Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2014/2247(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0314/2015

Внесени текстове :

A8-0314/2015

Разисквания :

PV 23/11/2015 - 16
CRE 23/11/2015 - 16

Гласувания :

PV 24/11/2015 - 5.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0402

Приети текстове
PDF 598kWORD 159k
Вторник, 24 ноември 2015 г. - Страсбург
Политиката на сближаване и маргинализираните общности
P8_TA(2015)0402A8-0314/2015

Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2015 г. относно политиката на сближаване и маргинализираните общности (2014/2247(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 151, 153, 162, 174 и 176 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Хартата за основните права на ЕС,

—  като взе предвид европейските конвенции за защита на правата на човека и основните свободи и по-специално Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и свързаната с нея съдебна практика на Европейския съд по правата на човека, Европейската социална харта и свързаните с нея препоръки на Европейския комитет за социални права, както и Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства,

—  като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население,

—  като взе предвид Конвенцията на МОТ относно туземните и племенните народи в независимите страни,

—  като взе предвид директивите на ЕС за борба с дискриминацията, член 14 от Европейската конвенция за правата на човека и Протокол №12 към тази конвенция,

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации от 5 януари 2011 г. за правата на хората с увреждания,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(1) (наричан по-нататък „Регламент за общоприложимите разпоредби“ (РОР)),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 437/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие по отношение на допустимите интервенции в сектора на жилищното строителство в полза на маргинализирани общности(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета(4),

—  като взе Регламент (ЕС) № 1381/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за създаване на програма „Права, равенство и гражданство“ за периода 2020—2020 година(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 223/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. относно Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица(6),

—  като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) № 240/2014 на Комисията от 7 януари 2014 г. относно Eвропейски кодекс на поведение за партньорство в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно 7-ия и 8-ия доклад на Европейската комисия за напредъка в политиката на сближаване на ЕС и стратегическия доклад за 2013 г. относно изпълнението на програмата за периода 2007—2013 г.(8),

—  като взе предвид Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно напредъка при прилагането на националните стратегии за интеграция на ромското население(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно общинските жилища в Европейския съюз(10),

—  като взе предвид резолюцията си от 9 март 2011 г. относно стратегията на ЕС за интеграция на ромите(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно приноса на политиката на сближаване към постигането на целите от Лисабон и на целите на стратегията „ЕС 2020“(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2009 г. относно социалното положение на ромите и подобряването на техния достъп до пазара на труда в ЕС(13),

—  като взе предвид Шестия доклад на Комисията за икономическото, социалното и териториалното сближаване от 23 юли 2014 г., озаглавен „Инвестиции за работни места и икономически растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Съюза“,

—  като взе предвид тематичния фиш с насоки на Комисията от 27 февруари 2014 г. относно ромите и маргинализираните общности (тематична цел 9 – Социално приобщаване и бедност),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 април 2014 г., озаглавено „Доклад относно изпълнението на рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите“ (COM(2014)0209),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 май 2012 г., озаглавено „Национални стратегии за интегриране на ромите: първа стъпка в прилагането на Рамката на ЕС“ (COM(2012)0226),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 декември 2010 г., озаглавено „Стратегия на Европейския съюз за региона на река Дунав“ (COM(2010)0715),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 декември 2010 г., озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 9 декември 2013 г. относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки(14),

—  като взе предвид „Насоки относно използването на европейски структурни и инвестиционни фондове в противодействието на сегрегацията в образованието и пространствената сегрегация (проект)“ на Комисията от 1 юли 2015 г.;

—  като взе предвид въпроса с искане за писмен отговор до Комисията от 24 февруари 2015 г. относно финансирането на маргинализираните общности (E‑002782/2015),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите относно „Стратегии за интегриране на ромите“(15),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по заетост и социални въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0314/2015),

А.  като има предвид, че политиката на сближаване е насочена към засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, намаляване на социалното неравенство, в това число намаляване и премахване на бедността и социалното изключване, което означава предотвратяване на сегрегацията и насърчаване на равен достъп и възможности за всички граждани, включително за най-маргинализираните общности, както и за групи и лица от всички възрасти, изправени пред бедност и социално изключване и лишени от достъп до системи на образование, заетост, жилищно настаняване и здравни грижи;

Б.  като има предвид, че политиката на сближаване, формулирана в Единния европейски акт от 1986 г. има за цел намаляването на неравенството между различните региони и на изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони; като има предвид, че Договорът за функционирането на Европейския съюз добавя още един аспект към сближаването, като посочва „икономическото, социалното и териториалното сближаване“;

