Показалец 
Приети текстове
Вторник, 8 септември 2015 г. - СтрасбургОкончателна версия
Конвенция за принудителния труд на МОТ: социална политика ***
 Искане за снемане на имунитета на Януш Корвин‑Мике
 Правилно прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси ***II
 Търговията с тюленови продукти ***I
 Клониране на животни от рода на едрия рогат добитък, свинете, овцете, козите и еднокопитните, отглеждани и размножавани за селскостопански цели ***I
 Положението с основните права в Европейския съюз (2013—2014 г.)
 Изслушванията на членовете на Комисията: поуки, извлечени от процеса през 2014 г.
 Правата на човека и технологиите в трети държави
 Защита на финансовите интереси на Европейския съюз: към контрол върху ОСП, основаващ се на резултатите
 Семейните предприятия в Европа
 Разгръщане на потенциала на изследователската и развойната дейност в рамките на синята икономика за създаване на работни места и растеж
 Насърчаване на младежкото предприемачество чрез образование и обучение
 За интегриран подход към културното наследство на Европа
 Действия, предприети вследствие на Европейската гражданска инициатива „Право на вода“ („Right2Water“)

Конвенция за принудителния труд на МОТ: социална политика ***
PDF 452kWORD 63k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 септември 2015 г. относно проекта на решение на Съвета за упълномощаване на държавите членки да ратифицират, в интерес на Европейския съюз, Протокола от 2014 г. към Конвенцията за принудителния труд от 1930 г. на Международната организация на труда по отношение на въпроси, свързани със социалната политика (06732/2015 – C8-0079/2015 – 2014/0259(NLE))
P8_TA(2015)0281A8-0243/2015

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (06732/2015),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 153, параграф 2 във връзка с член 153, параграф 1, буква а) и б), член 218, параграф 6, алинея втора, буква а), подточка v), както и член 218, параграф 8 от Договора за функционирането на Европейския Съюз (C8-0079/2015),

—  като взе предвид Протокола от 2014 г. към Конвенцията за принудителния труд от 1930 г. на Международната организация на труда,

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинеи, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по заетост и социални въпроси (A8‑0243/2015),

1.  Дава своето одобрение за проекта на решението на Съвета;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.


Искане за снемане на имунитета на Януш Корвин‑Мике
PDF 471kWORD 70k
Решение на Европейския парламент от 8 септември 2015 г. относно искането за снемане на имунитета на Януш Корвин-Мике (2015/2102(IMM))
P8_TA(2015)0282A8-0229/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид искането за снемане на имунитета на Януш Корвин-Мике, изпратено на 13 март 2015 г. от главния прокурор на Република Полша във връзка със съдебно производство, образувано от началника на общинската полиция в Пьотърков Трибуналски на 9 март 2015 г. (дело № SM.O.4151-F.2454/16769/2014) и обявено на пленарно заседание на 15 април 2015 г.,

—  след като изслуша Януш Корвин-Мике съгласно член 9, параграф 5 от своя правилник,

—  като взе предвид членове 8 и 9 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз и член 6, параграф 2 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент чрез всеобщи преки избори от 20 септември 1976 г.,

—  като взе предвид решенията на Съда на Европейския съюз от 12 май 1964 г., 10 юли 1986 г., 15 и 21 октомври 2008 г., 19 март 2010 г., 6 септември 2011 г. и 17 януари 2013 г.(1),

—  като взе предвид член 105, параграф 2 от Конституцията на Република Полша и член 7б, параграф 1 и член 7в, параграф 1 от полския Закон от 9 май 1996 г. относно упражняване на мандата на член на Сейма и на Сената,

—  като взе предвид член 5, параграф 2, член 6, параграф 1 и член 9 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8‑0229/2015),

A.  като има предвид, че главният прокурор на Република Полша е препратил искане от началника на общинската полиция в Пьотърков Трибуналски за издаване на разрешение за предприемане на действия срещу члена на Европейския парламент Януш Корвин‑Мике на основание извършено нарушение съгласно член 92а от Закона от 20 май 1971 г. за приемане на кодекс за дребните провинения във връзка с член 20, параграф 1 от Закона за движението по пътищата от 20 юни 1997 г.; като има предвид по-специално, че обвинението в нарушение е във връзка с превишаване на разрешената скорост в населено място;

Б.  като има предвид, че съгласно член 8 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на Европейския парламент не могат да бъдат подлагани под каквато и да било форма на претърсване, задържане или съдебно производство във връзка с изразените от тях мнения или подадените от тях гласове при изпълнение на задълженията им;

В.  като има предвид, че съгласно член 9 от Протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз членовете на Европейския парламент трябва да се ползват на територията на тяхната собствена държава с имунитетите, предоставяни на членовете на националните парламенти;

Г.  като има предвид, че съгласно член 105, параграф 2 от Конституцията на Република Полша депутатите могат да бъдат подведени под наказателна отговорност единствено с одобрението на Сейма;

Д.  като има предвид, че единствено Парламентът може да реши дали имунитетът трябва или не трябва да бъде снет в даден случай; като има предвид, че Парламентът може на разумни основания да вземе предвид позицията на члена на ЕП при вземането на решение дали да снеме имунитета му(2);

Е.  като има предвид, че предполагаемото нарушение няма пряка или очевидна връзка с изпълнението на задълженията на г-н Корвин-Мике в качеството му на член на Европейския парламент, нито пък представлява изразено мнение или подаден глас при изпълнение на задълженията му като член на Европейския парламент по смисъла на член 8 от Протокол № 7 за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз;

Ж.  като има предвид, че в този случай Парламентът не можа да установи наличие на fumus persecutionis, т.е. на достатъчно сериозно и точно подозрение, че производството е образувано с намерение да се навреди на политическата дейност на члена на ЕП;

1.  Решава да снеме имунитета на Януш Корвин-Мике;

2.  Възлага на своя председател да предаде незабавно настоящото решение и доклада на компетентната комисия на компетентния орган на Република Полша и на Януш Корвин‑Мике.

(1) Решение на Съда от 12 май 1964 г. по дело Wagner/Fohrmann и Krier, 101/63, ECLI:EU:C:1964:28; Решение на Съда от 10 юли 1986 г. по дело Wybot/Faure и други, 149/85, ECLI:EU:C:1986:310; Решение на Общия съд от 15 октомври 2008 г. по дело Mote/Парламент, T-345/05, ECLI:EU:T:2008:440; Решение на Съда от 21 октомври 2008 г. по дело Marra/De Gregorio и Clemente, C-200/07 и C-201/07, ECLI:EU:C:2008:579; Решение на Общия съд от 19 март 2010 г. по дело Gollnisch/Парламент, T-42/06, ECLI:EU:T:2010:102; Решение на Съда от 6 септември 2011 г. по дело Patriciello, C-163/10, ECLI: EU:C:2011:543; Решение на Общия съд от 17 януари 2013 г. по дело Gollnisch/Парламент, T-346/11 и T‑347/11, ECLI:EU:T:2013:23.
(2) Дело T-345/05 Mote/Парламент (цитирано по-горе), точка 28.


Правилно прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси ***II
PDF 459kWORD 64k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 септември 2015 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета относно взаимопомощта между административните органи на държавите членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси (08257/3/2015 – C8‑0159/2015 – 2013/0410(COD))
P8_TA(2015)0283A8-0234/2015

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (08257/3/2015 – C8‑0159/2015),

—  като взе предвид становището на Сметната палата от 25 февруари 2014 г.(1),

—  като взе предвид позицията си на първо четене (2)относно предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2013)0796),

—  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 76 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8‑0234/2015),

1.  Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  Отбелязва, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

3.  Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

4.  Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) ОВ C 94, 31.3.2014 г., стр. 1.
(2) Приети текстове от 15.4.2014 г., P7_TA(2014)0344.


Търговията с тюленови продукти ***I
PDF 540kWORD 65k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 септември 2015 г. относно предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1007/2009 относно търговията с тюленови продукти (COM(2015)0045 – C8-0037/2015 – 2015/0028(COD))
P8_TA(2015)0284A8-0186/2015

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2015)0045),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8‑0037/2015),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 27 май 2015 г.(1),

—  като взе предвид поетия с писмо от 30 юни 2015 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становищата на комисията по международна търговия и на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8‑0186/2015),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 8 септември 2015 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2015/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1007/2009 относно търговията с тюленови продукти и за отмяна на Регламент (ЕС) № 737/2010 на Комисията

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) №  2015/1775.)

(1) Все още непубликувано в Официален вестник.


Клониране на животни от рода на едрия рогат добитък, свинете, овцете, козите и еднокопитните, отглеждани и размножавани за селскостопански цели ***I
PDF 241kWORD 156k
Резолюция
Консолидиран текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 8 септември 2015 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за клонирането на животни от рода на едрия рогат добитък, свинете, овцете, козите и еднокопитните, отглеждани и размножавани за селскостопански цели (COM(2013)0892 – C7-0002/2014 – 2013/0433(COD))
P8_TA(2015)0285A8-0216/2015

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2013)0892),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7‑0002/2014),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид своята законодателна резолюция от 7 юли 2010 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно новите храни за изменение на Регламент (ЕО) № 1331/2008 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 258/97 и Регламент (ЕО) № 1852/2001 на Комисията(1),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 30 април 2014 г.(2),

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид съвместните разисквания на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по земеделие и развитие на селските райони съгласно член 55 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на комисията по международна търговия (A8‑0216/2015),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 8 септември 2015 г. с оглед на приемането на Директива Регламент (ЕС) 2015/... на Европейския парламент и на Съвета за клонирането на животни от рода на едрия рогат добитък, свинете, овцете, козите и еднокопитните, отглеждани и размножавани за селскостопански цели [Изм. 1. Първата част от това изменение, а именно промяната от директива на регламент, се прилага за целия текст.]

P8_TC1-COD(2013)0433


ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет(3),

в съответствие с обикновената законодателна процедура(4),

като имат предвид, че:

(-1) При провеждането на политиката на Съюза и с оглед на прилагането на Договора за функционирането на Европейския съюз следва да се гарантира високо равнище на защита на човешкото здраве и на потребителите, както и високо равнище на хуманно отношение към животните и на опазване на околната среда. По всяко време следва да се прилага принципът на предохранителните мерки, определен в Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета(5). [Изм. 2]

(1)  В Клонирането на животни не е в съответствие с Директива 98/58/ЕО на Съвета(6), в която се определят общите минимални стандартни за хуманно отношение към животните, отглеждани за селскостопански цели. В нея Директива 98/58/ЕО държавите членки се призовават към избягване на това да се причинява ненужно болка, страдание или нараняване на животните, отглеждани в стопанства, и по-специално в точка 20 от приложението към нея се посочва, че „не трябва да бъдат практикувани естествено или изкуствено развъждане или процедури по развъждане, които предизвикат или за които съществува вероятност да предизвикат страдание или нараняване на което и да е от съответните животни“. Ако клонирането ненужно причинява болка, страдание или нараняване, необходимо е държавите членки да действат на национално равнище, за да се предотврати това. Наличието на различни национални подходи по отношение на клонирането на животни или на използването на продукти, получени от клонирането на животни, би могло да доведе до изкривяване на пазара. Поради това е необходимо да се гарантира, че се прилагат еднакви условия за всички, които са свързани с производството и разпространението на живи животни и продукти, получени от животни, в рамките на Съюза. [Изм. 3]

(2)  Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) ) в своето становище от 2008 г. относно клонирането на животни(7) заключи, че „здравето и доброто състояние на значителна част от клонираните животни са били засегнати сериозно, често пъти тежко и с фатални последици“. По‑конкретно ЕОБХ потвърди, че при сурогатните майки, използвани в процеса на клониране, се забелязва по‑специално нарушена функция на плацентата, което допринася за увеличения брой на спонтанните аборти(8), с възможни отрицателни последствия върху здравето им. Това спомага, наред с другото, за ниската ефективност на техниката — от 6 до 15% за едър рогат добитък и 6% за свине, и за необходимостта от имплантиране на клонирани ембриони в няколко сурогатни майки, за да се получи едно клонирано животно. Освен това аномалиите у клонираните животни и необичайно голямото потомство водят до трудни раждания и смъртни случаи при новородените животни. Високата смъртност във всички фази на развитие е характерна за техниката на клониране(9). [Изм. 4]

(2a)  По отношение на безопасността на храните ЕОБХ подчерта, че е важно да се признае, че базата данни е ограничена, и в становището си от 2008 г. относно клонирането заключи: „несигурността при оценката на риска произтича от ограничения брой налични изследвания, малкия размер на проучените проби и като цяло, от липсата на единен подход, който би позволил всички въпроси, имащи отношение към това становище, да бъдат разгледани по-задоволително“. ЕОБХ например посочи, че информацията за имунната компетентност на клонираните животни е ограничена, и препоръча в становището, в случай че се появят данни за намалена имунокомпетентност на клонираните животни, да се разгледа въпросът „дали — и ако отговорът е положителен — до каква степен консумацията на месо и мляко, произхождащи от клонирани животни или тяхно потомство, може да доведе до повишена изложеност на човека на преносими агенти“. [Изм. 5]

(2б)  По отношение на евентуално въздействие върху околната среда ЕОБХ посочи, че наличните данни са ограничени, а колкото до евентуално въздействие върху генетичното многообразие, ЕОБХ обърна внимание на това, че са възможни непреки последствия поради свръхупотребата в програмите за развъждане на ограничен брой животни и че повишената хомогенност на генотипа в рамките на една животинска популация може да увеличи предразположението на същата към инфекции и други опасности. [Изм. 6]

(2в)  В своя специален доклад от 2008 г. относно клонирането(10) Европейската група по етика в науката и новите технологии изрази съмнения, че клонирането на животни за производство на храни може бъде оправдано „предвид настоящото равнище на заболеваемост и здравословни проблеми сред сурогатните майки и клонираните животни“. [Изм. 7]

(2г)  Една от целите на Съюза в областта на общата селскостопанска политика, залегнали в член 39 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) е „увеличаване на производителността в селското стопанство чрез насърчаване на техническия прогрес и осигуряване на рационалното развитие на селскостопанското производство“. Тази цел е насочена, наред с другото, към подобряване на производството, и по отношение на рационалното развитие на селскостопанското производство е свързана с оптимално използване на производствените фактори, по-специално подходящо производство за целите на пускането на пазара, при което се отчитат интересите на потребителите. [Изм. 8]

(2д)  В съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз(11) член 43 от ДФЕС е подходящото правно основание за всякакви законодателни актове, които се отнасят до производството и пускането на пазара на селскостопанските продукти, посочени в приложение І към ДФЕС, което допринася за постигането на една или повече от целите на общата селскостопанска политика, определени в член 39 от ДФЕС. Дори когато това законодателство може да бъде насочено към цели, различни от тези на общата селскостопанска политика, които при отсъствието на специални разпоредби биха били преследвани въз основа на член 114 от ДФЕС, то може да включва хармонизация на разпоредбите от националното законодателство в тази област без да е необходимо да се прибягва до член 114. Освен това мерките, предприети в контекста на общата селскостопанска политика, могат да повлияят и на вноса на съответните продукти. [Изм. 9]

(2е)  Както ясно и последователно показа изследване сред потребителите, по-голямата част от гражданите на Съюза не одобряват клонирането за селскостопански цели, наред с другото и поради съображения, свързани с хуманното отношение към животните, и съображения от етично естество(12). Клонирането за селскостопански цели може да доведе до това, клонирани животни или потомство на клонирани животни да влязат в хранителната верига. Потребителите се противопоставят твърдо на потреблението на храни от клонирани животни или от тяхното потомство. [Изм. 10]

(2ж)  Клонирането на животни с цел производство на храни застрашава самата същност на европейския селскостопански модел, който се основава на качеството на продуктите, безопасността на храните, здравето на потребителите, строгите правила за хуманно отношение към животните и използването на екологосъобразни методи.  [Изм. 11]

(3)  Като се вземат предвид целите на селскостопанската общата селскостопанска политика на Съюза, резултатите от последните научни научните оценки на ЕОБХ и, основани на наличните изследвания, на изискването за хуманно отношение към животните, предвидени предвидено в член 13 от ДоговораДФЕС, и притесненията на гражданите, е разумно временно целесъобразно да се забрани използването на клонирането за производство на животни за селскостопански цели от някои видовеи пускането на пазара на животни и продукти, получени при използване на техниката на клониране. [Изм. 12]

(3a)  Клонираните животни не се създават, за да служат за производство на месо или мляко, а за да се използват зародишните им продукти за разплод. Именно размноженото по полов път потомство на клонирани животни се използва за производството на храни. Въпреки че съображенията за хуманно отношение към животните може и да не са очевидни при потомството на клонирани животни, тъй като те се родени чрез традиционно размножаване по полов път, самият факт, че има потомство означава, че е имало клонирано животно предшественик, което поражда сериозни тревоги във връзка с хуманното отношение към животните и до такива от етично естество. Следователно мерките, насочени към предприемане на действия във връзка със съображенията за хуманно отношение към животните и с възприятията на потребителите относно техниката на клониране, следва да включват в своя обхват зародишните продукти от клонирани животни, потомството на клонирани животни и продуктите, получени от потомство на клонирани животни. [Изм. 13]

(4)  Понастоящем е вероятно за селскостопански цели да бъдат клонирани животни от рода на едрия рогат добитък, свинете, овцете, козите и еднокопитните. Поради това обхватът на настоящата директива следва да бъде ограничен до използването на клонирането за селскостопански цели при тези пет вида животни. [Изм. 14]

(4a)  По отношение на предлагането на пазара на селскостопански продукти, като последица от забраната за използване на клониране и с цел да се разгледа начинът, по който потребителите възприемат клонирането, във връзка, наред с другото, и със съображения, свързани с хуманното отношение към животните, с липсата на достатъчно научни изследвания и със съображения от общо етично естество, е необходимо да се гарантира, че хранителните стоки, произхождащи от клонирани животни или от тяхно потомство, не навлизат в хранителната верига. По-малко ограничителни мерки, като например етикетирането на храните, не премахват напълно притесненията на гражданите, тъй като търговията с храни, произведени с помощта на техника, която предполага страдание за животните, ще продължи да бъде разрешена. [Изм. 15]

(4б)  Използването на клониране за производство на животни за селскостопански цели вече се прави в някои трети държави. В съответствие с Регламент (ЕО) № 178/2002, храните, които се внасят от трети държави за пускане на пазара в рамките на Съюза трябва да отговарят на съответните изисквания на Съюза в областта на законодателството за храните или на условията, признати от Съюза като най-малкото равностойни на посочените изисквания. Поради това следва да се вземат мерки за избягване на вноса от трети държави в Съюза на клонирани животни и тяхното потомство и на продукти, получени от клонирани животни и тяхното потомство. Комисията следва да допълни или да предложи изменение на съответното законодателство в зоотехническата област и в областта на здравето на животните, за да се гарантира, че сертификатите за внос, съпровождащи животни и зародишни продукти и храни и фуражи от животински произход, посочват дали те са клонирани животни или тяхно потомство или са получени от клонирани животни и тяхното потомство. [Изм. 16]

(4в)  Клонираните животни, клонираните ембриони, потомството на клонирани животни, зародишните продукти от клонирани животни и тяхното потомство, както и храните и фуражите от клонирани животни и от тяхното потомство не могат да бъдат считани за продукти на животни, ембриони, зародишни продукти, храни и фуражи, които не са получени при използване на техниката на клониране по смисъла на член ІІІ.4 от Общото споразумение за митата и търговията (ГАТТ). Освен това, забраната за клонирането на животни и за пускането на пазара и вноса на клонирани животни, клонирани ембриони, потомство на клонирани животни, зародишни продукти от клонирани животни и от тяхно потомство, както и храни и фуражи от клонирани животни и от тяхно потомство е необходима мярка за защита на обществената нравственост и здравето на животните по смисъла на член XX от ГАТТ. [Изм. 17]

(4г)  Следва да се гарантира, че търговските споразумения, които са в процес на преговори, няма да насърчават разрешаването на практики, които биха имали отрицателни последствия върху здравето на потребителите и на земеделските стопани, върху околната среда или за хуманното отношение към животните. [Изм. 18]

(4д)  Прилагането на настоящия регламент може да бъде застрашено, ако не е възможно да се проследяват храните от клонирани животни и тяхното потомство. Поради това, в съответствие с принципа на предпазливост и с цел прилагане на забраните, предвидени в настоящия регламент, е необходимо да се въведат, в консултация със съответните заинтересовани страни, системи за проследяване на равнището на Съюза. Тези системи ще дадат възможност на компетентните органи и на икономическите оператори да събират данни относно клонираните животни, потомството на клонирани животни и зародишни продукти от клонирани животни и тяхното потомство, както и храните от клонирани животни и от тяхното потомство. Комисията следва да се стреми да постигне ангажименти в това отношение от търговски партньори на Съюза, при които се извършва клониране на животни за селскостопански цели, в рамките на текущите и бъдещите търговски преговори, както на двустранно, така и на многостранно равнище. [Изм. 19]

(4f)  В доклада си от 2010 г. до Европейския парламент и до Съвета Комисията посочва, че мерките за установяване на проследяването на вноса на семенна течност и ембриони с цел създаване на банки с данни за потомствата в Съюза, са били подходящи. Следователно Комисията следва да предприеме целесъобразни действия. [Изм. 20]

(4ж)  В съответствие с изпълнението на забраната на клониране, предвидена в настоящия регламент, следва да се прилагат целенасочени мерки за насърчаване на търговията, приети от Комисията, с цел подкрепа на висококачествено месопроизводство и животновъдство в Съюза. [Изм. 21]

(5)  Очаква се познанията за въздействието на техниката на клониране върху хуманното отношение към използваните животни да се задълбочат. Техниката на клониране вероятно ще се усъвършенства с течение на времето. Следователно забраните следва да се прилагат само временно. Поради това настоящата директиваНастоящият регламент следва да бъде преразгледанапреразгледан след разумен срок, като се вземе предвид опитът, натрупан от държавите членки при прилагането ѝ, научно-техническият напредък, промените във възприятията на потребителите и международните тенденции, по-специално търговските потоци и търговските връзки на Съюза. [Изм. 22]

(5a)  Според най-новото проучване на Евробарометър повечето европейци не считат, че храните, произведени от клонирани животни, са безопасни за здравето им и за здравето на тяхното семейство. Освен това по отношение на клонирането на животни в много повече държави в Европа се изразява ясно предпочитание решенията да се вземат преди всичко от нравствено-етична гледна точка, отколкото въз основа на научни доказателства. Следователно, преди законодателството да бъде преразгледано, Комисията следва да проведе ново официално проучване в ЕС, за да се преценят отново възприятията на потребителите. [Изм. 23]

(5б)  Правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС следва да бъде делегирано на Комисията във връзка с установяването на правила за системи за проследяване на клонирани животни, потомство на клонирани животни и на зародишни продукти от клонирани животни и тяхното потомство. От особена важност е по време на подготвителната си работа Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище. При подготовката и изготвянето на делегираните актове Комисията следва да осигури едновременното и своевременно предаване на съответните документи по подходящ начин на Европейския парламент и Съвета. [Изм. 24]

(6)  Настоящата директива Настоящият регламент зачита основните права и съблюдава принципите, признати в Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално свобода на стопанската инициатива и академичната свобода. Настоящата директива Настоящият регламент трябва да се прилага в съответствие с тези права и принципи. [Изм. 25]

(6a)  Тъй като целта на настоящия регламент не може да бъде постигната в достатъчна степен от държавите членки, а поради нейния обхват и въздействие може да бъде постигната по-добре на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, установен в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, посочен в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигане на тази цел. [Изм. 26]

ПРИЕХА НАСТОЯЩАТА ДИРЕКТИВАНАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Предмет и приложно поле

Настоящата директива Настоящият регламент определя разпоредби относно:

a)  клонирането на животни в Съюза;

б)  пускането на пазара и внос на клонирани ембриони на клонирани животни, клонирани ембриони, потомство на клонирани животни, зародишни продукти от клонирани животни и тяхното потомство, както и храни и фуражи от клонирани животни и от тяхното потомство. [Изм. 27]

ТяТой се прилага за клонирането на всички видове животни от рода на едрия рогат добитък, свинете, овцете, козите и еднокопитните („животни“), отглеждани и размножавани за селскостопански цели. [Изм. 28]

Член 1а

Цел

Целта на настоящия регламент е да се предприемат действия по съображенията във връзка със здравето на животните и хуманното отношение към тях и с възприятията на потребителите и етичните съображения, свързани с техниката на клониране. [Изм. 29]

Член 2

Определения

За целите на настоящата директива настоящия регламент се прилагат следните определения:

a)  „животни, отглеждани и размножавани за селскостопански цели“ („животни“) означава животни, отглеждани и размножавани за производство на храна, фуражи, вълна, кожа (със или без косми) или за други селскостопански цели. Определението не обхваща животни, отглеждани и размножавани изключително за други цели, например за научноизследователски цели, производство на лекарствени продукти и медицински изделия и, опазване на редки породи или застрашени видове, спортни и културни проявикакто и на редки породи, установени като такива от компетентните органи на държавите членки, когато не са налични алтернативни методи; [Изм. 30]

б)  „клониране“ означава безполово размножаване на животни, наред с другото, посредством използване на техника, при която ядрото на клетка на дадено животно се прехвърля в овоцит, чието ядро е било отстранено, за да се създадат генетично идентични ембриони („клонирани ембриони“), които впоследствие могат да се имплантират в сурогатни майки, с цел да се създаде популация от генетично идентични животни („клонирани животни“); [Изм. 31]

ба)  „потомство на клонирани животни“ означава животни, различни от клонирани животни, когато поне един от родителите е клонирано животно; [Изм. 32]

бб)  „зародишни продукти“ означава семенна течност, овоцити и ембриони, събрани или произведени от животни за целите на репродукцията; [Изм. 33]

бв)  „проследимост“ означава способността за проследяване на дадена храна, фураж, животно, което се отглежда за производство на храни или вещество, което е предназначено за храна или фураж или се очаква да бъде вложено тях, през всички етапи на производство, преработка и разпространение; [Изм. 34]

в)  „пускане на пазара“ означава първия път, когато дадено животно или продукт се предлага на вътрешния пазар.

ва)  „храни“ означава храни съгласно определението в член 2 от Регламент (ЕО) № 178/2002. [Изм. 35]

Член 3

Временна Забрана [Изм. 36]

Държавите членки временно забраняватЗабранява се следното: [Изм. 37]

a)  клонирането на животни;

б)  пускането на пазара на клонирани животни и на клонирани ембрионии внос на клонирани животни, клонирани ембриони, потомство на клонирани животни, зародишни продукти от клонирани животни и тяхното потомство, както и храни и фуражи от клонирани животни и от тяхното потомство. [Изм. 38]

Член 3а

Условия за внос

Не се внасят животни от трети държави, освен ако съпровождащите ги сертификати за внос показват, че не са клонирани животни или потомство на клонирани животни.

Не се внасят зародишни продукти или храни и фуражи от животински произход от трети държави, освен ако съпровождащите ги сертификати за внос показват, че не са получени от клонирани животни или потомство на клонирани животни.

С цел да се гарантира, че сертификатите за внос, съпровождащи животни и зародишни продукти и храни и фуражи от животински произход посочват дали те са клонирани животни или потомство на клонирани животни или са получени от клонирани животни или от потомство на клонирани животни, Комисията приема специални условия за внос в съответствие с член 48 или член 49 от Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета(13) до ... (14) и, ако е необходимо, представя предложение за изменение на друго законодателство в областта на здравето на животните или зоотехническите и генеалогичните условия за внос. [Изм. 39]

Член 3б

Проследимост

За да се предостави на компетентните органи и икономическите оператори информацията, която им е необходима за прилагане на член 3, буква б), се създават системи за проследяване за:

а)  клонирани животни;

б)  потомство на клонирани животни;

в)  зародишни продукти от клонирани животни и от тяхното потомство.

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 4а за създаване на подробни правила за включване на информацията, посочена в алинея първа, букви а), б) и в), в сертификатите, предвидени в областта на здравето на животните и зоотехническото законодателство или в сертификатите, изготвени от Комисията за тези цели. Тези делегирани актове се приемат до …(15). [Изм. 40]

Член 4

Санкции

Държавите членки определят системата от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива,настоящия регламент и вземат всички необходими мерки за осигуряване на тяхното прилагане. Предвидените санкции трябва да бъдат са ефективни, пропорционални и възпиращи и гарантират равнопоставеност. Държавите членки нотифицират тези разпоредби на Комисията не по-късно от [датата за транспониране на настоящата директива](16) и нотифицират без забавяне всякакви последващи изменения, които засягат тези разпоредбикъм тях. [Изм. 41]

Член 4a

Упражняване на делегирането

1.  Правомощието да приема делегирани актове се предоставя на Комисията при спазване на предвидените в настоящия член условия.

2.  На Комисията се предоставя правомощието да приема делегираните актове, посочени в член 3а, за срок от пет години, считано от ...(17). Комисията изготвя доклад относно делегирането на правомощия не по-късно от девет месеца преди изтичането на петгодишния срок. Делегирането на правомощия се удължава мълчаливо за същия срок, освен ако Европейският парламент или Съветът не възразят срещу подобно удължаване не по-късно от три месеца преди изтичането на всеки период.

3.  Делегирането на правомощия, посочено в член 3а, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна, посочена в решението дата. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.

4.  Веднага след като приеме делегиран акт, Комисията нотифицира акта едновременно на Европейския парламент и Съвета.

5.  Делегиран акт, приет съгласно член 3а, влиза в сила само ако Европейският парламент или Съветът не са повдигнали възражение в срок от два месеца, след като са получили уведомление за този акт, или ако преди изтичането на този срок Европейският парламент и Съветът са уведомили Комисията, че няма да повдигат възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или Съвета. [Изм. 42]

Член 5

Докладване и преразглеждане

1.  До [дата = 5 години след датата за транспониране на настоящата директива] ...(18) държавите членки предоставят доклад на Комисията относно опита, придобит от тях при прилагането на настоящата директиванастоящия регламент. [Изм. 43]

2.  Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на настоящата директиванастоящия регламент, като взема под внимание:

a)  докладите, предадени от държавите членки в съответствие с член 1;

б)  научно-техническия напредъквсички налични научно-технически данни за напредъка, по-специално във връзка с онези аспекти на клонирането, които са свързани с хуманното отношение към животнитеи въпроси за безопасността на храните, както и напредъка, постигнат в създаването на надеждни системи за проследяване на клонирани животни и тяхно потомство; [Изм. 44]

ба)  развитието в начина, по който потребителите възприемат клонирането; [Изм. 45]

в)  международните тенденции.

ва)  съображения на потребителите във връзка с общественото здраве и хуманното отношение към животните; [Изм. 46]

вб)  етичните въпроси, свързани с клонирането на животни. [Изм. 47]

2a.  Комисията оповестява публично доклада, посочен в параграф 2. [Изм. 48]

2б.  Чрез официално проучване в ЕС Комисията предприема обществено допитване с цел да се оценят новите тенденции във възприятията на потребителите за хранителните продукти от клонирани животни. [Изм. 49]

Член 6

Транспониране

1.  Държавите членки въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за постигане на съответствие с настоящата директива, не по-късно от [дата = 12 месеца след датата за транспониране на настоящата директива]. Те незабавно съобщават на Комисията текста на тези разпоредби.

Когато държавите членки приемат тези разпоредби, в тях се съдържа позоваване на настоящата директива или то се извършва при официалното им публикуване. Условията и редът на позоваване се определят от държавите членки.

2.  Държавите членки съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното законодателство, които те приемат в областта, уредена с настоящата директива. [Изм. 50]

Член 7

Влизане в сила

Настоящата директиваНастоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Прилага се, считано от ...(19). [Изм. 52]

Член 8

Адресати

Адресати на настоящата директива са държавите членки. [Изм. 53]

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. [Изм. 54]

Съставено в … на … година.

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) Приети текстове, P7_TA(2010)0266.
(2) OВ C 311, 12.9.2014 г., стр. 73.
(3)OВ C 311, 12.9.2014 г., стр. 73.
(4)Позиция на Европейския парламент от 8 септември 2015 г.
(5) Регламент (ЕО) № 178/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 28 януари 2002 г. за установяване на общите принципи и изисквания на законодателството в областта на храните, за създаване на Европейски орган за безопасност на храните и за определяне на процедури относно безопасността на храните (ОВ L 31, 1.2.2002 г., стр. 1).
(6)Директива 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели (ОВ L 221, 8.8.1998 г., стр. 23).
(7) http://www.efsa.europa.eu/sites/default/files/scientific_output/files/main_documents/sc_op_ej767_animal_cloning_en.pdf
(8)Научно становище на научния комитет по безопасност на храните, здравеопазване на животните, хуманно отношение към тях и въздействие върху околната среда на животните, получени чрез терапевтично клониране (SCNT) , и на потомството им, както и на продуктите, получени от такива животни http://www.efsa.europa.eu/en/topics/topic/cloning.htm?wtrl=01
(9) http://www.efsa.europa.eu/en/efsajournal/doc/2794.pdf
(10) Етични аспекти относно клонирането на животни с цел производство на храни, 16 януари 2008 г.: http://ec.europa.eu/bepa/european-group-ethics/docs/publications/opinion23_en.pdf
(11) Решение на Съда от 23 февруари 1988 г., Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия с/у Съвета на Европейските общности, C - 68/86, EU:C:1988:85; Решение на Съда от 16 ноември 1989 г., Комисията на Европейските общности с/у Съвета на Европейските общности, C-131/87, EU:C:1989:581; Решение на Съда от 16 ноември 1989 г., Комисията на Европейските общности с/у Съвета на Европейските общности, C-11/88, EU:C:1989:583.
(12) Вж. например докладите на Евробарометър от 2008 и 2010 г.: http://ec.europa.eu/public_opinion/flash/fl_238_en.pdf and http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/ebs/ebs_341_en.pdf
(13) Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на съответствието със законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (OВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1).
(14)6 месеца след влизане в сила на настоящия регламент.
(15) 6 месеца след влизане в сила на настоящия регламент.
(16) 1 година след влизането в сила на настоящия регламент.
(17) Датата на влизане в сила на настоящия регламент.
(18) 6 години от влизането в сила на настоящия регламент.
(19) 1 година след влизането в сила на настоящия регламент.


Положението с основните права в Европейския съюз (2013—2014 г.)
PDF 765kWORD 378k
Резолюция на Европейския парламент от 8 септември 2015 г. относно положението с основните права в Европейския съюз (2013—2014 г.) (2014/2254(INI))
P8_TA(2015)0286A8-0230/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид преамбюла на Договора за Европейския съюз (ДЕС), по-специално тире 2 и тирета 4—7 от него,

—  като взе предвид наред с другото член 2, член 3, параграф 3, второ тире и членове 6 и 9 от ДЕС,

—  като взе предвид член 168 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално параграф 7 от него,

—  като взе предвид Хартата за основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г. (наричана по-долу Хартата), прогласена на 12 декември 2007 г. в Страсбург и влязла в сила с Договора от Лисабон през декември 2009 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Генералната асамблея на ООН през 1948 г.,

—  като взе предвид договорите на ООН за защита на правата на човека и основните свободи, както и съдебната практика на органите на ООН по договорите,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, приета в Ню Йорк на 13 декември 2006 г. и ратифицирана от ЕС на 23 декември 2010 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, приета в Ню Йорк на 20 ноември 1989 г.,

—  като взе предвид следните общи коментари на Комитета по правата на детето на ООН: № 7 (2005 г.) относно прилагането на правата на детето в ранна детска възраст, № 9 (2006 г.) относно правата на децата с увреждания, № 10 (2007 г.) относно правата на децата при правосъдие спрямо ненавършили пълнолетие лица, № 12 (2009 г.) относно правото на детето на изслушване, № 13 (2011 г.) относно правото на детето на свобода от всички форми на насилие, № 14 (2013 г.) относно правото на детето неговият висш интерес да е от първостепенно значение,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (КПДЖ) от 1979 г. и програмата за действие от Пекин, резолюцията си от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно борбата с насилието над жени(1), резолюцията си от 6 февруари 2014 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Мерки за премахването на гениталното осакатяване на жени“(2), и заключенията на Съвета от 5 юни 2014 г., озаглавени „Предотвратяване и борба с всички форми на насилие срещу жени и момичета, включително гениталното осакатяване на жени“,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, конвенциите, препоръките, резолюциите и докладите на Парламентарната асамблея, Комитета на министрите, комисаря за правата на човека и Венецианската комисия на Съвета на Европа,

—  като взе предвид доклада на независимия експерт на Съвета по правата на човека Цефас Лумина за въздействието на външния дълг и другите свързани международни финансови задължения на държавите върху пълноценното упражняване на всички права на човека, по-специално на икономическите, социалните и културните права (Допълнение, Мисия в Гърция, UN A/HRC/25/50/Add.1),

—  като взе предвид доклада, публикуван през април 2013 г., на специалния докладчик на ООН по човешките права на мигрантите, озаглавен „Управлението на външните граници на Европейския съюз и въздействието му върху човешките права на мигрантите“,

—  като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 26 юни 2014 г., в която се призовава за създаването на отворена междуправителствена работна група, чийто мандат да включва „да се създаде международен правно обвързващ инструмент в областта на правата на човека, който да регулира дейността на транснационалните корпорации и други стопански предприятия“,

—  като взе предвид стратегическите насоки за установяване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, приети от Европейския съвет на 27 юни 2014 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие (Конвенция от Истанбул),

—  като взе предвид Европейската социална харта, преразгледана през 1996 г., както и съдебната практика на Европейския комитет по социалните права,

—  като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства и Европейската харта за регионалните или малцинствените езици,

—  като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход(3),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 9 декември 2013 г. относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки(4),

—  като взе предвид пакета от директиви относно правото на процедурна защита в ЕС(5),

—  като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право(6),

—  като взе предвид Стратегическата рамка относно правата на човека и демокрацията и придружаващия я план за действие, приети от Съвета на 25 юни 2012 г.,

—  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(7),

—  като взе предвид заключенията на Съвета на Европейския съюз и на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, относно гарантиране на спазването на принципите на правовата държава, приети на 16 декември 2014 г.,

—  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(8),

—  като взе предвид Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 г. относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги(9),

—  като взе предвид Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета(10),

—  като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни(11),

—  като взе предвид Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета(12),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 г. относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията(13),

—  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (COM(2008)0229),

—  като взе предвид решенията и съдебната практика на Съда на Европейския съюз и съдебната практика на националните конституционни съдилища, които се позовават на Хартата при тълкуването на националното законодателство,

—  като взе предвид политическите насоки за новата Европейска комисия, представени от председателя на Комисията, г-н Жан-Клод Юнкер, пред Парламента на 15 юли 2014 г.,

—  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (общ регламент относно защитата на данните) (COM(2012)0011),

—  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказателни санкции и относно свободното движение на такива данни (COM(2012)0010),

—  като взе предвид стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012 — 2016 г. (СОМ(2012)0286), по-специално разпоредбите относно финансирането на разработването на насоки относно системите за защита на децата и обмена на най-добри практики,

—  като взе предвид Препоръка 2013/112/ЕС на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавена „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“(14),

—  като взе предвид насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от лесбийките, гейовете и бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица, приети от Съвета по външни работи на 24 юни 2013 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г. (COM(2011)0173) и заключенията на Европейския съвет от 24 юни 2011 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стъпки напред в прилагането на националните стратегии за интегриране на ромите“ (COM(2013)0454),

—  като взе предвид доклада на Комисията за борбата с корупцията (COM(2014)0038),

—  като взе предвид предложението за директива Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2013 г. относно напредъка при прилагането на националните стратегии за интеграция на ромското население(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно пътната карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност(16),

—  като взе предвид своите резолюции относно равенството между половете,

—  като взе предвид своята резолюция от 14 септември 2011 г. относно стратегия на ЕС за борба срещу бездомността(17),

—  като взе предвид доклада на Сената на САЩ относно програмите на ЦРУ за задържане и разпит,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно положението на непридружените малолетни и непълнолетни лица в ЕС(18),

—  като взе предвид резолюциите си относно основните права и правата на човека, по-специално резолюцията си от 27 февруари 2014 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (2012 г.)(19),

—  като взе предвид своите резолюции относно миграцията, по-специално последната си резолюция от 17 декември 2014 г. относно положението в Средиземноморието и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията(20),

—  като взе предвид резолюцията си от 8 юни 2005 г. относно защитата на малцинствата и антидискриминационните политики в разширена Европа(21),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето(22),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху правото на неприкосновеност на личния живот на гражданите на ЕС(23), в която Парламентът възложи на своята комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да извърши задълбочено разследване по въпроса, и като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи(24);

—  като взе предвид своята резолюция от 11 февруари 2015 г. относно доклада на Сената на САЩ относно използването на изтезания от ЦРУ(25),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2013 г. относно застрашените от изчезване европейски езици и езиковото многообразие в Европейския съюз(26),

—  като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 25 ноември 2014 г. относно искането за становище от Съда на Европейския съюз относно съвместимостта с Договорите на Споразумението между Канада и Европейския съюз относно предаването и обработката на резервационни данни на пътниците (PNR данни)(27),

—  като взе предвид своите резолюции от 11 септември 2012 г.(28) относно предполагаемо използване на европейски държави от ЦРУ с цел транспортиране и незаконно задържане на затворници и от 10 октомври 2013 г.(29) относно предполагаемо транспортиране и незаконно задържане на затворници в европейски държави от ЦРУ,

—  като взе предвид своите резолюции относно центъра за задържане в залива Гуантанамо,

—  като взе предвид своята резолюция от 21 май 2013 г. относно Хартата на ЕС: норми за свободата на медиите в EС(30),

—  като взе предвид Становище 2/2013 на Съда на Европейския съюз относно проекта за споразумение за присъединяване на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ),

—  като взе предвид решението на Съда на ЕС от 8 април 2014 г. по съединени дела C-293/12 и C-594/12 Digital Rights Ireland и Seitlinger и др., обезсилващо Директива 2006/24/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за запазване на данни, създадени или обработени във връзка с предоставянето на обществено достъпни електронни съобщителни услуги или на обществени съобщителни мрежи, и за изменение на Директива 2002/58/ЕО,

—  като взе предвид изслушването на г-н Франс Тимерманс пред Европейския парламент на 7 октомври 2014 г., както и явяването му на заседанието от 11 февруари 2015 г.,

—  като взе предвид изслушването на Димитрис Аврамопулос пред Парламента на 30 септември 2014 г.,

—  като взе предвид годишната конференция на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) от 10 ноември 2014 г. на тема: „Основните права и миграцията в ЕС“ и по-конкретно специалния документ на FRA „Законни канали за влизане в ЕС за хората, нуждаещи се от международна закрила: пакет от инструменти“,

—  като взе предвид дейностите, годишните доклади и проучванията на Европейския институт за равенство между половете (EIGE), като взе предвид дейностите, годишните доклади и проучванията на Агенцията на Европейския съюз за основните права, както и нейните мащабни изследвания относно дискриминацията и престъпленията от омраза спрямо евреи в държавите — членки на ЕС, насилието над жени в ЕС и претърпените от лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица дискриминация, насилие и тормоз,

—  като взе предвид приноса на неправителствените организации, които участват в Платформата за основните права на Агенцията за основните права (FRA),

—  като взе предвид докладите и проучванията на неправителствени организации (НПО) в областта на правата на човека и възложените от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи проучвания в тази област, по-конкретно проучването на Тематичен отдел В („C“) на въздействието на кризата върху основните права в държавите членки на ЕС,

—  като взе предвид своите проучвания относно въздействието на кризата върху основните права в държавите членки,

—  като взе предвид принципите относно статута на националните институции за защита и насърчаване на правата на човека (Парижките принципи), приложени към Резолюция 48/134 на Генералната асамблея на ООН,

—  като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2013 г. относно положението с основните права: стандарти и практики в Унгария (съгласно резолюцията на Европейския парламент от 16 февруари 2012 г.)(31),

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно стратегия за ефективно прилагане на Хартата на основните права от Европейския съюз (COM(2010)0573) и Оперативните насоки за вземане под внимание на основните права в изготвяните от Комисията оценки на въздействието (SEC(2011)0567),

—  като взе предвид съобщението на Комисията относно нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава (COM(2014)0158) и заключенията на Съвета от 16 декември 2014 г., озаглавени „Гарантиране на зачитането на принципите на правовата държава“,

—  като взе предвид доклада на Комисията за 2013 година относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС (COM(2014)0224) и придружаващите го работни документи,

—  като взе предвид доклада на Комисията за гражданството на ЕС за 2013 г. — Граждани на ЕС: вашите права, вашето бъдеще (COM(2013)0269),

—  като взе предвид доклада на Комисията за изпълнението на Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите (COM(2014)0209) и на препоръката на Съвета от 9 декември 2013 г. относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по конституционни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0230/2015),

А.  като има предвид, че европейската интеграция отчасти има за цел да се избегне повторение на трагичните последици от Втората световна война и на преследването и репресиите, извършени от нацисткия режим, както и да се избегнат отстъплението или връщането назад в развитието на демокрацията и принципите на правовата държава чрез насърчаване, зачитане и защита на правата на човека;

Б.  като има предвид, че зачитането и насърчаването на правата на човека, основните свободи, демокрацията, ценностите и принципите, заложени в Договорите за ЕС и международните инструменти за правата на човека (Всеобщата декларация за правата на човека, ЕКПЧ, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права и т.н.), са задължения на Съюза и държавите членки и следва да бъдат в центъра на европейската интеграция;

В.  като има предвид, че тези права трябва да бъдат гарантирани за всички лица, живеещи на територията на ЕС, включително при наличието на злоупотреби и насилие от страна на публичните органи, независимо от тяхното равнище;

Г.  като има предвид, че съгласно член 2 от ДЕС ЕС се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава и правата на човека, включително правата на хората, принадлежащи към малцинства — общи за държавите членки ценности, които следва да бъдат спазвани от ЕС, както и от всяка отделна държава членка във всички техни политики — както вътрешни, така и външни; като има предвид, че по силата на член 17 от ДЕС Комисията трябва да гарантира прилагането на Договорите;

Д.  като има предвид, че съгласно член 6 от ДЕС ЕС носи отговорността да подкрепя и зачита основните права във всички действия, които предприема, независимо от правомощията си в съответната област; като има предвид, че и държавите членки се насърчават да направят същото;

Е.  като има предвид, че е необходимо преразглеждане на Договорите за ЕС, за да се засилят защитата на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права;

Ж.  като има предвид, че в съответствие с преамбюла на ДЕС държавите членки потвърдиха своята ангажираност по отношение на социалните права, определени в Европейската социална харта; като има предвид, че член 151 от ДФЕС също съдържа изрично позоваване на основните социални права като посочените в Европейската социална харта;

З.   като има предвид, че с влизането в сила на Договора от Лисабон Хартата на основните права на Европейския съюз беше напълно интегрирана в Договорите и че следователно понастоящем тя е правно обвързваща за институциите, агенциите и другите органи на ЕС, както и за държавите членки, при прилагането на законодателството на ЕС; като има предвид, че трябва да се създаде истинска култура по отношение на основните права, която трябва да се насърчава и укрепва както в институциите на ЕС, така и в държавите членки, по-специално при прилагането на правото на ЕС в национален мащаб и в рамките на отношенията с трети държави;

И.  като има предвид, че в членове 2 и 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз се признават правото на живот и правото на неприкосновеност на личността;

Й.  като има предвид, че в член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз се забраняват всички форми на нечовешко или унизително отношение;

К.  като има предвид, че в членове 8, 9, 10, 19 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и в съдебната практика на Съда на ЕС, се признава значението на основните социални права, като по този начин се подчертава фактът, че тези права, включително синдикалните права, правото на стачка, правото на свобода на мирни събрания и правото на свободно сдружаване, трябва да бъдат защитени по същия начин като другите основни права, признати от Хартата;

Л.  като има предвид, че член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз задължава Съюза да „зачита културното, религиозното и езиковото многообразие“, а член 21 забранява дискриминацията, основана на език и/или принадлежност към национално малцинство;

М.  като има предвид, че член 33 от Хартата на основните права гарантира закрилата на семейството в юридически, икономически и социален план;

Н.  като има предвид, че в членове 37 и 38 от Хартата се признава правото на високо равнище на опазване на околната среда, неразривно свързано с прилагането на политиките на Съюза;

О.  като има предвид, че държавите членки не могат да понижат равнището на гаранциите, съдържащи се в собствените им конституции, по отношение на определени права под претекст, че Хартата на основните права на Европейския съюз или други инструменти на правото на ЕС предоставят по-ниско равнище на защита в съответната област;

П.  като има предвид, че се признава, че националните органи (съдебни органи, правоприлагащи органи и администрации) са ключови участници в конкретното привеждане в действие на правата и свободите, заложени в Хартата;

Р.  като има предвид, че създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие съгласно посоченото в дял V от ДФЕС изисква пълно зачитане на основните права от страна на ЕС и всяка държава членка;

С.  като има предвид, че хората — били те граждани или пребиваващи лица — са в центъра на вниманието в Европейския съюз и че признатите от Хартата лични, граждански, политически, икономически и социални права не само имат за цел защитата на европейските граждани и на пребиваващите в ЕС лица от всякаква намеса, злоупотреби или насилие, но и са предпоставки за гарантиране на тяхното пълно и спокойно личностно развитие;

Т.  като има предвид, че принципите на правовата държава са гръбнакът на европейската либерална демокрация и са сред основополагащите принципи на ЕС, произтичащи от общите конституционни традиции на всички държави членки;

У.  като има предвид, че начинът, по който принципите на правовата държава се прилагат на национално равнище, изпълнява ключова роля за гарантирането на взаимно доверие между държавите членки и техните правни системи, поради което е от съществено значение да се създаде пространство на свобода, сигурност и правосъдие съгласно предвиденото в дял V от ДФЕС;

Ф.  като има предвид, че спазването на принципите на правовата държава е предпоставка за защитата на основните права и е от особено значение в рамките на ЕС, тъй като представлява предпоставка и за съблюдаването на всички права и задължения, произтичащи от Договорите и от международното право;

Х.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са се ангажирали с глобален процес, насочен към нови цели за устойчиво развитие, съгласно които правата на човека са универсални, неделими и неотменими;

