансиране(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г. относно управлението на единния пазар в рамките на европейския семестър през 2014 г.(9),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 473/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно общите разпоредби за мониторинг и оценка на проектите за бюджетни планове и за гарантиране на коригирането на прекомерния дефицит на държавите членки в еврозоната(10),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 472/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година за засилване на икономическия и бюджетния надзор над държавите членки в еврозоната, изпитващи или застрашени от сериозни затруднения по отношение на финансовата им стабилност (11),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2014 г. относно специфичните за всяка държава препоръки за 2014 г. (COM(2014)0400),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г. относно европейския семестър за координация на икономическата политика: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в Годишния обзор на растежа за 2014 г.(12),

–  като взе предвид разискванията с представители на националните парламенти относно изпълнението на приоритетите на Европейския семестър за 2014 г.,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(13),

–  като взе предвид Съобщението на Комисията от 30 юли 2014 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Насоки относно прилагането на мерките, обвързващи ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове с доброто икономическо управление в съответствие с член 23 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 (COM(2014)0494),

–  като взе предвид своите резолюции от 14 септември 2011 г.(14) и от 16 януари 2014 г.(15) относно стратегия на ЕС за борба срещу бездомността,

–  като взе предвид доклада на Комисията от 13 ноември 2013 г., озаглавен „Единен пазар за растеж и работни места: анализ на постигнатия напредък и на оставащите пречки в държавите членки – Принос към годишния обзор на растежа за 2014 г.“ (COM(2013)0785),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2014 г., озаглавено „Европейски семестър 2014 г.: специфични за всяка държава препоръки – Постигане на растеж“ (COM(2014)0400),

–  като взе предвид член 52 от своя правилник,

–  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по бюджети, комисията по заетост и социални въпроси, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите (A8‑0019/2014),

А.  като има предвид, че фискалната устойчивост и интелигентното спазване на рамката на ЕС за фискален и макроикономически надзор са от основно значение за правилното функциониране на Икономическия и паричен съюз (ИПС);

Б.  като има предвид, че е необходима засилена координация между държавите членки на макроикономическите и бюджетните политики, както и единна политика за еврозоната, насърчавана от Европейската комисия за постигането на истински ИПС;

В.  като има предвид, че Европейският семестър играе съществена роля за координирането на икономическите и бюджетните политики на държавите членки;

Г.  като има предвид, че нарастващата обща безработица и по-специално безработицата сред младите хора продължава да бъде основната заплаха за икономическата и социалната стабилност и сближаване в ЕС;

Д.  като има предвид, че трябва да се предприемат активни действия за справяне с безработицата сред младите хора, подобрявайки и разширявайки по този начин съществуващата рамка за сътрудничество между националните органи, които са компетентни в тази област;

Е.  като има предвид, че в контекста на постоянно високото равнище на публичния дълг и на безработицата, ниския номинален растеж на БВП, инфлацията и високия брой на хората, изложени на риск от бедност, както и на предизвикателствата, свързани със застаряването на обществото и с подкрепата за създаване на работни места, особено за младите хора, фискалното консолидиране трябва продължава да благоприятства растежа и да се осъществява по диференциран начин;

Ж.  като има предвид, че духът на европейския семестър насърчава икономическата солидарност между държавите членки и че те носят пропорционална отговорност за съответната си икономическа тежест в общите резултати на Съюза;

З.  като има предвид, че приоритетите за тазгодишния Европейски семестър бяха определени от Европейския съвет през март и бяха отново потвърдени през юни; като има предвид, че акцентът е върху политики, които повишават конкурентоспособността, подпомагат създаването на работни места и борбата с безработицата, както и върху последващите действия във връзка с реформи за подобряване на финансирането на икономиката и функционирането на пазарите на труда;

И.  като има предвид, че стратегията „Европа 2020“ е един от елементите на отговора на ЕС на световната икономическа криза и на бъдещите предизвикателства, и като има предвид, че Комисията признава, че повечето от целите на стратегията „Европа 2020“ няма да бъдат осъществени;

Й.  като има предвид, че световната финансова криза и банковата и дълговата криза в ЕС значително възпрепятстваха достъпа на малките и средните предприятия (МСП) до финансови ресурси;

К.  като има предвид, че Европейският парламент няколкократно изиска укрепването на рамката за управление;

Л.  като има предвид, че единният пазар, особено по отношение на услугите, не е напълно функциониращ;

М.  като има предвид, че след шест години на икономическа криза и отрицателни темпове на растеж икономическото възстановяване напредва с бавни темпове и се очаква то да обхване всички държави членки до 2015 г; като има предвид, че прогнозите на Комисията за икономическо възстановяване все още са слаби и че реформите трябва да продължават с цел постигане на заетост на гражданите и социалните им искания и възстановяване на производителността и конкурентоспособността; като има предвид, че Комисията признава, че в много части на ЕС социалното положение е в депресия, че безработицата е достигнала безпрецедентни размери и че различията между регионите и държавите членки се увеличават; като има предвид, че мерките за справяне с проблемите на заетостта и социалната ситуация ще улеснят конкурентоспособността и перспективите за растеж;

Н.  като има предвид, че независимо от лекия спад равнищата на безработица и на безработицата сред младите хора в ЕС все още са невероятно обезпокоителни (над 25 милиона души безработни в ЕС- 28 през юни 2014 г. и над 5 милиона безработни млади хора в ЕС-28 през юли 2014 г.); като има предвид също така, че различията между държавите членки по отношение на темпа на безработица (5% в Австрия в сравнение с 27,3% в Гърция; 9,3% безработни млади хора в Австрия в сравнение с 53,8% в Испания) представляват сериозна опасност както за икономическата стабилност на ЕС, така и за европейското социално сближаване;

О.  като има предвид, че Комисията насочва вниманието към ролята на иновациите, научните изследвания и развойната дейност за създаване на добавена стойност, както и към факта, че нарастващото несъответствие на уменията засяга най-вече секторите, основани на знанията;

П.  като има предвид, че разпокъсаността на пазара на труда в момента е една от основните причини за неравенството между държавите членки и между различните отрасли; като има предвид, че това се проявява в различията в достъпа до заетост (включително сериозните пречки за навлизане на пазара на труда) и в условията на труд и равнищата на заплатите, които понякога не са недостатъчни, за да гарантират достоен стандарт на живот, както и в нарастващата поляризация между нискоквалифицирания и висококвалифицирания труд, която може да възпрепятства движението в рамките на пазара на труда; като има предвид, че все още са необходими реформи, за да бъде прекратена тази разпокъсаност;

Р.  като има предвид, че определянето на минимално заплащане е компетентност на държавите членки;

С.  като има предвид, че законодателството на ЕС относно условията на труд, дискриминацията и здравето и безопасността на работното място предоставя защита за работниците от експлоатация и дискриминация, а също така улеснява включването на групи, като например жените и хората с увреждания, в пазара на труда; като има предвид, че разходите, свързани с трудови злополуки и професионални заболявания, възлизат на приблизително между 2,6% и 3,8% от БВП, като същевременно е изчислено, че за всяко едно изразходено евро за въвеждане на стандарти за здраве и безопасност дружествата имат възвращаемост от 2,2 евро;

Т.  като има предвид, че икономическата и финансова криза подчерта нестабилността на публичните финанси в някои държави членки;

У.  като има предвид, че за да преодолеят кризата, някои държави членки са намалили значително своите публични финанси именно в момент, в който поради увеличаването на броя на безработните необходимостта от социална закрила нарасна; като има предвид, че националните бюджетни средства в областта на социалната сигурност бяха изправени пред допълнителни трудности, тъй като вноските намаляха вследствие на загубата на работни места или намалението на заплащането в широк мащаб;

Ф.  като има предвид, че Комисията заяви в съобщението си от 2 юни 2014 г. (COM(2014)0400): „Последиците от кризата и от политическите мерки за икономическото и социалното положение оказват влияние на равнището на неравенство. Структурният характер на определени форми на безработица, ограниченията на достъпа до образование и здравеопазване, някои реформи на данъчните обезщетения могат да тежат прекомерно върху по-уязвимите части на обществото.“;

Х.  като има предвид, че съгласно член 9 от ДФЕС „при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве“, и като има предвид, че е важно да се приложи тази хоризонтална клауза в достатъчна степен във всички области на политиката, така че да бъдат постигнати целите на член 3 от ДЕС; като има предвид, че член 174 от ДФЕС предвижда: „За да насърчи цялостното си хармонично развитие, Съюзът разработва и осъществява свои инициативи, които водят до укрепването на неговото икономическо, социално и териториално сближаване. […] специално внимание следва да бъде отделяно на селските райони, на районите, в които протича индустриален преход, както и на регионите, които са засегнати от сериозни и постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, като например най-северните региони с много ниска гъстота на населението и островните, трансграничните и планинските региони.“;

Ц.  като има като има предвид, че едва 7,5 милиона души, тоест 3,1% от работната сила в ЕС, понастоящем са наети на работа в друга държава членка, и като има предвид също така, че младите хора са групата, за която е най-вероятно да бъде мобилна;

