Резолюция на Европейския парламент от 29 октомври 2015 г. относно новите предизвикателства и стратегии за стимулиране на туризма в Европа (2014/2241(INI))
Европейският парламент,
— като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“ (COM(2010)0352),
— като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм(1),
— като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска стратегия за по-голям растеж и повече работни места в сектора на крайбрежния и морския туризъм“ (COM(2014)0086),
— като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена „Безопасност на услугите за туристическо настаняване“, (COM(2014)0464),
— като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „По-добро регулиране за постигането на по-добри резултати — Програма на ЕС“ (COM(2015)0215),
— като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г.(2),
— като взе предвид резолюцията на Съвета от 6 май 2003 г. относно достъпа до инфраструктура в сферата на културата и до културни дейности за хората с увреждания(3),
— като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 195 от него,
— като взе предвид член 52 от своя правилник,
— като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по култура и образование (A8‑0258/2015),
А. като има предвид, че мерките, предприемани на равнището на ЕС по силата на член 195 от ДФЕС, трябва да допълват действията на държавите членки в сектора на туризма, като се изключва всякакво хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби;
Б. като има предвид, че туризмът е особено важен сектор от европейската икономика с потенциал за растеж, който заедно със свързаните с туризма сектори генерира над 10% от БВП на ЕС; като има предвид, че туризмът също така е двигател на устойчива заетост, тъй като в него са заети пряко 13 милиона работници и следователно той създава най-малко 12% от работните места в ЕС;
В. като има предвид, че Европа е водещата световна туристическа дестинация, с пазарен дял 52%; като има предвид, че статистиката показва, че по-голямата част от пътуванията в чужбина на жителите на ЕС остават в рамките на Съюза, и като има предвид, че съгласно прогнозите броят на международните туристи, идващи в ЕС, ще нараства със 140 милиона годишно до 2025 г.;
Г. като има предвид, че туризмът представлява важна социално-икономическа дейност в ЕС, с широко въздействие върху икономическия растеж, заетостта и социалното развитие, и като има предвид, че той може, следователно, да спомогне за преодоляването на настоящата икономическа криза и кризата в областта на заетостта;
Д. като има предвид, че крайбрежният и морският туризъм е най-мащабната морска дейност в Европа, и като има предвид, че той представлява повече от една трета от морската икономика, като оказва пряко влияние върху много други сектори от икономиката на ЕС и осигурява заетост за 3,2 милиона души, повечето от които са на възраст между 16 и 35 години; като има предвид, че следва също така да се отбележи, че този сектор е двигател на растеж и създаване на работни места, по-специално в атлантическия и средиземноморския регион;
Е. като има предвид, че приоритетите на политиката в областта на туризма допринасят за постигането най-малко на три приоритета на Комисията Юнкер, а именно устойчив растеж и работни места, свързан цифров единен пазар и по-задълбочен и по-справедлив вътрешен пазар;
Ж. като има предвид, че действията, обявени в съобщението на Комисията от 2010 г., озаглавено„Европа — водеща световна туристическа дестинация“, насърчават амбициозната цел за запазване на господстващото положение на Европа като водеща туристическа дестинация в света;
З. като има предвид, че туризмът не разполага със самостоятелен бюджетен ред в рамките на бюджета на ЕС, и като има предвид, че действията в тази област са разпределени между няколко фонда, пилотни проекти и подготвителни действия;
И. като има предвид, че туристическият сектор в Европа е изправен пред редица нови предизвикателства, сред които са цифровизацията на каналите за разпространение, развиването на новия сектор на икономиката на споделянето, нарастващата конкуренция на нововъзникващите, по-евтини дестинации на трети пазари, променящото се поведение на потребителите, преходът към основана на опита икономика, търсенето на качествено обслужване на клиентите, необходимостта от привличане и задържане на квалифицирания персонал, демографските промени и сезонния характер на туризма;
Й. като има предвид, че вземащите политически решения в областта на туризма могат да предприемат мерки за справяне с предизвикателствата като демографските промени и сезонния характер на туризма чрез разработване на продукти и услуги, които отговарят на конкретните нужди на нарастващия брой възрастни хора, които могат да пътуват през неактивния сезон;
К. като има предвид, че МСП в сектора на туризма са изправени пред значителни затруднения поради голяма регулаторна тежест;
Л. като има предвид, че популяризирането на Европа чрез популяризирането ѝ като туристическа дестинация и чрез маркова стратегия е важен инструмент за укрепване на нейния имидж, профил и конкурентоспособност като съвкупност от устойчиви и висококачествени туристически дестинации, дава възможност за отличаване на европейските дестинации от другите международни дестинации и допринася за привличането на международните туристи, особено от нововъзникващите трети пазари;
М. като има предвид, че конфликтите в близост до границите на ЕС, например в Украйна и в Близкия изток, заедно с терористичните заплахи, оказват отрицателно въздействие върху сектора на туризма и поради това са необходими мерки за противодействие както на национално, така и на европейско равнище;
Н. като има предвид, че устойчивият, достъпен и отговорен туризъм, който е в хармония с природата, ландшафта и градските дестинации и се основава на ефективното използване на ресурсите, устойчивата мобилност и опазването на климата, спомага за опазването на местната околна среда, по-специално в планинските и крайбрежните региони и на островите, и дава траен принос за регионалния растеж, отговаря на нарастващите изисквания за качество на пътниците и повишава конкурентоспособността на предприятията;
О. като има предвид, че европейският културен туризъм играе важна роля за популяризирането на богатото културно многообразие на Европа, укрепва европейската идентичност и насърчава културния обмен и мултикултурното разбиране;
П. като има предвид, че регионите играят основна роля в разработването и прилагането на политиките, свързани с туризма, на регионално равнище;
Р. като има предвид, че икономиката на споделянето представлява пренасочване към нови бизнес модели в резултат на бързо променящите се нови технологии, и като има предвид, че много участници в икономиката на споделянето са част от сектора на туристическите услуги;
С. като има предвид, че въпреки че информацията е разпокъсана и е трудно да се направят солидни заключения, икономическото въздействие на икономиката на споделянето има най-вероятно положителен ефект върху икономическия растеж и благосъстоянието;
Т. като има предвид, че предлагането на услуги с висок стандарт и защитата на правата на потребителите следва да бъде най-големият приоритет за всички онези, които предоставят услуги, свързани с туризма, включително в сектора, обхващащ споделянето и използването на най-новите интернет технологии;
У. като има предвид, че пътуванията и туризмът са един от секторите, засегнати в най-голяма степен от цифровизацията, и като има предвид, че този факт създава редица възможности за пътническите агенции не само в Европа, но и в световен мащаб;
Рамка за действие на Комисията