В.  като има предвид, че целта на социалното включване изисква европейска роля в политиките за включване на маргинализирани общности и изисква държавите членки да използват компетентностите си в тази област, за да предприемат действия за подкрепа и действия съгласно транснационални и национални програми за сътрудничество;

Г.  като има предвид, че възможностите за финансиране за маргинализираните общности бяха въведени в рамките на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) през 2010 г.; като има предвид, че законодателната рамка за политиката на сближаване за периода 2014-2020 г. предлага един стратегически подход;

Д.  като има предвид, че в Регламент (ЕС) № 1304/2013 се посочва, че ЕСФ е в полза на хората, включително лицата в неравностойно положение като трайно безработните, хората с увреждания, мигрантите, етническите малцинства, маргинализираните общности, както и хората от всички възрастови групи, изправени пред бедност и социална изолация;

Е.  като има предвид, че през програмния период 2014-2020 г. най-малко 23.1% от бюджета за политиката на сближаване ще бъде разпределен за инвестиции в рамките на ЕСФ; като има предвид, че ЕФРД и ЕСФ играят специфична и значима роля, като най-малко 20% от цялостните ресурси на ЕСФ са предназначени във всяка държава членка за конкретната цел за насърчаване на социалното приобщаване и борбата с бедността и всички форми на дискриминация, като по този начин представлява решаващ инструмент в насърчаването на по-пълноценно приобщаване на маргинализираните общности;

Ж.  като има предвид, че Регламент (ЕС) № 1303/2013 определя редица предварителни условия, свързани с недискриминация, пол и увреждане, които трябва да бъдат спазени(16);

З.  като има предвид, че шестият доклад на Комисията относно икономическо, социално и териториално сближаване показва, че икономическата криза е довела до увеличаване на бедността и социалното изключване;

И.  като има предвид, че икономическата криза и последвалите бюджетни съкращения и мерки на строги икономии, доведоха до многобройни проблеми, които често водят до сериозни бюджетни трудности за общините, до липса на варианти при работата с маргинализираните групи и търсенето на начини за подобряване на тяхната интеграция и предотвратяване на сегрегацията, тъй като подобни политики биват зависими главно, а понякога и единствено, от финансирането по линията на европейските структурни и инвестиционни фондове;

Й.  като има предвид, че последиците от икономическата криза и съкращенията в областта на обществените услуги утежниха положението на жените в маргинализираните общности;

К.  като има предвид, че жените в маргинализираните общности страдат от по-интензивна множествена дискриминация и при тях се наблюдава много по-нисък процент на заетост в сравнение с мъжете в тези общности и с други жени;

Л.  като има предвид, че редица публични и частни субекти на различни равнища и сектори, включително представители на гражданското общество, участват и често играят важна роля в прилагането на политиките за приобщаване, което изисква един последователен и добре координиран подход;

М.  като има предвид, че понастоящем не съществува определение за маргинализирана общност на равнище ЕС; като има предвид, че разбирането на доклада започва с разбирането маргинализацията въз основа на някои елементи и характеристики на маргинализираните групи, които отчитат тяхната специфична ситуация и нужди, като например условия на живот и труд, ограничения достъп до системите за образование и здравни грижи, ранно напускане на училище, заедно със структурно и системно изключване, като има за цел гарантирането на ефективното им социално-икономическо приобщаване;

Н.  като има предвид, че Комисията не дава определение за маргинализирани общности, като оставя на държавите членки отговорността да решат това въз основа на своите национални показатели; въпреки това отбелязва,че маргинализацията може да бъде определена, като се използва набор от относими показатели, като например социално изключване, висока дълготрайна безработица, ниско равнище на образование, (изключително) лоши жилищни условия, високо равнище на дискриминация и прекомерна изложеност на рискове за здравето и/или липса на достъп до здравеопазване, т.е. онези групи от населението, които се считат за най-уязвими и най-нуждаещи се от помощ;

О.  като има предвид, че маргинализацията е социално явление, при което отделни лица или общности биват социално изключвани, систематично възпрепятствани да участват в социалните и политическите процеси, които са от съществено значение за интеграцията им в обществото, или лишавани от достъп до тези процеси; като има предвид, че понятието „маргинализирани общности“ се отнася до различни групи и индивиди, като например малцинства, ромско население, хора с увреждания, хора, които живеят под прага на бедността или са в риск от изпадане в бедност, мигранти, бежанци и социално изключени групи в обществото; като има предвид, че расизмът, патриархалните отношения, хомофобията, икономически неравностойното положение и други дискриминационни фактори допринасят за създаването на слоеве на неравенство и динамика на отнемане на правата на жените в маргинализираните общности;

