Резолюция на Европейския парламент от 11 февруари 2015 г. относно мерките за борба с тероризма (2015/2530(RSP))
Европейският парламент,
— като взе предвид членове 2, 3, 6, 7 и 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и членове 4, 16, 20, 67, 68, 70, 71, 72, 75, 82, 83, 84, 85, 86, 87 и 88 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
— като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално членове 6, 7, 8, член 10, параграф 1, членове 11, 12, 21, 47—50, 52 и 53 от нея,
— като взе предвид съобщението на Комисията от 20 юни 2014 г. относно окончателния доклад за изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност на ЕС през периода 2010—2014 г. (COM(2014)0365),
— като взе предвид доклада за 2014 г. на Европол за обстановката и тенденциите в ЕС, свързани с тероризма (TE-SAT),
— като взе предвид резолюцията, приета от Съвета за сигурност на ООН на 24 септември 2014 г., относно заплахите за световния мир и сигурност, предизвикани от терористични актове (Резолюция 2178 (2014)),
— като взе предвид Стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз, приета от Съвета на 25 февруари 2010 г.,
— като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2011 г. относно политиката на ЕС за борба с тероризма: главни постижения и бъдещи предизвикателства(1),
— като взе предвид своята препоръка до Съвета от 24 април 2009 г. относно проблема с профилирането, по-специално въз основа на етническа и расова принадлежност, в рамките на борбата срещу тероризма, правоприлагането, имиграцията, митническия и граничния контрол (2),
— като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно втория годишен доклад относно изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз(3),
— като взе предвид оценката на Европол на заплахите от организираната престъпност, ползваща се от интернет (iOCTA), за 2014 г.,
— като взе предвид оценката на Европол на заплахата от тежката и организираната престъпност в ЕС (SOCTA) за 2013 г.,
— като взе предвид разискванията по време на пленарното си заседание от 28 януари 2015 г. относно мерките за борба с тероризма,
— като взе предвид неофициалното заседание на Съвета по правосъдие и вътрешни работи (ПВР), проведено на 29 и 30 януари 2015 г. в Рига,
— като взе предвид резолюцията си от 17 декември 2014 г. относно подновяването на стратегията за вътрешна сигурност на Европейския съюз(4),
— като взе предвид изявлението, направено на неофициалното заседание на Съвета по ПВР на 11 януари 2015 г.,
— като взе предвид заключенията на Съвета по ПВР от 9 октомври и 5 декември 2014 г.,
— като взе предвид доклада на координатора на ЕС за борба с тероризма до Европейския съвет, представен на 24 ноември 2014 г. (15799/14),
— като взе предвид работната програма на Комисията за 2015 г., публикувана на 16 декември 2014 г. (COM(2014)0910),
— като взе предвид съобщението на Комисията от 15 януари 2014 г., озаглавено „Предотвратяване на радикализацията, водеща до тероризъм и екстремистко насилие: укрепване на реакцията на ЕС“ (COM(2013)0941),
— като взе предвид становището на Работната група за защита на личните данни по член 29 относно прилагането на концепциите за необходимост и пропорционалност и защитата на данните в сектора на правоприлагането (Становище 01/2014),
— като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 8 април 2014 г. по съединени дела C-293/12 и C-594/12, Digital Rights Ireland Ltd и Seitlinger и др., и становището на Правната служба на Парламента относно тълкуването на това решение,
— като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,
A. като има предвид, че тероризмът и тласкащият към насилие екстремизъм са сред основните заплахи за нашата сигурност и нашите свободи;
Б. като има предвид, че неотдавнашните трагични събития в Париж отново ни напомнят, че Европейският съюз е изправен пред непрекъсната и нарастваща терористична заплаха, която през изминалото десетилетие засегна сериозно няколко от нейните държави членки, като нападенията бяха насочени не само срещу хората, но и срещу ценностите и свободите, на които се основава Съюзът;
В. като има предвид, че сигурността е едно от правата, гарантирани от Хартата на основните права на ЕС, но че основните права, гражданските свободи и пропорционалността са съществен елемент за успешното провеждане на политиките за борба с тероризма;
Г. като има предвид, че стратегиите за превенция в областта на борбата срещу тероризма следва да се основават на многостранен подход, насочен към непосредствена борба с подготовката на нападения на територията на ЕС, но също така към интегрирането на необходимостта от борба с първопричините за тероризма; като има предвид, че тероризмът представлява глобална заплаха, на която трябва да се реагира на местно, национално, европейско и световно равнище с цел укрепване на сигурността на гражданите, защита на основните ценности, а именно свободата, демокрацията и правата на човека, както и спазване на международното право;