Ц.  като има предвид, че прилагането на тези ценности и принципи следва да се основава също и на ефективен контрол на зачитането на основните права, гарантирани в Хартата, включително още при изготвянето на законодателните предложения;

Ч.  като има предвид, че ЕС преминава през период на тежка икономическа и финансова криза, която в съчетание с определени мерки, включително драстични бюджетни съкращения, прилагани в някои държави членки с оглед на кризата, оказва отрицателно въздействие върху условията на живот на гражданите на ЕС — като увеличава безработицата, равнището на бедност, неравенството и несигурните условия на труд и ограничава достъпа до услуги и тяхното качество — и съответно върху благосъстоянието на гражданите;

Ш.  като има предвид, че почти една трета от петициите, получавани от Парламента, са свързани с твърдения за нарушения на основните права, посочени в Хартата, засягащи въпроси като гражданството, четирите свободи, заетостта, икономическите обстоятелства, защитата на околната среда и на потребителите, съдебните системи, правото на участие в избори и демократичното участие, прозрачността при вземането на решения, правата на децата и на хората с увреждания, достъпа до образование или езиковите права; като има предвид, че някои от тези петиции повдигат въпроси, свързани със здравни въпроси и с достъпа до здравни грижи и здравни услуги, както и въпроси, свързани с правото на работа, като пряка последица от икономическата криза; като има предвид, че петициите обикновено са най-ранните показатели за ситуацията в областта на правата на човека в държавите членки;

Щ.  като има предвид, че ЕС действа въз основа на презумпция и взаимно доверие, че държавите членки на ЕС спазват демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, както това е установено в ЕКПЧ и в Хартата на основните права на ЕС, особено във връзка с развитието на пространство на свобода, сигурност и правосъдие и на принципа на взаимното признаване;

АА.  като има предвид, че безработицата или животът в положение на бедност или социална маргинализация има значителни последици за достъпа до основните права и упражняването на тези права и че съответно хората в толкова уязвимо положение трябва да продължат да имат достъп до основни услуги, по-конкретно до социални и финансови услуги;

АБ.  като има предвид, че след неотдавнашните терористични нападения на територията на ЕС има вероятност определени политики и мерки за борба с тероризма да се окажат в ущърб на основните права и свободи в ЕС; като има предвид, че е от съществено значение да се гарантира запазването на баланса между защитата на основните права и свободи и укрепването на сигурността; като има предвид, че ЕС и неговите държави членки имат задължението да защитават европейските граждани, като същевременно гарантират зачитането на техните основни права и свободи при изготвянето и прилагането на политиките в областта на сигурността; като има предвид, че принципите на необходимост и пропорционалност трябва да бъдат водещи в тази област, така че прилаганите политики да не нарушават гражданските свободи;

АВ.  като има предвид, че хиляди хора загиват в Средиземно море по безпрецедентен начин, налагайки на ЕС огромна отговорност да предприеме действия за спасяване на живота на хора, за спиране на трафикантите на хора, за осигуряване на законови възможности за достъп за мигрантите и за подпомагане и защита на търсещите убежище и на бежанците;

АГ.  като има предвид, че през 2014 г. близо 3500 мигранти са загинали или изчезнали, докато са се опитвали да достигнат до територията на Европа, като съответно общият брой на загиналите и изчезналите лица през последните 20 години достигна близо 30 000; като има предвид, че според Международната организация по миграция миграционният маршрут към Европа се е превърнал в най-опасния миграционен маршрут в света;

АД.  като има предвид, че всяка година около 1000 молби за предоставяне на убежище са пряко свързани с генитално осакатяване;

АЕ.  като има предвид, че правото на убежище се гарантира в Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция) от 1951 г. и в протокола от 31 януари 1967 г.;

АЖ.  като има предвид, че проявите на краен национализъм, расизъм, ксенофобия и нетолерантност все още не са изчезнали от нашите общности; като има предвид, че, напротив, особено след неотдавнашните терористични нападения те изглежда зачестяват в много държави членки, като засягат както традиционните малцинства, така и новите национални малцинствени общности;

АЗ.  като има предвид, че съгласно член 49 от ДЕС всяка европейска държава, която зачита ценностите, посочени в член 2, и се ангажира да ги насърчава, може да поиска да членува в Съюза; като се има предвид, че задоволяването на критериите от Копенхаген е основна предпоставка за присъединяване към ЕС; като има предвид, че задълженията на страните кандидатки съгласно критериите от Копенхаген са не само основни предприсъединителни изисквания, но трябва да продължат да се прилагат и след присъединяването на дадена държава към ЕС по силата на член 2 от ДЕС; като има предвид, че с оглед на това всички държави членки следва да бъдат оценявани непрекъснато, за да се проверява дали съблюдават неотклонно основните ценности на ЕС, а именно зачитане на основните права, демократичните институции и принципите на правовата държава; като има предвид освен това, че е необходимо да се въведе постепенен коригиращ механизъм, за да се преодолее пропастта между политическия диалог и „ядрената опция“, предвидена в член 7 от ДЕС, и да се намери решение на „дилемата от Копенхаген“ в рамките на действащите Договори;

АИ.  като има предвид, че поради липсата на ясни общи показатели поставянето под въпрос на положението с принципите на правовата държава, демокрацията и основните права в дадена държава членка постоянно се оспорва въз основа на политически и институционални съображения; като има предвид, че липсата на обвързващи процедури често води до трайна инертност, неспазване на Договорите и незачитане на европейските ценности със съучастие от страна на европейски институции;

АЙ.  като има предвид, че правото на отправяне на петиции установи здрава връзка между гражданите на ЕС и Европейския парламент; като има предвид, че Европейската гражданска инициатива въведе нова пряка връзка между гражданите на ЕС и институциите на ЕС и че тя може да засили еволюцията на основните и гражданските права; като има предвид, че правата на гражданите включват правото на отправяне на петиции като средство за отстояване от гражданите на техните основни права, както се посочва в член 44 от Хартата и в член 227 от ДФЕС;

АК.  като има предвид, че жените все още са обект на многобройни форми на дискриминация в рамките на Съюза и често се оказват жертва на насилие и злоупотреби, по-специално от сексуално естество;

АЛ.  като има предвид, че насилието срещу жени е най-разпространеното нарушение на основните права в ЕС и в целия свят, и като има предвид, че то засяга всички обществени слоеве независимо от възрастта, образованието, доходите, социалното положение и държавата на произход или пребиваване и представлява основна пречка пред равенството между жените и мъжете;

АМ.  като има предвид, че проучване, проведено през 2014 г. от Агенцията на Европейския съюз за основните права, е констатирало, че по-голямата част от жените, жертви на насилие, не съобщават за случилото се в полицията;

АН.  като има предвид, че сексуалното и репродуктивното здраве и правата в тази област се базират на основните права на човека и представляват съществен елемент от човешкото достойнство(32); като има предвид, че отказът на животоспасяващ аборт представлява сериозно нарушение на правата на човека;

АО.  като има предвид, че трафикът и сексуалната експлоатация на жените и децата представляват явно нарушение на правата на човека, човешкото достойнство и основните правни и демократични принципи; като има предвид, че понастоящем жените са изложени в по-голяма степен на подобни рискове поради по-високата икономическа несигурност и по-високия риск от безработица и бедност;

АП.  като има предвид, че насилието срещу жени като форма на дискриминация, основана на пола, не е изрично включено в европейското право и фигурира като концепция само в три национални правни системи (испанската, шведската и германската), в резултат на което насилието срещу жените не се разглежда като съществен въпрос във връзка с равенството между половете; като има предвид, че подходът на държавите членки към насилието срещу жени и към насилието, основано на пола, варира в зависимост от конкретния случай, като големите различия в дефинициите в различните национални законодателства са причина данните да са несъпоставими;

АР.  като има предвид, че държавите членки също са засегнати от проблема с гениталното осакатяване, като според сведенията броят на жертвите на генитално осакатяване в ЕС достига 500 000, а други 180 000 души са изложени на риск от генитално осакатяване;

АС.  като има предвид, че в ЕС и в държавите членки все още се извършват многобройни нарушения на основните права, както е видно например от решенията на Европейския съд по правата на човека и както се посочва в доклади на Комисията, на Агенцията на Европейския съюз за основните права, на неправителствени организации, на Съвета на Европа и на ООН, например нарушения на правото на свобода на събранията и на изразяване на мнение на организациите на гражданското общество, институционална дискриминация срещу лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица чрез забрани за сключване на брак и антипропагандно законодателство, както и все още високите равнища на дискриминация и престъпления от омраза, мотивирани от расизъм, ксенофобия, религиозна нетърпимост или от предубеждения срещу уврежданията, сексуалната ориентация или половата идентичност на дадено лице; като има предвид, че действията на Комисията, Съвета и държавите членки са недостатъчни, като се има предвид тежестта на тези хронични нарушения;

АТ.   като има предвид, че обществата, в които основните права са пълноценно въведени и защитавани, имат повече шансове да развият динамична и конкурентоспособна икономика;

АУ.   като има предвид, че ромите — най-голямото етническо малцинство в Европа — продължават да са жертва на тежка дискриминация, расистки атаки, пораждащи омраза изказвания, бедност и изолация;

АФ.  като има предвид, че европейската външна дейност се основава на същите принципи, които са заложени в основата на създаването и развитието на ЕС, т.е. демокрация, солидарност, човешко достойнство и всички основни права; като има предвид, че са разработени специални насоки за правата на човека в рамките на външните политики на ЕС, но не и в рамките на неговите вътрешни политики, което би могло да доведе до обвинения в прилагане на двойни стандарти; като има предвид, че е от съществено значение насърчаването от страна на ЕС на основните права в контекста на неговата външна дейност да бъде придружено от солидна и систематична вътрешна политика за контрол на спазването на основните права на територията на самия ЕС;

АХ.   като има предвид, че разпоредбите за защита на личните данни трябва да зачитат принципите за крайна цел, необходимост и пропорционалност, включително в контекста на преговорите и сключването на международни споразумения, както се подчертава в решението на Съда на ЕС от 6 април 2014 г., обезсилващо Директива 2006/24/ЕО, и в становищата на Европейския надзорен орган по защита на данните;

АЦ.  като има предвид, че правата на зачитане на личния и семейния живот и на защита на личните данни са заложени в Хартата и следователно са неразделна част от първичното законодателство на ЕС;

АЧ.  като има предвид, че новите технологии могат да окажат отрицателно въздействие върху основните права и по-специално върху правото на неприкосновеност на личния живот и правото на защита на личните данни, гарантирани по силата на членове 7 и 8 от Хартата;

АШ.  като има предвид, че масовият достъп до интернет увеличава възможностите за извършване на посегателства на физическата и психическата неприкосновеност на жени, например чрез онлайн „сприятеляване“ със сексуална цел;

АЩ.  като има предвид, че бързо развиващата се цифрова среда (включително все по-широкото използване на интернет, приложения и социални мрежи) налага да се въведат по-ефективни мерки за закрила на личните данни и неприкосновеността на личния живот, за да се гарантира тяхната поверителност и защита;

БА.  като има предвид, че основните свободи, правата на човека и равните възможности трябва да бъдат гарантирани за всички граждани на ЕС, включително за лицата, които принадлежат към национални и езикови малцинства;

ББ.  като има предвид, че според СЗО всяка година в Европа умират най-малко 850 деца на възраст под 15 години вследствие на малтретиране;

БВ.  като има предвид, че според проучване, извършено от Агенцията на Европейския съюз за основните права, относно дискриминацията и престъпленията от омраза срещу лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица в допълнение към дискриминацията и насилието, на които те са били подложени, почти половината от анкетираните лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица считат, че в страните, в които пребивават, политиците често използват обиден език по отношение на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица;

БГ.  като има предвид, че лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица са жертва на институционална дискриминация поради забраната на гражданските съюзи или поради наличието на закони, които забраняват заявяването на сексуални предпочитания;

БД.  като има предвид, че хората с увреждания са подложени на многобройни форми на дискриминация, които представляват пречка за пълноценното упражняване на техните основни права;

БЕ.  като има предвид, че сред хората с увреждания нивото на бедност е със 70% по‑високо от средното за населението, което отчасти се дължи на техния ограничен достъп до заетост;

БЖ.  като има предвид, че секуларизацията и неутралността на държавата са най‑добрите гаранции за недопускане на дискриминация по отношение на различните религиозни общности в нея;

БЗ.  като има предвид, че свободата на печата и на представителите на гражданското общество като неправителствените организации са съществени елементи на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; като има предвид, че тази свобода е застрашена от приемането на национални закони или от предприемането на преки действия от страна на органите в редица държави членки;

БИ.  като има предвид, че в Хартата на основните права се заявява, че възрастните хора имат правото „да водят достоен и независим живот и да участват в социалния и културния живот“;

БЙ.  като има предвид, че налагането на наказания, пропорционални на извършените престъпления, има възпиращ ефект по отношение на нарушенията на основните права, но основната цел трябва да продължи да бъде предотвратяването на престъпленията (чрез мерки в сферата на образованието и културата), а не предприемането на действия впоследствие;

БК.  като има предвид, че ефективността на специализираните институции като националните институции за защита на правата на човека или органите по въпросите на равенството е важна, за да се помогне на гражданите да упражняват по-успешно основните си права до степента, в която държавите членки прилагат правото на ЕС;

БЛ.  като има предвид, че правото на гражданите да избират и да бъдат избирани в общинските избори и в изборите за Европейския парламент в държавата членка на пребиваване е признато в членове 39 и 40 от Хартата; като има предвид, че упражняването на правото на мобилност не следва да възпрепятства това право;

БМ.  като има предвид неубедителните реакции на Комисията и държавите членки в отговор на разкритията на Едуард Сноудън, свързани с практиките на масов шпионаж в интернет и телекомуникационните мрежи в рамките на програмата Prism на Агенцията за национална сигурност на САЩ, насочени и срещу европейски страни, и като изразява загриженост относно факта, че те не успяха да приложат мерки за защита на европейските граждани или на гражданите на трети държави, живеещи в Европа;

1.  Счита, че е от съществено значение да се гарантира пълното зачитане на общите европейски ценности, изброени в член 2 от ДЕС, в европейското право и в националното законодателство, в публичните политики и тяхното прилагане, като същевременно се съблюдава изцяло принципът на субсидиарност;

2.   Призовава държавите членки да гарантират, че цялото законодателство на ЕС, включително програмите за икономически и финансови корекции, се прилага в съответствие с Хартата на основните права и Европейската социална харта (член 151 от ДФЕС);

3.  Отбелязва, че член 6 от ДЕС изисква Съюзът да се присъедини към Европейската конвенция за защита на правата на човека; отбелязва Становище 2/2013 на Съда на Европейския съюз; призовава Комисията и Съвета да въведат необходимите инструменти, за да се гарантира, че горепосоченото задължение, заложено в Договорите, се изпълнява без необосновано забавяне; счита, че това трябва да бъде направено въз основа на пълна прозрачност, тъй като то ще предостави допълнителен механизъм за повишаване на реалното зачитане и прилагане на защитата на отделните лица срещу нарушения на основните им права, включително правото на ефективни правни средства за защита, както и да се постигне по-голяма отчетност на европейските институции за техните действия или пропуски по отношение на основните права;

4.   Приветства назначаването на първи заместник-председател на Комисията с правомощия, свързани със съблюдаването на принципите на правовата държава и Хартата, и отбелязва ангажимента за правилно прилагане на съществуващата рамка; очаква приемането в близко бъдеще на вътрешна стратегия за основните права в тясно сътрудничество с другите институции и след консултации с широко представителство на гражданското общество и други заинтересовани страни; счита, че стратегията следва да се основава на членове 2, 6 и 7 от ДЕС и да бъде в съответствие с принципите и целите, заложени в членове 8 и 10 от ДФЕС; изразява съжаление относно липсата на политическа воля за прилагане на член 7 от ДЕС като наказателна и възпираща мярка спрямо държавите членки, които са отговорни за нарушения на основните права;

5.   Подчертава необходимостта от пълноценно използване на съществуващите механизми, за да се осигури зачитането, защитата и насърчаването на основните права и ценностите на Съюза, посочени в член 2 от ДЕС и в Хартата на основните права; подчертава, че в това отношение е необходимо всички инструменти, които понастоящем са предвидени в Договорите, спешно да бъдат приложени и приведени в действие;

6.  Подчертава, че трябва да се използват пълноценно съществуващите механизми, като бъдат извършени обективни оценки и разследвания и в случай на достатъчни основания бъдат започнати процедури за нарушение;

7.  Подчертава необходимостта от евентуални промени в Договорите с оглед на допълнителното укрепване на защитата на основните права в Договорите на ЕС;

8.  Отбелязва съобщението на Комисията относно нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава, което представлява първи опит за преодоляване на съществуващите пропуски в предотвратяването и разрешаването на случаите на нарушаване на основните права и на принципите на правовата държава в държавите членки; отбелязва намерението на Комисията да информира редовно Парламента и Съвета за постигнатия напредък на всеки етап; счита обаче, че възпиращото действие на предложената рамка може да се окаже недостатъчно силно или ефективно, що се отнася до предотвратяването и разрешаването на случаи на нарушения на основните права в държавите членки, тъй като Комисията представи тази рамка под формата на необвързващо съобщение, което не уточнява кога трябва да влезе в действие тя;

9.  Призовава Комисията да приложи и подобри допълнително посочения механизъм с цел:

   а) да го включи във вътрешната стратегия относно основните права, тъй като правовата държава е предпоставка за защитата на основните права в Европейския съюз и в неговите държави членки;
   б) да използва експертния опит на Съвета на Европа и да създаде официален канал за сътрудничество по въпроси, свързани с правовата държава и основните права;
   в) да определи ясно критериите за прилагането му и да гарантира, че активното му и прозрачно прилагане предотвратява успешно извършването на нарушения на основните права; по-специално да определи критериите за „очевиден риск от нарушение“ и „тежко и продължаващо нарушение“ въз основа, наред с другото, на съдебната практика на Съда на ЕС и Европейския съд по правата на човека; да обмисли установяването на тези критерии по такъв начин, че при всяко нарушение да може автоматично да се задейства прилагането на рамката;
   г) да открие производства за установяване на неизпълнение на задължения, които биха могли да доведат и до финансови санкции в съответствие с член 260 от ДФЕС, в случай че Агенцията за основните права установи системни или значителни нарушения на член 2 от ДЕС;
   д) да гарантира автоматичното задействане на процедурата съгласно член 7 от ДФЕС, в случай че триетапната процедура, предвидена от рамката, не успее да реши проблема, като се конкретизира действието на кои права, произтичащи от прилагането на Договорите спрямо въпросните държави членки, освен правото на глас в Съвета, може да бъде спряно, така че да се обмисли възможността за налагане на допълнителни наказания, които биха гарантирали ефективното действие на рамката при съблюдаване на европейското право и основните права;
   е) да постанови, че всички законодателни предложения, политики и действия на ЕС, включително в икономическата сфера и в областта на външните отношения, и всички мерки, финансирани от ЕС, трябва да бъдат в съответствие с Хартата и да подлежат на подробна предварителна и последваща оценка на тяхното въздействие върху основните права, както и да включи активен план за действие, който да осигури ефективното прилагане на съществуващите стандарти и да определи областите, в които са необходими реформи; в това отношение счита, че външният независим експертен опит на Агенцията за основните права следва да се използва пълноценно от Комисията, Съвета и Парламента, когато изготвят законодателни актове и разработват политики;
   ж) да разработи — в сътрудничество с Агенцията за основните права и с националните органи по въпросите на правата на човека, както и със съдействието на най-широко представителство на гражданското общество — база данни, която да събира и публикува данни и доклади относно положението на основните права в ЕС и в отделните държави членки;

10.  Настоятелно призовава Комисията да гарантира, че гореспоменатата вътрешна стратегия е придружена от ясен и подробен нов механизъм, който да е солидно основан на международното и европейското право и да обхваща всички ценности, защитени по силата на член 2 от ДЕС, за да се гарантира съгласуваност със стратегическата рамка относно правата на човека и демокрацията, която понастоящем се прилага във външните отношения на ЕС, и да се налага отчетност на европейските институции и на държавите членки за техните действия и пропуски по отношение на основните права; счита, че този механизъм следва да дава възможност за наблюдение на спазването от страна на всички държави — членки на ЕС, на основните права и да предвижда системен и институционализиран диалог в случай на нарушение на основните права от страна на една или няколко държави членки; счита, че за да се използват пълноценно разпоредбите на Договорите, Комисията следва:

   а) да създаде информационно табло въз основа на общи и обективни показатели, по които да бъдат оценявани демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; тези показатели следва да отразяват политическите критерии за присъединяване от Копенхаген, както и ценностите и правата, определени в член 2 от Договорите и в Хартата на основните права; в това отношение Комисията следва да разгледа възможността за разширяване на обхвата на информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, за да обхване то периодичните оценки на спазването на основните права и на принципите на правовата държава от отделните държави членки;
   б) да гарантира постоянно наблюдение, основаващо се на създадено информационно табло и система на годишна оценка по държави, която да бъде разработена от Комисията и Съвета, относно спазването на принципите на правовата държава и положението на основните права във всички държави — членки на Европейския съюз, въз основа на данни на Агенцията на ЕС за основните права, Съвета на Европа и неговата Венецианска комисия и неправителствените организации;
   в) да предложи във връзка с това преразглеждане на Регламента за Агенцията на ЕС за основните права (FRA), за да предостави по-широки правомощия и повече човешки и финансови ресурси на Агенцията, така че тя да може да наблюдава ситуацията в държавите членки и да публикува годишен мониторингов доклад, съдържащ подробна оценка на резултатите на всяка държава членка;
   г) да издаде официално предупреждение, ако въз основа на създаденото информационно табло и горепосочения годишен мониторингов доклад показателите сочат, че държавите членки нарушават принципите на правовата държава или основните права; това официално предупреждение следва системно да бъде придружавано от стартиране на институционализиран диалог с участието, освен на Комисията и съответната държава членка, на Съвета, Европейския парламент и парламента на съответната държава членка;
   д) да допринесе за подобряване на координацията между институциите и агенциите на ЕС, Съвета на Европа, ООН и организациите на гражданското общество; да засили сътрудничеството между институциите на ЕС и държавите членки, включително между Европейския парламент и националните парламенти;

11.  Приветства факта, че Съветът ще проведе дебати относно принципите на правовата държава; счита обаче, че подобни дебати не са най-ефективният начин за решаване на проблема с незачитането на основните ценности на Европейския съюз; изразява съжаление поради факта, че Парламентът не е информиран, нито е включен в организацията на тези дебати; призовава Съвета да проведе дебатите си въз основа на резултатите от годишните и специалните доклади на Европейската комисия, Европейския парламент, гражданското общество, Съвета на Европа и неговата Венецианска комисия и на други институционални и неинституционални участници;

12.  Призовава Комисията и държавите членки да проведат разследвания във връзка с твърденията за нарушаване на основните права, заложени в Хартата, и да предприемат последващи действия във връзка с тези твърдения, ако същите се окажат основателни; призовава по-специално Комисията да производства за установяване на неизпълнение на задължения в случаите, в които съществуват подозрения, че държава членка е действала в нарушение на тези права;

13.  Призовава Комисията да отдаде по-голям приоритет на подготовката за присъединяването на Съюза към Европейската социална харта, подписана в Торино на 18 октомври 1961 г. и преразгледана в Страсбург на 3 май 1996 г.;

14.  Призовава държавите членки да създадат и укрепят национални институции за правата на човека в съответствие с Парижките принципи, с цел да се гарантира независимо насърчаване и защита на правата на човека на национално равнище;

15.  Призовава да се гарантира по-добра координация между дейностите на Парламента, Съвета на Европа, Агенцията на ЕС за основните права и Европейския институт за равенство между половете (EIGE);

16.  Изразява загриженост поради тревожното нарастване на броя на нарушенията на основните права в ЕС, по-специално в областта на имиграцията и предоставянето на убежище, дискриминацията и нетърпимостта, по-специално по отношение на определени общности, както и поради атаките или натиска срещу НПО, защитаващи правата на тези групи и общности; отбелязва нежеланието на държавите членки да гарантират зачитането на тези основни права и свободи, по-специално по отношение на ромите, жените, общността на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица, търсещите убежище лица, имигрантите и други уязвими групи от населението;

17.  Призовава Съвета да намери допирна точка по отношение на точното съдържание на принципите и стандартите, произтичащи от принципите на правовата държава, които се различават на национално равнище, и да възприеме вече съществуващото определение на правова държава на Съда на Европейския съюз като отправна точка за дебат, който да включва: законност, която предполага прозрачен, отчетен, демократичен и плуралистичен процес на правоприлагане; правна сигурност; забрана на произвола на органите на изпълнителната власт; независимост и безпристрастност на съда; ефективен съдебен контрол със зачитане на основните права; и равенство пред закона;

18.  Припомня, че зачитането на принципите на правовата държава е предпоставка за защитата на основните права и че мерките за сигурност следва да не ги нарушават в съответствие с член 52 от Хартата; припомня също така, че съгласно член 6 от Хартата всеки има право на свобода и сигурност;

19.  Призовава Комисията, Съвета и държавите членки да гарантират включването на основните права и принципи, както са определени по-специално в Договорите, Хартата и Европейската конвенция за защита на правата на човека, в политиките и мерките за вътрешна сигурност от самото начало, както се предлага във фокусния доклад на Агенцията за основните права „Включване на основните права в програмата за сигурност“; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да включат аспектите на социалното приобщаване и недискриминацията в бъдещите стратегии за вътрешна сигурност;

20.  Призовава Комисията, с подкрепата на Агенцията за основните права, да засили мерките и програмите за повишаване на осведомеността, образование и обучение по отношение на основните права; тези програми следва да имат за цел създаването на единство и доверие между всички социални партньори и да включват организациите на гражданското общество, националните институции за правата на човека и националните служби за равенство и борба с дискриминацията;

21.  Подчертава, че ролята на Комисията като пазител на Договорите не се ограничава до това да гарантира транспонирането на законодателството от страна на държавите членки, а включва и цялостното и правилно прилагане на законодателството, по-специално с оглед на защитата на основните права на гражданите; изразява съжаление във връзка с реалното ограничаване на приложното поле на Хартата поради твърде ограничителното тълкуване на член 51 от нея, съгласно което по силата на тази разпоредба Хартата не обхваща прилагането на правото на ЕС; счита, че този подход следва да бъде преразгледан, за да се отговори на очакванията на гражданите на ЕС по отношение на техните основни права; припомня, че очакванията на гражданите надхвърлят строгото тълкуване на Хартата и че целта следва да е тези права да бъдат възможно най-ефективни; поради това изразява съжаление, че Комисията се позовава на липсата на компетентност в многобройни отговори на петиции с твърдения за евентуално нарушаване на основни права; в тази рамка призовава за създаването на механизъм за наблюдение, системна оценка и издаване на препоръки, за да се насърчи цялостното зачитане на основните ценности в държавите членки;

22.  Припомня решаващото значение на навременното и правилно транспониране и прилагане на законодателството на ЕС, особено когато то засяга или развива основните права;

Свобода и сигурност

Свобода на изразяване на мнение и свобода на медиите

23.  Припомня, че свободата на изразяване на мнение, свободата на информация и свободата на медиите са от основно значение за гарантиране на демокрацията и принципите на правовата държава; решително осъжда насилието, натиска или заплахите срещу журналисти и медии, включително във връзка с разкриването на техните източници и информацията относно нарушаването на основни права от страна на правителства и държави; призовава държавите членки да се въздържат от прилагането на мерки, които възпрепятстват тези свободи; отново отправя призив към Комисията за преразглеждане и изменение на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги в съответствие с насоките, определени от Парламента в неговата резолюция от 22 май 2013 г.;

24.  Подчертава, че публичните, независими, свободни, разнообразни и плуралистични медии, заедно с журналистите, както онлайн, така и офлайн, са крайъгълен камък на демокрацията; счита, че собствеността и управлението на медиите не следва да бъдат концентрирани; подчертава във връзка с това, че прозрачността на собствеността на медиите е от решаващо значение за контрола на инвестициите, които биха могли да повлияят на предоставяната информация; призовава за развитие на подходящи и справедливи икономически правила, така че медийният плурализъм да се гарантира и онлайн; призовава Комисията да разработи план за действие, за да гарантира, че всички медии съблюдават минималните стандарти за независимост и качество;

25.  Изразява загриженост поради нарастващия брой репресивни мерки в някои държави членки срещу социални движения и демонстрации, срещу свободата на събиранията и свободата на словото, по-специално по отношение на непропорционалната употреба на сила срещу мирни демонстранти, и малкото на брой полицейски разследвания и съдебни следствия в тази област; призовава държавите членки да защитят свободата на събранията и да не приемат мерки, оспорващи или дори криминализиращи упражняването на основните права и свободи, като например правото на демонстрации и стачки или правото на събрания и сдружения и правото на свободно изразяване на мнение; изразява дълбока загриженост във връзка с националните законодателства в няколко държави членки, които оказват въздействие върху основните права в обществените места и ограничават правото на събранията; призовава Комисията да наблюдава и да предприеме мерки по отношение на сериозните нарушения на основните права, причинени от националните законодателства, налагащи ограничения в рамките на обществените места от съображения за сигурност;

26.  Отбелязва, че случаите на тероризъм доведоха до това ЕС и неговите държави членки да засилят мерките за борба с тероризма и противодействие на радикализацията; настоятелно призовава ЕС и националните органи да приемат подобни мерки при пълното зачитане на принципите на демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, по-специално правото на правна защита, презумпцията за невиновност, правото на справедлив съдебен процес, правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на личните данни; призовава държавите членки и Комисията публично да оценяват при пълна прозрачност съответствието с член 2 от Договора за ЕС и Хартата на основните права на всеки проект или предложение за национален нормативен или законодателен акт за борба с тероризма;

27.  Признава, че широкото разпространение на транснационалната киберпрестъпност и транснационалния кибертероризъм създава сериозни предизвикателства и опасения за защитата на основните права в онлайн средата; счита, че е от решаващо значение ЕС да развие съвременен експертен опит в областта на киберсигурността, с цел да се гарантира по-точно спазване на членове 7 и 8 от Хартата в киберпространството;

28.  Приветства доклада на Сената на САЩ относно програмите на ЦРУ за задържане и разпит; настоятелно призовава държавите членки да не толерират практики на изтезания или други форми на жестоко и унизително отнасяне на своята територия; отново призовава държавите членки да гарантират отчетност за нарушения на основните права в контекста на транспортиране и незаконно задържане на затворници в европейски държави от ЦРУ; настоятелно призовава държавите членки да провеждат открити и прозрачни разследвания, за да установят истината относно използването на тяхната територия и въздушното им пространство, както и да окажат пълно съдействие за проучването на Европейския парламент по въпроса, което беше подновено наскоро, и последващите действия към него; призовава за закрила на хората, които разкриват такива нарушения, като например журналисти и лица, които подават сигнали за нарушения;

29.  Изразява своята загриженост относно продължаващите сигнали за предполагаемо нарушение на основни права на ЕС, и по-специално на законодателството на ЕС за защита на данните, като резултат от разузнавателните дейности на държавите членки и на трети държави, които позволяват запазването на и достъпа до данни от електронната комуникация на европейските граждани; решително осъжда дейностите за масово наблюдение, разкрити от 2013 г. насам, и изразява съжаление, че те продължават; настоява за изясняване на тези дейности и по-специално на участието и дейността на службите на някои държави членки в момента; призовава Комисията и държавите членки да отчитат в пълна степен изискванията и препоръките на Парламента, постановени в неговата резолюция от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи; призовава държавите членки да гарантират, че дейностите на разузнавателните им служби са в съответствие със задълженията в областта на основните права и са обект на парламентарен и съдебен контрол;

30.  Изразява своята загриженост относно приемането на национално законодателство от държавите членки, допускащо наблюдение без законово основание, и отново подчертава необходимостта от инструменти за сигурност, които са целенасочени, абсолютно необходими и пропорционални в едно демократично общество; отново отправя призив към ЕС и неговите държави членки да приемат система за защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения;

31.  Изразява съжаление във връзка с липсата на осведоменост на гражданите за техните права в областта на защитата на личните данни и неприкосновеността на личния живот и механизмите за съдебна защита на тези права; в тази връзка подчертава ролята на националните органи за защита на данните за насърчаването на и повишаването на осведомеността за тези права; счита, че е от решаващо значение гражданите и по-специално децата да бъдат информирани за значението на защитата на техните данни, включително в киберпространството, и за опасностите, на които може да бъдат изложени; приканва държавите членки да провеждат кампании за повишаване на осведомеността в училищата; подчертава, че с оглед на бързото развитие на технологиите и нарастващите кибератаки е необходимо да се обърне специално внимание на защитата на личните данни, като се наблегне силно върху сигурността на обработката и съхранението; подчертава, че макар че правото да бъдеш забравен не е абсолютно и ще трябва да бъде балансирано спрямо други основни права, физическите лица следва да имат право на коригиране на личните си данни в интернет; изразява сериозна загриженост по отношение на трудностите, които срещат по-голямата част от интернет потребителите при упражняването на своите права в интернет и в цифровото пространство; призовава Съвета да постигне бърз напредък по законодателния пакет в областта на защитата на данните, за да се гарантира високо равнище на защита на данните в целия ЕС;

32.  Припомня, че държавите членки трябва да гарантират, че техните разузнавателни служби работят законосъобразно и в пълно съответствие с разпоредбите на Договорите и Хартата; в тази връзка призовава държавите членки да гарантират, че националното законодателство позволява събиране и анализ на лични данни (включително т.нар. метаданни) единствено със съгласието на съответното лице или на основание на съдебно решение, издадено въз основа на основателни подозрения, че обектът участва в престъпна дейност;

33.  Подчертава, че незаконосъобразното събиране и обработка на данни следва да се наказва по същия начин като нарушаването на традиционната поверителност на кореспонденцията; настоятелно заявява, че създаването на „задни вратички“ или на всякакви други техники с цел отслабване или заобикаляне на мерките за сигурност или възползване от техните съществуващи слаби места, следва да е строго забранено;

34.   Осъжда натиска, упражняван върху частните предприятия както от публични, така и от частни действащи лица за достъп до данни на потребителите на интернет, за контрол на съдържанието в интернет или за подкопаване на принципа на неутралност на мрежата;

35.  Подчертава, че защитата на основните права в днешното информационно общество е основен проблем за ЕС, тъй като нарастващата употреба на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) създава нови заплахи за основните права в киберпространството, чиято защита следва да се засили, като се гарантира, че те се насърчават и защитават в интернет по същия начин и в същата степен, както и извън интернет;

36.  Настоятелно призовава Комисията да наблюдава внимателно прилагането на съществуващото законодателство на ЕС в тази област и счита, че държавите членки следва да прилагат разпоредбите на наказателното право чрез ефективно разследване и наказателно преследване с цел да се гарантира зачитането на основните права на жертвите;

37.  Призовава Комисията и държавите членки да упражняват максимална бдителност по отношение на въздействието, което някои нови технологии, като безпилотните самолети, могат да окажат върху основните права на гражданите, и по-специално правото на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни;

38.  Подчертава жизненоважната роля на образованието за предотвратяване на радикализацията и възхода на нетолерантността и екстремизма сред младите хора;

39.  Осъжда актовете на дискриминация и дори насилие от страна на полицейските сили на някои държави членки спрямо малцинствени групи, като например мигранти, роми, лица от групата на ЛГБТИ или хора с увреждания; настоятелно призовава държавите членки да разследват и санкционират подобни действия; счита, че полицията следва да бъде по-добре осведомена и обучена за справяне с дискриминацията и насилието спрямо тези малцинства; приканва държавите членки да възстановят доверието на малцинствата в полицията и да ги насърчават да подават сигнали за нарушения; също така призовава органите на държавите членки да се борят срещу дискриминационното етническо профилиране, извършвано от някои органи на полицията;

Свобода на религията и убежденията

40.  Позовава се на член 10 от Хартата, който защитава свободата на мисълта, съвестта и религията, включително свободата на изповядване на избраната религия и на промяна на религията или убежденията; счита, че това също така се отнася до свободата на лицата, които не изповядват никаква религия; осъжда всяка проява на дискриминация или нетърпимост и призовава за забрана на всякаква форма на дискриминация на тези основания; изразява съжаление във връзка с това по повод неотдавнашните прояви на антисемитски и антиислямски дискриминация и насилие; призовава държавите членки, включително регионалните органи, да защитават с всички съществуващи средства свободата на религията или убежденията и да насърчава толерантност и междукултурен диалог чрез изготвяне на ефективни политики и укрепване на политиките за борба с дискриминацията, където е необходимо; припомня значението на светската и неутралната държава за предотвратяване на всякаква форма на дискриминация на религиозни, атеистични или агностични общности и за гарантирането на еднакво третиране на всички религии и вярвания; изразява загриженост относно прилагането на закони за богохулство и религиозни обиди в Европейския съюз, които могат да имат сериозно въздействие върху свободата на изразяване на мнение, и настоятелно призовава държавите членки да ги отменят; решително осъжда нападенията на местата за поклонение и настоятелно призовава държавите членки да не оставят тези престъпления ненаказани;

41.  Настоятелно призовава за зачитане на свободата на религията или убежденията в окупираната част на Кипър, където над 500 религиозни и културни паметници са застрашени от срутване;

42.  Изразява тревога от възраждането на антисемитизма в Европа и все по-широкото разпространение на опитите за отричане или омаловажаване на Холокоста; изразява дълбока загриженост във връзка с това, че много членове на еврейската общност планират да напуснат Европа поради влошаващия се климат на антисемитизъм и актовете на дискриминация и насилие срещу тях;

43.  Изразява дълбока загриженост поради нарастващата ислямофобия, атаките срещу джамиите и широко разпространената тенденция на смесване на исляма и религиозния фанатизъм на едно незначително малцинство; изразява съжаление във връзка с актовете на дискриминация и насилие, насочени срещу мюсюлманската общност; призовава държавите членки системно да ги осъждат и да прилагат нулева толерантност в това отношение;

Равенство и забрана на дискриминация

44.  Изразява дълбоко съжаление поради факта, че Съветът все още не е приел предложението от 2008 г. за Директива за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация; приветства даването на приоритет на тази директива от страна на Европейската комисия; отново отправя призива си към Съвета да приеме предложението възможно най-скоро;

45.  Изтъква, че плурализмът, недискриминацията и толерантността са сред основополагащите ценности на Съюза съгласно член 2 от ДЕС; счита, че единствено политики, целящи насърчаване на както на формалното, така и на реалното равенство и борба с всички форми на предубеденост и дискриминация може да насърчи едно сплотено общество чрез премахване на всички форми на предразсъдъци, които вредят на социалната интеграция; изразява съжаление поради факта, че днес в ЕС все още има случаи на дискриминация, маргинализация и дори насилие и злоупотреби, основани по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

46.  Счита, че Съюзът и държавите членки следва да увеличат своите усилия за борба с дискриминацията, за защита на културното, религиозното и езиковото многообразие и да насърчават мерки за засилване на равенството между половете, правата на детето, правата на възрастните хора, правата на лицата с увреждания, правата на лицата от групата на ЛГБТИ и на лицата, които принадлежат към национални малцинства; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да включат множествената дискриминация в политиките за равенство;

47.  Осъжда всички форми на насилие и дискриминация на територията на ЕС, и изразява загриженост във връзка с увеличаването на техния брой; призовава Комисията и държавите членки да поемат конкретни политически ангажименти за борба с всички форми на расизъм, включително антисемитизъм, ислямофобия, афрофобия и антицигански настроения;

48.  Призовава Комисията и Съвета да признаят необходимостта от надеждни и сравними данни относно равенството за измерване на дискриминацията, дезагрегирани по основанията за дискриминация, с цел предоставяне на информация при създаването на политики, оценка на прилагането на антидискриминационното законодателство на ЕС и по-доброто му изпълнение; призовава Комисията да определи последователни норми за събиране на данни относно равенството въз основа на самоопределението, стандартите на ЕС за защита на данните и консултации със съответните общности; призовава държавите членки да събират данни за всички основания за дискриминация;

49.  Настоятелно призовава ЕС да приеме директива, която да осъжда дискриминацията, основана на пола, и да се бори срещу свързаните с пола предразсъдъци и стереотипи в образованието и медиите;

Насърчаване на малцинствата

50.  Призовава за по-голяма последователност от страна на Европейския съюз в областта на защитата на малцинствата; изразява твърдо убеждение, че всички държави членки, както и страните кандидатки, ще съблюдават едни и същи принципи и критерии, за да се избегне прилагането на двойни стандарти; призовава във връзка с това за установяването на ефективен механизъм за наблюдение и за гарантиране на зачитането на основните права на малцинствата както в страните кандидатки, така и в държавите — членки на ЕС;

51.  Подчертава, че Европейският съюз трябва да бъде зона, в която преобладава зачитането на етническото, културното и езиковото многообразие; приканва институциите на ЕС да изготвят всеобхватна система на ЕС за защита на националните, етническите и езиковите малцинства, за да се гарантира равното им третиране, като се отчитат съответните международни правни стандарти и съществуващите добри практики и призовава държавите членки да гарантират действителното равенство на тези малцинства, по-специално по отношение на езика, образованието и културата; насърчава държавите членки, които все още не са ратифицирали и приложили ефективно Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, да го направят; припомня също необходимостта да се прилагат принципите, развити в рамката на ОССЕ;

52.  Осъжда всички форми на дискриминация, основана на използвания език, и призовава държавите членки, които все още не са ратифицирали и ефективно приложили Европейската харта за регионалните или малцинствените езици, да го направят; настоятелно призовава държавите членки и Комисията да предприемат всички необходими действия, за да преодолеят непропорционалните административни или законодателни пречки, които биха могли да затруднят езиковото многообразие на европейско или национално равнище;

53.  Подчертава, че принципите на зачитане на човешкото достойнство, равенство пред закона и забрана на дискриминация на каквото и да било основание представляват основи на правовата държава; призовава държавите членки да приемат национална законодателна рамка за премахване на всички форми на дискриминация и да гарантират ефективното прилагане на съществуващата законодателна рамка на ЕС;

Положението на ромите

54.  Изразява съжаление във връзка с тенденцията към антиромски настроения в Европейския съюз и изразява своята загриженост относно положението на ромите в ЕС и многобройните случаи на преследване, насилие, стигматизиране, дискриминация и незаконно експулсиране, които противоречат на основните права и правото на Европейския съюз; настоятелно призовава Комисията да предприеме действия срещу държавите членки, които позволяват институционализирана дискриминация и сегрегация; призовава държавите членки още веднъж да прилагат ефективно стратегии за насърчаване на действително приобщаване, да прилагат засилени и подходящи мерки за насърчаване на интеграцията, по-специално в областта на защитата на основните права, образованието, заетостта, жилищното настаняване и здравеопазването, и да водят борба с насилието, изказванията, подбуждащи към омраза, и дискриминацията на ромите в съответствие с препоръката на Съвета относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки от 9 декември 2013 г.;

55.  Подчертава значението на правилното прилагане на националните стратегии за интегриране на ромите чрез разработването на интегрирани политики, включващи в непрекъснат диалог местните органи, неправителствените организации и ромските общности; призовава Комисията да осигури наблюдение и по-добра координация на изпълнението; призовава държавите членки да си сътрудничат с представители на ромското население при управлението, наблюдението и оценката на проектите, засягащи техните общности, като използват фондове, включително фондове на ЕС, при същевременен стриктен контрол на зачитането на основните права на ромите, включително свободата на движение, съгласно Директива 2004/38/ЕО относно правото на граждани на Съюза и членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки;

56.  Изразява съжаление поради съществуващата дискриминация на ромите в националните образователни системи и на пазара на труда; подчертава увеличаващата се уязвимост на жените и децата от ромски произход, по-специално към многобройните и едновременни нарушения на техните основни права; отново подчертава значението на закрилата и утвърждаването на равен достъп до всички права за децата от ромски произход;

57.  Настоятелно призовава държавите членки да приемат необходимите законодателни изменения относно стерилизацията и да обезщетят финансово жертвите на принудителна стерилизация, извършвана спрямо жени от ромски произход и жени с умствени увреждания, в съответствие със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека;

Насилието срещу жени и равенството между жените и мъжете

58.  Призовава ЕС и държавите членки да се борят с и да преследват всяка форма на насилие и дискриминация срещу жените; призовава държавите членки по-специално да се справят ефективно с последиците от домашно насилие и сексуална експлоатация във всичките ѝ форми, включително при бежанците или децата на мигранти, както и от ранните или принудителните бракове;

59.  Изразява загриженост относно степента и формите на насилие срещу жени в ЕС, документирани от проучването в рамките на ЕС, проведено от Агенцията за основните права, според което една на всеки три жени е била жертва на физическо и/или сексуално насилие след 15-годишна възраст и приблизително 3,7 милиона жени в ЕС стават жертви на сексуално насилие в рамките на една година; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки да направят преглед на съществуващото законодателство и да продължават да поставят проблема за насилието срещу жени на челно място в дневния си ред, тъй като насилието, основано на пола, не трябва да се толерира; призовава Комисията да насърчава ратифицирането от държавите членки на Конвенцията от Истанбул и да започне възможно най-скоро процедура за присъединяване на ЕС към тази конвенция; отбелязва, че незабавното присъединяване на всички държави членки към Конвенцията от Истанбул ще допринесе за развитието на интегрирана политика и за насърчаването на международното сътрудничество в борбата срещу всички форми на насилие срещу жени, включително сексуален тормоз, както по интернет, така и извън него;

60.  Призовава държавите членки да създадат мрежи от центрове, осигуряващи подкрепа и подслон за жените, които са жертви на трафик и проституция, като им осигурят психологическа, медицинска, социална и правна помощ и подкрепа за намирането на стабилна работа и съпътстващите я права;

61.  Изразява сериозна загриженост във връзка с продължаващите практики на генитално осакатяване, които са тежка форма на насилие срещу жените и момичетата и представляват неприемливо нарушение на тяхното право на физическа неприкосновеност; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да проявяват изключителна бдителност във връзка с тези практики в рамките на своята територия, както и да ги прекратят възможно най-бързо; призовава по-специално държавите членки да възприемат твърд и възпиращ подход чрез обучение на лицата, работещи с мигранти, и чрез систематично и ефективно преследване и наказване на извършителите на генитално осакатяване, към което не трябва да се проявява никаква толерантност; подчертава, че това следва да се извършва паралелно с кампании по информиране и повишаване на осведомеността, насочени към засегнатите групи; приветства факта, че законодателството на ЕС в областта на предоставянето на убежище разглежда жертвите на генитално осакатяване като уязвими лица и включва гениталното осакатяване сред критериите за предоставяне на убежище;

62.  Призовава Комисията да гарантира непрекъснатост на събирането на данни относно преобладаващите характеристики и естеството на насилието срещу жени като основа за строги политики за предотвратяване на насилието и за посрещане на нуждите на жертвите, включително като направи оценка на прилагането на Директивата относно жертвите в ЕС (2012/29/ЕС) и като организира кампании за повишаване на осведомеността срещу сексуалния тормоз; счита, че събирането на данните следва да доразвива първото проучване в рамките на ЕС, проведено от Агенцията за основните права, и да се основава на сътрудничеството между Комисията (включително Евростат), Агенцията за основните права и Европейския институт за равенство между половете; отново изтъква искането към Комисията, отправено в резолюцията на Парламента от 25 февруари 2014 г. с препоръки към Комисията за борба с насилието над жените, да внесе предложение за акт, установяващ мерки за насърчаване и подкрепа на дейността на държавите членки в областта на превенцията на насилието над жени и момичета, включително гениталното осакатяване на жени; и призовава Комисията да обяви 2016 година за година за борба с насилието срещу жени и момичета;

63.  Призовава ЕС и държавите членки да се борят срещу и да преследват всички форми на насилие срещу жени; призовава Комисията да предложи законодателна инициатива за забрана на насилието срещу жени в ЕС;

64.  Призовава Комисията да повишава осведомеността с цел стимулиране на култура на уважение и толерантност с цел премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените; освен това призовава държавите членки да гарантират прилагането на национални стратегии за зачитане и защита на сексуалното и репродуктивното здраве на жените и техните права в тази област; подчертава ролята на Съюза за повишаването на осведомеността и насърчаването на най-добрите практики по този въпрос, като се има предвид, че здравето е основно човешко право, което е от съществено значение за упражняването на другите човешки права;

65.  Изразява тревога по повод недостатъчното представителство на жените в процесите за вземане на решения, в предприятията и в управителните им съвети, в сферите на науката и на политиката, както на национално, така и на международно равнище (големи дружества, национални и европейски избори), и най-вече на местно равнище; призовава жените да бъдат подкрепяни в професионалното им развитие и в усилията им да получат достъп до отговорни длъжности, и призовава институциите на ЕС да обърнат повече внимание на данните, които сочат, че едва 17,8% от членовете на управителните съвети на големите дружества с публично участие и регистрираните на фондовия пазар са жени;

66.  Призовава да се деблокира директивата за отпуска по майчинство в Съвета, тъй като този законодателен акт ще направи възможно реалното и осезаемо равенство между половете, както и хармонизацията на равнище ЕС;

67.  Подчертава, че над половината от всички завършили висше образование са жени и че тези данни се разминават с данните на пазара на труда, особено на по-високите постове, на които се вземат решения; поради това призовава държавите членки да предприемат всички мерки, необходими, за да се гарантира равно участие на жените и мъжете на пазара на труда и да се помогне на жените да заемат високи постове, и по-специално да постигнат във възможно най-кратък срок съгласие относно предложението за директива за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки; изразява съжаление, че в ЕС жените продължават да получават средно с 16% по-нисък доход от мъжете за един и същ труд; поради това призовава ЕС да продължи да своята работа за гарантиране на равенство между жените и мъжете в заплащането в съответствие с член 157 от ДФЕС, в пенсиите, и участието на пазара на труда, включително в позиции от висшето управление; счита, че това действие ще помогне в борбата с бедността, както и да се гарантира, че Европа се възползва максимално от всички налични таланти; изразява съжаление поради факта, че равнището на безработица сред жените продължава да бъде значително по-високо от това на мъжете, и подчертава, че финансовата независимост на жените трябва да представлява елемент от борбата срещу бедността;

68.   Призовава Комисията да засили контрола на спазването на принципа на равенство между мъжете и жените в европейското законодателство; призовава държавите членки да извършат подобен анализ на националното си законодателство;

