Европейският парламент,

—  като взе предвид Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС) на Световната търговска организация (СТО),

—  като взе предвид Зелената книга на Европейската комисия „Максимално оползотворяване на произтичащото от традициите ноу-хау на Европа: евентуално приобщаване на неселскостопанските продукти към защитата от страна на Европейския съюз на географските указания“ (COM(2014)0469),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1151/2012(1) относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни, наречен Регламент относно качеството,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013(2) за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, наречен Регламент за единната ООП,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 110/2008(3) относно спиртните напитки,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 251/2014 за ароматизираните лозаро-винарски продукти(4),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 12 февруари 2015 г.,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 февруари 2015 г.,

—  като взе предвид съдебната практика на Съда на Европейския съюз относно географските указания,

—  като взе предвид Женевския акт към Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход от 31 октомври 1958 г., преразгледан в Стокхолм на 14 юли 1967 г. и на 28 септември 1979 г. относно интелектуалната собственост и гарантиращ защита на продуктите, търгувани на международните пазари и широко известни благодарение на характеристиките на специфичния им географски район на произход,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по международна търговия, както и на комисията по култура и образование (A8‑0259/2015),

A.  като има предвид, че на селскостопанските продукти със специфичен географски произход, които притежават определени качества или са произведени чрез традиционни методи, може да се предостави валидна за целия ЕС единна защита на географските указания (ГУ);

Б.  като има предвид, че за ООП географските указания представляват указания, служещи за идентифицирането на даден продукт като произхождащ от територия, регион или местност на една или повече държави членки, когато дадено качество, репутация или друга характеристика на продукта представлява съществен атрибут на географския ѝ произход;

В.  като има предвид, че традиционните европейски висококачествени продукти, основаващи се на традиционни умения и техники, съставляват част от културното наследство на ЕС и са съществен елемент, който следва да бъде опазван в рамките на икономиката и обществото в много от европейските региони, и че те създават дейности, свързани пряко с местните условия на живот, по-специално в селските райони, и спомагат за повишаване на общата привлекателност на дадена територия, за запазване на местните идентичности и за популяризиране на особените им характеристики с ползи за туризма, културата, заетостта и търговията;

Г.  като има предвид, че тези продукти биха могли да спомогнат за развитието на нови стратегии за подкрепа на предприемачеството на местно и регионално равнище и да допринесат за поддържането на инфраструктурата и развитието на нови квалифицирани работни места, свързани с територията, като се обръща особено внимание на селските райони, необлагодетелстваните райони и най‑маргиналните региони, в които заетостта често е зависима от типични продукти местно производство, като по този начин се предоставя нов импулс за професионалното и занаятчийското обучение, свързано с развитието на местните общности и районите на производство, като същевременно се запазва и насърчава уникалното и разнообразно наследство на всеки район;

Д.  припомня, че неселскостопанските продукти са неразделна част от нашата идентичност и важен елемент от културното наследство на държавите членки; подчертава, че едно от основните предизвикателства, пред които е изправен секторът на културното наследство, е постепенното изчезване на традиционните умения и занаяти и че защитата за ГУ на неселскостопански продукти би могла да действа като стимул за запазване на културното наследство и традиционното ноу‑хау, както и за гарантиране на справедливо възнаграждение за производителите и на оригиналността и възможно най-широката достъпност на тези продукти;

Е.  като има предвид, че репутацията на географското указание представлява общ нематериален актив, който, ако не бъде защитен, може да се използва свободно, без ограничения, което ще доведе до намаляване на стойността и дори изчезване на самия продукт;

Ж.  като има предвид, че географските указания могат да имат голям икономически потенциал и че осигуряването на подходяща защита може да донесе значителни ползи, особено за МСП и за регионите на ЕС;

З.  като има предвид, че европейските региони са изключително богати на неселскостопански продукти, основани на традиционни умения и занаяти на много високо равнище, които са спомогнали за изграждането на репутацията им и представляват неделима част от регионалната и местната култура;