1. Призовава Комисията да докладва на Парламента относно изпълнението на действията, посочени в гореспоменатото ѝ съобщение от 2010 г., и използването на бюджетните кредити в рамките на структурните фондове и съответните програми на ЕС, по-специално Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME), както и съответните пилотни проекти и подготвителни действия, под формата на контрол на фактите, включително оценка на ефективността на действията за насърчаване на туризма и за укрепване на конкурентоспособността на туристическия сектор на ЕС;
2. Очаква от Комисията да гарантира, че ще продължи да бъде възможно бъдещото отпускане на средства от различните фондове за подпомагане на създаването на благоприятна среда за предприятията в туристическия сектор на ЕС;
3. Силно насърчава Комисията да проучи възможността за създаване на раздел в рамките на следващата многогодишна финансова рамка, посветен изключително на туризма, тъй като туризмът следва да бъдат по-добре признат като отделна икономическа дейност по отношение на бюджета и действията, вместо да бъдат финансиран от бюджетите на други политически области;
4. Припомня, че Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) са все още най-големият източник на външно финансиране за дейностите, насочени към стимулиране на туристическия сектор в определени държави членки; настоятелно призовава Комисията да гарантира по-голяма прозрачност относно това как се използват структурните фондове от страна на местните органи;
5. Призовава Комисията, държавите членки, регионите и отговорните органи в областта на туризма, както и предприятията,и по-специално МСП, да се възползват максимално от тези нови възможности за финансиране в рамките на Европейския фонд за стратегически инвестиции , по-специално чрез национални и регионални инвестиционни банки, така че да се постигне качествен скок в действията на ЕС за насърчаване на туризма;
6. Настоятелно призовава Комисията да насърчи разработването на свързани с туризма пилотни сценарии в рамките на програмата „Хоризонт 2020“;
7. Призовава Комисията да осигури превода на ръководството за финансово подпомагане на 24-те официални езика на ЕС, за да се улесни достъпът до информация за възможностите за финансиране, по-специално за МСП, тъй като достъпът до финансиране е едно от препятствията в този сектор;
8. Призовава Комисията да назначи независими експерти, които да направят оценка на въздействието, което оказват върху туризма други политики на ЕС, както и да анализират реалните и потенциалните заплахи за туризма вследствие на конфликтите в съседните на ЕС държави и региони, и да докладва на Парламента, като представи предложения за мерки за повишаване на положителното въздействие и за намаляване на отрицателното въздействие върху туризма;
9. Очаква Комисията да представи преглед на актуалните данни въз основа на новия регламент за статистиката в областта на туризма;
10. Отбелязва, че са необходими допълнителни усилия за разработване на интегриран подход към туризма, който да гарантира, че при формулирането и прилагането на други политики на ЕС (например в областта на транспорта, политиката за селските райони) са взети под внимание интересите и нуждите на този сектор;
11. Призовава Комисията да представи нова стратегия за туризма в ЕС , която да замени или актуализира съобщението от 2010 г.;
12. Очаква Комисията да представи в рамките на следващия Европейски форум за туризма подробни мерки за прилагане на новия набор от общи действия;
13. Настоятелно препоръчва Комисията да прехвърли достатъчно човешки ресурси за своята политика в областта на туризма, предвид значението на туризма като основен фактор за икономическия растеж и създаването на работни места в Европа; изказва критика във връзка с факта, че на темата за туризма не се дава достатъчна видимост на новия уебсайт на ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“; също така препоръчва този уебсайт да бъде многоезичен;
14. Подчертава значението на координацията между службите и отделите на Комисията;
15. Настоятелно призовава Комисията да разгледа въпроса за намаляването на непропорционалната регулаторна тежест, която оказва отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на МСП в сектора на туризма; призовава Комисията и държавите членки да намаляват, а не да увеличават съществуващата регулаторна тежест;
16. Припомня на Комисията, че туризмът е особено важен сектор за европейската икономика и че поради това е необходимо да се подобри съществено координацията между държавите членки, регионалните и местните органи и финансовите институции, както и да се създадат полезни взаимодействия между публичния и частния сектор в областта на туризма; призовава Комисията да участва в установяването на механизъм за ефективна координация и сътрудничество в сектора;
17. Счита, че ЕС, в рамките на сътрудничеството и добросъседските отношения, трябва да развива действия за сътрудничество за развитието на туризма в трети държави, с цел да се даде възможност за балансирано развитие на техните икономики, което ще допринесе за намаляване на напрежението в областта на съседството и за увеличаване на привлекателността на региона и на притока на туристи към него;
18. Счита, че определянето на Европейска година на туризма ще спомогне за популяризирането на многообразието на европейския туризъм и ще повиши популярността на различните заинтересовани страни, действащи в сектора на туризма; призовава Комисията да разгледа тази инициатива;
19. Призовава Комисията да представи анализ на предимствата и недостатъците от създаването на Европейска агенция по туризъм;
Създаване на марки/съвместно популяризиране на Европа като туристическа дестинация
20. Решително насърчава Комисията, в сътрудничество с Европейската комисия по туризма (ETC), която обединява националните туристически организации, да продължава и задълбочава популяризирането на Европа като водеща туристическа дестинация в рамките на общ европейски подход; призовава, по-специално, за изпълнението на дългосрочната стратегия, стартирана от Комисията и ЕТС през февруари 2014 г., „Дестинация Европа 2020“, който съдържа набор от действия в областта на маркетинга, създаването на марки и популяризирането на Европа като туристическа дестинация;
21. Призовава, по-специално, за създаването на марка „Дестинация Европа“ с цел допълване и засилване на дейностите за популяризиране, предприемани от туристическите организации на национално, регионално, трансгранично и местно равнище и от европейския туристически сектор, с оглед на видимостта на европейските туристически дестинации, по-специално на пазарите на пътувания на дълги разстояния; подчертава, че марката „Дестинация Европа“ се нуждае от приобщаващ подход, който да създава предимства както за установените, така и за по-малко познати европейски дестинации, като същевременно се запази присъщото многообразие на различните европейски региони, тъй като техните собствени териториални марки им осигуряват доходи, и че тя трябва да зачита изцяло компетентността на държавите членки в съответствие с член 195 от ДФЕС;
22. Признава, че общите цели трябва да бъдат ясно определени и да се анализира потенциалът и добавената стойност на марката „Дестинация Европа“, в съответствие с нуждите и специфичните изисквания на държавите членки; счита, че с цел да се постигнат тези резултати, трябва допълнително да се проведат задълбочени консултации със сектора, туристическите организации и регионалните и местните органи; препоръчва създаването на ръководство относно марките, в което да бъдат надлежно определени приетите условия за популяризиране;