П.  като има предвид, че общите характеристики, които споделят маргинализираните общности, включват общности, обособени около дадено място, като например маргинализираните общности, живеещи в селски райони и необлагодетелствани райони; общности по интереси, като бежанци и лица, търсещи убежище и етнически и езикови малцинства; хора с увреждания, възрастни хора, бездомни хора, както и автохтонни населения; като има предвид, че различните видове маргинализирани общности споделят общи трудности и всички страдат от множествени форми на стигматизация и дискриминация;

Р.  като има предвид, че в Европа съществуват голям брой маргинализирани групи; като има предвид, че ромите – понятие, което бива тълкувано по различен начин в различните части на Европа – представляват най-голямото етническо малцинство в Европа и една от най-маргинализираните общности;

С.  като има предвид, че политиката на сближаване следва да бъде насочена към маргинализираните общности в тяхното разнообразие, вземайки под внимание специфичните им нужди; като има предвид, че приобщаването на маргинализираните общности във финансирането изисква да се положат усилия на всички равнища, което да включва дългосрочен интегриран и последователен подход, трайни решения, овластяване, изграждане на опит и капацитет, включително по отношение на жените и момичетата от маргиализираните общности, преход от институционални грижи към система за грижи, която да се основава на общността, към за да се сложи край на сегрегацията и да се постигне нормализиране;

Т.  като има предвид, че стратегиите на европейската политика на сближаване за овластяване на жените в маргинализираните общности трябва да отчитат положението на възрастните жени, жените с увреждания, жените, полагащи грижи, и жените с проблеми, свързани с психичното здраве;

У.  като има предвид, че проекти, основани на изкуство и култура, насърчаващи междукултурния обмен, овластяване на участниците, развитие на творчески и социални умения и активно участие в живота на местната общност са сред най-ефективните инструменти за предриемане на действия в областта на социалното включване и интеграцията;

Ф.  като има предвид, че образованието, както формално, така и неформално, е от основно значение за преодоляване на маргинализацията и множествената дискриминация по отношение на създаването на диалог, откритост и разбирателство между общностите и по отношение на овластяването на маргинализираните общности; като има предвид, че не бива да се забравя равенството между половете в областта на образованието, както и неговата роля за овластяването на жените и момичетата в маргинализираните общности;

Общи принципи

1.  Посочва спешната нужда от третиране на проблема с маргинализираните общности; подчертава важната роля на политиката на сближаване с оглед подпомагането на тяхното икономическо, социално и териториално приобщаване;

2.  Припомня, че маргинализираните общности бяха включени като акцент в политиката на сближаване поради нарастващото безпокойство по отношение на социалната изолация и ангажираността спрямо нейното преодоляване, като това включва и безпокойство по отношение на положението на ромите и отдавнашните искания за подобряване на условията им на живот;

3.  Призовава Европейската комисия да публикува насоки относно определението за маргинализирани общности, което да посочва конкретно набор от атрибути и характеристики на маргинализираните групи, като се вземе под внимание на специфичното положение, предизвикателствата и нуждите на всяка потенциална целева група с цел насърчаване на тяхното социално-икономическо приобщаване и включване на представители на тези общности; подчертава, че подобни насоки биха увеличили допълнително ефективността на политиката по сближаване в засилването на икономическото, социално и териториално сближаване в целия Европейски съюз;

4.  Приветства факта, че законодателната рамка за политиката на сближаване за периода 2014—2020 г. въведе нови елементи, които консолидират първоначалния подход чрез разширяване на възможностите за финансиране и въвеждането на механизми, за да се гарантира, че подкрепата за маргинализираните общности е в съответствие с европейските ценности и цели и взема предвид необходимостта от включване на тези групи в целия процес;

5.  Призовава Комисията да предостави подробна информация относно степента на усвояване на финансирането за маргинализирани общности; изисква да се извърши анализ, който да даде възможност да бъдат направени съответните заключения, както и да бъдат идентифицирани пречките, които възпрепятстват по-нататъшното усвояване или най-добрите възможни резултати;

6.  Призовава Комисията да наблюдава ефективното използване на Европейския кодекс на поведение с оглед на принципа на партньорство и участието на гражданското общество; напомня, че хоризонталните принципи в Регламента за общоприложимите разпоредби – които въплъщават основните права, като например насърчаването на равни възможности, предотвратяването на дискриминация и насърчаването на устойчиво развитие – трябва да бъдат приложени при подготвяне и прилагане на програми в рамките на европейски структурни и инвестиционни фондове; припомня, че всички действия на държавите членки, които се финансират от политиката на сближаване на ЕС, следва да спазват принципите на основните права и никога и по никакъв начин не бива да допринасят за сегрегация;

