Показалец 
Приети текстове
Вторник, 24 ноември 2015 г. - СтрасбургОкончателна версия
Отмяна на някои актове, отнасящи се до достиженията на правото от Шенген ***I
 Отмяна на някои актове в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси ***I
 Отмяна на някои актове в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси ***I
 Членство в Разширената комисия на Конвенцията за опазване на южния червен тон ***
 Застрахователно посредничество ***I
 Намаляване на неравенството, и по-специално на бедността сред децата
 Политиката на сближаване и маргинализираните общности
 Ролята на ЕС в рамките на ООН

Отмяна на някои актове, отнасящи се до достиженията на правото от Шенген ***I
PDF 468kWORD 65k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2015 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и Съвета за отмяна на някои актове, отнасящи се до пространството на свобода, сигурност и правосъдие (COM(2014)0713 – C8-0277/2014 – 2014/0337(COD))
P8_TA(2015)0396A8-0250/2015

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2014)0713),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 77, параграф 2, букви a), б) и г), член 78, параграф 2, букви д) и ж), член 79, параграф 2, букви в) и г) и член 87, параграф 2, буква a) от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8‑0277/2014),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид поетия с писмо от 21 октомври 2015 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид членове 59 и 50, параграф 2 от своя правилник

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8‑0250/2015),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 24 ноември 2015 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2016/... на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на някои актове от достиженията на правото от Шенген

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2016/93.)


Отмяна на някои актове в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси ***I
PDF 468kWORD 67k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2015 г. относно предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на някои актове в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (COM(2014)0714 – C8-0279/2014 – 2014/0338(COD))
P8_TA(2015)0397A8-0251/2015

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и Съвета (COM(2014)0714),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, както и член 82, параграф 1, буква г) и член 87, параграф 2, букви а) и в) от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8-0279/2014),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид поетия с писмо от 21 октомври 2015 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 и член 50, параграф 2 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0251/2015),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 24 ноември 2015 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2016/... на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на някои актове от достиженията на правото от Шенген в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2016/94.)


Отмяна на някои актове в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси ***I
PDF 467kWORD 66k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2015 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на някои актове в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси (COM(2014)0715 – C8-0280/2014 – 2014/0339(COD))
P8_TA(2015)0398A8-0252/2015

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2014)0715),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 82, параграф 1, член 83, параграф 1, член 87, параграф 2 и член 88, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8‑0280/2014),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид поетия с писмо от 21 октомври 2015 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 и член 50, параграф 2 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (A8-0252/2015),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 24 ноември 2015 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2016/... на Европейския парламент и на Съвета за отмяна на някои актове в областта на полицейското сътрудничество и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2016/95.)


Членство в Разширената комисия на Конвенцията за опазване на южния червен тон ***
PDF 453kWORD 62k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2015 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване от името на Европейския съюз на Споразумението под формата на размяна на писма между Европейския съюз и Комисията за опазване на южния червен тон (CCSBT) относно членството на Съюза в Разширената комисия на Конвенцията за опазване на южния червен тон (07134/2015 – C8-0323/2015 – 2015/0036(NLE))
P8_TA(2015)0399A8-0318/2015

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (07134/2015),

—  като взе предвид размяната на писма за получаване на членство в Разширената комисия на Конвенцията за опазване на южния червен тон,

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 43, параграф 2, както и с член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на ЕС (C8‑0323/2015),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея и параграф 2, както и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по рибно стопанство (A8‑0318/2015),

1.  Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Комисията за опазване на южния червен тон.


Застрахователно посредничество ***I
PDF 473kWORD 93k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2015 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно застрахователното посредничество (преработен текст) (COM(2012)0360 – C7‑0180/2012 – 2012/0175(COD))
P8_TA(2015)0400A8-0315/2015

(Обикновена законодателна процедура — преработен текст)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2012)0360),

—  като взе предвид член 294, параграф 2, член 53, параграф 1 и член 62 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C7–0180/2012),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 13 декември 2012 г.(1),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение от 28 ноември 2001 г. относно по-структурирано използване на техниката за преработване на нормативни актове(2),

—  като взе предвид писмото на комисията по правни въпроси от 9 ноември 2012 г. до комисията по икономически и парични въпроси съгласно член 104, параграф 3 от своя правилник,

—  като взе предвид поетия с писмо от 22 юли 2015 г. ангажимент на представителя на Съвета за одобряване на позицията на Европейския парламент съгласно член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 104, член 59 и член 61, параграф 2 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и комисията по правни въпроси (A7-0085/2014),

—  като взе предвид измененията, които е приел в пленарно заседание на 26 февруари 2014 г.(3),

—  като взе предвид решението на Председателския съвет от 18 септември 2014 г. относно недовършените парламентарни дела от седмия парламентарен мандат,

—  като взе предвид допълнителния доклад на комисията по икономически и парични въпроси (A8-0315/2015),

А.  като има предвид, че съгласно становището на консултативната група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията предложението на Комисията не съдържа никакви изменения по същество освен тези, които са идентифицирани като такива в предложението, и че по отношение на кодификацията на непроменените разпоредби на предишните актове с въпросните изменения предложението се свежда до обикновена кодификация на съществуващите актове без промяна по същество;

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене, като взема предвид препоръките на консултативната работна група на правните служби на Европейския парламент, Съвета и Комисията;

2.  Изисква Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент от 24 ноември 2015 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2016/... на Европейския парламент и на Съвета относно разпространението на застрахователни продукти (преработен текст)

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2016/97.)

(1) OВ C 44, 15.2.2013 г., стр. 95.
(2) OВ C 77, 28.3.2002 г., стр. 1.
(3) Приети текстове, P7_TA(2014)0155.


