Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Пакистан,

—  като взе предвид член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и член 18 от Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—  като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

—  като взе предвид докладите на специалния докладчик на ООН за свободата на религията и убежденията,

—  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН за независимостта на съдиите и адвокатите Габриела Кнаул от 4 април 2013 г., съставен след мисията ѝ в Пакистан от 19 до 29 май 2012 г.;

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно годишния доклад за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС по въпроса, която осъжда преследването на християни и други религиозни малцинства(1),

—  като взе предвид Насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията(2),

—  като взе предвид петгодишния план на ангажиментите между ЕС и Пакистан от март 2012 г., който съдържа приоритети, като например добро управление и диалог по правата на човека, както и тясно свързания втори стратегически диалог между ЕС и Пакистан от 25 март 2014 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Пакистан от 11 март 2013 г., които отново изразяват очакванията на ЕС във връзка с насърчаването и зачитането на правата на човека и осъждат всички актове на насилие, включително срещу религиозните малцинства(3),

—  като взе предвид изявлението от 18 октомври 2014 г. на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно решението на Областния съд в Лахор да потвърди присъдата на г-жа Асия Биби в Пакистан,

—  като взе предвид съобщението за медиите от 29 октомври 2014 г., публикувано от делегацията на Европейския съюз в Пакистан по повод на посещението на специалния представител на ЕС за правата на човека в Пакистан от 26 до 29 октомври 2014 г.,

—  като взе предвид резолюцията си от 12 март 2014 г. относно регионалната роля на Пакистан и неговите политически отношения с ЕС(4),

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Асия Биби, християнка от Пенджаб, беше арестувана през 2009 г. и беше осъдена на смърт през 2010 г. за богохулство съгласно раздел 295 В от Наказателния кодекс на Пакистан; като има предвид, че на 16 октомври 2014 г. Областният съд в Лахор отхвърли жалбата на Асия Биби и потвърди присъдата; като има предвид, че на 24 ноември 2014 г. подсъдимата обжалва решението пред Върховния съд, като това производство може да отнеме години; като има предвид, че президентът на Пакистан все още може, чрез помилване от своя страна, да отхвърли решението на Областния съд в Лахор и да амнистира Асия Биби;

Б.  като има предвид, че на 7 ноември 2014 г. християнската двойка Шама Биби и Шахбаз Масих бяха пребити от тълпа, която ги обвинила в изгарянето на страници от Корана, в източната част на Пакистан; като има предвид, че телата им са били изгорени в тухлена пещ, като според някои сведения те са били все още живи, когато са били хвърлени в пещта;

В.  като има предвид, че неотдавна няколко пакистански граждани получиха смъртни присъди заради нарушения на законите относно богохулството, в т.ч. християнинът Саван Масих за предполагаема обида към пророка Мохамед по време на разговор и християнската двойка Шафкат Емануел и Шагуфта Каусар за предполагаема обида към пророка в текстово съобщение;

Г.  като има предвид, че активистът в областта на правата на човека и адвокат Рашид Рехман беше убит на 7 май 2014 г.; като има предвид, че няколко седмици по-рано Рехман е бил заплашван, защото е защитавал университетски преподавател, подлежащ на съдебно преследване съгласно законите относно богохулството в Пакистан;

Д.  като има предвид, че през октомври 2014 г. Мохамад Асгар, британски гражданин от пакистански произход, който е бил задържан за богохулство в Пакистан въпреки диагнозата си на психично болен в Обединеното кралство, беше прострелян и ранен от затворнически надзирател; като има предвид, че неговият нападател беше арестуван и обвинен в опит за убийство от местните органи и че осем други затворнически надзиратели бяха отстранени от длъжност;

Е.  като има предвид, че на 5 ноември 2014 г. Туфаил Хайдер, 45-годишен шиит, беше убит от разпитващия полицейски служител, който по-късно заявил, че г-н Хайдер е направил унизителни забележки срещу „придружителите на пророка Мохамед“;

Ж.  като има предвид, че според сведенията между 1987 г. и октомври 2014 г. общо 1438 души са обвинени в богохулство в Пакистан, в т.ч. 633 мюсюлмани, 494 ахмади, 187 християни и 21 индуси; като има предвид, че от 1990 г. насам най-малко 60 души са убити вследствие на масово насилие в свързани с богохулство дела;

