Резолюция на Европейския парламент от 17 юли 2014 г. относно Судан - случаят на Мериам Яхия Ибрахим (2014/2727(RSP))

P8_TA(2014)0006 RC-B8-0010/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид съвместното изявление от 10 юни 2014 г. на председателя на Европейската комисия, председателя на Европейския съвет и председателя на Европейския парламент, заедно с лицата, участвали в срещата на високо равнище с религиозните лидери от тази дата,

—  като взе предвид изявлението от 15 май 2014 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия относно смъртната присъда, издадена за вероотстъпничество в Судан,

—  като взе предвид Всеобщата декларация на ООН за правата на човека от 1948 г. и Декларацията на ООН за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

—  като взе предвид второто преразглеждане на Споразумението от Котону през 2010 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС от 2013 г. относно свободата на религия или убеждения,

—  като взе предвид първия Протокол относно правата на жените в Африка към Африканската харта за правата на човека и народите,

—  като взе предвид Арабската харта за правата на човека,

—  като взе предвид правата на децата,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че в края на 2013 г. Мериам Яхия Ибрахим (дъщеря на майка с етиопски произход, изповядваща християнската вяра, и на баща със судански произход, изповядващ мюсюлманската вяра), която е отгледана като християнка, беше обвинена в прелюбодейство от роднините от страна на бащата, след като те докладваха пред органите за нейния брак с християнин; като има предвид, че обвинението във вероотстъпничество беше добавено през декември 2013 г.,

Б.  като има предвид, че присъдата на първа инстанция беше издадена на 12 май 2014 г., с която Мериам Ибрахим, в този момент бременна в осмия месец, беше осъдена на сто удара с камшик по обвинение в прелюбодейство и на смърт чрез обесване по обвинение във вероотстъпничество, като и бяха дадени три дни, за да се отрече от християнството; като има предвид, че Мериам Ибрахим беше осъдена съгласно ислямските закони на шериата, които са в сила в Судан от 1983 година насам и забраняват отстъпването от вярата под угроза от смъртно наказание; като има предвид, че на 15 май 2014 г. присъдата беше потвърдена, тъй като Мериам Ибрахим избра да не приеме исляма;

В.  като има предвид, че на 27 май 2014 г. Мериам Ибрахим роди в затвора момиченце, наречено Мая; като има предвид, че се твърди, че краката на Мериам Ибрахим са били оковани по време на раждането, което сериозно е застрашавало както здравето на майката, така и това на детето; като има предвид, че това представлява сериозно нарушение на правата на жените и на децата;

Г.  като има предвид, че на 5 май 2014 г. нейното дело успешно е придвижено до Апелативния съд;

Д.  като има предвид, че Мериам Ибрахим беше освободена от женския затвор Омдурман на 23 юни 2014 г., след като Апелативният съд реши, че тя е невинна по двете обвинения, но беше арестувана отново на летището в Хартум в момента на заминаването на семейството за САЩ поради твърдения, че се опитва да напусне страната с подправени документи за пътуване, издадени от посолството на Южен Судан в Хартум;

Е.  като има предвид, че Мериам Ибрахим отново беше освободена на 26 юни 2014 г. и намери убежище в посолството на САЩ заедно със семейството си и че преговорите, за да й бъде позволено да напусне Судан, където е изправена пред смъртни заплахи от мюсюлмански екстремисти, продължават да текат;

Ж.  като има предвид, че свободата на мислене, убеждения и религия е всеобщо човешко право, което трябва да се защитава навсякъде и да се упражнява от всеки; като има предвид, че Судан е ратифицирал съответните конвенции на ООН и Африканския съюз и по този начин има международно задължение да защитава и насърчава свободата на религия или вярвания, което включва правото на приемане, промяна или отричане от дадена религия или убеждения по собствена воля;

З.  като има предвид, че Африканската харта за правата на човека и народите, ратифицирана от Република Судан, съдържа разпоредби за защита на правото на живот и за забрана на мъченията и жестокото, нечовешко или унизително наказание и отношение, като в същото време смъртното наказание, боят с пръчка, ампутацията и други форми на телесни наказания все още се прилагат за редица криминални престъпления;

И.  като има предвид, че суданските органи осъждат произволно жени и момичета в неясно определени престъпления поради частни и лични решения, които не е следвало никога да бъдат криминализирани на първо място, и че жените са произволно изправяни пред жестоки наказания като бой с пръчка, нарушаване на техните човешки права, като достойнство, личен живот и равенство,

Й.  като има предвид, че Судан се е присъединил към Арабската харта за правата на човека и че член 27 от нея предвижда, че лица, изповядващи всякакви религии, имат право да изповядват своята вяра;

К.  като има предвид, че Република Судан е обвързана от клаузата относно правата на човека в рамките на Споразумението от Котону(1) и от Международния пакт за граждански и политически права(2);

Л.  като има предвид, че независимо от декларацията за национален диалог от януари 2014 г. на президента Омар ал-Башир, задържането на Мериам Яхия Ибрахим и нечовешкото отношение към нея са емблематични за извършването на тревожно насилие на суданските органи над малцинствата, дейците в областта на правата на човека, протестиращите студенти, журналистите, политическите опоненти и правозащитните организации, по-специално тези, насърчаващи правата на жените и оправомощаването на младите хора;

1.  Осъжда неоснователното задържане на Мериам Ибрахим; призовава правителство на Судан да отмени цялото си законодателство, проявяващо дискриминация въз основа на половата принадлежност или изповядваната религия, и да защитава религиозната идентичност на малцинствените групи;

2.  Подчертава, че е деградиращо и нечовешко бременна жена да ражда докато е в окови и физически задържана; призовава суданските органи да гарантират, че всички бременни и раждащи жени, които са в затвора, ще получават адекватни и безопасни медицински грижи като майки, както и такива за новородените;

3.  Отново заявява, че свободата на религия, съзнание или убеждения е всеобщо човешко право, което трябва да се защитава навсякъде и да се упражнява от всекиго; сериозно осъжда всички форми на насилие и сплашване, което нарушава правото човек да има или не или да приема религия по свой избор, в това число използването на заплахи, физическа сила или наказателни санкции за задължаване на вярващите или невярващите лица да се откажат от своята религия или да започнат да изповядват друга; изтъква факта, че прелюбодейството и вероотстъпничеството са деяния, които въобще не следва да се разглеждат като престъпления;

4.  Припомня, че Судан е ратифицирал съответните конвенции на ООН и Африканския съюз и по този начин има международно задължение да защитава и насърчава свободата на религия или убеждения, което включва правото на приемане, промяна или отричане от дадена религия или убеждения по собствена воля,

5.  Призовава суданското правителство, в духа на всеобщите права на човека, да отмени всички законовите разпоредби, които санкционират или са дискриминационни спрямо лицата поради техните религиозни убеждения или затова че променят религията или убежденията си или че подбуждат други лица към промяна на тяхната религия или убеждения, особено когато вероотстъпничеството, ереста или приемането на друга религия са наказуеми със смъртно наказание;

6.  Подчертава, че подобни закони не съответстват на временната конституция на Судан от 2005 г., Всеобщата декларация за правата на човека и на Международния пакт за граждански и политически права и призовава настоятелно Судан да ратифицира втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, с който се цели премахването на смъртното наказание(3);

7.  Призовава Судан да наложи незабавен мораториум върху всички екзекуции с оглед премахване на смъртното наказание, както и всякакви форми на телесни наказания;

8.  Отбелязва със загриженост продължаващото и често нарушаване на правата на жените в Судан, по-специално член 152 от Наказателния кодекс на Судан; настоятелно призовава органите на Судан да подпишат и да ратифицират възможно най-бързо Конвенцията за премахването на всички форми на дискриминация по отношение на жени;

9.  Отбелязва със загриженост, че безнаказаността за сериозните нарушения на правата на човека продължава да се шири и да представлява сериозен проблем в Судан, както в случая с конфликта в Дарфур, по време на който органите не разследваха по-голямата част от извършените престъпления, в това число престъпленията на сексуално насилие; призовава правителството на Судан да разследва и проведе наказателно преследване срещу лицата, отговорни за злоупотреби с правата на човека, в това число убийства, мъчения и лошо третиране на задържаните лица, както и изнасилвания и други форми на сексуално насилие;

10.  Отново заявява своето силно застъпничество за строгото разграничаване между религия или убеждения от една страна и държавата от друга, което налага отхвърлянето на всякакво религиозно вмешателство във функционирането на правителството, както и отсъствие на дискриминация по отношение на религиозни или други убеждения;

11.  Призовава правителството на Судан да се присъедини към първия Протокол към Африканската харта за правата на човека и народите относно правата на жените в Африка, както и към Протокола на Съда на Африканския съюз, приети в Мапуту, Мозамбик на 11 юли 2003 г;

12.  Призовава правителството на Судан да предприеме, с подкрепата на международната общност, незабавна съдебна реформа с оглед защитата на правата на човека и свободите, да гарантира закрилата на човешките права на всеки отделен индивид и да разгледа по-специално дискриминацията срещу жените, малцинствата и групите в необлагодетелствано положение;

13.  Изразява подкрепа за усилията за постигане на приобщаващо договорено решение за положението в Судан и подкрепа усилията на гражданското общество и на партиите от опозицията за насърчаване на мирния процес;

14.  Призовава ЕС да изиграе водеща роля, като упражни натиск за изготвянето на силна резолюция относно Судан по време на следващата сесия на Съвета по правата на човека през септември 2014 г., която да разгледа сериозните и широкоразпространени нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право в страната;

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, държавите членки, правителството на Судан, Африканския съюз, генералния секретар на ООН, съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея на страните от АКТБ и ЕС и на Панафриканския парламент.

(1) Споразумение за партньорство между държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (2) Резолюция 2200A (XXI) of 16 декември 1966 г. на Общото събрание на ООН (3) Резолюция 44/128 на Общото събрание на ООН от 15 декември 1989 г.

Резолюция на Европейския парламент от 17 юли 2014 г. относно свободата на изразяване на мнение и свободата на събрания в Египет (2014/2728(RSP))

P8_TA(2014)0007 RC-B8-0007/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно Египет, и по-специално своята резолюция от 6 февруари 2014 г. относно кризата в Египет(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г. относно стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно свободата на печата и на медиите по света(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно „Европейската политика за съседство: към укрепване на партньорството. Позиция на Европейския парламент по докладите за 2012 г.“(4),

—  като взе предвид насоките на ЕС относно свободата на изразяване във и извън интернет от 12 май 2014 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) Катрин Аштън относно Египет, и по-специално нейните забележки след заседанието на Съвета по външни работи от 23 юни 2014 г. относно присъдите срещу журналисти от „Ал Джазира“ и смъртните присъди, произнесени срещу над 180 души в Миня,

—  като взе предвид предварителното изявление от 29 май 2014 г. на Мисията на ЕС за наблюдение на президентските избори в Египет,

—  като взе предвид декларацията от 29 май 2014 г. на ръководителя на делегацията на Европейския парламент към мисията на ЕС за наблюдение на избори за президентските избори в Египет,

—  като взе предвид изявленията от 23 юни 2014 г. на генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун и върховния комисар на ООН за правата на човека Нави Пилай относно присъдите за лишаване от свобода срещу няколко журналисти и потвърждаването на смъртните присъди срещу някои членове и поддръжници на Мюсюлманското братство,

—  като взе предвид споразумението за асоцииране между ЕС и Египет от 2001 г., което влезе в сила през 2004 г. и беше укрепено от плана за действие от 2007 г., както и доклада на Комисията от 20 март 2013 г. за постигнатия напредък по неговото изпълнение,

–  като взе предвид Конституцията на Египет, приета с референдум на 14 – 15 януари 2014 г., и по-специално членове 65, 70, 73, 75 и 155 от нея,

—  като взе предвид египетския Закон 107 относно правото на обществени събрания, шествия и мирни демонстрации от 24 ноември 2013 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Египет е страна,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че свободата на изразяване на мнение и свободата на събранията са необходими стълбове на едно демократично и плуралистично общество; като има предвид, че свободата на печата и медиите са елементи от жизненоважно значение за демокрацията и за едно отворено общество; като има предвид, че в египетската конституция, приета през 2014 г., са залегнали основни свободи, включително свободата на изразяване на мнение и на събрания;

Б.  като има предвид, че нарушенията на основните свободи и права на човека – включително насилие, подбудителство, слово на омразата, тормоз, сплашване и цензура, насочени срещу политически опоненти, мирни протестиращи, журналисти, автори на интернет блогове, профсъюзни дейци, активисти на гражданското общество и малцинства от страна на държавните органи, силите и службите за сигурност и други групи продължават да са широко разпространени в Египет; като има предвид, че свободата на сдруженията и събранията и свободата на изразяване на мнение продължават да бъдат области, предизвикващи особена загриженост от юли 2013 г. насам; като има предвид, че Египет е оценен като „несвободен“ от Доклада относно свободата по света за 2014 г., публикуван от Фрийдъм хаус;

В.  като има предвид, че свободата на печата, медиите и свободите в цифровата среда са нееднократно и все повече атакувани от египетското правителство; като има предвид, че журналисти и новинарски медии, социални медии и интернет са били нападани или цензурирани; като има предвид, че съществува крайна поляризация на египетските медии в два лагера: поддръжници и противници на Морси, което засилва поляризацията на египетското общество; като има предвид, че според „Репортери без граници“ най-малко 65 журналисти са били арестувани, а 17 са все още задържани; като има предвид, че най-малко шест журналисти са убити в Египет от юли 2013 г. насам;

