Европейският парламент,

—  като взе предвид предходните си резолюции относно Кения,

—  като взе предвид второто преразгледано Споразумение за партньорство между членовете на групата държави от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (Споразумението от Котону), и по‑специално членове 8, 11 и 26 от него,

—  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини от 23 ноември 2014 г. относно убиването на 28 цивилни пътници, и от 3 април 2015 г. относно жестокостите, извършени в университета в Гариса,

—  като взе предвид изявлението за печата на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз (АС), на 497-ото му заседание, проведено на 9 април 2015 г., относно терористичното нападение, извършено в Гариса, Кения,

—  като взе предвид нападението от кенийските въздушни сили върху тренировъчни лагери на Ал Шабаб в Сомалия в отговор на кръвопролитието в университета в Гариса,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно международното хуманитарно право,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че неотдавнашното терористично нападение в Гариса, Кения, беше насочено срещу младите хора, образованието и, следователно, бъдещето на страната; като има предвид, че младите хора представляват обещание за по-добро и мир и са бъдещите носители на развитието на страната; като има предвид, че образованието е жизненоважно за борбата с екстремисткото насилие и фундаментализма;

Б.  като има предвид, че броят на нападенията срещу религиозни малцинства, по‑специално християни, по света се е увеличил значително през последните месеци; като има предвид, че хора биват убивани, бити и арестувани всеки ден поради своята религия и вярвания;

В.  като има предвид, че християните са най-преследваната религиозна група; като има предвид, че екстремизмът и преследването с такъв характер се оформят като съществен фактор за разрастващото се явление на масовата миграция; като има предвид, че според данните броят на убитите християни всяка година е над 150 000;

Г.  като има предвид, че на 15 февруари 2015 г. ИДИЛ/Даиш обезглави 21 египетски коптски християни в Либия;

Д.  като има предвид, че нападателите в Гариса преднамерено атакуваха немюсюлманите и отделяха християните, за да ги екзекутират по брутален начин; като има предвид, че Ал Шабаб заявява открито и публично, че ще води война срещу християните в региона;

Е.  като има предвид, че защитата на правата на децата и младите хора и засилването на уменията, образованието и иновациите са от първостепенно значение, за да се повишат техните икономически, социални и културни възможности и да се засили развитието на страната;

Ж.  като има предвид, че Ал Шабаб редовно са атакували студенти, училища и други образователни институции; като има предвид, наред с другото, че през декември 2009 г. атентатор-самоубиец уби 19 души по време на церемонията за дипломиране на студенти по медицина в Могадишу, Сомалия, а през октомври 2011 г. терористичната групировка пое отговорност за бомбардирането, при което бяха убити 70 души, включително студенти в очакване на изпитни резултати в сомалийското министерство на образованието, също в Могадишу;

З.  като има предвид, че на 25 март 2015 г. поне 15 души загинаха при нападение, извършено от Ал Шабаб в хотел в Могадишу, и като има предвид, че Юсуф Мохамед Исмаил Бари-Бари, постоянен представител на Сомалия в Организацията на обединените нации в Женева, Швейцария, беше сред хората, убити при нападението;

И.  като има предвид, че Кения е изправена пред нараснал брой нападения срещу цивилното население от октомври 2011 г. насам, когато войските ѝ навлязоха в Южна Сомалия, за да вземат участие в координирани операции с военни сили на Сомалия срещу зона, контролирана от Ал Шабаб, след като терористичната групировка взе четирима заложници;

Й.  като има предвид, че от ноември 2011 г. насам кенийски войници са част от мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM), създадена на 19 януари 2007 г. от Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз и разрешена на 20 февруари 2007 г. от Съвета за сигурност на ООН (Резолюция 1744 (2007)), който наскоро даде зелена светлина на АС да продължи мисията си до 30 ноември 2015 г. (Резолюция 2182 (2014));

К.  като има предвид, че един от основните фактори, допринасящи за борбата срещу терористичната групировка Ал Шабаб, е етиопската армия, както и — в по-малка степен — армията на Уганда;

Л.  като има предвид, че Ал Шабаб е образувала връзки с други ислямистки групировки в Африка, като например Боко Харам в Нигерия и Ал Кайда в ислямския Магреб;

М.  като има предвид, че терористичната групировка Ал Шабаб редовно бомбардира и убива главно цивилни граждани в Сомалия, както и в съседните страни, например в Кампала, Уганда, през юли 2010 г., и много по-често в Кения, където само широкомащабни действия привлякоха международно внимание, но по-малки нападения се случват непрекъснато;

Н.  като има предвид, че Ал Шабаб пое отговорност за нападенията, извършени през юли 2014 г. в селата Хинди, Гамба, Ламу и Тана Ривър по кенийското крайбрежие, в които над 100 души бяха екзекутирани, и за две нападения в провинция Мандела в края на 2014 г., при които бяха убити 64 души;

