Законодателна резолюция на Европейския парламент от 29 октомври 2015 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Агенция на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (Cepol) и за отмяна и замяна на Решение 2005/681/ПВР на Съвета (COM(2014)0465 – C8-0110/2014 – 2014/0217(COD))

P8_TA(2015)0386 A8-0048/2015

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2014)0465),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 87, параграф 2, буква б) от Договора за функционирането на Европейския Съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0110/2014),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид поетия с писмо от 29 юни 2015 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на Комисията по бюджети (A8-0048/2015),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Призовава Комисията да представи цялостен анализ на административното сътрудничество между агенциите на Европейския съюз и в кои случаи такова сътрудничество би могло да създаде полезни взаимодействия в бъдеще;

4.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 29 октомври 2015 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2015/... на Европейския парламент и на Съвета относно Агенцията на Европейския съюз за обучение в областта на правоприлагането (CEPOL) и за замяна и отмяна на Решение 2005/681/ПВР на Съвета

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2015/2219.)

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 29 октомври 2015 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно докладването и прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа (COM(2014)0040 – C7-0023/2014 – 2014/0017(COD))

P8_TA(2015)0387 A8-0120/2015

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2014)0040),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на Европейския Съюз, съгласно които Комисията е внесла предложението в Парламента (C7‑0023/2014),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския Съюз,

—  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 7 юли 2014 г.(1),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 юли 2014 г.(2),

—  като взе предвид поетия с писмо от 29 юни 2015 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския Съюз,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8‑0120/2015),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 29 октомври 2015 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2015/... на Европейския парламент и на Съвета относно прозрачността при сделките за финансиране с ценни книжа и при повторното използване, и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2015/2365.)

(1) ОВ C 451, 16.12.2014 г., стр. 56. (2) ОВ C 271, 19.8.2014 г., стр. 87.

Резолюция на Европейския парламент от 29 октомври 2015 г. относно последващите действия по резолюцията на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно масовото електронно наблюдение на гражданите на ЕС (2015/2635(RSP))

P8_TA(2015)0388 B8-1092/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид правната рамка, създадена с Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 2, 3, 4, 5, 6, 7, 10 и 21 от него, Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 1, 3, 6, 7, 8, 10, 11, 20, 21, 42, 47, 48 и 52 от нея, Европейската конвенция за правата на човека, и по-специално членове 6, 8, 9, 10 и 13 от нея, както и съдебната практика на европейските съдилища в областта на сигурността, неприкосновеността на личния живот и свободата на словото,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи(1) (наричана по-долу „резолюцията“);

—  като взе предвид работния документ от 19 януари 2015 г., озаглавен „Относно действията, предприети вследствие на проучването на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи във връзка с масовото електронно наблюдение на гражданите на ЕС“(2),

—  като взе предвид резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 21 април 2015 г. относно масовото наблюдение,

—  като взе предвид въпросите към Съвета и към Комисията относно последващите действия по резолюцията на Европейския парламент от 12 март 2014 г. относно масовото електронно наблюдение на гражданите на ЕС (O-000114/2015 — B8‑0769/2015 и O-000115/2015 — B8‑0770/2015),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че в резолюцията Парламентът отправи призив към органите на САЩ и държавите членки да забранят всеобщото масово наблюдение и масовата обработка на лични данни на гражданите и осъди действията на разузнавателните служби, за които има сведения и които са подкопали сериозно доверието на гражданите на ЕС и техните основни права; като има предвид, че в резолюцията се посочи, че е възможно да има и други мотиви, например политически и икономически шпионаж, като се има предвид капацитетът на програмите за масово наблюдение;

Б.  като има предвид, че с резолюцията беше поставено началото на „Европейска цифрова процедура habeas corpus — защита на основните права в епохата на цифровизацията“ с осем конкретни действия и беше възложено на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в срок от една година да изготви за Парламента оценка на това до каква степен препоръките са били приложени;

В.  като има предвид, че в работния документ от 19 януари 2015 г. се докладва за развитието на събитията след приемането на резолюцията на фона на неспирния поток от разкрития за предполагаеми дейности за масово електронно наблюдение, както и за настоящото положение по отношение на прилагането на предложената „Европейска цифрова процедура habeas corpus“, като се посочва ограничената реакция от страна на институциите, държавите членки и заинтересованите страни, към които е бил отправен призив да предприемат действия;

Г.  като има предвид, че в резолюцията Парламентът призовава Комисията и другите институции, органи, служби и агенции на ЕС да изпълнят препоръките в съответствие с член 265 от ДФЕС („бездействие“);

Д.  като има предвид, че неотдавна Уикилийкс разкри целевото наблюдение на комуникациите на последните трима френски президенти, както и на френски министри и на френския посланик в САЩ; като има предвид, че този стратегически и икономически шпионаж се е провеждал в голям мащаб през последните 10 години от Агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA) и че той е бил насочен към всички френски държавни структури, както и към най-големите френски дружества;

Е.  като има предвид, че в доклада на специалния докладчик за насърчаване и защита на правото на свобода на мнение и изразяване се заявява, че криптирането и анонимността обезпечават неприкосновеността на личния живот и сигурността, необходими за упражняване на правото на свобода на мнение и изразяване в цифровата ера; като има предвид, че в този доклад се заявява също така, че всякакви ограничения на криптирането и анонимността трябва да се свеждат до строгия минимум в съответствие с принципите за законност, необходимост, пропорционалност и легитимност на целта;

1.  Приветства разследванията на германския Бундестаг, Съвета на Европа, ООН и Сената на Бразилия, разискванията в редица други национални парламенти и труда на многобройни представители на гражданското общество, които допринесоха за повишаване на общата осведоменост относно масовото електронно наблюдение;

2.  Призовава държавите членки на ЕС, да оттеглят евентуалните обвинения срещу Едуард Сноудън в извършване на престъпления, да му предоставят защита и съответно да предотвратят неговото екстрадиране или предаване от трети страни, като признаят неговия статут на лице, подало сигнал за нередности, и международен защитник на правата на човека;

3.  При все това изразява дълбоко разочарование от проявената от повечето държави членки и институции на ЕС обща липса на усещане за спешна необходимост и на готовност за предприемане на решителни действия по въпросите, повдигнати в резолюцията, и за прилагане на конкретните препоръки, съдържащи се в нея, както и от липсата на прозрачност и диалог с Европейския парламент;

4.  Изразява безпокойство във връзка с някои наскоро приети закони в определени държави членки, които разширяват възможностите на разузнавателните органи за надзор, включително във връзка с новия закон, приет във Франция от Националното събрание на 24 юни 2015 г., няколко от разпоредбите на който, според Комисията, повдигат важни правни въпроси, приемането в Обединеното кралство на Закона за запазването на данни и следователските правомощия от 2014 г. и последвалото съдебно решение, съгласно което някои от членовете на този акт са незаконни и тяхното прилагане следва да се преустанови, и предложенията в Нидерландия за ново законодателство за актуализиране на Закона за разузнаването и сигурността от 2002 г.; отново отправя своя призив към всички държави членки да гарантират, че техните настоящи и бъдещи законодателни рамки и механизми за надзор, уреждащи дейностите на разузнавателните служби, са в съответствие със стандартите на Европейската конвенция за правата на човека и цялото законодателство на Съюза в тази област;

5.  Приветства разследванията на германския Бундестаг във връзка с масовото наблюдение; изразява дълбока загриженост във връзка с разкритията за масово наблюдение на телекомуникациите и интернет трафика в рамките на Съюза от германската агенция за външно разузнаване (BND) в сътрудничество с Агенцията за национална сигурност на САЩ; счита, че това нарушава принципа на лоялно сътрудничество, заложен в член 4, параграф 3 от Договора за ЕС;

6.  Отправя искане към своя председател да прикани генералния секретар на Съвета на Европа да даде ход на процедурата по член 52, съгласно която при „получаване на молба от Генералния секретар на Съвета на Европа всяка високодоговаряща страна трябва да представи обяснение относно начина, по който нейното вътрешно право осигурява ефективно прилагане на разпоредбите на Конвенцията“;

7.  Счита, че реакцията на Комисията в отговор на резолюцията досега е била изключително незадоволителна, като се има предвид мащабът на разкритията; призовава Комисията да предприеме действия в отговор на призивите, отправени в резолюцията, в срок най-късно до декември 2015 г.; запазва правото си да предяви иск за установяване на бездействие или да постави в резерв определени бюджетни ресурси, определени за Комисията, до правилното изпълнение на всички препоръки;

8.  Подчертава значението на решението на Съда на Европейския съюз (Съд на ЕС) от 8 април 2014 г. за обявяване на Директива 2006/24/ЕО относно запазването на данни за недействителна; припомня, че Съдът постанови, че намесата на този инструмент спрямо основното право на неприкосновеност на личния живот трябва да бъде ограничена до стриктно необходимото; изтъква факта, че това решение съдържа нов аспект, тъй като Съдът се позовава изрично на конкретна област от съдебната практика на Европейския съд по правата на човека във връзка с въпроса за „общите програми за наблюдение“ и сега на практика е включил същите принципи, произтичащи от тази съдебна практика на Европейския съд по правата на човека, в правото на ЕС в същата област; подчертава, че поради това може да се очаква, че в бъдеще Съдът на ЕС ще привежда същите аргументи, когато оценява съгласно Хартата действителността на други законодателни актове на ЕС и на държавите членки в същата област на „общите програми за наблюдение“;

Пакет за защита на данните

9.  Посреща със задоволство започването на неофициални междуинституционални преговори по проекта на общ регламент относно защитата на данните и възприетия от Съвета общ подход към проекта на директива за защита на личните данни; отново заявява намерението си да приключи преговорите по пакета за защита на данните през 2015 г.;

10.  Припомня на Съвета, че е поел ангажимент да зачита Хартата на основните права на Европейския съвет при внасянето на изменения към предложенията на Комисията; отново набляга по-специално на това, че предлаганото равнище на защита не следва да бъде по-ниско от вече установеното с Директива 95/46/ЕО;

11.  Подчертава, че както Регламентът относно защитата на данните, така и Директивата за защита на личните данни са необходими с оглед на защитата на основните права на физическите лица и че поради това двата акта трябва да се разглеждат като пакет, който да бъде приет едновременно, за да се гарантира, че при всички дейности по обработката на данни в ЕС се осигурява висока степен на защита при всички обстоятелства; подчертава, че при приемането на пакета целта за укрепване на правата и защитата на физическите лица по отношение на обработката на техните лични данни трябва да бъде изпълнена;

Рамково споразумение между ЕС и САЩ

12.  Отбелязва, че след приемането на резолюцията преговорите със САЩ по Рамковото споразумение между ЕС и САЩ относно защитата на личните данни при техния трансфер и обработка за целите на правоприлагането (наричано по-долу „Рамковото споразумение“) междувременно приключиха и проектът на споразумението беше парафиран;

13.  Приветства усилията на администрацията на САЩ да възстанови доверието чрез Рамковото споразумение и по-специално приветства факта, че Законът за съдебната защита от 2015 г. беше приет от Камарата на представителите на 20 октомври 2015 г., което подчертава съществените и положителни стъпки, предприети от САЩ в отговор на изразените от ЕС опасения; счита, че е от първостепенно значение да се гарантират еднакви права на ефективна съдебна защита при еднакви обстоятелства за гражданите на ЕС/лицата, чиито лични данни са обработени в рамките на ЕС и са предадени на Съединените американски щати, без каквото и да е дискриминационно разграничение между гражданите на ЕС и гражданите на САЩ; призовава Конгреса да приеме законодателството, което гарантира това; подчертава, че една от предпоставките за подписването и сключването на Рамковото споразумение е приемането на Закона за съдебната защита от Конгреса на САЩ;

Сфера на неприкосновеност на личния живот (Safe Harbour)

14.  Припомня, че в резолюцията се призовава за незабавно спиране на действието на Решението за „сферата на неприкосновеност на личния живот“, тъй като то не осигурява достатъчна защита на личните данни на гражданите на ЕС;

15.  Припомня, че международните споразумения, сключени от ЕС, имат предимство пред вторичното право на ЕС, и съответно подчертава необходимостта да се гарантира, че Рамковото споразумение не ограничава правата и гаранциите, с които се ползват субектите на данни, във връзка с трансфера на данни в съответствие с правото на ЕС; съответно настоятелно призовава Комисията да извърши подробна оценка на взаимодействието на Рамковото споразумение с правната рамка на ЕС за защита на данните, както и на неговото въздействие върху нея, включително по отношение на настоящото рамково решение на Съвета, Директивата за защита на личните данни (95/46/EО) и бъдещите директиви и регламенти в областта на защитата на данните; призовава Комисията да представи на Парламента доклад за правна оценка на този въпрос преди започването на процедурата на ратификация;

16.  Припомня, че в своите съобщения от 27 ноември 2013 г. Комисията отправи 13 препоръки към САЩ относно функционирането на „сферата на неприкосновеност на личния живот“ с цел да се гарантира подходящо равнище на защита;

17.  Приветства факта, че в своето решение от 6 октомври 2015 г. Съдът на Европейския съюз обяви за недействително Решение 2000/520/ЕО на Комисията относно адекватността на защитата, гарантирана от принципите за „сфера на неприкосновеност на личния живот“ в САЩ; подчертава, че това съдебно решение потвърди дългогодишната позиция на Парламента относно липсата на подходящо равнище на защита в рамките на този инструмент; призовава Комисията незабавно да предприеме необходимите мерки, за да осигури, че всички лични данни, предавани на САЩ, се ползват с ефективно равнище на защита, което по същество е еднакво с равнището, което се гарантира в ЕС;

18.  Възразява във връзка с факта, че Парламентът не е получил официално съобщение от Комисията относно степента на изпълнение на 13-те препоръки, въпреки че Комисията беше обявила, че ще направи това в срок до лятото на 2014 г.; подчертава, че вследствие на решението на Съда на Европейския съюз да обяви за недействително Решение 2000/520/ЕО сега е необходимо Комисията спешно да представи подробна актуална информация за преговорите до момента и за последиците от съдебното решение за обявеното продължаване на преговорите; приканва Комисията своевременно да обмисли какви са алтернативите на „сферата на неприкосновеност на личния живот“ и какво е въздействието на съдебното решение върху всички други инструменти за трансфера на лични данни към САЩ и да докладва по този въпрос до края на 2015 г.;

19.  Настоятелно призовава Комисията да извърши оценка на правното въздействие и правните последици на решението на Съда на ЕС от 6 октомври 2015 г. по делото Schrems (C‑362/14) по отношение на споразуменията с трети държави, предвиждащи трансфер на лични данни, като Споразумението за Програмата за проследяване на финансирането на тероризма, споразуменията за резервационните данни на пътниците, Рамковото споразумение между ЕС и САЩ и други инструменти съгласно правото на ЕС, които са свързани със събиране и обработка на лични данни;

Демократичен контрол

20.  При пълно отчитане на факта, че националните парламенти имат пълни правомощия за надзор над националните разузнавателни служби, призовава всички национални парламенти, които все още не са направили това, да извършат задълбочена оценка и да въведат съдържателен надзор на разузнавателните дейности, както и да осигурят на тези надзорни комисии/органи достатъчно ресурси, технически опит и правни средства и достъп до всички съответни документи, за да бъдат те в състояние да извършват ефективен и независим контрол над разузнавателните служби и над обмена на информация с чуждестранни разузнавателни служби; отново изразява своя ангажимент да работи в тясно сътрудничество с националните парламенти, за да се гарантира, че са налице ефективни механизми за надзор, включително чрез споделяне на най-добри практики и общи стандарти;

21.  Възнамерява да предприеме последващи действия във връзка с Конференцията относно демократичния надзор на разузнавателните служби в Европейския съюз, проведена на 28 и 29 май 2015 г., и да продължи да полага усилия, насочени към гарантирането на споделянето на най-добрите практики по отношение на надзора над разузнавателната дейност в тясно сътрудничество с националните парламенти; приветства съвместните заключителни изявления на съпредседателите на тази конференция, в които те заявиха намерението си да свикат нова конференция след две години;

22.  Счита, че съществуващите инструменти за сътрудничество между органите за надзор, например Европейската мрежа на националните контролни органи в областта на разузнаването (ENNIR), следва да бъдат подкрепяни и да бъдат по-широко използвани, евентуално чрез използване на потенциала на системата IPEX за обмен на информация между националните парламенти в съответствие с нейния обхват и технически капацитет;

23.  Отново отправя своя призив за суспендиране на Споразумението за Програмата за проследяване на финансирането на тероризма;

