Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2015 г. относно Пакистан, по‑специално положението след нападението над училището в Пешавар (2015/2515(RSP))
Европейският парламент,
— като взе предвид своите предходни резолюции относно Пакистан, и по-специално резолюциите от 27 ноември 2014 г.(1), 17 април 2014 г.(2), 10 октомври 2013 г.(3) и 7 февруари 2013 г.(4),
— като взе предвид изявленията на председателя на Европейския парламент от 16 декември 2014 г. и на председателите на подкомисията по правата на човека и на делегацията за връзки с държавите от Южна Азия от 17 декември 2014 г.,
— като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) относно нападението над училище в Пешавар, Пакистан, на 16 декември 2014 г., местното изявление на ЕС относно възобновяването на екзекуциите в Пакистан от 24 декември 2014 г. и изявлението за печата относно посещението на специалния представител на ЕС за правата на човека в Пакистан от 29 октомври 2014 г.,
— като взе предвид изявлението на лауреата на Нобелова награда за мир и на наградата „Сахаров“ Малала Юсуфзай от 16 декември 2014 г.,
— като взе предвид споразумението за сътрудничество между Пакистан и ЕС, петгодишния план на ангажиментите, стратегическия диалог между ЕС и Пакистан и схемата от търговски преференции ОСП+,
— като взе предвид изявленията на върховния комисар на ООН по правата на човека от 16 декември 2014 г. и на Комитета на ООН по правата на детето относно терористичното нападение над училище в Пешавар от 17 декември 2014 г.,
— като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,
— като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.,
— като взе предвид заключенията на Съвета от 16 ноември 2009 г. относно свободата на религия или вероизповедание, в които Съветът подчертава стратегическата важност на тази свобода и на противодействието на религиозната нетърпимост,
— като взе предвид доклада от 5 август 2011 г. до Общото събрание на ООН на специалния докладчик на ООН за правото на образование относно закрилата на образованието по време на извънредни ситуации,
— като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно регионалната роля на Пакистан и неговите политически отношения с ЕС(5),
— като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Пакистан е страна,
— като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че на 16 декември 2014 г. седем въоръжени лица извършиха смъртоносно нападение над армейско обществено училище в град Пешавар — който е обграден от три страни от „федерално администрираните племенни райони“ (FATA), — при което бяха убити над 140 души, включително 134 деца в училищна възраст, и бяха ранени още почти толкова;
Б. като има предвид, че това нападение предизвика огромен шок във и извън Пакистан и се възприема като най-жестокия терористичен акт в историята на Пакистан, което се засили от факта, че на военните сили бяха необходими осем часа, за да възвърнат контрола над училището; като има предвид, че много ученици и служители на училището са били екзекутирани и ранени през този интервал и че оцелелите след нападението лица продължават да бъдат сериозно травмирани;
В. като има предвид, че Малала Юсуфзай, най-младият в историята лауреат на Нобелова награда и лауреат на наградата „Сахаров“, беше простреляна в главата от талибански стрелци през октомври 2012 г. заради провеждането на кампания за образование за момичетата в Пакистан;
Г. като има предвид, че Техрик-и-Талибан Пакистан (ТТП) пое отговорност за масовото убийство и заяви, че една от причините за нападението над училището е да се отправи категорично послание към поддръжниците на Малала, която се застъпва за образование за жените и децата, както и „отмъщение“ срещу кампанията на армията срещу активистите;
Д. като има предвид, че след офанзивата на правителството срещу талибаните и други въоръжени групи, започнала в района на FATA, един от най-бедните райони в Пакистан, над един милион души са били разселени в Афганистан или в различни части на Пакистан;
Е. като има предвид, че свободата на религията и религиозната търпимост в Пакистан са заплашени от терористични прояви на насилие и от широко разпространената злоупотреба със законите срещу богохулството; като има предвид, че жените и момичетата са изложени в двойна степен — както на принудително приемане на друга вяра, така и на широко разпространено сексуално насилие;
Ж. като има предвид, че съгласно доклада на Световната коалиция за защита на образованието от нападения (GCPEA) през периода 2009—2012 г. са били извършени над 800 или повече нападения над училища в Пакистан; като има предвид, че активисти също така са наемали деца от училища и медресета, някои от които да бъдат атентатори самоубийци; като има предвид, че съгласно доклада най-малко 30 деца, десетки учители и друг образователен персонал, включително един провинциален министър на образованието, са били убити при нападения над училища и училищен транспорт между 2009 и 2012 г.;
З. като има предвид, че Комитетът на ООН по правата на детето предложи Пакистан да създаде система за бързо реагиране винаги когато са налице нападения над образователни институции с цел своевременното възстановяване и повторно изграждане и замяна на образователните материали, така че учениците/студентите да могат да се завърнат в училищата/университетите във възможно най-кратки срокове; като има предвид, че неотдавнашните промени в конституцията превърнаха достъпа до безплатно задължително образование в основно право;
И. като има предвид, че часове след нападението над армейското обществено училище в Пешавар министър-председателят Наваз Шариф отмени мораториума върху смъртното наказание, който беше наложен в продължение на шест години; като има предвид, че досега са били екзекутирани няколко осъдени на смърт затворници по обвинения, свързани с тероризъм; като има предвид, че според пакистански длъжностни лица 500 осъдени биха могли да бъдат екзекутирани през следващите седмици; като има предвид, че според оценките има 8 000 души с издадена смъртна присъда в Пакистан;
