Европейският парламент,

—  като взе предвид Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г.,

—  като взе предвид доклада, приет през юли 2014 г. от Отворената работна група на ООН относно целите за устойчиво развитие,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2014 г. относно ЕС и рамката за световно развитие след 2015 г.(1),

—  като взе предвид доклада, приет на 8 август 2014 г. от Междуправителствения експертен комитет относно финансирането на устойчивото развитие,

—  като взе предвид министерската декларация от Политическия форум на високо равнище за устойчиво развитие от юли 2014 г.,

—  като взе предвид доклада на ООН за 2014 г. относно Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР),

—  като взе предвид заключителния документ от срещата на високо равнище на Глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие в Мексико Сити от април 2014 г.,

—  като взе предвид доклада, озаглавен „Диалог за определяне на програмата за развитие за периода след 2015 г.“, изготвен от Програмата на ООН за развитие (ПРООН), Глобалната специална група(2) и Програмата на ООН за населените места, от 31 октомври 2014 г.,

—  като взе предвид доклада за 2014 г. на Групата на ООН по развитието, озаглавен „Постигане на целите на програмата за развитие за периода след 2015 г.: възможности на национално и местно равнище“,

—  като взе предвид доклада за човешкото развитие за 2014 г. на ПРООН, озаглавен „Поддържане на човешкия напредък: намаляване на уязвимостта и изграждане на устойчивост“,

—  като взе предвид обобщаващия доклад на генералния секретар на ООН относно програмата за периода след 2015 г.,

—  като взе предвид доклада на ООН, озаглавен „Равенство между половете: таблица на напредъка. 2012 г.“, в който се оценява подобряването на аспектите на равенството между половете в осемте ЦХР,

—  като взе предвид резултатите от Конференцията на Обединените нации по околна среда и развитие през 1992 г. и доклада от последвалата я Конференция по въпросите на устойчивото развитие, проведена в Рио де Жанейро, Бразилия, от 20 до 22 юни 2012 г.,

—  като взе предвид доклада от май 2013 г. на Работната група на високо равнище от изтъкнати личности към ООН относно програмата за развитие за периода след 2015 г.,

—  като взе предвид доклада от юни 2012 г. на Работната група на системата на ООН, отговаряща за програмата на ООН за развитие за периода след 2015 г., до генералния секретар на ООН, озаглавен „Осъществяване на бъдещето, което искаме за всички“,

—  като взе предвид Програмата за действие от Истанбул относно най-слабо развитите страни за десетилетието 2011—2020 г.,

—  като взе предвид декларацията и плана за действие, приети на форума на високо равнище за ефективността на помощта, проведен в Пусан, Южна Корея, през декември 2011 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и правната рамка за правата на човека,

—  като взе предвид Парижката декларация за ефективност на помощта и Програмата за действие от Акра,

—  като взе предвид Декларацията на ООН от 1986 г. относно правото на развитие,

—  като взе предвид Европейския консенсус за развитие(3) и Кодекса за поведение на ЕС за взаимното допълване и разделението на труда в политиката за развитие(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 май 2013 г., озаглавено „Предоставяне на правомощия на местните власти в страните партньори с оглед подобряване на управлението и повишаване на ефективността на резултатите в областта на развитието“ (COM(2013)0280),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 октомври 2013 г. относно местните органи и гражданското общество: ангажиментът, поет от Европа, за оказване на подкрепа за устойчивото развитие(5) и заключенията на Съвета от 22 юли 2013 г. относно местните органи в процеса на развитие;

—  като взе предвид член 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в който се потвърждава, че ЕС „следи за съгласуваността между различните си политики и действия, като отчита всички свои цели“,

—  като взе предвид член 208 от ДФЕС, в който се предвижда, че „Съюзът взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 февруари 2015 г., озаглавено „Глобално партньорство за изкореняване на бедността и устойчиво развитие след 2015 г.“ (COM(2015)0044),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2014 г., озаглавено „Достоен живот за всички: от общо виждане към общи действия“ (COM(2014)0335),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 май 2014 г., озаглавено „По-активно участие на частния сектор за постигането на приобщаващ и устойчив растеж в развиващите се държави“ (COM(2014)0263),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 30 април 2014 г. – ръководство, озаглавено „Основан на правата подход, обхващащ всички права на човека, за сътрудничеството на ЕС за развитие“ (SWD(2014)0152),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 февруари 2013 г., озаглавено „Достоен живот за всички: премахване на бедността и осигуряване на устойчиво бъдеще за света“ (COM(2013)0092),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 септември 2012 г., озаглавено „Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“ (COM(2012)0492),

