Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2649(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B8-0375/2015

Разисквания :

Гласувания :

PV 30/04/2015 - 10.3

Приети текстове :

P8_TA(2015)0179

Приети текстове
PDF 512kWORD 103k
Четвъртък, 30 април 2015 г. - Страсбург
Унищожаване на културни обекти от страна на ИДИЛ/Даиш
P8_TA(2015)0179RC-B8-0375/2015

Резолюция на Европейския парламент от 30 април 2015 г. относно унищожаването на културни обекти, извършвано от ИДИЛ/Даиш (2015/2649(RSP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид въпросите с искане за устен отговор до Съвета и до Комисията относно унищожаването на културни обекти, извършвано от ИДИЛ/Даиш (O-000031/2015 – B8-0115/2015 и O-000032/2015 – B8-0116/2015),

—  като взе предвид член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в който се посочва, че „действията на Съюза са насочени към насърчаване на сътрудничеството между държавите членки“, по-специално в областта на „опазване и закрила на културното наследство от европейско значение“, и че „Съюзът и държавите членки подкрепят сътрудничеството с трети страни и компетентни международни организации в сферата на културата“,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно износа на паметници на културата(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1210/2003 на Съвета от 7 юли 2003 г. относно определени специфични ограничения върху икономическите и финансовите отношения с Ирак и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2465/96(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1332/2013 на Съвета от 13 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 36/2012 относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия(3), приети въз основа на Решение № 2013/760/ОВППС на Съвета от 13 декември 2013 г. за изменение на Решение № 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия(4), и по-специално член 11в от него във връзка с вноса, износа или трансфера на стоки, които представляват сирийски културни ценности,

—  като взе предвид Съвместно действие 2001/555/ОВППС на Съвета от 20 юли 2001 г. за създаването на Сателитен център на Европейския съюз(5), изменено със Съвместно действие 2009/834/ОВППС на Съвета(6),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета от октомври 2012 г. относно създаването на неофициална мрежа от правоприлагащи органи и експерти, компетентни в областта на паметниците на културата (EU CULTNET) (14232/2012),

—  като взе предвид Втория протокол от 1999 г. към Хагската конвенция от 1954 г. за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт,

—  като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО от 14 ноември 1970 г. относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности,

—  като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО от 16 ноември 1972 г. за опазване на световното културно и природно наследство,

—  като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО от 17 октомври 2003 г. за опазване на нематериалното културно наследство,

—  като взе предвид Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване от 20 октомври 2005 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на UNIDROIT от 1995 г. за откраднати или незаконно изнесени паметници на културата,

—  като взе предвид Резолюция 2199 на Съвета за сигурност на ООН от 12 февруари 2015 г. относно заплахите за международния мир и международната сигурност, предизвикани от терористични актове на Ал Кайда(7),

—  като взе предвид Венецианската харта за консервация и реставрация на паметниците и забележителните места от 1964 г., която предоставя международна рамка за опазване и реставрация на древни сгради,

—  като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд, приет на 17 юли 1998 г., и по-специално член 8, параграф 2, буква б), подточка ix) от него, в който действието на „умишлено насочване на нападения срещу сгради, предназначени за религията, образованието, изкуството, науката или благотворителни цели, исторически паметници, болници и местата, в които са събрани болни и ранени лица, при условие че те не са военни цели“, се признава за военно престъпление,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света през 2013 г. и политиката на Европейския съюз по въпроса(8), параграф 211 от която гласи, че „умишлените форми на унищожаване на културно и художествено наследство, както понастоящем се случва в Иран и Сирия, следва да се преследват като военни престъпления и като престъпления срещу човечеството“,

—  като взе предвид съвместното съобщение до Европейския парламент и до Съвета от 6 февруари 2015 г., озаглавено „Елементи за регионална стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и за заплахата от Даиш“, (JOIN(2015)0002), в което Комисията и заместник-председателят на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност признават сериозното значение на унищожението и ограбването на културното наследство в преодоляването на кризите в Сирия и Ирак, както и заплахата от Даиш,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че многобройни археологически, религиозни и културни обекти в Сирия и Ирак в последно време станаха обект на целенасочено унищожаване, извършвано от групировки на екстремистите, свързани по-специално с организацията „Ислямска държава в Ирак и Сирия“ (ИДИС/Даиш), и като има предвид, че тези систематични нападения срещу културното наследство бяха описани от генералния директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова като „културно прочистване“;