Намаляване на неравенството, и по-специално на бедността сред децата
PDF 540kWORD 161k
Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2015 г. относно намаляване на неравенството, и по-специално на бедността сред децата (2014/2237(INI))
P8_TA(2015)0401A8-0310/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, приета в Ню Йорк на 20 ноември 1989 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, приета в Ню Йорк на 13 декември 2006 г.,

—  като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид преразгледаната Европейска социална харта,

—  като взе предвид Директивата за расовото равенство (2000/43/ЕО) и Директивата относно рамка за равнопоставеност в областта на заетостта (2000/78/ЕО),

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавена „Инвестициите в децата: Изход от порочния кръг на неравностойното положение“ 2013/112/ЕС,

—  като взе предвид доклада на Комисията, озаглавен „Заетост и социално развитие в Европа през 2012 г.“,

—  като взе предвид Съобщението на Комисията от 15 февруари 2011 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за правата на детето“ (COM(2011)0060),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2010 г., озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: Европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 4 юли 2006 г., озаглавено „Към стратегия на ЕС в областта на правата на детето“ (COM(2006)0367),

—  като взе предвид доклада на Eurofound озаглавен „Трето европейско проучване на качеството на живот — Качеството на живот в Европа: Въздействие на кризата“,

—  като взе предвид доклада на Eurofound (2013 г.), озаглавен „Трето европейско проучване на качеството на живот — Качеството на живот в Европа: Социалните неравенства“,

—  като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно въздействието на кризата върху достъпа до грижи за уязвимите групи(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2013 г. относно съобщението на Комисията „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд в периода 2014-2020 г.“(3) ,

—  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 относно Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно облика на бедността сред жените в Европейския съюз(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно намаляването на неравнопоставеността в здравеопазването в ЕС(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно ролята на минималния доход за борбата срещу бедността и насърчаването на общество, основаващо се на принципа на интеграцията в Европа(7),

—  като взе предвид своята резолюцията от 9 октомври 2008 г. относно насърчаването на социалното включване и борбата с бедността, включително детската бедност в ЕС(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 16 януари 2008 г. относно стратегия на ЕС за правата на детето(9),

—  като взе предвид доклада на организацията „Спасете децата” (2014 г.), озаглавен „Детска бедност и социално изключване в Европа“,

—  като взе предвид доклада на Службата в рамките на УНИЦЕФ за научни изследвания (2014 г.), озаглавен „Деца на рецесията: Въздействието на икономическата криза върху благосъстоянието на децата в богатите страни“,

—  като взе предвид доклада на EAPN и Eurochild (2013 г.), озаглавен „Към благоденствието на децата в Европа — разяснения относно детската бедност в ЕС“,

—  като взе предвид оценъчния доклад на Eurochild (2014 г.), озаглавен „Националните програми за реформи (НПР) за 2014 г. и националните социални доклади (НСД) от гледна точка на детската бедност и благосъстояние“,

—  като взе предвид доклада от 11-ата конференция на Eurochild, която се проведе на 26—28 ноември 2014 г. в Букурещ,

—  като взе предвид доклада на изследователския център INNOCENTI към УНИЦЕФ (2012 г.), озаглавен „Измерване на детската бедност: Нови таблици на детската бедност в богатите страни по света“,

—  като взе предвид окончателния научен доклад на DRIVERS: Социалните неравенства в областта на здравеопазването и развитието в ранна детска възраст: Общоевропейски системен преглед, Лондон, септември 2014 г.,

—  като взе предвид статистически данни на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC), 2013 г.

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 30 септември 2009 г., озаглавено „Труд и бедност: Към безусловно необходим цялостен подход“,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 юли 2010 г., озаглавено „Бедността сред децата и благосъстоянието на децата“,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 декември 2013 г., озаглавено „Европейски минимален доход и показатели за бедност“,

—  като взе предвид обобщаващия доклад на Комисията, озаглавен „Инвестициите в децата: изход от порочния кръг на неравностойното положение – Проучване на националните политики‟, изготвен от Европейската мрежа на независимите експерти в областта на социалното приобщаване(10),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси (A8‑0310/2015),

A.  като има предвид, че следва да бъде дадена по-добра политическа видимост на борбата с детската бедност на най-високо политическо равнище в ЕС, ако ЕС иска да постигне целта в стратегията „Европа 2020“ за намаляване на броя на хората, засегнати от бедност, поне с 20 милиона души до 2020 г.;

Б.  като има предвид, че съгласно Конвенцията на ООН за правата на детето (КООНПД) за всички деца следва да се гарантира правото на образование, услуги на здравеопазване, жилищно настаняване, закрила, участие във вземане на решения, които ги засягат, развлечения и свободно време, балансирано хранене и отглеждане в семейна среда;

В.  като има предвид, че до момента повечето държави членки обръщат малко внимание на използването на структурните фондове на ЕС за борба с тревожните и все още растящи нива на бедност сред децата в Европа, както и за насърчаване на тяхното социално приобщаване и общо благосъстояние;

Г.  като има предвид, че социалните неравенства допринасят значително за увеличаването на детската бедност, както и че децата са изложени на най-голям риск от бедност в 19-те държави членки;

Д.  като има предвид, че според Евростат основните фактори, които повлияват бедността при децата, са политиките на преразпределяне на благата, ефективността на държавната намеса посредством подпомагане на доходите, предоставянето на подкрепящи услуги, политиката в областта на трудовата заетост(11) и положението на родителите на пазара на труда, което е свързано с тяхното ниво на образование, и състава на домакинството, в което живеят децата; като има предвид, че нарастващата безработица е ефективен инструмент за борба срещу бедността;

Е.  като има предвид, че една пета от цялото население на ЕС е под 18-годишна възраст; като има предвид, че въпреки поетите ангажименти повече от едно на четири деца в ЕС сега живее в риск от бедност или социално изключване;

Ж.  като има предвид, че Парламентът неведнъж е призовавал към изпълнение на пакета за социални инвестиции и одобрява препоръката на Комисията, озаглавена „Инвестициите в децата: изход от порочния кръг на неравностойното положение‟, която представя широкообхватна политическа рамка за справяне с бедността при децата и насърчаване на благосъстоянието на децата, въз основа на три стълба, а именно достъп до адекватни средства в рамките на Европейския социален фонд, достъп до качествени и приобщаващи услуги и участие на децата в обществото и процеса на вземане на решения, и която признава децата като притежаващи права; счита, че трябва да се съжалява обаче, че ЕС не е предприел съгласувани мерки за изпълнение на това по линия на европейския семестър;

З.  като има предвид, че макар и за децата, чиито родители са с много ниска трудова заетост, вероятността да са изложени на риск от бедност или социално изключване да е с 56,7% по-голяма, днес семействата с висока трудова заетост продължават да са изложени на риск от бедност сред децата (в Румъния, Литва, Португалия, Испания, Гърция, Латвия, Словакия, Полша и Люксембург);