7.  Подчертава, че принципите на равните възможности и недискриминацията са заложени в правилата за финансиране на европейските структурни и инвестиционни фондове, с оглед изкореняването на системните причини за неравенство, било то икономическо, социално, или основано на пол, а също и по отношение на достъпа до култура и образование; подчертава, че разбирането и повишаването на осведомеността по въпросите на системната ксенофобия и расизъм следва да бъде в центъра на вниманието при анализа на причините за социалното изключване;

8.  Припомня, че равенството между жените и мъжете е основополагащ принцип, който се прилага хоризонтално към политиката на сближаване; изразява съжалението си по отношение на множествената дискриминация пред която са изправени по специално жените, миграните и лицата с увреждания в рамките на маргинализираните общности;

9.  Подчертава, че прилагането на политиката на сближаване трябва да се заеме с ключовото предизвикателство бедност и социално изключване на млади хора и деца, възрастни и хора с увреждания, включително прехода от грижа, базирана на институции, към грижа и услуги, базирани на общността; настоятелно призовава държавите членки да предприемат подходящи действия и мерки за разработване и прилагане на стратегии в тази насока, като се прилага интегрираният подход;

10.  Посочва, че при развитието на политики, насочени към конкретни целеви аудитории, при следване на експлицитния, но не и изключващ принцип, трябва да бъдат положени грижи да не се изключват други групи в сходни социално-икономически условия, за да бъде избегнато задействането на защитни реакции; подчертава, че този принцип е само първа стъпка в признаването на нуждата да се обърне внимание на някои от най-уязвимите и маргинализирани общности и лица;

11.  Подчертава, че следва да бъдат изградени отчетни, прозрачни и демократични структури за борба с корупцията и злоупотребите със средства, които да гарантират приобщаването на маргинализираните общности;

12.  Счита, че достъпът до обществени услуги е една от основните цели при работата по приобщаването на маргинализираните групи; призовава държавите членки да подобрят предоставянето на специални здравни информационни материали и разработването на стратегии за превенция на заболяванията, както и на общностни здравни инициативи в маргинализираните общности; призовава за създаването на специализирани структури, като например звена за консултиране относно теми, свързани с достъпа до здравеопазване, трудов пазар и образование; призовава за предприемането на действие за промяна на подхода в публичните администрации, като акцентът бъде преместен от модела удовлетворяване на предявени искания към този на окуражаващото обслужване;

13.  Призовава за по-добра координация и създаването на по-тесни връзки между националните стратегии за приобщаване на маргинализираните общности, включително националните стратегии за интеграция на ромите, националните стратегии за намаляване на бедността, стратегии за приобщаване на други маргинализирани или необлагодетелствани групи, както и стратегии за равенство между половете с политиката на сближаване;

14.  Призовава държавите членки и Комисията да разглеждат децата като приоритет при прилагането на рамката на ЕС за национални стратегии за ромите и отново подчертава важността на това да се насърчава равният достъп на децата до жилищно настаняване, здравеопазване, образование и достойни условия на живот;

15.  Призовава държавите членки и местните органи да насърчат използването на финансиране от ЕСФ, за да подкрепят самостоятелно учене и проекти за обучение през целия живот , както и проекти, основани на култура, за да се постигнат целите на инвестиране в нови умения за иновации и борба срещу безработицата, бедността и социалното изключване;

16.  Припомня — като се имат предвид нарастващите регионални различия, демографските предизвикателства и положението, пред което са изправени многобройни млади хора, които са напуснали или понастоящем планират да напуснат своята страна на произход — че в бюджетния цикъл 2014—2020 г. се предоставя по-малко финансиране за политиката на сближаване; счита, че политиката на сближаване все още притежава потенциал да допринася добавена стойност към работата, която вече се извършва в държавите членки, както и че — чрез насочване на усилията към подобряването на възможностите за работа, участието в обществото и инвестирането в придобиването на умения, по‑специално в регионите, които имат най-голяма нужда от това — политиката на сближаване наред с други ползи ще доведе до по-висока степен на социално приобщаване и до намаляване на бедността, като допуска подходяща гъвкавост, за да могат държавите членки да предлагат персонализирана подкрепа в съответствие с потребностите на местно равнище и за да се гарантира, че финансирането се използва в районите, в които безработицата е най-висока и то е най-необходимо;

17.  Призовава Комисията да гарантира, че държавите членки се съобразават с тези принципи по време на изпълнението на оперативните програми; приканва Комисията да включи анализа си в своето докладване, включително относно национални стратегии за интегриране на ромите;