69.  Признава, че сексуалното и репродуктивното здраве и права са основни права и съществен елемент на човешкото достойнство, равенството между половете и самоопределението; настоятелно призовава Комисията да включи сексуалното и репродуктивното здраве и права, като основни права на човека, в следващата здравна стратегия на ЕС, за да се гарантира съгласуваност между вътрешната и външната политика на ЕС по отношение на основните права, за което беше призована от Парламента на 10 март 2015 г.;

70.  Признава, че забраната на аборта в животозастрашаващи ситуации е равносилна на сериозно нарушение на основните права;

71.  Призовава държавите членки, в сътрудничество с Комисията, да признаят правото на достъп до безопасна и модерна контрацепция и сексуално образование в училищата; настоятелно призовава Комисията да допълни националните политики с цел подобряване на общественото здраве, като същевременно предоставя пълна информация на Европейския парламент;

Права на децата

72.  Решително осъжда всякаква форма на насилие и малтретиране на деца; призовава държавите членки –като страни по Конвенцията на ООН за правата на детето — да вземат подходящи мерки за защита на децата от всички форми на физическо и психическо насилие, включително физическа и сексуална злоупотреба, принудителни бракове, детски труд и сексуална експлоатация;

73.  Решително осъжда сексуалната експлоатация на деца, и по-специално разрастващото се явление на детска порнография в интернет; настоятелно призовава Съюза и държавите членки да обединят усилията си за борба срещу тези сериозни нарушения на правата на детето и да вземат надлежно предвид препоръките, направени от Парламента в неговата резолюция от 11 март 2015 г. относно сексуалното насилие над деца онлайн(33); отново отправя призива си към държавите членки, които все още не са транспонирали директивата относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография; също така призовава Съюза и държавите членки, които все още не са направили това, да ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие;

74.  Призовава държавите членки да приложат Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография, и да засилят правните възможности, техническите способности и финансовите ресурси на правоприлагащите органи за укрепване на сътрудничеството, включително с Европол, с оглед на разследването и разбиването на мрежите на извършители на сексуални посегателства над деца, като същевременно бъде отдаден приоритет на правата и безопасността на засегнатите деца;

75.  Подчертава ролята на специалистите, работещи с деца, като например учители, педагози и педиатри, когато става въпрос за откриване на признаци на физическо и психическо насилие над деца, включително кибертормоз; призовава държавите членки да гарантират, че осведомеността на тези специалисти се повишава и те биват обучавани за целта; също така призовава държавите членки да създадат горещи телефонни линии, на които децата да могат подават сигнали за актове на малтретиране, сексуално насилие, заплахи или тормоз срещу тях;

76.  Счита, че личните данни на децата онлайн трябва да бъдат надлежно защитени и че децата трябва да бъдат информирани по подходящ за тях начин относно рисковете и последиците от използването на техните лични данни онлайн; приканва държавите членки да провеждат кампании за повишаване на осведомеността в училищата; подчертава, че следва да бъде забранено онлайн профилирането на деца;

77.  Осъжда всички форми на дискриминация срещу деца и призовава Комисията и държавите членки да предприемат обединени действия за изкореняване на дискриминацията срещу деца; по-специално призовава държавите членки и Комисията изрично да определят децата като приоритет при планирането и прилагането на регионалната политика и политиката на сближаване;

78.  Призовава държавите членки да гарантират ефективен достъп до правосъдие за всички деца, независимо дали те са заподозрени, извършители, жертви или страни в производство; подчертава значението на засилването на процесуалните гаранции за деца при наказателни производства, особено в контекста на текущото обсъждане на директива относно процесуалните гаранции за децата, заподозрени или обвиняеми по наказателни производства;

79.  Изразява загриженост във връзка с увеличаването на случаите на международно отвличане от родител; подчертава във връзка с това важната роля на медиатора на Европейския парламент по международно отвличане на деца от родител; подчертава значението на общ подход на ЕС към намирането на изчезнали деца в ЕС; призовава държавите членки да засилят полицейското и съдебното сътрудничество по трансгранични дела, засягащи случаи на изчезнали деца, и да разработят горещи линии за издирване на изчезнали деца;

80.  Припомня, че висшият интерес на детето, посочен в член 24 от Хартата, трябва винаги да бъде от първостепенно значение във всички политики и мерки, приети по отношение на децата; припомня, че правото на образование е залегнало в Хартата и че образованието е от решаващо значение както за благосъстоянието и личностното развитие на детето, така и за бъдещето на обществото; счита, че образованието на децата от семейства с ниски доходи е от съществено значение за извеждане на децата от бедността; призовава държавите членки във връзка с това да насърчават висококачествено образование за всички;

81.  Подчертава, че интересите и правата на децата на граждани на ЕС трябва да бъдат защитени по подходящ начин не само в рамките на Съюза, но и извън неговите граници, и поради това призовава за засилено сътрудничество с институциите, отговорни за благополучието на децата в скандинавските държави извън ЕС; счита, че всички партньори на ЕС (включително членовете на ЕИП) следва да ратифицират Хагската конвенция от 1996 г. за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата;

82.  Признава, че финансовата и икономическа криза оказа силно отрицателно въздействие върху осъществяването на правата и благосъстоянието на децата; призовава държавите членки да увеличат усилията си за борба с детската бедност и социалното изключване чрез ефективно прилагане на препоръката на Комисията „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“, чрез интегрирани стратегии, подпомагащи достъпа до адекватни ресурси, които дават възможност за ползване на достъпни качествени услуги и насърчаване на участието на децата във вземането на решения, които ги засягат; призовава Комисията да предприеме допълнителни мерки за наблюдение на изпълнението на препоръката;

83.  Приканва Комисията да предложи програма, която да бъде амбициозно и всеобхватно продължение на Програмата на ЕС за правата на детето, през 2015 г.; призовава Комисията да осигури ефективното интегриране на правата на децата във всички законодателни актове, политики и финансови решения на ЕС; призовава Комисията да докладва ежегодно за постигнатия напредък по отношение на зачитането на правата на децата и пълното прилагане на законодателството на ЕС в областта на правата на децата; призовава Комисията да гарантира, че мандатът и ресурсите на координатора по правата на децата отразяват по подходящ начин ангажимента на ЕС за систематично и ефективно интегриране на правата на детето в неговите политики; призовава Комисията да приеме оповестените насоки на ЕС за създаване на интегрирани системи за закрила на децата;

84.  Посреща със задоволство тенденцията принудителният брак да бъде определян като престъпление в държавите членки; призовава държавите членки да проявяват бдителност и да обучават и информират служителите, които са в контакт с деца, например учителите и лицата, работещи с младежи, за да могат тези служители да разпознават ситуациите, в които определени деца са изложени на риск да бъдат отведени в своята страна на произход, за да бъдат омъжени насила;

Права на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица

85.  Осъжда най-остро всички форми на дискриминация и насилие на територията на ЕС спрямо лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица, които се благоприятстват от закони и политики, ограничаващи основните права на тези лица; призовава Комисията и държавите членки да приемат законодателство и политики за борба с хомофобията и трансфобията; във връзка с това призовава Комисията да изготви план за действие или стратегия на равнището на ЕС за равенство въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност, за което Парламентът призова неколкократно и за което членът на Комисията, г-жа Йоурова, пое ангажимент по време на изслушванията на Комисията; във връзка с това припомня своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно пътната карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност, при все това подчертава, че тази цялостна политика трябва да съблюдава правомощията на Европейския съюз, на неговите агенции и на държавите членки;

86.  Счита, че е по-вероятно основните права на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица да бъдат защитени, ако те имат достъп до правни институти като съжителството, регистрираното партньорство или брака; приветства факта, че понастоящем 19 държави членки предлагат такива възможности, и призовава останалите държави членки да обмислят възможността да последват този пример; освен това отново призовава Комисията да представи предложение за амбициозен регламент, който да осигури взаимното признаване на документите за гражданско състояние (включително признаването по правен път на пола и свидетелствата за брак и за регистрирано партньорство) и правните последици от тях, с цел да се намалят дискриминационните юридически и административни пречки пред гражданите, които упражняват правото си на свободно движение;

87.  Призовава държавите членки да проявяват бдителност и твърдост и да санкционират държавните служители, които публично обиждат или заклеймяват лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица;

88.  Насърчава държавите — членки на ЕС, да подкрепят професионалните съюзи и организациите на работодателите в усилията им да приемат политики относно многообразието и недискриминацията с акцент върху лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица;

89.  Счита, че органите на държавите членки следва да улесняват процедурите, които предоставят възможност новият пол на лицата, променили пола си, да бъде признат в официални документи; отново осъжда процедурите за съдебно признаване, налагащи стерилизация на транссексуалните лица;

90.  Изразява съжаление във връзка с факта, че в по-голямата част от държавите членки транссексуалните лица все още се считат за психично болни, и призовава тези държави да преразгледат националната си категоризация на психичните заболявания, като същевременно гарантират наличието на необходимото от медицинска гледна точка лечение за всички транссексуални лица;

91.  Приветства инициативата, проявена от Комисията, която настоя да се сложи край на патологизирането на транссексуалните идентичности в рамките на прегледа на Международната класификация на болестите (МКБ) на Световната здравна организация; призовава Комисията да активизира усилията си, така че несъответствието на пола в детството да не се превърне в нова диагноза по МКБ;

92.  Изразява дълбоко съжаление във връзка с това, че операциите за генитална „нормализация“ на интерсексуални кърмачета са широко разпространени, въпреки че не са необходими от медицинска гледна точка; във връзка с това посреща със задоволство малтийския закон за полова идентичност, изразяване на половата принадлежност и полови характеристики от април 2015 г., който забранява подлагането на интерсексуални кърмачета на такива операции и утвърждава принципа на самоопределение на интерсексуалните лица, и призовава другите държави да последват примера на Малта;

Права на хората с увреждания

93.  Изразява съжаление по повод на дискриминацията и изолацията, на които продължават да бъдат подлагани лицата с увреждания; призовава Комисията, държавите членки и регионалните и местните органи да приложат Европейската стратегия за хората с увреждания и да наблюдават и прилагат съответното европейско законодателство; във връзка с това призовава Комисията да поднови законодателната инициатива за приемане на акт за достъпността под формата на хоризонтален инструмент, който може да повиши защитата на лицата с увреждания и да гарантира, че всички политики на ЕС са съгласувани в това отношение; също така призовава Комисията да увеличи максимално полезното взаимодействие между стратегията на ЕС за хората с увреждания и разпоредбите на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените и Конвенцията на ООН за правата на детето с цел осигуряване на реално ползване и ефективно упражняване на признатите права, включително чрез хармонизиране и прилагане на законодателната рамка и чрез културни и политически дейности;

94.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да използват по възможно най-добър начин европейските фондове в съответствие със задълженията на ЕС съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и да подкрепят неправителствените и други организации и да работят в тясно сътрудничество с тях, за да осигурят правилното прилагане на Конвенцията; призовава ЕС и държавите членки да подобрят достъпа на хората с увреждания, включително лицата с психо-социални увреждания, до заетост и обучение, и да подкрепят независимите условия на живот и програмите за деинституционализация в съответствие с член 26 от Хартата;

95.  Подчертава необходимостта да се зачита правото на хората с увреждания на политическо участие в изборите; във връзка с това призовава Комисията да включи оценка на съвместимостта с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания в своите доклади относно прилагането на директиви 93/109/ЕО и 94/80/ЕО, които определят правото на гражданите да избират и да бъдат избирани в избори за Европейски парламент и в общински избори; изразява съжаление във връзка с факта, че много хора с увреждания в ЕС с отнета правоспособност са лишени също и от правото на глас; поради това призовава държавите членки да изменят националното си законодателство, с цел да не отнемат системно правото на глас от хората с увреждания, лишени от правоспособност, а по-скоро да анализират всеки случай поотделно и да предоставят съдействие на хората с увреждания в хода на процедурите на гласуване;

96.  Призовава Комисията да направи оценка на съвместимостта на европейското законодателство с изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и да извършва оценка на всички бъдещи предложения в светлината на тази конвенция чрез оценка на тяхното въздействие;

97.  Осъжда използването на форми на физическа и фармакологична принуда на хората с умствени увреждания и призовава ЕС и държавите членки да приемат политики за социална интеграция;

98.  Изразява съжаление във връзка с факта, че хората с увреждания все още срещат пречки при достъпа си до пазара на стоки и услуги в рамките на Съюза; счита, че поради своето естество тези пречки могат да ограничат тяхното участие в обществото и че те представляват нарушение на правата им, произтичащи по-специално от тяхното европейско гражданство; настоятелно призовава Комисията да постигне бърз напредък в рамките на работата си по достъпността в Европейския съюз с оглед на своевременното приемане на законодателен акт;

99.  Призовава институциите на ЕС и държавите членки да осигурят активното участие на хората с увреждания — включително чрез техните представителни организации — в процесите на вземане на решения в съответните им области на компетентност в съответствие с член 4, параграф 3 от Конвенцията за хората с увреждания;

100.  Призовава държавите — членки на ЕС, и институциите да гарантират, че възможностите за участие в процесите на консултиране са ясно и широко оповестени чрез използване на достъпни средства за комуникация, че данните могат да бъдат предоставяни и в други формати, като например брайл или формат, лесен за четене, както и че публичните изслушвания и заседания за обсъждане на предложените законодателни актове и политики са достъпни;

101.  Призовава Комисията да хармонизира събирането на данни за хората с увреждания чрез социални проучвания в ЕС в съответствие с изискванията на член 31 от Конвенцията за хората с увреждания; подчертава, че при събирането на такива данни следва да се използват методологии, които приобщават всички хора с увреждания, включително хората с по-тежки увреждания и хората, които живеят в институции;

Дискриминация, основана на възраст

102.  Изразява съжаление във връзка с факта, че много възрастни хора се сблъскват ежедневно с дискриминация и нарушаване на основните си права, по-специално по отношение на достъпа до адекватни доходи, заетост и здравни грижи и до необходими стоки и услуги; припомня, че в член 25 от Хартата на основните права се заявява правото на възрастните хора да водят достоен и независим живот и да участват в социалния и културния живот; призовава Комисията да разработи стратегия относно демографските промени, за да въведе в действие член 25 от Хартата на основните права;

103.  Изразява своята загриженост във връзка с широкото разпространение в държавите членки на грубото отношение към възрастните хора, на липсата на грижи за тях и на тяхното малтретиране; призовава държавите членки да приемат мерки за борба с дискриминацията и всички форми на насилие срещу хората в напреднала възраст и да насърчават независимостта им чрез подпомагане на ремонтирането и достъпността на жилищата; припомня, че жените в напреднала възраст се озовават по-често от мъжете под прага на бедността, което се дължи на разликата в заплащането и впоследствие — на разликата в пенсиите;

104.  Призовава държавите членки да гарантират приобщаването на младите работници на пазара на труда, по-специално на лицата, които са засегнати от икономическата криза, включително чрез организиране и предоставяне на обучение за социалния напредък на младите хора;

105.  Призовава за зачитане на достойнството на хората в края на живота им, по-специално като се гарантира, че решенията, изразени във волеизявления, се признават и уважават;

106.  Изразява загриженост във връзка с факта, че съкращенията на публичните разходи и на пенсиите от страна на държавите членки в голяма степен допринасят за бедността в напреднала възраст, като намаляват разполагаемия доход на възрастните хора, влошават условията им на живот, създават неравенство по отношение на достъпността на услугите и са причина все по-голям брой възрастни хора да имат доходи едва-едва над прага на бедността;

Престъпления от омраза и изказвания, проповядващи омраза

107.  Изразява съжаление по повод на случаите на изказвания, проповядващи омраза, или на престъпления от омраза, мотивирани от расизъм, ксенофобия, религиозна нетърпимост или от предубеждения по отношение на уврежданията, сексуалната ориентация или половата идентичност на дадено лице, които се наблюдават ежедневно в ЕС; призовава държавите членки да защитават основните права и да популяризират разбирателството, приемането и толерантността между различните общности на тяхната територия; призовава ЕС да постави борбата срещу престъпленията от омраза сред своите приоритети при разработването на европейските политики за борба с дискриминацията, както и в областта на правосъдието; призовава Комисията и държавите членки да активизират борбата срещу престъпленията от омраза и дискриминационните нагласи и поведение, като разработят цялостна стратегия за борба срещу престъпленията от омраза, насилието, основано на предубеждения, и дискриминацията;

108.  Изразява загриженост във връзка с все по-честите изказвания в интернет, проповядващи омраза, и приканва държавите членки да въведат опростена процедура, която да позволява на гражданите да съобщават за случаи на съдържание в интернет, проповядващо омраза;

109.  Изразява своята загриженост по повод на разследванията и осъдителните присъди във връзка с престъпления от омраза в държавите членки; както непрекъснато показват констатациите на Агенцията на Европейския съюз за основните права от нейните широмащабни анкети, жертвите на престъпления не са склонни да се разкриват и да докладват на полицията;

110.  Изразява своята загриженост във връзка с факта, че няколко държави членки не са транспонирали правилно разпоредбите на Рамково решение 2008/913/ПВР, и призовава държавите членки да транспонират изцяло и да прилагат стандартите на ЕС и да обезпечат изпълнението на националното законодателство, наказващо всички форми на престъпления от омраза, подбудителство към омраза и тормоз, и водещо до системно наказателно преследване на тези престъпления; призовава Комисията да следи за правилното транспониране на Рамковото решение и да образува производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу държавите членки, които не го транспонират; освен това призовава за преразглеждане на Рамковото решение, с цел в него да се включат изцяло всички престъпления от омраза и престъпления, подбудени от предубеждения или дискриминационни мотиви, и ясно да се определят последователни стандарти за разследването и наказателното преследване;

111.  Призовава Комисията да подкрепя програмите за обучение на служителите на правоприлагащите и съдебните органи, както и на съответните агенции на ЕС, по отношение на подхода към дискриминационните практики и престъпленията от омраза и на тяхното предотвратяване; призовава държавите членки да се погрижат органите, отговарящи за разследването и наказателното преследване, да разполагат с практически инструменти и умения, за да могат да идентифицират престъпленията, обхванати от Рамковото решение, и да се борят с тях, както и да взаимодействат и общуват с жертвите на тези престъпления;

112.  Отбелязва със загриженост настоящата популярност на политически партии, чиито политически програми се базират на изключването, основано на етническа принадлежност, сексуална ориентация или религия;

113.  Изразява дълбока загриженост поради все по-честото омаловажаване на расистките и ксенофобските прояви и изказвания, произтичащо от все по-забележимото присъствие в публичната сфера на расистки и ксенофобски групи, някои от които са получили или се стремят да получат статут на политически партии;

114.  Изразява дълбока загриженост във връзка с появата на политически партии, които използват настоящата икономическа и социална криза, за да оправдават своето расистко, ксенофобско и антиислямско послание;

115.  Решително осъжда сплашването и преследването на малцинства, по-специално на роми и мигранти, от страна на паравоенни групировки, някои от които са пряко свързани с политически партии; настоятелно призовава държавите членки да забранят и да санкционират подобни практики;

Бездомни лица

116.  Изразява своята тревога във връзка с броя на лицата, загубили жилището си в резултат от икономическата криза; счита, че бездомните лица трябва да продължават да бъдат интегрирани в обществото и че трябва да се води борба с тяхната изолация и маргинализация; за тази цел призовава държавите членки да приемат амбициозни политики, за да подпомагат тези лица; подчертава, че бездомните лица са уязвими, и отново призовава държавите членки да се въздържат от заклеймяването им като закононарушители; призовава държавите членки да отменят всеки нормативен акт или политика, представящи ги като такива; призовава държавите членки да разработят национални стратегии за борба с явлението бездомност на своята територия; призовава Комисията да подкрепя усилията на държавите членки за борба с бездомността, като улеснява обмена на добри практики и събирането на точни данни; призовава Комисията да извършва мониторинг на нарушенията на правата на човека в държавите членки, които произтичат от бездомността; подчертава, че правото на помощ за жилище на най-нуждаещите се лица е заложено в Хартата на основните права;

Права на мигрантите и на лицата, търсещи международна закрила

117.  Осъжда факта, че голям брой търсещи убежище и мигранти, опитващи се да достигнат до ЕС, продължават да загиват в Средиземно море, както и ролята на контрабандистите и трафикантите, които лишават мигрантите от техните основни права; посочва, че ЕС и държавите членки следва да предприемат енергични и задължителни мерки, за да предотвратят бъдещи трагедии в морето; призовава ЕС и неговите държави членки да заложат солидарността и зачитането на основните права на мигрантите и на лицата, търсещи убежище, в основата на миграционните политики на ЕС, и по-специално:

   подчертава необходимостта от интегриране на основните права във всеки аспект на миграционните политики на ЕС, както и от извършване на задълбочена оценка на въздействието върху основните права на мигрантите на всички мерки и механизми, свързани с миграцията, убежището и контрола на границите; в частност призовава държавите членки да зачитат правата на уязвимите мигранти;
   подчертава необходимостта от цялостен подход на ЕС, който да увеличи съгласуваността между вътрешните и външните политики на ЕС; насърчава ЕС и държавите членки да поставят зачитането на правата на мигрантите в центъра на всяко споразумение за двустранно или многостранно сътрудничество с държави извън ЕС, включително на споразуменията за реадмисия, партньорствата за мобилност и споразуменията за техническо сътрудничество;
   напомня на държавите членки за техните международни задължения да помагат на хората, изпаднали в беда в морето;
   призовава държавите членки да изменят или преразгледат всеки законодателен акт, който предвижда санкции за оказване на помощ на мигранти, изпаднали в беда в морето;
   подчертава основното право да се търси убежище; насърчава ЕС и държавите членки да предоставят и посветят достатъчни ресурси за създаването на нови безопасни и законни възможности и канали за лицата, търсещи убежище, за влизане в Европейския съюз, така че да се намалят рисковете, свързани с опитите за незаконно влизане, и да се противодейства на мрежите за трафик и контрабанда на хора, които се възползват от излагането на опасност на живота на мигрантите и от тяхната сексуална и трудова експлоатация;
   призовава всички държави членки да участват в програми на ЕС за презаселване и насърчава използването на хуманитарни визи;
   настоятелно призовава държавите членки да гарантират наличието на достойни условия на приемане в съответствие с действащото законодателство в областта на основните права и предоставянето на убежище, като се обръща специално внимание на уязвимите хора и на намаляването на рисковете от социално изключване на лицата, търсещи убежище; призовава Комисията да следи прилагането на общата европейска система за убежище, и по-специално на Директива 2013/32/ЕС, като обръща специално внимание на лицата, търсещи убежище, които се нуждаят от специални процедурни гаранции;
   призовава за създаването на ефективна и хармонизирана система на ЕС за предоставяне на убежище с оглед на справедливото разпределение на лицата, търсещи убежище, между държавите членки;
   изразява съжаление във връзка със сведенията за насилствено отблъскване на лица по границите на ЕС; припомня на държавите членки за задължението им да спазват принципа на забрана за връщане, признат в Женевската конвенция, както и от Европейския съд по правата на човека, и за забраната на колективното експулсиране съгласно член 19 от Хартата на основните права; призовава Комисията, нейните агенции и държавите членки да гарантират спазването на тези и други задължения на международно равнище и на равнище ЕС;

118.  Призовава ЕС и държавите членки да приемат необходимото законодателство за прилагане на принципа на солидарност, посочен в член 80 от ДФЕС;

119.  Решително осъжда охраната на границите на Европейския съюз, която понастоящем понякога е дори под формата на стени и на огради от бодлива тел, както и липсата на законни канали за влизане в Европейския съюз, в резултат на което множество лица, търсещи убежище, и мигранти се принуждават да прибягват до все по-опасни методи и да се оставят в ръцете на контрабандисти на хора и трафиканти;

120.  Призовава граничният контрол да бъде съобразен с основните права и подчертава необходимостта от демократичен контрол от страна на Парламента над дейността на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на ЕС (Frontex);

121.  Призовава за прекратяване на всички дейности, за които е установено, че са в нарушение на основните права, както се изисква съгласно правото на ЕС или мандата на Frontex;

122.  Подчертава отрицателното въздействие на регламента „Дъблин“ върху ефективния достъп до международна закрила при липсата на действителна обща европейска система за предоставяне на убежище, по-конкретно в светлината на съдебната практика на Съда на ЕС и на Европейския съд по правата на човека; осъжда факта, че преразглеждането на регламента не доведе до неговото суспендиране или най-малкото до отмяна на връщането в първата държава на влизане в ЕС, както и липсата на усилия от страна на Комисията и държавите членки за намиране на евентуална алтернатива, основаваща се на солидарност между държавите членки;

123.  Призовава държавите членки да ратифицират Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства;

124.  Осъжда произволното прибягване до незаконно задържане на незаконни мигранти, включително на лицата, търсещи убежище, на малолетните и непълнолетните лица без придружител и на лицата без гражданство; призовава държавите членки да спазват разпоредбите на Директивата за връщането, в това число зачитането на правото на достойнство и на принципа на висшия интерес на детето, както и международното право и правото на ЕС; припомня, че задържането на мигрантите трябва да продължи да се прилага единствено като крайна мярка, и настоятелно призовава държавите членки да прилагат алтернативни мерки; осъжда ужасните условия на задържане в някои държави членки и настоятелно призовава Комисията да предприеме своевременни мерки в това отношение отново посочва необходимостта да се гарантира, че незаконните мигранти могат да се ползват с правото на ефективни правни средства за защита в случай на нарушаване на правата си;

125.  Призовава държавите членки и Комисията да предприемат необходимите мерки, за да предоставят информация и осигурят прозрачност във връзка със задържането на мигранти и на лица, търсещи убежище, в множество държави членки и приканва настоятелно Комисията да предложи преразглеждане на Регламент (ЕО) № 862/2007, така че в неговия обхват да бъдат включени статистически данни за функционирането на системите и съоръженията за задържане;

126.  Подчертава значението на демократичния контрол на всички форми на лишаване от свобода по смисъла на законодателството в областта на имиграцията и убежището; приканва членовете на Европейския парламент и членовете на националните парламенти редовно да посещават центровете за приемане и задържане на мигранти и на лица, търсещи убежище, и призовава държавите членки и Комисията да улесняват достъпа на неправителствените организации и журналистите до тези центрове;

127.  Призовава за по-строг мониторинг на центровете за приемане и задържане на мигранти, третирането на мигрантите и формалностите, свързани с даването на убежище, в държавите членки; изразява загриженост във връзка с процедурите за бързо връщане и със случаите на насилие в различни „горещи точки“ в Южна Европа, които налагат Комисията да започне незабавно в тази рамка политически диалог с държавите, в които се наблюдават такива практики, с оглед на придържането към принципите на правовата държава;

128.  Призовава Европейския съюз и неговите държави членки да създадат конкретни мерки и най-добри практики, които имат за цел насърчаване на равното третиране и социалното приобщаване с оглед на по-успешното интегриране на мигрантите в обществото; припомня във връзка с това, че е от основно значение да се води борба срещу негативните стереотипи и погрешната информация във връзка с мигрантите чрез предлагане на алтернативен поглед към миграцията преди всичко в училищата и с насоченост към младите хора, за да се повиши положителното въздействие на миграцията;

129.  Счита, че децата мигранти са особено уязвими, най-вече ако са непридружени; призовава Комисията и държавите членки да приложат резолюцията на Парламента от 12 септември 2013 г. относно положението на непридружените малолетни и непълнолетни лица в ЕС; призовава държавите членки да приложат изцяло пакета за общата европейска система за убежище с цел подобряване на положението на непридружените малолетни и непълнолетни лица в ЕС; приветства решението на Съда по дело C-648/11, което гласи, че държавата членка, компетентна да разглежда молба за убежище, която е подадена в повече от една държави членки от непридружено малолетно или непълнолетно лице, е държавата, в която се намира малолетното или непълнолетно лице, след като е подало в нея молба за убежище; припомня, че непридружените малолетни или непълнолетни лица са преди всичко деца и че закрилата на децата, а не политиките в областта на имиграцията, трябва да бъде водещият принцип на държавите членки и на Европейския съюз по отношение на тях;

130.  Призовава да се извърши оценка на начина на усвояване на средствата, предназначени и използвани за вътрешните работи, по-конкретно на средствата, отпуснати за приемането на лица, търсещи убежище; призовава ЕС да предприеме действия, в случай че се установи, че тези средства са били използвани за дейности, които не са в съответствие с основните права;

131.  Призовава за оказване на подкрепа на държавите членки, разположени по външните граници на Съюза, за да им се помогне да преодолеят недостатъците от системно естество във връзка с условията на прием и процедурите за предоставяне на убежище, като се има предвид, че тези недостатъци се задълбочават с увеличаването на броя на търсещите убежище;

132.  Призовава Европейския съюз да търси отговорност от своите служители за извършените от тях нарушения на основните права; по-специално призовава да се предоставят гаранции, че при наличието на твърдения, че по време на операции, координирани от Frontex, са извършени нарушения, ще се провежда разследване и ще се предприемат подходящи мерки от дисциплинарно или друго естество срещу лицата, за които се установи, че извършили такива нарушения; за тази цел призовава за създаване на механизъм за вътрешно обжалване в рамките на Frontex, както беше поискано от Европейския омбудсман в контекста на неговото проучване OI/5/2012/BEH-MHZ, както и за публично оповестяване на заключенията от разследванията, проведени въз основа на твърдения за нарушения на права на човека; също така призовава за прекратяване на операциите на Frontex, ако по време на изпълнението им са били извършени нарушения на основните права, съгласно предвиденото в член 3, параграф 1а от Регламент (ЕС) № 1168/2011;

133.  Призовава държавите членки без повече забавяне да ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора;

134.  Призовава държавите членки да гарантират ефективен достъп до международна закрила за жените, жертви на преследване въз основа на пола; призовава държавите членки да следват насоките на Комисията за прилагане на Директива 2003/86/ЕО относно правото на събиране на семейството, включително незабавно предоставяне на самостоятелно разрешение за пребиваване на членовете на семейството, дошли с цел събиране на семейството, в особено трудни случаи, например при наличието на домашно насилие;

135.  Посреща със задоволство факта, че законодателството на ЕС в областта на предоставянето на убежище разглежда жертвите на генитално осакатяване като уязвими лица и включва гениталното осакатяване сред критериите, които се вземат под внимание при разглеждането на молби за убежище; призовава държавите членки да обучат лицата, които работят с мигрантите, да откриват жените и момичетата, изложени на риск да бъдат подложени на генитално осакатяване в своята държава на произход;

136.  Подчертава, че правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, установено в Договорите и гарантирано от Директива 2004/38/EО за свободното движение, е едно от най-конкретните основни права на европейските граждани; осъжда всички опити за преразглеждане на достиженията на правото в тази област, в частност връщането на граничния контрол в Шенгенското пространство извън Кодекса на шенгенските граници, и призовава всяко нарушение на правилата да се отнася до Съда на Европейския съюз; изразява своята загриженост във връзка с тенденцията граждани на ЕС да се експулсират чрез бързи процедури от държавата членка, в която пребивават, вследствие на загуба на работа и доходи, като тази тенденция нарушава съществуващата рамка; счита, че това е в разрез с духа на свободното движение;

Солидарност в контекста на икономическата криза

137.  Изразява съжаление във връзка с начина, по който финансовата и икономическата криза и кризата с държавния дълг, заедно с наложените бюджетни ограничения, са оказали отрицателно въздействие върху икономическите, гражданските, социалните и културните права и в много случаи са довели до повишаване на безработицата, бедност и несигурни условия на труд и живот, както и до изключване и изолация, особено в държавите членки, в които са приети програми за икономически корекции, и подчертава, че в неотдавнашна докладна записка на Евростат се посочва, всеки четвърти европеец е изложен на риск от бедност и изключване;

138.  Отбелязва, че икономическата криза и мерките, предприети за преодоляването ѝ, са засегнали правото на достъп до услуги от първа необходимост като образованието, жилищното настаняване, здравеопазването и социалната сигурност, и са оказали отрицателно въздействие върху цялостното здравословно състояние на населението в някои държави членки; подчертава необходимостта от съблюдаване на правото на закрила срещу бедност и социална изолация съгласно член 30 от Европейската социална харта; призовава всички държави членки да въведат мерки за подпомагане в съответствие с националните практики, с цел да гарантират достойни условия на живот на своите граждани и да противодействат на социалното изключване;

139.  Подчертава, че институциите на ЕС, както и държавите членки, които изпълняват структурни реформи в своите социални и икономически системи, остават обвързани от задължението за спазване на Хартата и на своите международни задължения, и съответно носят отговорност за своите решения; отново отправя призив за привеждане в съответствие на програмите за икономически корекции с целите на Съюза, посочени в член 151 от ДФЕС, в това число насърчаване на заетостта и подобряване на условията на живот и труд; отново посочва необходимостта да се гарантира, че се осъществява пълен демократичен контрол чрез ефективното участие на парламентите по отношение на мерките, предприети от институциите на ЕС и държавите членки в отговор на кризата;

140.  Призовава институциите на ЕС и държавите членки да разгледат през призмата на равенството между половете въздействието на предлаганите или реализираните мерки за строги икономии върху основните права, като вземат предвид непропорционалното въздействие на мерките за строги икономии върху жените; призовава институциите на ЕС да предприемат незабавно коригиращи действия, ако мерките за строги икономии са повлияли отрицателно върху икономическите, социалните и културните права на жените;

141.   Призовава институциите на ЕС и държавите членки да проучат въздействието върху основните права и свободи, включително социалните и трудовите права, на предлаганите или реализираните мерки за преодоляване на кризата и при необходимост да предприемат коригиращи действия, в случай че се установят ситуации на регресия в защитата на правата или нарушения на международното право, включително на конвенциите и препоръките на МОТ;

142.   Призовава институциите на ЕС и държавите членки при приемането и прилагането на коригиращи мерки и бюджетни съкращения да извършват оценка на въздействието върху основните права и да гарантират, че продължават да се предоставят достатъчни ресурси за защита на зачитането на основните права, както и да осигуряват наличието на минимални основни равнища на гражданските, икономическите, културните и социалните права със специално внимание към най-уязвимите лица и групите в неравностойно социално положение;

143.  Призовава институциите на ЕС и държавите членки да признаят ползите от дългосрочните инвестиции в социално приобщаване с оглед на високата цена на дискриминацията и неравенството; призовава държавите членки да осигурят подходящи публични инвестиции за поддържане на образованието и здравеопазването и да гарантират, че достъпът до правосъдие и правната защита в случаи на дискриминация не са застрашени от драстични намаления на бюджетите на органите по въпросите на равенството; призовава институциите на ЕС и националните институции да не подкопават социалното приобщаване чрез бюджетни мерки, които засягат функционирането на организациите на равнището на отделните общности, които извършват дейност в областта на равенството;

144.  Призовава Комисията да обмисли възможността да предложи присъединяване към Европейската социална харта с цел ефективна защита на социалните права на европейските граждани; призовава държавите членки да насърчат включването в обхвата на социалните права в Хартата на ЕС на други социални права, споменати в преразгледаната Социална харта на Съвета на Европа, като например правото на работа, правото на справедливо заплащане и правото на защита срещу бедността и социалното изключване;

Престъпност и борба срещу корупцията

145.  Отново изтъква, че корупцията и престъпността, особено организираната престъпност, нарушават тежко нарушение на основните права и са заплаха за демокрацията и правовата държава; подчертава, че чрез отклоняването на публични средства от обществените цели, за които са предназначени, корупцията намалява нивото и качеството на обществените услуги, като по този начин сериозно накърнява справедливото третиране на всички граждани; настоятелно призовава държавите членки и европейските институции да разработят ефективни инструменти за борба срещу корупцията и за нейното предотвратяване и санкциониране и да продължат да осъществяват редовен контрол върху използването на публични средства, независимо дали те са европейски или национални; за тази цел призовава държавите членки и институциите да улеснят бързото създаване на Европейската прокуратура, като по този начин предоставят подходящи гаранции за независимост и ефективност;

146.  Подчертава, че корупцията сериозно накърнява основните права; призовава държавите членки и институциите да разработят ефективни инструменти за борба срещу корупцията и да осъществяват редовен контрол върху използването на публични средства, независимо дали те са европейски или национални; подчертава, че по-голямата прозрачност и достъпът до публични документи от страна на гражданите и журналистите е ефективен начин за разкриване на корупцията и за борба срещу нея;

147.  Настоятелно призовава Европейската комисия да приеме стратегия за борба с корупцията, която да бъде допълнена с ефективни инструменти; призовава всички държави членки и ЕС да се присъединят към Партньорството за открито управление и да разработят конкретни стратегии за насърчаване на прозрачността, оправомощаването на гражданите и борбата срещу корупцията; призовава държавите членки да предприемат действия във връзка с препоръките на доклада на Европейската комисия за борбата с корупцията и във връзка с резолюцията на Парламента от 23 октомври 2013 г. относно организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари: препоръки относно действията и инициативите, които следва да бъдат предприети(34), както и да задълбочат полицейското и съдебното сътрудничество в борбата срещу корупцията;

148.  Настоятелно призовава държавите членки да активизират борбата си срещу всички видове тежки престъпления на организираната престъпност, включително трафика на хора, сексуалното посегателство и сексуалната експлоатация, изтезанията и принудителния труд, особено на жени и деца;

149.  Призовава Комисията да предвиди санкции за престъпленията с цел предотвратяване на екологичните престъпления, извършвани от физически лица или организирани престъпни групи, които оказват въздействие върху правата на човека — правото на здраве, на живот и на здравословна околна среда — както и върху икономиката и използването на обществени средства; настоятелно призовава Комисията да разгледа ефективното прилагане в ЕС на правото на достъп до правосъдие в контекста на правото на всяко лице от настоящите и бъдещите поколения да живее в среда, която благоприятства неговото здраве и благосъстояние;

150.  Предлага въвеждането на европейски кодекс за борба с корупцията, на прозрачна система от показатели по отношение на равнищата на корупция в държавите членки и постигнатия напредък за изкореняване на корупцията, както и на годишен сравнителен доклад относно мащаба на този сериозен проблем на европейско равнище;

151.  Призовава Комисията и държавите членки да сложат край на данъчната конкуренция и да водят ефикасна борба срещу вредните данъчни практики, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци в ЕС, които вредят на способността на държавите членки максимално да се възползват от наличните си ресурси, за да могат в пълна степен да реализират икономическите, социалните и културните права;

152.  Осъжда разрастващото се явление, свързано с трафика на хора, особено с трафика на хора с цел сексуална експлоатация, и призовава ЕС и неговите държави членки да предприемат мерки в съответствие с директивата на ЕС с цел борба срещу търсенето на подобна експлоатация, което насърчава трафика във всичките му форми;

Условията в затворите и институциите за лишаване от свобода

153.  Изтъква, че основните права на лишените от свобода лица трябва да се гарантират от националните органи; изразява съжаление по повод на условията в затворите и други институции за лишаване от свобода в множество държави членки, включително по повод на пренаселеността в затворите и малтретирането на лишените от свобода лица в тях; счита, че е от първостепенно значение ЕС да приеме инструмент, който да гарантира прилагането на препоръките на Европейския комитет против изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание и на решенията на Европейския съд по правата на човека;

154.  Припомня, че злоупотребата с мерки, включващи лишаване от свобода, води до пренаселеност в затворите в цяла Европа, което нарушава основните права на лицата и излага на риск взаимното доверие, което трябва да е в основата на съдебното сътрудничество в Европа; отново потвърждава необходимостта държавите членки да спазват ангажиментите, поети на международни и европейски форуми, за по-често използване на пробационни мерки и на санкции, които предлагат алтернатива на лишаването от свобода, и за утвърждаване на повторната интеграция в обществото като крайна цел на лишаването от свобода; съответно призовава държавите членки да приемат стратегии, целящи насърчаване на обучението и заетостта на затворниците по време на излежаването на присъдата им;

155.  Отново отправя своите препоръки към Комисията, формулирани в резолюцията му от 27 февруари 2014 г. относно преразглеждането на европейската заповед за арест(35), по-специално по отношение на въвеждането на проверка на пропорционалността и на изключение въз основа на основните права в европейската заповед за арест, или по-общо мерките за взаимно признаване;

156.  Изразява съжаление във връзка с това, че трите рамкови решения, обхващащи трансфера на затворници, пробационните и алтернативните санкции и европейската заповед за налагане на мерки за процесуална принуда, които потенциално могат да намалят значително пренаселеността в затворите, се прилагат само от някои държави членки;

157.  Призовава Комисията да извърши оценка на въздействието върху децата на политиките, свързани със задържането, и на наказателноправните системи; отбелязва, че в целия ЕС правата на децата са пряко засегнати в случаите на деца, които живеят в центровете за задържане със своите родители; подчертава факта, че всяка година приблизително 800 000 деца в ЕС са отделени от родител, който е лишен от свобода, като това се отразява на правата на децата по множество начини;

Правосъдие

158.  Отбелязва, че развитието на европейско пространство на правосъдие, основано на взаимно признаване и правни гаранции, което съответно хармонизира различните съдебни системи на държавите членки, особено в областта на наказателноправните въпроси, следва да остане сред водещите приоритети на европейските институции с оглед на Програмата на ЕС в областта на правосъдието за 2020 г.; счита, че ефективното прилагане на Хартата и на вторичното законодателство на ЕС в областта на основните права е от решаващо значение за доверието на гражданите по отношение на правилното функциониране на европейското пространство на правосъдие;

159.  Посочва, че правото на достъп до правосъдие и до независим и безпристрастен съд е от първостепенно значение за защитата на основните права, които са ефективни само ако подлежат на съдебен контрол, за демокрацията и за принципите на правовата държава; отново изтъква значението на гарантирането на ефикасността както на гражданските, така и на наказателноправните системи, и на независимостта на съдебните органи;

160.  Приветства Европейския портал за електронно правосъдие, който се управлява от Комисията, предоставя на специалисти и на обществеността информация за съдебните системи и е практичен инструмент за подобряване на достъпа до правосъдие, като съдържа отделен раздел за основните права, чиято цел е да информира гражданите към кого да се обърнат в случай на нарушаване на основните им права;

161.  Посреща със задоволство стъпките, които вече са предприети на европейско равнище с цел хармонизиране на процесуалните гаранции на държавите членки в рамките на наказателните производства, и техните ползи за гражданите; отново изтъква значението на приемането на пакета на ЕС за процесуалните права, който отговаря на най-високите стандарти за закрила, заложени в Хартата, международните договори в областта на правата на човека и конституционното право на държавите членки;

162.  Изразява съжаление във връзка с липсата на достъп до правна помощ в много държави членки и с факта, че това намалява правото на достъп до правосъдие за лицата, които нямат достатъчно финансови средства; счита, че е от съществена важност ЕС да приеме амбициозна и всеобхватна директива относно правната помощ;

163.  Призовава Европейския съюз и държавите членки да предвидят мерки за подпомагане и защита на лицата, които разкриват информация за незаконни действия;

Гражданство

164.  Счита, че активното и ангажирано гражданство на ЕС следва също така да бъде насърчавано чрез достъп до документи и информация, прозрачност, добро управление и добра администрация и демократично участие и представителство, като решенията се вземат възможно най-близо до гражданите на Съюза; изтъква необходимостта да се предостави възможност на гражданското общество да участва пълноценно във вземането на решения на европейско равнище, както се гарантира от член 11 от Договора за Европейския съюз, и подчертава значението на принципите на прозрачност и диалог; отбелязва, че правото на гражданите на достъп до документи, съхранявани от публични институции, увеличава правомощията на гражданите и им дава възможност да наблюдават и оценяват публичните органи и да търсят отговорност от тях; изразява съжаление в този контекст във връзка с блокираното преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1049/2001 и отново призовава Комисията и Съвета да подновят работата си по него, като вземат предвид предложенията на Парламента;

165.  Призовава Комисията и държавите членки да осигурят провеждането на информационни кампании относно европейското гражданство и правата, свързани с него: правото на дипломатическа и консулска закрила, правото на петиции, правото на подаване на жалби до Европейския омбудсман, правото на гражданите да избират и да бъдат избирани в изборите за Европейския парламент и правото на внасяне на граждански инициативи;

166.  Посреща със задоволство решителността на Европейския омбудсман да осигури добра администрация и прозрачност в институциите и органите на ЕС;

167.  Осъжда това, че над 15 милиона граждани на трети държави и 500 хиляди лица без гражданство в Европейския съюз са жертви на дискриминация, изразяваща се в отказ за признаване на тяхното гражданство; призовава ЕС и неговите държави членки да зачитат основното право на гражданство и призовава по-специално държавите членки да ратифицират и прилагат изцяло Конвенцията от 1961 г. за намаляване на случаите на лица без гражданство и Европейската конвенция за гражданството от 1997 г.;

168.  Изтъква, че информирането на гражданите за основните им права е неразделна част от правото на добро управление, заложено в Хартата на основните права; призовава държавите членки да обръщат специално внимание на най-нуждаещите се лица, да гарантират, че техните права им се обясняват, да ги подкрепят и да следят за зачитането на тези права;

169.  Отправя искане към Комисията да направи крачка напред в укрепването на правото на добра администрация, като превърне Кодекса на ЕС за добро поведение на администрацията в правно обвързващ регламент;

170.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират чрез своите политики правилното спазване, гарантиране, защита и развитие на основните права в ЕС; призовава държавите членки да подновят усилията си за признаване на правото на петиции и на правото на сезиране на Европейския омбудсман като средство за отстояване от гражданите на техните права;

171.  Въз основа на стотиците петиции, получавани ежегодно, изразява своята загриженост относно недостатъците в реалното прилагане в държавите членки както на буквата, така и на духа на разпоредбите на законодателството на ЕС в областта на околната среда, например Директивата за оценка на въздействието върху околната среда и Директивата за стратегическата екологична оценка; отправя искане към Комисията да следи по-отблизо същността на тези процедури, особено когато конкретни случаи са предмет на петиции;

172.  Отново изтъква значението на Европейската гражданска инициатива като ново право на гражданите, въведено с Договора от Лисабон, чиято цел е активизиране на демокрацията на участието в ЕС; отбелязва значението на Европейската гражданска инициатива като мощно средство, което предоставя на европейските граждани пряко демократично право да участват в процеса на вземане на решения в ЕС, в допълнение към правото на европейските граждани да отправят петиции до Европейския парламент (ЕП) и към правото им да подават жалби до Европейския омбудсман;

173.  Призовава Комисията да укрепи ролята на Европейската гражданска инициатива чрез приемане на удобен за гражданите подход за справяне с всички недостатъци на този инструмент при предстоящото преразглеждане на Регламент (ЕС) № 211/2011, като в същото време усъвършенства информационните кампании за гражданите относно използването на Европейската гражданска инициатива и възможността, която тя предлага, за оказване на влияние върху процеса на изготвяне на политиките на ЕС;

Жертвите на престъпления

174.  Счита, че защитата на жертвите на престъпления е приоритет; призовава държавите членки надлежно и своевременно да приложат Директива 2012/29/ЕС за жертвите на престъпления, за да се спази крайният срок за транспониране (16 ноември 2015 г.), и призовава Комисията и държавите членки да гарантират в съответствие с член 28 от нея, че се събират сравними данни за транспонирането ѝ, по-специално във връзка с това как жертвите, включително жертвите на престъпления, подбудени от дискриминация, се ползват от правата си; счита, че предстои още много работа с оглед на оказването на подкрепа на жертвите на престъпления, като им се предоставя информация за техните права и като се осигуряват ефективни системи за насочване на жертвите и обучения за полицейските служители и юристите с цел установяване на отношения на доверие и сигурност с жертвите, както показва проучването относно подкрепата на жертвите на Агенцията на ЕС за основните права; приветства приетия през 2013 г. Регламент относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела;

175.  Призовава Комисията и държавите — членки на ЕС, да гарантират възможно най-високото качество на събираните сравними данни относно транспонирането на Директива 2012/29/ЕС за жертвите на престъпления и относно това как жертвите, включително жертвите на престъпления, подбудени от предразсъдъци или дискриминация, се ползват от правата си, както се изисква съгласно член 28 от Директивата;

176.  Призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид демографските тенденции и промените в размера и състава на домакинствата при изготвянето на своите политики; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че социалните им политики и политиките им в областта на заетостта не дискриминират въз основа на размера и състава на домакинствата;

177.  Насочва вниманието към правния вакуум по отношение на достъпа на гражданите до правна защита, когато държавите членки не са транспонирали пряко засягащото ги законодателство на ЕС или са го направили със закъснение; подчертава необходимостта от координиране на действията на всички равнища за защита и насърчаване на основните права, включително действията на институциите на ЕС, държавите членки, регионалните и местните органи, неправителствените организации и гражданското общество;

178.  Подчертава необходимостта от укрепване на институционалната прозрачност, демократичната отчетност и откритостта в ЕС и настоятелно призовава компетентните институции на ЕС и всички държави членки:

   да активизират усилията си с оглед на своевременното преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, за да се гарантира максимална прозрачност и опростяване на процедурите за обществен достъп до информация и документи; в този контекст призовава Комисията да поднови законодателната инициатива за Акта относно достъпността под формата на хоризонтален инструмент, който да е в състояние да повиши защитата на лицата с увреждания и да гарантира съгласуваност между всички политики на ЕС в това отношение;
   да предложат преразглеждане на Регламента относно гражданската инициатива (Регламент (ЕС) № 211/2011) в рамките на настоящия парламентарен мандат, за да се подобри нейното функциониране, като се включат изменения с цел отстраняване на всички административни, организационни и финансови пречки, в резултат на които не всички европейски граждани могат да упражняват пълноценно своето демократично влияние чрез европейската гражданска инициатива, както е предвидено в Договорите; настоятелно призовава Комисията също така да включи в своето предложение необходимите разпоредби, за да премахне пречките пред определени групи от граждани, например незрящите лица и лицата, живеещи в чужбина, които не им позволяват да упражняват правото си да подкрепят граждански инициативи, тъй като това изключване ограничава равенството и участието на гражданите;
   да предложат преразглеждане на Директива 93/109/ЕО за определяне на условията и реда за упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в избори за Европейски парламент от граждани на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани, с цел да се помогне на гражданите на ЕС, които пребивават в държава, различна от тяхната, да участват в изборите за Европейски парламент в държавата на пребиваване; призовава държавите членки да предоставят възможност на всички свои граждани, включително на своите граждани, които живеят извън ЕС, да гласуват на изборите за Европейския парламент, по-специално посредством информационна кампания, която да бъде проведена своевременно;
   да обърнат подобаващо внимание на нарастващия сегмент от населението, което е напълно лишено от избирателни права по отношение на националните избори, защото не може да гласува нито в собствената си държава, нито в държавата на пребиваване;

o
o   o

179.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0126.
(2) Приети текстове, P7_TA(2014)0105.
(3) ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22.
(4) ОВ C 378, 24.12.2013 г., стр. 1.
(5) Директива 2010/64/ЕС от 20 октомври 2010 г., Директива 2012/13/ЕС от 22 май 2012 г., Директива 2013/48/ЕС от 22 октомври 2013 г.
(6) OВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55.
(7) ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16.
(8) ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.
(9) ОВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 37.
(10) ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.
(11) OВ L 281, 23.11.1995 г., стр. 31.
(12) OВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1.
(13) OВ L 145, 31.5.2001 г., стр. 43.
(14) OВ L 59, 2.3.2013 г., стр. 5.
(15) Приети текстове, P7_TA(2013)0594.
(16) Приети текстове, P7_TA(2014)0062.
(17) ОВ C 51E, 22.2.2013 г., стр. 101.
(18) Приети текстове, P7_TA(2013)0387.
(19) Приети текстове, P7_TA(2014)0173.
(20) Приети текстове, P8_TA(2014)0105.
(21) ОВ C 124E, 25.5.2006 г., стр. 405.
(22) Приети текстове, P8_TA(2014)0070.
(23) Приети текстове, P7_TA(2013)0322.
(24) Приети текстове, P7_TA(2014)0230.
(25) Приети текстове, P8_TA(2015)0031.
(26) Приети текстове, P7_TA(2013)0350.
(27) Приети текстове, P8_TA(2014)0058.
(28) ОВ C 353E, 3.12.2013 г., стр. 1.
(29) Приети текстове, P7_TA(2013)0418.
(30) Приети текстове, P7_TA(2013)0203.
(31) Приети текстове, P7_TA(2013)0315.
(32) Програма за действие на Международната конференция за населението и развитието, точки 7.2 и 7.3.
(33) Приети текстове, P8_TA(2015)0070.
(34) Приети текстове, P7_TA(2013)0444.
(35) Приети текстове, P7_TA(2014)0174.


