Показалец 
Приети текстове
Сряда, 10 юни 2015 г. - СтрасбургОкончателна версия
Сключване на изменението от Доха на Протокола от Киото ***
 Споразумение между ЕС и Исландия относно участието на Исландия във втория период на поети ангажименти по Протокола от Киото ***
 Присъединяване на Хърватия към Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси *
 Присъединяване на Хърватия към Конвенцията за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите членки *
 Състояние на отношенията между ЕС и Русия
 Годишен доклад за 2014 г. на надзорния съвет на Европейската служба за борба с измамите (OLAF)
 Положението в Унгария
 Доклад за напредъка на Турция през 2014 г.

Сключване на изменението от Доха на Протокола от Киото ***
PDF 454kWORD 63k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 юни 2015 г. относно предложението за решение на Съвета за сключването от името на Европейския съюз на Изменението от Доха на Протокола от Киото към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и на съвместното изпълнение на задълженията, произтичащи от него (10400/2014 – C8‑0029/2015 – 2013/0376(NLE))
P8_TA(2015)0221A8-0167/2015

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (10400/2014),

—  като взе предвид изменението на Протокола от Киото, прието на Осмата сесия на Конференцията на страните, служеща като среща на страните по Протокола от Киото, проведена в Доха, Катар, през декември 2012 г. (изменението от Доха на Протокола от Киото),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 192, параграф 1, както и с член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на ЕС (C8‑0029/2015),

—  като взе предвид писмото до комисията по промишленост, изследвания и енергетика,

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея, член 99, параграф 2, както и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8‑0167/2015),

1.  Дава своето одобрение за сключване на Изменението от Доха на Протокола от Киото;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на ООН.


Споразумение между ЕС и Исландия относно участието на Исландия във втория период на поети ангажименти по Протокола от Киото ***
PDF 454kWORD 63k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 юни 2015 г. относно проекта на решение на Съвета за сключването от името на Европейския съюз на Споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Исландия, от друга страна, относно участието на Исландия в съвместното изпълнение на задълженията на Европейския съюз, неговите държави членки и Исландия за втория период на задължения по Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (10883/2014 – C8‑0088/2015 – 2014/0151(NLE))
P8_TA(2015)0222A8-0166/2015

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекторешението на Съвета (10883/2014),

—  като взе предвид споразумението между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Исландия, от друга страна, за участието на Исландия в съвместното изпълнение на ангажиментите на Европейския съюз, неговите държави членки и Исландия през втория период на поети ангажименти по Протокола от Киото към Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменението на климата (10941/2014),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 192, параграф 1, както и с член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на ЕС (C8‑0088/2015),

—  като взе предвид писмото на комисията по външни работи,

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея, член 99, параграф 2, както и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8‑0166/2015),

1.  Дава своето одобрение за сключването на Споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Република Исландия.


Присъединяване на Хърватия към Конвенцията за взаимопомощ по наказателноправни въпроси *
PDF 452kWORD 61k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 юни 2015 г. относно препоръката за решение на Съвета относно присъединяването на Хърватия към Конвенцията от 29 май 2000 г., съставена от Съвета в съответствие с член 34 от Договора за Европейския съюз, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите членки на Европейския съюз, и към Протокола от 16 октомври 2001 г. към нея (COM(2014)0685 – C8-0275/2014 – 2014/0321(NLE))
P8_TA(2015)0223A8-0156/2015

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид препоръката на Комисията до Съвета (COM(2014)0685),

—  като взе предвид член 3, параграфи 4 и 5 от Акта за присъединяване на Хърватия, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C8‑0275/2014),

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (А8‑0156/2015),

1.  Одобрява препоръката на Комисията;

2.  Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира последния;

3.  Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.


Присъединяване на Хърватия към Конвенцията за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите членки *
PDF 453kWORD 62k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 10 юни 2015 г. относно препоръката за решение на Съвета относно присъединяването на Хърватия към Конвенцията от 26 май 1997 г., съставена на основание член К.3, параграф 2, буква в) от Договора за Европейския съюз, за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите членки на Европейския съюз (COM(2014)0661 – C8‑0274/2014 – 2014/0322(NLE))
P8_TA(2015)0224A8-0157/2015

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид препоръката на Комисията до Съвета (COM(2014)0661),

—  като взе предвид член 3, параграфи 4 и 5 от Акта за присъединяване на Хърватия, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C8‑0274/2014),

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8–0157/2015),

1.  Одобрява препоръката на Комисията;

2.  Приканва Съвета, в случай че възнамерява да се отклони от текста, одобрен от Парламента, да го информира за това;

3.  Призовава Съвета да се консултира отново с него, в случай че възнамерява да внесе съществени изменения в текста, одобрен от Парламента;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.


Състояние на отношенията между ЕС и Русия
PDF 580kWORD 126k
Резолюция на Европейския парламент от 10 юни 2015 г. относно състоянието на отношенията между ЕС и Русия (2015/2001(INI))
P8_TA(2015)0225A8-0162/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите резолюции от 13 декември 2012 г., съдържаща препоръките на Европейския парламент до Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност относно преговорите във връзка с новото споразумение между ЕС и Русия(1), от 12 септември 2013 г. относно упражнявания от Русия натиск върху държави от Източното партньорство (в контекста на предстоящата среща на високо равнище на Източното партньорство във Вилнюс)(2), от 6 февруари 2014 г. относно срещата на високо равнище ЕС—Русия(3), от 18 септември 2014 г. относно положението в Украйна и текущото състояние на отношенията между ЕС и Русия(4) и от 12 март 2015 г. относно убийството на руския опозиционен лидер Борис Немцов и състоянието на демокрацията в Русия(5),

—  като взе предвид заключенията и изявленията на Европейския съвет, на Съвета по външни работи и на лидерите на страните от Г‑7 през последните 18 месеца относно положението в Украйна и относно отношенията с Русия,

—  като взе предвид споразуменията, постигнати в Минск на 5 и 19 септември 2014 г. и на 12 февруари 2015 г.(6),

—  като взе предвид Декларацията от 5 септември 2014 г., приета на срещата на върха на НАТО в Уелс,

—  като взе предвид резолюциите, приети от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 27 март 2014 г.(7) и от Съвета за сигурност на ООН на 17 февруари 2015 г.(8),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (А8‑0162/2015),

А.  като има предвид, че от години насам ЕС се стреми да изгради взаимноизгодно стратегическо партньорство с Русия, основано на споделени ценности и принципи, като демокрацията и принципите на правовата държава, и на общи интереси; като има предвид, че ЕС остава отворен за такива отношения и за диалог, водещ към тях, и желае да се възстановят отношенията на сътрудничество с Русия, в случай че руските органи изпълнят своите международни и правни задължения;

Б.  като има предвид, че като реакция на и независимо от нарушаването от Русия на териториалната цялост на Грузия през 2008 г., продължаващата окупация на грузинските региони Абхазия и Цхинвали/Южна Осетия и неизпълнението от Русия на всичките й задължения по споразумението за прекратяване на огъня от 2008 г. ЕС избра модел на засилено сътрудничество като начин да продължи да се ангажира с Русия с оглед на взаимната полза за двете страни; като има предвид, че вместо ограничителни мерки бяха стартирани или задълбочени редица инициативи за по-тясно сътрудничество, като например „общите пространства“, партньорството за модернизация, както и преговорите за ново споразумение между ЕС и Русия и диалогът за правата на човека;

В.  като има предвид, че анексирайки незаконно Крим — действие, което беше категорично осъдено от ЕС и което няма да бъде признато — и започвайки въоръжен конфликт срещу Украйна с прякото и непрякото участие на военни части и сили за сигурност, и дестабилизирайки умишлено тази съседна суверенна и независима държава, Русия дълбоко увреди отношенията си с ЕС, като постави под въпрос основните принципи на сигурността на Европа, като не зачита границите и като наруши международните си ангажименти, по-специално тези по силата на Устава на ООН, Заключителния акт от Хелзинки, Меморандума от Будапеща, Парижката харта за Нова Европа от 1990 г. и двустранното споразумение за приятелство, сътрудничество и партньорство; като има предвид, че хуманитарната ситуация в Крим и Източна Украйна значително се влоши и няколко хиляди души са загубили живота си;

Г.  като има предвид, че Русия — пряко или непряко — участва в редица „замразени конфликти“ в съседните ѝ държави — в Приднестровието, Южна Осетия, Абхазия и Нагорни Карабах — което представлява сериозна пречка за развитието и стабилността на засегнатите съседни държави и за тяхното сближаване с Европейския съюз;

Д.  като има предвид, че Руската федерация включи в черен списък 89 политици (сред които настоящи и бивши членове на Европейския парламент) и длъжностни лица от ЕС и им отказва достъп до територията на Русия;

Е.  като има предвид, че Русия — в противоречие с духа на добросъседските отношения и в нарушение на международното право и международните правила и стандарти — въз основа на доктрина, според която тя счита, че има правото да защитава руските граждани, живеещи в чужбина, предприема умишлени действия, имащи за цел да дестабилизират съседите й чрез незаконно търговско ембарго или сключване на договори за интеграция със сепаратистки и отцепнически региони;

Ж.  като има предвид, че в отговор на незаконното анексиране на Крим и хибридната война, водена срещу Украйна от Русия, ЕС прие редица поетапни ограничителни мерки; като има предвид, че подобни санкции бяха приети и от редица други държави в отговор на агресията на Русия;

З.  като има предвид, че в дългосрочен план трябва да се търсят конструктивни отношения между ЕС и Русия в интерес на двете страни и с оглед на посрещането на общите световни предизвикателства, като изменението на климата, новите технологични разработки и борбата срещу тероризма, екстремизма и организираната престъпност; като има предвид, че сътрудничеството между ЕС и Русия има положителни резултати в някои области, като например Северното измерение и трансграничното сътрудничество; като има предвид, че при последните преговори с Иран Русия прояви конструктивност;

И.  като има предвид, че тези целенасочени ограничителни мерки не са срещу руския народ, а срещу определени лица и предприятия, свързани с руското ръководство, които извличат пряка полза от настоящата конфронтация с Украйна, в секторите на икономиката и на отбраната, и имат за цел да стимулират промяна в политиките на руското правителство спрямо общите съседни държави и действията му в тях; като има предвид, че санкциите, свързани с дестабилизацията в Източна Украйна, следва да бъдат вдигнати веднага след като Русия изпълни изцяло разпоредбите на договореностите от Минск; като има предвид, че тези санкции следва да се засилят, ако Русия избере да продължи, пряко или непряко, да дестабилизира Украйна и да нарушава териториалната ѝ цялост; като има предвид, че санкциите, свързани с незаконното анексиране на Крим, ще останат, докато полуостровът не бъде върнат на Украйна;

Й.  като има предвид, че Руската федерация, като пълноправен член на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и като страна, подписала Всеобщата декларация за правата на човека, е поела ангажимент по отношение на принципите на демокрацията, правовата държава и зачитането на правата на човека; като има предвид, че ЕС твърдо подкрепи присъединяването на Русия към различни международни организации и форуми, като Г‑8, Г‑20 и СТО, и участието ѝ в тях; като има предвид, че включването на Русия в тези органи създаде напрежения поради многократните нарушения на правилата от страна на Русия, например неспазването на стандартите и задълженията по линия на СТО (въвеждането на редица дискриминационни мерки срещу отделни държави — членки на ЕС и други съседни на Русия държави), неприлагането на повече от хиляда решения на Европейския съд по правата на човека и неспособността ѝ да гарантира основни права на човека; като има предвид, че консултациите по въпросите на правата на човека между ЕС и Русия не бяха приключени и не доведоха до конкретни резултати;

К.  като има предвид, че върховенството на закона, като един от основните принципи на ЕС, означава не само зачитане на демокрацията и правата на човека, но и спазване на международното право, уверение, че законите се прилагат и изпълняват справедливо, а също така и независимост и безпристрастност на съдебната система; като има предвид, че тези условия не са изпълнени в Русия, където органите не спазват принципите на правовата държава и не зачитат основните права и където положението с политическите права, гражданските свободи и свободата на медиите се е влошило през последните години; като има предвид, че неотдавна бяха приети закони, съдържащи двусмислени разпоредби, които биват използвани за налагане на допълнителни ограничения на опозицията и на активистите от гражданското общество; като има предвид, че приетият неотдавна закон, инкриминиращ т.нар. „хомосексуална пропаганда“, доведе до засилване на хомофобското и анти-ЛГБТИ насилие и проповядващите омраза изказвания, с което органите не успяват да се справят; като има предвид, че след незаконното анексиране на Крим зачитането на правата на човека, включително свободата на изразяване, събиране и сдружаване, пострадаха сериозно на полуострова, като особено засегната беше кримската татарска общност;

