Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно положението на жените в Афганистан и Пакистан(1) и своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно преговорите за споразумение за сътрудничество за партньорство и развитие между ЕС и Афганистан(2),

—  като взе предвид местната стратегия на ЕС по отношение на защитниците на правата на човека в Афганистан през 2014 г.

—  като взе предвид резолюция 2210 (2015) на Съвета за сигурност на ООН и мандата на мисията на ООН за подпомагане на Афганистан (UNAMA),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Афганистан от 20 юли 2015 г.,

—  като взе предвид Конференцията относно изпълнението и подкрепата за националния план за действие (Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН) относно жените, мира и сигурността от 20 септември 2015 г.,

—  като взе предвид доклада от август 2015 г. на Мисията на ООН за съдействие в Афганистан на върховния комисар на ООН за правата на човека относно защитата на гражданите при въоръжен конфликт в Афганистан за 2015 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Афганистан от 26 октомври 2015 г.,

—  като взе предвид изявлението от 11 ноември 2015 г. на мисията на ООН, осъждащо „безсмисленото убийство“ на седем цивилни заложници в провинция Забул,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че нарастват опасенията за етническо и сектантско преследване в Афганистан, предвид факта, че инцидентите с отвличания и нападения, за които се съобщава от месеци, са насочени срещу хазарите, считани за третата по големина етническа група в страната и единствената, съставена предимно от шиити;

Б.  като има предвид, че седем цивилни граждани бяха отвлечени през октомври 2015 г. и екзекутирани между 6 и 8 ноември 2015 г. в община Аргандаб, както и че се съобщава за въоръжени сблъсъци в общината между две съперничещи си антиправителствени групи;

В.  като има предвид, че членовете на шиитско-хазарската общност са едно от етническите малцинства, признати от новата конституция на Афганистан;

Г.  като има предвид, че на 21 ноември 2015 г. група от до 30 хазари, са били нападнати с огнестрелно оръжие, докато са пътували по южна магистрала; като има предвид, че най-малко петима други хазари, пътуващи в автобус за Кабул, са били спасени от други пътници, които са им помогнали да скрият самоличността си, след като автобусът е бил спрян от бойци;

Д.  като има предвид, че убийствата в Забул подчертават специфичните опасности, пред които са изправени хазарите; като има предвид, че неколкократно през последните две години пътуващи в автобус хазари са били отделяни от другите пътници, отвличани и в някои случаи, убивани;

Е.  като има предвид, че убийствата подчертават, че талибаните и техните отцепнически групи, за някои от които се твърди, че са заявили предаността си към Даиш/ИДИЛ, продължават да бъдат терористична заплаха за цивилното население;

Ж.  като има предвид, че от 2002 г. насам Европейският съюз непрекъснато подкрепя възстановяването и развитието на Афганистан и се стреми към установяването на мир, стабилност и сигурност в държавата;

З.  като има предвид, че полицейската мисия на ЕС (EUPOL), формирана през 2007 г., за да подкрепя обучението на полицейските сили на Афганистан, подпомага установяването на наказателна/съдебна система под ръководството на афганистанските органи; като има предвид, че през декември 2014 г. Съветът взе решение да продължи мисията до 31 декември 2016 г.;

И.  като има предвид, че мисията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан (ISAF) приключи в края на 2014 г.; като има предвид, че новата Мисия за решителна подкрепа беше формирана през януари 2015 г. с цел да предостави допълнително обучение, консултации и помощ на афганистанските сили за сигурност и институции;

Й.  като има предвид, че убийствата на цивилни лица, както и вземането на цивилни заложници са тежки нарушения на международното хуманитарно право, което всички страни във въоръжения конфликт — включително всички антиправителствени елементи — са длъжни да спазват;

К.  като има предвид, че в цял Афганистан сигурността продължава да поражда сериозна загриженост поради терористичните действия на талибаните;

Л.  като има предвид, че продължава да има жертви сред невинното цивилно население, хуманитарните работници и дори войските от мироопазващите мисии, като техният брой достига драматични размери;

М.  като има предвид, че неотдавнашният призив на лидера на Ал-Кайда Ал Завахири към бойците от ИДИЛ да започнат война срещу международната коалиция е нова заплаха за силите на НАТО в Афганистан и за сигурността в страната;

1.  Осъжда решително варварското убийство и обезглавяването на седем хазари (две жени, четирима мъжете и малко момиченце) в югоизточната афганистанска провинция Забул на границата с Пакистан;

2.  Осъжда нападенията на талибаните, Ал Кайда, ИДИЛ и други терористични групи срещу гражданското население на Афганистан, афганистанските национални сили за сигурност и отбрана, демократичните институции и гражданското общество, които са причина за рекорден брой жертви; подчертава, че защитата на хазарската общност, като група, която е особено уязвима на терористичното насилие от страна на талибаните и на Даиш/ИДИЛ, следва да бъде приоритет за правителството на Афганистан;

3.  Изразява своите съболезнования на опечалените семейства, по-специално на семействата на жертвите на скорошните ужасяващи убийства на членове на хазарската общност;