Д. като има предвид, че жестоките терористични нападения на европейска територия, извършени от 11 септември 2001 г. насам, последното от които беше през януари 2015 г., оказаха значително въздействие върху усещането за сигурност на гражданите на ЕС и на постоянно пребиваващите в ЕС лица; като има предвид, че положението по отношение на сигурността в Европа се промени драматично през последните години вследствие на нови конфликти и сътресения в непосредствена близост до ЕС, вследствие на бързото развитие на нови технологии и на обезпокоително нарастващата радикализация, която води до насилие и тероризъм както в ЕС, така и в съседните държави;
Е. като има предвид, че разпространяването на терористична пропаганда се улеснява от използването на интернет и социалните медии; като има предвид, че кибертероризмът позволява на терористичните групировки да установяват и поддържат връзки без физическото препятствие, което представляват границите, като по този начин се намалява необходимостта те да разполагат с бази или убежища в различни страни;
Ж. като има предвид, че Европейският съюз е изправен пред сериозна и нарастваща заплаха, породена от т.нар. „чуждестранни бойци от ЕС“, а именно лицата, които пътуват до държава, различна от тяхната държава на пребиваване или от тази, на която са граждани, за целите на извършването, планирането или подготовката на терористични актове или предоставянето или получаването на терористично обучение, включително във връзка с въоръжени конфликти; като има предвид, че приблизително 3 500 до 5 000 граждани на ЕС са напуснали домовете си, за да станат чуждестранни бойци при избухването на войната и насилието в Сирия, Ирак и Либия, което представлява огромно предизвикателство за сигурността на гражданите на ЕС;
1. Осъжда най-категорично зверствата, извършени в Париж, и отново потвърждава своето най-дълбоко съчувствие към народа на Франция и семействата на жертвите, както и съпричастността си с него в борбата срещу тероризма и срещу нападението, извършено над демократичните ценности и свободи;
2. Остро и категорично осъжда всички терористични актове, насърчаването на тероризма, прославянето на тези, които участват в тероризъм и пропагандирането на насилствени екстремистки идеологии, където и по света да се случват тези неща или където и да се проповядват; подчертава, че няма свобода без сигурност и няма сигурност без свобода;
3. Отбелязва с тревога бързо нарастващия брой граждани на ЕС, които заминават в зони на конфликти, за да се присъединят към терористични организации, а по-късно се връщат на територията на ЕС и представляват опасност за вътрешната сигурност на ЕС и за живота на гражданите на ЕС; отправя искане към Комисията да предложи ясно и общо определение за понятието „чуждестранни бойци от ЕС“ с оглед увеличаването на правната сигурност;
4. Подчертава необходимостта от повече специализирани мерки за справяне с проблема, възникващ във връзка с гражданите на ЕС, които пътуват, за да се бият за терористични организации в чужбина; потвърждава, че макар и в някои случаи да може да се търси наказателно преследване, следва да се прилагат други мерки за предотвратяване на радикализацията, водеща до тласкащ към насилие екстремизъм, за прекратяване на пътуването на европейски и други чуждестранни бойци и за разглеждане на въпроса за завърналите се; призовава държавите членки и Комисията да разработят най-добри практики въз основа на практиките на онези държави членки, които са приели успешни стратегии, планове за действие и програми в тази област;
Борба с първопричините на тероризма и радикализацията, водеща до тласкащ към насилие екстремизъм:
5. Подчертава, че справянето със заплахата, произтичаща от тероризма като цяло, изисква наличието на стратегия за борба срещу тероризма, основаваща се на многопластов подход, който да позволява да се разглеждат всеобхватно лежащите в основата й фактори като радикализацията, водеща до тласкащ към насилие екстремизъм, да се развива социалното сближаване, приобщаването, политическата и религиозната търпимост, да се избягва изолирането в гета, да се анализира подбуждането в интернет към извършване на терористични действия и да му се противодейства, да се предотвратяват пътувания с цел присъединяване към терористични организации, да се предотвратява и осуетява набирането на участници във въоръжени конфликти, да се възпрепятства осигуряването на финансова подкрепа за терористични организации и отделни лица, чиято цел е да се присъединят към тях, да се гарантира строго съдебно преследване, когато това е необходимо, и на правоприлагащите органи да се предоставят необходимите инструменти за изпълнение на техните задължения при пълно зачитане на основните права;