Б.  като има предвид, че съгласно ЮНЕСКО понятието „културно прочистване“ се отнася до умишлена стратегия, която има за цел унищожаването на културното многообразие чрез целенасочено преследване на лица, идентифицирани въз основа на тяхната културна, етническа или религиозна принадлежност, в съчетание с умишлени нападения срещу техните места за поклонение, възпоменание и образование, и като има предвид, че стратегията на културно прочистване, на която можем да бъдем свидетели в Ирак и в Сирия, намира отражение в нападения срещу културното наследство, които са насочени както срещу физически, материални и архитектурни форми на изразяване на културата, като например паметници и сгради, така и срещу малцинства и нематериални форми на изразяване на културата като обичаи, традиции и религиозни вярвания(9);

В.  като има предвид, че някои действия, свързани с унищожаването на културното наследство, са разглеждани, при определени обстоятелства, като престъпления срещу човечеството(10); като има предвид по-специално, че когато това е насочено срещу членове на религиозна или етническа група, то може да бъде приравнявано към престъпления на преследване, както е посочено в член 7, параграф 1, буква з) от Статута на Международния наказателен съд;

Г.  като има предвид, че подобни актове на унищожаване на културни и исторически обекти и предмети не са ново явление и не се ограничават до Ирак и Сирия; като има предвид, че съгласно ЮНЕСКО „културното наследство е важен компонент на културната идентичност на общности, групи и лица и на социалното сближаване, така че неговото умишлено унищожаване може да има неблагоприятни последици за човешкото достойнство и правата на човека“(11); като подчертава, че както бе заявено от ЮНЕСКО и от други международни участници, продуктът от грабежите и контрабандата на културни и религиозни обекти и предмети в Ирак и Сирия, по-специално извършвани от ИДИЛ/Даиш, се използва за финансиране на терористичната дейност на ИДИЛ/Даиш, в резултат на което художествени и културни блага се превръщат в „оръжия за водене на война“;

Д.  като има предвид, че на 1 март 2014 г. благодарение на финансирането, предоставяно от Европейския съюз, ЮНЕСКО заедно с други стратегически партньори започна тригодишен проект, наречен „Спешна защита на сирийското културно наследство“, насочен по-специално към осигуряване на спешна защита на сирийското културно наследство;

Е.  като има предвид, че Европейският съюз ратифицира Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, приета на 20 октомври 2005 г., която е първият международен инструмент за признаване на двойствения икономически и културен характер на културните продукти, които „следователно не трябва да се третират като имащи само търговска стойност“;

Ж.  като има предвид, че Конвенцията на ЮНЕСКО за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности, приета на 17 ноември 1970 г., както и Конвенцията на UNIDROIT за откраднати или незаконно изнесени предмети на културата, приета на 24 юни 1995 г., са изключително важни инструменти за укрепване на защитата на световното културно наследство;

З.  като има предвид, че незаконната търговия с културни стоки е вече третият по значимост вид незаконна търговия след търговията с наркотици и оръжие, като има предвид, че тази незаконна търговия се доминира от организирани престъпни мрежи и като има предвид, че сегашните национални и международни механизми не разполагат нито с подходящи средства, нито с адекватно подпомагане за справяне с проблема(12);

И.  като има предвид, че макар борбата с незаконната търговия с културни продукти да не е сред изричните компетенции на Европейския съюз, тъй като не е определена като такава в Договорите, тя все пак попада в няколко области на компетентност на ЕС, като например вътрешния пазар, пространството на свобода, сигурност и правосъдие (ПССП), културата и общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС);

Й.  като има предвид, че съществува неотложна необходимост от по-добра координация на борбата срещу незаконната търговия с предмети на културата и от тясно сътрудничество, за да се насърчава повишаването на осведомеността и обменът на информация, а също така и за укрепване на правните рамки; като припомня в този контекст, че в заключенията на Съвета от декември 2011 г. относно предотвратяването и борбата срещу престъпления, засягащи културни продукти, беше препоръчано, наред с другото, държавите членки да засилят сътрудничеството между служителите от правоприлагащите органи, културните институции и частните организации;

К.  като има предвид, че през октомври 2012 г. с резолюция на Съвета беше създадена неформална мрежа от правоприлагащи органи и експерти, компетентни в областта на паметниците на културата (EU CULTNET), чиято основна цел е да се подобри обменът на информация, свързана с предотвратяването на незаконната търговия с културни продукти, и да бъдат идентифицирани престъпни мрежи, заподозрени в участие в незаконна търговия, както и да се обменя информация относно тези престъпни мрежи;