И.  като има предвид, че публичните органи следва да защитават, да укрепват (когато това се изисква от частния сектор) и да насърчават европейските качествени традиционни продукти и техните географски указания;

Й.  като има предвид, че произходът на даден продукт може да определи качеството, престижа и други негови характеристики; като има предвид, че някои практики, свързани със злоупотреба с имена, могат сериозно да увредят репутацията на продукта, която се определя от неговия произход;

К.  като има предвид, че имената на европейските традиционни продукти, които са с добро качество и поради това са търсени, могат да бъдат обект на злоупотреба, в ущърб както на потребителите, така и на производителите;

Л.  като има предвид, че една подходяща защита на европейско равнище на географските означения на неселскостопанските продукти, чрез която се контролира и наблюдава тяхната употреба, и се води борба срещу измамите, би могла да позволи да се води борба срещу фалшифицирането и да се избегне нелоялната конкуренция и заблуждаването на потребителите;

M.  като има предвид, че потребителите показват все по-голям интерес не само към безопасността на продуктите, но и към техния произход, тяхната автентичност и методи на производство;

Н.  като има предвид, че потребителите следва да имат възможност да осъществяват информиран избор, когато купуват продукти, като им се осигурява възможност да установяват техния произход и качество;

O.  като има предвид, че действащите национални закони, които защитават всички неселскостопански продукти, определят различно равнище на защита в държавите членки, което не е в съответствие с целите на вътрешния пазар и води до затруднения за ефективната им защита в Европа и в държавите членки, където тези продукти не са обхванати от националното законодателство, и следователно се откроява нуждата от единна система за защита на географските указания за целия ЕС;

П.  като има предвид, че едно хармонизирано европейско законодателство в тази област може само да е от полза за ЕС при преговорите по въпроси от областта на международната търговия;

Р.  като има предвид, че липсата на единна система на ЕС за защита на географските указания за неселскостопански продукти води до неподходящо и силно фрагментирано положение в Европа, възникващо от това, че някои държави членки не предлагат никаква специфична защита, а в други са налице различни определения, процедури и равнища на защита в рамките на национални и местни разпоредби, и разпоредби от секторен или хоризонтален характер, което води до негативни последици, нарушаващи както хармоничното развитие на общия пазар, така и еднаквата защита и ефективната конкуренция при равни условия, което пречи на потребителите да получават правилна, достоверна и съпоставима информация, която да им позволи да вземат по-добре информирани решения, и представляват пречка пред защитата на потребителите;

Въведение

1.  Приветства инициативата на Комисията да проведе консултации със заинтересованите страни, за да се определи дали защитата от страна на ЕС на географските указания (ГУ) може да бъде разширена и да обхваща неселскостопанските продукти, както и резултатите от консултацията, приключена през октомври 2014 г., и ясно подкрепя система на ЕС за защита за неселскостопански продукти, основаваща се на географските указания;

2.  Счита, че следва да бъде създаден инструмент за защита на европейско равнище като част от по-широка стратегия за подкрепа на висококачествени продукти от ЕС, основан на по-силен ангажимент от страна на институциите на ЕС да възприемат производството и занаятчийските продукти като движеща сила за растеж и доизграждане на единния пазар, като по този начин се повишава репутацията на местното производство на занаятчийска продукция, подкрепя се местното икономическо развитие и заетостта в съответните райони, дава се тласък на туризма и се засилва доверието на потребителите;

3.  Призовава Комисията незабавно да внесе законодателно предложение с цел създаване на единна европейска система за защита на географските указания за неселскостопански продукти вследствие на резултатите от вече проведената консултация със заинтересованите страни и допълнителни анализи, и да гарантира, че са напълно взети предвид последиците от новата система за производителите, техните конкуренти, потребителите и държавите членки;

4.  Подчертава, че ще бъде необходимо въвеждането на подобен инструмент да се придружава от кампании за информиране и комуникация, чрез които производителите и потребителите да се запознаят с новия вид географски указания;

5.  Изразява категорично убеждение, че разширяването на защитата на географските указания по отношение на неселскостопанските продукти може да има много положителни последици за гражданите, потребителите, производителите и за цялата европейска икономическа и социална структура;