—  като взе предвид обществените консултации, проведени от Комисията по подготовката на позицията на ЕС „Към рамка за развитие за периода след 2015 г.“ в периода 15 юни — 15 септември 2012 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 октомври 2008 г., озаглавено „Местните власти: фактор за развитие“ (SEC(2008)2570),

—  като взе предвид съвместната декларация на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Комисията относно политиката на Европейския съюз за развитие, озаглавена „Европейският консенсус“(6),

—  като взе предвид Европейската харта относно сътрудничеството за развитие в подкрепа на местното управление, оповестена по време на Европейските дни на развитието на 16 ноември 2008 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 април 2005 г., озаглавено „Съгласуваност на политиките за развитие“ (COM(2005)0134), и заключенията на 3166-ото заседание на Съвета по външни работи от 14 май 2012 г., озаглавени „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: Програма за промяна“,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 24 февруари 2015 г., озаглавено „Достоен живот за всички: от общо виждане към общи действия“,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 октомври 2013 г., озаглавено „Предоставяне на правомощия на местните власти в страните партньори с оглед подобряване на управлението и повишаване на ефективността на резултатите в областта на развитието“,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 9 юни 2010 г., озаглавено „Пролетен пакет: План за действие на ЕС в подкрепа на Целите на хилядолетието за развитие“,

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 22 април 2009 г., озаглавено „Местните власти: фактор за развитие“,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г.(7),

—  като взе предвид своята позиция от 2 април 2014 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската година на развитието (2015 г.)(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно Целите на хилядолетието за развитие — определяне на рамката след 2015 г.(9),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 19 май 2014 г. относно основан на правата подход в областта на сътрудничеството за развитие, обхващащ целия спектър на правата на човека,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 12 декември 2013 г. относно финансирането на изкореняването на бедността и на устойчивото развитие след 2015 г.,

—  като взе предвид съвместната декларация от 20 юни 2014 г. на АКТБ и ЕС относно програмата за развитие за периода след 2015 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие (A8‑0232/2015),

A.  като има предвид, че местните органи, в качеството си на основни държавни и институционални участници — що се отнася до местното управление, появата на демокрация на най-близко до гражданите равнище и устойчивото териториално развитие въз основа на участие и демократично изразяване на местните общности — ще имат съществена роля за постигането на целите за периода след 2015 г.;

Б.  като има предвид, че местните органи играят жизненоважна роля за определянето, организирането и постигането на целите за развитие;

В.  като има предвид, че местните органи изграждат тесни връзки между общностните, националните и глобалните цели в програмата за периода след 2015 г.;

Г.  като има предвид, че местните органи играят жизненоважна роля за опазването на уязвимите групи от населението в нестабилните държави в криза и в държавите със средни доходи;

Д.  като има предвид, че с новата глобална рамка за устойчиво развитие се предоставя възможност да се осигури широко участие на организациите на гражданското общество, местните органи и националните парламенти; като има предвид, че предоставянето на правомощия на местните органи и на организациите на гражданското общество е абсолютно необходимо, за да се гарантира добро, прозрачно и подлежащо на отчет управление;

Е.  като има предвид, че ЕС се ангажира сериозно в подкрепа на местните органи в развиващите се страни, за да даде своя принос за намаляването на бедността и постигането на Целите на хилядолетието за развитие, но също и за да се рационализира демократичното управление на местно равнище;

Ж.  като има предвид, че представители на органите на управление на поднационално равнище и местните органи дадоха своя принос за сесиите на Отворената работна група относно целите за устойчиво развитие на Общото събрание на ООН и че Глобалната специална група съпредседателства съвместно с ПРООН и Програмата на ООН за населените места консултациите на ООН относно „определянето на местно равнище на програмата за развитие за периода след 2015 г.“;

