Европейският парламент,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, приета в Ню Йорк на 20 ноември 1989 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, приета в Ню Йорк на 13 декември 2006 г.,

—  като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта,

—  като взе предвид Директивата за расовото равенство (2000/43/ЕО) и Директивата относно рамка за равнопоставеност в областта на заетостта (2000/78/ЕО),

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавена „Инвестициите в децата: Изход от порочния кръг на неравностойното положение“ 2013/112/ЕС,

—  като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Заетост и социално развитие в Европа през 2012 г.“,

—  като взе предвид Съобщението на Комисията от 15 февруари 2011 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за правата на детето“ (COM(2011)0060),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2010 г., озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: Европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 юли 2006 г., озаглавено „Към стратегия на ЕС в областта на правата на детето“ (COM(2006)0367),

—  като взе предвид доклада на Eurofound озаглавен „Трето европейско проучване на качеството на живот — Качеството на живот в Европа: Въздействие на кризата“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound (2013 г.), озаглавен „Трето европейско проучване на качеството на живот — Качеството на живот в Европа: Социалните неравенства“,

—  като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно въздействието на кризата върху достъпа до грижи за уязвимите групи(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2013 г. относно съобщението на Комисията „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд в периода 2014-2020 г.“(3) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 относно Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно облика на бедността сред жените в Европейския съюз(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно ролята на минималния доход за борбата срещу бедността и насърчаването на общество, основаващо се на принципа на интеграцията в Европа(7),

—  като взе предвид своята резолюцията от 9 октомври 2008 г. относно насърчаването на социалното включване и борбата с бедността, включително детската бедност в ЕС(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2008 г. относно стратегия на ЕС за правата на детето(9),

—  като взе предвид доклада на организацията „Спасете децата” (2014 г.), озаглавен „Детска бедност и социално изключване в Европа“,

—  като взе предвид доклада на Службата в рамките на УНИЦЕФ за научни изследвания (2014 г.), озаглавен „Деца на рецесията: Въздействието на икономическата криза върху благосъстоянието на децата в богатите страни“,

—  като взе предвид доклада на EAPN и Eurochild (2013 г.), озаглавен „Към благоденствието на децата в Европа — разяснения относно детската бедност в ЕС“,

—  като взе предвид оценъчния доклад на Eurochild (2014 г.), озаглавен „Националните програми за реформи (НПР) за 2014 г. и националните социални доклади (НСД) от гледна точка на детската бедност и благосъстояние“,

—  като взе предвид доклада от 11-ата конференция на Eurochild, която се проведе на 26—28 ноември 2014 г. в Букурещ,

—  като взе предвид доклада на изследователския център INNOCENTI към УНИЦЕФ (2012 г.), озаглавен „Измерване на детската бедност: Нови таблици на детската бедност в богатите страни по света“,

—  като взе предвид окончателния научен доклад на DRIVERS: Социалните неравенства в областта на здравеопазването и развитието в ранна детска възраст: Общоевропейски системен преглед, Лондон, септември 2014 г.,

—  като взе предвид статистически данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC), 2013 г.

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 30 септември 2009 г., озаглавено „Труд и бедност: Към безусловно необходим цялостен подход“,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 юли 2010 г., озаглавено „Бедността сред децата и благосъстоянието на децата“,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 декември 2013 г., озаглавено „Европейски минимален доход и показатели за бедност“,

—  като взе предвид обобщаващия доклад на Комисията, озаглавен „Инвестициите в децата: изход от порочния кръг на неравностойното положение – Проучване на националните политики‟, изготвен от Европейската мрежа на независимите експерти в областта на социалното приобщаване(10),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A8‑0310/2015),

A.  като има предвид, че следва да бъде дадена по-добра политическа видимост на борбата с детската бедност на най-високо политическо равнище в ЕС, ако ЕС иска да постигне целта в стратегията „Европа 2020“ за намаляване на броя на хората, засегнати от бедност, поне с 20 милиона души до 2020 г.;

Б.  като има предвид, че съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето (КООНПД) за всички деца следва да се гарантира правото на образование, услуги на здравеопазване, жилищно настаняване, закрила, участие във вземане на решения, които ги засягат, развлечения и свободно време, балансирано хранене и отглеждане в семейна среда;

В.  като има предвид, че до момента повечето държави членки обръщат малко внимание на използването на структурните фондове на ЕС за борба с тревожните и все още растящи нива на бедност сред децата в Европа, както и за насърчаване на тяхното социално приобщаване и общо благосъстояние;

Г.  като има предвид, че социалните неравенства допринасят значително за увеличаването на детската бедност, както и че децата са изложени на най-голям риск от бедност в 19-те държави членки;

Д.  като има предвид, че според Евростат основните фактори, които повлияват бедността при децата, са политиките на преразпределяне на благата, ефективността на държавната намеса посредством подпомагане на доходите, предоставянето на подкрепящи услуги, политиката в областта на трудовата заетост(11) и положението на родителите на пазара на труда, което е свързано с тяхното ниво на образование, и състава на домакинството, в което живеят децата; като има предвид, че нарастващата безработица е ефективен инструмент за борба срещу бедността;