Ч.  като има предвид, че в резултат на кризата МСП и микропредприятията са изправени пред изключително високи разходи и затруднения при достъпа до финансиране, като това пречи на способността им за растеж и създаване на работни места; като има предвид, че следователно Комисията и държавите членки трябва да подкрепят развитието на МСП, с цел насърчаване на интелигентен, устойчив и приобщаващ икономически растеж и качествена заетост в ЕС в съответствие с целите на стратегията „Европа 2020“;

1.  Отбелязва анализа, съгласно който икономическото възстановяване в ЕС е показвало окуражаващи признаци през предходните две години, и изразява загриженост относно забавянето от първото тримесечие на 2014 г. насам в един контекст, в който беше достигната нулевата долна граница и бяха обобщени много ниски проценти на инфлация; обаче отбелязва отново, че възстановяването все още е много крехко и неравномерно и трябва да се поддържа, за да се осигурят по-голям растеж и повече работни места в средносрочен план;

2.  Подчертава спешната необходимост от амбициозна инициатива за активизиране на инвестициите в целия ЕС с цел повторно стартиране и поддържане на икономическото възстановяване; призовава Комисията да стартира в най-кратък срок Европейска инвестиционна програма в размер на 300 милиарда евро, както бе предложено от Жан-Клод Юнкер, която да допринася за възстановяването в краткосрочен план на растежа в ЕС;

3.  Отбелязва факта, че най-важните цели на икономическата политика са възстановяването на конкурентоспособността на държавите членки и намаляването на безработицата в Европа;

4.  Подчертава, че е необходимо да се предприемат спешни мерки за справяне с предизвикателствата на настоящата икономическа ситуация, която се характеризира със слаб растеж на БВП – стабилен в еврозоната и нараснал с 0,2% в ЕС28 през второто тримесечие на 2014 г. – изключително ниска инфлация – намаляла до 0,3% през август 2014 г., което е най-ниското ѝ равнище от ноември 2009 г. насам – и неприемливо висока безработица – 11,5% в еврозоната и 10,2% в ЕС28 през юли 2014 г.;

5.  Още веднъж настоятелно призовава Комисията да осигури конкретни препоръки към държавите членки и към ЕС като цяло, включително и към тези от тях, които прилагат програми за икономически реформи, така че те да обхващат не само фискалната консолидация, а и структурните реформи, които водят до реален, устойчив и социално балансиран растеж, заетост, повишена конкурентоспособност и нарастващо сближаване;

6.  Отбелязва важните структурни реформи, осъществявани от държавите членки в рамките на програмите за макроикономически корекции; изразява съжаление, че някои държави членки в останалата част на еврозоната не проявяват амбиция в модернизирането на своите икономики, което е една от причините за слабите перспективи за устойчив растеж в средносрочен и дългосрочен план;

7.  Изразява съжаление, че еврозоната и ЕС рискуват да изостанат още повече спрямо други региони по отношение на икономическото развитие и възможностите, тъй като това би направило ЕС по-малко привлекателен за инвестиции от и извън ЕС;

8.  Подчертава, че финансовата криза, кризата на държавния дълг и кризата, свързана с конкурентоспособността, не могат да бъдат успешно преодолени единствено с по-малко строга парична политика; поради това подчертава, че е важно да продължи процесът на дълбоки, балансирани и социално устойчиви структурни реформи за осигуряване на растеж и работни места; във връзка с това подчертава факта, че ЕС не може да се конкурира само въз основа на разходите, но трябва да инвестира много повече в научни изследвания, иновации и развойна дейност, в промишлено развитие, в образование и умения, както и в ефективното използване на ресурсите, както на национално, така и на европейско равнище; припомня, че същинската цел на структурните реформи и на намаляването на равнището на публичния и частния дълг следва да бъде създаването на възможност за съсредоточаване върху благоприятстващи растежа политики и в крайна сметка за осигуряване на работни места и за борба с бедността; призовава Комисията и държавите членки да използват в по-голяма степен потенциала на насърчителните банки, за да стимулират икономиката в Европейския съюз;

9.  Припомня, че приоритетите и целите на „ЕС 2020“, като например борбата срещу бедността и социалното изключване, остават валидни и следва да бъдат осъществени;

10.  Отново подчертава факта, че прекомерната задлъжнялост в няколко държави членки в еврозоната е не само пречка за растежа, но също така поставя огромна тежест върху бъдещите поколения; продължава да изразява загриженост относно липсата на напредък в намаляването на прекомерните равнища на частната задлъжнялост;

11.  Поради това отново изтъква факта, че държавите членки следва да обръщат особено внимание при разработването на икономическите политики и реформи на въздействието им върху бъдещите поколения, включително техните потребности от добри условия на живот и възможности за заетост; счита, че не трябва да бъде излагано на опасност бъдещето на нашите общества със сегашното невземане на решения и политически грешки;

12.  Приветства факта, че в политическите си насоки за следващата Европейска комисия Жан-Клод Юнкер обяви своя ангажимент за повишаване на инвестициите в ЕС с 300 милиарда евро;

13.  Подчертава факта, че ИПС все още далеч не е завършен, и напомня на Комисията за нейните задължения и ангажименти за отчитане на макроикономическите дисбаланси в рамките на ЕС и по-специално в еврозоната за засилване на икономическата и бюджетната координация и повишаване на конкурентоспособността в ЕС; приветства в този контекст ангажимента, поет от новоизбрания председател на Комисията, да се произнесе по пътната карта, посочена в доклада от 5 декември 2012 г., озаглавен „Към един истински икономически и паричен съюз“;

14.  Отново призовава Комисията незабавно да представи предложения за завършване на изграждането на ИПС в съответствие с всички насоки в нейния проект за същински и истински ИПС; отбелязва, че завършването на изграждането на ИПС следва да се основава на общностния метод; отново отправя своето искане за приемането, в рамките на обикновената законодателна процедура, на правен акт относно „насоките за сближаване“, който да определя много ограничен набор от цели за най-спешните мерки за реформи за определен период от време, както и искането си държавите членки да гарантират, че националните програми за реформи се разработват въз основа на горепосочените насоки за сближаване и се проверяват от Комисията; призовава държавите членки да се ангажират с цялостното прилагане на своите национални програми за реформи; счита, че на тази основа държавите членки биха могли да установят „партньорство за сближаване“ с институциите на ЕС с възможност за финансиране при определени условия за дейности, свързани с реформите; отново заявява, че това засилено икономическо сътрудничество следва да върви ръка за ръка с финансов механизъм, основан на стимули; счита, че всякакво допълнително финансиране или допълнителни инструменти, като например механизъм за солидарност, трябва да бъдат неразделна част от бюджета на ЕС, но извън договорения пакет по многогодишната финансова рамка (МФР);

15.  Във връзка с това призовава бъдещата Комисия да направи предложение относно единното външно представителство на еврозоната въз основа на член 138 от ДФЕС; което има за цел създаването на ефикасна еврозона с обща позиция по въпроси, попадащи в обсега на правомощията на това представителство; припомня, че новият председател на Комисията в речта си точно преди да бъде избран от Европейския парламент във вторник, 15 юли 2014 г., пое ангажимент „ИПС и еврото да бъдат представлявани от един председател, от едно място и от един глас в институциите на Бретън Удс“;

16.  Във връзка с това призовава бъдещата Комисия, наред с другото, да направи предложение относно единното външно представителство на еврозоната въз основа на член 138 от ДФЕС, както и да представи доклада, предвиден в пакета от два акта и пътната карта „Към един истински икономически и паричен съюз“, относно възможностите, които предлага съществуващата фискална рамка на Съюза, за балансиране на потребностите от обществени инвестиции с целите за фискална дисциплина;

17.  Призовава Комисията да засили процеса на европейския семестър, като, наред с другото, гарантира, че достатъчно време и ресурси се разпределят за този проект и последващите действия, свързани с препоръките, така че по този начин препоръките да бъдат възможно най-приложими както за икономическата политика на равнище ЕС, така и на национално равнище; призовава Комисията да представи предложения относно това как препоръките на Европейския семестър да получат по-голяма задължителност; подчертава, че с нарастващата значимост и задължителност е важно Европейският парламент да бъде интегриран на ранен етап и във възможно най-голяма степен, за да не се стигне до липса на легитимност в политическия процес по формиране на мнения;

18.  Счита, че следва да бъде засилвана ангажираността със СДП от страна на националните парламенти; призовава Комисията да направи възможно представянето на специфичните за всяка държава препоръки в националните парламенти преди приемането им от Съвета

19.  Отбелязва изготвения от Комисията пакет от специфични за всяка държава препоръки (СДП) за 2014 г.; отбелязва оценката на Комисията, че е постигнат известен напредък в поддържането на фискалната консолидация и структурните реформи, особено по отношение на модернизирането на трудовите пазари, пенсионните системи и системите на здравеопазване;

20.  Отбелязва в този контекст одобрението от Европейския съвет на СДП и препоръките на Съвета, по-специално специфичните препоръки относно еврозоната;

