Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. за предоставянето на информация за храните на потребителите, за изменение на регламенти (ЕО) № 1924/2006 и (ЕО) № 1925/2006 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 87/250/ЕИО на Комисията, Директива 90/496/ЕИО на Съвета, Директива 1999/10/ЕО на Комисията, Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, Директиви 2002/67/ЕО и 2008/5/ЕО на Комисията и Регламент (ЕО) № 608/2004(1) на Комисията („Регламент относно предоставянето на информация за храните на потребителите“), и по-специално член 26, параграфи 6 и 7 от него,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 17 декември 2013 г. относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за месо, използвано като съставка (COM(2013)0755), и придружаващия го работен документ на службите на Комисията от 17 декември 2013 г., озаглавен „Етикетиране на произхода за месо, използвано като съставка: нагласите на потребителите, осъществимостта и въздействието на различни възможни сценарии“ (SWD (2013) 0437),

—  като взе предвид Регламент на Комисията за прилагане (ЕС) № 1337/2013 от 13 декември 2013 г. за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета относно посочването на страната на произход или мястото на произход за прясно, охладено или замразено месо от свине, овце, кози и домашни птици(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2014 г. относно посочения по-горе регламент за изпълнение на Комисията от 13 декември 2013 г.(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно продоволствената криза, измамите в рамките на хранителната верига и борбата срещу тях(4),

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно етикетиране на страната на произход на месото в преработените храни (O-000091/2014 – B8‑0101/2015),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че в член 26, параграф 6 от Регламента за предоставянето на информация за храните на потребителите се изисква Комисията да представи доклад на Европейския парламент и на Съвета в срок до 13 декември 2013 г. относно задължителното обозначаване на страната на произход или мястото на произход на месото, използвано като съставка;

Б.  като има предвид, че член 26, параграф 7 от гореспоменатия регламент предвижда, че в доклада трябва, наред с другото, да се отчита необходимостта от информиране на потребителя, приложимостта на предвиденото задължително посочване на страната на произход или мястото на произход, както и анализ на разходите и ползите от въвеждането на такива мерки; като има предвид, че освен това той предвижда, че докладът може да бъде придружен от предложения за изменение на съответните разпоредби от законодателството на ЕС;

В.  като взе предвид, че на 17 декември 2013 г. Комисията публикува своя доклад относно задължителното посочване на страната на произход или мястото на произход за месо, използвано като съставка, и придружаващия го работен документ на службите на Комисията, озаглавен „Етикетиране на произхода за месо, използвано като съставка: нагласите на потребителите, осъществимостта и въздействието на различни възможни сценарии“;

Г.  като има предвид, че според проучванията в зависимост от държавата членка между 30 и 50 % от общия обем на месото от заклани животни се преработва в месни съставки за храни, предимно в мляно месо, месни заготовки и месни продукти;

Д.  като има предвид, че Комисията продължава да не прави никакви последващи законодателни предложения и заключава, че ще бъдат предприети допълнителни подходящи мерки след разисквания в Европейския парламент и Съвета;

Е.  като има предвид, че съгласно горепосочения доклад на Комисията относно задължителното посочване на държавата на произход или мястото на произход за месо, използвано като съставка, съществуващите системи за проследяване в ЕС не са подходящи за предаване на информация за произхода по хранителната верига;

Ж.  като има предвид, че в член 26, параграф 2 от Регламента относно предоставянето на информация за храните на потребителите се предвижда, че посочването на страната на произход или мястото на произход е задължително, когато липсата на посочване може да заблуди потребителя по отношение на истинската страна на произход или място на произход на храната, особено ако придружаващата я информация или етикетът като цяло предполагат, че тя произхожда от различна страна или място;

З.  като има предвид, че оценката на въздействието, която подкрепи Регламента относно предоставянето на информация за храните на потребителите, показа, че произходът на месото се оказва от първостепенно значение за потребителите в целия ЕС(5);