Е.  като има предвид, че една пета от цялото население на ЕС е под 18-годишна възраст; като има предвид, че въпреки поетите ангажименти повече от едно на четири деца в ЕС сега живее в риск от бедност или социално изключване;

Ж.  като има предвид, че Парламентът неведнъж е призовавал към изпълнение на пакета за социални инвестиции и одобрява препоръката на Комисията, озаглавена „Инвестициите в децата: изход от порочния кръг на неравностойното положение‟, която представя широкообхватна политическа рамка за справяне с бедността при децата и насърчаване на благосъстоянието на децата, въз основа на три стълба, а именно достъп до адекватни средства в рамките на Европейския социален фонд, достъп до качествени и приобщаващи услуги и участие на децата в обществото и процеса на вземане на решения, и която признава децата като притежаващи права; счита, че трябва да се съжалява обаче, че ЕС не е предприел съгласувани мерки за изпълнение на това по линия на европейския семестър;

З.  като има предвид, че макар и за децата, чиито родители са с много ниска трудова заетост, вероятността да са изложени на риск от бедност или социално изключване да е с 56,7% по-голяма, днес семействата с висока трудова заетост продължават да са изложени на риск от бедност сред децата (в Румъния, Литва, Португалия, Испания, Гърция, Латвия, Словакия, Полша и Люксембург);

И.  като има предвид, че бедността при децата произтича от бедността на семействата, че семействата с ниски доходи и много членове са следователно в по-голяма степен изложени на риск от бедност, че преразпределението на доходите оказва сериозно влияние върху намаляването на циклите на социалното неравенство, както и че влошаващите се национални политики в областта на възнагражденията и системите за социална закрила увеличават риска от бедност и социално изключване, което води до засилване на детската бедност, както се вижда в държавите членки с най-ниски равнища на детска бедност, които са също така тези с най-ниски равнища на обща бедност и неравенство;

Й.  като има предвид, че между 2008 г. и 2012 г. броят на децата, изложени на риск от бедност или социално изключване в Европа (ЕС—27 + Норвегия, Исландия и Швейцария), нарасна с близо един милион, и с повече от половин милион само между 2011 г. и 2012 г.(12); като има предвид, че според данни на Евростат през 2013 г. 26,5 милиона деца в ЕС-28 са били изложени на риск от бедност и социално изключване; като има предвид, че в ЕС—27 рискът от бедност или социално изключване се е увеличил между 2008 г. и 2012 г. от 26,5% на 28%; като има предвид, че през 2013 г. в държавите–членки на ЕС-28 28% от общия брой на населението под 18 години е било изложено на риск от бедност или социално изключване, като в по-голямата част от държавите рискът от бедност и социално изключване е по-голям за децата, отколкото за възрастните;

К.  като има предвид, че жените са изложени на по-голям риск от бедност в сравнение с мъжете, както и че справянето с бедността сред жените е не само важно само по себе си, но и е от жизненоважно значение в усилията за намаляване на бедността сред децата;

Л.  като има предвид, че е налице нарастващо неравенство между държавите в рамките на ЕС; като има предвид, че е обезпокоително това, че процентът на децата, които страдат от недохранване, се увеличава, което води до възобновяване на болести, които бяха изчезнали в ЕС (например рахит); като има предвид, че е показателно това, че според УНИЦЕФ(13) в държави като Естония, Гърция и Италия процентът на децата, които не могат да си позволят да консумират месо, пиле или риба през два последователни дни, рязко се е удвоил от 2008 г. насам;

M.  като има предвид, че в своите заключителни забележки относно последните периодични доклади на някои държави Комитетът на ООН за правата на децата е изразил загриженост относно увеличаването на равнището на бедността и/или риска от бедност сред децата поради икономическата криза, което засяга упражняването от тях на много от правата, залегнали в КООНПД, в частност правото на здравеопазване, образование и социална закрила, и е насърчил органите да гарантират, че бюджетните редове за децата са защитени, както и като има предвид, че финансовата и икономическата криза е довела до влошаване на условията на живот и работа и до възникване на нова група, известна също като „нови нуждаещи се“,

Н.  като има предвид, че благоприятната предприемаческа среда стимулира растежа на заетостта в държавите членки и разширява възможностите за заетост на родителите, които след това могат да служат като примери за подражание особено в общности, които са неблагоприятно засегнати от бедност и изключване в продължение на няколко поколения;

O.  като има предвид, че семействата с един родител, особено семейства, оглавени от самотни майки, са изложени на по-голям риск от бедност или социално изключване (49,8% в сравнение с 25,2%), въпреки че има големи разлики между държавите, според Статистиката на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC(14)), което е свързано с феминизирането на бедността, твърде големия брой на жените на несигурни работни места и неволно работещи на непълен работен ден, непропорционалното време, прекарвано от жените в неплатен труд, прекъсването на кариерите на жените с цел полагане на грижи за деца или за други членове на семейството и разликите по отношение на заплащането между мъжете и жените;

П.  като има предвид, че детската бедност може да се намали като се подобрят възможностите на пазара на труда, по-специално за жените, чрез по-добро развитие на услугите, свързани с грижата за децата;