21.  Отбелязва, че съчетаването на солидарност и условност, силна ангажираност и съпричастност към реформите е необходимо условие за успеха на програмите за финансова помощ; отново призовава Комисията да приведе изцяло правните задължения, произлизащи от „пакет от два акта“ (Регламент (ЕС) №°472/2013), с настоящите икономически програми за приспособяване; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да включат финансовата помощ и ad hoc системата на Тройката в подобрена правна структура, съответстваща на рамката за икономическо управление на ЕС и общностното законодателство, като по този начин гарантират демократичната отчетност; отбелязва документа на Комисията за проследяване на напредъка от доклада на ЕП за Тройката; призовава Комисията да отчита заключенията от докладите на Европейския парламент относно Тройката;

22.  Подкрепя поставянето на акцент върху политики, които повишават конкурентоспособността, подпомагат инвестициите и създаването на работни места и борбата с безработицата и водят до подобряване на функционирането на пазара на труда, по-специално в сектори с потенциал за висок растеж; счита, че държавите членки разполагат с ценна информация, която могат да споделят в борбата с младежката безработица; подчертава, че моделът на дуалното обучение е особено доказан в борбата с безработицата сред младите хора;

23.  Подчертава, че политиката на сближаване представлява осезаемо важна рамка за насочване на благоприятстващи растежа разходи, включително инвестиции в иновации и научни изследвания, програма за цифрови технологии, разходи за улесняване на достъпа на МСП до финансиране, инвестиции в екологична устойчивост, в приоритетни трансевропейски транспортни връзки, както и в образование и социално включване;

24.  Призовава Комисията да въведе всеобхватен механизъм за поощряване на обмена на най-добри практики между всички национални действащи лица, отговорни в сферата на младежката безработица; отново изтъква факта, че макар и да не е възможно да се приложи универсално решение, някои държави членки са засегнали младежката безработица по-ефективно от други;

25.  Подчертава, че е необходимо при изпълнението на Европейския семестър да се вземе изцяло предвид стратегията „Европа 2020“; настоятелно призовава Комисията да определи и управлението на единния пазар за ключов приоритет, тъй като той допринася в значителна степен за постигането на целите на Европейския семестър, а именно устойчив икономически растеж и заетост;

26.  Припомня обаче, че резултатите на държавите членки, свързани с прилагането на СДП, са твърде ниски; счита, че съществува несъответствие между европейския ангажимент и изпълнението на национално равнище на специфичните за всяка държава препоръки от страна на държавите членки; подчертава значението на „националната ангажираност“ на съответните правителства по отношение на ангажиментите, поети на равнище на ЕС; отбелязва, че СДП трябва да се формулират така, че да предоставят политическо пространство на държавите членки, за да могат те да определят мерки и специални реформи, необходими за разглеждане на тези препоръки;

27.  Призовава по-специално Комисията да проучи развитието на ориентираните към резултатите общи критерии за измерване и сравняване на структурни реформи в рамките на всяко предстоящо предложение за засилване на координирането на икономическата политика в ИПС;

28.  Изразява загриженост поради факта, че според Комисията едва 10% от специфичните за всяка държава препоръки за 2013 г. са изцяло изпълнени; отбелязва освен това, че 45% от СДП са с ограничен напредък; или не са отбелязали никакъв напредък;

29.  Подчертава факта, че една подходяща, демократически отчетна система за европейския семестър, както и прилагането на СДП, са важни условия за постигане на икономическа конвергенция в ИПС, което е от ключово значение за неговото правилно функциониране, тъй като то дава възможност за финансова и икономическа стабилност и високо равнище на конкурентоспособността на ЕС, което от своя страна допринася за растежа и създаването на работни места; очаква от правителствата на държавите членки да отстояват и да прилагат активно и на национално равнище решенията относно СДП, приети от всички държави членки в Съвета (национална ангажираност);

30.  Подчертава факта, че редица специфични за всяка държава членка препоръки се основават на правни актове на ЕС и че непредприемането на действия, свързани с правни актове на ЕС, може да води до правни процедури; припомня на държавите членки да изпълняват своите правни задължения съгласно правото на ЕС; счита, че при прочита си на таблото с показатели Комисията следва да отчита в достатъчна степен факта, че еврозоната и включените в нея държави членки са взаимозависими и отворени икономики;

31.  Призовава Комисията, като пазител на Договора, да използва в пълна степен всички мерки, предвидени в правото на ЕС, за подкрепа на засилената координация по отношение на икономическата политика и на изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки по начин, който да гарантира, че всяка държава членка приема в посочените срокове подходящите за ситуацията икономически и финансови политики;

32.  Отбелязва нарастващия брой на СДП, отнасящи се до регионално равнище; подчертава необходимостта от пълноценно използване на новите програми по европейските структурни и инвестиционни фондове, особено когато те да бъдат използвани като съпътстващи мерки за структурни реформи; призовава Комисията и държавите членки да гарантират правилното определяне на приоритети за подобряване на качеството на разходите;

33.  Изисква от Комисията да докладва на всеки три месеца в компетентната комисия на Парламента относно мерките, предприети за осигуряване на напредък по изпълнението на СДП, и относно напредъка, постигнат до този момент; приканва държавите членки да обясняват причините за неспазване на СДП в компетентната комисия на Парламента;

34.  Призовава председателя на Еврогрупата да упражнява ефективен мониторинг на прилагането на СДП от страна на държавите — членки на еврозоната, както и да докладва относно напредъка като част от оценката от Еврогрупата на проекта на бюджетни планове за 2015 г., които трябва бъдат представени до средата на октомври 2014 г. от съответните държави членки;

35.  Призовава Комисията да обръща специално внимание на измерението на половете в рамките на програмите за национални реформи, като например интегриране на жените в работната сила, премахване на разликата в заплащането между мъжете и жените и разликата в пенсиите, подобряване на услугите за грижи за деца и договорености за гъвкаво работно време;

36.  Счита, че с оглед на предстоящия Европейски семестър следва да се търси дългосрочна и балансирана стратегия за фискална консолидация, благоприятстваща растежа и инвестициите, за да се подобри фискалната устойчивост; обаче подчертава факта, че следва да се постави специален акцент върху реформи и политики, стимулиращи растежа, особено от страна на държавите членки, които разполагат с фискално пространство за инвестиране с цел насърчаване на растежа и улесняване възвръщането на баланса в еврозоната; изтъква, че в съществуващата правна рамка е възможно да се разреши гъвкавост в замяна на провежданите реформи и препоръчва възползването от тази гъвкавост;

37.  Подчертава, че данъчната устойчивост е предпоставка за дългосрочен растеж;

38.  Счита, че приоритет на държавите членки следва да бъде модернизиране на икономиките, системите за социално осигуряване, пенсии и здравеопазване, с цел да се избегне налагането на прекомерна тежест върху бъдещите поколения; призовава държавите членки да отчитат въздействие от провежданите от тях върху икономиката на ЕС като цяло;

39.  Счита, че структурните реформи следва да бъдат насочени към подобряване на капацитета на пазарите на труда за интегриране на младите хора и на други изключени групи като част от работната сила и че те следва да могат да предоставят възможности на по-възрастните работници; счита, че системата на дуалното обучение представлява един особено ефективен инструмент за това; счита също така, че структурната реформа следва да имат за цел устойчивост в средносрочен и дългосрочен план на социалната сигурност, здравеопазването и пенсионните системи, както и намаляване на енергийната зависимост с цел увеличаване на конкурентоспособността на европейските предприятия, като създаването на работни места се счита за абсолютен приоритет;

40.  Подчертава, че липсата на добре функциониращ вътрешен пазар на труда и на устойчив подход към имиграцията пречи на растежа в ЕС; призовава Комисията и държавите членки да създадат общ и приобщаващ пазар на труда и обща съвременна и приобщаваща имиграционна политика; подчертава, че справедливото и равното третиране на работниците е от ключово значение за изграждането на вътрешен пазар на труда;

41.  Счита, че енергийната политика и икономическият растеж са тясно свързани; следователно настоятелно призовава да се следва амбициозна европейска енергийна политика, което чрез увеличаване на сигурността на доставките и иновациите в енергийния сектор може да доведе до по-голяма икономическа стабилност и растеж;

42.  Отбелязва, че все още не е свършена никаква сериозна работа в областта на демографските промени в условията на постоянен спад на раста на европейските държави в продължение на две десетилетия; подчертава, че липсата на добре функциониращ вътрешен пазар на труда пречи също и на растежа в ЕС; призовава Комисията и държавите членки да създадат истински общ пазар на труда и да мобилизират всички ресурси на Съюза за изпълнение на обща имиграционна политика в духа на предложенията, направени от новоизбрания президент;

43.  Призовава отново държавите членки да опростят данъчните си системи, за да възстановят благоприятната среда за предприятията във всички държави членки без изключение, и повтаря призива си към тях да намалят данъците върху труда; призовава Комисията, като използва опита си от постигането на резултати по плана за действие от 2012 г., да предприеме спешни действия и да разработи всеобхватна стратегия въз основа на конкретни законодателни мерки за борба с данъчните измами и укриването на данъци; припомня на Комисията направените предложения в резолюцията на Парламента от 21 май 2013 г. относно борбата срещу данъчните измами, укриването на данъци и данъчните убежища(16) (доклад на Клева Кекуш) по отношение на укриването и избягването на данъци;