О.  като има предвид, че след терористичното нападение срещу университета в Гариса кенийското правителство заплаши Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) със закриването на бежанския лагер в Дадаб в срок от три месеца; като има предвид, че ВКБООН предупреди, че това би имало „изключителни хуманитарни и практически последици“; като има предвид, че Конвенцията на ООН за бежанците забранява принуждаването на бежанци да се върнат обратно в области, където техният живот или свобода са застрашени;

П.  като има предвид, че африканските резервни сили (ASF) все още не функционират, и като има предвид, че ЕС заяви готовността си да подкрепя африканските мироопазващи сили като част от своята стратегия за сигурност за Африка;

Р.  като има предвид, че съобразно член 11 от Споразумението за партньорство между ЕС и АКТБ дейностите в областта на изграждането на мира, предотвратяването и разрешаването на конфликти включват по-специално подкрепа за балансиране на политическите, икономическите, социалните и културните възможности между всички сегменти на обществото, за укрепване на демократичната легитимност и ефективността на управлението, за създаването на ефективни механизми за мирно съжителство на групови интереси, [...], за намаляване на разделението между различните сегменти на обществото, както и за подкрепата на активно и организирано гражданско общество;

1.  Осъжда най-категорично преднамереното терористично нападение, извършено от Ал Шабаб на 2 април 2015 г. в Гариса, при което 147 млади и невинни студенти бяха убити, а други 79 — ранени; осъжда категорично всички нарушения на правата на човека, особено когато биват убивани хора въз основа на тяхната религия, убеждения или етнически произход;

2.  Осъжда още веднъж нападенията, извършени от Ал Шабаб през лятото на 2014 г. срещу няколко крайбрежни кенийски села, включително Мпекетони, където бяха екзекутирани 50 души; осъжда категорично нападението върху търговския център „Уестгейт“ в Найроби на 24 септември 2013 г., където бяха открити 67 трупа; осъжда нападението на Ал Шабаб на 25 март 2015 г. в Могадишу, при което посланик Юсуф Мохамед Исмаил Бари-Бари, постоянен представител на Сомалия в Организацията на обединените нации в Женева, загуби живота си;

3.  Изразява съболезнованията си на семействата на жертвите и на народа и правителството на Република Кения; подкрепя народа на Кения с оглед на тези осъдителни актове на агресия;

4.  Припомня, че свободата на религията е основно право, и остро осъжда всички актове на насилие или дискриминация въз основа на религията;

5.  Осъжда неотдавнашните нападения срещу християнски общности в редица страни, най-вече във връзка с изхвърлянето на 12 християни зад борда по време на неотдавнашното прекосяване на морето откъм Либия, и избиването на 30 етиопски християни на 19 април 2015 г. и изразява своята солидарност със семействата на жертвите;

6.  Изразява сериозната си загриженост относно злоупотребата с религията от страна на извършителите на терористични актове в няколко района в света, както и дълбоката си загриженост относно зачестилите прояви на нетърпимост, репресии и насилие, насочени срещу религиозните общности, включително християните; отхвърля превръщането на религията в инструмент в различни конфликти; осъжда нарастващия брой нападения над църкви по света, и по-конкретно нападението, отнело живота на 14 души в Пакистан на 15 март 2015 г.; решително осъжда лишаването от свобода, изчезването, изтезанията, поробването и публичните екзекуции на християни в Северна Корея; потвърждава и подкрепя неотменимото право на всички религиозни и етнически малцинства, живеещи в Ирак и Сирия, включително християни, да продължават да живеят в техните исторически и традиционни родни места при условия на достойнство, равенство и безопасност; отбелязва, че от векове членовете на различните религиозни групи съжителстват мирно в региона;

7.  Настоятелно призовава институциите на ЕС да спазват задължението по член 17 от ДФЕС да водят открит, прозрачен и редовен диалог с църквите и религиозните, философските и нерелигиозните организации с цел да се гарантира, че въпросът за преследването на християнските и другите религиозни общности се счита за приоритетен за ЕС въпрос;

8.  Осъжда използването на древен закон (т.нар. закон за немюсюлманите „dhimmi“) от страна на ИДИЛ/Даиш в Сирия и Ирак с цел изнудване на християните посредством налагането на религиозни данъчни задължения и ограничения под заплаха от смърт;

9.  Отново потвърждава солидарността си с всички преследвани християни в различни части на Африка, по-специално във връзка с неотдавнашните жестокости в Либия, Нигерия и Судан;

10.  Осъжда и отхвърля всяка погрешно тълкуване на посланието на исляма с цел създаване на насилствена, жестока, тоталитарна, репресивна и експанзивна идеология, която узаконява унищожаването на християнските малцинства; настоятелно призовава мюсюлманските лидери да осъдят напълно всички терористични нападения, включително тези, които са насочени към религиозни общности и малцинства, и по-специално към християни;