Р.   като има предвид, че децата и техните родители, приемните родители и полагащите грижи за тях трябва да бъдат защитени от дискриминация на каквато и да било основа като пол, раса, цвят на кожата, език, религия или убеждения, политически или други мнения, национален, етнически или социален произход, връзки с национално малцинство, собственост, раждане, увреждане, възраст или друг статус, както и че децата от уязвими групи от населението са в по-голяма степен изложени на риск от маргинализация, бедност и социално изключване, както потвърждават последните доклади на Европейската федерация на националните организации, които работят с бездомните, като те изтъкват увеличаване на броя на жените, младите хора и семействата с деца (особено семейства на мигранти), които са приети в приюти за бездомни; като има предвид, че големите семейства с един доход са изложени на по-голям риск от бедност и социално изключване, което се дължи на влошаващите се национални политики в областта на възнагражденията и системите за социална защита вследствие на финансовата и икономическа криза;

С.  като има предвид, че влиянието на бедността и социалното изключване върху децата може да трае цял живот и да доведе до безработица и бедност при няколко поколения; като има предвид, че разликата по отношение на образованието между деца от различни социално-икономически прослойки е нараснала (в 11 държави осигуряването на образование за децата на ранна възраст и грижи за децата между 0 и 3 години достига обхват от не повече от 15%);

Т.  като има предвид, че образованието и грижите в периода на ранното детство имат решаващо влияние върху когнитивното развитие на децата, с оглед на това, че те развиват важни умения през първите пет години, както и че достъпът до висококачествено образование поставя основите за по-нататъшен успех в живота по отношение на образованието, възможността за намиране на работа и социалната интеграция и има значително влияние върху самочувствието, особено за деца в неравностойно положение; като има предвид, че разликата по отношение на образованието между деца от различни социално-икономически прослойки е нараснала; като има предвид, че работещите родители, които нямат достъп до детска градина, често са принудени да оставят децата на грижите на друго дете или да се обърнат към платени и несертифицирани мрежи за неформални грижи, което застрашава безопасността и благосъстоянието на техните деца; като има предвид, че предучилищното образование играе значителна роля при компенсирането на ниския социално-икономически статус на децата, изправени пред риска от бедност, и представлява фактор, улесняващ връщането на родителите на пазара на труда(15); като има предвид, че приобщаващото образование е насочено към и отговаря на разнообразието на потребностите на всички учащи чрез по-голямо участие в обучението, културата и ценностите на общността, като по този начин представлява мощен инструмент за борба с детската бедност и социалното изключване;

У.  като има предвид, че регионалните и местните органи заемат челно място в работата по справяне с бедността и експлоатацията на децата и следователно носят ключова отговорност за предотвратяване на маргинализацията и социалното изключване, и че следва по целесъобразност да им бъдат предоставени достатъчни средства от националните органи, за да изпълнят тези задачи;

Ф.  като има предвид, че разходите за образование, особено по отношение на учебни материали и транспорт, основно се поемат от домакинства в повечето държави; като има предвид, че разходите са един от основните допринасящи фактори за отпадането от училище; като има предвид, че остават финансови, административни и други практически пречки пред образованието за деца от маргинализирани групи;

Х.  като има предвид, че социално-икономическата среда, в която живеят децата, оказва влияние върху качеството на времето, прекарано в училище, и върху качеството на времето през ваканциите, и като има предвид, че ниското равнище на стимулиране през свободното време има нежелания ефект да увеличава различията между децата, особено в тяхното образование;

Ц.  като има предвид, че през 2012 г. средното равнище на отпадналите от училище е било 13% за ЕС и над 20% в някои държави (Португалия, Испания и Малта)(16);

Ч.   като има предвид, че дори в държави, където правото на здравеопазване е заложено в законите, има деца, които нямат достъп до адекватно здравеопазване, и деца, които разполагат с извънредно ограничен достъп до услуги извън спешна помощ, като например свързани с посещение на общопрактикуващ лекар или зъболекар услуги, особено поради липса на достъпни публични услуги; като има предвид, че децата, които са родени в бедност, са изложени на по-голям риск от хронични заболявания и повече здравни проблеми, което води до утвърждаване на неравенството;

Ш.  като има предвид, че финансовите проблеми на семействата допринасят за увеличаване на проблемите, свързани с психичното здраве на родителите, както и за случаи на разпадане на семейства, което има неоспоримо отражение върху детското психическо и социално благополучие;

Щ.  като има предвид, че средата, в която живее детето, включително периодът преди раждането, оказват решаващо влияние върху развитието на когнитивната система, върху комуникативността и езиковите умения, както и върху социалните и емоционални умения, което има влияние върху неговото здраве, благосъстояние, участие в общности и възможности за обучение(17);

AA.  като има предвид, че всички деца имат право на защита от тормоз, насилие и безотговорно отношение, както и че научните изследвания са стигнали до заключението, че финансовият натиск в рамките на семейството, съкращенията в публичните услуги и увеличаването на бедността могат да доведат до по-голямо насилие срещу деца;