6. Призовава държавите членки да инвестират в образователни програми, които да бъдат насочени към основните причини за радикализацията, в това число образователни програми, насърчаване на интеграцията, социалното приобщаване, провеждането на диалог, участието, равенството, толерантността и разбирателството между различните култури и религии, както и програми за реабилитиране;
7. С дълбока загриженост обръща внимание на явлението радикализация в затворите и насърчава държавите членки да обменят най-добри практики в тази област; настоява да се отдели специално внимание на затворите и условията на задържане, като се предвидят целенасочени мерки за преодоляване на радикализацията в тази среда; призовава държавите членки да положат повече усилия за подобряване на административните системи на затворите с оглед улесняване на откриването на задържани лица, които участват в подготовката на терористични актове, наблюдение и предотвратяване на процесите на радикализация и за създаване на специфични програми за реабилитиране и дерадикализация;
8. Подчертава неотложната необходимост от засилване на мерките за предотвратяване на радикализацията и от насърчаване на програми за дерадикализация чрез оправомощаване и приобщаване на общностите и гражданското общество на национално и местно равнище, за да се спре разпространението на екстремистки идеологии; призовава Комисията да усили мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията (RAN), която обединява всички заинтересовани страни, участващи в разработването на кампании за борба с радикализацията и в изграждането на структури и процеси за дерадикализация на завръщащите се чуждестранни бойци, и непосредствено да се противопостави на екстремистките идеологии чрез предоставянето на положителни алтернативи;
9. Подкрепя приемането на европейска стратегия за противодействие на терористичната пропаганда, радикалните мрежи и набирането онлайн, която да се опира на вече положените усилия и на предприетите инициативи на междуправителствена и доброволна основа с оглед на по-нататъшния обмен на най-добри практики и успешни методи в тази област;
10. Призовава за приемането на препоръка на Съвета относно националните стратегии за предотвратяване на радикализацията, която да засегне широк кръг от факторите, залегнали в основата на радикализацията, и която да съдържа препоръки до държавите членки относно създаването на програми за прекратяване на участието, реабилитация и дерадикализация;
Прилагане и преглед на съществуващите мерки за правоприлагане:
11. Призовава държавите членки да се възползват оптимално от съществуващите платформи, бази данни и системи за предупреждение на европейско равнище като Шенгенската информационна система (ШИС) и Системата за предварителна информация за пътниците (Cистема API);
12. Подчертава, че свободното движение в рамките на Шенгенското пространство представлява една от най-важните свободи на Европейския съюз и поради това изключва всякакви предложения за временно прекратяване на действието на Шенгенската система и насърчава вместо това държавите членки да усилят съществуващите правила, които вече включват възможността за временно въвеждане на проверки на документи, както и да използват по-добре системата ШИС II; отбелязва, че вече могат да се извършват целенасочени проверки на лица, които пресичат външните граници;
13. Поема ангажимент да положи усилия за приключване на работата по директивата на ЕС относно резервационните данни на пътниците до края на годината; ето защо настоятелно призовава Комисията да разясни последиците от решението на Съда относно Директивата за запазване на данни(5) и нейното потенциално въздействие върху директивата на ЕС относно резервационните данни на пътниците; насърчава Съвета да постигне напредък по пакета за защита на личните данни, така че тристранните срещи по двата пакета — директивата на ЕС относно резервационните данни на пътниците и пакета за защита на личните данни, да биха могли да се провеждат едновременно; насърчава Комисията да покани независими експерти от правоприлагащите органи, органите за сигурност и разузнавателните служби и представители на Работната група по член 29, които да изложат своите становища и принципи относно необходимостта и пропорционалността на резервационните данни на пътниците в светлината на нуждите в областта на сигурността;
14. Призовава Комисията незабавно да направи оценка на настоящите инструменти, а след това редовно да извършва тази оценка, и да предприеме съответно оценяване на все още наличните пропуски в борбата срещу тероризма, като Европейският съвет извършва редовно оценка на заплахите, пред които е изправен Съюзът, с цел да осигури на Съюза и на неговите държави членки възможност за предприемане на ефективни действия; призовава Комисията и Съвета да подкрепят обновяването на пътната карта за борба с тероризма, която дава ефективен отговор на съществуващите заплахи и предоставя реална сигурност за всички, като същевременно се гарантират правата и свободите, които са основополагащи принципи на Европейския съюз;