4.  Призовава да се подкрепят афганистанските органи, така че да предприемат бързи и подходящи действия, за да се гарантира, че убийците на невинни цивилни граждани се подвеждат под съдебна отговорност, и за да се възстановят принципите на правовата държава в страната;

5.  Призовава афганистанските органи да гарантират, че представителите на силите за сигурност, участвали в извършването на тежки нарушения на правата на човека, включително лицата, които ръководят сили, извършващи злоупотреби, са обект на надеждно и безпристрастно разследване и наказани или обект на наказателно преследване, по целесъобразност;

6.  Счита, че убийствата на цивилни заложници, включително жени и деца, трябва да се разглеждат като военни престъпления; изтъква, че убийството на невинни граждани е забранено от международното хуманитарно право; заявява отново, че това право трябва да се спазва от всички страни в конфликта, включително отцепническите групи;

7.  Изразява дълбока загриженост по повод на сериозното положение със сигурността, постоянно нарастващото насилие, терористичните актове, водещи до увеличаването на броя на жертвите, и постоянните заплахи срещу население, което е принудено да живее в атмосфера на все по-голям страх и заплахи;

8.  Счита, че националната сигурност е важна основа за социалното и икономическото развитие, политическата стабилност и бъдещето на Афганистан;

9.  Призовава правителството на Афганистан да засили сътрудничеството си с правителството на Пакистан; подчертава, че по-тясното сътрудничество по въпросите на сигурността и управлението, би било от взаимна изгода и би допринесло за насърчаването на мира и стабилността в региона;

10.  Призовава държавите членки и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да поддържат пълна ангажираност и да подкрепят правителството на Афганистан в борбата с бунтовниците;

11.  Потвърждава отново своя ангажимент по отношение на всички усилия за освобождаването на Афганистан от тероризма и екстремизма и счита, че тези усилия са от жизненоважно значение за регионалната и световната сигурност, за да се изгради приобщаваща, стабилна, демократична и благоденстваща държава;

12.  Потвърждава ангажимента си да подкрепя правителството на Афганистан в усилията му да предприема важни реформи, да подобрява управлението и спазването на принципите на правовата държава, да насърчава зачитането на правата на човека, включително правата на жените, да се бори с корупцията, да противодейства на производството и търговията с наркотици, да повишава фискалната устойчивост и да насърчава приобщаващия икономически растеж; отбелязва намерението на президента Ашраф Гани да направи борбата с корупцията един от своите приоритети;

13.  Потвърждава отново своята подкрепа за правителството и народа на Афганистан в този критичен момент; обръща внимание на жертвите сред силите за сигурност и отбрана на Афганистан след края на мисията ISAF в края на 2014 г.; насърчава правителството да продължи да полага усилия за повишаване на ефикасността и на оперативната ефективност на силите за сигурност и отбрана с цел да се осигури на населението като цяло сигурност и стабилност;

14.  Продължава да изразява дълбока загриженост предвид влошаването на положението с правата на човека и на положението със сигурността в Афганистан, и по-специално предвид последиците от това за правата на жените, религиозните и етническите малцинства, защитниците на правата на човека и журналистите;

15.  Припомня историческия Закон за премахване на насилието срещу жените от 2009 г. и призовава органите да съсредоточат повече внимание и финансови средства върху защитата на защитниците на правата на човека, които са изложени на опасност или са обект на нападения;

16.  Призовава правителството на Афганистан да приеме план за изпълнението на Националния план за действие на Афганистан за изпълнението на резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, в който да бъде включено изискване жените да бъдат пълноправни участници на всички етапи от мирните преговори;

17.  Припомня ангажиментите, поети от правителството на Афганистан пред международната общност, по отношение на правата и защитата на етническите, езиковите, религиозните и другите малцинства;

18.  Осъжда решително неотдавнашните нападения на талибаните в Кундуз и причинените жертви сред цивилното население и афганистанските национални сили за сигурност и отбрана; подкрепя провеждането на независимо разследване на нападението срещу болницата на „Лекари без граници“ (Médecins Sans Frontières) в Кундуз и призовава неутралността на болниците и лечебните заведения да бъде спазвана;

19.  Изтъква отново, че е крайно необходимо правителството на Афганистан и всички партньори в региона да се ангажират по будещ доверие начин, за да се сложи край на конфликта и да се осигури стабилна среда; заявява отново, че мирен процес, който е ръководен от Афганистан и за който Афганистан поема отговорност, продължава да бъде задължителната предпоставка за едно устойчиво и трайно решение;

20.  Приветства решението за провеждането в Брюксел през 2016 г. на всеобхватна министерска конференция относно Афганистан, която ще бъде доказателство, че международната общност поддържа своя ангажимент във връзка със стабилизирането и развитието на страната; очаква конференцията да определи рамката за правителството на Афганистан и донорите до 2020 г., която рамка да бъде подкрепена от конкретни ангажименти от страна на правителството на Афганистан, а също така и от страна на международната общност;

21.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на правителството и парламента на Афганистан.

(1) ОВ C 168E, 14.6.2013 г., стр. 119. (2) Приети текстове, P7_TA(2013)0282.