Резолюция на Европейския парламент от 18 септември 2014 г. относно преследването на защитниците на правата на човека в Азербайджан (2014/2832(RSP))

P8_TA(2014)0022 RC-B8-0090/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно положението в Азербайджан, и по-специално резолюцията от 18 април 2012 г. с препоръки до Съвета, Комисията и ЕСВД относно преговорите във връзка със споразумението за асоцииране между ЕС и Азербайджан(1) и резолюцията от 13 юни 2013 г. относно случая на Илгар Мамадов(2),

—  като взе предвид съвместното съобщение от 15 май 2012 г. на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите озаглавено „Изпълнение на ангажиментите по новата Европейска политика за съседство“ (JOIN(2012)0014),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 27 март 2014 г. относно напредъка на Азербайджан по Европейската политика за съседство (ЕПС) през 2013 г. (SWD(2014)0070),

—  като взе предвид плана за действие на ЕС и Азербайджан в рамките на ЕПС,

—  като взе предвид изявлението от 2 август 2014 г. на говорителите на върховния представител/заместник-председател на Комисията и на члена на Комисията, отговорен за въпросите на разширяването и европейската политика за съседство — Щефан Фюле, относно ареста на Лейла Юнус,

—  като взе предвид изявлението от 6 август 2014 г. на говорителя на върховния представител/заместник-председател на Комисията относно ареста на Расул Яфаров,

—  като взе предвид изявлението на ЕС от 14 август 2014 г. относно положението на правата на човека и гражданското общество в Азербайджан,

—  като взе предвид изявлението от 8 септември 2014 г. в Баку на члена на Комисията, отговорен за въпросите на разширяването и европейската политика за съседство — Щефан Фюле относно ключовата роля на гражданското общество в Източното партньорство и неговото обявяване на нова програма на ЕС за подпомагане на гражданското общество в Азербайджан, предоставяща 3 милиона евро за периода 2014—2015 г.,

—  като взе предвид изявлението от 1 август 2014 г. на генералния секретар на Съвета на Европа Торбьорн Ягланд относно ареста на Лейла Юнус, директор на Института за мир и демокрация в Азербайджан,

—  като взе предвид декларацията от Баку, приета от Парламентарната асамблея на ОССЕ на годишната сесия между 28 юни и 2 юли 2014 г., в която се изразява загриженост относно злоупотребата с административни процедури и законодателство с цел задържане, затвор, сплашване или предизвикване по друг начин на мълчанието на защитниците на правата на човека и критиците в редица страни, участващи в ОССЕ,

—  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) между ЕК и Азербайджан, влязло в сила през 1999 г., и текущите преговори между двете страни за ново споразумение, което да замени настоящото,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че през последните няколко години положението на общите права на човека в Азербайджан се влошаваше, с голямо нарастване през последните няколко месеца на правителствените репресии, натиск и сплашване, насочени към НПО, активисти на гражданското общество, журналисти и защитници на правата на човека;

Б.  като има предвид, че от края на юли правителството се насочи срещу някои от най-изтъкнатите защитници на правата на човека в страната, като ги лишаваше от свобода по обвинения, които явно са политически мотивирани, по-специално в случаите на Лейла Юнус, известната директорка на Института за мир и демокрация, и нейния съпруг, историка Ариф Юнус и Расул Яфаров — председател на Клуба за правата на човека на Азербайджан;

В.  като има предвид, че председателят на Обществото за правно просвещаване на Азербайджан — Интигам Алиев, адвокат в областта на правата на човека, защитил над 200 дела пред Европейския съд по правата на човека в областите на нарушаване на свободата на словото, правото на справедлив съдебен процес и избирателните закони в Азербайджан, беше арестуван на 8 август 2014 г. и беше задържан три месеца по криминални обвинения — събитие, което потвърждава растящата тенденция към заставяне на защитниците на правата на човека в страната да мълчат и към тяхното наказателно преследване;

Г.  като има предвид, че беше известено, че Лейла Юнус е била обект на прояви на насилие в затвора от страна на своята съкилийничка, и че не са били взети никакви мерки за санкциониране на съкилийничката или за гарантиране на защитата на Лейла Юнус; като има предвид, че на г-жа Юнус не е била предоставена подходяща медицинска грижа, въпреки нейното влошено в затвора здраве;

Д.  като има предвид, че на 26 май 2014 г. Анар Мамади, председател на Центъра за наблюдение на изборите и демократични изследвания (EMDS), и Башир Сюлейманли – директор на същия център, бяха осъдени съответно на 5 години и 6 месеца и на 3 години и 6 месеца затвор, главно по обвинения, вариращи от укриване на данъци до незаконно предприемачество;

Е.  като има предвид, че в същото време 8 активисти на неправителственото младежко движение НИДА, бяха осъдени по обвинения в хулиганство, притежаване на наркотици и притежаване на експлозиви, както в опит за причиняване на публични безредици, и че също така активистите в социалните медии — Омар Мамадов, Абдул Абилов и Елсевер Мурсели бяха осъдени на между 5 и 5 и половина години лишаване от свобода по обвинение в притежаване на наркотици, като нито един от тях не е имал достъп до адвокат по свой избор, и всички те се оплакват от малтретиране по време на своето задържане в полицията;

Ж.  като има предвид, че много други журналисти, защитници на правата на човека и активисти са изправени пред съдебни обвинения в Азербайджан, включително Хасан Хюсейни — ръководител на обществения съюз Център за просвещаване на интелигентни граждани, осъден на 14 юли 2014 г. на 6 години лишаване от свобода и Рауф Миркадиров — разследващ журналист на водещия рускоезичен вестник „Зеркало“, държан в предсъдебно задържане по обвинение в държавна измяна; като има предвид, че на 8 август 2014 г. полицията е обискирала офисите на Института за свобода и безопасност на репортерите (IRFS) — водеща НПО по медийни права в страната, ръководена от добре известния и международно признат защитник на правата на човека Емин Хюсеинов; като има предвид, че друго наскоро арестувано лице е видният опозиционен журналист Сеймур Хаджийев, обвинен в криминално хулиганство и държан в предварителен арест 2 месеца;

З.  като има предвид, че тези случаи следват десетки други, засягащи политически дейци, правозащитници, журналисти, автори на блогове, активисти в социалните медии, които органите са лишили от свобода през последните две години по също така изфабрикувани обвинения, включително в хулиганство, притежание на наркотици, укриване на данъци и дори в държавна измяна; като има предвид, че неотдавнашната вълна от арести имаше силно вълнообразно въздействие, принуждавайки редица известни активисти да избягат от страната или да се укриват;

И.  като има предвид, че независимият азербайджански вестник „Azadliq“ беше принуден да прекрати издаването си поради предполагаеми финансови проблеми, като преди това трябваше да се изправи срещу официален натиск, очевидно във връзка с докладвани от него случаи на корупция;

Й.  като има предвид, че Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) издаде множество решения по случаи на нарушаване на правата на човека в Азербайджан, последното от които е от 22 май 2014 г. по случая на Илгар Мамадов, председател на Гражданско движение „Републиканска алтернатива“ (REAL); като има предвид, че въпреки решението, че задържането му е с политически мотиви, органите отказват да го освободят;

К.  като има предвид, че от 2006 г. насам е в сила забрана мирни демонстранти да протестират в центъра на Баку, а наскоро бяха въведени нови тежки глоби и по-дълги периоди на административно задържане за лицата, които организират или участват в неразрешени обществени събирания;

Л.  като има предвид, че азербайджанските органи не са взели предвид становищата на Съвета на Европа, Европейската комисия за демокрация чрез право (Венецианската комисия) относно законите, свързани със свободата на сдружаване, политическите партии и защитата от клевета; като има предвид, че, освен това, те не отдават дължимото внимание на констатациите на комисаря на Съвета на Европа по правата на човека от посещенията му в страната;

M.  като има предвид, че през февруари 2014 г. президентът Алиев подписа по‑нататъшни изменения на законодателството за НПО, което понастоящем предоставя на органите допълнителни правомощия за временно прекъсване или постоянна забрана на национални и чуждестранни НПО в Азербайджан, и въвежда нови нарушения, които се наказват с глоби, повишени до 2500—3000 AZN (около 2600—3100 евро) за НПО и 1000—2000 AZN (около 1000—2100 евро) за директорите на национални и международни НПО;

Н.  като има предвид, че банковата сметка на обществения съюз Организация за защита на правата на работниците в сектора на петрола, разположен в Баку, е била замразена заедно с тази на нейния лидер Гахраманова Мирвари Узеир, след решение на Градския районен съд на Насими в Баку от 8 юли 2014 г.;

O.  като има предвид, че Азербайджан е член на Съвета на Европа и е подписал Европейската конвенция за правата на човека;

П.  като има предвид, че на 14 май 2014 г. Азербайджан пое длъжността на председател на Комитета на министрите на Съвета на Европа;

1.  Подчертава, че пълното зачитане на правата на човека, демократичните принципи, основните свободи и принципите на правовата държава са в сърцевината на рамката за сътрудничество в Източното партньорство, както и на ангажиментите, поети от Азербайджан в рамките на Съвета на Европа и ОССЕ;

2.  Осъжда най-строго арестите и задържането на Лейла Юнус, Ариф Юнус, Расул Яфаров, Интигам Алиев и Хасан Хюсейни, и изисква тяхното незабавно и безусловно освобождаване, както и оттеглянето на всички обвинения срещу тях; настоява за незабавно и пълно разследване на нападението срещу Илкар Насибов и призовава отговорните за него да бъдат изправени пред правосъдието;

3.  Призовава органите в Азербайджан да гарантират физическата и психическата неприкосновеност на Лейла Юнус, Ариф Юнус и всички защитници на правата на човека в Азербайджан, както и да гарантира спешното предоставяне на подходящи медицински грижи, включително лекарства и хоспитализация;

4.  Отново призовава правителството на Азербайджан да предприеме конкретни стъпки за подобряване на положението на правата на човека в страната, като въпрос с неотложен приоритет, включително незабавно и безусловно освобождаване на всички политически затворници и прекратяване на политически мотивираните арести;

5.  Призовава азербайджанските органи да прекратят тормоза и сплашването на организации на гражданското общество, политици от опозицията и независими журналисти и да се въздържат от намеса или подкопаване на тяхната ценна работа за развитието на демокрацията в Азербайджан; също така ги призовава да гарантират, че всички задържани, включително журналисти и политически и граждански дейци, се ползват с пълните си права на справедлив процес, по-специално с достъп до адвокат по техен избор, достъп до техните семейства, както и други норми за справедлив съдебен процес;

6.  Изразява съжаление поради действията, предприети от правителството на Азербайджан за ограничаване на контактите между гражданското общество и младежките дейци и интелектуалци от Армения и Азербайджан, тъй като тези контакти са от голямо значение за преодоляване на дълготрайната враждебност между двете страни; в тази връзка припомня важната работа, извършвана в тази област от Лейла Юнус и съпруга ѝ Ариф;

7.  Настоятелно призовава правителството на Азербайджан да покани и изцяло да си сътрудничи с Венецианската комисия и комисаря на Съвета на Европа и специалните процедури на ООН, по отношение на защитниците на правата на човека, правата на свободата на сдружаване и на мирни събрания и свободата на изразяване и срещу произволното задържане, с цел да измени законодателството си и да адаптира своите практики в съответствие със заключенията на експертите;

8.  Призовава азербайджанските органи да предприемат, без допълнително забавяне, дългоочакваните реформи в областта на правата на човека, включително да изпълнят многото неизпълнени ангажименти, с които Азербайджан се ангажира при присъединяването си към Съвета на Европа, и да се съобразят с решенията срещу Азербайджан, постановени от Европейския съд по правата на човека;

9.  Призовава азербайджанските органи да отменят забраната за публични събирания в центъра на Баку и да прекратят налагането на глоби на мирни демонстранти или подлагането им на административно задържане;

10.  Отново потвърждава своята позиция, че подкрепата на ЕС за Република Азербайджан и сътрудничеството с нея, включително текущите преговори за стратегическо партньорство за модернизация, трябва да зависят от и да включват клаузи, свързани със защитата и насърчаването на правата на човека, особено по отношение на свободата на медиите, включително гаранции за свободен интернет и нецензуриран достъп до информация и съобщения, свободата на изразяване, свободата на сдружаване и свободата на събранията;

11.  Подчертава, че неговото съгласие за подписване на споразумение за партньорство с Азербайджан ще зависи от задоволителното отразяване на гореспоменатите изисквания, освобождаването на защитниците на правата на човека, оттеглянето на законодателство, което ограничава дейността на независимото гражданско общество, както и преустановяването на репресиите и сплашването на НПО, независимите медии и опозиционните сили, защитниците на правата на човека, активистите за правата на малцинствата, младежките дейци и активистите в социалната мрежа;

12.  Призовава Съвета, Комисията и ЕСВД да прилагат стриктно принципа „повече за повече“, като акцентът се поставя по-конкретно върху положението на защитниците на правата на човека (в съответствие с насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека), произволните и политически мотивираните задържания, независимостта на съдебната власт, демократичните реформи и основните права и свободи; призовава по-специално за преразглеждане на планирането на европейския инструмент за съседство (ЕИС), като се сложи край на всички форми на помощ, които не са строго насочени към правата на човека и гражданското общество;

13.  Изразява съжаление, че диалогът относно правата на човека между ЕС и Азербайджан не отбеляза никакъв съществен напредък по отношение на положението с правата на човека в страната; призовава ЕСВД да подобри този диалог с оглед той да стане ефективен и резултатен и да докладва редовно на Парламента;

14.  Призовава правителството на Азербайджан да опрости съществуващата прекалено сложна и продължителна процедура за регистриране на НПО, да въведе съществени законодателни изменения, за да отмени неотдавнашните мерки, ограничаващи свободата на НПО да приемат дарения без официална регистрация, и да изпълни препоръката на Съвета на Европа CM/Rec (2007)14 на Комитета на министрите до държавите членки относно правния статут на неправителствените организации в Европа;

15.  Призовава Съвета и държавите членки да настояват пред Международния олимпийски комитет (МОК) да призове азербайджанските органи да прекратят репресиите, и да заяви ясно, че очаква от тях — в качеството им на домакин на Европейските олимпийски игри, които ще се проведат през следващата година — да изпълнят изискването на Олимпийската харта за зачитане на свободата на печата;

16.  Призовава ЕСВД да приложи в пълна степен насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека и да организира в делегацията на ЕС в Баку редовни срещи с независими организации за правата на човека, включително чрез координиране на тези срещи с представителствата на държавите членки на ЕС, и да използва тези срещи за изразяване на обществена подкрепа за работата на защитниците на правата на човека; настоятелно призовава ЕСВД да следи отблизо всички съдебни дела и съдебни процеси срещу защитници на правата на човека и да докладва по този въпрос на Парламента;

17.  Припомня своята позиция от 24 май 2012 г.(3), и призовава Съвета да обмисли възможността за целенасочени санкции срещу отговорните за нарушенията на правата на човека, ако тези нарушения продължат да съществуват;

18.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на президента, правителството и парламента на Република Азербайджан, ЕСВД, Съвета, Комисията и Съвета на Европа.

(1) ОВ C 258 E, 7.9.2013 г., стр. 36. (2) Приети текстове, P7_TA(2013)0285. (3) ОВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 91.