15. Подчертава, че важен аспект на борбата срещу тероризма трябва да бъде включването на политики за защита и подкрепа на жертвите и техните семейства; поради това призовава всички държави членки да прилагат правилно Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления;
16. Счита, че борбата с трафика на огнестрелни оръжия следва да бъде приоритет за ЕС в борбата срещу тежката и организираната международна престъпност; убеден е по-конкретно, че трябва да бъде укрепено още повече сътрудничеството, що се отнася до механизмите за обмен на информация, както и проследяването и унищожаването на забранени оръжия; призовава Комисията спешно да оцени съществуващите разпоредби на ЕС относно движението на незаконни огнестрелни оръжия, взривни устройства и трафика на оръжие, които са свързани с организираната престъпност;
17. Приветства предстоящото приемане на европейско равнище на актуализирана правна уредба за борба с изпирането на пари като решителна стъпка, която следва да се приложи на всички равнища, за да се гарантира нейната ефективност и по този начин да се атакува един значителен източник на финансиране на терористичните организации;
18. Призовава държавите членки да засилят съдебното сътрудничество помежду си въз основа на наличните инструменти на ЕС, като например Европейската информационна система за съдимост (ECRIS), европейската заповед за арест и европейската заповед за разследване;
Вътрешна сигурност на ЕС и прилагане на правото на ЕС и възможности на агенциите
19. Призовава всички държави членки да предотвратяват движението на лица, заподозрени в тероризъм, чрез засилване на контрола по външните граници, чрез извършване на по-систематични и по-ефективни проверки на пътните документи, чрез противодействие на незаконния трафик на оръжия и на използването на документи за идентичност с цел измама, както и чрез определяне на рисковите области;
20. Отбелязва със загриженост нарастващото използване на интернет и на комуникационните технологии от страна на терористични организации с цел обмен на информация, планиране на нападения и разпространяване на пропаганда; призовава интернет дружествата и дружествата, управляващи социалните медии, да си сътрудничат с правителствата и правоприлагащите органи, както и с гражданското общество, за да противодействат на този проблем, като същевременно се гарантира неотменното спазване на основните принципи на свободата на изразяване и на правото на неприкосновеност на личния живот; подчертава, че мерките, ограничаващи използването и разпространяването на данни в интернет за целите на борбата срещу тероризма, трябва да бъдат необходими и пропорционални;
21. Отново заявява, че всяко събиране и споделяне на данни, включително от агенции на ЕС като Европол, следва да се извършва в съответствие със законодателството на ЕС и националното законодателство и да се основава на съгласувана рамка за защита на данните, която предлага правно обвързващи стандарти за защита на личните данни на равнището на ЕС;
22. Насърчава решително подобряването на обмена на информация между правоприлагащите органи на държавите членки и агенциите на ЕС; освен това подчертава необходимостта от подобряване, засилване и ускоряване на световния обмен на информация в областта на правоприлагането; призовава за повишаване на ефективността на оперативното сътрудничество между държавите членки и трети държави чрез използване на такива ценни съществуващи инструменти като съвместните екипи за разследване, Програмата за проследяване на финансирането на тероризма и споразуменията относно резервационните данни на пътниците (PNR), както и чрез извършване на по-бърз и по-ефикасен обмен на съответни данни и информация при спазване на подходящи предпазни мерки в областта на защитата на данните и неприкосновеността на личния живот;
23. Призовава Комисията и Съвета да извършат цялостна оценка на мерките на ЕС за борба с тероризма и свързаните мерки, по-специално по отношение на прилагането им в законодателството и в практиката в държавите членки, и на степента, в която държавите членки сътрудничат с агенциите на ЕС в тази област, по-специално Европол и Евроюст, както и да извършат съответна оценка на все още съществуващите пропуски, като използват процедурата, предвидена в член 70 от ДФЕС, и да въведат този процес на оценка като част от Европейската програма за сигурност;
24. Подчертава, че е необходимо европейските агенции и националните правоприлагащи органи да насочат вниманието си към прекъсване на основните източници на приходи за терористичните организации, включително прането на пари, трафика на хора, както и незаконната търговия с оръжие; във връзка с това призовава за пълното прилагане на законодателството на ЕС в тази област с цел постигане на координиран подход в рамките на целия ЕС; отбелязва, че държавите членки предоставят само 50% от информацията, свързана с тероризма и организираната престъпност, на Европол и Евроюст;