AБ.  като има предвид, че бедността сред децата е многоизмерно явление, което изисква многоизмерен отговор; като има предвид, че заетостта е важен фактор, но не винаги гарантира излизане от бедността за семейството на засегнатите деца;

AВ.  като има предвид, че бедността сред децата има висока икономическа цена за обществата, по-специално що се отнася до увеличените разходи за социално подпомагане;

AГ.  като има предвид, че семействата, живеещи в риск от бедност, са изложени на по-голям риск да живеят в нехигиенични и опасни райони и че 17% от децата в ЕС‑28 все още живеят в тези условия, като в 15 държави този процент е над средното; като има предвид, че увеличаването на броя на съдебно отстраняване поради невъзможност за плащане на разходите за жилищата доведе до това деца да бъдат настанявани при все по-нестабилни условия, което от своя страна има отрицателно въздействие върху развитието и шансовете в живота на детето;

AД.  като има предвид, че според Европейското проучване на доходите и условията на живот (EU SILC) на Евростат от 2012 г. енергийната бедност е проблем, който засяга всички държави членки; като има предвид, че една от последиците от повишаването на цените на енергията е, че много деца живеят в домове без отопление, както и че това увеличава броя на случаите на респираторни и сърдечносъдови заболявания;

AЕ.  като има предвид, че семействата с деца със здравни проблеми и също така родителите, които имат здравни проблеми, по-често са изправени пред риска от бедност, разпадане на семейството и трудности с установяването им на пазара на труда;

AЖ.  като има предвид, че предстоящата програма за периода след 2015 г. относно целите за устойчиво развитие и нейната универсалност предоставят възможност за увеличаване на инвестициите в децата и техните права;

AЗ.  като има предвид, че децата мигранти преобладават в групата на децата, изложени на риск от бедност, и че срещу тях се проявява по-голяма дискриминация поради езиковата бариера, както и че това положение е още по-лошо за децата, които са незаконни имигранти; като има предвид, че със засилването на миграционните потоци, понастоящем има все повече случаи, в които децата на имигранти остават в държавата, в която са се родили, на грижите на други членове на семейството или на трети страни, както и че това се отразява отрицателно върху тяхното развитие, по-специално в емоционално отношение;

AИ.  като има предвид, че силният акцент на политиката през последните години върху детската бедност в рамките на ЕС, както и политическите изявления на държавните глави от ЕС в тази насока не доведоха до значително намаляване на равнището на детската бедност;

AЙ.  като има предвид, че следва да се предостави засилена финансова подкрепа за програмите за хранителни помощи, насочени към семействата в неравностойно положение, тъй като все повече деца имат достъп до храна само в училище; като има предвид, че тези програми са важни, но не могат да се разглеждат като дългосрочно решение;

AК.  като има предвид, че проблемите на околната среда като замърсяване, трафик, замърсена земя и опасна питейна вода често непропорционално засягат децата, живеещи в бедност;

1.  Препоръчва държавите членки да поемат реален ангажимент за развитието на политики за борба срещу бедността сред децата, които се съсредоточават върху коригиране на факторите за тази бедност и увеличават ефективността, количеството, размера и обхвата на социалното подпомагане, специфично насочено към децата, но също и към родителите, които са безработни, както и към феномена на работещите бедни (като например помощи за безработни и адекватен размер на минималния доход), както и да насърчават закони в областта на трудовото право, които гарантират социални права, включително законово установено адекватно минимално равнище на възнагражденията в съответствие с националните практики и колективни споразумения, които ще предоставят по‑голяма сигурност за семействата и ще се борят с несигурните работни места, като същевременно насърчават трудовата заетост с адекватни социални права;

2.  Призовава за наблюдение и оценяване на ефективността на тази подкрепа с оглед на адаптирането на политиките за борба с бедността, изолацията и отпадането от училище към съществуващите изисквания за социално равенство; настоятелно призовава държавите членки да разработят и въведат разнообразни процеси за събиране на доказателства, подходящи за всеки етап на интервенция;

3.   Препоръчва Комисията да установи с държавите членки пътна карта за прилагането на подхода на три стълба в препоръката на Комисията, озаглавена „Инвестициите в децата: изход от порочния кръг на неравностойното положение“ по отношение на достъпа до ресурси, услуги и участие на децата; счита, че за да се постигнат по-добри резултати с подхода на трите стълба, би могло да бъде полезно да се развият точни и конкретни показатели на равнището на детската бедност и областите, които са в по-голяма степен засегнати от тези феномен; призовава държавите членки ефективно да интегрират релевантните аспекти на пакета за социални инвестиции и горепосочената препоръка на Комисията в техните годишни национални програми за реформи и национални социални доклади по широкообхватен начин и призовава Комисията да установи в рамките на „Европа 2020“ подцел за намаляване на бедността сред децата и социалното изключване, да придаде видимост и присъствие на намаляването на детската бедност и социалното изключване на всички етапи от европейския семестър; подчертава, че намаляването на бедността сред децата чрез инвестиции в децата следва да бъде предложено за основен приоритет в Годишния обзор на растежа за 2016 г. и като ключово средство за постигане на напредък по целта относно бедността; призовава Комисията да гарантира годишен мониторинг и докладване от страна на държавите членки относно прилагането на препоръката на Комисията чрез пътната карта и да използва Европейския социален фонд за прилагането на препоръката на Комисията, както и да извърши оценка на въздействието върху бедността на реформите, предложени в рамките на националните програми за реформи;