6.  Счита, че тази система би могла по-специално да защити по по-ефективен начин потребителите, да засили доверието им в етикетираните продукти и да им помогне да направят по-добре информиран избор относно покупката на продукти, като повиши прозрачността и премахне объркването, произтичащо от подвеждащи наименования или описания, особено ако съществуването на такава система бъде надлежно популяризирано; счита, че тя би могла да допринесе за подобряване на проследяемостта и предоставянето на повече информация относно качеството на продуктите, техния произход и начин и условия на производство, не на последно място предвид нарастващия интерес на потребителите към тези въпроси;

Ползи от единна система за защита на равнището на ЕС

7.  Припомня, че би било силно препоръчително ЕС да приеме законодателство относно ГУ за неселскостопански продукти с цел да се използва напълно положителното икономическо въздействие на защитата на отличителния характер и качеството на тези продукти, да се предостави на потребителите надеждна информация за мястото и метода на тяхното производство и да се запазят свързаните с тях ноу‑хау и работни места;

8.   Счита, че подобно законодателство може да засили иновациите в традиционните производствени процеси и създаването на нови предприятия за традиционни продукти и също така да допринесе за устойчивост на работните места, създадени в слабо развити райони, по-конкретно като предостави на малките предприятия и на микропредприятията, които са източник на около 80 % от традиционните продукти, които биха могли да намерят защита посредством признаването на географското указание, както възможност да увеличат продажбите чрез по-ефективни маркетингови стратегии, така и стимули за повишаване на сътрудничеството, предвид общото естество на схемата;

9.  Посочва, че то би могло да допринесе за ефективна борба с фалшифицирането, неправомерното използване на наименованията на географските указания и други нелоялни практики, които заблуждават крайния потребител и вредят преди всичко на микропредприятията и МСП, които произвеждат законосъобразно по-голямата част от продуктите, които потенциално биха могли да получат защита и понастоящем не винаги разполагат с правни или финансови средства, за да защитават своите интереси, като това оказва отрицателно въздействие върху техния износ;

10.  Счита, че подобна защита насърчава и улеснява достъпа до общия пазар и пазарите извън ЕС на продукти на европейските занаяти, които са плод на традиционни познания и умения, спомагащи за запазване на ценно ноу-хау, което е характерно за цели социални и местни общности, и представляват значителен компонент от европейското историческо, културно, икономическо и социално наследство;

11.  Счита, че единната защита на ГУ за неселскостопанските продукти ще стимулира технологичното и икономическото развитие на регионално и местно равнище чрез увеличаване на броя на хората, заети в производството на традиционни продукти;

12.  Подчертава, че единната защита на ГУ ще допринесе не само за насърчаване на традиционните продукти, но също така и за признаване на качеството на използваните в тези продукти суровини и необходимостта от високи постижения на всички етапи от производствения процес;

13.  Отбелязва, че ГУ, освен че са признание за ноу‑хау и средство за защита за производителите, представляват и гаранция за качеството на продукта за потребителите;

14.  Подчертава, че признаването на защитата на ГУ за неселскостопански продукти и на традиционните, висококачествени умения представлява едновременно отбранителна и офанзивна мярка в рамките на общата търговска политика, и че то може да бъде ефективно средство за подкрепа на микро-, малките и средните предприятия и производители (МСП), в борбата срещу имитациите и фалшифицираните продукти, както и за осигуряване на по-устойчив в социално, икономическо и екологично отношение подход към икономическото развитие както в рамките на ЕС, така и извън него, както и за справедлива конкуренция и защита на потребителите, като по този начин дава възможност автентичността и качеството на продуктите да се установи по-ефективно; счита, че признаването на единна защита на ГУ за неселскостопански продукти би допринесло и за изграждането на социален капитал в районите на производство;

15.  Счита, че единна система на ЕС може да увеличи привлекателността на професиите, свързани с културното наследство;

16.  Подчертава, че запазването на традиционните ноу-хау и производство може да спомогне за спирането на обезлюдяването и разрушаването на селските райони и на потока от млади хора, напускащи тези райони;