18.  Подчертава, че съкращенията на бюджета за обществените услуги в някои държави членки по време на кризата доведоха до увеличаване на безработицата, до липса на социална сигурност, до трудна ситуация в жилищното настаняване и проблеми в областта на здравеопазването; призовава държавите членки да използват по-ефективно подкрепата от ЕСФ за подобряването на качеството и равния достъп до обществени услуги за маргинализираните общности и за борбата срещу всички форми на дискриминация;

19.  Призовава за отчитане на измерението на правата на човека при изготвянето на действия, подкрепяни от кохезионните фондове, и подчертава, че културните, икономическите и социалните права следва да бъдат интегрирани в политиките, насочени към признаване на жените от маргинализираните общности като пълноправни активни граждани, и че расизмът, бил той явен или прикрит, следва да бъде изрично разглеждан при всяко разработване на дейности и политики;

Изготвяне на програмите

20.  Подчертава, че принципът на партньорство трябва да води до включване на всички равнища и е необходимо да бъде прилаган от държавите членки като задължение, а не само про форма; подчертава значението на прилагането на кодекса на добро поведение по отношение на партньорството, за да се гарантира равно участие и представителство на партньорите, като в случая следва да се обърне особено внимание на включването на маргинализираните общности, за да се вземат предвид особеното им положение и потенциалните предизвикателства, пред които са изправени при значителния им принос към партньорствата; изразява загриженост по отношение незадоволителната степен на съответствие със задължителното включване на партньорите, съгласно съответните принципи, установени в РОР и в Европейския кодекс на поведение за партньорство; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират участието на партньорите, включително на най-заинтересованите сред тях, както и да прилагат система от стимули и обмяна на най-добри практики, включващи специфична подкрепа за онези управителни органи и бенефициенти, които са се отличили с особено добри резултати в областта;

21.  Изразява съжалението си, че Комисията е приела споразумения за партньорства, които не включват в достатъчна степен маргинализираните общности; призовава Комисията да предприеме мерки за улесняване приобщаването на маргинализираните общности в подготовката, изпълнението и оценката на проектите, като инструмент за овластяване на съответните общности; предлага представянето препоръки в контекста на Европейския семестър като подходящ начин за насърчаване на дейности, които да бъдат предприети от държавите членки;

22.  Призовава държавите членки да предприемат действия по специфичните за всяка държава членка препоръки относно социалното приобщаване на маргинализираните общности, а Комисията да ги проследи внимателно;

23.  Приветства факта, че някои държави членки, включително онези, които получават препоръки, избират социално-икономическата интеграция на маргинализираните общности като инвестиционен приоритет в своите оперативни програми; предупреждава обаче, че това трябва също така да бъдат интегрирано в области на политиката като образование или заетост;

24.  Призовава държавите членки да използват средствата в пълна степен; изтъква нуждата от това да се обърне специално внимание на мерките за финансиране, които отиват отвъд целевата дейност в тематичната цел на социалното сближаване, в борбата с бедността и дискриминацията, като се предпочете един по-интегриран и систематичен подход;

25.  Счита, че многостепенното управление и координация играят важна роля; подчертава, че участието на местните органи на властта и местните заинтересовани страни е от съществено значение за достигане до целевите групи и изисква възможно най-високата степен на териториална близост;

Изпълнение на програмите

26.  Изтъква значението на интегрирания подход; счита, че средствата следва да се използват по по-интегриран начин, включително чрез финансирани по няколко фонда програми, водено от общностите местно развитие, интегрирани териториални инвестиции и кръстосано финансиране, както е посочено в член 98, параграф 2 от Регламента за общоприложимите разпоредби, както и чрез постигане на синергии с други европейски и национални финансови инструменти; призовава администрациите и съответните органи да търсят активно сътрудничество на всички равнища, включително през граница;

27.  Отбелязва, че понастоящем кръстосаното финансиране се използва по ограничен начин, което до известна степен е причинено от сложните правила, описани в член 98, параграф 2 от РОР; счита, че повишаването на гъвкавостта на правилата за кръстосано финансиране, по-специално във връзка с маргинализираните общности, може да увеличи ефективността на проектите и да донесе значима добавена стойност за тяхното въздействие; призовава следователно Комисията да изготви анализ на прилагането и на нивото на използване на кръстосано финансиране;

28.  Отбелязва, че маргинализираните общности често живеят в по-малко благоприятните райони на градовете; подчертава значението на същинското прилагане на програмите за обновяване и възстановяване на градските райони за бедните квартали, съчетаващи интегрирани и ориентирани към местните условия подходи и партньорства и третиращи както икономическите, така и социалните и териториалните предизвикателства и подобряващи градската среда, с акцент върху повишаване на свързаността с оглед да се предостави по-добър достъп на тези общности ; счита, че бъдещата Програма на ЕС за градовете следва да даде адекватни решения на основните предизвикателства и потребности, свързани с маргинализираните общности в градските райони, за да предотврати възникването на гета и успешно да се противодейства на сегрегацията, бедността и социалното изключване;