Изслушванията на членовете на Комисията: поуки, извлечени от процеса през 2014 г.
PDF 526kWORD 82k
Резолюция на Европейския парламент от 8 септември 2015 г. относно процедури и практики във връзка с изслушванията на членовете на Комисията: поуки, извлечени от 2014 г. (2015/2040(INI))
P8_TA(2015)0287A8-0197/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 17, параграф 7 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид член 246 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид своята резолюция от 1 декември 2005 г. относно насоките за одобрението на Комисията(1),

—  като взе предвид своето решение от 20 октомври 2010 г. за преразглеждане на рамковото споразумение относно отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия(2),

—  като взе предвид своето решение от 14 септември 2011 г. относно изменение на членове 106 и 192 от Правилника за дейността на Европейския парламент и на приложение XVII към него(3),

—  като взе предвид Кодекса за поведение на членовете на Комисията, и по‑специално членове 1.3 до 1.6 от него,

—  като взе предвид членове 52 и 118 от Правилника за дейността и приложение XVI към него,

—  като взе предвид доклада на комисията по конституционни въпроси и становищата на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по транспорт и туризъм и комисията по правни въпроси (A8‑0197/2015),

като има предвид, че:

A.  изслушванията на кандидатите за членове на Комисията, за пръв път въведени през 1994 г., са вече трайно установена практика, която повишава демократичната легитимност на институциите на Европейския съюз и ги доближава до европейските граждани;

Б.  изслушванията са от решаващо значение поради факта, че дават възможност на Парламента да направи информирана оценка на Комисията при гласуване на вота на доверие, позволяващ на Комисията да встъпи в длъжност;

В.  процесът на изслушване дава възможност на Парламента и на гражданите на ЕС да си създадат представа и да оценят личността, квалификациите, подготовката и приоритетите на кандидатите, както и познанията им в областта на възложения им портфейл;

Г.  процесът на изслушване увеличава прозрачността и повишава демократичната легитимност на Комисията като цяло;

Д.  равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, включително заетостта; като има предвид, че това изискване трябва да намери отражение в състава на Европейската комисия; като има предвид, че въпреки многократните искания от страна на Жан-Клод Юнкер през 2014 г. правителствата предложиха далеч по-голям брой мъже кандидати отколкото жени кандидати; като има предвид, че жените, които бяха предложени, са предимно от държави членки с по-малобройно население, а по-големите държави членки до голяма степен пренебрегнаха това изискване; като има предвид, че единственото справедливо решение е всяка държава членка да бъде помолена да предложи двама кандидати — един мъж и една жена, така че кандидатът за председател да може да предложи висококачествена колегия с равен брой мъже и жени;

Е.  макар и да е доказал своята ефективност, процесът на изслушване винаги може да бъде подобрен, по-конкретно чрез един по-гъвкав и динамичен обмен между члена на Комисията и членовете на парламентарната комисия, която отговаря за изслушването;

Ж.  изслушването на кандидата за заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс открои необходимостта от адаптиране на процедурите на Парламента, в случай че бъдещите Комисии имат специален статут за един или повече заместник-председатели;

З.  Член 3, параграф 3 от ДФЕС гласи, че Съюзът „насърчава [...] равенството между жените и мъжете“, а съгласно член 23 от Хартата на основните права на Европейския съюз „равенството между жените и мъжете трябва да бъде гарантирано във всички области, включително заетостта, труда и възнаграждението“;

1.  Счита, че публичните изслушвания на кандидатите за членове на Комисията представляват добра възможност за Европейския парламент и гражданите на ЕС да направят оценка на приоритетите на всеки кандидат и на професионалната му пригодност за съответната роля;

2.  Счита, че би било добре да се определи краен срок, до който всички държави членки да представят своите кандидати, така че да се остави достатъчно време на новоизбрания председател на Комисията да разпредели портфейлите, като взема предвид професионалния опит и квалификацията на кандидата, и на Парламента — да проведе изслушванията и оценките, и призовава своя председател да предприеме разискване с другите институции с оглед на постигането на тази цел;

3.  Счита също така, че отсега нататък всяка държава членка следва да предлага поне двама кандидати — един мъж и една жена на равна основа — които да представи на вниманието на новоизбрания председател на Комисията; счита, че е важно също така Съюзът да постигне в рамките на собствените си институции целите по отношение на равенството между половете, които е поставил;

4.  Счита, че проверките на декларациите за финансови интереси на кандидатите за членове на Комисията от страна на комисията по правни въпроси следва да бъдат подобрени; счита, че за тази цел декларациите за финансови интереси следва да включват семейни интереси, както е предвидено в член 1.6 от Кодекса за поведение на членовете на Комисията; счита, че потвърждаването от страна на комисията по правни въпроси на липсата на какъвто и да било конфликт на интереси, въз основа на анализ по същество на декларациите за финансови интереси, представлява основна предпоставка за провеждането на изслушването от компетентната комисия;

5.  Припомня, че отговорността за провеждането на изслушванията е на парламентарните комисии; счита, обаче, че когато един заместник-председател на Комисията има отговорности, които са предимно хоризонтални, изслушването би могло по изключение да бъде проведено под различна форма, като например на заседание на Председателския съвет или на заседание на Съвета на председателите на комисии, при условие че въпросното заседание позволява провеждането на диалог и включва съответните компетентни комисии, за да им се даде възможност да изслушат съответния кандидат за член на Комисията;

6.  Счита, че писменият въпросник, който се изпраща преди всяко изслушване, следва да позволява задаването на седем вместо пет въпроса, но не би трябвало към всеки от тях да има по няколко подвъпроса;

7.  Счита, че би било по-добре да има около 25 въпроса, но като след всеки въпрос има възможност за незабавен отговор, така че да се повиши ефективността и анкетният характер на изслушванията;

8.  Счита, че процедурите за проследяване на дадените от кандидатите за членове на Комисията отговори по време на изслушванията биха могли да подобрят контрола и да повишат отговорността на Комисията като цяло; поради тази причина призовава за периодичен преглед на приоритетите, посочени от кандидатите за членове на Комисията, след стартирането на техния мандат;

9.  Счита, че за заседанието на координаторите за оценка след изслушванията следва да бъдат прилагани следните насоки:

   ако координаторите единодушно одобрят кандидата — писмо за одобрение;
   ако координаторите единодушно отхвърлят кандидата — писмо за отхвърляне;
   ако категорично мнозинство от координаторите одобряват кандидата — писмо, посочващо, че голямото мнозинство одобрява избора (малцинството може да поиска да се отбележи, че не споделя виждането на мнозинството);
   ако няма категорично мнозинство или ако има мнозинство (но не и консенсус) срещу кандидатурата, и ако координаторите считат за необходимо:
   първо да се изисква допълнителна информация посредством допълнителни въпроси с искане за писмен отговор;
   ако все още не са удовлетворени — да се изисква допълнително изслушване от час и половина, с одобрението на Председателския съвет;
   ако все още не е постигнат консенсус или категорично мнозинство сред координаторите — гласуване в комисия;
   ясно мнозинство в този контекст следва да бъдат координаторите, които заедно представляват най-малко две трети от членовете на комисията;

10.  Отбелязва, че изслушванията през 2014 г. породиха по-голям медиен и обществен интерес от предходните изслушвания, отчасти поради развитието на социалните медии; счита, че занапред въздействието и влиянието на социалните медии вероятно ще нараства; счита, че следва да се предвиди използването на социалните медии и мрежи с оглед на по-ефективното включване на гражданите на ЕС в процеса на изслушванията;

11.  Счита, че:

   на уебсайта на Европейския парламент следва има специален раздел, където да бъдат публикувани автобиографиите на кандидатите за членове на Комисията и отговорите на въпросите с искане за писмен отговор преди публичните изслушвания и на всички официални езици на Съюза;
   оценките следва да бъдат обявявани на конкретно и видно място на уебсайта на Европейския парламент в рамките на 24 часа;
   правилото следва да бъде променено, така че да се отнася до 24 часа след оценката, предвид факта, че някои оценки биват приключени чак след допълнителни процедури;

12.  Счита, че хоризонталните теми, засягащи състава, структурата и работните методи на Комисията като цяло, които не могат да бъдат подобаващо разгледани от отделен кандидат за член на Комисията, следва да бъдат зададени на новоизбрания председател на Комисията; счита, че тези въпроси следва да бъдат разгледани на заседания между новоизбрания председател и Председателския съвет (веднъж преди започването на процеса по изслушването и веднъж след неговото приключване);

13.  Счита, че проверката на декларациите за финансови интереси на членовете на Комисията следва да остане от компетентността на комисията по правни въпроси; счита обаче, че сегашният обхват на декларациите за финансови интереси на членовете на Комисията е твърде ограничен, и приканва Комисията да преразгледа своите правила за това възможно най-скоро; поради това счита, че е важно в следващите месеци комисията по правни въпроси да даде насоки под формата на препоръка или на доклад по собствена инициатива, за да улесни реформата на процедурите във връзка с декларациите за интереси на членовете на Комисията; счита, че декларациите за интереси и финансови интереси на членовете на Комисията следва да обхващат и членовете на техните семейства, които живеят с тях в същото домакинство;

14.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 285 E, 22.11.2006 г., стр. 137.
(2) OВ C 70 E, 8.3.2012 г., стр. 98.
(3) ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 152.


Правата на човека и технологиите в трети държави
PDF 552kWORD 153k
Резолюция на Европейския парламент от 8 септември 2015 г. относно „Правата на човека и технологиите: отражението на охранителните системи и системите за наблюдение върху правата на човека в трети държави“ (2014/2232(INI))
P8_TA(2015)0288A8-0178/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и Международния пакт за граждански и политически права, по-специално член 19 от него,

—  като взе предвид Стратегическата рамка относно правата на човека и демокрацията, приета от Съвета на 25 юни 2012 г.(1),

—  като взе предвид насоките на ЕС за правата на човека относно свободата на изразяване онлайн и офлайн, приети от Съвета по външни работи на 12 май 2014 г.(2),

—  като взе предвид ръководството за сектора на ИКТ относно прилагането на ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, публикувано от Комисията през юни 2013 г.,

—  като взе предвид доклада на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) от 15 декември 2011 г., озаглавен „Свободата на изразяване на мнение в интернет“(3) и редовния доклад на специалния представител на ОССЕ относно свободата на медиите пред постоянния съвет на ОССЕ от 27 ноември 2014 г.(4),

—  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в борбата с тероризма от 23 септември 2014 г. (A/69/397),(5)

—  като взе предвид доклада на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека от 30 юни 2014 г., озаглавен „Правото на неприкосновеност на личния живот в цифровата ера“(6),

—  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН от 17 април 2013 г. за правото на свобода на изразяване на мнение (A/HRC/23/40), с който се анализират последиците от държавното наблюдение на комуникациите върху упражняването на правата на хората на неприкосновеност на личния живот и на свобода на изразяване на мнение,

—  като взе предвид доклада на Комисията по правни въпроси и права на човека към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 26 януари 2015 г. относно „Масовото наблюдение“(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на Съединените щати, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи(8),

—  като взе предвид доклада на специалния представител на генералния секретар на ООН по въпроса за правата на човека и транснационалните корпорации и други стопански предприятия от 21 март 2011 г., озаглавен „Ръководни принципи за стопанската дейност и правата на човека: прилагане на рамката на ООН „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“(9),

—  като взе предвид Ръководните насоки на ОИСР за многонационалните предприятия(10) и годишния доклад за 2014 г. относно Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия(11),

—  като взе предвид годишния доклад за 2013 г. на Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси(12),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 12 февруари 2014 г., озаглавено „Политиката по отношение на интернет и управлението му: ролята на Европа за определяне на бъдещото управление на интернет“(13),

—  като взе предвид многостранното изявление на NETmundial, прието на 24 април 2014 г.(14),

—  като взе предвид резюмето на председателя за деветото заседание на Форума за управление на интернет, проведено в Истанбул на 2—5 септември 2014 г.,

—  като взе предвид действащите ограничителни мерки на Европейския съюз, някои от които включват ембарго върху телекомуникационно оборудване, информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и инструменти за мониторинг,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 599/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година за изменение на Регламент (ЕО) № 428/2009 на Съвета за въвеждане режим на Общността за контрол на износа, трансфера, брокерската дейност и транзита на изделия и технологии с двойна употреба(15),

—  като взе предвид съвместното изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно прегледа на системата за контрол на износа на изделия с двойна употреба от 16 април 2014 г.(16),

—  като взе предвид решенията на 19-ото пленарно заседание по Васенаарската договореност относно контрола върху износа на конвенционални оръжия, изделия и технологии с двойна употреба, проведено във Виена на 3—4 декември 2013 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Съвета и Европейския парламент от 24 април 2014 г., озаглавено „Преглед на политиката за експортен контрол: гарантиране на сигурността и конкурентоспособността в един променящ се свят“(17),,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 21 ноември 2014 г. относно прегледа на политиката за контрол върху износа,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г. относно Стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС(18),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно свободата на печата и на медиите в света(19),

—  като взе предвид своите резолюции относно спешни случаи на нарушения на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава, когато тези нарушения пораждат притеснения относно цифровите свободи,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно приоритетите на ЕС за Съвета на ООН по правата на човека през 2015 г.(20),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 февруари 2015 г. относно подновяването на мандата на Форума за управление на интернет(21),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно годишния доклад за 2013 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област(22),

—  като взе предвид писменото изявление на Едуард Сноудън до комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи през март 2014 г.(23),

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и текущите преговори относно присъединяването на ЕС към нея,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8–0178/2015),

А.  като има предвид, че технологичното развитие и достъпът до отворения интернет добиват все по-голямо значение за осигуряване и гарантиране на упражняването и пълното зачитане на правата на човека и основните свободи, оказвайки благоприятно въздействие чрез разширяването на обхвата на свободата на изразяване на мнение, достъпа до информация, правото на неприкосновеност на личния живот и свободата на събранията и сдруженията по света;

Б.  като има предвид, че с технологичните системи може да се злоупотребява като инструменти за нарушения на правата на човека посредством цензура, наблюдение, непозволен достъп до устройства, радиоелектронно заглушаване, прихващане и следене и проследяване на информация и на физически лица;

В.  като има предвид, че това се прави от публични и частни субекти, включително от правителства и правоприлагащи органи, както и от престъпни организации и терористични мрежи с цел нарушаване на правата на човека;

Г.  като има предвид, че контекстът, в който се проектират и използват ИКТ, определя до голяма степен въздействието, което те като сила могат да оказват върху укрепването — или върху нарушаването — на правата на човека; като има предвид, че информационните технологии, особено софтуерът, са рядко за еднократна употреба, а обикновено са с двойна употреба, що се отнася до потенциала за нарушаване на правата на човека, въпреки че софтуерът е също така форма на изразяване;

Д.  като има предвид, че ИКТ са основни инструменти за подпомагане на хората да организират социални движения и протести в различни държави, особено в държавите с авторитарни режими;

Е.  като има предвид, че оценката на въздействието на контекста, в който ще се използва технологиите, върху правата на човека се определя от силата на националните и регионалните правни рамки да регулират използването на технологии и от способността на политическите и съдебните институции да контролират това използване;

Ж.  като има предвид, че в цифровата сфера частните субекти играят нарастваща по значимост роля във всички области на социалната дейност, но все още не са предвидени гаранции, които да им попречат да налагат прекомерни ограничения върху основните права и свободи; като има предвид, че в резултат на това частните субекти играят по-активна роля при оценяването на законността на съдържанието и разработването на системи за киберсигурност и системи за наблюдение, което може да има пагубно въздействие върху правата на човека в целия свят;

З.  като има предвид, че интернет представлява революция по отношение на предлаганите от него възможности за обмен на всякакъв вид данни, информация и знания;

И.  като има предвид, че криптирането е важен метод, който спомага за сигурността на комуникациите и на хората, които ги използват;

Й.  като има предвид, че управлението на интернет се ползва от многостранен модел за вземане на решения — процес, който гарантира значимо, приобщаващо и отговорно участие на всички заинтересовани лица, включително на правителствата, гражданското общество, техническите и академичните среди, частния сектор и потребителите;

К.  като има предвид, че разузнавателните агенции системно извършват подривни действия спрямо криптографски протоколи и продукти с цел да бъдат в състояние да прихващат комуникации и данни; като има предвид, че Агенцията за национална сигурност на САЩ (АНС) е събрала огромен брой т. нар. „експлойти тип „нулев ден“, т.е ИТ уязвимости в сигурността, които все още не са известни на обществеността или на продавача на продукта; като има предвид, че тези дейности подкопават глобалните усилия за подобряване на ИТ сигурността;

Л.  като има предвид, че разузнавателните служби в ЕС участват в дейности, които уреждат правата на човека;

М.  като има предвид, че с оглед на случващите се понастоящем бързи технологични промени съдебният и демократичен надзор и гаранциите са значително недоразвити;

Н.  като има предвид, че (кибер)сигурността и мерките за борба с тероризма, включващи ИКТ, и мониторингът на интернет могат да имат значително вредно въздействие върху правата на човека и индивидуалните свободи на хората по целия свят, включително на гражданите на ЕС, които пребивават или пътуват в чужбина, особено поради липсата на правно основание, което да се основава на принципите на необходимост, пропорционалност и демократичен и съдебен надзор;

О.  като има предвид, че интернет филтрите и наблюдението на комуникацията подкопават възможността на защитниците на правата на човека да се възползват от интернет и да съобщават чувствителна информация и са в нарушение на няколко члена от Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ), които гарантират правото на неприкосновеност на личния живот и свободата на изразяване на всеки човек;

П.  като има предвид, че както цифровата сигурност, така и цифровата свобода са важни и не могат да бъдат заменени една с друга, а следва да се укрепват взаимно;

Р.  като има предвид, че в случая на цифровите свободи Европейският съюз може само да дава пример, когато тези свободи са гарантирани в самия ЕС, и като има предвид, че следователно приемането на пакет на ЕС за защита на данните е от ключово значение;

С.  като има предвид, че това, което е изложено на риск, са важните социални интереси — като например защитата на основните права — които не следва да се определят единствено от пазара, а се нуждаят от регулиране;

Т.  като има предвид, че зачитането на основните права и на принципите на правовата държава и ефективният парламентарен надзор върху разузнавателните служби, които използват цифрови технологии за наблюдение, са важни елементи на международното сътрудничество;

У.  като има предвид, че установените в ЕС дружества имат важен дял от световния пазар на ИКТ, по-специално по отношение на износа на технологии за наблюдение, проследяване, проникване и мониторинг;

Ф.  като има предвид, че въвеждането на контрол върху износа не следва да уврежда законните изследвания на въпроси, свързани с ИТ сигурността, или разработването на инструменти за ИТ сигурност, когато не е налице престъпно намерение;

1.  Признава, че правата на човека и основните свободи са универсални и че трябва да бъдат защитавани в световен мащаб във всяко измерение на тяхното изражение; подчертава, че наблюдението на комуникациите само по себе си представлява намеса в правото на неприкосновеност на личния живот и свободата на изразяване, ако се провежда извън адекватна правна рамка;

2.  Призовава Комисията да гарантира съгласуваност между външните дейности на ЕС и вътрешните му политики, свързани с ИКТ;

3.  Счита, че активното съучастие на някои държави — членки на ЕС, в масовото наблюдение на граждани и шпионирането на политически лидери от страна на АНС, както беше разкрито от Едуард Сноудън, навреди сериозно на надеждността на политиката на ЕС в областта на правата на човека и подкопа световното доверие в ползите от ИКТ;

4.  Припомня на съответните държави членки и агенции на ЕС, включително на Европол и на Евроюст, за техните задължения съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз и при спазване на международното право в областта на правата на човека и на целите на външната политика на ЕС да не споделят данни от разузнаването, които могат да доведат до нарушения на правата на човека в трета държава, нито да използват извън ЕС информация, получена в резултат от нарушаване на правата на човека, като например незаконно наблюдение;

5.  Подчертава, че въздействието на технологиите върху подобряване на състоянието на правата на човека следва да бъде интегрирано във всички политики и програми на ЕС, ако това е приложимо, за да се постигне напредък в защитата на правата на човека и насърчаването на демокрацията, принципите на правовата държава и доброто управление и мирното разрешаване на конфликти;

6.  Призовава за активно разработване и разпространяване на технологии, които да спомагат за защитата на правата на човека и да улесняват цифровите права и свободи на хората, както и тяхната сигурност, и да насърчават най-добрите практики и подходящите законодателни рамки, като същевременно гарантират сигурността и неприкосновеността на личните данни; настоятелно призовава по-специално ЕС и неговите държави членки да насърчават глобалното използване и разработване на отворени стандарти и на безплатен софтуер с отворен код, както и на криптографски технологии;

7.  Призовава ЕС да увеличи подкрепата си за субектите, които работят за укрепването на стандартите за сигурност и защитата на неприкосновеността на личния живот в ИКТ на всички равнища, включително стандартите за хардуер, софтуер и комуникация, както и за разработването на хардуер и софтуер в рамки със заложена още при проектирането неприкосновеност на личния живот;

8.  Призовава в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека да бъде създаден фонд за правата на човека и технологиите;

9.  Настоятелно призовава самия ЕС, и по-специално ЕСВД, да използва криптиране в своята комуникация със защитниците на правата на човека, за да не ги излага на риск и да защити от наблюдение собствената си комуникация с трети страни;

10.  Призовава ЕС да внедри безплатен софтуер с отворен код и да насърчи другите субекти да направят същото, тъй като този софтуер гарантира по-голяма сигурност и по-голямо зачитане на правата на човека;

11.  Обръща внимание на значението на разработването на ИКТ в конфликтните райони, за да се насърчат дейностите за укрепване на мира с цел да се предостави сигурна комуникация между страните, участващи в мирното разрешаване на конфликти;

12.  Призовава за прилагането на условия, критерии и процедури за отчитане с цел да се гарантира, че финансовата и техническата подкрепа от страна на ЕС за разработването на нови технологии в трети държави не се използва по начини, които нарушават правата на човека;

13.  Призовава Комисията и Съвета да се ангажират активно с правителства на трети държави и да продължават да подкрепят, да обучават и да овластяват защитници на правата на човека, активисти на гражданското общество и независими журналисти, използващи в своята дейност ИКТ по безопасен начин, чрез съществуващите европейски механизми за подкрепа и инструменти на политиката, както и да насърчават свързаните основни права на неприкосновеност на личния живот, като неограничен достъп до информация в интернет, право на неприкосновеност на личния живот и защита на данните, свобода на изразяване на мнение, свобода на събрания, свобода на сдружаване, свободата на печата и на публикуване онлайн;

14.  Обръща внимание на тежкото състояние на лицата, подаващи сигнали за нередности, и на техните поддръжници, включително на журналисти след направените от тях разкрития за непочтени практики на наблюдение в трети държави; счита, че тези лица следва да се разглеждат като защитници на правата на човека и че поради това заслужават защита от страна на ЕС съгласно изискванията на Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека; отново призовава Комисията и държавите членки да проучат задълбочено възможността за предоставяне на международна закрила от преследване на лицата, подаващи сигнали за нередности;

15.  Изразява съжаление във връзка с факта, че мерките за сигурност, включително мерките срещу тероризма, все по-често се използват като претекст за извършване на нарушения на правото на неприкосновеност на личния живот и за възпрепятстване на законните дейности на защитници на правата на човека, журналисти и политически активисти; отново изразява своето категорично убеждение, че националната сигурност не може никога да бъде оправдание за програми за наблюдение без определена целенасоченост, за тайно наблюдение или за масово наблюдение; настоява тези мерки да се предприемат при строго спазване на принципите на правовата държава и на стандартите за правата на човека, включително правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на данните;

16.  Призовава ЕСВД и Комисията да насърчават демократичния надзор над службите за сигурност и разузнавателните служби в своя политически диалог с трети държави, както и в програмите си за сътрудничество за развитие; настоятелно призовава Комисията да подкрепя организациите на гражданското общество и законодателните органи в трети държави, които имат за цел да подобрят контрола, прозрачността и отчетността на националните служби за сигурност; призовава в бъдещия план за действие на ЕС за правата на човека и демократизацията да бъдат включени конкретни ангажименти във връзка с това;

17.  Настоятелно призовава Съвета и Комисията да насърчават цифровите свободи и неограничения достъп до интернет във всички форми на контакт с трети държави, включително при преговори за присъединяване, търговски преговори, диалози относно правата на човека и дипломатически контакти;

18.  Признава, че интернет се е превърнал в обществено и пазарно пространство, за което са абсолютно необходими свободен поток на информация и достъп до ИКТ; подчертава поради това, че цифровата свобода и свободната търговия трябва едновременно да се насърчават и защитават;

19.  Призовава за включване на клаузи във всички споразумения с трети държави, в които изрично да се предвижда необходимостта от насърчаване, гарантиране и спазване на цифровите свободи, на мрежовата неутралност, на нецензурирания и неограничен достъп до интернет, на правото на неприкосновеност на личния живот и на защитата на данните;

20.  Настоятелно призовава ЕС да противодейства на инкриминирането на използването на инструменти за криптиране, заобикаляне на цензурата и неприкосновеност на личния живот от страна на защитниците на правата на човека, като откаже да ограничи използването на криптиране в ЕС и се обяви против правителствата на трети държави, които повдигат такива обвинения срещу защитниците на правата на човека;

21.  Настоятелно призовава ЕС да противодейства на инкриминирането на използването на инструменти за криптиране, заобикаляне на цензурата и неприкосновеност на личния живот, като откаже да ограничи използването на криптиране в ЕС и се обяви против правителствата на трети държави, които инкриминират такива инструменти;

22.  Подчертава, че една ефикасна политика на ЕС в областта на развитието и правата на човека ще изисква интегрирането на ИКТ и преодоляването на цифровото разделение чрез предоставяне на основна технологична инфраструктура, чрез улесняване на достъпа до знания и информация с цел насърчаване на цифровите умения, както и чрез насърчаване на използването на отворени стандарти в документите и на използването на безплатен софтуер с отворен код, когато е целесъобразно, за да се гарантира откритост и прозрачност (особено от страна на публичните институции) — включително гарантиране на защитата на данните в цифровата сфера навсякъде в света — както и по-добро разбиране на потенциалните рискове и ползи от ИКТ;

23.  Призовава Комисията да подкрепи премахването на цифровите бариери за хората с увреждания; счита, че е от изключително значение политиките на ЕС за развитие на правата на човека по света и за тяхното насърчаване да имат за цел да намалят цифровото разделение за хората с увреждания и да предоставят по-широка рамка на права, особено по отношение на достъпа до знания, цифровото участие и включването в нови икономически и социални възможности, създадени от интернет;

24.  Подчертава, че законното цифрово събиране и разпространение на доказателства за нарушения на правата на човека може да допринесе в световната борба с безнаказаността и тероризма; счита, че подобни материали следва да бъдат допустими в надлежно обосновани случаи съгласно международното (наказателно) право като доказателство в съдебни производства в съответствие с международни, регионални и конституционни гаранции; препоръчва създаването на механизми в сферата на международното наказателно право, които да създадат процедури за проверяване на автентичността и за събиране на такива данни за нуждите на доказването в съдебни производства;

25.  Изразява съжаление относно факта, че някои информационни и комуникационни технологии и услуги, произведени в ЕС, се продават и могат да бъдат използвани в трети държави от частни лица, предприятия и органи с конкретно намерение за нарушаване на правата на човека чрез цензура на информация, масово наблюдение, радиоелектронно заглушаване, прихващане и наблюдаване, както и чрез следене и проследяване на граждани и техните действия в (мобилните) телефонни мрежи и интернет; изразява загриженост по повод на факта, че някои дружества, установени в ЕС, могат да предоставят технологии и услуги, които могат да дадат възможност за подобни нарушения на правата на човека;

26.  Отбелязва, че заплахите за сигурността на Европейския съюз и неговите държави членки, както и за трети държави често идват от отделни лица или малки групи, които използват мрежи за цифрова комуникация, за да планират и извършват нападения, и че необходимите инструменти и тактики за премахване на такива заплахи трябва постоянно да се преразглеждат и актуализират;

27.  Счита, че масовото наблюдение, което не е обосновано с повишен риск от терористични нападения и заплахи, е в нарушение на принципите на необходимост и пропорционалност и следователно представлява нарушение на правата на човека;

28.  Настоятелно призовава държавите членки да насърчават пълен демократичен контрол над операциите на разузнавателните служби в трети държави, да гарантират, че тези служби действат при пълно зачитане на принципите на правовата държава и да търсят отговорност от тези служби и лица, които действат по незаконни начини;

29.  Насърчава държавите членки, с оглед на засиленото сътрудничество и увеличения обмен на информация между държавите членки и трети държави (включително чрез използването на цифрово наблюдение), да гарантират демократичен контрол над тези служби и техните дейности чрез подходящ вътрешен, изпълнителен, съдебен и независим парламентарен надзор;

30.  Подчертава, че в законодателството на ЕС следва да се приемат принципи на корпоративна социална отговорност и права на човека по критерии за проектиране, които са технологични решения и иновации за защита на правата на човека, за да се гарантира, че доставчиците на интернет услуги, разработчиците на софтуер, производителите на хардуер, услугите/медиите, свързани със социалните мрежи, доставчиците на мобилни телефони и др. разглеждат правата на човека на крайните потребители в световен мащаб;

31.  Настоятелно призовава ЕС да гарантира по-голяма прозрачност на отношенията между доставчиците на мобилни телефони или доставчиците на интернет услуги и правителствата и да настоява за нея в своите отношения с трети държави, като изисква операторите и доставчиците на интернет услуги да публикуват подробни годишни доклади за прозрачността, включително доклади за изисканите действия от органите, както и за финансовите връзки между публичните органи и операторите/доставчиците на интернет услуги;

32.  Припомня на корпоративните субекти за тяхното задължение да зачитат правата на човека при всичките си дейности по света, независимо къде се намират техните потребители и независимо от това дали приемащата държава спазва своите задължения по отношение на правата на човека; призовава дружествата в областта на ИКТ, по-специално установените в ЕС, да прилагат ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, включително чрез установяване на политики за надлежна проверка и гаранции за управление на риска, както и предоставяне на ефективни средства за защита, когато тяхната дейност е породила или е допринесла за неблагоприятни последици за правата на човека;

33.  Подчертава необходимостта от по-ефективно изпълнение и наблюдение на разпоредбите и санкциите на ЕС по отношение на ИКТ, включително използването на универсални механизми, за да се гарантира, че всички страни, включително държавите членки, зачитат законодателството и че се спазват равнопоставени условия на конкуренция;

34.  Подчертава факта, че зачитането на основните права е съществен елемент от успешните политики за борба с тероризма, включително използването на технологии за цифрово наблюдение;

35.  Приветства решението на Васенаарската договореност от декември 2013 г. относно контрола върху износа в областта на наблюдението, инструментите за събиране на информация от правоприлагащите и разузнавателните органи и системите за наблюдение на мрежи; припомня все още много непълния характер на режима на ЕС по отношение на изделията с двойна употреба, по-специално на Регламента на ЕС относно изделията и технологиите с двойна употреба, по отношение на ефективния и систематичен контрол върху износа на вредни ИКТ в недемократични държави;

36.  Настоятелно призовава Комисията, в контекста на предстоящите преглед и обновяване на политиката за изделията и технологиите с двойна употреба, да представи предложение за интелигентни и ефикасни политики с цел ограничаване и регулиране на търговския износ на услуги по отношение на прилагането и използването на т.нар. технологии с двойна употреба, в което да се разгледа потенциално вредният износ на продукти и услуги на ИКТ за трети държави в съответствие със съвместното изявление на Европейския парламент, Съвета и Комисията от април 2014 г.; призовава Комисията да включи ефективни гаранции за предотвратяване на вредите от този контрол върху износа по отношение на научноизследователската дейност, включително научните изследвания и изследванията в областта на сигурността на ИТ;

37.  Подчертава, че Комисията следва незабавно да може да предоставя на дружествата, които имат съмнения дали да подадат заявление за лиценз за износ, точна и актуализирана информация относно законността или потенциалните вредни последици от възможните трансакции;

38.  Призовава Комисията да представи предложения за преглед на начините, по които стандартите на ЕС по отношение на ИКТ биха могли да се използват за предотвратяване на потенциално вредните последици от износа на такива технологии или други услуги за трети държави, в които понятия, като „законно прихващане“, не могат да се считат за равнозначни на тези в Европейския съюз или които например имат лоша репутация по отношение на правата на човека, или трети държави, в които принципите на правовата държава не съществуват;

39.  Отново потвърждава, че стандартите на ЕС, по-специално Хартата на основните права на ЕС, следва да имат предимство при оценяването на инциденти, в които технологии с двойна употреба са били използвани по начини, които могат да ограничат правата на човека;

40.  Призовава за разработване на политики за уреждане на продажбите на експлойти тип „нулев ден“ и на уязвимости с цел да се избегне използването им за кибератаки или за непозволен достъп до устройства, водещи до нарушавания на правата на човека, без тези разпоредби да оказват съществено влияние върху академични и други добросъвестни научни изследвания в областта на сигурността;

41.  Изразява съжаление относно активното сътрудничество на някои европейски дружества, както и на международни дружества, които търгуват с технологии с двойна употреба с потенциални вредни последици за правата на човека, докато действат на територията на ЕС, с режими, нарушаващи правата на човека;

42.  Настоятелно призовава Комисията публично да изключи дружествата, участващи в такива дейности, от участие в процедури за възлагане на обществени поръчки на ЕС, от финансиране за научноизследователска и развойна дейност и от всякаква друга финансова помощ;

43.  Призовава Комисията да обърне специално внимание на аспектите, свързани с правата на човека, в процедурите по възлагане на обществени поръчки за технологично оборудване, особено в държавите с ненадеждни практики в тази област;

44.  Призовава Комисията и Съвета активно да защитават отворения интернет, многостранните процедури за вземане на решения, мрежовата неутралност, цифровите свободи и гаранциите на защитата на данните в трети държави чрез форумите за управление на интернет;

45.  Осъжда отслабването и подкопаването на протоколите и продуктите за криптиране, по-специално от разузнавателни служби, които имат за цел да прихващат криптирани съобщения;

46.  Отправя предупреждение относно приватизирането на правоприлагането чрез интернет дружества и доставчици на интернет услуги;

47.  Призовава за изясняване на нормите и стандартите, които се използват от частните субекти при разработването на системите им;

48.  Припомня значението на оценяването на контекста, в който се използват технологиите, за да се оцени напълно тяхното въздействие върху правата на човека;

49.  Призовава изрично за насърчаване на инструменти, позволяващи анонимното използване на интернет и/или използването му под псевдоним, и оспорва едностранчивия възглед, че такива инструменти служат само за престъпни дейности, а не за овластяване на активистите в областта на правата на човека в ЕС и извън него;

50.  Настоятелно призовава Съвета, Комисията и ЕСВД да разработят интелигентни и ефикасни политики с цел регулиране на износа на технологии с двойна употреба, в които да вземат под внимание потенциално вредния износ на продукти и услуги на ИКТ на международно равнище и в рамките на многостранни режими за контрол на износа и други международни органи;

51.  Подчертава, че никои регулаторни промени, имащи за цел да повишат ефективността на контрола върху износа по отношение на нематериалния трансфер на технологии, не трябва да възпрепятстват законните научни изследвания или достъпа до информация и нейния обмен и че никои потенциални мерки, като например използването на генерални разрешения за износ на ЕС за научни изследвания с двойна употреба, не следва да имат възпиращо действие върху физическите лица и МСП;

52.  Призовава държавите членки да гарантират, че съществуващите и бъдещите политики за контрол на износа не ограничават дейността на законните научни изследователи в областта на сигурността и че контролът на износа се прилага добросъвестно и само по отношение на ясно определени технологии, предназначени да бъдат използвани за целите на масово наблюдение, цензура, радиоелектронно заглушаване, прихващане или мониторинг или за следене и проследяване на граждани и техните действия в (мобилните) телефонни мрежи;

53.  Припомня, че специалните решетъчни безжични технологии предлагат голям потенциал за предоставяне на резервни мрежи в райони, където интернет е недостъпен или блокиран, и могат да спомогнат за постигането на напредък в областта на правата на човека;

54.  Призовава Комисията да назначи независима експертна група, която може да извърши оценка на въздействието върху правата на човека на съществуващите стандарти на ЕС за ИКТ, с цел да отправи препоръки за корекции, които ще повишат защитата на правата на човека, по-специално при износа на системи;

55.  Признава, че технологичното развитие поставя предизвикателства пред правните системи, изисквайки от тях да се приспособят към новите обстоятелства; подчертава значението на това законодателите да обръщат по-голямо внимание на въпросите, свързани с цифровата икономика;

56.  Призовава Комисията да включи гражданското общество, както и независими експерти, включително научни изследователи на сигурността, в областта на ИКТ в трети държави, за да се осигури актуален експертен опит, който следва да доведе до изработване на насочени към бъдещето политики;

57.  Подчертава необходимостта от избягване на непредвидени последствия, като ограничения или възпиращи действия върху научните изследвания и други видове добросъвестна научноизследователска и развойна дейност, за обмена на информация и достъпа до нея, за развиването на знания в областта на сигурността или за износа на технологии, които са в интерес на придобиването на необходимите цифрови умения и на постигането на напредък в областта на правата на човека;

58.  Счита, че сътрудничеството между правителствата и частните субекти от цял свят в цифровата област, включително Форума за управление на интернет, призовава за ясни принципи на взаимозависимост и взаимоограничаване и не трябва да води до подкопаване на демократичния и съдебния контрол;

59.  Отбелязва, че доброволният подход не е достатъчен и че са необходими обвързващи мерки за насърчаване на дружествата да вземат предвид репутацията на дадена държава по отношение на правата на човека, преди да продават продуктите си там, както и да извършват оценка на въздействието, което техните технологии ще окажат върху защитниците на правата на човека и критиците на правителството;

60.  Счита, че износът на силно чувствителни стоки трябва да се проверява, преди те да напуснат ЕС, и че са необходими санкции в случай на нарушения;

61.  Призовава за това всяко лице да има право на криптиране и за създаване на условията, които са необходими, за да се даде възможност за криптиране; счита, че контролът следва да бъде възложен на крайния потребител, който ще се нуждае от необходимите умения, за да осъществи правилно този контрол;

62.  Призовава за въвеждане на стандарти за криптиране „от край до край“ като правило за всички комуникационни услуги, за да се затрудни четенето на съдържание от страна на правителствата, разузнавателните агенции и органите за наблюдение;

63.  Подчертава специалната отговорност на правителствените разузнавателни служби да изградят доверие и призовава за прекратяване на масовото наблюдение; счита, че мониторингът на европейски граждани чрез вътрешни и чужди разузнавателни служби трябва да бъде разгледано и прекратено;

64.  Възразява срещу продажбата и разпространението на европейски технологии за наблюдение и на инструменти за налагане на цензура в авторитарни режими, в които принципите на правовата държава не съществуват;

65.  Призовава да се разшири обхватът на международната закрила на лица, подаващи сигнали за нередности, и насърчава държавите членки да внесат закони за закрила на лицата, подаващи сигнали за нередности;

66.  Призовава да бъде назначен пратеник на ООН за цифровите свободи и защитата на данните и призовава за това мандатът за преговори на члена на Комисията на ЕС за правата на човека да бъде разширен, така че технологиите също да се разглеждат от гледна точка на правата на човека;

67.  Призовава за предприемане на мерки, които да гарантират, че неприкосновеността на личния живот на активистите, журналистите и гражданите се защитава навсякъде по света и че те могат да си сътрудничат чрез интернет;

68.  Настоява, че достъпът до интернет следва да бъде признат за право на човека, и призовава за предприемане на мерки за премахване на цифровото разделение;

69.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и на ЕСВД.

(1) http://eeas.europa.eu/delegations/un_geneva/press_corner/focus/events/2012/20120625_en.htm.
(2) http://eeas.europa.eu/delegations/documents/eu_human_rights_guidelines_on_freedom_of_expression_online_and_offline_en.pdf.
(3) http://www.osce.org/fom/80723?download=true.
(4) http://www.osce.org/fom/127656?download=true.
(5) http://daccess-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/N14/545/19/PDF/N1454519.pdf?OpenElement.
(6) http://www.ohchr.org/EN/HRBodies/HRC/RegularSessions/Session27/Documents/A-HRC-27-37_en.doc
(7) http://website-pace.net/documents/19838/1085720/20150126-MassSurveillance-EN.pdf/df5aae25-6cfe-450a-92a6-e903af10b7a2.
(8) Приети текстове, P7_TA(2014)0230.
(9) http://www.ohchr.org/Documents/Publications/GuidingPrinciplesBusinessHR_EN.pdf?v=1392752313000/_/jcr:system/jcr:versionstorage/12/52/13/125213a0-e4bc-4a15-bb96-9930bb8fb6a1/1.3/jcr:frozennode
(10) http://www.oecd.org/daf/inv/mne/48004323.pdf
(11) http://www.oecd-ilibrary.org/docserver/download/2014091e.pdf?expires=1423160236&id=id&accname=ocid194994&checksum=D1FC664FBCEA28FC856AE63932715B3C
(12) https://www.icann.org/en/system/files/files/annual-report-2013-en.pdf
(13) COM(2014)0072.
(14) http://netmundial.br/wp-content/uploads/2014/04/NETmundial-Multistakeholder-Document.pdf
(15) ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 79.
(16) ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 82.
(17) COM(2014)0244.
(18) Приети текстове, P7_TA(2012)0470.
(19) Приети текстове, P7_TA(2013)0274.
(20) Приети текстове, P8_TA(2015)0079.
(21) Приети текстове, P8_TA(2015)0033.
(22) Приети текстове, P8_TA(2015)0076.
(23) http://www.europarl.europa.eu/document/activities/cont/201403/20140307ATT80674/20140307ATT80674EN.pdf.