Й. като има предвид, че на 6 януари 2015 г. в отговор на масовото убийство в училището пакистанският парламент прие изменение на конституцията, което оправомощава военните съдилища през следващите две години да преследват по съдебен път заподозрените ислямистки бойци и би предоставило възможност задържаните обвиняеми да бъдат екзекутирани в рамките на няколко седмици; като има предвид, че като страна по Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Пакистан е задължен да защитава и да предприема мерки, за да гарантира основното право на справедлив съдебен процес и на него му е забранено използването на военни съдилища за съдебни процеси срещу цивилни лица, когато редовните съдилища функционират;
К. като има предвид, че неотдавна Пакистан ратифицира седем от деветте най-важни международни споразумения в областта на правата на човека, включително Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, които съдържат редица разпоредби относно правораздаването, правото на справедлив съдебен процес, равенството пред закона и недопускането на дискриминация;
Л. като има предвид, че препоръките на специалния докладчик на ООН относно независимостта на съдиите и адвокатите в нейния доклад от 4 април 2013 г. включват реформа на съдебната система, така че да се гарантира зачитането на основните права и ефективността на системата; като има предвид, че организациите в областта на правата на човека редовно обръщат внимание на корупцията в съдебната система;
М. като има предвид, че ЕС и Пакистан задълбочиха и разшириха своите двустранни връзки, както е видно от петгодишния план на ангажиментите, стартиран през февруари 2012 г., и от втория стратегически диалог между ЕС и Пакистан, проведен през март 2014 г.; като има предвид, че целта на петгодишния план на ангажиментите между ЕС и Пакистан е изграждането на стратегически отношения и установяване на партньорство за мир и развитие, основано на споделени ценности и принципи;
Н. като има предвид, че стабилността на Пакистан е от ключово значение за мира в Южна Азия и извън нея; като има предвид, че Пакистан играе важна роля за насърчаването на стабилността в региона и от него би могло да се очаква да служи за пример за укрепването на принципите на правовата държава и правата на човека;
1. Категорично осъжда бруталното масово убийство на ученици, извършено от фракционната група на пакистанските талибани Техрик-и-Талибан (TTP), като акт на страх и малодушие и поднася своите съболезнования на семействата на жертвите на нападението над училището в Пешавар, както и своята подкрепа за народа и органите на Пакистан;
2. Изразява своята пълна ангажираност за справянето със заплахата от тероризъм и религиозен екстремизъм, както и своята готовност за оказване на по-нататъшна подкрепа на правителството на Пакистан по този въпрос;
3. Очаква правителството на Пакистан да предприеме спешни и ефективни мерки, като спазва международно признатите стандарти за принципите на правовата държава, с цел справяне със заплахата за сигурността от страна на всички въоръжени групи, които извършват дейност в рамките на Пакистан и околните региони, без изключение; подчертава, че нито една форма на тероризъм или екстремизъм не следва да бъде подкрепяна от органите;
4. Призовава правителството на Пакистан да гарантира безопасността на училищата, както и да гарантира, че децата, независимо от техния пол, никога няма да бъдат сплашвани, когато посещават училище; счита, че правителството следва да демонстрира значително по-голяма решителност и да положи повече усилия за задържане и преследване по съдебен път на активисти на TTP и други лица, за които училищата представляват мишена за насилие, като липсата на такива действия ще подкопае доверието към правителството в международен план;
5. Припомня своето непрекъснато противопоставяне на смъртното наказание при всички обстоятелства; изразява съжаление относно решението на министър-председателя на Пакистан Наваз Шариф да отмени четиригодишен неофициален мораториум върху смъртното наказание и призовава за незабавното възстановяване на този мораториум;
6. Призовава правителството на Пакистан да запази законите за борба с тероризма за терористични актове, вместо да ги използва за съдебно преследване на обикновени наказателни дела; изразява дълбоко съжаление относно прибягването до ускорено военно правосъдие, на което липсват минимални условия на международните стандарти на принципите на правовата държава, и подчертава, че продължителното предоставяне на преференции по ОСП + е свързано с изпълнението на определени основни стандарти, залегнали в конвенции на ООН и МОТ;
7. Приветства волята на пакистанските политически партии да изготвят национален план за борба с тероризма; подчертава, че в борбата с тероризма и религиозния екстремизъм, от основно значение е да се работи върху причините в основата им, включително чрез преодоляване на бедността, гарантиране на религиозна толерантност и свобода на вероизповедание, укрепване на принципите на правовата държава и гарантиране на правото и безопасния достъп до образование за момичетата и момчетата; призовава за дългосрочна стратегия за предотвратяване на радикализацията на младите хора в Пакистан и за справяне с „мащабната криза в областта на образованието“, която ЮНЕСКО е установила за Пакистан, по-специално чрез увеличаване на инвестициите в една публично финансирана образователна система и чрез гарантиране на това религиозните училища да разполагат с материалите, от които се нуждаят с цел осигуряване на балансирано и приобщаващо образование за младите хора;
8. Настоятелно призовава правителството на Пакистан да спазва наскоро ратифицираните международни споразумения в областта на правата на човека, включително Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, които задължават органите да гарантират основното право на справедлив съдебен процес и им забраняват използването на военни съдилища за съдебни процеси срещу цивилни лица, когато редовните съдилища функционират;
9. Призовава за подновяване на международния ангажимент за борба с финансирането и подпомагането на терористични мрежи;
10. Призовава Комисията, заместник-председателя/върховeн представител Федерика Могерини, Европейската служба за външна дейност и Съвета да изразят пълна ангажираност за справяне със заплахата от тероризма и да окажат по-нататъшна подкрепа на правителството и народа на Пакистан с цел те да продължат да полагат усилия за изкореняването на тероризма;
11. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на ООН, на Съвета на ООН по правата на човека и на правителството и парламента на Пакистан.