Г.  като има предвид, че на 23 юни 2014 г. 20 египетски и чуждестранни журналисти, включително трима журналисти от „Ал Джазира“ – австралиецът Питър Грест, канадско-египетският журналист Мохамед Фахми и египтянинът Бахер Мохамед, както и задочно нидерландската гражданка Рена Нетес са получили присъди лишаване от свобода между 7 и 10 години; като има предвид, че те са обвинени във „фалшифициране на новини“ или принадлежност към или подпомагане на терористична група; като има предвид, че журналистите са под стража и са заклеймени като престъпници или „терористи“ само защото вършат работата си; като има предвид, че Рена Нетес е неправилно обвинена, че работи за „Ал Джазира“;

Д.  като има предвид, че според много свидетели в хода на съдебното производство се наблюдават различни нередности и примери за неуместност; като има предвид, че международни наблюдатели, включително от посолствата на някои държави – членки на ЕС, са присъствали на този процес; като има предвид, че върховният комисар на ООН за правата на човека Нави Пилай е заклеймила това съдебно производство като „изпълнено с процесуални нарушения и в нарушение на международното право в областта на правата на човека“; като има предвид, че египетският президент Абдул Фатах ал-Сиси наскоро призна, че тези присъди са имали отрицателни последствия, и заяви, че би предпочел обвиняемите да са били депортирани незабавно след задържането си, вместо да бъдат изправени на съд; като има предвид, че тези присъди може да бъдат обжалвани чрез процес, който може да отнеме месеци;

Е.  като има предвид, че хиляди протестиращи и арестувани поради убежденията си лица са задържани в Египет, откакто египетската армия завзе властта през юли 2013 г.; като има предвид, че арестите и произволните задържания продължават след избирането на президента ал-Сиси през май 2014 г.; като има предвид, че на 11 юни 2014 г. съд осъди Алаа Абдул Фатах, виден активист, който изигра водеща роля в революцията от 2011 г., и други лица на 15 години лишаване от свобода по обвинения в нарушаване на Закон 107 относно правото на обществени събрания, шествия и мирни демонстрации от 2013 (Закон относно протестите); като има предвид, че други видни активисти, включително Мохамед Адел, Ахмед Дума, Махиенур Ел-Масри и Ахмед Махер, както и водещи защитниците на правата на жените, като например Яра Салам и Сана Сейф, продължават да бъдат задържани; като има предвид, че на 28 април 2014 г. Съдът за неотложни въпроси в Кайро се произнесе в полза на забрана на Младежко движение „6 април“;

Ж.  като има предвид, че правителствени служители потвърдиха, че органите са задържали поне 16 000 души, включително 1000 протестиращи, от януари 2014 г., и че много от тези задържани лица са арестувани за упражняване на своите права на свобода на събрания, на сдружаване и на изразяване на мнение, или за своята предполагаема принадлежност към Мюсюлманското братство; като има предвид, че стотици студенти също са били арестувани по време на протестите и сблъсъците;

З.  като има предвид, че според оценките 1400 протестиращи са били убити в резултат на прекомерно и произволно използване на сила от страна на силите за сигурност от юли 2013 г.; като има предвид, че от нито един служител по сигурността не е потърсена отговорност за подобни актове или за други злоупотреби срещу протестиращи през изминалата година; като има предвид, че се шири възприятието, че проучвателната комисия, създадена през декември 2013 г., до момента не е успяла да предостави изчерпателно, надеждно и безпристрастно разследване на инцидентите на насилие от юли 2013 г. насам;

И.  като има предвид, че член 65 от Конституцията на Египет посочва, че свободата на мисълта и на мнението е гарантирана, както и че всеки има право да изразява мнението си устно, писмено, чрез изображения или чрез други начини на изразяване и публикуване; като има предвид, че в своето предварително изявление мисията на ЕС за наблюдение на президентските избори в Египет от май 2014 г. заяви, че въпреки че в новата конституция се посочва широк набор от основни права, зачитането на тези права не е било на висотата на конституционните принципи, и че в страната може да се забележи общ климат на ограничена свобода на изразяване, който води до самоцензуриране от страна на журналистите;

Й.  като има предвид, че член 73 от Конституцията на Египет посочва, че гражданите имат право да организират публични срещи, маршове, демонстрации и всякакви форми на мирен протест, без да носят оръжия от никакъв вид, чрез връчването на уведомление, както е уредено от закона, и че правото на мирни частни събрания се гарантира без необходимост от предварително уведомяване, а силите за сигурност не могат да присъстват на такива срещи, да ги наблюдават или да ги подслушват; като има предвид, че приемането през ноември 2013 г. на Закон 107 относно правото на обществени събрания, шествия и мирни демонстрации (Закон относно протестите), който поставя ограничение пред обществените събрания и демонстрации и дава на силите за сигурност разрешение за използването на прекомерна сила срещу протестиращите, представлява сериозна заплаха за свободата на събранията;

К.  като има предвид, че мирните протести бяха разпръсквани и много от протестиращите арестувани и задържани съгласно Закона относно протестите през последните няколко месеца; като има предвид, че на 21 юни 2014 г. полицията разпръсна мирно шествие в Хелиополис, което издигаше искане за отмяна на Закона относно протестите и за освобождаването на лицата, задържани съгласно него, и арестува повече от 50 души във връзка с тази проява на същия ден; като има предвид, че повече от 20 от арестуваните продължават да бъдат задържани и са изправени пред съдебен процес;

Л.  като има предвид, че член 75 от Конституцията на Египет посочва, че всички граждани имат право да формират неправителствени асоциации и фондации на демократична основа; като има предвид, че египетските организации на гражданското общество напоследък изразиха дълбоката си загриженост във връзка с последния проект на закон за НПО, който би наложил пълен контрол върху гражданските групи и би ги подчинил на органите по сигурността и административните органи, както и би позволил осъждането на защитници на правата на човека;

М.  като има предвид, че през септември 2013 г. временните египетски органи забраниха Мюсюлманското братство, изпратиха в затвора неговите лидери, иззеха неговите активи, спряха неговите медии и криминализираха членството в него; като има предвид, че на 21 юни 2014 г. египетски съд потвърди смъртните присъди на 183 членове и поддръжници на Мюсюлманското братство, осъдени в по-ранен масов съдебен процес; като има предвид, че тези присъди са най-скорошните от серия от наказателни преследвания и съдебни производства, при които са повсеместни процесуалните нарушения и които са в нарушение на международното право;

Н.  като има предвид, че неотдавнашните съдебни практики хвърлят сериозни съмнения върху независимостта на съдебната система и способността ѝ да осигурява отчетност; като има предвид по-специално, че тези присъди, водещи до смъртно наказание, излагат на риск перспективите за дългосрочна стабилност в Египет;

O.  като има предвид, че член 155 от Конституцията на Египет посочва, че след консултация с кабинета президентът на републиката може да издаде помилване или да намали присъдата;

П.  като има предвид, че принципите на правовата държава, основните свободи и правата на човека, както и социалната справедливост и по-високият стандарт на живот на гражданите са ключови измерения на прехода към отворено, свободно, демократично и благоденстващо египетско общество; като има предвид, че независимите профсъюзи и организации на гражданското общество трябва да изпълняват изключително важна роля в този процес, а свободните медии представляват ключова част от обществото във всяка демокрация; като има предвид, че египетските жени продължават да бъдат в особено уязвимо положение в настоящия период на политически и социален преход в страната;

Р.  като има предвид, че в съответствие с преразгледаната Европейска политика за съседство, и особено с подхода „повече за повече“, равнището и обхватът на ангажимента на ЕС към Египет следва да се основават на стимули и следователно да зависят от напредъка на страната по отношение на демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и равенството между половете;

1.  Осъжда решително и призовава за незабавно прекратяване на всички актове на насилие, подбудителство, слово на омразата, тормоз, сплашване или цензура срещу политически опоненти, протестиращи, журналисти, автори на интернет блогове, профсъюзни дейци, активисти за правата на жените, участници от гражданското общество и малцинства от страна на държавните органи, силите и службите за сигурност и други групи в Египет; припомня на правителството на Египет за неговата отговорност да гарантира сигурността и безопасността на всички граждани независимо от техните политически възгледи, принадлежност или вероизповедание, и да гарантира, че свободата на събрания, на сдружаване, на изразяване на мнение и на печата може да бъде упражнявана без произволни ограничения и цензура в страната; призовава египетските органи да поемат ангажимент за диалог и ненасилие, както и за приобщаващо управление;

2.  Изразява най-дълбоката си загриженост във връзка с поредица от неотдавнашни съдебни решения в Египет, включително дългите присъди за лишаване от свобода, произнесени на 23 юни 2014 г. срещу трима журналисти от „Ал-Джазира“ и 11 други обвиняеми, съдени задочно, както и във връзка с потвърждаването на смъртните присъди на 183 души;

3.  Изразява своята тревога от все по-строгите ограничителни мерки и физически нападения както срещу медии, така и срещу гражданското общество в Египет, които възпрепятстват тяхната способност да действат свободно; осъжда тормоза, задържането и съдебното преследване на египетски и чуждестранни журналисти и представители на гражданското общество, включително автори на интернет блогове, поради това, че просто си вършат работата; отново отправя своя призив за бързи, независими, сериозни и безпристрастни разследвания на случаите на непропорционално използване на сила срещу тях или на произволното им задържане от страна на силите за сигурност и държавните органи, както и за това извършителите да бъдат подвеждани под отговорност;

4.  Изразява съжаление относно съществуването на цензура върху медиите и интернет и факта, че достъпът до някои блогове и социални мрежи е ограничен; осъжда тормоза, понесен от редица вестници и аудио-визуални медии;

5.  Призовава египетските органи незабавно и безусловно да освободят всички задържани, осъдени и/или получили присъди заради това, че мирно упражняват правата си на свобода на изразяване и на сдружаване, както и всички защитници на правата на човека; призовава египетската съдебна система да гарантира, че всички съдебни производства в страната отговарят на изискванията за свободен и справедлив процес и да гарантира зачитането на правата на подсъдимите; призовава египетските органи да разпоредят независими и безпристрастни разследвания на всички твърдения за случаи на малтретиране и да гарантират на всички задържани лица достъп до всички медицински грижи, които може да са им нужни;

6.  Подчертава, че египетският закон за борба с тероризма бе използван и за постигане на присъди в редица процеси; настоятелно призовава президента да действа незабавно, включително чрез своето конституционно право да помилва, с цел да гарантира, че никоя смъртна присъда няма да бъде изпълнена и че никой не може да бъде задържан в Египет с присъда, издадена по съдебен ред, която не отговаря на гореспоменатите изисквания; призовава органите незабавно да установят официален мораториум върху екзекуциите като първа стъпка към премахване на смъртното наказание;

7.  Призовава компетентните египетски органи да отменят или изменят Закона за протестите и да преразгледат новия законопроект за НПО, представен от Министерството на социалната солидарност, в съответствие с членове 65, 73 и 75 от Конституцията на Египет, с международните стандарти и с международните задължения на страната, както и да гарантират, че всички съществуващи и бъдещи законодателни актове в страната са в съответствие с конституцията и с тези стандарти и задължения;

8.  Припомня, че новоприетата конституция на Египет откри пътя за изграждане на държава, която зачита свободата, демокрацията и превръща правата и правосъдието в начин на живот; припомня на египетското правителство, че свободата на изразяване на мнение, свободата на печата и свободите в цифровата среда, както и правото на участие в мирни демонстрации са основни права на човека в условията на демокрация, както се признава в новата конституция на Египет;

9.  Напомня на компетентните египетски органи за техните вътрешни и международни правни задължения и призовава президента ал-Сиси и египетското правителство да дадат приоритет на защитата и насърчаването на правата на човека и да гарантират търсенето на отговорност за нарушенията на правата на човека;

10.  Настоятелно призовава компетентните египетски органи да променят курса си и да предприемат конкретни стъпки, за да гарантират, че разпоредбите на новата конституция по отношение на основните права и свободи, включително свободата на изразяване на мнение и свободата на сдружаване, се прилагат изцяло, като покажат, че зачитат правата на човека и принципите на правовата държава, започвайки с незабавното и безусловно освобождаване на лишените от свобода поради убежденията си;

11.  Подчертава значимостта на разделението на властите като основен принцип на демокрацията и това, че съдебните органи не могат да бъдат използвани като инструмент за преследване и репресии по политически причини, и предлага реформиране на Закона за съдебната власт, за да се гарантира истинско разделение на властите, което би довело до независимо и безпристрастно правораздаване;

12.  Насърчава представителите на делегацията на ЕС и посолствата на държавите – членки на ЕС, в Кайро да присъстват на политически чувствителните съдебни процеси срещу египетски и чуждестранни журналисти, автори на интернет блогове, профсъюзни дейци и активисти на гражданското общество;

13.  Изразява съжаление относно факта, че въпреки новия закон за сексуалния тормоз, насилието срещу жени се влошава, особено в публичната сфера, като има десетки случаи на изнасилвания и сексуално насилие, извършвано по време на протести; настоятелно призовава египетските органи да престанат да криминализират, използвайки „закона относно разврата“, ЛГБТ лицата заради изразяването на сексуалната им ориентация и заради упражняването на правото им на събрания, като и да освободят всички ЛГБТ лица, арестувани и задържани съгласно този закон; настоятелно призовава египетското правителство да приеме национални стратегии за борба с насилието срещу жените и ЛГБТ лицата и да премахне всички форми на дискриминация, като осигури ефективно допитване до и приобщаване на жените и групите за правата на ЛГБТ и другите организации на гражданското общество през целия процес;

14.  Отново заявява, че свободата на печата и медиите е елемент от жизненоважно значение за демокрацията и за едно отворено общество и че като такава тя следва да бъде сред основните направления на действие на ЕС по отношение на Египет като част от по-широка и съгласувана стратегия на ЕС, която следва да се съсредоточи върху подобряването на правата, свободите и възможностите на гражданите на Египет в процеса на развиване на отношенията на ЕС с тази страна;

