Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Киргизстан и републиките от Централна Азия, и по-конкретно резолюцията от 15 декември 2011 г. относно настоящото положение на стратегията на ЕС за Централна Азия(1),

—  като взе предвид конституцията на Киргизстан, и по-специално членове 16, 31, 33 и 34 от нея,

—  като взе предвид международните задължения и инструменти по отношение на правата на човека, включително онези, съдържащи се в конвенциите на ООН относно правата на човека и в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, които гарантират правата на човека и основните свободи и забраняват дискриминацията,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), който гарантира свободата на словото, свободата на сдружаване, правото на зачитане на интимния, личния и семейния живот на отделни личности и правото на равенство, и забранява дискриминацията при упражняването на тези права,

—  като взе предвид Резолюция A/HRC/17/19 на Съвета на ООН по правата на човека от 17 юни 2011 г. и Резолюция A/HRC/27/32 на Съвета на ООН по правата на човека от 24 септември 2014 г. относно правата на човека, сексуалната ориентация и половата идентичност,

—  като взе предвид изявлението относно Киргизстан, направено от говорителя на Върховния комисар на ООН за правата на човека на 24 октомври 2014 г.,

—  като взе предвид статута на Киргизкия парламент като „партньор за демокрация“ в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ),

—  като взе предвид Резолюция 1984(2014) на ПАСЕ от 8 април 2014 г. относно искането за статут на „партньор за демокрация“ на Парламентарната асамблея, внесено от парламента на Киргизката република, и по-специално параграфи 15.24, 15.25 и 15.26 от нея,

—  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Киргизката република, от друга страна, и по-специално членове 2 и 92 от него,

—  като взе предвид насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека, приети през юни 2004 г. и преразгледани през 2008 г., както и насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица, приети от Съвета на 24 юни 2013 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (КПДЖ), приета през 1979 г.,

—  като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие и програмата за периода след 2015 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Киргизстан през последните години постигна голям напредък в сравнение с останалите страни в региона, най-вече като се превърна в парламентарната демокрация, увеличи усилията за борба с корупцията и се ангажира с универсалните стандарти в областта на правата на човека;

Б.  като има предвид, че ЕС несъмнено има интерес от мирен, демократичен и проспериращ в икономическо отношение Киргизстан; като има предвид, че ЕС пое ангажимент, по-специално чрез своята Стратегия за Централна Азия, да действа като партньор на страните в региона;

В.  като има предвид, че страните от Централна Азия са изправени пред редица общи предизвикателства, като например бедност и сериозни заплахи за човешката сигурност, както и необходимостта от укрепване на демокрацията, зачитането на правата на човека, доброто управление и правовата държава;

Г.  като има предвид, че всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права; като има предвид, че всички държави имат задължението да предотвратяват насилието и дискриминацията, включително въз основа на сексуалната ориентация, половата идентичност и изразяването на половата принадлежност;

Д.  като има предвид, че лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица трябва да се ползват от същите права на човека като всички други хора;

Е.  като има предвид, че Киргизката република през 1998 г. отмени считането за престъпление на хомосексуалността сред мъжете;

Ж.  като има предвид, че на 15 октомври 2014 г. Киргизкият парламент прие на първо четене законопроект № 6–11804/14, който съдържа изменения на Наказателния кодекс, Кодекса относно административната отговорност, Закона за мирните събрания и Закона за медиите, насочени към забрана на „насърчаването на нетрадиционни сексуални отношения по открит или непряк начин“, и предвижда лишаване от свобода до една година;

З.  като има предвид, че част от медиите и някои политически и религиозни лидери в тези държави все повече се стремят да сплашват ЛГБТИ лица, да ограничават техните права и да узаконяват насилието срещу тях;

И.  като има предвид, че множество държавни глави и правителствени ръководители, ръководни лица от ООН, правителствени и парламентарни представители, и Европейският съюз, включително Съветът, Парламентът, Комисията и бившият Върховен представител Аштън, твърдо осъдиха подобни закони „против пропагандата“;

Й.  като има предвид, че различните проявления на дискриминация, основани на пола, сексуалната ориентация и половата идентичност, са свързани, и като има предвид, че различни НПО и ООН отбелязаха, че неравенството между жените и мъжете остават значителни, и факта, че момичетата и жените в Киргизстан продължават да са жертва на злоупотреби, като отвличания и принудителни бракове, въпреки че законът от 1994 г., който ги забранява, беше укрепен през януари 2013 г.;