4.  Призовава държавите членки в усилията си за борба с детската бедност да обърнат внимание на положението на жените, които се грижат за деца и членове на семейството със специални нужди и увреждания;

5.  Препоръчва на държавите членки, когато използват средства от европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) и разработват социални политики, да отделят по-голямо внимание на защитата срещу бедност на семействата (особено на семействата с един родител) с деца със здравословни проблеми;

6.  Отново посочва значението на превантивните публични политики за инвестиране в разумни политики за благоденствие на децата, подкрепящи изграждането на уверени в себе си граждани, способни да се интегрират в обществото и на пазара на труда, вместо акцентът да се поставя върху последиците от тяхното социално изключване и бедност;

7.  Счита, че без да се пренебрегва необходимостта от подпомагане на децата, които са бедни, които са отпаднали от училище или са обект на социално изключване, политиките за подпомагане на децата и младите хора следва да се характеризират с превантивни дейности, включително дългосрочни стратегии за борба срещу социалното неравенство;

8.  Препоръчва на държавите членки да прилагат или насърчават универсални социални обезщетения, насочени към децата, като например предоставянето на субсидирана или безплатна храна за деца, особено за деца в неравностойно положение и бедни деца, за да се гарантира тяхното здравословно развитие; призовава държавите членки да приемат активни мерки за заетост като част от всеобхватни стратегии и политики за подпомагане на достъпа на родителите до качествена заетост и адекватни доходи, достъпа до висококачествени обществени услуги (особено за отглеждане на деца, образование, здравеопазване, жилищно настаняване и дейности за свободното време), които да улесняват съчетаването на професионалния и семейния живот, както и да засилят участието на децата и техните семейства в разработването, прилагането и мониторинга на тези политики; подчертава, че универсалните решения следва да бъдат съчетавани с целенасочени мерки за подкрепа на най-уязвимите и маргинализирани групи деца и младежи; изразява съжаление относно нарастващата тенденция правителствата на държавите членки да преминават от универсални политики за подпомагане към подкрепа в зависимост от наличните ресурси, тъй като доказателствата сочат, че универсалните политики за подпомагане предлагат по-добра защита срещу детската бедност(18);

9.   Насърчава държавите членки и Комисията да приемат стандарти на ЕС или да установят съгласувана методология за определяне на разходите за отглеждане на дете и за определяне на адекватни ресурси за превенция и борба с детската бедност;

10.  Призовава Комисията да се въздържа от препоръчването на нови формулировки и съкращения в публичните служби на държавите членки, от насърчаване на гъвкави трудови отношения и на приватизация на обществените услуги, което доведе недвусмислено до отслабване на социалните права на децата;

11.  Призовава Комисията да постави акцент върху нуждата от инвестиции в областта на безплатното обществено образование чрез определянето на конкретни методи на обучение на най-уязвимите социални групи като имигранти или хора с различни видове увреждания; счита, че образованието може да бъде ключов приоритет, чрез който се гарантира, че децата придобиват умения, които ще им позволят достъп до квалифицирани работни места с адекватно възнаграждение, като им се дава възможност сами да проправят пътя си към излизане от бедността;

12.  Припомня, че борбата с детската бедност изисква приемането на подход, основаващ се на жизнения цикъл, включващ прекъсване на процеса на предаван от поколение на поколение риск от изпадане в бедност, който да отразява различните нужди на ранното детство, на детството в основна училищна възраст и на юношеството, прилагането на цялостен ориентиран към децата подход чрез измерване на количеството лишения, на които всяко дете е изложено едновременно, установявайки най-нуждаещите се, както и измерването не само на паричната бедност, но и на лишенията с многостранно измерение;

13.  Препоръчва на всички деца да се предостави достъп до качествени услуги в този изключително важен етап от тяхното развитие; счита, че здравеопазването, образованието, помощта за възпитателни цели и семейни нужди, жилищното настаняване и закрилата са ключови услуги, които най-често се осигуряват от местните и регионалните органи;

14.  Настоятелно призовава държавите членки да приемат, прилагат и осъществяват мониторинг на плановете за намаляване на многоизмерната детска бедност, като се съсредоточат върху изконните права на децата и определят цели за намаляване на бедността и социалното изключване сред децата с изричен акцент върху децата, живеещи в най-голям риск от бедност, и даване на приоритет на тези деца; припомня, че е важно държавите членки да осигурят поне равнищата отпреди кризата на реално изражение на разходите за социална закрила, здравеопазване, образование и социални жилища в полза на децата в неравностойно положение;

15.  Настоятелно призовава държавите членки да прилагат планове за облекчаване на усещането за социално изключване на децата със затруднения в ученето и да установят по-ефективни учебни модули, които да улесняват техния процес на учение;