Защита на финансовите интереси на Европейския съюз: към контрол върху ОСП, основаващ се на резултатите
PDF 488kWORD 107k
Резолюция на Европейския парламент от 8 септември 2015 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейския съюз: към контрол върху ОСП, основаващ се на резултатите (2014/2234(INI))
P8_TA(2015)0289A8-0240/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Становище № 1/2012 на Европейската сметна палата относно някои предложения за регламенти в областта на общата селскостопанска политика за периода 2014—2020 г.,

—  като взе предвид Становище № 2/2004 на Европейската сметна палата относно единния модел за одит,

—  като взе предвид Специален доклад № 16/2013 на Европейската сметна палата, озаглавен „Преглед на прилагането на модела за „единен одит“ и използването от страна на Комисията на работата на националните одитни органи в областта на сближаването“,

—  като взе предвид годишния доклад за дейността за 2013 г. на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол и становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8‑0240/2015),

A.  като има предвид, че в хода на двата кръга от реформи на Общата селскостопанска политика правилата станаха по-разнообразни и сложни;

Б.  като има предвид, че по-сложните правила водят до повече грешки по места;

В.  като има предвид, че целите на ОСП трябва да се изпълняват и че за ефективното изпълнение на ОСП е необходимо да се гарантира взаимното разбирателство и доверие между всички институции на ЕС и националните и регионалните органи;

Г.  като има предвид, че една по-ефективна и по-ефикасна реформа на ОСП налага опростяване и намаляване на бюрокрацията, за да се постигнат целите на ОСП;

Д.  като има предвид, че разходите за проверки и за консултиране на заинтересованите страни и земеделските стопани се оценяват понастоящем на 4 милиарда евро годишно на равнището на държавите членки и вероятно ще нараснат, както и нивото на грешки, с изпълнението на последната реформа на ОСП, особено с въвеждането на мерките за повишаване на екологосъобразността;

Е.  като има предвид, че реформата от 2013 г. доведе до значителни промени в изискванията към земеделските стопани относно данните, които да придружават заявленията и да обосноват исканията, като съществува риск новите изисквания да доведат до по-голям процент грешки в първоначалната фаза на обучение и адаптиране;

Ж.  като има предвид, че е важно операторите да не бъдат натоварвани с несъразмерен брой проверки;

З.  като има предвид, че целите на ОСП следва да бъдат изпълнени, а за ефективното изпълнение на ОСП е необходимо да се гарантира взаимното разбирателство и доверие между всички институции на ЕС и националните и регионалните органи;

И.  като има предвид, че земеделските стопани са стимулирани да предоставят услуги като ландшафт, биологично разнообразие в рамките на земеделските площи и стабилност на климата — въпреки че те нямат пазарна стойност;

Й.  като има предвид, че разходите за контрол и предоставяне на съвети на заинтересованите лица и земеделските стопани може да се оценят понастоящем на 4 милиарда евро на равнището на държавите членки; подчертава необходимостта от свеждане до минимум на разходите за контрол и бюрократичната тежест, произтичаща от тях;

К.  като има предвид, че контролът, основаващ се на резултатите, може да се превърне в най-полезната методика, а от страна на административните органи са необходими стабилност и подпомагащ подход, за да се изгради доверие у крайните бенефициенти; въпреки това припомня, че не може да се налага стандартизирана система за разнообразните видове и размери на земеделските стопанства в ЕС;

Л.  като има предвид, че екологичните мерки, въведени от последната реформа на общата селскостопанска политика, са насочени към подобряване на устойчивостта на селското стопанство посредством ефекта на различни инструменти:

   опростено и по-целенасочено кръстосано спазване;
   директното плащане за екологизиране и доброволни мерки, които имат благоприятно въздействие върху околната среда и изменението на климата, в областта на развитието на селските райони;

М.  като има предвид, че Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“(1) счете за необходимо да изразят резерви 51 пъти за някои разплащателни агенции;

1.  Споделя становището, изразено от Европейската сметна палата, че „разходните механизми на общата селскостопанска политика за периода 2014—2020 г. продължават да бъдат сложни“(2); припомня все пак, че сложността на ОСП се дължи на разнообразието на селското стопанство в Европа, и че опростяването не трябва да води до разрушаване на инструменти, които са били приети;

2.  Призовава за една по-малко бюрократична ОСП с оглед намаляване на процента на грешки и за създаването на инструменти, които ще създадат възможност за разграничаване на грешките от злоупотребите;

3.  Призовава да се прави разлика при използването на констатациите от проверките и при евентуалното налагане на санкции, между непреднамерените пропуски и случаите на измама, тъй като пропуските по принцип не пораждат никакви финансови вреди за данъкоплатците;

4.  Призовава за една по-малко бюрократична ОСП, която да може да бъде прилагана и тълкувана ясно, с оглед намаляване на процента на грешки и установяване на инструменти, които да направят възможно разграничаването между грешки и измами, като същевременно се гарантира, че земеделските стопани продължават да са в състояние да доставят жизненоважната хранителна продукция, което е в центъра на тази политика; счита, че продължаването на усилията за справяне със сложността и за рационализиране на ОСП е един от ключовите фактори за привличане на нови участници в сектора на селското стопанство и за задържането им и запазването на техните умения, за да се гарантира в бъдеще един добре функциониращ селскостопански сектор в ЕС; очаква в това отношение силни мерки от програмата за по-добро законотворчество; приветства решението на Комисията да удължи крайния срок за искания за преки плащания с един месец и счита това за стъпка в посока към намаляване на процента грешки в рамките на ОСП;

5.  Настоятелно призовава за предоставянето на по-ясни насоки както на националните органи, така и на земеделските стопани, с цел да се намали процентът на грешки;

6.  Подкрепя инициативата на Комисията за опростяване на ОСП, като незабавно се проучат мерки, които да могат да бъдат приложени бързо, тъй като това ще бъде от полза за земеделските стопани, разплащателните агенции, институциите на ЕС и данъкоплатците; настоятелно призовава също така при средносрочния преглед да бъдат представени за разглеждане за реформи за следващия период на финансиране предложения за изменения в основния законодателен акт;

7.  Изразява опасение, че вероятният процент грешки, определен от Сметната палата, ще се увеличи в общата селскостопанска политика през периода 2014-2020 г., по-специално поради факта, че следващата рамка за кръстосано спазване все още не съответства на намаляването на ненужната сложност на тази политика нито за управляващите органи, нито за бенефициентите;

8.  Припомня, че Парламентът и Сметната палата често са подчертавали необходимостта от постигане на подходящ баланс между по-малка административна тежест и ефективен финансов контрол;

9.  Отбелязва, че разходите за контрол по общата селскостопанска политика вече възлизат на 4 милиарда евро годишно и че те се отнасят до 50 милиона сделки с бюджет за селско стопанство на около 58 милиарда евро;

10.  Приветства факта, че Комисията отдава приоритет на новата инициатива за опростяване и това, че на първо място предлага да бъдат опростени редица делегирани актове и актове за изпълнение;

11.  Категорично подкрепя подобряването на качеството и последователността на инспекциите, а не на увеличаването на броя на проверките в селското стопанство от страна на държавите членки, Комисията и Сметната палата;

12.  Подчертава също така, че контролът представлява гаранция за коректното изразходване на средствата от бюджета на ЕС, заделени за финансиране на инструментите на ОСП;

13.  Припомня, че целта на схемата за единен одит е да се въведе единна верига на одити от крайните бенефициенти до институциите на Европейския съюз;

14.  Счита, че може да се съжалява, че схемата за единен одит все още не е ефективна и че системите за контрол, създадени от държавите членки, не са реализирали пълния си потенциал; припомня на държавите членки задължението им да предоставят ефективно първо равнище на контрол, като същевременно сведат до минимум тежестта за земеделските производители, както и съществуващите варианти за въвеждане на гъвкавост при организирането на проверки;

15.  Насърчава Комисията и държавите членки, като насока, да намерят начини за оптимизиране и комбиниране на проверките, свързани с ОСП, така че избраните бенефициенти винаги, когато е възможно, да бъдат подлагани само на един кръг проверки годишно;

16.  Подчертава, че според годишния доклад на Европейската сметна палата за финансовата 2013 година:

   a) вероятният процент грешки в областта на преките плащания зона е бил с 1,1% по-нисък, и поради това относително близък до прага на същественост от 2%, ако националните органи бяха използвали информацията, с която разполагат, за да се предотвратяват, откриват и коригират грешките, поне частично(3);
   б) вероятният процент грешки би спаднал до 2% в областта на развитието на селските райони, ако националните органи бяха използвали цялата налична информация, за да се предотвратяват, откриват и коригират грешките(4);

17.  Изразява съжаление относно факта, че Комисията трябваше да направи завишаващи корекции на процентите на грешка, съобщени от 42 от 68 разплащателни агенции, с остатъчен процент на грешка, надвишаващ 2%, въпреки факта, че почти всички разплащателни агенции за директните плащания бяха акредитирани и удостоверени от сертифициращите органи и въпреки факта, че 79 от 82 декларации за достоверност, извършени от разплащателните агенции са получили становище без резерви от сертифициращите органи през 2013 г.;

18.  Очаква, че новата мисия, възложена на сертифициращите органи с Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 и Регламент (ЕС) № 1306/2013 ще подобри надеждността на данните, съобщавани от държавите членки, по отношение на тяхното управление на фондовете на ЕС за селското стопанство;

19.  Призовава Комисията да измени насоките за сертифициращите органи, за да проверява по-внимателно изготвянето на статистическите доклади;

20.  Отново отправя искане към Комисията да изготви предложения за въвеждане на санкции за неточно или невярно докладване от страна на разплащателните агенции, включително следните три измерения, а именно статистическите данни от проверките, декларациите от разплащателните агенции и извършената от сертифициращите органи дейност; иска Комисията да бъде оправомощена да отнема акредитацията на разплащателните агенции при тежки случаи на погрешно представяне на данни;

21.  Очаква Комисията във възможно най-кратки срокове да се възползва пълноценно от процеса на опростяване на ОСП, особено по отношение на тежките и сложни правила за кръстосано спазване и екологизиране, които в крана сметка оказват въздействие върху земеделските стопани в цяла Европа;

22.  Подкрепя инициативата на Комисията за опростяване на ОСП, посредством незабавно разглеждане на мерки, които да могат да бъдат приложени бързо, тъй като това ще бъде от полза за земеделските стопани, разплащателните агенции, институциите на ЕС и данъкоплатците; призовава настоятелно също така за предложения за изменения в основния законодателен акт; призовава Комисията да излезе с конкретни предложения за опростяване на ОСП, отчитайки обратната информация, получена от заинтересовани страни от селскостопанския сектор;

23.  Се застъпва за укрепването и по-строгото прилагане на единния одит, чрез координиране на контролните дейности на различните институции и призовава за намаляване на административната тежест, произтичаща от одитите, за да не бъдат подлагани земеделските стопани на различни проверки по различно време от отговорните органи или на прекомерни или на многократни проверки от Комисията и от Европейската сметна палата в рамките на една и съща година съгласно който и да е регламент, което ще намали тежестта за земеделските стопани чрез намаляване на броя на инспекциите; призовава за съчетаване на одитните задачи и проверките, осъществявани от сертифициращите органи и други органи на държавите членки; отбелязва, че съветите, давани както от националните органи, така и от Комисията в насоки за земеделските стопани за прилагането на ОСП често са в противоречие с критериите за оценка, използвани от Сметната палата, което води до глоби, които са както несъразмерни, така и неочаквани;

24.  Се застъпва за интегриран подход при упражняването на проверки, при който необходимите проверки в дадено стопанство се изпълняват едновременно, когато това е възможно, за да може да се намали броят на посещенията на място и да се ограничат свързаните с тях разходи и тежести за администрациите и земеделските стопани и да бъде рационализиран процесът на осъществяване на контрол;

25.  Припомня на Комисията, че рискът от неумишлени грешки, дължащи се на сложната правна уредба, в крайна сметка се заплаща от бенефициента; призовава за разумна, пропорционална и ефективна политика на санкции, които да подкрепят този подход, като се избягва двойно налагане на санкции за същите грешки при схемата за извършване на плащания и при кръстосаното спазване;

26.  Счита, че за да се осигури гладкото изпълнение на проектите, плащанията не следва да се прекъсват, когато се установят незначителни и/или технически грешки;

27.  Отправя искане към Комисията, държавите членки и Сметната палата за по-нататъшно разработване на одитни стратегии, основани на риска, които да отчитат евентуалното въздействие на всички имащи отношение данни, включително предварителното идентифициране на постигналите най-добри и най-лоши резултати за всяка област на политиката;

28.  Подчертава, че следва да се разработят критерии, за да се определи за кои държави членки е установено, че имат най-добри/най-лоши показатели;

29.  Припомня, че широк спектър от държавите членки, могат да се считат за „постигнали най-лоши резултати“ по отношение на управлението на фондовете на ЕС, в зависимост от съответната област на политиката;

30.  Настоява, че даването на определение на постигнатите резултати по отношение на контрола трябва да се основава на контролен лист и на първо място да засяга качеството на проверките, извършвани от държавите членки, и техните административни системи, т.е. на ефикасността, последователността и надеждността на управляващите и сертифициращите органи;

31.  Счита, че държавите членки с най-добри показатели във всяка област на политиката следва да бъдат възнаграждавани с намаляване на проверките на Съюза;

32.  Счита, че развитието и управлението на проверките, основани на постигнатите резултати не следва по никакъв начин да се превръща в източник на повишена несигурност по отношение на продоволствената сигурност на ЕС;

33.  Призовава държавите членки с най-добри показатели да споделят своя опит с държавите членки с най-лоши показатели;

34.  Отправя искане към Комисията да насърчава обмена на най-добри практики, за да се гарантира възможно най-безпроблемно протичане на проверките и минималното възможно обезпокояване на земеделските стопани;

35.  Отбелязва, че в съответствие с член 59, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и мониторинга на Общата селскостопанска политика, „Държавите членки осигуряват минимално ниво на проверки на място, необходимо за ефективно управление на рисковете, и увеличават това ниво при необходимост. Държавите членки могат да намаляват това минимално ниво, ако системите за управление и контрол функционират добре и процентите на грешка се поддържат на приемливо равнище“;

36.  Отправя искане към Комисията за допълнително определяне на приемливото ниво, посочено в член 59, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, и за започване на диалог с Парламента и Европейската сметна палата във връзка с това;

37.  Насърчава държавите членки да разработят допълнителни инициативи за електронно управление, които да са насочени към намаляването на процента на грешки чрез предотвратяване на грешките по време на фазата на кандидатстване като средносрочна и дългосрочна цел; призовава Комисията и държавите членки да спазват целевия срок, предвиден в член 122, параграф 3 от Регламента за общоприложимите разпоредби, да преминат към „електронно сближаване“ при внасянето, управлението и контрола на проекти; изразява убеждението си, че пълната прозрачност и достъпност на данните е от съществено значение за предотвратяване на всякакви злоупотреби и борба с тях; във връзка с това призовава Комисията да направи задължително публикуването на документацията, предоставена от бенефициентите;

38.  Счита, че пълното покритие на селските райони от високоскоростна широколентова мрежа, съчетано със значително повишаване на осведомеността и обучение за нейното използване, ще бъде важен инструмент, даващ възможност на всички земеделски стопани да се възползват от най-новите системи за подаване на заявления и искания, свързани с ОСП;

39.  Призовава за по-нататъшни усилия за намаляване на сложността на системите и на формулярите за подаване на заявления за земеделските стопани и подкрепя засиленото прилагане на технологии за електронно управление от държавите членки за предотвратяване на грешки още в процеса на подаване на заявления, за което ще е необходим широколентов интернет достъп за бенефициентите; насърчава Комисията да създаде програма с цел подпомагане на обучението на по-възрастните земеделски стопани; набляга, че солидните инвестиции в широколентовите мрежи в селските райони и призовава държавите членки да се стремят към цифровизация на процеса на подаване на заявления; припомня, че за надеждното прилагане на технологиите за електронно управление е необходимо държавите членки да разработят, финансират или съфинансират такива технологии;

40.  Призовава държавите членки да изпълняват програми за цифровизация в отношенията между правителството и земеделските стопанства с цел изготвяне на „единно досие за земеделско стопанство“, включващо интегрирано и синхронизирано управление на данните за насажденията; счита, че такова опростяване би обединило неща, които в момента се управляват поотделно (планове за насажденията, отделни планове за застраховка и дневници), тъй като земеделските стопанства ще изготвят единна декларация, която ще бъде споделяна между различните министерства, което ще доведе до по-голяма ефективност на проверките, извършвани от тези министерства, а оттам до намаляване на риска от допускане на грешки при извършване на плащанията, както и до рационализиране на процеса на проверките;

41.  Призовава държавите членки да гарантират, че правителствените/регионалните органи, които отговарят за прилагането на новата ОСП, комуникират и работят заедно и ефективно в полза на земеделските стопани, които прилагат политиката на място;

42.  Счита, че потенциалните дългосрочни ползи от разработването и приемането на основаващи се на интернет промишлени решения както в земеделските практики, така и в контрола, по-специално по отношение на интегрираните решения за бенефициентите и разплащателните агенции, ще бъдат многобройни; очаква това да окаже положително въздействие върху последователността, надеждността и разходната ефективност на проверките; настоятелно призовава Комисията да приеме и изпълни пилотни проекти в тази област; припомня, че този подход зависи от ангажимента на държавите членки за осигуряване на широколентови връзки в селските райони в целия ЕС;

43.  Приканва Комисията да сътрудничи със съответните заинтересовани страни, включително, но не само, със Сметната палата, държавите членки и организациите на бенефициентите, при подготовката на дългосрочна стратегия, която да се стреми да намери несвързани с политиките начини за това тежестта за бенефициентите и инспекторите да не се увеличава още повече вследствие на бъдещите реформи на ОСП и промените в основните законодателни актове;

44.  Призовава Комисията да зачита принципа на осъществяването на контрол, които вече е в сила в областта на развитието на селските райони, когато изготвя, в съответствие с член 46 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, предложение за законодателен акт във връзка с екологично насочени площи;

45.  Отправя искане към Комисията да разгледа въпроса за намаляване на минималното ниво на проверките, предвидени в член 59 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, в доклада за оценка, предвиден в член 110 от посочения регламент за мониторинга и оценката на ОСП;

46.  Призовава Комисията да изготви съобщение относно възможността за въвеждане на системи за управление, обвързани с постигнатите резултати, на във всички области на ОСП, особено в частта за инвестициите за развитието на селските райони, с цел да започне дебат с всички заинтересовани страни с оглед на въвеждането на този принцип в законодателството на ЕС;

47.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията, на Съвета, на Европейския съвет и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Годишен доклад за дейността за 2013 г. на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“
(2) Становище № 1/2012 на Европейската сметна палата относно някои предложения за регламенти в областта на общата селскостопанска политика за периода 2014—2020 г.
(3) Вж. годишния доклад на Сметната палата за 2013 г., точка 3.8.
(4) Вж. годишния доклад на Сметната палата за 2013 г., точка 4.8.


Семейните предприятия в Европа
PDF 582kWORD 121k
Резолюция на Европейския парламент от 8 септември 2015 г. относно семейните предприятия в Европа (2014/2210(INI))
P8_TA(2015)0290A8-0223/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид посочените от Европейската комисия през 2003 г. критерии за определение на понятието „малки и средни предприятия“ (МСП),

—  като взе предвид „Плана за действие „Предприемачество 2020 г.“ на Европейската комисия (COM(2012)0795),

—  като взе предвид доклада за 2009 г. на Експертната група на Европейската комисия „Преглед на въпросите, свързани със семейните предприятия: изследвания, мерки относно политиката и съществуващи проучвания“,

—  като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2013 г. относно улесняване на достъпа на МСП до финансиране(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2014 г. относно повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Мисли първо за малките!“: „Small Business Act“ за Европа (COM(2008)0394),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по заетост и социални въпроси и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8‑0223/2015),

A.  като има предвид, че собствеността е защитена съгласно член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че семейните предприятия като цяло в миналото са оказвали голям принос за засилване на европейската икономика и играят съществена роля за икономическия растеж и социалното развитие, тъй като спомагат за намаляването на безработицата, особено сред младите хора, и за инвестирането в човешки капитал; като има предвид, че семейните предприятия се предават поколения наред, което засилва стабилността на икономиката; като има предвид, че семейните предприятия обикновено играят жизненоважна роля в регионалното развитие по отношение на заетостта, преноса на ноу-хау и регионална организация; като има предвид, че множество политики, насочени към семейните предприятия, биха могли да насърчават предприемачеството и да мотивират европейските семейства да започнат собствен семеен бизнес;

В.  като има предвид, че според Family Business Yearbook (Годишника за семейните предприятия) на Ernst & Young за 2014 г. при 85% от всички европейски предприятия става въпрос за семейни предприятия, които осигуряват 60% от работните места в частния сектор;

Г.  като има предвид, че семейните предприятия са различни по големина, което ги излага на различни трудности и проблеми;

Д.  като има предвид, че въпреки че по-голямата част от семейните предприятия са МСП, семейните предприятия могат да бъдат малки, средни или големи, регистрирани или нерегистрирани на фондовата борса; като има предвид, че те са били широко приравнявани към малките и средните предприятия, като се е пренебрегвал фактът, че има и много големи многонационални корпорации, които са семейни предприятия; като има предвид, че в някои държави — членки на ЕС, малка група от семейни предприятия всъщност е отговорна за голяма част от общия оборот на всички предприятия и по този начин допринася значително за запазването на работните места, включително по време на криза, за създаването на работни места и растеж и за икономическия успех на дадена държава; като има предвид, че множество семейни предприятия, които не попадат в определението за МСП, но в същото далеч не са големи корпорации, не могат да се възползват от някои възможности за финансиране и също така не се освобождават от някои задължения; като има предвид, че това води неизбежно до излишна бюрокрация, която представлява особено тежко бреме за семейните предприятия със средна пазарна капитализация;

Е.  като има предвид, че значителен брой семейни предприятия осъществяват дейност в повече от една държава, което означава, че моделът на семейните предприятия е с транснационално измерение;

Ж.  като има предвид, че прякото данъчно облагане и наследственото право попадат в правомощията на държавите членки, и като има предвид, че някои държави членки са приели мерки за подкрепа на семейните предприятия и за разрешаване на техните безпокойства;

З.  като има предвид, че семейните предприятия се възприемат като изразители на висока степен на порядъчност и на ценности, които ръководят техните стопански операции и въвеждат високи стандарти за корпоративна социална отговорност по отношение на техните служители и околната среда, което също така създава благоприятна среда за баланс между професионалния и личния живот; като има предвид, че семейните предприятия обикновено гарантират, че знанията и уменията ще бъдат предадени и че в определени случаи те играят важна роля при социалните връзки;

И.  като има предвид, че в селското стопанство семейните земеделски стопанства са най-често срещаният стопански модел и че те оказват основен принос за предотвратяването на обезлюдяването на селските райони, както и че в много случаи осигуряват единствения източник на заетост в регионите на Европа с изоставащо развитие, особено в по-слабо индустриализираните региони; като има предвид, че семейните земеделски стопанства представляват успешен модел, тъй като в общ план те прилагат на практика принципа на екологично-социалната кръгова икономика, и че в този контекст жените като ръководители в земеделските стопанства демонстрират не само предприемаческо мислене, но освен това разполагат със специфични комуникативни и социални умения;

Й.  като има предвид, че експертната група на Комисията по въпросите на семейните предприятия приключи своята дейност преди повече от пет години и че оттогава не е бил даван ход на каквато и да била нова европейска инициатива на равнището на ЕС; като има предвид, че на национално и европейско равнище все още липсват изследвания и данни, които да помагат за вникването в специфичните нужди и структури на семейните предприятия;

K.  като има предвид, че в ЕС не съществува каквото и да било правно обвързващо, конкретно, просто и хармонизирано определение на понятието „семейно предприятие“;

Л.  като има предвид, че поради липсата на определение не е възможно събирането на сравними данни в държавите – членки на ЕС, с цел повишаване на осведомеността относно специфичното положение и икономическите резултати на семейните предприятия; като има предвид, че тази липса на надеждни и съпоставими данни може да възпрепятства политиката на вземане на решения и може да означава, че не са удовлетворени нуждите на семейните предприятия;

M.  като има предвид, че семейните предприятия, освен икономическото си значение, имат и важна роля в социално отношение;

Н.  като има предвид, че не във всички 28 държави — членки на ЕС, съществуват асоциации или други структури за представителство на интереси, които да отделят изрично внимание на потребностите на семейните предприятия;

O.  като има предвид, че усилията на равнище на ЕС за насърчаване на предприемачеството и стартиращите предприятия следва да бъдат подобрени и допълнени, като се обръща по-голямо внимание на улесняването и стимулирането на дългосрочното оцеляване на семейните предприятия;

П.  като има предвид, че моделът на семейните предприятия е неравномерно разпределен в различните държави членки; като има предвид, че значителен дял от семейните предприятия в Европа имат транснационално измерение и осъществяват дейността си в различни държави членки;

Р.  като има предвид, че в ЕС жените печелят средно с 16% по-малко на час от мъжете, че е налице по-слабо представителство на жените на ръководни и висши постове и че спрямо жените и мъжете не се прилагат едни и същи трудови практики и системи на заплащане, което затруднява икономическата им независимост, пълноценното им участие на пазара на труда и съвместяването на професионалния и личния живот;

С.  като има предвид, че жените често изпълняват невидима роля или роля на подставено лице и техните позиции по отношение на трудово правоотношение и възнаграждение не получават признание, което оказва сериозно въздействие върху вноските им за социална сигурност, пенсионно и социално осигуряване, както и по отношение на признаването на способностите им, както това е видно от данните за разликата в заплащането на жените и мъжете и разликата в пенсиите(3);

Значение за икономиката

1.  Подчертава, че семейните предприятия обикновено проявяват висока степен на социална отговорност по отношение на своите служители, управляват ресурсите активно и по отговорен начин и като цяло прилагат устойчив и дългосрочен подход спрямо икономическото бъдеще на дружеството (като действат като „достоен за уважение търговец“, отговорен собственик или управител) и поради това те оказват значителен принос и за своите местни общности, и за конкурентоспособността на Европа и създават и запазват работни места;

2.  Подчертава, че семейните предприятия поради своята история са силно свързани с мястото, където предприятието извършва стопанска дейност, и поради това създават работни места дори в селските и по-малко привлекателните в икономическо отношение райони, като по този начин спомагат за борбата срещу процеса на стареене и обезлюдяване, който засяга големи райони на Европейския съюз; поради това призовава Комисията и държавите членки да полагат грижи за необходимата и ефективна по отношение на разходите инфраструктура, за да се гарантира конкурентоспособността, обновата, растежа и устойчивостта на тези предприятия, по-специално на микропредприятията и на новосъздадените дружества, и да улесняват междусекторното и трансграничното сътрудничество, като по този начин им помагат да се разрастват и да разгръщат международна дейност;

3.  Признава, че семейните предприятия са най-големият източник на заетост в частния сектор и че това, което е добро за приемствеността, обновяването и растежа в сектора на семейните предприятия, следователно е добро и за приемствеността, обновяването и растежа в икономиката на ЕС;

4.  Отбелязва, че високоспециализираните семейни предприятия играят особено важна роля като доставчици и новатори за големите предприятия и че поради своята дългосрочна и обхващаща множество поколения стопанска дейност гарантират материална сигурност за предприятията, на които те са доставчици, и по този начин допринасят в особено голяма степен за икономическия растеж;

5.  Припомня на Комисията факта, че по-голямата част от семейните предприятия са МСП(4) и че прилагането на принципа „Мисли първо за малките!“ следователно е от съществено значение, за да се адаптира законодателството на ЕС към реалностите и потребностите на тези предприятия и за да им се позволи да се възползват от програми за финансиране и от намаляване на бюрокрацията;

6.  Отбелязва, че семейните предприятия могат да играят важна роля за насърчаване на малцинствата и по-слабо представените групи да участват в местните икономики;

7.  Изтъква, че по-високата степен на доверие между членовете на семейството прави семейните предприятия много гъвкави и способни да се адаптират бързо към промените в екосоциалната среда; в същото време осъществяването на дейност в пазарни ниши за дълги периоди от време дава възможност на семейните предприятия да бъдат по-добри от другите в търсенето на нови възможности и иновации;

Финансиране

8.  Отбелязва, че семейните предприятия често имат значително по-висок коефициент на капиталова адекватност, отколкото несемейните предприятия, и че тази висока капиталова адекватност допринася за икономическата стабилност на дружествата и на икономиката като цяло, като същевременно дава възможност за по-нататъшни инвестиции в предприятието и че тази възможност не следва да бъде ограничавана;

9.  Призовава в този контекст държавите – членки на ЕС, да гарантират, че националните правила за наследяването, даряването, задлъжнялостта и капиталовата адекватност и данъчното облагане на приходите по-скоро подкрепят, а не оказват по никакъв начин дискриминационен ефект върху толкова важното за семейните предприятия финансиране със собствен капитал; припомня, че прякото данъчно облагане и наследственото право са от компетентността на държавите членки; призовава следователно държавите членки да проучат благоприятстващите задлъжнялостта фактори в данъчните си системи чрез оценка на тяхното въздействие върху финансовата структура на дружествата и равнището на инвестиции, както и да гарантират еднаквото третиране на финансирането със собствен капитал в сравнение с финансирането с дълг, за да не възпрепятстват наследяването на собственост и дългосрочните перспективи на семейните предприятия; призовава Комисията и държавите членки да проучат всяка основана на данъци дискриминация спрямо финансирането със собствен капитал в контекста на лоялна конкуренция;

10.  Подчертава, че дългосрочното осигуряване на финансирането на предприятията се е превърнало в ключов фактор за конкурентоспособността; в този контекст изтъква значението на международните стабилни структури на финансовия пазар; призовава Комисията да гарантира, че в рамките на регулирането на финансовите пазари тя не създава никакви ненужни тежести за предприятията;

11.  Призовава Комисията да разгледа възможността за разширяване на обхвата на бенефициерите на всички съществуващи инструменти за МСП и/или предприемачите, и по-специално на Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME), така че те да обхващат семейните предприятия със средна пазарна капитализация;

12.  Подчертава, че поради финансовата криза и неблагоприятния икономически цикъл много от функциите на семейните предприятия не са достатъчно финансирани и че е важно семейните предприятия да имат свободен и лесен достъп до алтернативни източници на финансиране;

13.  В този контекст отбелязва, че е важно да се насърчават алтернативни форми на кредитиране на семейните предприятия, като например кредитните съюзи;

Предизвикателства

14.  Отбелязва, че 35% от предприятията, които не инвестират на чуждестранни пазари, правят това поради липсата на познания за чуждестранните пазари и поради липсата на опит в разгръщането на международна дейност; поради това призовава Комисията и държавите членки да предоставят особено на по-малките семейни предприятия информация относно възможности за разгръщане на международна дейност чрез портала за интернационализация на МСП и Европейската платформа за сътрудничество между клъстери (ECCP) и да спомагат за осигуряването на по-добър обмен на опит и най-добри практики, включително възможности за разгръщане на международна дейност с помощта на интернет; освен това призовава държавите членки да осигуряват подкрепа за планираните мерки за разгръщане на международна дейност, например под формата на информация за дружествата или на експортни кредитни гаранции, премахване на бариерите пред търговията и насърчаване на специални образователни дейности за изграждане на култура на предприемачество и на култура на извършване на стопанска дейност в семейни предприятия;

15.  Отбелязва, че все по-голямото разгръщане на международната дейност на семейните предприятия предоставя повече възможности за икономически растеж и за създаване на повече на брой работни места; поради това призовава Комисията и държавите членки да предоставят на по-малките семейни предприятия помощ за по-ефективно ползване на цифровата инфраструктура;

16.  Признава, че фискалната, правната и административната среда, в която семейните предприятия (и управляваните от собствениците предприятия) осъществяват дейност, се определя от комбинираното въздействие на корпоративното законодателство и частното право;

17.  Отбелязва, че 87% от семейните предприятия са убедени, че запазването на контрола върху предприятието е един от ключовите фактори за успех(5); отбелязва, че според „Плана за действие на Комисията, озаглавен „Предприемачество 2020 г.“(6), прехвърлянето на собствеността върху дадено предприятие, както и прехвърлянето на неговото управление от едно поколение към следващото е възможно най-голямото предизвикателство за семейните предприятия;

18.  Отбелязва, че малките и средните семейни предприятия непрекъснато са изправени пред предизвикателства, свързани с необходимостта от иновации и от привличане на подходящите умения и талант; поради това призовава Комисията и държавите членки да предоставят на по-малките семейни предприятия стимули за поемане на рискове за растежа и стимули за осъществяване на обучение на персонала и за придобиване на достъп до външни знания;

19.  Призовава държавите членки да опростят административните процедури и данъчните системи, като отделят особено внимание на специфичните предизвикателства пред малките и средните предприятия и семейните предприятия;

20.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат действия за развиването на цифровото предприемачество и цифровите умения на семейните предприятия, така че те да се възползват в пълна степен от цифровите технологии;

21.  Поради това призовава държавите членки да подобряват правната уредба за прехвърлянето на семейни предприятия, както и да създават специални инструменти за финансиране за прехвърлянето, за да се избягват проблеми с ликвидността, за да се гарантира непрекъснатостта на семейни предприятия и за да бъдат предотвратявани прибързаните продажби; призовава Комисията и държавите членки да насърчават специфично за семейните предприятия образование в областта на прехвърлянето на предприятията, структурите на управление, стратегиите на собствениците и иновационната стратегия, по-специално в държави, в които по исторически причини концепцията за семейния бизнес не е толкова добре установена, което би им осигурило успех в дългосрочен план, по-специално по отношение на прехвърлянето на предприятия;

22.  Подчертава необходимостта семейните предприятия да имат пряка връзка с образователни дейности, чрез които да бъдат непрестанно информирани за най-съвременните практики за добро стопанско управление; във връзка с това подчертава, че семейните предприятия допринасят решително за успешното осъществяване на реформите по отношение на обучението в предприятието и увеличаване броя на местата за чиракуване; отбелязва, че в дългосрочен план добре функциониращите схеми за чиракуване биха могли да допринесат за борбата с недостига на квалифицирана работна ръка и младежката безработица; посочва, че Комисията и държавите членки следва да насърчават обмен на най-добри практики относно начините, по които системите за професионално обучение биха могли да предоставят възможно най-добрата среда за семейните предприятия за инвестиране в обучение на работното място;

23.  Отбелязва необходимостта от справяне с други предизвикателства, пред които са изправени семейните предприятия, като например трудности при намирането и задържането на квалифицирана работна сила, както и значението на укрепването на образованието по предприемачество и на обучението по мениджмънт, специфично за семейните предприятия;

24.  Подчертава значението на финансираните от ЕС схеми за обучение за предприемачи от малките предприятия, които дават възможност на собствениците на семейни предприятия да адаптират своите дружества към бързо променящата се среда в резултат на нарастващата глобална икономическа интеграция, появата на нови технологии, както и съсредоточаване върху целите за постигане на нисковъглеродна и „по-зелена“ икономика;

25.  Отбелязва, че насърчаването на предприемачеството в училищата и другите образователни институции е от ключово значение за развиването на нагласи, ориентирани в по-голяма степен към предприемачеството; образователните дейности следва да включват специфични за семейните предприятия въпроси, като например собствеността, наследяването и семейното управление на предприятието заедно с информация от по-общ характер, като например значението на иновациите като средство за преосмисляне на даденото предприятие;

26.  Настоятелно призовава държавите членки да вземат предвид формалната и неформална случайна и невидима работа, извършвана от членове на семейството, включително в семейните предприятия, и насърчава държавите членки да предоставят ясна правна рамка;

27.  Подчертава, че приносът на семейните предприятия към иновациите може да бъде засилен чрез насърчаване на тяхното участие в публично-частни партньорства и клъстери и чрез насърчаване на сътрудничеството им с научноизследователски институции;

Бъдещо развитие

28.  Призовава Комисията, в контекста на по-доброто регулиране, да направи анализ на съществуващото законодателство, което оказва въздействие върху семейните предприятия, за да установи проблемите и пречките пред растежа;

29.  Призовава Комисията да възлага за извършване редовно и подходящо финансирани проучвания, в които да бъде анализирано значението на собствеността за успеха и и по-нататъшното съществуване на дадено предприятие, както и да подчертават специфичните предизвикателства, с които се сблъскват семейните предприятия, и да предложат на Европейския парламент и на държавите членки статистически осъществимо европейско определение на понятието „семейно предприятие“, разработено заедно с Евростат, като се вземат предвид различните обстоятелства в държавите членки; освен това призовава Комисията да използва съществуващата „работна група за данни за малки и средни предприятия“, за да събира достатъчно данни, включително относно семейните предприятия във всички държави членки, да дава възможност за сравнение на положението и нуждите на семейните предприятия с различен размер, както и сравнение на семейните предприятия и несемейните предприятия, да насърчава обмена на информация и обмена на примери на ноу-хау и добри практики в рамките на ЕС, например чрез създаване в Комисията на звено за контакт относно семейния бизнес и посредством оптимално използване на програми като „Еразъм за млади предприемачи“, както и да дава възможност за по-ефективно насочване на помощта;

30.  Призовава Комисията да извърши оценка на въздействието, която да сочи до каква степен е възможно да бъде разширено европейското определение за МСП от 2003 г., така че то да включва не само чисто количествени, но и качествени критерии, в които се взема предвид собствеността върху дружество, като в определението се зачитат взаимната свързаност на собствеността, контрола и ръководството, фактът, че рискът и отговорността се носят единството от самото семейство, социалната отговорност на дадено дружество и в по-общ план личният аспект на управлението на предприятието, включително участието на служителите в управлението на стопанските дейности, както и въздействието на тези фактори върху семейните предприятия, като например по отношение на държавната помощ и допустимостта на дружествата;

31.  Призовава Комисията, междувременно и в рамките на своята оценка на въздействието на законодателството, да направи оценка на осъществимостта на „тест за семейни предприятия“ (за политики, които се отнасят например до собствеността, управленските структури или поверителността), основан на теста за МСП, и ако бъде доказана осъществимостта на теста, да въведе този тест в най-кратък срок, с цел да се определи предварително въздействието на някои правни актове върху семейните предприятия и по този начин да бъдат избягвани ненужните бюрократични формалности и обременителните трудности за семейните предприятия, като се поставя специален акцент върху комбинираното въздействие на търговското и частното право;

32.  Отбелязва, че разминаванията например в областта на данъчното законодателство, схемите за субсидиране или прилагането на европейското законодателство в съседни държави могат да предизвикат проблеми за предприемачите в пограничните региони, например за тези със семейни предприятия; поради тази причина призовава държавите членки да направят преглед на предлаганото национално законодателство и предлагания метод за прилагане на европейското законодателство, за да определят въздействието върху предприемачите, като тези със семейни предприятия в пограничните региони;

33.  Призовава Комисията да създаде и да определи правомощията на вътрешна постоянна работна група, която се занимава конкретно с нуждите и характеристиките на семейни предприятия, която докладва редовно пред Парламента и държавите членки, насърчава обмена на най-добри практики между организациите на семейните предприятия в държавите членки и разпространява насоки и стандартни текстове и решения за семейните предприятия с цел преодоляване на техните специфични проблеми; също така призовава Комисията да създаде звено за „обслужване на едно гише“ за предприятия, което може да функционира като звено за връзка на европейско равнище за семейните предприятия и за групите, представляващи интересите на семейните предприятия, и да оказва помощ по специфични въпроси, свързани по-специално с европейското законодателство и с достъпа до финансиране от ЕС;

34.  Подчертава предприемаческата роля на жената в семейните предприятия; призовава Комисията да даде ход на проучване относно присъствието на жените в семейните предприятия в Европа и да направи оценка на възможностите, предлагани от семейните предприятия, за овластяване на жените, за осигуряване на равни възможности и за съчетаване на професионалния и семейния живот; подчертава необходимостта да се защити правото на жените на наследяване в семейните предприятия, наравно с мъжете, чрез насърчаване на култура на равните права на мъжете и жените, която насърчава предприемачеството сред жените в семейните предприятия, включително на ръководни позиции; подчертава също така, че семейните предприятия следва да спазват правните разпоредби, свързани с общественото осигуряване, пенсионните вноски и стандартите за безопасни условия на труд за служителите;;

35.  Припомня отново на държавите членки и на регионалните и местните органи значението на това да се предоставят достатъчно качествени и достъпни грижи за деца, възрастни хора и други лица на издръжка, както и данъчни стимули за предприятията и други обезщетения за подпомагане на жените и мъжете, които работят като служители, самостоятелно заети лица или като членове на управлението на семейни предприятия, в съвместяването на семейния и професионалния живот;

36.  Подчертава необходимостта от предоставяне на отпуск по майчинство и бащинство и родителски отпуск, който е независим и подходящо заплатен, в съответствие с нуждите на работниците, самостоятелно заетите лица и предприемачите;

37.  Призовава Комисията и държавите членки да подкрепят Европейската мрежа на посланици за женско предприемачество и Европейската мрежа на наставници за жени предприемачи, с цел да се повиши тяхната видимост;

38.  Отбелязва, че семейните земеделски стопанства са изключително свързани чрез своята поземлена собственост с мястото, където извършват дейността си; поради това призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че оцеляването на тези семейни предприятия не се излага на риск, по-специално чрез прекомерна бюрокрация; посочва важната роля на жените в семейните земеделски стопанства и призовава държавите членки да насърчават мерки за образование и обучение по стопанско управление, насочени специално към жените, заети в селското стопанство, с цел да се укрепи допълнително прякото участие на жените в семейните земеделски стопанства;

39.  Призовава Комисията да насърчава засилването на предприемаческия дух в целия ЕС, като отчита значението на семейните предприятия в икономиката на ЕС, и да създава подходяща среда за изключително високи постижения в стопанската дейност;

40.  Призовава Комисията да изготви в най-кратък срок съобщение, в което се анализира ролята на семейните предприятия с оглед на засилването на конкурентоспособността и растежа на европейската икономика до 2020 г., както и да изготви пътна карта със списък на мерките, които могат да допринасят за засилването на икономическата среда и развитието на семейните предприятия в ЕС, за повишаването на осведомеността относно семейните предприятия и предизвикателствата, пред които са изправени, както и за подобряването на тяхната конкурентоспособност, перспективите за разгръщане на международна дейност и способността за създаване на работни места;

o
o   o

41.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0036.
(2) Приети текстове, P7_TA(2014)0032.
(3) http://ec.europa.eu/justice/gender-equality/files/gender_pay_gap/140319_gpg_bg.pdf
(4) Окончателен доклад на експертната група на Европейската комисия, озаглавен „Преглед на въпросите, които са от значение за семейните предприятия“ („OVERVIEW OF FAMILY–BUSINESS–RELEVANT ISSUES“), ноември 2009 г.
(5) Барометър на европейския семеен бизнес, юни 2014 г.
(6) COM(2012)0795.


Разгръщане на потенциала на изследователската и развойната дейност в рамките на синята икономика за създаване на работни места и растеж
PDF 598kWORD 163k
Резолюция на Европейския парламент от 8 септември 2015 г. относно разгръщане на потенциала на изследователската и развойната дейност в рамките на синята икономика за създаване на работни места и растеж (2014/2240(INI))
P8_TA(2015)0291A8-0214/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 май 2014 г., озаглавено „Иновациите в синята икономика: реализиране на потенциала на нашите морета и океани за създаване на работни места и растеж“ (COM(2014)0254),

—  като взе предвид Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране(1),

—  като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия)(2),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“ Съюз за иновации“ (COM(2010)0546),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2007 г. относно „Интегрирана морска политика за Европейския съюз“ (COM(2007)0575),

—  като взе предвид декларацията от Лимасол от 8 октомври 2012 г. за програмата за растеж и работни места за морския сектор и морското корабоплаване,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 септември 2012 г., озаглавено „Син растеж: Възможности за устойчив растеж в морските дейности и корабоплаването“ (COM(2012)0494),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 май 2013 г. относно „План за действие за морска стратегия за района на Атлантическия океан. Осигуряване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2013)0279),

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 29 август 2012 г., озаглавена „Познания за морската среда 2020 — от картографиране на морското дъно до прогнозиране състоянието на океаните“ (COM(2012)0473),

—  като взе предвид своята резолюция от 2 юли 2013 г. относно Син растеж: подобряване на устойчивия растеж в морския сектор, морския транспорт и туризма на Съюза(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно познания за морската среда 2020 г.: подобряване на картографирането на морското дъно за целите на рибарството(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно конкретните действия в рамките на общата политика в областта на рибарството в посока развиване на ролята на жените(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1292/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 294/2008 за създаване на Европейски институт за иновации и технологии(7),

—  като взе предвид Решение № 1312/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно стратегическата иновационна програма на Европейския институт за иновации и технологии (EIT): приносът на EIT за по-иновативна Европа(8),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 октомври 2014 г. относно съобщението, озаглавено „Иновации в синята икономика: реализиране на потенциала на нашите морета и океани за създаване на работни места и растеж“(9),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 3 декември 2014 г. относно съобщението, озаглавено „Иновации в синята икономика: реализиране на потенциала на нашите морета и океани за създаване на работни места и растеж“(10),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 февруари 2014 г. относно „Европейска стратегия за по-голям растеж и повече работни места в сектора на крайбрежния и морския туризъм“(COM(2014)0086),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по конкурентоспособността от 4 декември 2014 г., озаглавени „Укрепване на туризма чрез стимулиране на европейското културно, природно и морско наследство“,

—  като взе предвид заключителната декларация, приета на Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие („Рио + 20“), проведена в Рио де Жанейро, Бразилия, от 20 до 22 юни 2012 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становищата на комисията по заетост и социални въпроси и на комисията по рибно стопанство (A8‑0214/2015),

А.  като има предвид, че понятието „синя икономика“ включва широк спектър от свързани с моретата и океаните икономически сектори, които могат да бъдат традиционни или установени и нововъзникващи, в това число рибарство, аквакултури, морски и речен транспорт, пристанища и логистика, туризъм, плаване за отдих с лодки и круизни кораби, корабостроене и кораборемонтни дейности, строеж на морски инсталации и опазване на крайбрежието, проучване и експлоатация на минерални ресурси, намиращи се в морето, експлоатация на енергия от вятъра и морска енергия (в морето) и биотехнологии;

Б.  като има предвид, че развитието на синята икономика следва да се съсредоточи върху устойчиви икономически дейности, които отговарят на нуждите на настоящите и бъдещите поколения и генерират просперитет за обществото;

В.  като има предвид, че развитието на синята икономика изисква силна интеграция на научните знания, които са в основата на научните изследвания и иновациите, и че свързаните със синята икономика научни и технологични области са много разнообразни;

Г.  като има предвид, че защитата и опазването на естествената морска среда са основно изискване за поддържането, подпомагането и развитието на синята икономика, и че жизнеспособните морски екосистеми са предпоставка за експлоатацията на ресурсите в моретата и океаните; като има предвид, че иновациите и устойчивостта следва да бъдат основни стълбове на синята икономика за генерирането на растеж и работни места;

Д.  като има предвид, че е налице сериозна липса на данни, информация и знания за моретата и океаните, техните ресурси и биоразнообразие, и за взаимодействията им с човешката дейност, както и за екологичните и кумулативните последици от тази дейност — текуща или предстояща — и че недостатъчните знания по тези въпроси силно ограничават устойчивото използване на въпросните ресурси и възпрепятстват иновациите и ограничават цялостния потенциал на моретата и океаните в контекста на бързо нарастващото световно население, поради което нашите морета и океани все повече ще се използват за храна, пространство, енергия и минерали и следователно има нужда от по-систематичен подход за тяхното устойчиво използване;

Е.  като има предвид, че морските екосистеми са крехки съсредоточия на биологично разнообразие, които са чувствителни към човешката дейност, и че става все по-важно да се получава и споделя точна информация за местоположението и площта на типовете местообитания, за да се улесни доброто управление, развитие и опазване на чувствителните зони;

Ж.  като има предвид, че пречките пред успеха на иновациите в синята икономика са свързани не само с недостига на научни познания, който университетите, предприятията и научноизследователските институции се стремят да преодолеят чрез авангардни научни изследвания, но също така се дължат, в значителна степен, на пречките пред финансирането от публични и частни източници;

З.  като има предвид, че потенциалът за експлоатация на морските ресурси с цел разработване на устойчиви възобновяеми енергийни източници би могъл да допринесе в значителна степен за стратегията на ЕС за енергийна сигурност, като намали зависимостта на държавите членки от енергийни източници извън ЕС;

И.  като има предвид, че устойчивото развитие на синята икономика може значително да стимулира растежа и икономическото развитие, както и създаването на работни места, особено за крайбрежните региони, най-отдалечените региони и островните държави, като същевременно се отчитат специфичните и разнообразни нужди и различията на всяка географска област;

Й.  като има предвид, че увеличаването на инвестициите за научни изследвания и иновации, свързани с моретата и океаните, може да бъде полезен инструмент за подпомагане на целите за икономическо, социално и териториално сближаване, за преодоляване на асиметриите и нарастващите различия между държавите членки, както и за укрепване на световната позиция на ЕС в областта на морската политика и на синята икономика (например чрез износ на екологични технологии), като има предвид значението на малките и средните предприятия (МСП) и на семейните предприятия за иновациите и работните места;

K.  като има предвид, че в дейностите на синята икономика трябва да се отчитат различните адекватни равнища на компетентност, а именно международното, европейското и равнището на държавите членки; като има предвид, че секторните приоритети за развитието на синята икономика могат да се различават в отделните държави членки, в зависимост, от една страна, от постигнатото съответно развитие на традиционни или установени сектори и, от друга страна, от съществуващите ресурси и потенциала за развитие на нововъзникващите сектори във всяка държава членка;

Л.  като има предвид, че възползването от възможностите за иновации в синята икономика изисква висококвалифицирана, образована и подходящо обучена работна ръка; като има предвид, че в момента съществува липса на професионални умения, която трябва да бъде преодоляна;

M.  като има предвид, че използването на потенциала на синята икономика не трябва да служи като претекст за подлагането на моретата и океаните на форми на неустойчива експлоатация на ресурсите и на модели на растеж, които са доказали своята нежизнеспособност, и че при експлоатацията на ресурсите на моретата и океаните трябва строго да се отчита необходимостта от осигуряване на добро управление и от опазване на тези ресурси, без да се нарушава равновесието на морските екосистеми и като се възстановят онези, които вече са увредени, например чрез използване на иновативни методи за справяне със замърсяването на моретата, особено с растящото количество пластмасови отпадъци, пластигломерати и разпадащи се пластмасови микрочастици, и рециклиране на отпадъците без изчерпване на ресурсите;

Н.  като има предвид, че редица инструменти за управление на крайбрежната и морската среда се подпомагат от картографирането на морското дъно, включително планирането на проучвания за наблюдение чрез определяне на зоните, които е възможно да поддържат конкретно местообитание от интерес, или предоставянето на информация за подпомагане на определянето и планирането по екологично устойчив начин на проекти в морето, като например изграждане на кейове и яхтени пристанища, дейности за защита на бреговете, ветроенергийни паркове в морето и пресушаване на земи от морето;

O.  като има предвид, че в съответствие с член 190 от Договора от Лисабон и декларацията от конференцията „Рио+20“, принципът на предохранителните мерки и основаният на екосистемите подход следва да бъдат в основата на управлението на всички дейности, оказващи въздействие върху морската среда;

П.  като има предвид, че ЕС разработи и предложи набор от програми и насоки за регламентиране на дейностите и иновациите, свързани със синята икономика; като има предвид, че този набор следва да се оценява с оглед на конкретните му резултати в подкрепа на усилията, които полагат държавите членки и регионалните и местните органи за развитие на синята икономика;

Р.  като има предвид, че подкрепата за нова, устойчива синя икономика и развитието й трябва да бъдат включени в политиката на ЕС за развитие, външната политика и политиката на Съюза за Средиземноморието, а африканските държави, граничещи със Средиземно море, източноафриканските островни държави в Индийския океан и островните държави, които са страни по споразумението за икономическо партньорство (СИП) между ЕС и АКТБ, трябва да се разглеждат като партньори в усилията за създаване на устойчива синя икономика;

С.  като има предвид, че крайбрежните и островните общности и местните и регионалните органи са крайно необходими участници в обсъжданията относно потенциала на синята икономика и начина на неговото осъществяване;

Т.  като има предвид, че крайбрежните територии притежават особени характеристики, които ги обособяват и обуславят възможностите им за средносрочно и дългосрочно развитие;

У.  като има предвид, че европейските океани и морета са много разнообразни и варират от дълбините на Атлантика край Ирландия до дълбините на Черно море край Румъния, както и от студените морета в Арктика до топлите води на Средиземно море;

Ф.  като има предвид, че туризмът осигурява 5% от БВП на ЕС, 12 милиона работни места и в сектора осъществяват дейност 2,2 милиона предприятия; като има предвид, че културният туризъм представлява почти 40% от общоевропейския туризъм; като има предвид, че морският и крайбрежният туризъм съставляват една трета от всички туристически дейности в Европа и в тях са заети 3,2 милиона работници;

Х.  като има предвид, че според оценките към момента 3% до 5% от БВП на ЕС идват от морския сектор, той осигурява заетост на около 5,6 милиона души генерира 495 милиарда евро за европейската икономика;

Ц.  като има предвид, че към днешна дата се счита, че броят на молекулите в морето е значително по-голям от този на сушата и че те представляват невероятен потенциал за научни изследвания в областта на здравеопазването, козметиката и биотехнологиите;

Ч.  като има предвид значението на интегрираната морска политика като двигател за дейностите на синята икономика, особено когато става дума за комплексен отговор на всички предизвикателства, стоящи днес пред европейските морета;

Ш.  като има предвид, че в рамките на предишната Обща политика в областта на рибарството (ОПОР) групите за развитие на рибарството се оказаха много полезен инструмент за създаването на заетост и блага и за социалното и териториалното сближаване, както и при вземането на решения и за активно участие в собственото им развитие;

1.  Отбелязва съобщението на Комисията, озаглавено „Иновации в синята икономика: реализиране на потенциала на нашите морета и океани за създаване на работни места и растеж“; отбелязва, че обхватът на това съобщение е ограничен и то не обхваща всички сектори, съставляващи синята икономика; призовава Комисията да възприеме интегриран и по-всеобхватен подход към предизвикателствата, свързани с иновациите и създаването на работни места в цялото разнообразие на взаимодействащи си сектори;

2.  Призовава за конкретно и цялостно определение на синята икономика, което да обхваща всички секторни и междусекторни дейности, свързани с океаните, моретата, крайбрежните екосистеми, свързаните с тях хинтерланд и брегови зони, включително форми на пряко и косвено подпомагане; насочва вниманието към хоризонталното значение на иновациите за всички тези дейности, независимо дали са традиционни или нововъзникващи;

3.  Изтъква необходимостта от стратегическо планиране на дейности в синята икономиката, преки методи на финансиране, определяне на приоритети и наличие на план за действие с цел насърчаване на този сектор до 2020 г., включително конкретни идеи за механизми за сътрудничество и инвестиции в инфраструктура;

4.  Настоятелно призовава държавите членки да извършат анализ и количествена оценка на обхвата на своите настоящи дейности в рамките на синята икономика и призовава за разработване на стратегия, която следва да обедини инициативите по отношение на всички сектори, свързани с морския сектор; призовава Комисията да извърши преброяване на многобройните проекти, които е финансирала в миналото и които са от значение за синята икономика, както и да предприеме всеобхватно проучване на значението и тежестта на синята икономика;

5.  Подчертава, че моретата и океаните вече са подложени на значителен натиск вследствие на човешката дейност и страдат от свързаните с нея последици (замърсяване, изменение на климата и околната среда, прекомерна експлоатация на ресурсите, прекомерен риболов и т.н.), но въпреки това моретата и океаните все още съдържат важни резерви от екосистеми, които са недостъпни и следователно непокътнати; счита, че поради това синята икономика следва да опазва, възстановява и поддържа екосистемите, биологичното разнообразие, устойчивостта и производителността на моретата и океаните, включително услугите, свързани с морското биологично разнообразие и функционирането на екосистемите; счита, че принципът на предохранителните мерки и екосистемният подход следва да бъдат в основата на синята икономика;

6.  Подчертава важната роля на новите технологии в борбата с влошаването на състоянието на морските екосистеми, както и връзките между синята икономика и зелената икономика, особено по отношение на иновативните методи за почистване на моретата, в това число рентабилно рециклиране на увреждащата околната среда пластмаса;

7.   Отбелязва, че едно по-добро разбиране на моретата и океаните, включително на морското дъно и на морските организми, заедно с оценки на въздействието върху околната среда, ще даде възможност за устойчиво използване на морските ресурси, като се подобрят научните основи, върху които се базират различните морски политики на ЕС;