Резолюция на Европейския парламент от 18 септември 2014 г. относно Бурунди, и по-специално относно случая на Пиер Клавер Мбонимпа (2014/2833(RSP))

P8_TA(2014)0023 RC-B8-0086/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Бурунди,

—  като взе предвид Споразумението от Котону,

—  като взе предвид изявлението от 10 септември 2014 г. на делегацията на ЕС в Бурунди,

—  като взе предвид изявлението на Съвета за сигурност на ООН от 10 април 2014 г. относно положението в Бурунди,

—  като взе предвид Споразумението за мир и помирение от Аруша,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 22 юли 2014 г. относно региона на Големите африкански езера, и по-специално точка 7 от тях,

—  като взе предвид докладите на бюрото на ООН в Бурунди,

—  като взе предвид изявлението от сряда, 9 юли 2014 г., на помощник генералния секретар на ООН по правата на човека, Иван Симонович, направено в рамките на Конфигурацията за Бурунди към Фонда за изграждане на мира,

—  като взе предвид докладите от мисиите и приоритетните области на действие (2010—2014 г.) на Организацията на ООН за прехрана и земеделие и на Уницеф в Бурунди, по-специално по отношение на борбата срещу глада и недохранването,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Пиер Клавер Мбонимпа, виден защитник на правата на човека и председател на Асоциацията за защита на правата на човека и задържаните лица („Association pour la protection des droits humains et des personnes détenues“), на 15 май 2014 г. беше отново задържан, като по-късно към него бяха отправени обвинения в „застрашаване на външната сигурност на държавата“ и в „застрашаване на сигурността на държавата чрез предизвикване на обществени безредици“, и че неговото предварително задържане тече от момента, в който е бил задържан с цел разпит;

Б.  като има предвид, че поради дейността си в защита на демокрацията и правата на човека в Бурунди през последните над две десетилетия г-н Мбонимпа е спечелил няколко международни награди и широко признание в собствената си страна и извън нея;

В.  като има предвид, че обвиненията, отправени срещу него, са свързани с коментари, които той е направил на 6 май 2014 г. в предаване на радиостанцията Radio Publique Africaine, а именно че младежкото крило на управляващата партия CNDD-FDD, известно също под името „Имбонеракуре“ („Imbonerakure“), е въоръжавано и изпращано в Демократична република Конго с цел военно обучение, и като има предвид, че бюрото на ООН в Бурунди е изразило същите опасения, като е подчертало, че милитаризирането на тези млади хора представлява „съществена заплаха за мира в Бурунди“;

Г.  като има предвид, че задържането на Пиер Мбонимпа свидетелства за все по-големите заплахи, на които са изложени защитниците на правата на човека, за тормоза на активистите и за произволното задържане на членове на опозиционните партии, като тези действия според групи за защита на правата на човека и на помощник генералния секретар на ООН по правата на човека са предимно дело на „Имбонеракуре“;

Д.  като има предвид, че след мирното провеждане на мероприятие на опозиционна партия на 8 март 2014 г. 70 души са били задържани, като 48 от тях по-късно са получили присъда „лишаване от свобода“, включително доживотен затвор;

Е.  като има предвид, че през последните седмици правителството в Бурунди е забранило мирните протестни митинги и демонстрации в подкрепа на Мбонимпа и е предупредило радиостанциите да не излъчват информация в подкрепа на твърденията на Мбонимпа;

Ж.  като има предвид, че пълното зачитане на свободата на изразяване на мнение, включително по отношение на журналистите и защитниците на правата на човека, е предпоставка за провеждането на свободни и честни избори през 2015 г. и за всеобщото признаване на резултатите от изборите;

З.  като има предвид, че неотдавна ЕС е разпределил 432 милиона евро за Бурунди в рамките на Европейския фонд за развитие (2014—2020 г.), с цел, наред с другото, да спомогне за подобряване на управлението и да подпомогне гражданското общество;

И.  като има предвид, че поне един на всеки двама граждани на Бурунди и почти две трети, или по-точно 58%, от децата на възраст под пет години страдат от хронично недохранване, и като има предвид, че от общо 120 страни, въз основа на които през 2012 г. беше изчислен глобалният показател за глада, Бурунди е с най-високо равнище на глада;

Й.  като има предвид, че Бурунди е една от петте най-бедни страни в света, като нейният БВП на глава от населението е сред най-ниските; като има предвид, че много граждани на Бурунди са все по-отчаяни от повишаването на цените на храната, водата и горивото, от високото равнище на корупция и от липсата на отчетност от страна на политическите лидери;

К.  като има предвид, че Бурунди понастоящем е изправена пред най-тежката си политическа криза след края през 2005 г. на продължилата 12 години гражданска война, и като има предвид, че тази ситуация представлява нова заплаха не само за стабилността в рамките на страната, но и за съседните държави в този и без това нестабилен регион на Африка;

1.  Осъжда категорично задържането на Пиер Клавер Мбонимпа, защитник на правата на човека, и призовава за незабавното му и безусловно освобождаване; изразява своята загриженост във връзка с влошаването на неговото здравословно състояние и отправя искане спешно да му бъде предоставена медицинска помощ;

2.  Изразява особена загриженост във връзка с положението на членовете на опозиционното Движение за солидарност и демокрация („Movement for Solidarity and Democracy“), които са били задържани след събитията от 8 март 2014 г.; призовава властите в Бурунди да отменят съдебното решение и да организират ново производство срещу лицата, срещу които може да има достоверни обвинения, в съответствие с международните стандарти, включително правото на правна защита и на пропорционалност на наказанието;

3.  Настоятелно призовава правителството на Бурунди да предприеме мерки, за да контролира младежкото крило на CNDD-FDD, като попречи на неговите членове да заплашват и нападат предполагаемите политически противници, и да гарантира, че лицата, отговорни за извършването на злоупотреби, са изправени пред съда; призовава за независимо международно разследване на твърденията, че CNDD-FDD въоръжава и обучава младежкото крило на партията; настоятелно призовава лидерите на опозиционните партии да предотвратят извършването на насилие срещу политическите си противници;

4.  Призовава държавите от региона на Големите африкански езера да предприемат мерки по отношение на незаконните действия на „Имбонеракуре“ и да предприемат съвместни мерки заедно с правителството на Бурунди по отношение на подобни проблеми; призовава тези страни да поддържат високо равнище на ангажираност с оглед на насърчаването на мира и стабилността чрез съществуващите регионални механизми и да активизират своите усилия в областта на регионалното икономическо развитие, като обърнат специално внимание на помирението, зачитането на правата на човека, борбата срещу безнаказаността и установяването на по-добра отчетност на съдебните органи;

5.  Припомня, че Бурунди е обвързана от клаузата за правата на човека от Споразумението от Котону, Международния пакт за граждански и политически права и Африканската харта за правата на човека и народите и че съответно тя е задължена да зачита всеобщите права на човека, включително правото на изразяване на мнение; призовава правителството на Бурунди да предостави възможност за провеждането на истински и открити политически разисквания преди изборите през 2015 г. без страх от заплахи, като се въздържи от намеса във вътрешното управление на опозиционните партии, от налагането на ограничения върху предизборните кампании на всички партии, особено в селските райони, и от злоупотребите със съдебните органи, целящи отстраняването на политически противници;

6.  Изразява дълбока загриженост относно липсата на правосъдие за редица политически убийства, извършени през периода 2010—2012 г. след изборите от 2010 г.; призовава властите в Бурунди да се погрижат извършителите на тези убийства да бъдат изправени пред съда чрез справедливи съдебни процеси и да направят максимални усилия за предотвратяване на политическото насилие преди изборите през 2015 г.;

7.  В този контекст отново изтъква значението на спазването на Кодекса за поведение във връзка с изборите („Code de bonne conduite en matière électorale“) и на договорената с посредничеството на ООН пътна карта за изборите, която беше подписана от политическите структури през 2013 г., и изцяло подкрепя дейността на бюрото на ООН в Бурунди, целяща предотвратяване на допълнителното задълбочаване на политическото насилие преди изборите през 2015 г. и подпомагане на възстановяването на дълготрайната сигурност и мир;

8.  Изразява дълбока загриженост във връзка с икономическото и социалното положение на населението на Бурунди като цяло, и по-специално във връзка с положението на бежанците и разселените лица, чийто брой ще продължава да расте, като се имат предвид проблемите в страната, свързани със сигурността, и напрежението в съседните държави;

9.  Насърчава всички страни да спазят своите ангажименти, съдържащи се в Споразумението за мир и помирение от Аруша от 2000 г., което беше от ключово значение за прекратяването през 2005 г. на продължилия 12 години граждански конфликт; отправя предупреждение срещу изменението на конституцията на Бурунди по начин, който би я лишил от основополагащите разпоредби за поделяне на властта, предвидени в споразуменията от Аруша;

10.  Призовава върховния представител на ЕС и държавите членки да гарантират, че ЕС има ясна и изградена въз основа на принципи политика по отношение на Бурунди, която предвижда действия по отношение на продължаващите тежки нарушения на правата на човека, в съответствие със Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека; призовава Комисията да разгледа възможността за извършване на консултации с Бурунди съгласно член 96 от Споразумението от Котону с оглед на евентуалното прекратяване на действието на Споразумението по отношение на страната и да предприеме целесъобразни мерки по време на тяхното провеждане;

11.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, държавите членки, правителството на Бурунди и правителствата на държавите от региона на Големите африкански езера, Африканския съюз, генералния секретар на ООН, съ-председателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС и Панафриканския парламент.

Резолюция на Европейския парламент от 18 септември 2014 г. относно нарушаването на правата на човека в Бангладеш (2014/2834(RSP))

P8_TA(2014)0024 RC-B8-0097/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Бангладеш,

—  като взе предвид Споразумението за сътрудничество между ЕС и Бангладеш от 2001 г.,

—  като взе предвид членове 33 и 35 от Конституцията на Бангладеш, които предвиждат, че никой не може да бъде подложен на изтезания или на жестоко, нечовешко или унизително наказание или третиране и че никой не може да бъде арестуван или задържан под стража, без да бъде информиран за основанията за неговото задържане,

—  като взе предвид решението на Върховния съд на Бангладеш, с което се предвиждат предпазни мерки срещу произволни арести от страна на полицията съгласно раздел 54 от Наказателно-процесуалния кодекс, и с което също така се изисква всички смъртоносни инциденти, случили се при задържане от страна на полицията, да подлежат на разследване от магистрат и да се проведат необходимите съдебни производства,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, който Бангладеш ратифицира през 2000 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че ЕС има добри, дълготрайни отношения с Бангладеш, в това число чрез Споразумението за сътрудничество за партньорство и развитие;

Б.  като има предвид, че Бангладеш е постигнал значителен напредък през последните години, по-специално по отношение на постигането на Целите на хилядолетието за развитие и на икономическите си резултати;

В.  като има предвид, че правителството на Бангладеш обяви политика на „нулева толерантност“ спрямо всяко нарушение на правата на човека от страна на правоприлагащите органи и прие Закон за реформа на полицията, с който се предвиждат кодекс на поведение, образцови полицейски участъци и центрове за подкрепа на жертвите в ключови полицейски участъци;

Г.  като има предвид, че правителството на Бангладеш обяви, че провежда в сътрудничество с Международния комитет на Червения кръст програми за оказване на подкрепа и обучение, предназначени за правоприлагащите органи и органите в местата за лишаване от свобода, по отношение на международните гаранции срещу изтезания;

Д.  като има предвид, че през последните години в Бангладеш се наблюдаваха поредица от трагедии в текстилните му фабрики, като най-смъртоносната от тях беше срутването на фабриката „Рана Плаза“, при което загинаха повече от 1100 души; като има предвид, че след срутването на фабриката „Рана Плаза“ Бангладеш, заедно с основните заинтересовани лица в текстилния сектор, предприе осъществяването на програма за реформи, насочена към осигуряване на безопасни и достойни условия на труд; като има предвид, че ЕС подкрепя тази програма посредством Пакта за устойчивост на Бангладеш, но като има предвид, че някои заинтересовани лица не са склонни да участват;

Е.  като има предвид, че изчезванията (по предположения често с участието на държавните сили за сигурност), изтезанията и другите форми на малтретиране продължават да съществуват в Бангладеш въпреки гаранциите, предвидени в Конституцията, Наказателния кодекс и Закона за (забрана на) изтезанията и смъртта по време на лишаване от свобода, както продължават да съществуват и ограниченията на правото на свобода на словото;

Ж.  като има предвид, че след общите избори от 5 януари 2014 г., които бяха бойкотирани от Бангладешката националистическа партия (БНП) — основната опозиционна партия — и помрачени от подетите от БНП стачки и произтеклото от тях насилие, правителството на Лига Авами под ръководството на Шейх Хасина предприе няколко стъпки за ограничаване на гражданските права;

З.  като има предвид, че Батальонът за бързи действия (БРД), създаден преди 10 години като спешна мярка за противодействие на заплахите за сигурността, произтичащи от въоръжени групи, се състои както от военни, така и от полицейски служители, като ефективно включва армията в гражданското правоприлагане, без да се прилагат прозрачни механизми за отчетност; като има предвид, че независими организации за правата на човека твърдят, че БРД е отговорен за смъртта на около 800 души, а не е възбудено наказателно преследване и не са наложени наказания на носещите отговорност служители; като има предвид, че освен неотдавнашните задържания на няколко членове на БРД във връзка с подозрение за поръчково убийство на политик от управляващата партия, други тежки деяния остават ненаказани;

И.  като има предвид, че на 6 август 2014 г. правителството на Бангладеш публикува своята нова медийна политика; като има предвид, че някои елементи на тази политика налагат ограничения върху свободата на медиите, например чрез забрана на реч, която е „противодържавна“, „осмива националната идеология“ или „е в противоречие с културата на Бангладеш“, и чрез ограничаване на репортажите на „анархия, въстание или насилие“; като има предвид, че правителството планира да въведе законодателна рамка, чрез която да наложи политиката; като има предвид, че Бангладеш се нарежда на 145-то място от 179 страни в световния индекс за свобода на печата;

Й.  като има предвид, че правителството на Бангладеш предложи нов закон, за който се докладва, че налага строги ограничения на неправителствените организации (НПО); като има предвид, че новият проект на Закон за регулиране на чуждестранните дарения ще урежда операции и финансиране за всяка група при получаването на външно финансиране, както и ще предостави на Службата за дейността на НПО в рамките на кабинета на министър-председателя правомощие за одобряване по отношение на проекти с чуждестранно финансиране; като има предвид, че новият проект за закон също ще изисква всяко лице, участващо в доброволчески дейности, да получи одобрение, преди да пътува извън страната за цели, свързани с работата му по даден проект; като има предвид, че съществува всеобща загриженост сред НПО, че законът ще включва повече правителствени служители в процеса в качеството им на наблюдатели, оценители и утвърдители, което крие риск от закъснения и нарушения;

К.  като има предвид, че на 27 август 2014 г. Хана Шамс Ахмед, координатор на Международната комисия за региона на хълмовете на Читагонг, и неин приятел, бяха нападнати жестоко от 8 до 10 членове на Сомо Одикар Андолон (Движение за равни права) по време на частно посещение в Шойлопропат в Бандарбан в региона на хълмовете на Читагонг; като има предвид, че четиримата членове на полицейския детективски клон, за които се предполагаше, че осигуряват тяхната сигурност, не се намесиха и дори изчезнаха, докато се осъществяваше нападението;

Л.  като има предвид, че етнически и религиозно мотивираното насилие продължава, като включва нападение от няколко въоръжени мъже в началото на юли 2014 г. на манастира на монахините от Понтифицийския институт за чуждестранни мисии в Болдипуку; като има предвид, че при това нападение манастирът беше разграбен, а върху монахините беше упражнено физическо насилие;

M.  като има предвид, че най-малко четирима блогъри и двама защитници на правата на човека са осъдени през последните две години съгласно раздел 57 от Закона за информационните и комуникационните технологии (ИКТ);

Н.  като има предвид, че Международният наказателен съд (МНС) на Бангладеш, който е предвиден да разследва военните престъпления, свързани с войната за независимост на Бангладеш, е постановил 10 присъди досега, в това число 8 смъртни присъди и 2 присъди за доживотен затвор; като има предвид, че първата присъда, която подлежеше на изпълнение, беше на ислямския политик Абдул Кадер Мола; като има предвид, че съществуват сериозни и многократни критики, че ИКТ не съответстват на международните стандарти; като има предвид, че според изчисленията в Бангладеш съществуват повече от 1 000 лица с издадена смъртна присъда;

O.  като има предвид, че след трагичното срутването на фабриката „Рана Плаза“ през април 2013 г. правителството на Бангладеш и западните търговци на дребно създадоха режим за проверка на повече от 3 500 текстилни фабрики по отношение на структурна цялост и противопожарна и електрическа безопасност; като има предвид, че инспекциите, извършвани от западните търговци на дребно, са в ход и се извършват публично, а инспекциите, които се извършват от правителството на Бангладеш, все още не са направени публично достояние;