17.  Подчертава значението на културните, образователните, социалните и свързаните с устойчивостта компоненти на неселскостопанските продукти, които ще бъдат включени в този процес, и подчертава необходимостта от запазване, предаване и развитие на традиционното ноу-хау и уменията, свързани с него, и от насърчаване на по-тясно сътрудничество с творческите индустрии, не на последно място с оглед подчертаване на качеството на използваните материали и на крайните продукти; призовава за това, използването на наименованието или логото да бъде достъпно за всички производители от съответната област, които произвеждат продукта по установения начин;

18.  Подчертава, че защитата на географските указания за неселскостопански продукти ще допринесе за съхраняване на културното и художественото наследство, създавано от европейските местни и регионални традиции;

19.  Признава ключовата роля на МСП, които инвестират във висококачествено традиционно ноу‑хау и предлагат местни работни места и стажове за обучение на квалифицирани специалисти, които играят важна роля при предаването на традиционните методи на производство; признава значението на инвестирането в образование и обучение в тази област и насърчава държавите членки да използват оптимално наличното европейско финансиране и съществуващите програми за подкрепа на професионалното обучение на специалистите, участващи в производството и насърчаването на екологосъобразни местни и регионални занаятчийски и промишлени продукти;

20.  Насърчава държавите членки да обменят добри практики при създаването и оказването на подкрепа на инициативи, насочени към стимулиране на традиционния занаятчийски сектор, което от своя страна би могло да повиши осведомеността за местното културно наследство и да стимулира развитието на селските райони;

21.  Подчертава факта, че наличието на добре познати ГУ може да спомогне за по-добро популяризиране на европейските културни маршрути;

22.  Призовава Комисията и държавите членки да насърчават трансрегионалното и транснационалното сътрудничество и споделянето на най-добри практики между клъстерите за неселскостопански продукти и свързаните сектори;

23.  Подчертава значението на географските указания (ГУ) в по-широкия спектър на правата върху интелектуалната собственост, като начин за защита на стойността на местното производство, включително инфраструктурата и трудовата заетост, за подобряване на регионалното развитие и увеличаване на проследимостта, прозрачността и информацията за потребителите;

24.  Отбелязва, че промишлените и занаятчийските продукти, обвързани със своя произход или дълбоко териториално вкоренени, са съществен елемент от икономическия и социалния живот на многобройни региони в Европа, тъй като създават пряко свързани с местните условия дейности, които са неподатливи на преместване, по-специално в селските райони; подчертава, че приемането на европейско равнище на система за защита на промишлените и занаятчийските продукти, обвързани със своя произход или дълбоко териториално вкоренени, би позволило уникалността на нашите промишлени и занаятчийски продукти да се запази и да се предотврати стандартизация на продуктите;

Отношения с трети държави

25.  Счита, че отворени списъци на всички продукти – както селскостопански, така и неселскостопански, които са защитени с географски указания, следва да бъдат включени в бъдещите търговски споразумения на ЕС с трети държави;

26.  Счита, че ще бъдат налице също положителни ефекти върху търговските отношения, които ЕС поддържа или договаря с трети държави, като по този начин се даде възможност на ЕС да постигне еднаква защита за тези европейски продукти включително в рамките на международните търговски преговори;

27.  Счита, че разширяването на защитата на географските указания за неселскостопански продукти в ЕС би могло да бъде начин да се стимулира европейският износ и да се придобие пазарен дял, като същевременно се постигне международно признание на въпросните продукти, както и развитие на техния имидж и репутация на високо качество посредством търговия и търговски преговори;

28.  Счита, че защитата на ГУ за неселскостопански продукти на равнище ЕС би укрепила позицията на Съюза в СТО, когато призовава за увеличаване на стандартното равнище на защита, и би могла да поднови в положителна посока обсъжданията относно създаването на многостранен регистър на географските указания в рамките на програмата за развитие от Доха, като остава в пълно съответствие със споразумението ТРИПС;