Л.  като има предвид, че Алексей Навални, виден опозиционен лидер, е обвинен и осъден въз основа на подправени доказателства и е подложен на непрекъснато сплашване и тормоз, включително чрез арестуването на брат му; като има предвид, че Партията на прогреса, на която той е председател, е възпрепятствана да участва в следващите парламентарни избори; като има предвид, че Надя Савченко, член на Украинската рада, е незаконно задържана в Русия в нарушение на международното право;

М.  като има предвид, че индексът за възприятие на корупцията поставя Русия на 136‑ото място от 175 държави, като по такъв начин Русия буди сериозни опасения във връзка с международната корупция и изпирането на пари, което от своя страна е заплаха за европейските икономики и техния интегритет;

Н.  като има предвид, че Русия си служи активно с хибридни военни действия, като умишлено заличава границите между военни и паравоенни дейности и политически дейности;

О.  като има предвид, че Световният индекс за свобода на медиите за 2014 г. поставя Руската федерация на 148-мо място от общо 180; като има предвид, че финансирането на контролираните от държавата медии е разширено и увеличено значително; като има предвид, че инициативите и дейностите на защитниците на правата на човека, независимите организации на гражданското общество, политическите опоненти, независимите медии и обикновените граждани често са ограничавани или възпрепятствани; като има предвид, че пространството на изразяване на независими и плуралистични мнения е стеснено и е непрекъснато под заплаха; като има предвид, че Европейският фонд за демокрация разглежда въпроса за плурализма на руските медии, и като има предвид, че от него се очаква, заедно с партньорите си, да разработи нови медийни инициативи;

П.  като има предвид, че безотговорните действия на руските реактивни изтребители в близост до въздушното пространство на държавите членки на ЕС и НАТО застрашават безопасността на гражданските полети и биха могли да бъдат заплаха за сигурността на европейското въздушно пространство; като има предвид, че в непосредствена близост до ЕС Русия извършва провокативни мащабни военни маневри и че се отправят публични заплахи за руски военни и дори ядрени нападения; като има предвид, че Русия е преустановила участието си в преговорите по Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа и е нарушила Договора за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие;

Р.  като има предвид, че енергетиката, която играе централна и стратегическа роля в отношенията между ЕС и Русия, е ключов инструмент на руската външна политика; като има предвид, че устойчивостта на ЕС на външен натиск може да бъде постигната чрез диверсификация на доставките на енергия и намаляване на зависимостта от Русия; като има предвид, че ЕС трябва да заеме единна позиция и да прояви силна вътрешна солидарност, когато става въпрос за енергийната му сигурност;

С.  като има предвид, че Руската федерация насърчава активно Евразийския икономически съюз; като има предвид, че този проект за икономическа интеграция не следва да се разглежда като конкуриращ се с Европейския съюз;

1.  Отново заявява, че прякото и непрякото участие на Русия във въоръжения конфликт в Украйна и незаконното анексиране на Крим, заедно с нарушаването на териториалната цялост на Грузия и икономическата принуда и политическата дестабилизация на европейските съседни държави, е равносилно на преднамерено нарушаване на демократичните принципи и основните ценности, както и на международното право; в този контекст ЕС не може да си представи завръщане към предишните отношения и няма друг избор, освен да преразгледа критично отношенията си с Русия, което включва възможно най-бързо изготвяне на план за действие с „мека сила“ при извънредни ситуации, с цел да се противодейства на агресивните и пораждащи разногласие политики, провеждани от Русия, и на подробен план за това как да се развиват бъдещите отношения с Русия и с източноевропейските партньори; подчертава, че решението на конфликта в Източна Украйна може да бъде единствено политическо по характер;

2.  Подчертава, че в резултат на нейните действия в Крим и Източна Украйна, на този етап Русия не може вече да бъде третирана или разглеждана като „стратегически партньор“; посочва, че стратегическите партньорства трябва да се основават на взаимно доверие и зачитане на международното право, което се основава на демокрация, държавен суверенитет и свобода на избор на вътрешния конституционен ред и ориентацията на външната политика, териториална цялост на държавата и спазване на принципите на правовата държава, правата на човека и принципите на международната дипломация и търговия;

3.  Изразява дълбока загриженост поради факта, че Русия сега открито се позиционира и действа като съперник на международната демократична общност и нейния основаващ се на правото ред, не на последно място като се стреми да преначертае със сила границите в Европа; изразява безпокойство поради нарастващата атмосфера на омраза, насочена срещу опозиционни активисти, защитници на правата на човека, малцинства и съседни народи, и влошаването на положението с правата на човека и принципите на правовата държава в Русия; осъжда сплашването на критично настроените лица чрез насилие, съдебни процеси, лишаване от свобода и други мерки, използвани от държавата;

4.  Осъжда произволната мярка за забрана на достъп до територията на Русия за политици и длъжностни лица от ЕС и подчертава, че руските ръководители многократно престъпват международното право, нарушават универсални стандарти и възпрепятстват прозрачността; счита, че това действие е контрапродуктивно и пагубно за вече слабите канали за комуникация между Европейския съюз и Русия; подчертава, че политиците и длъжностните лица от ЕС, които са засегнати от мярката, следва да бъдат информирани за мотивите да им бъде отказан достъп до територията на Русия и следва да имат право да обжалват това решение пред независим съд;

5.  Счита, че в дългосрочен план са възможни и желателни градивни и предвидими взаимоотношения между ЕС и Русия в полза и на двамата партньори, особени предвид съществуващите политически, търговски, транспортни и енергийни връзки, контактите между отделните хора, в т.ч. чрез „Еразъм +“ и „Общите стъпки“(9), трансграничното сътрудничество, изменението на климата, околната среда и секторното сътрудничество, като се има предвид, че реципрочните санкции вредят на икономиките и на двете страни, че трябва да бъдат разгледани общите предизвикателства и интереси на международната сцена и че пораждащият разногласия характер на възприемането на сигурността в Европа може да бъде преодолян чрез засилен диалог; в тази връзка приветства положителния резултат от сътрудничеството между ЕС и Русия в различни области, като борбата срещу тероризма, екстремизма и организираната престъпност, партньорството на Северното измерение, ядрените преговори с Иран и близкоизточния мирен процес; призовава Русия да участва конструктивно в намирането на решение на конфликта в Сирия;

6.  Подчертава, че отношенията между ЕС и Русия следва да се основават на зачитането на международното право и на провеждането на диалог, при което ЕС би бил готов да възобнови сътрудничеството с органите в Москва в редица конкретни области от общ интерес; подчертава, че подновяване на сътрудничеството ще се предвиди при условие че Русия зачита териториалната цялост и суверенитет на Украйна, в това число Крим, прилага изцяло споразуменията от Минск (което включва пълен контрол на границите от страна на украинските органи, безусловното изтегляне на руските войски и оръжия и незабавно прекратяване на оказването на помощ на бунтовнически групировки) и прекрати дестабилизиращите военни действия и действията, свързани със сигурността, на границите на държавите — членки на ЕС; подчертава, че ОССЕ се прояви като структура, способна да даде принос за разрешаването на кризи; подчертава, че подобно евентуално възобновено сътрудничество не трябва да се осъществява за сметка на международните принципи, европейските ценности, стандарти и международни ангажименти; подчертава, че ЕС трябва ясно да определи не само какво очаква от Русия, особено по отношение на зачитането на международното право и договорните ангажименти и действията като надежден и предвидим партньор, но и мерките, които ще предприеме след 31 декември 2015 г., ако Русия не изпълни ангажиментите си (или преди тази дата, ако на място се случат сериозни събития), както и възобновяването на сътрудничеството, което би бил готов да предложи в случай на спазване на задълженията; подчертава, че подобно сътрудничество следва да е изцяло в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека;

7.  Приветства солидарността и единството, демонстрирани от държавите членки в контекста на незаконното анексиране на Крим от страна на Русия и пряката намеса във войната в Украйна, което позволи приемането и по-нататъшното разширяване на ответните мерки, и тяхното обвързване с пълното прилагане на договореностите от Минск; призовава държавите членки да разглеждат като абсолютен приоритет запазването на това единство и да се въздържат от двустранни отношения и споразумения, които могат да навредят на това единство или могат да бъдат разтълкувани като причиняващи вреда; отново заявява, че единството в действията и солидарността между държавите членки и с държавите кандидатки са от съществено значение за гарантиране на надеждността, легитимността и ефективността на политиките на ЕС и способността му да издържа на външни предизвикателства и натиск, като в същото време се поощряват по-задълбочени отношения на сътрудничество с държавите от Източното партньорство;

8.  Подчертава във връзка с това, че задълбочаването на интеграцията на ЕС и съгласуваността между неговите вътрешни и външни политики е ключът към по-съгласувана, ефективна и успешна външна политика и политика на сигурност на ЕС, включително спрямо Русия; поради това призовава държавите членки да продължат и да увеличат своите усилия за ефективно отстраняване на проблемите при вземането на решения и да работят заедно с държавите кандидатки за консолидиране на общите политики, по-специално в областта на търговията, финансовите услуги и сделки, миграцията, енергетиката, управлението на външните граници, информацията и киберсигурността;

9.  Отново призовава ЕС и неговите държави членки да използват пълноценно разпоредбите и инструментите на Договора от Лисабон с цел укрепване на ориентирания към бъдещето и стратегически характер на европейската обща външна политика и политика на сигурност; изразява освен това твърдо убеждение, че централната роля на правата на човека във всеки аспект на външната дейност на ЕС е предпоставка за осигуряване на ролята му на уважаван и надежден участник на световната сцена;

10.  Отново изразява своето убеждение, че енергийната политика е важен елемент от външната политика на ЕС; твърдо подкрепя по тази причина бързото създаване на силен европейски енергиен съюз и особено взаимното свързване на националните енергийни мрежи с цел да се намали значително зависимостта на отделните държави членки от външни доставчици на енергия, по-специално от Русия; изразява твърдото си убеждение, че с предизвикателствата пред европейската солидарност и уязвимостта ѝ, както и с податливостта на отделни държави членки и държави кандидатки на натиск чрез използването на енергията като средство за политическо и дипломатическо влияние, може ефективно да се води борба само чрез пълното прилагане на законодателството на ЕС в областта на енергетиката и в частност чрез прилагането на третия енергиен пакет и доизграждането на свободен, прозрачен, интегриран, синхронизиран, енергийноефективен (с адекватен дял на енергия от възобновяеми източници) и устойчив европейски вътрешен енергиен пазар с диверсифицирано предлагане, към който законодателството в областта на конкуренцията трябва да се прилага безусловно; призовава ЕС да предостави адекватна подкрепа на договарящите страни на Енергийната общност, които са се ангажирали с прилагането на достиженията на правото на ЕС в областта на енергетиката, с цел подобряване на тяхната позиция, когато преговарят с външни енергийни доставчици;

11.  Подчертава необходимостта от временно прекратяване на сътрудничеството с Русия в сектора на отбраната и уместността на този акт предвид нейното агресивно поведение и призовава държавите членки и държавите кандидатки да се въздържат от вземане на решения, които биха могли да застрашат тази единна позиция; поради това е на мнение, че независимо от техния двустранен характер, споразуменията за сътрудничество в областта на отбраната с Русия следва да се оценяват внимателно на равнището на ЕС, с цел да се определи подходящ и последователен подход; отбелязва значението на сътрудничеството между ЕС и НАТО в това отношение;

12.  Изразява дълбока загриженост относно постоянно увеличаващите се ограничения на свободата на медиите и интернет, затягането на контрола над онлайн медиите, използването на принуда за възпиране на безпристрастността на отразяването и ерозията на журналистическите стандарти в Русия, както и поради засилващия се монопол на държавните медии върху информацията, предоставяна на рускоезичната публика в чужбина; осъжда забраната за излъчване на украински и татарски телевизионни канали в Крим;

13.  Подновява своя призив за развитие на по-голям капацитет за анализ и мониторинг на руската пропаганда, особено на руски език, за да може тенденциозната информация, разпространявана на различни езици на ЕС, да бъде идентифицирана и да получава бърза и подходяща ответна реакция; призовава Комисията да задели незабавно адекватно по размер финансиране за конкретни проекти, насочени към противопоставяне на руската пропаганда и дезинформация на територията на ЕС и в чужбина, и към предоставяне на обективна информация на широката общественост в държавите от Източното партньорство, както и да разработи подходящите инструменти за стратегическа комуникация; приветства в тази връзка заключенията на Европейския съвет от 20 март 2015 г. относно план за действие, имащ за цел противодействие на кампаниите за дезинформация; призовава Комисията и държавите членки да разработят също така координиран механизъм за прозрачност и за събиране, мониторинг и докладване на финансовото, политическото или техническото съдействие, предоставяно от Русия на политически партии и други организации в ЕС, с оглед да се оцени нейното участие в политическия живот и общественото мнение в ЕС и неговите източни съседи и влиянието ѝ върху тях, както и да се предприемат подходящи мерки;