И.  като има предвид, че бедността при децата произтича от бедността на семействата, че семействата с ниски доходи и много членове са следователно в по-голяма степен изложени на риск от бедност, че преразпределението на доходите оказва сериозно влияние върху намаляването на циклите на социалното неравенство, както и че влошаващите се национални политики в областта на възнагражденията и системите за социална закрила увеличават риска от бедност и социално изключване, което води до засилване на детската бедност, както се вижда в държавите членки с най-ниски равнища на детска бедност, които са също така тези с най-ниски равнища на обща бедност и неравенство;

Й.  като има предвид, че между 2008 г. и 2012 г. броят на децата, изложени на риск от бедност или социално изключване в Европа (ЕС—27 + Норвегия, Исландия и Швейцария), нарасна с близо един милион, и с повече от половин милион само между 2011 г. и 2012 г.(12); като има предвид, че според данни на Евростат през 2013 г. 26,5 милиона деца в ЕС-28 са били изложени на риск от бедност и социално изключване; като има предвид, че в ЕС—27 рискът от бедност или социално изключване се е увеличил между 2008 г. и 2012 г. от 26,5% на 28%; като има предвид, че през 2013 г. в държавите–членки на ЕС-28 28% от общия брой на населението под 18 години е било изложено на риск от бедност или социално изключване, като в по-голямата част от държавите рискът от бедност и социално изключване е по-голям за децата, отколкото за възрастните;

К.  като има предвид, че жените са изложени на по-голям риск от бедност в сравнение с мъжете, както и че справянето с бедността сред жените е не само важно само по себе си, но и е от жизненоважно значение в усилията за намаляване на бедността сред децата;

Л.  като има предвид, че е налице нарастващо неравенство между държавите в рамките на ЕС; като има предвид, че е обезпокоително това, че процентът на децата, които страдат от недохранване, се увеличава, което води до възобновяване на болести, които бяха изчезнали в ЕС (например рахит); като има предвид, че е показателно това, че според УНИЦЕФ(13) в държави като Естония, Гърция и Италия процентът на децата, които не могат да си позволят да консумират месо, пиле или риба през два последователни дни, рязко се е удвоил от 2008 г. насам;

M.  като има предвид, че в своите заключителни забележки относно последните периодични доклади на някои държави Комитетът на ООН за правата на децата е изразил загриженост относно увеличаването на равнището на бедността и/или риска от бедност сред децата поради икономическата криза, което засяга упражняването от тях на много от правата, залегнали в КООНПД, в частност правото на здравеопазване, образование и социална закрила, и е насърчил органите да гарантират, че бюджетните редове за децата са защитени, както и като има предвид, че финансовата и икономическата криза е довела до влошаване на условията на живот и работа и до възникване на нова група, известна също като „нови нуждаещи се“,

Н.  като има предвид, че благоприятната предприемаческа среда стимулира растежа на заетостта в държавите членки и разширява възможностите за заетост на родителите, които след това могат да служат като примери за подражание особено в общности, които са неблагоприятно засегнати от бедност и изключване в продължение на няколко поколения;

O.  като има предвид, че семействата с един родител, особено семейства, оглавени от самотни майки, са изложени на по-голям риск от бедност или социално изключване (49,8% в сравнение с 25,2%), въпреки че има големи разлики между държавите, според Статистиката на ЕС за доходите и условията на живот (EU-SILC(14)), което е свързано с феминизирането на бедността, твърде големия брой на жените на несигурни работни места и неволно работещи на непълен работен ден, непропорционалното време, прекарвано от жените в неплатен труд, прекъсването на кариерите на жените с цел полагане на грижи за деца или за други членове на семейството и разликите по отношение на заплащането между мъжете и жените;

П.  като има предвид, че детската бедност може да се намали като се подобрят възможностите на пазара на труда, по-специално за жените, чрез по-добро развитие на услугите, свързани с грижата за децата;

Р.   като има предвид, че децата и техните родители, приемните родители и полагащите грижи за тях трябва да бъдат защитени от дискриминация на каквато и да било основа като пол, раса, цвят на кожата, език, религия или убеждения, политически или други мнения, национален, етнически или социален произход, връзки с национално малцинство, собственост, раждане, увреждане, възраст или друг статус, както и че децата от уязвими групи от населението са в по-голяма степен изложени на риск от маргинализация, бедност и социално изключване, както потвърждават последните доклади на Европейската федерация на националните организации, които работят с бездомните, като те изтъкват увеличаване на броя на жените, младите хора и семействата с деца (особено семейства на мигранти), които са приети в приюти за бездомни; като има предвид, че големите семейства с един доход са изложени на по-голям риск от бедност и социално изключване, което се дължи на влошаващите се национални политики в областта на възнагражденията и системите за социална защита вследствие на финансовата и икономическа криза;

С.  като има предвид, че влиянието на бедността и социалното изключване върху децата може да трае цял живот и да доведе до безработица и бедност при няколко поколения; като има предвид, че разликата по отношение на образованието между деца от различни социално-икономически прослойки е нараснала (в 11 държави осигуряването на образование за децата на ранна възраст и грижи за децата между 0 и 3 години достига обхват от не повече от 15%);

Т.  като има предвид, че образованието и грижите в периода на ранното детство имат решаващо влияние върху когнитивното развитие на децата, с оглед на това, че те развиват важни умения през първите пет години, както и че достъпът до висококачествено образование поставя основите за по-нататъшен успех в живота по отношение на образованието, възможността за намиране на работа и социалната интеграция и има значително влияние върху самочувствието, особено за деца в неравностойно положение; като има предвид, че разликата по отношение на образованието между деца от различни социално-икономически прослойки е нараснала; като има предвид, че работещите родители, които нямат достъп до детска градина, често са принудени да оставят децата на грижите на друго дете или да се обърнат към платени и несертифицирани мрежи за неформални грижи, което застрашава безопасността и благосъстоянието на техните деца; като има предвид, че предучилищното образование играе значителна роля при компенсирането на ниския социално-икономически статус на децата, изправени пред риска от бедност, и представлява фактор, улесняващ връщането на родителите на пазара на труда(15); като има предвид, че приобщаващото образование е насочено към и отговаря на разнообразието на потребностите на всички учащи чрез по-голямо участие в обучението, културата и ценностите на общността, като по този начин представлява мощен инструмент за борба с детската бедност и социалното изключване;