25. Приканва държавите членки да използват по-добре уникалните възможности на Европол, като гарантират, че националните единици предоставят съответната информация на Европол по-системно и с рутина; освен това подкрепя създаването в рамките на Европол на европейска платформа за борба с тероризма с цел максимално увеличаване на неговия оперативен и технически капацитет и на капацитета за обмен на разузнавателни данни;
26. Подчертава необходимостта да се увеличи ефективността и координирането на реакцията на наказателното правосъдие чрез Евроюст, да се хармонизира криминализирането на правонарушенията, свързани с чуждестранни бойци в целия ЕС, за да се осигури наличието на правна рамка, както и за да се улесни трансграничното сътрудничество, да се избягват пропуски в наказателно преследване и да се реагира на практическите и правните предизвикателства, възникващи при събирането и допустимостта на доказателства в случаи на тероризъм, чрез актуализиране на Рамково решение 2008/919/ПВР;
27. Призовава за силен демократичен и съдебен надзор на политиките за борба с тероризма и разузнавателната дейност в рамките на ЕС, като се прилага изцяло независим демократичен контрол, и настоява сътрудничеството в областта на сигурността да бъде в строго съответствие с международното право;
Приемане на външна стратегия на ЕС за борба с международния тероризъм:
28. Призовава ЕС да се застъпва активно за световно партньорство за борба срещу тероризма и да работи в тясно сътрудничество с регионални организации като Африканския съюз, Съвета за сътрудничество в Персийския залив и Лигата на арабските държави, и по-специално със съседните на Сирия и Ирак държави и с държавите, засегнати драстично от конфликта, като Йордания, Ливан и Турция, както и с ООН и по-специално неговия Комитет за борба с тероризма; във връзка с това призовава за засилване на диалога между експерти от ЕС и тези държави в областта на развитието и в областта на сигурността;
29. Подчертава по-специално, че е необходимо ЕС, неговите държави членки и партньорски държави да поставят принципите на правовата държава и зачитането на основните права в основата на стратегията си за борба с международния тероризъм; подчертава освен това, че външните дейности на Съюза за борба с международния тероризъм следва да бъдат насочени на първо място към предотвратяването, борбата и наказателното преследване на тероризма;
30. Призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да приеме външна стратегия на ЕС за борба с международния тероризъм, която да е насочена към премахване на източниците на международния тероризъм и към превръщане на борбата срещу тероризма в неразделна част на политиката; призовава Комисията и ЕСВД да разработят стратегия за сътрудничество с трети държави за борба срещу тероризма, като същевременно се гарантира спазването на международните стандарти в областта на правата на човека;
31. Настоятелно призовава ЕС да преразгледа своята стратегия за Южното Средиземноморие като част от провеждания в момента преглед на европейската политика за съседство, както и да се съсредоточи върху оказването на подкрепа за тези страни и участници, които действително се ангажират със споделени ценности и провеждане на реформи;
32. Подчертава, че в плановете за действие и в политическия диалог между ЕС и неговите партньорски държави е необходимо акцентът да се постави върху предотвратяването и противодействието на радикализацията, включително чрез засилване на международното сътрудничество, като се използват съществуващите програми и капацитет, и като се работи с участници от гражданското общество в държави, представляващи интерес в борбата срещу терористичната и радикалната пропаганда чрез интернет и други средства за комуникация;
33. Подчертава, че за една цялостна стратегия на ЕС относно мерките за борба с тероризма ЕС трябва също така да използва пълноценно външната си политика и политиката за развитие с цел противодействие на бедността, дискриминацията и маргинализацията, водене на борба срещу корупцията и насърчаване на доброто управление, както и с цел предотвратяване и разрешаване на конфликти, като се има предвид, че всеки един от тези елементи допринася за маргинализирането на определени групи и слоеве на обществото, което от своя страна ги прави по-податливи на пропаганда от страна на екстремистки групировки;
o o o
34. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, на Комисията, и на парламентите на държавите членки.
Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени, във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи и за изменение на Директива 2002/58/EО (OB L 105, 13.4.2006 г., стр. 54).