З.  като има предвид, че в Обобщаващия доклад на генералния секретар на ООН относно програмата за развитие за периода след 2015 г. отново се заявява необходимостта новата програма за развитие да бъде преобразяваща, универсална и ориентирана към хората, като се основава на принципите на правата на човека и правовата държава; като има предвид, че Генералният секретар призовава новаторските партньорства, включително местните органи, да бъдат основните участници, които изпълняват тази програма на най-близкото до гражданите равнище;

И.  като има предвид, че най-важните цели и предизвикателства във връзка с програмата за развитие за периода след 2015 г. ще зависят от местните действия и силните партньорства;

Й.  като има предвид, че се очаква населението на света да нарасне от около 7 милиарда до 9,3 милиарда души до 2050 г., като главната част от този растеж се очаква в развиващите се страни, особено в градските райони; като има предвид, че прекомерната урбанизация подкопава устойчивостта на развитието във всичките му измерения;

К.  като има предвид, че два и половина милиарда нови градски жители ще трябва да имат достъп до образование, здравно обслужване, работни места, продоволствие, канализация, транспорт, жилищно настаняване и електроенергия, и че това представлява голямо предизвикателство за местните и регионалните органи и общините, които отговарят за предоставянето на тези услуги;

Л.  като има предвид, че в Декларацията от Рио де Жанейро се подчертава, че групите коренно население и техните общности играят жизненоважна роля за управлението на околната среда и развитието; като има предвид, че правителствата следва да признават и подобаващо да подкрепят тяхната идентичност, култура и интереси, и да им дават възможност за ефективно участие в постигането на устойчиво развитие;

М.  като има предвид, че намаляването на бедността не е равномерно, а неравенствата в рамките на държавите и между тях — които се увеличават както в развитите, така и в развиващите се страни — представляват значително предизвикателство пред развитието;

Н.  като има предвид, че съпроводените с насилие конфликти и хуманитарните кризи продължават да затрудняват дейностите за развитие; като има предвид, че уязвимите групи като например жените, децата и възрастните хора са по-силно засегнати от военните конфликти и кризи, и че местните органи са основните най-близки участници в предотвратяването и управлението на конфликти;

О.  като има предвид, че все още са необходими допълнителни усилия за намаляване наполовина на процента на гладуващите хора, като 162 милиона малки деца са засегнати от недохранване; като има предвид, че „скритият глад“ може да бъде определен като недостатък на микроелементи, който може да има необратими здравни и социално-икономически последици, свързани със спад в производителността на хората;

П.  като има предвид, че изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда заплашват намаляването на бедността и представляват голямо предизвикателство за местните органи, тъй като те засягат най-напред местните общности;

Р.  като има предвид, че трябва да бъдат създадени повече нови и достойни работни места, за да се отговори на демографския растеж в световен мащаб; като има предвид, че частният сектор е главен източник на работни места както в развитите, така и в развиващите се страни и поради това може да бъде основен партньор в борбата срещу бедността;

С.  като има предвид, че помощта продължава да изпълнява уникална по своя характер роля за намаляването на бедността и като решаващ фактор в развиващите се страни; като има предвид, че помощта трябва да бъде насочена по-добре, така че да отговаря на нуждите на най-уязвимите групи от населението; като има предвид, че помощта не е достатъчна и че трябва да се използват новаторски начини за финансиране;

Т.  като има предвид, че мобилизирането на международни, публични и частни финансови средства ще бъде от решаващо значение за насърчаването на местното устойчиво развитие;

У.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки като най-големи донори на официална помощ за развитие, но също и като решаващи създатели на политики и фактори за децентрализирано сътрудничество, следва да продължат да бъдат движещата сила по време на следващия етап на преговорите в рамките на ООН, особено по отношение на изпълнението на целите за устойчиво развитие;

Ф.  като има предвид, че в член 208 от ДФЕС се постановява, че премахването на бедността е основната цел на политиката на ЕС за развитие и се предвижда съгласуваност на политиките за развитие;

I.Местните органи като фактори за развитие и ролята на Европейския съюз

1.  Припомня, че Партньорството от Пусан предвижда разширяващ се форум за нови участници за развитие, като например местни и регионални участници;

2.  Подчертава, че новите насоки, изложени в съобщението на Комисията относно местните органи за признаването на тяхната роля като държавни заинтересовани участници представлява важна стъпка напред за новата програма за развитие на Европейския съюз;