У.  като има предвид, че регионалните и местните органи заемат челно място в работата по справяне с бедността и експлоатацията на децата и следователно носят ключова отговорност за предотвратяване на маргинализацията и социалното изключване, и че следва по целесъобразност да им бъдат предоставени достатъчни средства от националните органи, за да изпълнят тези задачи;

Ф.  като има предвид, че разходите за образование, особено по отношение на учебни материали и транспорт, основно се поемат от домакинства в повечето държави; като има предвид, че разходите са един от основните допринасящи фактори за отпадането от училище; като има предвид, че остават финансови, административни и други практически пречки пред образованието за деца от маргинализирани групи;

Х.  като има предвид, че социално-икономическата среда, в която живеят децата, оказва влияние върху качеството на времето, прекарано в училище, и върху качеството на времето през ваканциите, и като има предвид, че ниското равнище на стимулиране през свободното време има нежелания ефект да увеличава различията между децата, особено в тяхното образование;

Ц.  като има предвид, че през 2012 г. средното равнище на отпадналите от училище е било 13% за ЕС и над 20% в някои държави (Португалия, Испания и Малта)(16);

Ч.   като има предвид, че дори в държави, където правото на здравеопазване е заложено в законите, има деца, които нямат достъп до адекватно здравеопазване, и деца, които разполагат с извънредно ограничен достъп до услуги извън спешна помощ, като например свързани с посещение на общопрактикуващ лекар или зъболекар услуги, особено поради липса на достъпни публични услуги; като има предвид, че децата, които са родени в бедност, са изложени на по-голям риск от хронични заболявания и повече здравни проблеми, което води до утвърждаване на неравенството;

Ш.  като има предвид, че финансовите проблеми на семействата допринасят за увеличаване на проблемите, свързани с психичното здраве на родителите, както и за случаи на разпадане на семейства, което има неоспоримо отражение върху детското психическо и социално благополучие;

Щ.  като има предвид, че средата, в която живее детето, включително периодът преди раждането, оказват решаващо влияние върху развитието на когнитивната система, върху комуникативността и езиковите умения, както и върху социалните и емоционални умения, което има влияние върху неговото здраве, благосъстояние, участие в общности и възможности за обучение(17);

AA.  като има предвид, че всички деца имат право на защита от тормоз, насилие и безотговорно отношение, както и че научните изследвания са стигнали до заключението, че финансовият натиск в рамките на семейството, съкращенията в публичните услуги и увеличаването на бедността могат да доведат до по-голямо насилие срещу деца;

AБ.  като има предвид, че бедността сред децата е многоизмерно явление, което изисква многоизмерен отговор; като има предвид, че заетостта е важен фактор, но не винаги гарантира излизане от бедността за семейството на засегнатите деца;

AВ.  като има предвид, че бедността сред децата има висока икономическа цена за обществата, по-специално що се отнася до увеличените разходи за социално подпомагане;

AГ.  като има предвид, че семействата, живеещи в риск от бедност, са изложени на по-голям риск да живеят в нехигиенични и опасни райони и че 17% от децата в ЕС‑28 все още живеят в тези условия, като в 15 държави този процент е над средното; като има предвид, че увеличаването на броя на съдебно отстраняване поради невъзможност за плащане на разходите за жилищата доведе до това деца да бъдат настанявани при все по-нестабилни условия, което от своя страна има отрицателно въздействие върху развитието и шансовете в живота на детето;

AД.  като има предвид, че според Европейското проучване на доходите и условията на живот (EU SILC) на Евростат от 2012 г. енергийната бедност е проблем, който засяга всички държави членки; като има предвид, че една от последиците от повишаването на цените на енергията е, че много деца живеят в домове без отопление, както и че това увеличава броя на случаите на респираторни и сърдечносъдови заболявания;

AЕ.  като има предвид, че семействата с деца със здравни проблеми и също така родителите, които имат здравни проблеми, по-често са изправени пред риска от бедност, разпадане на семейството и трудности с установяването им на пазара на труда;

AЖ.  като има предвид, че предстоящата програма за периода след 2015 г. относно целите за устойчиво развитие и нейната универсалност предоставят възможност за увеличаване на инвестициите в децата и техните права;

AЗ.  като има предвид, че децата мигранти преобладават в групата на децата, изложени на риск от бедност, и че срещу тях се проявява по-голяма дискриминация поради езиковата бариера, както и че това положение е още по-лошо за децата, които са незаконни имигранти; като има предвид, че със засилването на миграционните потоци, понастоящем има все повече случаи, в които децата на имигранти остават в държавата, в която са се родили, на грижите на други членове на семейството или на трети страни, както и че това се отразява отрицателно върху тяхното развитие, по-специално в емоционално отношение;

AИ.  като има предвид, че силният акцент на политиката през последните години върху детската бедност в рамките на ЕС, както и политическите изявления на държавните глави от ЕС в тази насока не доведоха до значително намаляване на равнището на детската бедност;

AЙ.  като има предвид, че следва да се предостави засилена финансова подкрепа за програмите за хранителни помощи, насочени към семействата в неравностойно положение, тъй като все повече деца имат достъп до храна само в училище; като има предвид, че тези програми са важни, но не могат да се разглеждат като дългосрочно решение;

AК.  като има предвид, че проблемите на околната среда като замърсяване, трафик, замърсена земя и опасна питейна вода често непропорционално засягат децата, живеещи в бедност;

1.  Препоръчва държавите членки да поемат реален ангажимент за развитието на политики за борба срещу бедността сред децата, които се съсредоточават върху коригиране на факторите за тази бедност и увеличават ефективността, количеството, размера и обхвата на социалното подпомагане, специфично насочено към децата, но също и към родителите, които са безработни, както и към феномена на работещите бедни (като например помощи за безработни и адекватен размер на минималния доход), както и да насърчават закони в областта на трудовото право, които гарантират социални права, включително законово установено адекватно минимално равнище на възнагражденията в съответствие с националните практики и колективни споразумения, които ще предоставят по‑голяма сигурност за семействата и ще се борят с несигурните работни места, като същевременно насърчават трудовата заетост с адекватни социални права;