15.  Изразява отново дълбоката си солидарност с египетския народ в настоящия период на бурен преход в страната; призовава за създаването на обща стратегия на държавите членки към Египет; отново настоятелно призовава Съвета, заместник-председателя/върховен представител и Комисията да работят активно, като се основават на принципа за обвързаност с условия („повече за повече“) и като вземат предвид тежките икономически предизвикателства, пред които е изправен Египет, в двустранните отношения на Съюза с тази страна и при финансовата подкрепа за нея; повтаря призива си за ясни и съвместно договорени референтни критерии; отново потвърждава ангажимента си да оказва помощ на египетския народ в процеса на промяна в посока на демократични и икономически реформи;

16.  Призовава върховния представител да изясни конкретните мерки, които са били предприети в отговор на решението на Съвета по външни работи да преразгледа помощта от ЕС за Египет; изисква, по-специално, изясняване на статута на: i) планираната програма за реформа на правосъдието, ii) програмите на ЕС за бюджетна подкрепа, iii) програмата за търговия и засилване на вътрешния пазар; както и iv) участието на Египет в регионалните програми на ЕС като „Евромед Полиция“ и „Евромед Правосъдие“;

17.  Призовава за забрана за износ от целия ЕС към Египет на технологии за проникване и наблюдение, които биха могли да се използват за шпиониране и репресиране на гражданите и за забрана, в съответствие със Споразумението от Васенаар, върху износа на оборудване за сигурност или военна помощ, които биха могли да се използват в потушаването на мирни протести;

18.  Насърчава върховния представител/заместник-председател да мобилизира подкрепа от страна на ЕС в полза на резолюция относно положението в Египет на следващата сесия на Съвета на ООН по правата на човека, която, наред с другото, би дала начало на международно разследване на убийствата на протестиращи и на твърденията за изтезания и малтретиране от страна на силите за сигурност през изминалата година;

19.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на президента на Арабска република Египет и на неговото временно правителство.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0100. (2) Приети текстове, P7_TA(2012)0470. (3) Приети текстове, P7_TA(2013)0274. (4) Приети текстове, P7_TA(2013)0446.

Резолюция на Европейския парламент от 17 юли 2014 г. Относно Нигерия: неотдавнашните атаки на „Боко Харам“ (2014/2729(RSP))

P8_TA(2014)0008 RC-B8-0016/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Нигерия, включително тези от 4 юли 2013 г.(1) и 15 март 2012 г.(2),

—  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън относно Нигерия, включително тези от 26 юни 2014 г. и 15 април 2014 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно отвличанията в Нигерия от 12 май 2014 г.,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на ЕСВД относно Нигерия от 26 юни 2014 г.,

—  като взе предвид решението на Съвета да се добави „Боко Харам“ към списъка на ЕС на терористични организации, което влезе в сила на 29 май 2014 г.,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на генералния секретар на ООН от 30 юни 2014 г.,

—  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН относно децата и въоръжените конфликти, публикуван на 1 юли 2014 г.,

—  като взе предвид посланието на генералния секретар на ООН от 17 юни 2014 г. до панелната дискусия за отбелязване на Деня на африканското дете,

—  като взе предвид доклада на Международния наказателен съд (МНС) относно дейностите по предварително разследване за 2013 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., ратифициран от Нигерия на 29 октомври 1993 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г.,

—  като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от 1981 г., ратифицирана от Нигерия на 22 юни 1983 г.,

—  като взе предвид второто преразглеждане на Споразумението от Котону за периода 2007–2013 г., ратифицирано от Нигерия на 27 септември 2010 г.,

—  като взе предвид Конституцията на Федерална република Нигерия и в частност нейните разпоредби за защита на свободата на религията в глава IV – Право на свобода на мисълта, съвестта и религията,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че „Боко Харам“ е нарастваща заплаха за стабилността на Нигерия, Западна Африка и региона на Сахел; като има предвид, че насилието, предизвикано от тази ислямистка джихадска екстремистка организация е причинило много хиляди смъртни случаи през последните десет години; като има предвид, че организацията безразборно цели християни, умерени мюсюлмани, правителствените служители и институции и на практика всеки, който не спазва нейните догматичен и екстремни убеждения;

Б.  като има предвид, че през нощта на 14-15 април 2014 г. 276 ученички бяха отвлечени от „Боко Харам“ от правителственото средно училище в град Чибок в щата Борно; като има предвид, че до момента над 200 ученички все още са безследно изчезнали; като има предвид, че се съобщава, че силите за сигурност на Нигерия не са отговорили на едно предварително предупреждение; като има предвид, че са налице по-нататъшни отвличания на ученици след нападението в Чибок;

В.  като има предвид, че за отвлечените момичета съществуват сериозни заплахи от сексуално насилие, робство и принудителни бракове;

Г.  като има предвид, че тези отвличания получиха силен отговор от гражданското общество в Нигерия и в целия свят с искания нигерийското правителство да предприеме ефективни действия, за да „върне нашите момичета“, да гарантира защитата на учениците и да се справи с разпространението на „Боко Харам“;

Д.  като има предвид, че са налице тревожни доклади, включително от източници от ЕСВД и от правителствени източници, за безогледно насилие като част от реакцията на правителството, включително от Нигерийската съвместна работна група на военни и полицейски звена, създадена през май 2013 г. за борба с „Боко Харам“;

Е.  като има предвид, че през последните месеци темпът на атаките на „Боко Харам“ се е засилил драстично и те стават все по-ожесточени, с над 4 000 жертви от началото на годината в нападения срещу църкви, училища, пазари и села, както и инсталации за сигурност; като има предвид, че „Боко Харам“ понастоящем разширява обхвата на операциите си, за да включи цялата северна половина на Нигерия и прилежащи зони от съседни държави;

Ж.  като има предвид, че „Боко Харам“ е отговорна за най-малко 18 нападения над цивилни граждани в Северна Нигерия през последните две седмици, съчетани с нарастващо политическо напрежение преди планираните общи избори през 2015 г.;

З.  като има предвид, че нападенията на „Боко Харам“ и реакцията на правителството са причина за криза на бежанците, като над 10 000 души търсят убежище в чужбина, най-вече в Нигер и Камерун, както и за много повече вътрешно разселени лица според Върховния комисар на ООН за бежанците; като има предвид, че това оказва допълнителен натиск върху оскъдните местни продоволствени и водни ресурси, особено в Нигер, която сама се бори с продоволствена несигурност след годините суша;

И.  като има предвид, че хуманитарното положение на голяма част от населението остава критично, като 70% от населението живее с по-малко от 1,25 USD на ден;

Й.  като има предвид, че свободата на изразяване и свободата на пресата са застрашени от заплахи за арест, сплашване, насилие и дори смърт срещу тези, които съобщават за нигерийските органи по критичен начин; като има предвид, че „Боко Харам“ постоянно заплашва да атакува медии, които са отразявали дейността й отрицателно;

К.  като има предвид, че поради обявяването на извънредно положение, което е в сила от 14 май 2013 г. в щатите Борно, Йобе и Адамауа, големи части от тези щати са недостъпни за агенции за хуманитарна помощ, журналисти и репортери; като има предвид, че правителството е спряло мобилните телефонни услуги в редица територии, за да попречи на бунтовниците да комуникират;

Л.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са предлагали многократно своята подкрепа на Нигерия в продължаващите й усилия да защити своите граждани и да разгроми тероризма във всичките му форми, както и за прекратяване на културата на безнаказаност за използването на сексуално насилие;

М.  като има предвид, че на 28 май 2014 г. ЕС включи „Боко Харам“ и нейния лидер Абубакар Шекау в своя списък на терористични организации, следвайки решението на ООН да определи „Боко Харам“ като терористична организация и примера на други международни партньори;

Н.  като има предвид, че Върховният комисар на ООН за правата на човека Нави Пилай предупреди, че атаките на „Боко Харам“ може да представляват престъпления срещу човечеството; като има предвид, че предварително разследване на МНС потвърждава това предупреждение, като заключава, че има основателни причини да се вярва, че „Боко Харам“ извършва престъпления срещу човечеството и военни престъпления;

1.  Строго осъжда непреставащата вълна от въоръжени и бомбени атаки, самоубийствените атентати, отвличанията и други актове на насилие, извършени от терористичната секта „Боко Харам“ срещу граждански, правителствени и военни цели в Нигерия, в северните райони, както и в Абуджа и Лагос; призовава за незабавно и безусловно освобождаване на ученичките от Чибок;

2.  Изразява своето дълбоко съчувствие на семействата на жертвите и подкрепя усилията на правителството на Нигерия да спре насилието и да изправи отговорните пред правосъдието;

3.  Призовава нигерийското правителство и нигерийските органи да работят заедно, за да гарантират безопасното връщане на момичетата по домовете им, да подобрят прозрачността относно спасителните операции и да предоставят подходяща информация и медицинска и психологическа помощ за семействата на отвлечени момичета, за да се сложи край на атмосферата на подозрение;

4.  Изразява дълбока загриженост от факта, че „Боко Харам“ активно въвлича жени и деца като част от своята кървава партизанска кампания, и осъжда явното нарушаване на основните права, изразяващо се в обстоятелството, че „Боко Харам“ забранява на младите момичета и момчета да имат достъп до образование;

5.  На мнение е, че механизмът за мониторинг и докладване на сериозни нарушения на правата на децата в ситуации на въоръжен конфликт следва да бъде активиран в Нигерия и че УНИЦЕФ следва да увеличи своя капацитет в тази област, в съответствие с неговия мандат;

6.  Изразява също така своята дълбока загриженост във връзка със съобщенията за насилствено приемане на вярата на исляма и налагането на законите на шариата като част от заявената цел на организацията за създаване на ислямски халифат в северната част на Нигерия;

7.  Настоятелно призовава правителството на Нигерия и нейните въоръжени сили да проявяват сдържаност при справянето с бунтовническото насилие и да гарантират, че всички усилия за борба срещу такова насилие се извършват съгласно задълженията на нигерийското правителство по силата на международното право; изисква от нигерийските органи да разследват твърденията за безразборно и прекомерно насилие от страна на правителствените сили, включително опожаряването на къщи и екзекутирането на заподозрени членове на „Боко Харам“ или дори граждани без очевидна връзка с организацията, както и да изправят пред съда извършителите на тези престъпления;

8.  Настоятелно призовава правителството на Нигерия да води борба не само с бунта на „Боко Харам“, но също и с някои от основните причини за него, включително слабото развитие, широко разпространената корупция, присвояването на парите от петрола, радикализацията и липсата на перспективи, и призовава държавите – членки на ЕС да помогнат на Нигерия за решаването на тези проблеми;

9.  Също така настоятелно призовава нигерийските органи да преодолеят икономическо разделение между северната и южната част на страната, включително чрез осигуряване на по-добро образование и здравни услуги в северната част, и да гарантират справедливо разпределение на ползите от петролното богатство чрез държавния бюджет, за да се гарантира добро регионално развитие;

10.  Подчертава по-конкретно значението на една независима, безпристрастна и достъпна съдебна система за прекратяването на безнаказаността и подобряването на спазването на принципите на правовата държава и основните права на населението; поради това призовава за подобряване на ефикасността и независимостта на съдебната система на Нигерия като средство за ефективно използване на наказателното правосъдие за борба с тероризма;

11.  Настоятелно призовава нигерийското правителство да признае и зачита свободата на пресата и медиите и да даде възможност на журналистите и репортерите да имат достъп до фронтовата линия, тъй като пресата и медиите могат да изпълняват важна роля в укрепването на отговорността и документирането на нарушенията на правата на човека;

12.  Повтаря призивите си за отмяна на Закона за забрана на еднополовите бракове, както и на раздели 214, 215 и 217 от Наказателния кодекс на Нигерия, които биха изложили ЛГБТ лицата – както нигерийски граждани, така и чужденци –на сериозен риск от насилие и арест;

13.  Изразява загриженост относно увеличаването на трафика на хора и контрабандата на наркотици и оръжие в региона и техните връзки с ислямския тероризъм; отбелязва също така връзките между въоръжените групи на „Боко Харам“, Ал-Каида в ислямския Магреб и Ал Шабаб в тази незаконна дейност; призовава нигерийското правителство, в сътрудничество с правителствата от Икономическата общност на западноафриканските държави, други правителства и международни агенции, да премахнат тази търговия като част от усилията за борба с разпространението на международния тероризъм и източниците, които го финансират;

14.  Призовава настоятелно ЕСВД, Съвета и Комисията да работят съвместно с ООН и други международни партньори за спиране на финансирането и ограничаване на движението на „Боко Харам“ и по-специално на водачите му;

15.  Призовава ЕСВД, Комисията, държавите – членки на ЕС и международните партньори да продължат да си сътрудничат с Нигерия, включително по случая с ученичките от Чибок, както двустранно, така и посредством регионални структури и структури на ООН в усилията за оказване на помощ, обучение на силите за сигурност и обмен на разузнавателна информация;

16.  Призовава ЕСВД и Комисията бързо да подпишат стратегията за Нигерия за периода 2014–2020 г. и да включат подпомагане и подкрепа, насочени към премахване на първопричините за появата на „Боко Харам“;

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на федералното правителство на Нигерия, на институциите на Африканския съюз, на генералния секретар на ООН, на Общото събрание на ООН, на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС, както и на Панафриканския парламент.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0335. (2) ОВ C 251 E, 31.8.2013 г., стр. 97.