14.  Изразява дълбока загриженост по повод наблюдаваната напоследък тенденция контролираните от руската държава медии да пренаписват и да правят нов прочит на исторически събития от двадесети век, например подписването на пакта „Молотов—Рибентроп“ и неговите тайни протоколи, както и избирателното използване на исторически описания за настоящата политическа пропаганда;

15.  Изразява дълбока загриженост относно все по-интензивните контакти и сътрудничество, толерирани от руското ръководство, между европейски популистки, фашистки и крайно десни партии, от една страна, и националистически групировки в Русия — от друга; признава, че това представлява опасност за демократичните ценности и принципа на правовата държава в ЕС; в тази връзка призовава институциите на ЕС и държавите членки да предприемат действия срещу тази заплаха от зараждащ се „Националистически интернационал“;

16.  Изразява дълбока загриженост относно подкрепата и финансирането от страна на Русия на радикални и екстремистки партии в държавите членки на ЕС; счита неотдавнашната среща в Санкт Петербург на крайнодесните партии като обида към паметта на милиони руснаци, пожертвали живота си, за да спасят света от нацизма;

17.  Призовава ЕС да оказва подкрепа на проекти, имащи за цел насърчаване и развитие на високи журналистически стандарти, свобода на медиите и безпристрастна и достоверна информация в Русия, както и разрушаване на пропагандата на територията на ЕС и в държавите от Източното партньорство; призовава Комисията да предостави достатъчно средства за инициативи, развиващи рускоезични медии, които са алтернативни на руските медии, контролирани от държавата, с цел да се осигурят достоверни и независими източници на информация на рускоговорящата аудитория;

18.  Отново заявява, че безкомпромисното зачитане на върховенството на закона е централен и основополагащ принцип на ЕС и призовава за неговото точно, бързо и безусловно прилагане в случай на неспазване на правилата; призовава Комисията да прилага със същата решимост принципа за свободна и лоялна конкуренция на единния пазар, включително в съдебното производство срещу Газпром; счита, че ЕС и неговите държави членки трябва да наблегнат в по-голяма степен върху необходимостта Русия да подхожда конструктивно към членството си в СТО и да спазва изцяло своите ангажименти в тази връзка, включително като прекрати неоправданите търговски ограничения и като осигури недискриминационен достъп до своя пазар;

19.  Призовава Русия да окаже пълно сътрудничество на международната общност в разследването за свалянето на полет MH17 и осъжда всеки опит или решение за предоставяне на амнистия или забавяне на наказателното преследване на установените отговорни лица; отново призовава Русия да върне незабавно останките и всичките черни кутии от полския правителствен самолет, който се разби в Смоленск; призовава всички институции на ЕС да отправят тези искания при всички двустранни контакти с руските органи;

20.  Призовава правителството на Руската федерация да признае обхвата и сериозния характер на проблема с насилието и тормоза над лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица (ЛГБТИ) в Русия и да се ангажира да предприеме мерки за прекратяване на това малтретиране, както и да отмени разпоредбите на Закон № 135-FZ от 29 юни 2013 г. (закона за „гей пропагандата“), забраняващи разпространението на информация за взаимоотношенията между ЛГБТ; призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки на ЕС да повдигнат въпроса за хомофобията и насилието срещу ЛГБТИ лица и активисти в срещи със съответните руски длъжностни лица, включително на най-високо равнище; призовава ЕСВД, Комисията и държавите членки на ЕС, в съответствие с насоките на ЕС от юни 2013 г., да насърчават и защитават упражняването на всички права на човека от страна на ЛГБТИ лицата, да допринасят за борбата срещу всяка форма на насилие, насочено срещу ЛГБТИ, като търсят помощ и обезщетение за жертвите на такова насилие и като подкрепят гражданското общество и правителствените инициативи за наблюдаване на случаи на насилие, както и чрез обучение на служителите на правоприлагащите органи;

21.  Като има предвид обогатяването на обществото чрез развитието на истинско и независимо гражданско общество, изразява дълбоката си загриженост относно влошаващото се положение с правата на човека, в това число правата на свобода на изразяване на мнение, на събранията и сдруженията и правата на ЛГБТИ лицата, както и принципите на правовата държава в Русия и в Крим след незаконното му анексиране; решително осъжда репресивните действия, които държавата продължава да упражнява срещу хората с различно мнение, като насочва тези действия срещу независимите НПО чрез т.нар.„закон за чуждестранните агенти“, и продължаващите под различни форми репресии срещу активисти, политически опоненти и критици на режима; обръща особено внимание на убийствата на Анна Политковская, Наталия Естемирова, Борис Немцов, Сергей Магнитски, Александър Литвиненко и др.; изисква всички убийства на политически активисти, журналисти и лица, подаващи сигнали за нередности, да бъдат разследвани по независим и подходящ начин, отговорните лица да бъдат изправени пред правосъдието като знак за безкомпромисната борба срещу безнаказаността, а в случай че разследванията не са в съответствие с международните стандарти, да се обмислят целеви ограничителни мерки; отново призовава Съвета да работи за изпълнение на своя ангажимент да защитава тези принципи и да приеме (по предложение, което следва да бъде внесено незабавно от ЗП/ВП) ограничителни мерки за длъжностните лица, участвали в добре документирания случай „Магнитски“; подчертава, че задължението на Русия да спазва стандартите в областта на правата на човека и принципите на правовата държава произтича директно от нейното членство в ООН, в Съвета на Европа и в ОССЕ;

22.  Подчертава значението на оказването на постоянна политическа и финансова подкрепа на независимите активисти на гражданското общество, защитниците на правата на човека, блогърите, независимите медии, видните представители на академичните среди и публичните фигури, както и неправителствените организации, с цел насърчаване на демократичните ценности, основните свободи и правата на човека в Русия и в окупирания Крим; призовава Комисията да програмира по-амбициозна финансова подкрепа за руското гражданско общество в рамките на съществуващите външни финансови инструменти; насърчава ЕС да подаде ръка на руските длъжностни лица и организации на гражданското общество, които са склонни да разработят визия за политическите и дипломатическите отношения с ЕС, основана на партньорство и сътрудничество; подчертава, че е необходимо да се насърчават във възможно най-голяма степен междуличностните контакти и да се поддържа, въпреки настоящото състояние на отношенията, интензивен диалог и сътрудничество между студентите и научните изследователи от ЕС и от Русия, между гражданските общества и между местните органи с цел разсейване на напрежението и подобряване на взаимното разбирателство;

23.  Призовава Комисията да предложи законодателни актове, с които се осигурява пълна прозрачност на политическото финансиране и финансирането на политическите партии в ЕС в съответствие с препоръката на Съвета на Европа, по-специално по отношение на политически или икономически заинтересовани страни извън ЕС;

24.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската служба за външна дейност, на правителството и парламента на Руската федерация, както и на правителствата и парламентите на държавите от Източното партньорство.

(1)1 Приети текстове, P7_TA(2012)0505.
(2)2 Приети текстове, P7_TA(2013)0383.
(3)3 Приети текстове, P7_TA(2014)0101.
(4)4 Приети текстове, P8_TA(2014)0025.
(5)5 Приети текстове, P8_TA(2015)0074.
(6) „Протокол за резултатите от консултациите на тристранната контактна група“, подписан на 5 септември 2014 г., и „Пакет от мерки за прилагане на договореностите от Минск“, приет на 12 февруари 2015 г.
(7) Резолюция A/RES/68/262 на Общото събрание на ООН относно териториалната цялост на Украйна
(8) Резолюция S/RES/2202(2015) на Съвета за сигурност на ООН.
(9) Общи мерки за безвизови краткосрочни пътувания на граждани на Русия и на ЕС.


Годишен доклад за 2014 г. на надзорния съвет на Европейската служба за борба с измамите (OLAF)
PDF 492kWORD 91k
Резолюция на Европейския парламент от 10 юни 2015 г. относно годишния доклад за 2014 г. на Надзорния съвет на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) (2015/2699(RSP))
P8_TA(2015)0226RC-B8-0539/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (Евратом) № 1074/1999 на Съвета(1),

—  като взе предвид своето решение от 29 април 2015 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2013 г., раздел III — Комисия и изпълнителни агенции(2),

—  като взе предвид своето решение от 3 април 2014 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2012 година, раздел III — Комисия и изпълнителни агенции(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2013 г. относно годишен доклад за 2011 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — Борба с измамите(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно годишния доклад за 2013 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — Борба с измамите(5),

—  като взе предвид годишния доклад за дейността за 2014 г. на Надзорния съвет на OLAF (наричан по-долу „НС“),

—  като взе предвид Становище № 4/2014 на НС, озаглавено „Control of the duration of investigations conducted by the European Anti-fraud Office“ (Контрол на продължителността на разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите),

—  като взе предвид отговора на OLAF на Становище № 4/2014 на НС,

—  като взе предвид Становище № 5/2014 на НС, озаглавено „OLAF external reporting on the duration of investigations“ (Външно докладване на OLAF относно продължителността на разследванията),

—  като взе предвид отговора на OLAF на Становище № 5/2014 на НС,

—  като взе предвид Доклад № 1/2014 на НС, озаглавен „Safeguarding OLAF’s investigative independence“ (Гарантиране на независимостта на разследванията на OLAF),

—  като взе предвид Доклад № 2/2014 на НС, озаглавен „Implementation by OLAF of the Supervisory Committee’s recommendations“ (Изпълнение от страна на OLAF на препоръките на Надзорния съвет),

—  като взе предвид Доклад № 3/2014 на НС, озаглавен „Opening of cases in OLAF in 2012“ (Започване на разследвания на OLAF през 2012 г.),

—  като взе предвид отговора на OLAF на Доклад № 3/2014 на НС,

—  като взе предвид съобщението на НС относно анализа на Надзорния съвет относно проекта на приоритети на политиката на разследване на OLAF за 2015 г.,

—  като взе предвид годишния доклад за дейността на НС за 2013 г.,

—  като взе предвид Становище № 2/2013 на НС, озаглавено „Establishing an internal OLAF procedure for complaints“ (Установяване на вътрешна процедура на OLAF за подаване на жалби),

—  като взе предвид Становище № 1/2014 на НС, озаглавено „OLAF Investigation Policy Priorities“ (Приоритети на политиката на OLAF на разследване),

—  като взе предвид Становище № 2/2014 на НС, озаглавено „Case selection in OLAF“ (Подбор на случаи в OLAF),

—  като взе предвид забележките на НС относно процедурите на разследване в OLAF,

—  като взе предвид препоръките на НС от 2012 г.,

—  като взе предвид документа на НС, озаглавен „Mission, competences and objectives of the Supervisory Committee of the European Anti-Fraud Office — Mid-term strategy (2014—2015)“ (Мисия, правомощия и цели на Надзорния съвет на Европейската служба за борба с измамите — Средносрочна стратегия (2014—2015 г.)),

—  като взе предвид работните договорености на НС с OLAF,

—  като взе предвид въпросите към Комисията и Съвета относно годишния доклад за 2014 г. на Надзорния съвет на OLAF (O‑000060/2015 — B8‑0553/2015, O‑000061/2015 — B8‑0554/2015 и O-000066/2015 — B8‑0555/2015),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че в своя годишен доклад за дейността за 2014 г. Надзорният съвет (НС) отбелязва, че по време на реорганизацията на OLAF (1 февруари 2012 г.) в един и същи ден е било започнато разследване по 423 случая съгласно едно-единствено решение на генералния директор на OLAF; като има предвид, че въз основа на своя анализ НС стига до заключението, че i) OLAF не е извършила подобаваща оценка на входящата информация за нито един от анализираните от НС случаи, ii) за по-голямата част от случаите не съществува дори следа от каквато и да било дейност по оценка и iii) генералният директор на OLAF е започнал въпросните разследвания, без да установи предварително, че съществуват достатъчно сериозни подозрения за наличието на измама, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза, което е в противоречие със законовите изисквания за започване на разследване на OLAF, които са били в сила към дадения момент;

Б.  като има предвид, че в своите съобщения до институциите на ЕС НС посочва, че въпреки ясното задължение, посочено в член 17, параграф 5 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013, генералният директор на OLAF не е докладвал на НС през 2014 г. за неизпълнените препоръки на OLAF;

В.  като има предвид, че през първата половина на своя мандат НС отправи петдесет препоръки до OLAF, от които са били изпълнени изцяло само осем, шест са били частично изпълнени, една от препоръките е в процес на изпълнение, а двадесет не са били изпълнени; като има предвид също така, че за петнадесет случая НС не е бил в състояние да направи проверка на изпълнението поради недостиг на съществена информация;