24.  Подчертава, че ЕС и неговите държави членки се нуждаят от общо определение за „национална сигурност“ с цел гарантиране на правна сигурност; отбелязва, че липсата на ясно определение създава предпоставки за произволни действия и злоупотреби с основните права и с принципите на правовата държава от страна на изпълнителни и разузнавателни органи в ЕС;

25.  Насърчава Комисията и държавите членки да включат разпоредби за изтичане и удължаване на срока на действие в законодателството, което позволява събирането на лични данни или наблюдението на европейски граждани; подчертава, че тези разпоредби представляват съществени гаранции за това, че даден инструмент, който застрашава неприкосновеността на личния живот, се подлага редовно на контрол по отношение на неговата необходимост и пропорционалност в рамките едно демократично общество;

Възстановяване на доверието

26.  Подчертава, че добрите отношения между ЕС и САЩ продължават да бъдат от жизнено значение и за двете страни; отбелязва, че разкритията относно наблюдението са подкопали обществената подкрепа за тези отношения, и подчертава, че трябва да бъдат предприети мерки за възстановяване на доверието, по-специално с оглед на настоящата неотложна необходимост от сътрудничество по множество геополитически въпроси от общ интерес; във връзка с това подчертава, че трябва да бъде намерено цялостно решение чрез провеждането на преговори между САЩ и ЕС при зачитане на основните права;

27.  Приветства неотдавнашните законодателни и съдебни решения, постановени в САЩ с цел ограничаване на масовото наблюдение от страна на Агенцията за национална сигурност, включително приемането от Конгреса без никакви изменения на Закона на САЩ за свободата в резултат от постигането на компромис между двете камари и двете партии, както и решението на Окръжния апелативен съд от втора инстанция (Second Circuit Court of Appeals) относно програмата на Агенцията за национална сигурност за събиране на телефонни записи; все пак изразява съжаление във връзка с факта, че тези решения са насочени основно към гражданите на САЩ, а положението на гражданите на ЕС остава непроменено;

28.  Счита, че всяко решение за използването на технологии за наблюдение следва да се основава на задълбочена оценка относно необходимостта и пропорционалността; приветства резултатите от изследователския проект SURVEILLE, който предоставя методология за оценка на технологиите за наблюдение, като се вземат предвид различни правни, етически и технически съображения;

29.  Подчертава, че ЕС следва да даде своя принос за разработването на международни стандарти и принципи на равнището на ООН, в съответствие с Международния пакт на ООН за граждански и политически права, с цел създаването на световна рамка за защита на данните, включително специфични ограничения по отношение на събирането на данни за целите на националната сигурност;

30.  Изразява убеждението си, че единствено чрез приемането на надеждни норми на международно равнище може да се избегне „надпреварата“ в областта на наблюдението;

Частни дружества

31.  Приветства инициативите на частния сектор в областта на ИКТ за разработване на средства за криптографска сигурност и интернет услуги, които подобряват неприкосновеността на личния живот; насърчава продължаването на работата по разработване на лесни за ползване настройки на приложения, които да помагат на потребителите да определят каква информация да споделят, с кого и по какъв начин; отбелязва, че в отговор на разкритията относно масовото наблюдение редица дружества обявиха също така планове за осигуряване на възможности за пълно криптиране;

32.  Припомня, че съгласно член 15, параграф 1 от Директива 2000/31/ЕО държавите членки не налагат общо задължение на доставчиците при предоставянето на услуги по пренос, кеширане и съхранение да контролират информацията, която пренасят или съхраняват, нито общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства за незаконна дейност; припомня по-специално, че Съдът на Европейския съюз в своите решения по дела C-360/10 и C-70/10 отхвърли мерките за упражняване на „активен контрол“ на почти всички ползватели на посочените услуги (по едното дело — доставчици на достъп до интернет, а по другото — социална мрежа) и уточни, че се забранява всяко разпореждане, което налага на доставчик на услуги за съхраняване на информация задължение да упражнява общ контрол;

33.  Приветства публикуването на доклади за прозрачността от страна на информационни и телекомуникационни дружества във връзка с исканията на правителства за предоставяне на потребителски данни; призовава държавите членки да публикуват статистически данни във връзка с техни искания към частни дружества за получаване на информация относно частни потребители;

Споразумението относно Програмата за проследяване на финансирането на тероризма

34.  Изразява разочарование от факта, че Комисията не е взела предвид ясния призив на Парламента за спиране на действието на споразумението относно Програмата за проследяване на финансирането на тероризма поради липсата на еднозначна информация за изясняване на въпроса дали други правителствени органи на САЩ извън рамките на Програмата за проследяване на финансирането на тероризма са имали евентуално достъп до данни на SWIFT; възнамерява да вземе предвид този факт при приемането на бъдещи решения относно даване на одобрение за сключването на международни споразумения;

Друг обмен на лични данни с трети държави

35.  Подчертава своята позиция, че всички споразумения, механизми и решения относно адекватността на обмена с трети държави, при които са засегнати лични данни, изискват строг мониторинг и незабавни последващи действия от страна на Комисията в качеството ѝ на пазител на Договорите;

36.  Приветства декларацията от Рига на ЕС и на САЩ от 3 юни 2015 г. относно задълбочаването на трансатлантическото сътрудничество в сферата на правосъдието, свободата и сигурността, в която подписалите я страни се ангажират да подобрят изпълнението на Споразумението между ЕС и САЩ за правна взаимопомощ (MLAT), да приключат неговия преглед съгласно предвиденото в споразумението и да проведат работни срещи за обсъждане на съответните въпроси с компетентните национални органи; подчертава, че Споразумението между ЕС и САЩ за правна взаимопомощ е инструментът, въз основа на който правоприлагащите органи на държавите членки следва да си сътрудничат с органите на трети държави; във връзка с това призовава държавите членки и правителството на САЩ да се придържат към горепосочените ангажименти с оглед на бързото приключване на прегледа на Споразумението между ЕС и САЩ за правна взаимопомощ;

37.  Призовава Комисията да докладва на Парламента до края на 2015 г. относно пропуските, установени при различни инструменти, използвани за международен трансфер на данни, във връзка с достъпа на правоприлагащи органи и разузнавателни служби на трети държави, както и относно начините за преодоляване на тези пропуски с цел осигуряване на непрекъснатост на необходимата подходяща защита на личните данни от ЕС, предавани на трети държави;

Защита на принципите на правовата държава и основните права на гражданите на ЕС/засилена защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, и на журналистите

38.  Счита, че основните права на гражданите на ЕС продължават да са изложени на опасност и че е направено твърде малко, за да се гарантира пълната им закрила в случай на масово електронно наблюдение; изразява съжаление относно постигнатия ограничен напредък при осигуряването на защита за лица, подаващи сигнали за нередности, както и за журналисти;

39.  Изразява съжаление по повод на факта, че много масови и широкомащабни разузнавателни програми изглежда се ръководят и от икономическите интереси на дружествата, които разработват и изпълняват тези програми, какъвто беше случаят с приключилата целева програма на Агенцията за национална сигурност „Thinthread“ и нейната замяна с широкомащабната програма за наблюдение „Trailblazer“, възложена за подизпълнение на дружеството SAIC през 2001 г.;

40.  Отново изразява дълбоката си загриженост относно работата в рамките на Комитета по Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство на Съвета на Европа във връзка с тълкуването на член 32 от Конвенцията за престъпленията в кибернетичното пространство от 23 ноември 2001 г. (Конвенцията от Будапеща) относно трансграничния достъп до съхранявани компютърни данни при наличие на съгласие или когато те са публично достъпни и отхвърля сключването на допълнителен протокол или насоки за разширяване на обхвата на посочената разпоредба отвъд действащия режим, установен с Конвенцията, която сама по себе си представлява сериозно изключение от принципа за териториалност, тъй като това би могло да доведе до безпрепятствен достъп от разстояние за правоприлагащи органи до сървъри и компютри, намиращи се в рамките на други юрисдикции, без да се прибягва до споразумения за правна взаимопомощ и други инструменти за съдебно сътрудничество, създадени с цел гарантиране на основните права на физическите лица, включително правата на защита на данните и на справедлив съдебен процес; подчертава, че ЕС има правомощия в областта на киберпрестъпността и следователно прерогативите както на Комисията, така и на Парламента следва да се зачитат;

41.  Изразява съжаление за това, че Комисията не е отговорила на искането на Парламента да проучи създаването на всеобхватна европейска програма за защита на лица, подаващи сигнали за нередности, и призовава Комисията да представи съобщение по този въпрос до края на 2016 г.;

42.  Приветства резолюцията, приета на 23 юни 2015 г. от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа относно „Подобряване на защитата на лица, подаващи сигнали за нарушения“, и по-специално точка 9 от нея относно значението на подаването на сигнали за нередности, с цел гарантиране на спазването на правните ограничения по отношение на наблюдението, както и точка 10, в която ЕС се призовава да въведе законодателство за защитата на лица, подаващи сигнали за нередности, което да обхваща служителите от службите за национална сигурност или разузнавателните служби, както и от частни дружества, работещи в тази сфера, и да предостави убежище, доколкото това е възможно съгласно националното законодателство, на лица, подаващи сигнали за нередности, които са застрашени от репресии в своите страни на произход, ако оповестената от тях информация отговаря на условията за предоставяне на закрила съгласно принципите на Асамблеята;

43.  Подчертава, че масовото наблюдение сериозно накърнява професионалната тайна на регламентираните професии, включително лекари, журналисти и адвокати; подчертава по-специално правата на гражданите на ЕС на защита от всякакво наблюдение при провеждането на поверителни разговори с техните адвокати, като подобно наблюдение би представлявало нарушение на Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално на членове 6, 47 и 48 от нея, както и на Директива 2013/48/ЕС относно правото на достъп до адвокат; призовава Комисията най-късно до края на 2016 г. да представи съобщение относно защитата на поверителната комуникация при професии, за които е в сила задължението за опазване на професионална тайна;

44.  Призовава Комисията да подготви насоки за държавите членки относно това как да приведат всички инструменти за събиране на лични данни с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на престъпления, включително тероризъм, в съответствие с решенията на Съда на ЕС от 8 април 2014 г. относно запазването на данни (дела C‑293/12 и C‑594/12) и от 6 октомври 2015 г. относно сферата на неприкосновеност на личния живот (дело C 362/14); посочва по-специално параграфи 58 и 59 от съдебното решение за запазването на данни и параграфи 93 и 94 от съдебното решение за сферата на неприкосновеност на личния живот, в които ясно се иска целеви подход за събирането на данни, а не „безразборно събиране“;

45.  Изтъква факта, че най-новата съдебна практика и по-специално решението на Съда на ЕС от 8 април 2014 г. относно запазването на данни ясно определя като правно изискване да се докаже необходимостта и пропорционалността на всички мерки, предполагащи събиране и използване на лични данни, които накърняват правото на зачитане на личния и семейния живот и правото на защита на данните; изразява съжаление, че политическите съображения в много случаи подкопават спазването на тези правни принципи в рамките на процеса на вземане на решения; призовава Комисията да гарантира като част от своята програма за по-добро регулиране, че цялото законодателство на ЕС е висококачествено, спазва всички правни норми и съдебната практика и е в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз; отправя препоръка оценката на въздействието на всички мерки в областта на правоприлагането и сигурността, предполагащи използване и събиране на лични данни, винаги да съдържа проверка на необходимостта и пропорционалността;

Европейска стратегия за по-голяма информационно-технологична независимост

46.  Изказва разочарование от факта, че Комисията не е предприела действия за изпълнение на подробните препоръки, отправени в резолюцията, за увеличаване на информационно-технологичната сигурност и неприкосновеността на личния живот онлайн в рамките на ЕС;

47.  Приветства мерките, предприети досега за подобряване на информационно-технологичната сигурност на Парламента, както е посочено в плана за действие относно сигурността на ИКТ в ЕП, изготвен от ГД „Иновации и техническо обслужване“; призовава за продължаване на тези усилия и за пълно и бързо изпълнение на препоръките, съдържащи се в резолюцията; призовава за нов начин на мислене и при необходимост за въвеждане на законодателни промени в областта на възлагането на обществени поръчки с цел подобряване на информационно-технологичната сигурност на европейските институции; призовава за системното заменяне на лицензирания софтуер със софтуер с отворен код, подлежащ на одит и проверка, във всички институции на ЕС, за въвеждането на задължителен критерий за „отворен код“ при извършване на подбор в рамките на всички бъдещи процедури за възлагане на обществени поръчки в областта на ИКТ, както и за ефективно предоставяне на кодиращи инструменти;

48.  Отново и настоятелно отправя призива си за разработване — в рамките на нови инициативи като например единния цифров пазар — на европейска стратегия за по-голяма информационна независимост и неприкосновеност на личния живот онлайн, която ще стимулира сектора на информационните технологии в ЕС;

49.  Възнамерява да даде допълнителни препоръки в тази област след конференцията „Защита на неприкосновеността на личния живот онлайн чрез подобряване на информационно-технологичната сигурност и автономността на ЕС в областта на информационните технологии“, насрочена за края на 2015 г., като се опре на констатациите в неотдавнашното проучване на отдела за оценка на научните и техническите възможности (STOA) относно масовото наблюдение на ползвателите на информационни технологии;

Демократично и неутрално управление на интернет

50.  Приветства целта на Комисията да превърне ЕС в ключов участник във връзка с управлението на интернет, както и нейната визия за модел на управление на интернет с участието на множество заинтересовани страни, която беше потвърдена по време на Световната среща на различните заинтересовани страни относно бъдещето на управлението на интернет (NETMundial), проведена в Бразилия през април 2014 г.; очаква с интерес резултатите от текущите международни дейности в тази област, включително в рамките на Форума за управление на интернет;

51.  Предупреждава за очевидната низходяща спирала във връзка с основното право на неприкосновеност на личния живот и защита на личните данни, при която всяка най-малка информация за човешкото поведение се счита като потенциално полезна с оглед на борбата с бъдещи престъпления, което неизбежно води до култура на масово наблюдение, като всеки граждани бива третиран като потенциално заподозряно лице, а това води до подкопаване на общественото единство и доверие;

52.  Възнамерява да вземе предвид констатациите от задълбоченото проучване на Агенцията за основните права относно защитата на основните права в контекста на наблюдението, и по-специално относно настоящото правно положение на лицата по отношение на средствата за правна защита, които са на тяхно разположение във връзка със съответните практики;

Последващи действия

53.  Възлага на своята комисия по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да продължи да следи развитието в тази област и действията, предприети във връзка с препоръките, съдържащи се в резолюцията;

o
o   o

54.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на Съвета на Европа.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0230. (2) PE546.737v01-00.