Резолюция на Европейския парламент от 17 юли 2014 г. относно Украйна (2014/2717(RSP))

P8_TA(2014)0009 RC-B8-0025/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно eвропейската политика за съседство, относно Източното партньорство и относно Украйна и позовавайки се специално на резолюцията си от 17 април 2014 г. относно руския натиск върху държавите от Източното партньорство, и по-специално относно дестабилизирането на Източна Украйна(1),

—  като взе предвид съвместното изявление от заседанието на ръководителите на Г‑7 в Хага, проведено на 24 март 2014 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 17 март, 14 април, 12 май и 23 юни 2014 г.,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 март и 27 юни 2014 г.,

—  като взе предвид окончателния доклад относно предсрочните президентски избори в Украйна на международната мисия на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ)/Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ) за наблюдение на изборите,

—  като взе предвид подписването на 27 юни 2014 г. на заключителните разпоредби от Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна, включващо задълбочена и всeобхватна зона за свободна търговия,

—  като взе предвид докладите от 15 май и от 15 юни 2014 г. на върховния комисар на ООН за правата на човека относно положението с правата на човека в Украйна,

—  като взе предвид изявлението на Комисията НАТО—Украйна от 1 април 2014 г.,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Украйна продължава да бъде изправена пред сериозни социално-икономически и политически предизвикателства, както и пред такива, свързани със сигурността; като има предвид, че конфликтът в Източна Украйна представлява сериозна пречка за развитието и просперитета на страната;

Б.  като има предвид, че руската окупация и анексиране на Крим нарушава международното право и международните задължения на Русия, произтичащи от Устава на ООН, Заключителния акт от Хелзинки, Устава на Съвета на Европа и Меморандума от Будапеща от 1994 г. относно гаранциите за сигурност, както и двустранните задължения в рамките на двустранния договор за приятелство, сътрудничество и партньорство от 1997 г.;

В.  като има предвид, че на 25 май 2014 г. Петро Порошенко беше избран за новия президент на Украйна; като има предвид, че изборите протекоха под наблюдението на международна мисия за наблюдение на изборите, оглавена от ОССЕ/СДИПЧ, и че въпреки враждебната обстановка в областта на сигурността в Източна Украйна и незаконното анексиране на Крим от Русия се счита, че съответстват в широка степен, в по-голямата част на страната, на международните ангажименти и зачитат основните свободи;

Г.  като има предвид, че новият президент Петро Порошенко представи план от 15 точки за мирно уреждане на положението в Източна Украйна, който ще запази суверенитета, териториалната цялост и националното единство на Украйна и се гради на амнистия за тези, които се предадат и не са извършили тежки престъпления, създаване на контролирани коридори за оттеглянето на руските наемници и започване на приобщаващ диалог;

Д.  като има предвид, че като първа стъпка президентът Порошенко обяви едностранно прекратяване на огъня за периода 20—30 юни 2014 г., така че да се даде възможност за провеждане на консултации между Украйна, Русия и сепаратистките сили; като има предвид, че едностранно обявеното от украинското правителство прекратяване на огъня беше многократно нарушавано, главно от сепаратистите, и доведе до смъртни случаи и от двете страни;

Е.  като има предвид, че на 25 юни 2014 г. Съветът на Руската федерация одобри решение на президента Путин за отказ от правото да се изпратят руски въоръжени сили на територията на Украйна;

Ж.  като има предвид, че на 27 юни 2014 г. Съветът по външни работи потвърди анализа на Комисията, че Украйна е изпълнила всички критерии от първия етап на плана за действие за либерализиране на визовия режим, и пристъпи към втория етап на процеса на либерализиране на визовия режим;

З.  като има предвид, че на 27 юни 2014 г. ЕС и Украйна подписаха останалите разпоредби от Споразумението за асоцииране/Споразумение за задълбочена и всeобхватна зона за свободна търговия; като има предвид, че чрез това споразумение се признава желанието на народа на Украйна да живее в страна, подчиняваща се на европейските ценности, демокрацията и принципите на правовата държава;

И.  като има предвид, че вследствие на неуспеха на едностранното прекратяване на огъня президентът Порошенко реши да поднови антитерористичната операция за потушаване на сепаратисткото въстание в източната част; като има предвид, че украинската армия отново си върна контрола върху няколко града в Източна Украйна, като принуди бунтовниците и наемниците да се оттеглят към Донецк; като има предвид, обаче, че насилието все още продължава;

Й.  като има предвид, че министрите на външните работи на Германия, Франция, Русия и Украйна се срещнаха в Берлин на 2 юли 2014 г. и постигнаха споразумение по набор от мерки, насочени към създаване на климат на трайно взаимно доверие в Източна Украйна;

K.  като има предвид, че президентът Порошенко изрази своето желание да се обяви второ прекратяване на огъня при три условия, а именно преустановяването на огъня да се спазва двустранно, всички заложници да се освободят и ефективният контрол на границата да бъде наблюдаван от ОССЕ;

Л.  като има предвид, че президентът Порошенко заяви на 14 юли 2014 г., че руски военнослужещи воюват срещу украинските сили наред със сепаратистките бунтовници и че е установена нова руска ракетна система; като има предвид, че според източници от НАТО Русия вероятно изпраща тежкотоварни бойни танкове, артилерия и друго оръжие на бунтовниците и позволява на наемници от Русия да пресичат границата, за да се присъединят към бунтовническите милиции;

M.  като има предвид, че беше проведена тристранна срещу между ЕС, Украйна и Русия в Брюксел на 11 юли 2014 г. за консултация относно Споразумението между ЕС и Украйна за асоцииране/за задълбочена и всeобхватна зона за свободна търговия; като има предвид, че това е полезен процес, който може да превъзмогне различните дълготрайни недоразумения, като обясни какви са ползите от Споразумението за асоцииране/за задълбочена и всeобхватна зона за свободна търговия и вземе предвид основателните опасения на всички страни;

1.  Приветства подписването на останалите разпоредби на Споразумението за асоцииране, включително за задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия, и изразява убеденост, че то ще бъде движеща сила за политически и икономически реформи, като ще доведе до модернизиране, укрепване на принципите на правовата държава и стимулиране на икономически растеж; изразява подкрепата си за Украйна в процеса на временното прилагане на споразумението; декларира, че Европейският парламент ще приключи процедурата си по ратифициране на споразумението възможно най-скоро; призовава държавите членки и Украйна бързо да го ратифицират с цел да се осигури пълното му прилагане във възможно най-кратък срок; подчертава, че Споразумението за асоцииране/за задълбочена и всeобхватна зона за свободна търговия по никакъв начин не е свързано с интегрирането в НАТО;

2.  Горещо приветства също така подписването на споразумения за асоцииране с Грузия и Молдова, които бележат началото на нова ера в политическите и икономическите отношения на тези държави с ЕС; призовава за бързото им ратифициране и приветства факта, че парламентът на Молдова вече го е направил; отхвърля приемането на „наказателни“ търговски мерки от страна на Русия срещу онези държави, които са подписали споразумения за асоцииране с ЕС, тъй като тези споразумения не представляват заплаха за Русия; подчертава, че тези действия са в противоречие с правилата на Световната търговска организация, че са политически мотивирани и следователно неприемливи;

3.  Приветства избирането на първия кръг на Петро Порошенко за президент на Украйна при свободни и честни избори; отбелязва, че резултатът от изборите показва силната подкрепа на населението за европейска и демократична перспектива за страната;

4.  Подкрепя мирния план като значима възможност за намаляване на напрежението и за мир; подкрепя решителните действия на президента Порошенко за гарантиране на единството, суверенитета и териториалната цялост на Украйна; приветства неговия ангажимент за разрешаване на проблема със системната корупция и злоупотреба с обществени средства; отново подчертава, че Русия участва във военни действия и доставки; настоятелно призовава Русия да изпълни международните си задължения, реално да се ангажира с преговори за мирно уреждане на положението и да използва действителното си влияние с цел прекратяване на всякакво насилие;

5.  Призовава за нова среща на тристранната контактна група за разрешаване на положението в Югоизточна Украйна и подкрепя нови форми на комуникация между страните;

6.  Подчертава основното право на украинския народ да определя свободно икономическото и политическото бъдеще на своята държава и отново потвърждава правото на Украйна на самозащита, в съответствие с член 51 от Устава на ООН; припомня, че международната общност подкрепя единството, суверенитета и териториалната цялост на Украйна; настоятелно призовава украинските сили за сигурност да зачитат изцяло международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека при провеждането на т.нар. операции за борба срещу тероризма, като подчертава необходимостта да се защити цивилното население; призовава бунтовниците и наемниците да правят същото и да не използват цивилни за човешки щитове; подчертава необходимостта от политическо решение на кризата; призовава настоятелно всички страни да демонстрират въздържаност и да спазват прекратяването на огъня, което трябва да бъде обявено и стриктно изпълнявано възможно най-скоро;

7.  Осъжда руската агресия в Крим като тежко нарушение съгласно международното право на украинския суверенитет и териториална цялост и отхвърля руската политика на свършения факт във външните отношения; счита анексирането на Крим за незаконно и отказва да признае фактическото руско управление на полуострова; приветства решението за забрана на вноса от Крим и Севастопол на стоки, които не притежават украински сертификат, и насърчава други държави да въведат подобни мерки в съответствие с Резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН;

8.  Осъжда продължаващото насилие и ежедневните загуби на човешки живот в Източна Украйна, разрушаването на домове и имоти и факта, че хиляди цивилни лица са принудени да бягат от районите на конфликт към сигурни убежища; приветства демонстрираната от украинска страна добра воля да приеме едностранно прекратяване на огъня и изразява съжаление по повод отказа на бунтовниците и наемниците да последват този пример; изразява дълбока загриженост във връзка с безопасността на обикновените хора, които продължават да бъдат блокирани в района на Донецк и Луганск; изразява съжаление, че хора са загубили живота си, както и за това, че сред жертвите са регистрирани и деца; изразява своите най-искрени съболезнования на членовете на техните семейства; осъжда всяко преследване на цивилни граждани и призовава за стриктно спазване на международното хуманитарно право;

9.  Призовава Русия да подкрепи мирния план с истинска решимост, да предприеме мерки за ефективен контрол на собствената си граница с Украйна и да прекрати по-нататъшния приток на нелегални въоръжени мъже, оръжия и оборудване, враждебните действия и инфилтрацията, незабавно да намали и да изтегли своите войски от границата си с Украйна и да използва властта си по отношение на бунтовниците и наемниците, за да ги принуди да спазват прекратяването на огъня, да оставят оръжията и да се оттеглят обратно в Русия по специален коридор, както е предложено в мирния план на Прошенко, като първа дългоочаквана конкретна стъпка, доказваща, че Русия има сериозни намерения за овладяване на кризата;

10.  Изразява съжаление относно незаконното задържане на пилота от украинските въздушни сили Надя Савченко в Русия и изисква незабавното ѝ освобождаване, както и освобождаването на всички заложници, задържани в Украйна или Русия;

11.  Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Европейската служба за външна дейност ( ЕСВД) за по-силно присъствие и по-голяма видимост в механизмите за диалог, установени за разрешаване на кризата, включително в рамките на контактната група;

12.  Приветства разширяването на действащите санкции, така че да обхванат още 11 души, главно представители на т.нар. сепаратистки органи; приветства подготвителната работа, извършена от Съвета, ЕСВД и държавите членки, за допълнителни санкции срещу Русия, които следва да включват икономическия, финансовия и енергийния сектор, както и ембарго на въоръженията и технологиите с двойна употреба; призовава за колективна забрана на продажбата на оръжия на Русия и призовава настоятелно за нейното прилагане до възобновяване на нормалното положение в Източна Украйна; предупреждава, че всякакви бъдещи действия от страна на Русия за дестабилизиране на Украйна ще доведат до допълнителни и мащабни последици за отношенията между ЕС и Русия;

13.  Изисква от Съвета да призове Русия към изпълнение на задълженията си съгласно международното право и да приложи трети етап на санкции, ако ситуацията го наложи;

14.  Настоятелно призовава Европейския съвет да възприеме по-последователна и твърда стратегия и да демонстрира единна позиция по отношение на кризата в Украйна и поведението на руското правителство, включително по въпросите, свързани с енергийната сигурност на ЕС; изразява съжаление по повод на факта, че някои държави членки показват разногласия в това отношение и липса на солидарност в рамките на ЕС;

15.  Дава подкрепата си за подновено, взаимно договорено прекратяване на огъня, с цел стабилизиране на положението със сигурността, постигане на действително намаляване на напрежението и създаване на импулс за изпълнението на мирния план на президента Порошенко – план, който зависи от спазването на прекратяване на огъня на двустранна основа, освобождаването на заложниците и наблюдението от страна на ОССЕ на ефективния граничен контрол; приветства новите успехи на украинските сили в Източна Украйна и факта, че те са си възвърнали контрола върху няколко важни града;

16.  Изразява твърда убеденост, че ролята на специалната мисия на ОССЕ за наблюдение следва да бъде засилена, като се увеличат материалните и финансовите средства, така че да се подкрепи Украйна в гарантирането на сигурност и наблюдението на регионите по протежението на границата ѝ;

17.  Припомня на украинското правителство неотложната необходимост от извършването на вътрешни икономически и политически реформи; изтъква, че вътрешните реформи следва да се предприемат не само в резултат от външен натиск, но следва да се основават на солидна подкрепа от гражданите за създаване на устойчива икономика и социални възможности чрез модернизирането на страната;

18.  Призовава за независимо и безпристрастно разследване на всички кървави събития и престъпленията срещу човечеството, извършени във всички части на Украйна от ноември 2013 г. насам, с включването на силен международен компонент и под надзора на Съвета на Европа, като отговорните лица бъдат изправени пред правосъдието; изразява убеденост, че единствено чрез ефективното разследване на тези престъпления ще се помогне на украинското общество и на семействата и приятелите на жертвите да възстановят доверието си в институциите;