2.  Призовава за наблюдение и оценяване на ефективността на тази подкрепа с оглед на адаптирането на политиките за борба с бедността, изолацията и отпадането от училище към съществуващите изисквания за социално равенство; настоятелно призовава държавите членки да разработят и въведат разнообразни процеси за събиране на доказателства, подходящи за всеки етап на интервенция;

3.   Препоръчва Комисията да установи с държавите членки пътна карта за прилагането на подхода на три стълба в препоръката на Комисията, озаглавена „Инвестициите в децата: изход от порочния кръг на неравностойното положение“ по отношение на достъпа до ресурси, услуги и участие на децата; счита, че за да се постигнат по-добри резултати с подхода на трите стълба, би могло да бъде полезно да се развият точни и конкретни показатели на равнището на детската бедност и областите, които са в по-голяма степен засегнати от тези феномен; призовава държавите членки ефективно да интегрират релевантните аспекти на пакета за социални инвестиции и горепосочената препоръка на Комисията в техните годишни национални програми за реформи и национални социални доклади по широкообхватен начин и призовава Комисията да установи в рамките на „Европа 2020“ подцел за намаляване на бедността сред децата и социалното изключване, да придаде видимост и присъствие на намаляването на детската бедност и социалното изключване на всички етапи от европейския семестър; подчертава, че намаляването на бедността сред децата чрез инвестиции в децата следва да бъде предложено за основен приоритет в Годишния обзор на растежа за 2016 г. и като ключово средство за постигане на напредък по целта относно бедността; призовава Комисията да гарантира годишен мониторинг и докладване от страна на държавите членки относно прилагането на препоръката на Комисията чрез пътната карта и да използва Европейския социален фонд за прилагането на препоръката на Комисията, както и да извърши оценка на въздействието върху бедността на реформите, предложени в рамките на националните програми за реформи;

4.  Призовава държавите членки в усилията си за борба с детската бедност да обърнат внимание на положението на жените, които се грижат за деца и членове на семейството със специални нужди и увреждания;

5.  Препоръчва на държавите членки, когато използват средства от европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) и разработват социални политики, да отделят по-голямо внимание на защитата срещу бедност на семействата (особено на семействата с един родител) с деца със здравословни проблеми;

6.  Отново посочва значението на превантивните публични политики за инвестиране в разумни политики за благоденствие на децата, подкрепящи изграждането на уверени в себе си граждани, способни да се интегрират в обществото и на пазара на труда, вместо акцентът да се поставя върху последиците от тяхното социално изключване и бедност;

7.  Счита, че без да се пренебрегва необходимостта от подпомагане на децата, които са бедни, които са отпаднали от училище или са обект на социално изключване, политиките за подпомагане на децата и младите хора следва да се характеризират с превантивни дейности, включително дългосрочни стратегии за борба срещу социалното неравенство;

8.  Препоръчва на държавите членки да прилагат или насърчават универсални социални обезщетения, насочени към децата, като например предоставянето на субсидирана или безплатна храна за деца, особено за деца в неравностойно положение и бедни деца, за да се гарантира тяхното здравословно развитие; призовава държавите членки да приемат активни мерки за заетост като част от всеобхватни стратегии и политики за подпомагане на достъпа на родителите до качествена заетост и адекватни доходи, достъпа до висококачествени обществени услуги (особено за отглеждане на деца, образование, здравеопазване, жилищно настаняване и дейности за свободното време), които да улесняват съчетаването на професионалния и семейния живот, както и да засилят участието на децата и техните семейства в разработването, прилагането и мониторинга на тези политики; подчертава, че универсалните решения следва да бъдат съчетавани с целенасочени мерки за подкрепа на най-уязвимите и маргинализирани групи деца и младежи; изразява съжаление относно нарастващата тенденция правителствата на държавите членки да преминават от универсални политики за подпомагане към подкрепа в зависимост от наличните ресурси, тъй като доказателствата сочат, че универсалните политики за подпомагане предлагат по-добра защита срещу детската бедност(18);

9.   Насърчава държавите членки и Комисията да приемат стандарти на ЕС или да установят съгласувана методология за определяне на разходите за отглеждане на дете и за определяне на адекватни ресурси за превенция и борба с детската бедност;

10.  Призовава Комисията да се въздържа от препоръчването на нови формулировки и съкращения в публичните служби на държавите членки, от насърчаване на гъвкави трудови отношения и на приватизация на обществените услуги, което доведе недвусмислено до отслабване на социалните права на децата;

11.  Призовава Комисията да постави акцент върху нуждата от инвестиции в областта на безплатното обществено образование чрез определянето на конкретни методи на обучение на най-уязвимите социални групи като имигранти или хора с различни видове увреждания; счита, че образованието може да бъде ключов приоритет, чрез който се гарантира, че децата придобиват умения, които ще им позволят достъп до квалифицирани работни места с адекватно възнаграждение, като им се дава възможност сами да проправят пътя си към излизане от бедността;

12.  Припомня, че борбата с детската бедност изисква приемането на подход, основаващ се на жизнения цикъл, включващ прекъсване на процеса на предаван от поколение на поколение риск от изпадане в бедност, който да отразява различните нужди на ранното детство, на детството в основна училищна възраст и на юношеството, прилагането на цялостен ориентиран към децата подход чрез измерване на количеството лишения, на които всяко дете е изложено едновременно, установявайки най-нуждаещите се, както и измерването не само на паричната бедност, но и на лишенията с многостранно измерение;

13.  Препоръчва на всички деца да се предостави достъп до качествени услуги в този изключително важен етап от тяхното развитие; счита, че здравеопазването, образованието, помощта за възпитателни цели и семейни нужди, жилищното настаняване и закрилата са ключови услуги, които най-често се осигуряват от местните и регионалните органи;

14.  Настоятелно призовава държавите членки да приемат, прилагат и осъществяват мониторинг на плановете за намаляване на многоизмерната детска бедност, като се съсредоточат върху изконните права на децата и определят цели за намаляване на бедността и социалното изключване сред децата с изричен акцент върху децата, живеещи в най-голям риск от бедност, и даване на приоритет на тези деца; припомня, че е важно държавите членки да осигурят поне равнищата отпреди кризата на реално изражение на разходите за социална закрила, здравеопазване, образование и социални жилища в полза на децата в неравностойно положение;

15.  Настоятелно призовава държавите членки да прилагат планове за облекчаване на усещането за социално изключване на децата със затруднения в ученето и да установят по-ефективни учебни модули, които да улесняват техния процес на учение;

16.  Призовава държавите членки да признаят факта, че бедността сред децата и социалното изключване са основни пречки, които трябва да бъдат преодолени, за да се постигнат целите на „Европа 2020“ по отношение на равнището на заетост, инвестициите в научноизследователска и развойна дейност, енергетиката и устойчивото развитие;

17.  Настоятелно призовава държавите членки да отделят повече внимание на създаването и наличието на подходяща извънучилищна среда, в която децата да могат да прекарват времето си по разумен и стимулиращ начин извън учебните часове и по време на ваканциите, както и да отделят по-голямо внимание на наличието на основни здравни грижи за децата в необлагодетелствани райони и в отдалечени и недостъпни райони;

18.  Призовава държавите членки да избягват гетоизация на децата, живеещи в бедност и социално изключване, като въведат минимални стандарти за жилищно настаняване на децата, вземайки предвид висшите интереси на детето, и като гарантират на домакинствата подходящ дом, който отговаря на техните потребности и им осигурява благосъстояние, неприкосновеност на личния живот и качество на живот, като по този начин допринасят за постигането на социална справедливост и сближаване и за борбата срещу социалното изключване и бедността,

19.  Призовава Комисията и Парламента да се възползват от възможността, предоставена от междинния преглед на многогодишната финансова рамка, за да използват по-добре Европейския социален фонд, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица и Програмата за заетост и социални иновации и да проверят дали децата са приоритет в планирането и прилагането на регионалната политика и политиката на сближаване, като се обръща особено внимание на задължението за постепенно премахване на големи институции за настаняване (в сила от 2014 г.), за да се укрепят осиновяването и приемните грижи, така че сираците и децата в неравностойно положение да могат действително да растат в семейство или в подобна на семейство среда; настоятелно призовава Комисията да създаде също така показатели за анализ на бедността сред децата;

20.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да обмислят дали стратегиите, свързани с храненето, като например разнообразяването на хранителните режими и обогатяването на храни, както и образованието относно храненето, общественото здраве и мерките за безопасност на храните, и накрая добавките, трябва да са насочени към определени групи от населението с цел да се предотвратят отрицателните последици от лошото хранене или недохранването за здравето на децата;

21.  Препоръчва националните бюджети на държавите членки да съдържат видими, прозрачни, ориентирани към широко участие и подотчетни разпоредби за бюджетните кредити и разходите за борба с детската бедност и да изпълняват задължението си за защита на децата, включително чрез увеличаване на държавните разходи за постигането на тези цели; призовава държавите членки да използват в най-голяма степен европейските структурни и инвестиционни фондове, по-специално Европейския социален фонд, с цел прилагане на трите стълба на препоръката за инвестициите в децата;

22.  Препоръчва държавите членки да разработят насоки, които да спомагат за участието на децата в процеса на изготвяне на политиките, като въведат механизми, които насърчават и осигуряват участието на децата във вземането на решения, които засягат живота им и които дават възможност и насърчават децата да изразяват информирани мнения, като се гарантира, че на тези мнения се отдава дължимото внимание и те намират отражение в основните решения, които ги засягат;

23.  Препоръчва Комисията и държавите членки да определят цели за намаляване на бедността и социалното изключване сред децата;

24.  Настоятелно призовава държавите членки при необходимост да въведат споразумения за сътрудничество с организации и институции, които насърчават образованието, културното или спортното обучение и интегрирането на децата и които се борят срещу бедността сред тях; препоръчва обаче държавите членки да гарантират надзора, качеството, устойчивостта и уместността на тази подкрепа, както и реалните резултати от нея;

25.  Призовава държавите членки да въведат специфично законодателство за защита и увеличаване на правата във връзка с майчинството и бащинството, включително чрез прилагането на ефективни инструменти за съвместяване на професионален и семеен живот, и за гарантиране на връщането на работа на жените след бременност и отпуск по майчинство, както и подкрепа за семействата с един родител; също така подчертава, че укрепването на законодателството относно отпуска по бащинство предоставя важен стимул за борба със свързаната с пола и със заплащането дискриминация на работното място; настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че неравното третиране и тормозът на служители не могат да бъдат оправдавани от работодателите чрез позоваване на причини, свързани с бременност, отглеждане на деца или свързани със семейството въпроси;

26.  Препоръчва на държавите членки да разработят проактивни, универсални и интегрирани социални политики, които да предотвратяват бедността и извеждането на деца от тяхната семейна среда; призовава държавите членки да гарантират, че институционализирането на деца и млади хора се използва само в краен случай, при изключителни обстоятелства, както и да използват средства от европейските структурни и инвестиционни фондове и Европейския фонд за стратегически инвестиции в подкрепа на прехода от институционални грижи към грижи, предлагани в семейството и общността;

27.  Препоръчва на държавите членки да преминават от институционални грижи в полза на стабилни системи за приемна грижа, които по-добре подготвят децата и младите хора за независим живот, постоянно обучение или работа;

28.  Препоръчва държавите членки да разработят и прилагат интегрирани системи за закрила на децата с цел защита на децата от насилие, злоупотреба, експлоатация и пренебрегване по такъв начин, че всички отговорни органи и елементи на системата да работят заедно във всички сектори и агенции, споделяйки отговорностите, за да се създаде защитна и приобщаваща среда за всички деца;

29.  Настоятелно призовава държавите членки да провеждат политики, които улесняват създаването и поддържането на достойни работни места, и да разработят системи за обучение, подобряване на квалификациите и удобствата, като дистанционна работа или гъвкаво работно време, улесняващи навлизането или връщането на пазара на труда на родителите след прекъсване на професионалната си дейност;

30.  Призовава институциите на ЕС, агенциите на ЕС, органите на държавите членки и други заинтересовани страни да създадат ясни роли, отговорности, редовен диалог и процедури за случаите, в които децата имат нужда от защита при трансгранични ситуации;

31.  Препоръчва държавите членки да гарантират достъп на всички деца до безплатно, приобщаващо и качествено обществено образование във всяка възраст, включително образование и грижи в ранна детска възраст, формално и неформално образование, да насърчават тяхното емоционално, социално, когнитивно и физическо развитие, да създадат подходящи съотношения учители – ученици и да насърчават социалното смесване в образованието с цел да се гарантират безопасността и благосъстоянието на децата, да се гарантира, че всички деца могат да се възползват от приобщаващо висококачествено образование и по този начин да се постигне максимално въздействие на образователните системи върху равните възможности и прекъсването на цикъла на бедността;

32.  Настоятелно призовава държавите членки да повишат качеството на предлаганите образователни услуги, като прилагат индивидуален подход и насърчават сътрудничеството между учители, социални работници и родители с цел предотвратяване на прекратяването на образованието на децата и младите хора;

33.  Призовава държавите членки да обърнат специално внимание на развитието на финансово приемливо и достъпно образование и грижи в ранна детска възраст, разглеждайки го като социална инвестиция за справяне с неравенството и предизвикателствата, пред които са изправени най-вече децата от семейства в неравностойно положение, и също така да повишават осведомеността на родителите относно ползите от активното участие в програмите за образование и грижи в ранна детска възраст;

34.  Призовава държавите членки да насърчават приобщаващото училищно образование, което следва да включва не само увеличаване на броя на специалните обучители, но и интегриране на децата със специални образователни потребности в редовните класове;

35.  Настоятелно призовава държавите членки да предоставят универсален и равен достъп до детски ясли и предучилищно образование на децата от всички социални групи;

36.  Призовава държавите членки да насърчават пълното ангажиране на всички деца в училище чрез предоставяне на безплатни и основни учебни материали, питателна храна в училище и необходимия училищен транспорт за деца, живеещи в бедност, или изложени на риск от бедност, да повишат ефективността на настоящите публични инвестиции в сектора и да противодействат по-ефективно на предаването на бедността между поколенията;

37.  Настоятелно призовава държавите членки да гарантират универсално, обществено, безплатно и качествено здравно обслужване по отношение на превенцията, програмите за имунизация и първичните грижи, достъп до диагностика, лечение и рехабилитация, да предоставят говорни и психологически терапии на деца, да гарантират правото на жените на сексуално и репродуктивно здраве, като се осигуряват здравни грижи за бебета, грижи за майката и домашни посещения в периода преди и след раждане, особено в случаите на преждевременно раждане, достъп до семейни лекари, медицински сестри, стоматолози, услуги по семейно консултиране, както и до здравни специалисти в областта на психическото здраве за всички деца и техните семейства; призовава държавите членки и Комисията да интегрират тези аспекти в национални стратегии и стратегии на ЕС за обществено здраве;

38.  Препоръчва държавите членки да предоставят необходимата подкрепа, за да се гарантира правото на култура, спорт и отдих, достъп до открити пространства и здравословна околна среда на всички деца, като се поставя акцент върху осигуряването на равен достъп и качество на децата, живеещи в бедност, децата, живеещи в отдалечени райони, децата с увреждания, децата, принадлежащи към национални или етнически, религиозни, езикови и мигрантски малцинства, децата, които се движат в рамките на ЕС, независимо от тяхното гражданство, и изоставените деца; припомня правото на децата да играят, предвидено в Конвенцията на ООН за правата на детето;

39.  Подчертава необходимостта от по-добра защита от домашно насилие на децата, живеещи в бедност и социално изключване;

40.  Призовава държавите членки, и по-специално тези, при които социалните неравенства са по-големи, да укрепват социалните права и достъпа до услуги и социална закрила, които държавата трябва да гарантира, да увеличат броя на служителите и специалистите в областта на услуги, свързани със социалната сигурност, работещи за децата и техните семейства, и да увеличат медицинските, психологическите и социалните грижи за деца, като ги насочват към най-нуждаещите се, по-специално към децата, в съответствие с подхода за ранна интервенция;

41.  Препоръчва държавите членки да въведат механизми, които насърчават и осигуряват участието на децата при вземането на решения, които засягат живота им, както и да дават възможност и да насърчават децата да изразяват информирани мнения, като се гарантира, че на тези мнения се отдава дължимото внимание, и че те намират отражение в основните решения, които ги засягат;

42.  Признава ролята на гражданското общество — включително организациите за правата на децата и за борба с бедността — за осигуряването на съгласуваност на политиките на ЕС и призовава за засилване на гражданския диалог за предотвратяване и борба с бедността сред децата в държавите членки;

43.  Настоятелно призовава Комисията да превърне процента на преждевременно напускащите училище и борбата с бедността сред децата в изричен приоритет;

44.  Призовава държавите членки и Комисията активно да участват в борбата срещу трафика на деца във връзка с всички форми на експлоатация, включително труд, принудителен брак, незаконно осиновяване, незаконни дейности и сексуална експлоатация;

45.  Призовава Комисията и държавите членки да подкрепят функционирането на европейските и транснационалните мрежи за борба срещу детската и младежката бедност и изключване; предупреждава, че следва да се осигури специална подкрепа за включването на най-отдалечените региони и на регионите в неблагоприятно положение в тези мрежи и институции;

46.  Счита правото на безплатни и универсални системи за обучение, здравеопазване и социална сигурност за основни предпоставки за борбата срещу бедността, по‑специално сред децата; като има предвид тази цел, призовава Комисията и държавите членки, предвид на отслабването на обществените услуги, да въведат гаранция за детето, така че всяко дете в бедност да има достъп до безплатно здравеопазване, безплатно образование, безплатни детски грижи, приемливо жилище и подходящ хранителен режим като част от европейски интегриран план за борба с детската бедност, в това число гаранцията за детето и програмите, които предлагат подкрепа и възможности за родителите да излязат от положение на социално изключване и да се интегрират на пазара на труда;

47.  Призовава държавите членки да подкрепят чрез своите общини местните центрове за подпомагане на децата и техните семейства, по-специално в общностите и/или районите, засегнати в най-голяма степен от проблема с детската бедност, които предоставят не просто правна помощ и/или консултации, съвети за родителите и училищна подкрепа, но и наред с другото, обучение и насоки за здравословен начин на живот и за безопасно използване на интернет;