З.  като има предвид, че няколко десетки души, в т.ч. мюсюлмани, индуси, християни и други, в момента се намират в затвора по обвинения в богохулство; като има предвид, че до момента не е изпълнена нито една смъртна присъда по обвинения в богохулство, но няколко обвиняеми са били убили вследствие на масово насилие; като има предвид, че съществува огромен натиск върху съдебната система на Пакистан от страна на някои религиозни лидери за потвърждаване и изпълнение на смъртните присъди, които обикновено се издават от съдилища на по-ниска инстанция; като има предвид, че съдебните производства често отнемат много години и имат пагубен ефект върху невинните пакистански граждани и техните семейства и общности;

И.  като има предвид, че законите относно богохулството в Пакистан са такива, че е опасно за религиозните малцинства да се изразяват свободно или да участват открито в религиозни дейности; като има предвид, че широко разпространената злоупотреба с тези закони е добре документирана; като има предвид, че вместо да защитят религиозните общности, тези закони са насадили страх в цялото пакистанско общество; като има предвид, че всички опити за реформиране на законите или тяхното прилагане са били осуетени чрез заплахи и убийства; като има предвид, че опитите за обсъждане на тези въпроси в медиите, онлайн или офлайн, често се посрещат със заплахи и тормоз, включително от страна на правителството;

Й.  като има предвид, че Пакистан играе важна роля за насърчаването на стабилността в Южна Азия и от него би могло да се очаква да служи за пример за укрепването на принципите на правовата държава и правата на човека;

К.  като има предвид, че неотдавна Пакистан ратифицира седем от деветте най-важни международни споразумения в областта на правата на човека, включително Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, които съдържат редица разпоредби относно правораздаването, правото на справедлив процес, равенството пред закона и недопускането на дискриминация;

Л.  като има предвид, че чрез механизмите на ООН в областта на правата на човека беше поискано Пакистан да отмени законите относно богохулството или поне да въведе незабавни защитни мерки за предотвратяване на злоупотребата със законите с цел налагане на наказания на граждани, често от малцинствени религиозни общности;

М.  като има предвид, че ЕС и Пакистан задълбочиха и разшириха своите двустранни връзки, както е видно от петгодишния план на ангажиментите, стартиран през февруари 2012 г., и от втория стратегически диалог между ЕС и Пакистан, проведен през март 2014 г.; като има предвид, че целта на петгодишния план на ангажиментите между ЕС и Пакистан е изграждането на стратегически отношения и установяване на партньорство за мир и развитие, основано на споделени ценности и принципи;

Н.  като има предвид, че Пакистан се включи в схемата ОСП+ за първи път на 1 януари 2014 г.; като има предвид, че тази схема следва да осигури силен стимул за зачитането на основните права на човека и трудовите права, околната среда и принципите за добро управление;

1.  Изразява дълбока загриженост и покруса от решението на Областния съд в Лахор от 16 октомври 2014 г. да потвърди издадената на Асия Биби смъртна присъда за богохулство; призовава Върховния съд да започне работата си по делото бързо и без забавяне и да спазва принципите на правовата държава и пълното зачитане на правата на човека в своето решение;

2.  Призовава пакистанските съдилища също да се заемат бързо с преразглеждането на смъртните присъди на Саван Масих, Мохамад Асгар, Шафкат Емануел и неговата съпруга Шагуфта Каусар, както и с присъдите на всички други граждани, които понастоящем са осъдени на смърт заради предполагаеми нарушения на законите относно богохулството;

3.  Осъжда остро убийствата на Шама Биби и Шахбаз Масих и изказва съболезнованията си на техните семейства, както и на семействата на всички невинни жертви, убити вследствие на законите относно богохулството в Пакистан; призовава за изправяне пред съд на извършителите на тези деяния; отбелязва решението на правителството на Пенджаб да създаде комитет с цел ускоряване на разследването на убийствата на Шама Биби и Шахбаз Масих и да разпореди осигуряването на допълнителна полицейска защита за християнските квартали в провинцията; въпреки това подчертава, че е необходимо да се сложи край на климата на безнаказаност и да се проведат по-широки реформи, за да се намери решение на проблема с насилието срещу религиозните малцинства, който е все още широко разпространен в Пакистан;