29.  Обръща внимание на конкретните потребности, пред които се изправят маргинализираните общности, живеещи в селските, планинските и изолираните райони, включително предизвикателства, отнасящи се до свързаност, мобилност и достъп до услуги, но също и по отношение на културните и социалните възможности; подчертава значението на по-доброто свързване на регионите; също отбелязва, че хората в трансграничните райони са често обект на маргинализация поради географското си положение и този факт следва да бъде по-добре отчетен при формулирането на политиката на сближаване, по-специално съгласно що се отнася до целта за европейско териториално сътрудничество;

30.  Подчертава необходимостта от изграждане на капацитет на заинтересованите страни, включително публичните услуги, администрациите и организациите на гражданското общество, с цел да предоставят правомощия на общностите, в частност като им разрешат да вземат по-голямо участие в изготвянето на политики; призовава за използването на целенасочена техническа помощ и финансиране в тази посока;

31.  Призовава Комисията да предложи необходимата техническа подкрепа за подобряване на административния капацитет на органите, участващи в администрирането на структурните фондове, и призовава държавите членки да предоставят консултантска и административна подкрепа, напр. посредством организиране на обучения и предоставяне на помощ и разяснения при подаването на молби за подпомагане, така че да се улесни достъпът на маргинализираните общности, като напр. ромите, до информация относно европейските и националните програми за финансиране в подкрепа на предприемачеството и заетостта и подаването на съответните заявления;

32.  Подчертава, че социалните партньори трябва да имат достъп до техническа помощ, за да могат не само да засилят своя капацитет, но и да гарантират своята координация и представителството си във временните комисии, които определят и прилагат оперативните програми;

33.  Изтъква, че в партньорство с представители на маргинализираните общности и след като е дала насоки относно определението за маргинализирани групи, Комисията следва да създаде специална експертна група за консултации, както и да насърчава подходящо обучение за административните служители, с оглед предоставянето на специфични познания относно трудностите, срещани от маргинализираните групи, както и борба с дискриминационните практики, с цел благоприятстване приобщаването посредством конструктивен и ефективен диалог и прилагане и наблюдение на финансираните от ЕС проекти за маргинализираните групи по един интегриран и ефективен начин с оглед максималното им въздействие;

34.  Счита, че е от съществено значение органите по въпросите на равенството, женските организации и жените от маргинализирани общности да бъдат включени в процеса на вземане на решения относно разпределението, използването, усвояването и мониторинга на средствата на всички равнища – от местните и регионалните органи в държавите членки до равнище ЕС, и счита, че мониторингът и оценката на изпълняваните програми следва да се разглеждат като ключов процес в повишаването на участието на жените от маргинализирани общности;

35.  Отбелязва подхода, при който всички стратегически и оперативни мерки на политики, включително достатъчният административен или институционален капацитет, да бъдат изпълнени преди осъществяването на инвестициите; насърчава Комисията да следи внимателно изпълнението на тези условия и да гарантира, че се вземат допълнителни мерки от страна на съответните държави членки, по-специално в областта на насърчаването на социалното приобщаване и борба с бедността и дискриминацията;

Наблюдение и препоръки

36.  Подчертава, че финансираните от ЕС проекти трябва да имат дългосрочна перспектива, за да бъдат ефективни, и че средствата трябва да са в подкрепа на инвестициите за действителните потребности на бенефициентите чрез механизми, които да гарантират достигането им до целевите групи и и да противодействат на изолацията и маргинализацията; призовава за механизми за качествена оценка и наблюдение; призовава Комисията да въведе проактивни и основани на участието механизми на мониторинг и наблюдение на действията на държавите членки в процесите на планиране и оценка на средствата, използвани за маргинализираните общности;

37.  Подчертава, че изключването от жилищно настаняване, бездомничеството, изключването от образованието и безработицата са основни елементи на маргинализацията; затова подчертава значението на интегрираните намеси във връзка със жилищното настаняване, образованието и заетостта, в полза на маргинализираните общности;