29.  Счита, че защитата на ГУ за неселскостопански продукти трябва да бъде придружена от по-ефективна стратегия за защита и прилагане на правата на интелектуална собственост в трети държави, с оглед засилване на мерките за борба с фалшифицираните или имитиращи продукти;

30.  Счита, че единната защита на географските указания за неселскостопански продукти в ЕС би могла да бъде от полза при договарянето на търговски споразумения с трети държави и от друга страна подчертава, че някои от нашите основни партньори като например Индия и Китай, вече са въвели системи за защитава на подобни географски указания;

31.  Призовава Комисията да включи в бъдещото съобщение относно търговската и инвестиционна стратегия на ЕС последователна и добре подготвена стратегия за всички ГУ, която да гарантира, че те се съблюдават и признават.

32.  Изразява становище, че разширяването на защитата на географските указания и за неселскостопанските продукти ще спомогне за засилване и повишаване на съгласуваността на позицията на ЕС по този въпрос на международно равнище, както в контекста на двустранните търговски преговори, така и в този на многостранните форуми, с крайна цел осигуряване на силна защита за всички качествени производства в Европа и извън ЕС; счита по-конкретно, че както селскостопанските, така и неселскостопанските продукти, защитени с географски указания, следва да бъдат изцяло взети предвид в преговорите по бъдещи търговски споразумения на ЕС; счита, че една цялостна система на ЕС за географски указания ще благоприятства търговската експанзия и ще улесни провеждането на съвместни рекламни кампании извън ЕС;

Общи принципи

33.  Подчертава значението на географските указания (ГУ) като важен инструмент за засилване на проследимостта, прозрачността и предоставянето на информация на потребителите, и за засилване на водещата роля на регионите и териториите на ЕС за установяване на по-социален и устойчив от гледна точка на опазването на околната среда подход към икономическото развитие, както и за развитието на ключовата роля, която ГУ играят в търговската политика на ЕС;

34.  Изразява убеждение, че системата трябва да се основава върху най-добрите практики и принципите на прозрачност и недопускане на дискриминация, и че тя може да бъде ефективно средство за противодействие на имитацията и фалшифицирането на продукти, и за гарантиране на по-социален, икономически и екологично устойчив подход към икономическото развитие във и извън ЕС, както и за укрепване на защитата на потребителите.

35.  Призовава Европейската комисия да прилага поуките, извлечени от опита, натрупан в селскостопанския сектор и хранителната промишленост, с цел да се създаде система, която се основа на най-добрите практики и на недискриминационни принципи и която да бъде прозрачна, ефективна, гъвкава и освободена от ненужни административни тежести и възпиращи разходи за производителите, които доброволно решават да регистрират даден продукт в рамките на схемата за географските указания; изразява освен това мнение, че посочената система следва да гарантира строги проверки и възможно най-високо равнище на прозрачност, и следва да включва подходящи способи за противодействие на измамите; призовава Комисията в тази връзка да прилага несекторен подход към системата на защита;

36.  Счита, че новата система, утвърдена в миналото за селскостопанските хранителни продукти, следва да бъде интуитивно възприемаща се гаранция в очите на потребителите, които търсят качествени продукти по отношение на автентичност и произход, които са тясно свързани с даден географски район и се подкрепят от ясна и надеждна информация; счита, че ефективността на такава единна европейска система за защита на географските указания ще зависи от това дали цялата необходима информация достига до производителите и потребителите; подчертава, че системата трябва да бъде прозрачна и да гарантира достъпна защита, тъй като това е от ключово значение за доверието на потребителите и на производителите;

37.  Отбелязва, че дадена система за сертифициране на качеството и произхода на продуктите може да се използва от възлагащите органи в контекста на новата законодателна рамка за обществените поръчки по отношение на техническите спецификации, сертификатите и критериите за възлагане, най-вече на местно и регионално равнище;

38.  Призовава тези продукти да бъдат поставени в центъра на вниманието на регионалното развитие, научноизследователските и иновационните проекти, „Хоризонт 2020“ и финансирането за сближаване;