23. Препоръчва да се обсъди как частният сектор може да се ангажира с маркетинговата стратегия на марката „Дестинация/-и Европа“ и по какъв начин може да допринесе финансово за разработването и целите на стратегията; подчертава значението на публично-частните партньорства и в тази връзка препоръчва да се изготви програма за специално публично-частно партньорство в областта на туризма; призовава държавите членки да ангажират съответните регионални и местни органи в този процес и да си сътрудничат конструктивно със сектора за постигането на тези цели;
24. Призовава за укрепването на марката „Дестинация/-и Европа“ като регион за прекарване на ваканцията, отговарящ в най-голяма степен на нуждите на семейството, децата и различните поколения в световен мащаб;
25. Счита, че е от основно значение един от ключовите елементи на марката „Дестинация Европа“ да бъде безопасността на туристите; в тази връзка призовава органите на държавите членки, в тясно сътрудничество с Комисията, да приложат стратегии (включващи информационни кампании за туристи), които имат за цел да се осигури на туристите възможно най-голяма безопасност по време на техния престой в рамките на европейските туристически дестинации;
26. Подчертава необходимостта от засилване на политическото осъзнаване на факта, че популяризирането на Европа в трети държави служи като маркетингов инструмент с цел увеличаване на броя на пристигащите туристи и по този начин спомага за осигуряване на икономически ползи не само за по-малко познатите дестинации и за държавите, които са изправени пред икономически затруднения, но и за ЕС като цяло; счита, че строгата визова политика е пречка за притока на туристи от трети държави; приветства мерките, представени от Комисията през 2014 г., с цел предоставяне на нови туристически визи и улесняване на преминаването на туристи през Шенгенското пространство; насърчава Съвета, за тази цел, да постигне бързо споразумение с Парламента, така че ЕС да може да се възползва от по-голям приток на туристи от определени трети държави с висок потенциален интерес към посещения в ЕС;
27. Припомня, че ЕС следва да започне да инвестира, за да бъде готов да се възползва от потенциала на трети държави с голямо население и бързо развиващи се икономики, и по-специално Бразилия, Русия, Индия и Китай (БРИК), тъй като броят на туристите от тези държави се увеличава; изтъква необходимостта от инициативи, насочени към насърчаване на туризма, и от по-голяма гъвкавост и последователност по отношение на правилата за издаване на туристически визи и преминаването на граничните пунктове; подчертава, че насърчаването на по-голям брой платформи за туристически визи, съчетано с предпазлив подход към опростяването на Визовия кодекс, е важен елемент за увеличаване на броя на туристите от държави извън Европа и за повишаване на видимостта на европейските туристически дестинации; изтъква потенциала на визите за обиколно пътуване за групи туристи, които вече са били в страната, както и значението на прилагането на повече споразумения за отмяна на визовия режим, с цел оптимално оползотворяване на притока на чуждестранни туристи; счита, че е препоръчително, при надлежно зачитане на правото и задълженията на държавите членки да осъществяват контрол при пресичане на техните граници, европейските институции и държавите членки да разработят, в контекста на общата визова политика, дългосрочна стратегия за по-добре координирани и опростени визови процедури;
Общоевропейски и транснационални туристически продукти
28. Счита, че публичните и частните заинтересовани страни следва да увеличат усилията си за разработване на нови транснационални европейски туристически продукти, като същевременно се съобразяват изцяло при тяхното разработване с ролята на макрорегионалните стратегии; отбелязва, че макрорегионите като Адриатическо-йонийския макрорегион предоставят отлична природна, културна и историческа база за разработването на такива продукти; призовава публичните и частните заинтересовани лица в макрорегионалните стратегии за Балтийския, Дунавския, Адриатическо-йонийския и Алпийския регион да изработят — всеки в своята област — съвместна стратегия за развитието на туризма;
29. Насърчава международното сътрудничество при създаването на транснационални тематични маршрути (на равнището на по-голям брой европейски държави) с цел увеличаване на туристическите предимства, които мотивират посещенията на различни дестинации (определени на държавно равнище), повишаване на мобилността на туристите, повишаване на средните парични разходи на туристите и разширяване платформата за популяризиране (по-специално по отношение на посетители от сектора на пазарите на пътувания на дълги разстояния);
30. Подчертава увеличаването на международната конкуренция с развиването на дестинации извън Европа; поради тази причина счита, че е от съществено значение да се насърчава по-голямото сътрудничество между европейските дестинации чрез туристически клъстери и мрежи на местно, регионално, национално и транснационално равнище, както и в рамките на морските басейни;
31. Признава значението на транснационалните туристически продукти за насърчаването на териториалното сближаване; изразява убеждението си, в тази връзка, че инициативите, осъществени в рамките на институционализираното сътрудничество, следва да се подкрепят чрез подходящи стимули;
32. Призовава държавите членки да насърчават нови туристически маршрути чрез възстановяването на изоставени райони, пътища, железопътни линии, пътеки и остарели трасета;
33. Призовава Комисията и членовете на ETC да подкрепят настоящия мандат на ЕТС с цел подпомагане на развитието и насърчаване на целенасочени транснационални и общоевропейски туристически продукти и услуги, заедно с крайбрежния и морския туризъм, чрез усъвършенстване на портала visiteurope.com; призовава Комисията да гарантира, че порталът visiteurope.com може да бъде достъпен също и на всички обичайни мобилни и преносими терминални устройства чрез специално програмирано приложение (аpp);
34. Призовава Комисията също така да засили сътрудничеството си със Съвета на Европа, ETC и Световната организация по туризъм към ООН, както и с други международни партньори, за да се подпомогне развитието на нови общоевропейски и транснационални туристически продукти;
35. Подчертава, отчитайки факта, че съвременните потребители са склонни да търсят туристически преживявания, а не просто дестинации, че успешната маркетингова стратегия за популяризиране на европейските туристически продукти трябва да отговаря на нуждите на различните туристически сегменти и пазари в трети държави;
36. Подчертава, че е необходимо туристическите агенти и туроператорите да популяризират европейския номер за спешни повиквания „112“ на съответните уебсайтове и електронни билети, както и в нашите основни туристически дестинации;
37. Приветства инициативата за социален туризъм „Калипсо“ , която позволява на възрастни хора, младежи, хора с по-ниски доходи и хора с увреждания да отидат на почивка извън активния сезон; подчертава, че тази инициатива носи потенциал за преодоляване на проблема, свързан със сезонната заетост, особено в по-малко известни дестинации;
38. Счита обаче, че с цел да се противодейства на сезонния характер на туризма в Европа, трябва да се постави по-силен акцент върху разработването на целенасочени туристически продукти, които да предлагат на пътниците специфични туристически преживявания и да отговарят на техните специфични потребности; в тази връзка призовава Комисията да насърчава и подпомага държавите членки и туристическия сектор в създаването на по-разнообразни и целеви продукти около конкретни теми, като например селски райони, културно и индустриално наследство, история, религия, здраве, СПА и балнеология, спорт, вино и храни, музика и изобразително изкуство, като алтернативни форми на туризъм, които ще помогнат за придаване на добавена стойност за съответния район чрез диверсификация на икономиката и намаляване на сезонния характер на заетостта; насърчава държавите членки, за тази цел, да използват по подходящ начин средствата на ЕС и призовава Комисията съответно да разшири обхвата на целите за действия по програмата COSME; счита, че спортните и музикалните фестивали и фестивалите на изкуствата имат голям потенциал за мобилизиране на туристи от Европа и от други държави;