16.  Призовава държавите членки да признаят факта, че бедността сред децата и социалното изключване са основни пречки, които трябва да бъдат преодолени, за да се постигнат целите на „Европа 2020“ по отношение на равнището на заетост, инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, енергетиката и устойчивото развитие;

17.  Настоятелно призовава държавите членки да отделят повече внимание на създаването и наличието на подходяща извънучилищна среда, в която децата да могат да прекарват времето си по разумен и стимулиращ начин извън учебните часове и по време на ваканциите, както и да отделят по-голямо внимание на наличието на основни здравни грижи за децата в необлагодетелствани райони и в отдалечени и недостъпни райони;

18.  Призовава държавите членки да избягват гетоизация на децата, живеещи в бедност и социално изключване, като въведат минимални стандарти за жилищно настаняване на децата, вземайки предвид висшите интереси на детето, и като гарантират на домакинствата подходящ дом, който отговаря на техните потребности и им осигурява благосъстояние, неприкосновеност на личния живот и качество на живот, като по този начин допринасят за постигането на социална справедливост и сближаване и за борбата срещу социалното изключване и бедността,

19.  Призовава Комисията и Парламента да се възползват от възможността, предоставена от междинния преглед на многогодишната финансова рамка, за да използват по-добре Европейския социален фонд, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица и Програмата за заетост и социални иновации и да проверят дали децата са приоритет в планирането и прилагането на регионалната политика и политиката на сближаване, като се обръща особено внимание на задължението за постепенно премахване на големи институции за настаняване (в сила от 2014 г.), за да се укрепят осиновяването и приемните грижи, така че сираците и децата в неравностойно положение да могат действително да растат в семейство или в подобна на семейство среда; настоятелно призовава Комисията да създаде също така показатели за анализ на бедността сред децата;

20.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да обмислят дали стратегиите, свързани с храненето, като например разнообразяването на хранителните режими и обогатяването на храни, както и образованието относно храненето, общественото здраве и мерките за безопасност на храните, и накрая добавките, трябва да са насочени към определени групи от населението с цел да се предотвратят отрицателните последици от лошото хранене или недохранването за здравето на децата;

21.  Препоръчва националните бюджети на държавите членки да съдържат видими, прозрачни, ориентирани към широко участие и подотчетни разпоредби за бюджетните кредити и разходите за борба с детската бедност и да изпълняват задължението си за защита на децата, включително чрез увеличаване на държавните разходи за постигането на тези цели; призовава държавите членки да използват в най-голяма степен европейските структурни и инвестиционни фондове, по-специално Европейския социален фонд, с цел прилагане на трите стълба на препоръката за инвестициите в децата;

22.  Препоръчва държавите членки да разработят насоки, които да спомагат за участието на децата в процеса на изготвяне на политиките, като въведат механизми, които насърчават и осигуряват участието на децата във вземането на решения, които засягат живота им и които дават възможност и насърчават децата да изразяват информирани мнения, като се гарантира, че на тези мнения се отдава дължимото внимание и те намират отражение в основните решения, които ги засягат;

23.  Препоръчва Комисията и държавите членки да определят цели за намаляване на бедността и социалното изключване сред децата;

24.  Настоятелно призовава държавите членки при необходимост да въведат споразумения за сътрудничество с организации и институции, които насърчават образованието, културното или спортното обучение и интегрирането на децата и които се борят срещу бедността сред тях; препоръчва обаче държавите членки да гарантират надзора, качеството, устойчивостта и уместността на тази подкрепа, както и реалните резултати от нея;

25.  Призовава държавите членки да въведат специфично законодателство за защита и увеличаване на правата във връзка с майчинството и бащинството, включително чрез прилагането на ефективни инструменти за съвместяване на професионален и семеен живот, и за гарантиране на връщането на работа на жените след бременност и отпуск по майчинство, както и подкрепа за семействата с един родител; също така подчертава, че укрепването на законодателството относно отпуска по бащинство предоставя важен стимул за борба със свързаната с пола и със заплащането дискриминация на работното място; настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че неравното третиране и тормозът на служители не могат да бъдат оправдавани от работодателите чрез позоваване на причини, свързани с бременност, отглеждане на деца или свързани със семейството въпроси;

26.  Препоръчва на държавите членки да разработят проактивни, универсални и интегрирани социални политики, които да предотвратяват бедността и извеждането на деца от тяхната семейна среда; призовава държавите членки да гарантират, че институционализирането на деца и млади хора се използва само в краен случай, при изключителни обстоятелства, както и да използват средства от европейските структурни и инвестиционни фондове и Европейския фонд за стратегически инвестиции в подкрепа на прехода от институционални грижи към грижи, предлагани в семейството и общността;

27.  Препоръчва на държавите членки да преминават от институционални грижи в полза на стабилни системи за приемна грижа, които по-добре подготвят децата и младите хора за независим живот, постоянно обучение или работа;

28.  Препоръчва държавите членки да разработят и прилагат интегрирани системи за закрила на децата с цел защита на децата от насилие, злоупотреба, експлоатация и пренебрегване по такъв начин, че всички отговорни органи и елементи на системата да работят заедно във всички сектори и агенции, споделяйки отговорностите, за да се създаде защитна и приобщаваща среда за всички деца;