П.  като има предвид, че доверителният фонд на донорите, създаден от Координационния комитет на „Рана Плаза“ с цел подпомагане на жертвите и оцелелите — който се състои от представители на правителството на Бангладеш, текстилната промишленост, синдикати и неправителствени организации и се председателства от Международната организация на труда (МОТ) — все още не е достигнал своята цел от 40 милиона щатски долара; като има предвид, че според кампанията „Чисти дрехи“ само половината от дружествата със седалища основно в Европа и САЩ , свързани с фабриките в сградата„Рана Плаза“, са направили вноски към доверителния фонд на донорите;

Р.  като има предвид, че независимо от някои реформи на трудовото право, работниците продължават да съобщават за случаи на тормоз и сплашване, предназначени да им попречат да се включат в съюзи или да учредят такива, и като има предвид, че продължава да има съобщения за прояви на насилие срещу профсъюзни организатори; като има предвид, че трудовото законодателство от 2013 г. продължава да не отговаря на международните стандарти по отношение на свободата на сдружаване, включително правото на стачка и колективно договаряне;

1.  Приветства правителството на Бангладеш за осъществения напредък за постигане на Целите на хилядолетието за развитие, който доведе до значителни подобрения в реалния живот на милиони неговите граждани; освен това признава факта, че тези подобрения са направени при трудни вътрешни условия, включително постоянна заплаха от насилствените нападения от страна на радикални групировки, като свързаната с БНП партия на Джамаат-е-Ислами; приветства във връзка с това приемането на Закона за предотвратяване на бракове в детска възраст на 15 септември 2014 г.;

2.  Изразява загриженост обаче относно продължаващите нарушения на правата на човека от страна на БРД и на други сили за сигурност, включително насилствени изчезвания и извънсъдебни екзекуции на активисти от опозицията; отново отправя своя призив за премахване на смъртното наказание и приветства решението на Върховния съд от 16 септември 2014 г. да замени смъртната присъда, постановена от Международния наказателен съд на заместник-председателя на Джамаат-е-Ислами, Делуар Хосейн Сайеди, с доживотен затвор;

3.  Призовава правителството на Бангладеш незабавно да освободи всички лица, подложени на насилствено изчезване, освен ако те могат да бъдат обвинени в признато престъпление, като в този случай те следва да бъдат изправени пред съд незабавно; призовава бангладешките органи да разследват извършителите, като вземат предвид отговорността за командването и да изправят отговорните лица пред съд в справедлив процес; настоятелно призовава правителството да създаде независим орган за разследване на подобни случаи и отново отправя своя призив към правителството да създаде ефективна и напълно независима комисия по правата на човека;

4.  Настоятелно призовава правителството да използва минимална сила, за да възстановява обществения ред, и да се придържа строго към основните принципи на ООН за употреба на сила и огнестрелно оръжие; решително осъжда насилствените нападения от страна на опозиционните групи както срещу цивилни, така и срещу и правителствени цели; призовава опозиционните групи да се включват само в мирни протести;

5.  Настоятелно призовава правителството на Бангладеш да върне държавните сили за сигурност, включително полицията и БРД, обратно в границите на закона; настоятелно призовава бангладешките органи да сложат край на безнаказаността на БРД, като разпоредят разследване и наказателно преследване във връзка с предполагаеми незаконни убийства от силите на БРД; изтъква, че ще следи отблизо производствата в случая на убийствата в Нараянгандж, във връзка с които трима служители на БРД бяха арестувани и очакват съдебно производство след отвличането и убийството на седем души в Нараянгандж през април 2014 г.;

6.  Подчертава значението на една независима, безпристрастна и достъпна съдебна система, която да повиши степента на зачитане на принципите на правовата държава и на основните права на населението, както и на реформиране на Международния наказателен съд; признава, че е по-важно от всякога да се изгради обществено доверие в съдебната система, в институциите за сигурност и права на човека с оглед на нарасналите заплахи в региона от терористични организации, като например Ал Кайда;

7.  Изразява загриженост във връзка с предложението за Закон за НПО; настоятелно призовава правителството на Бангладеш да продължи своите консултации с независими групи относно съдържанието на този проект на закон и да гарантира, че ако той в крайна сметка бъде приет, ще спазва международните стандарти и конвенциите за гражданските права, с които Бангладеш се е ангажирал;

8.  Настоятелно призовава правителството на Бангладеш да признае и зачита свободата на пресата и на медиите и да даде възможност на групите по правата на човека да изпълняват важна роля в укрепването на отчетността и документирането на нарушенията на правата на човека; настоятелно призовава органите на Бангладеш да отменят новата медийна политика и да спазват своите задължения за предоставяне на свобода на словото и свобода на изразяването на мнение;

9.  Изразява сериозна загриженост от повтарящите се случаи на етнически и религиозно мотивирано насилие; настоятелно призовава правителството на Бангладеш да предложи по-добра защита и гаранции на малцинствата, като например будисти, индуисти и християни, но също така и на бихарите; приветства задържането на заподозрени лица във връзка с престъпното нападение срещу манастира в Болдипуку;

10.  Призовава правителството на Бангладеш да гарантира прилагането на трудовото законодателство и настоятелно призовава за по-нататъшни реформи с цел привеждане на трудовото законодателство в съответствие със стандартите на МОТ, и по-специално възможността за работниците свободно да създават и да се присъединяват към професионални съюзи;

11.  Отбелязва програмите за реформи в текстилната промишленост, но настоятелно призовава правителството да приложи изцяло плана за действие, който беше договорен и подписано от него с МОТ през май 2013 г., включително за назначаването и обучението на инспектори и провеждането на обстойни проверки, с публични регистри, на многохилядните фабрики в Бангладеш; настоятелно призовава страните, подписали Споразумението за противопожарна безопасност в Бангладеш, да изпълнят поетите от тях ангажименти, включително по отношение на финансовото обезщетение за жертвите и минималните стандарти;

12.  Изразява съжаление от факта, че към юни 2014 г. общата сума, събрана от доброволни дарения на дружества към доверителния фонд на донорите, беше едва 17 милиона щатски долара, като все още липсваха 23 милиона щатски долара; заключава следователно, че доброволният принцип няма успех във връзка с жертвите на бедствието в „Рана Плаза“ и че спешно е необходим задължителен механизъм;

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и парламента на Бангладеш, на Съвета, Комисията, на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на правителствата и парламентите на държавите членки.

Резолюция на Европейския парламент от 18 септември 2014 г. относно положението в Украйна и текущото състояние на отношенията между ЕС и Русия (2014/2841(RSP))

P8_TA(2014)0025 RC-B8-0118/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Европейската политика за съседство, относно Източното партньорство и относно Украйна, по-конкретно резолюцията си от 27 февруари 2014 г. относно положението в Украйна(1), резолюцията си от 13 март 2014 г. относно руското нашествие в Украйна(2), резолюцията си от 17 април 2014 г. относно руския натиск върху държавите от Източното партньорство, и по-специално относно дестабилизирането на Източна Украйна(3), и от 17 юли 2014 г. относно положението в Украйна(4),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 22 юли и 15 август 2014 г. и заключенията на Европейския съвет от 30 август 2014 г. относно Украйна,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на ЕСВД от 11 септември 2014 г. относно отвличането на естонския полицейски служител,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Русия, и по-специално резолюцията си от 6 февруари 2014 г. относно срещата на високо равнище между ЕС и Русия(5);

—  като взе предвид Декларацията от 5 септември 2014 г., приета на срещата на върха на НАТО в Уелс,

—  като взе предвид резултатите от извънредното заседание на Европейския съвет по селско стопанство от 5 септември 2014 г.,

—  като взе предвид съвместното изявление на министрите относно прилагането на Споразумението за асоцииране/Задълбоченото и всеобхватно споразумение за свободна търговия (СА/ЗВССТ) между ЕС и Украйна от 12 септември 2014 г.,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че лятото на 2014 г. беше белязано от допълнително ескалиране на конфликта в Източна Украйна, като има предвид, че по данни на ООН най‑малко 3000 души са загинали, много други хиляди са били ранени, а стотици хиляди мирни жители са избягали от зоните на конфликта; като има предвид, че икономическата цена на конфликта, включително разходите за възстановяването на източните региони, представлява сериозен проблем за социалното и икономическото развитие на Украйна;

Б.  като има предвид, че на 5 септември 2014 г. в Минск тристранната контактна група постигна споразумение за прекратяване на огъня, което влезе в сила същия ден; като има предвид, че споразумението също така съдържа протокол в 12 точки, който предвижда освобождаване на заложниците, мерки за подобряване на хуманитарната ситуация, изтегляне на всички незаконни въоръжени групировки, военно оборудване и наемници от Украйна, както и мерки за децентрализация в регионите на Донецк и Луганск;

В.  като има предвид, че от петък, 5 септември 2014 г. насам споразумението за прекратяване на огъня е многократно нарушавано предимно от редовни руски войски в райони в близост до Мариупол и летището на Донецк, като е имало опити да се изпробва отбранителната способност на Украйна и на няколко други места;

Г.  като има предвид, че през последните седмици Русия засили своето военно присъствие на украинска територия и увеличи логистичната подкрепа за сепаратистките милиции чрез постоянен поток от оръжия, боеприпаси, бронирани транспортни средства и оборудване, наемници и маскирани войници, въпреки призивите на ЕС към нея да положи всички усилия за деескалиране на ситуацията; като има предвид, че от началото на кризата Руската федерация трупа войски и военна техника по границата с Украйна;

Д.  като има предвид, че пряката и непряката военна намеса на Русия в Украйна, включително анексирането на Крим, нарушава международното право, включително Хартата на ООН, Заключителния акт от Хелзинки и Споразумението от Будапеща от 1994 г.; като има предвид, че Русия продължава да отказва изпълнение на Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа (ДКВСЕ);

Е.  като има предвид, че Европейският съвет от 30 август 2014 г. поиска предложения за засилване на ограничителните мерки на ЕС с оглед на действията на Русия за дестабилизиране на Източна Украйна; като има предвид, че тези предложения влязоха в сила на 12 септември 2014 г.;

Ж.  като има предвид, че след подписването на 21 март 2014 г. на политическите разпоредби на Споразумението за асоцииране, на 27 юни 2014 г. ЕС и Украйна официално подписаха останалата част от това споразумение, което включва Задълбочено и всeобхватно споразумение за свободна търговия; като има предвид, че Европейският парламент и Върховната Рада едновременно ратифицираха Споразумението за асоцииране; като има предвид, че на 12 септември 2014 г. Комисията обяви, че временното прилагане на Задълбоченото и всeобхватно споразумение за свободна търговия ще бъде отложено до 31 декември 2015 г.; като има предвид, че това ще доведе до удължаване на срока на действие на едностранните търговски преференции, предоставени от ЕС на Украйна — срок, който щеше да изтече на 1 ноември2014 г.;

З.  като има предвид, че на 7 август 2014 г. руското правителство прие списък с продукти от ЕС, САЩ, Норвегия, Канада и Австралия, които да бъдат забранени на руския пазар за срок от една година; като има предвид, че ЕС ще бъде най‑засегнат, тъй като Русия е вторият по големина износен пазар за селскостопанските продукти на ЕС и шестият по големина — за рибните продукти, при което 73% от забранения внос е с произход от ЕС; като има предвид, че цялостните ограничения, които понастоящем се прилагат от Русия, биха могли да застрашат търговия на стойност 5 милиарда евро и да повлияят на доходите на 9,5 млн. души в ЕС, работещи в най-силно засегнатите земеделски стопанства;

И.  като има предвид, че забраната за хранителни продукти от ЕС за руския пазар, която засегна в особена степен сектора на производството на плодове и зеленчуци, както и секторите на млечни продукти и месо, би могла да има възможен по-нататъшен ефект и да доведе до свръхпредлагане на вътрешния пазар, а забраната върху рибните продукти от ЕС за руския пазар би могла потенциално да предизвика тежки проблеми в някои държави членки; като има предвид, че стойността на забранените рибни продукти възлиза на почти 144 милиона евро;

Й.  като има предвид, че Русия подкопава сигурността на ЕС чрез редовно нарушаване на въздушното пространство на Финландия, на Прибалтийските държави и на Украйна, както и чрез неотдавнашното намаление на подаването на газ за Полша, което възлиза на 45% от руския износ за тази страна;

К.  като има предвид, че на своята среща на върха в Нюпорт НАТО потвърди, че застава зад Украйна, която е изправена пред дестабилизиращо руско влияние, предложи помощ за укрепването на украинските въоръжени сили и призова Русия да изтегли своите войски от Украйна и да сложи край на незаконното анексиране на Крим; като има предвид, че НАТО заяви, че продължава да се стреми към конструктивни отношения с Русия в дух на сътрудничество, включващи взаимно доверие, и заяви че каналите за комуникация с Русия продължават да са отворени;

Л.  като има предвид, че трагичното сваляне на полет MH17 на Малайзийските авиолинии в региона на Донецк предизвика силното възмущение на международното и европейското обществено мнение; като има предвид, че ООН и ЕС изискаха задълбочено международно разследване на обстоятелствата около катастрофата, и като има предвид, че изправянето пред правосъдието на отговорните за този акт е морално и правно задължение;

M.  като има предвид, че г-н Микола Зеленец, почетен консул на Литва в Луганск, беше отвлечен и брутално убит от бунтовниците;

1.  Приветства подписването на Споразумението от Минск за прекратяване на огъня и призовава всички страни да положат всички усилия, за да го прилагат изцяло и добросъвестно, с оглед на подготовката за започване на действителен мирен процес, включващ постоянен и ефективен контрол на границата на Украйна с проверки от ОССЕ, пълно и безусловно изтегляне на руските войски, незаконните въоръжени групировки, военното оборудване и наемниците от международно признатата територия на Украйна, както и освобождаването на заложниците; изразява съжаление, че споразумението за прекратяване на огъня постоянно се нарушава, основно от руски въоръжени сили и сепаратистки групи, и постоянното им засилване продължава; категорично подчертава, че този конфликт трябва да има политическо решение;

2.  Призовава всички страни да спазват прекратяването на огъня и да се въздържат от действия или ходове, излагащи на риск постигнатото споразумение; изразява дълбоката си загриженост обаче, че прекратяването на огъня е претекст за руските войски да се прегрупират, за да продължат своята офанзива към създаването на „сухопътен коридор“ към Крим и след това към Приднестровието;

3.  Решително осъжда Руската федерация за воденето на необявена „хибридна война“ срещу Украйна с използване на редовни руски сили и с подкрепата на незаконно въоръжени групировки; подчертава факта, че тези действия на руското ръководство представляват заплаха не само за целостта и независимостта на Украйна, но и за целия европейски континент; призовава Русия незабавно да изтегли своите военни активи и сили от Украйна, да забрани потоците от бойци и оръжия към Източна Украйна и да прекрати помощта, пряка или косвена, за действията на сепаратистките сили на украинска територия;

4.  Отново заявява своя ангажимент по отношение на независимостта, суверенитета, териториалната цялост, ненарушимостта на границите и правото на европейски избор на Украйна; отново заявява, че международната общност няма да признае незаконното анексиране на Крим и Севастопол, както и опитите за създаване на квази-републики в Донбас; приветства решението на ЕС да се забрани вносът с произход от Крим, освен ако не се придружава от сертификат за произход, издаден от украинските органи; освен това осъжда насилственото издаване на паспорти („паспортизация“) на украинските граждани в Крим, преследването на украинците и кримските татари и заплахите, отправяни от самопровъзгласилите се лидери към кримските граждани, които изразяват интерес да гласуват на предстоящите парламентарни избори;

5.  Подчертава, че ОССЕ играе ключова роля при разрешаването на украинската криза благодарение на своя опит в преодоляването на въоръжени конфликти и кризи, както и поради факта, че както Русия, така и Украйна са членове на тази организация; призовава държавите членки, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Комисията да положат усилия, за да заздравят и увеличат капацитета на специалната мисия на ОССЕ за наблюдение в Украйна както по отношение на нейния опитен персонал, така и на логистичната подкрепа и оборудването; изтъква необходимостта от неотложно разполагане на наблюдателите на ОССЕ навсякъде по граничната ивица между Украйна и Русия, където в момента контролът е у сепаратистите;