4.  Изразява дълбоката си загриженост във връзка с това, че пораждащите полемика закони относно богохулството се поддават на злоупотреби, които могат да засегнат хора от всички вероизповедания в Пакистан; изразява особена загриженост, че законите относно богохулството, на които публично се противопоставиха покойният министър Шахбаз Бхати, покойният губернатор Салман Тазир и Рашид Рехман, които бяха убити заради позицията си в подкрепа на религиозната толерантност, се използват все по-често срещу уязвимите малцинствени групи, в т.ч. ахмади и християни, в Пакистан;

5.  Призовава пакистанското правителство да извърши задълбочен преглед на законите относно богохулството и тяхното настоящо прилагане, по-специално раздели 295 Б и В от Наказателния кодекс, които предвиждат задължителна присъда доживотен затвор (295 Б и В) или дори смъртно наказание (295 В) за предполагаемо богохулство, с оглед на тяхната отмяна; призовава пакистанското правителство да премахне смъртното наказание, в т.ч. за богохулство и вероотстъпничество, и да въведе защитни мерки за предотвратяване на злоупотребата с правните разпоредби относно богохулството и вероотстъпничеството;

6.  Призовава пакистанските органи да гарантират независимостта на съдилищата, принципите на правовата държава и справедливия процес в съответствие с международните стандарти в областта на съдебните производства, включително като вземат предвид неотдавнашните препоръки на специалния докладчик на ООН за независимостта на съдиите и адвокатите; наред с това призовава пакистанските органи да предоставят достатъчна закрила на всички, които са свързани със случаи на богохулство, включително чрез предпазване на съдиите от външен натиск, защита на обвинените и техните семейства и общности от масово насилие и предоставяне на решения за тези, които са оправдани, но не могат да се завърнат в местата си на произход;

7.  Припомня, че свободата на религията и правата на малцинствата са гарантирани от Конституцията на Пакистан; посреща със задоволство мерките, предприети в подкрепа на религиозните малцинства от пакистанското правителството от ноември 2008 г. насам, като например въвеждането на квота от 5% от федералните работни места за малцинствата, признаването на немюсюлманските официални празници и обявяването на Национален ден на малцинствата;

8.  Въпреки това настоятелно призовава пакистанското правителство да увеличи усилията си за по-добро разбирателство между религиите, да предприеме активни мерки по отношение на религиозната враждебност от страна на участници от обществото, да се бори срещу религиозната нетърпимост, актовете на насилие и сплашване, както и да предприеме действия срещу реалната или предполагаема безнаказаност;

9.  Категорично осъжда всички актове на насилие срещу религиозни общности, както и всички видове дискриминация и нетърпимост на основата на религия и убеждения; изтъква, че правото на свобода на мисълта, съвестта и религията е основно право на човека; освен това подчертава, че всички пакистанци, независимо от своето вероизповедание и религия, заслужават равно зачитане, насърчаване и защита на своите човешки права;

10.  Призовава ЕСВД и Комисията да използват всички инструменти, с които разполагат, включително посочените в Насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията, за да подпомогнат религиозните общности и да упражнят натиск върху пакистанското правителство да положи повече усилия за защитата на религиозните малцинства; приветства във връзка с това неотдавнашното посещение на специалния представител на ЕС за правата на човека в Пакистан и обсъжданията, които е провел там;

11.  Подчертава, че предоставянето на статут по ОСП+ е обвързано с условия и, наред с другото, както е посочено в приложение VIII към новия основен регламент относно ОСП, зависи от ратифицирането и прилагането на 27 международни конвенции, повечето от които са в областта на правата на човека, и че ЕС може да реши да оттегли преференциите по ОСП+, ако дадена държава не изпълнява своите ангажименти;

12.  Настоятелно призовава ЕСВД и Комисията да наблюдават строго спазването от страна на Пакистан на ангажиментите му съгласно ОСП+, както и да насърчават и защитават правата на човека в Пакистан;

13.  Призовава ЕСВД и Комисията да работят с пакистанските органи с цел да се реформира начинът, по който се използват законите относно богохулството, включително чрез прилагане на мерките, предложени в параграф 6 по-горе;

14.  Насърчава пакистанското правителство да работи с органите на ООН, включително докладчика на ООН за свободата на религията и убежденията, с цел да се даде отговор на основателните опасения относно проблемите в областта на правата на човека;

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека и правителството и парламента на Пакистан.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0575. (2) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/EN/foraff/137585.pdf (3) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/135946.pdf (4) Приети текстове, P7_TA(2014)0208.