29.  Настоятелно призовава държавите членки да провеждат политики, които улесняват създаването и поддържането на достойни работни места, и да разработят системи за обучение, подобряване на квалификациите и удобствата, като дистанционна работа или гъвкаво работно време, улесняващи навлизането или връщането на пазара на труда на родителите след прекъсване на професионалната си дейност;

30.  Призовава институциите на ЕС, агенциите на ЕС, органите на държавите членки и други заинтересовани страни да създадат ясни роли, отговорности, редовен диалог и процедури за случаите, в които децата имат нужда от защита при трансгранични ситуации;

31.  Препоръчва държавите членки да гарантират достъп на всички деца до безплатно, приобщаващо и качествено обществено образование във всяка възраст, включително образование и грижи в ранна детска възраст, формално и неформално образование, да насърчават тяхното емоционално, социално, когнитивно и физическо развитие, да създадат подходящи съотношения учители – ученици и да насърчават социалното смесване в образованието с цел да се гарантират безопасността и благосъстоянието на децата, да се гарантира, че всички деца могат да се възползват от приобщаващо висококачествено образование и по този начин да се постигне максимално въздействие на образователните системи върху равните възможности и прекъсването на цикъла на бедността;

32.  Настоятелно призовава държавите членки да повишат качеството на предлаганите образователни услуги, като прилагат индивидуален подход и насърчават сътрудничеството между учители, социални работници и родители с цел предотвратяване на прекратяването на образованието на децата и младите хора;

33.  Призовава държавите членки да обърнат специално внимание на развитието на финансово приемливо и достъпно образование и грижи в ранна детска възраст, разглеждайки го като социална инвестиция за справяне с неравенството и предизвикателствата, пред които са изправени най-вече децата от семейства в неравностойно положение, и също така да повишават осведомеността на родителите относно ползите от активното участие в програмите за образование и грижи в ранна детска възраст;

34.  Призовава държавите членки да насърчават приобщаващото училищно образование, което следва да включва не само увеличаване на броя на специалните обучители, но и интегриране на децата със специални образователни потребности в редовните класове;

35.  Настоятелно призовава държавите членки да предоставят универсален и равен достъп до детски ясли и предучилищно образование на децата от всички социални групи;

36.  Призовава държавите членки да насърчават пълното ангажиране на всички деца в училище чрез предоставяне на безплатни и основни учебни материали, питателна храна в училище и необходимия училищен транспорт за деца, живеещи в бедност, или изложени на риск от бедност, да повишат ефективността на настоящите публични инвестиции в сектора и да противодействат по-ефективно на предаването на бедността между поколенията;

37.  Настоятелно призовава държавите членки да гарантират универсално, обществено, безплатно и качествено здравно обслужване по отношение на превенцията, програмите за имунизация и първичните грижи, достъп до диагностика, лечение и рехабилитация, да предоставят говорни и психологически терапии на деца, да гарантират правото на жените на сексуално и репродуктивно здраве, като се осигуряват здравни грижи за бебета, грижи за майката и домашни посещения в периода преди и след раждане, особено в случаите на преждевременно раждане, достъп до семейни лекари, медицински сестри, стоматолози, услуги по семейно консултиране, както и до здравни специалисти в областта на психическото здраве за всички деца и техните семейства; призовава държавите членки и Комисията да интегрират тези аспекти в национални стратегии и стратегии на ЕС за обществено здраве;

38.  Препоръчва държавите членки да предоставят необходимата подкрепа, за да се гарантира правото на култура, спорт и отдих, достъп до открити пространства и здравословна околна среда на всички деца, като се поставя акцент върху осигуряването на равен достъп и качество на децата, живеещи в бедност, децата, живеещи в отдалечени райони, децата с увреждания, децата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни, езикови и мигрантски малцинства, децата, които се движат в рамките на ЕС, независимо от тяхното гражданство, и изоставените деца; припомня правото на децата да играят, предвидено в Конвенцията на ООН за правата на детето;

39.  Подчертава необходимостта от по-добра защита от домашно насилие на децата, живеещи в бедност и социално изключване;

40.  Призовава държавите членки, и по-специално тези, при които социалните неравенства са по-големи, да укрепват социалните права и достъпа до услуги и социална закрила, които държавата трябва да гарантира, да увеличат броя на служителите и специалистите в областта на услуги, свързани със социалната сигурност, работещи за децата и техните семейства, и да увеличат медицинските, психологическите и социалните грижи за деца, като ги насочват към най-нуждаещите се, по-специално към децата, в съответствие с подхода за ранна интервенция;

41.  Препоръчва държавите членки да въведат механизми, които насърчават и осигуряват участието на децата при вземането на решения, които засягат живота им, както и да дават възможност и да насърчават децата да изразяват информирани мнения, като се гарантира, че на тези мнения се отдава дължимото внимание, и че те намират отражение в основните решения, които ги засягат;

42.  Признава ролята на гражданското общество — включително организациите за правата на децата и за борба с бедността — за осигуряването на съгласуваност на политиките на ЕС и призовава за засилване на гражданския диалог за предотвратяване и борба с бедността сред децата в държавите членки;