6.  Подчертава, че реформата и Програмата за асоцииране трябва да се прилагат успоредно с продължаващата борба за осигуряване на териториалната цялост и единство на Украйна; отново заявява, че тези две задачи са неразривно свързани и в синергия; подчертава необходимостта от мирен диалог и децентрализация, която все пак да гарантира, че властта над цялата територия остава у централното правителство, като по този начин се гарантира единството на Украйна; подчертава необходимостта от изграждане на доверие между отделните общности в обществото и призовава за процес на трайно помирение; подчертава в тази връзка колко е важно установяването на приобщаващ национален диалог, при който да се избягват пропагандата, изказванията и реториката, продиктувани от омраза, които допълнително биха задълбочили конфликта; подчертава, че подобен приобщаващ диалог следва да включва организации на гражданското общество и граждани от всички региони и малцинства;

7.  Приветства едновременното ратифициране на СА/ЗВССТ от Върховната Рада и Европейския парламент; счита това за важна стъпка, която показва ангажимент за успешно прилагане и от двете страни; отбелязва отлагането на временното прилагане на ЗВССТ между ЕС и Украйна до 31 декември 2015 г., което да бъде заменено с удължаване на едностранните търговски мерки, представляващи на практика асиметрично прилагане на споразумението; осъжда извънредните мерки и равнището на оказвания от Русия натиск; заявява, че споразумението няма и не може да бъде променено, и че това е много ясно декларирано от Европейския съюз чрез неговото ратифициране; призовава държавите членки бързо да пристъпят към ратифицирането на СА/ЗВССТ с Украйна; отбелязва текущите консултации между Украйна, Русия и ЕС относно прилагането на СА/ЗВССТ с Украйна и изразява надежда, че те ще допринесат за разрешаването на всякакви неразбирателства;

8.  Подчертава, че предстоящите месеци до прилагането на СА/ЗВССТ следва да се използват за преодоляване на необходимостта от трансформация и модернизация на политическата система на Украйна, на нейната икономика и нейното общество в съответствие с Програмата за асоцииране; приветства обявената от президента Порошенко програма за реформи, включваща закони за борба с корупцията, децентрализация и амнистия; призовава Комисията и ЕСВД незабавно да изготвят пакет всеобхватна и амбициозна финансова подкрепа и помощ за Украйна, и по‑специално за хората в източна Украйна, за да се подкрепи работата по намирането на политическо решение и постигането на национално помирение;

9.  Отбелязва законите за специалния статут на някои райони в регионите на Донецк и Луганск и за амнистията, приети от Върховната Рада на 16 септември 2014 г., като важен принос за деескалацията в рамките на прилагането на мирния план на президента на Украйна;

10.  Подкрепя ограничителните мерки, приети от ЕС срещу Русия през лятото в резултат от продължилата агресия на Русия, и отбелязва тяхното прилагане на 12 септември 2014 г.; счита, че всички санкции следва да се изготвят по начин, който не би позволил на свързани с Кремъл дружества да ги заобикалят; призовава ЕС да следи отблизо форми на икономическо сътрудничество като суапове на капитал и съвместни предприятия;

11.  Подчертава възможностите за обратимост и степенуване на ограничителните мерки на ЕС, в зависимост от ситуацията в Украйна;

12.  Призовава държавите членки и ЕСВД да приемат ясен набор от референтни критерии, които, когато бъдат осъществени, биха могли да спрат приемането на нови ограничителни мерки срещу Русия или да доведат до прекратяването на предишните; счита, че тези референтни критерии следва да включват: пълно изтегляне на руски войски и наемници от украинска територия; прекратяване на доставките на оръжие и оборудване за терористите; пълно спазване на режима на прекратяване на огъня от Русия; установяване на ефективен международен контрол и проверки на режима на прекратяване на огъня; както и възстановяване на контрола на Украйна над цялата територия на страната; призовава Съвета и държавите членки да не разглеждат възможността за прекратяване на каквито и да е санкции, преди тези условия да бъдат изпълнени, и да продължат да са готови да наложат допълнителни санкции за всякакви действия, предприети от Русия с цел застрашаване на споразумението за прекратяване на огъня или допълнително ескалиране на напрежението в Украйна;

13.  Припомня, че ограничителните мерки, предприети от ЕС, са пряко свързани с нарушаването от страна на Руската федерация на международното право чрез незаконното анексиране на Крим и дестабилизацията на Украйна, докато търговските мерки, предприети от Руската федерация, включително тези срещу Украйна и други държави от Източното партньорство, които неотдавна са сключили споразумения за асоцииране с ЕС, са неоправдани; призовава ЕС да разгледа възможността за изключване на Русия от гражданско сътрудничество в ядрената сфера и от системата СУИФТ;

14.  Призовава Комисията да следи отблизо въздействието на т.нар. „ответни санкции“ на Русия и да предприема бързи мерки за подпомагане на производителите, засегнати от руските търговски ограничения; приветства мерките, приети от Съвета по селско стопанство на ЕС на 5 септември 2014 г., и приканва Комисията да проучи начини, позволяващи на ЕС да се справя по-добре с подобни кризи в бъдеще, както и да направи всичко възможно, за да предостави съществена и навременна подкрепа за засегнатите европейски производители; изразява съжаление относно временното спиране на спешните пазарни мерки за пазарите на нетрайни плодове и зеленчуци, но осъжда всяка злоупотреба с тази подкрепа; призовава Комисията да представи нова схема възможно най-скоро;

15.  Призовава Европейската комисия да наблюдава отблизо пазарите на земеделски, хранителни и рибни продукти и такива от аквакултури, да уведомява Съвета и Европейския парламент за всякакви промени и да оценява въздействието на взетите мерки с оглед на евентуалното разширяване на списъка на обхванатите продукти и увеличаване на бюджета от 125 милиона евро; настоятелно призовава Комисията да не се ограничава с пазарни мерки, а да вземе и средносрочни мерки, за да укрепи присъствието на ЕС на пазарите на трети държави (напр. промоционални дейности);

16.  Обмисля възможността за ползване на фондове на ЕС, различни от тези за земеделие, тъй като кризата е преди всичко от политическо естество, а не е резултат от неефективност на пазара или неблагоприятни климатични условия;

17.  Подчертава факта, че средносрочната и дългосрочната политическа и икономическа стабилност и развитието в Русия зависят от възникването на истинска демокрация, и подчертава, че бъдещото развитие на отношенията между ЕС и Русия ще зависи от усилията за укрепване на демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на основните права в Русия;

18.  Изразява задоволство от освобождаването на заложниците, държани от незаконно въоръжени групи в източна Украйна, и призовава за освобождаването на украинските затворници, задържани в Руската федерация; посочва по-конкретно случая на Надежда Савченко, украинска доброволка, заловена от сепаратистите през юни 2014 г., впоследствие прехвърлена в Русия и все още задържана; също така посочва случаите на филмовите дейци и журналистите Олег Сенцов, Олеский Черни, Генадий Афанасиев и Александър Колченко, пленени в Крим;

19.  Приветства подновеното обещание на НАТО да даде приоритет на колективната сигурност и ангажимента по отношение на член 5 от Договора от Вашингтон; приветства решенията от срещата на върха на НАТО в Нюпорт да се повиши нивото на сигурност на източните съюзници, включително да се създаде обединена оперативна група с повишена готовност (Very High Readiness Joint Task Force, VJTF), да се установи постоянно ротационно военно присъствие на НАТО и да се създаде логистична инфраструктура, както и да се положат усилия за укрепване на способността на Украйна да обезпечава собствената си сигурност; отбелязва факта, че съюзниците на НАТО на двустранно ниво могат да предоставят на Украйна необходимите оръжия, технологии и ноу-хау за тяхната сигурност и отбрана; категорично подчертава, обаче, че не съществува военно решение на украинската криза;

20.  Подчертава значението на независимото, бързо и пълно разследване, делегирано на Нидерландския борд по безопасност, относно причините за свалянето на полет MH17 на Малайзийските авиолиниии и необходимостта отговорните за катастрофата да бъдат изправени пред правосъдието; отбелязва, че Нидерландският борд по безопасност публикува предварителния си доклад относно разследването на катастрофата на MH17 на 9 септември 2014 г.; подчертава, че на основата на предварителните констатации до момента няма признаци за каквито и да било технически или оперативни проблеми във въздухоплавателното средство или екипажа и че пораженията, които се наблюдават в предната част, изглежда показват, че в самолета са проникнали голям брой високоенергийни обекти отвън; изразява съжаление, че бунтовниците все още не дават възможност за безпрепятствен достъп на разследващите до мястото на катастрофата, и призовава всички страни да улеснят непосредствения достъп;

21.  Твърдо вярва, че единственият надежден отговор, който ЕС може да даде на заплахите на Русия, е да бъде единен и да говори с един глас; счита, че ЕС трябва да преосмисли отношенията си с Русия, да изостави концепцията за стратегичество партньорство и да намери нов, единен подход;

22.  Изразява дълбока загриженост във връзка с катастрофалното хуманитарно положение в източна Украйна, особено предвид предстоящата зима; изтъква неотложната необходимост от предоставяне на хуманитарна помощ и подпомагане на населението в районите, засегнати от конфликта, вътрешно разселените лица и бежанците; повтаря неотдавнашното предупреждение от Световната здравна организация, че източна Украйна е изправена пред извънредна ситуация в сферата на общественото здраве с болници, които не са напълно функциониращи, и недостиг на лекарствени средства и ваксини; приветства неотдавнашното решение на Комисията да мобилизира 22 милиона евро за хуманитарна помощ и помощ за развитие за Украйна; призовава за по-нататъшни спешни усилия изцяло под знака и под надзора на ЕС, включително конвой с хуманитарна помощ, за да се допринесе за подпомагане на най-нуждаещите се лица; припомня, че доставките на хуманитарна помощ в източна Украйна трябва да се извършват при пълно спазване на международното хуманитарно право и на принципите на хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост, както и в тясно сътрудничество с украинското правителство, ООН и Международния комитет на Червения кръст (МКЧК); изразява дълбокото си уважение за огромната работа, извършена от групи украински граждани в областта на хуманитарната помощ в източна Украйна, особено по отношение на евакуацията на децата, здравеопазването и продоволственото снабдяване;

23.  Настоятелно призовава Комисията да започне подготовката на третия амбициозен пакет с макрофинансова помощ за Украйна и да поеме водеща роля при организирането на донорската конференция за Украйна, за която е планирано да се проведе преди края на 2014 г. с участието на международни организации, международни финансови институции и гражданското общество; подчертава значението на поемането на ангажимент от международната общност за оказване на подкрепа за икономическа и политическа стабилизация и реформа в Украйна;

24.  Приветства непрекъснатите усилия, полагани от украинските органи за гарантиране на правото на образование, и по-специално за да се гарантира, че всички деца ще бъдат в състояние да се завърнат в училищата, засегнати от конфликта, възможно най-бързо; припомня, че е важно да се предостави психо‑социална подкрепа за всички деца, които са били пряко изложени на насилствени събития;

25.  Решително осъжда незаконното отвличане на служител на естонското контраразузнаване от естонска територия в Русия и призовава руските органи незабавно да освободят г-н Кохвер и да позволят той безопасно да се завърне в Естония;

26.  Счита, че е изключително важно да се намали зависимостта на ЕС от Русия и от други авторитарни режими; освен това призовава Европейския съвет, който ще се проведе през октомври 2014 г., да приеме амбициозен и всеобхватен план за извънредни ситуации за следващата зима, като включи също така съседните държави като Украйна;

27.  Насочва вниманието към неотдавнашните правдоподобни сведения за нарушения на правата на човека в зоните на конфликта, извършени главно от редовни руски войски и сепаратисти; подкрепя призива към украинското правителство за създаване на единен, редовно актуализиран регистър на случаите на докладвани отвличания, както и за задълбочено и безпристрастно разследване на всички твърдения за неправомерно използване на сила, малтретиране или изтезания;

28.  Приветства приемането от Комисията на 4-ия доклад за напредъка относно изпълнението от страна на Украйна на плана за действие за либерализиране на визовия режим и решението на Съвета за преминаване към втория етап; настоява за бързо финализиране на режима на безвизово пътуване между ЕС и Украйна като конкретен отговор на европейските стремежи на хората, които демонстрираха на Майдан; междувременно подновява призива си за незабавното въвеждане на временни, силно опростени и евтини визови процедури;

29.  Призовава за продължаване на тристранните преговори относно доставките на газ за Украйна, които са преустановени от юни, за да се намери начин за възстановяването им; отново припомня необходимостта да се осигурят доставките на газ чрез обратно подаване на газ от съседните държави от ЕС към Украйна;

30.  Призовава ЕС да разглежда съоръженията за съхраняване на газ, междусистемните връзки и съоръженията за обратно подаване като стратегически активи и следователно да регулира дела на дейността на трети страни по договори за стопанска дейност в тези ключови сектори; освен това призовава държавите членки да анулират планираните споразумения с Русия в енергийния сектор, включително газопровода „Южен поток“;

31.  Подчертава необходимостта да се укрепи радикално енергийната сигурност, независимост и устойчивост на ЕС спрямо външен натиск чрез консолидиране на енергийните отрасли, по-нататъшно развитие на енергийната инфраструктура в съседните на ЕС държави и разработване на енергийни междусистемни връзки между тези държави и към ЕС, в съответствие с целите на Енергийната общност, и тези проекти от общ интерес да се изпълняват приоритетно с изключителна неотложност, за да се изгради напълно действащ свободен пазар на газ в Европа;

32.  Приветства решението на френското правителство да спре доставката на хеликоптероносачите „Мистрал“ и призовава всички държави членки да предприемат подобна линия на поведение по отношение на износа, който не е обхванат от решенията на ЕС за налагане на санкции, по-специално по отношение на оръжия и оборудване с двойна употреба; припомня, че този договор при настоящите обстоятелства, би бил в противоречие с Кодекса за поведение на ЕС при износа на оръжие и с Общата позиция от 2008 г., определяща общи правила за режим на контрол върху износа на военни технологии и оборудване; призовава държавите –– членки на ЕС, изцяло да зачитат ембаргото върху търговията с оръжия и забраната за износ на стоки с двойна употреба за военни крайни потребители;

33.  Приветства решението за провеждане на предсрочни парламентарни избори в Украйна на 26 октомври 2014 г. и очаква правителството да гарантира свободни и честни избори; призовава Украйна да установи прозрачност във финансирането на партиите и техните политически кампании и да вземе предвид изцяло всички забележки, посочени в констатациите и заключенията на мисията за наблюдение на изборите на Бюрото за демократични институции и права на човека към ОССЕ за неотдавнашните президентски избори; призовава всички политически партии, които понастоящем са представени във Върховната рада, да вземат участие в изборите и всички заинтересовани страни изцяло да зачитат резултатите от тях; изразява надежда за постигането на силно мнозинство за важните предизвикателства и необходимите реформи, които предстоят; призовава бунтовническите сили в източна Украйна да не пречат на изборния процес и да гарантират основното право на жителите на Донбас свободно да изберат своите представители; поема ангажимент да изпрати наблюдатели за наблюдение на тези избори и призовава за съществена международна мисия за наблюдение на изборите, която да проследи тези ключови избори, чието провеждане ще бъде при трайно затруднени условия;

34.  Подчертава, че понастоящем Русия има по-малки от всякога основания да критикува споразумението между ЕС и Украйна или да реагира с неоснователни ограничения на търговията и с военна агресия; изразява загриженост, че това ново обстоятелство е стимул за Русия да ескалира своята политика за сплашването на Украйна и привличането ѝ в руската сфера на влияние; изразява опасение за опасност от разпространение към Грузия и Молдова;

35.  Изразява съжаление във връзка с факта, че руското ръководство разглежда Източното партньорство на ЕС като заплаха за собствените си политически и икономически интереси; подчертава, че напротив — Русия ще спечели от разрастването на търговските и икономически дейности, а сигурността ѝ ще се засили при наличието на стабилна и предвидима обстановка в съседство; изразява съжаление относно използването на търговията от страна на Русия като инструмент за дестабилизация на региона чрез въвеждането на няколко забрани за внос на продукти от Украйна и Молдова, както и по-неотдавна чрез отказа от споразуменията за свободна търговия в рамките на ОНД с Украйна, Грузия и Молдова и следователно повторно въвеждане на митнически тарифи за най-облагодетелствана нация (НОН) за продукти от тези държави;

36.  В това отношение заявява повторно становището си, че това споразумение не съставлява крайната цел на отношенията между ЕС и Украйна; изтъква освен това, че съгласно член 49 от ДЕС Украйна — като всяка друга европейска държава — има европейска перспектива и може да кандидатства за членство в Европейския съюз, при условие че спазва принципите на демокрацията, зачита основните свободи, правата на човека и правата на малцинствата и гарантира спазването на принципите на правовата държава;

37.  Подчертава, че отношенията на партньорство и сътрудничество с Русия следва да бъдат възстановени, когато Русия покаже, че спазва международното право, допринася активно и еднозначно за мирното разрешаване на украинската криза и зачита напълно териториалната цялост, независимостта и суверенитета на Украйна, както и на другите страни от Източното партньорство и на своите съседи; приканва новия върховен представител/заместник-председател на Комисията да играе проактивна роля за улесняване на диалога между Украйна и Русия и на диалога на ЕС с Русия, както и за насърчаването на мирни решения на конфликтите; също така счита, че Комисията следва да проучи начините за сътрудничество на ЕС с Евроазиатския икономически съюз;

38.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата на държавите членки, на президента, правителството и парламента на Украйна, на Съвета на Европа, на ОССЕ и на президента, правителството и парламента на Руската федерация.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0170. (2) Приети текстове, P7_TA(2014)0248. (3) Приети текстове, P7_TA(2014)0457. (4) Приети текстове, P8_TA(2014)0009. (5) Приети текстове, P7_TA(2014)0101.