39.  Изразява мнение, че система за защита на ГУ за неселскостопански продукти на равнището на ЕС, която е съгласувана, опростена и прозрачна и не представлява бюрократична и финансова тежест, като по този начин позволява по-специално на МСП да имат достъп до нея, би дала възможност на ЕС да постигне еднаква защита на тези европейски продукти извън ЕС в рамките на международните търговски преговори и би създала съществено предимство в преговорите за свободна търговия на двустранно равнище с търговските партньори на Съюза и на многостранно равнище в рамките на СТО;

40.  Изразява становище, че създаването на единна защита на равнище ЕС на ГУ за неселскостопански продукти, което включва общи определения, процедури и разходи за регистрация, обхват на защитата и средства за прилагане, както и създаването на надежден орган, отговорен за вземане на решенията относно предоставянето на статус на неселскостопански продукт с ГУ, признат на равнище ЕС, без да се занижават стандартите за защита, които вече съществуват в 15 държави членки — би било най-добрият начин да бъдем по-ефективни както в рамките на ЕС, така и в преговорите с трети държави;

Обхват

41.  Потвърждава, че връзката с територията е от съществено значение за идентифицирането на дадено ноу‑хау и определянето на качеството, автентичността и характеристиките на продукта;

42.  Подкрепя широко определение, което би позволило да се признае връзката между продукта и географския район, обхванат от ГУ; счита, че система за защита на равнище ЕС следва да има широк обхват, което да позволи включването на наименования, които макар да не са географски, са недвусмислено свързани с дадено място;

43.  Счита, че режимът за защита следва да включва нетекстови знаци и символи, които безпогрешно се свързват с определен регион;

44.  Подчертава, че етикетът/знакът за признаване/марката/логото за неселскостопански ГУ следва да бъдат опростени и лесно разпознаваеми, следва да отразяват регионалната/местна идентичност на стоките и да бъдат изразени поне на езика на произход на продукта и на езика на страната, където той се внася;

45.  Подчертава, че някои указания като родови термини или омонимни наименования, трябва да бъдат изключени от защитата на географските указания; добавя, че в този смисъл изключенията по член 6, параграфи 1,3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1151/2012 относно селскостопанските ГУ, биха могли да служат за пример;

Процес на регистрация

46.  Счита, че следва да се установи задължителна процедура на регистрация, да се осигури по-голяма безопасност, по-специално по отношение на защитата на правата в случай на спор; призовава Комисията да предложи най-ефективния, прост, полезен и достъпен механизъм за регистрация на продукти и да гарантира, че системата осигурява достъпни, ясни и прозрачни процедури за регистрация, промяна и отмяна, като по този начин предоставя на заинтересованите лица правни гаранции; призовава Комисията да извърши задълбочена оценка с оглед свеждане до минимум на работата по финансовата и административната тежест за заинтересованите лица;

47.  Подчертава, че тази система трябва да се придружава от създаването на единен, стандартизиран и публичен европейски регистър за неселскостопански продукти, който се ползва от защита на географските указания, с оглед засилване на занаятчийските продукти и информиране и защита както на потребителите, така и на производителите, като същевременно се избягва всяка ненужна административна тежест;

48.  Подчертава освен това, че подобна система следва да се характеризира с междусекторен подход, за да се увеличи максимално нейното икономическо и социално въздействие, и би следвало да засилва значително съществуващата връзка между производството и региона на произход и да подобрява прозрачността, с цел да се повиши надеждността и автентичността на продукта, да се гарантира произхода му и да се допринесе за подобряване на проследяемостта му; подчертава необходимостта от провеждане на редовни проверки след предоставянето на статут на географско указание, с цел да се гарантира, че продължава да е налице съответствие с критериите, на които се основава този статут;

49.  Счита, че регистрацията следва да се осъществява на два етапа: на първо място, проверките на място следва да се осъществяват от националните или регионалните органи, които да установяват дали е налице намеса в специфичните характеристики; и на второ място, следва да се установи единна европейска система за регистрация, която да гарантира съответствие с общ критерии навсякъде в ЕС;

