Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Алжир, по-специално тези от 9 юни 2005 г. относно свободата на печата в Алжир(1) и от 10 октомври 2002 г. относно сключването на споразумение за асоцииране с Алжир(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно годишния доклад за 2013 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област(3), и като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно „Европейска политика за съседство: полагане на усилия за засилено партньорство — позицията на ЕП относно докладите за осъществения напредък през 2012 г.“(4),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 20 април 2015 г. относно прегледа на европейската политика за съседство,

—  като взе предвид изявлението на Европейския съюз от 13 май 2014 г. след осмата среща на Съвета за асоцииране ЕС—Алжир,

—  като взе предвид съвместното съобщение от 15 май 2012 г. на Европейската комисия и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено „Изпълнение на ангажиментите по новата Европейска политика за съседство“ (JOIN(2012)0014),

—  като взе предвид докладната записка на Комисията от март 2014 г. относно Европейската политика за съседство (ЕПС) за 2013 г. относно Алжир,

—  като взе предвид декларацията от юни 2011 г. на Европейския съвет относно южното съседство,

—  като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН за правата на човека Нави Пилай по време на посещението ѝ в Алжир през септември 2012 г.,

—  като взе предвид Споразумението за асоцииране ЕС—Алжир, което влезе в сила на 1 септември 2005 г.,

—  като взе предвид член 2 от горепосоченото споразумение за асоцииране, който гласи, че зачитането на демократичните принципи и основните права на човека следва да вдъхновява националните и международните политики на страните по споразумението и следва да представлява основен елемент на това споразумение,

—  като взе предвид Конституцията на Алжир, приета с референдум на 28 ноември 1996 г., и по-специално членове 34-36, 39, 41 и 43 от нея,

—  като взе предвид окончателния доклад от 5 август 2012 г. на Мисията на ЕС за наблюдение на парламентарните избори в Алжир,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права, по които Алжир е страна,

—  като взе предвид Конвенция № 87 от 1948 г. на Международната организация на труда (МОТ) за синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране и Конвенция № 98 на Международната организация на труда (МОТ) от 1949 г. за правото на организиране и на колективно договаряне,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид протестите срещу безработицата, които се проведоха напоследък в Алжир; като има предвид, че алжирските органи признават, че исканията на демонстрантите са легитимни; като има предвид, че въпреки това през последните четири години и с подновена интензивност от началото на 2015 г. защитниците на правата на човека, включително активистите за защита на трудовите правата, особено в южните райони на Алжир, са били заплашвани, словесно обиждани и подложени на малтретиране и съдебен тормоз на фона на ескалиращи икономически, социални и екологични протести;

Б.  като има предвид, че Мохамед Раг, активист за защита на трудовите права от Националния комитет за защита на правата на безработните (Comité national pour la Défense des droits des chômeurs, CNDDC) в град Лагуат, беше арестуван на 22 януари 2015 г. и беше осъден на 18 месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на 20 000 алжирски динара за „нападение срещу представител на силите за сигурност при упражняване на служебните му задължения“, и като има предвид, че неговата присъда беше потвърдена след обжалване на 18 март 2015 г.;

В.  като има предвид, че на 28 януари 2015 г. в град Лагуат осем активисти за защита на трудовите права, членове на CNDDC — Кенча Белкасем, Брахими Белелми, Мазузи Беналал, Азузи Бубакьор, Корини Белкасем, Бекуйдер Фаузи, Бенсарка Тахар и Джабала Абделкадер — бяха арестувани, когато са се събирали пред градския съд, за да поискат освобождаването на Мохамед Раг; като има предвид, че впоследствие, миналия март, тези осем активисти бяха осъдени на една година лишаване от свобода с 6 месеца условна присъда и глоба за всеки от тях в размер на 5 000 алжирски динара за „неразрешено/незаконно събиране“ и „упражняване на натиск върху решенията на магистратите“;

Г.  като има предвид, че в Лагуат по време на изслушването на горепосочените активисти на CNDDC, проведено на 11 март 2015 г., бяха разположени необичайно висок брой полицейски служители, като по този начин се попречи на обществеността и на свидетелите на защитата да влязат в съдебната зала, и като има предвид, че извън съдебната зала полицията задържа и впоследствие освободи почти 50 мирни демонстранти, които изразяваха своята солидарност с деветимата затворници;