8.  Призовава Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки (след приключване на гореспоменатите научен анализ и преброяване), да направи оценка на финансовите нужди на синята икономика (секторни, регионални, национални и европейски), за да се реализират нейните устойчив растеж, развитие и потенциал за създаване на работни места, с особено внимание към регионите, които силно зависят от риболова, и като вземе предвид по-специално стартиращите предприятия, МСП и семейните предприятия;

9.  Подчертава, че устойчивото развитие на синята икономика изисква повече инвестиции в знания и научни изследвания; изразява съжаление относно краткосрочното и дългосрочното въздействие, което оказва върху националните научноизследователски програми намаляването на публичните инвестиции в научноизследователската и развойна дейност; счита, че с цел подобряване на познанията за морската среда и нейния икономически потенциал, ЕС и държавите членки трябва да предоставят значително финансиране съгласно условия, които осигуряват приемственост и предсказуемост в дългосрочен план, като същевременно не застрашават финансирането на вече съществуващите и текущи програми;

10.  Настоятелно призовава Комисията да насърчава събирането на периодични, актуални научни данни за състоянието на морските популации както във, така и извън водите на ЕС, в сътрудничество с други международни организации; отново заявява мултидисциплинарния характер на мореплавателските и морските изследвания и подчертава значението на подкрепата за междусекторно начинание, което засяга различните сектори и дисциплини на мореплавателските и морските изследвания;

11.  Настоятелно призовава за определянето на конкретни цели и срокове, за да се подобрят прозрачността, достъпността и оперативната съвместимост и хармонизирането на данните, отнасящи се както до морското дъно, така и до водния стълб и живите ресурси; призовава информацията за моретата и океаните да бъде предоставяна на обществеността, с цел насърчаване на иновациите, като се гарантира, че няма разхищение на средства и дублиране на проекти; счита, че инвестициите в проекти за събиране на данни също така ще допринесат за производителността и по-големите иновации;

12.  Призовава резултатите от публично финансираните научни изследвания да бъдат обществено достъпни, но да не бъдат използвани за търговски цели (за опазване на данните, които са от стратегическо значение за държавите членки) и този принцип да важи задължително за партньорите, които участват в изследователските програми на ЕС; призовава да се осигури свободен достъп до данните, подкрепящи резултатите на въпросните научни изследвания; призовава за инициатива на ЕС, която да насърчава частните дружества в морския сектор да споделят икономически нечувствителни данни за научноизследователски цели и настоятелно призовава Комисията да създаде възможно най-скоро информационната платформа за научни изследвания в рамките на „Хоризонт 2020“;

13.  Призовава проектът за Европейска мрежа за наблюдение и данни за морската среда (EMODNet) изрично да включва в своя раздел за въздействието на човешката дейност проучването на данни, свързани с кумулативните въздействия, отпадъците в морето, шума в морето и разтворимите вещества, нарушаващи функционирането на ендокринната система;

14.  Отхвърля бюджетните съкращения в Рамковата програма за научни изследвания „Хоризонт 2020“, предложени от Комисията;

15.  Настоятелно призовава Комисията да извършва периодична оценка, за да влияе на изпълнението на програмата „Хоризонт 2020“ в секторите, свързани със синята икономика, и да публикува резултатите; подкрепя създаването на конкретно партньорство за морската индустрия в рамките на „Хоризонт 2020“ и призовава то да бъде включено в работната програма на „Хоризонт 2020“ за периода 2016 — 2017 г.; счита, че следва да се положат повече усилия за подобряване на връзката между научните изследвания и промишлеността при развитието на нови продукти и процеси, на растежа и работните места;

16.  Изтъква, че държавите членки и регионалните органи играят ключова роля по отношение на развитието на синята икономика и настоятелно призовава Комисията да подкрепя и насърчава всички форми на сътрудничество между държавите членки и регионалните органи (за преодоляване на съществуващите слабости в тази сфера), като например инициативи за съвместно планиране, като включи също така морските клъстери, сектора на рибарството и местните общности; подчертава ролята на макро-регионалните стратегии като начин за преодоляване на споделените предизвикателства и за използване на общите възможности (напр. Стратегията за региона на Адриатическо и Йонийско море), и призовава Комисията и държавите членки да продължат да използват като основа успешни регионални проекти за научни изследвания (напр. BONUS);

17.  Призовава сътрудничеството и партньорствата между държавите членки да допринасят за по-ефективното насочване на наличното финансиране чрез националните инструменти и инструментите на ЕС; подчертава, че при определянето на приоритетите следва да се вземат предвид прякото въздействие на финансирането върху синята икономика и прекият принос за синята икономика;

18.  Подчертава интереса на държавите членки към разширяване на сътрудничеството с страните от Южното Средиземноморие и приканва държавите членки да считат синята икономика за допълнителна сфера на сътрудничество; насърчава форми на сътрудничество с държави извън ЕС (напр. Съюза за Средиземноморието, Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество) и призовава Комисията да включи подкрепата за развитието на устойчива синя икономика като цел на политиката на ЕС за развитие;

19.  Призовава Комисията да създаде благоприятни регулаторни и правни условия за инвестиране в енергия от възобновяеми източници в синята икономика и да представи ясна и стабилна рамка за подкрепа на научните изследвания, предприятията и правителствата, която ще даде възможност за увеличаване на инвестициите в иновативни проекти за развитие на енергия от възобновяеми източници;

20.  Подчертава, че европейските океани и морета са много разнообразни, поради което е от съществено значение Европейската комисия да не възприема универсален подход; обръща внимание на необходимостта от насърчаване на интегриран подход към различните сектори на синята икономика, въз основа на общи принципи като устойчивост, като се признават и зачитат особеностите и нуждите на различните региони и на приоритетите на различните държави членки и като им се окаже подкрепа в развитието на тези приоритети;

21.  Призовава Комисията и нейните агенции да подкрепят държавите членки в разработването и изпълнението на национални и регионални стратегии за развитие на морската икономика;

22.  Обръща внимание на отрицателната тенденция в развитието и на очевидното влошаване при някои от по-традиционните сектори на синята икономика (като например рибарството, корабостроенето, кораборемонтната дейност), особено в области, където те са функционирали като автентични опорни дейности, стимулиращи стопанската дейност нагоре или надолу по веригата, създаващи работни места и насърчаващи развитието; счита, че никоя стратегия на ЕС относно синята икономика не следва да забравя тези дейности и региони и следва да подчертае потенциала на иновациите и да се възползва от европейското ноу‑хау (напр. реконструкцията на кораби) за обръщане на тенденцията на упадък;

23.  Подчертава значението на морските изследвания и на засиленото сътрудничество по отношение на тези сектори между изследователите, между държавите членки и между регионите, с цел да се преодолеят съществуващите различия между държавите членки и географската концентрация в някои райони, да се повиши конкурентоспособността на крайбрежните райони и да се създадат качествени и устойчиви работни места на местно равнище;

24.  Счита, че липсата на квалифицирани специалисти в различни дисциплини и в различни сектори на дейност — в това число изследователи, инженери, техници и работници — е съществена пречка за пълното реализиране на потенциала на синята икономика; твърди, че този дефицит е тясно свързан с увеличаващата се липса на ангажираност и инвестиции от страна на държавите членки в областта на науката и образованието, както и с липсата на признание за специалистите, с които те разполагат, особено що се отнася до държавите членки, които пострадаха най-много от икономическата криза, и следователно призовава за бързо обръщане на тези две тенденции; настоятелно призовава държавите членки и регионалните органи да инвестират в амбициозно социално измерение на синия растеж и грамотността в областта на морското дело, с цел да се насърчи обучението и достъпа на младите хора до морските професии; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят както висшето образование, така и програмите за професионално и продължаващо обучение и да гарантират, че тези програми включват перспективите на синята икономика;

25.  Настоятелно призовава държавите членки, регионалните органи, образователните институции и секторът да се координират, да създадат полезни взаимодействия и да определят междусекторни въпроси, свързани с научните изследвания в областта на синята икономика, с цел насърчаване на обучението и достъпа на младите хора до професии, свързани със синия растеж;

26.  Счита, че за правилното развитие на синята икономика са необходими престиж на професиите, свързани с нея, и създаване на качествени работни места със съответните права, в това число права в областта на здравеопазването и безопасността за работниците от морския сектор, както и осведоменост относно тези права, за да се гарантира, че секторът продължава да бъде привлекателен; освен това счита, че тъй като синята икономика традиционно е била и все още е доминирана в голяма степен от мъже, сега е уместно ЕС да признае, че това е идеалното време за привличането на жените към тази икономическа ниша; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да включат аспектите, свързани с пола, във всички етапи от развитието на синята икономика и да насърчават и повишават реалното участие на жените в него;

27.  Настоятелно призовава Комисията да насърчава правата на работниците и да гарантира безопасни условия на труд във всички сектори на синята икономика — вече установени или нововъзникващи;

28.  Призовава Комисията да събере и анализира данни, свързани с професионалното развитие в областта на морското дело на всички нива (от правото до инженерството и управлението на околната среда, от водолазните инструктори до моряците и морските техници), и да използва тези данни, за да проучи възможностите за работа на различни нива — традиционни, развиващи се и изцяло нови, които биха могли да се появят;

29.  Призовава Комисията да определи всички европейски фондове, които са на разположение за финансиране на дейностите в областта на синята икономика, и да ги обедини в единна платформа, която да бъде достъпна за гражданите; също така призовава Комисията да задели финансови средства за иновациите и синия растеж, за да се финансират фундаменталните научни изследвания, научноизследователската и развойна дейност, обучението, създаването на работни места, създаването на нови предприятия, МСП, социалните предприятия, кооперациите, образованието и чиракуването, намаляването на бедността в крайбрежните райони, развитието на биотехнологиите, транспортните връзки, енергийната взаимосвързаност, корабостроенето и кораборемонтните дейности, крайбрежния достъп до широколентови комуникации, защитата на околната среда и продажбата на иновативни продукти, услуги и процеси;

30.  Счита, че инвестициите в синята икономика следва да се съсредоточат, наред с другото, върху „екоиновациите“, които не разчитат на изчерпаеми ресурси, върху ресурсната ефективност, върху кръговата икономика, опазването на природата, защитата на морската среда и бреговете, смекчаването на последиците от изменението на климата и приспособяването към тях, както и устойчивото използване на ресурсите (като се гарантира, че нивата на тяхната експлоатация в дългосрочен план не надвишават нивата на естественото им възстановяване); призовава Комисията да включи тези принципи в настоящите и бъдещите програми за подпомагане;

31.  Призовава за създаването на подходяща финансова рамка за стимулиране на иновациите, устойчивото развитие на синята икономика и създаването на работни места, която да обедини, координира и улесни достъпа до наличните финансови инструменти — финансирането по структурните и инвестиционни фондове (Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд), рамковата програма за научни изследвания, евентуалното създаване на бъдеща общност на знание и иновации (ОЗИ), насочена към синята икономика, Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и др.; изтъква, че инструментите следва да бъдат съобразени в по-голяма степен с нуждите на отделните участници — публични институции, местни органи, предприятия, особено МСП, неправителствени организации и др. — и че предлаганите възможности следва да бъдат широко рекламирани;

32.  Изразява дълбоко съжаление във връзка със забавянията в планирането по отношение на ЕФМДР в някои държави членки;

33.  Счита, че публичните инвестиции, особено в някои държави членки, играят решаваща роля за насърчаването на развитието и пълноценното използване на потенциала на синята икономика, като не се забравя ролята на частните инвестиции; подчертава, че инвестициите в синята икономика изискват съвкупност от проектни акценти — от инфраструктурни проекти до разнообразни, дребномащабни инвестиции в МСП, нуждаещи се от допълнителна помощ при достъпа до финансиране;

34.  Подчертава, че промишлеността на сушата, подкрепяща синята икономика в морето, е жизненоважната връзка за осигуряване на морски иновации и призовава Комисията да осигури по-голяма подкрепа за промишлеността на сушата;

35.  Призовава Комисията да подкрепи усилията на държавите членки да насърчават стратегии за интелигентна специализация с оглед създаването и използването на вериги на стойността, свързани с множеството разнообразни дейности на синята икономика; счита, че развитието на „клъстери“ или „хиперклъстери“ предполага активна роля на държавите членки за насърчаване на вътрешносекторните и междусекторните полезни взаимодействия; счита, че стратегиите за научни изследвания и технологично развитие в областта на морското дело могат първоначално да бъдат приложени пилотно и след това да послужат на синята икономика в по-широк мащаб като пример за най-добра практика;

36.  Счита, че прилагането на стратегии, планове и програми, както и специфичното национално законодателство, могат да осигурят политическа и институционална рамка, която да е по-благоприятна за развитието на синята икономика в различните държави членки; подчертава, че тези стратегии, планове и програми, заедно със специфичното национално законодателство, следва да допринасят за хармонично и устойчиво взаимодействие между човешките дейности и морската и крайбрежната околна среда; подчертава значението на морското пространствено планиране за устойчивото и съгласувано развитие на морските дейности, като се вземат предвид интересите на всички засегнати сектори по справедлив начин, както и взаимодействията суша — море и интегрираното управление на крайбрежните зони; припомня Директивата за морското пространствено планиране, Рамковата директива за морска стратегия и интегрираната морска политика на равнище ЕС и на равнище морски басейни;

37.  Обръща внимание на значението на публичните дружества и на дружествата, чийто мажоритарен собственик е държавата, в области като търговското корабоплаване, управлението на пристанищата, секторът на корабоплаването и морските инсталации и съоръженията за укрепване на брега; отхвърля тенденцията да се поставя акцент само върху частния сектор и счита, че укрепването и модернизирането на публичния сектор може да е важна движеща сила за насърчаване на синята икономика;

38.  Счита, че за да се гарантира устойчиво развитие на синята икономика, на равнище ЕС следва да има стремеж към по-добро интегриране и координиране на усилията и компетенциите, със съгласувани и последователни действия; призовава за обединяване на съответните агенции и разпръснатите компетенции, които вече съществуват, в една съществуваща агенция, имаща компетенции в областта на морското дело, като начин за укрепване на координацията, сътрудничеството и подкрепата за държавите членки при развитието и пълноценното използване на потенциала на синята икономика;

39.  Счита, че крайбрежните и островните общности следва да участват пълноценно във всички етапи от развитието на синята икономика и че това е съществено условие за реализирането на потенциала на тази икономика по отношение на иновациите, заетостта, благоденствието и устойчивото развитие; признава потенциала и необходимостта от новаторски решения по отношение на разширяването на „плаващия град“;

40.  Признава многообразието и спецификата на крайбрежните и островните общности и призовава за приемане на изключителни мерки за ефективно насърчаване на развитието на синята икономика в тези зони чрез намаляване на пречките пред инвестициите и създаване на благоприятни условия за растеж;

Секторни подходи

41.  Призовава за засилване на подкрепата за модернизирането и устойчивото развитие на сектора на рибарството и на преработката на рибни продукти, насочени към създаването на по-висока добавена стойност, поставящи акцент върху дребномащабния риболов и имащи за цел увеличаване на селективността на риболовните уреди, намаляване на потреблението на енергия и намаляване на въздействието на риболова върху околната среда, наред с осигуряването на по-ефективни начини за борба срещу незаконния, нерегулиран и недеклариран (ННН) риболов; припомня, че картографирането и класификацията на местообитанията на ресурсите са от съществено значение за създаването на жизнеспособен, устойчив и добре управляван сектор на рибарството; подчертава, че научните данни, свързани с рибарството и формиращи основата за политическите решения, следва изцяло да бъдат оповестявани публично;

42.  Призовава Комисията да предприеме необходимите стъпки за укрепване на ролята на групите за развитие на рибарството в рамките на новата обща политика в областта на рибарството (ОПОР), като им осигури повече ресурси, за да не се откажат да усъвършенстват своята роля и да насърчават подобно интертериториално сътрудничество;

43.  Подчертава необходимостта от определянето и популяризирането на културни и природни забележителности; подчертава ролята, която имат „закритите“ зони, за да се помогне на девствените райони да оцелеят, а на свръхексплоатираните зони на морското дъно да се възстановят, и по този начин да се допринесе за бъдещата устойчивост на нашите морета

44.  Счита, че устойчивото развитие на европейските аквакултури изисква по-голяма подкрепа за научните изследвания и технологичното развитие за целите на развъждането на нови видове, по-специално местни видове, като се осигурява устойчиво снабдяване с фуражи, като се избягва изпускане, като се свежда до минимум въздействието върху биологичното разнообразие и се намалява въздействието на химически вещества и използването на медикаменти, както и в областта на разработването на нови или значително усъвършенствани продукти, така че да се осигури възможност за диверсифициране на производството и доставката на хранителни продукти и за подобряване на тяхното качество, като същевременно се повиши нивото на екологична сигурност; посочва, че точните познания в областта на батиметрията и състава на морското дъно са от съществено значение при избора на най-подходящите места за разширяване на местния сектор на аквакултурите, при оценката на техния абсорбционен капацитет и при моделирането на замърсяването, произтичащо от дейностите, свързани с аквакултурите;

45.  Подкрепя включването на екологични критерии и на по-широки критерии за устойчивост в стандартите за производство и етикетиране, за да бъдат възнаградени отговорните производители и да се даде възможност на потребителите да направят по-добре информиран избор в хода на разширяване на този сектор; призовава за правилно регулиране, свързано с аквакултурите, и за мерки за намаляване на изменението на качеството на водата; призовава да бъде подкрепен преходът от традиционни методи за производство на аквакултури към биологични аквакултури;

46.  Счита, че стратегическият характер на търговското и речното корабоплаване продължава да се увеличава в сравнение с други начини за превоз на товари поради причини, свързани с потреблението на енергия и технически лесното преминаване към втечнени нефтени газове (ВНГ); призовава за насочването на средства за подкрепа на иновациите в този сектор, с цел подобряване на енергийната ефективност, диверсификация на първичните енергийни източници и намаляване на вредните емисии;

47.  Отново подчертава, че е необходимо да се предприемат незабавни действия в областта на морския транспорт с оглед на подобряване на ефективността и ускоряване на декарбонизацията на сектора, както и че развитието и използването на втечнен природен газ (ВПГ) като по-чисто преходно гориво следва да се насърчава за този сектор;

48.  Подчертава стратегическото значение на корабостроенето и кораборемонтните дейности и връзките им с други сектори, в това число стоманодобивната промишленост, търговското корабоплаване, рибарството и круизния туризъм; счита, че ако се заложи на технологични иновации и висока степен на специализация с потенциал за повишаване на добавената стойност, секторът би могъл да се озове в среда, характеризираща се с по-слаба международна конкуренция, със стремеж за обръщане на низходящата тенденция, в която се намира; твърди, че следва да се предоставят специфични помощи за възстановяване и модернизиране на корабостроителната и специализираната стоманодобивна промишленост в Европа, в различните им форми;

49.  Призовава Комисията изцяло да преразгледа своята политика по отношение на европейската корабостроителна промишленост и твърдо подкрепя предоставянето на специална помощ, предназначена за възобновяването и модернизирането на корабостроенето в Европа;

50.  Счита, че следва да се акцентира в по-голяма степен върху ролята на морето в туризма и върху неговата устойчивост; отбелязва, че европейският морски и крайбрежен туризъм е изправен пред конкуренция от трети държави; отбелязва, че ЕС следва да се възползва от културното си богатство, за да предложи устойчиви и висококачествени услуги в областта на морския и крайбрежния туризъм; счита, че културното наследство и морският и крайбрежният туризъм могат да имат характерна роля в привличането на повече потребители и предприятия чрез диверсификация на туристическото предлагане; подчертава положителния принос на културното наследство и на морския и крайбрежния туризъм за постигане на целите на Европа за устойчив икономически растеж и създаване на работни места; призовава за по-голяма подкрепа за МСП, които преобладават в сектора на водния туризъм, за да се гарантира, че съществуващите и новите работни места са устойчиви, с високо качество и целогодишни;

51.  Подчертава, че от значение насърчаването на социално, икономически и екологично устойчиви форми на туризъм, които могат да представляват значителен източник на добавена стойност за морските зони;

52.  Счита, че е наложително на подводното културно наследство да бъде отдадено полагащото му се място в рамките на синята икономика, особено поради факта, че съвременните общества могат да научат от подводното културно наследство например каква е била експлоатацията на морето в миналото, какви са били човешките реакции на изменението на климата и на повишаването на морското равнище, както и поради факта, че подводното културно наследство представлява туристически ресурс;

53.  Подчертава факта, че макар Европейският съюз да продължава да бъде световен лидер в областта на синята икономика, международната конкуренция в този сектор е ожесточена и единствено равнопоставени условия на конкуренция на световно равнище могат да способстват за осигуряване и в бъдеще на устойчив растеж и за създаване на работни места в Европа в този комплексен сектор;

54.  Счита, че проучванията относно влошаването на крайбрежните системи (замърсяване и загуба на биологично разнообразие), устойчивостта на екосистемите и тяхното възстановяване, ерозията на бреговете, намаляването на причините за появата й и строежът на морски инсталации за опазването на крайбрежието (включително естествените решения, като например зелените инфраструктури) са ключови области на синята икономика, които придобиват все по-голямо значение в контекста на изменението на климата; призовава за по-голяма подкрепа на ЕС за тези области и за гъвкавост за зоните с особен крайбрежен профил и многократно засягани от бедствия, дължащи се на ерозия на бреговете;

55.  Изтъква, че енергията от моретата и океаните притежава голям потенциал от гледна точка на използването на местните ресурси, диверсификацията на енергийните източници и приноса за постигане на целите в областта на климата и енергията; подчертава, че енергията от възобновяеми морски източници е промишлен сектор на бъдещето и обръща внимание в тази връзка на значението, което има развиването на иновативни източници на чиста и на „синя“ енергия, като например енергията на приливите и отливите, енергията от морските вълни и осмотичната енергия, както посочва Комисията в своето съобщение от 20 януари 2014 г. относно синята енергия; посочва, че намиращите се в морето електропреносни мрежи между държавите членки са от голямо значение; подчертава, че е необходимо да се вземе предвид и да се проучва допълнително потенциалът на улавянето и съхранението на въглероден диоксид (CCS);

56.  Подчертава, че при проучването и експлоатацията на енергийните ресурси от моретата и океаните трябва да се вземат предвид нуждите в областта на трансфера на технологии, особено по отношение на обучението на квалифицирани и висококвалифицирани работници, както и да се спазват строги критерии за екологична устойчивост; отбелязва потенциалния мултиплициращ ефект на тези дейности върху заетостта и свързаните дейности, както нагоре, така и надолу по веригата;

57.  Подчертава важната роля на новите технологии, по-специално в борбата срещу влошаването на състоянието на морските екосистеми или при улавянето и съхранението на въглероден диоксид; призовава Комисията да продължи да анализира как технологията и придружаващата я инфраструктура за транспортиране на CO2 по безопасен и разходоефективен начин може да се прилага по икономически жизненоспособен начин;

58.  Посочва, че разположението на генераторите на енергия, което е оптимално с оглед използване на синята енергия, като енергията от вятъра, вълните или слънчевата енергия, океанските течения, осмотичната енергия и преобразуването на топлинна енергия, може да зависи от редица фактори, в т.ч. дълбочина на водата, условия на морското дъно, океанографски характеристики и разстояние до брега; поради това счита, че хармонизирането на данните, събрани в рамките на различните национални програми в областта на батиметрията, характеристиките на морското дъно или вертикалното профилиране на океана, могат да подпомогнат избора на място и лицензионните условия за проектите за развитие на енергията от възобновяеми енергийни източници; подчертава също така, че по-нататъшните изследвания в областта на морските енергийни решения са задължителни, за да бъде възможно разработването на достъпни, разходо- и ресурсно-ефективни решения по отношение на енергийните технологии;

59.  Счита, че за проучванията и експлоатацията на минерални ресурси в континенталния шелф се изисква постоянното участие на държавите, особено по отношение на информацията, определянето на зони, забранени за експлоатация на минерали, оценката на въздействието върху околната среда, анализа и свеждането до минимум на рисковете и упражняването на суверенитета; призовава Комисията да предложи и да актуализира неизчерпателен списък на морските дейности (напр. производство на електроенергия в морска среда, дълбоководен добив на минерални ресурси, експлоатация на пясък и чакъл от морето и др.), за които са необходими предварителни оценки на въздействието върху околната среда и оценки на социално-икономическото въздействие; призовава да се обърне внимание на повторната употреба и рециклирането на минерали като алтернативен вариант на дълбоководния добив и потенциала, свързан с тези дейности, за интеграция на научните познания, развойната дейност и трансфера на технологии;

60.  Подкрепя координираното и сериозно участие на ЕС в Международния орган за морското дъно, за да се гарантира ефективна и предпазна регулаторна рамка по отношение на околната среда с цел предотвратяване на неблагоприятните последици от дълбоководното проучване и експлоатация на минерални ресурси, включително области от особен екологичен интерес, както и на обществените последици от дълбоководната експлоатация на минерални ресурси и биопроучвателна дейност за местните общности, и за да се гарантира пълна прозрачност на данните;

61.  Счита, че свързаните с моретата и океаните биотехнологии представляват твърде разнообразен сектор, който, като цяло, разполага с огромен потенциал за откриване и прилагане на нови познания и за създаване на нови продукти и процеси с висока добавена стойност (нови материали, храни, фармацевтични съставки и др.); насочва вниманието към нуждите от образование и обучение, свързани с този сектор, които налагат държавите членки да поемат сериозно отговорност, съвместно с частния сектор, и да се осъществи международно сътрудничество в аналогичен всеобхватен мащаб;

62.  Подчертава значението на социалния диалог и счита, че всички социални партньори, участващи в синята икономика, следва да бъдат представени; подчертава значението на консултациите със заинтересованите страни относно развитието на синята икономика като цяло, включително консултации с гражданското общество и с регионалните и местните органи;

63.  Решително подкрепя инициативата на Комисията, включена в нейното съобщение, за насърчаване на алианс на уменията и на център за знания и иновации в синята икономика;

64.  Счита, че следва да бъде пуснат в действие пакет за морска безопасност „Ерика IV“ с цел предотвратяване на нови големи морски бедствия; счита, че с този пакет в европейското законодателство следва да се признаят екологичните щети, нанасяни на морските води;

65.  Подчертава необходимостта от повишаване на осведомеността на гражданското общество за значението на морето като икономически, културен и социален ресурс, както и на ролята на научните изследвания и диалога за постигането на интегрирана устойчивост между заинтересованите страни и гражданите;

66.  Счита, че моретата и крайбрежните ивици са ценен ресурс, който следва да формира един от стълбовете на политиката на ЕС за възраждане на промишлеността; отбелязва, че следва да се предприемат стъпки за съживяване на синята промишленост, като същевременно се подпомага съгласуваността на европейската икономика с устойчивото развитие, особено в регионите, в които този потенциал е маргинализиран в резултат на процесите на глобализация;

67.  Счита, че обменът на информация и най-добри практики би могъл да допринесе за бързото и устойчиво развитие на сектора;

o
o   o

68.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на държавите членки.

(1) ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 135.
(2) ОВ L 164, 25.6.2008 г., стр. 19.
(3) Приети текстове, P7_TA(2013)0300.
(4) Приети текстове, P7_TA(2013)0438.
(5) Приети текстове, P7_TA(2014)0178.
(6) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104.
(7) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 174.
(8) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 892.
(9) OВ C 12, 15.1.2015 г., стр. 93.
(10) OВ C 19, 21.1.2015 г., стр. 24.


Насърчаване на младежкото предприемачество чрез образование и обучение
PDF 621kWORD 161k
Резолюция на Европейския парламент от 8 септември 2015 г. относно насърчаване на младежкото предприемачество чрез образование и обучение (2015/2006(INI))
P8_TA(2015)0292A8-0239/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 165 и 166 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по‑специално член 14 от нея,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 декември 2014 г. относно предприемачеството в образованието и обучението(1),

—  като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 май 2014 г. относно насърчаване на младежкото предприемачество с цел стимулиране на социалното приобщаване на младите хора(2),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („EСЕT 2020“)(3),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 22 април 2013 г. за създаване на гаранция за младежта(4),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене(5),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 28 юни 2011 г., озаглавена „Младежта в движение — насърчаване на мобилността с учебна цел на младите хора“(6),

—  като взе предвид проекта за резолюция на Съвета от 27 ноември 2009 г.относно обновената рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010‑2018 г.)(7),

—  като взе предвид Препоръка 2006/962/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно основните умения за учене през целия живот(8),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 юни 2013 г., озаглавено „Да обединим усилията си в подкрепа на младите хора в Европа — Призив за действия срещу младежката безработица“ (COM(2013)0447),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 9 януари 2013 г., озаглавено „План за действие „Предприемачество 2020 г. — възраждане на предприемаческия дух в Европа“ (COM(2012)0795),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 ноември 2012 г., озаглавено „Преосмисляне на образованието: инвестиране в умения за постигане на по-добри социално-икономически резултати“ (COM(2012)0669),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 20 декември 2011 г., озаглавено „Образованието и обучението в интелигентна, устойчива и приобщаваща Европа“ (COM(2011)0902),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 януари 2015 г., озаглавено „Предприемачеството в образованието и обучението: път към успеха“,

—  като взе предвид изданието на Social Europe Guide на Комисията от март 2013 г. относно „Социална икономика и социални предприятия“ (ISBN: 978‑92‑79‑26866‑3),

—  като взе предвид своята резолюция от 28 април 2015 г. относно последващи действия във връзка с прилагането на процеса от Болоня(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2012 г. относно образованието, обучението и стратегията „Европа 2020“(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 1 декември 2011 г. относно справянето с преждевременното напускане на училище(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно обучението в ранна детска възраст в Европейския съюз(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 18 май 2010 г. относно ключови умения в променящ се свят: изпълнение на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 18 декември 2008 г. относно предоставяне на обучение през целия живот за знание, творчество и иновации — прилагане на работната програма „Образование и обучение 2010 г.“(14),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становището на комисията по заетост и социални въпроси (A8‑0239/2015),

А.  като има предвид, че е необходимо младежкото предприемачество да бъде важна неразделна част от политическата стратегия за подкрепа на днешното младо поколение по отношение на целите на ЕС за растеж, заетост, образование и намаляване на младежката безработица в ЕС;

Б.  като има предвид, че предприемачеството следва да бъде разбирано в неговия по-широк смисъл като способността за превръщане на идеи в действия;

В.  като има предвид, че през февруари 2015 г. 4,85 милиона млади хора са били без работа в ЕС-28, което е неприемливо високо равнище, и макар че безработицата сред младежта намалява — тя е спаднала с 494 000 в сравнение с февруари 2014 г. — този процес е твърде бавен;

Г.  като има предвид, че младежката безработица е висока, а фискалната консолидация в най-засегнатите от кризата държави членки не следва да се извършва в ущърб на работните места, заети от млади хора; като има предвид, че в резултат на тази висока младежка безработица младите хора изпитват по-високи равнища на бедност и социално изключване, особено в онези, които принадлежат към групи в неравностойно положение или уязвими групи; при все това признава и приветства факта, че са поети ангажименти за ускоряване на предоставянето на средства от инициативата за младежка заетост на държавите членки, но призовава за още по-сериозни ангажименти от страна на Комисията, за да се преодолее този сериозен проблем;

Д.  като има предвид, че разминаването между образованието и обучението и пазара на труда е една от причините за младежката безработица и за големия брой незаети работни места в ЕС и че то следва да бъде преодолявано също чрез овластяване на младите хора посредством ключови умения, включително инициативност и предприемачество, необходими за увереното участие в днешните основани на знанията икономика и общество;

Е.  като има предвид, че посредством стратегията „Европа 2020“ и нейните водещи инициативи „Програма за нови умения и работни места“, „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“, „Съюз за иновации“ и „Младежта в движение“, както и чрез своята целенасочена подкрепа за жени предприемачи и хора в неравностойно положение и с увреждания Европейският съюз утвърждава инициативността и предприемачеството, като насърчава предприемаческите нагласи и свързаните с тях познания, умения и компетентност, които могат да дадат тласък на конкурентоспособността и интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж;

Ж.  като има предвид, че предприемачеството е важен двигател на икономическия растеж и създаването на работни места, тъй като води до откриване на нови предприятия и работни места, отваряне на нови пазари, повишаване на конкурентоспособността, подобряване на производителността и иновативността, засилване на европейската конкурентоспособност и създаване на благосъстояние, и поради това следва да е еднакво достъпно за всички;

З.  като има предвид, че предприемачеството и по-специално социалното предприемачество е важен двигател на социалното приобщаване и устойчивото развитие, който може да стимулира икономиката, като същевременно смекчава лишенията, социалното изключване и други обществени проблеми;

И.  като има предвид, че предприемачеството и по-конкретно малките и средните предприятия (МСП) са гръбнакът на икономиката на ЕС и представляват най-важния и основен източник на нова заетост; като има предвид, че предприемаческият потенциал на жените е недостатъчно използван източник на икономически растеж и работни места;

Й.  като има предвид, че културите, които оценяват и възнаграждават предприемаческите умения и предприемаческото поведение, като например креативността, иновативността, инициативността, разумното поемане на рискове, самостоятелното мислене и разпознаването на възможности, както и лидерските качества, поощряват тенденцията към развитие на нови решения за преодоляване на икономическите, социалните и свързаните с околната среда предизвикателства, като интегрират в образованието компоненти на знанието, съчетаващи теория и практика и по този начин премахващи бариерите между професионалния опит и образованието; като има предвид, че следователно е от съществено значение тези лични умения да бъдат включени в образователната система и да станат част от ежедневието на всички нива;

К.  като има предвид, че в определени държави членки новосъздадените предприятия (от всички видове, включително социално предприемачество или стопанска дейност за лична печалба) не се признават достатъчно или не са включени като модел за кариера и подкрепата за желаещите да започнат предприемаческа дейност в рамките на образователната система е ограничена;

Л.  като има предвид, че младите предприемачи са изправени пред множество предизвикателства и трудности, включително липса на опит, на подходящи умения и на достъп до финансиране и инфраструктура;

М.  като има предвид, че неотдавнашни проучвания показват, че уменията, свързани с предприемачество, могат да бъдат изучавани и че обучението по предприемачество, ако е правилно проектирано, прилагано и достъпно за всички, може да има много положително въздействие върху живота на хората и тяхната пригодност за заетост, както и върху процента на новосъздадените предприятия и процента на оцеляване на предприятията;

Н.  като има предвид, че за да се достигне до категорични заключения, измерването на въздействието на обучението по предприемачество трябва да се извършва с критичен подход и да се основава на солидни доказателства и на установени статистически инструменти и техники;

О.  като има предвид, че обучението по предприемачество следва да включва социално измерение, включително обучение по справедлива търговия, социални предприятия и алтернативни бизнес модели, като например кооперации, с оглед да се постигне социална, приобщаваща и устойчива икономика;

П.  като има предвид, че предприемаческата нагласа повишава пригодността на младите хора за заетост, създава у тях качества, които са необходими, за да се справят с предизвикателства както в професионалния, така и в личния им живот, и спомага за предотвратяване на увеличаването на бедността и социалното изключване; като има предвид, че улесненият достъп до механизмите за микрофинансиране може да спомогне за постигането на тези цели;

Р.  като има предвид, че образованието и професионалното обучение като цяло са от основно значение по отношение на личностното развитие на всеки човек и следователно трябва да бъдат едновременно достатъчно широки, за да положат основите за развитие през целия живот и задълбочаване на познанията и развитие на общоприложими умения, и достатъчно практически насочени, за да позволят на хората да развиват действителни кариери и да водят стойностен професионален и личен живот; като има предвид, че успешното съчетаване на тези два аспекта на образованието е в пряка връзка с намаляването на риска от младежка безработица;

С.  като има предвид, че предприемаческият дух и предприемаческите умения могат да бъдат придобити, изучени и развити от всеки индивид; като има предвид, че всеки вид и степен на образование отговаря на конкретна възможност за изграждане на определени умения и възможности за предприемачество като част от общото придобиване на ключови компетентности;

Т.  като има предвид, че предприемаческите умения са свързани с други умения, като например умения по ИКТ, умения за разрешаване на проблеми и финансова грамотност, които следва да се насърчават;

У.  като има предвид, че образованието и обучението са от първостепенно значение от гледна точка на мотивацията и възможностите за младите хора да започнат свои собствени предприемачески проекти;

Ф.  като има предвид, че образованието като обществено благо трябва да бъде напълно приобщаващо и интегрирано, като специално се набляга на предоставянето на равен достъп до него на ученици от различен социално-икономически произход;

Х.  като има предвид, че младите хора ще бъдат по-добре квалифицирани да осъществяват стопанска дейност в транснационален мащаб, ако владеят свободно чужди езици;

Ц.  като има предвид, че по-слабо представените групи или групите в неравностойно положение се нуждаят от специално внимание и подкрепа по време на образованието си, включително чрез ангажиране на родителите и общностите в образователния процес, както и от помощ, за да създават, развиват или разширяват своите фирми или предприятия;

Ч.  като има предвид, че младите хора извличат полза от обучението и образованието по предприемачество, както и от практическия опит в областта на предприемачеството, което спомага за развитието на техните умения и таланти, като им създава възможност да развият увереност в себе си, и допринася за създаването на нови предприятия, за пригодност за заетост и за новаторство; като има предвид, че предприемачеството е изключително слабо използвана възможност за много млади хора с увреждания;

Ш.  като има предвид, че социалните и приобщаващите предприятия участват активно в новаторски устойчив растеж, насърчават по-голямо сближаване в обществото и местните общности и могат да създадат възможности за заетост на младите хора, включително на онези, които са социално уязвими, и онези, които са най-отдалечени от пазара на труда;

Щ.  като има предвид, че няма достатъчно хора, които да успяват да осъществят своите идеи за създаване на бизнес и че жените предприемачи са диспропорционално дори още по-малко, отколкото мъжете предприемачи (това се отнася в още по-голяма степен за жените от уязвими социални групи и жените обекти на двойна дискриминация), и че макар жените предприемачи да имат в средни стойности по-високо образование от мъжете предприемачи, те също така по-често осъществяват дейност в по-малко иновативни сектори и сектори с по-бавен растеж, в по-малки предприятия, отколкото тези на мъжете предприемачи; като има предвид, че трябва активно да се насърчават начините за преодоляване на факторите, които обезсърчават по-специално жените да предприемат или да се възползват повече от възможността за предприемачество(15);

АА.  като има предвид, че в някои държави членки занаятчийските камари и търговско-промишлените палати предлагат целенасочени програми за подпомагане на новосъздадени предприятия;

АБ.  като има предвид, че образованието и обучението са преди всичко национална компетентност и някои държави членки тепърва трябва да разработят широкообхватна политика или стратегически подход към обучението по предприемачество и учебни програми и методи на преподаване в областта на предприемачеството; като има предвид, че не всички учители и лидери в образованието в Европа са достатъчно подготвени в областта на образованието по предприемачество в резултат от непрекъснато професионално развитие или от първоначалното си обучение, което би могло да окаже въздействие върху потенциала за достатъчно включване на предприемачеството в образователните системи(16);

АВ.  като има предвид, че учителите следва да могат да се свързват с предприемачи и да определят учебни цели в партньорство с тях и че следва да им бъде предоставена правилната подкрепа и ресурси, за да прилагат стратегии, в чийто център са учащите се, и да приспособяват методите си на обучение към нуждите на своите уязвими ученици;

АГ.  като има предвид, че дейностите по неформално и самостоятелно учене допълват и обогатяват формалното обучение, като предлагат разнообразни форми на учене, разкриващи нови възможности, и поради това следва да бъдат признати като привилегировани източници за придобиване и развиване на предприемачески умения;

АД.  като има предвид, че самостоятелното учене може да изиграе ключова роля в разработването и поддържането на предприемачески умения, по-специално сред маргинализираните групи;

АЕ.  като има предвид, че дейностите по неформално и самостоятелно учене са особено относими към младите хора с по-малко възможности, като им предоставят допълнителен източник за учене и възможен път към формалното образование и обучение;

АЖ.  като има предвид, че обучението от опитни предприемачи създава положителен образ на предприемачеството и улеснява стъпката към предприемачество;

АЗ.  като има предвид, че предприемачеството, включително социалното предприемачество, следва да бъде интегрирано в обучението на учителите и съветниците по професионално развитие;

АИ.  като има предвид, че националните образователни системи се развиват с различни темпове в отговор на промените на пазара на труда;

АЙ.  като има предвид, че програма „Еразъм +“, която обхваща периода от 2014 г. до 2020 г., има за цел модернизиране на образованието, обучението и работата с младежта в цяла Европа и е достъпна за образователни организации, организации за обучение, младежки и спортни организации във всички сектори на ученето през целия живот; като има предвид, че тя ще предостави възможности на над 4 милиона европейци да учат, да се обучават, да придобиват професионален опит и да извършват доброволческа дейност в чужбина;

АК.  като има предвид, че предприемачеството вече играе роля в програмата „Еразъм +“, като е един от очакваните резултати от действията за мобилност;

АЛ.  като има предвид, че е важно да се популяризира и насърчава мобилността на млади предприемачи посредством програми, като например програмата „Еразъм за млади предприемачи“ (2009—2015 г.), които дават възможност на младите предприемачи да участват в трансграничeн обмен и да се учат от опитни предприемачи, които управляват малки предприятия, а също така създават възможности за преодоляване на неравенството между половете в областта на предприемачеството; като има предвид, че е необходимо да бъдат отпуснати повече средства за такива програми с цел да се увеличи участието на младите хора;

АМ.  като има предвид, че младите хора са склонни да изразяват предпочитание към самостоятелна заетост и цели 45 % от младите хора на възраст между 15 и 24 години заявяват, че биха предпочели да бъдат самостоятелно заети лица(17);

АН.  като има предвид, че предприемаческата общност на местно, национално и европейско равнище би могла да окаже по-значим принос под формата на доброволческа дейност въз основа на уменията, партньорства с образователни институции и сътрудничество със създателите на политики;

АО.  като има предвид, че значителен принос имат организациите на гражданското общество (неправителствени групи като профсъюзи, асоциации на работодатели и други социални групи), сред които и инициативата „Junior Achievement — Young Enterprise Europe“, която предоставя самостоятелно образование и обучение и учене през целия живот в областта на предприемачеството; като има предвид, че е необходимо по-голямо признание за този принос, макар че той не винаги води до сертифициран официален диплом; като има предвид, че в този принос участват и предприятията, които предоставят обучение на своите служители;

Акцент върху предприемаческите умения и компетентности

1.  Признава ролята на ученето през целия живот и международната мобилност като ключова мярка в европейския отговор на глобализацията и преминаването към основана на познанието икономика; отбелязва по-специално значението на „духа на инициативност и предприемачество“, който е сред осемте „Ключови умения за учене през целия живот — европейска референтна рамка“, считани за необходими на всеки човек за личностна реализация и развитие, активно европейско гражданство и участие, социално приобщаване и трудова заетост;

2.  Призовава държавите членки да насърчават предприемаческите умения сред младите хора посредством законодателни действия, насочени към осигуряване на качествени стажове, съсредоточени върху качествено учене и адекватни условия на работа, като инструменти за насърчаване на пригодността за заетост, както е посочено в препоръката на Съвета за рамка за качество на стажовете;

3.  Подчертава необходимостта от широко и ясно дефиниране на ключовото умение „дух на инициативност и предприемачество“, което включва насърчаване на предприемаческите нагласи, отличаващи се с креативност, новаторство и поемане на риск, както и със способност да се планират и управляват проекти за постигането на цели и дори идеята отделният човек да познава контекста на своята работа и да е способен да се възползва от възможностите, които се разкриват, по отношение както на предприемачеството, така и на дейността по наемане на работа (в последния случай наричана „интрапредприемачество“); изразява вярата си в секторите на творческите индустрии и в предприятията, свързани с културата, които могат да изтъкнат възможности за стопанска дейност, особено по отношение на младите хора;

4.  Припомня, че творческите индустрии са сред най-предприемаческите сектори, като развиват преносими умения, например творческо мислене, разрешаване на проблеми, работа в екип и находчивост;

5.  Подчертава необходимостта от широк подход към предприемачеството като набор от общоприложими ключови компетентности за лични и професионални цели;

6.  Подчертава значението на организационните умения за мониторинг и одитиране; насърчава по-специално разработването на социален и екологичен одит като иновативен инструмент за наблюдение;

7.  Изразява убеждението си, че предприемаческите умения и компетентности, както и общоприложимите, междусекторните, специфичните за дадена професия и специфичните за дадена длъжност умения следва да бъдат насърчавани с цел да се повиши процентът на самостоятелно заетите лица сред младежта и да се предостави на младите хора реална възможност за създаване на собствени предприятия, така че да помогнат и на себе си, и на обществото като цяло;

8.  Изразява убеждението си, че следващата необходима стъпка е да се уточни подробно как може рамката за ключови компетентности да бъде допълнително приложена по подходящ начин на всяко равнище на образованието за предприемачески умения, като предприемаческите знания, умения и нагласи бъдат включени сред резултатитет от всяка конкретна образователна програма и програма за професионален стаж;

9.  Подчертава, че на всички образователни равнища и при всички видове образование следва да се предвиди преподаване на практически предприемачески умения и насърчаване на мотивацията, инициативността и готовността, както и на чувството за социална отговорност; счита, че в училищните програми следва да бъдат включени модули по основи на финансите, икономика и бизнес среда, като те следва да бъдат придружени от наставничество, научно ръководство и насочване в областта на професионалното развитие за учениците, включително за ученици с увреждания, за да се подкрепи и улесни тяхното разбиране на предприемаческия процес и да се развие предприемаческа нагласа; подчертава ролята на неформалното и самостоятелното учене, включително на доброволческите дейности, за създаването на предприемачески дух и умения у младите хора;

10.  Призовава Комисията да подчертае значението и ролята на различните форми на социално предприемачество, които често представляват добра възможност да младите европейци за придобият първоначален опит в областта на предприемачеството;

11.  Подчертава необходимостта от разработване на новаторски педагогически модели, които да включват по-активно участие и да са ориентирани към обучаващите се, с цел да се насърчи придобиването на набор от общоприложими умения, необходими за развитието на предприемачески нагласи;

12.  Препоръчва да се насърчава предприемачеството като част от висшето образование и в проекти на абсолвенти, включително моделите за социално предприемачество;

13.  Отбелязва, че насърчаването на предприемачеството чрез образование може да постигне успех по един разумен начин само ако икономическите и социалните аспекти бъдат включени по балансиран начин в образователните стратегии;

14.  Подчертава, че социалното приобщаване и борбата срещу бедността могат да постигнат успех най-вече чрез социалното предприемачество, което може да повиши заетостта, и чрез създаване на предпремаческа нагласа, която ще бъде от съществена полза за хората в неравностойно положение;

15.  Подчертава, че програмите, съчетаващи практическо и теоретично обучение, и програмите за обучение, спонсорирани от предприятията, доказаха своето ключово значение за предаването на основните компетентности на предприятията в държавите членки, където действат такива програми;

16.  Насърчава пълното ангажиране и партньорство между всички заинтересовани страни, и по-специално между местните предприемачески организации, предприятия и образователни институции, с цел споделяне на най-добри практики и опит и подобряване на предприемаческите умения на младите хора и на образованието в държавите членки;

17.  Подчертава, че тясната връзка между обучението в предприятията и общото образование е успешен модел, който следва да се укрепва и насърчава в цяла Европа и извън нея;

18.  Призовава за по-близко сътрудничество с частния сектор и социалните партньори с оглед на насърчаването на култура на поемане на риск, предприемачество и иновации (напр. чрез структурни ангажименти като инструменти за иновации и обмен на идеи);

19.  Изразява убеждението си, че успешното разгръщане на предприемаческата компетентност все повече зависи от съпътстваща медийна и цифрова компетентност, и че таза взаимовръзка следва да получава повече внимание в образованието и обучението; подчертава значението на това всички млади хора да получат умения в областта на ИКТ, общоприложими и предприемачески умения, които да им създадат възможност да използват изцяло потенциала на цифровия свят с цел да им се помогне да създадат нови форми за развитие, преподаване и насърчаване на предприемачеството, като по този начин се развие способността им да се конкурират по-успешно за работни места, да бъдат самостоятелно заети лица, да се научат по-добре да разбират поведението и нуждите на бъдещите си работодатели и да допринасят за капацитета за иновации и конкурентоспособност на организацията на работодателя;

20.  Подчертава, че предприемаческите умения следва да се развиват и подобряват през целия живот, включително чрез професионалния опит и неформалното и самостоятелното учене, и че тяхното утвърждаване следва да се подобрява и подкрепя, тъй като допринася за развитието на кариерата;

21.  Признава, че ключов елемент в преподаването по предприемачество е подходящата подготовка на учителите и по-специално спешната необходимост от висококачествено обучение с цел да се гарантира достоверност на образователния процес;

22.  Призовава държавите членки да се борят срещу пречките пред младите предприемачи с увреждания чрез предоставяне на обучение за доставчиците на услуги, чиито отговорности включват подкрепа за хората с увреждания, и чрез приспособяване на помещения, в които да се предоставя помощ, за да бъдат направени те достъпни за лица с намалена подвижност;

23.  Отбелязва, че насърчаването на сътрудничеството между средното и висшето образование би позволило по-активен диалог между младите хора и би насърчило иновациите;

24.  Подчертава необходимостта от подобряване на предприемаческата култура в рамките на висшето образование чрез подпомагане и улесняване на създаването на нови предприятия от страна на младите хора въз основа на академични изследвания (нови предприятия), намаляване на бюрократичните тежести при създаването на подобни дружества и създаване на ясна и благоприятна регулаторна рамка за студенти предприемачи; в този контекст счита, че училищата и университетите следва да осигурят време и пространство и да предоставят признание на предприетите от младите хора инициативи, за да им дадат необходимата увереност за предприемането на нови проекти, които могат да се окажат полезни за създаването на самостоятелни предприятия; приветства инициативите, които възнаграждават млади хора за успешни бизнес начинания (напр. награда за най-добро студентско предприятие на годината); подчертава освен това значението на дружествата, които дават шанс на младите хора да придобият своя първи пряк трудов опит в предприятията; отново изтъква необходимостта от насърчаване на посещенията на предприятия и стажантските схеми с подобни цели, така че младите хора да придобият представа за света на бизнеса;