Резолюция на Европейския парламент от 29 октомври 2015 г. относно препоръка на Съвета относно интегрирането на трайно безработните лица на пазара на труда (2015/2820(RSP))

P8_TA(2015)0389 B8-1093/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията от 17 септември 2015 г. за препоръка на Съвета относно интегрирането на трайно безработните лица на пазара на труда (COM(2015)0462),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2014 г. относно годишния обзор на растежа за 2015 г. (COM(2014)0902),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. , озаглавена „Европейски семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2015 г.“(1),

—  като взе предвид заключенията на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (EPSCO) от 9 март 2015 г., озаглавени „Годишен обзор на растежа за 2015 г. и съвместен доклад за заетостта: политически насоки за политиките по заетостта и социалните политики“(2),

—  като взе предвид своята позиция от 8 юли 2015 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоките за политиката на държавите членки в областта на заетостта(3),

—  като взе предвид Специален доклад № 3/2015 на Европейската сметна палата, озаглавен „Първи стъпки на европейската „Гаранция за младежта“ и възможни рискове пред нейното изпълнение“ ,

—  като взе предвид доклада на Европейската мрежа за социална политика (ESPN), озаглавен „Интегрирана подкрепа за трайно безработните лица: проучване на националните политики — 2015 г.“,

—  като взе предвид въпроса до Съвета относно интегрирането на трайно безработните лица на пазара на труда (O-000121/2015 – B8-1102/2015),

—  като взе предвид предложението за резолюция, внесено от комисията по заетост и социални въпроси,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че в резултат на икономическата криза и нейните последици дългосрочната безработица се е удвоила от 2007 г. насам и представлява половината от общата безработица или повече от 12 милиона души, което се равнява на 5% от активното население на ЕС; като има предвид, че през 2014 г. над 60% от трайно безработните са били без работа в продължение на най-малко две последователни години;

Б.  като има предвид, че процентите на дълготрайната безработица се различават значително между отделните държави членки, като варират от 1,5% в Австрия до 19,5% в Гърция; като има предвид, че държавите членки с най-висок процент на дълготрайна безработица са Италия, Португалия, Словакия, Хърватия, Испания и Гърция; като има предвид, че икономическото възстановяване трябва да се засили, тъй като понастоящем не предоставя достатъчен импулс за значително намаляване на високия процент структурна безработица;

В.  като има предвид, че нерегистрирането на голяма част от трайно безработните лица, както и методологичните недостатъци по отношение на събирането на данни означават, че в официалната статистика положението се подценява;

Г.  като има предвид, че дълготрайната безработица често води до бедност, неравенство и социално изключване и засяга непропорционално уязвимите групи от населението, които са в неравностойно положение на пазара на труда;

Д.  като има предвид, че дълготрайната безработица постепенно отдалечава хората от пазара на труда поради ерозиране на уменията и професионалните мрежи и загуба на ритъма на работа и може да доведе до прогресивно засилване на откъсването от обществото, напрежение в семейството и чувство на отчуждение; като има предвид, че всяка година поради безрезултатни усилия за намиране на работа близо една пета от трайно безработните лица се обезсърчават и преминават в категорията на неактивното население;

Е.  като има предвид, че последиците от дълготрайната безработица са особено сериозни в домакинствата на безработни и често водят до нисък образователен ценз, откъсване от „света на труда“, увеличаване на психическите и здравословните проблеми, социално изключване, а в най-тежките случаи – до предаване на бедността от едно поколение на следващото;

Ж.  като има предвид, че периодите на дълготрайна безработица често имат дълготрайни отрицателни последствия върху перспективите за намиране на работа, професионалното развитие, профила на доходите през активния живот и пенсиите (т.нар. „белези“ на отрицателните последици“);

З.  като има предвид, че дълготрайната безработица представлява огромни разходи за обществото поради загубата на умения и увеличените социални разходи, в допълнение към непаричната цена във връзка с големия брой хора, които губят увереност в себе си и не реализират личния си потенциал, и с отслабването на социалното сближаване;

И.  като има предвид, че постоянно високите равнища на дълготрайната безработица застрашават постигането на водещите цели на стратегията „Европа 2020“, а именно 75% заетост за лицата на възраст между 20 и 64 години и намаляване най-малко с 20 милиона на броя на лицата, които са в положение на бедност или на социално изключване или които са застрашени да изпаднат в такова положение;

Й.  като има предвид, че поддържането на уменията в случай на загуба на работното място, заедно с образованието, обучението и преквалификацията, които предвиждат бъдещите потребности от умения, представлява важен елемент за предотвратяване и преодоляване на дълготрайната безработица;

К.  като има предвид, че тази препоръка има сходства с гаранцията за младежта; като има предвид, че следва да се извлекат поуки от първоначалния опит при прилагането на гаранцията за младежта;

1.  Приветства инициативата на Комисията да направи предложение за препоръка на Съвета относно интегрирането на трайно безработните лица на пазара на труда; подчертава, че по-ранно представяне на предложението и постигане на съгласие в Съвета щяха да предотвратят част от случаите на дълготрайна безработица, наблюдавани в момента; изразява загриженост, че препоръката на Съвета може да не е достатъчна за бързо подобряване на ситуацията на трайно безработните лица, и насърчава държавите членки да предприемат действия;

2.  Подкрепя трите основни елемента на предложението: (i) значително повишаване на регистрацията на трайно безработните лица в службите по заетостта с оглед постигането на целта за пълно покритие; (ii) оценка на индивидуалните възможности, потребности и предпочитания за работно място на трайно безработните лица преди достигане на 18 месеца безработица; както и (iii) предоставяне на специално изготвено, балансирано и изчерпателно „споразумение за трудова интеграция“ между трайно безработните лица и съответните служби най-късно при достигане на 18 месеца безработица; подчертава обаче, че индивидуалната оценка следва да се проведе преди съответното лице за достигне 12 месеца безработица, за да се гарантира, че споразумение за трудова интеграция може да бъде сключено, преди то да достигне 18 месеца безработица; настоява, че когато е приложимо, при тристепенния подход не трябва да се пропуска включването на недържавни участници в процеса като цяло, като например социалните НПО, които работят с трайно безработните лица;

3.  Подчертава необходимостта от обхващане на всички трайно безработни лица, включително тези, които не са регистрирани, а не само лицата, които са безработни от 18 месеца или повече; счита, че е от първостепенно значение политиките на държавите членки, насочени към краткотрайната безработица (< 12 месеца) и младежката безработица (включително гаранцията за младежта), да са в пълно съответствие с политиките, целящи справяне с дълготрайната безработица;

4.  Подкрепя призива за тясно сътрудничество и ефективна координация на всички страни, участващи в реинтеграцията на трайно безработно лице (включително организации на гражданското общество, когато е приложимо), и създаване на обслужване на едно гише, където за безработните лица е осигурен служител, отговарящ за индивидуалния случай („единично звено за контакт“), като усилията за реинтеграция не се прекратяват в случай на промяна на режима за обезщетение на безработното лице;

5.  Подчертава необходимостта от индивидуален подход при оценката на способностите и потребностите на трайно безработните лица по отношение на тяхната реинтеграция на пазара на труда – подход, който следва да зачита съществуващите им права и да взема под внимание личното им положение в по-широк план и свързаните с него нужди; подчертава необходимостта от достатъчен на брой и висококвалифициран персонал, способен да предлага индивидуален подход към трайно безработните лица, които представляват разнородната група;

6.  Отбелязва препоръката да се въведе писмено и широкообхватно „споразумение за трудова интеграция“, в което да се разясняват съответните права и отговорности на безработното лице и на органите, представлявани от служителя, отговарящ за досието, като по този начин се определят ясни очаквания за всички участващи страни, и което да е справедливо по отношение на безработното лице и да зачита личната му квалификация и правата му като работник; настоятелно призовава за редовното актуализиране на това споразумение;

7.  Счита, че е от решаващо значение всички програми за реинтегриране на трайно безработните лица да са приспособени към нуждите на пазара на труда и да се определят в тясно сътрудничество със социалните партньори; призовава държавите членки да мотивират работодателите, включително в духа на корпоративната социална отговорност, активно да участват в предлагането на работни места за трайно безработните лица и когато е необходимо, да назначават наставници, за да се улеснява плавното въвеждане на дългосрочно безработните лица на работното място; призовава службите по заетостта на държавите членки да подпомагат МСП в осигуряването на такова наставничество; припомня, че трайно безработните лица се нуждаят не само от работни места, но и от всеобхватни консултации и подготовка за успешното повторно влизане на пазара на труда;

8.  Призовава държавите членки да предвидят подходящо национално финансиране, което да допълва финансирането от ЕС – по-специално чрез Европейския социален фонд – за националните политики за справяне с дълготрайната безработица; подчертава, че бюджетните ограничения, пред които са изправени някои държави членки (по-специално тези, които прилагат програми за икономически мерки), не трябва да възпрепятстват бързото прилагане на препоръката; призовава Комисията да проучи възможностите за бърз достъп до финансиране от ЕС и да мобилизира допълнителни средства, когато е възможно, както беше направено в случая с инициативата за младежка заетост; подчертава необходимостта в редица държави членки да се отделят достатъчно средства за засилване на административния капацитет на службите по заетостта;

9.  Призовава, по-специално, за подобряване на финансовия и административния капацитет на публичните служби по заетостта, за да се гарантира, че те могат да изпълняват ключова роля в прилагането на настоящото предложение;

10.  Призовава Комисията и държавите членки да преценят как да подкрепят специфичните програми за обучение на работното място, както и развитието на предприятията и инвестиционните планове, които са създали устойчиви и качествени работни места за трайно безработните лица;

11.  Подчертава, че за да се прилага ефективно препоръката, тясното сътрудничество между Комисията и държавите членки, а на национално равнище – между (секторните) социални партньори, организациите на гражданското общество, представляващи безработните лица, местните и регионалните органи, публичните и частните служби по заетостта, учрежденията, предоставящи социални и здравни услуги, и местните и регионалните институции за образование и обучение, е от първостепенно значение, както и активното участие на работодателите, с цел по-добро разбиране на изискванията и нуждите на предприятията;

12.  Припомня своята позиция относно решението на Съвета относно насоките за политиката на държавите членки в областта на заетостта, в която се настоява за специфични мерки за защита на трайно безработните лица от социално изключване и за реинтегрирането им на пазара на труда при надлежно спазване на Договорите;

13.  Призовава държавите членки да вземат предвид регионалните различия, включително различията между градските и селските райони, при изготвянето на своя национален подход за справяне с дълготрайната безработица;

14.  Приветства предложението на Комисията да се установи посредством европейския семестър и Комитета по заетостта многостранно наблюдение на прилагането на препоръката; подчертава, че това наблюдение трябва да бъде щателно и ако е необходимо, да бъде последвано от инструкции в специфичните за всяка страна препоръки, отправяни към държавите членки; призовава Комисията да улеснява процесите на взаимно учене, които свързват държавите членки с висок процент на дългосрочна безработица и тези, които успешно са осъществили бързо реинтегриране на (трайно) безработните лица на своите пазари на труда;

15.  Призовава министрите на заетостта и социалните въпроси да разгледат предложенията на Парламента преди постигането на споразумение относно препоръката;

16.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на Съвета.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0068. (2) Документ 6147/15 на Съвета. (3) Приети текстове, P8_TA(2015)0261.

Резолюция на Европейския парламент от 29 октомври 2015 г. относно безопасното използване в гражданската авиация на дистанционно управляеми летателни системи (RPAS), обичайно познати като безпилотни летателни апарати (UAV) (2014/2243(INI))

P8_TA(2015)0390 A8-0261/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 април 2014 г., озаглавено „Нова ера във въздухоплаването — Отваряне на европейския авиационен пазар за сигурно и устойчиво гражданско използване на дистанционно управляеми летателни системи“ (COM(2014)0207),

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по‑специално член 4, параграф 2, буква ж) и член 16, както и дял VI от него,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по‑специално членове 7 и 8 от нея,

—  като взе предвид Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни,

—  като взе предвид становището на Европейския надзорен орган по защита на данните във връзка със съобщението на Комисията до Европейския парламент и Съвета, озаглавено„Нова ера във въздухоплаването — Отваряне на европейския авиационен пазар за сигурно и устойчиво гражданско използване на дистанционно управляеми летателни системи“,

—  като взе предвид окончателния доклад на Европейската координационна група по въпросите на дистанционно управляемите летателни системи, озаглавен „Пътна карта за интеграцията на граждански дистанционно управляеми летателни системи в европейската авиационна система“,

—  като взе предвид Декларацията от Рига относно дистанционно управляемите летателни системи (безпилотни летателни апарати), озаглавена„Очертаване на бъдещето на въздухоплаването“,

—  като взе предвид доклада на Камарата на лордовете, озаглавен „Използване за граждански цели на безпилотни летателни апарати в ЕС“,

—  като взе предвид предложението на Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ), озаглавено „Concept of Operations for Drones — A risk based approach to regulation of unmanned aircraft“ („Оперативна концепция за безпилотните летателни апарати — основан на риска подход към тяхното регулиране“),

—  като взе предвид Чикагската конвенция от 7 декември 1944 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм, както и становището на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8‑0261/2015),

А.  като има предвид, че от много десетилетия насам ентусиасти управляват във въздуха чрез радиоконтрол малки модели на летателни апарати; като има предвид, че през последните 15 години се наблюдава ускорен ръст в използването на дистанционно управляеми летателни системи (RPAS), по-често познати под наименованието безпилотни летателни апарати (UAV) или дрони; като има предвид, че малките дистанционно управляеми летателни системи, проектирани както за целите на използването им като хоби, така и за развлекателни цели, стават все по-популярни;

Б.  като има предвид, че тези технологии, разработени първоначално за военни цели, сега се използват за търговски цели и че това оказва натиск върху съществуващите правни граници; като има предвид, че дистанционно управляемите летателни системи, използвани в професионален контекст, предлагат също така значителни ползи за различни видове употреба за граждански цели, чиято добавена стойност нараства успоредно с увеличаването на разстоянието между въздухоплавателните средства и пилота, управляващ летателния апарат дистанционно (операции извън обсега на погледа); като има предвид, че приложенията на дистанционно управляемите летателни системи, които са изключително разнообразни и които биха могли да навлязат в още повече области в бъдеще, могат да бъдат използвани например за проверки на безопасността и наблюдение на инфраструктурата (железопътни линии, язовири и енергийни съоръжения), извършване на оценка на природни бедствия, (екологично отговорни) операции за прецизно земеделие, медийни продукти, въздушна термография или доставки на пратки в изолирани райони; като има предвид, че може да се предвиди, че в близко бъдеще нови приложения ще се разработват с бързи темпове, което отразява иновативния и динамичен характер на сектора на дистанционно управляемите летателни системи;

В.  като има предвид, че технологиите на дистанционно управляемите летателни системи могат да заместят пряката човешка намеса при опасни условия;

Г.  като има предвид, че има два вида приложения на дистанционно управляеми летателни системи, а именно професионални приложения на дистанционно управляеми летателни системи и приложения на дистанционно управляеми летателни системи за развлекателни цели; като има предвид, че тези две категории, които са съществено различни една от друга, следва да се уреждат от различни изисквания в рамките на една и съща регулаторна рамка на ЕС;

Д.  като има предвид, че в настоящото законодателство на ЕС се определя, че Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) по принцип е сертифициращият орган за дистанционно управляемите летателни системи, чиято максимална излетна маса надвишава 150 kg; като има предвид, че дистанционно управляемите летателни системи с тежест 150 kg или по-малко са под юрисдикцията на държавите членки;

Е.  като има предвид, че в Австрия, Германия, Дания, Ирландия, Испания, Италия, Обединеното кралство(1), Полша, Франция(2), Хърватия и Чешката република съществуват или са в процес на разработване нормативни разпоредби за дистанционно управляемите летателни системи; като има предвид, че в Дания, Обединеното кралство и Нидерландия съществуват одобрени летателни училища и че над 500 лицензирани пилоти на дистанционно управляеми летателни системи в Нидерландия и Обединеното кралство вече предлагат своите услуги;

Ж.  като има предвид, че всички правила за дистанционно управляемите летателни системи, въведени в Европа, са разработени така, че да вземат предвид рисковете за безопасността, произтичащи от експлоатацията; като има предвид, че правилата за дистанционно управляемите летателни системи поставят акцента върху оператора за разлика от обичайния подход, който се обуславя от въздухоплавателното средство и който се прилага за пилотираните въздухоплавателни средства; като има предвид, че рискът зависи не само от вида летателна система и нейните характеристики (тегло, скорост и др.), но и от много други фактори, като например зоната, над която се прелита, височината на летене, опита на оператора, конкретния вид операция и способността на оператора да се справя с непредвидени обстоятелства;

З.  като има предвид, че потенциалът за икономически растеж на сектора — от производителя до крайния потребител — е огромен, както за големите предприятия, така и за веригата на доставки, състояща се от хиляди малки и средни предприятия, както и от иновативни стартиращи предприятия; като има предвид, че е наложително да се поддържат стандарти на производство и експлоатация от световна класа, като същевременно се насърчава челната позиция на Европа;

И.  като има предвид, че в знак на признание за бързото развитие на този пазар дистанционно управляемите летателни системи с основание са включени в съществуващите програми в областта на въздухоплаването, например в Съвместното предприятие за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR) и в програма „Хоризонт 2020“; като има предвид, че вече са инвестирани значителни финансови средства в този сектор и че той ще бъде насърчен да удвои своите инвестиционни усилия, ако МСП, които представляват най-голямата част от него, са в състояние по-лесно да получават финансиране; като има предвид, че предоставянето на допълнително финансиране за по-нататъшни изследвания и разработки ще бъде от съществено значение за подпомагането на този нов сектор и на безопасната и сигурна интеграция на дистанционно управляемите летателни системи във въздушното пространство;

Й.  като има предвид, че дори на този ранен етап държавите членки, промишлеността и Комисията отчетоха потенциала на този пазар и държат да подчертаят, че всяка една нормативна рамка трябва да предоставя възможност на европейския сектор да се разраства с оглед на конкуренцията в световен мащаб;

К.  като има предвид, че този нововъзникващ пазар предлага значителни възможности за инвестиции, иновация и създаване на работни места в рамките на цялата верига на доставки и в полза за обществото, като същевременно отчита, че трябва да се отстоява общественият интерес, включително във връзка с въпросите, свързани с правото на неприкосновеност на личния живот, защитата на данните, отчетността и гражданската отговорност;