Резолюция на Европейския парламент от 18 септември 2014 г. относно реакцията на ЕС на разразилата се епидемия от ебола (2014/2842(RSP))

P8_TA(2014)0026 RC-B8-0107/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Световната здравна организация (СЗО) от 8 август 2014 г. относно „извънредната ситуация за общественото здраве, будеща загриженост в международен план“,

—  като взе предвид пътната карта на СЗО от 28 август 2014 г. в отговор на епидемията от ебола,

—  взе предвид заключенията на Съвета по външни работи на ЕС относно кризата с епидемията от ебола в Западна Африка, състоял се на 15 август 2014 г.,

—  като взе предвид оценката на риска от ебола, представена от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията на 27 август 2014 г.,

—  като взе предвид декларацията относно разразяването на епидемия от ебола в Западна Африка, направена на 8 август 2014 г. от члена на Комисията, отговарящ за здравеопазването, Тонио Борг,

—  като взе предвид изявлението от 5 септември 2014 г. относно отговора на ЕС на разразяването на епидемията от ебола, направено от члена на Европейската комисия, отговарящ за развитието, Андрис Пиебалгс, и от члена на Комисията, отговарящ за хуманитарната помощ и реакцията при кризи, Кристалина Георгиева,

—  като взе предвид проявата на високо равнище на Европейската комисия за координиране на действията за реагиране на разразилата се епидемия от ебола в Западна Африка, състояла се на 15 септември 2014 г.,

—  като взе предвид мисията на Африканския съюз, озаглавена „Подкрепа от страна на Африканския съюз при разразилата се епидемия от ебола в Западна Африка“, създадена на 21 август 2014 г.,

—  като взе предвид специалния брифинг на ООН относно ебола, проведен на 2 септември 2014 г. от д-р Джоан Лиу, международен председател на организацията „Лекари без граници“,

—  като взе предвид изявлението, направено от министъра на отбраната на Либерия Брауни Самукай пред Съвета за сигурност на ООН във връзка със заплахата за съществуване на страната му, свързана с разразилата се епидемия от ебола,

—  като взе предвид заседанието на Съвета за сигурност на ООН, проведено на 18 септември, по време на което кризата с епидемията от ебола заемаше централно място в дневния ред,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че болестта, предизвикана от вируса ебола, по-рано известна като хеморагична треска ебола, е тежко заболяване при хората, което често има фатален край;

Б.  като има предвид, че от момента на официалното обявяване на епидемията от ебола на 22 март 2014 г. в Гвинея тя обхвана четири други държави (Либерия, Нигерия, Сиера Леоне и Сенегал), засегна близо 4 000 души и предизвика над 2 000 смъртни случаи и че съществуват също така нерегистрирани случаи на заразени с вируса ебола лица и на починали вследствие на заболяването;

В.  като има предвид, че епидемията се развива бързо и се разпространява в региона на Западна Африка независимо от факта, че отделна епидемия от същия вирус се разразява в Демократична република Конго;

Г.  като има предвид, че СЗО признава, че разразяването на епидемията е било подценено и счита, че броят на пациентите би могъл да надхвърли 20 000 през следващите 3 месеца;

Д.  като има предвид, че СЗО е обявила това за най-мащабното регистрирано огнище на болестта по отношение на случаи на заболели лица, смъртни случаи и географски обхват и че е обявила кризата за „извънредна ситуация за общественото здраве, будеща загриженост в международен план”, налагаща координирана международна реакция;

Е.  като има предвид, че има 4,5 милиона деца под петгодишна възраст, живеещи в райони, засегнати от вируса ебола, и жени (75% от случаите), които са непропорционално засегнати от вируса, поради тяхната роля като лица, полагащи грижи;

Ж.  като има предвид, че в пътната карта на СЗО са изброени редица съвсем конкретни и незабавни мерки, с които се цели възпиране на предаването на заразата ебола по света в рамките на период от шест до девет месеца, като същевременно бъдат предприети действия за управление на последиците от всяко бъдещо разпространяване на огнището и се признае необходимостта от намиране на решение, успоредно с това, на широкото социално и икономическо отражение на разразилата се епидемия;

З.  като има предвид, че най-активните на място НПО като „Лекари без граници“ и Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец отправят критика към международната реакция като застрашително неадекватна, тъй като крайно ограниченият капацитет на място води до критични несъответствия във всички аспекти на предприеманите действия: помощни медицински грижи, обучение на медицински персонал, инфекциозен контрол, проследяване на контактите, епидемиологично наблюдение, системи за предупреждение и за насочване, образование и мобилизиране на общността;

И.  като има предвид, че Генерална дирекция „Развитие и сътрудничество“ и Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ на Европейската комисия поеха ангажимент да осигурят над 147 милиона евро като хуманитарна помощ и помощ за развитие, с които да се възпре разпространението на вируса, да се осигури лечение и най-необходимото оборудване за заразените лица, и да се разположат експерти в хуманитарната област;

Й.  като има предвид, че 11,9 милиона евро от обещаните 147 милиона евро са специално предназначени за най-неотложната хуманитарна помощ;

К.  като има предвид, че всички партньорски организации на място са подчертали факта, че за да се изолират и лекуват пациентите съществува спешна необходимост не само от средства, но също така от оперативен капацитет, включително квалифицирани човешки ресурси и логистични материали;

Л.  като има предвид, че Комисията следи ситуацията чрез своя Координационен център за реагиране при извънредни ситуации (КЦРИС), който следва да послужи като платформа за координация на подкрепата от страна на ЕС;

М.  като има предвид, че в региона бяха изпратени експерти на ЕС в областта на хуманитарната помощ, които имат задачата да наблюдават ситуацията и да осъществяват връзка с партньорските организации и местните органи;

Н.  като има предвид, че държавите – членки на ЕС, разполагат с капацитет за мобилизиране на екипи за незабавно реагиране, за да се осигури ранно диагностициране, изолиране (при настаняване на предполагаемите случаи и потвърдени случаи в различни отделения), наблюдение на лицата, имали контакт, и проследяване на трансмисионните вериги, предприемане на мерки за извършването на погребенията, образование и местна подкрепа;

О.  като има предвид, че засегнатите държави вече страдат от недостиг на храна и чиста вода и от икономическия срив, предизвикан от смущението в търговията, търговските полети и събирането на реколтата след избухването на епидемията, което води до социално напрежение, бягства, хаос, заплаха за обществения ред и допълнително разпространение на заразата;

П.  като има предвид, че разразилата се епидемия разкри сериозните недостатъци в здравните системи на засегнатите държави, както и спешната необходимост от подкрепа за укрепването на тези сектори;

1.  Изразява съжаление във връзка със загубата на човешки живот в регионите, опустошени от разразилата се епидемия от ебола, и изразява искрени съболезнования на правителствата на тези държави и на лицата, засегнати от разразилата се епидемия;

2.  Счита, че международната общност трябва да изиграе по-голяма роля, като африканските държави трябва също да поемат своята част от отговорността, тъй като разразилата се епидемия от ебола представлява предизвикателство за световната сигурност и не е само проблем на Западна Африка, а по-скоро проблем в световен мащаб;

3.  Призовава Комисията да увеличи своите усилия и да координира действията си с ООН за борба с епидемията от ебола; изисква от Съвета за сигурност на ООН, съвместно със засегнатите партньорски държави, да разгледа възможността за използване на военни и граждански средства за защита под ръководството на генералния секретар и координацията на Службата за координация по хуманитарни въпроси;

4.  Приветства и насърчава текущото увеличаване на финансовите ангажименти на Европейската комисия по отношение на хуманитарната помощ и помощта за развитие в отговор на кризата и по-специално нейната подкрепа за мисията „Подкрепа при избухването на епидемия от ебола в Западна Африка“ на Африканския съюз;

5.  Поздравява партньорските организации за работата, извършена на място от тях въпреки предизвикателствата, и горещо приветства големия им принос и помощта им за осъществяване на контрол върху епидемията;

6.  Припомня на държавите членки, че финансовата помощ, предоставена на засегнатите държави, не следва да бъде за сметка на помощта за дългосрочно развитие, а по-скоро да я допълва;

7.  Изразява съжаление във връзка с подценяването на кризата от страна на международната общност и във връзка със закъснението в изграждането на адекватно координирана стратегия;

8.  Приветства ангажиментите, поети от държавите членки на проявата на високо равнище на Европейската комисия от 15 септември 2014 г., и настоятелно призовава Съвета на Европейския съюз да проведе среща на министерско равнище за установяване на план за действие при извънредни ситуации за мобилизиране на медицинска помощ с цел да се договори и осигури хуманитарна помощ от страна на държавите членки при координация на Комисията;

9.  Призовава Комисията да изготви оценки на нуждите и специфични за отделните държави планове за определяне и координиране на нуждите от квалифициран здравен персонал и изпращането на такъв персонал по места, мобилни лаборатории, лабораторно оборудване, защитно облекло и лечебни центрове с отделения за изолация;

10.  Призовава държавите членки да координират полетите и да създадат специално предназначени въздушни мостове за превозването на здравен персонал и оборудване до засегнатите държави и региона, както и да осигурят медицинска евакуация, ако това е необходимо;

11.  Подчертава необходимостта от засилване на сътрудничеството в научните изследвания и на технологичната подкрепа в областите, засегнати от епидемията, с оглед изграждането на клинични, епидемиологични и диагностични инфраструктури, включително устойчиви инфраструктури и наблюдение, както и да се посвети специално внимание на ангажирането на местен персонал, включително неговото обучение;

12.  Призовава Комисията, включително чрез КЦРИС, да поддържа тесни контакти с Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, СЗО и държавите членки посредством Комитета за здравна сигурност;

13.  Призовава Комисията да създаде системи за контрол, с които да се гарантира, че целият отпуснат бюджет за спиране на разпростирането на епидемията от ебола наистина се използва за провеждане на борба с епидемията в държавите, засегнати от вируса, а не за други цели;

14.  Счита, че пътната карта на СЗО в отговор на епидемията от ебола е основа за приоритетни дейности, по-специално за диференциран отговор при държави с широкомащабно разпространяване на заразата, първоначални случаи на зараза и при съседни държави, в които готовността трябва да се засили;

15.  Приветства дискусиите относно това как мироопазващите действия на ООН — с подходящо обучение – могат да допълнително да подпомогнат борбата срещу ебола в региона;

16.  Призовава Съвета и Комисията за подкрепят и насърчат Африканския съюз по отношение на необходимостта от цялостен план за действие, тъй като положението продължава рязко да се влошава и засяга както икономиката, така и обществения ред на засегнатите държави поради това, че кризата с епидемията от ебола стана комплексна и има политически последствия, последствия, свързани със сигурността, и икономически и социални последствия, които ще продължават да влияят върху региона далеч извън границите на настоящото извънредно положение, свързано със здравеопазването;

17.  Подчертава, че настоящата криза не може да бъде разрешена самостоятелно от здравните системи, а е необходим обединен подход, който да включва различни сектори (здравеопазване, образование и обучение, санитарна инфраструктура и хранителни помощи), за да се преодолеят ключовите празнини във всички основни услуги;

18.  Изразява убеждението си, че местният медицински персонал трябва да бъде включен в лечението на засегнатото население и следва да осъществява връзката между населението и международния медицински персонал;

19.  Призовава за образователни и информационни действия за повишаване на осведомеността относно симптомите и превантивните мерки с цел да се улесни установяването на доверие и широко сътрудничество с мерките за борба с ебола, тъй като информацията и комуникацията са важен аспект от борбата срещу епидемията от ебола;

20.  Подчертава, че борбата срещу ебола не трябва да води до стигматизиране на оцелелите пациенти в общностите или държавите;

21.  Призовава държавите членки да извършват стриктен инфекциозен контрол и в сътрудничество с Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията да предоставят на населението по-пълна информация относно рисковете;

22.  Призовава държавите членки и Комисията да координират и засилят научните изследвания в областта на медицината и производството на ефективни лекарствени средства и ваксини срещу ебола, както и да осъществят напредък в необходимите клинични изпитвания за съществуващите потенциални лечения;

23.  Призовава за ясно разграничаване между тестовете за ваксиниране срещу вируса ебола и лечението, предоставяно на лицата, заразени с вируса; призовава за провеждането на клинични изпитвания на ваксината срещу вируса ебола, за да бъдат спазени действащите правила на СЗО;

24.  Изисква от своята комисия по развитие да предостави задълбочени препоръки за смекчаване на дългосрочните последствия от епидемията и за укрепване на здравните системи на засегнатите държави с цел да се избегне разразяването на подобни епидемии;

25.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителствата и парламентите на държавите от Африканския съюз, на генералния секретар на ООН и на Световната здравна организация.