И.  като има предвид, че според проучването на потребителите от 2013 г., извършено от Консорциума за оценка на хранителната верига, сред различните групи храни, обхванати от проучването, храните на основата на месо са начело на списъка, когато става въпрос за интерес относно етикетирането на произход; като има предвид, че въз основа на едно по-целенасочено проучване по отношение на различните видове продукти на основата на месо резултатите от проучването сочат, че за над 90% от респондентите е важно произходът да бъде посочен на етикета;

1.  Отбелязва, че посочването на произхода е задължително за говеждото месо и продуктите от говеждо месо в ЕС вследствие на кризата със спонгиформната енцефалопатия по говедата (СЕГ)(6) и че правилата на ЕС за етикетиране на говеждото месо са в сила от 1 януари 2002 г.; отбелязва, че тези изисквания за етикетиране вече включват място на раждане, отглеждане и клане;

2.  Счита, че горепосочените изисквания, приложими за непреработеното говеждо месо и продуктите от говеждо месо, са повишили очакванията на потребителите по отношение на информацията относно произхода на други видове прясно месо, които широко се консумират в ЕС, както и на месо, използвано като съставка в преработените храни;

3.  Отбелязва, че съображение 31 от Регламента относно предоставянето на информация за храните на потребителите подчертава факта, че произходът на месото е от първостепенно значение за потребителите и в резултат на това потребителите очакват да бъдат надлежно информирани за страната на произход на месото; освен това изтъква, че съображение 31 предвижда, че задължителните изисквания за етикетиране следва да отчитат принципа на пропорционалност и административната тежест за стопанските субекти в хранителната промишленост и за правоприлагащите органи;

4.  Подчертава, че 90% от дружествата в месопреработвателния сектор са МСП; подчертава специалната роля на МСП за създаването на растеж и работни места, техния принос за конкурентоспособността на икономиката на ЕС и техния ангажимент за безопасни и висококачествени храни; счита, че създаването на равнопоставени условия на конкуренция за стопанските субекти в сектора е от съществено значение;

5.  Изразява отново своята загриженост относно потенциалното въздействие на измамите с храни върху безопасността на храните, здравето на потребителите, доверието на потребителите, функционирането на хранителната верига и стабилността на цените на селскостопанските продукти и подчертава значението на разглеждането на измамите с храни като въпрос от първостепенно значение, като по този начин се постигне бързо възстановяване на доверието на европейските потребители;

6.  Счита, че посочването на страната на произход или мястото на произход при етикетирането на месо и месни продукти само по себе си не предотвратява измамите, но че една строга система за проследяване все пак допринася за установяването на потенциални нарушения и за предприемането на мерки срещу тях; отбелязва, че неотдавнашните скандали, свързани с храните, включително измамната подмяна на говеждо месо с конско, показаха, че по-строгите правила за проследяването и информацията за потребителите са както необходими, така и желани от потребителите; посочва, че по-строгите правила относно проследимостта на храните ще позволяват на органите също така да разследват по-ефективно случаите на измами с храни;

7.  Подчертава колко е важно конското месо да се разглежда в контекста на месото, използвано като съставка в преработени храни наред с говеждото, свинското, овчето, козето месо и месото от домашни птици, тъй като то представлява значителен дял от месото, използвано в преработени храни;

8.  Подчертава освен това факта, че в доклада на Комисията се признава, че повече от 90 % от откликналите потребители са на мнение, че е важно произходът на месото да бъде обозначаван върху етикета на преработени хранителни продукти(7); отбелязва, че това е един от няколко фактора, които могат да оказват въздействие върху поведението на потребителите;

9.  Счита, че етикетирането на произхода на месото, използвано като съставка в храните, ще гарантира по-добра проследимост по веригата за доставки на храни, по-стабилни връзки между доставчиците на месо и месопреработвателите и по-голямо старание от страна на стопанските субекти в хранителната промишленост при избора на техните доставчици и продукти;