Л.  като има предвид, че въпреки икономическия потенциал на дистанционно управляемите летателни системи развитието на този сектор ще бъде едно от най-важните бъдещи предизвикателства по отношение на безопасността на авиационния сектор и сигурността на гражданите и на предприятията;

М.  като има предвид, че ЕС следва да изготви във възможно най-кратки срокове законодателна рамка специално за използването на дистанционно управляеми летателни системи за граждански цели;

Н.  като има предвид, че европейската законодателна рамка, от една страна, трябва да позволи на сектора да продължи да въвежда иновации и да се развива при оптимални условия, а от друга страна трябва да увери обществото, че животът и собствеността, както и личните данни и неприкосновеността на личния живот ще бъдат ефикасно защитени;

Международно измерение

1.  Отбелязва, че САЩ се считат от мнозина за водещия пазар, макар предимно за военни цели, за използването на дистанционно управляеми летателни системи; подчертава обаче, че Европа е лидер в гражданския сектор — операторите в Европа са 2500 (400 в Обединеното кралство, 300 в Германия, 1500 във Франция, 250 в Швеция и т.н.) в сравнение с 2342 оператори в останалата част на света — и че тя следва да направи всичко възможно, за да повиши своята силна конкурентоспособност;

2.  Отбелязва, че Япония има голям брой оператори на дистанционно управляеми летателни системи и е натрупала опит през изминалите две десетилетия, най-вече в областта на използването на дистанционно управляеми летателни системи за операции за прецизно земеделие, например за пръскане на културите; припомня, че тя е първата държава, която разреши използването на дистанционно управляеми летателни системи в селското стопанство в средата на деветдесетте години на миналия век, като броят на операторите бързо нарасна в рамките на няколко години;

3.  Отбелязва, че Израел има много активен производствен сектор, който обаче е пряко насочен към военните дистанционно управляеми летателни системи; подчертава факта, че наличието на интегрирано гражданско-военно аеронавигационно обслужване сега улеснява интегрирането на дистанционно управляеми летателни системи във въздушното пространство на Израел;

4.  Отбелязва, че Австралия, Китай (където се произвеждат много от съвсем малките дистанционно управляеми летателни системи) и Южна Африка са сред 50-те други държави, които понастоящем разработват дистанционно управляеми летателни системи;

5.  Подчертава, че трябва да се отчете световното измерение на дистанционно управляемите летателни системи, и призовава Комисията да вземе това предвид в пълна степен;

Актуално състояние в държавите членки на ЕС

6.  Подчертава, че във всички държави членки се извършва някакъв вид дейност — производствена и/или експлоатационна — свързана с дистанционно управляемите летателни системи;

7.  Подчертава факта, че ако не е предоставено освобождаване, експлоатацията на дистанционно управляемите летателни системи е законна единствено ако тя е предвидена в действащото национално законодателство; припомня, че това се основава на правилото на Международната организация за гражданско въздухоплаване, че всички операции, извършвани от безпилотни летателни апарати, трябва да получат специално разрешение(3);

8.  Отбелязва, че поради липсата на хармонизирани правила на равнището на ЕС развитието на европейския пазар на безпилотни летателни апарати може да бъде възпрепятствано, като се има предвид, че националните разрешения обикновено не се признават взаимно сред държавите членки;

Ключови въпроси

9.  Счита, че секторът на дистанционно управляемите летателни системи се нуждае спешно от въвеждане на правила с европейски и със световен обхват с оглед на трансграничното развитие на дистанционно управляемите летателни системи; счита, че е необходимо да има ясна европейска правна рамка, която да гарантира влагането на инвестиции и развитието на един конкурентоспособен европейски сектор на дистанционно управляемите летателни системи; подчертава факта, че ако не се предприемат своевременно действия, съществува риск икономическият потенциал и положителното въздействие на дистанционно управляемите летателни системи да не бъдат реализирани пълноценно;

10.  Припомня икономическото значение на този сектор и подчертава необходимостта от подходящи политики за защита на неприкосновеността на личния живот и за гарантиране на защитата на данните, безопасността и сигурността, които да бъдат целесъобразни и да не налагат излишна тежест върху МСП;

11.  Счита, че ако европейската рамка е ясна, ефективна, надеждна и въведена своевременно, тя би могла да подпомогне разискванията относно изготвянето на правила със световен обхват за използването на безпилотни летателни апарати;

12.  Счита, че подобно бъдещо законодателство ще трябва да установи ясно разграничение между използването за професионални и използването за развлекателни цели на дистанционно управляемите летателни системи;

13.  Подчертава факта, че безопасността и сигурността са от първостепенно значение за всички видове експлоатация и всички правила, свързани с дистанционно управляемите летателни системи, и че те трябва да са съизмерими с рисковете; счита, че бъдещата европейска регулаторна рамка следва да бъде съобразена със специфичните рискове, свързани с полетите извън обсега на погледа, без обаче да възпира подобни полети;

14.  Подчертава факта, че темата за защитата на данните и правото на неприкосновеност на личния живот е от ключово значение за насърчаването на широката обществена подкрепа за използването на дистанционно управляеми летателни системи за граждански цели и съответно е също от ключово значение за улесняването на растежа и безопасното интегриране на дистанционно управляемите летателни системи в гражданското въздухоплаване при стриктно спазване на разпоредбите на Директива 95/46/ЕО за защита на личните данни, правото на защита на личния живот, предвидено в член 7 от Хартата на основните права на ЕС, и правото на защита на личните данни, предвидено в член 8 от Хартата на основните права на Европейския съюз и в член 16 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС); призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че при разработването на всяка политика на ЕС относно дистанционно управляемите летателни системи се включват гаранции за неприкосновеността на личния живот и защитата на данните в съответствие с принципите на необходимост и пропорционалност във връзка с това призовава Комисията да подпомага разработването на стандарти във връзка с понятията за неприкосновеност на личния живот при проектирането и по подразбиране;

15.  Изразява съгласие с петте основни принципа за бъдещото развитие на дистанционно управляемите летателни системи, изложени в Декларацията от Рига, и изцяло подкрепя тези принципи:

16.  Подчертава, че в краткосрочен план и от гледна точка на управлението на въздушното движение вече има оперативни процедури, които предоставят възможност дистанционно управляемите летателни системи да летят извън конкретни и ограничени зони; припомня, че много от гражданските и военните дистанционно управляеми летателни системи се направляват по предназначени за целта коридори чрез увеличаване на стандартните критерии за разделение на коридорите, които обикновено се използват за пилотираните летателни апарати;

17.  Подчертава значението на полетите „извън обсега на погледа“ за развитието на сектора; счита, че европейското законодателство следва да насърчава този начин на действие;

18.  Отбелязва, че въздействието на дистанционно управляемите летателни системи върху движението на пилотирани летателни апарати е ограничено поради малкия дял на дистанционно управляемите летателни системи в сравнение с дела на пилотираните летателни апарати; отчита обаче, че натискът върху управлението на въздушното движение може да нарасне поради по-широкото използване на дистанционно управляеми летателни системи за спортни и развлекателни цели, което може в определени обстоятелства да представлява риск за безопасността на въздушното движение, и призовава този фактор да бъде взет под внимание от съответните органи и при формулирането на бъдещите правила на ЕС, с цел да се осигури постоянен и ефективен стандарт за управление на въздушното движение във всички държави членки;

19.  Подчертава факта, че в дългосрочен план е желателно техническите и регулаторните решения да предоставят възможност дистанционно управляемите летателни системи да използват въздушното пространство наред с всички други ползватели на въздушното пространство, без да налагат на тези ползватели нови изисквания за оборудването; отбелязва, че има голям брой малки дистанционно управляеми летателни системи, които летят на височина под 500 фута, наред с пилотираните летателни апарати; подчертава, че въпреки че доставчиците на аеронавигационно обслужване не предоставят услуги за контрол на въздушното движение на тези височини, те все пак носят отговорност за предоставянето на достатъчна информация, за да могат двата вида летателни апарати да съществуват успоредно едни с други в едно и също въздушно пространство; отбелязва, че Евроконтрол оказва подкрепа на държавите с оглед на постигането на общо разбиране на свързаните с това въпроси и за поощряването на възможно най-голяма хармонизация;

20.  Счита, че въпросът за идентификацията на безпилотните летателни апарати, независимо от техния размер, е от решаващо значение; подчертава, че следва да бъдат намерени решения, които вземат предвид дали безпилотните летателни апарати се използват за развлекателни или търговски цели;

Решения за бъдещето

21.  Счита, че е необходимо да се разработи ясна, хармонизирана и пропорционална европейска и световна регулаторна рамка въз основа на оценка на риска, която да избягва непропорционалните нормативни разпоредби за предприятията, които биха възпирали инвестициите и иновациите в сектора на дистанционно управляемите летателни системи, и същевременно да защитава по подходящ начин гражданите и да води до създаването на устойчиви и иновативни работни места; счита, че цялостната оценка на риска трябва да бъде основана на „оперативната концепция“, установена от Европейската агенция за авиационна безопасност, и следва да вземе предвид характеристиките на дистанционно управляемите летателни системи (тегло, обхват на действие, скорост) и характера на тяхното използване (за развлекателни или професионални цели); счита, че тази рамка следва да бъде част от дългосрочен подход, който взема предвид евентуалните бъдещи тенденции и други аспекти на тези технологии;

22.  Подкрепя намерението на Комисията да отмени праговата стойност от 150 kg и да я замени със съгласувана и всеобхватна регулаторна рамка на ЕС, която да предоставя възможност националните компетентни органи, квалифицирани органи или асоциации да поемат дейности по валидиране и надзор; счита, че пропорционалността на правилата следва да бъде допълнена от необходимата степен на гъвкавост на процесите и процедурите;

23.  Счита, че развитието на компетентността на Европейската агенция за авиационна безопасност в областта на дистанционно управляемите летателни системи следва да бъде взето предвид при определянето на бюджета на Агенцията, с цел да се гарантира, че тя може да провежда възложените ѝ мисии.

24.  Призовава Комисията да гарантира, че при разработването на всяка политика на ЕС относно дистанционно управляемите летателни системи се включват гаранции за неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, като се въвежда като минимално изискване задължението да се извършват оценки на въздействието и да се осигурява неприкосновеността на личния живот още при проектирането и по подразбиране;

25.  Изразява загриженост относно евентуалните незаконни и небезопасни приложения на дистанционно управляеми летателни системи (напр. дистанционно управляеми летателни системи, преобразувани от инструмент за граждански цели в оръжие, използвано за военни или други цели, или дистанционно управляеми летателни системи, използвани за смущаване на функционирането на навигационни или комуникационни системи); призовава Комисията да подкрепя разработването на необходимите технологии, за да се гарантира безопасността, сигурността и неприкосновеността на личния живот при експлоатацията на дистанционно управляеми летателни системи, включително чрез финансови средства по „Хоризонт 2020“, насочени основно към научноизследователска и развойна дейност за разработването на системи, технологии и др., които могат да се използват за повишаване на степента на защита на неприкосновеността на личния живот още при проектирането и по подразбиране, и да подкрепя развитието на технологиите, като например „откриване и избягване“, предупреждения при навлизане в определена географска зона (geofencing) или против смущения и отвличане, както и защитата на личния живот още при проектирането и по подразбиране, с оглед на безопасното използване на гражданските дистанционно управляеми летателни системи;

26.  Насърчава новаторските технологии в областта на дистанционно управляемите летателни системи, които имат огромен потенциал за създаване на работни места, по-специално зелени работни места, тъй като този сектор обхваща професии от широк спектър; призовава за разгръщане и изследване на огромния потенциал за участие на малките и средните предприятия в услугите, свързани с производството на специализирани части и материали; подчертава необходимостта да се организират и популяризират центрове за квалификации и обучения;

27.  Счита, че правилата на равнище ЕС и на национално равнище следва ясно да указват разпоредбите, приложими за дистанционно управляемите летателни системи, във връзка с вътрешния пазар и международната търговия (производство, продажба, закупуване, търговия и използване на дистанционно летателни системи) и основните права на неприкосновеност на личния живот и защита на данните; счита също така, че тези правила следва да допринесат за правилното прилагане на законодателството в областта на правото на неприкосновеност на личния живот, защитата на данните и всяка друга област във връзка с различните рискове и отговорности, свързани с управлението на дистанционно управляемите летателни системи, например наказателното право и законодателството в областта на интелектуалната собственост, въздухоплаването и околната среда; подчертава необходимостта да се гарантира, че всяко лице, което експлоатира дистанционно управляеми летателни системи, е запознато с основните правила, приложими за използването на дистанционно управляемите летателни системи, и че тези правила са уточнени в съобщение за купувачите;

28.  Счита, че секторът, регулаторите и търговските оператори трябва да обединят усилията си, за да се обезпечи правна сигурност, благоприятстваща инвестициите, и за да се избегне проблемът „кокошката и яйцето“, при който секторът се въздържа да инвестира в разработването на необходимите технологии, ако няма сигурност за това как те ще бъдат регулирани, а регулаторите не са склонни да разработват стандарти преди секторът да предложи конкретни технологии за издаване на разрешение за експлоатация; подчертава, че малките и средните предприятия следва да бъдат действително свързани с процеса на стандартизация;

29.  Счита, че основаният на риска подход, който е в съответствие с Декларацията от Рига и с оперативната концепция, разработена от Европейската агенция за авиационна безопасност, представлява солидна основа за осигуряването на безопасната експлоатация на дистанционно управляемите летателни системи, че европейските регулаторни изисквания ще трябва или да се определят за всеки случай поотделно, или да се основават на подход, обусловен от типа/класа, по целесъобразност, и че те следва да осигуряват високо равнище на безопасност и оперативна съвместимост; счита, че за да се осигури успехът на производителите и операторите на дистанционно управляеми летателни системи, е от съществено значение изискванията за стандартизация на Европейската организация за оборудване за гражданското въздухоплаване (EUROCAE) да бъдат утвърдени от съответния регулаторен орган;

30.  Счита, че бъдещите европейски и световни разпоредби за дистанционно управляемите летателни системи следва да обхващат въпросите, свързани с:

31.  Приканва държавите членки да гарантират, че когато се предоставя обучение на професионални ползватели и собственици на дистанционно управляеми летателни системи, то включва специално обучение относно защитата на данните и неприкосновеността на личния живот, и че професионалните ползватели на дистанционно управляеми летателни системи са обект на взаимно признаване от държавите членки, с цел да се премахнат всички ограничения на пазара;

32.  Подчертава, че дистанционно управляемите летателни системи, които летят извън обсега на погледа, трябва да бъдат оборудвани с технологии за „откриване и избягване“, с цел да могат да откриват летателни апарати, използващи същото въздушно пространство, като по този начин се осигурява, че дистанционно управляемите летателни системи не излагат на риск безопасността на пилотираните самолети и че освен това те вземат предвид гъсто населените райони, забранените зони като летищата, електроцентралите, атомните централи и химическите заводи, и други критични инфраструктури; ето защо настоятелно призовава Комисията да предостави необходимите бюджетни средства за научноизследователска и развойна дейност чрез Съвместното предприятие SESAR;

33.  Призовава Комисията и съответните органи и дружества да вложат допълнителни усилия в провеждането на своите програми за научни изследвания и развойна дейност; счита, че като взема предвид очакваните икономически последици от този сектор, ЕС следва да даде предимство на разработването на европейски технологии, например чрез „Хоризонт 2020“; изисква да се вземе предвид също така разработването на технологии за откриване и улавяне на безпилотни летателни апарати в рамките на програмите за научни изследвания;

34.  Припомня, че увеличаването на GPS сигнала по европейската програма Европейска геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) в рамките на глобалната навигационна спътникова система (ГНСС) беше сертифицирано за целите на гражданското въздухоплаване през 2011 г. и че „Галилео“ постепенно ще навлезе в експлоатационната фаза през следващите няколко години; счита, че в това отношение една съвременна система за управление на въздушното движение, както и приложенията за дистанционно управляемите летателни системи, основани на европейските програми за глобална навигационна спътникова система (ГНСС), ще окажат положителен принос за безопасната експлоатация на дистанционно управляемите летателни системи;

35.  Отбелязва, че дистанционно управляемите летателни системи в съответствие с основания на анализ на риска подход следва да се оборудват с чип за идентификация и да се регистрират, за да се осигури възможността за тяхното проследяване, отчетността и надеждното прилагане на правилата за гражданска отговорност;