19.  Припомня необходимостта да се сложи край на системното и структурно ограничаване на правата на човека, лошото управление, широко разпространената корупция и колосалната сива икономика в Украйна; подчертава значението на непрекъснатостта на процеса на конституционна реформа и на подкрепата за развитието на гражданското общество за постигането на истинска демокрация на участието, която да насърчава и защитава правата на човека, като гарантира правосъдие и добро управление за всички лица във всеки един регион на страната и по този начин да допринася за нейната сигурност и стабилност; призовава за приемането на закон срещу дискриминацията в съответствие с европейските стандарти;

20.  Подчертава необходимостта от изграждане на доверие между отделните общности в обществото и призовава за устойчивост на процеса на помирение; подчертава в тази връзка колко е важно установяването на приобщаващ национален диалог, при който да се избягват пропагандата, изказвания, продиктувани от омраза, и реторика, включително от Русия, които допълнително биха усложнили конфликта;

21.  Счита, че е от съществено значение да се започне процес на постепенна децентрализация на централните правомощия в посока регионалните и общинските администрации, без да се нарушава вътрешното равновесие на правомощията и ефективното функциониране на държавата;

22.  Приветства приемането на закона за обществените поръчки и приканва за неговото надлежно прилагане; очаква бързото създаване на политически независима агенция за борба с корупцията с правомощия за разследване на корупционни действия;

23.  Подчертава необходимостта от укрепване на правовата държава, също така чрез започването на съдебна реформа, която да допринесе за възстановяването на доверието на гражданите в съдебната система, както и необходимостта от деполитизиране и демилитаризиране на структурата на правоприлагащите органи;

24.  Приветства решението за създаване на силна гражданска мисия за Украйна по линия на общата политика за сигурност и отбрана; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител да ускори разгръщането ѝ; изразява убеденост, че тази мисия трябва да има амбициозен мандат, за да бъдат ефективно подкрепени украинците в необходимите задълбочени усилия за стабилизиране на положението в страната;

25.  Отново изразява своята подкрепа за намерението на президента Порошенко за провеждане на предсрочни парламентарни избори; подчертава факта, че провеждането на тези избори трябва да е в съответствие с препоръките на Венецианската комисия;

26.  Изразява дълбока загриженост от влошаването на положението с правата на човека и хуманитарната ситуация в Източна Украйна и Крим, причинено от бунтовниците и наемниците, по подстрекателство от страна на Русия, и по-специално във връзка с изтезанията, убийствата на журналисти и активисти, отвличанията и вземането на заложници, включващи и случаи на отвличане на деца; призовава за по-добра защита на цивилните лица и за предоставяне на хуманитарна помощ от украинските органи в съответните региони;

27.  Обръща внимание в тази връзка на неотдавнашния доклад на Амнести Интернешънъл и остро осъжда отвличанията, дивашките побои, изтезанията, убийствата, извънсъдебните екзекуции и другите сериозни нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, насочени срещу активисти, протестиращи, журналисти и много други граждани, които не са активни участници в конфликта в Източна Украйна, развил се през последните три месеца, като тези деяния са извършвани основно от въоръжени сепаратисти, а в някои случаи и от правителствени сили; подкрепя призива на украинското правителство за създаване на единен и редовно актуализиран регистър на инцидентите за докладвани отвличания и за задълбочено и безпристрастно разследване на всички твърдения за неправомерно използване на сила, малтретиране или изтезания;

28.  Подчертава необходимостта от намирането на ясно, справедливо и стабилно решение, за да се гарантира сигурността на доставките на газ от Русия за Украйна, тъй като това е необходима предпоставка за икономическото развитие и за стабилността на Украйна; счита, че ЕС следва да продължи да играе своята роля за улесняване постигането на споразумение, даващо възможност на Украйна да заплаща конкурентна, а не политически мотивирана цена за закупуването на газ; подчертава, че използването на енергийните ресурси като инструмент за водене на външна политика подкопава в дългосрочен план авторитета на Русия като надежден търговски партньор на ЕС, както и че по-нататъшните мерки за намаляване на зависимостта на ЕС от руския газ трябва да имат приоритетен характер;

29.  Призовава държавите членки да осигурят достатъчно доставки на газ чрез подаване на газ в обратна посока от съседни държави в ЕС; в тази връзка приветства Меморандума за разбирателство за обратни потоци между Словашката република и Украйна, който ще насърчава Украйна да установи прозрачна и надеждна система за транспортиране на газ; припомня стратегическата роля на Енергийната общност, чийто председател през 2014 г. е Украйна; приветства факта, че сътрудничеството с Украйна е неразделна част от европейската стратегия за енергийна сигурност на Комисията, представена през юни 2014 г.;

30.  Приветства факта, че Украйна наскоро е преминала към втория етап на плана за действие за либерализиране на визовия режим, като потвърждава по този начин решимостта си да установи необходимата законодателна, политическа и институционална рамка; изразява твърдата си убеденост, че крайната цел следва да бъде бързото въвеждане на безвизов режим; призовава междувременно за незабавното въвеждане на опростени процедури на достъпни цени на равнище ЕС и на равнище държави членки;

31.  Приветства създаването от Европейската комисия на група за подкрепа на Украйна, която ще осигури на украинските органи цялата необходима помощ при осъществяването на политическите и икономическите реформи и ще работи по изпълнението на „Европейската програма за реформа“;

32.  Подчертава необходимостта от защита на европейските интереси и ценности и от насърчаване на стабилността, просперитета и демокрацията в държавите на европейския континент;

33.  Отново заявява становището си, че споразуменията за асоцииране с Украйна и останалите държави от източното партньорство не съставляват крайната цел в отношенията им с ЕС; във връзка с това изтъква, че съгласно член 49 от Договора за Европейския съюз Грузия, Молдова и Украйна – като всяка една европейска държава – имат европейска перспектива и могат да кандидатстват за членство в Съюза, при условие че спазват принципите на демокрацията, зачитат основните свободи, правата на човека и правата на малцинствата и гарантират спазването на принципите на правовата държава;

34.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки, на президента, правителството и парламента на Украйна, на Съвета на Европа и на президента, правителството и парламента на Руската федерация.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0457.

Резолюция на Европейския парламент от 17 юли 2014 г. относно младежката заетост (2014/2713(RSP))

P8_TA(2014)0010 RC-B8-0027/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята позиция от 8 септември 2010 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите членки — част II на Интегрирани насоки Европа 2020 (COM(2010)0193 – C7‑0111/2010 – 2010/0115(NLE))(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 декември 2011 г., озаглавено „Инициатива „Възможности за младежта“ (COM(2011)0933),

—  като взе предвид заключенията на Съвета, приети в Люксембург на 17 юни 2011 г., относно насърчаването на заетостта на младите хора с оглед на постигането на целите на стратегията „Европа 2020“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно прилагането на инициативата „Възможности за младежта“ (COM(2012)0727),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 5 декември 2012 г. за препоръка на Съвета за създаване на гаранция за младежта (COM(2012)0729),

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 7 февруари 2013 г. относно инициативата за младежка заетост,

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 22 април 2013 г. за създаване на гаранция за младежта,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2013 г. относно борбата срещу безработицата сред младежите: възможни решения(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2014 г. относно зачитането на основното право на свобода на движение в ЕС(3),

—  като взе предвид своята позиция от 16 април 2014 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за укрепване на сътрудничеството между публичните служби по заетостта (ПСЗ) (COM(2013)0430 – C7-0177/2013 – 2013/0202(COD))(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно насърчаване на достъпа на младежта до пазара на труда и укрепване на статута на стажантите, практикантите и чираците(5),

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно прилагането на инициативата „Възможности за младежта“ (COM(2012)0727),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2013 г. относно гаранция за младежта(6),

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че безработицата е основна причина за неравенство, като равнището на младежката безработица достигна безпрецедентни стойности, възлизайки средно на 23% за ЕС като цяло; като има предвид също така, че младежката безработица е неравномерно разпределена на територията на ЕС, като равнището на безработица сред младите хора на възраст от 16 до 25 години е над 50% в някои държави членки;

Б.  като има предвид, че през март 2014 г. безработни в ЕС-28 са били 5,340 милиона млади хора (на възраст под 25 години), от които 3,426 милиона в еврозоната;

В.  като има предвид, че причините за младежката безработица варират в рамките на ЕС и могат да включват базисни структурни проблеми на нашите икономики, засягащи пазарите на труда; като има предвид, че положението и проблемите, пред които са изправени младите хора, не са еднородни, като някои групи са засегнати в несъразмерна степен и се нуждаят от специално адаптирани решения;

Г.  като има предвид, че положението на пазара на труда е особено критично за младите хора, независимо от тяхната образователна степен, тъй като те често се оказват или безработни, или с временни трудови договори, и същевременно получават по-ниско заплащане и по-ниска степен на социална защита или са принудени да приемат несигурни трудови договори или неплатени стажове;

Д.  като има предвид, че гаранцията за младежта ще допринесе за изпълнението на три от целите на стратегията „Европа 2020“, а именно осигуряване на заетост за 75% от населението на възраст 20—64 години, дял на преждевременно напусналите училище под 10% и намаляване на броя на застрашените от бедност и социално изключване най-малко с 20 милиона души;

Е.  като има предвид, че 7,5 милиона млади европейци на възраст между 15 и 24 години са неработещи, неучещи и необучаващи се, и като има предвид, че в ЕС-28 през 2012 г. 29,7% от младежите на възраст между 15 и 29 години са били изложени на риск от бедност или социална изолация(7);

Ж.  като има предвид, че поради акцента, който поставят върху практическите умения, двойната система на професионално обучение и комбинираните учебно-професионални курсове, използвани в някои държави членки, са доказали своите достойнства, особено по време на кризата, за запазването на по-ниски нива на младежка безработица, като засилват пригодността за заетост на младите хора;

З.  като има предвид, че настоящото възрастово ограничение на гаранцията за младежта до възраст 25 години е неподходящо, тъй като не се вземат под внимание 6,8-те милиона неработещи, неучещи и необучаващи се на възраст между 25 и 30 години;

И.  като има предвид, че малките и средните предприятия (МСП) имат значителен потенциал за създаване на работни места и играят решаваща роля в прехода към нова устойчива икономика;

Й.  като има предвид, че въпреки че броят на работниците, които се преместват от една държава членка в друга, се е увеличил от 4,7 милиона през 2005 г. на 8 милиона през 2008 г., в процентно изражение това представлява увеличение от 2,1% на 3,3% от общата численост на работната сила;

К.  като има предвид, че държавите членки имат изключително важна роля в борбата с младежката безработица, включително и чрез финансовата подкрепа на финансираните от ЕС инструменти като Европейския социален фонд, Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, Европейската програма за заетост и социални иновации и гаранцията за младежта за програмния период 2014 – 2020 г.;

Л.  като има предвид, че Европейският съюз е отпуснал 6 милиарда евро за подкрепа на заетостта на лица на възраст под 25 години;

М.  като има предвид, че причините за младежката безработица не могат да бъдат сведени до несъответствия между търсените и предлаганите умения, тъй като те са свързани с въпроси като липсата на нови работни места вследствие на деиндустриализацията на Европа, възлагането на дейности на външни изпълнители и спекулации, както и че това положение беше утежнено от кризата и политиките на строги икономии; като има предвид, че образованието и обучението сами по себе си не могат да решат проблема с младежката безработица;

Н.  като има предвид, че мерките или програмите, които се въвеждат с цел да се насърчи младежката заетост, следва да включват консултации и/или сътрудничество с всички заинтересовани страни на съответните равнища, и по-специално със социалните партньори и младежките организации;

О.  като има предвид, че 20,7 милиона МСП формират над 67% от заетостта в частния сектор в ЕС, с 30%-ов дял на микропредприятията;

П.  като има предвид, че МСП и микропредприятията разполагат с огромен потенциал за създаване на работни места, като техен принос са 85% от всички новосъздадени работни места;

Гаранция за младежта – младежка заетост

1.  Предупреждава, че няма да има значителен устойчив икономически растеж в ЕС, ако не се намалят неравенствата, и припомня, че първа стъпка в тази посока е намаляването на безработицата, и особено на младежката безработица, както и намаляването на бедността;

2.  Призовава за ефективен мониторинг на прилагането на гаранцията за младежта; призовава Комисията да наблюдава отблизо предизвикателствата, установени в специфичните за всяка държава препоръки за 2014 г. по отношение на качеството на предлагането и липсата на активно приобщаване на никъде неработещите, неучещите и необучаващите се лица, административния капацитет на публичните служби по заетостта и липсата на ефективно участие на всички съответни партньори, като същевременно набелязва най-добрите практики, които могат да служат като референтни за подобренията в програмите; призовава за повече прозрачност в наблюдението на изпълнението и за по-голяма амбиция при разглеждането на случаите на държавите членки, които не показват напредък в това отношение;

3.  Призовава Комисията да предложи европейска правна рамка, въвеждаща минимални стандарти по отношение на прилагането на гаранциите за младежта, включително качеството на чиракуването, достойни възнаграждения за младите хора и достъп до услуги по заетостта, и също така обхващащи младите хора на възраст между 25 и 30 години, в случаите, когато съществуващите препоръки относно гаранциите за младежта не се спазват от държавите членки;

4.  Призовава за това, намаляването на младежката безработица да бъде определено като специфична цел в рамките на европейския семестър; призовава също за включването на мерки за борба с младежката безработица в специфичните за всяка държава препоръки и националните програми за реформи (НПР); призовава Комисията да следи и проверява стриктно въвеждането на такива мерки; призовава за широко участие на Парламента в тази област в рамките на европейския семестър;

5.  Призовава Европейската комисия да ускори въвеждането на инициативата за младежка заетост и да публикува съобщение относно начина, по който тя е въведена, преди края на 2014 г.;

6.  Насърчава държавите членки да разгледат възможността за разширяването на обхвата на гаранцията за младежта и за включването в него на младите хора на възраст под 30 години;