11.  Призовава за провеждането на цялостно, бързо, безпристрастно и ефективно разследване, за да бъдат идентифицирани отговорните лица и за да бъдат изправени пред съда извършителите, организаторите, финансиращите институции и спонсорите на тези осъдителни актове на тероризъм;

12.  Признава, че истинският отговор трябва да бъде организиран около координирани действия с други африкански страни, и призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и Съвета да разгледат заплахите за сигурността и терористичните заплахи в този регион в сътрудничество с Африканския съюз, в подкрепа на решаващите му усилия за борба с Ал Шабаб чрез AMISOM; настоятелно призовава Европейския съюз да окаже силна подкрепа за прилагането на континентални и регионални механизми за управление на конфликти, главно африканските резервни сили (ASF);

13.  Призовава кенийското правителство да поеме отговорност и да вземе мерки срещу насилието на Ал Шабаб и неговите първопричини; счита, че сигурност може да бъде постигната единствено ако разделенията в рамките на кенийските политически и граждански общности и регионалните дисбаланси в развитието бъдат коригирани по подобаващ начин; изразява съжаление поради закъснялата реакция на полицейските сили; в частност, настоятелно призовава правителството да се въздържа от използването на терористичните нападения като претекст за ограничаване на гражданските свободи; призовава кенийските власти да базират стратегията си за борба с тероризма на принципите на правовата държава и зачитането на основните права; настоява върху необходимостта от демократичен и съдебен надзор върху политиките за борба с тероризма;

14.  Настоятелно призовава кенийските органи да гарантират, че се предотвратява всяко разделение между религиите и очертаване на паралели между мюсюлманската общност и Ал-Шабаб, и да предприемат всички мерки, за да осигурят запазване на единството на страната в името на нейния социален и икономически растеж и стабилност, както и на достойнството и човешките права на нейния народ; приканва правителството на Кения, лидерите на опозицията и водачите на религиозните общности да предприемат действия по историческите неправди на маргинализацията, регионалните разделения в рамките на страната и институционалната дискриминация, както и да гарантират, че операциите за борба с тероризма са насочени само срещу извършителите, а не срещу по-широки етнически и религиозни общности;

15.  Припомня на Европейската служба за външна дейност и на държавите членки за техния ангажимент в рамките на плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приет през юни 2012 г., да гарантират, че въпросите за правата на човека се повдигат във всички форми на диалог относно борбата с тероризма с трети държави;

16.  Призовава ЕС да приложи програма за военна мисия за обучение в Кения и да осигури модерно оборудване, като си сътрудничи с кенийските военни и полицейски сили и като ги обучава с цел борба с тероризма и предотвратяване на разрастването на Ал Шабаб;

17.  Настоятелно призовава кенийското правителство да полага всички усилия, за да зачита принципите на правовата държава, правата на човека, демократичните принципи и основните свободи, и призовава ЕС да направлява международния си партньор в тази насока, да осигури финансов принос за укрепване на съществуващите програми за управление, за да се гарантира националната сигурност и да се постигне мир и стабилност в страната и региона; настоява, че срещу растящото насилие на Ал Шабаб трябва да се вземат мерки заедно със съседните държави; призовава ЕС да предостави цялата необходима финансова, логистична и експертна подкрепа в тази връзка, включително възможността за използване на Механизма за подкрепа на мира в Африка и инструментите на ЕС за управление на кризи;

18.  Призовава кенийските сили за сигурност да гарантират законосъобразна реакция за противодействие на терористичната заплаха; призовава кенийското правителство да гарантира сигурността и защитата на бежанските лагери на територията на страната, в съответствие с международното право;

19.  Подчертава, че международният тероризъм се финансира чрез незаконно изпиране на пари, откупи, изнудване, трафик на наркотици и корупция; призовава Комисията и държавите членки да засилят сътрудничеството с трети държави за обмен на разузнавателни данни във връзка с изпирането на пари за финансиране на тероризма;

20.  Подчертава отново своята подкрепа за всички инициативи, насочени към насърчаване на диалога и взаимното уважение между религиозните и други общности; призовава всички религиозни органи да насърчават търпимостта и да предприемат инициативи срещу омразата и агресивната и екстремистка радикализация;

21.  Осъжда насочването на терористичните нападения към учебни заведения и помещения, като средство за подкопаване на образованието и достойнството на всички граждани, както и за пораждане на недоверие и разделение между общностите; припомня отвличането и изчезването на християнски момичета в нигерийския град Чибок през 2014 г., извършено от джихадистката терористична групировка „Боко Харам“, което беше осъдено в цял свят;

22.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителството на Кения, на институциите на Африканския съюз, на Междуправителствения орган за развитие (IGAD), на генералния секретар на ООН, на Общото събрание на ООН и на съпредседателите на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС.