Проверка на декларациите за финансовите интереси на номинираните за членове на Комисията (тълкуване на Приложение XVI, параграф 1, буква а) към Правилника за дейността)
450k
63k
Решение на Европейския парламент от 28 април 2015 г. относно проверката на декларациите за финансовите интереси на номинираните за членове на Комисията (тълкуване на Приложение XVI, параграф 1, буква а) към Правилника за дейността) (2015/2047(REG))
Европейският парламент,
— като взе предвид писмото от 9 април 2015 г. на председателя на Комисията по конституционни въпроси,
— като взе предвид член 266 от своя Правилник,
1. Реши да добави следното тълкуване към приложение XVI, параграф 1, буква а) от своя правилник:
„Проверката на декларацията за финансовите интереси на номинираните за членове на Комисията, осъществявана от Комисията по правни въпроси, се състои не просто в уверяване, че декларацията е надлежно попълнена, а в преценка на това дали съдържанието на декларацията би могло да доведе до извода, че е налице конфликт на интереси. Компетентната за изслушването комисия е тази, която решава дали да поиска допълнителна информация от номинирания за член на Комисията.“
2. Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията за сведение.
Международна конвенция относно нормите за персонала на риболовните кораби ***
450k
61k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 април 2015 г. относно проекта на решение на Съвета за оправомощаване на държавите членки да станат страна, в интерес на Европейския съюз, по Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на персонала на риболовните кораби на Международната морска организация (15528/2014 – C8‑0295/2014 – 2013/0285(NLE))
— като взе предвид проекта за решение на Съвета (15528/2014),
— като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 46, член 53, параграф 1 и член 62, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка v) и член 218, параграф 8, първа алинея от Договора за функционирането на ЕС (C8-0295/2014),
— като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,
— като взе предвид препоръката на Комисията по заетост и социални въпроси (A8‑0064/2015),
1. Дава своето одобрение за проекторешението на Съвета;
2. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.
Проект на коригиращ бюджет № 2/2015: преразглеждане на МФР за периода 2014—2020
495k
74k
Резолюция на Европейския парламент от 28 април 2015 г. относно позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 2/2015 на Европейския съюз за финансовата 2015 година, раздел III – Комисия (07660/2015 – C8-0098/2015 – 2015/2013(BUD))
– като взе предвид член 314 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 106а от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,
– като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(1), и по-специално член 41 от него,
– като взе предвид общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2015 година, приет окончателно на 17 декември 2014(2),
– като взе предвид Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(3) (Регламент за МФР),
– като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление(4),
– като взе предвид проект на коригиращ бюджет № 2/2015, приет от Комисията на 20 януари 2015 г. (COM(2015)0016),
– като взе предвид позицията относно проект на коригиращ бюджет № 2/2015, приета от Съвета на 21 април 2015 г. и предадена на Европейския парламент на 22 април 2015 г. (07660/2015),
– като взе предвид Регламент (EC, Евратом) 2015/623 на Съвета от 21 април 2015 г. за изменение на Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020(5),
– като взе предвид членове 88 и 91 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по бюджети и становището на комисията по регионално развитие (A8-0138/2015),
A. като има предвид, че проект на коригиращ бюджет № 2/2015 е свързан с предложението за Регламент на Съвета за изменение на Регламента за МФР (COM(2015)0015), както е предвидено в член 19 от него,
Б. като има предвид, че в член 19 от Регламента за МФР се предвижда преразглеждане на многогодишната финансова рамка в случай на късно приемане на правила или програми в рамките на споделено управление с цел прехвърляне за следващи години на отпуснатите средства, които не са били използвани през 2014 г., над съответните разходни тавани,
В. като има предвид, че през 2014 г. изгубиха сила бюджетни кредити за поети задължения за програмите в рамките на споделено управление по смисъла на член 19 от Регламента за МФР на стойност 21 043 639 478 EUR по текущи цени, което съответства на траншовете за 2014 г. за програмите, за които не можаха да бъдат поети задължения през 2014 г. и които не можаха бъдат прехвърлени за 2015 г.,
Г. като има предвид, че в проект на коригиращ бюджет № 2/2015 се предвижда трансфер на по-големия дял от тези средства към бюджета за 2015 г., а по-малките трансфери ще бъдат включени в проектобюджетите за 2016 и 2017 г.,
Д. като има предвид, че в проект на коригиращ бюджет № 2/2015 се предлага увеличение в размер на 16 476,4 млн. EUR бюджетни кредити за поети задължения през 2015 г. за различните фондове при споделено управление по подфункция 1б, функция 2 и функция 3,
Е. като има предвид, че в проект на коригиращ бюджет № 2/2015 се предлага също увеличение с 2,5 млн. EUR за Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП II) по функция 4, за да се запази същото третиране между вноските от функция 4 и подфункция 1б към Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) — програми по европейското териториално сътрудничество (ЕТС),
1. Отбелязва проект на коригиращ бюджет № 2/2015 във вида, в който е представен от Комисията, и свързаната с него позиция на Съвета;
2. Припомня, че преразглеждането на Регламента за МФР е стандартна процедура в началото на всеки период на МФР и че съответният проект на коригиращ бюджет трябва да бъде приведен в съответствие с това преразглеждане;
3. Припомня, че е изключително важно за европейските граждани и икономиките във всички държави членки неусвоените бюджетни кредити за 2014 г. да могат да бъдат прехвърлени за следващи години с цел да се допринесе за създаването на работни места и растеж;
4. Приветства факта, че възможно най-голяма част от неусвоените бюджетни кредити за 2014 г. е прехвърлена за финансовата 2015 година, тъй като това ще предотврати несправедливото третиране на някои държави членки, региони и оперативни програми, ще ускори прилагането и изпълнението на политиката на сближаване и ще спомогне да се избегне концентрирането на плащанията в края на периода на МФР;
5. Въпреки това изразява загриженост относно дългосрочното въздействие, което това едногодишно отлагане ще окаже върху цялостното положение с плащанията; ето защо призовава Комисията да следи отблизо изпълнението и да направи всичко възможно да избегне лавинообразния ефект на неплатените сметки, като представи адекватни предложения за коригиране на годишните равнища на бюджетните кредити за плащания в случай на необходимост, в съответствие с приложимите разпоредби на Регламента за МФР;
6. Обръща внимание на факта, че решението за трансфер на повечето неусвоени бюджетни кредити от 2014 за 2015 г. може да изисква гъвкав подход от страна на Комисията, за да се разрешат евентуалните трудности, произтичащи от неравномерния финансов профил, който би могъл да доведе до неусвояване на бюджетни кредити за поети задължения в периода 2014—2020 г.; призовава Комисията да предложи адекватни мерки, в случай че възникне подобна ситуация, на базата на сходен предишен опит, при който късното одобрение на програмите е било взето предвид;
7. Подчертава необходимостта да се постигне своевременно съгласие по този проект на коригиращ бюджет, за да се даде възможност за бързо приемане на всички съответни програми;
8. Одобрява позицията на Съвета относно проект на коригиращ бюджет № 2/2015;
9. Възлага на своя председател да обяви, че коригиращ бюджет № 2/2015 е окончателно приет, както и да осигури неговото публикуване в Официален вестник на Европейския съюз;
10. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Сметната палата, Комитета на регионите и националните парламенти.
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 април 2015 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно изискванията за одобряване на типа по отношение на въвеждането на бордовата система eCall, основаваща се на услугата 112, и за изменение на Директива 2007/46/ЕО (05130/3/2015 – C8-0063/2015 – 2013/0165(COD))
– като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (05130/3/2015 – C8‑0063/2015),
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 19 септември 2013 г.(1),
– като взе предвид своята позиция на първо четене(2) по предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0316),
– като взе предвид член 294, параграф 7 от ДФЕС,
– като взе предвид член 76 от своя правилник,
– като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0053/2015),
1. Одобрява позицията на Съвета на първо четене;
2. Отбелязва, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;
3. Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета, съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;
4. Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;
5. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 април 2015 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 98/70/ЕО относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници (10710/2/2014 – C8-0000/2014 – 2012/0288(COD))
– като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (10710/2/2014 – C8‑0004/2014),
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 17 април 2013 г.(1),
– като взе предвид становището на Комитета на регионите,
– като взе предвид позицията си на първо четене(2) относно предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2012)0595),
– като взе предвид поетия с писмо от 1 април 2015 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,
– като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС,
– като взе предвид член 69 от своя правилник,
– като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8‑0025/2015),
1. Приема изложената по-долу позиция на второ четене;
2. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент приета на второ четене на 28 април 2015 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2015/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 98/70/ЕО относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и за изменение на Директива 2009/28/ЕО за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2015/1513.)
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 април 2015 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 94/62/ЕО по отношение на намаляване на потреблението на леки пластмасови пликове за покупки (05094/1/2015 – C8-0064/2015 – 2013/0371(COD))
— като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (05094/1/2015 – C8‑0064/2015),
— като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 26 февруари 2014 г.(1),
— като взе предвид становището на Комитета на регионите от 3 април 2014 г.(2),
— като взе предвид своята позиция на първо четене(3) по предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0761),
— като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
— като взе предвид член 76 от своя правилник,
— като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0130/2015),
1. Одобрява позицията на Съвета на първо четене;
2. Одобрява своята декларация, приложена към настоящата резолюция;
3. Отбелязва, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;
4. Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета, съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;
5. Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;
6. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РЕЗОЛЮЦИЯ
Декларация на Европейския парламент
Европейският парламент приема за сведение декларацията, направена от Комисията относно приемането на споразумение за изменение на Директива 94/62/ЕО по отношение на намаляването на потреблението на леки пластмасови пликове за покупки.
Както посочва Комисията в своя обяснителен меморандум, целта на първоначалното ѝ предложение е „да се ограничи отрицателното въздействие върху околната среда, по-специално поради нерегламентираното изхвърляне, да се насърчи предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци и по-ефективното използване на ресурсите, като в същото време се ограничат отрицателните социално-икономически въздействия. По-конкретно предложението има за цел да се намали потреблението на пластмасови пликове с дебелина под 50 микрона (0,05 mm) в Европейския съюз.“
Европейският парламент счита, че текстът, одобрен от съзаконодателите, напълно съответства на целите на предложението на Комисията.
В своята оценка на въздействието Комисията заключва, че „вариантът, при който се съчетава целта за предотвратяване, валидна за целия ЕС, с експлицитната препоръка за използване на ценова мярка и възможността държавите членки да прилагат пазарни ограничения чрез дерогация от член 18 [...] има най-голям потенциал да даде амбициозни екологични резултати, като същевременно се постигнат и положителни икономически последствия, осигури се общественото приемане и се допринесе за по-широката осведоменост за устойчивото потребление“.
Европейският парламент счита, че одобреният окончателен текст се основава на предпочитания вариант, посочен в оценката на въздействието, изготвена от самата Комисия, и въвежда подходящи разпоредби, за да могат държавите членки да осигурят ефективното намаляване на потреблението на пластмасови пликове в Съюза.
Европейският парламент припомня освен това, че съгласно параграф 30 от Междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество от 2003 г., в правомощията на съзаконодателите е да решават дали следва да се извърши оценка на въздействието преди приемането на всяка промяна по същество.
Европейският парламент припомня, че съгласно член 13, параграф 2 от ДЕС „институциите осъществяват лоялно сътрудничество помежду си“. Парламентът оценява усилията, направени от Комисията, за да приключат междуинституционалните преговори. Парламентът изразява съжалението си обаче по повод факта, че декларацията на Комисията се отнася до въпроси, които вече са разгледани по подходящ начин по време на законодателната процедура.
Накрая, Парламентът припомня, че Комисията, в качеството си на пазител на Договорите, е изцяло отговорна за правилното прилагане на правото на Съюза от страна на държавите членки.
Емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт ***II
457k
63k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 април 2015 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО (17086/1/2014 – C8-0072/2015 – 2013/0224(COD))
– като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (17086/1/2014 – C8‑0072/2015),
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 16 октомври 2013 г.(1),
– като взе предвид своята позиция на първо четене(2) по предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0480),
– като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 76 от своя правилник,
– като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8‑0122/2015),
1. Одобрява позицията на Съвета на първо четене;
2. Отбелязва, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;
3. Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета, съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;
4. Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;
5. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 април 2015 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 223/2009 относно европейската статистика (05161/2/2015 – C8-0073/2015 – 2012/0084(COD))
– като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (05161/2/2015 – C8‑0073/2015),
– като взе предвид мотивираните становища, изпратени от Конгреса на депутатите на Кралство Испания, Сената на Кралство Испания и Федералния съвет на Република Австрия в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в които се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,
– като взе предвид становището на Европейската централна банка от 6 ноември 2012 г.(1),
– като взе предвид позицията си на първо четене(2) относно предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2012)0167),
– като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид член 76 от своя правилник,
– като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0137/2015),
1. Одобрява позицията на Съвета на първо четене;
2. Констатира, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;
3. Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;
4. Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;
5. Възлага на своя председател на предаде настоящата позиция на съвета, Комисията и националните парламенти.
Многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за риболовните дейности, свързани с тези запаси ***I
892k
269k
Изменения, приети от Европейския парламент на 28 април 2015 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за риболовните дейности, свързани с тези запаси, за изменение на Регламент (EO) № 2187/2005 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1098/2007 на Съвета (COM(2014)0614 – C8-0174/2014 – 2014/0285(COD))(1)
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Текст, предложен от Комисията
Изменение
Изменение 1 Предложение за регламент Съображение 1
(1) В Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право16 от 10 декември 1982 г., по която Съюзът е договаряща страна, се предвижда задължение за опазването, включително поддържането или възстановяването на популациите на подлежащите на улов видове на нива, на които може да се постигне максимален устойчив улов.
(1) В Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право16 от 10 декември 1982 г., по която Съюзът е договаряща страна, се предвижда задължение за опазването, включително поддържането или възстановяването на популациите на подлежащите на улов видове на нива, на които може да се постигне максимален устойчив улов съгласно квалификацията на съответните екологични и икономически фактори.
__________________
__________________
16 OВ L 179, 23.6.1998 г., стр. 3
16 OВ L 179, 23.6.1998 г., стр. 3.
Изменение 2 Предложение за регламент Съображение 4
(4) С Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета се установяват правилата на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) в съответствие с международните задължения на Съюза. Целите на ОПОР са, наред с другото, да гарантира, че риболовът и аквакултурите са екологично устойчиви в дългосрочен план ида прилага подхода на предпазливост и екосистемния подход при управлението на рибарството.
(4) С Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета се установяват правилата на общата политика в областта на рибарството (ОПОР) в съответствие с международните задължения на Съюза. Целите на ОПОР са, наред с другото, да гарантира, че риболовът и аквакултурите са устойчиви в дългосрочен план от социално-икономическа гледна точка и от гледна точка на опазването на околната среда, като се поддържа балансирано прилагане на подхода на предпазливост и на екосистемния подход при управлението на рибарството.
Изменение 3 Предложение за регламент Съображение 7 a (ново)
(7а) Многовидовият план за управление, който се създава с настоящия регламент, налага да се отчитат в по-голяма степен екологичните роли и функции на видовете, обхванати от този план. Тъй като различните видове си взаимодействат в значителна степен, уловът не може да бъде максимизиран устойчиво за всички видове едновременно и е необходимо да се вземат решения за това кои видове да бъдат приоритетни.
Изменение 4 Предложение за регламент Съображение 7 б (ново)
(7б) Съветът и Европейският парламент следва да отчитат последните препоръки и доклади на ICES по отношение на максималния устойчив улов, за да гарантират, че настоящият регламент е възможно най-актуализиран.
Изменение 5 Предложение за регламент Съображение 7 в (ново)
(7в) В съответствие с Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и Съвета1а (по-долу „Рамкова директива за морска стратегия“), естественото разпределение на размера и възрастта на търговските рибни запаси представлява важен показател за постигането на добър екологичен статус на морската среда.
_________________________
1а Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) (ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19).
Изменение 6 Предложение за регламент Съображение 8
(8) Целесъобразно е да се установи план за многовидов риболов, като се отчита динамиката между запасите от треска, херинга и цаца и като се вземе предвид приловът при риболова на запаси в Балтийско море, а именно запасите от писия, камбала, калкан и средиземноморски калкан. Целта на този план следва да бъде постигането и поддържането на максимален устойчив улов за съответните запаси.
(8) Крайната цел е да се установи план за многовидов риболов, като се отчита динамиката между запасите от треска, херинга и цаца и като се вземе предвид приловът при риболова на запаси в Балтийско море, а именно запасите от писия, камбала, калкан и средиземноморски калкан. Целта на този план следва да бъде да се възстановят, постигнат и поддържат популациите на засегнатите видове над равнищата, позволяващи постигането на устойчив улов за съответните запаси, като се сведе до възможния минимум въздействието върху останалите видове, като например морските птици, и по-широко разбираната морска околна среда в съответствие с член 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) 1380/2013.
Изменение 7 Предложение за регламент Съображение 9
(9) Експлоатацията на запасите от треска и на пелагичните запаси не може да застрашава устойчивостта на запасите, хванати като прилов при този риболов, а именно запасите от писия, камбала, калкан и средиземноморски калкан. Поради това планът следва да е насочен и към опазването на тези приловни запаси над равнищата на биомаса в съответствие сподхода на предпазливост.
(9) Експлоатацията на запасите от треска и на пелагичните запаси не може да застрашава устойчивостта на запасите, хванати като прилов при този риболов, а именно запасите от писия, камбала, калкан и средиземноморски калкан. Поради това планът следва да е насочен и към опазването на тези приловни запаси над равнищата на биомаса в съответствие съссъобразен с екосистемата подход на предпазливост към управлението на рибните запаси, при който може да се постигне максимален устойчив улов.
Изменение 8 Предложение за регламент Съображение 9 a (ново)
(9а) Регламент (ЕС) № 1380/2015 има за цел също така постепенно да премахне изхвърлянето на улов, като се отчитат най-авторитетните научни становища, посредством избягване и намаляване на нежелания улов. Тази цел може да бъде постигната чрез подобряване на селективността на риболовното оборудване и риболовните практики.
Изменение 9 Предложение за регламент Съображение 11
(11) В член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 се съдържа изискването възможностите за риболов да се определят в съответствие с измеримите цели, посочени в многогодишните планове.
(11) В член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 се съдържа изискването възможностите за риболов да се определят в съответствие с измеримите цели, посочени в многогодишните планове. При равнищата, които трябва да бъдат постигнати по отношение на смъртността от риболов и биомасата, следва да се отчитат най-актуалните научни становища.
Изменение 10 Предложение за регламент Съображение 12
(12) Поради това тези цели следва да бъдат установени и изразени като проценти на смъртност от риболов въз основа на научни становища19.
(12) Поради това тези цели следва да бъдат установени и изразени като проценти на смъртност от риболов въз основа на научни становища19, при които се възстановяват и се поддържат популациите на подлежащите на улов видове над равнищата, при които може да се постигне максимален устойчив улов. Равнището на експлоатация на максималния устойчив улов следва да бъде горната граница на експлоатация.
__________________
__________________
19 Технически служби на ICES, септември 2014 г., http://www.ices.dk/sites/pub/Publication%20Reports/Advice/2014/Special%20Requests/EU_Fmsy_range_for_Baltic_cod_and_pelagic_stocks.pdf
19 Технически служби на ICES, септември 2014 г., http://www.ices.dk/sites/pub/Publication%20Reports/Advice/2014/Special%20Requests/EU_Fmsy_range_for_Baltic_cod_and_pelagic_stocks.pdf
Изменение 11 Предложение за регламент Съображение 13
(13) Необходимо е да се установят референтни равнища на опазване като допълнителни предпазни мерки, когато размерът на даден запас намалее до определено критично ниво, пораждащо сериозен риск. Тези референтни равнища на опазване следва да се определят на минималните равнища на биомаса на репродуктивния запас, които съответстват на пълната възпроизводителна способност. Следва да се предвидят коригиращи мерки, в случай че размерът на запаса падне под минималното равнище на биомаса на репродуктивния запас.
(13) Необходимо е да се установят референтни равнища на опазване като допълнителни предпазни мерки, когато размерът на даден запас намалее до определено критично ниво, пораждащо сериозен риск. Тези референтни равнища на опазване следва да се определят на минималните равнища на биомаса, съответстващи на максималния устойчив улов (BMSY)за даден запас. Следва да се предвидят коригиращи мерки с цел да се предотврати спадането на размера на запаса под това равнище.
Изменение 12 Предложение за регламент Съображение 14
(14) В случай на запаси, уловени като прилов, при липсата на научни становища относно тези минимални равнища на биомаса на репродуктивния запас следва да се приемат специфични мерки за опазване, когато спореднаучните становища запасът е застрашен.
(14) В случай на запаси, уловени като прилов, при липсата на научни становища относно тези минимални равнища на биомаса на репродуктивния запас следва да се приемат специфични мерки за опазване, когато други показатели създадат възможност за получаване нанаучни становища, според които запасът е застрашен. Необходимо е бързо да се предостави достъп до научните данни относно равнищата на биомаса на репродуктивния запас за прилова, така че да се предприемат необходимите мерки.
Изменение 13 Предложение за регламент Съображение 16
(16) С цел спазване на задължението за разтоварване, установено с член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, в този план следва да се предвидят други мерки за управление, както е определено в член 15, параграф 4, букви а)–в) от същия регламент. Такива мерки следва да бъдат определени чрез делегирани актове.
(16) С цел спазване на задължението за разтоварване, установено с член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, в този план следва да се предвидят други мерки за управление, както е определено в член 15, параграф 4, букви а)–в) от същия регламент. Такива мерки следва да бъдат определени чрез делегирани актове след консултации със съответните консултативни съвети.
Изменение 14 Предложение за регламент Съображение 16 a (ново)
(16а) При приемането на делегирани актове Комисията следва да отчита становището на съответните консултативни съвети с цел спазване на задължението за разтоварване, установено в член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, така че да се предвидят други мерки за управление, както е определено в член 15, параграф 4, букви а) – в) от същия регламент.
Изменение 15 Предложение за регламент Съображение 17
(17) В плана също така следва да се предвидят някои съпътстващи технически мерки, които да бъдат приети чрез делегирани актове, за да се допринесе за постигането на целите на плана, по-специално по отношение на защитата на млади екземпляри или на хвърляща хайвер риба. За периода до изменението на Регламент (ЕО) № 2187/200520 на Съвета следва също така да се предвиди, че с оглед постигането на целите на плана тези мерки могат да дерогират от определени несъществени елементи от посочения регламент.
(17) В плана също така следва да се предвидят някои съпътстващи технически мерки, които да бъдат приети чрез делегирани актове след консултация със съответните консултативни съвети, за да се допринесе за постигането на целите на плана, по-специално по отношение на защитата на млади екземпляри или на хвърляща хайвер риба. За периода до изменението на Регламент (ЕО) № 2187/200520 на Съвета следва също така да се предвиди, че с оглед постигането на целите на плана тези мерки могат да дерогират от определени несъществени елементи от посочения регламент.
__________________
__________________
20 Регламент (ЕО) № 2187/2005 на Съвета от 21 декември 2005 г. за опазване на рибните ресурси посредством технически мерки в района на Балтийско море, Белти и протока Оресунд, за изменение на Регламент (ЕО) № 1434/98 и отмяна на Регламент (ЕО) № 88/98 (ОВ L 349, 31.12.2005 г., стр. 1).
20 Регламент (ЕО) № 2187/2005 на Съвета от 21 декември 2005 г. за опазване на рибните ресурси посредством технически мерки в района на Балтийско море, Белти и протока Оресунд, за изменение на Регламент (ЕО) № 1434/98 и отмяна на Регламент (ЕО) № 88/98 (ОВ L 349, 31.12.2005 г., стр. 1).
Изменение 16 Предложение за регламент Съображение 17 a (ново)
(17а) Комисията следва да вземе предвид становището на съответните консултативни съвети при приемането на някои съпътстващи технически мерки, които имат за цел да подпомогнат постигането на целите на плана.
Изменение 17 Предложение за регламент Съображение 18
(18) С цел да се осигури своевременно и адекватно съответствие с научно-техническия напредък, да се гарантира гъвкавост и да се позволи развитието на някои мерки, правомощието за приемане на актове съгласно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да се делегира на Комисията във връзка с допълването на настоящия регламент по отношение на коригиращите мерки за писия, камбала, калкан и средиземноморски калкан, изпълнението на задължението за разтоварване на сушата и техническите мерки. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.
(18) С цел да се осигури своевременно и адекватно съответствие с научно-техническия напредък, да се гарантира гъвкавост и да се позволи развитието на някои мерки, правомощието за приемане на актове съгласно член 290 от Договора за функционирането на Европейския съюз следва да се делегира на Комисията във връзка с допълването на настоящия регламент по отношение на коригиращите мерки за писия, камбала, калкан и средиземноморски калкан, изпълнението на задължението за разтоварване на сушата и техническите мерки. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на равнище експерти и специализирани органи в държавите членки и Съюза, включващи експерти както на Европейския парламент, така и на Съвета. Преди да се финализират предложенията за специфични мерки, следва да се осъществява интензивен дебат със засегнатите заинтересовани страни. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и на Съвета.
Изменение 18 Предложение за регламент Съображение 18 a (ново)
(18а) При приемането на делегирани актове за разширяване на обхвата на настоящия регламент по отношение на коригиращите мерки за писия, камбала, калкан и средиземноморски калкан, изпълнението на задължението за разтоварване на сушата и техническите мерки Комисията следва да взема предвид становищата на съответните консултативни съвети.
Изменение 19 Предложение за регламент Съображение 18 б (ново)
(18б) При изпълнението на плана, предвиден от настоящия регламент, приоритет следва да има прилагането на принципа на регионализация, както е предвидено в член 18 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.
Изменение 20 Предложение за регламент Съображение 19
(19) В съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, когато на Комисията са предоставени правомощия да приема делегирани актове по отношение на определени мерки за опазване, така както е предвидено в плана, държавите членки с пряк управленски интерес по отношение на риболова в Балтийско море следва да имат възможността да представят съвместни препоръки за тези мерки, така че те да разработени в съответствие с особеностите на Балтийско море и риболова в него. Срокът за представяне на препоръките следва да бъде установен съгласно изискването в член 18, параграф 1 от същия регламент.
(19) В съответствие с член 18 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, когато на Комисията са предоставени правомощия да приема делегирани актове по отношение на определени мерки за опазване, така както е предвидено в плана, държавите членки и консултативните съвети с пряк управленски интерес по отношение на риболова в Балтийско море следва да имат възможността да представят съвместни препоръки за тези мерки, така че те да разработени в съответствие с особеностите на Балтийско море и риболова в него. Срокът за представяне на препоръките следва да бъде установен съгласно изискването в член 18, параграф 1 от същия регламент.
Изменение 21 Предложение за регламент Съображение 19 a (ново)
(19а) За да бъдат засилени аспектите на плана, свързани с ефективността и иновативността, съвместните препоръки и последващите делегирани актове следва да се стремят да осигурят включване на подход „отдолу нагоре“ и подход, ориентиран към резултатите.
Изменение 22 Предложение за регламент Съображение 19 б (ново)
(19б) При приемането на делегирани актове по отношение на определени мерки за опазване, предвидени в плана, Комисията следва да взема предвид становището на съответните консултативни съвети.
Изменение 23 Предложение за регламент Съображение 22 a (ново)
(22а) Следва да се установят правила, за да се гарантира, че в случай на временно преустановяване на риболовните дейности може да бъде предоставена финансова помощ съгласно Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета1а.
___________
1а Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2328/2003, (ЕО) № 861/2006, (ЕО) № 1198/2006 и (ЕО) № 791/2007 на Съвета и Регламент (ЕС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета (OB L 149, 20. 5.2014 г., стр. 1).
Изменение 50 Предложение за регламент Съображение 25
(25) Очаква семаксималният устойчив улов за съответните запаси да бъде постигнат до 2015 г. От този момент нататък той следва да бъде поддържан.
(25) Там, където е възможно, целта за съответните запаси следва да бъде постигната до 2015 г. Постигането на нивата на експлоатация на по-късна дата следва да се разрешава само ако постигането им до 2015 г. би застрашило социалната и икономическата стабилност на засегнатите риболовни флоти. След 2015 г. тези равнища следва да бъдат постигнати възможно най-бързо и при всички случаи не по-късно от 2020 г. От тези дати нататък целта следва да бъде поддържана.
Изменение 25 Предложение за регламент Съображение 26
(26) При липсата на режим на риболовното усилие е необходимо да се заличат специфичните разпоредби за специалните разрешения за риболов и за подмяна на двигатели или кораби, приложими за залива на Рига. Регламент (ЕО) № 2187/2005 на Съвета следва да бъде съответно изменен.
заличава се
Изменение 26 Предложение за регламент Член 1 – параграф 2
2. Планът се прилага също така за писия, камбала, калкан и средиземноморски калкан в подучастъци 22—32 на ICES, уловени при риболов за съответните запаси.
2. Настоящият регламент предвижда мерки и по отношение на прилова на писия, камбала, калкан и средиземноморски калкан в подучастъци 22–32 на ICES, които следва да се прилагат при риболов за посочените в параграф 1 запаси.
Изменение 27 Предложение за регламент Член 2 – букви б и в
б) „капани“ означава големи мрежи, захванати, фиксирани върху подпори или понякога плаващи, отворени отгоре и снабдени с различни видове съоръжения за отвеждане и задържане на риба и които обикновено са разделени на камери, затворени отдолу с мрежа;
б)„капани, конусовидни мрежи и непокрити рибни капани“ означава мрежи, захванати, фиксирани върху подпори или понякога плаващи и снабдени с различни видове съоръжения за отвеждане и задържане на риба и които обикновено са разделени на камери, затворени отдолу с мрежа;
в) „винтери и кошове“ означава малки приспособления за улов на ракообразни или риба във формата на клетки или кошници, които са изработени от различни материали и се поставят на дъното на морето самостоятелно или в редици; те са вързани с въжета (плаващи въжета) за шамандури на повърхността, указващи положението им и с един или повече отвори или входни точки;
в) „винтери и кошове“ означава приспособления за улов на ракообразни или риба във формата на клетки или кошници, които са изработени от различни материали и се поставят на дъното на морето самостоятелно или в редици; те са вързани с въжета (плаващи въжета) за шамандури на повърхността, указващи положението им и с един или повече отвори или входни точки;
Изменения 63, 28 и 56 Предложение за регламент Член 3
1. Планът е насочен да допринесе за постигането на целите на общата политика в областта на рибарството, посочени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, и по-специално:
1. Планът гарантира постигането на целите на общата политика в областта на рибарството, посочени в член 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, както и на Рамковата директива за морска стратегия № 2008/56/ЕО, по‑специално:
a) постигане и поддържане на максимален устойчив улов на съответните запаси; и
a) възстановяване и поддържане на съответните запаси над равнищата на биомаса, които могат да осигурят максимален устойчив улов, и
б) гарантиране на опазването на запасите от писия, камбала, калкан и средиземноморски калкан в съответствие с подхода на предпазливост.
б) гарантиране на опазването на запасите от писия, камбала, калкан и средиземноморски калкан над равнищата, при които може да се постигне максимален устойчив улов..
2. Целта на плана е да допринесе за изпълнението на задължението за разтоварване, установено в член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 за съответните запаси и за писия.
2. Планът допринася за премахване на изхвърлянето на улов, като се вземат предвид най-авторитетните налични научни становища, посредством избягване и намаляване на нежелания улов, както и за изпълнението на задължението за разтоварване, установено в член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 за съответните запаси и за писия.
Изменение 29 Предложение за регламент Член 3 а (нов)
Член 3a
Съгласуваност със законодателството на Съюза в областта на околната среда
1. Планът прилага екосистемен подход при управлението на рибарството.
2. За да се гарантира, че отрицателните въздействия на риболовните дейности върху морската екосистема се свеждат до минимум и че риболовните дейности избягват влошаването на морската среда, планът трябва да бъде съгласуван с целите на Рамковата директива за морска стратегия и да допринася за постигането им, така че да се осигури добро екологично състояние до 2020 г. По-специално планът:
а) има за цел да гарантира, че условията, описани в дескриптор 3 в приложение I към посочената директива, са изпълнени;
б) има за цел да допринесе за изпълнението на дескриптори 1, 4 и 6, съдържащи се в приложение I към тази директива, пропорционално на ролята на рибарството в тяхното изпълнение.
Изменение 30 Предложение за регламент Член 4 – параграф 1
1. Целевата смъртност от риболов ще бъде постигната до 2015 г. и след това поддържана за съответните запаси в следните интервали:
1. Целевата смъртност от риболов взема предвид най-новите научни становища, трябва да се постигне по възможност до 2015 г. и най-късно до 2020 г. чрез постепенно постъпателно нарастване и трябва да бъде поддържана след това за съответните запаси. Смъртността от риболов за съответните запаси трябва да бъде в следните интервали:
Запас
Смъртност от риболов — целеви диапазон
Запас
Смъртност от риболов — целеви диапазон
Треска в западната част на Балтийско море
0,23-0,29
Треска в западната част на Балтийско море
0 до FMSY
Треска в източната част на Балтийско море
0,41-0,51
Треска в източната част на Балтийско море
0 до FMSY
Херинга в централната част на Балтийско море
0,23-0,29
Херинга в централната част на Балтийско море
0 до FMSY
Херинга в залива на Рига
0,32-0,39
Херинга в залива на Рига
0 до FMSY
Херинга в Ботническо море
0,13-0,17
Херинга в Ботническо море
0 до FMSY
Херинга в Ботническия залив
Не е определено
Херинга в Ботническия залив
0 до FMSY
Херинга в западната част на Балтийско море
0,25-0,31
Херинга в западната част на Балтийско море
0 до FMSY
Балтийска цаца
0,26-0,32
Балтийска цаца
0 до FMSY
Стойностите на FMSY (смъртност от риболов, съответстваща на целта за постигане на максимален устойчив улов) трябва да бъдат взети от последните надеждни налични научни становища, а смъртността от риболов (F) следва да бъде ориентирана към целта за 0,8 x FMSY.
Изменение 58 Предложение за регламент Член 4 – параграф 2 а (нов
2а. Възможностите за риболов се определят по начин, който да гарантира, че съществува под 5 % вероятност те да надхвърлят стойностите на F-MSY, посочени в таблицата, определена в параграф 1.
Изменение 31 Предложение за регламент Член 4 – параграф 2 б (нов)
2б. Настоящият регламент следва да дава възможност за временно преустановяване на риболовните дейности, както е определено в член 33 от Регламент (ЕС) № 508/2014, с финансовата подкрепа, предоставяна по силата на този регламент.
Изменение 32 Предложение за регламент Член 5 – параграф 1
1. Референтните равнища на опазване, изразени като минимално равнище на биомаса на репродуктивния запас, които съответстват на пълната възпроизводителна способност на съответните запаси, са, както следва:
1. Референтните равнища на опазване, които съответстват на пълната възпроизводителна способност на съответните запаси, са, както следва:
Запас
Минимално равнище на биомаса на репродуктивния запас (в тонове)
Запас
Минимално равнище на биомаса на репродуктивния запас (в тонове)
Треска в западната част на Балтийско море
36 400
Треска в западната част на Балтийско море
36 400 за 2015 г. и BMSY за останалите години
Треска в източната част на Балтийско море
88 200
Треска в източната част на Балтийско море
88 200 за 2015 г. и BMSY за останалите години
Херинга в централната част на Балтийско море
600 000
Херинга в централната част на Балтийско море
600 000 за 2015 г. и BMSY за останалите години
Херинга в залива на Рига
Не е определено
Херинга в залива на Рига
Не е определено за 2015 г. и BMSY за останалите години
Херинга в Ботническо море
Не е определено
Херинга в Ботническо море
Не е определено за 2015 г. и BMSY за останалите години
Херинга в Ботническия залив
Не е определено
Херинга в Ботническия залив
Не е определено за 2015 г. и BMSY за останалите години
Херинга в западната част на Балтийско море
110 000
Херинга в западната част на Балтийско море
110 000 за 2015 г. и BMSY за останалите години
Балтийска цаца
570 000
Балтийска цаца
570 000 за 2015 г. и BMSY за останалите години
Изменение 33 Предложение за регламент Член 5 – параграф 2
2. Когато биомасата на репродуктивния запас на някой от съответните запаси за определена година е под минималните равнища на биомаса на репродуктивния запас, определени в параграф 1, се приемат подходящи коригиращи мерки с цел своевременно възстановяване на съответните запаси на предпазните равнища. По-специално, чрез дерогация от член 4, параграф 2 от настоящия регламент и в съответствие с член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 възможностите за риболов се определят на по-ниски равнища от тези за целевата смъртност от риболов по член 4, параграф 1. Когато е уместно, тези коригиращи мерки могат да включват представяне на законодателни предложения от Комисията и спешни мерки, приети от нея по силата на член 12 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.
2. Когато биомасата на репродуктивния запас на някой от съответните запаси за определена година е под минималните равнища на биомаса на репродуктивния запас, определени в параграф 1, се приемат подходящи коригиращи мерки с цел възможно най-бързо връщане на съответните запаси до равнища над тези, позволяващи максимален устойчив улов. По-специално, чрез дерогация от член 4, параграф 2 от настоящия регламент и в съответствие с член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 възможностите за риболов се определят на по-ниски равнища от тези за целевата смъртност от риболов по член 4, параграф 1 от настоящия регламент. Когато е уместно, тези коригиращи мерки могат да включват представяне на законодателни предложения от Комисията и спешни мерки, приети от нея по силата на член 12 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.
Изменение 59 Предложение за регламент Член 5 – параграф 2 а (нов)
2а. Когато биомасата на някой от съответните запаси спадне за определена година под равнищата, определени в таблицата по-долу, се предприемат подходящи мерки за преустановяване на целевия риболов за съответния запас.
Запас
Гранично равнище на биомасата (в тонове)
Треска в западната част на Балтийско море
26 000
Треска в източната част на Балтийско море
63 000
Херинга в централната част на Балтийско море
430 000
Херинга в залива на Рига
Не е определено
Херинга в Ботническо море
Не е определено
Херинга в Ботническия залив
Не е определено
Херинга в западната част на Балтийско море
90 000
Балтийска цаца
410 000
Изменение 34 Предложение за регламент Член 6
Член 6
Член 6
Мерки в случай на заплаха за писия, камбала, калкан и средиземноморски калкан
Технически мерки за опазване на писия, камбала, калкан и средиземноморски калкан
1. Когато в научните становища се посочва, че опазването на някой от запасите от писия, камбала, калкан и средиземноморски калкан в Балтийско море е застрашено, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 15 относно специфични мерки за опазване на застрашения запас и по отношение на което и да е от следните положения:
1. Когато в научните становища се посочва, че са необходими корективни мерки, за да се гарантира, че запасите от писия, камбала, калкан и средиземноморски калкан в Балтийско море се управляват в съответствие с подхода на предпазливост, на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 15 относно специфични мерки за опазване на прилова на писия, камбала, калкан и средиземноморски калкан и по отношение на следните технически мерки:
в) a) адаптиране на риболовния капацитет и на риболовното усилие;
a) адаптиране на риболовния капацитет и на риболовното усилие;
г) б) технически мерки, включително
(1) характеристики на риболовните уреди, по-специално размер на окото на мрежите, дебелина на влакното, размер на уреда);
б) характеристики на риболовните уреди, по-специално размер на окото на мрежите, дебелина на влакното, размер на уреда;
(2) използване на риболовните уреди, по-специално време за потапяне, дълбочина на разполагане на уреда);
в) използване на риболовните уреди, по-специално време за потапяне и дълбочина на разполагане на уреда;
(3) забрана или ограничение за риболов в конкретни зони;
г) забрана или ограничение за риболов в конкретни зони;
(4) забрана или ограничение за риболов през конкретни периоди от време;
д) забрана или ограничение за риболов през конкретни периоди от време;
(5) минимален референтен размер за опазване.
е) минимален референтен размер за опазване;
ж) други характеристики, свързани с подобряване на селективността.
2. Мерките, посочени в параграф 1, са насочени към постигане на целта, определена в член 3, параграф 1, буква б), и се основават на научни становища.
2. Мерките, посочени в параграф 1, са насочени към постигане на целта, определена в член 3, параграф 1, буква б), и съгласуваност със законодателството на Съюза в областта на околната среда, както е посочено в член 3а, и се основават на най-добрите налични научни становища.
3. Съответните държави членки могат да представят съвместни препоръки съгласно член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 за специфичните мерки за опазване, посочени в параграф 1.
3. Съответните държави членки могат да представят съвместни препоръки съгласно член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 за специфичните мерки за опазване, посочени в параграф 1.
3a. Преди да приеме делегиран акт, Комисията се консултира с Европейския парламент и със съответните консултативни комитети.
3б. Комисията, след консултация със съответните държави членки, анализира въздействието на делегираните актове, посочени в параграф 1, една година след приемането им, а след това – ежегодно. Ако този анализ показва, че даден делегиран акт не е подходящ за справяне с настоящата ситуация, съответните държави членки могат да представят съвместна препоръка в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.
Изменение 35 Предложение за регламент Член 7
Чрез дерогация от член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 задължението за разтоварване не се прилага за съответните запаси и за писия, ако риболовът се извършва с капани, винтери и кошове.
Чрез дерогация от член 15, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 задължението за разтоварване не се прилага улова на треска, ако риболовът се извършва с капани, винтери и кошове, конусовидни мрежи и непокрити рибни капани.
Изменение 36 Предложение за регламент Член 9 – параграф 2
2. Мерките, посочени в параграф 1, са насочени към постигането на целите, определени в член 3, и по-специално защитата на млади екземпляри или на хвърляща хайвер риба.
2. Мерките, посочени в параграф 1, са насочени към постигането на целите, определени в член 3, и по-специално защитата на млади екземпляри или на хвърляща хайвер риба, както и съгласуваност със законодателството на Съюза в областта на околната среда, както е посочено в член 3а, и гарантиране, че отрицателните въздействия на риболовните дейности върху морската екосистема са сведени до минимум.
Изменение 37 Предложение за регламент Член 9 – параграф 3 – буква а
a) спецификациите на целеви видове и размери на окото на мрежите, определени в приложения II и III, посочени в членове 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 2187/2005;
a) спецификациите на целеви видове, размери на окото на мрежите и минималните референтни размер за опазване, определени в приложения II, III и ІV към Регламент (ЕО) № 2187/2005 и посочени в членове 3, 4 и 14, параграф 1 от въпросния регламент;
Изменение 38 Предложение за регламент Член 9 – параграф 3 – буква e
е) забраната за използване на тралове за залива на Рига, предвидена в член 22 от него.
заличава се
Изменение 39 Предложение за регламент Член 9 – параграф 4 а (нов)
4a. Освен това Комисията се стреми да отчете най-актуалните научни проучвания, включително проучванията на ICES, преди приемане на технически мерки
Изменение 40 Предложение за регламент Член 9 – параграф 4 б (нов)
4б. По време на периода на възпроизвеждане на треската се забранява пелагичният риболов, използващ статични риболовни уреди с размер на окото, по-малък от 110 mm или 120 mm в случай на траулери, снабдени с такелаж.
Изменение 41 Предложение за регламент Глава VІ a (нова)
ГЛАВА VIа
СПЕЦИФИЧНИ МЕРКИ
Член 9а
Специфични мерки
1. Забранява се каквато и да било риболовна дейност от 1 май до 31 октомври в зоните, получени чрез последователно свързване посредством румбови линии на следните точки, отчетени съгласно координатната система WGS84:
a) Зона 1:
– 55° 45′ с.ш., 15° 30′ и.д.
– 55° 45′ с.ш., 16° 30′ и.д.
– 55° 00′ с.ш., 16° 30′ и.д.
– 55° 00′ с.ш., 16° 00′ и.д.
– 55° 15′ с.ш., 16° 00′ и.д.
– 55° 15′ с.ш., 15° 30′ и.д.
– 55° 45′ с.ш., 15° 30′ и.д.
б) Зона 2:
– 55° 00′ с.ш., 19° 14′ и.д.
– 54° 48′ с.ш., 19° 20′ и.д.
– 54° 45′ с.ш., 19° 19′ и.д.
– 54° 45′ с.ш., 18° 55′ и.д.
– 55° 00′ с.ш., 19° 14′ и.д.
в) Зона 3:
– 56° 13′ с.ш., 18° 27′ и.д.
– 56° 13′ с.ш., 19° 31′ и.д.
– 55° 59′ с.ш., 19° 13′ и.д.
– 56° 03′ с.ш., 19° 06′ и.д.
– 56° 00′ с.ш., 18° 51′ и.д.
– 55° 47′ с.ш., 18° 57′ и.д.
– 55° 30′ с.ш., 18° 34′ и.д.
– 56° 13′ с.ш., 18° 27′ и.д.
2. Всички кораби на Съюза с обща дължина, равна на или по-голяма от осем метра, носещи на борда или използващи всякакви уреди за улов на треска в Балтийско море, в съответствие с член 3 от Регламент (ЕО) № 2187/2005, трябва да имат специално разрешение за улов на треска в Балтийско море.
3. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 15 с цел изменение на настоящия член, когато е необходимо, за постигането на посочените в член 3 цели, и по-специално защитата на младите екземпляри или на хвърлящите хайвер риби.
Изменение 42 Предложение за регламент Член 10
Член 10
Член 10
Регионално сътрудничество
Регионално сътрудничество
1. Член 18, параграфи 1—6 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 се прилагат към мерките по настоящата глава.
1. Член 18, параграфи 1—6 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 се прилагат към мерките, посочени в членове 6, 8 и 9 от настоящия регламент.
2. Съответните държави членки могат да представят съвместни препоръки в съответствие с член 18, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 в рамките на следните срокове:
2. Съответните държави членки, след консултация с регионалните консултативни съвети, могат да представят всяка една от съвместните препоръки, посочени в член 6, параграф 3, член 8, параграф 3 и член 9, параграф 4, за първи път не по-късно от 12 месеца от влизането в сила на настоящия регламент, а след това – 12 месеца след всяко представяне на оценката на плана в съответствие с член 14, но не по-късно от 1 септември за мерки по отношение на държавите членки. Те могат също така да представят тези препоръки в случай на рязка промяна в ситуацията за всеки един от запасите, обхванати от плана, ако препоръчваните мерки се считат за необходими или обосновани от научните становища.
a) за мерките, определени в член 6, параграф 1, и по отношение на определена календарна година — не по-късно от 1 септември на предходната година;
б) за мерките, определени в член 8, параграф 1 и член 9, параграф 1 — за първи път не по-късно от шест месеца след влизането в сила на настоящия регламент, а след това — на всеки шест месеца след представяне на оценка на плана в съответствие с член 14.
2a. Съответните консултативни съвети могат също така да представят препоръки в съответствие с графика, посочен в параграф 2.
2б. Всякакви отклонения на Комисията от съвместните препоръки се представят на Европейския парламент и на Съвета и трябва да могат да се анализират.
Изменение 43 Предложение за регламент Член 12
Член 12
Член 12
Предварителни уведомления
Предварителни уведомления
1. Чрез дерогация от член 17, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 задължението за предварително уведомление, предвидено в посочения член, се прилага
1. Чрез дерогация от член 17, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 задължението за предварително уведомление, предвидено в посочения член, се прилага:
за капитаните на риболовните кораби на Съюза с обща дължина равна или по-голяма от осем метра, които държат на борда най-малко 300 kg риба треска
a) във връзка с корабите, извършващи риболов на треска, за капитаните на риболовните кораби на Съюза с обща дължина равна на или по-голяма от осем метра, които държат на борда най-малко 300 килограма риба треска;
или два тона пелагични запаси.
б) във връзка с корабите, извършващи риболов на херинга и/или цаца, за капитаните на риболовните кораби на Съюза с обща дължина равнанаили по-голяма от осем метра, които държат на борда най-малко два тона пелагични запаси;
2. Чрез дерогация от член 17, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 срокът за предварителното уведомление, предвиден в този член, трябва да бъде поне един час преди очакваното време на пристигане в пристанището.
2. Чрез дерогация от член 17, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 срокът за предварителното уведомление, предвиден в този член, трябва да бъде поне един час преди очакваното време на пристигане в пристанището. Компетентните органи на крайбрежната държава членка могат, в зависимост от всеки конкретен случай, да позволяват по-ранно влизане в пристанището, ако са налице необходимите условия за прилагането на подходящи мерки за контрол.
Изменение 45 Предложение за регламент Член 13 – буква б
б) 5 t пелагични видове.
б) 2 t пелагични видове.
Изменение 46 Предложение за регламент Член 14
Член 14
Член 14
Оценка на плана
Оценка на плана
Комисията гарантира извършването на оценка на въздействието на плана върху обхванатите от настоящия регламент запаси и върху риболовните дейности, свързани с тях, по-специално за да се вземат предвид промените в научните становища шест години след влизането в сила на плана, а след това — на всеки шест години. Комисията представя резултатите от тези оценки на Европейския парламент и на Съвета.
Три години след влизането в сила на настоящия регламент, а след това — на всеки пет години, Комисията извършва оценка на въздействието на многогодишния план върху обхванатите от настоящия регламент запаси и върху риболовните дейности, свързани с тях, по-специално по отношение на постигнатия напредък и поддържането на рибните запаси над равнищата, при които може да се постигне максимален устойчив улов Комисията представя резултатите от тази оценка на Европейския парламент и на Съвета и може, когато това е целесъобразно и при отчитане на най-новите научни становища, да предложи адаптиране на многогодишния план или да започне изменения на делегираните актове.
Изменение 47 Предложение за регламент Глава ІХ a (нова)
ГЛАВА IXа
ПОДПОМАГАНЕ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ ФОНД ЗА МОРСКО ДЕЛО И РИБАРСТВО
Член 14а
Подпомагане от Европейския фонд за морско дело и рибарство
За целите на буква в) от член 33, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 508/2014 многогодишният план, установен от настоящия регламент, се разглежда като многогодишен план в съответствие с членове 9 и 10 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.