36.   Подкрепя оперативната концепция за безпилотните летателни апарати, разработена от Европейската агенция за авиационна безопасност, която определя три различни категории дистанционно управляеми летателни системи и съответни правила за всяка една от тях;

37.  Отбелязва, че налагането на спазването на законодателството за дистанционно управляемите летателни системи е от ключово значение за безопасното и успешно интегриране на дистанционно управляемите летателни системи в европейското въздушно пространство;

38.  Призовава Комисията и държавите членки да осигурят достатъчно средства за налагането на спазването на законодателството за дистанционно управляемите летателни системи;

39.  Подчертава, че Съвместните органи за изготвяне на правила по отношение на безпилотните системи (JARUS) са международен орган с доброволно членство, състоящ се от националните органи за гражданско въздухоплаване от 22 държави от ЕС и държави извън ЕС и от регионални агенции/органи; припомня, че Съвместните органи за изготвяне на правила по отношение на безпилотните системи се председателстват от представител на Европейската агенция за авиационна безопасност, която ще се занимава с бъдещото регулиране на дистанционно управляемите летателни системи; припомня, че целта на Съвместните органи за изготвяне на правила по отношение на безпилотните системи е да се разработят технически и оперативни изисквания, както и изисквания, свързани с безопасността, с оглед на сертифицирането и безопасното интегриране на големите и малките дистанционно управляеми летателни системи във въздушното пространство и на летищата;

40.  Счита, че Съвместните органи за изготвяне на правила по отношение на безпилотните системи биха могли да се погрижат бъдещите разпоредби на ЕС да бъдат съгласувани с международните договорености в други държави посредством процес на взаимно признаване;

41.  Счита, че агенциите за защита на данните на държавите членки следва да работят съвместно, за да споделят данни и най-добри практики и да гарантират съответствието със съществуващите насоки и нормативни актове за защита на данните, например Директива 95/46/ЕО;

42.  Подчертава, че при използването на дистанционно управляеми летателни системи от правоприлагащите и разузнавателните служби трябва да бъдат зачитани основните права на неприкосновеност на личния живот, защита на данните, свободно движение и свобода на изразяване на мнение, и че трябва да бъдат разглеждани и отстранявани потенциалните рискове, свързани с този вид употреба на дистанционно управляеми летателни системи, както по отношение на наблюдението на лица и групи, така и при наблюдението на обществени места, като например границите;

43.  Счита, че органите на държавите членки за защита на данните следва да споделят съществуващите насоки за защита на данните, специфични за използването на дистанционно управляеми летателни системи за търговски цели, и призовава държавите членки да прилагат законодателството за защита на данните внимателно и по начин, който разпръсква напълно опасенията на обществеността във връзка със защитата на правото на неприкосновеност на личния живот и не води до несъразмерно голяма административна тежест за операторите на дистанционно управляеми летателни системи;

44.  Решително препоръчва текущите обсъждания между лицата, които формулират политиките на равнището на ЕС и на национално равнище, и регулаторните органи, промишлеността, МСП и търговските дружества да бъдат отворени, както и да се проведат обществени дебати с участието на гражданите и други заинтересовани страни, например НПО (включително организации за защита на гражданските права) и правоприлагащите органи, така че да бъдат взети под внимание опасенията, свързани със защитата на основните права, и отговорностите и предизвикателствата, пред които са изправени различните участници, що се отнася до защитата на тези права и защитата на сигурността на гражданите при използването на дистанционно управляеми летателни системи;

45.  Заема становището, че Европейският парламент трябва да изготви своята позиция преди Комисията да приеме своя пакет от мерки за въздухоплаването, като по този начин се отзове на призива на сектора за предоставяне на ясни насоки;

46.  Подчертава необходимостта от ясна правна рамка въз основа на съответните критерии по отношение на използването на камери и сензори, особено от търговски и частни дистанционно управляеми летателни системи, която ще гарантира ефективната защита на правото на неприкосновеност на личния живот и защитата на данните, както и обезпечаването на сигурността на гражданите, като се отчитат непрекъснато намаляващите размери на компонентите на дистанционно управляемите летателни системи, което е причина устройствата да бъдат все по-преносими и по-трудни за откриване;

47.  Призовава комисията по транспорт и туризъм и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да организират съвместно изслушване, на което да поканят представители на промишлеността, националните органи за защита на неприкосновеността на личния живот, Европейския надзорен орган по защита на данните, Комисията и НПО, извършващи дейност в областта на основните права;

48.  Призовава Комисията да разгледа възможността за въвеждане на механизъм за редовно докладване, в рамките на който ще бъдат вземани предвид техническото развитие и развитието на политиките и най-добрите практики на национално равнище и с помощта на който могат да бъдат вземани мерки във връзка с произшествията с дистанционно управляеми летателни системи, и да представи общ преглед и оценка на регулаторните подходи на равнището на държавите членки, така че да могат да се правят сравнения и да се установяват най-добрите практики;

o
o   o

49.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) http://www.developpement-durable.gouv.fr/Quelle-place-pour-les-drones-dans.html (2) http://www.caa.co.uk/default.aspx?catid=1995&pageid=16012 (3) http://www.icao.int/Meetings/UAS/Documents/Circular%20328_en.pdf

Резолюция на Европейския парламент от 29 октомври 2015 г. относно новите предизвикателства и стратегии за стимулиране на туризма в Европа (2014/2241(INI))

P8_TA(2015)0391 A8-0258/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“ (COM(2010)0352),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска стратегия за по-голям растеж и повече работни места в сектора на крайбрежния и морския туризъм“ (COM(2014)0086),

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията, озаглавена „Безопасност на услугите за туристическо настаняване“, (COM(2014)0464),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „По-добро регулиране за постигането на по-добри резултати — Програма на ЕС“ (COM(2015)0215),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г.(2),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета от 6 май 2003 г. относно достъпа до инфраструктура в сферата на културата и до културни дейности за хората с увреждания(3),

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 195 от него,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по транспорт и туризъм и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по култура и образование (A8‑0258/2015),

А.  като има предвид, че мерките, предприемани на равнището на ЕС по силата на член 195 от ДФЕС, трябва да допълват действията на държавите членки в сектора на туризма, като се изключва всякакво хармонизиране на законовите и подзаконовите разпоредби;

Б.  като има предвид, че туризмът е особено важен сектор от европейската икономика с потенциал за растеж, който заедно със свързаните с туризма сектори генерира над 10% от БВП на ЕС; като има предвид, че туризмът също така е двигател на устойчива заетост, тъй като в него са заети пряко 13 милиона работници и следователно той създава най-малко 12% от работните места в ЕС;

В.  като има предвид, че Европа е водещата световна туристическа дестинация, с пазарен дял 52%; като има предвид, че статистиката показва, че по-голямата част от пътуванията в чужбина на жителите на ЕС остават в рамките на Съюза, и като има предвид, че съгласно прогнозите броят на международните туристи, идващи в ЕС, ще нараства със 140 милиона годишно до 2025 г.;

Г.  като има предвид, че туризмът представлява важна социално-икономическа дейност в ЕС, с широко въздействие върху икономическия растеж, заетостта и социалното развитие, и като има предвид, че той може, следователно, да спомогне за преодоляването на настоящата икономическа криза и кризата в областта на заетостта;

Д.  като има предвид, че крайбрежният и морският туризъм е най-мащабната морска дейност в Европа, и като има предвид, че той представлява повече от една трета от морската икономика, като оказва пряко влияние върху много други сектори от икономиката на ЕС и осигурява заетост за 3,2 милиона души, повечето от които са на възраст между 16 и 35 години; като има предвид, че следва също така да се отбележи, че този сектор е двигател на растеж и създаване на работни места, по-специално в атлантическия и средиземноморския регион;

Е.  като има предвид, че приоритетите на политиката в областта на туризма допринасят за постигането най-малко на три приоритета на Комисията Юнкер, а именно устойчив растеж и работни места, свързан цифров единен пазар и по-задълбочен и по-справедлив вътрешен пазар;

Ж.  като има предвид, че действията, обявени в съобщението на Комисията от 2010 г., озаглавено„Европа — водеща световна туристическа дестинация“, насърчават амбициозната цел за запазване на господстващото положение на Европа като водеща туристическа дестинация в света;

З.  като има предвид, че туризмът не разполага със самостоятелен бюджетен ред в рамките на бюджета на ЕС, и като има предвид, че действията в тази област са разпределени между няколко фонда, пилотни проекти и подготвителни действия;

И.  като има предвид, че туристическият сектор в Европа е изправен пред редица нови предизвикателства, сред които са цифровизацията на каналите за разпространение, развиването на новия сектор на икономиката на споделянето, нарастващата конкуренция на нововъзникващите, по-евтини дестинации на трети пазари, променящото се поведение на потребителите, преходът към основана на опита икономика, търсенето на качествено обслужване на клиентите, необходимостта от привличане и задържане на квалифицирания персонал, демографските промени и сезонния характер на туризма;

Й.  като има предвид, че вземащите политически решения в областта на туризма могат да предприемат мерки за справяне с предизвикателствата като демографските промени и сезонния характер на туризма чрез разработване на продукти и услуги, които отговарят на конкретните нужди на нарастващия брой възрастни хора, които могат да пътуват през неактивния сезон;

К.  като има предвид, че МСП в сектора на туризма са изправени пред значителни затруднения поради голяма регулаторна тежест;

Л.  като има предвид, че популяризирането на Европа чрез популяризирането ѝ като туристическа дестинация и чрез маркова стратегия е важен инструмент за укрепване на нейния имидж, профил и конкурентоспособност като съвкупност от устойчиви и висококачествени туристически дестинации, дава възможност за отличаване на европейските дестинации от другите международни дестинации и допринася за привличането на международните туристи, особено от нововъзникващите трети пазари;

М.  като има предвид, че конфликтите в близост до границите на ЕС, например в Украйна и в Близкия изток, заедно с терористичните заплахи, оказват отрицателно въздействие върху сектора на туризма и поради това са необходими мерки за противодействие както на национално, така и на европейско равнище;

Н.  като има предвид, че устойчивият, достъпен и отговорен туризъм, който е в хармония с природата, ландшафта и градските дестинации и се основава на ефективното използване на ресурсите, устойчивата мобилност и опазването на климата, спомага за опазването на местната околна среда, по-специално в планинските и крайбрежните региони и на островите, и дава траен принос за регионалния растеж, отговаря на нарастващите изисквания за качество на пътниците и повишава конкурентоспособността на предприятията;

О.  като има предвид, че европейският културен туризъм играе важна роля за популяризирането на богатото културно многообразие на Европа, укрепва европейската идентичност и насърчава културния обмен и мултикултурното разбиране;

П.  като има предвид, че регионите играят основна роля в разработването и прилагането на политиките, свързани с туризма, на регионално равнище;

Р.  като има предвид, че икономиката на споделянето представлява пренасочване към нови бизнес модели в резултат на бързо променящите се нови технологии, и като има предвид, че много участници в икономиката на споделянето са част от сектора на туристическите услуги;

С.  като има предвид, че въпреки че информацията е разпокъсана и е трудно да се направят солидни заключения, икономическото въздействие на икономиката на споделянето има най-вероятно положителен ефект върху икономическия растеж и благосъстоянието;

Т.  като има предвид, че предлагането на услуги с висок стандарт и защитата на правата на потребителите следва да бъде най-големият приоритет за всички онези, които предоставят услуги, свързани с туризма, включително в сектора, обхващащ споделянето и използването на най-новите интернет технологии;

У.  като има предвид, че пътуванията и туризмът са един от секторите, засегнати в най-голяма степен от цифровизацията, и като има предвид, че този факт създава редица възможности за пътническите агенции не само в Европа, но и в световен мащаб;

Рамка за действие на Комисията

1.  Призовава Комисията да докладва на Парламента относно изпълнението на действията, посочени в гореспоменатото ѝ съобщение от 2010 г., и използването на бюджетните кредити в рамките на структурните фондове и съответните програми на ЕС, по-специално Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME), както и съответните пилотни проекти и подготвителни действия, под формата на контрол на фактите, включително оценка на ефективността на действията за насърчаване на туризма и за укрепване на конкурентоспособността на туристическия сектор на ЕС;

2.  Очаква от Комисията да гарантира, че ще продължи да бъде възможно бъдещото отпускане на средства от различните фондове за подпомагане на създаването на благоприятна среда за предприятията в туристическия сектор на ЕС;

3.  Силно насърчава Комисията да проучи възможността за създаване на раздел в рамките на следващата многогодишна финансова рамка, посветен изключително на туризма, тъй като туризмът следва да бъдат по-добре признат като отделна икономическа дейност по отношение на бюджета и действията, вместо да бъдат финансиран от бюджетите на други политически области;

4.  Припомня, че Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) са все още най-големият източник на външно финансиране за дейностите, насочени към стимулиране на туристическия сектор в определени държави членки; настоятелно призовава Комисията да гарантира по-голяма прозрачност относно това как се използват структурните фондове от страна на местните органи;

5.  Призовава Комисията, държавите членки, регионите и отговорните органи в областта на туризма, както и предприятията,и по-специално МСП, да се възползват максимално от тези нови възможности за финансиране в рамките на Европейския фонд за стратегически инвестиции , по-специално чрез национални и регионални инвестиционни банки, така че да се постигне качествен скок в действията на ЕС за насърчаване на туризма;

6.  Настоятелно призовава Комисията да насърчи разработването на свързани с туризма пилотни сценарии в рамките на програмата „Хоризонт 2020“;

7.  Призовава Комисията да осигури превода на ръководството за финансово подпомагане на 24-те официални езика на ЕС, за да се улесни достъпът до информация за възможностите за финансиране, по-специално за МСП, тъй като достъпът до финансиране е едно от препятствията в този сектор;

8.  Призовава Комисията да назначи независими експерти, които да направят оценка на въздействието, което оказват върху туризма други политики на ЕС, както и да анализират реалните и потенциалните заплахи за туризма вследствие на конфликтите в съседните на ЕС държави и региони, и да докладва на Парламента, като представи предложения за мерки за повишаване на положителното въздействие и за намаляване на отрицателното въздействие върху туризма;

9.  Очаква Комисията да представи преглед на актуалните данни въз основа на новия регламент за статистиката в областта на туризма;

10.  Отбелязва, че са необходими допълнителни усилия за разработване на интегриран подход към туризма, който да гарантира, че при формулирането и прилагането на други политики на ЕС (например в областта на транспорта, политиката за селските райони) са взети под внимание интересите и нуждите на този сектор;

11.  Призовава Комисията да представи нова стратегия за туризма в ЕС , която да замени или актуализира съобщението от 2010 г.;

12.  Очаква Комисията да представи в рамките на следващия Европейски форум за туризма подробни мерки за прилагане на новия набор от общи действия;

13.  Настоятелно препоръчва Комисията да прехвърли достатъчно човешки ресурси за своята политика в областта на туризма, предвид значението на туризма като основен фактор за икономическия растеж и създаването на работни места в Европа; изказва критика във връзка с факта, че на темата за туризма не се дава достатъчна видимост на новия уебсайт на ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“; също така препоръчва този уебсайт да бъде многоезичен;

14.  Подчертава значението на координацията между службите и отделите на Комисията;

15.  Настоятелно призовава Комисията да разгледа въпроса за намаляването на непропорционалната регулаторна тежест, която оказва отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на МСП в сектора на туризма; призовава Комисията и държавите членки да намаляват, а не да увеличават съществуващата регулаторна тежест;

16.  Припомня на Комисията, че туризмът е особено важен сектор за европейската икономика и че поради това е необходимо да се подобри съществено координацията между държавите членки, регионалните и местните органи и финансовите институции, както и да се създадат полезни взаимодействия между публичния и частния сектор в областта на туризма; призовава Комисията да участва в установяването на механизъм за ефективна координация и сътрудничество в сектора;

17.  Счита, че ЕС, в рамките на сътрудничеството и добросъседските отношения, трябва да развива действия за сътрудничество за развитието на туризма в трети държави, с цел да се даде възможност за балансирано развитие на техните икономики, което ще допринесе за намаляване на напрежението в областта на съседството и за увеличаване на привлекателността на региона и на притока на туристи към него;

18.  Счита, че определянето на Европейска година на туризма ще спомогне за популяризирането на многообразието на европейския туризъм и ще повиши популярността на различните заинтересовани страни, действащи в сектора на туризма; призовава Комисията да разгледа тази инициатива;

19.  Призовава Комисията да представи анализ на предимствата и недостатъците от създаването на Европейска агенция по туризъм;