Г.  като има предвид, че в своето съобщение относно проектите на приоритети на политиката на разследване на OLAF за 2015 г. НС отбелязва, че OLAF не е взела под внимание трите препоръки, отправени в Становище № 1/2014 на НС: i) генералният директор на OLAF не е изготвил насоки относно прилагането на принципите за подбор, произтичащи от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 (ефективно използване на ресурсите, пропорционалност/субсидиарност, добавена стойност), и вместо да преразгледа финансовите показатели, за да ги адаптира към действителността на разходните програми, ги е премахнал напълно; ii) в проекта на приоритети на политиката на разследване за 2015 г. изглежда се вземат предвид редица документи от заинтересованите страни, но сякаш не е бил проведен диалог със заинтересованите страни по отношение на финансовите показатели и евентуалните последващи действия във връзка със случаите, в които има достатъчно подозрения за измама, но които са били отхвърлени въз основа на приоритетите на политиката на разследване или принципите за подбор; iii) генералният директор на OLAF не е изпратил на НС оценка на прилагането на предходните приоритети на политиката на разследване на OLAF, нито обобщение на предоставената от заинтересованите страни обратна информация, въпреки поет преди това ангажимент в този смисъл;

Д.  като има предвид, че НС постоянно изтъкваше своята неспособност да упражнява надзор върху независимостта на OLAF, разследващите функции на службата, прилагането на процесуалните гаранции и продължителността на разследванията поради липса на достъп до необходимата информация;

Е.  като има предвид, че НС заяви, че същината на проблема във връзка с ефективността на неговата роля на надзорен орган не е незадоволителното прилагане на работните договорености, а фундаменталната разлика във вижданията на НС и на генералния директор на OLAF за ролята на НС;

Ж.  като има предвид, че в своите горепосочени резолюции относно годишните доклади за 2011 и 2013 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — Борба с измамите, Парламентът призова за подобряване на способността на НС да изпълнява своята роля;

З.  като има предвид, че НС нееднократно призовава институциите на ЕС или да увеличат неговите правомощия, по-специално чрез осигуряването на пълен достъп до досиетата на OLAF, или да предприемат други мерки, с които да се гарантира отчетността на OLAF;

И.  като има предвид, че през март 2014 г. генералният директор на OLAF пое ангажимент да докладва на НС веднъж годишно за броя на получените жалби, навременността на тяхната обработка и класифицирането им като основателни или неоснователни; като има предвид при все това, че съгласно докладваното от НС, той не е получил такава информация;

Й.  като има предвид, че Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 укрепи ролята на НС за контролиране на продължителността на разследванията на OLAF; като има предвид, че въпреки че OLAF формално спазва задължението си да докладва редовно на НС относно разследвания, продължаващи повече от 12 месеца, в своето Становище № 4/2014, озаглавено „Control of the duration of investigations conducted by the European Anti-fraud Office“ (Контрол на продължителността на разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите), НС стига до заключението, че предоставената му информация е била недостатъчна, за да може той да осъществява пълноценно и ефективно мониторинг на продължителността на разследванията на OLAF;

К.  като има предвид, че в своето Становище № 5/2014, озаглавено „OLAF external reporting on the duration of investigations“ (Външно докладване на OLAF относно продължителността на разследванията), НС стига до заключението, че докладването относно продължителността на разследванията на OLAF не е осигурило цялостна представа за резултатите от разследванията на службата; като има предвид, че въпреки че OLAF заявява в своя годишен доклад, че разследванията се приключват за по-кратко време, НС стига до заключението, че подобряването на резултатите от разследванията на OLAF се дължи на въвеждането на нови методи на изчисление;

Л.  като има предвид, че в своя Доклад № 1/2014, озаглавен „Safeguarding OLAF’s investigative independence“ (Гарантиране на независимостта на разследванията на OLAF), НС призовава за изясняване на ролята на OLAF при изпълнението на политиката на Комисията за борба с измамите в сектора на производство на цигари;

М.  като има предвид, че в продължение на две последователни години НС изразява в своя годишен доклад за дейността загрижеността си във връзка с липсата на прозрачност относно участието на OLAF в заседанията на Комисията в рамките на механизма за обмен на информация и присъщите рискове по отношение на независимостта на разследванията на OLAF;

Н.  като има предвид, че НС насочи вниманието на институциите на ЕС към необходимостта от прилагане на изискванията на Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 относно независимото функциониране на секретариата на НС;

О.  като има предвид, че НС набеляза четири основни условия, които гарантират независимото функциониране на секретариата: i) назначаване, оценяване и повишаване на ръководителя на секретариата въз основа на решенията на НС; ii) прекласифициране на ръководителя на секретариата в степен служител, заемащ висша ръководна длъжност; iii) назначаване, оценяване и повишаване на персонала на секретариата от неговия ръководител; iv) вторично делегиране на изпълнението на бюджета на секретариата на неговия ръководител;

П.  като има предвид, че Парламентът разгледа отговорите на OLAF на докладите и становищата на НС, които бяха предадени на Парламента;

1.  Подчертава категорично отговорността на OLAF да спазва законовите изисквания за започване на разследване; припомня, че по отношение на 423-те разследвания, започнати в един и същи ден, само 8,4% от приключените доведоха до формулиране на препоръки; призовава НС редовно да следи за спазването на законовите изисквания;

2.  Позовава се на своята горепосочена резолюция от 29 април 2015 г. относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на общия бюджет на Европейския съюз за финансовата 2013 година и настоятелно призовава OLAF своевременно да предоставя обосновка за случаите, при които службата не е изпълнила препоръките на НС;

3.  Изразява съжаление, че за НС е било невъзможно да стигне до заключение относно това дали приоритетите на политиката на разследване са идентифицирани правилно и дали прилагането им е имало положителни или отрицателни последици за борбата с измамите и корупцията;

4.  Изразява съжаление във връзка с факта, че НС не е бил в състояние да изпълни своя мандат напълно; позовава се на своите горепосочени резолюции относно годишните доклади за 2011 и 2013 г. относно защитата на финансовите интереси на ЕС — Борба с измамите, и призовава Комисията да предприеме мерки за подобряване на способността на НС да упражнява надзор върху независимостта на OLAF, разследващите функции на OLAF, прилагането на процесуалните гаранции и продължителността на разследванията, без обаче да се излага на риск независимостта на OLAF;

5.  Настоятелно призовава Комисията да улесни преговорите между OLAF и НС, като изготви план за действие до 31 декември 2015 г. с оглед изменение на работните договорености, за да се създаде работна среда, в която НС може да изпълни мандата си; счита, че изменените работни договорености следва да изяснят ролята на НС за всички заинтересовани страни; отбелязва, че секретариатът на надзорния орган е под (административния) контрол на органа, който е обект на надзора;

6.  Призовава за изпълнението на ангажимента на генералния директор на OLAF да предоставя на НС информация относно броя на получените жалби, навременността на тяхната обработка и класифицирането им като основателни или неоснователни;

7.  Настоятелно призовава OLAF да спазва законовите изисквания, за да осигури условия на НС да изпълнява една от основните си функции по отношение на надзора върху продължителността на разследванията на OLAF;

8.  Приветства при все това факта, че OLAF и НС са започнали да работят заедно за подобряване на информацията, която предоставя OLAF на НС и за обогатяване на съдържанието на докладите относно разследванията с продължителност над 12 месеца;

9.  Отбелязва, че от 134 разследващи в края на 2014 г. 13 (10%) са били зачислени към отдела по тютюн и фалшификации, а 44 (33%) — към отделите за земеделските и структурните фондове, които съставляваха 86% от застрашените финансови интереси (1,9 милиарда евро); препоръчва следователно OLAF да преразгледа разпределението на своите ресурси;

10.  Изразява загриженост във връзка с прозрачността на участието на OLAF в заседанията на Комисията в рамките на механизма за обмен на информация;

11.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на националните парламенти и на Надзорния съвет на OLAF.

(1) ОВ L 248, 18.9.2013 г., стр. 1.
(2) Приети текстове, P8_TA(2015)0118.
(3) Приети текстове, P7_TA(2014)0287.
(4) Приети текстове, P7_TA(2013)0318.
(5) Приети текстове, P8_TA(2015)0062.


Положението в Унгария
PDF 472kWORD 88k
Резолюция на Европейския парламент от 10 юни 2015 г. относно положението в Унгария (2015/2700(RSP))
P8_TA(2015)0227RC-B8-0532/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид преамбюла на Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по‑специално съображение 2 и съображения 4—7 от него,

—  като взе предвид по-конкретно член 2, член 3, параграф 3, второ тире и членове 6 и 7 от ДЕС, както и членовете от ДЕС и от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС), свързани със спазването, насърчаването и защитата на основните права в ЕС,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г., която беше провъзгласена на 12 декември 2007 г. в Страсбург и влезе в сила с Договора от Лисабон през декември 2009 г.,

—  като взе предвид членове 1, 2 и 19 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Протокол № 13 към Конвенцията на Съвета на Европа за защита на правата на човека и основните свободи относно премахването на смъртното наказание при всички обстоятелства,

—  като взе предвид Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), съдебната практика на Европейския съд за правата на човека, както и конвенциите, препоръките, резолюциите и докладите на Парламентарната асамблея, Съвета на министрите, комисаря по правата на човека и Венецианската комисия на Съвета на Европа,

—  като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2013 г. относно положението с основните права: стандарти и практики в Унгария (съгласно резолюцията на Европейския парламент от 16 февруари 2012 г.)(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (2012 г.)(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2014 г., озаглавено „Нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава“ (COM(2014)0158),

—  като взе предвид доклада от 16 декември 2014 г. на комисаря на Съвета на Европа за правата на човека след неговото посещение в Унгария от 1 до 4 юли 2014 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета на Европейския съюз и на заседанието на държавите членки в рамките на Съвета на 16 декември 2014 г. относно гарантирането на спазването на принципите на правовата държава;

—  като взе предвид изслушването относно положението с правата на човека в Унгария, проведено на 22 януари 2015 г. от парламентарната комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

—  като взе предвид изявленията на Съвета и на Комисията, представени по време на пленарното разискване, проведено в Европейския парламент на 11 февруари 2015 г. относно рамката на ЕС за демокрация, принципи на правовата държава и основни права,

—  като има предвид размяната на мнения, проведена на 7 май 2015 г. от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, която следва решението на Председателския съвет от 30 април 2015 г. относно евентуалните последици за държава членка, включително върху нейните права и статут в качеството й на член на Европейския съюз, ако държавата членка реши да въведе отново смъртното наказание,

—  като взе предвид изявленията на Съвета и на Комисията, представени по време на разискването в пленарна зала относно положението в Унгария, проведено в Европейския парламент на 19 май 2015 г.,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Европейският съюз се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства, и като има предвид, че тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете (член 2 от ДЕС);

Б.  като има предвид, че Хартата на основните права на Европейския съюз забранява всяка форма на дискриминация на каквото и да било основание, като например пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

В.  като има предвид, че премахването на смъртното наказание е условие за членството в ЕС, като ЕС застъпва силна и принципна позиция срещу смъртното наказание, чието премахване представлява основна цел на неговата политика в областта на правата на човека;

Г.  като има предвид, че правото на убежище е гарантирано, при надлежно спазване на Женевската конвенция от 28 юли 1951 г. и Протокола към нея за статута на бежанците от 31 януари 1967 г., и в съответствие с ДЕС и ДФЕС;

Д.  като има предвид, че Харта на основните права на Европейския съюз и Европейската конвенция за правата на човека са въведени изцяло в конституцията на Унгария; като има предвид обаче, че развитието на събитията в Унгария в последно време породи загриженост относно положението в страната;

Е.  като има предвид че на 28 април 2015 г., след последните събития в Унгария, унгарският министър-председател Виктор Орбан направи изявление относно необходимостта от публичен дебат относно смъртното наказание като има предвид, че на 30 април 2015 г. председателят на Европейския парламент Мартин Шулц разпространи изявление за пресата, в което се заявява, че Виктор Орбан го е уверил, че унгарското правителство не планира да предприеме каквито и да било стъпки за повторно въвеждане на смъртното наказание и ще спазва и зачита всички европейски договори и законодателни актове; като има предвид обаче, че Виктор Орбан отново направи подобни изявления на 1 май 2015 г. в интервю за националното обществено радио, като добави, че решението за повторно въвеждане на смъртното наказание следва да бъде от изключителната компетентност на държавите членки, което представлява отклонение от разпоредбите на Договорите на ЕС;