7.  Подчертава необходимостта от активна, всеобхватна и приобщаваща политика за пазара на труда, включваща специални мерки за младите хора;

8.  Настоятелно призовава държавите членки да вземат строги мерки за борба с младежката безработица, по-специално чрез предприемане на действия за предотвратяване на преждевременното напускане на училище или чрез насърчаването на участието в обучителни програми и стажове (напр. чрез въвеждане на двойна образователна система или на други рамки с равностойна ефективност), да разработят цялостни стратегии за никъде неработещи, неучещи и необучаващи се млади хора, както и да приложат напълно националните схеми за гаранция за младежта;

9.  Подчертава, че инициативата за младежка заетост не следва да възпрепятства държавите членки да използват Европейския социален фонд (ЕСФ) за финансиране на по-обхватни проекти, свързани с младите хора, особено по отношение на бедността и социалното приобщаване; призовава Комисията да наблюдава използването на ЕСФ за проекти, свързани с младежта;

10.  Изразява твърдо убеждение, че финансирането от ЕС, особено финансирането по линия на инициативата за младежка заетост, не следва да се използва за заместване на националните подходи, а следва да се използва за предоставяне на допълнителна подкрепа за младите хора по начин, който допълва и засилва националните програми в зависимост от решението на държавите членки;

11.  Счита, че програмите на ЕС трябва да позволяват подходяща степен на гъвкавост, за да се даде възможност на държавите членки да прилагат индивидуализирана подкрепа в съответствие с нуждите на местно равнище, да гарантират, че финансирането се използва в области, в които младежката безработица е най-висока и финансирането е най-необходимо, без да се правят компромиси по отношение на одита и контрола;

12.  Подчертава, че инициативата за младежка заетост не следва да възпрепятства държавите членки да използват други програми на ЕС, напр. в рамките на Европейския социален фонд или „Еразъм+“, за финансиране на по-обхватни проекти, свързани с младежта, особено във връзка с младите предприемачи, бедността и социалното приобщаване; подчертава значението на предоставянето от страна на държавите членки на необходимото съфинансиране в това отношение; призовава Комисията да наблюдава използването на ЕСФ за проекти, свързани с младежта;

Професионално образование и обучение

13.  Припомня, че сумата в размер на 6 милиарда евро, отпусната за инициативата за младежка заетост, не е достатъчна за трайна борба срещу младежката безработица; поради това призовава Комисията и държавите членки да определят гаранцията за младежта за приоритет и да увеличат своите бюджетни средства за целия период 2014 – 2020 г. при вземането на решение относно задължителното следизборно преразглеждане на МФР за периода 2014 – 2020 г., което трябва да се проведе най-късно в края на 2016 г.;

14.  Призовава държавите членки да създадат системи за професионално образование и обучение или да подобрят съществуващите такива; подчертава, че с цел подобряване на прехода от училище към работа следва да бъде създадена европейска рамка за двойно образование, въз основа на най-добрите европейски практики в тази област; освен това предлага използването в целия ЕС на улесняващи схеми, които предоставят практически трудов опит на млади висшисти и лица, които вече са преминали професионално обучение, в дружества, които да ги наемат за период от шест до дванадесет месеца, за да разрешат конкретен проблем, съсредоточен върху иновациите и развитието;

15.  Настоятелно призовава държавите членки да предприемат строги мерки за борба срещу младежката безработица и ранното изключване от пазара на труда, по-конкретно чрез действия за превенция на ранното напускане на училище или на схеми за обучение или чиракуване (напр. като приложат двойни образователни системи или други видове рамки със същата ефективност);

16.  Призовава държавите членки да реформират по-специално стандартите за образование и обучение на младите хора, за да увеличат значително тяхната пригодност за заетост и шансовете им в живота;

17.  Призовава Комисията и държавите членки да подобрят допълнително прозрачността и признаването на квалификациите в рамките на Съюза, по-специално чрез Европейската система за трансфер на кредити в професионалното образование и обучение, Европас и Европейската квалификационна рамка;

18.  Подчертава, че е важно младите хора да придобиват универсални умения, като например умения в областта на ИКТ, лидерски умения, способност за критично мислене и езикови умения, също и чрез следване в чужбина, за да подобрят своите перспективи на пазара на труда, своята адаптивност към бъдещото развитие на пазара на труда и активното си участие в обществото;

19.  Призовава държавите членки да насочат вниманието си към сектори с висок потенциал за растеж и за създаване на работни места и да вземат мерки, за да определят като приоритет в своите образователни програми областите на науката, технологиите, инженерството и математиката с цел да отговорят на очакваните бъдещи тенденции на пазара на труда, в съответствие с необходимостта от преминаване към икономика с ефективно използване на ресурсите;

20.  Призовава Комисията и държавите членки да подкрепят новите видове икономика, по-специално социалното предприемачество, съвместната работа, краудсорсинга, и да предоставят подкрепящи мерки за младежки кооперации и стартиращи социални предприятия;

21.  Призовава държавите членки да ускорят политиките, насърчаващи растежа, и призовава за предприемане на действия на равнище ЕС по отношение на една европейска стратегия за растеж, при която инвестициите в ключови сектори и тяхното развитие, като например цифровия пазар, телекомуникационния пазар и една обща енергийна общност, ще предоставят устойчиви работни места;

22.  Изразява съжаление във връзка с това, че приоритетите на Съвета, публикувани от Европейския съвет на 27 юни 2014 г. като стратегическа програма за ЕС и новата Европейска комисия, не включват целеви мерки и инвестиции за подпомагане при създаването на качествени работни места за младите хора;

23.  Подчертава, че постигането на резултати по целите на гаранцията за младежта изисква стратегически реформи за постигане на по-успешен преход от училището към пазара на труда;

24.  В съответствие с това настоятелно призовава държавите членки да изграждат и да реформират своите агенции на пазара на труда;

25.  Подчертава, че като се имат предвид прогнозираните бързи промени на пазара на труда, днес повече от всякога са необходими силни инвестиции в образование и обучение; подчертава, че политиките във връзка с уменията не само следва да се считат за начин за посрещане на потребностите на пазара на труда, но следва също така да признават уменията, придобити чрез неформално образование, да подкрепят прилагането на политики за учене през целия живот и накрая, да бъдат част от един по-обхватен подход към образованието;

26.  Призовава Комисията и агенции като Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) и Европейския център за развитие на професионалното обучение (Cedefop) да анализират съществуващите системи за двойно професионално образование, за да предоставят тази информация на други държави членки, които са заинтересовани от тези системи на доброволна основа, без да се занижават вече съществуващите образователни стандарти;

27.  Признава ролята на семейството като ефективна система за подпомагане на младите хора, които са изправени пред безработица, бедност и социално изключване;

28.  Настоятелно призовава държавите членки да увеличат възможностите за професионално обучение, ориентация и чиракуване и да премахнат съществуващите пред тях трансгранични бариери, както и да постигнат по-добро съгласуване между предлагането и търсенето на възможности за обучение в работна среда за младите хора, с което да подобрят мобилността и пригодността за заетост, особено в граничните региони;

29.  Приветства препоръката на Съвета относно рамка за качество на стажовете, приета на 10 март 2014 г., призовава държавите членки незабавно да я приложат в полза на нейните адресати и подчертава факта, че програмите на държавите членки за насърчаване и предлагане на стажове могат да бъдат подпомагани финансово от европейските фондове;

Нова среда за работни места

30.  Подчертава необходимостта Европа да създаде благоприятна за МСП среда, което включва осигуряване на най-добрите финансови и правни условия за стартиращи предприятия, тъй като МСП като цяло са осигурили 66,5% от всички работни места в Европа през 2012 г.(8);

31.  Отново подчертава необходимостта от осигуряване на характеризиращи се с широк обхват и леснота обучения и достъп до интернет и до онлайн информация, както и до цифрови умения; призовава държавите членки, в съответствие с целите на Програмата в областта на цифровите технологии, да насърчават и улесняват цифровизацията на услугите и образователните възможности за младите хора, за да им се даде възможност за достъп до работни места в цифровата област;

32.  Подчертава последната тенденция дружествата да връщат производството и услугите в Европа и възможностите, които това носи за създаването на работни места, особено за младите хора; счита, че икономиките на ЕС имат уникална възможност да ускорят тази тенденция за връщане на работни места;

33.  Настоява на това, че съществува необходимост от реиндустриализация на Европа, основана на съгласувана стратегия и на нейното прилагане, което ще насърчи и ще улесни политиките, подпомагащи растежа, както и създаването на нови работни места;

34.  Настоятелно призовава държавите членки да обвържат политиките за младежка заетост с качествени и устойчиви работни договори, за да се реши въпросът с увеличаването на структурната несигурност и непълната заетост;

35.  Призовава държавите членки да гарантират, че младите хора имат достъп до качествени работни места, при зачитане на техните права, включително правото на стабилност и сигурност, чрез работа, която предлага осигуряващо съществуването заплащане и социална защита и дава възможност за осигуряването на достойно и независимо съществуване, с цел защита на младите работници от дискриминация и експлоатация;

36.  Счита, че младите предприемачи и ориентираните към растеж МСП са необходимите двигатели за иновации и създаване на работни места;

37.  Счита, че предприятията ще създават повече работни места и ще наемат на работа повече хора само ако икономическата среда насърчава растежа и ако могат да разчитат на квалифицирана работна ръка;

38.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да възприемат основан на правата подход към младежта и заетостта; подчертава, че особено в условия на криза не трябва да се правят компромиси с качеството на труда за младите хора и че основните стандарти на труд и другите свързани с качеството на труда стандарти, като работно време, социално осигуряване и гарантиране на здравето и безопасността на работното място, трябва да заемат централно място в полаганите усилия; подчертава, че трябва да се постави край на дискриминацията, основана на възраст;

39.  Подчертава значението на признаването и на зачитането на различните социални и икономически системи в държавите членки;

40.  Призовава държавите членки и Комисията да подкрепят и насърчават механизмите за мобилност, и по-конкретно Европейския портал за професионална мобилност (EURES), които улесняват търсенето на работа в други държави членки;

41.  Призовава държавите членки да използват в пълна степен публичните служби по заетостта, за да се постигне баланс между търсенето и предлагането на работни места и необходимите квалификации сред държавите членки;

42.  Призовава Европейската комисия да подкрепя инициативи, както и други форми на сътрудничество с частния сектор в борбата с младежката безработица;

43.  Призовава Европейската комисия да поеме водеща роля с инициатива за реиндустриализация на Европа, с която да повиши индустриалната конкурентоспособност без да добавя ненужни регулаторни тежести върху предприятията, да улесни създаването на работни места, да води борба с безработицата и да разшири обхвата на възможностите на младите хора за започване на собствен бизнес или за намиране на работа;

44.  Препоръчва всяка бъдеща оценка от страна на Европейската комисия на съответните схеми на Европейския социален фонд (ЕСФ) в областта на младежката заетост да не се ограничава до разходите и броя на участниците, а да разглежда въздействието върху пазара на младежката заетост в реално изражение през продължителен период от време и да отдава приоритет на разбирането за това как и защо дадени действия са успешни;

45.  Призовава държавите членки, в борба с безработицата, да премахнат ненужните административни тежести и бюрокрацията за самостоятелно заетите лица, микропредприятията и МСП, да въведат благоприятни данъчни политики, да създадат по-благоприятен климат за частни инвестиции и да намерят решение на въпроса с непропорционално строгите санкции, предвидени в законите за несъстоятелност; МСП представляват голям дял от европейската икономика и тяхната роля може да бъде ключов фактор, за да се гарантира бързо и устойчиво възстановяване от икономическата криза и създаване на работни места, в това число за младите хора;

46.  Призовава държавите членки да подобрят сътрудничеството между предприятията и образователния сектор на всички равнища, с цел по-добро обвързване на учебните програми с нуждите на пазара на труда;

47.  Подчертава, че европейската икономика изисква усилия за разширяване, а не за ограничаване на свободното движение и мобилността на работната сила в ЕС, и призовава държавите членки да гарантират свободното движение на всички граждани и работници, за да се създаде възможност за развитие на истински пазар на труда в Съюза, да се премахнат препятствията и да се позволи на работниците от ЕС да преминат към области, в които техните умения се търсят; подчертава, че свободата на движение е основно право; подчертава също, че младите хора следва да имат възможности за достъп до заетост в собствените си общности;

48.  Призовава държавите членки да обърнат специално внимание на високите проценти на младежка безработица сред групите в неравностойно положение, като отдадат приоритет на достъпа до пазара на труда и интеграцията на този пазар, както и на рационализирането на политиките в областта на достъпа и интеграцията, тъй като заетостта е ключът към успешната интеграция;

49.  Счита, че държавите членки трябва да удовлетворяват специфичните потребности на младите хора с увреждания, като им предоставят подходящите инструменти и услуги за подкрепа с цел да се създадат равни условия и активно да се повиши пригодността за заетост на младите хора с увреждания на пазара на труда, в образованието и обучението;

50.  Подчертава, че е важно вниманието да се насочи към насърчаване на предприемачеството, особено сред по-младите хора и завършилите висше образование, като се популяризират стажовете и намирането на работа за завършилите висше образование в малки предприятия и в микропредприятия с цел подобряване на професионалния опит на младите хора и повишаване на информираността за възможностите и способността за създаване на собствени предприятия;

51.  Подчертава, че като се имат предвид последствията от кризата за младите хора, от държавите членки се изискват по-силен ангажимент и подобрен мониторинг, за да се подобри положението на младите хора; призовава в този контекст държавите членки да разгледат проблема с младежката безработица по време на следващата неофициална среща на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси на 17 и 18 юли 2014 г. в Милано и да предложат действия и политики, вместо изявления;

o
o   o

52.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на Съвета.