50.  Предлага, в този контекст, Комисията да разгледа възможността за прехвърляне и на регистрацията на селскостопанските ГУ към СХВП; предлага управлението на тази система на равнището на ЕС да се извършва от СХВП;

51.  Подчертава, че тази система следва да ограничи разходите и административната тежест за предприятията, като същевременно предостави достатъчни гаранции за потребителите и като помага при осъществяването на по-добре информиран избор относно закупуваните продукти;

52.  Счита, че предложената уредба би следвало да предостави инициативата за създаване на ГУ на съответните предприятия, по-конкретно по отношение на определянето на спецификациите, на които трябва да отговарят географските указания;

53.  Счита, че следва да се прилага гъвкав подход по отношение на критериите, включени в спецификациите, за да се гарантира, че развитието на производствените процеси и бъдещите иновации не само че не се възпрепятстват, но и се насърчават, стига качеството и автентичността на крайния продукт да не бъдат засягани;

54.  Счита, че в спецификациите следва да бъдат включени най-малко следните критерии: използвани суровини, описание на производствения процес, доказателство на връзката с територията, информация относно корпоративната социална отговорност;

55.  Предлага производителите, техните сдружения и консултантски организации да бъдат основните лица, упълномощени да кандидатстват за регистрация на ГУ за неселскостопански продукти;

56.  Отбелязва, че е възможно от производителите да се изиска вноска за получаването на ГУ, при условие че тази вноска се извършва под формата на еднократно плащане, съразмерна е на понесените разноски и се прилага еднакво на равнището на ЕС;

Мерки за контрол

57.  Счита, че следва да бъдат въведени разпоредби и относно необходимите ресурси, чрез които защитата, предоставена от подобен инструмент да бъде ефективна на практика, независимо от средствата на разпространение на продукти, в случай на злоупотреба; подчертава необходимостта да се гарантира еднакво добра защита на географските указания и в сферата на цифровия пазар;

58.  Подчертава уместността на проверките на качеството предвид значителните различия между селскостопански и неселскостопански продукти (например броя производители);

59.  Застъпва се освен това за установяването на схема за инспекции, нарушения и санкции, чрез която да се наблюдават географските указания на търгуваните в Европа продукти;

60.  Счита, че за да се увеличи максимално защитата на ГУ на неселскостопанските продукти, следва забраната за недобросъвестно използване на ГУ да се прилага не само когато съществува риск потребителите да бъдат заблудени, или когато се създава нелоялна конкуренция, но и в случаите, когато действителният произход на продукта е ясно отбелязан; следователно предлага допълнителната защита по член 23 от Споразумението относно ТРИПС, първоначално приложимо единствено по отношение на вината и спиртните напитки, да бъде разширена и да обхване ГУ на неселскостопанските продукти;

61.  Предлага въвеждането на процедура, която да е достъпна за заинтересованите страни, за случаите, при които регистрацията на ГУ може да бъде оспорена;

62.  Счита, че това би улеснило определянето на процедури за ефективен контрол, като по този начин се предостави възможност на потребители и производители да се защитават от фалшификации, имитации и други незаконни практики;

Съвместно съществуване с предишни права

63.  Счита, че трябва да се позволи на всяко бъдещо географско указание да съществува съвместно с права, които вече са предоставени за продукта и следва да се отчитат настоящите най-добри практики на национално и местно равнище в ЕС;

64.  Подчертава, че отношението между марките и ГУ следва да бъде ясно уточнено, за да се избегнат конфликти;

65.  Предлага правилата относно взаимоотношението между търговските марки и ГУ да се прилагат по отношение на защитата на ГУ на неселскостопанските продукти;

66.  Предлага на тези държави членки, които вече са предвидили защита да се предостави подходящ срок за осигуряване на съответствие, като същевременно се прилагат преходни разпоредби, които да предвиждат едновременното съществуване на двете системи, преди да се пристъпи към механизъм на равнище ЕС;

o
o   o

67.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1. (2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671. (3) ОВ L 39, 13.2.2008 г., стр. 16. (4) ОВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 14.