Изменение 48 Предложение за регламент Член 15 – параграф 2
2. Делегирането на правомощия, посочено в членове 6, 8 и 9, се предоставя на Комисията за неопределен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящия регламент.
2. Делегирането на правомощия, посочено в членове 6, 8 и 9, се предоставя на Комисията за срок от пет години, считано от 1 септември 2015 г. Комисията изготвя доклад относно делегиранeто на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се продължава мълчаливо за срокове с еднаква продължителност, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно продължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки срок.
Изменение 49 Предложение за регламент Член 16
Членове 20 и 21 от Регламент (ЕО) № 2187/2005 се заличават.
Регламент (ЕО) № 2187/2005 се изменя, както следва:
1. Член 13, параграф 3 се заличава.
2. В приложение IV, в колоната, озаглавена „Минимален размер“, думите „38 cm“ по отношение на минималния референтен размер за опазване на риба треска се заменят с „35 cm“.
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 април 2015 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (EО) № 850/98, (EО) № 2187/2005, (EО) № 1967/2006, (EО) № 1098/2007, № 254/2002, (EО) № 2347/2002 и (EО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1434/98 на Съвета по отношение на задължението за разтоварване на сушата (COM(2013)0889 – C7-0465/2013 – 2013/0436(COD))
(Обикновена законодателна процедура: първо четене)
Европейският парламент,
– като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0889),
– като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0465/2013),
– като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 29 април 2014 г.(1),
– като взе предвид поетия с писмо от 20 февруари 2015 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,
– като взе предвид член 59 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по рибно стопанство (A8-0060/2014),
1. Приема изложената по-долу позиция на първо четене;
2. Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;
3. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.
Позиция на Европейския парламент приета на първо четене на 28 април 2015 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2015/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕО) № 850/98, (ЕО) № 2187/2005, (ЕО) № 1967/2006, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 254/2002, (ЕО) № 2347/2002 и (EО) № 1224/2009 на Съвета и регламенти (ЕС) № 1379/2013 и (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на задължението за разтоварване на сушата и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1434/98 на Съвета
(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2015/812.)
Протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество за установяване на сътрудничество между ЕО и Русия с оглед на присъединяването на Хърватия към ЕС ***
456k
62k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 28 април 2015 г. относно проекта за решение на Съвета за сключване, от името на Европейския съюз и на неговите държави членки, на протокол към Споразумението за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Руската федерация, от друга страна, с оглед на присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (11878/2014 – C8-0006/2015 – 2014/0052(NLE))
– като взе предвид предложението за решение на Съвета (11878/2014),
– като взе предвид проектопротокола към Споразумението за партньорство и сътрудничество за установяване на партньорство между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Руската федерация, от друга страна, с оглед на присъединяването на Република Хърватия към Европейския съюз (11513/2014),
– като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 91, член 100, параграф 2, член 207, член 212, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на ЕС (C8-0006/2015),
– като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,
– като взе предвид препоръката на комисията по външни работи (A8‑0129/2015),
1. Дава своето одобрение за сключване на Споразумението;
2. Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Руската федерация.
Прилагането на процеса от Болоня
591k
127k
Резолюция на Европейския парламент от 28 април 2015 г. относно последващите действия от прилагането на процеса от Болоня (2015/2039(INI))
– като взе предвид член 165 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, и по-специално член 26 от нея,
– като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално член 14 от нея,
– като взе предвид Сорбонската съвместна декларация за хармонизиране на архитектурата на европейското висше образование, подписана на 25 май 1998 г. в Париж от четиримата компетентни министри на Франция, Германия, Италия и Обединеното кралство (Сорбонска декларация)(1),
– като взе предвид Съвместната декларация, подписана в Болоня на 19 юни 1999 г. от министрите на образованието на 29 европейски държави (Декларация от Болоня)(2),
– като взе предвид комюникето, издадено по време на Конференцията на европейските министри, отговорни за висшето образование, проведена в Льовен и Лувен-ла-ньов на 28 и 29 април 2009 г.(3),
– като взе предвид Декларацията от Будапеща и Виена от 12 март 2010 г., приета от министрите на образованието на 47 държави, която официално постави началото на Европейското пространство за висше образование (ЕПВО)(4),
– като взе предвид комюникето, издадено от Министерската конференция и Третия форум за политиката от Болоня, проведен в Букурещ на 26 и 27 април 2012 г.(5),
– като взе предвид Стратегията за мобилност за Европейското пространство за висше образование през 2020 г., приета от Министерската конференция на ЕПВО, проведена в Букурещ на 26 и 27 април 2012 г.(6),
– като взе предвид Директива 2013/55/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. за изменение на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации и на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“)(7),
– като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 28 септември 2005 г. за улесняване на издаването от държавите членки на единни визи за краткосрочно пребиваване за изследователи от трети страни, пътуващи в рамките на Общността с цел провеждане на научни изследвания(8),
– като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. относно по-нататъшно европейско сътрудничество при осигуряване на качеството в областта на висшето образование(9),
– като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. за създаване на Европейска квалификационна рамка за обучение през целия живот (EQF-LLL)(10),
– като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическата рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението („Образование и обучение 2020 г.“)(11),
– като взе предвид заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 26 ноември 2009 г. относно развитие на ролята на образованието в рамките на пълноценно функциониращ триъгълник на знанието(12),
– като взе предвид заключенията на Съвета от 11 май 2010 г. относно интернационализацията на висшето образование(13),
– като взе предвид препоръката на Съвета от 28 юни 2011 г. относно политики за намаляване на преждевременното напускане на училище(14),
– като взе предвид препоръката на Съвета от 28 юни 2011 г., озаглавена „Младежта в движение — насърчаване на мобилността с учебна цел на младите хора“(15),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 10 май 2006 г., озаглавено „Постигане на резултати по програмата за модернизация на университетите: образование, научни изследвания и иновации“ (COM(2006)0208),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 26 август 2010 г. относно „Програма в областта на цифровите технологии за Европа („Digital Agenda for Europe“)“ (СOM(2010)0245),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „В подкрепа на растежа и създаването на работни места – програма за модернизиране на системите за висше образование в Европа“ (COM(2011)0567),
– като взе предвид доклада, озаглавен „Висшето образование в Европа 2009 г.: напредък на процеса от Болоня“ („Евридика“, Европейска комисия, 2009 г.)(16),
– като взе предвид доклада, озаглавен „Акцент върху висшето образование в Европа 2010 г.: напредък на процеса от Болоня“(„Евридика“, Европейска комисия, 2010 г.)(17),
– като взе предвид доклада, озаглавен „Европейското висше образование през 2012 г.: доклад за прилагане на процеса от Болоня“ („Евридика“, Европейска комисия, 2012 г.)(18),
– като взе предвид проучването на Евробарометър относно реформата във висшето образование, проведено сред преподаватели през 2007 г.(19),
– като взе предвид проучването на Евробарометър относно реформата във висшето образование, проведено сред студенти през 2009 г.(20),
– като взе предвид публикацията на Евростат от 16 април 2009 г., озаглавена „Процесът от Болоня във висшето образование в Европа – ключови индикатори за социалното измерение и мобилността“(21),
– като взе предвид окончателния доклад на Международната конференция за финансиране на висшето образование, проведена на 8–9 септември 2011 г. в Ереван, Армения(22),
– като взе предвид своята резолюция от 23 септември 2008 г. относно Болонския процес и студентската мобилност(23),
– като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно ново партньорство за модернизирането на университетите в Европа – диалог между университетите и бизнеса(24),
– като взе предвид своята резолюция от 13 март 2012 г. относно приноса на европейските институции за консолидацията и напредъка в рамките на процеса от Болоня(25),
– като взе предвид Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ)(26),
– като взе предвид член 52 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A8-0121/2015),
A. като има предвид, че значението на процеса от Болоня в настоящата икономическа ситуация следва да се изразява в преследване на целите за създаване на възможно най-високо равнище на знания и иновации за гражданите посредством широк достъп до образование и непрекъснатото му осъвременяване и че следва да бъде отразено в преразглеждането на стратегията „Европа 2020“ и в прилагането на плана „Юнкер“ за инвестиции за Европа;
Б. като има предвид, че анализите сочат, че почти всеки трети работодател в ЕС има проблеми с намирането на служители с подходящи умения; като има предвид, че от гледна точка на целта за намаляване на несъответствията между уменията и потребностите в ЕС (между уменията на отделните лица за работа и изискванията на пазара на труда) реформата от Болоня до момента не е много успешна; като има предвид, че несъответствията между уменията и потребностите е основно предизвикателство за Европа, което засяга всички сфери на обществото – от производителността и ефикасността на предприятията до настоящото и бъдещото благосъстояние на младите хора;
В. като има предвид, че не е постигнато много по проблема с безработицата сред младите хора от началото на кризата през 2008 г; като има предвид, че в края на 2014 г. безработните млади хора (на възраст под 25 години) в ЕС са около 5 милиона;
Г. като има предвид, че както е казал един философ, „търсенето на истината и красотата трябва да е отличителният белег на университетите“, освен задължението им да подготвят нови специалисти, учени, инженери, учители, лекари, политици и граждани;
Д. като има предвид, че е важно университетите да бъдат считани за истинските главни действащи лица в процеса от Болоня отвъд поддържащите роли по координацията, регулирането и ресурсите на регионалните и националните институции;
Е. като има предвид, че в рамките на тази междуправителствена инициатива, осъществявана в сътрудничество с академичните среди, бяха положени усилия за намирането на общ европейски отговор на сериозни проблеми в много страни, които обаче се оказват недостатъчни;
Ж. като има предвид, че истинската цел на процеса от Болоня е да бъде оказана подкрепа на мобилността и интернационализацията, както и да се гарантира съвместимостта и съпоставимостта на стандартите и качеството на различните системи за висше образование при зачитане на автономията на университетите, като по този начин се допринася за създаването на едно наистина демократично европейско пространство и се предлагат равни възможности на гражданите;
З. като има предвид, че е необходима оценка на напредъка, постигнат през изминалите 15 години, която да взема предвид както успеха по отношение на вътрешнорегионалното сътрудничество, така и срещаните трайни проблеми и неравномерното постигане на обявените цели;
И. като има предвид, че процесът от Болоня, макар и в много държави да служи за ориентир и мотив за образователни реформи, в някои други той може да се възприема като бюрократична тежест поради проблеми в комуникацията и липса на разбиране на истинската му визия;
Й. като има предвид, че е важно да се признае общоевропейският характер на процеса от Болоня, както и участието на всички участници, в т.ч. студенти, преподаватели, изследователи и служители извън преподавателския състав;
К. като има предвид, че непрекъснатата и увеличена финансова подкрепа за образование, обучение, включително професионално обучение, знания и научни изследвания е от решаващо значение, особено в настоящия период на икономическа криза;
Л. като има предвид, че в този постоянно променящ се контекст съществува необходимост да се потвърди политическият ангажимент в основата на процеса от Болоня и участието на европейските институции, националните правителства и всички други заинтересовани страни в осъществяването на процеса;
Ролята на процеса от Болоня
1. Отбелязва, че образованието е един от основните стълбове на нашето общество, когато става въпрос за насърчаване на развитие на уменията, растеж и създаване на работни места; подчертава, че увеличаването на инвестициите в образование е от решаващо значение за ефективното справяне с младежката безработица и за стимулиране на социалното приобщаване;
2. Отбелязва, че процесът от Болоня може да помогне за справяне с несъответствия между уменията и потребностите в ЕС, ако той дава възможност на студентите да придобият и развият способностите, изисквани от пазара на труда, както и че по този начин той би могъл да постигне важната цел за повишаване на пригодността за заетост на дипломираните;
3. Разбира ролята на процеса от Болоня за създаването на Европа на знанието; подчертава, че разпространението на знания, образованието и научните изследвания са ключов елемент на стратегията „Европа 2020“ и допринасят за насърчаване на европейското гражданство; подчертава също така обаче необходимостта от консултации в рамките на общността на висшето образование (преподаватели, студенти и други служители), за да се разбере съпротивата срещу реформите, свързани с процеса от Болоня, както и необходимостта от гарантиране на безплатно и достъпно за всички публично образование, отговарящо на потребностите на обществото;
4. Отбелязва, че реформите от Болоня доведоха до създаването на Европейското пространство за висше образование (ЕПВО) и дадоха възможност за значителни постижения през последните 15 години, като направиха структурите за висше образование по-сравними, повишиха мобилността, предоставиха системи за осигуряване на качеството и признаване на дипломите, подобриха качеството на образователните системи, както и привлекателността на висшето образование в Европа;
5. Отбелязва, че предстои още много работа в рамките на процеса от Болоня в областта на приспособяване на образователните системи към нуждите на пазара на труда и за подобряване на пригодността за заетост и конкурентоспособността като цяло, както и привлекателността на висшето образование в Европа; отбелязва, че европейските висши учебни заведения трябва да са в състояние да реагират бързо на икономически, културни, научни и технологични промени в съвременното общество, за да използват пълноценно своя потенциал за насърчаване на растежа, пригодността за заетост и социалното сближаване;
6. Отбелязва целите за следващите години и националните приоритети за действията, които трябва да бъдат предприети до 2015 г., набелязани от конференцията на министрите от ЕПВО през 2012 г. в Букурещ, както и нейните препоръки за стратегията на ЕПВО за мобилността през 2020 г., като препоръчва създаването на нови обсерватории, нови подходи към различните европейски университетски общности и нови системи за включване на членовете на въпросните университетски общности в процеса на реформи на този план;
Приоритети и предизвикателства
7. Призовава държавите от ЕПВО да следват общи договорени реформи, насочени към ускоряване на постигането на целите на процеса от Болоня и към засилване на надеждността на ЕПВО; насърчава подкрепата за страните, които срещат трудности при прилагането на тези реформи; подкрепя, във връзка с това, създаването на широки партньорства между държавите, регионите и съответните заинтересовани страни;
8. Призовава държавите членки да продължат да усъвършенстват и актуализират оценката на висшите учебни заведения съгласно стандартите, установени предварително от образователните системи на международно равнище, като възнаграждават отличните постижения с оглед на развитието на знанията, научните изследвания и науката;
9. Подчертава значението на запазването на многообразието на преподаване, в т.ч. многообразието на езиците; настоява държавите членки да увеличат студентските стипендии и да гарантират, че тези стипендии са лесно достъпни;
10. Изтъква, че е необходимо да се положат допълнителни усилия за развитието на ЕПВО и да се надгражда върху постигнатия напредък при постигане на неговите цели и в координация с Европейското пространство на образование и обучение, Европейското пространство за учене през целия живот и Европейското научноизследователско пространство;
11. Призовава всички заинтересовани страни във връзка с прилагането на процеса от Болоня да засилят осигуряването на качеството, за да се постигне Европейско пространство за висше образование, което увеличава своята привлекателност като еталон за високи академични постижения в света;
12. Призовава държавите членки, държавите от ЕПВО, както и ЕС като цяло, да насърчават общественото разбиране и подкрепа на процеса от Болоня, включително действията на местно равнище, за да се постигне по-ефективно и динамично участие за постигането на неговите цели;
13. Отбелязва, че като участник в процеса от Болоня Комисията има важна роля в развитието на ЕПВО и я призовава да продължи да играе своята роля за динамизиране на процеса и за ускоряване на усилията за постигане на обявените цели;