(1) ОВ С 308 Е, 20.10.2011 г., стр. 116. (2) Приети текстове, P7_TA(2013)0365. (3) Приети текстове, P7_TA(2014)0037. (4) Приети текстове, P7_TA(2014)0435. (5) ОВ С 351 Е, 2.12.2011 г., стр. 29. (6) Приети текстове, P7_TA(2013)0016. (7) Евростат: http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/show.do?dataset=yth_incl_010&lang=en. (8) http://ec.europa.eu/enterprise/policies/sme/facts-figures-analysis/performance-review/files/supporting-documents/2013/annual-report-smes-2013_en.pdf.

Резолюция на Европейския парламент от 17 юли 2014 г. относно положението в Ирак (2014/2716(RSP))

P8_TA(2014)0011 RC-B8-0059/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Ирак, и по-специално резолюцията от 27 февруари 2014 г. относно положението в Ирак (1),

—  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, както и резолюцията си от 17 януари 2013 г. относно Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак(2),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Ирак, и по-специално тези от 23 юни 2014 г.,

—  като взе предвид изявленията на генералния секретар на ООН относно Ирак,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Ирак е страна,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията, приети на 24 юни 2013 г.,

—  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Ирак,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2014 г. относно Саудитска Арабия, нейните отношения с ЕС и ролята ѝ в Близкия изток и Северна Африка(3), своята резолюция от 24 март 2011 г. относно отношенията между Европейския съюз и Съвета за сътрудничество в Персийския залив(4) и своята резолюция от 3 април 2014 г. относно стратегията на ЕС спрямо Иран(5);

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Ирак продължава да е изправен пред сериозни политически, свързани със сигурността и социално-икономически предизвикателства, като политическата сцена в страната е извънредно фрагментирана и белязана от насилие и сектантски политики, силно накърняващи легитимните стремежи на иракския народ за мир, просперитет и реален преход към демокрация; като има предвид, че Ирак е изправен пред най-тежката вълна на насилие от 2008 г. насам;

Б.  като има предвид, че джихадската фракционна група на Ал-Кайда – Ислямска държава (ИД), бившата Ислямска държава в Ирак и Леванта (ISIL), завладя части от северозападен Ирак, включително втория по големина град в Ирак – Мосул, което беше последвано от екзекуции по бързата процедура на иракски граждани, от налагането на сурово тълкуване на Шериата, от разрушаването на шиитски, суфитски, сунитски и християнски храмове и светилища, както и от други зверства спрямо цивилното население;

В.  като има предвид, че разпадането на иракско-сирийската граница осигури на ИД възможности да засили присъствието си и в двете държави; като има предвид, че ИД е толерирана или дори подкрепяна от части от разочарованото сунитско население и бившите сподвижници на партията „Баас“; като има предвид, че на 29 юни 2014 г. беше съобщено, че ИД е обявила създаването на „халифат“ или „ислямска държава“ на териториите, които контролира в Ирак и Сирия, и като има предвид, че нейният лидер Абу Бакр ал Багдади се е самообявил за халиф;

Г.  като има предвид, че ИД си е осигурила значими източници на приходи, като е плячкосала банки и предприятия на контролираните от нея територии, като е завзела шест петролни полета в Сирия, включително най-голямото съоръжение за производство на петрол в Сирия – полето „Ал Омар“, което е близо до границата с Ирак, и като получава средства от богати донори, особено от Саудитска Арабия, Катар, Кувейт и Обединените арабски емирства;

Д.  като има предвид, че бързото разгръщане на ИД разкри нестабилността на иракската армия и институции, които са белязани от корупция, сектантство и от изключващите политики на правителството на министър-председателя Нури ал Малики, което доведе до значително отчуждаване на сунитите и другите малцинства в Ирак;

Е.  като има предвид, че в средата на юни 2014 г. военни части на кюрдското регионално правителство поеха контрола над многоетническия град Киркук, като по този начин интегрираха оспорваната от десетилетие и богата на петролни залежи територия към кюрдската провинция, и като има предвид, че кюрдското правителство обяви планове за провеждането на референдум сред кюрдското население за получаване на независимост от Ирак;

Ж.  като има предвид, че ЕС призна проблемите, пред които е изложен кюрдският регион и кюрдското регионално правителство, които са приели голям брой вътрешно разселени лица;

З.  като има предвид, че на 30 април 2014 г. бяха проведени парламентарни избори в Ирак и партията на министър-председателя Нури ал Малики „Съюз за правова държава“ спечели мнозинство; като има предвид, че действащото правителство не успя да изгради по-приобщаващо общество в Ирак; като има предвид, че има все повече призиви към Ал Малики да не иска трети мандат като министър-председател и вместо това да бъде сформирано истинско приобщаващо правителство; като има предвид, че шиитският религиозен лидер Аятолах Систани призова всички иракски партии незабавно да постигнат консенсус за такова правителство, но до този момент новоизбраният иракски парламент не е успял да постигне това;

И.  като има предвид, че Съединените американски щати, Русия и Ислямската република Иран предоставиха подкрепа за правителството на Ирак; като има предвид, че президентът на Иран Хасан Рохани показа готовност да сътрудничи на САЩ за справяне със заплахата от ИД в Ирак, докато екстремистки сунитски въоръжени групировки в региона, включително и ИД, получават през последните години идеологическа подкрепа от организации в Саудитска Арабия и някои държави от Залива;

Й.  като има предвид, че според някои информации стотици чуждестранни бойци, включително много от тях граждани на държави – членки на ЕС, са се присъединили към борбата, на страната на ИД; като има предвид, че въпросните граждани на ЕС са идентифицирани от правителствата на държавите членки като лица, представляващи риск за сигурността;

K.  като има предвид, че съгласно данните на Службата на ООН за координация по хуманитарните въпроси (OCHA) в централен и северен Ирак има приблизително 1,2 милиона вътрешно разселени лица, а 1,5 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ; като има предвид, че бунтът на ИД доведе до хуманитарна криза, и по-специално до масово разселване на цивилни граждани; приветства решението на ЕС да увеличи хуманитарната помощ за Ирак с 5 милиона евро за предоставяне на основна помощ за разселените лица, като по този начин финансовите средства за хуманитарна помощ за Ирак през 2014 г. достигнаха 12 милиона евро;

Л.  като има предвид, че иракската конституция гарантира равенството на всички граждани по закон, както и „административните, политическите, културните и образователните права на различните народности“; като има предвид, че иракското правителство носи отговорността за гарантиране зачитането на правата, благосъстоянието и сигурността на цялото население;

M.  като има предвид съобщенията за умишлен тормоз на жени и момичета в Ирак, както и за отвличания, изнасилвания и принудителни бракове от страна на бойци на ИД и други въоръжени групировки; като има предвид, че според доклада на „Хюман райтс уоч“ от 12 юли 2014 г. иракските сили за сигурност и правителствените милиции изглежда незаконно са екзекутирали най-малко 255 затворници през последния месец, като предполагаемо отмъщение за убийствата, извършени от бойци на ИД;

Н.  като има предвид, че около 10 000 души от предимно християнските общности в историческия асирийски град Каракош (известен също като Ал-Хамдания) избягаха от домовете си на 25 юни 2014 г., след като гранати, изстреляни с минохвъргачки, паднаха в близост до града; като има предвид, че според оценки най-малко половината от християните в Ирак са напуснали страната от 2003 г. насам; като има предвид, че според Международния ден на отворените врати броят на християните в Ирак е намалял значително — от 1,2 милиона в началото на 90-те години на миналия век до 330 000—350 000 понастоящем;

1.  Изразява дълбоката си загриженост във връзка с бързо влошаващото се положение със сигурността в Ирак; категорично осъжда атаките, извършени от ИД срещу иракски граждани и иракската държава, водещи до екзекуции по бързата процедура, налагане на строго тълкуване на законите на Шериата, унищожаване на храмове и регионалното историческо, културно и художествено наследство, както и други зверства; предупреждава, че екстремистките антишиитски и антихристиянски възгледи на ИД увеличават риска от масови сектантски убийства, ако се допусне ИД да запази завзетата от нея територия и да я разшири допълнително;

2.  Категорично осъжда нападенията, насочени срещу граждански цели, включително болници, училища и религиозни храмове, както и използването на екзекуции и сексуално насилие в конфликта; подчертава факта, че не следва да има безнаказаност за извършителите на тези актове; изразява дълбока загриженост във връзка с хуманитарната криза и масовото разселване на цивилни лица;

3.  Подкрепя иракските органи в борбата срещу тероризма на ИД и други въоръжени/терористични групировки, но подчертава, че ответните действия в областта на сигурността трябва да бъдат комбинирани с устойчиво политическо решение, като бъдат включени всички сегменти на иракското общество и бъде преодоляно основателното им недоволство; освен това подчертава, че в борбата срещу тероризма трябва да се спазват правата на човека и международното хуманитарно право; настоятелно призовава иракските сили за сигурност да действат в съответствие с международното и националното право, като изпълняват ангажиментите на Ирак по отношение на международните споразумения за защита на правата на човека и основните свободи; призовава иракското правителство и всички политически лидери да предприемат необходимите мерки за гарантиране на сигурността и защитата на всички иракски граждани, и по-специално на представителите на уязвимите групи и религиозните общности;

4.  Безрезервно отхвърля и счита за нелегитимно съобщението на ръководителите на ИД, че са създали халифат в контролирани от тях райони, и отхвърля идеята за едностранни промени на международно признатите граници чрез упражняването на сила, като същевременно се зачитат основните права и свободи на хората в контролираните от ИД територии;

5.  Подчертава, че с резолюции 1267 (1999) и 1989 (2011) на Съвета за сигурност на ООН на организацията „Ислямска държава“ е наложено оръжейно ембарго и запор на активите, и изтъква значението на бързото и ефективно прилагане на тези мерки;

6.  Счита, че парламентарните избори, проведени в Ирак на 30 април 2014 г., представляват възможност за създаване на истинско представително правителство с всеобхватен дневен ред; приветства избора на новия председател на парламента на Ирак на 15 юли 2014 г.; настоятелно призовава всички политически лидери, по-специално министър-председателя Нури ал Малики, да гарантират незабавното сформиране на приобщаващо правителство; подчертава, че това правителство следва да представлява по подходящ начин политическото, религиозното и етническото многообразие на иракското общество, с цел да се спрат кръвопролитията и разпокъсаността на страната;

7.  Призовава всички организации в региона да допринасят за усилията за насърчаване на сигурността и стабилността в Ирак, и по-специално да поощряват иракското правителство да обърне внимание на сунитското малцинство и да реорганизира армията по един приобщаващ, несектантски и безпристрастен начин;

8.  Призовава всички регионални организации да направят всичко възможно за преустановяване на всякакви дейности на държавни или частни органи, свързани с пропагандирането и разпространяването на екстремистки ислямски идеологии чрез думи и действия; призовава международната общност, и по-специално ЕС, да улесни регионалния диалог относно проблемите в Близкия Изток и да включи всички важни заинтересовани страни, по-специално Иран и Саудитска Арабия;

9.  Подчертава, че ЕС следва да разработи цялостен подход към политиката в региона, и по-специално Иран, Саудитска Арабия и другите държави от Персийския залив да бъдат включени като основни участници в усилията за намаляване на напрежението в Сирия и Ирак;

10.  Подчертава необходимостта от зачитане на правата на човека и основните свободи в настоящия период на криза, и по-специално свободата на изразяване, свободата на печата и цифровата свобода;

11.  Отбелязва съобщението на регионалното кюрдско правителство за провеждането на референдум за независимост; все пак призовава парламента и президента на Иракския Кюрдистан Масуд Барзани да подкрепят прилагането на приобщаващ процес по отношение на правата на некюрдските малцинства, живеещи в провинцията;

12.  Изразява загриженост във връзка с информацията за присъединяването на стотици чуждестранни бойци, включително граждани на държави — членки на ЕС, към бунта на ИД; освен това призовава за международно сътрудничество, с цел предприемане на необходимите правни действия срещу всички лица, заподозрени в участие в терористични актове;

13.  Приветства решението на ЕС от 19 юни 2014 г. да увеличи хуманитарната помощ за Ирак с 5 милиона евро с цел предоставяне на основна помощ за разселените лица, като по този начин финансовите средства за хуманитарна помощ за Ирак през 2014 г. достигнаха 12 милиона евро;

14.  Потвърждава поетия от ЕС ангажимент да укрепи своите отношения с Ирак, включително чрез прилагане на Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак (СПС); призовава Съвета да продължи да съдейства на Ирак за насърчаване на демокрацията, правата на човека, доброто управление и правовата държава, включително чрез надграждане на опита и постиженията на интегрираната мисия на Европейския съюз за спазване на правовия ред в Ирак (EUJUST LEX-Iraq); подкрепя също така усилията на Мисията на ООН за подпомагане за Ирак (UNAMI) и тези на специалния представител на генералния секретар на ООН за подпомагане на правителството на Ирак в укрепването на демократичните институции и процеси, насърчаването на принципите на правовата държава, улесняването на регионалния диалог, подобряването на основните услуги и гарантирането на защитата на правата на човека;

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и Съвета на представителите на Ирак, регионалното правителство на Кюрдистан, генералния секретар на Организацията на обединените нации и Съвета на Организацията на обединените нации по правата на човека.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0171. (2) Приети текстове, P7_TA(2013)0023. (3) Приети текстове, P7_TA(2014)0207. (4) ОВ C 247 E, 17.8.2012 г., стр. 1. (5) Приети текстове, P7_TA(2014)0339.