Д.  като има предвид, че въпреки че извънредното положение беше отменено през февруари 2011 г. в отговор на вълната от продемократични масови протести, ограниченията в законодателството и на практика по отношение на мирните събрания останаха в сила, по-специално указ от 18 юни 2001 г., които продължава да забранява обществени демонстрации в град Алжир, и Закон № 91-19 от 2 декември 1991 г. относно обществените събирания и демонстрации, съгласно който всяка обществена проява подлежи на предварително разрешение; като има предвид, че Министерството на вътрешните работи рядко разрешава обществени събирания;

Е.  като има предвид, че всички, които участват в неразрешени демонстрации, могат да бъдат подложени на наказателно преследване и са изложени на риск от присъди лишаване от свобода, които варират от два месеца до пет години, съгласно членове 99 и 100 от алжирския наказателен кодекс; като има предвид, че през януари 2014 г. – крайният срок за регистрация на нови сдружения – всички сдружения, които не бяха приети, станаха незаконни; като има предвид, че мирни протести се разпръскват принудително, понякога със сила, и като има предвид, че мирни демонстранти могат да бъдат задържани преди провеждането на демонстрации, за да се предотврати тяхното провеждане;

Ж.  като има предвид, че през 2014 г. алжирското правителство въведе продемократични конституционни поправки и обеща още реформи с цел защита на правата на човека и основните свободи; като има предвид, че досега прилагането на тези реформи беше незадоволително;

З.  като има предвид, че през март 2015 г. четирима други активисти за защита на трудовите права, Рахид Ауин, Юсеф Султани, Абделхамид Брахими и Ферхат Миса, членове на CNDDC в град Ел-Уед, бяха задържани и обвинени за подбуда към събиране; като има предвид, че двама от тях бяха оправдани, но Рахид Ауин беше осъден, а Юсеф Султани е освободен и очаква съдебното производство;

И.  като има предвид, че през януари 2012 г. влезе в сила нов закон за сдруженията (12-06), който налага ограничения на неправителствените организации и на групите на гражданското общество във връзка с тяхното създаване, функциониране, регистрация и достъп до външно финансиране; като има предвид, че той криминализира членовете на нерегистрирани, прекратени и разпуснати сдружения, които могат да получат присъда шест месеца лишаване от свобода и висока глоба, като по този начин се възпрепятства свободата на сдруженията;

Й.  като има предвид, че въпреки че Закон № 90—14 от 2 юни 1990 г. относно условията за упражняване на синдикални права позволява на работниците да създават профсъюзи, без да искат разрешение чрез писмено уведомление на органите, органите в няколко случая са отказали да издадат разписка, без която профсъюзът не може законно да представлява работниците;

К.  като има предвид, че Алжир, който понастоящем е подложен на проверка заради начина си на прилагане на Конвенция № 87 на МОТ през юни 2014 г., е наблюдаван от експертите на МОТ в няколко от техните доклади за нарушаване на правата на работниците на стачка и на създаване на профсъюзни организации по техен избор;

Л.  като има предвид, че преговорите за план за действие между ЕС и Алжир в рамките на Европейската политика за съседство (ЕПС) започнаха през 2012 г.; като има предвид, че като признава интереса на двете страни да засилят диалога и сътрудничеството в областта на сигурността и регионалните въпроси, въпреки това през март 2014 г. Комисията изрази загриженост във връзка с липсата на независимост на съдебната система и с влошаването на положението в Алжир по отношение на свободата на сдруженията и събранията и свободата на изразяване на мнение;

М.  като има предвид, че Алжир е член на Съвета по правата на човека на ООН от януари 2014 г.;

1.  Изразява тревогата си по повод на арестуването и задържането на активистите Рахид Ауин, Мохамед Раг, Кенча Белкасем, Брахими Белелми, Мазузи Беналал, Азузи Бубакьор, Корини Белкасем, Бекуйдер Фаузи, Бенсарка Тахар, Джабала Абделкадер, тъй като те са задържани независимо от факта, че дейностите им са напълно позволени съгласно алжирското право и са в съответствие с международните инструменти в областта на правата на човека, които Алжир е ратифицирал;

2.  Припомня, че Алжир е обвързан от член 2 от Споразумението за асоцииране, който предвижда, че съществен елемент от споразумението е зачитането на демократичните принципи и основните права на човека, от Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права и Африканската харта за правата на човека и народите, и че Алжир следователно е задължен да зачита всеобщите права на човека, включително свободата на събрания и сдружения;

3.  Счита, че тормозът и сплашването на активисти за защита на трудовите права и на защитници на правата на човека, включително на ниво съдебна система, не е практика в съответствие с разпоредбите на Декларацията на Организацията на обединените нации относно защитниците на правата на човека;