Резолюция на Европейския парламент от 18 септември 2014 г. относно положението в Ирак и в Сирия и офанзивата на ИД, включително преследването на малцинства (2014/2843(RSP))

P8_TA(2014)0027 RC-B8-0109/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Ирак и Сирия,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Ирак и Сирия,

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 30 август 2014 г. относно Ирак и Сирия,

—  като взе предвид декларациите на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Ирак и Сирия,

—  като взе предвид резолюция 2170 (2014) на Съвета за сигурност на ООН и резолюция S-22/L.1 (2014) на Съвета на ООН по правата на човека,

—  като взе предвид изявленията на генералния секретар на ООН относно Ирак и Сирия,

—  като взе предвид декларацията от срещата на високо равнище на НАТО от 5 септември 2014 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно утвърждаването и защитата на свободата на религията и убежденията, приети на 24 юни 2013 г.,

—  като взе предвид заключенията на Парижката конференция от 15 септември 2014 г. относно сигурността в Ирак и борбата срещу Ислямската държава,

—  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС) между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, както и резолюцията си от 17 януари 2013 г. относно Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак(1),

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че сигурността и хуманитарната ситуация в Ирак и в Сирия, които вече бяха критични, допълнително се влошиха вследствие на окупацията на части от тяхната територия от джихадистката фракционна група на Ал Кайда – Ислямска държава (ИД); като има предвид, че транснационалният характер на ИД и на свързаните с нея терористични групировки представлява заплаха за по-широкия регион; като има предвид, че нараства загрижеността за благосъстоянието на онези, които все още са блокирани в районите, контролирани от силите на ИД;

Б.  като има предвид, че разпадането на целостта на иракско-сирийската граница осигури на ИД възможности да засили присъствието си и в двете държави; като има предвид, че през последните месеци ИД разшири завладените от нея територии от източна Сирия до северозападната част на Ирак, включително втория по големина град в Ирак — Мосул; като има предвид, че на 29 юни 2014 г. беше съобщено, че ИД е обявила създаването на „халифат“ или „ислямска държава“ на териториите, които контролира в Ирак и в Сирия, и като има предвид, че нейният лидер Абу Бакр ал Багдади се е самообявил за халиф; като има предвид, че ИД не признава международно признатите граници и обяви намерението си да разпространи „ислямския халифат“ към други държави с преобладаващо мюсюлманско население;

В.  като има предвид, че завладяването на територии в Ирак и в Сирия беше последвано от налагането на строгото тълкувание на законите на шериата; като има предвид, че в районите, които се намират под контрола на ИД и на свързаните с нея групировки, биват извършвани тежки нарушения на международното хуманитарно право и на правата на човека, включително целенасочени убийства, насилствена смяна на вярата, отвличания, продажба на жени, робство на жени и деца, вербуване на деца за самоубийствени бомбени атентати, сексуален и физически тормоз и изтезания; като има предвид, че ИД е отговорна за убийствата на журналистите Джеймз Фоли и Стивън Сотлоф, както и на хуманитарния работник Дейвид Хейнс; като има предвид, че атаките на силите на ИД са насочени срещу християнски, язидски, туркменски, шабакски, какайски, сабейски и шиитски общности, както и срещу много араби и сунитски мюсюлмани; като има предвид, че джамии, паметници, светилища, църкви и други места за поклонение, гробове и гробища, както и обекти на археологическото и културното наследство стават предмет на умишлено унищожаване;

Г.  като има предвид, че неотдавна иракски християни бяха преследвани, лишени от основните им права и принудени да напуснат домовете си и да станат бежанци поради своята религия и убеждения; като има предвид, че според Международния ден на отворените врати броят на християните в Ирак е намалял значително – от 1,2 милиона в началото на 90-те години на миналия век до 330 000—350 000 понастоящем; като има предвид, че преди началото на конфликта в Сирия в страната са живеели около 1,8 милиона християни; като има предвид, че от началото на конфликта най-малко 500 000 християни са били разселени;

Д.  като има предвид, че съгласно оценките на Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси (OCHA) през тази година в Ирак 1,4 милиона души са били вътрешно разселени, а 1,5 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ; като има предвид, че бързото разрастване на ИД доведе до хуманитарна криза, най‑вече до масовото разселване на цивилни лица; като има предвид, че на 12 август 2014 г. ЕС взе решение да увеличи хуманитарната помощ за Ирак с 5 милиона евро за предоставяне на основна помощ за разселените лица, като по този начин финансовите средства за хуманитарна помощ за Ирак през 2014 г. достигнаха 17 милиона евро; като има предвид, че ЕС допълнително увеличи предоставяната от него хуманитарна помощ и установи въздушен мост между Брюксел и Ербил;

Е.  като има предвид, че според ООН над 191 000 души са загинали в конфликта в Сирия; като има предвид, че според оценките на OCHA 6,4 милиона души са били вътрешно разселени в Сирия, а броят на сирийските бежанци възлиза на над 3 милиона, главно в Ливан (1,17 милиона бежанци), Турция (832 000), Йордания (613 000), Ирак (215 000) и Египет и Северна Африка (162 000); като има предвид, че според оценките на Службата за хуманитарна помощ и гражданска защита (ECHO) 10,8 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ; като има предвид, че до момента през 2014 г. ЕС е предоставил 150 милиона евро под формата на хуманитарна помощ за жертвите на кризата в Сирия;

Ж.  като има предвид, че стотици чужди бойци, сред които много от държави членки на ЕС, са се присъединили към бунтовническите действия на ИД; като има предвид, че тези граждани на ЕС са определени като риск за сигурността от правителствата на държавите членки;

З.  като има предвид, че ЕС призна тежестта, поета от региона на Кюрдистан и от регионалното правителство на Кюрдистан с приемането на голям брой вътрешно разселени лица;

И.  като има предвид, че Върховният комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) е заявил, че все още работата по предоставяне на цивилните и бежанците на помощта, от която се нуждаят, остава много трудна в региона; като има предвид, че е важно да се намери подслон за стотици хиляди сирийски и иракски бежанци преди началото на зимата;

Й.  като има предвид, че ЕС отново заяви твърдия си ангажимент към единството, суверенитета и териториалната цялост на Ирак;

К.  като има предвид, че държавните и правителствените ръководители, взели участие в срещата на високо равнище на НАТО на 4 и 5 септември 2014 г., заявиха, че присъствието на ИД както в Сирия, така и в Ирак е заплаха за регионалната стабилност и че хората в Сирия и в Ирак, както и на други места в региона се нуждаят от подкрепата на международната общност, за да се противопоставят на тази заплаха;

Л.  като има предвид, че беше посочена възможността да се извършват въздушни удари в източна Сирия; като има предвид, че на срещата на НАТО от 5 септември 2014 г. беше създадена коалиция за борба срещу ИД; като има предвид, че Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) е в процес на изготвяне на цялостна регионална стратегия за преодоляване на заплахата, която представлява ИД; като има предвид, че на 10 септември 2014 г. президентът на САЩ Барак Обама разкри стратегията си за борба с ИД, която включва, наред с другите действия, системна кампания на въздушни удари срещу цели на ИД „независимо от това къде са те“, включително в Сирия, увеличена подкрепа за съюзническите сухопътни сили, водещи сражения с ИД, и по-големи усилия за противодействие на тероризма, насочени към намаляване на финансирането на групата; като има предвид, че Арабската лига пое ангажимент за засилване на сътрудничеството за намаляване на позициите на ИД в Сирия и в Ирак;

M.  като има предвид, че ИД си е осигурила значителни източници на приходи чрез грабеж на банки и предприятия в контролираните от нея територии, чрез завземането на шест петролни находища в Сирия, включително най-голямото съоръжение за производство на петрол в Сирия — находището „Ал Омар“, в близост до границата с Ирак, и чрез получаването на средства от богати донори, повечето от които са от региона;

Н.  като има предвид, че насърчаването на демокрацията и зачитането на правата на човека, включително на правото на свобода на религията и убежденията, са основни принципи и цели на ЕС и представляват обща основа за неговите отношения с трети държави;

1.  Изразява дълбока загриженост във връзка с влошаването на положението по отношение на сигурността и на хуманитарната ситуация в Ирак и в Сирия вследствие на окупацията на части от техните територии от ИД; твърдо осъжда произволните убийства и нарушенията на правата на човека, извършени от ИД и от други терористични организации срещу религиозни и етнически малцинства и срещу най-уязвимите групи; категорично осъжда нападенията, насочени срещу граждански цели, включително болници, училища и места за поклонение, както и използването на екзекуции и сексуално насилие от ИД в Ирак и в Сирия; подчертава факта, че не следва да се допуска безнаказаност за извършителите на тези деяния;

2.  Категорично осъжда убийствата на журналистите Джеймз Фоли и Стивън Сотлоф и на хуманитарния работник Дейвид Хейнс от ИД и изразява дълбока загриженост за безопасността на други граждани, все още държани в плен от екстремистите; изразява искреното си съчувствие и съболезнования на семействата на тези жертви, както и на семействата на всички останали жертви на конфликта;

3.  Подчертава, че широкоразпространени или систематични атаки, насочени срещу цивилни лица поради техния етнически произход или политически пристрастия, религиозна принадлежност, убеждения или пол, могат да представляват престъпления срещу човечеството; решително осъжда всички форми на преследване, дискриминация и нетърпимост, основани на религиозна принадлежност или убеждения, както и проявите на насилие спрямо всички религиозни общности; подчертава отново, че правото на свобода на мисълта, съвестта и религията е основно право на човека;

4.  Изразява подкрепата си за всички жертви на религиозна нетолерантност и омраза; изразява солидарността си с членовете на християнските общности, които биват преследвани и изправени пред опасността от изчезване по родните си земи, Ирак и Сирия, както и с други преследвани религиозни малцинства; потвърждава и подкрепя неотменимото право на всички религиозни и етнически малцинства, живеещи в Ирак и Сирия, включително християни, да продължават да живеят в техните исторически и традиционни родни страни с достойнство, равенство и безопасност, както и да практикуват свободно своята религия; подчертава, че престъпленията, извършени срещу християнски малцинства като асирийци, сирийски християни и халдейци, както и язиди и шиитски мюсюлмани, представляват окончателния натиск от страна на ИД за цялостно религиозно прочистване в региона; отбелязва, че от векове членовете на различните религиозни групи съжителстват мирно в региона;

5.  Отхвърля без резерви и счита за незаконно съобщението на ръководството на ИД, че е установила халифат в областите, които понастоящем са под неин контрол; подчертава, че създаването и разширяването на „ислямския халифат“, както и дейностите на други екстремистки групировки в Ирак и в Сирия представляват пряка заплаха за сигурността на европейските държави; отхвърля идеята за всяка едностранна промяна чрез сила на международно признатите граници; отново подчертава, че с резолюции 1267 (1999) и 1989 (2011) на Съвета за сигурност на ООН на организацията Ислямска държава е наложено оръжейно ембарго и запор на активите, и изтъква значението на бързото и ефективно прилагане на тези мерки; призовава Съвета да обмисли по-ефективно използване на съществуващите ограничителни мерки, и по-конкретно да лиши ИД от печалбите от незаконните продажби на нефт или продажбата на други ресурси на международните пазари; изразява дълбока загриженост във връзка с твърденията, че оператори от някои държави – членки на ЕС, осъществяват незаконна търговия с нефт с ИД; отправя питане до Комисията дали може да потвърди тези твърдения и ако това е така, призовава Комисията и държавите членки да гарантират незабавното прекратяване на незаконната търговия с нефт;

6.  Осъжда използването и експлоатацията на нефтени находища и свързаната с тях инфраструктура от ИД и свързаните с нея групи, което дава възможност да се генерират значителни приходи, и настоятелно призовава всички страни да спазват резолюциите на Съвета за сигурност на ООН 2161 (2014) и 2170 (2014), които осъждат всяка търговия, пряка или косвена, с ИД и свързаните с нея групи; изразява загриженост по повод факта, че ИД реализира приходи чрез продажба на петрол; отбелязва намерението на ЕС да въведе по-строги санкции с цел да попречи на ИД да продава петрол; следователно призовава ЕС да наложи санкции на всички онези (правителства и публични или частни дружества), участващи в транспорта, преработването, рафинирането и търговията с петрол, добит в контролирани от ИД райони, едновременно със строг контрол над финансовите потоци с цел да предотврати икономически дейности и експлоатация на данъчни убежища от страна на ИД;

7.  Приветства призива от 8 септември 2014 г. от всички френски ислямски федерации, както и призиви от други ислямски общности, които недвусмислено и безусловно осъждат инструментализирането на исляма от екстремистки терористични групи, за да оправдаят своето насилие, нетолерантност и престъпления срещу човечеството;

8.  Призовава всички страни в конфликта в Ирак да гарантират защитата на цивилното население и да спазват задълженията си съгласно международното хуманитарно право и правата на човека; призовава за предоставяне на незабавна подкрепа и хуманитарна помощ на разселените лица от Ирак;

9.  Приветства усилията на САЩ и на всички други допринасящи държави да подкрепят иракските национални и местни органи в борбата им срещу ИД, да спрат напредването на ИД и да улеснят достъпа на хуманитарна помощ; приветства призива на САЩ за изграждане на международна коалиция срещу ИД; приветства постигнатото на 7 септември 2014 г. от Арабската лига решение да вземе необходимите мерки за противодействие на ИД и да сътрудничи на международните, регионални и национални усилия за борба с привържениците й в Сирия, и Ирак и да подкрепи Резолюция 2170 (2014) на Съвета за сигурност на ООН; призовава Арабската лига да обсъди изменението на Арабската конвенция за борба срещу тероризма от 1998 г., така че да може да се противопостави с всички средства на световния тероризъм;

10.  Призовава международната общност да окаже подкрепа на иракските органи, включително и чрез военна защита на особено уязвимите групи, за гарантиране на защитата и оказването на помощ на тези, които бягат от районите, засегнати от тероризъм, в частност членовете на уязвими групи или на етническите и религиозните общности; призовава всички регионални фактори да дадат своя принос в усилията за утвърждаване на сигурността и стабилността в Ирак; напомня, че най-важният ангажимент и отговорност на всички действащи лица в региона, както и на ЕС, следва да бъде да направят всичко възможно, за да гарантират завръщането на традиционните малцинства и на всички граждани на първоначалното им място на пребиваване, което те са били принудени да напуснат; призовава държавите членки да подпомогнат иракските и местните органи с всички възможни средства, включително с подходяща военна помощ, за да възпрат и отблъснат терористичното и агресивно разрастване на ИД; подчертава необходимостта от координирани действия на държавите в региона за противодействие на заплахата от ИД; призовава всички регионални организации да направят всичко по силите им за преустановяване на всякакви дейности на държавни или частни органи, насочени към пропагандирането и разпространяването на екстремистки ислямски идеологии; призовава Турция ясно и недвусмислено да се ангажира с борбата срещу общата заплаха за сигурността, която представлява ИД; призовава ЕС да улесни регионалния диалог относно проблемите в Близкия Изток и да включи всички важни заинтересовани страни, по-специално Иран и Саудитска Арабия;

11.  Приветства мобилизирането на Европейския координационен център за реагиране при извънредни ситуации и активирането на механизма на ЕС за гражданска защита по искане на правителството на Ирак; приветства хуманитарната помощ на ЕС за Ирак и Сирия; призовава за допълнителна хуманитарна помощ за населението, засегнато от конфликта, включително за сирийските кюрди;

12.  Призовава всички страни в конфликта в Сирия, особено сирийския режим, да гарантират защитата на цивилното население, да се придържат към задълженията си по международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека, да улеснят предоставянето на хуманитарна помощ и съдействие по всички възможни канали, включително отвъд границите и линиите на конфликта, и да гарантират безопасността на всички членове на медицинския персонал и хуманитарните работници; приветства ролята на Ливан, Йордания и Турция при приемането на бежанци; призовава международната общност да бъде по-активна и инициативна при разпределянето на тежестта и предоставянето на пряка финансова подкрепа на приемащите държави; призовава ЕС да упражни натиск върху всички донори, така че те да изпълнят своите обещания и да осъществят бързо ангажиментите си; приветства ангажиментите, поети от държавите членки, като има предвид, че ЕС е най-големият донор на финансова помощ и източник на бъдещи ангажименти;

13.  Подчертава необходимостта да се използват всички възможности за ефективно противодействие на заплахата от ИД в Сирия, при пълно спазване на международното право; подчертава, че в дългосрочен план само трайно и приобщаващо политическо решение, включващо мирен преход към истинско представително управление в Сирия, би спомогнало за неутрализирането на заплахата от ИД и от други екстремистки организации;

14.  Призовава всички страни в конфликта в Сирия да зачитат мандата на силите за наблюдение на ООН за контролиране на разделението между израелските и сирийските войски и да гарантират сигурността и свободата на движение на силите на ООН, включително на тези от държави членки на ЕС; осъжда факта, че 45 представители на мироопазващите сили на Фиджи са били задържани от въоръжена групировка; приветства освобождаването на миротворците на 11 септември 2014 г.;

15.  Припомня изявлението на специалния координатор за съвместна мисия на Организацията за забрана на химическото оръжие и на Организацията на обединените нации (OPCW-UN), който посочи, че 96% от сирийското химическо оръжие е било унищожено; призовава за деактивирането на останалите оръжия в съответствие с Рамката за унищожаване на сирийското химическо оръжие;

16.  Приветства решението на отделни държави членки да отговорят положително на призива на кюрдските регионални власти за спешно предоставяне на военно оборудване. подчертава, че тези отговори отразяват възможностите и националното право на държавите членки и имат одобрението на иракските национални власти; призовава онези държави членки, които предоставят военни материали на кюрдските регионални органи да координират усилията си и да приложат ефективни мерки за контрол, за да се предотврати неконтролираното разпространение и използването на военно оборудване срещу цивилни лица;