38.  Припомня — като се има предвид, че неотдавнашната икономическа и финансова криза засегна най-тежко маргинализираните групи, които са изложени на най‑голям риск от загуба на работните си места при смущения на пазара на труда — че образованието и заетостта са най-добрият начин за излизане от бедността, както и че интегрирането на маргинализираните общности в обществото и на пазара на труда следва да бъде приоритет; отбелязва със загриженост, че членовете на маргинализираните общности редовно биват изключвани от обществото и страдат от дискриминация и поради това се сблъскват с пречки при достъпа до висококачествено образование, заетост, здравеопазване, превоз, информация и услуги като цяло, а това представлява комплексен проблем, който трябва да бъде решен по подходящ начин чрез допълващо се използване и ефективно съчетаване на на европейските структурни и инвестиционни фондове и национални ресурси; в съответствие с това подчертава необходимостта да бъдат положени специални усилия по отношение на съществуващите програми на ЕС, като например Инициативата за младежка заетост, Еразъм+ и „Творческа Европа“, за да се достигне до членовете на маргинализираните общности, което да бъде придружено от редовно наблюдение доколко успешно е това достигане, за да бъде прекъснат кръгът на бедността и маргинализацията и да бъдат повишени професионалните умения и квалификациите на хората;

39.  Призовава за използване на средствата по такъв начин, че да се подобряват условията на живот и да се улесни достъпът на жените в маргинализираните общности до висококачествено, солидно образование, жилищно настаняване, здравеопазване, заетост, детски грижи, социални услуги, услуги за подкрепа на жертвите и до правната система;

40.  Подчертава, че представителите на маргинализирани общности трябва да са активно ангажирани и да им бъде дадена възможност да участват като пълноправни членове в наблюдението на договореностите; отбелязва, че значителен опит може да бъде натрупан на местно, регионално, национално и наднационално равнище; подчертава необходимостта от разпространяване и използване на най-добрите практики; призовава Комисията и държавите членки да анализират всички съществуващи най-добри практики, включително новаторските практики, свързани с приобщаване на маргинализираните групи и лица в обществото, и да започне дейности за работа в мрежа, включително сред социалните работници и работещите с младежта и общностите, както и сред учените и изследователите; подчертава необходимостта от мрежова платформа на равнище ЕС, улесняваща обмена на най-добри практики и съвместното решаване на проблеми, която също може да служи като средство за електронно обучение за изграждане на капаците;

41.  Приканва Комисията да включи политиката на сближаване и маргинализираните общности като теми в годишния си структурен диалог с гражданското общество и организации, представляващи партньори, като гарантира участието на представителите на маргинализираните общности и улеснява дебата, основаващ се на качествен и количествен анализ;

42.  Изтъква, че осведомеността относно структурното и системното приобщаване не е само призив към обществото като цяло, но е от съществено значение за работата на вземащите решения лица и за заинтересованите страни на всички административни равнища и други ангажирани публични органи; призовава всички обществени заинтересовани страни и обучаващи институти да извършват изчерпателен анализ на причините за дискриминацията и маргинализацията и да повишават осведомеността по отношение на факта, че ксенофобията и расизмът, както и всички видове маргинализация, водещи до системно социално изключване, включително антиромските настроения, трябва да бъдат премахнати; призовава Комисията за стриктно прилагане и наблюдение на законодателството на ЕС в областта на дискриминацията; призовава публичните служби по заетостта да предоставят висококачествени, основаващи се на потребностите персонализирани услуги;

43.  Подчертава необходимостта от двоен подход към подпомагането и интегрирането на маргинализираните групи, което следва да се извършва непосредствено със засегнатите чрез предоставяне на образование, включително образователни институции, обучение, професионални консултации и възможности за работа, и с местните общности и органи с цел да се подобри и/или да се промени общественото възприятие чрез повишаване на осведомеността за последиците от предразсъдъците, чрез подобряване на обществените услуги и приспособяване на социалните системи;

44.  Подчертава, че образованието е основно право, залегнало в Договора за Европейския съюз; подчертава, че осигуряването на равен достъп до висококачествено образование за всички членове на обществото представлява ключ към прекъсването на цикъла на социалното изключване; счита, че формалното, неформалното или самостоятелното обучение, характеризиращо се с обучение в многообразието, е първата стъпка към действително политическо, икономическо и социално приобщаване на маргинализираните общности; посочва необходимостта да се изпълнят програми, проекти и да се подкрепят дейности за маргинализираните общности, с оглед предоставянето на предучилищно обучение, утвърждаване на необходимостта от официално образование, като същевременно се предоставят възможности за други форми на образование, както и за обучение през целия живот, по-специално областите на професионалните умения и ИКТ, както и да се подобри достъпът до медиите, също с цел овластяване на жените и момичетата в маргинализираните общности;

45.  Призовава държавите членки и регионалните и местните органи да насърчат използването на ЕФРР, за да подкрепят малките и средни предприятия и социалните предприятия, които включват маргинализираните общности и са в тяхна полза; посочва необходимостта от подкрепа за дейностите за маргинализираните общности, за да се предостави помощ и да се създадат условия за микропредприемачеството, като по този начин се съхранят различните форми на стопанска дейност;