44.  Отново изтъква факта, че структурните реформи трябва да бъдат допълвани и изграждани чрез по-дългосрочни инвестиции в областта на образованието, научните изследвания, иновациите, съвременната инфраструктура и устойчивата енергия за засилване на цифровия и екологичен преход; подчертава, че инвестициите за научни изследвания, иновации, образование и инфраструктура са предпоставка за конкурентоспособност, устойчив растеж и създаване на работни места; подчертава ролята, която трябва да играе бюджетът на Съюза в тези основни области от общ интерес;

45.  Подчертава факта, че вече високите нива на държавен дълг не дават възможност за значително увеличаване на разходите и поради това усилията за реформи и консолидация могат да бъдат напразни; ето защо препоръчва да се предприеме преразпределение на разходите от непроизводителните в производителните сектори, ориентирани към бъдещето; подчертава, че съществува възможност за гъвкавост в рамките на Пакта за стабилност и растеж и че следва да се използва, но се изисква преди всичко държавите членки да представят надеждни реформа;

46.  Отбелязва речта на председателя на ЕЦБ по време на годишния симпозиум на централната банка в Джаксън Хоул на 22 август 2014 г.; призовава лицата, които градят политиката, да извлекат правилни заключения по отношение на парични, бюджетни и структурни политики за реформи с цел създаване на растеж и работни места; припомня балансираните забележки, в които се посочва:„при все това, няма сума от фискалната или паричната политика, която да може да компенсира необходимите структурни реформи в еврозоната.“ и „една съгласувана стратегия, целяща да намали безработицата, следва да включва едновременно политиките от страна на търсенето и на предлагането както на равнището на еврозоната, така и на национално равнище. Единствено когато стратегията е правилно съгласувана, тя може да бъде успешна.“;

47.  Счита, че едно от най-големите ограничения върху икономиката на ЕС е ниското равнище на общия обем на частните инвестиции и липсата на лостов ефект от обществените инвестиции понастоящем; приканва Комисията да проучи причините за слабото равнище на частните инвестиции в ЕС; подчертава необходимостта от основни реформи на процедурите по несъстоятелност и неплатежоспособност, с цел да се разреши проблемът с оставащия дълг в периферията на еврозоната;

48.  Подчертава факта, че инвестициите са важни, тъй като те функционират в съответствие с търсенето и предлагането в икономиката, като създават работни места, генерират доходи за домакинствата, водят до увеличаване на данъчните приходи, подпомагат правителствата за консолидиране и насърчаване на растежа; припомня отново необходимостта да се приемат благоприятни политики за инвеститорите, да се съкрати бюрокрацията и да се намали административната тежест; призовава следващата Европейска комисия да увеличи инвестициите в ЕС с 300 милиарда евро, както това беше оповестено в политическите насоки, изготвени от Жан-Клод Юнкер;

49.  Призовава Комисията най-накрая да изпълни ангажимента си за завършване на единния пазар, особено по отношение на услугите; настоятелно призовава държавите членки да изпълняват своите ангажименти по стратегията „ЕС 2020“, особено по отношение на научноизследователската и развойна дейност, ефективното използване на ресурсите, иновациите, заетостта, образованието, борбата с бедността, възобновяемите енергии и намаляването на емисиите; следователно призовава Комисията да засили действията си при осигуряването на подходящо прилагане и въвеждане в действие на законодателството на ЕС в държавите членки, като използва категорично всичките си правомощия;

50.  Изразява загриженост относно протекционистките тенденции в някои държави членки, особено по отношение на свободното движение на хора; изтъква, че Договорът гарантира свободното движение на хора, услуги и капитали, и припомня, че Комисията трябва да защитава и да налага зачитането на тези свободи;

51.  Подчертава факта, че липсата на достъп до финансиране, особено за малките и средни предприятия, представлява огромна пречка пред растежа в ЕС; поради това призовава Комисията да даде приоритет на алтернативните източници на финансиране за МСП, като взема предвид препоръките от резолюцията на Европейския парламент от 5 февруари 2013 г. относно улесняване достъпа на МСП до финансиране, по-специално чрез структурните фондове, Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд и обществените банки за развитие; подчертава необходимостта от премахване на още повече бюрократични пречки, пред които са изправени малките и средните предприятия, от по-стриктно прилагане на принципа на пропорционалност в законотворчеството на ЕС в бъдеще;

52.  Счита, че следва да се предвидят спешни реформи за всички държави, в които затрудненията по създаването на предприятия пречи на потенциалния растеж и създаването на работни места;

53.  Призовава Комисията спешно да предложи мерки за доизграждане на вътрешния пазар на капитали за подобряване на разпределянето на капитал за предприятията с цел съживяване на реалната икономика; счита, че са необходими допълнителни алтернативи на банковото финансиране за големи, както и за малки и средни предприятия, по-специално чрез подобряване на условията за финансиране чрез капиталовите пазари и други частни източници, като например фондове за рискови инвестиции, партньорски или капиталови фондове; призовава да се отделя особено внимание на ролята на цената на капитала за стартиране и управление на предприятията в държавите членки и за актуализиране на таблицата с показатели по съответния начин;

54.  Подчертава крайната необходимост от изграждането на законодателство за дългосрочните инвестиции;

55.  Подчертава, че е важно да бъде своевременно завършен банковият съюз; отбелязва факта, че приемането на трите стълба на банковия съюз, както и прилагането на новите правила за кредитните и застрахователните институции, допринасят за възстановяването на доверието в устойчивостта на финансовия сектор в ЕС; счита, че доизграждането на банковия съюз трябва да бъде постигнато посредством застрахователен и пазарен съюз; отново припомня, че разходите от неуспеха на банковите институции следва да бъдат поемани от самия банков сектор;

56.  Подчертава факта, че солидната, стабилна и правилно диверсифицирана финансова система е от решаващо значение за бъдещия растеж;

57.  Подчертава факта, че европейският семестър по никакъв начин не трябва да застрашава прерогативите на Европейския парламент или тези на националните и регионалните парламенти; подчертава факта, че следва да съществува ясно разграничение между компетентността на ЕС и националната компетентност и че Европейският парламент е центърът, в който се осъществява отчетността на равнището на Съюза, докато националните парламенти са центровете, в които се осъществява отчетността на равнището на държавите членки; подчертава значението на формалното и включване на Европейския парламент на ранен етап на процеса и при това във възможно най-голяма степен, за да се повиши демократичната легитимност;

58.  Подчертава необходимостта от укрепване на демократичната отчетност на Европейския парламент и тази на националните парламенти, що се отнася до съществени елементи от функционирането на еврозоната, като Европейския механизъм за стабилност, решенията на Еврогрупата и наблюдението и оценяването на програмите за финансова помощ; отправя искане до Комисията да извърши и публикува последващи оценки на препоръките си и участието си в Тройката;

Секторен принос към европейския семестър за 2014 г.

59.  Приветства признанието на Комисията, че фискалната консолидация трябва да продължи по благоприятстващ растежа и диференциран начин, който ще позволи на държавите членки не само да инвестират в растеж и създаване на работни места, но и да се справят с високия дълг, безработицата и предизвикателствата на едно застаряващо общество;

60.  Изтъква потенциала за създаване на работни места на екологичната икономика, която според оценки на Комисията би могла да създаде 5 милиона работни места до 2020 г. само в секторите енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници, при условие че се осъществяват амбициозни политики в областта на климата и енергетиката; призовава държавите членки да осигуряват достатъчни по обем инвестиции в тези сектори и да предвиждат бъдещите умения на работниците; призовава Комисията да включи използването на потенциала на екологичната икономика за създаване на работни места в годишния обзор на растежа (ГОР) за 2015 г.;

61.  Приветства факта, че Комисията отчита явните различия между държавите членки в националните програми за реформи (НПР), но призовава Комисията и държавите членки да обръщат специално внимание на регионите с постоянни неблагоприятни природни или демографски условия, по-специално когато се разглежда разпределянето на средствата;

62.  Подчертава, че социалните политики и политиките по заетостта следва да се разглеждат не само от гледна точка на разходите, но следва да се вземат предвид и структурните реформи на пазара на труда и дългосрочните ползи, за да се поддържат инвестициите в обществото и неговите граждани с оглед на постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и опазването на бъдещето и стабилността на държавите членки и на ЕС като цяло;

63.  Подчертава, че въпреки че заплащането е важна променлива при решаването на макроикономическите дисбаланси в еврозоната, то не е просто средство за икономически корекции, а преди всичко доход, с който работниците трябва да живеят; призовава Комисията да гарантира, че препоръките по отношение на заплащането няма да доведат до увеличаване на бедността сред работещите или неравенствата в заплащането в държавите членки, или да навредят на групите с ниски доходи;