14. Изтъква необходимостта от включване на качеството на образованието и научните изследвания в сектора на услугите в посочените цели; счита, че един от показателите за изпълнение на тези цели ще е увеличаване на заетостта на дипломираните, което също е една от целите на стратегията „Европа 2020“;
15. Призовава за продължаване на диалога между правителствата, висшите учебни заведения (ВУЗ) и изследователските институти, за да бъде насочено и максимизирано и по-ефикасно използването на наличните средства и да се търсят нови и разнообразни модели за финансиране като допълнение към публичното финансиране; в тази връзка подчертава също така значението на програмата „Хоризонт 2020“ за провеждането на съвместни изследователски проекти между европейските висши учебни заведения и изразява загриженост относно непрекъснатите опити за намаляване на нейното финансиране, докато други части от бюджета остават без възражения;
16. Призовава правителствата да подобрят ефикасността на използването на публично финансиране в образованието и да спазват водещата цел на ЕС до 2020 г. 3% от БВП на ЕС да се инвестира в НИРД; подчертава, че амбициозното финансиране в областта на образованието и научните изследвания е необходимо, тъй като това е един от ключовите инструменти за гарантиране на достъп до качествено образование за всички, както и за борба с икономическата криза и безработицата;
17. Отбелязва потенциалните възможности за финансиране на висшето образование и на професионалното образование и обучение, което следва да бъде предоставяно по линия на ЕФСИ; изразява силното си безпокойство относно планираното съкращаване на средства за „Хоризонт 2020“, пряко свързани с научните изследвания и образованието, в полза на ЕФСИ;
18. Предупреждава, че това несъмнено ще се отрази на пълното прилагане на процеса от Болоня и поради тази причина настоятелно призовава Комисията да се откаже от подобни предложения;
19. Насърчава и подхода „отдолу нагоре“, и подхода „отгоре надолу“, включващи цялата академична общност и социалните партньори, и призовава за политическа ангажираност и сътрудничество на министрите от ЕПВО в разработването на обща стратегия за осъществяването на реформите на процеса от Болоня;
20. Призовава за по-нататъшно развитие на учебните програми с ясно определени цели, предоставяне на знанията и комбинацията от общи и професионални умения, необходими не само за подготовка на завършващите студенти за изискванията на пазара на труда, както и за изграждането на способност за учене през целия живот, но и по най-подходящия начин за включването на гражданите; подкрепя пълното прилагане на европейската рамка за сертифициране на професионалните квалификации;
21. Подчертава ролята на дисциплините в областта на науката, технологиите, инженерните науки и математиката и тяхното значение за обществото, икономиката и заетостта на завършващите студенти;
22. Призовава за правилното прилагане на Европейската система за трансфер и натрупване на кредити (ECTS) и приложението към дипломите в ЕПВО – ключови инструменти, свързани с учебното натоварване и резултатите от ученето, за да се улесни мобилността и за да се помогне на студентите да събират академичните и извънучебните си постижения;
23. Подчертава колко е важно да се гарантира взаимното признаване и сравнимостта на академичните степени за укрепване на системата за осигуряване на качеството на европейско равнище и във всички държави, присъединили се към ЕПВО, в съответствие с преразгледаната версия на стандартите и насоките за осигуряване на качеството (ЕСН) в Европейското пространство за висше образование; приканва всички държави от ЕПВО, както и техните агенции за осигуряване на качеството, да се присъединят към европейските мрежи за осигуряване на качеството (ENQA и EQAR);
24. Насърчава партньорите по процеса от Болоня, и по-специално Комисията, редовно да измерват несъответствието на способностите и уменията към момента на постъпването на дипломираните лица в сферата на труда;
25. Подчертава значението на целта на стратегията „Европа 2020“, според която 40% от 30 – 34-годишните следва да са завършили висше образование и да са придобили необходимите умения и способности за намиране на пълноценна заетост;
26. Подчертава стойността на квалификационните рамки (КР) с цел подобряване на прозрачността и призовава държавите, участващи в процеса от Болоня, да направят своите национални КР съвместими с тези на европейското пространство за висше образование и с европейските КР;
27. Подчертава, че националните квалификационни рамки в много държави членки все още трябва да бъдат приведени в съответствие с Европейската квалификационна рамка, както и с европейските стандарти и насоки за осигуряване на качеството; отбелязва, че много национални квалификационни рамки все още не са регистрирани в Европейския регистър за осигуряване на качество във висшето образование (EQAR);
28. Отбелязва, че мобилността на студентите, преподавателите, изследователите и служителите извън преподавателския състав е един от основните приоритети на процеса от Болоня; призовава държавите членки да увеличат възможностите за мобилност, както и нейното качество и подчертава необходимостта от засилване на прилагането на стратегията за мобилност до 2020 г. в ЕПВО, както и да достигнат количествената цел от 20% мобилност на студенти до 2020 г.; подчертава в тази връзка решаващата роля на програмата „Еразъм +“ и „Хоризонт 2020“, както и значението на тяхното гладко и ефикасно прилагане и насърчаване; подчертава, че безвъзмездните средства за следване, отнасящи се до „Еразъм +“, следва да бъдат освободени от данъчно облагане и социалноосигурителни вноски;
29. Призовава за постепенно включване на мобилността на студентите като част от официалната учебна програма на университетите;
30. Подчертава необходимостта от това в програмите за мобилност на ЕС да бъдат включени подходящ брой студенти и преподаватели в областта на изкуствата и музиката;
31. Призовава Европейската комисия и държавите членки да оценяват, като част от критериите за класиране на университетите и висшите учебни заведения, нивото на партньорство и европейска и международна мобилност, което насърчават;
32. Отбелязва основната роля на висшите учебни заведения за насърчаването на мобилността и за подготвянето на дипломирани лица и научни работници, притежаващи знания и умения за успех посредством пригодност за заетост в глобалната икономика;
33. Призовава държавите членки, ЕС и ЕПВО за засилване на мобилността чрез благоприятстване на изучаването на езици, премахване на административните пречки, предоставяне на адекватен механизъм за финансово подпомагане и гарантиране на възможността за прехвърляне на безвъзмездни средства, стипендии и кредити; отбелязва, че мобилността продължава да е по-малко достъпна за студенти от по-необлагодетелствани среди;
34. Подчертава, както по отношение на замисъла, така и на осъществяването на програмите, преминаването от образователна парадигма към един по-ориентиран към студентите подход, който да включва личностното развитие на студентите; подчертава значението на участието на студентите в управлението на висшето образование;
35. Подчертава, че програмите за обучение следва да са насочени към пазарното търсене в дългосрочен план; изтъква също така, че пригодността за заетост означава, че студентите владеят широк набор от различни умения, които ги подготвят за пазара на труда и за учене през целия живот; насърчава в това отношение активния диалог и националното и трансграничното сътрудничество между университетите и предприятията, които биха могли да спомогнат за справяне с икономическата криза, да стимулират икономическия растеж, да допринесат за едно общество, основано на знанието, и по този начин да се предоставят нови възможности в по-широк социален смисъл; поощрява висшите учебни заведения да бъдат отворени към интердисциплинарни проучвания, създаване на университетски изследователски институти и сътрудничество с различни партньори;
36. Подчертава необходимостта от осигуряване на широки възможности за учене през целия живот и за допълнителни форми на обучение като неформалното и самостоятелното образование, които са изключително важни за развитието на лични умения;
37. Призовава за усилия за укрепване на връзката между висшето образование и научните изследвания и иновациите, включително чрез насърчаване на образованието, основано на научните изследвания, и подчертава програмата „Хоризонт 2020“ като ключов механизъм на финансиране за насърчаване на научните изследвания; призовава за по-добро синхронизиране на действията в подкрепа на процеса от Болоня, като например програмите „Хоризонт 2020“ и „Еразъм +“;
38. Призовава за по-гъвкави модели на обучение, които да включват програми за съвместни степени и интердисциплинарните изследвания и да подкрепят иновациите, творчеството, професионалното образование и обучение (ПОО), двойните системи на обучение и предприемачеството във висшето образование, и призовава за проучване на потенциала на новите технологии, цифровизацията и ИКТ, с оглед обогатяване на учебния и преподавателския опит, както и за да се разработят широк набор от умения и нови модели на учене, преподаване и оценка;
39. Призовава висшите учебни заведения, публичните администрации, социалните партньори и предприятията да водят постоянен диалог за улесняване и повишаване на пригодността за заетост; в тази връзка подчертава необходимостта от насочване на дискусията към неизползвания потенциал на висшето образование за стимулиране на растеж и заетост; призовава страните от ЕПВО и висшите учебни заведения да засилят сътрудничеството за осигуряване на качествени стажове и професионална практика, както и за укрепване на мобилността в този контекст; подчертава, че заинтересованите страни следва да си сътрудничат по-добре за повишаване на първоначалната квалификация и за обновяване на квалифицираната работна сила, както и за подобряване на предоставянето, достъпността и качеството на насоките за професионалното ориентиране и заетост; освен това счита, че устройването на работа в рамките на учебните програми, както и обучението на работното място следва да бъдат допълнително насърчавани;
40. Подчертава, че е необходимо на лицата, признати за бежанци, да се позволи достъп до всички институции в рамките на ЕПВО, с което да им се даде възможност да изградят свой независим живот чрез образование; подчертава и че разрешенията за пребиваване за дипломирани лица, които търсят да извършват с квалифицирана професионална дейност, следва да бъдат допълнително либерализирани; подчертава, че усилията за взаимно признаване на лицата, признати за бежанци, трябва да се увеличат, по-специално в рамките на аспекта на мобилността на такива студенти;
41. Подчертава, че държавите членки и всички присъединили се към ЕПВО ВУЗ са отговорни за осигуряването на качествено образование, което да отговаря на социалните и икономическите предизвикателства, и изтъква необходимостта от тяхното тясно сътрудничество за постигане на целите, определени в рамките на процеса от Болоня;
42. Отбелязва, че само няколко държави членки са създали цялостна стратегия за включване на студентите от по-необлагоприятстваните социално-икономически слоеве във висшето образование и съответно за справяне с проблема на така наречения социален филтър;
43. Призовава за по-голямо участие на преподаватели от средните училища в процеса от Болоня по отношение на насърчаването на качеството в обучението на преподаватели и в професионалната мобилност, с цел да се отговори на новите потребности в областта на образованието и обучението на обществото, основано на знанието, и да се допринесе за подобряване на постиженията на учащите;
44. Подчертава ролята на образованието, неговото качество и обучителна мисия в оформянето на облика на бъдещите поколения, като се допринася за по-широко социално и икономическо сближаване, както и за създаване на работни места, по-висока конкурентоспособност и потенциал за растеж; призовава в тази връзка за по-голяма степен на признаване на преподавателската професия;
45. Призовава за повече усилия в икономическата и социалната сфера за подобряване на социалното приобщаване чрез осигуряване на справедлив и открит достъп до качествено образование за всички, чрез улесняване на признаването на академичните и професионалните квалификации, както и периодите на обучение в чужбина и предишните знания, програмите за лични умения и неформалното и самостоятелното учене и чрез осигуряване на съответното образование на диверсифицираната студентска общност чрез учене през целия живот;
46. Подчертава социалното измерение на процеса от Болоня; призовава за предприемането на действия за засилено участие на слабо представените групи и групите в неравностойно положение, също така посредством международни програми за мобилност;
47. Подчертава ролята на образователната мобилност за междукултурното обучение, както и това, че по процеса от Болоня следва да се предприемат активни стъпки за насърчаване на междукултурните познания и зачитането на културите от страна на студентите;
48. Призовава да се положат допълнителни усилия, за да се изготви стратегия за външното измерение на ЕПВО чрез сътрудничество с други региони на света, за да се повиши неговата конкурентоспособност и привлекателност в глобален контекст, да се подобри предоставянето на информация за ЕПВО, да укрепне сътрудничеството, основано на партньорство, да се засили политическият диалог и да продължи по-нататъшното признаване на квалификациите;
49. Подчертава, че е необходимо да се повиши събирането на данни от държавите от ЕПВО, за да се определят и преодолеят по-добре предизвикателствата, свързани с процеса от Болоня;
50. Подчертава значението на следващата конференция на министрите от ЕПВО, която ще се проведе в Ереван през май 2015 г., с оглед осъществяването на обективен и критичен преглед на постигнатия напредък и пропуските в постигането на приоритетите, определени за периода 2012-2015 г., с оглед ЕПВО да се подпомогне и консолидира допълнително с пълната подкрепа на Съюза;
o o o
51. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.
Предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за Европейския фонд за стратегически инвестиции и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 (COM(2015)0010).
Европейското кино в цифровата епоха
627k
110k
Резолюция на Европейския парламент от 28 април 2015 г. относно европейското кино в цифровата епоха (2014/2148(INI))
– като взе предвид член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз,
– като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) за опазване и насърчаване на многообразието от форми и културно изразяване, приета на 20 октомври 2005 г.,
– като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010°г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудио-визуални медийни услуги (Директива за аудио‑визуалните медийни услуги)(1),
– като взе предвид Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 г. относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество(2),
– като взе предвид Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014—2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО(3),
– като взе предвид заключенията на Съвета от 25 ноември 2014 г. относно европейската аудио-визуална политика в цифровата епоха(4),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 26 август 2010 г. озаглавено „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“ (COM(2010)0245),
– като взе предвид първия доклад на Комисията от 4 май 2012 г. относно прилагането на Директива 2010/13/ЕС „Аудио-визуални медийни услуги“, Аудио-визуални медийни услуги и свързани устройства: минало и перспективи за бъдещето (COM(2012)0203),
– като взе предвид първия доклад на Комисията от 24 септември 2012 г. относно прилагането на членове 13, 16 и 17 от Директива 2010/13/ЕС за периода 2009—2010 г., Насърчаване на европейските творби в редовните и аудио-визуални медийни услуги по заявка (COM(2012)0522),
– като взе предвид третия доклад на Комисията от 7 декември 2012 г., озаглавен „Относно предизвикателствата за европейското филмово наследство от аналоговата и цифровата епоха“ (SWD(2012)0431), относно изпълнението на Препоръка 2005/865/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2005 г. относно филмовото наследство и конкурентоспособността на обвързаните с него промишлени дейности,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 18 декември 2012 г. относно съдържанието в рамките на единния цифров пазар (COM(2012)0789),
– като взе предвид Зелената книга на Комисията от 24 април 2013 г. относно „Подготовка за един напълно интегриран аудио-визуален свят: Растеж, творчество и ценности“ (COM(2013)0231),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 15 ноември 2013 г. относно държавната помощ за филми и други аудио-визуални произведения(5),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 15 май 2014 г., озаглавено „Европейското кино в цифровата епоха: установяване на взаимовръзки между цифровото многообразие и конкурентоспособността“ (COM(2014)0272),
– като взе предвид становището на Комитета на регионите от 4 декември 2014 г. относно „Европейското кино в цифровата епоха“,
– като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2011 г. относно европейското кино в цифровата ера(6),
– като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно разпространението онлайн на аудио-визуални творби в Европейския съюз(7),
– като взе предвид своята резолюция от 22 май 2013 г. относно прилагането на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги(8),
– като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно подготовката за един напълно интегриран аудио-визуален свят(9),
– като взе предвид член 52 от своя правилник,
– като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A8-0123/2015),
A. като има предвид, че филмите са както икономическа, така и културна стока, и допринасят значително за европейската икономика по отношение на растежа и заетостта, като същевременно помагат за оформянето на европейските идентичности, като отразяват културното и езиковото многообразие, насърчават европейските култури през границите и улесняват културния обмен и взаимното разбиране между гражданите, а така също и допринасят за създаването и развитието на критично мислене;
Б. като има предвид, че потенциалът на секторите на културата и творчеството в Европа и най-вече на европейската филмова индустрия все още трябва да бъде използван докрай за насърчаване на европейското културно многообразие и наследство и за създаване на устойчив растеж и заетост, което на свой ред може да донесе ползи за други сектори на икономиката, осигурявайки на Европа конкурентно предимство в световен мащаб;