43.  Настоятелно призовава Комисията да превърне процента на преждевременно напускащите училище и борбата с бедността сред децата в изричен приоритет;

44.  Призовава държавите членки и Комисията активно да участват в борбата срещу трафика на деца във връзка с всички форми на експлоатация, включително труд, принудителен брак, незаконно осиновяване, незаконни дейности и сексуална експлоатация;

45.  Призовава Комисията и държавите членки да подкрепят функционирането на европейските и транснационалните мрежи за борба срещу детската и младежката бедност и изключване; предупреждава, че следва да се осигури специална подкрепа за включването на най-отдалечените региони и на регионите в неблагоприятно положение в тези мрежи и институции;

46.  Счита правото на безплатни и универсални системи за обучение, здравеопазване и социална сигурност за основни предпоставки за борбата срещу бедността, по‑специално сред децата; като има предвид тази цел, призовава Комисията и държавите членки, предвид на отслабването на обществените услуги, да въведат гаранция за детето, така че всяко дете в бедност да има достъп до безплатно здравеопазване, безплатно образование, безплатни детски грижи, приемливо жилище и подходящ хранителен режим като част от европейски интегриран план за борба с детската бедност, в това число гаранцията за детето и програмите, които предлагат подкрепа и възможности за родителите да излязат от положение на социално изключване и да се интегрират на пазара на труда;

47.  Призовава държавите членки да подкрепят чрез своите общини местните центрове за подпомагане на децата и техните семейства, по-специално в общностите и/или районите, засегнати в най-голяма степен от проблема с детската бедност, които предоставят не просто правна помощ и/или консултации, съвети за родителите и училищна подкрепа, но и наред с другото, обучение и насоки за здравословен начин на живот и за безопасно използване на интернет;

48.  Препоръчва Комисията и държавите членки да разработят статистически методи, които интегрират комплексни показатели, разбити по възраст, пол и специфични групи в неравностойно положение, за измерване на бедността, социалното изключване, неравенството, дискриминацията и благосъстоянието на детето (доходи на родителите, достъп до висококачествени обществени услуги, участие в социални и културни дейности, достъп до адекватни формални и неформални образователни услуги, изложеност на физически рискове, безопасност, стабилна семейна среда и равнище на удовлетвореност от живота), за да служат за основа за развитието на основана на факти политика и да вземат предвид ограниченията на относителните измервания на бедността и работата на Програмата на ООН за развитие, УНИЦЕФ и ОИСР, както и подгрупата на показателите на Комитета за социална закрила, като бъде надхвърлен показателят AROPE; приканва Комисията и държавите членки да разработят планове за реагиране въз основа на всеобхватен подход и да се възползват пълноценно от данните, събрани по различни инициативи, като например анализа на лишенията на децата (MODA), разработен от УНИЦЕФ; подчертава, че следва да бъдат разработени допълнителни показатели за подобряване на оценяването на качеството на услугите, резултатите и достъпа до услуги, например по отношение на социално-икономическия статус и произхода на родителите (мигранти или малцинства), пол, увреждане и географски аспекти;

49.  Приканва Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите да изготвят становища относно инвестирането в децата;

50.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите членки.

(1) Приети текстове, P8_TA(2014)0070. (2) Приети текстове, P7_TA(2013)0328. (3) Приети текстове, P7_TA(2013)0266. (4) ОВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 57. (5) ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 77. (6) ОВ C 199E, 7.7.2012 г., стр. 25. (7) ОВ C 70 E, 8.3.2012 г., стр. 8. (8) ОВ C 9 E, 15.1.2010 г., стр. 11. (9) ОВ C 41 E, 19.2.2009 г., стр. 24. (10) Обобщаващ доклад на Европейската мрежа на независимите експерти в областта на социалното приобщаване, озаглавен „Инвестициите в децата: изход от порочния кръг на неравностойното положение — Проучване на националните политики“, Брюксел, 2014 г. (11) „Спасете децата“, „Детската бедност и социалното изключване в Европа“, Брюксел, 2014 г., стр. 5. (12) „Спасете децата“, „Детската бедност и социалното изключване в Европа“, Брюксел, 2014 г., стр. 5. (13) УНИЦЕФ, Служба за научни изследвания (2014 г.), „Деца на рецесията: Въздействието на икономическата криза върху благосъстоянието на децата в богатите страни“, доклад на UNICEF Innocenti 12, Служба за научни изследвания, Флоренция, стр. 2. (14) „Детската бедност и социалното изключване в Европа“, Брюксел, 2014 г., стр. 14. (15) Доклад на Комисията, озаглавен „Тематично проучване на мерките в областта на политиката за намаляване на детската бедност“, 2008 г., стр. 9. (16) EU-SILC (2013 г.) — Статистически данни на Европейския съюз за доходите и условията на живот. (17) Drivers, 2014 г., „Универсални и качествени програми за децата от ранна възраст, които отговарят на нуждите и насърчават по-добри и по-равнопоставени резултати в детството и в живота по-нататък“. (18) По данни на изследване на Eurofound.