39. Подчертава, че разнообразието и културното многообразие на Европа предлагат голям потенциал за развитието на тематичен туризъм и позволяват координираното популяризиране на алтернативен и устойчив туризъм и културен обмен; насърчава инициативите, насочени към свързване на туристическите обекти помежду им за създаване на тематични туристически продукти и маршрути на европейско, национално, регионално и местно равнище, като се използват взаимното допълване и специфичните особености на различните европейски туристически обекти, с цел да се предложи възможно най-добро изживяване на туристите;
40. Подчертава необходимостта да се популяризира и изтъква богатото европейско културно наследство, като се използва Списъкът на световното наследство на ЮНЕСКО като уникално продуктово предлагане, но също така и за обекти, които могат да бъдат по-малко познати или не са лесно достъпни, особено предвид факта, че културният туризъм съставлява около 40% от европейския туризъм и по този начин допринася значително за икономическия растеж, заетостта, социалните иновации и местните, регионалните, градските и селските райони, като същевременно намалява въздействието на сезонността; подчертава също така в този контекст ключовата роля на спонсорството, за да се поддържа европейското наследство и да се облекчи свързаната с разходите тежест за държавите членки;
41. Подчертава, че насърчаването на културни прояви на различни равнища може да допринесе за привлекателността на туристическите дестинации, и поради това предлага да се разгледа възможността за създаване на общоевропейски график на събитията, който да се поставя на портала visiteurope.com, с цел подобряване на туристическите информационни услуги;
42. Призовава националните туристически организации да дават достатъчна видимост в интернет на инициативите и наградите, изтъкващи европейското наследство, и да насърчават свързаните с тях инициативи и действия за популяризиране (например знака за европейско наследство и „европейските културни маршрути“);
43. Отново изтъква значението на опазването и съхраняването на културното наследство от евентуалните вредни последици от структурните промени, причинени от туристически дейности, както и от рисковете, свързани с масовия туризъм, особено през активния сезон; отдава предимство на качеството на услугите, а не на тяхната цена; във връзка с това отново подчертава ролята, която меценатството може да играе за спомагане за опазването на европейското наследство и за компенсиране на намаляването на публичните бюджети, отпускани за тази цел;
44. Отправя искане към комисията и държавите членки да предприемат действия за опазване на застрашените паметници и обекти в Европа, с цел да защитават и популяризират културното наследство и съответно да насърчават културния туризъм;
45. Подчертава важната роля, която европейският културен туризъм играе за стимулиране на личностното развитие и знанията, и особено сред младите хора, като популяризира богатото европейско национално и местно културно многообразие и наследство, допринася за взаимното опознаване между културите, предоставя възможност за създаване на контакти, укрепва европейската идентичност и изразява европейските ценности;
46. Подчертава потенциала на културния туризъм за намаляване на бедността; във връзка с това призовава за подпомагане на творческите индустрии и селския туризъм в държавите членки с цел популяризиране на изключителното културно богатство на Европа и борба с бедността и безработицата;
47. Подчертава, че съвместното закупуване на билети за транспорт и за вход следва да бъде опростено като форма на подкрепа за културните кампании;
48. Подчертава, че многообразието на езиците в Европа — официални езици, езици със статут на официални в определени региони, езици на малцинствата и по-малко познати езици — формира здравата основа на културното ѝ наследство, и самите те са предпоставка за устойчив и отговорен туризъм;
49. Отбелязва възможностите, предлагани от значителни исторически събития и обекти, като например мемориалите, за посрещане на съвременни предизвикателства чрез внимателно тълкуване и образователни програми; насърчава използването на културното наследство и туризма за поощряване на междукултурния диалог с цел по-тясно сближаване на хората в Европа;
50. Подчертава потенциала на спортния туризъм, който в бъдеще би могъл да се превърне в един от най-динамичните сектори на развиващия се туристически сектор в Европа, и призовава за въвеждането на конкретни политики за насърчаване и подкрепа на неговото развитие; припомня важната роля на спортните дейности, за да станат европейските региони привлекателни в очите на туристите; изтъква възможностите, произтичащи от пътуванията на спортистите и зрителите преди и по време на спортни събития, които могат да привлекат туристи в дори и най-отдалечените райони; подчертава, че потенциалът на спортния туризъм все още не е реализиран в достатъчна степен;
Качество
51. Изразява убеждението, че е необходимо европейският туризъм да извърши преход от модела на количествен растеж към качествен модел, водещ до трайно и устойчиво развитие, както и че в действителност е необходимо да се развие туристически сектор, който да позволява създаването на повече квалифицирани работни места с подобаващо възнаграждение; счита, че икономическата диверсификация на туризма в селските и крайбрежните райони предлага възможности за нова и устойчива заетост;
52. Признава, че съществува разлика в стандартите по отношение на качеството на услугите в сектора на туризма, и застъпва мнението, че стандартите за качество са важни като средство за осигуряване на равнопоставени условия на конкуренция за операторите и увеличаване на прозрачността за потребителите, като по този начин спомагат за засилване на доверието на всички страни; призовава всички заинтересовани страни да задълбочат дискусията относно начините, по които ес може да насърчава договорени стандарти за качеството на туристическите услуги;
53. Призовава комисията да създаде европейска марка за качество на туризма, която да възнаграждава полаганите сериозни усилия от страна на специалистите в туристическия сектор в подкрепа на качеството на туристическите услуги на основата на максимално зачитане на културното и природното наследство, подобряване на качеството на работните места в туристическия сектор, подобряване на достъпа за всички и популяризиране на културните традиции на местните общности;
54. Призовава комисията да засили сътрудничеството между държавите членки с цел подобряване на качеството на продуктите посредством марката „произведено в“;
55. Призовава комисията и държавите членки да си сътрудничат и съвместно с туристическите асоциации да определят обща европейска система за класификация на туристическата инфраструктура (хотели, ресторанти и др.); счита, че инициативата на Hotelstars Union за постепенно хармонизиране на системите за класифициране на настаняването в Европа следва да се насърчи допълнително, като така се даде възможност за по-добра съпоставка на офертите за настаняване в Европа и се допринесе за установяването на общи критерии за качество на услугите;
56. Счита поддържането на стандарти за безопасност при туристическите услуги в ЕС за съществен елемент на доброто качество; в тази връзка приветства Зелената книга на Комисията, озаглавена „Безопасност на услугите за туристическо настаняване“; отбелязва предложенията на много потребителски групи, организации за пожарна безопасност и организации в туристическия сектор в подкрепа на действията за безопасност в областта на туризма на равнище ЕС; поради това призовава Комисията да излезе с предложения за минимални стандарти за безопасност на туризма в ЕС, по-специално в областта на пожарната безопасност и безопасността по отношение на въглеродния оксид при ваканционното настаняване; подчертава необходимостта от системно събиране на данни за безопасността на настаняване;
57. Подчертава факта, че подходящото обучение и достойните условия на труд гарантират високо качество на туристическите услуги, и че пренебрегването и отслабването на необходимите умения и социалните постижения в сектора е контрапродуктивно;
58. Счита, че инвестирането в обучение и образование представлява съществен елемент от предоставянето на качествени услуги в сектор, в който работят преди всичко млади хора на възраст между 16 и 35 години; насърчава настоятелно Комисията да работи с частноправни субекти и други публични органи за създаване на програми за обучение и стажове през неактивния сезон с цел превръщането на този сектор в по-привлекателен и с по-малко сезонен характер; счита, че при това обучение следва да се поставя акцент върху повишаване на квалификацията и развитието на т. Нар. „меки“ умения, което подобрява перспективите за намиране на работа в целия сектор; призовава поради това Комисията да подкрепя усилията на туристическия сектор за повишаване на уменията и компетентностите на работодателите и служителите, с цел изпреварване на бъдещите тенденции и нуждите от умения; счита, че статистиката за заетостта в сектора на туризма следва да се подобри;
59. Призовава Комисията в тази връзка да подкрепи туристическия сектор чрез запълване на недостига от квалифицирана работна сила и повишаване на съответствието между професионалното образование и обучение и изискванията на пазара; предлага Комисията да изготви и разпространи ръководство относно най-добрите практики и предлаганите възможности за обучение в ЕС, като по този начин допринесе за постигането на по-високо равнище на професионализъм и по-голяма доброволна мобилност сред професионалистите в ЕС;
60. Подчертава значението на подобряването на взаимното признаване от държавите членки на професионалните квалификации в туристическия сектор, за да могат работещите да намерят възможно най-добрите перспективи за своята кариера и по този начин да се насърчи тяхната мобилност;
61. Приветства инструментите за мобилност и проектите за сътрудничество като „съюзите на знанието“ и „съюзите на уменията по сектори“ в рамките на програмите „Еразъм +“ и „Еразъм за млади предприемачи“ като ефективни средства за работещите в туризма, участващи в образование и обучение на всички равнища, за обмен на най-добри практики, подобряване на езиковите умения и придобиване на практически познания в областта на културния туризъм; изразява при все това загриженост от липсата на интерес от страна на младите хора за професионално развитие в определени отрасли на туризма; изтъква ползите от дуалната образователна система за туристическия сектор и значението на съчетаването на ученето с практическия опит в работна среда, като по този начин се подобряват както теоретичните, така и практическите умения; призовава държавите членки и местните и регионалните органи да се възползват пълноценно от възможностите, предлагани от Европейския социален фонд и други европейски, национални и регионални фондове, за насърчаване на професионалното обучение.
62. Призовава държавите членки да инвестират в качествено обучение на екскурзоводи и да насърчават многоезичния подход за по-успешното рекламиране на обектите, представляващи интерес за чуждестранни туристи; призовава също така Комисията и държавите членки да определят европейски стандарти за качество за екскурзоводи, като гарантират спазване на минималните образователни изисквания;
63. Призовава Комисията да направи проучване на въздействието на данъците и таксите, налагани на туристически продукти и услуги на местно, регионално, национално и европейско равнище, върху конкурентоспособността на Европа като дестинация; призовава държавите членки да признаят значението на намаляването на ставките на ДДС върху пътническите и туристическите услуги, което ще подпомогне развитието на местните икономики и ще осигури устойчив растеж и работни места, както и ще помогне на Европа да запази своята конкурентоспособност на световния пазар;
Разгръщане на потенциала на крайбрежния и морския туризъм;
64. Признава значението за крайбрежните и островните райони на Европейската стратегия за по-голям растеж и повече работни места в сектора на крайбрежния и морския туризъм (в съответствие със стратегията за „Син растеж“ и стратегията „Европа 2020“), която предоставя набор от общи отговори на многото предизвикателствата, пред които са изправени;
65. Настоятелно насърчава Комисията да представи план за действие към 14-те действия, описани в гореспоменатата стратегия за крайбрежния и морския туризъм, с конкретни цели и графици и да докладва на Парламента относно напредъка по тези действия;
66. Призовава Комисията да провежда годишен семинар с участието на крайбрежните и морските държави членки и съответните региони с цел насърчаване на паневропейски диалог и улесняване на споделянето на най-добри практики и следване на дългосрочна стратегия;
67. Припомня значението на свързаността и достъпността и отбелязва, че те се различават през активния и неактивния сезон в най-отдалечените региони и острови, които разчитат предимно на морския и въздушния транспорт; подчертава също така значението на изготвянето на регионални планове, които насърчават мобилността в рамките на дестинациите; отправя искане към Комисията действие 12 от гореспоменатата стратегия за крайбрежния и морския туризъм да отчита също и ефективността на държавната помощ в крайбрежните и морските региони;
68. Настоятелно насърчава Комисията — заедно с държавите членки и заинтересованите лица в корабоплавателния и морския туристически сектор — да направи оценка на необходимостта от разработване на интелигентни и иновативни стратегии като решение за преодоляване на сезонността, което може да се прилага в периодите както на активния, така и на неактивния сезон и е съобразено с различните целеви групи; призовава заинтересованите страни да положат усилия за създаване на туристически преживявания, продукти и допълнителни услуги, които да са интегрирани с местните продукти, по-специално свързани с морското наследство и култура, водните спортове, корабоплаването с развлекателна цел, наблюдението на морския живот и природа, дейностите, свързани със слънцето и плажа, непромишления риболов, храната и здравето;
69. Подчертава значението на круизния туризъм за растежа на туристическия сектор в Европа; призовава поради това Комисията заедно с държавите членки да оцени необходимите ресурси и съществуващата пристанищна и морска инфраструктура и да стандартизира сортирането на отпадъците и рециклирането, с цел да бъдат предприети иновативни действия за планиране по отношение на тези райони чрез развитие на концепцията за интелигентен пристанищен град;
70. Подчертава, че съвместното планиране и съвместните действия са също толкова необходими за приемането на туризма от населението, колкото за устойчивото му развитие;
Устойчив, отговорен и социален туризъм