Ж.  като има предвид, че през май 2015 г. унгарското правителство започна обществено допитване по въпросите на миграцията, след като беше провело редица подобни допитвания в миналото по други въпроси; като има предвид, че допитването до обществеността може да бъде важен и ценен инструмент за правителствата за разработване на политики, за които да може да се разчита на подкрепа от населението; като има предвид, че въпросите предизвикаха критики по отношение на тяхното насочващо и реторично естество, установяващо пряка връзка между миграционните явления и заплахите за сигурността;

З.  като има предвид, че по време на размяната на мнения в комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи мнозинството от политическите групи се обединиха около виждането, че повторното въвеждане на смъртното наказание и въпросите, зададени в допитването до обществеността, са неприемливи;

И.  като има предвид, че в своето изявление, представено по време на разискванията в пленарна зала на Европейския парламент на 19 май 2015 г. относно положението в Унгария, председателството на Съвета на Европейския съюз заявява, че Съветът не е обсъждал положението в Унгария и следователно не е приел официална позиция по този въпрос;

Й.  като има предвид, че усилията, които се полагат за справяне със сегашното положение в Унгария, следва да не са насочени към изолиране на определена държава членка или на определено правителство, а към изпълнение на колективно задължение на всички институции на ЕС, и по-специално на Комисията, в качеството ѝ на пазител на Договорите, за гарантиране на прилагането и на спазването на Договорите и на Хартата в целия Съюз и във всяка държава членка;

1.  Настоява, че смъртното наказание е несъвместимо с ценностите на зачитането на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека, на които се основава Съюзът, и че поради това всяка държава членка, която отново въведе смъртното наказание, би била в нарушение на Договорите и на Хартата на основните права на ЕС; отново заявява най-категорично, че премахването на смъртното наказание е крайъгълен камък в процеса на развитие на основните права в Европа;

2.  Припомня, че сериозно нарушение от страна на държава членка на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, би задействало процедурата по член 7;

3.  Осъжда многократните изявления на унгарския министър-председател Виктор Орбан, провокиращи дебат относно възможността за повторно въвеждане на смъртното наказание в Унгария, като по този начин се институционализира и подхранва концепция, която представлява нарушение на ценностите, на които се основава Съюзът; приветства ангажимента, поет от министър-председателя на Унгария Виктор Орбан, да не се въвежда повторно смъртното наказание в Унгария и подчертава отговорността на един министър-председател като ръководител на правителство да подкрепя ценностите на ЕС и да служи за пример в тази насока;

4.  Отбелязва, че държавите членки имат суверенното право да започват национални допитвания; припомня обаче, че допитванията следва да отразяват готовността на правителствата да се придържат към отговорно управление, насочено към осигуряване на демократични политически решения и зачитане на основните европейски ценности;

5.  Осъжда обществените допитвания по въпросите на миграцията и свързаната с тях общонационална кампания с рекламни пана, предприети по инициатива на унгарското правителство, и подчертава, че съдържанието и езикът, използвани при започнатите в Унгария допитвания относно имиграцията и тероризма са до голяма степен подвеждащи, преднамерени и неуравновесени, като установяват преднамерена и пряка връзка между явленията, свързани с миграцията, и заплахите за сигурността; посочва, че отговорите на онлайн въпросника следва да бъдат допълнени с лични данни, като по този начин се разкриват политическите възгледи на хората, което представлява нарушение на правилата за защита на данните; поради това призовава допитването да бъде оттеглено;

6.  Изразява съжаление във връзка с факта, че при общественото допитване се хвърля вина върху институциите на ЕС и техните политики, без да се признава и отговорността на държавите членки в съответните области; припомня, че държавите членки участват пълноценно в законодателния процес в ЕС;

7.  Приканва всички държави членки да участват конструктивно в текущото разискване относно европейската програма за миграция, която засяга в еднаква степен вътрешната и външната политика и политиката за развитие, които трябва да бъдат прилагани от ЕС;

8.  Счита, че всички държави членки трябва да спазват изцяло правото на ЕС в своите законодателни и административни практики и че цялото законодателство, включително първичното законодателство на всяка държава членка или страна кандидатка, трябва да отразява и да бъде в съответствие с основните европейски ценности, а именно демократичните принципи, принципите на правовата държава и основните права;

9.  Изразява съжаление относно липсата на реакция от страна на Съвета по отношение на последните събития в Унгария и осъжда липсата на ангажимент от страна на Съвета и на държавите членки за гарантиране на спазването на принципите на правовата държава, както е посочено в заключенията на Съвета на Европейския съюз от 16 декември 2014 г.; настоятелно призовава Съвета на Европейския съюз и Европейския съвет да проведат обсъждане и да приемат заключения относно положението в Унгария;

10.  Отбелязва, че тези неотдавнашни събития предизвикаха загриженост във връзка с принципите на правовата държава и принципите на демокрацията и основните права в Унгария през изминалата година, които, взети заедно, може да се окажат нововъзникваща системна заплаха за принципите на правовата държава в тази държава членка;

11.  Настоятелно призовава Комисията да задейства първия етап от рамката на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава и във връзка с това незабавно да започне процес на задълбочено наблюдение по отношение на положението с демокрацията, принципите на правовата държава и основните права в Унгария, като извърши оценка на евентуално системно тежко нарушение на ценностите, на които се основава Съюзът съгласно член 2 от ДЕС, включваща комбинираното въздействие на редица мерки, които влошават състоянието на демокрацията, на принципите на правовата държава и на основните права, и като направи оценка на възникването на системна заплаха за принципите на правовата държава във въпросната държава членка – заплаха, която би могла да прерасне в недвусмислен риск от тежко нарушение по смисъла на член 7 от ДЕС; отправя искане към Комисията да докладва по този въпрос пред Парламента и пред Съвета преди септември 2015 г.;

12.  Призовава Комисията да представи законодателно предложение за създаване на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, който да действа като инструмент за спазване и гарантиране на прилагането на Хартата и на Договорите, подписани от всички държави членки, като се основава на общи и обективни показатели, и призовава Комисията да провежда безпристрастна годишна оценка на състоянието на основните права, на демокрацията и на принципите на правовата държава във всички държави членки, без дискриминация и при условия на равнопоставеност, включваща оценка от Агенцията на ЕС за основните права, заедно с подходящи задължителни и коригиращи механизми, за да се коригират съществуващите пропуски и да се даде възможност за автоматични и постепенни ответни действия при нарушения на принципите на правовата държава и на основните права на равнището на държавите членки; възлага на своята комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да допринесе за разработването и изготвянето на това предложение под формата на законодателен доклад по собствена инициатива, който да бъде приет до края на годината;

13.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на президента, на правителството и на парламента на Унгария, на правителствата и на парламентите на държавите членки и на страните кандидатки, на Агенцията на ЕС за основните права, на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0315.
(2) Приети текстове, P7_TA(2014)0173.


Доклад за напредъка на Турция през 2014 г.
PDF 613kWORD 168k
Резолюция на Европейския парламент от 10 юни 2015 г. относно доклада на Комисията от 2014 г. за напредъка на Турция (2014/2953(RSP))
P8_TA(2015)0228B8-0455/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 2014 г. за напредъка на Турция (SWD(2014)0307),

—  като взе предвид съобщението от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 8 октомври 2014 г., озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства за периода 2014—2015 г.“ (COM(2014)0700),

—  като взе предвид своите предишни резолюции, по-специално резолюцията от 10 февруари 2010 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2009 г.(1), от 9 март 2011 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2010 г.(2), от 29 март 2012 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2011 г.(3), от 18 април 2013 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2012 г.(4), от 13 юни 2013 г. относно положението в Турция(5), от 12 март 2014 г. относно доклада за напредъка на Турция през 2013 г.(6), от 13 ноември 2014 г. относно действията от страна на Турция, с които се създава напрежение в изключителната икономическа зона на Кипър(7), и от 15 януари 2015 г. относно свободата на изразяване на мнение в Турция(8);

—  като взе предвид своята резолюция от 15 април 2015 г. относно стогодишнината на арменския геноцид(9),

—  като взе предвид Рамката за преговори с Турция от 3 октомври 2005 г.,

—  като взе предвид Решение 2008/157/EО на Съвета от 18 февруари 2008 г. относно принципите, приоритетите и условията на Партньорството за присъединяване с Република Турция(10) („Партньорството за присъединяване“) и предходните решения на Съвета от 2001 г., 2003 г. и 2006 г. относно Партньорството за присъединяване,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 14 декември 2010 г., 5 декември 2011 г., 11 декември 2012 г., 25 юни 2013 г., 24 октомври 2014 г. и 16 декември 2014 г.,

—  като взе предвид член 46 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), който гласи, че високодоговарящите страни се задължават да изпълняват окончателните решения на Европейския съд по правата на човека по всяко дело, по което те са страна,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид доклада на Световната банка от 28 март 2014 г., озаглавен „Оценка на митническия съюз между ЕС и Турция“,

—  като взе предвид доклада на Комисията за напредъка на Турция в изпълнението на изискванията на пътната карта за либерализиране на визовия режим (COM(2014)0646),

—  като взе предвид работата на Кати Пири като постоянен докладчик за Турция на комисията по външни работи;

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че преговорите за присъединяването на Турция започнаха на 3 октомври 2005 г. и започването на тези преговори представлява началото на дълъг процес с неизвестен изход, основан на справедливи и строги изисквания и на ангажимент за провеждане на реформи;

Б.  като има предвид, че ЕС остава ангажиран с по-нататъшното разширяване като ключова политика за насърчаване на мира, демокрацията, сигурността и просперитета в Европа; като има предвид, че всяка страна кандидатка ще бъде оценявана въз основа на собствените ѝ заслуги и въз основа на това Комисията не предвижда ново присъединяване към ЕС през настоящия законодателен мандат;

В.  като има предвид, че Турция се е ангажирала да изпълни критериите от Копенхаген, да проведе адекватни и ефективни реформи, да поддържа добросъседски отношения и постепенно да постигне съответствие с ЕС; като има предвид, че тези усилия следва да се разглеждат като възможност за Турция да укрепи институциите си и да продължи процеса на своята демократизация и модернизация;

Г.  като има предвид, че според класацията на „Фрийдъм хаус“ относно свободата на печата и на медиите Турция понастоящем е класирана като непритежаваща свободен печат и като притежаваща само частична свобода на интернет;

Д.  като има предвид, че организацията „Репортери без граници“ класира Турция през 2014 г. като една от държавите, в които журналистите понасят най-много заплахи и физически нападения;

Е.  като има предвид, че ЕС следва да остане еталон за реформите в Турция;

Ж.  като има предвид, че цялостното изпълнение на критериите от Копенхаген, както и интеграционният капацитет на ЕС в съответствие със заключенията на Европейския съвет от декември 2006 г. остават основата за присъединяване към ЕС;

З.  като има предвид, че от основно значение в процеса на присъединяване са принципите на правовата държава, включително по-специално разделението на властите, борбата с корупцията и организираната престъпност, свободата на събранията и на мирните протести, свободата на словото и на медиите, правата на жените, свободата на религията, правата на лицата, принадлежащи към (националните) малцинства, както и борбата с дискриминацията на уязвими групи, като ромите и лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица (ЛГБТИ);

И.  като има предвид, че в своето съобщение, озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства за периода 2014—2015 г.“, Комисията заключи, че Турция е стратегически партньор за Европейския съюз в икономическата и енергийната сигурност, както и че сътрудничеството по въпросите на външната политика с Турция е от решаващо значение; като има предвид, че в същото съобщение Комисията изрази опасенията си относно защитата на основните права, независимостта на съдебната система, принципите на правовата държава, правото на събрания и свободата на словото;

Й.  като има предвид, че за девета поредна година Турция все още не е приложила разпоредбите, произтичащи от Споразумението за асоцииране между ЕО и Турция и от допълнителния протокол към него; като има предвид, че този отказ продължава да оказва силно негативно въздействие върху процеса на преговори;

К.  като има предвид, че с оглед на укрепването на стабилността и насърчаването на добросъседските отношения Турция трябва да увеличи усилията си за разрешаване на неуредените двустранни въпроси, включително неуредените правни задължения и спорове с нейните непосредствени съседи относно сухоземните и морските граници и въздушното пространство, съгласно разпоредбите на Хартата на ООН и международното право;

Л.  Като има предвид, че турските органи не са дали съгласието си православната семинария на остров Хейбелиада да бъде отново отворена;

Настоящата ситуация на отношенията между ЕС и Турция

1.  Приветства доклада на Комисията от 2014 г. за напредъка на Турция и споделя заключението си, че Турция е стратегически партньор за ЕС и че едни активни и надеждни преговори ще предоставят подходяща рамка за използване на пълния потенциал на отношенията между ЕС и Турция; подчертава, че процесът на реформи в контекста на преговорите с ЕС би могъл да представлява значителна възможност за Турция да развие силна плуралистична демократична система, със стабилни институции, в полза на всички граждани на Турция, и да установи по-тесни отношения с ЕС; изисква от Комисията да направи преоценка на начина, по който бяха водени преговорите досега, и на това как биха могли да бъдат подобрени и засилени отношенията и сътрудничеството между ЕС и Турция;