Резолюция на Европейския парламент от 17 юли 2014 г. относно ескалацията на насилието между Израел и Палестина (2014/2723(RSP))

P8_TA(2014)0012 RC-B8-0071/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че текущият конфликт води до трагична загуба на човешки живот и причинява неприемливо страдание на гражданското население на двете страни, участващи в него;

Б.  като има предвид, че в изявлението си от 12 юли 2014 г. Съветът за сигурност на ООН изрази сериозна загриженост относно кризата във връзка с Газа, призова за намаляване на напрежението, възстановяване на спокойствието, възобновяване на примирието от ноември 2012 г. и за спазване на международното хуманитарно право, включително защитата на цивилните лица, и изрази подкрепа за възобновяването на преките преговори между израелците и палестинците с цел постигане на всеобхватно мирно споразумение, основано на решението за две държави;

В.  като има предвид, че на 14 юли 2014 г. Египет предложи план за прекратяване на въоръжените действия, който понастоящем е приет само от Израел;

Г.  като има предвид, че Хамас е определен от ЕС като терористична организация;

Д.  като има предвид, че палестинският президент, Махмуд Абас, се е обърнал към ООН с искането Палестина да бъде поставена под „международна закрила“ вследствие на влошаването на обстановката в Газа;

Е.  като има предвид, че международното право и хуманитарното право, включително четвъртата Женевска конвенция, са изцяло приложими към всички страни, участващи в конфликта;

Ж.  като има предвид, че преките мирни преговори между страните са блокирани и всички наскоро положени усилия за тяхното възобновяване се провалиха; като има предвид, че ЕС призова страните да предприемат действия, благоприятстващи необходимия за гарантирането на съдържателни преговори климат на доверие, да се въздържат от действия, които подкопават доверието в процеса и да предотвратяват всякакво подстрекателство;

1.  Призовава за слагане на край на ракетните нападения срещу Израел от ивицата Газа, които Хамас и други въоръжени групировки в Газа трябва да прекратят незабавно, както и за преустановяване на израелските военни действия срещу Газа;

2.  Изразява дълбоката си загриженост по повод на критичното положение в ивицата Газа и в Израел; скърби за жертвите сред мирното население, в т.ч. много жени и деца; остро осъжда убийствата на тримата израелски младежи на 12 юни и на палестинския младеж на 2 юли 2014 г., които бяха заклеймени в цял свят; поднася своите съболезнования на семействата на невинните жертви;

3.  Подчертава, че както израелските, така и палестинските граждани имат право да живеят в мир и сигурност; подчертава, че е необходимо всички страни да спазват безусловно международното хуманитарно право и че не може да има оправдание за целенасочената стрелба по мирни граждани, което съгласно международното право представлява военно престъпление, а така също и за разрушаването на гражданската инфраструктура;

4.  Призовава за незабавно намаляване на напрежението в конфликта чрез постигане на споразумение за прекратяване на въоръжените действия между двете страни и незабавно прекратяване на всички прояви на насилие, които заплашват живота на цивилното население; приветства всички усилия за договаряне на постоянно примирие между страните и призовава заместник-председателя/върховния представител и държавите членки да увеличат дипломатическия натиск, за да подкрепят тези действия;

5.  Настоятелно призовава международната общност, и по-специално Съвета за сигурност на ООН, да намери незабавно подходящ отговор и решение на настоящата криза; насърчава основните регионални участници, и по-специално Египет и Йордания, да продължат усилията си за успокояване на обстановката; приветства решението на египетските органи да отворят контролно-пропускателния пункт Рафа, за да се улесни достъпът на хуманитарни организации до Газа и да се даде възможност за транзитно преминаване през границата на палестински граждани;

6.  Потвърждава отново своята решителна подкрепа за решението, основано върху съществуването на две държави, основавайки се на границите от 1967 г., с град Йерусалим като столица на двете държави – сигурната Държава Израел и независима, демократична, неразделена и жизнеспособна държава Палестина – които живеят съвместно в мир и сигурност, което би означавало вдигане на блокадата на ивицата Газа; подчертава отново, че справедлив и траен мир между израелци и палестинци може да бъде постигнат единствено с ненасилствени средства;

7.  В този дух призовава за полагането на сериозни и вдъхващи доверие усилия и от двете страни и международната общност за възобновяване на преките мирни преговори между израелци и палестинци и за постигането на конкретни резултати в тези преговори; отново настоятелно призовава ЕС да изпълнява по-активна роля в усилията за постигане на справедлив и траен мир;

8.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председател на Комисията/върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, специалния представител на ЕС за близкоизточния мирен процес, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на ООН, специалния пратеник на Близкоизточната четворка, Кнесета и правителството на Израел, президента на Палестинската власт и Палестинския законодателен съвет, парламента и правителството на Египет и парламента и правителството на Йордания.

Резолюция на Европейския парламент от 17 юли 2014 г. относно престъплението „агресия“ (2014/2724(RSP))

P8_TA(2014)0013 RC-B8-0066/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

—  като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд (МНС), и по‑специално член 5, който определя престъплението „агресия“ като едно от основните престъпления в рамките на юрисдикцията на МНС,

—  като взе предвид измененията от Кампала на Римския статут, приети на Конференцията за преразглеждане, проведена през 2010 г. в Кампала, Уганда, и по‑специално Резолюция RC/Res.6 относно престъплението „агресия“,

—  като взе предвид Решение 2011/168/ОВППС на Съвета и позоваването в него на измененията от Кампала,

—  като взе предвид преразгледания план за действие, приет на 12 юли 2011 г. в съответствие с Решение 2011/168/ОВППС на Съвета,

—  като взе предвид резолюцията си от 19 май 2010 г. относно Конференцията за преразглеждане на Римския статут на Международния наказателен съд, която ще се проведе в Кампала, Уганда(1),

—  като взе предвид резолюцията си от 17 ноември 2011 г. относно подкрепа от страна на ЕС за Международния наказателен съд (МНС): отговор на предизвикателствата и превъзмогване на трудностите(2),

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека,

—  като взе предвид деветия доклад на Международния наказателен съд до ООН за 2012—2013 г.,

—  като взе предвид изхода от 25-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека, проведена през април 2014 г.,

—  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на Латиноамериканския парламент от 19 и 20 октомври 2013 г. относно „Насърчаване на Международния наказателен съд и ратифициране на измененията от Кампала“ (AO/2013/07XXIX),

—  като взе предвид резолюцията на Асамблеята на държавите — страни по Римския статут на Международния наказателен съд, от 27 ноември 2013 г. относно „Укрепване на Международния наказателен съд и на Асамблеята на държавите — страни по Статута“, която съдържа призив към бъдещите държави – страни по Римския статут, да ратифицират Статута с последните му изменения, призив към всички държави — страни по Римския статут, да обмислят ратифицирането на измененията и признаване на неотдавнашното ратифициране на измененията от страна на редица държави — страни по Римския статут (ICC-ASP/12/Res.8),

—  като взе предвид наръчника за ратифициране и прилагане на измененията от Кампала на Римския статут на МНС, издаден от Постоянното представителство на Княжество Лихтенщайн към Организацията на обединените нации, Глобалния институт за предотвратяване на агресия и Лихтенщайнския институт за самоопределяне към Принстънския университет,

—  като взе предвид Международния ден на правосъдието, честван на 17 юли, който отбелязва напредъка към по-голяма степен на отчетност за престъпления срещу човечеството, военни престъпления и геноцид,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че държавите членки на ЕС, са силни поддръжници на МНС от момента на неговото създаване, като предоставят финансова, политическа, дипломатическа и логистична подкрепа, като същевременно насърчават универсалността на Римския статут и защитават целостта му с цел да се укрепи независимостта на Съда;

Б.  като има предвид, че на 17 ноември 2011 г.(3) Парламентът приветства приемането на измененията от Кампала на Римския статут, включително относно престъплението агресия, и призова всички държави членки да ги ратифицират и да ги въведат в националното си законодателство;

В.  като има предвид, че на 18 април 2012 г. Парламентът впоследствие прие резолюция(4) и призова Съвета и Комисията да използват своя международен авторитет в интерес на утвърждаването и засилването на универсалността на Римския статут за едно международно прието определение на фактическия състав на актовете на агресия в нарушение на международното право;

Г.  като има предвид, че ратифицирането на измененията от Кампала на Римския статут относно престъплението агресия от страна на най-малко 30 държави — страни по Римския статут, и приемането на решение след 1 януари 2017 г. с мнозинство от две трети от държавите — страни по Римския статут, ще дадат възможност за създаване на постоянна система за международна наказателна отчетност чрез наказване на престъплението агресия;

Д.  като има предвид, че 122 държави са страни по Римския статут на Международния наказателен съд;

Е.  като има предвид, че към настоящия момент 14 държави — страни по Римския статут, са ратифицирали измененията от Кампала относно престъплението агресия, включително осем държави членки на ЕС, а именно Белгия, Естония, Германия, Кипър, Люксембург, Словакия, Словения и Хърватска; като има предвид, че в момента най-малко 35 държави страни по Римския статут, работят активно по ратифицирането на измененията относно престъплението агресия, а други са поели ангажименти за ратифициране;

Ж.  като има предвид, че на 8 май 2012 г. Лихтенщайн стана първата страна, която ратифицира измененията относно престъплението агресия заедно с измененията на член 8 (военни престъпления), приети на Конференцията за преразглеждане на Римския статут на МНС, проведена през 2010 г. в Кампала, Уганда;

З.  като има предвид, че държави, които не са страни по Римския статут, могат да ратифицират Римския статут, включително измененията от Кампала, и по този начин могат да допринесат за задействането на юрисдикцията на МНС по отношение на престъплението агресия;

И.  като има предвид, че измененията от Кампала са в пълно съответствие с Устава на ООН, тъй като те инкриминират единствено най-тежките форми на незаконна употреба на сила, а именно тези, които явно нарушават Устава на ООН по своя „характер, сериозност и мащаб“;

Й.  като има предвид, че юрисдикцията на МНС по отношение на престъплението агресия ще допринесе за принципите на правовата държава на международно равнище и за международния мир и сигурност чрез възпиране на незаконното използване на сила, като по този начин проактивно ще допринесе за предотвратяването на такива престъпления и за укрепването на траен мир;

K.  като има предвид, че ратифицирането от държавите на двете изменения на Римския статут, приети в Кампала, и задействането на юрисдикцията на МНС по отношение на престъплението агресия ще спомогнат за прекратяване на безнаказаността на извършителите на това престъпление;

Л.  като има предвид, че ратифицирането на измененията от Кампала и задействането на юрисдикцията на МНС по отношение на престъплението агресия ще допринесат за защитата на правата на човека чрез инкриминиране на деянието агресия, което често е в началото на причинно-следствената връзка на грубите нарушения на правата на човека и тежките нарушения на международното хуманитарно право и на международното право в областта на правата на човека;

M.  като има предвид, че инкриминирането на актовете на агресия също ще защити правото на живот на бойците, които незаконно са изпратени на война, и тези на нападнатата държава, като по този начин се отстрани един пропуск в Римския статут и в международното хуманитарно право, тъй като те понастоящем са насочени единствено към защита на цивилните лица и други категории „защитени лица“;

Н.  като има предвид, че задействането на юрисдикцията на МНС по отношение на престъплението агресия ще допринесе за универсалността на Римския статут, тъй като някои държави могат да бъдат заинтересовани от ратифицирането на пълния Римски статут, включително измененията от Кампала, което също така ще послужи на техните национални политически цели за възпрепятстване на незаконна употреба на сила срещу тях;

1.  Изразява отново пълната си подкрепа за работата на Международния наказателен съд в подпомагането на прекратяването на безнаказаността на извършителите на най-тежките престъпления, предизвикващи безпокойството сред международната общност;

2.  Призовава ЕС да приеме обща позиция относно престъплението агресия и измененията от Кампала;

3.  Подчертава значението на принципа на универсалност на Римския статут и настоятелно призовава ЕС да заеме водеща позиция в настояването за влизане в сила на измененията от Кампала относно престъплението агресия и в подпомагането на полаганите понастоящем усилия за постигане на тази цел, както и да насърчи своите държави членки първо да ратифицират изменението и след това положително да подкрепят еднократното решение на Асамблеята на държавите — страни по Римския статут, след като са постигнати необходимите 30 ратификации, с цел задействане на юрисдикцията на МНС по отношение на престъплението агресия;

4.  Подчертава необходимостта от активно насърчаване на подкрепата за МНС, ратифицирането на Римския статут с последните му изменения и ратифицирането на двете изменения от Кампала във всички външни дейности на ЕС, включително чрез специалния представител на ЕС за правата на човека (СПЕС) и делегациите на ЕС на място, включително и техническа помощ за държавите, които се стремят към ратификация и/или прилагане; призовава в това отношение ЕС и неговите държави членки да подновят ангажиментите и подкрепата си, включително финансова, по отношение на МНС;

5.  Призовава ЕС да се ангажира с борбата срещу геноцида, престъпленията срещу човечеството, военните престъпления и престъплението агресия и призовава борбата срещу безнаказаността за тежките нарушения на правата на човека да се превърне в приоритет за ЕС и за държавите членки в техните външни действия; насърчава върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията да положи повече усилия за насърчаване на прилагането и спазването на нормите на международното хуманитарно право като цяло, включително от страна на недържавни въоръжени групировки;

6.  Призовава държавите членки бързо да приведат националното си законодателство в съответствие с определенията, приети в измененията от Кампала, както и с други задължения по Римския статут, да създадат възможност за национално разследване и наказателно преследване на престъпления от страна на държавите членки на ЕС, и да сътрудничат на Съда;

7.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите членки, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, на специалния представител на ЕС за правата на човека и на председателя на Международния наказателен съд.

(1) ОВ С 161 Е, 31.5.2011 г., стр. 78. (2) ОВ С 153 Е, 31.5.2013 г., стр. 115. (3) Приети текстове, P7_TA(2011)0507. (4) Приети текстове, P7_TA(2012)0126.