10.  Счита, че при етикетирането на храните следва да се взема предвид прозрачността на информацията и нейната разбираемост за потребителите, като същевременно се позволява на предприятия от ЕС да функционират по икономически рентабилен начин и при условия, приемливи за покупателната способност на потребителите;

11.  Изтъква, че що се отнася до въздействието върху цените, резултатите от научни изследвания, проведени от една френска организация на потребителите, се различават значително от констатациите в доклада на Комисията относно разходите за въвеждане на етикетиране за указване на страната на произход; препоръчва този въпрос да бъде допълнително проучен с цел да се добие по-ясна представа за възможното въздействие върху цените, при условие че такъв преглед се извършва заедно с организациите на потребителите и няма да забави законодателни предложения;

12.  Отбелязва, че от април 2015 г. обозначаването на държавата на произход върху етикета ще стане задължително за непреработено свинско, овче, козе и птиче месо; като се има предвид фактът, че това трябва да се вземе предвид при оценката на разходите за предоставяне на информация за произхода на тези видове месо, когато се използват като съставка;

13.  Отбелязва, че валидното понастоящем доброволно предоставяне на информация за произход може да предостави на потребителите подвеждаща информация;

14.  Призовава Комисията да извърши преглед на тези доброволни системи за етикетиране на произхода и да предложи ясни, последователни, съгласувани и приложими правила, когато производителите решават да прилагат доброволното обозначаване на произхода върху етикета;

15.  Отбелязва също така, че въпреки че съгласно посоченото в доклада на Комисията изискването за етикетиране ЕС/извън ЕС би било по-евтина алтернатива, научните изследвания, проведени от Европейското бюро на съюзите на потребителите (BEUC), които обхващат няколко държави членки, са установили, че това решение не би било приемливо за потребителите(8);

16.  Счита, че Комисията следва да проучи допълнително практиката (която вече е доста разпространена) между някои европейски търговци на дребно и производители по отношение на етикетирането на произхода на месото в преработените храни и да докладва за своите констатации;

17.  Отново призовава Комисията да предприеме всички необходими стъпки с цел превръщане на превенцията и на борбата срещу измамите с храни в неразделна част от политиката на ЕС и с цел преодоляване на структурните слабости в рамките на хранителната верига като цяло, преди всичко чрез провеждането на засилен и по-строг контрол;

18.  Изисква от Комисията да приеме акт за изпълнение за прилагане на член 26, параграф 3 от Регламента за предоставянето на информация за храните на потребителите относно обозначаването на страната на произход на основните съставки, когато тя не съвпада с тази на хранителния продукт;

19.  Настоятелно призовава Комисията да придружи своя доклад със законодателни предложения, като направи задължително указването на произхода на месото в преработените храни с цел осигуряване на по-голяма прозрачност по цялата хранителна верига и по-добро осведомяване на европейските потребители, като същевременно взема под внимание своите оценки на въздействието и избягва прекомерните разходи и административната тежест;

20.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 18. (2) ОВ L 335, 14.12.2013 г., стр. 19. (3) Приети текстове, P7_TA(2014)0096. (4) Приети текстове, P7_TA(2014)0011. (5) Виж работния документ на службите на Комисията от 30 януари 2008 г., придружаващ предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за предоставянето на информация за храните на потребителите — доклад за оценка на въздействието относно общи въпроси, свързани с етикетирането на храните (SEC(2008)0092). (6) Регламент (ЕО) № 1760/2000 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юли 2000 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на едър рогат добитък и относно етикетирането на говеждо месо и продукти от говеждо месо и за отмяна на Регламент (ЕО) № 820/97 на Съвета (ОВ L 204, 11.8.2000 г., стр. 1). (7) COM(2013)0755, стр. 7. (8) http://www.beuc.org/publications/2013-00043-01-e.pdf