4.  Счита, че правото на справедлив съдебен процес и осигуряването на минимално гарантиране на правото на защита за всички задържани, включително на защитниците на правата на човека и на активистите за защита на трудовите права, в съответствие с член 14, параграф 3 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), ратифициран от Алжир;

5.  Призовава също така алжирските органи да осигурят и да гарантират правото на свобода на изразяване на мнение, на сдружения и на мирни събрания, и да предприемат подходящи стъпки за обезпечаване на безопасността и сигурността на активистите на гражданското общество и защитниците на правата на човека и на тяхната свобода да осъществяват своите законни и мирни дейности;

6.  Припомня препоръката към алжирското правителство от специалния докладчик на ООН за утвърждаването и защитата на правото на свобода на убеждения и на свобода на изразяване на мнение, а именно да отмени постановлението от 18 юни 2001 г. за забрана на мирните протести и всички форми на обществени демонстрации в Алжир, и да въведе система за обикновено уведомяване, а не на предварително разрешение за обществените демонстрации;

7.  Призовава алжирските органи да отменят Закон 12—06 за сдруженията и да се ангажират с истински диалог с организациите на гражданското общество, за да се очертае нов закон, който е в съответствие с международните стандарти за правата на човека и с Алжирската конституция;

8.  Приветства факта, че от 2012 г. насам 12 профсъюзни организации са получили лиценз; припомня, че административните маневри не трябва да са оформени така, че да отказват предоставянето на правен статут на независими профсъюзи, които се опитват да работят извън рамките на съществуващата профсъюзна организация; призовава алжирските органи да позволят законната регистрация на нови профсъюзни организации и да спазват конвенциите, прилагани от МОТ, които са ратифицирани от Алжир, в частност Конвенция № 87 за синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране и Конвенция № 98 за правото на организиране и на колективно договаряне;

9.  Оценява факта, че Алжир е ратифицирал повечето международни договори в областта на правата на човека; насърчава по-голямо участие и по-добро сътрудничество от страна на алжирските органи с Организацията на обединените нации, по-специално с Международната организация на труда и Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека; призовава алжирските органи да сътрудничат със специалните процедури на ООН, включително като канят специални докладчици на посещения, и да вземат предвид техните препоръки; също така призовава Алжир да сътрудничи активно с механизмите на Африканския съюз за правата на човека, по-специално със специалния докладчик за защитниците на правата на човека;

10.  Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ВП/ЗП) и държавите — членки на ЕС, да осигурят наличието на ясна и принципна политика на ЕС спрямо Алжир, включва диалог относно правата на човека, в съответствие със Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията; призовава ВП/ЗП и държавите членки да гарантират, че политическият диалог, диалогът за сигурността и за правата на човека с Алжир се води по същество и за трите измерения, и по тази причина призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да определи ясни критерии и показатели за наблюдение на целите на ЕС и за оценка на напредъка в областта на правата на човека, безнаказаността, свободата на сдруженията, свободата на събранията и свободата на изразяване на мнение, принципите на правовата държава и положението на защитниците на правата на човека в Алжир;

11.  Настоятелно призовава алжирските органи, ВП/ЗП и ЕСВД да включат категорична глава относно правата на човека в бъдещия план за действие ЕС-Алжир, която да изразява твърдата политическа воля за съвместно постигане на напредък de jure и de facto в утвърждаването и защитата на правата на човека в съответствие с Алжирската конституция и международните договори за правата на човека и с Африканските регионални инструменти за правата на човека, по които Алжир е страна; счита, че в плана за действие ЕС-Алжир следва да бъдат приети специфични цели в областта на правата на човека заедно с график за реформи, които да бъдат предприети от Алжир, с пълноценното участие на независимото гражданско общество; призовава да бъдат определени показатели за обективна и редовна оценка на положението с правата на човека в Алжир;

12.  Призовава Европейската служба за външна дейност и държавите членки да наблюдават отблизо всички процеси и съдебни производства срещу защитници на правата на човека и активисти за защита на трудовите права чрез присъствието на представители на делегацията на ЕС и на посолствата на държавите членки в Алжир и да докладва по този въпрос на Парламента;

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на делегацията на ЕС в Алжир, на правителството на Алжир, на генералния секретар на ООН и на Съвета на ООН по правата на човека.

(1) ОВ C 124 E, 25.5.2006 г., стр. 567. (2) ОВ C 279 E, 20.11.2003 г., стр. 115. (3) Приети текстове, P8_TA(2015)0076. (4) Приети текстове, P7_TA(2013)0446.