17.  Отново изразява загриженост във връзка с присъединяването на хиляди чуждестранни бойци, включително граждани на държави членки на ЕС, към бунта на ИД; призовава държавите членки да вземат подходящи мерки, за да попречат на бойците да отпътуват от родните им страни, в съответствие с Резолюция 2170 (2014) на Съвета за сигурност на ООН, и да разработят обща стратегия за службите за сигурност и агенциите на ЕС при наблюдението и контрола на джихадистите; призовава за сътрудничество в ЕС и на международно равнище с оглед на предприемане на необходимите правни действия срещу всяко лице, заподозряно в участие в терористични актове; призовава държавите членки на ЕС да засилят сътрудничеството и обмена на информация помежду си и с органите на ЕС, и да гарантират ефективно сътрудничество с Турция; подчертава значението на превенцията, преследването, информираността, рехабилитацията и реинтеграцията;

18.  Приветства създаването на ново и приобщаващо правителство в Ирак, както и приемането на министерска програма; подкрепя усилията на министър-председателя за финализиране на сформирането на правителството; призовава правителството да бъде наистина представително, с приобщаващ дневен ред; подчертава, че правителството следва да представлява по подходящ начин политическото, религиозното и етническото многообразие на иракското общество, в това число неговото сунитско малцинство, с цел да се спрат кръвопролитията и разпокъсаността на страната; призовава всички участници да работят заедно в интерес на политическата стабилност и мир, както и да се борят срещу бунта на ИД; подчертава факта, че единството, суверенитетът и териториалната неприкосновеност на Ирак са от съществено значение за стабилността и икономическото развитие на страната и региона;

19.  Призовава правителството и парламента на Ирак спешно да преразгледат законодателството и съдебната практика, да реформират съдебната система на страната и службите за сигурност, и да приложат политики за приобщаване на всички иракчани, за да се сложи край на политиката на дискриминация;

20.  Призовава Комисията и държавите членки да приемат конкретни мерки за намиране на решение за положението на жените в Ирак и в Сирия и да гарантират тяхната свобода и зачитането на основните им права, както и да приемат мерки за предотвратяване на експлоатацията, малтретирането и насилието срещу жени и деца, и по-специално ранните бракове на момичетата; изразява особена загриженост във връзка със засилването на всички форми на насилие срещу жени от общността на язидите, които биват лишавани от свобода, изнасилвани, сексуално малтретирани и продавани от членовете на ИД;

21.  Изразява загриженост във връзка с нарастващия брой на случаи на набиране на деца и млади хора в Ирак и Сирия; насърчава Комисията да си сътрудничи с партньори, в това число международни организации, за изготвянето на всеобхватна програма за отговаряне на необходимостта от защита на жените и децата, засегнати от въоръжени конфликти;

22.  Подкрепя искането на Съвета на ООН по правата на човека към Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека за спешното изпращане на мисия в Ирак, за да разследва злоупотреби и нарушения на международното право в областта на правата на човека, извършени от ИД и свързаните с нея терористични групи, и да установи фактите и обстоятелствата на такива злоупотреби и нарушения, с оглед предотвратяване на безнаказаността и гарантиране на пълна отчетност;

23.  Поддържа убеждението си, че не може да съществува траен мир в Сирия и Ирак без отговорност за престъпленията, извършени от всички страни по време на конфликта, най-вече тези на религиозна или етническа основа; повторно отправя призива си за предаването на заподозрените в извършването на престъпления срещу човечеството в Сирия и Ирак на Международния наказателен съд и подкрепя всички инициативи в тази насока;

24.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник- председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и Съвета на представителите на Ирак, кюрдското регионално правителство, генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека, както и на всички засегнати от конфликта в Сирия страни.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0023.

Резолюция на Европейския парламент от 18 септември 2014 г. относно положението в Либия (2014/2844(RSP))

P8_TA(2014)0028 RC-B8-0111/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид предходните си резолюции относно Либия,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 15 август 2014 г. и заключенията на Европейския съвет от 30 август 2014 г. относно Либия,

—  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от 26 август 2014 г.,

—  като взе предвид пакета за Либия в рамките на ЕПС от септември 2014 г.,

—  като взе предвид назначаването на 14 август 2014 г. на Бернардино Леон за нов специален представител за Либия на генералния секретар на Организацията на обединените нации,

—  като взе предвид Резолюции № 1970 и 1973 на Съвета за сигурност на ООН от 2011 г. и Резолюция № 2174 от 27 август 2014 г.,

—  като взе предвид доклада на Мисията на ООН за оказване на помощ в Либия (UNSMIL), озаглавен „Преглед на нарушенията на международните права на човека и международното хуманитарно право по време на продължаващото насилие в Либия“, от 4 септември 2014 г.,

—  като взе предвид срещата на специалните представители за Либия на Арабската лига, Европейския съюз, Франция, Германия, Италия, Малта, Испания, Обединеното кралство и Съединените щати с Организацията на обединените нации на 24 юли 2014 г. за обсъждане на неотдавнашните събития в Либия,

—  като взе предвид парламентарните избори в Либия през юни 2014 г.,

—  като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях от 1977 г. и задължението на страните в даден въоръжен конфликт да спазват и да гарантират зачитането на международното хуманитарно право при всички обстоятелства,

—  като взе предвид Конвенцията за безопасността на персонала на ООН и свързания с него персонал и факултативния протокол към нея,

—  като взе предвид решението на Съвета от 22 май 2013 г. за създаване на мисия на Европейския съюз за оказване на съдействие в областта на граничния контрол в Либия (EUBAM),

—  като взе предвид ратификацията от Либия на 25 април 1981 г. на Конвенцията на Африканския съюз, уреждаща специфичните аспекти на проблемите с бежанците в Африка,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че либийските граждани излязоха на улиците през февруари 2011 г. с искане за политически права и се сблъскаха с безразборни държавни репресии, което доведе до девет месеца граждански конфликти и свалянето от власт на режима на Кадафи; като има предвид, че през последните седмици се наблюдава сериозно влошаване на положението със сигурността, политическата стабилност, правата на човека и хуманитарното положение в Либия;

Б.  като има предвид, че сблъсъците между съперничещи си въоръжени групировки, и по-специално тези от Мисрата и Зинтан, се засилиха през последните месеци и че битките за контрол на Триполи и Бенгази в частност дестабилизираха Либия и демократичния й преход и доведоха до увеличаване на броя на цивилните жертви, вътрешно разселените лица и бежанците; като има предвид, че UNSMIL счита, че поне 100 000 либийски граждани са вътрешно разселени при последната вълна от сблъсъци, а други 150 000, включително много работници мигранти, са напуснали страната;

В.  като има предвид, че свързаните с ислямисти въоръжени групировки поеха контрола над Триполи и неговото гражданско летище на 24 август 2014 г.; като има предвид, че проислямистките милиции са свързани с въоръжени групи като Ислямска държава, Ал-Каида в ислямския Магреб, Ал-Джамаа ал-Либия, ал-Мукатила и Ансар ал-Шария;

Г.  като има предвид, че неотдавнашните сражения увеличават заплахата от разпространението на терористични групи; като има предвид, че ако този проблем не бъде решен, той би могъл да утежни и без това нестабилното положение в по-широкия регион;

Д.  като има предвид, че Либия е изправена пред ескалация на сраженията между местни въоръжени групи, включително нападения над граждани и гражданска собственост, включващи масови нарушения на правата на човека, които в някои случаи представляват военни престъпления; като има предвид, че десетки цивилни лица вероятно са били отвлечени в Триполи и Бенгази единствено въз основа на тяхната действителна или предполагаема племенна, семейна или религиозна принадлежност; като има предвид, че извършителите на актове на насилие изглежда не вземат предвид вероятните последици от своите действия за невинните цивилни граждани;

Е.  като има предвид, че положението с правата на човека допълнително се влошава в цялата държава, като тук се включват случаи на безразборно задържане, отвличания, незаконно убиване, изтезаване и насилие върху журналисти, длъжностни лица, политически фигури и защитници на правата на човека, като бруталното убийство на Салва Бугайгис, известна активистка;

Ж.  като има предвид, че неотдавнашните сблъсъци доведоха до общо влошаване на условията на живот в Либия, включително недостиг в снабдяването с храна, гориво, вода и електроенергия; като има предвид, че напускането на чуждестранният медицински персонал и недостигът на медицински материали още повече влошиха тежкото положение на цивилното население;

З.  като има предвид, че от декември 2013 г., с влошаването на положението със сигурността, голям брой чуждестранни граждани бяха убити или отвлечени; като има предвид, че през август 2014 г. правителствата на няколко държави – членки на ЕС се присъединиха към Съединените щати в категоричното осъждане на продължаващото насилие в Либия;

И.  като има предвид, че на 25 юни 2014 г. бяха проведени парламентарни избори; като има предвид, че след неотдавнашните прояви на насилие законно избраната Камара на представителите, която заменя бившия Общ национален конгрес (ОНК), беше преместена от Триполи в Тобрук, и като има предвид, че ислямистките милиции не признават Камарата на представителите, нито новото правителство, и са създали свои собствени правителство и парламент;

Й.  като има предвид, че според либийските държавни медии Събранието за изготвяне на конституция, избрано през февруари 2014 г. и състоящо се от 60 представители на трите исторически области на Либия, ще публикува проект на конституция в края на 2014 г., а референдум за нея би могъл да се проведе през март 2015 г.;

К.  като има предвид, че е необходимо спешно да се възстанови доверието в политическия процес в Либия; като има предвид, че широко разпространеният скептицизъм сред редовите граждани на Либия доведе до уронване на доверието и до слабо участие в последните избори; като има предвид, че в резултат на неотдавнашните прояви на насилие се увеличава заплахата за демократичния процес, който започна след свалянето от власт на полковник Кадафи;

Л.  като има предвид, че UNSMIL е натоварена с основните усилия за изграждане на държавност, а Европейският съюз се фокусира върху подкрепа на Либия чрез EUBAM;

M.  като има предвид, че се съобщава за външно участие в насилието в Либия, в т.ч. под формата на военни действия и доставки на оръжие и боеприпаси, и предприемане на действия, които изострят местните разделения, оказват въздействие върху слабите управленски структури и по този начин подкопават демократичния преход на Либия; като има предвид, че някои държави от Персийския залив и някои други регионални участници понастоящем подкрепят съперничещите си страни в увеличаващите се вътрешни размирици в Либия;

Н.  като има предвид, че Резолюция № 2174 (2014) на Съвета за сигурност на ООН разрешава забрани за пътуване и замразяване на активи на „физически и юридически лица, определени от Комитета като извършващи или предоставящи подкрепа за други действия, които застрашават мира, стабилността и сигурността на Либия или възпрепятстват или подкопават успешното приключване на нейния политически преход“;

O.  като има предвид, че се счита, че стотици мигранти и бежанци, които бягат от насилието в Либия, са загинали при опит да пресекат Средиземно море на път към Европа, което води до сериозна бежанска криза в Италия и Малта; като има предвид, че Службата на върховния комисар на ООН за бежанците докладва, че 1 600 души са загинали от месец юни насам в опит да достигнат Европа; като има предвид, че Либия е основната точка, от която тръгват мигрантите, които се опитват да достигнат Европа; като има предвид, че според Службата на върховния комисар на ООН за бежанците от началото на годината за близо 98 000 от около 109 000 пристигнали в Италия се счита, че са пристигнали от Либия; като има предвид, че още 500 мигранти се считат за загинали, след като тяхната лодка вероятно е била ударена от друг плавателен съд в близост до Малта на 15 септември 2014 г.;

П.  като има предвид, че на 26 февруари 2011 г. Съветът за сигурност на ООН отнесе въпроса с положението в Либия до Международния наказателен съд (МНС); като има предвид, че на 27 юни 2011 г. МНС издаде три заповеди за арест на Муамар Кадафи, Саиф ал-Ислам Кадафи и Абдула ал-Сенуси за престъпления срещу човечеството; като има предвид, че останалите заподозрени лица не са задържани от съда; като има предвид, че либийските органи са изискали те бъдат съдени в рамките на либийския национална правна система;

Р.  като има предвид, че на 25 август 2014 г. в Египет беше проведена 3-ата министерска среща за съседните на Либия страни, която събра министрите на външните работи от Либия, Тунис, Алжир, Судан, Нигер и Чад и Арабската лига, за да обсъдят кризата в Либия; като има предвид, че форумът публикува съобщение за пресата, с което се потвърждава легитимността на либийските институции, отхвърлят се външните намеси, призовава се за разоръжаване на въоръжените групировки и се предлага създаването на механизъм за постепенно налагане на санкции срещу физически или юридически лица, блокиращи политическия процес;

1.  Осъжда увеличаващото се насилие, по-специално срещу гражданското население и гражданските институции; призовава всички страни в конфликта незабавно да преустановят всякакво насилие и да постигнат споразумение за прекратяване на огъня с цел да се спре ескалирането на страданията на населението, и да се ангажират с отворен за широко участие национален политически диалог за изграждането на държава, основана на зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава; призовава лицата, отговорни за нарушаването на правата на човека и международното хуманитарно право, да бъдат подведени под отговорност; изразява своята дълбока загриженост и пълна солидарност със страданието на гражданското население и гражданските институции на Либия;

2.  Призовава настоятелно всички страни в конфликта да спазват принципите за хуманност, неутралност, безпристрастност и независимост, за да се гарантира предоставянето на хуманитарна помощ, безопасността на цивилните лица, получаващи помощ, и сигурността на хуманитарния персонал;

3.  Припомня, че всички страни в Либия трябва да се ангажират със защитата на цивилните лица във всеки един момент, и че всички задържани следва да бъдат третирани в съответствие с правата на човека и международното хуманитарно право; припомня, че нападенията, умишлено насочени срещу персонал, участващ в хуманитарна помощ или мироопазваща мисия в съответствие с Устава на ООН, предназначени за защита на гражданското население или граждански обекти от въоръжен конфликт съгласно международното право, представляват военно престъпление според Римския статут на Международния наказателен съд (МНС);

4.  Отбелязва въздействието върху регионалната и европейската сигурност, произтичащо от общата несигурност и влошаването на управлението в Либия; припомня, че сраженията през юли и август 2014 г. за контрол на летището на Триполи доведоха до драматична ескалация и обстановка на хаос, което причини многобройни смъртни случаи и унищожаване на стратегически инфраструктури;

5.  Дълбоко е загрижен във връзка със съобщенията за участие на регионални действащи лица в насилието в Либия и призовава съседните държави и регионалните действащи лица да се въздържат от действия, които биха могли да задълбочат настоящите разделения и да застрашат демократичния преход в Либия; призовава ги да увеличат контрола на своите граници, включително на морските пристанища и летищата, и да поддържат щателни проверки на всички товари към и от Либия; поздравява Тунис за проявеното гостоприемство към стотиците хиляди либийски граждани, намиращи се понастоящем в Тунис и бягащи от насилието;

6.  Припомня Резолюция № 2174 на Съвета за сигурност на ООН, приета на 27 август 2014 г., разширяваща съществуващите международни санкции срещу Либия, така че да включват наказателна отговорност на лицата, участващи във или подкрепящи действия, които „заплашват мира, стабилността или сигурността на Либия или възпрепятстват или застрашават успешното приключване на политическия преход“; приканва върховния представител, ЕС, държавите членки и широката международна общност да разгледат възможността за прилагане на такива мерки спрямо конкретни лица, които застрашават перспективите за мирен и демократичен преход в Либия, и след това да ги включат в списък по същия начин, както международната общност включи в списък Кадафи и неговото най-близко обкръжение;

7.  Припомня, че враждуващите страни трябва да бъдат подведени под отговорност и да подлежат на съдебно преследване от националните съдилища или от Международния наказателен съд, който има юрисдикция по отношение на военни престъпления, престъпления срещу човечеството, геноцид и изнасилване като военно престъпление, извършени в Либия от 15 февруари 2011 г. насам, по силата на Резолюция № 1970 на Съвета за сигурност на ООН;