25.  Подчертава, че предприемаческата общност играе ключова роля в образованието и обучението по предприемачество, като предоставя обучение, основано на опита, което допълва теоретичното образование на младите хора;

26.  Подчертава съществената роля за насърчаването на предприемачеството сред младите хора на редица сдружения на млади предприемачи, които предлагат възможност на младежите да разработват иновативни проекти и да придобият предприемачески опит и им предоставят инструменти и необходимата увереност, за да започнат дейността си като предприемачи;

Роля на институциите на ЕС — координация, методология и финансови инструменти

27.  Призовава Съвета и Комисията, в рамките на съответните им области на компетентност и в пълно съответствие с принципа на субсидиарност, да разработят методологична подкрепа и инструменти, които да бъдат предоставени на националните системи за образование, в областта на образованието и обучението по предприемачество, включително на социалното предприемачество, и да следват координиран подход, като призоват публичните администрации на държавите членки да си сътрудничат по-тясно с предприятията с цел разпространяване на ключовите фактори, необходими за подобряване на предприемачеството; призовава Комисията да увеличи размера на подкрепата за младите предприемачи по европейските структурни и инвестиционни фондове;

28.  Призовава Съвета и Комисията да прилагат принципа на равенство между половете по отношение на методологията, комуникацията и финансовите инструменти, за да се насърчи по-активното участие в предприемачеството от страна на момичетата и младите жени;

29.  Призовава Комисията да учредява и насърчава стажове по предприемачество и програми за обмен, за да се даде възможност на младите хора да придобият практически опит и да се улесни обменът на знания и опит;

30.  Призовава Комисията да разработи цялостна стратегия за развитие на общоприложими умения, като например критично мислене, решаване на проблеми, инициативност, съвместна работа, сътрудничество, самонаправляване, планиране, лидерство и изграждане на екипи, на всички равнища и във всички видове образование и обучение, като се взема предвид, че те са полезни за широк кръг от професии и сектори;

31.  Призовава Комисията да засили фокуса върху подобряването на развитието и оценката на общоприложими умения, включително в областите на предприемачеството и на цифровите технологии, в рамките на програмата Еразъм +, като същевременно се наблегне на това, че тази програма не следва да бъде еднозначно ориентирана към съображенията, свързани с пригодността за заетост, и че следва да бъде запазен ниският праг за достъп до предприемачески дейности, по-специално в областта на неформалното и самостоятелното образование; призовава също така Комисията да насърчава реформите в образователната политика на държавите членки, като създаде съгласувана политическа рамка в това отношение за държавите членки и за ЕС;

32.  Призовава Комисията да подкрепи мониторинга на уменията за работа с ИКТ, уменията за решаване на проблеми и финансовата грамотност; призовава Комисията да извърши дългосрочни проучвания в тази област;

33.  Призовава Комисията да подкрепя партньорствата между образователните институции и предприятията, като използва Европейския фонд за стратегически инвестиции, и по-специално Европейския социален фонд, за да насърчава основаното на опита обучение в предприятията и да поощрява предприемаческите умения на национално и местно равнище;

34.  Призовава Комисията да подкрепи една европейска мрежа за обучение по предприемачество, по модела на Европейската мрежа за обучение по предприемачество (EE-HUB), създадена през май 2015 г. и подкрепяна от европейски организации и други заинтересовани лица на европейско, национално и местно равнище, както и от национални органи в областта на образованието, която ще събира и обменя най-добри практики, които да бъдат споделяни от образователните институции, институциите за професионално обучение, предприятията, органите и социалните партньори;

35.  Призовава Комисията да гарантира последователна и ефективна координация в областта на образованието по предприемачество в контекста на по-широкообхватната стратегия на ЕС за учене през целия живот, на глобалните стратегии на ЕС и на плана на Комисията на Жан-Клод Юнкер;

36.  Предлага Комисията да запази образованието и обучението по предприемачество като една от целите на бъдещата програма „Еразъм +“ през следващия финансов период (след 2020 г.) във всички свои дейности, включително мобилността, която да съдържа следните елементи:

   i) внимателна оценка на въздействието на съществуващите мерки за насърчаване на предприемачеството чрез образование и обучение и тяхното потенциално адаптиране, като същевременно се обърне специално внимание на въздействието върху по-слабо представените групи и групите в неравностойно положение,
   ii) насърчаване на по-добре определено учебно съдържание и инструменти за формалното и неформалното образование, насочени към всички учащи се — както теоретични, така и практически модули — например студентски предприемачески проекти,
   iii) подкрепа за началната квалификация на преподавателите, обучаващите, работещите с младежта, инструкторите и лидерите в образованието и тяхното продължаващо професионално развитие и овластяване в областта на образованието по предприемачество,
   iv) насърчаване на партньорствата между образователните институции, предприятията, организациите с нестопанска цел, регионалните и местните органи и доставчиците на неформално образование с цел да се разработят подходящи курсове и да се предоставят на учащите необходимите практически опит и модели,
   v) развитие на уменията в областта на предприемачеството, финансовата грамотност, грамотността и уменията в областта на ИКТ, творческото мислене, креативността, творческите ценности, решаването на проблеми и новаторските нагласи, увереността в себе си и в собствените идеи, приспособимостта, изграждането на екипи, управлението на проекти, оценката на риска и поемането на риск, както и на специфични бизнес умения и знания;
   vi) премахване на всички все още съществуващи физически и цифрови бариери за хората с увреждания, тъй като тяхното пълно включване в пазара на труда може да бъде от решаващо значение за насърчаването на култура на устойчиви и сплотени предприятия;
   vii) наблягане на неформалното и самостоятелното учене като привилегирована среда за придобиване на предприемачески умения;

37.  Призовава Комисията да проучи и разгледа факторите, които обезкуражават жените да се заемат с предприемачество, като същевременно специално насърчава достъпа до финансиране и подкрепя услугите за млади жени предприемачи;

38.  Призовава Комисията да координира и насърчава обмена на най-добри практики между държавите членки;

39.  Призовава Комисията да насърчава по-доброто сътрудничество и обмена на добри практики между държавите членки, които вече са включили образованието по предприемачество в своите учебни програми и са постигнали по-голям напредък в насърчаването на младежкото предприемачество, както и онези държави членки, които все още се намират в началото на този процес;

40.  Призовава Комисията да събере до края на 2017 г. „най-добри практики“ за разпространение на предприемачески способности и насърчаване на младежкото предприемачество в държавите членки, да представи на Парламента доклад по този въпрос и да взема предвид резултатите от тази работа, когато оценява своите процедури на финансиране;

41.  Призовава държавите членки да насърчават образованието по предприемачество като начин за стимулиране на общоприложими умения за по-добро управление на личния и професионалния живот на учащите;

42.  Призовава Комисията да наблюдава внимателно конкретните мерки, които биват прилагани от държавите членки за подкрепа на предприемачеството сред младите хора, да посвети специално внимание на насърчаването и публикуването на информация относно резултатите и да насърчава и подкрепя институциите и организациите при обмена на добри практики, споделянето на идеи, знания и опит и създаването на междусекторни стратегически партньорства; насърчава Комисията и държавите членки да разработят показатели, модели и общи инструменти и проекти с цел насърчаване на младежкото предприемачество;

43.  Настоятелно призовава Комисията да гарантира,че мерките, предприемани от държавите членки, не представляват пречка за свободното движение на работници, така че младите хора, които са избрали кариера в стопанската дейност, да могат да развиват дейността си където пожелаят на територията на Европейския съюз;

Ролята на държавите членки

44.  Призовава държавите членки да насърчават развитието на обучение за основаване и управление на стартиращи предприятия, включително експертно наставничество, бизнес инкубатори и ускорители, проекти за социални предприятия, работещи с местните общности, и цялата благоприятна за предприемачеството среда, която ще създаде възможност за стартиране на предприятия от млади хора и за бързо възстановяване при преждевременно напускане на училище или първоначални неуспехи, като по този начин се спомогне за създаването на положителна бизнес култура, предотвратяването на отрицателното възприятие на неуспехите в бизнеса и насърчаването на повторните опити и също така се обръща специално внимание на това да се достигне до младите хора в неравностойно положение;

45.  Настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че младите предприемачи имат достъп до необходимото им финансиране и че получават подкрепа на всички етапи;

46.  Призовава държавите членки, както и регионалните и местните органи, да използват максимално ресурсите на структурните фондове на ЕС, по-специално Европейския социален фонд, с цел насърчаване на образованието и обучението по предприемачество и развитието на цифрови умения на национално, регионално и местно равнище;

47.  Призовава държавите членки, заедно с регионалните и местните органи, да използват всички съществуващи ресурси за финансиране на равнище ЕС, като например Европейския социален фонд, Европейската инициатива за младежка заетост, програмата на ЕС за заетост и социални иновации, „Еразъм за млади предприемачи“ и програмата на ЕС за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия (COSME), да насърчават и подкрепят инициативи, които са насочени към постигането на по-ефективни и по-добре насочени връзки между предприятията и образователния сектор;

48.  Призовава държавите членки да насърчават споделянето на най-добри практики, както и националните и трансграничните партньорства, да подкрепят наскоро създадените предприятия и работата на съответните мрежи от малки и средни предприятия и агенции за развитие;

49.  Насърчава държавите членки да осигурят специфични иновативни методи за обучение на преподавателите и наставниците, за да им се даде възможност да подпомагат и насърчават предприемаческите умения, както и да разгледат включването на предприемачеството като част от образователната програма;

50.  Призовава държавите членки да доразвият своите системи за признаване и валидиране на уменията, придобити чрез неформално и самостоятелно учене, за да спазят ангажимента си за 2018 г., с цел да дадат на хората възможност за преориентиране и втори шанс, както и да насърчат личното признание и по-нататъшното обучение;

51.  Призовава държавите членки да насърчават участието на частните партньори в обучението по предприемачество чрез финансиране или предоставяне на обучение като аспект от своята корпоративна социална отговорност;

52.  Призовава държавите членки да премахнат бюрокрацията по отношение на изпълнението на бизнес плановете от младите хора и да разгледат възможността за предприемане на мерки за данъчни облекчения и мерки за насърчаване на разработването на собствени идеи за стопанска дейност; подчертава необходимостта от „предпазни клапани“ за новосъздадените предприятия, претърпели успех;

53.  Подчертава необходимостта от разглеждане на финансовите затруднения, засягащи младите предприемачи, от улесняване на достъпа им до кредити и специални безвъзмездни средства, от намаляване на съществуващите административни тежести и от създаване на регулаторна среда и фискални стимули, които да насърчават развитието на младежки предприемачески инициативи и да спомагат за създаването на работни места, за да се улесни стартирането и стабилизирането на бизнес проектите на младите предприемачи;

54.  Призовава държавите членки да възприемат активен подход в усъвършенстването на регулаторната рамка и опростяването на административните процедури за предприятията, по-специално за МСП и социалните предприятия, както и да насърчават и наблюдават качеството на практиките на заетост на тези предприятия; припомня, че социалните и приобщаващите предприятия създават устойчиви работни места, допринасят за развитието на общностите и спомагат да се насърчава устойчива среда и да се гарантира социална устойчивост по време на криза;

55.  Изисква публичните служби за заетост да бъдат по-активни в предоставянето на помощ и консултации на предприятията, по-специално на младите предприемачи;

56.  Призовава държавите членки и регионалните и местните органи да предлагат на студенти с иновативни идеи по-широк достъп до стипендии и схеми за микрокредитиране заедно с подкрепа, информация, наставничество, мултидисциплинарна подкрепа и платформи за партньорска оценка, за да им се даде възможност да създадат свои собствени предприятия или проекти, като например подкрепяните в рамките на оста „Микрофинансиране и социално предприемачество“ по Европейската програма за заетост и социални иновации; призовава държавите членки да улеснят достъпа до заеми и връщането им, да насърчават използването на колективното финансиране, да развият партньорства между местната икономика, предприятията и университетите, да засилят ролята на предприятията в интегрирането на младите хора на пазара на труда и да утвърдят сертификата за предприемачески умения (Entrepreneurial Skills Pass) на различни равнища на училищното и университетското образование, по-специално в партньорство с МСП; настоятелно призовава държавите членки да насърчават създаването в университетите на бизнес инкубатори, насочени към устойчивото развитие и области на обучение, ориентирани към бъдещето;

57.  Призовава държавите членки да опростят процедурите за несвързано с измами прекратяване на дейност и да създадат подкрепяща прекратяването на дейност среда, за да изпратят ясно послание на младите хора, че един неуспех няма да доведе до поражение с последствия за цял живот;

58.  Призовава държавите членки да насърчават предприемачеството сред младите хора, като улесняват основаното на проекти обучение в рамките на образователната система, обхващащо различни дисциплини и осъществявано в сътрудничество с предприятията;

59.  Призовава държавите членки да насърчават предприемачеството като положителна възможност за професионално развитие в рамките на съветите за професионално развитие, предоставяни в средното и висшето образование, и да решат проблема с отрицателното мнение за предприемачеството като възможност за професионално развитие, което преобладава в някои държави членки;

60.  Призовава държавите членки да повишат осведомеността за самостоятелната заетост и създаването на предприятия за младите хора с увреждания посредством мерки като насърчаване на професионалното развитие на хората с увреждания, които вече са интегрирани на пазара на труда, и осигуряване на обществено признание на предприемачи с увреждания;

Последващи стъпки

61.  Настоятелно призовава Комисията да предприеме последващи стъпки и да доразвие своята работа относно инициативата „Entrepreneurship360“ (училища и ПОО), както и относно иновативния онлайн инструмент за висшите училища (висше образование);

62.  Призовава Комисията да включи мерки, свързани с обучението по предприемачество, в показателите за оценяване на Европейския семестър, започвайки от 2016 г.;

63.  Призовава Комисията да представи на Парламента до края на мандата си доклад за оценка относно постигнатия напредък в насърчаването на младежкото предприемачество чрез образование и обучение и доколко то е успяло да обхване членовете на уязвимите социални групи;

64.  Призовава Комисията да гарантира координацията и сътрудничеството на европейско равнище при систематичното оценяване на програмите и дейностите в областта на предприемачеството, за да се създаде възможност за сравнимост на резултатите, например чрез сравняване на различните модели за младежко предприемачество в държавите членки, както и на характеристиките на младите предприемачи по отношение на социално-демографски променливи като възраст, пол и образование;

65.  Призовава Комисията да насърчава сътрудничеството в областта на политиките в ЕС и приканва държавите членки да участват в обмена на добри практики;

o
o   o

66.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата на държавите членки и на страните кандидатки и на Съвета на Европа.

(1) ОВ C 17, 20.1.2015 г., стр. 2.
(2) ОВ C 183, 14.6.2014 г., стр. 18.
(3) ОВ C 119, 28.5.2009 г., стр. 2.
(4) OВ C 120, 26.4.2013 г., стр. 1.
(5) OВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1.
(6) ОВ C 199, 7.7.2011 г., стр. 1.
(7) ОВ C 311, 19.12.2009 г., стр. 1.
(8) ОВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 10.
(9) Приети текстове, P8_TA(2015)0107.
(10) ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 56.
(11) ОВ C 165 E, 11.6.2013 г., стр. 7.
(12) ОВ C 377 E, 7.12.2012 г., стр. 89.
(13) ОВ C 161 E, 31.5.2011 г., стр. 8.
(14) ОВ C 45 E, 23.2.2010 г., стр. 33.
(15) Доклад на Комисията относно напредъка на равенството между жените и мъжете през 2013 г. (SWD(2014)0142), публикация на Комисията относно статистически данни за жените предприемачи в Европа, септември 2014 г.
(16) Заключения на симпозиумите на Европейската фондация за обучение, проведени в Истанбул и Будапеща.
(17) Комисия: Евробарометър FL354 „Предприемачеството в ЕС и извън него“, 9 януари 2013 г.


За интегриран подход към културното наследство на Европа
PDF 600kWORD 147k
Резолюция на Европейския парламент от 8 септември 2015 г. за интегриран подход към културното наследство на Европа (2014/2149(INI))
P8_TA(2015)0293A8-0207/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид преамбюла на Договора за Европейския съюз (ДЕС), в който се посочва, че подписалите го черпят „вдъхновение от културното, религиозното и хуманистичното наследство на Европа“ и член 3, параграф 3 от ДЕС,

—  като взе предвид член 167 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално член 22 от нея,

—  като взе предвид Конвенцията за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване, приета от ЮНЕСКО на 20 октомври 2005 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1295/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на програма „Творческа Европа“ (2014—2020 г.) и за отмяна на Решения № 1718/2006/ЕО, № 1855/2006/ЕО и № 1041/2009/ЕО(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1083/2006 на Съвета(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1080/2006(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO(4),

—  като взе предвид Директива 2014/60/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за връщане на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка, и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012(5),

—  като взе предвид Директива 2013/37/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за изменение на Директива 2003/98/ЕО на Съвета относно повторната употреба на информацията в обществения сектор(6),

—  като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за значението на културното наследство за обществото (Конвенцията от Фаро) на 13 октомври 2005 г.(7),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 21 май 2014 г. относно културното наследство като стратегически ресурс за устойчива Европа(8),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 25 ноември 2014 г. относно основано на участието управление на културното наследство(9) и Работния план за културата за периода 2015—2018 г.(10) и Европейската година на културното наследство, спомената в заключенията,

—  като взе предвид препоръка 2011/711/ЕС на Комисията от 27 октомври 2011 г. относно цифровизацията и предоставянето чрез Интернет на материали в областта на културата, както и за съхранението на материали в цифров вид(11),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 юли 2014 г., озаглавено „За интегриран подход към културното наследство на Европа“ (COM(2014)0477),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от ноември 2014 г. относно съобщението на Комисията „За интегриран подход към културното наследство на Европа“,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование и становищата на комисията по транспорт и туризъм и на комисията по регионално развитие (A8‑0207/2015),

А.  като има предвид, че културата и културното наследство представляват споделен ресурс и общо благо и ценност, чието използване не може да бъде монополизирано, а пълният им потенциал за устойчиво човешко, социално и икономическо развитие все още не е признат и правилно използван както от стратегиите на равнището на ЕС, така и от целите за развитие на ООН за периода след 2015 г.;

Б.  като има предвид, че многобройните въздействия на културата в обществата трябва да бъдат взети под внимание в процеса на вземане на решения;

В.  като има предвид, че културното наследство е естествено разнородно, отразява културното и езиковото многообразие и плурализъм и въздейства върху регионалното развитие, социалното сближаване, селското стопанство, морското дело, околната среда, туризма, образованието, програмата в областта на цифровите технологии, външните отношения, митническото сътрудничество и научните изследвания и иновациите;

Г.  като има предвид, че популяризирането на културата, културното многообразие и междукултурния диалог действа като катализатор за сътрудничеството между държавите членки;

Д.  като има предвид, че засилването на европейското културно и езиково многообразие, популяризирането на културното наследство на Европа и укрепването на конкурентоспособността на европейските културни и творчески сектори имат за цел да насърчат интелигентния, устойчив и приобщаващ растеж;

Е.  като има предвид, че ресурсите на културното наследство представляват дългосрочни активи, които имат роля за създаването на стойност и допринасят за развитието на умения и за икономическия растеж чрез насърчаването на туризма, както и за създаването на работни места;

Ж.  като има предвид, че проектите в областта на културното наследство често представляват примери за иновационни и устойчиви икономически дейности, които развиват способностите на малките и средните предприятия (МСП) в областта на предприемачеството и изследванията;

З.   като има предвид, че културното наследство, както материалното, така и нематериалното, играе значима роля в създаването, опазването и насърчаването на европейската култура и европейските ценности, на националната, регионалната, местната и индивидуалната идентичност, както и на съвременната идентичност на хората в Европа;

И.  като има предвид, че политиките за поддръжка, реставрация и консервация, достъпност и експлоатация на културното наследство са преди всичко отговорност на националните, регионалните или местните органи, но културното наследство има и ясно европейско измерение и е пряко засегнато в няколко от политиките на ЕС, включително по отношение на селското стопанство, околната среда, научните изследвания и иновациите;

Й.  като има предвид, че член 167 от ДФЕС постановява, че Общността спомага за разцвета на културите на държавите членки, като зачита тяхното национално и регионално разнообразие и същевременно поставя на преден план общото културно наследство;

К.  като има предвид, че в член 167 от ДФЕС се посочва, че действията на Съюза са насочени към подобряване на знанията и разпространяване на културата и историята на европейските народи, насърчаване на сътрудничеството между държавите членки и ако е необходимо — подкрепа и допълване на техните действия в областта на опазването и закрилата на културното наследство от европейско значение;

Л.  като има предвид, че работният план за културата, приет от Съвета на 25 ноември 2014 г., включва наследството като един от четирите приоритета за действията на ЕС в областта на културата за периода 2015—2018 г.;

М.  като има предвид, че липсата на дезагрегирани по пол данни в областта на културата, включително в областта на културното наследство, е фактор, скриващ съществуващите различия между половете и предизвикателствата в тази област от лицата, отговарящи за изготвянето на политиките и за вземането на решенията;

Н.  като има предвид, че макар и достъпна, информацията за възможностите за финансиране чрез програмите на ЕС в области, свързани с културното наследство, като например местното и регионалното развитие, културното сътрудничество, научните изследвания, образованието, подкрепата за МСП и гражданското общество, и с туризма, е разпокъсана;

О.  като има предвид, че следва да се засили културната и туристическа стойност на Европейските културни маршрути на Съвета на Европа за популяризирането на общото европейско културно наследство и за развитието на устойчив културен туризъм;

П.  като има предвид, че Наградата на Европейския съюз за културно наследство/Наградите „Europa Nostra“ насърчават върховите постижения, носят вдъхновение чрез „силата на примера“ и стимулират обмена на най-добри практики в областта на културното наследство в цяла Европа;

Р.  като има предвид, че Венецианската харта за консервация и реставрация на паметниците и забележителните места, Конвенцията от Гранада за опазване на архитектурното наследство на Европа и Конвенцията от Валета за опазване на археологическото наследство ясно определят международно признати стандарти за реставрацията на културното наследство и археологическите паметници(12);

Интегриран подход

1.  Счита, че е от първостепенно значение да се използват наличните ресурси за подпомагане, подобряване и насърчаване на културното наследство въз основа на интегриран подход, като същевременно се вземат предвид културните, икономическите, социалните, историческите, образователните, екологичните и научните компоненти;

2.  Счита, че по отношение на културното наследство е необходим интегриран подход, ако се цели постигане на културен диалог и взаимно разбирателство; изразява убеждението си, че подобен подход може да доведе до засилено социално, икономическо и териториално сближаване, като същевременно допринесе и за изпълнението на целите, определени в стратегията „Европа 2020“;

3.  Отправя, в контекста на разработването на новия интегриран подход към културното наследство, следните конкретни препоръки към Комисията:

   а) да създаде, в съответствие с работните методи на настоящата Комисия за работа в различните сектори и по гъвкав начин, общ подход в рамките на Комисията чрез подобряване на сътрудничеството между различните области на политика, които се занимават с културното наследство, и да докладва на Парламента относно резултатите от това тясно сътрудничество;
   б) да представя на потенциалните бенефициенти по разбираем и достъпен начин, например чрез единна платформа за информация и обмен на най-добри практики в ЕС, съществуващите европейски бюджетни редове за финансиране за културното наследство;
   в) да обяви — за предпочитане 2018 г. — Европейска година на културното наследство, с подходящ бюджет и с цел, наред с другото, да се разпространи и повиши осведомеността и възпитанието сред бъдещите поколения по отношение на ценностите на европейското културно наследство и неговото опазване, както и да представи проект на програмата за Европейска година на Парламента най-късно през 2016 г.;
   г) да приеме в своя политически и хоризонтален подход културното наследство като движимо и недвижимо, материално и нематериално, както и като невъзстановим ресурс, чиято автентичност трябва да бъде съхранена;

4.  Призовава в близко бъдеще да бъде създадена политическа рамка за историческата среда — известна като недвижимо културно наследство — която да съдържа регулаторна рамка за паметниците на културата, археологията и историческите ландшафти, в съответствие с член 4 от ДФЕС;

5.  Насърчава творческите съвременни иновации в архитектурата и дизайна на основата на зачитането както на миналото, така и на настоящето, които същевременно гарантират високо качество и хармоничност;

Европейско финансиране за културно наследство

6.  Отбелязва ангажимента на Съюза за опазване и укрепване на културното наследство на Европа чрез различни програми („Творческа Европа“, „Хоризонт 2020“, „Еразъм + “, „Европа за гражданите“), финансиране (Европейски структурни и инвестиционни фондове) и действия, като например Европейски столици на културата, Европейски дни на културното наследство и Знака за европейско наследство; предлага ЕС и държавите членки да се ангажират още по-активно в насърчаването на научните изследвания;

7.  Изисква от Комисията:

   а) да създаде единен портал на ЕС, посветен на материалното и нематериалното културно наследство, обединяващ информацията от всички програми на ЕС за финансиране на културното наследство и структуриран около три основни теми: база данни на материалните и нематериалните паметници на културата, съдържаща примери за добри практики в областта на тяхното опазване и популяризиране с всички съответни препратки; възможностите за финансиране във връзка с културното наследство, както и данни относно състоянието на европейското културно наследство и важна информация относно консервацията, като например климатични данни и подробна информация за вече реализирани реставрационни проекти; и новини и връзки, свързани с развития в политиката, действия и събития в областта на културното наследство;
   б) да подпомага, чрез целево финансиране, проучвания, научни изследвания и пилотни действия, изрично насочени към анализ на въздействието на процесите за популяризиране на културното наследство, да разработи специфични показатели и критерии, свързани с прекия и непрекия принос на това наследство в процесите на икономическото и социалното развитие, както и да подпомага пряко културните и социалните иновации, интегрирани в местната среда, в която културното наследство може да има водеща роля за развитието, и да допринася за подобряване на качеството на живот на хората;
   в) да укрепи нововъведения принцип на мултифинансиране, който позволява взаимно допълващо се използване на различните европейски фондове в рамките на един и същ широкомащабен проект;
   г) да насърчава публично-частните партньорства;
   д) да адаптира изискванията по отношение на сроковете за управление на проектите за структурните фондове, за да се постигне по-добро приспособяване на специфичните изисквания за проекти за консервация, реставрация и съхранение;
   е) да преразгледа показателя от 5 милиона евро във връзка с проектите в областта на културното наследство, представени в рамките на действията, свързани с маломащабна инфраструктура(13), така че той да бъде най-малко на същото равнище като проектите на ЮНЕСКО, т.е. 10 милиона евро;

8.  Отбелязва, че въпросът за преразглеждането на Регламента за ЕФРР, и по-специално на принципа на интегрираното финансиране, може в конкретни случаи да бъде приложен на практика чрез подкрепа за мащабни проекти; признава обаче необходимостта от насърчаване и подкрепа на културните инициативи от малък мащаб, които са от особено значение за вътрешното развитие и могат да допринесат за съхраняване на културното наследство и за насърчаване на местното и регионалното развитие, както и за социално-икономическия растеж като цяло;

9.  Настоятелно призовава Комисията да включи в насоките за следващото поколение структурни фондове за културното наследство задължителна система за контрол на качеството, която да се прилага за целия жизнен цикъл на проекта;

10.  Подчертава ролята на държавите членки за гарантиране както на високо ниво на умения и професионални познания на операторите, така и на бизнес структура, която да може да осигури прилагането на най-добрите практики по отношение на опазването на културното наследство, включително чрез подходящи системи за контрол на качеството, както се изисква от международните харти;

11.  Изисква от Комисията да гарантира, че иновативните мерки за консервация на културното наследство и решенията за енергийна ефективност с ниска степен на въздействие върху историческите сгради се разглеждат като допустими в делегираните актове, поканите за изразяване на интерес и инициативите за изготвяне на регламенти за политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.;

12.  Приканва държавите членки да разгледат възможни данъчни стимули във връзка с реставрационните и консервационни дейности, като например намаляване на ДДС и други данъци, предвид това, че европейското културно наследство се управлява и от частни организации;

13.  Настоятелно призовава Комисията да направи обзор на най-добрите практики в областта на фискалните политики в Европа и да препоръча подходящите на държавите членки; призовава държавите членки да следват тези препоръки и да обменят помежду си най-добри практики с цел да се гарантира максималното насърчаване на частната подкрепа за проекти в областта на материалното и нематериалното културно наследство и да се увеличи максимално въздействието върху икономическото развитие и социалното сближаване в съответния местен контекст;

Нови модели на управление

14.  Приветства инициативата на Съвета за изготвяне на насоки за новите модели на основано на участието управление в областта на културното наследство, като се насърчи аспектът на „споделения ресурс“ и укрепването на връзките между местните, регионалните, националните и европейските планове;

15.  Отправя искане към държавите членки да гарантират разработването на правни инструменти, които да позволяват алтернативни модели на финансиране и администриране, като например участие на общността, участие на гражданското общество и публично-частни партньорства с цел осъществяване на действия, свързани с културното наследство (консервация, реставрация, опазване и популяризиране);

16.  Призовава Комисията и държавите членки да поставят начало на общоевропейски диалог между политиците на всички управленски равнища, съвместно със секторите на културата и творчеството, мрежите на туристическите оператори, партньорствата между частни страни и публични органи и неправителствените организации;

17.  Насърчава всички заинтересовани страни, които участват в управлението на културното наследство, да постигнат баланс между устойчивата консервация и развитието на икономическия и социалния потенциал на културното наследство;

18.  Подчертава факта, че проектите в рамките на ЕФРР, свързани с културното наследство, са добър пример за многостепенно управление и за принципа на субсидиарност и представляват важен елемент от разходите по ЕФРР; подчертава значението на трансграничните културни проекти, които допринасят за повишаването на икономическото и социалното сближаване и насърчават приобщаването; в този контекст призовава за предприемането на мерки за укрепване и разширяване на действията в подкрепа на финансирането чрез споразумения за публично-частно партньорство;

19.  Подчертава необходимостта от това новите модели на управление да включват система за контрол на качеството във всички алтернативни форми на финансиране и управление на културното наследство;

20.  Настоятелно призовава държавите членки да увеличат контрола върху разходите за свързаните с културното наследство компоненти и да поощряват сътрудничеството в борбата срещу измамите, корупцията и всички други незаконни дейности, регистрирани в тази сфера;

21.  Предлага всяко европейско законодателно предложение да бъде допълвано с оценка на въздействието по отношение на културното наследство и когато оценката установи отрицателно въздействие, по изключение културното наследство да бъде изключвано от приложното поле на законодателното предложение;

Икономически и стратегически потенциал на културното наследство

22.  Отбелязва, че културното наследство допринася за иновационни работни места, продукти, услуги и процеси и може да бъде източник на творчески идеи, които да захранват новата икономика — посредством подходящо управление, като същевременно оказват слабо въздействие върху околната среда;

23.  Признава, че културното наследство играе жизненоважна роля в няколко от водещите инициативи на стратегията „Европа 2020“, като напр. Програмата в областта на цифровите технологии, Съюза за иновации, Програмата за нови умения и работни места и Интегрираната индустриална политика за ерата на глобализацията; във връзка с това призовава за по-широко признаване на ролята на европейското културно наследство като стратегически ресурс за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в средносрочния преглед на стратегията „Европа 2020“;

24.  Отбелязва, че сферата на културното наследство има капацитет за създаване на висококвалифицирани работни места; настоятелно призовава държавите членки да предават информация относно инициативи за разработване на обучения по управление и консервация за работниците и изследователите в сферата на културното наследство; приветства по-специално дългосрочните перспективи за финансиране на мрежи от изследователи, както е в случая с безвъзмездните средства по програмата „Мария Склодовска Кюри“;

25.  Подчертава значението за европейския туризъм на определеното от ЮНЕСКО материално или нематериално културно наследство и природно наследство;

26.  Изтъква възможността за по-силен фокус върху културния туризъм в рамките на изготвянето на макрорегионалните стратегии, за да се утвърди той в по-голяма степен в стратегическата рамка за европейско сътрудничество;

27.  Призовава европейските институции и държавите членки да насърчават и подкрепят пътуванията без моторни превозни средства (пешеходния туризъм, конната езда и велосипедните маршрути) като начин за откриване на нови възможности за културен и природосъобразен туризъм;

28.  Насърчава държавите членки да работят съвместно с регионалните и местните органи, за да се увеличи максимално стойността на културното наследство в нашите общества, както и на неговия принос за растежа и заетостта в ЕС;

29.  Изтъква, че културният туризъм, който представлява 40% от европейския туризъм, е ключов икономически сектор по отношение на потенциала за растеж и заетост, чието развитие следва да бъде засилено още повече чрез използването на новите технологии; подчертава обаче значението на това да се опази културното и природното наследство чрез формирането на устойчиви, по-малко агресивни и създаващи по-висока добавена стойност форми на туризъм, при които туристическият сектор да е интегриран в стратегиите за местно развитие;

30.  Изразява загриженост относно състоянието на политиките за консервация, реставрация, опазване и популяризиране на културното наследство, което е от огромно значение за европейската идентичност; подчертава, че средствата за опазване на културното наследство бяха драстично намалени в някои държави членки като резултат от икономическата и финансовата криза; за тази цел призовава Комисията и държавите членки да гарантират насочването на достатъчно средства и подходящи инициативи към популяризирането на културното наследство на Европа;

31.  Приканва Комисията да насърчава върховите постижения, новаторството и конкурентоспособността на културния и творческия сектор, като подкрепя работата на хората на изкуството, творците и специалистите в областта на културата;

32.  Потвърждава неотложната необходимост да се отреди видно място на културното наследство в Плана за инвестиции в Европа на Комисията;

33.  Обръща внимание на необходимостта от подобряване на методологическата рамка, за да има по-добри статистически данни, свързани с областта на културното наследство; призовава Комисията да предложи набор от показатели, които биха могли да се използват за наблюдение и оценка на положението с културното наследство и които да бъдат еднакви за всички държави членки; подчертава необходимостта от получаване на повече резултати от научни изследвания, обхващащи всички аспекти на културното наследство, както и от тяхното свързване, така че да се противодейства на фрагментираността в тази област; отбелязва в тази връзка потенциала на „големите масиви от данни“ по отношение на извличането на повече знания от научноизследователските проекти; подчертава, че за да бъде оценена реалната и потенциалната икономическа стойност на културното наследство, е важно статистическите данни да бъдат събирани по-систематично;

34.  Счита, че Комисията следва да класифицира предприятията и организациите, участващи в различните аспекти на консервацията на културното наследство, като специфичен сектор, използващ традиционни методи с добавена стойност, които улесняват екологичната и устойчива консервация;

35.  Признава спешната необходимост от преодоляване на безработицата сред младите хора и подчертава, че културното наследство е област с потенциал за създаване на повече и по-добри работни места, в която може да се подобри преходът между образованието и професионалния живот, например чрез разработване на качествени стажове и чрез новосъздадени предприятия в областта на МСП и социалната икономика; в това отношение насърчава държавите членки да разработят нови и иновативни възможности за финансиране с цел подпомагане на обучението и образованието в областта на консервацията и мобилността на работниците и изследователите в този сектор;

36.  Настоятелно призовава Комисията да насърчи общите програми в областта на културното наследство и туризма на интегрирана и научна база, така че те да служат като показател и пример за най-добра практика;

37.  Приканва държавите членки да възприемат стратегическо планиране на проектите, свързани с културното наследство, което може да допринесе за цялостното регионално и местно развитие, програми за международно и междурегионално сътрудничество, създаване на нови работни места, устойчиво обновяване на селските и градските райони и запазване на традиционните умения, свързани с реставрацията на културното наследство;

38.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да подготвят икономическо и статистическо проучване на професионалните дейности на предприятията, ръководните органи и специалистите в сектора на консервацията и популяризирането на културното наследство и техния конкретен принос от гледна точка на производството и създаването на работни места;

39.  Обръща внимание на необходимостта от насърчаване на възможностите за мобилност и обмяна на опит за работещите в сектора на културното наследство, като се гарантира ефективно професионално съответствие съгласно Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации чрез идентифициране и обмен между държавите членки на минимални нива на умения (способности и знания), особено по отношение на специалистите по реставрация и консервация; призовава Комисията във връзка с това да представи предложение за разширяване на обхвата на съответните програми, така че да включват мобилност на ръководителите и служителите в областта на културното наследство (напр. директорите на крепости) с цел обмен на опит и добри практики;

40.  Призовава държавите членки да подчертаят стойността на активите на своето културно наследство чрез насърчаване на проучвания, позволяващи да се определи икономическата и културната стойност на културното наследство, така че „разходите“ за консервация да се превърнат в „инвестиция“ в неговата стойност;

41.   Приканва Комисията да разгледа възможността Европейският институт за иновации и технологии (ЕИТ) да създаде в рамките на своята следваща стратегическа иновационна програма общности за знание и иновации (ОЗИ) в областта на културното наследство и творческите индустрии като по този начин подкрепи пряко една цялостна визия за научните изследвания и иновации;

42.  Отново подчертава значението на насърчаването на включването в училищните програми на образователни предмети по изкуства, музика, театър и кино като съществен елемент за развитието на знанията за културното наследство, художествената практика и изразните средства, както и личните умения, ориентирани към творчеството и иновациите;

43.  Насърчава държавите членки да въведат трансдисциплинарни теми, свързани с културното наследство, на различните равнища на образованието;

44.  Подчертава съществуващия значителен потенциал за развитие на предприемаческа дейност и на подход за участие в туристическия сектор, по-специално на туристическите МСП, но също и на новите дружества, организациите с нестопанска цел и други организации, които допринасят за съхраняването, опазването и популяризирането на европейското културно наследство; подчертава, че в допълнение към културните ценности качеството на услугите, високото равнище на професионалните умения, съществуването на добре обучени специалисти в областта и присъствието онлайн са ключови фактори за успеха и конкурентоспособността на европейския туристически сектор; подчертава, че научните изследвания, иновациите и новите технологии, особено в областта на телекомуникациите, са от съществено значение за доближаването на културното наследство до хората; счита също така, че следва да бъдат премахнати ненужните тежести за МСП, за да се спомогне за тяхната конкурентоспособност, и че законодателството, което има отрицателно въздействие върху МСП в туристическата индустрия, следва да бъде преразгледано;

Възможности и предизвикателства

45.  Подчертава потенциала на цифровизацията на културното наследство както като инструмент за съхраняването на нашето минало, така и като източник на възможности за образование и научни изследвания, създаване на качествени работни места, по-добро социално приобщаване, по-широк достъп на хората с увреждания или хората, живеещи в отдалечени райони, и устойчиво икономическо развитие; подчертава, че цифровизацията на културното наследство изисква последващо финансиране за малките и средните или изолираните културни институции, както и че адекватното финансиране е от ключово значение за осигуряването на по-широка публика и за по-голямото разпространение на това наследство; подчертава, че възможностите, предоставяни от цифровизацията и новите технологии, които няма да заменят никога достъпа до оригиналното наследство или свързаните с него обществени ползи от традиционните форми на участие в културата, не следва да водят до нехайство към консервацията на оригиналите или до пренебрегване на традиционните форми на популяризиране на културата по време на или след цифровизацията;

46.  Подкрепя цифровите иновации в сектора на изкуствата и културното наследство и отбелязва, че използването на електронната инфраструктура може да привлече нова публика и да гарантира по-добър достъп до цифровото културно наследство и по-доброто му използване; подчертава значението на съществуващите инструменти като уебсайта „Europeana“ и насърчава усъвършенстването на критериите за търсене на този уебсайт с оглед улесняване на използването му от потребителите;

47.  Подчертава необходимостта от подобряване на равнището на цифровизация, опазване и онлайн достъпност на културното наследство, по-специално на европейското филмово наследство;

48.  Подчертава значението на разработването на един наистина демократичен и с по-широко обществено участие наратив за европейското културно наследство, включително това на религиозните и етническите малцинства; обръща внимание на съществуването на обекти на културното наследство, които са запечатали различни или оспорвани възприятия на миналото, и подчертава, че процесите на помирение не следва да водят до потискане на историческото самосъзнание на общностите; приканва държавите членки да обмислят етиката и методите на представяне на културното наследство и да вземат предвид разнообразието от тълкувания;

49.  Потвърждава, че религиозното наследство съставлява нематериална част от европейското културно наследство; подчертава, че значението на свързаните с религиозни практики места, обичаи и обекти не следва да бъде пренебрегвано в дискурса на европейското културно наследство, нито пък да стават обект на някаква форма на дискриминационно третиране;

50.  Счита, че историческото религиозно наследство, включително архитектурата и музиката, трябва да бъдат опазвани заради тяхната културна стойност, независимо от религиозния им произход;

51.  Подчертава значението на междукултурния диалог както в рамките на Европа, така и извън нея, и счита, че Съюзът следва да насърчава този диалог като подходящ инструмент срещу радикализма от всякакъв произход;

52.  Обръща внимание на специфичните характеристики на националните малцинства в държавите членки по отношение на културното наследство; във връзка с това призовава за опазване на тяхното културно наследство, както и за поощряване и закрила на културното многообразие;

53.  Подчертава, че културната дискриминация по отношение на религиозните и етническите малцинства следва да бъде избягвана;

54.  Подчертава важността на това културните дейности на мигрантските общности да бъдат подпомагани;

55.  Отново подчертава важния принос на културното наследство за културните и творческите индустрии, както и за социалното приобщаване чрез културата;

56.  Подчертава важността на подобряването на достъпността на обектите на културното наследство за хората с увреждания;

57.  Изтъква значението на опазването на културните ландшафти и по-специално на нематериалното културно наследство, което представлява жива култура и подхранва традиционните занаяти, и призовава Комисията да го включи в по-голяма степен в съответните програми;

58.  Подчертава значението на кулинарното наследство, което трябва да бъде закриляно и подкрепяно; счита, че средствата, отпускани в тази област, могат да бъдат оптимизирани посредством взаимодействие с други политики на ЕС, като например общата селскостопанска политика и политиката за защита на потребителите;

59.  Изтъква, че културното наследство и туризмът са взаимно изгодни, тъй като, от една страна, културното наследство генерира значителни печалби за туристическата индустрия, a от друга страна, туризмът е полезен за културата, тъй като насърчава излагането и опазването на културните ценности и генерира необходимите за тяхното съхраняване приходи;

60.  Подчертава, че културният туризъм има основна роля за опазването и осмислянето на ценността на нашето културно наследство, което включва не само материалното наследство и ландшафтите, но и нематериалното наследство като езиците, религиозните и кулинарните традиции;

61.  Призовава Комисията, Съвета и държавите членки да продължат да си сътрудничат с оглед прилагане на всички съответни равнища на действията, насочени към популяризирането на културното наследство и културния туризъм, включени в съобщението на Комисията от 30 юни 2010 г. на тема „Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“ (COM(2010)0352);

62.  Изтъква значението — в светлината на сериозните демографски и обществени промени — на нашето общо европейско културно наследство и на планираната Европейска година по отношение на идентифицирането на гражданите с Европейския съюз и на укрепването на чувството за общност в рамките на Съюза;

63.  Счита, че що се отнася най-вече до следващите поколения, разбирането на общото културно наследство на Европа осигурява посока и поле за развитие на европейска идентичност, както и на такива ценности като взаимно разбирателство и уважение, извън границите на отделните държави членки; поради това също така препоръчва — наред с другото при планирането на Европейската година на културното наследство — да се обърне особено внимание на по-младото поколение;

64.  Изразява задоволство от големия успех на европейските столици на културата; приканва към свързване на тези градове като част от мрежа, така че да се разшири фокусът върху съответните райони, да се даде възможност за обмяна на опит и добри практики, включително с оглед на подпомагането на бъдещи кандидати и улесняване на организирането на събития и конкретни маршрути;

65.  Насърчава използването на културното наследство като образователен инструмент за разглеждане на обществени проблеми с цел по-тясно сближаване на хората, които живеят в Европа;

66.  Обръща внимание на заплахите за околната среда, които засягат значителен брой обекти на културното наследство в ЕС и настоятелно призовава последиците от изменението на климата и човешкото въздействие да бъдат взети предвид от държавите членки в техните дългосрочни стратегии за финансиране за опазването и методите на консервация на културното наследство; освен това препоръчва държавите членки и ЕС да поощряват в по-голяма степен научноизследователската дейност в тази област, наред с другото с цел по-подробно проучване на многостранното въздействие на изменението на климата върху културното наследство и разработване на мерки за противодействие;

67.  Призовава Комисията, Съвета и държавите членки да продължат да развиват инициативата „Седемте най-застрашени“, започната от „Europa Nostra“ съвместно с Европейската инвестиционна банка, като установят още примери за застрашено европейско наследство, изготвят планове за действие и търсят възможни източници на финансиране; отбелязва, че развитието на тази инициатива е един от начините за привличане на частни инвестиции за популяризиране на наследството;

68.  Призовава Комисията да координира по-добре и да подкрепя усилията на държавите членки в борбата срещу кражбите, контрабандата и незаконния трафик на ценности на културното наследство във и извън ЕС; изисква връщането на паметници на културата, които са незаконно изнесени от територията на държава членка;

69.  Припомня значението на защитата и опазването на културното наследство не само от опустошителното действие на времето, но и от хулиганство и разграбване; отбелязва, че много археологически обекти все още са изложени на риск от разграбване от организирани търсачи на реликви, особено подводните обекти, където достъпът и наблюдението от страна на органите са затруднени; във връзка с това призовава за по-ефективно сътрудничество между държавите членки за установяването и възстановяването на културните блага и за предотвратяване на незаконния им трафик;

70.  Подчертава ролята на културното наследство във външните отношения на Съюза посредством диалог и сътрудничество по политики с трети държави и настоятелно призовава държавите членки, Комисията и Съвета да засилят културната дипломация; освен това отбелязва потенциала, осигуряван от интердисциплинарните научни проекти по отношение на опазването на културното наследство, включващи държави — членки на ЕС, и трети държави;

71.  Настоятелно призовава за сериозен ангажимент на държавите членки, ЕС и международната общност за предпазване, защита, документиране и реставрация в случаите, когато европейското културно наследство или това на трети държави е застрашено и повредено умишлено като акт на война и нарушение на културната и религиозната идентичност, включително чрез сътрудничество с международни организации като Международния център за изследвания, консервация и реставрация на културни ценности (ICCROM) и Международния комитет на синия щит (ICBS), граждански и военни органи, културни институции и професионални сдружения;

72.  Насърчава приемането на международни споразумения за предотвратяване на незаконния трафик на културно наследство; подчертава необходимостта ЕС, заедно с ООН и ЮНЕСКО, да защитава застрашеното културно наследство и да се бори срещу плячкосването и разрушаването на паметници на културата в зони на конфликт;

73.  Отбелязва потенциала, произтичащ от съществуващото в ЕС ноу-хау, по отношение на опазването на културните артефакти, повредени или унищожени в резултат от терористични и военни действия;

74.  Подкрепя създаването на транснационални културни туристически продукти, които да отразяват общите европейски ценности и наследство; призовава Комисията да засили сътрудничеството с държавите членки и други организации, разработващи политики в областта на културата и туризма, като Световната организация по туризъм към ООН и ЮНЕСКО, и да продължи да съфинансира и насърчава мрежи, трансгранични регионални проекти и — в тясно сътрудничество със Съвета на Европа — европейските културни маршрути, които са най-добрият пример за транснационални паневропейски тематични туристически проекти;

o
o   o

75.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 221.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.
(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104.
(5) ОВ L 159, 28.5.2014 г., стр. 1.
(6) ОВ L 175, 27.6.2013 г., стр. 1.
(7) Приета на 13 октомври 2005 г. от комитета на министрите на Съвета на Европа; открита за подписване от държавите членки във Фаро (Португалия) на 27 октомври същата година; влязла в сила на 1 юни 2011 г.
(8) ОВ C 183, 14.6.2014 г., стр. 36.
(9) OВ C 463, 23.12.2014 г., стр. 1.
(10) OВ C 463, 23.12.2014 г., стр. 4.
(11) ОВ L 283, 29.10.2011 г., стр. 39.
(12) Венецианска харта, приета от ICOMOS (Международен комитет за паметници на културата и забележителни места) през 1965 г.; Конвенция от Гранада, приета от Съвета на Европа през 1985 г.; Конвенция от Валета, приета от Съвета на Европа през 1992 г.
(13) Виж: член 3, параграф 1, буква д) от Регламент (ЕС) № 1301/2013.