Л.  като има предвид, че на 28 март 2015 г., събота, Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, откри в Багдад кампанията „#Unite4Heritage“ (Да се обединим в името на опазването на културното наследство!), която има за цел да мобилизира световна подкрепа за опазването на културното наследство, като се използва силата на социалните мрежи;

1.  Решително осъжда извършваното от ИДИЛ в Сирия и Ирак умишлено унищожаване на културни, археологически и религиозни обекти;

2.  Призовава заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) да предприеме подходящи действия на политическо равнище в съответствие с Резолюция 2199 на Съвета за сигурност на ООН от 12 февруари 2015 г., с цел да се сложи край на незаконната търговия с културни ценности от територията на Сирия и Ирак в периодите на конфликти на тези територии, като по този начин се предотврати тяхното използване като източник на финансиране;

3.  Призовава ЗП/ВП да използва дипломацията в областта на културата и междукултурния диалог като инструмент, когато става въпрос за помиряване на различните общности и за възстановяване на разрушени обекти;

4.  Призовава ЗП/ВП, ЕС и държавите членки да приложат мерки за сигурност по външните граници на ЕС с цел предотвратяване на контрабандата към Съюза на културни продукти от Сирия и Ирак и да си сътрудничат ефективно в рамките на съвместно действие срещу търговията с предмети на културата със сирийски и иракски произход в Европа, тъй като голяма част от търговията с предмети на изкуството от Близкия изток в действителност е предназначена за европейския пазар, както и за Съединените щати и района на Персийския залив;

5.  В този контекст предлага на Комисията, в съответствие с параграф 17 от Резолюция 2199 на Съвета за сигурност на ООН от 12 февруари 2015 г., да се съсредоточи върху борбата срещу незаконната търговия с предмети на културата, особено що се отнася до предмети на културното наследство, незаконно изнесени от Ирак след 6 август 1990 г. и от Сирия след 15 март 2011 г.; призовава Комисията да разработи координиран подход за борба срещу тази незаконна търговия съвместно с отговорните лица в разследващите служби на национално равнище и в тясно сътрудничество с ЮНЕСКО и други международни организации, като например ICOM (Международния съвет на музеите), Международния комитет на Синия щит (към Международния съвет на музеите), Европол, Интерпол, UNIDROIT (Международния институт за унифициране на частното право), СМО (Световната митническа организация), ИКОМОС (Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места) и ICCROM (Международния център за изследвания по консервацията и реставрацията на културното наследство);

6.  Призовава ЗП/ВП да включи в тази дейност Сателитния център на Европейския съюз в Торехон, който подпомага Съюза в контекста на ОВППС чрез предоставяне на материали, получени в резултат от анализа на спътникови изображения, за целите на мониторинга и изготвянето на списък с археологическите и културните обекти в Сирия и Ирак и за подпомагане на дейността на сирийските археолози с цел предотвратяване на по-нататъшни грабежи и запазване на живота на цивилни лица;

7.  Призовава Комисията да установи бърз и сигурен обмен на информация и споделяне на най-добри практики между държавите членки с цел ефективна борба срещу незаконната търговия с предмети на културата, незаконно изнесени от Ирак и Сирия, и да призове настоятелно държавите членки да предоставят на разположение на своите полицейски и митнически служители международните инструменти за борба срещу незаконния трафик на културни продукти, като например специалната база данни на Интерпол „I-24/7“ за откраднати произведения на изкуството и инструмента за онлайн общуване на програмата ARCHEO на Световната митническа организация (СМО);

8.  Призовава да се обмисли създаването на европейски програми за обучение на съдиите, полицейските и митническите служители, държавните администрации и по-общо на участниците на пазара с цел да се даде възможност на участниците в борбата срещу незаконната търговия с културни продукти да развиват и подобряват своите експертни познания и да се подкрепят инициативи като например курса за електронно обучение за специалистите в областта на културното наследство на Сирия, започнат от ИКОМОС през януари 2013 г., с цел предоставяне на информация за управлението на риска при бедствия, мерките за първа помощ за колекциите от културни ценности и техниките за документиране;