8.  Решително подкрепя усилията на Мисията на ООН за оказване на помощ в Либия (UNSMIL) и на новоназначения специален пратеник на ООН за Либия Бернардино Леон за насърчаване и улесняване на национален диалог между политиците и влиятелните действащи лица в Либия; настоятелно призовава международната общност да предприеме действия във връзка с положението в Либия чрез Организацията на обединените нации;

9.  Подкрепя Камарата на представителите в качеството ѝ на легитимен орган вследствие на изборите през юни 2014 г.; призовава временното правителство на Либия, избраната Камара на представителите и Събранието за изготвяне на конституция да изпълняват задачите си въз основа на принципите на правовата държава и правата на човека, в дух на приобщаване, в интерес на страната и за да се защитят правата на всички либийски граждани, включително религиозните малцинства; призовава всички страни да ги подкрепят и да се ангажират с широк политически диалог, за да се възстанови стабилността и да се постигне съгласие относно бъдещето; кани членовете на Камарата на представителите да посетят Европейския парламент и да се срещнат с новоизбраните му членове, за да установят парламентарни връзки с тях;

10.  Признава ключовата роля на жените за прехода в Либия и подчертава значението на пълното участие на жените в националния процес на вземане на решения в Либия и в създаването на национални институции на всички равнища;

11.  Подчертава, че либийските органи трябва да управляват експлоатацията и продажбата на петрол, и призовава международната общност да се въздържа от каквито и да било сделки с други действащи лица; изисква от международните дружества, които работят с Либия, да разкрият финансовите си сделки в енергийния сектор;

12.  Призовава Комисията и ЕСВД да координират действията на държавите членки в Либия и да съсредоточат подкрепата върху изграждането на държавни структури и на институции и съвместно с държавите членки, ООН, НАТО и регионалните партньори да подпомагат създаването на ефективни сили за сигурност, командвани и контролирани на национално равнище (въоръжени сили и полиция), които да могат да гарантират мира и реда в страната, както и да подкрепят парафирането на прекратяването на огъня в Либия и разработването на механизъм за неговия мониторинг; подчертава, че ЕС следва също така да даде приоритет на подпомагането с реформи на либийската съдебна система, както и на други области, които са от ключово значение за демократичното управление;

13.  Посочва, че Съюзът е стартирал мисия на ЕС за оказване на съдействие в областта на граничния контрол (EUBAM) в Либия, която до този момент не е могла да постигне целите си за подобряване на сигурността на границите на страната; отбелязва, че тази мисия е временно прекъсната, като по-голямата част от нейния персонал е репатриран поради условията, свързани със сигурността, с изключение на малък екип, преместен в Тунис; подчертава, че приносът на ЕС за сигурността, който се фокусира само върху граничната сигурност, е явно недостатъчен и непоследователен както от гледна точка на потребностите на страната, така и на предизвикателствата за регионалната сигурност, включително тази на ЕС; поради това призовава върховния представител да преразгледа мандата на мисията на Европейския съюз за оказване на съдействие в областта на граничния контрол с оглед на разработването на нова мисия по линия на ОПСО, която отчита изменената ситуация в Либия, особено по отношение на спешната необходимост от изграждане на държавност, укрепване на институциите и реформа на сектора на сигурността;

14.  Продължава да бъде загрижен поради разпространението на оръжия, боеприпаси и експлозиви и контрабандата на оръжия в Либия, което излага на риск стабилността в региона и населението му;

15.  Изразява дълбока загриженост във връзка с безпрецедентното пристигане по бреговете на Италия и Малта на лица, търсещи убежище, и незаконни мигранти, много от които тръгват от либийска територия; призовава ЕС за последващи действия по приоритетите, набелязани от Работната група по въпросите на Средиземноморието, както и за стартиране на политически диалог по въпросите на миграцията с либийското правителство веднага след като условията позволят това; изразява дълбоко съжаление за загубата на още 500 човешки живота, след като плавателният съд е бил блъснат от друг близо до Малта;

16.  Призовава ЕС и държавите членки да помогнат ефективно на Италия и да я подкрепят в похвалните й усилия за спасяване на човешки живот и за справяне с нарастващите миграционни потоци от Северна Африка, особено от Либия;

17.  Призовава за повторно отваряне и безпрепятствено функциониране на ВКБООН в Либия; призовава ЕС да продължи да предлага хуманитарна, финансова и политическа помощ в кризисните райони в Северна Африка и Близкия изток с цел справяне с първопричините на миграцията и хуманитарния натиск;

18.  Изразява дълбока загриженост относно все по-голямото присъствие на свързани с Ал Каида терористични групи и лица, които действат в Либия, и отново потвърждава необходимостта от борба с всички средства срещу заплахите за международния мир и международната сигурност, предизвикани от терористични актове, в съответствие с Устава на Обединените нации и международното право, включително приложимото международно право в областта на правата на човека, убежището и хуманитарното право;

19.  Повтаря непоколебимата подкрепа и ангажираност на ЕС с демократичните стремежи на народа на Либия, по-специално по време на настоящата криза и в демократичния преход на страната; призовава за засилено участие на ЕС в подкрепа на стабилността и демократичния преход в Либия;

20.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на либийското правителство и на Камарата на представителите, на генералния секретар на ООН, Арабската лига и Африканския съюз.

Резолюция на Европейския парламент от 18 септември 2014 г. относно отношенията между Израел и Палестина след войната в Газа и ролята на ЕС (2014/2845(RSP))

P8_TA(2014)0029 RC-B8-0117/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид Четвъртата женевска конвенция за защита на цивилни лица по време на война от 1949 г.,

—  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

—  като взе предвид временното споразумение за Западния бряг и ивицата Газа от 18 септември 1995 г.,

—  като взе предвид декларацията на Съвета за сигурност на ООН от 12 юли 2014 г.,

—  като взе предвид Споразуменията от Осло („Декларация на принципите на споразумението за временно самоуправление“) от 13 септември 1993 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно близкоизточния мирен процес от 30 август 2014 г., 16 декември 2013 г.,14 май 2012 г., 18 юли и 23 май 2011 г. и 8 декември 2009 г.,

—  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 27 август 2014 г. относно споразумението за прекратяване на огъня в Газа,

—  като взе предвид ежедневните доклади на Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) относно фактическото състояние на нещата,

—  като взе предвид изявлението на Съвета за сигурност на ООН от 12 юли 2014 г. и изявлението на генералния секретар на ООН Бан Ки-Мун от 13 юли 2014 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС за насърчаване на спазването на международното хуманитарно право,

—  като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях, както и Римския статут на Международния наказателен съд,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че най-новият конфликт в Газа причини човешки жертви и неприемливо страдание на гражданското население на двете страни, участващи в него;

Б.  като има предвид, че в ивицата Газа са убити повече от 2 000 палестинци — голяма част от тях цивилни лица, включително 503 деца — и повече от 10 000 палестинци са ранени, докато 66 израелски войници и 6 израелски цивилни лица, включително едно дете, са загубили живота си, а повече от 500 израелци са ранени в резултат на операцията „Защитен вал“, извършена от израелските отбранителни сили, както и в резултат на ракетния обстрел от страна на Хамас и други палестински въоръжени групи от Газа към Израел; като има предвид, че този придружен от насилие конфликт породи сериозна хуманитарна криза в Газа;

В.  като има предвид, че на 26 август 2014 г. беше постигнато споразумение за прекратяване на огъня, което сложи край на продължилите седем седмици враждебни действия в Газа; като има предвид, че Египет положи значителни усилия за договаряне на настоящото споразумение;

Г.  като има предвид, че съгласно споразумението за прекратяване на огъня на хуманитарната помощ следва да се предоставя достъп до Ивицата Газа през израелските пропускателни пунктове, контролно-пропускателният пункт Рафа следва да бъде отворен, а риболовната зона следва да бъде удължена до шест мили от бреговете на Газа;

Д.  като има предвид, че ако примирието бъде спазвано, в края на септември 2014 г. страните следва да започнат преговори по различни въпроси, свързани с положението в ивицата Газа; като има предвид, че тези разговори могат да включват въпроси като разоръжаването на въоръжените групировки в Газа и връщането на тленните останки на двамата израелски войници, загинали във въоръжения конфликт, освобождаването на палестинските затворници и премахването или облекчаването на блокадата на ивицата Газа, включително чрез възстановяване на морското пристанище и летището в областта,

Е.  като има предвид, че по данни на Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток над 1700 жилищни сгради са напълно или частично разрушени, а 40 000 са повредени, 17 болници и здравни клиники са разрушени и са повредени 136 училища на Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток, 60 джамии и 13 гробища също са били разрушени;

Ж.  като има предвид, че в Газа са разрушени цели квартали и жизненоважна инфраструктура, включително електроцентралата в Газа, която продължава да не функционира, в резултат на което ежедневно по 18 часа спира снабдяването с електричество и близо 450 000 жители все още нямат достъп до общинското водоснабдяване вследствие на повреди или ниско налягане;

З.  като има предвид, че палестински експерти са оценили стойността на разходите, необходими за възстановяването на Газа, на близо 8 милиарда щатски долара; като има предвид, че на 9 септември 2014 г. ООН и палестинското правителство отправиха призив към международните донори да предоставят 550 милиона щатски долара за продоволствена помощ, достъп до чиста вода, здравеопазване и образование като незабавна помощ след неотдавнашния конфликт; като има предвид, че е запланувано в Египет да се проведе международна донорска конференция за възстановяването на ивицата Газа;

И.  като има предвид, че 29 училищни сгради на Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток продължават да служат за сборни центрове за над 63 000 разселени лица;

Й.  като има предвид, че съгласно Организацията на ООН за прехрана и земеделие около 17 000 хектара обработваема земя са понесли съществени преки щети и половината от запасите на домашни птици в Газа са били загубени вследствие на преки попадения или липса на грижи поради ограничения достъп до земеделските земи в граничните райони;

К.  като има предвид, че в компетентността на ООН е да започне проучване с цел оценка на щетите, предизвикани на неговите структури;

1.  Поднася отново своите съболезнования на всички жертви на военния конфликт и на техните семейства; решително осъжда нарушенията на правата на човека и на международното хуманитарно право;

2.  Приветства споразумението за прекратяване на огъня, постигнато с посредничеството на Египет; признава и приветства ролята на Египет като посредник за постигане на примирие; подкрепя органите на Египет в тяхната по‑нататъшна дейност с израелците и палестинците с цел установяване на трайно примирие и изтъква стратегическата им роля като настоящ и бъдещ посредник за постигане на мирно решение; приветства някои неотдавнашни съобщения, съгласно които Египет предстои да започне разговори за сключване на трайно примирие;

3.  Настоятелно призовава ЕС да участва ефективно в усилията за предоставяне на спешна хуманитарна помощ и за възстановяване на ивицата Газа; призовава ЕС да участва пълноценно в провеждането на международната донорска конференция на 12 октомври 2014 г. в Кайро;

4.  Подчертава, че предоставянето на пълен и безпрепятствен достъп до хуманитарна помощ на населението в ивицата Газа трябва да бъде непосредствен приоритет; призовава настоятелно международната общност да увеличи усилията си в това отношение и да откликне на спешните призиви на Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци за допълнително финансиране; призовава всички заинтересовани участници в региона да улесняват незабавното предоставяне на хуманитарната помощ на нуждаещите се от основни стоки и услуги в Газа – особено що се отнася до услугите по електроснабдяване и водоснабдяване и специфичните нужди на децата; изразява своята загриженост във връзка с предполагаемите случаи на умишлено блокиране на доставката на хуманитарна помощ за Газа; подчертава същевременно, че от хуманитарната и финансова помощ на ЕС трябва да се възползва изцяло и по възможно най-ефективен начин палестинският народ, и че тя в никакъв случай не може да бъде използвана, пряко или косвено, за терористични действия;

5.  Приветства настоящия диалог между израелското правителство и палестинското правителство на националното съгласие в различни области и настоятелно призовава и двете страни да продължават по този път; същевременно настоятелно призовава палестинското правителство на националното съгласие да поеме незабавно цялата власт в ивицата Газа, така че Газа да не потъне в хаос и беззаконие; призовава в този смисъл за завършване на процеса на палестинско помирение, което следва да доведе до провеждането на скорошни парламентарни и президентски избори;

6.  Насърчава основните регионални участници, и по-специално Египет и Йордания, да продължат да полагат усилия за успокояване на обстановката; потвърждава отново своята решителна подкрепа за решението, основано върху съществуването на две държави въз основа на границите от 1967 г., с град Йерусалим като столица на двете държави — Държавата Израел и независимата, демократична, неразделена и жизнеспособна Държава Палестина — които съжителстват в мир и сигурност, което би означавало вдигане на блокадата на ивицата Газа; изтъква отново, че селищата са незаконни съгласно международното право и възпрепятстват мирния процес; настоятелно призовава всички институции на ЕС да насърчават връзките между Израел и съседните ѝ държави в областта на търговията, културата, науката, енергетиката, водоснабдяването и икономиката;

7.  Насърчава постигането на вътрешнопалестинско помирение между Хамас и Палестинската власт за полагане на съвместни усилия за възстановяването на Газа и за намиране на трайно политическо решение;

8.  Приветства готовността на ЕС да допринася за всеобхватно и устойчиво решение за повишаване на сигурността, благосъстоянието и просперитета както на палестинци, така и на израелци; отбелязва с удовлетворение факта, че ЕС ще разработи варианти за ефективни и всеобхватни действия в следните области: движение и достъп, изграждане на капацитет, проверки и мониторинг, хуманитарна помощ и възстановяване и рехабилитация след конфликти;

9.  Отново изразява подкрепата си за политиката на мирна съпротива на президента Махмуд Абас и осъжда всички прояви на тероризъм и насилие; призовава Европейския съюз и неговите държави членки да засилят подкрепата си за ръководството на президента Абас и неговата най-нова инициатива за преодоляване на конфликта;

10.  Подчертава, че съществуващото положение в ивицата Газа е неустойчиво и е благоприятно за екстремисти, което води до непрекъснато обновяване на цикъла на насилие; счита, че не съществува дългосрочна стабилност в Газа без възстановяване и икономическо възраждане, което се подкопава от липсата на свободно движение на хора и стоки; призовава за бързо възстановяване и рехабилитация на Газа и решително подкрепя донорската конференция, която ще се проведе на 12 октомври 2014 г. в Кайро;

11.  Отново настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да засилят своята политическа роля — и в рамките на Близкоизточната четворка — в усилията за постигане на справедлив и траен мир между израелци и палестинци; подкрепя върховния представител в нейните усилия да създаде будеща доверие перспектива за подновяване на мирния процес;

12.  Приветства факта, че ЕС е готов да подкрепя евентуален международен механизъм, одобрен от Съвета за сигурност на ООН, включително чрез повторно активиране и евентуално разширяване на обхвата и мандата на мисията на Европейския съюз за подпомагане на контролно-пропускателен пункт Рафа (EUBAM Rafah) и на полицейската мисия на Европейския съюз за палестинските територии (EUPOL COPPS) на място, както и стартирането на програма за обучение на митнически и полицейски служители на Палестинската власт, които ще бъдат разположени в Газа;

13.  Признава огромното значение на работата, извършена от Агенция на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток и от всички нейни служители по време на конфликта и след него; изразява своите съболезнования на Агенция на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток и на семействата на дванадесетте служители, загинали по време на конфликта; призовава ЕС и международните донори значително да увеличат своята подкрепа за задоволяване на нарасналите непосредствени нужди на засегнатото население, с които трябва да се справи Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток;

14.  Подчертава факта, че е наложително Палестинската власт, ЕС, Египет и Йордания да работят енергично, за да се гарантира, че терористични групировки в Газа и Западния бряг няма да имат възможност да се въоръжат отново или да подновят контрабандата на оръжия, производството на ракети и изграждането на тунели;

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председател на Комисията/върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на ООН, специалния пратеник на Близкоизточната четворка, Кнесета и правителството на Израел, президента на Палестинската власт и Палестинския законодателен съвет, парламента и правителството на Египет и парламента и правителството на Йордания.