Действия, предприети вследствие на Европейската гражданска инициатива „Право на вода“ („Right2Water“)
PDF 638kWORD 192k
Резолюция на Европейския парламент от 8 септември 2015 г. относно действията, предприети вследствие на Европейската гражданска инициатива „Право на вода“ (Right2Water) (2014/2239(INI))
P8_TA(2015)0294A8-0228/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека(1) (оттук нататък „Директива за питейната вода“),

—  като взе предвид Директива 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 г. за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите(2) (оттук нататък „Рамкова директива за водите (РДВ)“),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 211/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година относно гражданската инициатива(3),

—  като взе предвид Директива 2014/23/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за възлагане на договори за концесия(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 ноември 2012 г., озаглавено „План за опазване на водните ресурси на Европа“ (COM(2012)0673),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 март 2014 г. относно Европейската гражданска инициатива „Водата и санитарно-хигиенните условия са човешко право! Водата е обществено благо, а не стока!“ (COM(2014)0177) (оттук нататък „съобщението“),

—  като взе предвид Обобщаващия доклад на Комисията относно качеството на питейната вода в ЕС, разглеждащ докладите на държавите членки за периода 2008‑2010 г., предоставени съгласно Директива 98/83/ЕО (COM(2014)0363),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно горепосоченото съобщение на Комисията от 19 март 2014 г.(5),

—  като взе предвид доклада на Европейската агенция за околна среда, озаглавен „Околната среда в Европа: състояние и перспективи 2015 г.“,

—  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 28 юли 2010 г., озаглавена „Правото на човека на вода и канализационна инфраструктура“(6)и резолюцията на Общото събрание на ООН от 18 декември 2013 г., озаглавена „Правото на човека на безопасна питейна вода и канализационна инфраструктура“(7),

—  като взе предвид всички резолюции относно правото на човека на безопасна питейна вода и канализационна инфраструктура, приети от Съвета на ООН по правата на човека,

—  като взе предвид своята резолюция от 9 октомври 2008 г. относно посрещането на предизвикателствата, свързани с недостига на вода и сушите в Европейския съюз(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 3 юли 2012 г. относно прилагането на законодателството на ЕС относно водите преди приемането на необходимия цялостен подход към предизвикателствата пред Европа в областта на водите(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2014 г. относно ЕС и рамката за световно развитие след 2015 г.(10),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по развитие и на комисията по петиции (A8‑0228/2015),

А.  като има предвид, че „Право на вода“ е първата европейска гражданска инициатива (ЕГИ), която отговаря на изискванията на Регламент (ЕС) № 211/2011 относно гражданската инициатива, и че след като инициативата получи подкрепата на почти 1,9 милиона граждани беше проведено изслушване в Парламента;

Б.  като има предвид, че правото на човека на вода и канализационна инфраструктура обхваща аспектите наличност, достъпност, приемливост, разумна цена и качество;

В.  като има предвид, че пълното прилагане на човешкото право на вода и канализационна инфраструктура, признато от ООН и подкрепено от държавите — членки на ЕС, е ключово за живота и като има предвид, че подходящото управление на водните ресурси играе ключова роля за гарантирането на устойчивото използване на водите и за опазването на световния природен капитал; като има предвид, че комбинираните последици от човешката дейност и изменението на климата означават, че целият средиземноморски регион на ЕС и някои региони на Централна Европа в момента са класифицирани като бедни на вода, полупустинни региони;

Г.  като има предвид, че съгласно посоченото в доклада на Европейската агенция за околна среда от 2015 г. относно състоянието на околната среда, процентът на загуби в Европа в резултат на изтичането на вода от тръбопроводите в момента е между 10% и 40%;

Д.  като има предвид, че достъпът до вода е един от ключовите фактори за постигането на устойчиво развитие; като има предвид, че съсредоточаването на помощта за развитие върху подобряването на снабдяването с питейна вода и канализацията е ефективен начин за осъществяване на основните цели за изкореняване на бедността, както и за насърчаването на социалното равенство, общественото здраве, безопасността на храните и икономическия растеж;

Е.  като има предвид, че най-малко 748 милиона души нямат устойчив достъп до безопасна питейна вода и една трета от световното население не разполага с елементарна канализация; като има предвид, че това води до застрашаване на правото на здраве и до разпространение на болести, което предизвиква страдания и смърт и създава сериозни пречки за развитието; като има предвид, че около 4000 деца умират всеки ден от болести, разпространявани по воден път, или поради неадекватно водоснабдяване, канализация и хигиена; като има предвид, че липсата на достъп до питейна вода причинява смъртта на повече деца, отколкото СПИН, малария и едра шарка, взети заедно; като има предвид, че по отношение на тези данни все пак съществува ясна тенденция за намаляване и че тяхното намаляване може и трябва да бъде ускорено;

Ж.  като има предвид, че достъпът до вода също има измерение, свързано със сигурността, което изисква подобряване на регионалното сътрудничество;

З.  като има предвид, че липсата на достъп до водоснабдяване и канализация има последици за упражняването на други права на човека; като има предвид, че предизвикателствата, свързани с водата, засягат до голяма степен жените, като се има предвид фактът, че в много развиващи се страни те по традиция са отговорни за битовото водоснабдяване; като има предвид, че жените и момичетата страдат най-много от липсата на достъп до адекватни и достойни санитарни условия, което често ограничава достъпа им до образование и ги прави по-уязвими на заболявания;

И.  като има предвид, че всяка година три и половина милиона души умират от пренасяни по воден път болести;

Й.  като има предвид, че с факултативния протокол към Международния пакт за икономически, социални и културни права, влязъл в сила през 2013 г., беше създаден механизъм за подаване на жалби, с който се дава възможност на лица или групи да подават официални жалби относно нарушения на правото на човека на вода и канализационна инфраструктура, наред с други права;

К.  като има предвид, че в развиващите се страни и в страните с бързо развиваща се икономика се увеличава търсенето на вода от всички сектори, по-специално за нуждите на енергетиката и селското стопанство; като има предвид, че изменението на климата, урбанизацията и демографските промени могат да представляват сериозна заплаха за наличието на вода в много развиващи се държави, и като има предвид, че до 2025 г. приблизително две трети от населението на света се очаква да живее в държави, в които съществува натиск върху водните ресурси;

Л.  като има предвид, че ЕС е най-големият донор в сектора на водата, канализацията и хигиената (WASH), като 25% от предоставяната от него ежегодна хуманитарна помощ в световен мащаб е предназначена единствено за подпомагане на партньорите за развитие в тази област; като има предвид, че въпреки това специалният доклад от 2012 г. на Европейската сметна палата относно помощта за развитие от Европейския съюз за снабдяване с питейна вода и основна канализация в държавите на юг от Сахара изтъкна необходимостта от подобряване на ефективността на помощите и устойчивостта на подкрепяните от ЕС проекти;

М.  като има предвид, че Парламентарната асамблея на Съвета на Европа заяви, че „достъпът до вода трябва да бъде признат за основно право на човека, тъй като тя е от първостепенно значение за живота на земята и е ресурс, който трябва да се споделя от човечеството“;

Н.  като има предвид, че приватизацията на основни комунални услуги в Африка на юг от Сахара през 90-те години на миналия век, наред с другото, е възпрепятствала постигането на целите на хилядолетието за развитие (ЦХР) по отношение на водоснабдяването и канализацията, тъй като вниманието на инвеститорите върху възстановяването на разходите, наред с другото, е засилило неравенството при предоставянето на такива услуги за сметка на домакинствата с ниски доходи; като има предвид, че в контекста на провала на приватизацията на водата прехвърлянето на водни услуги от частни дружества към местните органи е нарастваща тенденция в сектора на водите по целия свят;

О.  като има предвид, че водоснабдяването е естествен монопол и приходите от цикъла на управление на водата следва да покриват и във всеки един момент да са предназначени за разходите и защитата на водните услуги и за подобрението на цикъла на управление на водата, при условие че е защитен общественият интерес;

П.  като има предвид, че липсата на подходящи системи за водоснабдяване и подходяща канализационна инфраструктура оказва сериозно въздействие върху здравето и социалното развитие, особено при децата; като има предвид, че заразяването на водните ресурси е основна причина за диарията, която е вторият по значимост убиец на деца в развиващите се страни, и води до други значими заболявания като холера, шистосомиаза и трахома;

Р.  като има предвид, че водата има социални, икономически и екологични функции и правилното управление на водния цикъл в полза на всички ще гарантира нейната непрекъсната и устойчива наличност в настоящия контекст на изменение на климата;

С.  като има предвид, че Европа е особено чувствителна към изменението на климата и като има предвид, че водата е един от първите сектори, които ще бъдат засегнати;

Т.  като има предвид, че ЕГИ е създадена като механизъм на демокрацията на участието с цел да се насърчават дебата на равнище на ЕС и прякото участие на гражданите във вземането на решения на европейско равнище и е отлична възможност за институциите на ЕС да обновят ангажираността си с гражданите;

У.  като има предвид, че през последните години проучванията на Евробарометър последователно показват много ниски равнища на доверие в ЕС сред гражданите на ЕС;

Европейската гражданска инициатива като инструмент на демокрацията на участието

1.  Счита, че ЕГИ е уникален демократичен механизъм, който има значителен потенциал да спомогне за преодоляване на пропастта между европейските и националните социални движения и движения на гражданското общество, както и за насърчаване на демокрацията на участието на равнището на ЕС; счита обаче, че, за да могат да се развият демократичните механизми дори в по-голяма степен, са абсолютно необходими оценка на опита и реформата на гражданската инициатива, а също и че действията на Комисията — които могат да включват, когато това е целесъобразно, възможността за въвеждане на подходящи елементи в преразглежданото законодателство или на нови законодателни предложения — трябва по-добре да отразяват потребностите на европейската гражданска инициатива, когато те са в обхвата на нейната компетентност, и по-специално когато изразяват опасения във връзка с правата на човека;

2.  Подчертава, че Комисията следва да гарантира максимална прозрачност по време на двумесечния етап на анализа, че една успешна гражданска инициатива следва да получава подходяща правна помощ и съвети на Комисията и следва да бъде надлежно оповестявана, както и че на организаторите и поддръжниците следва да се предоставя пълна и актуализирана информация по време на процеса на ЕГИ;

3.  Настоява Комисията да прилага ефективно регламента относно ЕГИ и да пристъпи към премахване на всички административни тежести, които срещат гражданите при подаване и подкрепяне на европейски граждански инициативи, и настоятелно призовава Комисията да обмисли прилагането на обща за всички държави членки система за регистриране на европейски граждански инициативи;

4.  Приветства факта, че подкрепата на почти 1,9 милиона граждани на ЕС от всички държави членки за тази ЕГИ съвпада с решението на Комисията да изключи водните и санитарно-хигиенните услуги от Директивата за концесиите;

5.  Призовава Комисията да запази и да потвърди изключването на водните и санитарно-хигиенните услуги от Директивата за концесиите при всеки евентуален преглед на тази директива;

6.  Съжалява, че на съобщението му липсва амбиция, че не отговаря на конкретните искания, сдържащи се в ЕГИ, и че то се ограничава до повтарянето на вече поети ангажименти; счита, че даденият от Комисията отговор на ЕГИ „Право на вода“ е незадоволителен, тъй като не въвежда нови елементи и не внася всички мерки, които биха могли да помогнат за постигането на целите; изисква от Комисията, по отношение на тази конкретна ЕГИ, да проведе сериозна информационна кампания във връзка с предприетите вече мерки в областта на водите и за това как те биха допринесли за постигането на целите на Европейската гражданска инициатива „Право на вода“;

7.  Счита, че голяма част от петициите, свързани с качеството на водата и управлението на водите, идват от държави членки, които не са добре представени в обхвата на общественото допитване в рамките на ЕС, предприето през юни 2014 г., и подчертава, че би могло да има несъответствие между резултатите от общественото допитване и положението, описано в петициите;

8.  Изразява надежда, че Комисията и заместник-председателят, отговарящ за устойчивостта, ще поемат ясен политически ангажимент да осигурят предприемането на подходящи действия в отговор на безпокойствата, изразени в тази ЕГИ;

9.  Изтъква отново ангажимента на комисията по петиции да дава глас на вносителите на петиции относно проблеми, свързани с основните права, и припомня, че вносителите на петицията, които представят Европейската гражданска инициатива „Право на вода“ (Right2Water), са изразили съгласието си с декларирането на водата като право на човека, гарантирано на равнище ЕС;

10.  Призовава Комисията, в съответствие с основната цел на Европейската гражданска инициатива „Право на вода“, да излезе със законодателни предложения и, ако е целесъобразно, с преразгледан текст на РДВ, в който да се признае всеобщият достъп и човешкото право на вода; освен това препоръчва всеобщият достъп до безопасна питейна вода и канализационна инфраструктура да бъде признат в Хартата на основните права на Европейския съюз;

11.  Счита, че ако Комисията пренебрегне успешни и ползващи се с широка подкрепа ЕГИ в рамките на демократичния механизъм, създаден от Договора от Лисабон, ЕС ще загуби доверието, с което се ползва в очите на гражданите;

12.  Призовава Комисията да въведе информационни и възпитателни мерки на равнището на ЕС за насърчаване на културата за водата като общо благо, мерки за повишаване на осведомеността и за насърчаване на по-съзнателното поведение на хората (за пестене на вода), както и мерки, свързани със съзнателното разработване на политики в областта на управлението на природните ресурси и подкрепата за обществено, споделено и прозрачно управление;

13.  Счита, че е необходимо изготвянето на политики за водите, които да насърчават рационалното използване, рециклирането и повторното използване на водните ресурси, които са жизненоважни въпроси за интегрираното управление; счита, че това ще позволи намаляване на разходите, ще спомогне за опазването на природните ресурси и за осигуряването на правилното управление на околната среда;

14.  Призовава Комисията да възпре практиките на заграбване на води и на хидравлично разбиване и да ги подложи на проучванията за въздействието върху околната среда;

Правото на вода и канализационна инфраструктура

15.  Припомня, че ООН потвърждава, че човешкото право на вода и канализационна инфраструктура дава на всеки право на вода за лично и битово ползване, която е с добро качество, безопасна, физически достъпна, на разумни цени, в достатъчно количество и приемлива; посочва, че в съответствие с последваща препоръка на ООН, 3% от доходите на домакинствата, следва да се разглеждат като максимален размер на разходите за вода в случаите, когато се прилагат плащания;

16.  Подкрепя специалния докладчик на ООН по въпросите на човешкото право на безопасна питейна вода и канализационна инфраструктура и подчертава значението на неговата работа за признаването на това право;

17.  Изразява съжаление във връзка с факта, че в ЕС-28 все още има над 1 милион души, които нямат достъп до безопасна и чиста питейна вода, и почти 2% от населението е лишено от достъп до канализация съгласно Световната програма за оценка на водите (WWAP), като поради това настоятелно призовава Комисията да предприеме незабавни действия;

18.  Призовава Комисията да признае значението на човешкото право на вода и канализационна инфраструктура, както и че водата е обществено благо и основна ценност за всички граждани на ЕС, а не стока; изразява загриженост, че от 2008 г. насам, поради финансовата и икономическа криза и политиките на бюджетни ограничения, които увеличиха бедността в Европа и броя на домакинствата с ниски доходи, все по-голям брой хора са изправени пред затруднения при плащането на сметките за вода, като въпросът за разумната цена на водата се превръща в повод за нарастващо безпокойство; отхвърля прекъсването на водоподаването и принудителното спиране на водоснабдяването и изисква от държавите членки незабавно да сложат край на тези практики, когато се дължат на социалноикономически фактори в домакинства с ниски доходи; приветства факта, че в някои държави членки се използват „водни банки“ или минимални водни квоти в рамките на усилието за подпомагане на най-уязвимите по отношение на техните разходи за комунални услуги, за да се гарантира водата като неразривен елемент на основните права;

19.  Призовава Комисията, предвид последиците от неотдавнашната икономическа криза, да си сътрудничи с държавите членки и регионалните и местни органи при провеждането на проучване за водната бедност, включително във връзка с въпросите за достъпа до вода и за разумността на цените; настоятелно призовава Комисията да продължи да подкрепя и улеснява сътрудничеството между водните оператори за подпомагане на тези в по-слабо развитите и селските региони, с цел да се подкрепи достъпът до вода с добро качество за всички граждани в тези региони;

20.  Призовава Комисията да определи областите, в които недостигът на вода е съществуващ или потенциален проблем, и да подпомага засегнатите държави членки, региони и сектори, по-специално селските райони и бедните градски райони, с цел правилно разрешаване на този въпрос;

21.  Подчертава, че предполагаемата неутралност на Комисията по отношение на собствеността и управлението на водите е в противоречие с програмите за приватизация, наложени на някои държави членки от Тройката;

22.  Признава, че, както се заявява в Рамковата директива за водата, водата не е стока, а обществено благо, което е от жизнено значение за човешкия живот и достойнство, като напомня на Комисията, че Договорът изисква от ЕС да запази неутралност по отношение на националните решения, регулиращи режима на собственост за водните дружества, поради което по никакъв начин не следва да насърчава приватизацията на водните дружества в контекста на програмата за икономически реформи или на всяка друга процедура на ЕС за координиране на икономическите политики; като се има предвид, че тези услуги са от общ интерес и следователно са главно в интерес на обществото, призовава Комисията да изключи за постоянно водоснабдяването, канализационната инфраструктура и отпадните води от правилата на вътрешния пазар и от всяко търговско споразумение и да ги предоставя на достъпни цени, призовава още както Комисията, така и държавите членки, да гарантират управлението им по ефикасен, ефективен и прозрачен начин от техническа, финансова и административна гледна точка;

23.  Призовава държавите членки и Комисията да преразгледат управлението на политиката в областта на водите и да го пресъздадат въз основа на активно участие, т.е. прозрачност на процеса за вземане на решения и откритост към гражданите;

24.  Счита, че в областта на регулирането и контрола е необходимо да се защити публичната собственост върху водата, като се насърчават модели на прозрачно и основано на участието публично управление, в които само в някои случаи органът на публичната собственост ще може да отдаде на концесия елементи от управлението на частна инициатива, като спазва строго регламентирани условия и винаги гарантира правото върху ресурсите и върху канализационната инфраструктура;

25.  Призовава Комисията и държавите членки да осигурят всеобщо водоснабдяване, което се характеризира с разумни цени, високо качество, справедливи условия на работа, и подлежи на демократичен контрол;

26.  Призовава държавите членки да подкрепят кампаниите за насърчаване на образованието и повишаване на осведомеността на гражданите, с цел да се съхранят и опазят водните ресурси и да се осигури по-голямо гражданско участие;

27.  Призовава държавите членки да осигурят недискриминационен достъп до водните услуги, като гарантират предоставянето им на всички, в т.ч. на маргинализирани потребителски групи;

28.  Призовава Комисията, Европейската инвестиционна банка и държавите членки да подкрепят общините в Съюза, които не разполагат с необходимия капитал за достъп до техническа помощ, до наличното финансиране от ЕС и до дългосрочни заеми при преференциални лихвени проценти, особено с цел да могат да подобрят и обновят своята водна инфраструктура, така че да гарантират предоставянето на висококачествена вода и да разширят предоставянето на услуги, свързани с водата и канализационната инфраструктура, за най-уязвимите групи от обществото, в т.ч. бедните хора и жителите на най-отдалечените региони; подчертава значението на откритото и демократично управление и на управление, благоприятстващо участието, за да се гарантира, че се прилагат най-ефективните от гледна точка на разходите решения във връзка с управлението на водните ресурси в полза обществото като цяло; призовава Комисията и държавите членки да осигурят прозрачност на финансовите ресурси, генерирани посредством цикъла на управление на водите.

29.  Признава, че водоснабдяването и санитарно-хигиенните услуги са услуги от общ интерес и, че водата не е продукт, а общо благо, и затова трябва да се предоставя на достъпни цени, които зачитат правото на гражданите на минимално качество на водата и предвиждат въвеждането на прогресивно нарастващи такси, пропорционални на употребеното количество вода; изисква от държавите членки да осигурят прилагането на справедлива, безпристрастна, прозрачна и адекватна система за таксите за вода и канализационна инфраструктура, така че на членовете на обществото да се осигури достъп до висококачествени услуги, независимо от техния доход;

30.  Отбелязва, че водата трябва да се разглежда като еко-социален актив, вместо като обикновен елемент на производството;

31.  Припомня, че достъпът до вода е от съществено значение за селското стопанство с цел реализиране на правото на подходяща прехрана;

32.  Призовава Комисията да подкрепя решително усилията на държавите членки да развиват и усъвършенстват инфраструктури, осигуряващи достъпа до услуги за напояване, канализация и водоснабдяване с питейна вода;

33.  Счита, че Директивата за питейната вода е спомогнала много за осигуряването на наличност на висококачествена питейна вода на територията на целия ЕС и призовава за решителни действия от страна на Комисията и държавите членки, за да се реализират ползите по отношение на околната среда и здравеопазването, които се създават в резултат на насърчаването на консумацията на чешмяна вода;

34.  Напомня на държавите членки за тяхната отговорност по отношение на прилагането на правото на ЕС; настоятелно ги призовава за пълно прилагане на Директивата за питейната вода и на цялото свързано с нея законодателство; напомня на държавите членки да определят своите приоритети по отношение на разходите и да се възползват в пълна степен от възможностите за финансова подкрепа от ЕС в областта на водите, предвидена за новия финансов програмен период (2014—2020 г.), по-специално чрез приоритетни инвестиции, насочени специално към управлението на водите;

35.  Припомня заключенията от специалния доклад на Европейската сметна палата относно интегрирането в ОСП на целите на политиката за водите на ЕС, в който се заявява, че „използваните понастоящем инструменти от ОСП за разрешаване на свързаните с водите въпроси засега не са успели да постигнат достатъчен напредък към достигане на амбициозните целеви нива на политиката по отношение на водите“; счита, че по-доброто интегриране на политиката за водите с други политики, като селското стопанство, е от решаващо значение за повишаване на качеството на водите в цяла Европа;

36.  Подчертава значението на пълното и ефективно прилагане на Рамковата директива за водите, Директивата за подпочвените води, Директивата за питейната вода и Директивата за градските отпадни води и счита, че е абсолютно необходимо по-добре да си координира тяхното прилагане с прилагането на директивите относно морската среда, биологичното разнообразие и защитата от наводнения; изразява безпокойство, че инструментите на секторната политика на Съюза не осигуряват достатъчен принос за постигането на стандартите за качество на околната среда за приоритетните вещества и целта за преустановяване на заустванията, емисиите и уврежданията от приоритетни опасни вещества в съответствие с член 4, параграф 1, буква a) и член 16, параграф 6 от Рамковата директива за водата; призовава Комисията и държавите членки да не забравят, че управлението на водите трябва да бъде включено като мултидисциплинарен фактор в законодателството за другите сфери, които са типични за него, като енергетика, земеделие, рибарство, туризъм и т.н., за да се избегне замърсяване, примерно от незаконни и нерегламентирани площадки за опасни отпадъци или от проучвания или добив на нефт; припомня, че кръстосаното спазване съгласно ОСП определя законови изисквания за управление, основаващи се на съществуващото право на ЕС по отношение на земеделските стопани и на правилата за доброто селскостопанско и екологично състояние, включително по отношение на водите; припомня, че земеделските стопани трябва да се придържат към тези правила, за да получават цялостните плащания по ОСП;

37.  Призовава държавите членки да:

   въведат задължение за доставчиците на вода да посочват физикохимичните характеристики на водата в сметката за вода;
   изготвят градоустройствени планове в зависимост от наличието на водни ресурси;
   увеличат контрола и наблюдението върху замърсителите, и да планират незабавни действия, насочени към премахване и санитарна обработка на токсични вещества;
   предприемат действия за намаляване на значителните течове от водопроводите в Европа и да обновят неподходящите водоснабдителни мрежи;

38.  Счита, че е необходимо да се определи ред на приоритетите или йерархия за устойчивото използване на водите; призовава Комисията да направи анализ и да изготви съответните предложения;

39.  Подчертава, че държавите членки са се ангажирали с човешкото право на вода посредством подкрепата си за Декларацията на ООН, и че това право се подкрепя от повечето граждани и оператори в Европейския съюз;

40.  Подчертава, че подкрепата за Европейската гражданска инициатива „Право на вода“ и нейните цели беше допълнително демонстрирана от големия брой граждани в държави като Германия, Австрия, Белгия, Словакия, Словения, Гърция, Финландия, Испания, Люксембург, Италия и Ирландия, които изразиха открито позицията си по въпроса за водата и нейната собственост и нейното предоставяне;

41.  Отбелязва, че от 1988 г. насам комисията по петиции е получила значителен брой петиции от граждани на ЕС в множество държави членки, в които те изразяват своите опасения относно качеството на водата и управлението на отпадъчните води; обръща внимание на редица отрицателни фактори, от които се оплакват вносителите на петиции, като депата за отпадъци, липсата на ефективен контрол върху качеството на водите от страна на органите и порочните или незаконни земеделски и промишлени практики, които са отговорни за лошото качество на водата и по този начин оказват въздействие върху околната среда и върху здравето на хората и животните; счита, че петициите свидетелстват за истински интерес от страна на гражданите към цялостното прилагане и по-нататъшното развитие на устойчиво законодателство на ЕС в областта на водите;

42.  Настоятелно призовава Комисията да обръща сериозно внимание на опасенията и предупрежденията, изразявани от гражданите в тези петиции, и да действа по тях, особено като се има предвид спешната необходимост от решаване на проблема с намаляващите водни ресурси в резултат на прекомерното използване и изменението на климата, докато все още има време за предотвратяване на замърсяването и лошото управление; изразява своята загриженост във връзка с броя на процедурите за нарушение, свързани с качеството и управлението на водите;

43.  Призовава държавите членки да завършат в най-кратък срок и като ключов елемент от изпълнението на Рамковата директива за водите своите планове за управление на речните басейни и да ги прилагат правилно при пълно зачитане на първостепенните екологични критерии; обръща внимание на факта, че някои държави членки все по-често трябва да се справят с опустошителни наводнения, които имат изключително неблагоприятно въздействие върху местното население; посочва, че плановете за управление на речните басейни съгласно Рамковата директива за водите и плановете за управление на риска от наводнения съгласно Директивата за наводненията дават чудесна възможност да се оптимизира взаимодействието между инструментите, които спомагат за постигане на наличието на чиста вода в достатъчни количества, като същевременно се намалява рискът от наводнения; освен това припомня, че всяка държава членка следва да разполага с централизирана уеб страница, която да предоставя информация относно прилагането на Рамковата директива за водите, за да се улесни прегледът на управлението на водите и тяхното качество;

Водни услуги и вътрешния пазар

44.  Отбелязва, че държавите в ЕС, включително Испания, Португалия, Гърция, Ирландия, Германия и Италия, са установили, че потенциалната или действителната загуба на публичната собственост върху водните услуги се превърна в основен повод за загриженост на гражданите; припомня, че изборът на метод на управление на водите се основава на принципа на субсидиарност съгласно член 14 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Протокол (№ 26) относно услугите от общ интерес, в който се подчертава особеното значение на обществените услуги за социално и териториално сближаване в Съюза; припомня, че дружествата за водоснабдяване и канализация осигуряват услуги от общ интерес и имат основната мисия да осигурят на цялото население висококачествена вода на социално приемливи цени, както и да минимизират отрицателните въздействия върху околната среда, причинени от отпадъчните води.

45.  Подчертава, че в съответствие с принципа на субсидиарност, Комисията следва да остане неутрална по отношение на решенията на държавите членки, свързани със собствеността на водните услуги и не следва да насърчава приватизацията на водните услуги чрез законодателство или по какъвто и да е друг начин;

46.  Припомня, че възможността за връщане на водните услуги към общините следва да продължи да бъде гарантирана в бъдеще без никакво ограничение, като по преценка на компетентните публични органи те могат да останат под местно управление; припомня, че водата е основно право на човека, което следва да бъде физически и финансово достъпно за всички; подчертава, че държавите членки са длъжни да се уверят, че всички граждани имат достъп до вода, независимо от оператора, като същевременно следят за това операторите да осигуряват чиста питейна вода и подобрени канализационни услуги;

47.  Подчертава, че специалният характер на услугите, свързани с водата и канализационната инфраструктура, по отношение на производство, дистрибуция и обработка, прави наложително те да бъдат изключени от всички търговски споразумения, които ЕС договаря или обмисля; призовава Комисията да разреши правно обвързващо изключение за водните и канализационните услуги, както и за услугите в областта на изхвърлянето на отпадъчните води в рамките на текущите преговори за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ) и за Споразумението по търговията с услуги; подчертава, че всички бъдещи търговски и инвестиционни споразумения следва да включват клаузи за действителен достъп до питейна вода за хората от третата държава, за която се отнася споразумението, в съответствие с дългосрочния ангажимент на Съюза в областта на устойчивото развитие и правата на човека, като гарантирането на реален достъп до питейна вода за хората от третата държава, за която се отнася споразумението, трябва да бъде предварително условие за всички бъдещи споразумения за свободна търговия;

48.  Припомня, че съществуват голям брой петиции, в които се изразява противопоставяне на включването на основни обществени услуги като водоснабдяване и канализация в преговорите за ТПТИ; призовава Комисията да повиши отчетността на водоснабдителните предприятия;

49.  Призовава Комисията да действа като посредник за насърчаване на сътрудничеството между водните оператори чрез споделяне на най-добри регулаторни и други практики и инициативи, взаимно обучение и общ опит, и като подкрепя доброволното определяне на сравнителни показатели; приветства отправения в съобщението на Комисията призив за увеличаване на прозрачността в сектора на водите и признава усилията, положени до този момент, като същевременно отбелязва, че всяко определяне на сравнителни показатели следва да бъде доброволно, като се имат предвид големите различия между водните услуги, както и регионалните и местните особености в Европа; отбелязва още, че всяка подобна процедура, която включва само финансови показатели, не следва да се счита за еквивалентна на мерките за прозрачност и следва да бъдат включени други критерии от решаващо значение за гражданите, като качество на водата, мерки за смекчаване на проблеми с финансовата достъпност, информация за това каква част от населението има достъп до подходящо водоснабдяване и за степента на участие на обществеността в управлението на водите, по начин, разбираем за гражданите и регулаторните органи;

50.  Подчертава значението на националните регулаторни органи за гарантиране на лоялна и открита конкуренция между доставчиците на услуги за улесняване на по-бързото прилагане на новаторски решения и технически постижения, за насърчаване на ефективността и качеството на водните услуги, както и за гарантиране на защитата на интересите на потребителите; призовава Комисията да подкрепя инициативи за регулаторно сътрудничество в рамките на ЕС с цел ускоряване на съпоставимостта, взаимното обучение и обмена на най-добри регулаторни практики;

51.  Счита, че следва да се извърши оценка на европейските проекти и програми в областта на водите и канализацията от гледна точка на правата на човека с цел да се изработят подходящи политики, насоки и практики; приканва Комисията да създаде система от показатели (за качеството на водата, достъпност, устойчивост, обхват и т.н.), за да се подобри качеството на обществените водоснабдителни и канализационни услуги в целия ЕС, и като начин за овластяване на гражданите;

52.  Припомня, че концесиите на водни и канализационни услуги са подчинени на принципите на Договора и следователно трябва да се отдават при зачитане на принципите на прозрачност, равно третиране и недопускане на дискриминация;

53.  Подчертава, че водните и канализационните услуги, касаещи добиването, разпределянето и пречистването на води, трябва да останат изключени от Директивата за концесиите, както и при всяко бъдещо преразглеждане на директивата;

54.  Припомня, че Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар е довела до силно противопоставяне от страна на гражданското общество в много отношения, включително въпроси, свързани с услугите от общ икономически интерес, като например услуги по водоразпределение, водоснабдяване и управление на отпадъчните води;

55.  Подчертава успеха на партньорствата в рамките на публичния сектор и на публично-частните партньорства в обмена на най-добри практики на основата на сътрудничество с нестопанска цел между водните оператори, като приветства това, че в съобщението си Комисията за първи път признава важността на партньорствата в рамките на публичния сектор;

56.  Приветства успешните усилия на някои общини за увеличаване на публичното участие в подобряването на предоставянето на водни услуги и на защитата на водните ресурси и припомня, че местните институции играят важна роля в процеса на вземане на решения за управлението на водните ресурси;

57.  Призовава Комитета на регионите да участва по-активно в тази европейска гражданска инициатива, за да се насърчава по-голямо участие в обсъждането на въпроса от страна на регионалните органи;

58.  Припомня задължението за осигуряване на достъп до правосъдие и информация по въпроси, свързани с околната среда, в процеса на вземане на решения, както и участието на обществеността съгласно предвиденото в Конвенцията от Орхус; поради това призовава Европейската комисия, държавите членки и техните регионални и местни органи да спазват принципите и правата, залегнали в Конвенцията от Орхус; припомня, че осведомеността на гражданите относно техните права е от основно значение за постигането на възможно най-широко участие в процеса на вземане на решения; поради това настоятелно призовава Комисията да започне проактивна кампания за информиране на гражданите на ЕС относно постиженията на Конвенцията в областта на прозрачността и ефективните инструменти, които вече са на разположение, и да изпълнява разпоредбите, отнасящи се до институциите на ЕС; призовава Комисията да разработи критерии за прозрачност, отчетност и участие като средство за подобряване на изпълнението, устойчивостта и икономическата ефективност на водните услуги;

59.  Настоятелно призовава държавите членки и регионалните и местните органи да предприемат стъпки към постигането на истинско социално споразумение за водите, за да се гарантират наличността, стабилността и безопасното управление на ресурса, по-специално като въведат политики, като например създаването на фондове за водна солидарност и други механизми за социално действие, за да се подкрепят хората, които не са в състояние да си позволят достъп до водни и канализационни услуги, така че да се отговори на изискванията за сигурност на доставките и да не се застрашава правото на вода на хората; насърчава всички държави членки да създадат механизми за социално действие като вече съществуващите в някои държави от ЕС, за да се гарантира предоставянето на питейна вода за гражданите в реално оскъдни условия;

60.  Призовава Комисията да организира споделяне на опит между държавите членки относно социалното измерение на политиката за водите;

61.  Осъжда факта, че отказът за предоставяне на вода и канализационни услуги на общности в неравностойно положение и на уязвими общности се използва по принудителен начин в някои държави членки; потвърждава, че в някои държави членки затварянето на обществените водоизточници от държавните органи затруднява достъпа до вода за най-уязвимите групи;

62.  Отбелязва, че държавите членки следва да обърнат специално внимание на нуждите на уязвимите групи в обществото и също така да гарантират, че нуждаещите се разполагат с качествени вода на разумна цена;

63.  Призовава всяка държава членка да назначи омбудсман за водните услуги, с цел да се гарантира, че въпроси, свързани с водата, като жалби и предложения относно качеството и достъпа до водни услуги, могат да бъдат разгледани от независим орган;

64.  Насърчава водните дружества да реинвестират икономически приходи от цикъла на управление на водите в поддържането и подобряването на водните услуги и за опазването на водните ресурси; припомня, че принципът за възстановяване на разходите за водните услуги включва разходите за околна среда и ресурси, като същевременно се спазват принципите на справедливост, прозрачност и правото на човека на вода и задълженията на държавите членки да изпълняват своите задължения за възстановяване на разходите по възможно най-добрия начин, при условие че това не застрашава постигането на целите на РДВ; препоръчва да се сложи край на практиките, при които икономическите ресурси са отклонени от водния сектор за финансиране на други политики, включително когато сметките за вода съдържат концесионни такси, които не са били заделени за водна инфраструктура; припомня тревожното състояние на инфраструктурата в някои държави членки, където водата се губи поради течове от неподходящи и остарели мрежи за разпространение, и настоятелно призовава държавите членки да увеличат инвестициите в подобряване на инфраструктурата, както и за други водни услуги като предварително условие за гарантиране на правото на човека на вода в бъдеще;

65.  Призовава Комисията да гарантира, че цялата информация относно качеството на водата и управлението на водите се предоставя от компетентните органи на заинтересованите граждани в лесно достъпна и разбираема форма и че гражданите са напълно и своевременно осведомявани и се търси мнението им относно всички проекти за управление на водите; освен това отбелязва, че 80% от участниците в общественото допитване, предприето от Комисията, са на мнение, че е изключително важно да се подобри прозрачността при контрола на качеството на водите;

66.  Призовава Комисията да наблюдава внимателно използването на прякото и непрякото финансиране от ЕС за проекти за управление на водните ресурси и да гарантира, че това финансиране се използва само за проекти, за които е предназначено, също и предвид факта, че достъпът до вода е от основно значение за намаляване на различията между гражданите на ЕС и за засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС. призовава в този контекст Сметната палата да провери дали критериите за ефективност и устойчивост са изпълнени удовлетворително.

67.  Призовава Комисията да вземе предвид настоящата липса на инвестиции в балансирано управление на водите, като се отчита фактът, че водата е един от общите активи на европейските граждани.

68.  Призовава, следователно, за увеличаване на прозрачността между водните оператори, по-специално чрез разработване на кодекс за частно и публично управление на водните дружества в ЕС; счита, че този кодекс следва да се основава на принципа на ефективност и да е винаги в съответствие с разпоредбите на Рамковата директива за водите по отношение на аспектите, свързани с екологията, икономиката, инфраструктурата и публичното участие; настоява също за създаването на национален регулатор;

69.  Призовава Комисията да зачита принципа на субсидиарност и правомощията в сферата на водите както по отношение на степента на отговорност на различните равнища на управление, така и на съседните общини, които управляват водните услуги (извори и тяхната поддръжка);

70.  Изразява съжаление, че Директивата за пречистването на градските отпадъчни води продължава да не се прилага напълно от държавите членки; призовава за приоритетно разпределяне на финансови ресурси на Съюза в райони, в които екологичното законодателство на ЕС не се спазва, включително и по отношение на пречистването на отпадъчни води; отбелязва, че равнищата на спазване на изискванията са се оказали по-високи там, където разходите са били възстановени и е бил приложен принципът „замърсителят плаща“, като призовава Комисията да преразгледа адекватността на съществуващите инструменти за постигането на високо равнище на защита и подобряване на качеството на околната среда;

71.  Подчертава, че секторът на услугите в сферата на водата има огромен потенциал за създаване на работни места чрез интегрирането на въпроси, свързани с околната среда, и за насърчаване на иновациите чрез трансфер на технологии между сектори и прилагане на научни изследвания, развойни дейности и иновации към пълния воден цикъл; поради това призовава по-специално да се вземе предвид насърчаването на устойчивото използване на водата като енергия от възобновяеми източници;

72.  Насърчава Комисията да разработи европейска законодателна рамка за повторната употреба на третирани отпадъчни води, по-специално с цел да се защитят чувствителни дейности и райони; призовава също така Комисията да способства за споделянето на опит между здравните ведомства на различните държави членки;

73.  Настоятелно призовава Комисията при всяко преразглеждане на Рамковата директива за водите да гарантира, че количествените оценки на проблемите, свързани с достъпността на водата, са задължително изискване към дейностите за докладване от страна на държавите членки във връзка с прилагането на Рамковата директива за водите;

74.  Призовава Комисията да проучи възможността Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound) да наблюдава и докладва по всякакви въпроси, свързани с достъпността на цените на водата в 28-те държави членки;

75.  Посочва, че правилното управление на водите се очертава като приоритет както от екологична, така и от гледна точка на околната среда, за следващите десетилетия, тъй като то изпълнява изискванията на енергетиката и селското стопанство и отговаря на икономическите и социалните потребности.

Интернализация на разходите във връзка със замърсяването

76.  Припомня, че чрез сметките за вода гражданите на ЕС поемат разходите за пречистване и обработка на водите, и подчертава, че въвеждането на политики, които ефективно комбинират и съгласуват целите за съхраняване на водните ресурси с пестенето на средства, като например подхода „контрол при източника“, е по-ефективно и за предпочитане от финансова гледна точка; припомня, че съгласно посоченото в доклада на Европейската агенция за околна среда от 2015 г. относно състоянието на околната среда, повече от 40% от реките и крайбрежните води са засегнати от дифузно замърсяване, причинено от селското стопанство, а между 20% и 25% са подложени на замърсяване, чийто източник са точкови източници като промишлени инфраструктури, канализационни системи и мрежи за управление на отпадъчни води; подчертава значението на ефективното прилагане на РДВ и Директивата за питейната вода, на по-добрата координация по отношение на тяхното прилагане, на по-голямата последователност при изготвянето на законодателни проекти и на повечето проактивни мерки за пестене на водните ресурси, както и на същественото повишаване на ефективността на ползването на водата във всички сектори (промишленост, домакинства, селско стопанство, разпределителни мрежи); припомня, че осигуряването на устойчиво опазване на природните зони, като например сладководните екосистеми, също е от ключово значение за развитието и от решаващо значение за осигуряване на снабдяването с питейна вода, като се намаляват разходите за гражданите и операторите;

Външната политика на ЕС и политиката му за развитие в сектора на водите

77.  Подчертава, че политиките за развитие на ЕС следва да интегрират напълно всеобщия достъп до вода и канализационна инфраструктура посредством насърчаването на партньорства в рамките на публичния сектор и публично-частните партньорства, основаващи се на солидарност между водните оператори и работниците в различните държави, както използват набор от инструменти за насърчаване на най-добрите практики чрез споделяне на знания, както и чрез програми за развитие и сътрудничество в този сектор; отново подчертава, че политиките за развитие на държавите членки следва да признаят измерението, свързано с правата на човека, на достъпа до безопасна питейна вода и канализационна инфраструктура, и че подход, основан на правата, изисква както подкрепа за законодателни рамки и финансиране, така и засилване на гласа на гражданското общество, така че тези права да се осъществят на практика;

78.  Отново потвърждава, че достъпът до питейна вода в достатъчно количество и с достатъчно качество е основно човешко право, и счита, че националните правителства са длъжни да изпълняват това задължение;

79.  Подчертава — в съответствие с действащото законодателство на ЕС и неговите изисквания — значението на извършването на редовна оценка на качеството, чистотата и безопасността на водата и на водните ресурси в рамките на ЕС, както и извън неговите граници;

80.  Подчертава, че на помощта за осигуряване на безопасна питейна вода и канализация следва да се придава голямо и приоритетно значение при разпределянето на средствата от ЕС и планирането на подпомагането; призовава Комисията да осигури подходяща финансова подкрепа за действия за развитие на капацитет в областта на водите, като се позовава на и си сътрудничи със съществуващи международни платформи и инициативи;

81.  Настоява, че на сектора на водата, канализацията и хигиената (WASH) в развиващите се страни следва да се дава висок приоритет както в официалната помощ за развитие (ОПР), така и в националните бюджети; припомня, че управлението на водите е колективна отговорност; насърчава възприемчивостта по отношение на различните начини и форми на помощ, но препоръчва строго придържане към принципите на ефективност на развитието, последователност на политиките за развитие и към непрестанно фокусиране върху премахването на бедността и извличането на максимални ползи от развитието; в този контекст подкрепя участието на местните общности в изпълнението на проекти в развиващите се страни, както и принципа на ангажираност от страна на общностите;

82.  Подчертава, че въпреки че има напредък към постигането на целта на хилядолетието за развитие по отношение на безопасна питейна вода, 748 милиона души по света нямат достъп до по-добро водоснабдяване и е изчислено, че най-малко 1,8 милиарда хора пият фекално замърсена вода, а целта по отношение на санитарно-хигиенните условия остава далече;

83.  Припомня, че гарантирането на устойчиво управление на подземните води е абсолютно необходимо за намаляване на бедността и за общото благоденствие, тъй като подземните води могат да осигуряват подобрен източник на питейна вода за милиони бедни хора в градските и селските райони;

84.  Призовава Комисията да включи водата като част от Програмата за промяна заедно с устойчивото селско стопанство;

85.  Счита, че водата трябва да е в центъра на работата по подготовката на двете големи международни прояви за 2015 г., а именно Срещата на върха относно програмата за периода след 2015 г. и Конференцията на страните (COP 21) относно климата; в този контекст решително подкрепя включването на амбициозни и далновидни цели за водоснабдяване и канализационна инфраструктура, като целта за устойчиво развитие № 6 за гарантиране наличието и устойчивото управление на водата и канализационната инфраструктура за всички до 2030 г., които предстои да бъдат приети през септември 2015 г.; отново заявява, че премахването на бедността чрез процеса в периода след 2015 г. е възможно само ако се гарантира, че всеки и навсякъде има достъп до чиста вода и до основни санитарно-хигиенни условия; подчертава, че осъществяването на всички цели за устойчиво развитие изисква мобилизиране на финансиране за развитие в много по-голяма степен, отколкото се предоставя понастоящем от развитите и от развиващите се страни; призовава за създаването на глобален механизъм за мониторинг за проследяване на напредъка в постигането на всеобщ достъп до безопасна питейна вода, устойчивото използване и развитие на водните ресурси и засилването на справедливо, ориентирано към широко участие и отговорно управление на водите във всички държави; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че помощта се изразходва по ефективен начин и че е насочена в по-голяма степен към сектора на водоснабдяването и канализацията в контекста на програмата за развитие за периода след 2015 г.;

86.  Подчертава повишения риск от недостиг на вода поради изменението на климата; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да включат сред темите на конференцията на ООН за изменението на климата (COP21) да бъдат включени плановете за стратегическо управление на водните ресурси и за дългосрочно приспособяване, с цел да се въведе устойчив към изменението на климата подход по отношение на водите в бъдещото глобално споразумение за климата; подчертава, че устойчивата към изменението на климата водна инфраструктура е от основно значение за развитието и за намаляването на бедността; отново подчертава, че без непрекъснати усилия за смекчаване на последиците от изменението на климата, както и за подобряване на управлението на водните ресурси, могат да бъдат застрашени напредъкът в постигането на целите за намаляване на бедността, Целите на хилядолетието за развитие, както и в устойчивото развитие във всичките му икономически, социални и екологични измерения;

87.  Отбелязва със загриженост, че липсата на достъп до вода и канализационна инфраструктура в развиващия се свят може да засегне в по-голяма степен момичетата и жените, особено тези в училищна възраст, при които процентът на отсъствия и преждевременно напускане на училище са свързани с липсата на чиста, безопасна и достъпна канализационна инфраструктура;

88.  Призовава за разпределянето на държавни средства и средства на Съюза в отговор на препоръките на специалния докладчик на ООН относно правото на човека на безопасна питейна вода и канализационна инфраструктура, по-специално що се отнася до насърчаване на маломащабна инфраструктура и разпределянето на повече средства за експлоатация и поддръжка, изграждане на капацитет и повишаване на осведомеността;

89.  Отбелязва със загриженост, че според специалния докладчик на ООН по въпросите на правото на човека на безопасна питейна вода и канализация, хората, живеещи в бедните квартали, обикновено трябва да плащат повече, отколкото хората, живеещи в нормални условия, за получаване на нискокачествени нерегламентирани услуги; настоятелно призовава развиващите се страни да заделят приоритетно бюджетни средства за услуги за хората в неравностойно положение и за хората, които са изолирани;

90.  Припомня, че Световната здравна организация (СЗО) заяви, че в първоначалното състояние, без да се прилагат най-новите авангардни технологии за пречистване и икономии на водата, оптималното е между 100 и 200 литра вода на човек на ден, като същевременно отбеляза, че от 50 до 100 литра се изискват, за да се гарантира, че са спазени основните потребности и че възникват малко здравни рискове; посочва, че в съответствие с признатите основни права на човека определянето на минимално количество за един човек е абсолютно необходимо за задоволяване на основните потребности от вода на населението;

91.  Подчертава, че изискването за достъп до вода следва да бъде основно и неподлежащо на разискване човешко право, подкрепено изрично и имплицитно от международното право, различни декларации и практиката на държавите;

92.  Призовава правителствата, международните агенции за хуманитарна помощ, неправителствените организации и местните общности да работят за осигуряване на всички хора с едно основно изискване за вода и да гарантират, че водата е човешко право;

93.  Призовава държавите членки да въведат политика на ценообразуване в съответствие с указанията на Световната здравна организация, при която се зачита правото на хората на минимално количество вода за живот и се възпира прахосничеството посредством прилагане на прогресивно нарастващи такси, пропорционални на употребеното количество вода;

94.  Насърчава въвеждането на мерки, гарантиращи рационалното потребление на вода, с цел да се избегне използването на прекомерни количества;

95.  Приветства някои водни оператори, които отделят процент от общия си годишен оборот за партньорства в областта на водите в развиващите се страни, и насърчава държавите членки и ЕС да създадат необходимата правна рамка за установяването на такива партньорства;

96.  Призовава за ефективен мониторинг на проекти, осъществявани чрез външна помощ; подчертава необходимостта от контрол върху финансовите стратегии и бюджетите, за да се гарантира, че отпуснатите средства спомагат за преодоляване на съществуващите различия и неравенства в достъпа до вода и зачитат свързаните с правата на човека принципи на недискриминация, достъп до информация и участие;

97.  Призовава Комисията да направи подновяването на остарелите водопроводни мрежи приоритет в плана за инвестиции за Европа чрез поставяне на тези проекти в списъка на проекти на ЕС; подчертава ефекта на лоста, който тези проекти биха имали за неподлежащите на делокализация работни места, допринасяйки по този начин за стимулиране на зелената икономика в Европа;

98.  Призовава Комисията да способства за споделянето на знания, за да могат държавите членки да проведат проучвания за диагностика на състоянието на мрежите, които следва да доведат до започването на обновителни работи с цел прекратяване на прахосничеството;

99.  Изразява желание да се повиши прозрачността с цел по-добро осведомяване на потребителите относно водата и допринасяне за по-икономично управление на водните ресурси; за тази цел насърчава Комисията да продължи работата си с държавите членки за споделяне на национален опит във връзка с внедряването на системи за информиране по въпросите на водата;

100.  Призовава Комисията да проучи възможността за разширяване на европейско равнище на инструментите за финансова подкрепа в областта на международното сътрудничество по въпросите на водите и канализационната инфраструктура;

101.  Подчертава, че ефективното и справедливо управление на водните ресурси разчита на капацитета на местната администрация за предоставяне на услуги; във връзка с това призовава ЕС да продължава да подкрепя засилването на управлението на водите и инфраструктурата в развиващите се страни, като същевременно се обръща внимание по-специално на потребностите на уязвимите групи от населението в селските райони;

102.  Подкрепя Световната платформа за водна солидарност, създадена от програмата на ООН за развитие (ПРООН), с цел ангажиране на местните органи за намиране на решения на свързаните с водата предизвикателства; приветства инициативата „1% солидарност за вода и канализация“ и другите инициативи, предприети от европейските граждани и органи в някои държави членки, с цел подпомагане на проекти в развиващите се страни със средства от данъци върху потреблението; отбелязва, че подобни инициативи са били приложени на практика от няколко предприятия в сектора на водоснабдяването; отново призовава Комисията да насърчава споразуменията за солидарност в тази и други области, например чрез разпространяване на информация, улесняване на партньорствата и обмена на опит, включително чрез евентуално партньорство между Комисията и държавите членки с предоставяне на допълнително финансиране от ЕС за проекти, осъществявани по линия на тази инициатива; насърчава по-специално поощряването на публично-частни партньорства в съоръженията за водоснабдяване в развиващите се държави, в съответствие с Глобалния алианс на партньорствата на операторите в сферата на водоснабдяването и канализацията (GWOPA), координиран от Програмата на ООН за населените места (UN Habitat);

103.  Призовава Комисията да стартира отново „Инструмента за вода“, който доказа своята ефективност при насърчаването на по-добър достъп до услуги в сферата на водоснабдяването в развиващите се държави, чрез насърчаване на мерки за изграждане на капацитет за местните общности;

104.  Приветства факта, че съществува значителна подкрепа в цяла Европа за резолюцията на ООН относно признаването на достъпа до чиста вода и до канализационна инфраструктура за едно от правата на човека;

o
o   o

105.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 32.
(2) ОВ L 327, 22.12.2000 г., стр. 1.
(3) ОВ L 65, 11.3.2011 г., стр. 1.
(4) ОВ L 94, 28.3.2014 г., стр. 1.
(5) OВ C 12, 15.1.2015 г., стр. 33.
(6) A/RES/64/292.
(7) A/RES/68/157.
(8) ОВ C 9 E, 15.1.2010 г., стр. 33.
(9) ОВ C 349 E, 29.11.2013 г., стр. 9.
(10) Приети текстове, P8_TA(2014)0059.

Правна информация - Политика за поверителност