Европейският парламент,

—  като взе предвид преамбюла на Договора за Европейския съюз (ДЕС), по‑специално тире 2 и тирета 4—7 от него,

—  като взе предвид по-конкретно член 2, член 3, параграф 3, второ тире и членове 6 и 7 от ДЕС,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г. („Хартата“), която беше провъзгласена на 12 декември 2007 г. в Страсбург и влезе в сила с Договора от Лисабон през декември 2009 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно стратегията на ЕС за интеграция на ромите(1), съобщението на Комисията от 5 април 2011 г. относно рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г. (COM(2011)0173), съобщението на Комисията от 2 април 2014 г. относно изпълнението на рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите (COM(2014)0209) и препоръката на Съвета от 9 декември 2013 г. относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки,

—  като взе предвид резултатите от пилотното проучване сред ромите от 2011 г., проведено от Агенцията за основните права,

—  като взе предвид Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,

—  като взе предвид декларацията на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно надигането на антиромски настроения и расисткото насилие срещу ромите в Европа, приета на 1 февруари 2012 г.,

—  като взе предвид общата политическа препоръка № 13 на Европейската комисия за борба срещу расизма и нетолерантността относно борбата срещу антиромските настроения и дискриминацията срещу ромите,

—  като взе предвид цялостния План за действие, приет от държавите, участващи в ОССЕ, включително държавите членки на ЕС и държавите кандидатки, който е насочен към подобряване на положението на ромите и синтите в рамките на ОССЕ, в който държавите, наред с другото, се задължават да увеличат усилията си, за да гарантират, че ромите и синтите ще могат да играят пълноценна роля в нашите общества, както и да премахнат дискриминацията срещу тях,

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че ромите, които наброяват приблизително 10 до 12 милиона души в Европа, са най-голямото етническо малцинство в Европа;

Б.  като има предвид, че терминът „роми“ се използва в настоящата резолюция като обобщаващ термин, който включва различни сродни групи в Европа, независимо дали те водят уседнал начин на живот или не, като например роми, пътуващи хора, синти, мануши, кале, романишали, бояши, ашкали, егюпци, йениши, доми и ломи, които може да имат различна култура и начин на живот;

В.  като има предвид, че антиромските настроения, специалният вид расизъм, насочен срещу ромите, е идеология, основаваща се на расово превъзходство, форма на дехуманизация и институционален расизъм, подхранвана от историческа дискриминация, която се изразява, наред с другото, чрез насилие, изказвания, проповядващи вражда и омраза, експлоатация, стигматизация и най‑явния вид — дискриминация;

Г.  като има предвид, че антиромските настроения са една от основните причини за дискриминацията и маргинализацията, които ромите са претърпели в миналото в редица европейски държави;

Д.  като има предвид, че много роми все още живеят в изключително лоши условия и са изправени пред крайна степен на социална изолация и дискриминация;

Е.  като има предвид, че положението на европейските роми, които исторически са били част от обществото в много европейски страни, без единна държава на произход, и са дали своя принос за Европа като нейни граждани, се отличава от това на националните малцинства в Европа, което оправдава прилагането на специфични мерки на европейско равнище; като има предвид, че ромите са част от европейската култура и ценности;

Ж.  като има предвид, че ромските жени често се сблъскват с дискриминация под множество форми и в различни сектори, основана на пол и етнически произход, и имат ограничен достъп до заетост, образование, здравеопазване, социални услуги и вземане на решения; като има предвид, че дискриминацията може да се появи в обществото в контекста на нарастващия антиромски расизъм, но също така и в рамките на женските общности въз основа на пола;

З.  като има предвид, че в съобщението на Комисията от 5 април 2011 г. относно рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г. държавите членки бяха призовани да приемат или да доразвият всеобхватен подход към интегрирането на ромите и да подкрепят редица общи цели; като има предвид, че в своята препоръка от 9 декември 2013 г. Съветът приканва държавите членки да предприемат ефективни мерки на политиката с цел осигуряване на равнопоставеност на ромите и зачитане на основните им права, включително равния достъп до образование, трудова заетост, здравеопазване и жилищно настаняване;

И.  като има предвид, че датата 27 януари, ден на освобождението на концентрационния лагер „Аушвиц-Биркенау“, е определена от ООН за Международен ден в памет на жертвите на Холокоста;

Й.  като има предвид, че според оценките най-малко 500 000 роми са били екзекутирани по време на Втората световна война от нацисткия и други режими и техните съюзници, и като има предвид, че в някои страни повече от 80% от ромското население са били изтребени; като има предвид, че поне 23 000 роми са били убити чрез обгазяване в Zigeunerlager (циганския лагер) на Аушвиц‑Биркенау по време на Втората световна война и за една нощ, 2 срещу 3 август 1944 г., 2897 роми, предимно жени, деца и хора в напреднала възраст, са били убити в този лагер; като има предвид, че затова 2 август е избран от ромските организации като ден за възпоменание на всички роми — жертви на този геноцид;

K.  като има предвид, че геноцидът спрямо ромите от страна на нацисткия и други режими и техните съюзници по време на Втората световна война е факт, който все още до голяма степен се игнорира, и следователно не се приема от широката общественост, и често не се признава или не се преподава в училищата, като по този начин ромското население е сред „пренебрегнатите“ жертви на геноцида, извършен по време на Втората световна война;