1.  Изразява дълбоко съжаление поради представянето на този законопроект и във връзка с всякакви действия, които биха могли да доведат до форми на жестоко, нечовешко и унизително отношение и призовава всички държави незабавно да сложат край на инкриминирането на хомосексуалността;

2.  Отново подчертава факта, че сексуалната ориентация и половата идентичност са въпроси, които попадат в областта на индивидуалното право на неприкосновеност на личния живот, както е гарантирано от международното право в областта на правата на човека, съгласно което равенството и недискриминацията трябва да се защитават, а свободата на изразяване трябва да се гарантира;

3.  Припомня на Киргизкия парламент неговите международни задължения и Споразумението за партньорство и сътрудничество с Европейския съюз, което включва пълно зачитане на правата на човека като съществен елемент от партньорството, и призовава за оттеглянето на законопроекта срещу „разпространението на информация за нетрадиционни сексуални отношения“, който той разглежда в момента;

4.  Отбелязва, че законопроектът, приет на първо четене, трябва да се гласува още два пъти, преди да премине за подпис към президента, и подчертава, че приемането на всякакво законодателство относно „нетрадиционните отношения“ не следва да бъде в противоречие със задълженията и ангажиментите на Киргизстан в областта на правата на човека;

5.  Призовава киргизките органи да потвърдят публично, че всички хора в Киргизстан имат право да живеят свободно без дискриминация и насилие, въз основа на тяхната сексуална ориентация и полова идентичност, и че всякакви противни на това право действия са незаконни и ще бъдат преследвани;

6.  Призовава Киргизкия парламент да следва препоръките на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа в Резолюция 1984 (2014) относно искането за статут на „партньор за демокрация“ и по-специално препоръки 15.24, 15.25 и 15.26;

7.  Призовава Киргизкия парламент да спазва конституцията на Киргизстан, включително член 16 от нея, който гласи, че „закони, които отхвърлят или се отклоняват от правата на човека и гражданските права и свободи не се приемат в Киргизката република“, и членове 31, 33 и 34, които потвърждават свободата на словото, свободата на информация и свободата на събранията, и да отхвърли законопроект 6–11804/14;

8.  Изразява дълбока загриженост относно отрицателните последици от обсъждането и евентуалното приемане на този законопроект, които допълнително задълбочават стигматизацията, дискриминацията и насилието спрямо ЛГБТИ лица; призовава политиците и религиозните лидери да се въздържат от реторика, насочена срещу ЛГБТИ, включително проповядващи вражда и омраза изказвания и подстрекаване към омраза;

9.  Изразява загриженост относно възможните последици от подобно законодателство за международните донори, неправителствените организации и хуманитарните организации, които работят по въпроси, свързани с ЛГБТИ и предпазване от ХИВ;

10.  Призовава Съвета на ООН по правата на човека да вземе под внимание, като част от предстоящия универсален периодичен преглед на Киргизстан, незачитането на принципите на равенство и недискриминация, изразено с този законопроект;

11.  Призовава органите на Киргизстан да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че защитниците на правата на човека могат да извършват своята дейност за насърчаване и защита на правата на човека без никакви пречки;

12.  Настоятелно призовава Киргизстан, в периода преди четиринадесетото заседание на Съвета за сътрудничество между ЕС и Киргизката република, да продължи с реформите, водещи до прозрачност, независимост на съдебната власт, междуетническо помирение и зачитане на правата на човека, тъй като те са основни фактори за дългосрочното устойчиво развитие на страната;

13.  Приветства напредъка, постигнат от киргизките органи в областта на правата на човека в периода между четвъртия и петия кръг на диалога относно правата на човека между ЕС и Киргизката република; настоятелно призовава киргизките органи да продължат напредъка в тази област;

14.  Призовава Комисията, Съвета и Службата за външна дейност да покажат ясно на киргизките органи, че евентуалното приемане на този законопроект би могло да се отрази на отношенията с ЕС, в съответствие с член 92, параграф 2 от Споразумението за партньорство и сътрудничество; също така призовава Съвета и Службата за външна дейност да повдигнат този въпрос на съответните международни форуми, като например Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Организацията на обединените нации;

15.  Призовава киргизките органи да гарантират, че твърденията за изтезания и нечовешко и унизително отношение се разследват незабавно и ефективно и че извършителите се изправят пред правосъдието; освен това призовава за освобождаване на всички лишени от свобода заради техните убеждения, и по-специално Азимжан Аскаров, в очакване на цялостно, безпристрастно и справедливо разследване, включително на неговите твърдения за изтезания и малтретиране;

16.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, на Киргизкия парламент и на президента на Киргизстан.

(1) OВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 91.