В. като има предвид, че европейската филмова индустрия е един от най-големите световни производители, като през 2014 г. са били пуснати 1500 филма, но че тя се характеризира с разнородна структура както по отношение на финансирането, така и по отношение на видовете продукции;
Г. като има предвид, че европейски филми се характеризират със своите качество, оригиналност и многообразие, но страдат от ограничена реклама и разпространение в рамките на Съюза и това се отразява в постигнатите сравнително ниски зрителски нива, като същевременно те са изправени пред силна международна конкуренция и пред трудности при своето разпространение в Съюза и извън него;
Д. като има предвид, че разпространението на европейски ненационални филми в държавите членки остава слабо въпреки големия брой филми, които се произвеждат всяка година, докато разпространението на неевропейски продукции в Съюза е голямо;
Е. като има предвид, че разнообразието на европейски филми, което отразява богатството и силата на европейското културно и езиково многообразие, означава, че европейският филмов пазар е естествено фрагментиран;
Ж. като има предвид, че насърчаването на качествени филмови продукции е особено важно за по-малките държави членки, чиито езици се говорят от малко хора;
З. като има предвид, че подпрограма „МЕДИА“ на програма „Творческа Европа“ (наричана по-нататък „МЕДИА“) предлага нови източници на финансиране и възможности за дистрибуция и разпространение на европейски ненационални филми и за разширяване на аудиторията, както и в подкрепа на медийната грамотност;
И. като има предвид, че една от ключовите цели на цифровия единен пазар следва да бъде изграждането на доверие и вяра в интернет и увеличаването на достъпа до легално аудио-визуално съдържание, като по този начин се допринася за инвестирането в европейски филми;
Й. като има предвид, че кинопрожекциите, които представляват основният метод на експлоатация, продължават да генерират голяма част от филмовите приходи и поради това са от съществено значение за финансирането на европейските филмови продукции и разпространението им, като оказват значително въздействие върху успеха на филмите, разпространявани по-късно чрез други методи;
K. като има предвид обаче, че все по-голям брой европейски филми със скромен производствен и рекламен бюджет биха имали полза от по-гъвкави стратегии за пускане на пазара и по-ранно предлагане в рамките на услугите за видео по заявка (VOD);
Л. като има предвид, че една по-добра организация на методите на представяне би довела до максимално увеличаване на потенциалната публика и същевременно би намалила атрактивността на нелегалното потребление на филми;
M. като има предвид, че член 13, параграф 1 от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ) задължава държавите членки да гарантират, че доставчиците на услуги по заявка насърчават европейски произведения; като има предвид, че тази разпоредба се прилага по различен начин с различни равнища на законодателни изисквания и това е довело до установяване на доставчиците в държавите членки с най-ниски изисквания;
Н. като има предвид, че по-голямата част от публичното финансиране за европейската филмова индустрия, както от национални източници, така и от източници на Съюза, е посветена на филмова продукция;
О. като има предвид, че в член 14 от Регламент (ЕС) № 1295/2013 за създаване на европейската програма „Творческа Европа“ е предвидено Комисията да създаде „механизъм за гарантиране, насочен към секторите на културата и творчеството“ с цел улесняване на достъпа до финансиране на МСП от секторите на културата и творчеството и подобряване на капацитета на участващите финансови посредници да извършват оценка на рисковете, свързани с проекти на МСП, кандидатстващи за заеми и финансиране;
П. като има предвид, че в третия доклад от 7 декември 2012 г. относно предизвикателствата за европейското филмово наследство от аналоговата и цифровата епоха Комисията посочи, че едва 1,5% от европейското филмово наследство е цифровизирано; като има предвид, че този процент към днешна дата остава непроменен, въпреки повтаряните опасения за окончателно изгубване за бъдещите поколения на голяма част от това наследство, като за пример се посочват немите филми, от които са запазени едва 10%;
Р. като има предвид, че цифровизацията и медийната конвергенция създават нови възможности за разпространението и популяризирането на европейски филми зад граница, както и по-голям потенциал за нововъведения и гъвкавост, и същевременно предизвикват значителни промени в поведението и очакванията на зрителите;
С. като има предвид, че е от ключово значение да се осигури финансиране за цифровизацията, съхраняването и достъпа в интернет на филмовото наследство и свързаните с него материали и да се въведат европейски стандарти относно опазването на цифровите филми;
Т. като има предвид, че медийната, и особено филмовата грамотност, могат да позволят на гражданите да развият критично мислене и разбиране и да се насърчи собственото им творчество и способностите им за изразяване;
У. като има предвид, че авторското право в цифровата епоха следва да продължи да стимулира инвестициите във филмовите продукции и създаването и осигуряването на подходящо възнаграждение за носителите на права, като същевременно насърчава развитието на нови услуги и трансграничен достъп за гражданите и позволява на културните и творческите индустрии да продължат да допринасят за растежа и създаването на работни места;
Ф. като има предвид, че е важно да се осигури ефективно прилагане на Директива 2012/28/EС относно някои разрешени начини на използване на осиротели произведения и филмите, обхванати от определението за осиротели произведения, да станат публично достъпни;
Реклама, трансгранично разпространение и достъпност
1. Насърчава европейската филмова индустрия да продължи разработването на иновативни услуги, нови бизнес модели и канали за разпространение, за да подобри трансграничното предлагане на европейски филми в Съюза и извън него и за да позволи на зрителите в рамките на Съюза да получат достъп до все по-голямо разнообразие от филми във все по-голям брой платформи; препоръчва във връзка с това европейската филмова индустрия да се поучи от най-добрите търговски практики извън ЕС;
2. Признава въздействието, което неразрешеното използване на творби има върху творческия цикъл и правата на създателите; подчертава необходимостта от по-голямо законно предлагане и от повишаване на осведомеността сред младите хора;
3. Счита, че развитието на трансграничната преносимост на аудио-визуални услуги, като се вземе предвид бързият растеж на услугите за видео по заявка и онлайн сделки в целия Съюз, би могло да бъде допълнително проучено, тъй като това ще даде възможност на зрителите да получат достъп до филми, независимо от това къде се намират;
4. Подчертава значението на целевия маркетинг в целия Съюз, при който се отчитат културните особености на европейската публика с цел гарантиране на по-добро и по-ефикасно рекламиране на европейските филми;
5. Настоятелно призовава в този смисъл за осигуряване на повече филми със субтитри с цел стимулиране на трансграничното разпространение на европейски филми, повишаване на осведомеността за езиковото и културното многообразие на Европа сред зрителите и подобряване на взаимното разбиране;
6. Отбелязва по-специално ролята на програма MEDIA в подкрепа на въвеждането на субтитри и дублаж с цел увеличаване на достъпа до европейски филми, и особено в оригинал със субтитри, което улеснява тяхното разпространение и разширява познанията и разбирането на европейските култури и езици;
7. Подчертава значението на наскоро приетото подготвително действие „Краудсорсинг на субтитрирането с цел увеличаване на разпространението на европейски произведения“ и предстоящата работа на Комисията за осъществяване на това действие;
8. Освен това подкрепя инициативи като пилотния проект на Комисията „Насърчаване на европейската интеграция чрез културата“, имащи за цел да увеличат предоставянето на европейски филми със субтитри, като се излъчват нови версии със субтитри на избрани телевизионни програми в цяла Европа;
9. Отново подчертава основното значение на по-нататъшното подобряване на достъпа до филми за лицата с увреждания, по-специално чрез аудио описание и субтитри;
10. Подчертава особеното значение на европейските частни и обществени телевизии по отношение на филмовото производство за съвместните както телевизионни, така и кинопродукции, и подчертава тяхната роля за обезпечаване на съществуването на голям брой преди всичко малки и средни студия за производство на филми в Европейския съюз;
11. Припомня ролята на наградата „ЛЮКС“ на ЕП за европейско кино, която през годините придоби все по-голямо признание, за насърчаването на европейските филми чрез превода на субтитрите за спечелилия филм на всички 24 официални езици на Съюза, като по този начин се гарантира по-голяма видимост, повишаване на осведомеността и достъпност на европейските филми; приканва националните парламенти все така да подкрепят наградата „ЛЮКС“ в държавите членки в сътрудничество с информационните бюра на Европейския парламент;
12. Посочва, че съществува необходимост от насърчаване и подкрепа за европейските копродукции и че увеличаването на броя на такива продукции може да доведе до по-широко разпространение на европейските филми в цяла Европа;
13. Подчертава освен това растящия успех на висококачествените европейски телевизионни сериали и стратегическото значение на по-нататъшното поощряване на тяхното производство, разпространение и реклама на европейските и световните пазари;
14. Призовава държавите членки да подкрепят и насърчават специални събития като филмови фестивали и турнета, с цел да насърчат и подкрепят разпространението на европейски филми на своя територия;
15. Предлага засилване на вече съществуващите мерки с цел по-голяма оптимизация на цените на билетите в кината, разработване на иновативни промоционални оферти, както и на предложения за абонамент, които биха повишили привлекателността и достъпа до всички киносалони;
Привличане на публика
16. Насърчава разпространителите и лицата, прожектиращи филми, да увеличат видимостта и достъпността на европейските ненационални филми, за да достигнат до по-широка аудитория;
17. Признава, че кината продължават да бъдат най-важните места за представяне и реклама на филми и също така места с важно социално измерение, където хората се срещат и обменят мнения; подчертава, че изчезването на малките и независимите кина, особено в малките градове и по-слабо развитите региони, ограничава достъпа до европейски културни ресурси, наследство и диалог; в този контекст призовава Комисията и държавите членки да предоставят подкрепа за оборудването на всички екрани с цифрови технологии за прожекция и озвучаване, с цел запазването на подобни кина;
18. Подчертава значението на рекламирането на филми на ранен етап от продукцията, за да се подобри разпространението и да се осигури повече осведоменост сред потенциални зрители в Европа;
19. Подчертава значението на програма MEDIA за експериментирането на новаторски подходи за привличане на публика, по-конкретно чрез подкрепа за фестивали, инициативи за филмова грамотност и действия за привличане на публика;
Равнопоставени условия на конкуренция
20. Припомня, че член 13. 1 от Директивата за аудио-визуалните медийни услуги (ДАВМУ) задължава държавите членки да гарантират, че доставчиците на услуги по заявка насърчават европейски произведения; подчертава, че тази разпоредба се прилага по неравнопоставен начин с различни равнища на правни изисквания, и че това би могло да доведе до установяването на доставчици в държави членки с най-ниски изисквания;
21. Счита, че в създаването на европейските филмови произведения следва да участват финансово всички субекти, извличащи – макар и само непряко – икономическа полза от директното предлагане, реализацията на пазара или разпространението, включително свързването или предоставянето посредством видео по заявка; призовава Комисията, с оглед на конкуренцията, да постави това схващане в основата също и на проверката на системите за финансиране на филмите на държавите членки;
22. Призовава Комисията да вземе това предвид, когато предлага преразглеждане на действащата правна уредба, за да се гарантират условия на равнопоставеност на европейския аудио-визуален пазар, със справедливи и равни условия за всички доставчици;
23. Призовава платформите за VOD (видео по заявка) и SVOD (абонаментно видео по заявка) публично да оповестят данните относно потреблението на всеки филм от техния каталог, с цел да се направи правилна оценка на тяхното въздействие;
Финансиране
24. Счита, че за да се подобри разпространението на европейски филми на европейските и на международните пазари, публичното финансиране на продукцията и разпространението трябва да са по-добре балансирани с оглед увеличаване на подкрепата за развитие, рекламиране и международно разпространение;
25. Счита, че е от съществено значение да се предвиди увеличение на бюджета в абсолютни показатели за дейностите по разпространение, рекламиране и пазарна реализация на филмите, без това да е за сметка на финансирането на производствените дейности;
26. Призовава държавите членки специално да увеличат публичното финансиране, за да подкрепят ранните етапи на разпространение и реклама на национални филми зад граница, както и на европейски ненационални филми;
27. Призовава държавите членки да насърчават стимули за улесняване на производството, разпространението, наличността и привлекателността на европейските филми; счита, че прилагането на единна намалена ставка на ДДС за културните аудио-визуални произведения, продавани онлайн и офлайн, стимулира растежа на нови услуги и платформи;
28. Подчертава ролята, която трябва да играе механизмът за гарантиране на секторите на културата и творчеството по програма „Творческа Европа“ по отношение на улесняването на достъпа до финансиране на МСП в секторите на културата и творчеството и насърчаването на повече инвестиции от финансови посредници, като по този начин се увеличат възможностите за финансиране на филмовата индустрия;
29. Предлага оценката на ефективността и ефикасността на европейските и националните системи за финансиране на филмите да се извършва по-специално с оглед на качеството и кръга зрители, до който достигат финансираните произведения, при което следва също така да се отчита доколко инструментите за финансиране по отношение на пазарната реализация и формирането на публика съществуват и са ефективни; призовава Комисията да разпространи в останалите държави – членки на ЕС най-добрите практики по отношение на установените в тази връзка резултати;
30. Припомня, че филмовите продукции и копродукции изискват значителни финансови инвестиции и че съществуващата законодателна рамка не възпрепятства многотериториалното лицензиране, и следователно подчертава, че многообразието от схеми за производство и разпространение на филми следва да продължи да се прилага, за да се поощри инвестирането в европейски филми, да се отговори на езиковото и културното многообразие на европейския пазар и да се опази и насърчи културното многообразие;
31. Подчертава, че европейските филми получават финансиране от голям брой европейски, национални и регионални публични фондове и че за да се повиши тяхната ефективност, следва да се насърчи взаимното допълване при използването им;
Европейски филмов форум
32. Приветства инициативата на Комисията за създаване на европейски филмов форум, за да се улесни структурираният диалог с всички заинтересовани страни от аудио-визуалния сектор относно предизвикателствата, които той понастоящем среща в цифровата епоха, с цел подобряване на сътрудничеството, събирането на информация и обмена на най-добри практики;
33. Във връзка с това призовава за широко участие и сътрудничество между всички заинтересовани институции и по-специално с Европейския парламент;
Медийна грамотност
34. Призовава държавите членки да увеличат усилията си за подобряване на медийната грамотност, и по-специално филмовата грамотност, в училищните програми и културните институции и да разработят инициативи на национално, регионално или местно равнище, обхващащи всички нива на формалното, неформалното и самостоятелното образование и обучение;
35. Осъзнава особеното значение на кината като място за придобиване на филмова и медийна грамотност за различните поколения и приветства мерките, насърчаващи целенасочено тази функция на киното;
36. Обръща внимание на насърчаването на образователни филми за младите хора и подкрепя конкурсите, чрез които младите хора се поощряват да създават аудио-визуални произведения; подчертава също така възможностите, предлагани от програма MEDIA в подкрепа на проекти за филмова грамотност;
Иновации
37. Подкрепя иновационни проекти и практики, като например подготвителното действие на Комисията за разпространение на европейски филми в цифровата епоха, предназначено за тестване на по-гъвкав метод на пускане на филми в медиите в няколко държави членки, и приветства включването на това действие в програма „Творческа Европа“;
38. Счита, че подобни инициативи, като предоставят по-голяма гъвкавост на методите за разпространение, биха могли да облагодетелстват някои видове европейски филми от гледна точка на видимостта, достигането до публика, приходите и спестяването на разходи, и насърчава Комисията и държавите членки да отделят на тези инициативи допълнително внимание;
Цифровизация и архивиране
39. Призовава държавите членки да гарантират цифровизирането на филмови произведения и да създадат механизми за задължително съхраняване на цифрови формати или да адаптират своите съществуващи механизми към подобни формати, като изискат съхраняването на международен стандартен цифров оригинален екземпляр за цифровите филми;
40. Подчертава значението на аудио-визуалните архиви, особено тези на институциите за съхраняване на филмовото наследство и обществените радио- и телевизионни оператори, и настоятелно призовава държавите членки да гарантират подходящо равнище на финансиране и схеми за уреждане на авторските права, за да се улесни изпълнението на тяхното обществено предназначение, включително съхраняването, цифровизацията и осигуряването на публичен достъп;
41. Подчертава важната роля на европейската цифрова библиотека EUROPEANA като цифрова библиотека за европейско аудио-визуално наследство (както кинематографично, така и телевизионно);
o o o
42. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.