Създаване на марки/съвместно популяризиране на Европа като туристическа дестинация

20.  Решително насърчава Комисията, в сътрудничество с Европейската комисия по туризма (ETC), която обединява националните туристически организации, да продължава и задълбочава популяризирането на Европа като водеща туристическа дестинация в рамките на общ европейски подход; призовава, по-специално, за изпълнението на дългосрочната стратегия, стартирана от Комисията и ЕТС през февруари 2014 г., „Дестинация Европа 2020“, който съдържа набор от действия в областта на маркетинга, създаването на марки и популяризирането на Европа като туристическа дестинация;

21.  Призовава, по-специално, за създаването на марка „Дестинация Европа“ с цел допълване и засилване на дейностите за популяризиране, предприемани от туристическите организации на национално, регионално, трансгранично и местно равнище и от европейския туристически сектор, с оглед на видимостта на европейските туристически дестинации, по-специално на пазарите на пътувания на дълги разстояния; подчертава, че марката „Дестинация Европа“ се нуждае от приобщаващ подход, който да създава предимства както за установените, така и за по-малко познати европейски дестинации, като същевременно се запази присъщото многообразие на различните европейски региони, тъй като техните собствени териториални марки им осигуряват доходи, и че тя трябва да зачита изцяло компетентността на държавите членки в съответствие с член 195 от ДФЕС;

22.  Признава, че общите цели трябва да бъдат ясно определени и да се анализира потенциалът и добавената стойност на марката „Дестинация Европа“, в съответствие с нуждите и специфичните изисквания на държавите членки; счита, че с цел да се постигнат тези резултати, трябва допълнително да се проведат задълбочени консултации със сектора, туристическите организации и регионалните и местните органи; препоръчва създаването на ръководство относно марките, в което да бъдат надлежно определени приетите условия за популяризиране;

23.  Препоръчва да се обсъди как частният сектор може да се ангажира с маркетинговата стратегия на марката „Дестинация/-и Европа“ и по какъв начин може да допринесе финансово за разработването и целите на стратегията; подчертава значението на публично-частните партньорства и в тази връзка препоръчва да се изготви програма за специално публично-частно партньорство в областта на туризма; призовава държавите членки да ангажират съответните регионални и местни органи в този процес и да си сътрудничат конструктивно със сектора за постигането на тези цели;

24.  Призовава за укрепването на марката „Дестинация/-и Европа“ като регион за прекарване на ваканцията, отговарящ в най-голяма степен на нуждите на семейството, децата и различните поколения в световен мащаб;

25.  Счита, че е от основно значение един от ключовите елементи на марката „Дестинация Европа“ да бъде безопасността на туристите; в тази връзка призовава органите на държавите членки, в тясно сътрудничество с Комисията, да приложат стратегии (включващи информационни кампании за туристи), които имат за цел да се осигури на туристите възможно най-голяма безопасност по време на техния престой в рамките на европейските туристически дестинации;

26.  Подчертава необходимостта от засилване на политическото осъзнаване на факта, че популяризирането на Европа в трети държави служи като маркетингов инструмент с цел увеличаване на броя на пристигащите туристи и по този начин спомага за осигуряване на икономически ползи не само за по-малко познатите дестинации и за държавите, които са изправени пред икономически затруднения, но и за ЕС като цяло; счита, че строгата визова политика е пречка за притока на туристи от трети държави; приветства мерките, представени от Комисията през 2014 г., с цел предоставяне на нови туристически визи и улесняване на преминаването на туристи през Шенгенското пространство; насърчава Съвета, за тази цел, да постигне бързо споразумение с Парламента, така че ЕС да може да се възползва от по-голям приток на туристи от определени трети държави с висок потенциален интерес към посещения в ЕС;

27.  Припомня, че ЕС следва да започне да инвестира, за да бъде готов да се възползва от потенциала на трети държави с голямо население и бързо развиващи се икономики, и по-специално Бразилия, Русия, Индия и Китай (БРИК), тъй като броят на туристите от тези държави се увеличава; изтъква необходимостта от инициативи, насочени към насърчаване на туризма, и от по-голяма гъвкавост и последователност по отношение на правилата за издаване на туристически визи и преминаването на граничните пунктове; подчертава, че насърчаването на по-голям брой платформи за туристически визи, съчетано с предпазлив подход към опростяването на Визовия кодекс, е важен елемент за увеличаване на броя на туристите от държави извън Европа и за повишаване на видимостта на европейските туристически дестинации; изтъква потенциала на визите за обиколно пътуване за групи туристи, които вече са били в страната, както и значението на прилагането на повече споразумения за отмяна на визовия режим, с цел оптимално оползотворяване на притока на чуждестранни туристи; счита, че е препоръчително, при надлежно зачитане на правото и задълженията на държавите членки да осъществяват контрол при пресичане на техните граници, европейските институции и държавите членки да разработят, в контекста на общата визова политика, дългосрочна стратегия за по-добре координирани и опростени визови процедури;

Общоевропейски и транснационални туристически продукти

28.  Счита, че публичните и частните заинтересовани страни следва да увеличат усилията си за разработване на нови транснационални европейски туристически продукти, като същевременно се съобразяват изцяло при тяхното разработване с ролята на макрорегионалните стратегии; отбелязва, че макрорегионите като Адриатическо-йонийския макрорегион предоставят отлична природна, културна и историческа база за разработването на такива продукти; призовава публичните и частните заинтересовани лица в макрорегионалните стратегии за Балтийския, Дунавския, Адриатическо-йонийския и Алпийския регион да изработят — всеки в своята област — съвместна стратегия за развитието на туризма;

29.  Насърчава международното сътрудничество при създаването на транснационални тематични маршрути (на равнището на по-голям брой европейски държави) с цел увеличаване на туристическите предимства, които мотивират посещенията на различни дестинации (определени на държавно равнище), повишаване на мобилността на туристите, повишаване на средните парични разходи на туристите и разширяване платформата за популяризиране (по-специално по отношение на посетители от сектора на пазарите на пътувания на дълги разстояния);

30.  Подчертава увеличаването на международната конкуренция с развиването на дестинации извън Европа; поради тази причина счита, че е от съществено значение да се насърчава по-голямото сътрудничество между европейските дестинации чрез туристически клъстери и мрежи на местно, регионално, национално и транснационално равнище, както и в рамките на морските басейни;

31.  Признава значението на транснационалните туристически продукти за насърчаването на териториалното сближаване; изразява убеждението си, в тази връзка, че инициативите, осъществени в рамките на институционализираното сътрудничество, следва да се подкрепят чрез подходящи стимули;

32.  Призовава държавите членки да насърчават нови туристически маршрути чрез възстановяването на изоставени райони, пътища, железопътни линии, пътеки и остарели трасета;

33.  Призовава Комисията и членовете на ETC да подкрепят настоящия мандат на ЕТС с цел подпомагане на развитието и насърчаване на целенасочени транснационални и общоевропейски туристически продукти и услуги, заедно с крайбрежния и морския туризъм, чрез усъвършенстване на портала visiteurope.com; призовава Комисията да гарантира, че порталът visiteurope.com може да бъде достъпен също и на всички обичайни мобилни и преносими терминални устройства чрез специално програмирано приложение (аpp);

34.  Призовава Комисията също така да засили сътрудничеството си със Съвета на Европа, ETC и Световната организация по туризъм към ООН, както и с други международни партньори, за да се подпомогне развитието на нови общоевропейски и транснационални туристически продукти;

35.  Подчертава, отчитайки факта, че съвременните потребители са склонни да търсят туристически преживявания, а не просто дестинации, че успешната маркетингова стратегия за популяризиране на европейските туристически продукти трябва да отговаря на нуждите на различните туристически сегменти и пазари в трети държави;

36.  Подчертава, че е необходимо туристическите агенти и туроператорите да популяризират европейския номер за спешни повиквания „112“ на съответните уебсайтове и електронни билети, както и в нашите основни туристически дестинации;

37.  Приветства инициативата за социален туризъм „Калипсо“ , която позволява на възрастни хора, младежи, хора с по-ниски доходи и хора с увреждания да отидат на почивка извън активния сезон; подчертава, че тази инициатива носи потенциал за преодоляване на проблема, свързан със сезонната заетост, особено в по-малко известни дестинации;

38.  Счита обаче, че с цел да се противодейства на сезонния характер на туризма в Европа, трябва да се постави по-силен акцент върху разработването на целенасочени туристически продукти, които да предлагат на пътниците специфични туристически преживявания и да отговарят на техните специфични потребности; в тази връзка призовава Комисията да насърчава и подпомага държавите членки и туристическия сектор в създаването на по-разнообразни и целеви продукти около конкретни теми, като например селски райони, културно и индустриално наследство, история, религия, здраве, СПА и балнеология, спорт, вино и храни, музика и изобразително изкуство, като алтернативни форми на туризъм, които ще помогнат за придаване на добавена стойност за съответния район чрез диверсификация на икономиката и намаляване на сезонния характер на заетостта; насърчава държавите членки, за тази цел, да използват по подходящ начин средствата на ЕС и призовава Комисията съответно да разшири обхвата на целите за действия по програмата COSME; счита, че спортните и музикалните фестивали и фестивалите на изкуствата имат голям потенциал за мобилизиране на туристи от Европа и от други държави;

39.  Подчертава, че разнообразието и културното многообразие на Европа предлагат голям потенциал за развитието на тематичен туризъм и позволяват координираното популяризиране на алтернативен и устойчив туризъм и културен обмен; насърчава инициативите, насочени към свързване на туристическите обекти помежду им за създаване на тематични туристически продукти и маршрути на европейско, национално, регионално и местно равнище, като се използват взаимното допълване и специфичните особености на различните европейски туристически обекти, с цел да се предложи възможно най-добро изживяване на туристите;

40.  Подчертава необходимостта да се популяризира и изтъква богатото европейско културно наследство, като се използва Списъкът на световното наследство на ЮНЕСКО като уникално продуктово предлагане, но също така и за обекти, които могат да бъдат по-малко познати или не са лесно достъпни, особено предвид факта, че културният туризъм съставлява около 40% от европейския туризъм и по този начин допринася значително за икономическия растеж, заетостта, социалните иновации и местните, регионалните, градските и селските райони, като същевременно намалява въздействието на сезонността; подчертава също така в този контекст ключовата роля на спонсорството, за да се поддържа европейското наследство и да се облекчи свързаната с разходите тежест за държавите членки;

41.  Подчертава, че насърчаването на културни прояви на различни равнища може да допринесе за привлекателността на туристическите дестинации, и поради това предлага да се разгледа възможността за създаване на общоевропейски график на събитията, който да се поставя на портала visiteurope.com, с цел подобряване на туристическите информационни услуги;

42.  Призовава националните туристически организации да дават достатъчна видимост в интернет на инициативите и наградите, изтъкващи европейското наследство, и да насърчават свързаните с тях инициативи и действия за популяризиране (например знака за европейско наследство и „европейските културни маршрути“);

43.  Отново изтъква значението на опазването и съхраняването на културното наследство от евентуалните вредни последици от структурните промени, причинени от туристически дейности, както и от рисковете, свързани с масовия туризъм, особено през активния сезон; отдава предимство на качеството на услугите, а не на тяхната цена; във връзка с това отново подчертава ролята, която меценатството може да играе за спомагане за опазването на европейското наследство и за компенсиране на намаляването на публичните бюджети, отпускани за тази цел;

44.  Отправя искане към комисията и държавите членки да предприемат действия за опазване на застрашените паметници и обекти в Европа, с цел да защитават и популяризират културното наследство и съответно да насърчават културния туризъм;

45.  Подчертава важната роля, която европейският културен туризъм играе за стимулиране на личностното развитие и знанията, и особено сред младите хора, като популяризира богатото европейско национално и местно културно многообразие и наследство, допринася за взаимното опознаване между културите, предоставя възможност за създаване на контакти, укрепва европейската идентичност и изразява европейските ценности;

46.  Подчертава потенциала на културния туризъм за намаляване на бедността; във връзка с това призовава за подпомагане на творческите индустрии и селския туризъм в държавите членки с цел популяризиране на изключителното културно богатство на Европа и борба с бедността и безработицата;

47.  Подчертава, че съвместното закупуване на билети за транспорт и за вход следва да бъде опростено като форма на подкрепа за културните кампании;

48.  Подчертава, че многообразието на езиците в Европа — официални езици, езици със статут на официални в определени региони, езици на малцинствата и по-малко познати езици — формира здравата основа на културното ѝ наследство, и самите те са предпоставка за устойчив и отговорен туризъм;

49.  Отбелязва възможностите, предлагани от значителни исторически събития и обекти, като например мемориалите, за посрещане на съвременни предизвикателства чрез внимателно тълкуване и образователни програми; насърчава използването на културното наследство и туризма за поощряване на междукултурния диалог с цел по-тясно сближаване на хората в Европа;

50.  Подчертава потенциала на спортния туризъм, който в бъдеще би могъл да се превърне в един от най-динамичните сектори на развиващия се туристически сектор в Европа, и призовава за въвеждането на конкретни политики за насърчаване и подкрепа на неговото развитие; припомня важната роля на спортните дейности, за да станат европейските региони привлекателни в очите на туристите; изтъква възможностите, произтичащи от пътуванията на спортистите и зрителите преди и по време на спортни събития, които могат да привлекат туристи в дори и най-отдалечените райони; подчертава, че потенциалът на спортния туризъм все още не е реализиран в достатъчна степен;

Качество

51.  Изразява убеждението, че е необходимо европейският туризъм да извърши преход от модела на количествен растеж към качествен модел, водещ до трайно и устойчиво развитие, както и че в действителност е необходимо да се развие туристически сектор, който да позволява създаването на повече квалифицирани работни места с подобаващо възнаграждение; счита, че икономическата диверсификация на туризма в селските и крайбрежните райони предлага възможности за нова и устойчива заетост;

52.  Признава, че съществува разлика в стандартите по отношение на качеството на услугите в сектора на туризма, и застъпва мнението, че стандартите за качество са важни като средство за осигуряване на равнопоставени условия на конкуренция за операторите и увеличаване на прозрачността за потребителите, като по този начин спомагат за засилване на доверието на всички страни; призовава всички заинтересовани страни да задълбочат дискусията относно начините, по които ес може да насърчава договорени стандарти за качеството на туристическите услуги;

53.  Призовава комисията да създаде европейска марка за качество на туризма, която да възнаграждава полаганите сериозни усилия от страна на специалистите в туристическия сектор в подкрепа на качеството на туристическите услуги на основата на максимално зачитане на културното и природното наследство, подобряване на качеството на работните места в туристическия сектор, подобряване на достъпа за всички и популяризиране на културните традиции на местните общности;

54.  Призовава комисията да засили сътрудничеството между държавите членки с цел подобряване на качеството на продуктите посредством марката „произведено в“;

55.  Призовава комисията и държавите членки да си сътрудничат и съвместно с туристическите асоциации да определят обща европейска система за класификация на туристическата инфраструктура (хотели, ресторанти и др.); счита, че инициативата на Hotelstars Union за постепенно хармонизиране на системите за класифициране на настаняването в Европа следва да се насърчи допълнително, като така се даде възможност за по-добра съпоставка на офертите за настаняване в Европа и се допринесе за установяването на общи критерии за качество на услугите;

56.  Счита поддържането на стандарти за безопасност при туристическите услуги в ЕС за съществен елемент на доброто качество; в тази връзка приветства Зелената книга на Комисията, озаглавена „Безопасност на услугите за туристическо настаняване“; отбелязва предложенията на много потребителски групи, организации за пожарна безопасност и организации в туристическия сектор в подкрепа на действията за безопасност в областта на туризма на равнище ЕС; поради това призовава Комисията да излезе с предложения за минимални стандарти за безопасност на туризма в ЕС, по-специално в областта на пожарната безопасност и безопасността по отношение на въглеродния оксид при ваканционното настаняване; подчертава необходимостта от системно събиране на данни за безопасността на настаняване;

57.  Подчертава факта, че подходящото обучение и достойните условия на труд гарантират високо качество на туристическите услуги, и че пренебрегването и отслабването на необходимите умения и социалните постижения в сектора е контрапродуктивно;

58.  Счита, че инвестирането в обучение и образование представлява съществен елемент от предоставянето на качествени услуги в сектор, в който работят преди всичко млади хора на възраст между 16 и 35 години; насърчава настоятелно Комисията да работи с частноправни субекти и други публични органи за създаване на програми за обучение и стажове през неактивния сезон с цел превръщането на този сектор в по-привлекателен и с по-малко сезонен характер; счита, че при това обучение следва да се поставя акцент върху повишаване на квалификацията и развитието на т. Нар. „меки“ умения, което подобрява перспективите за намиране на работа в целия сектор; призовава поради това Комисията да подкрепя усилията на туристическия сектор за повишаване на уменията и компетентностите на работодателите и служителите, с цел изпреварване на бъдещите тенденции и нуждите от умения; счита, че статистиката за заетостта в сектора на туризма следва да се подобри;

59.  Призовава Комисията в тази връзка да подкрепи туристическия сектор чрез запълване на недостига от квалифицирана работна сила и повишаване на съответствието между професионалното образование и обучение и изискванията на пазара; предлага Комисията да изготви и разпространи ръководство относно най-добрите практики и предлаганите възможности за обучение в ЕС, като по този начин допринесе за постигането на по-високо равнище на професионализъм и по-голяма доброволна мобилност сред професионалистите в ЕС;

60.  Подчертава значението на подобряването на взаимното признаване от държавите членки на професионалните квалификации в туристическия сектор, за да могат работещите да намерят възможно най-добрите перспективи за своята кариера и по този начин да се насърчи тяхната мобилност;

61.  Приветства инструментите за мобилност и проектите за сътрудничество като „съюзите на знанието“ и „съюзите на уменията по сектори“ в рамките на програмите „Еразъм +“ и „Еразъм за млади предприемачи“ като ефективни средства за работещите в туризма, участващи в образование и обучение на всички равнища, за обмен на най-добри практики, подобряване на езиковите умения и придобиване на практически познания в областта на културния туризъм; изразява при все това загриженост от липсата на интерес от страна на младите хора за професионално развитие в определени отрасли на туризма; изтъква ползите от дуалната образователна система за туристическия сектор и значението на съчетаването на ученето с практическия опит в работна среда, като по този начин се подобряват както теоретичните, така и практическите умения; призовава държавите членки и местните и регионалните органи да се възползват пълноценно от възможностите, предлагани от Европейския социален фонд и други европейски, национални и регионални фондове, за насърчаване на професионалното обучение.