3.  Подчертава необходимостта тези нови насоки да се превърнат в ефективно прилагане на европейското сътрудничество, както по отношение на 11‑ия Европейски фонд за развитие (ЕФР), така и по отношение на Инструмента за сътрудничество за развитие;

4.  Подчертава, че стратегическото планиране на национално и местно равнище е абсолютно необходимо за насърчаването и интегрирането на трите основни измерения на развитието — социалното, икономическото и екологичното;

5.  Приветства подкрепата за укрепването на капацитета на местните органи посредством тематичната част за местните органи — особено подкрепата за укрепване на структурите за координация на местните органи на национално, регионално и европейско равнище — и установяването на партньорство на равнище ЕС;

6.  Признава важната роля, която местните органи играят в развиващите се страни; насърчава създаването на споразумения за партньорство между местните органи в държавите членки на ЕС, и местните органи в развиващите се страни в области като обучение и човешки потенциал, за да се даде възможност за постигане на по‑големи ползи, например по-добро планиране в областта на околната среда;

7.  Счита, че тези координационни структури играят важна роля по отношение на предоставянето на техническа и методологична подкрепа за развитието на местния капацитет чрез улесняване на обмена на ноу-хау с цел подпомагане на процеса на децентрализация и предоставянето на основни услуги; счита, че те също така са подходящ форум за политически диалог и за изслушване на гласа на местните органи на всички равнища на управление;

8.   Настоятелно призовава ЕС да насърчава децентрализираното сътрудничество като начин за прилагане на рамката за развитие след 2015 г.; за тази цел призовава Комисията да разгледа възможността да превърне децентрализацията в приоритетен сектор за финансиране чрез нейните финансовите инструменти за външна помощ, като се започне с Инструмента за сътрудничество за развитие и Европейския фонд за развитие, както и да засили усилията за включване на местните органи като пълноправни участници в изпълнението на 11‑ия ЕФР в партньорските държави и региони, както и по отношение на секторната и бюджетната помощ; призовава държавите членки да определят на местните органи подходяща роля в своите програми за развитие и да координират дейностите си с тези на Комисията и на други държави членки;

II.Политически диалог, мобилизиране на финансови ресурси и представяне на отчетите

9.  Подчертава, че е необходимо да се гарантира по-справедливо прехвърляне на ресурси от националното равнище към подрегионите, градовете и общините;

10.  Подчертава необходимостта — в рамките на текущия процес на децентрализация — да се насърчават националните правителства да прехвърлят част от своите национални бюджетни средства към регионалните и местните органи на управление; счита, че за тази цел следва да се предостави по-голяма подкрепа за укрепване на финансовия и бюджетния капацитет на местните органи, включително посредством техни асоциации;

11.  Счита, че е от съществено значение известна част от европейската бюджетна помощ да се отпуска за финансиране на местните органи;

12.  Подчертава значението на установяването, като част от европейското сътрудничество, на истински политически диалог между местните органи, който би дал възможност да се оцени постигнатия напредък, трудностите и перспективите за подобряване на ефективността на помощта на местно равнище;

13.  Призовава за институционализирането на този диалог, като същевременно се ползват съществуващите координационни структури в различните рамки за сътрудничество;

III.Ролята на местните органи за постигането на ЦХР: изводи

14.  Подчертава, че ЦХР разкриха важната роля на местните органи в борбата срещу бедността и за предоставянето на обществени услуги, като водоснабдяване и канализация, основно здравеопазване и образование;

15.  Приветства разпространението на децентрализирани инициативи за сътрудничество за развитие и използването на механизми за сътрудничество между градове;

16.  Подчертава необходимостта от разпределяне на допълнителни ресурси за укрепване на капацитета на децентрализираните органи, така че те да могат да предоставят висококачествени обществени услуги, да се гарантира равенство на възможностите и да се постигне социално сближаване;

17.  Изразява съжаление, че ЦХР не отчитат в достатъчна степен значението на местното измерение за развитието; изразява съжаление, че програмите за развитие не отчитат в достатъчна степен културното измерение, което е от жизненоважно значение за разбиране на местния контекст; призовава в местните, националните и международните стратегии за намаляване на бедността да се обърне внимание на културното измерение;