9.  Отправя искане към Комисията да осъществи връзка с международните проекти на гражданското общество в областта на защитата и докладването за застрашените паметници на културата, като например проекта за геопространствени технологии AAAS, и да продължи да подкрепя дейности на изследователските общности като например проекта „Мосул“, разработен от Мрежата за първоначално обучение за цифровото културно наследство (финансирана по програмата „Мария Склодовска-Кюри“);

10.  Призовава Комисията да предостави по-голяма подкрепа за Международната обсерватория на незаконния трафик на предмети на културата (към Международния съвет на музеите), която е съставила червен списък за неотложни действия на сирийски и иракски антики, изложени на риск, замислен като инструмент за музеи, митнически служители, полицейски служители, търговци и колекционери на произведения на изкуството, и която предвижда използването на спътникови изображения за проследяване на положението на място в сътрудничество с Института на ООН за подготовка и научни изследвания (ЮНИТАР);

11.  Призовава ЕС и държавите членки да разработят кампании за повишаване на осведомеността с цел възпиране на покупките и продажбите на културни продукти, произхождащи от незаконна търговия от райони на военни действия;

12.  Призовава държавите членки да предприемат необходимите стъпки, за да включат университети, научно-изследователски организации и културни институции, наред с другото чрез кодекси за етично поведение, в борбата срещу незаконната търговия с културни продукти от райони на военни действия;

13.  Призовава Комисията да подкрепи кампанията на ЮНЕСКО „#Unite4Heritage“ чрез започване на информационна кампания, съсредоточена върху Ирак и Сирия, с цел повишаване на осведомеността относно значението на тяхното културно наследство, относно начина, по който продуктът от грабежите се използва за финансиране на репресии и терористични дейности, и относно възможните санкции, свързани с незаконния внос на културни продукти, произхождащи от тези държави или от други трети държави;

14.  Призовава Комисията да укрепи и подобри функционирането на неофициалната мрежа от правоприлагащи органи и експерти, компетентни в областта на паметниците на културата (EU CULTNET), създадена с Резолюция на Съвета от октомври 2012 г., чиято цел е да се подобри обменът на информация, свързана с предотвратяването на незаконната търговия с културни продукти, и да предвиди създаването на допълнителен инструмент за контрол на вноса в ЕС на културни продукти, незаконно изнесени от Сирия и Ирак;

15.  Призовава Съвета да укрепи отделите на Евроюст и Европол, имащи за задача подкрепата за текущи разследвания, превенцията и обмена на разузнавателни данни, свързани с незаконната търговия с културни продукти;

16.  Насърчава подновяването на дейностите на Международния комитет на Синия щит към ICOM;

17.  Призовава Европейския съюз да вземе необходимите мерки, в сътрудничество с ЮНЕСКО и Международния наказателен съд, за да се разшири категорията на международното право „престъпления срещу човечеството“, така че тя да обхваща действия, свързани с умишлено повреждане или унищожаване на културното наследство на човечеството в голям мащаб;

18.  Призовава държавите членки, които все още не са направили това, да ратифицират Конвенцията на ЮНЕСКО относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности от 1970 г., Конвенцията на UNIDROIT от 1995 г., Хагската конвенция за защита на културните ценности в случай на въоръжен конфликт от 1954 г и Втория протокол към нея от 1999 г.;

19.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на генералния директор на ЮНЕСКО, на специалния представител на ЕС за правата на човека и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 39, 10.2.2009 г., стр. 1.
(2) ОВ L 169, 8.7.2003 г., стр. 6.
(3) ОВ L 335, 14.12.2013 г., стр. 3.
(4) ОВ L 335, 14.12.2013 г., стр. 50.
(5) ОВ L 200, 25.7.2001 г., стр. 5.
(6) ОВ L 297, 13.11.2009 г., стр. 18.
(7) http://www.refworld.org/docid/54ef1f704.html
(8) Приети текстове, P8_TA(2015)0076.
(9) http://www.unesco.org/new/en/media-services/single-view/news/conference_report_heritage_and_cultural_diversity_at_risk_in_iraq_and_syria/
(10) Международен наказателен трибунал за бивша Югославия, Кордич и Черкез (Kordić & Čerkez), 26 февруари 2001 г., IT-95-14/2, параграфи 207-8.
(11) Декларация на ЮНЕСКО относно умишленото унищожаване на културно наследство, 2003 г.
(12) http://www.africa-eu-partnership.org/newsroom/all-news/morocco-africa-eu-workshop-fight-against-illegal-trafficking-cultural-goods.

Правна информация - Политика за поверителност