64.  Изразява дълбока загриженост, че ЕС е далеч от постигането на целите за заетост и социалните цели на стратегията „Европа 2020“ и че особено изоставане бележи целта за намаляване на бедността, като се има предвид, че броят на хората, живеещи в бедност, се е увеличил с 10 милиона между 2010 г. и 2012 г., вместо да намалее; призовава новата Комисия да приеме последователен подход и да изиска от държавите членки незабавно да докладват за напредъка на национално равнище по отношение на стратегията „Европа 2020“; призовава държавите членки да установят в своите НПР ясно определени национални стратегии за постигане на напредък по стратегията „Европа 2020“, особено по отношение на намаляването на бедността;

65.  Приветства използването от Комисията на новото трудово и социално табло с показатели за тазгодишните специфични за всяка държава препоръки (СДП), по-специално препратките към нивата на общата безработицата и младежката безработица и нивата на никъде неработещите, неучещите и необучаващите се (NEET); отбелязва, че тези показатели са чисто аналитични; призовава за включване в таблото на допълнителни показатели, като например качеството на работа, равнището на детската бедност, достъпа до здравно обслужване и бездомността призовава тези показатели да имат реално влияние върху целия процес на европейския семестър;

66.  Призовава Комисията и Съвета да продължават да подобряват показателите, използвани за наблюдение на социалното и екологичното измерение и на измерението, свързано с иновациите, на стратегията „Европа 2020“ в рамките на европейския семестър; призовава Комисията да продължава дебата относно броя и развитието на социалните показатели и показателите за заетост, като се има предвид, че икономическите и социалните аспекти на ЕС са две страни на една и съща монета, като и двата аспекта играят ключова роля в развитието на ЕС;

67.  Отново призовава за провеждане, когато е необходимо, на среща на министрите по заетостта и социалните въпроси на Еврогрупата преди срещите на високо равнище относно еврото, за да се гарантира, че съображенията, свързани със социалната сфера и заетостта, се разглеждат по-подробно при обсъжданията и решенията на органите на еврозоната, така че те да допринасят за срещите на държавните и правителствените ръководители от еврозоната; счита, че е важно провеждането на съвместни срещи между Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) и Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN) с цел постигането на съгласувана позиция, когато това е необходимо;

68.  Приветства признанието на Комисията, че въздействието на мерките за фискална консолидация – предприемани с цел да се гарантира не само устойчивостта на икономиките на някои държави членки, но и устойчивостта на икономиката на ЕС като цяло – върху заетостта и социалната обстановка в ЕС е било сурово и с дългосрочни последствия; призовава за повишаване на усилията за изпълнението на всички трудови и социални задължения, определени в Договорите и в Хартата на основните права на ЕС; призовава Агенцията на Европейския съюз за основните права да извърши обстойна оценка на въздействието на мерките върху основните права и да представи препоръки в случай на нарушения на Хартата;

69.  Приветства намерението на италианското председателство, включено също и в заключенията на извънредното заседание на Европейския съвет от 30 август 2014 г., за провеждане на конференция на равнището на държавни и правителствени ръководители по въпросите на трудовата заетост, по-специално заетостта сред младите хора;

70.  Приветства гореспоменатото намаление в равнищата на безработица в някои държави членки; припомня обаче, че в стратегията „Европа 2020“ правилно е посочено, че показателят, който трябва да бъде следен, е равнището на заетост, и изразява съжаление, че съществуващите показатели на равнището на заетостта не отразяват точно действителността на всички пазари на труда в ЕС;

71.  Отбелязва, че Комисията насочва вниманието към необходимостта от структурни реформи, целящи подобряване на рамковите условия за растеж и работни места, по-специално в моменти на високи равнища на безработица, и към факта, че със завършването на единния пазар могат да бъдат открити много възможности на национално равнище и на равнището на ЕС;

72.  Призовава новата Комисия да превърне възстановяването на заетостта в абсолютен приоритет чрез изготвяне на амбициозна и цялостна стратегия за създаване на растеж и работни места, която следва да включва всички нови членове на Комисията; счита, че с оглед на тази цел членът на Комисията, отговарящ за заетостта и социалните въпроси, следва да разработи план, който да обхваща всички области на политиката и да включва конкретни мерки за подобряване на качеството на заетостта;

73.  Счита, че възстановяването на конкурентоспособността на ЕС не може да се постигне само чрез съкращаване на разходите, а че то трябва да бъде придружавано от увеличен размер на инвестициите в научноизследователската и развойната дейност, образованието и уменията, както и в по-ефективното използване на ресурсите; изисква пазарите на труда да бъдат по-адаптивни и динамични, така че да бъдат в състояние да се приспособяват към смущения в икономическото положение, без това да води до колективни съкращения и прекомерно коригиране на заплащането; припомня, че покупателната способност на много работници в ЕС беше рязко отслабена, доходите на домакинствата отбелязаха спад, а вътрешното търсене беше потиснато; счита, че за да се възстанови необходимата конкурентоспособност на нашата икономика, ЕС трябва също така да разглежда стратегии, поставящи акцент върху други производствени разходи, движението на цените и маржовете на печалба, както и върху междусекторни политики, насочени към стимулирането на иновации, производителност и високи постижения;

74.  Изразява загриженост във връзка с постоянно нарастващите неравенства в доходите и богатството и отслабването на покупателната способност, вътрешното търсене и инвестициите в реалната икономика; призовава държавите членки да включват мерки, насочени към намаляване на тези неравенства, в националните си програми за реформи, с цел стимулиране на растежа, заетостта и социалното сближаване;

75.  Подчертава, че е необходимо изместване на данъчната тежест от труда към други форми на устойчиви данъци, за да бъдат насърчавани растежът и създаването на работни места;

76.  Приветства специфичните за всяка държава препоръки (СДП) на Комисията в областта на данъчното облагане, свързано с околната среда, и призовава държавите членки да прилагат тези препоръки, като същевременно гарантират, че това по-специално ще бъде от полза за лицата с ниски доходи; подчертава положителните бюджетни, трудови, социални и екологични последици в резултат на преминаването от данъчно облагане на труда към екологично данъчно облагане и постепенното премахване на вредните за околната среда субсидии;

77.  Изразява загриженост, че в някои случаи финансовата разпокъсаност в еврозоната е заплаха за растежа и устойчивостта на МСП; призовава за възстановяване на способността на икономиката за кредитиране, което позволява на МСП да инвестират и да създават работни места, и за улесняване на достъпа на МСП до предприемачество и до програми, като например Програмата за конкурентоспособност на предприятията и МСП (COSME) и „Хоризонт 2020“;

78.  Призовава държавите членки да премахнат ненужните административни тежести и бюрокрация за самостоятелно заетите лица, микропредприятията и МСП, както и да улесняват условията за стартиране на предприятия;

79.  Призовава Комисията да придаде в най-кратък срок осезаема форма, на основата на член 9 от ДФЕС, на обещания инвестиционен план в размер на 300 млрд. евро, и призовава да се оцени дали тази сума е достатъчна за възстановяване на пълния потенциал на ЕС за растеж, конкурентоспособност и създаване на качествени работни места;

80.  Приветства призива на Комисията в нейното рамково съобщение относно специфичните за всяка държава препоръки (СДП) в ЕС като цяло за инвестиране на повече средства в научноизследователска и развойна дейност, иновации, образование, умения и активни политики на пазара на труда, съвместно с инвестиции в енергетиката, транспорта и цифровата икономика;

81.  Призовава Комисията и държавите членки да оказват подкрепа на промишлеността чрез прилагане на по-гъвкава политика на конкуренция в полза на конкурентоспособността и заетостта, съвместно с преходен план в областта на околната среда и цифровата икономика; отново призовава Комисията да изготви, след консултация със социалните партньори, предложение за законодателен акт относно предоставяне на информация и допитване до работниците и прогнозиране и управление на преструктурирането, за да се осигури икономическо и социално отговорно приспособяване към промените от страна на промишлеността на ЕС по такъв начин, че да бъдат съхранени правата на работниците, и върху предприятията, особено върху МСП, да не бъде поставяна прекомерна регулаторна тежест;

82.  Изразява загриженост, че в множество държави членки и сектори наред със загубата на работни места се наблюдава влошаване на качеството на работните места, увеличаване на пречките пред заетостта и влошаване на трудовите стандарти; подчертава, че Комисията и държавите членки трябва да полагат специални усилия за подобряване на качеството на работните места, за да балансират наличните умения с нуждите на пазара на труда; призовава Комисията и държавите членки да полагат специални усилия за преодоляване на допълнителните проблеми, причинени от принудително непълно работно време и от принудителна работа на временен договор, несигурни договори (например договори за нулево работно време), фиктивна самостоятелна заетост и недеклариран труд; поради това приветства инициативата на Комисията относно европейска платформа за недекларирания труд; призовава отново държавите членки да гарантират, че лицата с несигурни или срочни трудови договори или договори за непълно работно време, или самостоятелно заетите лица имат подходящ набор от права и адекватна социална закрила;

83.  Призовава Комисията да гарантира, че в своите политически насоки насърчава реформи на пазара на труда, имащи за цел, наред с другото, да намалят сегментирането, да насърчат преход от една работа към друга, да отбележат напредък по отношение на приобщаването на уязвимите групи на пазара на труда, да намалят бедността сред работещите, да насърчат равенството между половете, да укрепят правата на работниците с нетипични договори и да предоставят по-голяма социална закрила на самостоятелно заетите лица;

84.  Отбелязва, че в годишния си доклад за 2013 г. относно заетостта и социалната обстановка в ЕС Комисията изтъкна значимостта на разходите за социална закрила като предпазна мярка срещу социални рискове; припомня значението на автоматичните стабилизатори за справяне с асиметрични сътресения, за избягване на прекомерно изчерпване на националните социални държави и по този начин за укрепване на устойчивостта на ИПС като цяло; призовава Комисията да включи в специфичните за всяка държава препоръки важността на запазването на автоматичните стабилизатори в държавите членки предвид тяхната изключителна роля за поддържане на социално сближаване, както и за стимулиране на вътрешно търсене и икономически растеж; отново отправя призива си към Комисията за изготвяне на Зелена книга за автоматичните стабилизатори в еврозоната;

85.  Отбелязва намерението на италианското председателство на Европейския съвет, както е очертано в неговата програма, да стартира дебат относно автоматичните стабилизатори на равнището на ЕС със специално внимание върху евентуалното създаване на схема за обезщетение за безработица в еврозоната;

86.  Подчертава значението на активните и приобщаващи политики по отношение на пазара на труда като стратегически инструмент за насърчаване на заетостта в настоящия контекст; изразява дълбока загриженост, че няколко държави членки, въпреки нарастващите равнища на безработица, са намалили бюджетните средства за финансирането на активни и приобщаващи политики по отношение на пазара на труда; призовава държавите членки да увеличат обхвата и ефективността на активните политики по отношение на пазара на труда в тясно сътрудничество със социалните партньори;

87.  Приветства приемането на Решение № 573/2014/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за укрепване на сътрудничеството между публичните служби по заетостта (ПСЗ); отбелязва предложението от януари 2014 г. за регламент за EURES (Европейски портал за професионална мобилност); призовава Парламента и Съвета спешно да обсъдят реформата, така че EURES да се превърне в ефективен инструмент за насърчаване на мобилността на труда в рамките на ЕС в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1296/2013 и с оглед на насърчаването на многообразие; припомня, че мобилността трябва да продължи да бъде доброволна и не трябва да ограничава усилията за създаване на качествени работни места и места за обучение на място; подчертава, че надеждната професионална информация относно условията на труд и живот в други държави членки е предпоставка за добре функциониращо Европейското икономическо пространство;

88.  Подчертава увеличаването на броя на работниците, по-специално на младите хора, заминаващи от своите държави на произход в други държави членки в търсене на възможности за заетост; настоятелно призовава Комисията, заедно с държавите членки, да насърчава мобилността на труда в рамките на ЕС, за да се гарантира свобода на движението, като същевременно се спазва принципът на равно третиране и се защитават заплатите и социалните стандарти; призовава всяка държава членка да установи социални и трудови условия, които са в съответствие със стратегията „Европа 2020“;

89.  Изразява загриженост, че предлагането на научни, технологични, инженерни и математически умения няма да съответства на търсенето на предприятията, което ще нараства през следващите години, и поради това способността за адаптация и напредък на работната сила в ЕС ще намалее; призовава държавите членки да инвестират в модернизация на системите на образование и обучение, включително обучение през целия живот, и най-вече двойните системи за обучение, и да улеснят прехода от училище към трудова заетост;

90.  Счита, че съществува необходимост от подобряване на лидерските, управленските и предприемаческите умения сред младите хора, за да се даде възможност на новите и новосъздадените предприятия да се възползват от нови пазари и да реализират своя потенциал за растеж, така че младите хора да стават работодатели, вместо само работници;

91.  Отбелязва, че банковото кредитиране все още е най-често използваният източник на финансиране в ЕС; счита обаче, че има действителни ползи от новите форми на финансиране чрез иновативни схеми и методи, които не включват банки, като например колективно финансиране, бизнес-ангели, схеми за предоставяне на кредит от едно предприятие на друго, микрокредитиране, леснодостъпни агенции за микрокредитиране и други инструменти, които могат да осигурят жизненоважни инвестиции за стартиращите предприятия и МСП с цел растеж и създаване на работни места;

92.  Приветства намаляването на равнищата на безработица сред младите хора, но посочва, че те все още пораждат тревога: 22% в ЕС-28 и 23,1% в еврозоната; изтъква обезпокоителните различия между държавите членки (7,8% в Германия и 56,3% в Гърция през април 2014 г.); подчертава, че несигурността на работните места и непълната заетост също значително са се увеличили, като се има предвид, че дори когато младежите намират работа, много от тях – средно 43% в сравнение с 13% от възрастните работници – се оказват в ситуацията да работят при несигурни условия или по предложени им договори на непълно работно време; изразява също така загриженост поради нарастващия в много държави членки брой на бездомни безработни младежи;

93.  Приветства факта, че гаранциите за младежта се споменават в по-голямата част от специфичните за всяка държава препоръки; призовава Комисията да наблюдава отблизо предизвикателствата, установени в специфичните за всяка държава препоръки за 2014 г. по отношение на качеството на предложенията, липсата на активно приобщаване на никъде неработещите, неучещите и необучаващите се лица, административния капацитет на публичните служби по заетостта и липсата на ефективно ангажиране с всички относими партньори, и едновременно с това да определи най-добри практики, които биха могли да служат за еталон за подобряването на програмите; призовава за повече прозрачност при наблюдението на изпълнението, за по-амбициозен подход към държавите членки, които не показват напредък, и за по-добро използване на финансирането, което е концентрирано в началото на периода; подчертава в тази връзка, че инициативата за младежка заетост следва да се разглежда като стимул за всички държави членки да използват Европейския социален фонд за финансиране на по-обхватни проекти, свързани с младежта, особено такива, които са насочени към бедността и социалното приобщаване;

94.  Призовава Комисията да предложи европейска рамка, въвеждаща минимални стандарти по отношение на прилагането на гаранциите за младежта, включително качеството на чиракуването и работните места, достойно заплащане за младите хора и достъп до услуги и права в областта на заетостта, и обхващаща младите хора на възраст между 25 и 30 години; призовава държавите членки да използват ефективно наличните бюджетни средства и без забавяне да въведат гаранциите за младежта; призовава Комисията и държавите членки да придадат приоритетно значение на гаранциите за младежта, предвид обстоятелството, че бюджетните средства са концентрирани през първите две години; призовава наличният бюджет да бъде увеличен по време на обещания средносрочен преглед на многогодишната финансова рамка, като се има предвид, че съгласно извършената от Международната организация по труда оценка е необходима сума от 21 милиарда евро за разрешаване на проблема с младежката безработица в еврозоната; счита това увеличение за необходима инвестиция, тъй като огромната годишна икономическа загуба вследствие на младежката безработица възлиза на 153 милиарда евро, или 1,2%от БВП на ЕС (Eurofound, 2012)(17);

95.  Подчертава колко е важно да се наблегне на практическите умения и двойната система на професионално обучение, която подобрява пригодността за наемане на младите хора;

96.  Призовава държавите членки да подобрят сътрудничеството между предприятията и сектора на образованието на всички равнища;

97.  Отбелязва препоръката на Съвета от март 2014 г. за рамка за качество на стажовете с оглед предотвратяване на дискриминацията и експлоатацията на младите работници; призовава Комисията и държавите членки, като част от европейския семестър, да включат тези препоръки в националните програми за реформи и специфичните за всяка държава препоръки;

98.  Отбелязва със загриженост, че процентът на безработица сред жените е по-висок от общия процент (11,7% в ЕС-18 и 10,4% в ЕС-28 в сравнение със съответно 11,5% и 10,2%); поради тази причина призовава за конкретни планове за създаване на качествени работни места с целеви мерки за жените; призовава за интегриране на принципа на равенство между половете в препоръките и посочва, че повишаването на равенството между половете и участието на жените на пазара на труда не трябва да бъде излагано на риск от други препоръки; призовава за изготвяне на конкретни препоръки с оглед на намаляването на разликата в заплащането и в пенсиите между жените и мъжете, която е не само спирачка за икономиката и за конкурентоспособността, но и признак на социална несправедливост;

99.  Приветства препоръките във връзка със слабото участие на жените на трудовия пазар; призовава Комисията да включи в следващия годишен обзор на растежа по-широка перспектива за равенство между половете отвъд процента на заетост; призовава Комисията и държавите членки да обърнат внимание на сегрегацията на пазара на труда и неравномерното разпределение на отговорностите, свързани с полагането на грижи за членове на семейството; призовава за финансово достъпни и качествени публични услуги в областта на грижата за деца и зависими хора, които позволяват на лицата, полагащи грижи, и най-вече на жените да се върнат на работа, и улесняват съвместяването на професионалния и личния живот;