Резолюция на Европейския парламент от 28 април 2015 г. относно нова стратегия на ЕС за горите: за горите и сектора на горското стопанство (2014/2223(INI))
– като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Нова стратегия на ЕС за горите: за горите и сектора на горското стопанство“, (COM(2013)0659),
– като взе предвид приложените към това съобщение работни документи на службите на Комисията (SWD(2013)0342) и (SWD(2013)0343),
– като взе предвид заключенията на Съвета „Селско стопанство и рибарство“ от 19 май 2014 г. относно новата стратегия на ЕС за горите,
– като взе предвид становището на Комитета на регионите от 30 януари 2014 г., озаглавено „Нова стратегия на ЕС за горите: за горите и сектора на горското стопанство“,
– като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 юли 2014 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Европейския икономически и социален комитет и до Комитета на регионите – „Нова стратегия на ЕС за горите: за горите и сектора на горското стопанство“,
– като взе предвид своята резолюция от 16 февруари 2006 г. относно прилагането на стратегията за горите на Европейския съюз(1),
– като взе предвид Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Да живеем добре в пределите на нашата планета“,
– като взе предвид стратегията „Европа 2020“, включително Съюза за иновации и инициативата „Европа за ефективно използване на ресурсите“,
– като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата“ (COM(2013)0216),
– като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, до Съвета, до Икономическия и социален комитет и до Комитета на регионите, озаглавено „Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“ (COM(2011)0244),
– като взе предвид член 52 от Правилника за дейността,
– като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0126/2015),
A. като има предвид, че Европейският съюз не е компетентен да разработва обща политика в областта на горското стопанство, но някои от политиките на Съюза могат да имат отражение върху националните политики в областта на горското стопанство, докато държавите членки вземат решенията за политическите подходи по отношение на горското стопанство и горите;
Б. като има предвид, че независимо от недвусмислено определената компетентност на държавите членки, има потенциални предимства за сектора на горското стопанство от по-добро и по-активно координиране и позициониране на този важен икономически сектор, който осигурява работни места на европейско равнище, по-специално в селските райони, като опазва екосистемите и предлага екологични предимства за всички, без да се засяга компетентността на държавите членки;
В. като има предвид, че дървесината е възобновяем ресурс, който често не се експлоатира в достатъчна степен в Европа, и че трябва да се гарантира интелигентното и устойчиво потребление на тази суровина, включително посредством развитие и обмен на ноу-хау;
Г. като има предвид, че горите са източник на уникална флора, фауна и гъби;
Д. като има предвид, че размерът и характеристиките на горите се различават значително, като повече от половината територия на някои държави членки е покрита с гори; като има предвид, че устойчиво управляваните гори са от огромно значение от гледна точка на създаването на добавена стойност на местно, регионално, европейско и международно равнище, на гарантирането на работни места в селските райони, на допринасянето за общество, основано на биоикономика, което е от полза за човешкото здраве, особено в структурно необлагодетелстваните региони, докато същевременно имат важен принос за опазването на околната среда и климата, както и на биологичното разнообразие;
Е. като има предвид, че горската биомаса е много важен източник на възобновяема енергия; като има предвид, че понастоящем европейските гори поглъщат и съхраняват около 10% от въглеродните емисии в ЕС и с това имат значителен принос за усилията за смекчаване на изменението на климата;
Ж. като има предвид, че вследствие на урбанизацията на обществото ни гражданите на ЕС изпитват по-слаба връзка с горите и имат малко знания относно горското стопанство или за въздействието му върху просперитета, работните места, климата, околната среда, човешкото здраве и цялата верига на стойността заедно с връзката като цяло с екосистемите;
З. като има предвид, че нарастващ брой политики на ЕС увеличават търсенето по отношение на горите; като има предвид, че това търсене трябва внимателно да се балансира и търсенето за целите на нови приложения на дървесината в биоикономиката и за биоенергия трябва да е придружено от ефективност на ресурсите, използване на нови технологии и спазване на границите за устойчиво предлагане;
И. като има предвид, че европейското горско стопанство се характеризира с устойчиво управление и дългосрочно планиране, и че още повече следва да се подчертае принципът на устойчивост на всички равнища, от местно до световно равнище, с цел създаване на работни места, защита на биологичното разнообразие, смекчаване на изменението на климата и борба с опустиняването;
Й. Като има предвид, че е необходимо да се подчертае икономическата, социалната и екологичната роля на горите, също и в контекста на опазването и популяризирането на природното и културното наследство, както и за насърчаването на устойчивия (еко)туризъм;
К. като има предвид, че увеличаващо се световно население означава нарастващо търсене на енергия и следователно горите следва да играят по-важна роля в бъдещия енергиен микс на ЕС;
Общи бележки – важността на горите, горското стопанство и сектора на горското стопанство за икономиката и обществото
1. Приветства съобщението на Комисията относно новата стратегия на ЕС за горите и съпътстващите го работни документи, и подчертава, че стратегията на ЕС за горите трябва да се съсредоточи върху устойчивото управление на горите и тяхната многофункционална роля от икономическа, социална и екологична гледна точка и трябва да гарантира по-добра координация и комуникация на общностните политики, които са пряко или непряко свързани с горското стопанство; в този контекст изтъква, че нарастващ брой инициативи на европейската политика в области като икономическата политика и политика по заетостта, енергийната политика и политиката в областта на околната среда и климата, изискват по-голям принос от страна на сектора на горското стопанство;
2. Подчертава необходимостта от по-систематично определяне на стойността на горските екосистемни услуги и от това тя да се отчита при вземането на решения в публичния и частния сектор;
3. Отбелязва, че само здравите и стабилни планински гори могат да изпълняват в пълна степен функциите си за защита на хората и природата, като противодействат на падането на лавини и кални свлачища и като служат като естествена защита срещу наводнения; подчертава, че в тази връзка по-специално транснационалната комуникация е особено необходима;
4. Подчертава във връзка с това, че всякакви опити горското стопанство да стане въпрос от сферата на политиката на ЕС следва да бъдат отхвърлени, и че трябва да се съблюдава местната и регионалната основа на сектора и компетентността на държавите членки в тази област, като се търси съгласуване между съответната сфера на компетентност на ЕС и на държавите членки;
5. Подчертава, че горите на ЕС се характеризират с голямо разнообразие, включително големи различия в собствеността върху горите, размера, характера и съществуващите предизвикателства;
6. Подчертава, че стратегията на ЕС за горите трябва да отчита факта, че горите обхващат повече от половината от територия на някои държави членки и че устойчиво управляваните гори са от огромно значение за добавянето на стойност на местно и регионално равнище и за гарантирането на работни места в селските райони, като същевременно дават жизненоважен принос за опазването на околната среда;
7. Подчертава особено ценната роля на стабилните смесени гори, включително местните видове дървета, които са подходящи за местните условия, както и ключовата роля, която смесените гори играят в екосистемите и техния принос за биологичното разнообразие;
8. Призовава държавите членки да подкрепят усилията на собствениците на гори за опазването и също така за създаването на местни смесени гори, които са типични за региона;
9. Изразява своето разочарование от факта, че условията на работа на заетите в горското стопанство не са включени като позоваване в предложената стратегия, и изисква Комисията да вземе предвид интелигентната организация на работата, високите стандарти в технологията и качествените работни места;
10. Отбелязва, че понастоящем в горския сектор са заети 3 милиона европейски граждани и подчертава, че неговата дългосрочна конкурентоспособност ще бъде постигната само с квалифицирана работна ръка;
11. Счита, че стратегията на ЕС за горите следва да определи условията, които да позволят на ЕС да има подходящи съоръжения за обучение и работна ръка, която е напълно осведомена относно настоящите предизвикателства и заплахи, пред които е изправен секторът на горското стопанство, но също е запозната и с правилата за безопасност, характерни за управлението на горите;
12. Подчертава необходимостта от всеобхватна и цялостна съвместна стратегия и приветства признаването на икономическата, екологичната и социалната роля и ползи от горите и горския сектора на ЕС;
13. Счита, че това признаване осигурява силна основа за подкрепа на сектора на горското стопанство на ЕС, наред с другото чрез предотвратяване и управление на горски бедствия, подобряване на ефективното използване на ресурсите, увеличаване на конкурентоспособността, повишаване на равнището на заетост, укрепване на промишлените отрасли, които използват горите, и опазване на екологични функции;
14. Подчертава значимата роля на биоикономиката от гледна точка на постигане на новите приоритети на Комисията за растеж, заетост и инвестиции;
15. Признава, че ЕС трябва да изпълнява роля в подкрепата на националните политики за постигане на активно, многофункционално и устойчиво управление на горите, включително управлението на различните видове гори, и в укрепването на сътрудничеството за справяне с трансгранични заплахи, като горски пожари, изменение на климата и природни бедствия или инвазивни чуждоземни видове;
16. Счита, че стратегията трябва да отчете в по-голяма степен проблема с болести по дърветата, като например изсъхването и измирането на дъбови видове, което унищожава насажденията от корков дъб в Португалия, Франция и Испания и поразява също специални защитени зони и биосферни резервати;
17. Подчертава, че прогнозният ръст в търсенето на дървесина представлява както възможност, така и предизвикателство за горите и за всички сектори на горското стопанство, особено с оглед на очакването в резултат от измененията на климата горите все по-често и във все по-тежка степен да бъдат изложени на суша, пожари, бури и нашествия на вредители; подчертава в този контекст необходимостта да се опазват горите от тези нарастващи заплахи и да се намери баланс между производителните и защитните функции;
18. Приветства действия за увеличаване на горското покритие, особено с местни видове, в зони, които не са подходящи за производство на храни, и по-специално в непосредствена близост до градски зони, с оглед да се смекчават неблагоприятните топлинни ефекти, да се намалява замърсяването и да се засилват връзките между хората и горите;
19. Дава пълната си подкрепа за усилията на Комисията да насърчава заетост, свързана с горите, и създаването на благоденствие в Европа по един устойчив начин;
20. Подчертава важната роля на устойчивото производство и използване на дървесина и други горски материали като корк и производните на дървесината, включително текстилни влакна за развитието на устойчиви икономически модели и създаването на зелени работни места;
21. Призовава Комисията да анализира трудностите надолу по веригата на доставки, свързани с повишеното търсене от трети държави, по-специално на обла дървесина, и да подкрепя този сектор;
22. Призовава Комисията и държавите членки да създадат стимули за насърчаване на все по-голямата група от жени собственици на гори да получават специализирани консултации и подкрепа във връзка с активното и устойчиво управление на техните гори;
23. Подчертава, че около 60% от горите в ЕС са частни с около 16 милиона частни собственици на гори, и в този контекст подчертава значението на собствеността и правата на собственост и подкрепя всички мерки, позволяващи на обединенията от заинтересовани лица да участват в диалога относно укрепването и прилагането на устойчивото управление на горите и да подобрят по този начин обмена на информация;
24. Отбелязва, че собствениците на гори са ключови фигури в селските райони и във връзка с това приветства признаването на ролята на горското стопанство и агролесовъдството в програмата за развитие на селските райони на ОСП за периода 2014 – 2020 г.;
25. Счита, че изпълнението на стратегията на ЕС за горите би било подобрено, ако бъде подкрепено от подходяща координация с налично финансиране от ЕС, включително от ЕЗФРСР;
26. Подчертава възможността за държавите членки и регионите да се възползват от наличното финансиране по съответните им програми за развитие на селските райони, за да подкрепят устойчивото управление на горите и да дадат тласък на агролесовъдството и да осигурят екологични обществени блага, като произвеждане на кислород, поглъщане на въглерод и защита на реколтата от въздействието на климата, както и да стимулират местните икономики и да създават зелени работни места;
27. Признава необходимостта от по-добри средства за транспортиране и логистика за управлението на горите и добива на дървесина; следователно призовава държавите членки да разработят устойчиви логистични и дърводобивни системи, които имат намалено отрицателно въздействие върху климата, включително използването на товарни автомобили и кораби, използващи устойчиво биогориво, както и по-широко използване на железопътния транспорт; насърчава използването на структурните фондове на ЕС и програмите за развитие на селските райони за тези цели;
28. Признава ролята на горите за обществото във връзка с физическото и психическото здраве на гражданите и признава, че обществените блага, осигурявани от горите, са с висока стойност от гледна точка на околната среда и отдиха и допринасят за качеството на живот, по-специално във връзка с осигуряването на кислород, поглъщането на въглерод, пречистването на въздуха, задържането и пречистването на вода, контрола на ерозията и защитата от лавини, както и че осигуряват места за дейности на открито;
29. Насърчава връзките чрез обществения транспорт между градските зони и горите, за да се улесни достъпът до гори и залесени площи;
30. Подчертава значението на другите дейности, свързани с горите, например събиране на реколта от горски продукти, различни от дървесината, като гъби или меки плодове, както и пашата и пчеларството;
31. Призовава Комисията да насърчава икономически дейности, които могат да служат като източник на суровини за фармацевтичната, козметичната и хранително-вкусовата промишленост, и които могат да бъдат използвани като алтернативен начин за справяне с безработицата и обезлюдяването на селските райони, както и да популяризира продуктите от тези дейности като полезни за човешкото здраве;
Ефективно използване на ресурсите — дървесината като устойчива суровина (устойчиво управление на горите)
32. Подчертава, че както използването на дървесината и други продукти, получен от дървесина от дърводобива, като възобновяеми и благоприятни за климата суровини, от една страна, така и устойчивото управление на горите, от друга страна, трябва да играят важна роля за изпълнението на социо-политическите цели на ЕС, като енергиен преход, смекчаване на последиците от изменението на климата, и приспособяване, както и за изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“ и целите за биологично разнообразие; отбелязва, че отсъствието на активно управление на горите би било неблагоприятно за постигането на тези цели;
33. Подчертава, че горите, които се управляват, имат по-висок капацитет за поглъщане на CO2 отколкото горите, които не се управляват, и подчертава значението на устойчивото управление на горите за постигането на максималния потенциал на горите на ЕС за задържане на въглерод;
34. Счита, че горите не следва да се разглеждат единствено като въглеродни поглътители;
35. Подчертава необходимостта да се гарантира ефективността при използването и повторната употреба на горските ресурси и дървения материал като начин за понижаване на търговския дефицит на ЕС, подобряване на самодостатъчността на ЕС по отношение на дървения материал, увеличаване на конкурентоспособността на горския сектор на ЕС, спомагане за намаляване на неустойчивото управление на горите, опазване на околната среда и намаляване на обезлесяването в държави извън ЕС;
36. Категорично подкрепя ефективното от гледна точка на ресурсите използване на дървесина като възобновяема, гъвкава суровина с ограничена наличност, и е против правнообвързващи правила, даващи предимство при използването на дървесина, тъй като това не само ограничава енергийния пазар и развитието на нови и иновативни начини за използване на биомасата, но също така е неприложимо в много отдалечени и селски райони, дори и само по причини, свързани с инфраструктурата;
37. Подкрепя отворен, пазарноориентиран подход и свобода за всички участници на пазара, като дава предимство на дървесината с местен произход, за да се сведе до минимум въглеродният отпечатък, създаван от презокеанския транспорт, и за да се стимулира устойчивото местно производство;
38. Предвид факта, че някои от най-големите ресурси на биомаса в Съюза се намират в най-слабо населените и отдалечени райони, счита за наложително стратегията също така да вземе под внимание спецификите на тези райони;
39. Признава значението на дървесината за енергийни цели като средство за борба с енергийната бедност, като принос за постигането на целите за възобновяема енергия на Рамката за 2030 година за политиките в областта на климата и енергетиката, и като откриване на нови бизнес възможности;
40. Счита, че новата стратегия за горите трябва да осигури възможност за засилване на сътрудничеството по въпроса със структурирането на дърводобивната промишленост и прегрупирането на операторите с цел да се гарантира по-ефективно използване на горския ресурс;
41. Счита, че устойчивото управление на горите трябва да се основава на общопризнати и общоприети принципи и инструменти, като например критерии и показатели за устойчиво управление на горите, които трябва винаги да се прилагат за сектора като цяло, независимо от крайната употреба на дървесината;
42. Подкрепя намерението на Комисията да разработи, съвместно с държавите членки и заинтересованите страни, набор от амбициозни, обективни и доказуеми критерии и показатели за устойчиво управление на горите, като подчертава, че тези критерии следва да бъдат в съответствие с изискванията на „Forest Europe“ (Министерска конференция за защита на горите в Европа)(2), които формират общоевропейска основа за докладване относно устойчивото управление на горите и основа за сертифициране на устойчивостта, като отчитат разнообразието от видове гори в Европа;
43. Признава, че увеличаващото се търсене на материали, основаващи се на горското стопанство, главно в резултат на повишаването на броя на базираните на биомаса възобновяеми енергийни източници, поражда необходимост от нови начини за увеличаване на наличието на дървесина, за да се гарантира устойчивата експлоатация на горите;
44. Посочва постигнатия значителен напредък в преговорите в рамките на „Forest Europe“ относно сключването на „Европейска конвенция за горите“(3) като задължителна рамка за устойчиво управление на горите и за по-добро балансиране на интересите в политиката в областта на горското стопанство и призовава държавите членки и Комисията да положат всички необходими усилия, за да възобновят преговорите и да ги доведат до успешен край;
45. Счита, че плановете за управление на горите или равностойни на тях инструменти могат да бъдат важни стратегически средства за изпълнението на конкретни мерки на равнището на отделните предприятия, за дългосрочно планиране и за прилагане на устойчиво управление на горите в европейските гори; подчертава обаче, че изпълнението на конкретните мерки, съдържащи се в тези планове, на равнището на горските стопанства трябва и занапред да се уреждат от националните разпоредби;
46. Призовава държавите членки, в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност, да наблюдават и насърчават прилагането на плановете за управление на горите, без да създават ненужна административна тежест;
47. Приветства едно ясно разделение между плановете за управление на горите и плановете за управление по „Натура 2000“;
48. Посочва, че плановете за управление на горите са само условие за получаване на средства от фонда на ЕС за развитие на селските райони за бенефициерите, които надхвърлят определен размер на стопанството, и че горите под праговия размер са освободени от това изискване; отбелязва освен това, че могат да бъдат одобрявани и равностойни инструменти;