18.  Изразява съжаление, че настоящите ЦХР са лишени от яснота по отношение на пригаждането на глобалните цели към националната и местната динамика;

IV.Определяне на програмата за развитие за периода след 2015 г.: предизвикателства и възможности

19.  Счита, че процесът след 2015 г. следва да предоставя ясна цел за прилагане на резултатите от „Рио + 20“, които признават ролята на местните органи;

20.  Подчертава, че е важно да се определят надеждни цели и показатели за Целите за устойчиво развитие, които отговарят на условията, нуждите и проблемите на местното население; призовава ЕС да укрепва ролята на местните органи и да вземе под внимание техния опит и в други цели за устойчиво развитие;

21.  Призовава ЕС да продължи да обръща особено внимание на местните органи при планирането, изпълнението и финансовите потоци на помощта за развитие; подчертава, че това ще изисква наличието на истински процес на участие, проведен на ранен етап от фазата на развитие, и че с оглед на това трябва да бъде призната и засилена децентрализираната публична помощ; подчертава необходимостта да се гарантира активното им участие в определянето на стратегиите за развитие;

22.  Призовава Съюза да гарантира, че местните органи са по-добре представени в международните преговори за приемане на програмата за развитие за периода след 2015 г. на Международната конференция относно финансирането за развитие и на международната 21-ва конференция на страните по Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата (COP 21);

23.  Призовава ЕС да продължи да подкрепя една отделна цел за градовете и населените места;

V.Необходимост от едно подновено ефективно глобално партньорство (с организациите на гражданското общество, частния сектор и т.н.)

24.  Призовава ЕС да допринася за укрепването на многостранни партньорства, които изпълняват на местно равнище програмата за периода след 2015 г.;

25.  Призовава за ясно определяне и разпределение на отговорностите между партньорите;

VI.Партньорства с частния сектор

26.  Припомня, че публичният сектор ще бъде главен фактор и изпълнител на новата програма за глобално развитие и подчертава, че мобилизирането на публичните приходи и укрепването на фискалната система — въз основа на възможността на хората да плащат данъци и на справедлива възвръщаемост при прозрачна експлоатация на природните ресурси — ще бъдат от съществено значение за нейната ефективност;

27.  Изтъква отново, че е необходимо да се подкрепя формирането на средна класа чрез насърчаване на частното предприемачество сред младите хора и по-специално жените;

28.  Изтъква значението на даването на възможност на местните, микро-, малки и средни предприятия да създават работни места и на насърчаването на устойчив и приобщаващ икономически растеж, по-конкретно чрез публично-частни политики;

29.  Отново заявява, че е необходимо да се прилагат ефективни механизми за отчетност и да се определят задължителни социални и екологични гаранции;

VII.Партньорство с гражданското общество

30.  Счита, че програмата за глобално развитие за периода след 2015 г. трябва да промени ролята и влиянието на организациите на гражданското общество; счита, че държавите членки следва да работят в тясно сътрудничество с организациите на гражданското общество, като създадат механизми за редовен диалог, които следва да бъдат достатъчно ефективни, за да получат положителни отзиви от гражданското общество;

VIII. Подкрепа за националната отчетност и изграждане на капацитет

31.  Подчертава, че правителствата трябва да се отчитат както пред местните заинтересовани участници, така и пред международната общност;

32.  Подчертава значението на прозрачността и насърчаването на диалог с множество заинтересовани страни, за да се подобри участието на местните култури, на коренното население, на мигрантите и на малцинствата;

33.  Счита, че трябва да се положат големи усилия за подобряване на капацитета на местните органи да предоставят обществени услуги;

34.  Подчертава значението на насърчаването на добро управление на местно равнище чрез насърчаване на принципите на отчетност, прозрачност, участие, реакция и принципите на правовата държава;

35.  Насърчава създаването на местни платформи за консултации като част от бюджетното планиране;

36.  Подчертава належащата необходимост от реформа в областта на официалните услуги за събиране на данни;

IX.Коренното население и планирането на развитието

37.  Подчертава, че представителите на коренното население следва да бъдат активно ангажирани в изготвянето на местните и регионалните планове за развитие и инвестиции;