Л.  като има предвид, че провеждането на възпоменателни церемонии за отбелязване на престъпления срещу човечеството или груби нарушения на правата на човека е от решаващо значение за утвърждаване на каузите за мир, помирение, демокрация и права на човека в Европа; като има предвид, че геноцидът спрямо ромите в Европа заслужава пълно признание, като той е съизмерим по своята тежест с престъпленията на нацисткия и други режими, които целяха физическо елиминиране на ромите в Европа, както и на евреите и други целеви групи;

M.  като има предвид, че признаването и отбелязването на геноцида над ромите по време на Втората световна война е важно за предоставянето, по целесъобразност, на компенсации на ромите за жестокостите, извършени спрямо тях от нацисткия и други режими и техните съюзници по време на Втората световна война;

Н.  като има предвид, че признаването на геноцида над ромите по време на Втората световна война и определянето на специален Европейски възпоменателен ден би представлявало важна символична стъпка в борбата срещу антиромските настроения и би допринесло за опознаването като цяло на ромската история в Европа;

1.  Изразява дълбока загриженост във връзка със засилването на антиромските настроения, демонстрирани, наред с другото, чрез антиромска реторика и прояви на насилие срещу роми в Европа, включително и убийства, които са несъвместими с нормите и ценностите на Европейския съюз и представляват сериозна пречка за успешната социална интеграция на ромите и за гарантирането на пълно зачитане на техните права на човека;

2.  Подчертава, че дискриминацията и маргинализацията никога не са причинени от присъщата слабост на отделно лице или група, страдащи от тази дискриминация и маргинализация, а произтичат основно от непризнаването на правата на тези лица от страна на обществото, както и от неосигуряването на необходимите структури за лицата, за да могат те да отстояват тези свои права;

3.  Призовава държавите членки да прилагат ефективно Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на расата или етническия произход, с цел да се предотврати и да се елиминира дискриминацията срещу ромите, и по-специално в областта на заетостта, образованието и достъпа до жилища;

4.  Подчертава необходимостта от борба срещу антициганските нагласи на всяко равнище и чрез всички средства, и изтъква, че това явление е особено трайна, силна, ежедневна и често срещана форма на расизъм; призовава държавите членки да засилят още повече борбата срещу антиромските настроения като част от своите национални стратегии за интегриране на ромите, като насърчават прилагането на добри практики;

5.  Приветства участието на ромските общности и на НПО в изпълнението на националните стратегии за интегриране на ромите и призовава за още по-активното им участие при изготвянето, мониторинга, оценката и прилагането на националните стратегии за интегриране на ромите;

6.  Подчертава необходимостта да се гарантира включването на специални мерки за защита на правата на жените и интегрирането на принципа за равенство между половете в националните стратегии за интегриране на ромите, както и че при извършването на оценката и годишния преглед се вземат предвид правата на жените и равенството между половете във всеки раздел от националните стратегии за интегриране на ромите;

7.  Призовава държавите членки и Комисията да отделят приоритетно внимание на децата при прилагане на рамката на ЕС за националните стратегии за интегриране на ромите, и отново подчертава, че е важно да се насърчава еднакъв достъп до жилищно настаняване, здравеопазване, образование и достойни условия на живот за децата от ромски произход;

8.  Призовава държавите членки да прилагат ефективно Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право, с цел провеждане на успешна борба срещу антициганската, антиромска реторика и проявите на насилие спрямо роми, както и срещу оправдаването, отричането или грубото омаловажаване на геноцида над ромите;

9.  Припомня, че ромите са част от европейската култура и споделени ценности, и следователно насърчава държавите членки и другите европейски държави да разглеждат историята на ромското население чрез провеждане на диалог с гражданите и младите хора, по-специално във връзка с геноцида над ромите по време на Втората световна война;

10.  Решително и безусловно заклеймява всички форми на расизъм и дискриминация спрямо ромите, и подчертава необходимостта от намиране на ефективно решение на проблема с антициганските нагласи, ако се цели постигане на ефективност на мерките в други области;

11.  В тази връзка призовава Комисията да наблюдава и оценява ефективно зачитането на основните ценности на ЕС от страна на държавите членки; призовава Комисията да гарантира спазването на основните права, демокрацията и принципите на правовата държава във всички държави членки, да наблюдава и оценява по ефективен начин зачитането на тези ценности от държавите членки, както и да гарантира предприемането на мерки спрямо евентуални системни нарушения;

12.  Следователно признава официално историческия факт, свързан с геноцида над ромите, извършен по време на Втората световна война;

13.  Призовава държавите членки да признаят официално този геноцид и другите форми на преследване на ромите, като например депортиране и интерниране по време на Втората световна война;

14.  Заявява, че следва да се определи Европейски ден за възпоменание на жертвите на геноцида, извършен спрямо ромите по време на Втората световна война, и че този ден следва да бъде наречен „Европейски ден в памет на ромите, жертви на Холокоста“;

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки и на страните кандидатки, както и на Съвета на Европа, ОССЕ и ООН.

(1) ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 112.