62.  Призовава държавите членки да инвестират в качествено обучение на екскурзоводи и да насърчават многоезичния подход за по-успешното рекламиране на обектите, представляващи интерес за чуждестранни туристи; призовава също така Комисията и държавите членки да определят европейски стандарти за качество за екскурзоводи, като гарантират спазване на минималните образователни изисквания;

63.  Призовава Комисията да направи проучване на въздействието на данъците и таксите, налагани на туристически продукти и услуги на местно, регионално, национално и европейско равнище, върху конкурентоспособността на Европа като дестинация; призовава държавите членки да признаят значението на намаляването на ставките на ДДС върху пътническите и туристическите услуги, което ще подпомогне развитието на местните икономики и ще осигури устойчив растеж и работни места, както и ще помогне на Европа да запази своята конкурентоспособност на световния пазар;

Разгръщане на потенциала на крайбрежния и морския туризъм;

64.  Признава значението за крайбрежните и островните райони на Европейската стратегия за по-голям растеж и повече работни места в сектора на крайбрежния и морския туризъм (в съответствие със стратегията за „Син растеж“ и стратегията „Европа 2020“), която предоставя набор от общи отговори на многото предизвикателствата, пред които са изправени;

65.  Настоятелно насърчава Комисията да представи план за действие към 14-те действия, описани в гореспоменатата стратегия за крайбрежния и морския туризъм, с конкретни цели и графици и да докладва на Парламента относно напредъка по тези действия;

66.  Призовава Комисията да провежда годишен семинар с участието на крайбрежните и морските държави членки и съответните региони с цел насърчаване на паневропейски диалог и улесняване на споделянето на най-добри практики и следване на дългосрочна стратегия;

67.  Припомня значението на свързаността и достъпността и отбелязва, че те се различават през активния и неактивния сезон в най-отдалечените региони и острови, които разчитат предимно на морския и въздушния транспорт; подчертава също така значението на изготвянето на регионални планове, които насърчават мобилността в рамките на дестинациите; отправя искане към Комисията действие 12 от гореспоменатата стратегия за крайбрежния и морския туризъм да отчита също и ефективността на държавната помощ в крайбрежните и морските региони;

68.  Настоятелно насърчава Комисията — заедно с държавите членки и заинтересованите лица в корабоплавателния и морския туристически сектор — да направи оценка на необходимостта от разработване на интелигентни и иновативни стратегии като решение за преодоляване на сезонността, което може да се прилага в периодите както на активния, така и на неактивния сезон и е съобразено с различните целеви групи; призовава заинтересованите страни да положат усилия за създаване на туристически преживявания, продукти и допълнителни услуги, които да са интегрирани с местните продукти, по-специално свързани с морското наследство и култура, водните спортове, корабоплаването с развлекателна цел, наблюдението на морския живот и природа, дейностите, свързани със слънцето и плажа, непромишления риболов, храната и здравето;

69.  Подчертава значението на круизния туризъм за растежа на туристическия сектор в Европа; призовава поради това Комисията заедно с държавите членки да оцени необходимите ресурси и съществуващата пристанищна и морска инфраструктура и да стандартизира сортирането на отпадъците и рециклирането, с цел да бъдат предприети иновативни действия за планиране по отношение на тези райони чрез развитие на концепцията за интелигентен пристанищен град;

70.  Подчертава, че съвместното планиране и съвместните действия са също толкова необходими за приемането на туризма от населението, колкото за устойчивото му развитие;

Устойчив, отговорен и социален туризъм

71.  Призовава Комисията да продължи да насърчава устойчивия, отговорен и щадящ околната среда туризъм в сътрудничество със стратегически партньори като Европейската комисия по туризма и други заинтересовани лица чрез разработване на нови специфични продукти и популяризиране на вече съществуващи и предлага да бъде създадена общоевропейска, напълно достъпна интернет платформа, която да обединява съществуващата информация за сертифицирани продукти, нови форми на туризъм, дестинации и маршрути и за конкретни услуги, като начини за транспорт, и туристически пътеводители в една база данни, достъпна чрез портала visiteurope.com;

72.  Счита, че в рамките на програмата COSME трябва да бъдат заделени повече средства за (съ)финансиране на устойчиви туристически проекти;

73.  Настоятелно призовава Комисията да завърши Европейската харта за устойчив и отговорен туризъм и да продължи да предоставя финансова подкрепа на важни инициативи и мрежи като EDEN („Най-добри европейски дестинации“) и европейските културни маршрути;

74.  Насърчава националните туристически организации да създадат, въз основа на стандарти, предложени от Комисията, специален единен портал на национално равнище за устойчив и отговорен туризъм, за да могат потребителите да правят информиран избор сред целевите национални и транснационални продукти и дестинации;

75.  Подчертава значението на осигуряването на развитието на устойчив, отговорен и достъпен туризъм, при който развитието на дестинациите се основава на концепцията за „интелигентна дестинация“ и който съчетава аспектите на устойчивостта, експериенциалния (основан на преживяването) туризъм и подходящото използване на природните ресурси заедно с новите технологии, включително аспектите, свързани с физическата и информационната достъпност; изразява убеждението, че информационните мрежи за проекти в областта на така наречения „мек“ туризъм предлагат добри възможности в подкрепа на МСП, местното устойчиво развитие, устойчивите работни места и стабилните икономики;

76.  Призовава Комисията да направи проучване относно издаването на сертификати за устойчивост на „меките“ туристически услуги, което да включва анализ на доброволните инструменти и на това кои инструменти са били успешни;

77.  Призовава за насърчаване и по-нататъшно развитие на подходящи за деца и семейства възможности в туристическия сектор, например чрез въвеждане на европейски печат за съобразен със семейството туризъм;

78.  Подчертава значението на насърчаването на програми за реконструкция на стари хотелски бази в съответствие с критериите за екологично устойчив туризъм;

79.  Подчертава изключително важната роля на европейския туризъм за възстановяването на селските и градските райони с оглед постигане на устойчиво местно и регионално развитие;

80.  Призовава за развитието на устойчиви туристически услуги в районите със силен културен и туристически потенциал, чиято репутация обаче е пострадала поради даването на приоритет на други сектори, включително промишления;

81.  Подчертава значението на осъзнаването, че туризмът не трябва да има отрицателно въздействие върху всекидневния живот на местните жители; счита, че точно напротив, местното население следва да бъде положително интегрирано и да има възможност да участва в явлението туризъм;

82.  Подчертава, че защитата на природното и културното наследство и на биологичното разнообразие представляват ценен капитал за туристическия сектор и следователно подкрепя държавите членки и регионалните органи, както и туристическите дружества в насърчаването на екотуризма и спазването на законодателството на ес в областта на околната среда при вземането на решения във връзка с инфраструктурни проекти и тяхното изпълнение; призовава държавите членки да интегрират инициативи за опазване на природното наследство в своите национални и регионални стратегии в областта на туризма;

83.  Подчертава значението на устойчивия и отговорен туризъм за опазването и популяризирането на регионалното природно и културно наследство; е убеден поради това, че продуктите на регионалния туризъм и кратките престои следва да бъдат подкрепяни и популяризирани чрез подходящи мерки;

84.  Призовава Комисията и държавите членки да разработят мрежи от зелени маршрути, които да включват селски и горски райони, както и по-малки природни обекти, като интегрират нови екологично устойчиви решения в съществуващите инфраструктурни транспортни мрежи;

85.  Подчертава, че устойчивият риболовен туризъм може да допринесе значително за икономиката на селските райони в Европа; подчертава, че тази форма на туризъм може да продължи да съществува само ако застрашените видове риба се стопанисват по по-устойчив начин във вътрешните води на Европа;

86.  Отбелязва, че агротуризмът е една от основните форми на алтернативен туризъм в ЕС, и призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да подкрепя действия, насочени към предоставянето на стимули за по-нататъшното развитие на инфраструктурата и достъпността на този вид туризъм;

87.  Призовава Комисията да продължи да подкрепя местните райони и специалитети, като насърчава популяризирането им и гарантира защитата на местните продукти като селскостопанските и неселскостопанските защитени географски указания (ЗГУ);

88.  Счита, че чувствителните региони като островите, крайбрежните, планинските райони, и особено отдалечените и най-отдалечените региони, често са силно зависими от сектора на туризма и са сред първите, засегнати от изменението на климата; ето защо изразява убеждението си, че опазването на климата следва да бъде приоритет и да бъде по-силно интегрирано в европейските, националните и регионалните политики, свързани с туризма и транспорта, включително чрез акцентиране върху енергийната ефективност, възобновяемата енергия, устойчивия транспорт и управлението на отпадъците; призовава Комисията да направи оценка на въздействието на изменението на климата върху туризма в тези чувствителни региони — от икономическа, екологична и социална гледна точка — и на влиянието, което ще има в бъдеще;

89.  Подчертава необходимостта от насърчаване на туристическия потенциал на отдалечените селски, островни, крайбрежни и планински райони; насърчава устойчивото развитието на свързания с крайбрежното и морското пространство туризъм в ЕС и призовава държавите членки да развият устойчива инфраструктура и да подобрят трансграничната свързаност като средство за повишаване на тяхната привлекателност и достъпност;

90.  Подчертава факта, че островите имат свои собствени проблеми, особено по отношение на връзките между по-малките острови и континенталната част, и призовава Комисията да предложи мерки за насърчаване на инвестициите в тази област;

91.  Счита, че въвеждането на доброволни „екологични проверки“ с оглед на подобряването на качеството на околната среда в туризма представлява полезен принос от страна на сектора, и препоръчва предприятията, които проявяват особена ангажираност, да получат признание;

92.  Призовава отговорните на национално, регионално и местно равнище органи и оператори да положат по-големи усилия за популяризиране на мрежи от маршрути за немоторизиран туризъм, като европейските пешеходни, конни, поклоннически и велосипедни маршрути в съчетание с всички трансгранични железопътни услуги, включително високоскоростните и нощните влакове; припомня, че оперативната съвместимост между видовете транспорт също следва винаги да се проучва; препоръчва премахването на по-високите тарифи за граничните участъци, които са една от основните пречки за по-широкото използване на железниците от туристите в граничните райони;

93.  Признава, че устойчивият градски туризъм е бързоразвиваща се стопанска дейност и че мобилността и транспортната политика в туристическите центрове на градовете следва да бъдат ефективни и устойчиви и да водят до взаимноизгодни резултати както за посетителите, така и за местните жители;

94.  Подкрепя развитието на интегрирани видове мултимодален транспорт за туристи, посредством създаването на билети, които позволяват използването на различни превозни средства в зависимост от различните нужди; подчертава, че напредъкът в интегрираните услуги за продажба на билети ще стимулира съществено трансграничния туризъм;

95.  Подчертава, че електрическите превозни средства предлагат все по-привлекателно решение както за селския, така и градския туризъм по отношение на новата гъвкава мобилност и че тази възможност за предвижване следва да бъде предлагана по-често курортите;

96.  Подчертава, че е важно да бъде улеснено използването на обществения транспорт от велосипедистите;

97.  Насърчава настоятелно Комисията да прецени възможността за превръщане на Европейската система от показатели за туризма (ETIS) в инструмент на Съюза, който да подпомага туристическите дестинации при контрола, управлението, оценката и подобряването на дейността им по отношение на устойчивостта;

98.  Призовава държавите членки да споделят добрия опит в областта на устойчивото управление на туризма също и в рамките на международното сътрудничество в чужбина;

99.  Счита, че пълната достъпност и приемливите цени в туризма са неразделна част от устойчивостта на сектора; потвърждава, че принципът „туризъм за всички“ позволява и дава възможност на хората, особено на хората със специални нужди (като хората с увреждания или намалена подвижност, младите хора, възрастните хора, семействата с ниски доходи и семействата с деца) да се възползват от правата си като граждани и че следователно той трябва да бъде отправна точка за всяко национално, регионално, местно или европейско действие, свързано с туризма; призовава държавите членки да поставят специален акцент върху използването на нови технологии при разработването на туристически концепции за възрастни граждани и хора със специфични увреждания;

100.  Препоръчва на държавите членки да разработят единна и прозрачна система за обозначаване на достъпни предложения в цяла Европа и да създадат съответни интернет платформи; призовава Комисията да представи предложения в този смисъл;

101.  Препоръчва на държавите членки да въведат изискване за осигуряване на достъпност като критерий за допустимост за туристическия сектор в контекста на програми за икономическо развитие;

102.  Подчертава, че доверието на потребителите в дружествата, предоставящи услуги в туристическия сектор, се основава и на предоставянето от тези дружества на потребителите на прости, ефективни и бързи алтернативни способи за разрешаване на потребителски спорове, както и на защитата на личните и финансовите данни на потребителите от страна на дружествата;

103.  Счита, че за да стане туризмът в Европа достъпен е необходимо въздушните превозвачи да преустановят изкривената и често широко разпространена практика на осигуряване на повече пространство за бизнес класа отколкото за икономична класа;

104.  Подчертава приноса на гражданското общество за разпространението на новите форми на туризъм чрез социалните мрежи, доброволческите организации, културните и спортните асоциации, гражданските групи за действие и организациите, представляващи младите хора, жените и емигрантските общности;

105.  Призовава за по-голямо признание за жизненоважната роля на доброволческия сектор за развитието и подпомагането на туристическия сектор чрез доброволчески културни изяви;

106.  Настоятелно призовава комисията и държавите членки да обърнат внимание на потенциала на социалната икономика по отношение на развитието на устойчив и отговорен туризъм и да го подкрепят;

107.  Счита, че туризмът има важна социална стойност за младите хора, заетите на трудов договор и пенсионерите, и призовава държавите членки да използват средства от ЕС за развитието на здравен туризъм и туризъм за отдих;

108.  Подчертава, че продължаващата имигрантска криза в Европа засяга по-специално крайбрежните райони, където туризмът осигурява съществена част от доходите на местните жители; призовава комисията да изготви доклад относно въздействието, което неконтролираният приток на имигранти в европейския съюз оказва върху туристическия сектор;

Икономика на споделянето

109.  Приветства възможностите, които икономиката на споделянето разкрива за стартиращи и иновационни предприятия в туристическия сектор; признава взаимното допълване на тези услуги с други туристически предложения по отношение на тяхното местоположение и хората, към които са насочени;

110.  Припомня, че икономиката на споделянето или съвместното потребление представлява нов социално-икономически модел, който стартира благодарение на технологичната революция със свързването на хората в интернет посредством онлайн платформи, където сделките със стоки и услуги се осъществяват по сигурен и прозрачен начин;