2.  Подчертава, че в интерес на двете страни са ефективни и работещи отношения, основани на диалог, по-тясно сътрудничество, взаимна ангажираност и преговори между ЕС и Турция, като се има предвид географската им близост, историческите връзки, големите турски общност, живеещи в ЕС, тесните икономически връзки и общите стратегически интереси; призовава Турция да постави процеса на реформи в центъра на своите вътрешнополитически решения; счита, че ЕС следва да се възползва от тази възможност да се превърне в основен фактор на процеса на по-нататъшна демократизация на Турция, като насърчава общочовешките ценности и европейските регулаторни стандарти като показатели за процеса на реформи и като оказва подкрепа на Турция за развитие на стабилни, демократични институции и ефективно законодателство, което е основано на зачитане на основните свободи, правата на човека и принципите на правовата държава и представлява и защитава интересите на всички сектори на турското общество;

3.  Насърчава правителството на Турция да ускори хода на преговорите и настоятелно го призовава да се ангажира недвусмислено със зачитането на демократичните ценности и принципи, които са в основата на ЕС; подкрепя новата Комисия в усилията ѝ да засили ангажираността към Турция въз основа на споделените интереси и общите предизвикателства; отбелязва започването на преговорите по глава 22 (Регионална политика) през ноември 2013 г.;

4.  Приветства избора на най-приобщаващия и най-представителния парламент в съвременната история на Турция, който отразява многообразието на държавата; приветства устойчивостта на демокрацията в Турция и демократичния дух на нейните граждани, което беше доказано от много високия процент на избирателна активности от впечатляващото участие на доброволци от гражданското общество в деня на изборите; призовава всички политически партии да работят за установяването на стабилно и приобщаващо правителство с оглед динамизирането на процеса а демократизация на Турция и диалога за реформа с ЕС;

5.  Подчертава, че е важно да се инвестират повече усилия по отношение на контактите между хората с цел да се създаде благоприятна среда за сътрудничество между Турция и ЕС; следователно подчертава, че в интерес на установяването на по-тесни връзки между ЕС и Турция следва да бъде постигнат конкретен напредък относно либерализирането на визовия режим въз основа на изпълнението на изискванията, посочени в пътната карта за установяване на безвизов режим с Турция; подчертава, че междувременно ЕС следва да улесни получаването на визи от страна на предприемачите и че следва да бъдат активно насърчавани студентските и университетските програми за обмен и възможностите за достъп на гражданското общество; счита, че по-големите възможности за достъп до ЕС биха осигурили допълнителна подкрепа за процеса на реформи в Турция;

Принципи на правовата държава и демокрация

6.  Отбелязва, че Турция продължава да осъществява реформите от предходните години; във връзка с това приветства промените в правната рамка по отношение на политическите партии и предизборните кампании, която вече позволява провеждането на политически кампании на езици, различни от турския, узаконява съвместното председателстване на партии и облекчава правилата за организацията на политическите партии на местно равнище; отново подчертава значението на намаляване на избирателния праг от 10%, което ще даде възможности за участие в политиката на всички компоненти на турското общество;

7.  Подчертава, че една нова конституция, основана на разпоредби, насърчаващи плуралистично, приобщаващо и толерантно общество, ще бъде в основата на процеса на реформи и ще предостави стабилна основа за основните свободи и принципите на правовата държава; приветства работата на помирителния конституционен комитет, който постигна консенсус по 60 изменения в конституцията, преди да бъде разпуснат; отправя отново призива си за продължаване на процеса на конституционни реформи и подчертава, че една нова конституция трябва да се основава на широк консенсус, обхващащ целия политически спектър и обществото като цяло; насърчава Турция да проведе консултации с Венецианската комисия в рамките на процеса на конституционни реформи;

8.  Приветства новата стратегия, изготвена от правителството на Турция, за прокарване на цялото ново законодателство през Министерството по въпросите на ЕС, което има за цел увеличаване на координационната роля на министерството и подобряване на съответствието на законопроектите със стандартите на ЕС; във връзка с това препоръчва, винаги когато е възможно, тясно сътрудничество с Венецианската комисия и по-интензивен диалог с Европейската комисия относно новото законодателство в процес на подготовка, както и относно прилагането на съществуващите закони, за да се гарантира съвместимост с достиженията на правото на ЕС;

9.  Подчертава значението на подходящото допитване до гражданското общество в рамките на законодателния процес; поради това препоръчва да се разработят структурирани механизми за допитване до гражданското общество като част от законодателния процес, процеса на създаване на политики и процеса на прилагане на новото законодателство; приветства активното гражданско общество в Турция; подчертава, че спешно са необходими последователни реформи, за да се гарантира свободата на сдруженията и на словото, да се предостави възможност на организациите на гражданското общество да функционират свободно, без ограничения и да бъде подобрен достъпът им до финансиране;

10.  Решително подкрепя и насърчава усилията на правителството на Турция и на всички други заинтересовани лица за постигане на всеобхватно и устойчиво приключване на мирния процес с кюрдската общност въз основа на преговори с Кюрдската работническа партия (ПКК), която е включена в списъка на ЕС на терористичните организации, и процес на социално-икономическа и политическа интеграция на кюрдската общност; категорично подкрепя съобщението на Народната демократическа партия за извънреден конгрес на ПКК с цел постигане на примирие и насърчаване на демократичната политика като метод; решително насърчава правителството да продължи да разглежда като приоритет и да укрепва социалните, културните и политическите права и равното третиране на гражданите от кюрдски произход; приветства закона за „създаването на по-стабилна правна основа за процеса на помирение“, приет от Турското велико народно събрание на 11 юни 2014 г., който съдържа мерки за премахването на тероризма, за укрепване на социалната интеграция, за реинтеграция на лицата, напуснали ПКК и свалили оръжията, и за подготвяне на общественото мнение за връщането на бившите бойци; счита, че успешното разрешаване на кюрдския въпрос е от първостепенно значение и ще има значителен положителен принос за демокрацията, мира, стабилността и защитата на правата на човека в Турция; поради това насърчава всички политически партии да подкрепят този процес; призовава Комисията да предостави техническа подкрепа и да отдели ресурси, налични в рамките на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), inter alia за програми за социално и икономическо приобщаване и за образованието в югоизточните региони на Турция, като начин за укрепване на процеса на уреждане на кюрдския въпрос; отбелязва, че преговорите по глава 22 (Регионална политика) биха могли да помогнат на Турция при определянето на ефективна програма за сближаване за югоизточните ѝ региони;

11.  Изразява съжаление във връзка с решението на турската Държавна агенция за управление на водите да продължи строителството на язовир „Илису“, което ще има опустошителни социални, екологични и политически последици; припомня, че този конкретен регион се обитава основно от кюрди и че строителството ще има сериозни последици за кюрдското население и култура;

12.  Изразява загриженост относно Индекса за възприятие на корупцията за 2014 г., публикуван от „Прозрачност без граници“ на 3 декември 2014 г., който показва възприятие за силно увеличаване на корупцията в Турция през последната година и нарежда Турция на 64-то място; изразява дълбоко съжаление относно начина, по който турското правителство и турският парламент реагираха на твърденията за корупция, включително срещу бивши членове на правителството, отправени през декември 2013 г., и относно факта, че не бяха предприети последващи действия във връзка с много сериозните разследвания на корупцията; изразява загриженост във връзка с наказателното преследване на разследващите журналисти, които предаваха информацията относно делата за корупция; призовава за прозрачно и независимо разследване на обвиненията, отправени през декември 2013 г.; подчертава необходимостта от по-голяма политическа воля за разработване на подходяща правна рамка за борба с корупцията, която не само подкопава демократичното функциониране на институциите и доверието на хората в демокрацията, но също може да навреди на икономическото развитие и на наличието на благоприятен инвестиционен климат;

13.  Изразява загриженост във връзка с последните изменения на Закона за Висшия съвет на съдиите и прокурорите (ЗВССП) и последвалите многобройни премествания и уволнения на съдии и прокурори и във връзка със задържанията, преместванията и уволненията на полицейски служители, което породи сериозни и основателни опасения по отношение на независимостта, безпристрастността и ефективността на съдебната власт, разделението на властите и зачитането на принципите на правовата държава, които са в основата на политическите критерии от Копенхаген; изразява загриженост относно честите промени на ключово законодателство без надлежна консултация със съответните заинтересовани лица; приветства премахването на член 10 от Закона за борба с тероризма; изразява загриженост обаче, че много широките определения все пак ще дадат прекомерно широко приложно поле на Закона за борба с тероризма и ще предоставят възможност за извънредно широки тълкувания; припомня необходимостта от реформа на член 314 от Наказателния кодекс, така че да могат да бъдат преследвани по съдебен ред единствено лицата, които са членове на терористична или въоръжена организация или допринасят за дейността ѝ; призовава за изготвянето на стратегия за съдебна реформа в съответствие със стандартите на ЕС в сътрудничество с всички заинтересовани лица; приветства първоначалната стъпка, предприета в посока към намаляване на максималната продължителност на предварителното задържане от 10 на 5 години, но изрично подчертава, че е необходимо допълнително намаление, за да се избегне превръщането на предварителното задържане в де факто наказание; подчертава значението на създаването на регионални апелативни съдилища и приемането на всички относими мерки, за да се гарантира справедлив съдебен процес; насърчава Турция да продължи с реформата в правосъдната система и да гарантира справедлив и ефективен достъп до правосъдие за всички деца;

14.  Изразява голяма загриженост относно Закон 6532, влязъл в сила на 26 април 2014 г., който рязко разширява правомощията на Националната агенция за разузнаване, като ограничава свободата на медиите, свободата на словото и правото на достъп до информация от обществен интерес, предоставя на служителите на агенцията практически имунитет срещу съдебни производства и нарушава неприкосновеността на личния живот, давайки възможност на агенцията да си набавя лични данни без предварителна съдебна заповед; счита, че тези разпоредби нарушават задълженията на Турция по отношение на международното хуманитарно право и нейното вътрешно законодателство;

15.  Приветства редица важни решения, взети от Конституционния съд на Турция, за защита на принципите на правовата държава и основните права, като например свободата на словото, което показва устойчивостта на конституционната система; освен това отбелязва, че решенията на Конституционния съд изтъкнаха лошото провеждане на разследванията и на последвалите съдебни производства по делата „Енергекон“ и „Операция чук“; приветства факта, че Конституционният съд продължава да получава индивидуални жалби; изразява загриженост относно внесените промени в Наказателния кодекс, особено във връзка с използването на термина „основателно подозрение“, който отваря врата за произволни атаки срещу опозицията; отбелязва, че въпросните промени са били приети без консултации с Комисията в противоречие на това, което е било договорено по време на преговорите;

16.  Изразява сериозна загриженост относно високата степен на политическа поляризация в Турция; припомня, че плурализмът следва да е в ядрото на всеки демократичен режим; поради това настоятелно призовава за насърчаване на диалог в целия турски политически спектър; подчертава, че този диалог е абсолютно необходим по отношение на ключовите и дългосрочни процеси на реформи, приемането на нова конституция и разговорите за разрешаване на кюрдския конфликт; призовава управляващата партия и опозицията да се стремят да си сътрудничат и да постигнат консенсус и да включат активно гражданското общество в процесите на вземане на решения;

Зачитане на правата на човека и основните свободи

17.  Приветства приемането през март 2014 г. на Плана за действие за предотвратяване на нарушения на Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) като значителна стъпка в посока към привеждането в съответствие на правната рамка на Турция със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека и очаква правителството да предприеме допълнителни стъпки за прилагане на тези препоръки; подчертава, че членството на Турция в Съвета на Европа ангажира Турция да спазва високи политически и правни стандарти и изисква от Турция да се ангажира в пълна степен със Съвета на Европа и с Венецианската комисия по отношение на своя процес на реформи; припомня, че напредъкът в преговорите зависи от зачитането на принципите на правовата държава и на основните права;