71. Призовава Комисията да продължи да насърчава устойчивия, отговорен и щадящ околната среда туризъм в сътрудничество със стратегически партньори като Европейската комисия по туризма и други заинтересовани лица чрез разработване на нови специфични продукти и популяризиране на вече съществуващи и предлага да бъде създадена общоевропейска, напълно достъпна интернет платформа, която да обединява съществуващата информация за сертифицирани продукти, нови форми на туризъм, дестинации и маршрути и за конкретни услуги, като начини за транспорт, и туристически пътеводители в една база данни, достъпна чрез портала visiteurope.com;
72. Счита, че в рамките на програмата COSME трябва да бъдат заделени повече средства за (съ)финансиране на устойчиви туристически проекти;
73. Настоятелно призовава Комисията да завърши Европейската харта за устойчив и отговорен туризъм и да продължи да предоставя финансова подкрепа на важни инициативи и мрежи като EDEN („Най-добри европейски дестинации“) и европейските културни маршрути;
74. Насърчава националните туристически организации да създадат, въз основа на стандарти, предложени от Комисията, специален единен портал на национално равнище за устойчив и отговорен туризъм, за да могат потребителите да правят информиран избор сред целевите национални и транснационални продукти и дестинации;
75. Подчертава значението на осигуряването на развитието на устойчив, отговорен и достъпен туризъм, при който развитието на дестинациите се основава на концепцията за „интелигентна дестинация“ и който съчетава аспектите на устойчивостта, експериенциалния (основан на преживяването) туризъм и подходящото използване на природните ресурси заедно с новите технологии, включително аспектите, свързани с физическата и информационната достъпност; изразява убеждението, че информационните мрежи за проекти в областта на така наречения „мек“ туризъм предлагат добри възможности в подкрепа на МСП, местното устойчиво развитие, устойчивите работни места и стабилните икономики;
76. Призовава Комисията да направи проучване относно издаването на сертификати за устойчивост на „меките“ туристически услуги, което да включва анализ на доброволните инструменти и на това кои инструменти са били успешни;
77. Призовава за насърчаване и по-нататъшно развитие на подходящи за деца и семейства възможности в туристическия сектор, например чрез въвеждане на европейски печат за съобразен със семейството туризъм;
78. Подчертава значението на насърчаването на програми за реконструкция на стари хотелски бази в съответствие с критериите за екологично устойчив туризъм;
79. Подчертава изключително важната роля на европейския туризъм за възстановяването на селските и градските райони с оглед постигане на устойчиво местно и регионално развитие;
80. Призовава за развитието на устойчиви туристически услуги в районите със силен културен и туристически потенциал, чиято репутация обаче е пострадала поради даването на приоритет на други сектори, включително промишления;
81. Подчертава значението на осъзнаването, че туризмът не трябва да има отрицателно въздействие върху всекидневния живот на местните жители; счита, че точно напротив, местното население следва да бъде положително интегрирано и да има възможност да участва в явлението туризъм;
82. Подчертава, че защитата на природното и културното наследство и на биологичното разнообразие представляват ценен капитал за туристическия сектор и следователно подкрепя държавите членки и регионалните органи, както и туристическите дружества в насърчаването на екотуризма и спазването на законодателството на ес в областта на околната среда при вземането на решения във връзка с инфраструктурни проекти и тяхното изпълнение; призовава държавите членки да интегрират инициативи за опазване на природното наследство в своите национални и регионални стратегии в областта на туризма;
83. Подчертава значението на устойчивия и отговорен туризъм за опазването и популяризирането на регионалното природно и културно наследство; е убеден поради това, че продуктите на регионалния туризъм и кратките престои следва да бъдат подкрепяни и популяризирани чрез подходящи мерки;
84. Призовава Комисията и държавите членки да разработят мрежи от зелени маршрути, които да включват селски и горски райони, както и по-малки природни обекти, като интегрират нови екологично устойчиви решения в съществуващите инфраструктурни транспортни мрежи;
85. Подчертава, че устойчивият риболовен туризъм може да допринесе значително за икономиката на селските райони в Европа; подчертава, че тази форма на туризъм може да продължи да съществува само ако застрашените видове риба се стопанисват по по-устойчив начин във вътрешните води на Европа;
86. Отбелязва, че агротуризмът е една от основните форми на алтернативен туризъм в ЕС, и призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да подкрепя действия, насочени към предоставянето на стимули за по-нататъшното развитие на инфраструктурата и достъпността на този вид туризъм;
87. Призовава Комисията да продължи да подкрепя местните райони и специалитети, като насърчава популяризирането им и гарантира защитата на местните продукти като селскостопанските и неселскостопанските защитени географски указания (ЗГУ);
88. Счита, че чувствителните региони като островите, крайбрежните, планинските райони, и особено отдалечените и най-отдалечените региони, често са силно зависими от сектора на туризма и са сред първите, засегнати от изменението на климата; ето защо изразява убеждението си, че опазването на климата следва да бъде приоритет и да бъде по-силно интегрирано в европейските, националните и регионалните политики, свързани с туризма и транспорта, включително чрез акцентиране върху енергийната ефективност, възобновяемата енергия, устойчивия транспорт и управлението на отпадъците; призовава Комисията да направи оценка на въздействието на изменението на климата върху туризма в тези чувствителни региони — от икономическа, екологична и социална гледна точка — и на влиянието, което ще има в бъдеще;
89. Подчертава необходимостта от насърчаване на туристическия потенциал на отдалечените селски, островни, крайбрежни и планински райони; насърчава устойчивото развитието на свързания с крайбрежното и морското пространство туризъм в ЕС и призовава държавите членки да развият устойчива инфраструктура и да подобрят трансграничната свързаност като средство за повишаване на тяхната привлекателност и достъпност;
90. Подчертава факта, че островите имат свои собствени проблеми, особено по отношение на връзките между по-малките острови и континенталната част, и призовава Комисията да предложи мерки за насърчаване на инвестициите в тази област;
91. Счита, че въвеждането на доброволни „екологични проверки“ с оглед на подобряването на качеството на околната среда в туризма представлява полезен принос от страна на сектора, и препоръчва предприятията, които проявяват особена ангажираност, да получат признание;
92. Призовава отговорните на национално, регионално и местно равнище органи и оператори да положат по-големи усилия за популяризиране на мрежи от маршрути за немоторизиран туризъм, като европейските пешеходни, конни, поклоннически и велосипедни маршрути в съчетание с всички трансгранични железопътни услуги, включително високоскоростните и нощните влакове; припомня, че оперативната съвместимост между видовете транспорт също следва винаги да се проучва; препоръчва премахването на по-високите тарифи за граничните участъци, които са една от основните пречки за по-широкото използване на железниците от туристите в граничните райони;
93. Признава, че устойчивият градски туризъм е бързоразвиваща се стопанска дейност и че мобилността и транспортната политика в туристическите центрове на градовете следва да бъдат ефективни и устойчиви и да водят до взаимноизгодни резултати както за посетителите, така и за местните жители;