49. Призовава държавите членки да се възползват изцяло от съществуващата гъвкавост при прилагането на законодателството, особено в полза на по-малките оператори;
50. Призовава Комисията и държавите членки да създадат стимули и да подкрепят нови бизнес модели, като например производствени обединения, които имат за цел да насърчават малките частни собственици на гори да управляват активно и устойчиво своите гори;
51. Настоява, че за правилното прилагане на стратегията от решаващо значение е да се разполага с конкретен дългосрочен план за действие, в който се подчертава значението на мобилизацията и на устойчивото ползване на горския дървен материал с цел създаване на добавена стойност и на работни места, като същевременно се предоставят средства за укрепване на частните стопански дейности в горския сектор и за подпомагане на организираните сдружения на собственици на гори;
52. Подчертава, че ефикасното управление на ресурсите следва да включва програми за подпомагане за залесяване на земите, които не са пригодни за земеделие, както и за създаване на полезащитни пояси;
Научноизследователска и развойна дейност — образование и обучение
53. Счита, че следва да се отдава приоритет на практическото приложение на научните изследвания, тъй като целият отрасъл може да има полза от нови идеи, а основаните на горите отрасли имат огромен потенциал за растеж; счита също така, че допълнителните инвестиции в иновации в отрасъла могат да създадат нови производствени ниши и по-ефикасни процеси, които ще гарантират по-интелигентното използване на наличните ресурси и могат да сведат до минимум отрицателното въздействие върху горските ресурси;
54. Призовава Комисията да извърши оценка, от гледна точка на приоритетите при лесовъдството и дърводобива, на европейските програми за научноизследователска и развойна дейност („Хоризонт 2020“) на програмата за конкурентоспособност на малките и средните предприятия (COSME) и, когато е целесъобразно, да разработи нови инструменти за сектора на горското стопанство и да насърчава целенасочени научни изследвания на икономически ефективни решения за нови и иновативни продукти от дървесина, за да се подпомогне развитието на устойчивата, базирана на дървесината биоикономика;
55. Приветства ползите от споделянето на най-добри практики и на наличните познания относно горите между държавите членки, и призовава държавите членки и Комисията да подпомагат обмена между отрасъла, научните среди и производителите;
56. Подчертава необходимостта да се подпомагат рамковите програми на ЕС за научни изследвания, развойна дейност и иновации с цел постигането на интелигентен и устойчив растеж, продукти с по-висока добавена стойност, по-чисти технологии и висока степен на технологичен напредък, по-специално по отношение на рафинираните биогорива и промишленото строителство с използване на дървесина, съвместно с автомобилната и текстилната промишленост;
57. Припомня, че според Европейската комисия през 2009 г. биоикономиката е представлявала пазар, оценяван на над 2 трилиона евро, осигуряващ 20 милиона работни места и 9% от общата заетост в ЕС;
58. Отбелязва, че всяко евро, инвестирано в научни изследвания и иновации в областта на биоикономиката в рамките на „Хоризонт 2020“, ще генерира около 10 евро във вид на добавена стойност; изтъква, че понастоящем горите изпълняват ключова роля в биоикономиката и ще продължават да я изпълняват и в бъдеще;
59. Счита, че заместването на базираните на нефта или на топлинно интензивните суровини с дървесина и продукти, получени от дървесина от дърводобива, следва да се насърчава, в съответствие с напредъка в областта на научните изследвания и технологиите, и че това може да има положителен принос за по-нататъшни ползи по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата, както и на създаването на работни места;
60. Подчертава необходимостта да се извърши оценка на разходите по отношение на цялото законодателство на ЕС, засягащо веригите за създаване на стойност в отраслите, основаващи се на горското стопанство, с цел да се премахне цялата ненужна и обременяваща бюрокрация и да се създаде благоприятстваща рамка за повишаване на конкурентоспособността на отраслите в дългосрочен план по устойчив начин, както и да се подкрепя принципът, че законодателните предложения, засягащи сектора на горското стопанство и веригите за създаване на стойност на основаващите се на него отрасли, следва да бъдат щателно оценявани чрез оценка на въздействието;
61. Счита, че разширяването на базата от знания, свързана с горите, е от решаващо значение за научноизследователската дейност и че за прилагането на стратегията за горите е абсолютно необходимо наличието на надеждна информация;
62. Отбелязва наличието на ресурси за информиране и мониторинг чрез програмата „Коперник“ и други космически инициативи на европейско равнище и препоръчва да се повиши използването на тези ресурси и инструменти;
63. Изтъква, че съставянето на националните описи на горите е всеобхватно средство за мониторинг при инвентаризацията на горите, като по този начин се зачита регионалният аспект и същевременно се удовлетворяват исканията за намаляване на бюрокрацията и на разходите;
64. Приветства усилията на Комисията за създаване на основана на националните данни европейска информационна система относно горите и предприетите инициативи за подобряване на сравнимостта на новите и на наличните данни, като се надява в това отношение да се засили анализът на данни за икономиката и заетостта в секторите на горското стопанство и на дървообработването;
65. Препоръчва по-специално да се осигурят повече дългосрочни набори от данни с цел по-добро разбиране на тенденциите в горското стопанство и адаптирането му към изменението на климата;
66. Счита, че квалифицираната и добре обучена работна сила е от решаващо значение за успешното прилагане на устойчиво управление на горите и призовава Комисията и държавите членки да разработят мерки и, където е възможно, да използват съществуващите европейски инструменти, като например Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и европейските програми за обучение (ET 2020), за да се подпомогне смяната на поколенията и да се компенсира недостигът на квалифицирана работна ръка в горското стопанство;
67. Призовава Комисията да подкрепя изготвянето на информационни кампании за сектора, насочени към повишаване на информираността за възможностите, които той предлага за справяне с безработицата и обезлюдяването, както и към повишаване на неговата привлекателност за младите хора;
68. Освен това е на мнение, че трябва да бъдат разработени програми за обучение, по-специално за новите участници на пазара и за младите горски стопани, както и за вече назначените служители в строителната промишленост, за да се повиши тяхната осведоменост за възможностите, които създава употребата на дървесина, така че да продължи да се гарантира трансферът на знания относно устойчивото управление на горите и в промишлените сектори надолу по веригата;
69. Признава, че устойчивото управление на горските продукти през целия им жизнен цикъл може да има значителен принос за постигането на целите за зелена икономика, по-специално на тези, свързани с политиките за смекчаване на последиците от изменението на климата и за ефективно използване на ресурсите;
70. Счита, че държавите членки следва да насърчават устойчивата употреба на горски продукти в строителния сектор, включително използването им при строежа на жилища на по-достъпни цени, изградени от добити по устойчив начин суровини;
71. Посочва значението на традиционните употреби с висока стойност, които все още имат огромен потенциал за растеж, като например употребата на дървесина в строителството и пакетирането;
72. Отбелязва, че съвременното равнище на развитие на технологиите позволява изграждането на жилищни комплекси с голям капацитет, построени предимно от дървесина, с което значително се ограничават емисиите на CO2 в строителния сектор;
73. Отбелязва, че правилата за използване на дървен материал с цел строителство са различни в отделните държави членки; поради това призовава да се поеме ангажимент за приемане на правила на ЕС с цел насърчаване на по-мащабната употреба на дървен материал в сградния фонд;
74. Призовава държавите членки да разработят инициативи в подкрепа на трансфера на знания и технологии и да използват в пълна степен съществуващите програми на ЕС в подкрепа на научните изследвания и иновациите в горското стопанство и в сектора на горското стопанство;
75. Отбелязва, че са налице значителни пропуски в научните и технологичните изследвания, свързани с адаптирането на горското стопанство към изменението на климата, включително изследванията относно въздействието на увеличаващите се вредители и болести, които представляват сериозна заплаха за горите в Европа и за сектора на горското стопанство;
76. Насърчава държавите членки и Комисията да предприемат действия с цел повишаване на осведомеността за икономическата, екологичната и социалната роля на европейските гори и на горското стопанство, както и за значението на устойчивата, основаваща се на горите биоикономика и на дървесината като една от ключовите възобновяеми суровини в ЕС;
77. Счита, че е важно да се насърчава научно-изследователската дейност, насочена към рационалното използване на биомасата и разработването на бързо растящи енергийни култури, както и да се създаде модел, който осигурява икономически стимул за използването на отпадъците от биомаса;
Световни предизвикателства — околна среда и изменение на климата
78. Подчертава, че устойчивото управление на горите оказва положително въздействие върху биологичното разнообразие и по отношение на смекчаването на последиците от изменението на климата и може да намали рисковете от горски пожари, вредители и болести;
79. Подчертава, че Съюзът е постигнал съгласие, че до 2020 г. трябва да бъде преустановена загубата на биологично разнообразие и влошаването на екосистемните услуги, в т.ч. опрашването, че екосистемите и техните услуги трябва да се поддържат и поне 15% от екосистемите с влошено състояние следва да бъдат възстановени; допълва, че Съюзът освен това е постигнал съгласие, че управлението на горите трябва да бъде устойчиво, че горите, тяхното биологично разнообразие и услугите, които те предоставят, трябва да бъдат защитени и доколкото е осъществимо подобрени, и че трябва да се подобри устойчивостта на горите към изменението на климата, пожари, бури, вредители и болести; в допълнение подчертава, необходимостта да се разработи и приложи обновена стратегия на Съюза за горите, която да е насочена към разнообразното търсене по отношение на горите и многобройните ползи от тях и да допринася за по-стратегически подход към опазването и подобряването на състоянието на горите, в това число чрез устойчиво управление на горите(4);
80. Посочва, че други въпроси следва да бъдат проучени допълнително, особено проблемът със свръхпопулацията от тревопасни животни, здравето на горите и способстването на устойчиво производство на дървен материал, генетичните ресурси в горското стопанство, мерките за предотвратяване на горски пожари и за борба с такива пожари и за избягване на ерозия на почвата, както и възстановяването на приземната растителност;
81. Признава, че горите с кратък цикъл на ротация могат да осигуряват устойчива дървена биомаса, като същевременно гарантират необходимото поддържане на земите, като по този начин се намаляват рисковете от ерозия на почвите и свлачища при земите под угар и изоставените земи;
82. Призовава Комисията и държавите членки да предприемат конкретни действия за постигане на цел 5 от Аичи, която изисква до 2020 г. темпът на загуба на всички природни местообитания, включително гори, да бъде намален поне наполовина, като там, където това е възможно, да бъде сведен почти до нула, а деградацията и разпокъсаността да бъдат значително намалени;
83. Настоятелно призовава държавите членки да изготвят своите политики по отношение на горите по начин, който изцяло взема под внимание значението на горите за опазването на биологичното разнообразие, предотвратяването на ерозията на почвата, осигуряването на поглъщането на въглерод и пречистването на въздуха, както и за поддържането на кръговрата на водата;
84. Изтъква, че биоикономиката, като ключов елемент на интелигентния и екологосъобразен растеж в Европа, е необходима с оглед на постигането на целите на водещите инициативи „Съюз за иновации“ и „Европа за ефективно използване на ресурсите“ в рамките на стратегията „Европа 2020“ и че дървесината като суровина има важна роля за постигането на напредък в посока изграждането на биоориентирана икономика;
85. Подчертава необходимостта незабавно да се изясни въздействието от гледна точка на парниковия ефект на различните употреби на горска биомаса за производство на енергия и да се идентифицират употребите, които могат да постигнат максимални ползи за смекчаване на изменението на климата в срокове, целесъобразни от гледна точка на политиката;
86. Счита, че е важно да се насърчава прилагането на концепцията за биоикономика, като същевременно се съблюдават пределните стойности за устойчиви доставки на суровини с цел подкрепа за икономическата жизнеспособност на веригите за създаване на стойност в горското стопанство чрез иновации и трансфер на технологии;
87. Призовава за по-голяма подкрепа за различните продукти на горското стопанство, като се гарантира, че различното търсене на такива продукти е балансирано и се оценява въз основа на потенциала за устойчиво предлагане и на останалите екосистемни функции и услуги, предлагани от горското стопанство;
88. Изразява сериозна загриженост относно темповете на обезлесяване по света, по-специално в развиващите се страни и често в резултат от незаконна сеч;
89. Подкрепя механизмите, които насърчават световното развитие на горското стопанство в посока към по-устойчиво използване и в тази връзка посочва по-специално директивата на ЕС относно дървения материал(5), която има за цел борба срещу незаконната сеч и пускането на незаконен дървен материал на европейския пазар чрез внос от трети държави, както и Схемата за разрешителни при внос на дървен материал в ЕС(6) и доброволните споразумения за партньорство;
90. Призовава Комисията да публикува очаквания преглед на функционирането и на ефективността на Регламента на ЕС относно дървения материал и подчертава, че един нов регламент следва да бъде пропорционален и да разглежда начините за намаляване на ненужните разходи и изисквания за докладване за собствениците на горски площи и лесовъдите в Европа без да се застрашава целта на регламента;
91. Счита, че предвид предизвикателствата, които пораждат глобалното затопляне и изменението на климата, екосистемите и популациите на видовете трябва да бъдат здрави, биологично разнообразни и силни, за да могат да оцелеят;
92. Подчертава значението на зоните по „Натура 2000“, където, благодарение на изключителните им природни ресурси, могат да се произвеждат продукти и услуги, основаващи се на горското стопанство, с високо екологично и културно качество;
93. Подчертава значението на здравите горските екосистеми, които предлагат местообитания за животните и растенията, но подчертава, че добронамереното законодателство, като например директивата на ЕС за местообитанията, засяга решения за управление на земите и трябва да се прилага пропорционално;
94. Признава ролята на горите за развитието на свързаните сектори и отстоява в тази връзка значението на подкрепата за лесовъдите, отглеждащи медоносни дървета, което от своя страна допринася за процеса на опрашване;
95. Счита, че определени проблеми засягат горската промишленост на световно равнище, по-специално незаконната сеч, и поради това призовава Европейската комисия да засили подкрепата за горската промишленост в рамките на свързаните международни органи;
96. Отбелязва, че търсенето на биомаса, особено от дървесина, нараства и поради това приветства усилията на Комисията и на държавите членки да подкрепят развиващите се страни при предприеманите от тях мерки за подобряване на политиката и на законодателството в областта на горското стопанство, и по-специално в рамките на REDD+(7) (намаляване на емисиите от обезлесяване и деградация на горите).
97. Приканва Комисията да разработи план за действие относно обезлесяването и деградацията на горите с цел да се предприемат мерки във връзка с целите, посочени в нейното съобщение относно обезлесяването, в съответствие с призивите в рамките на Седмата програма за действие за околната среда; счита за важно да се гарантира не само опазването и управлението на съществуващите гори, но и повторното залесяване на обезлесените зони;
98. Счита, че допълнително трябва да се посочи необходимостта от мащабно повторно залесяване в областите, засегнати от повтарящи се горски пожари;
Изпълнение и докладване
99. Подчертава, че изпълнението на стратегията на ЕС за горите следва да бъде многогодишен координиран процес, в който трябва да се взема под внимание позицията на Парламента, както и че стратегията следва да бъде прилагана ефикасно, съгласувано и с възможно най-малко бюрокрация;
100. Изразява съжаление, че процесът на изпълнение отчасти е започнал преди Парламентът да приеме своята позиция, и счита, че това не е в съответствие с целта за по-добра координация на политиките, свързани с горите, заявена от Комисията в текста относно нейната стратегия;
101. Счита, че новата стратегия следва да установи връзки между стратегиите и плановете за финансиране на ЕС и на държавите членки и да засили съгласуваността по отношение на планирането, финансирането и изпълнението на междусекторните дейности;
102. Призовава за приобщаващо, добре структурирано и балансирано изпълнение на стратегията;
103. Поради това счита, че пълномощията на Постоянния комитет по горите следва да бъдат засилени и да се осигурят повече ресурси, за да може Комисията изцяло да използва експертния опит на държавите членки при прилагането на новата стратегия на ЕС за горите на равнището на ЕС; призовава Европейската комисия да се консултира с Постоянния комитет по горите с достатъчно ранно предизвестие, преди да представи инициатива или проект на текст, която/който ще окаже въздействие върху управлението на горите и дърводобивната и дървопреработвателната промишленост;
104. Подчертава важната роля на Групата за граждански диалог по въпросите на горите и корка, както и на други имащи отношение заинтересовани страни, и призовава за тяхното подобаващо участие в изпълнението на стратегията;
105. Счита, че хоризонталното естество на въпросите в областта на горското стопанство изисква сътрудничество между различните отдели на Комисията при разглеждането на мерки, които могат да засегнат специфичния характер на устойчивото управление на горите и свързаните промишлени отрасли; поради това призовава ГД „Околна среда“, ГД „Действия по климата“, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, ГД „Енергетика и транспорт“, ГД „Научни изследвания и иновации“ и другите имащи отношение генерални дирекции да работят съвместно и стратегически, за да гарантират ефективното изпълнение на стратегията чрез засилена координация и комуникация;
106. Счита, че с оглед на списъка с приоритети на Комисията в областта на растежа, заетостта и инвестициите, при изпълнението на новата стратегия на ЕС за горите следва да се отдава приоритет и на насърчаването на конкурентоспособността и на устойчивостта на сектора на горското стопанство, на подкрепата на селските и градските райони, на разширяването на базата от знания, на опазването на горите и на съхранението на техните екосистеми, на насърчаването на координацията и на комуникацията, и на повишаването на степента на използване на продуктите от дървесина и на останалите продукти на горското стопанство;
107. Призовава Комисията да допълни стратегията със стабилен план за действие, съдържащ конкретни мерки, и да докладва ежегодно на Европейския парламент за напредъка, постигнат при изпълнението на конкретните действия в рамките на стратегията;
108. Обявява се в подкрепа на свикването на разширената комисия AGRI — ENVI — ITRE, за да може да се проведат балансирани обсъждания относно напредъка при изпълнението на новата стратегия на ЕС за горите;
o o o
109. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.
Forest Europe – Конференция на министрите относно защитата на горите в Европа, междудържавна комисия за договаряне и сключване на правнообвързващо споразумение относно горите в Европа: http://www.foresteurope.org/
Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 година „Да живеем добре в пределите на нашата планета“.
Регламент (ЕC) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал.
Регламент (ЕО) № 2173/2005 на Съвета от 20 декември 2005 г. за установяването на схема на разрешителни FLEGT за вноса на дървесина в Европейската общност (FLEGT = прилагане на законодателството, определяне на политики и търговията в областта на горското стопанство).