18.  Отбелязва със загриженост, че повечето разследвания на събитията в парка „Гези“ през май и юни 2013 г. и твърденията за използването на прекомерна сила и злоупотреба от страна на полицията все още не са приключили и че е постигнат много малък напредък по отношение на идентифицирането на предполагаемите извършители; подчертава, че след получаване на редица жалби за използване на сила от полицейски служители по време на протестите в „Гези“ Омбудсманът издаде доклад, в който счита използването на сила за несъразмерно; призовава турските органи да обезщетят всички жертви, които са протестирали без насилие или които не са били сред протестиращите, а случайно са се озовали на мястото на събитията; призовава за приключването на ефективни и безпристрастни разследвания по всички случаи на предполагаемо малтретиране от страна на държавни служители и за изправяне на виновните пред съд; подчертава необходимостта от последващо приемане на ясни правила за използването на сила и за ролята на полицията в съответствие с международните стандарти; настоятелно призовава за премахването на ограниченията на мирните събрания и подчертава, че други закони, като например Закона за борба с тероризма, не следва да бъдат използвани, за да се попречи на хората да упражняват своето право на мирен протест, и че мирните демонстрации не следва да бъдат основание за задържане; призовава турското правителство да осигури адекватни, обективни и прозрачни принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване спрямо правомощията на правоприлагащите органи; препоръчва създаването от страна на турските органи на независим и ефективен механизъм за подаване на жалби в полицията; изразява дълбока загриженост във връзка с пакета за вътрешна сигурност , който противоречи на принципа на съдебен надзор върху дейността на полицията и е прекомерен по обхват;

19.  Подчертава необходимостта от преразглеждане на Закона за Националната институция по правата на човека на Турция, така че тя да стане независим орган, който да разполага с необходимите ресурси, да се отчита пред обществеността и да включва участието на групите на гражданското общество; взема под внимание препоръките в доклада, публикуван от Омбудсмана, включително искането за поетапното и пропорционално прибягване до употреба на сила от страна на полицията, като то се осъществява само като крайна мярка и под надзор; подчертава колко е важно да се засили правото на инициатива на Омбудсмана, способността му да извършва проверки на място, както и да има гаранции за подходящи последващи действия на решенията на Омбудсмана;

20.  Приветства Турция за нарастващото ромско гражданско общество; изразява надежда, че новите ромски организации ще получат подкрепа и време, за да се способства значимото им участие в инициативи за сътрудничество с цел разработване и прилагане на мерки на местно и национално равнище; препоръчва правителството да съчетае съществуващите проекти за жилищно устройване със социални и дългосрочни аспекти, като например здравеопазване и образование; приветства общите планове за действие за борба с дискриминацията, които биха могли да дадат на ромите по-голям достъп до пазара на труда;

21.  Настоятелно призовава правителството на Турция да гарантира свободата на медиите като приоритетен въпрос и да осигури подходяща правна уредба, гарантираща плурализъм в съответствие с международните стандарти; осъжда усилията на турското правителство да забрани достъпа до социалните медии и уебсайтове или да ги затвори без съдебна заповед, неговия рестриктивен подход към свободата на словото и оказвания натиск върху медиите и журналистите, който често се изразява в сплашване, уволнение или задържане на журналисти и широко разпространена автоцензура; посочва, че нарушенията на свободата на словото са се увеличили след корупционния скандал от декември 2013 г.; счита, че е необходимо да се създаде правна рамка, която да дава възможност за пълна прозрачност по отношение на собствеността върху медиите; изтъква отново ангажимента на ЕС към свободата на словото във всичките ѝ форми и призовава делегацията на ЕС в Турция да продължи да наблюдава съдебните производства срещу журналисти и защитници на правата на човека;

22.  Осъжда неотдавнашните полицейски акции и задържането на редица журналисти и представители на медиите на 14 декември 2014 г.; припомня, че свободният и плуралистичен печат е основният принцип на всяка демокрация, каквито са и справедливият съдебен процес и независимостта на съдебната система; поради това подчертава необходимостта от това по всички дела i) да се предостави пълна и прозрачна информация относно обвиненията, повдигнати срещу обвиняемите, ii) да се предостави на обвиняемите пълен достъп до уличаващите доказателства и пълни права на защита и iii) да се гарантира надлежното разглеждане на делата с оглед на проверка на истинността на обвиненията, без забавяне и по безспорен начин; призовава държавните органи на Турция да направят преглед и да разгледат тези дела възможно най-скоро и да се придържат към международните норми за справедлив процес в случаите, когато се настоява за продължаване на производството;

23.  Настоява, че неотдавнашните действия на турското правителство срещу свободата на печата и плурализма на мненията са несъвместими с основните права на ЕС и следователно са в противоречие с духа на преговорния процес;

24.  Счита, че в съответствие с ангажираността на ЕС спрямо принципите на правовата държава и основните ценности налице е спешна нужда от провеждане на реформи в Турция в областите на съдебната система и основните права и на правосъдието, свободата и сигурността; освен това счита, че предоставянето на официални показатели за отварянето на глава 23 (съдебна система и основни права) и глава 24 (правосъдие, свобода и сигурност) е важна стъпка за насърчаване на истински ефективни реформи и за гарантиране, че процесът на реформи в Турция се оформя на базата на ценностите и стандартите на ЕС; отново отправя своя призив към Съвета да започне преговори относно съдебната система и основните права и относно правосъдието, свободата и сигурността, веднага щом бъдат изпълнени установените критерии; призовава Турция да сътрудничи във възможно най-голяма степен за тази цел; призовава Комисията незабавно да поощри по-нататъшния диалог и сътрудничество с Турция в областите, обхванати от глави 23 и 24, с цел насърчаване на общо разбиране по отношение на необходимите реформи;

25.  Приветства решението, според което реформите, свързани с принципите на правовата държава и основните права, вътрешните работи и гражданското общество, ще получат по-голямо финансиране по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) II за периода 2014—2020 г.; посочва, че насърчаването на принципите на правовата държава, демокрацията и основните свободи са ключовите принципи, уреждащи предприсъединителната помощ; отново посочва заключението на Съвета от декември 2014 г., съгласно което ще бъде въведена засилена съгласуваност между финансовата помощ и цялостния напредък по прилагането на предприсъединителната стратегия, включително пълно зачитане на принципите на правовата държава и на основните свободи; освен това призовава Комисията да следи отблизо прилагането на ИПП II във всички страни кандидатки и да насочи ресурсите, налични по Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ), към оказване на подкрепа на свободата на словото, включително свободата на медиите, плурализма на медиите, свободата на събранията и сдруженията, синдикалните права и свободата на мисълта;

26.  Отбелязва факта, че Турция допринесе за влизането в сила на 1 август 2014 г. на Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие (Истанбулската конвенция); при все това изразява загриженост по отношение на все така високите нива на насилие срещу жените и на липсата на защитни механизми на вътрешното право за превенция на насилието срещу жените; призовава турските органи да предоставят достатъчен брой убежища за защита на жените и ненавършилите пълнолетие лица, които са жертви на насилие; препоръчва на правителството да насърчи равенството между половете в политическата, икономическата, социалната, културната, гражданската или всяка друга област; призовава правителството на Турция, в сътрудничество с гражданското общество и съответните стопански сдружения, да улесни предприемачеството на жените и да намали пречките пред достъпа на жените до икономически дейности и настоятелно призовава правителството на Турция във връзка с това да си постави амбициозна цел по отношение на достъпа на жените до трудова заетост; припомня, че в доклада на Световния икономически форум от 2014 г. за неравенството между половете в световен мащаб Турция заема 125-то място от 142 държави; изразява дълбоко съжаление относно забележките, направени от някои длъжностни лица и представители на правителството, за ролята на жените в турското общество и подчертава важността на борбата срещу стереотипите и предубежденията в обществото спрямо жените;

27.  Подчертава, че е важно да се продължи процесът на реформи в областта на свободата на мисълта, съвестта и религията, като се даде възможност на религиозните общности да получават правосубектност, като се премахнат всички ограничения относно обучението, назначаването, законното пребиваване и наследяването на духовниците, както и като се осигури подходящо изпълнение на съответните решения на Европейския съд по правата на човека и на препоръките на Венецианската комисия; във връзка с това подчертава необходимостта от насърчаване на диалога с общността на алевитите и от надлежно признаване на къщите, в които се изпълнява ритуалният танц „сема“ („въртящите се дервиши”), за обредни места, както и необходимостта да се разреши отварянето на Гръцката православна семинария в Халки и да се премахнат всички пречки пред правилното ѝ функциониране, както и да се разреши публичното използване на църковното звание „Вселенски патриарх“; призовава компетентните органи на Турция да разгледат всички неразрешени случаи, свързани с връщането на земи, принадлежащи на манастира „Св. Гавраил“, и другите искове на Сирийската православна църква във връзка със земи; припомня значението на адекватното прилагане на препоръките на Венецианската комисия относно островите Имброс и Тенедос по отношение на защитата на собствеността и правото на образование; подчертава необходимостта от пълно зачитане, в съответствие с ценностите на ЕС, на правото на различен начин на живот, както светски, така и религиозен, и от поддържане на разделението между държава и религия; подчертава значението на защитата на правата на малцинствата; изразява съжаление от факта, че след отмяната на предишния закон преди две години и поради съществуващия правен вакуум не е възможно немюсюлмански благотворителни фондации да избират свои ръководни органи;

28.  Подчертава необходимостта да се признае правото на отказ от задължителната военна служба;

29.  Призовава Турция да положи сериозни усилия за защита на правата на общността на ЛГБТИ и счита, че създаването на специален орган за борба с дискриминацията, подбуждането към омраза, расизма, ксенофобията, антисемитизма и нетолерантността би засилило индивидуалните права в Турция; призовава Турция да приеме всеобхватно антидискриминационно законодателство, включително за забрана на дискриминацията и подбуждането към омраза въз основа на етническа принадлежност, религия, сексуална ориентация, пол или полова идентичност, както и да включи забраната за такава дискриминация в новата конституция; изразява загриженост относно честите нападения над транссексуалните лица и липсата на защита на ЛГБТИ лица срещу актове на насилие; изразява силно съжаление, че престъпленията от омраза срещу ЛГБТИ лица често остават ненаказани или че присъдите на извършителите се намаляват поради „неоснователна провокация“ от страна на жертвата; повтаря призива си към турското правителство да нареди на турските въоръжени сили да сложат край на класификацията на хомосексуалността и транссексуалността като „психосексуално заболяване“;

30.  Изразява съжаление по повод на многобройните човешки жертви по време на бедствията в мините в Сома и Ерменек; приветства ратифицирането от страна на Турция на Конвенцията на Международната организация на труда (МОТ) за безопасност и здраве в минното дело и призовава за нейното бързо прилагане; подчертава значението на разглеждането на въпросите, свързани със здравословните и безопасни условия на труд във всички сектори, и настоятелно призовава турските органи да придадат по-голяма прозрачност на наблюдението на фаталните злополуки на работното място; счита, че свободата на сдружаване в професионални съюзи, социалният диалог и участието на социалните партньори са от жизненоважно значение за развитието на едно проспериращо и плуралистично общество, и подчертава значението на по-нататъшния напредък в областите на социалната политика и заетостта въз основа на адекватно и навременно прилагане на конвенциите на МОТ; отчита законодателните пропуски по отношение на трудовите и синдикалните права; подчертава, че правото на организиране, правото на участие в колективно договаряне и правото на стачка за заетите в частния сектор и за държавните служители ще трябва да бъдат приведени в съответствие с достиженията на правото на ЕС и международните стандарти; настоятелно призовава правителството на Турция да изготви пътна карта за подобряване на законодателството и за привеждането му в съответствие със стандартите на МОТ; подчертава колко е важно Турция да изпълни критериите за отваряне на главата относно социалната политика и заетостта; призовава Комисията да предостави на Турция на адекватна техническа помощ в областта на реформата на пазара на труда и за насърчаване на стандартите на ЕС;

31.  Призовава Турция да приеме законодателни актове относно условията на труд на работниците на непълно време, например на тези, които в момента са подложени на условия, неотговарящи на стандартите, на несигурност на работните места и на проблеми при членуването в професионални съюзи; отбелязва, че минното дело и строителният сектор са най-опасните отрасли в Турция, и призовава за прозрачно разследване на фаталните трудови злополуки;

32.  Призовава турското правителство да спре плановете си за изграждането на атомната електроцентрала „Акую“; отбелязва, че предвиденият обект се намира в регион, предразположен към тежки земетресения, и затова представлява сериозна заплаха не само за Турция, но и за региона на Средиземно море; следователно изисква от турското правителство да се присъедини към Конвенцията от Еспо, която задължава страните да уведомяват и да се консултират взаимно по всички разглеждани важни проекти, които могат да окажат значително неблагоприятно въздействие върху околната среда в трансграничен план; за тази цел изисква от турското правителство да включи правителствата на съседните си държави, като Гърция и Кипър, в по-нататъшното развитие на проекта за Акую или най-малко да проведе консултации с тях;