38.  Призовава националните правителства и местните органи: а) да подобрят местното законодателство така, че да се признават традиционните договорености за земеползването; б) да си сътрудничат с традиционните органи за управлението на природните ресурси; в) да разгледат въпросите за равенството между половете и отношенията между поколенията, които съществуват сред коренното население; г) да опазват знанията на коренното население; д) да подобряват капацитета на коренното население за участие в планирането на развитието;

X.Трансфер на технологии

39.  Подчертава, че националните правителства и местните органи следва да създадат благоприятна среда за трансфер на технологии;

40.  Счита, че такова сътрудничество следва да включва също така дългосрочни инвестиции;

XI.Градовете и населените места

41.  Приветства мобилизирането и ангажимента на африканските градове за подготовката на третата конференция на ООН по въпросите на жилищното настаняване и устойчивото градско развитие („Хабитат III“); призовава Комисията да подкрепя тези процеси на мобилизиране и да оказва подкрепа за управлението на устойчив процес на урбанизация в своите планове за партньорство;

42.  Приветства решението на Отворената работна група за включване на отделна цел за устойчиво градско развитие;

43.  Подчертава, че е важно да се възприеме териториален подход за справяне с въпроси като управлението на отпадъците и градската бедност, намаляването на неравенствата, възможностите за реализация на гражданите, приобщаващата демокрация, в която се участва активно, новаторското проектиране на инфраструктура, предоставянето на услуги, управлението на земята, приноса на градовете към глобалното изменение на климата и тяхното въздействие върху екосистемите, намаляването на риска от природни бедствия и на енергопотреблението и т.н.;

44.  Подчертава значението на подкрепата за развиващите се и най-слабо развитите страни, включително посредством финансова и техническа помощ;

XII.Добро управление и борба с корупцията

45.  Подчертава, че международното сътрудничество в борбата с незаконните финансови потоци следва да се задълбочи, за да се гарантира равнопоставеност в областта на данъчното облагане на местните и международните дружества;

46.  Подчертава, че децентрализирането на властта е ефективно средство за борба с корупцията, включително корупцията с произход от многонационални дружества, както и за модернизиране на публичната администрация и удовлетворяване на нуждите на хората чрез икономически и социални реформи;

XIII. Подобряване на мобилизирането на ресурси

47.  Подчертава, че трябва да бъдат изпробвани новаторски и справедливи механизми за финансиране;

48.  Подчертава първостепенното значение на мобилизирането на националните ресурси на местно равнище за успеха на програмата за периода след 2015 г., тъй като то е ключов фактор за изпълнението както на националните, така и на местните стратегии и политики за развитие; във връзка с това подчертава неотложната необходимост от консолидиране на капацитета на местните органи в партньорските държави в областта на общинските данъци и бюджетното планиране; приветства постепенното въвеждане на местни финансови обсерватории, които заслужават по-голяма подкрепа от страна на Европейския съюз;

49.  Счита, че е по-ефективно да се предприемат действия на местно равнище с цел подобряване на условията на живот на общностите, особено в селските райони, и че едно важно предизвикателство за местните и националните органи е да насърчават постепенното интегриране на неформалния сектор, без да възпират иновациите;

50.  Призовава Световната банка и международните финансови институции да актуализират политиките за екологични и социални гаранции;

51.  Припомня, че местните правителства са на предната линия при справянето с нарастващия брой кризи, но в повечето случаи те не разполагат с капацитет и средства за разработване на ефективни ответни мерки;

52.  Призовава Комисията да насърчава мобилизирането на новаторски източници на финансиране за децентрализирано сътрудничество, включително инструментите за обединяване на заеми и безвъзмездна помощ, които все още не са адаптирани, за да отговарят на конкретните нужди на местните органи;

53.  Настоятелно призовава Европейския съюз във връзка с това да подкрепи децентрализираните бюджети, които са предпоставка за местно развитие;

o
o   o

54.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P8_TA(2014)0059. (2) Глобалната специална група на местните и регионалните правителства за програмата за развитие за периода след 2015 г. към ХАБИТАТ III. (3) ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1. (4) Заключения на Съвета 9558/07, 15.5.2007 г. (5) Приети текстове, P7_TA(2013)0432. (6) ОВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1. (7) ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 44. (8) Приети текстове, P7_TA(2014)0269. (9) Приети текстове, P7_TA(2013)0283.