94. Подкрепя развитието на интегрирани видове мултимодален транспорт за туристи, посредством създаването на билети, които позволяват използването на различни превозни средства в зависимост от различните нужди; подчертава, че напредъкът в интегрираните услуги за продажба на билети ще стимулира съществено трансграничния туризъм;
95. Подчертава, че електрическите превозни средства предлагат все по-привлекателно решение както за селския, така и градския туризъм по отношение на новата гъвкава мобилност и че тази възможност за предвижване следва да бъде предлагана по-често курортите;
96. Подчертава, че е важно да бъде улеснено използването на обществения транспорт от велосипедистите;
97. Насърчава настоятелно Комисията да прецени възможността за превръщане на Европейската система от показатели за туризма (ETIS) в инструмент на Съюза, който да подпомага туристическите дестинации при контрола, управлението, оценката и подобряването на дейността им по отношение на устойчивостта;
98. Призовава държавите членки да споделят добрия опит в областта на устойчивото управление на туризма също и в рамките на международното сътрудничество в чужбина;
99. Счита, че пълната достъпност и приемливите цени в туризма са неразделна част от устойчивостта на сектора; потвърждава, че принципът „туризъм за всички“ позволява и дава възможност на хората, особено на хората със специални нужди (като хората с увреждания или намалена подвижност, младите хора, възрастните хора, семействата с ниски доходи и семействата с деца) да се възползват от правата си като граждани и че следователно той трябва да бъде отправна точка за всяко национално, регионално, местно или европейско действие, свързано с туризма; призовава държавите членки да поставят специален акцент върху използването на нови технологии при разработването на туристически концепции за възрастни граждани и хора със специфични увреждания;
100. Препоръчва на държавите членки да разработят единна и прозрачна система за обозначаване на достъпни предложения в цяла Европа и да създадат съответни интернет платформи; призовава Комисията да представи предложения в този смисъл;
101. Препоръчва на държавите членки да въведат изискване за осигуряване на достъпност като критерий за допустимост за туристическия сектор в контекста на програми за икономическо развитие;
102. Подчертава, че доверието на потребителите в дружествата, предоставящи услуги в туристическия сектор, се основава и на предоставянето от тези дружества на потребителите на прости, ефективни и бързи алтернативни способи за разрешаване на потребителски спорове, както и на защитата на личните и финансовите данни на потребителите от страна на дружествата;
103. Счита, че за да стане туризмът в Европа достъпен е необходимо въздушните превозвачи да преустановят изкривената и често широко разпространена практика на осигуряване на повече пространство за бизнес класа отколкото за икономична класа;
104. Подчертава приноса на гражданското общество за разпространението на новите форми на туризъм чрез социалните мрежи, доброволческите организации, културните и спортните асоциации, гражданските групи за действие и организациите, представляващи младите хора, жените и емигрантските общности;
105. Призовава за по-голямо признание за жизненоважната роля на доброволческия сектор за развитието и подпомагането на туристическия сектор чрез доброволчески културни изяви;
106. Настоятелно призовава комисията и държавите членки да обърнат внимание на потенциала на социалната икономика по отношение на развитието на устойчив и отговорен туризъм и да го подкрепят;
107. Счита, че туризмът има важна социална стойност за младите хора, заетите на трудов договор и пенсионерите, и призовава държавите членки да използват средства от ЕС за развитието на здравен туризъм и туризъм за отдих;
108. Подчертава, че продължаващата имигрантска криза в Европа засяга по-специално крайбрежните райони, където туризмът осигурява съществена част от доходите на местните жители; призовава комисията да изготви доклад относно въздействието, което неконтролираният приток на имигранти в европейския съюз оказва върху туристическия сектор;
Икономика на споделянето
109. Приветства възможностите, които икономиката на споделянето разкрива за стартиращи и иновационни предприятия в туристическия сектор; признава взаимното допълване на тези услуги с други туристически предложения по отношение на тяхното местоположение и хората, към които са насочени;
110. Припомня, че икономиката на споделянето или съвместното потребление представлява нов социално-икономически модел, който стартира благодарение на технологичната революция със свързването на хората в интернет посредством онлайн платформи, където сделките със стоки и услуги се осъществяват по сигурен и прозрачен начин;
111. Подчертава, че действащото законодателство не е пригодено за икономиката на споделянето, и че поради тази причина местни и национални правителства са започнали да проучват тези онлайн платформи и да правят опити да регулират ефекта им, като често прилагат и несъразмерни мерки, които се различават съществено в рамките на Съюза; настоятелно призовава Комисията да работи заедно с държавите членки за проучване на възможно най-добрите инициативи, които да бъдат предприети на европейско, национално, регионално и местно равнище; препоръчва да се обмисли създаването на подходяща регулаторна рамка като част от цялостната Стратегия за цифров единен пазар на ЕС;
112. Подчертава, че преди да се предприемат регулаторни мерки трябва първо да се анализира отговорът на възхода на „икономиката на споделянето“; счита обаче, че всяко действие от страна на публичните органи трябва да бъде съразмерно и гъвкаво, за да се създаде регулаторна рамка, която осигурява равнопоставени условия на конкуренция за дружествата и по-специално подкрепяща и позитивна стопанска среда за МСП и за иновации в сектора; счита освен това, че за целите на защитата на потребителите и на сигурността, разпоредбите в областта на сигурността, безопасността и здравето, приложими към традиционния туристически сектор, следва също да се прилагат и към туристическите услуги, предоставяни на търговска основа в рамките на икономиката на споделянето;
113. Подчертава, че действията на предлагащите трябва да бъдат категоризирани правилно, за да се направи ясно разграничение между ad hoc или постоянното споделяне и професионалните бизнес услуги, към които следва да се прилагат съответни разпоредби;
114. Подчертава също така необходимостта платформите да бъдат напълно достъпни и потребителите, използващи такива сайтове, да бъдат коректно информирани, а не подвеждани, и да бъдат защитени личните им данни; подчертава значението на наличието на надеждна и прозрачна система за оставяне на отзиви и на гарантирането, че потребителите няма да бъдат наказвани от доставчиците на услуги за отрицателни отзиви;
115. Подчертава, че технологичните дружества, действащи като посредници, трябва да информират доставчиците относно задълженията им, особено по отношение на защитата на правата на потребителите, и да осигуряват надеждна и достъпна информация относно всички такси и скрити разходи, свързани с осъществяването на стопанска дейност, както и относно това как да действат, така че да спазват напълно местните закони, по-специално данъчното законодателство и спазването на нормите, свързани с безопасността на потребителите и условията на труд на лицата, предоставящи туристически услуги;
116. Призовава Комисията да направи оценка на икономическото и социалното въздействие на икономиката на споделянето и отражението ѝ върху туристическата индустрия, потребителите, технологичните дружества и държавните органи и да докладва на Парламента резултатите от инициативите, които е предприела досега, включително за работата на оперативната група, създадена от Генерална дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачеството и МСП“;