Споделени интереси и общи предизвикателства

33.  Подчертава важните предимства на Митническия съюз (МС) между ЕС и Турция; припомня, че от началото на МС през 1996 г. стойността на двустранната търговия между ЕС и Турция се е увеличила повече от четирикратно, с успоредно значително нарастване на преките чуждестранни инвестиции от ЕС към Турция и по-задълбочена интеграция между турските и европейските дружества в полза и на двете страни; във връзка с това обаче подчертава, че увеличаването на положителното въздействие на МС е тясно свързано със спазването на установените в неговите рамки правила и изисквания и поради това изразява силна загриженост във връзка с нарастващите проблеми за европейските предприятия при осъществяването на търговия с Турция; посочва неотдавнашната оценка на МС от страна на Световната банка, в която се подчертава необходимостта от въвеждането на редица реформи за поддържането на среда, която да допринася за тясното икономическо сътрудничество, включително и в бъдеще; изтъква в частност необходимостта от i) разширяване на обхвата на МС, така че да включва селскостопанските продукти, услугите и обществените поръчки, ii) създаване на благоприятни условия за траен растеж на търговията, включително облекчаването на визовия режим за бизнес пътувания, и iii) водене на интензивни консултации между ЕС и Турция по отношение на последиците за Турция от споразуменията за свободна търговия, сключени от ЕС с трети страни;

34.  Счита, че политическият диалог между Турция и ЕС следва да бъде допълнен от редовен и структуриран икономически диалог на високо равнище по въпроси от общ интерес, включително търговски отношения с трети страни; във връзка с това подчертава взаимодействието между правилното функциониране на принципите на правовата държава и икономическото развитие; счита, че е важно да се развива и укрепва икономическата, институционалната и правната рамка на Турция областта на икономическата и паричната политика, , по-конкретно по отношение на независимостта на Централната банка, и също така счита, че това ще допринесе за привеждането на турското законодателство в съответствие с достиженията на правото на ЕС; отбелязва, че икономическото сътрудничество ще се увеличи в значителна степен в резултат на достатъчната степен на спазване от страна на Турция на стандартите на ЕС относно обществените поръчки, конкуренцията, заетостта и социалната политика;

35.  Отново потвърждава подкрепата си за споразумението за обратно приемане с ЕС, което влезе в сила на 1 октомври 2014 г.; насърчава Комисията да продължи да наблюдава напредъка на Турция при изпълнението на изискванията на пътната карта за либерализиране на визовия режим; приветства ефективните усилия, полагани за изпълнение на критериите, определени в пътната карта за либерализиране на визовия режим; припомня, че диалогът за либерализиране на визовия режим е процес, основан на заслуги, и че Турция следва да отговаря на всички изисквания, посочени в пътната карта на визовия режим, включително по-специално пълното и ефективно прилагане на всички разпоредби на споразумението за обратно приемане; отново изтъква задължението на Турция да изпълнява изцяло и ефективно споразумението за обратно приемане и либерализирането на визовия режим спрямо всички държави членки, включително недискриминационен безвизов достъп до турската територия за гражданите на всички държави членки на ЕС; призовава Турция да изпълнява съществуващите двустранни споразумения за обратно приемане изцяло и ефективно; припомня, че Турция е една от основните транзитни държави за незаконна миграция към ЕС, и призовава за подобряване на трансграничното сътрудничество на Турция със съседните държави членки на ЕС, в това отношение; приветства влизането в сила на Закона за чужденците и международната закрила и създаването на Главна дирекция за управление на миграцията през април 2014 г. като съществени стъпки към привеждането в съответствие със стандартите на ЕС относно международната закрила на законните и незаконните мигранти; отбелязва, че е необходимо да се засили сътрудничеството между Турция и всички държави членки на ЕС, насочено най-вече към укрепването на управлението на общите граници с всички държави членки на ЕС; подчертава необходимостта от това Турция допълнително да засили сигурността на границите с цел борба с незаконната миграция към държавите членки на ЕС;

36.  Припомня стратегическото значение на Турция за енергийната сигурност на ЕС и счита Турция за важен партньор в енергийния сектор; посочва трите проекта за Южния газов коридор, одобрени в края на 2013 г., които ще повишат сигурността на доставките на газ за Турция и достъпа до ЕС като основен енергиен пазар; счита, че в контекста на все по-конкурентните енергийни пазари и необходимостта от диверсифициране на енергийните източници и на маршрутите на доставка на енергия Турция, със своя огромен потенциал за възобновяемите енергийни източници, би могла да даде важен принос за енергийната сигурност на ЕС и за неговите амбиции по отношение на диверсификацията на енергийните източници в съответствие с международното право; изразява загриженост относно по-тясното сътрудничество между Турция и Русия в областта на енергетиката и поради това счита, че ЕС следва да ускори процеса на отваряне преговорите относно енергетиката;

37.  Припомня стратегическата позиция на Турция като партньор на ЕС и държава членка на НАТО, а следователно и нейното решаващо геополитическо значение и нейното значение за всеобхватна стратегия, насочена към решаване на проблема със сигурността и стабилността в източното и южното съседство, по-специално по отношение на Сирия и Ирак; изтъква факта, че много сериозните събития в региона и нападенията, извършени на европейска територия, показват колко важно е да се засили този диалог и това сътрудничество с ЕС по въпросите на външната политика в рамките на политическия диалог между ЕС и Турция; призовава Турция да играе активна роля в международната коалиция срещу терористични групи, като ИДИЛ, и да използва всички налични средства за постигане на тази цел; призовава Турция да засили мерките за предотвратяване на достигането на т.нар. чуждестранни бойци, парични средства или оборудване до ИДИЛ и други екстремистки групировки през нейната територия; подчертава, че е необходимо да се продължи и засили редовният диалог между ЕС и Турция по въпросите на борбата с тероризма и да се предприемат конкретни мерки и действия като част от общите ни усилия за борба с тероризма във всички негови форми; призовава Турция да гарантира ефективен граничен контрол, като същевременно продължи да предоставя необходимата подкрепа чрез средства за хуманитарна помощ на бежанците, идващи от Сирия, и да гарантира безопасността на жертвите от гражданската война в Сирия; подчертава значението на по-честите диалог и консултации на високо равнище между ЕС и Турция по въпроси на външната политика и сигурността, за да се гарантира, че нашите политики се допълват взаимно и че Турция постепенно привежда своята външна политика в съответствие с тази на ЕС;

38.  Счита, че турския министър на външните работи следва да бъде поканен да присъства на заседанията на Съвета по външни работи, когато това е целесъобразно; счита, че е необходима рамка за структуриран диалог, сътрудничество и координация по въпросите, свързани с външната политика, политиката за сигурност и отбрана;;

39.  Изразява съжаление поради факта, че обявената от турското Велико народно събрание на Турция заплаха за повод за война (casus belli) срещу Гърция не е оттеглена въпреки добрите резултати от диалога и сътрудничеството между Гърция и Турция;

40.  Поздравява Турция за стабилната ѝ подкрепа за очакваните 1,6 милиона бежанци от Ирак и Сирия и за поддържане на политиката на отворени граници за хуманитарни цели; приветства Директивата за временна закрила, приета през октомври 2014 г., предоставяща сигурен правен статут за бежанците и даваща им възможност да получат документи за самоличност и достъп до пазара на труда; призовава ЕС да продължи да предоставя своята финансова подкрепа за хуманитарна помощ за сирийските и иракските бежанци в Турция; отбелязва, че бежанските лагери са достигнали максималния си капацитет и че необходимостта от намиране на жилище оказва огромен натиск върху живота и и ресурсите на бежанците; счита, че ЕС следва да предоставя активна подкрепа за правителството на Турция при определянето на дългосрочни програми за подпомагане на бежанците и да насърчава достъпа до образование, здравеопазване и (законна) заетост; призовава Комисията да увеличи ресурсите, налични в рамките на ИПП II и Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, за да се подпомогне осигуряването на адекватна помощ на местните общности, засегнати от големия приток на бежанци; призовава също така държавите членки да осигурят (временни) места за презаселване на най-уязвимите бежанци в духа на същинско споделяне на отговорност;

41.  Призовава Турция да предостави, с техническата и финансовата подкрепа на своите партньори, достъп до образование на нарастващия брой сирийски деца, живеещи на нейна територия;

Изграждане на добросъседски отношения

42.  Настоятелно призовава турското правителство да сложи край на повтарящите се нарушения на гръцкото въздушно пространство и гръцките териториални води, както и на полетите на турски военни самолети над гръцките острови;

43.  Призовава турското правителство да подпише и ратифицира без по-нататъшно отлагане Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право, която е подписана и ратифицирана от ЕС и неговите 28 държави членки, и подчертава законното право на Република Кипър да сключва двустранни споразумения относно нейната изключителна икономическа зона; призовава отново Турция да зачита суверенните права на всички държави членки, включително правата, свързани с проучването и експлоатацията на природни ресурси, когато те се упражняват в съответствие с достиженията на правото на ЕС и международното право; призовава Турция да се въздържа от всякакви действия, които вредят на добросъседските отношения и на климата, който благоприятства мирното уреждане на двустранни спорове;

44.  Изразява съжаление по повод на отказа на Турция да изпълни своето задължение за цялостно, недискриминиращо прилагане на Допълнителния протокол към Споразумението за асоцииране между ЕО и Турция по отношение на всички държави членки; припомня, че този отказ продължава да оказва силно въздействие върху процеса на преговори;

45.  Изразява отново силната си подкрепа за обединението на Кипър въз основа на справедливо, цялостно и устойчиво намиране на решение за двете общности под егидата на генералния секретар на ООН и съобразно относимите резолюции на Съвета за сигурност на ООН и ценностите и принципите, на които се основава ЕС, за двуобщностна, двузонна федерация с единен суверенитет, единна международна правосубектност и единно гражданство, с политическо равноправие между двете общности и равни възможности за всички негови граждани; приветства съобщението на специалния пратеник на ООН г-н Еспен Барт Ейде, че лидерите на двете общности трябва да възобновят преговорите под егидата на генералния секретар на ООН възможно най-скоро, и изразява силната си подкрепа за усилията на специалния съветник по въпросите на Кипър за създаване на условия за възобновяването на разговорите; изразява надежда, че съобщението за обединяване и помирение от страна на наскоро избрания лидер на кипърските турци ще открие нови възможности в преговорния процес; призовава Турция и всички заинтересовани страни да подкрепят активно преговорите за обединение и да предприемат необходимите стъпки за нормализиране на отношенията с Кипър; призовава Турция да започне да изтегля своите войски от Кипър и да предаде затворения участък във Фамагуста на ООН в съответствие с Резолюция 550 на Съвета за сигурност на ООН (1984 г.); призовава успоредно с това Република Кипър да отвори пристанището на Фамагуста под митническия надзор на ЕС с цел насърчаване на положителен климат за успешен изход от продължаващите преговори за обединение и да позволи на турските кипърци да търгуват С ЕС по законен начин, приемлив за всички;

46.  Отново припомня съответните решения на Европейския съд по правата на човека и призовава турското правителство незабавно да прекрати нарушаването на правата на човека на кипърските граждани и да спре да ги лишава от възможността да упражняват своето право на собственост, религиозните си права и други права на човека, произтичащи от конституционния ред на Република Кипър и достиженията на общностното право, както и от основните принципи и ценности на ЕС;

47.  Изразява съжаление по повод политиката на Турция в областта на заселването и призовава Турция да се въздържа от заселване на още турски граждани в окупираните територии на Кипър, което в противоречие с Женевската конвенция и принципите на международното право; настоятелно призовава Турция да прекрати всички действия, които нарушават демографския баланс на острова и по този начин затрудняват намирането на бъдещо решение;

48.  Призовава Турция да предостави на Комитета за безследно изчезналите лица пълен достъп до всички съответни архиви и военни зони в северната част на Кипър за ексхумация, както и да предостави цялата относима информация, която ще доведе до откриване на преместените останки; призовава да се обърне специално внимание на работата на Комитета за безследно изчезналите лица;

49.  Настоятелно призовава Турция и Армения да пристъпят към нормализиране на отношенията си, като ратифицират без предварителни условия съответните протоколи за установяване на дипломатически отношения, като отворят границата и като подобрят активно своите отношения, особено трансграничното сътрудничество и икономическата интеграция; приветства продължаващия диалог между Турция и Армения;

o
o   o

50.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, генералния секретар на Съвета на Европа, председателя на Европейския съд по правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки и правителството и парламента на Република Турция.

(1) OВ C 341 E, 16.12.2010 г., стр. 59.
(2) OВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 98.
(3) OВ C 257 E, 6.9.2013 г., стр. 38.
(4) Приети текстове, P7_TA(2013)0184.
(5) Приети текстове, P7_TA(2013)0277.
(6) Приети текстове, P7_TA(2014)0235.
(7) Приети текстове, P8_TA(2014)0052.
(8) Приети текстове, P8_TA(2015)0014.
(9) Приети текстове, P8_TA(2015)0094.
(10) ОВ L 51, 26.2.2008 г., стр. 4.

Правна информация - Политика за поверителност