46.  Посочва, че много сектори ще претърпят значителна трансформация в близко бъдеще, отчасти поради по-широкото използване на онлайн инструменти и решения; посочва, че това ще окаже натиск върху ниско квалифицираната и средно квалифицираната работна ръка, който ще има особено въздействие върху членовете на маргинализираните общности, тъй като понастоящем именно те обикновено намират работа в тези сектори; подчертава значението на достъпни и финансово приемливи обучение и услуги за всички в областта и секторите на новите технологии с особено внимание към възможностите в цифровия сектор и зелената икономика, по-специално за хората в най-неравностойно положение; отбелязва значението на микропредприятията и малките предприятия за запазването на работните места в селските райони и съответно призовава за по‑силен акцент върху осигуряването на достъп до финансиране за тези предприятия;

47.  Изтъква значението на овластяването на жените в маргинализираните общности чрез поощряване на жените предприемачи и участието на жените в тези общности;

48.  Подчертава важната роля, която могат да изиграят социалното предприемачество, кооперативите, взаимоспомагателните дружества и алтернативните предприятия за овластяването на жените в маргинализираните общности; препоръчва кохезионните фондове, по-специално Европейският социален фонд, да подкрепят инвестициите в тази област при силно застъпване на принципа на равенството между половете;

49.  Приканва Комисията да анализира ограниченията на настоящото разпределение за определяне на подкрепата от фондовете на политиката на сближаване, основани на БВП, като използва по-пълноценно наличните показатели – като например данните от докладите на Евростат за доходите и условията на живот (ЕU-SILC) – в които са в състояние да идентифицират нишите на бедност и социална уязвимост на територията на Съюза с цел по-добро насочване на подкрепата на ЕС за маргинализираните общности;

50.  Подчертава, че в рамките на политическите дебати на ЕС, маргинализираните общности са често тенденциозно експлоатирана тема с политическа цел, както и че е необходим подробен анализ на структурното изключване както в споразуменията за партньорство, така и в съответните оперативни програми; призовава Комисията да предостави съгласувани, последователни и ясни насоки относно разработването, изпълнението и управлението на финансираните от ЕС проекти, свързани с маргинализираните общности, включително задълбочени анализи, примери за най-добри практики и препоръки за политики, с оглед на това да бъде гарантирано, че маргинализираните групи са обхванати от средствата на ЕС за идущия програмен период;

51.  Призовава във всички финансирани от ЕС инициативи, програми, действия за интеграция и социално включване и в правилата за тяхното финансиране да бъде включена перспективата на равенството между половете и междусекторен анализ, така че да се отговори по-добре на специфичните нужди на жените в маргинализираните общности, а разнообразието от гласове и перспективи сред жените, намиращи се в различни структурни позиции и роли, да може да бъде обхванато по-добре; счита, че оценките на въздействието и бюджетирането по отношение на измерението на пола са полезен инструмент за оценяване на въздействието върху жените на приоритетите на финансирането, отпускането на финансови средства и спецификациите на програмите за финансиране; подчертава необходимостта от системно събиране на данни с разбивки по полов признак, както и от редовното им анализиране;

52.  Приканва държавите членки да предложат награда за изключителна всеотдайност към интеграцията и приобщаването на маргинализираните групи при усвояване на фондовете на ЕС; посочва, че тази награда за изключително добре свършена работа може да бъде представена на общините или регионите в държавите членки;

53.  Приканва държавите членки да улесняват и насърчават изграждането на мрежа сред общините и градовете, занимаващи се с интеграцията на маргинализирани групи; посочва, че Споразумението на кметовете относно изменението на климата може да служи като пример за такава мрежа;

o
o   o

54.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.
(3) ОВ L 132, 29.5.2010 г., стр. 1.
(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470.
(5) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 62.
(6) ОВ L 72, 12.3.2014 г., стр. 1.
(7) ОВ L 74, 14.3.2014 г., стр. 1.
(8) Приети текстове, P7_TA(2014)0132.
(9) Приети текстове, P7_TA(2013)0594.
(10) Приети текстове, P7_TA(2013)0246.
(11) OВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 112.
(12) ОВ C 161 E, 31.5.2011 г., стр. 120.
(13) ОВ C 87 E, 1.4.2010 г., стр. 60.
(14) OВ C 378, 24.12.2013 г., стр. 1.
(15) ОВ C 114, 15.4.2014 г., стр. 73.
(16) Част II от Приложение XI от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

Правна информация - Политика за поверителност