Цифровизация
117. Призовава Комисията да състави, съвместно със сектора и туристическите асоциации, интелигентна пътна карта на инициативи, насочени към по-широкия обхват на иновациите (обработка на информация, ИКТ, научни изследвания), както и към необходимите умения, с цел да се насърчат дружествата в областта на пътуванията и туризма да възприемат и използват по-ефективно цифровите инструменти; счита, че Комисията би могла да положи целенасочени усилия за разпространяване на най-добри практики в тази област;
118. Приветства електронната туристическа платформа на Комисията и нейните цели (i) за повишаване на капацитета за иновации и на цифровизацията на свързани с туризма МСП с цел активизиране на туристическия сектор и (ii) генериране на предложения за това как да се адаптират и оформят устойчиви, конкурентоспособни и ориентирани към потребителите политики, насочени към по-нататъшно развитие на туристическия сектор; насърчава използването на иновативни технологии, обмена на най-добри практики и задълбочаването на сътрудничеството на регионално равнище, с цел да стане туристическият сектор в Европа по-привлекателен и конкурентоспособен; счита, че насърчаването на електронното обучение и нарастващото използване на цифровите технологии ще спомогнат за напредъка към постигането на тази цел;
119. Е наясно, че МСП (повечето от които са микропредприятия) и стартиращите предприятия в туристическия сектор се сблъскват със значителни трудности при рекламирането на своите услуги в чужбина и при приспособяването си към бързо променящите се пазарни условия; отбелязва, че новите ИТ инструменти като порталът „Tourism Business Portal“, разработен от Комисията, както и уеб семинарите, могат да им помогнат да се възползват от възможностите, предоставяни от цифровите технологии; подчертава, че ако порталът „Tourism Business Portal“ стане достъпен на всички езици на държавите членки, това ще увеличи още повече териториалните ползи от тези действия; насърчава предприемането на подобни инициативи на местно, регионално и национално равнище;
120. Призовава Комисията да продължи да насърчава сътрудничеството между публични и частни заинтересовани лица в областта на туризма с цел улесняване на разработването и въвеждането на цифрови решения от страна на европейските дружества; подчертава по-специално необходимостта от по-добра координация между публичните туристически администрации на национално, регионално и местно равнище, туроператорите, сектора на хотелиерството и ресторантьорството и предприятията в областта на цифровите технологии;
121. Призовава Комисията да помогне на сектора да създаде инструменти, които да позволят да се наблюдават дестинациите на посетителите, да се изгражда техният профил, както и да се проследява мобилността им, за да се опознаят техните интереси и да се разработят подходящи продукти, както и да създаде инструменти, които предлагат индивидуален избор на дестинации „а ла карт“, както и за наблюдение на мрежите с цел проверка на мненията на посетителите;
122. Очаква Комисията да представи подробен доклад, който да включва оценка на актуалното състоянието по отношение на цифровизацията на туристическия пазар на ЕС с оглед установяване и справяне с предизвикателствата и разкриване на възможности пред различните публични и частни участници на национално, регионално и местно равнище; счита, че подобен доклад следва да включва подходящи препоръки с оглед осигуряване на лоялна конкуренция и равнопоставени условия на конкуренция за всички участници и защита на потребителите чрез осигуряване на прозрачност, неутралност и достъпност;
123. Отбелязва увеличението на резервациите за туристически услуги онлайн, директно от ползвателя, и рисковете, които това може да крие за потребителите, които често не са запознати със своите права и приложимото право; отправя искане към Комисията да проследява в детайли всякакви злоупотреби, които могат да възникнат в тази област, по-специално когато става дума за комбинирани покупки от различни доставчици на услуги (например на самолетен билет и кола под наем), и да приспособи и доразвие тези нови начини за резервиране на услуги до следващия преглед на Директивата относно пакетните туристически пътувания;
124. Приветства неотдавнашното приключване на тристранните преговори относно преразгледаната Директива за пакетните туристически пътувания; призовава за нейното своевременно и ефективно транспониране и прилагане с оглед на трансформирането на сектора и на защитата на потребителите в цифровата среда;
125. Призовава Комисията да пренасочи финансови средства и програми с цел предоставяне на по-голяма подкрепа за цифровизацията на европейските туристически дружества;
126. Призовава Комисията да гарантира, че туристическите и пътническите агенции предоставят на доставчиците на услуги справедлив и равен достъп до съответните данни, така че да се улесни внедряването на цифровите услуги за информация и закупуване на билети за мултимодални пътувания; отбелязва значението на интелигентните транспортни системи (ИТС) за предоставянето на точни данни в реално време за движението по пътищата и за пътуванията, за развитието на интегрирани услуги за мобилност, които ще бъдат от полза за развитието на европейския туризъм;
127. Призовава държавите членки да идентифицират и подкрепят инициативи в целия ЕС, които насърчават използването на цифрова инфраструктура и оперативната съвместимост между различните платформи; призовава държавите членки в тази връзка да предоставят безплатни безжични wi-fi мрежи в туристическите райони и да премахнат таксите за роуминг до 15 юни 2017 г., както беше решено, както и геоблокирането;
128. Призовава държавите членки и местните органи да осигурят на всички гари и платформи за пристигане, заминаване и трансфер информационни бюра с компетентни служители, които да могат да предоставят информация относно основните дестинации, видовете транспорт и туристическите обекти, заедно с многоезични цифрови информационни системи, предлагащи безплатен и неограничен достъп до безжични wi-fi мрежи, които могат да се използват и от хора с увреждания;
129. Подчертава, че пътниците все още са изправени пред разлики в цените, реда и условията при резервиране на места за настаняване или транспортни средства онлайн; приветства следователно съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“; призовава Комисията да приеме всеобхватно предложение, което да сложи край на неоправданото геоблокиране на достъпа до стоки, услуги и най-добри налични цени въз основа на географско местоположение или държава на пребиваване;
130. Настоятелно призовава държавите членки да насърчават достъпа до високоскоростни широколентови услуги като приоритет за отдалечените и най-отдалечените туристически райони като островите и крайбрежните, планинските и селските райони, с цел да се стимулира растежът на туристическите предприятия и да се намали цифровото разделение в ЕС;
131. Призовава държавите членки и заинтересованите страни да разработят ефективни средства за преодоляване на недостига на квалифицирана работна ръка във всички области на туристическия сектор, и по-специално в областта на цифровизацията;
132. Изразява загриженост, че голяма част от икономическите ползи на онлайн разпространението не са оползотворяват в Европа; счита, че европейските правителства трябва да положат повече усилия за насърчаване на предприемачеството, и по-специално за намиране на основани на технологиите решения в Европа;
o o o
133. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.