111.  Подчертава, че действащото законодателство не е пригодено за икономиката на споделянето, и че поради тази причина местни и национални правителства са започнали да проучват тези онлайн платформи и да правят опити да регулират ефекта им, като често прилагат и несъразмерни мерки, които се различават съществено в рамките на Съюза; настоятелно призовава Комисията да работи заедно с държавите членки за проучване на възможно най-добрите инициативи, които да бъдат предприети на европейско, национално, регионално и местно равнище; препоръчва да се обмисли създаването на подходяща регулаторна рамка като част от цялостната Стратегия за цифров единен пазар на ЕС;

112.  Подчертава, че преди да се предприемат регулаторни мерки трябва първо да се анализира отговорът на възхода на „икономиката на споделянето“; счита обаче, че всяко действие от страна на публичните органи трябва да бъде съразмерно и гъвкаво, за да се създаде регулаторна рамка, която осигурява равнопоставени условия на конкуренция за дружествата и по-специално подкрепяща и позитивна стопанска среда за МСП и за иновации в сектора; счита освен това, че за целите на защитата на потребителите и на сигурността, разпоредбите в областта на сигурността, безопасността и здравето, приложими към традиционния туристически сектор, следва също да се прилагат и към туристическите услуги, предоставяни на търговска основа в рамките на икономиката на споделянето;

113.  Подчертава, че действията на предлагащите трябва да бъдат категоризирани правилно, за да се направи ясно разграничение между ad hoc или постоянното споделяне и професионалните бизнес услуги, към които следва да се прилагат съответни разпоредби;

114.  Подчертава също така необходимостта платформите да бъдат напълно достъпни и потребителите, използващи такива сайтове, да бъдат коректно информирани, а не подвеждани, и да бъдат защитени личните им данни; подчертава значението на наличието на надеждна и прозрачна система за оставяне на отзиви и на гарантирането, че потребителите няма да бъдат наказвани от доставчиците на услуги за отрицателни отзиви;

115.  Подчертава, че технологичните дружества, действащи като посредници, трябва да информират доставчиците относно задълженията им, особено по отношение на защитата на правата на потребителите, и да осигуряват надеждна и достъпна информация относно всички такси и скрити разходи, свързани с осъществяването на стопанска дейност, както и относно това как да действат, така че да спазват напълно местните закони, по-специално данъчното законодателство и спазването на нормите, свързани с безопасността на потребителите и условията на труд на лицата, предоставящи туристически услуги;

116.  Призовава Комисията да направи оценка на икономическото и социалното въздействие на икономиката на споделянето и отражението ѝ върху туристическата индустрия, потребителите, технологичните дружества и държавните органи и да докладва на Парламента резултатите от инициативите, които е предприела досега, включително за работата на оперативната група, създадена от Генерална дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачеството и МСП“;

Цифровизация

117.  Призовава Комисията да състави, съвместно със сектора и туристическите асоциации, интелигентна пътна карта на инициативи, насочени към по-широкия обхват на иновациите (обработка на информация, ИКТ, научни изследвания), както и към необходимите умения, с цел да се насърчат дружествата в областта на пътуванията и туризма да възприемат и използват по-ефективно цифровите инструменти; счита, че Комисията би могла да положи целенасочени усилия за разпространяване на най-добри практики в тази област;

118.  Приветства електронната туристическа платформа на Комисията и нейните цели (i) за повишаване на капацитета за иновации и на цифровизацията на свързани с туризма МСП с цел активизиране на туристическия сектор и (ii) генериране на предложения за това как да се адаптират и оформят устойчиви, конкурентоспособни и ориентирани към потребителите политики, насочени към по-нататъшно развитие на туристическия сектор; насърчава използването на иновативни технологии, обмена на най-добри практики и задълбочаването на сътрудничеството на регионално равнище, с цел да стане туристическият сектор в Европа по-привлекателен и конкурентоспособен; счита, че насърчаването на електронното обучение и нарастващото използване на цифровите технологии ще спомогнат за напредъка към постигането на тази цел;

119.  Е наясно, че МСП (повечето от които са микропредприятия) и стартиращите предприятия в туристическия сектор се сблъскват със значителни трудности при рекламирането на своите услуги в чужбина и при приспособяването си към бързо променящите се пазарни условия; отбелязва, че новите ИТ инструменти като порталът „Tourism Business Portal“, разработен от Комисията, както и уеб семинарите, могат да им помогнат да се възползват от възможностите, предоставяни от цифровите технологии; подчертава, че ако порталът „Tourism Business Portal“ стане достъпен на всички езици на държавите членки, това ще увеличи още повече териториалните ползи от тези действия; насърчава предприемането на подобни инициативи на местно, регионално и национално равнище;

120.  Призовава Комисията да продължи да насърчава сътрудничеството между публични и частни заинтересовани лица в областта на туризма с цел улесняване на разработването и въвеждането на цифрови решения от страна на европейските дружества; подчертава по-специално необходимостта от по-добра координация между публичните туристически администрации на национално, регионално и местно равнище, туроператорите, сектора на хотелиерството и ресторантьорството и предприятията в областта на цифровите технологии;

121.  Призовава Комисията да помогне на сектора да създаде инструменти, които да позволят да се наблюдават дестинациите на посетителите, да се изгражда техният профил, както и да се проследява мобилността им, за да се опознаят техните интереси и да се разработят подходящи продукти, както и да създаде инструменти, които предлагат индивидуален избор на дестинации „а ла карт“, както и за наблюдение на мрежите с цел проверка на мненията на посетителите;

122.  Очаква Комисията да представи подробен доклад, който да включва оценка на актуалното състоянието по отношение на цифровизацията на туристическия пазар на ЕС с оглед установяване и справяне с предизвикателствата и разкриване на възможности пред различните публични и частни участници на национално, регионално и местно равнище; счита, че подобен доклад следва да включва подходящи препоръки с оглед осигуряване на лоялна конкуренция и равнопоставени условия на конкуренция за всички участници и защита на потребителите чрез осигуряване на прозрачност, неутралност и достъпност;

123.  Отбелязва увеличението на резервациите за туристически услуги онлайн, директно от ползвателя, и рисковете, които това може да крие за потребителите, които често не са запознати със своите права и приложимото право; отправя искане към Комисията да проследява в детайли всякакви злоупотреби, които могат да възникнат в тази област, по-специално когато става дума за комбинирани покупки от различни доставчици на услуги (например на самолетен билет и кола под наем), и да приспособи и доразвие тези нови начини за резервиране на услуги до следващия преглед на Директивата относно пакетните туристически пътувания;

124.  Приветства неотдавнашното приключване на тристранните преговори относно преразгледаната Директива за пакетните туристически пътувания; призовава за нейното своевременно и ефективно транспониране и прилагане с оглед на трансформирането на сектора и на защитата на потребителите в цифровата среда;

125.  Призовава Комисията да пренасочи финансови средства и програми с цел предоставяне на по-голяма подкрепа за цифровизацията на европейските туристически дружества;

126.  Призовава Комисията да гарантира, че туристическите и пътническите агенции предоставят на доставчиците на услуги справедлив и равен достъп до съответните данни, така че да се улесни внедряването на цифровите услуги за информация и закупуване на билети за мултимодални пътувания; отбелязва значението на интелигентните транспортни системи (ИТС) за предоставянето на точни данни в реално време за движението по пътищата и за пътуванията, за развитието на интегрирани услуги за мобилност, които ще бъдат от полза за развитието на европейския туризъм;

127.  Призовава държавите членки да идентифицират и подкрепят инициативи в целия ЕС, които насърчават използването на цифрова инфраструктура и оперативната съвместимост между различните платформи; призовава държавите членки в тази връзка да предоставят безплатни безжични wi-fi мрежи в туристическите райони и да премахнат таксите за роуминг до 15 юни 2017 г., както беше решено, както и геоблокирането;

128.  Призовава държавите членки и местните органи да осигурят на всички гари и платформи за пристигане, заминаване и трансфер информационни бюра с компетентни служители, които да могат да предоставят информация относно основните дестинации, видовете транспорт и туристическите обекти, заедно с многоезични цифрови информационни системи, предлагащи безплатен и неограничен достъп до безжични wi-fi мрежи, които могат да се използват и от хора с увреждания;

129.  Подчертава, че пътниците все още са изправени пред разлики в цените, реда и условията при резервиране на места за настаняване или транспортни средства онлайн; приветства следователно съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“; призовава Комисията да приеме всеобхватно предложение, което да сложи край на неоправданото геоблокиране на достъпа до стоки, услуги и най-добри налични цени въз основа на географско местоположение или държава на пребиваване;

130.  Настоятелно призовава държавите членки да насърчават достъпа до високоскоростни широколентови услуги като приоритет за отдалечените и най-отдалечените туристически райони като островите и крайбрежните, планинските и селските райони, с цел да се стимулира растежът на туристическите предприятия и да се намали цифровото разделение в ЕС;

131.  Призовава държавите членки и заинтересованите страни да разработят ефективни средства за преодоляване на недостига на квалифицирана работна ръка във всички области на туристическия сектор, и по-специално в областта на цифровизацията;

132.  Изразява загриженост, че голяма част от икономическите ползи на онлайн разпространението не са оползотворяват в Европа; счита, че европейските правителства трябва да положат повече усилия за насърчаване на предприемачеството, и по-специално за намиране на основани на технологиите решения в Европа;

o
o   o

133.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 56 E, 26.2.2013 г., стр. 41. (2) ОВ С 131 Е, 8.5.2013 г., стр. 9. (3) ОВ C 134, 7.6.2003 г., стр. 7.

Резолюция на Европейския парламент от 29 октомври 2015 г. относно разпределението от страна на предвидената за периода 2—27 ноември 2015 г. Световна радиокомуникационна конференция (WRC- 15), на необходимата лента на радиочестотния спектър с цел подкрепа на бъдещото разработване на спътникова технология за системи за проследяване на полети в световен мащаб (2015/2857(RSP))

P8_TA(2015)0392 B8-1094/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид новата позиция на полетното проследяване, включена в дневния ред на следващите заседания на Международния съюз по телекомуникации (ITU) в рамките на Световната радиокомуникационна конференция (WRC- 15), която ще се проведе в Женева от 2 до 27 ноември 2015 г.,

—  като взе предвид работния документ, озаглавен „Проследяване на въздухоплавателно средство и опции за локализиране“, представен от ЕС на многодисциплинарното заседание на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) относно глобалното проследяване, състояло се на 12 и 13 май 2014 г.,

—  като взе предвид препоръките, направени от горепосоченото мултидисциплинарно заседание на ИКАО относно глобалното проследяване,

—  като взе предвид Становище № 01/2014 на Европейската агенция за авиационна безопасност от 5 май 2014 г., озаглавено „Изменението на изискванията за полетните записващи устройства и приспособленията за подводно локализиране“,

—  като взе предвид препоръките, издадени от различните национални органи за разследване във връзка с безопасността, с оглед повишаване на безопасността чрез улесняване на събирането на информация за целите на разследванията на авиационни събития в гражданското въздухоплаване и подобряване на показателите на полетните записващи устройства и боравенето с тях, както и на местоположението на въздухоплавателните средства след произшествие над воден басейн(1),

—  като взе предвид проекта за регламент на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 965/2012 по отношение на изискванията за полетни записващи устройства, приспособления за подводно локализиране и системи за проследяване на въздухоплавателни средства(2),

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно разпределението от страна на предвидената за периода 2—27 ноември 2015 г. Световна радиокомуникационна конференция (WRC- 15), на необходимата лента на радиочестотния спектър с цел подкрепа на бъдещото разработване на спътникова технология за системи за проследяване на полети в световен мащаб (O-000118/2015 – B8‑1101/2015),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по транспорт и туризъм,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че трагичните събития при полет на Ер Франс AF 447 (1 юни 2009 г.) и на малайзийските авиолинии MH 370 (8 март 2014 г.) подчертаха, че е необходимо да се въведат нови системи за определяне на местоположението на публично транспортно въздухоплавателно средство по всяко време, включително в отдалечени райони;

Б.  като има предвид, че подобни системи за наблюдение за глобално управление на въздушното движение (УВД) ще улеснят определянето на местоположението на въздухоплавателното средство в случай на необичайно поведение, авария или произшествие;

В.  като има предвид, че в светлината на трагедиите при полетите AF 447 и MH 370, такива системи следва да не се влияят от прекъсването на нормалното електрозахранване на борда и да не предоставят никаква възможност да бъдат дезактивирани по време на полета;

Г.  като има предвид, че тези системи ще подобрят ефективността на операциите по издирване и спасяване и на разследванията, като действащите в момента системи за проследяване на полетите само отчасти покриват световната територия;

Д.  като има предвид, че тези системи могат да бъдат и важен инструмент за повишаване на ефикасността и капацитета на УВД, като същевременно значително подобряват авиационната безопасност и намаляват разходите за инфраструктура;

Е.  като има предвид, че Комисията, в сътрудничество с Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ), Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) и заинтересованите страни, започна да проучва различни технически варианти, въз основа на техните резултати, и предложи правила за проследяване на въздухоплавателни средства с поетапна реализация;

Ж.  като има предвид, че измежду възможните варианти, които понастоящем са в употреба и/или са в процес на проучване (например автоматичен зависим обзор (АЗО) — договор (AЗО-C), система за комуникации с въздухоплавателни средства и докладване (ACARS), линия за предаване на данни с висока честота), автоматичният зависим обзор — технология за радиоразпръскване (AЗО-B), подкрепена от сателитни комуникации, изглежда много обещаващ;

З.  като има предвид, че AЗО-B технологията може да подпомогне УВД наблюдението извън най-гъсто населените области, когато радарното покритие е ограничено, невъзможно или изключително скъпо (включително океани и необитаеми пространства);

И.  като има предвид, че спътниковата технология AЗО-B разчита на комуникации между въздухоплавателното средство и мрежа от спътници, за да осигурява капацитет за наблюдение на доставчиците на аеронавигационно обслужване, и като има предвид, че за тази цел технологията може да налага защита от намеса в разпределението на специфичен радиочестотен спектър;

Й.  като има предвид, че Световната радиокомуникационна конференция (WRC- 15), предвидена за ноември 2015 г. и организирана от Международния съюз по далекосъобщения (ITU), е форум за определяне на радио услугите, които да бъдат разпределени за специфични радиочестотни ленти;

К.  като има предвид, че следва да се предприемат действия, за да се гарантира, че развитието на ADS-B технологии не е застрашено от липсата на навременно разпределение на подходящ радиочестотен спектър;

1.  Подкрепя действията на Комисията, насочени към бързо развиваща се система за проследяване, основана върху резултати, която ще позволи на доставчиците на аеронавигационно обслужване да определят позицията на публични транспортни въздухоплавателни средства по всяко време, дори в отдалечени райони;

2.  Подчертава, че тази система следва да продължи да бъде ефективна, дори в случай на прекъсване на нормалното електрозахранване на борда и не следва да предоставя каквато и да било възможност за дезактивирането ѝ по време на полет;

3.  Счита, че развитието на такава система следва да бъде постигнато чрез тясно сътрудничество между всички заинтересовани страни (например промишленост, авиокомпании, доставчици на аеронавигационно обслужване, служби за безопасност и спасителни служби, органи за разследване на авиационни събития и международни организации);

4.  Отбелязва, че спътниковата технология ADS-B, която се основава на комуникации между въздухоплавателното средство и спътници, е една от перспективните възможности за разработване на глобална УВД система за наблюдение;

5.  Подчертава, че при прилагането на ADS-B технологията е важно да се отчитат нуждите на всички ползватели на въздушното пространство и да се гарантира оперативната съвместимост между алтернативни технологии с цел избягване на нарушения на безопасността и сигурността;

6.  Отбелязва, че развитието на спътникови ADS-B технологии могат да изискват разпределение на подходящ радиочестотен спектър с цел да се предотвратят евентуални смущения;

7.  Призовава Комисията да предприеме необходимите стъпки с оглед на следващата Световна радиокомуникационна конференция (WRC- 15), която ще се проведе в Женева през ноември 2015 г., по отношение на разпределението на необходимата лента на радиочестотния спектър, която да подкрепи бъдещото разработване на глобална спътникова система за проследяване на полета;

8.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Становище на Европейската агенция за авиационна безопасност № 01/2014 от 5 май 2014 г., стр. 1, наричан по-нататък „референтен документ“. (2) Документ на Комисията RPS COM-AC DRC(2015) D040413/02 и приложението към него.