100.  Призовава държавите членки да обърнат особено внимание на високите равнища на безработица сред групите в неравностойно положение, като дадат приоритет на присъединяването към и интеграцията на пазара на труда и превръщането на политиките за присъединяване и интеграция в стандартна практика, тъй като трудовата заетост е от ключово значение за успешна интеграция;

101.  Изразява дълбока загриженост, че трайно безработните и възрастните работници са изправени пред по-високи проценти на безработица и допълнителни трудности при завръщането на пазара на труда; призовава държавите членки да се възползват в пълна степен от Европейския социален фонд, за да се помага на тези работници успешно да се върнат на пазара на труда;

102.  Наблюдава със загриженост, че в много случаи работниците на възраст над 40 години вече не получават подходящото обучение и по-нататъшно образование на своето работно място; поради това призовава работодателите, социалните партньори и националните правителства да приложат действителни концепции за обучение през целия живот и измервания на пазара на труда, за да се постигнат възможно най-скоро значителни подобрения в квалификацията на по-възрастните работници;

103.  Приветства специфичните за всяка държава препоръки, насочени към повишаване на адекватността и обхвата на схемите за минимални доходи, предпазните системи и социалната закрила, както и броя на специфичните за всяка държава препоръки, свързани с политиките за приобщаване на пазара на труда; счита обаче, че очакваният от Комисията неравномерен и несигурен растеж през 2014 г. и 2015 г. сам по себе си няма да бъде в състояние да се справи със сериозното въздействие на кризата и последиците й върху борбата срещу бедността и социалното изключване и върху постигане на целите на стратегията „Европа 2020“; призовава настоятелно държавите членки да се придържат към препоръките, да ги изпълняват и да предложат конкретни, целенасочени мерки в рамките на своите НПР с оглед на борбата с бедността, особено с бездомността и детската бедност;

104.  Призовава Комисията по-тясно да обвърже европейския семестър със социалните цели на стратегията „Европа 2020“; счита, че националните програми за реформи (НПР) следва да докладват за напредъка в изпълнението на националните цели за борба с бедността, демонстрирайки приноса на съвместно договорените водещи цели относно бедността в стратегията „Европа 2020“; призовава Комисията в бъдеще да издаде специфични препоръки за всички държави членки; призовава държавите членки да внедрят специфични мерки за социално приобщаване и борба с дискриминацията с оглед намаляване на бедността, като се акцентира върху групите, изложени на най-висок риск от социално изключване; призовава държавите членки да приложат всеобхватна активна стратегия за приобщаване, като осигурят минимален доход и социално-осигурителна система в съответствие с националните практики, включително разпоредбите на колективните договори или националното законодателство;

105.  Призовава държавите членки – в светлината на препоръката на Съвета от 9 и 10 декември 2013 г. относно ефективни мерки за интеграция на ромите в държавите членки – да осъществят дългосрочни, целенасочени и интегрирани мерки за намаляване на социалната и икономическа маргинализация на ромските общности, по-конкретно чрез приемане на мерки за интеграция на пазара на труда, в това число чрез укрепване на връзката между социалната помощ и активацията, увеличаване на посещаемостта на ромските деца в училище и намаляване на преждевременното им напускане на училище;

106.  Призовава Комисията незабавно да обърне внимание на обезпокоителния ръст на детската бедност в ЕС чрез въвеждане на гаранции срещу детската бедност; счита, че такава гаранция е от решаващо значение за закрилата на децата, засегнати от последствията на настоящата икономическа и социална криза;

107.  Изразява съжаление, че препоръките на Комисията относно пенсиите са направени, без да бъде взета под внимание позицията на Парламента относно съответните Зелена и Бяла книга; подчертава, че пенсионните реформи изискват национално политическо и социално сближаване и следва да бъдат договорени със социалните партньори, за да бъдат успешни, и че необходимите всеобхватни реформи на пенсионните системи на държавите членки следва да бъдат проектирани, замислени и приети с оглед на осигуряването на тяхната устойчивост, като в същото време не излагат на риск адекватността на равнището на пенсиите и са изцяло в съответствие с икономическите и социалните приоритетите на стратегията „Европа 2020“;

108.  Изразява съжаление, че в много малко на брой специфични за всяка държава препоръки се обсъжда въпросът за преодоляване на бедността или бездомността сред работещите; подчертава, че възникват нови форми на бедност, засягащи средната и работническата класа, които срещат затруднения при изплащането на ипотеки, като в резултат се увеличава броят на съдебните отстранения и случаите на възбрана върху имот; призовава Комисията в годишния обзор на растежа за 2015 г. изрично да се занимае с бедността сред работещите и бедността сред лицата с ограничени или никакви връзки с пазара на труда; препоръчва Комисията и държавите членки да приложат интегрирани политики, които благоприятстват предлагането на социални и финансово достъпни жилища, ефективни превантивни политики за намаляване на броя на съдебните отстранения и политики за справяне с енергийната бедност, която също нараства;

109.  Приветства факта, че някои специфични за всяка държава препоръки разглеждат борбата срещу детската бедност и достъпните цени на услугите за грижи за деца, но призовава за повече политики, насочени към семействата с ниски доходи; призовава за повече препоръки относно стратегии за социално приобщаване, включително борба с крайните форми на бедност като бездомността;

110.  Отбелязва подкрепата на Комисията за активните стратегии за приобщаване; счита обаче, че такива стратегии трябва да включват мерки за интеграция на пазара на труда на лицата с увреждания и намалена работоспособност; насърчава държавите членки да отчетат добавената стойност от стимулирането на работодателите да наемат на работа лицата, отдалечени в най-голяма степен от пазара на труда, като разработят добре балансиран микс от отговорности и мрежи за подкрепа и ангажират всички съответни участници в разработването на политики на държавите членки за пазара на труда;

111.  Изисква, предвид високите равнища на бедност, да бъде оценено дали Фондът за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица е достатъчно добре финансиран и ако не е, да се обмисли възможността за увеличаване на финансирането му по време на средносрочния преглед на многогодишната финансова рамка;

112.  Изразява съгласие с Комисията, че държавите членки трябва да обърнат внимание на бездомността чрез всеобхватни стратегии, основани на превенция, подходи, ръководени от предоставянето на жилища, преразглеждане на разпоредбите и практиките относно съдебните отстранения и прекратяване на инкриминирането на бездомните хора; призовава за подобряване на международния обмен на добри практики и взаимно обучение и признава ролята на програма „Прогрес“ в това направление;

113.  Приветства препоръката да се инвестира в образованието, но изразява безпокойство, че над 20 държави членки са намалили разходите за образование като относителна величина (като процент от БВП), като по този начин застрашават своя растеж и потенциал за създаване на работни места и конкурентоспособността си; посочва, че намаляването на тези инвестиции ще увеличи структурната слабост на ЕС предвид несъответствието между нарастващата нужда от висококвалифицирани работници и факта, че в много държави членки голяма част от работната сила в момента е нискоквалифицирана;

114.  Отбелязва препоръката на Комисията за реформиране на здравните системи, така че те да постигат своите цели за предоставяне на всеобщ публичен достъп до висококачествени грижи по рентабилен начин и да гарантират своята финансова устойчивост;

115.  Отново отправя своя призив за засилено и структурирано участие на заинтересовани страни от гражданското общество на национално и европейско равнище, така че да се запази легитимността и да бъде подобрена ефективността на процеса на европейския семестър; във връзка с това очаква с нетърпение планираното от Комисията участие на социалните партньори в рамките на Комитета за социален диалог преди приемането на годишния обзор на растежа за 2015 г.;

116.  Критикува факта, че не всички държави членки са включили своите национални парламенти, национални социални партньори и своето гражданско общество в изготвянето на своите национални програми за реформа; призовава държавите членки да включат подробен преглед в своите НПР, от който се вижда кой и по какъв начин е участвал; призовава Комисията да направи преглед на различните национални практики по отношение на парламентарните процедури и участието на заинтересованите страни в европейския семестър;

Бюджетни политики

117.  Подчертава отново важната роля на бюджета на ЕС за насърчаване на устойчив растеж, стимулиране на създаването на работни места и намаляване на макроикономическите дисбаланси в ЕС, като по този начин се допринася за намаляване на социалните неравенства; припомня по-специално, че без дори да се взема предвид ролята му на катализатор на инвестициите, около 60% от бюджета на ЕС са пряко предназначени за постигането на целите на „Европа 2020“; освен това подчертава, че в много програми за периода 2014 – 2020 г. се съдържат иновативни финансови инструменти, които имат потенциала да играят ключова роля в подкрепа както на публичните, така и на частните инвестиции в държавите членки, по-специално по отношение на дългосрочните инвестиции, които са широко признати като основен политически приоритет;

118.  Припомня необходимостта, в началото на новата Многогодишна финансова рамка (МФР), от бързо и ефективно изпълнение на новите програми, както на равнище ЕС, така и на равнището на държавите членки, за да могат тези програми да допринесат за процеса на икономическо възстановяване; призовава за особено бързо изпълнение на програмите, средствата за които са концентрирани в първите години на МФР, като „Хоризонт 2020“, COSME, „Еразъм +“ и Инициативата за младежка заетост; подчертава факта, че тези програми имат ефект на лоста и синергична и каталитична роля по отношение на националните инвестиционни политики и растежа и създаването на работни места; подчертава необходимостта от бързо стартиране на политиката за сближаване за 2014 – 2020 г. (по отношение на вече подписани споразумения за партньорство, договорени оперативни програми и отпуснато предварително финансиране); изтъква още веднъж ролята, която политиката за сближаване може да играе за подкрепата на растежа и създаването на работни места на цялата територия на ЕС; призовава в този контекст държавите членки да гарантират, че финансирането от ЕС е насочено по възможност към проекти, насърчаващи създаването на работни места, по-специално за млади хора, както и устойчивия растеж и конкурентоспособността; изразява дълбоката си загриженост относно безпрецедентното равнище на непогасени бюджетни задължения (RALs), повечето от които са в областта на политиката за сближаване, и високият риск от отменяне на бюджетни кредити, пред който са изправени определени държави членки по отношение на финансиране от предишния програмен период;

119.  Подкрепя както схемата на ЕС за гаранции за младежта, така и Инициативата за младежка заетост като инструменти от решаващо значение за борбата с изключително високото равнище на младежка безработица; приветства неотдавна предприетите стъпки от Комисията в подкрепа на държавите членки за бързото програмиране на мерки, финансирани по линия на Инициативата за младежка заетост; призовава Комисията и държавите членки да гарантират надлежното, ефективно, бързо и навременно изпълнение на тези програми;

120.  Подчертава факта, че насърчаването на заетостта, растежа и конкурентоспособността в ЕС изисква ускоряване на формирането на вериги на стойността в ЕС и по-стабилното интегриране на дружествата в ЕС, включително МСП, на всички равнища на веригите на стойността; припомня, че такива политики следва да обхващат предприятия от всички размери, да способстват за поддържането на производствената верига в Европа, да подкрепят сектори с висок потенциал за растеж, със специален акцент върху иновациите, уменията, устойчивостта, предприемачеството и творчеството, както и да осигуряват условия за генериране на достатъчен растеж и богатство, които да позволят създаването на нови работни места;

121.  Подчертава факта, че сега, когато много държави членки са силно зависими от един единствен енергиен доставчик, включително шест държави членки, които разчитат изцяло на Русия за природния си газ, създаването и запазването на работни места изисква също така засилване на устойчивостта на ЕС към външни енергийни сътресения, както показва продължаващата криза в Украйна; приветства във връзка с това заключенията на срещата на Европейския съвет от 26‑27 юни 2014 г. и очаква не по-късно от октомври 2014 г. тези заключения да бъдат допълнени с амбициозни средносрочни и дългосрочни мерки за укрепване на енергийната сигурност на ЕС;

122.  Подчертава факта, че заложените ниски тавани за плащанията за периода 2014‑2020 г. остават ключов проблем за бюджета на ЕС, като имат отрицателен ефект върху икономическото възстановяване, тъй като забавянето на плащанията ощетява преди всичко преките бенефициенти; припомня необходимостта да се осигури, с оглед на изпълнението, навременно и плавно увеличение на плащанията, за да може успоредно да се покриват плащания, произтичащи от минали задължения и плащания във връзка с предварително финансиране за бързо стартиране на нови програми и да се избегне преносът на прекалено голям обем непогасени бюджетни задължения („RALs“) в бюджета за 2015 г.; настоятелно призовава в тази връзка Съвета да приеме изцяло проект на коригиращ бюджет № 3/2014, така както е представен от Комисията, за да може бюджетът на ЕС да постигне максимално въздействие по отношение на инвестициите на място; посочва, че ако проекти на коригиращи бюджети № 2, 3 и 4 бъдат приети без изменения, това би довело до цялостно отражение върху бюджета в размер само на 106 милиона евро допълнителни вноски от БНД, които държавите членки трябва да предоставят, за да се гарантират достатъчно бюджетни кредити за плащания през 2014 г. за изпълнение на съществуващите правни задължения на Съюза; подчертава своята решителност да продължи наблюдението на цялостната ситуация по отношение на плащанията и RALs и да използва в пълна степен всички средства за гъвкавост, предвидени в регламента за МФР и свързаното с него междуинституционално споразумение; подчертава, че въпросът за периодично повтарящата се криза с бюджета на ЕС, свързана с плащанията, трябва да бъде решен по устойчив начин при преразглеждане на МФР за периода 2014‑2020 г. след изборите, което трябва да бъде стартирано във възможно най-кратък срок от следващата Европейска комисия, встъпваща в длъжност на 1 ноември 2014 г.;

123.  Припомня своето становище, че фискалното положение на държавите членки може да бъде облекчено посредством нова система на собствени ресурси за финансиране на бюджета на Съюза, която ще намали вноските на основата на БНД, като по този начин ще се предостави възможност на държавите членки да постигнат целите на своите усилия за консолидация, без да застрашават финансирането от ЕС в подкрепа на инвестиции в икономическото възстановяване и мерки за реформи; припомня, че Комисия внесе няколко законодателни предложения за реформиране на системата на собствени ресурси, но че за съжаление досега нито едно от тях не е обсъдено сериозно от Съвета; подчертава следователно значението, което отдава на новата група на високо равнище относно собствените ресурси, която следва да доведе до истинска реформа на финансирането на ЕС;

124.  Настоятелно призовава Комисията, в рамките на своя годишен обзор на растежа през 2015 г., който трябва да бъде публикуван през ноември 2014 г., подробно да разгледа и да подчертае ролята на бюджета на ЕС в процеса на европейския семестър, като представи фактически и конкретни данни за неговия отключващ, каталитичен, синергетичен и допълващ ефект върху публичните разходи като цяло на местно, регионално и национално равнище;

125.  Призовава освен това Комисията в своя следващ годишен обзор на растежа да представи подробна и пълна картина на постигнатото в резултат на изпълнението на Пакта за растеж и работни места, приет на срещата на Европейския съвет през юни 2012 г., за да се погледне отвъд икономическата и фискалната криза, и да представи нови предложения относно ролята, която бюджетът на ЕС би могъл да играе за по-нататъшно генериране на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж с ефективно използване на ресурсите и създаване на работни места;

126.  Приветства ангажимента на новоизбрания председател на Комисията относно изпълнението на пътната карта на Комисията, озаглавена „Към постигане на действителен икономически и паричен съюз“ от 5 декември 2012 г.; счита, че всички допълнителни финансирания или допълнителни инструменти, като например механизъм за солидарност, трябва да бъдат неразделна част от бюджета на ЕС, но над договорените в рамките на МФР тавани.

Вътрешен пазар

127.  Настоятелно призовава за създаване на истински вътрешен енергиен пазар, който да гарантира справедлив достъп до пазара, високо равнище на защита на потребителите и достъпен пазар, особено за МСП;

128.  Счита, че държавите членки трябва да полагат повече усилия за модернизиране на публичната си администрация, като завършат реформите на съответното си законодателство в областта на публичната администрация, предлагат повече и по-достъпни цифрови услуги за гражданите и предприятията, намаляват разходите и повишават ефикасността, улесняват трансграничното сътрудничество и прилагат рамки за оперативна съвместимост за публичните администрации; подчертава, че пълното и бързо прилагане на законодателството на ЕС в областта на обществените поръчки и концесиите ще предостави отлична възможност за засилване на иновациите и подобряване на достъпа на МСП и за модернизиране на публичната администрация – както на правителствено, така и на местно равнище, като се повишат качеството, ефективността и прозрачността на публичните разходи и инвестиции;

Политики в областта на околната среда

129.  Подчертава факта, че все по-екологосъобразният характер на икономиките от ЕС допринася за дългосрочен и устойчив на кризи растеж, засилва конкурентоспособността и създава работни места и едновременно с това подобрява енергийната сигурност и енергийната независимост на Съюза, и подчертава, че екологосъобразната икономика следва да бъде разглеждана като основна движеща сила за развитието на икономиката;

o
o   o

130.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на правителствата на държавите членки, на Комисията, на националните парламенти и на Европейската централна банка.

(1) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр.12 (2) OВ L 306, 23.11.2011 г, стр. 41. (3) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр.8. (4) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 33. (5) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 25. (6) ОВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 1. (7) Приети текстове, P7_TA(2014)0240. (8) Приети текстове, P7_TA(2013)0036. (9) Приети текстове, P7_TA(2014)0130. (10) ОВ L 140, 27.5.2013, стр. 11. (11) ОВ L 140, 27.5.2013, стр. 1. (12) Приети текстове, P7_TA(2014)0129. (13) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320. (14) ОВ С 51 Е, 22.2.2013 г., стр. 101. (15) Приети текстове, P7_TA(2014)0043. (16) Приети текстове, P7_TA(2013)0205. (17) Eurofound (2012), „Неработещи, неучещи, необучаващи се: Младите хора извън сферите на заетостта, образованието и обучението: характеристики, разходи и мерки за противодействие в Европа“, Службата за публикации на Европейския съюз, Люксембург.