48.  Препоръчва Комисията и държавите членки да разработят статистически методи, които интегрират комплексни показатели, разбити по възраст, пол и специфични групи в неравностойно положение, за измерване на бедността, социалното изключване, неравенството, дискриминацията и благосъстоянието на детето (доходи на родителите, достъп до висококачествени обществени услуги, участие в социални и културни дейности, достъп до адекватни формални и неформални образователни услуги, изложеност на физически рискове, безопасност, стабилна семейна среда и равнище на удовлетвореност от живота), за да служат за основа за развитието на основана на факти политика и да вземат предвид ограниченията на относителните измервания на бедността и работата на Програмата на ООН за развитие, УНИЦЕФ и ОИСР, както и подгрупата на показателите на Комитета за социална закрила, като бъде надхвърлен показателят AROPE; приканва Комисията и държавите членки да разработят планове за реагиране въз основа на всеобхватен подход и да се възползват пълноценно от данните, събрани по различни инициативи, като например анализа на лишенията на децата (MODA), разработен от УНИЦЕФ; подчертава, че следва да бъдат разработени допълнителни показатели за подобряване на оценяването на качеството на услугите, резултатите и достъпа до услуги, например по отношение на социално-икономическия статус и произхода на родителите (мигранти или малцинства), пол, увреждане и географски аспекти;

49.  Приканва Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите да изготвят становища относно инвестирането в децата;

50.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и държавите членки.

(1) Приети текстове, P8_TA(2014)0070.
(2) Приети текстове, P7_TA(2013)0328.
(3) Приети текстове, P7_TA(2013)0266.
(4) ОВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 57.
(5) ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 77.
(6) ОВ C 199E, 7.7.2012 г., стр. 25.
(7) ОВ C 70 E, 8.3.2012 г., стр. 8.
(8) ОВ C 9 E, 15.1.2010 г., стр. 11.
(9) ОВ C 41 E, 19.2.2009 г., стр. 24.
(10) Обобщаващ доклад на Европейската мрежа на независимите експерти в областта на социалното приобщаване, озаглавен „Инвестициите в децата: изход от порочния кръг на неравностойното положение — Проучване на националните политики“, Брюксел, 2014 г.
(11) „Спасете децата“, „Детската бедност и социалното изключване в Европа“, Брюксел, 2014 г., стр. 5.
(12) „Спасете децата“, „Детската бедност и социалното изключване в Европа“, Брюксел, 2014 г., стр. 5.
(13) УНИЦЕФ, Служба за научни изследвания (2014 г.), „Деца на рецесията: Въздействието на икономическата криза върху благосъстоянието на децата в богатите страни“, доклад на UNICEF Innocenti 12, Служба за научни изследвания, Флоренция, стр. 2.
(14) „Детската бедност и социалното изключване в Европа“, Брюксел, 2014 г., стр. 14.
(15) Доклад на Комисията, озаглавен „Тематично проучване на мерките в областта на политиката за намаляване на детската бедност“, 2008 г., стр. 9.
(16) EU-SILC (2013 г.) — Статистически данни на Европейския съюз за доходите и условията на живот.
(17) Drivers, 2014 г., „Универсални и качествени програми за децата от ранна възраст, които отговарят на нуждите и насърчават по-добри и по-равнопоставени резултати в детството и в живота по-нататък“.
(18) По данни на изследване на Eurofound.


Политиката на сближаване и маргинализираните общности
PDF 598kWORD 159k
Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2015 г. относно политиката на сближаване и маргинализираните общности (2014/2247(INI))
P8_TA(2015)0402A8-0314/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 151, 153, 162, 174 и 176 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Хартата за основните права на ЕС,

—  като взе предвид европейските конвенции за защита на правата на човека и основните свободи и по-специално Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) и свързаната с нея съдебна практика на Европейския съд по правата на човека, Европейската социална харта и свързаните с нея препоръки на Европейския комитет за социални права, както и Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства,

—  като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население,

—  като взе предвид Конвенцията на МОТ относно туземните и племенните народи в независимите страни,

—  като взе предвид директивите на ЕС за борба с дискриминацията, член 14 от Европейската конвенция за правата на човека и Протокол №12 към тази конвенция,

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации от 5 януари 2011 г. за правата на хората с увреждания,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(1) (наричан по-нататък „Регламент за общоприложимите разпоредби“ (РОР)),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 437/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1080/2006 относно Европейския фонд за регионално развитие по отношение на допустимите интервенции в сектора на жилищното строителство в полза на маргинализирани общности(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета(4),

—  като взе Регламент (ЕС) № 1381/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за създаване на програма „Права, равенство и гражданство“ за периода 2020—2020 година(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 223/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. относно Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица(6),

—  като взе предвид Делегиран регламент (ЕС) № 240/2014 на Комисията от 7 януари 2014 г. относно Eвропейски кодекс на поведение за партньорство в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 февруари 2014 г. относно 7-ия и 8-ия доклад на Европейската комисия за напредъка в политиката на сближаване на ЕС и стратегическия доклад за 2013 г. относно изпълнението на програмата за периода 2007—2013 г.(8),

—  като взе предвид Резолюция на Европейския парламент от 12 декември 2013 г. относно напредъка при прилагането на националните стратегии за интеграция на ромското население(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно общинските жилища в Европейския съюз(10),

—  като взе предвид резолюцията си от 9 март 2011 г. относно стратегията на ЕС за интеграция на ромите(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 май 2010 г. относно приноса на политиката на сближаване към постигането на целите от Лисабон и на целите на стратегията „ЕС 2020“(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2009 г. относно социалното положение на ромите и подобряването на техния достъп до пазара на труда в ЕС(13),

—  като взе предвид Шестия доклад на Комисията за икономическото, социалното и териториалното сближаване от 23 юли 2014 г., озаглавен „Инвестиции за работни места и икономически растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Съюза“,

—  като взе предвид тематичния фиш с насоки на Комисията от 27 февруари 2014 г. относно ромите и маргинализираните общности (тематична цел 9 – Социално приобщаване и бедност),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 април 2014 г., озаглавено „Доклад относно изпълнението на рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите“ (COM(2014)0209),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 21 май 2012 г., озаглавено „Национални стратегии за интегриране на ромите: първа стъпка в прилагането на Рамката на ЕС“ (COM(2012)0226),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 декември 2010 г., озаглавено „Стратегия на Европейския съюз за региона на река Дунав“ (COM(2010)0715),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 декември 2010 г., озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 9 декември 2013 г. относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки(14),

—  като взе предвид „Насоки относно използването на европейски структурни и инвестиционни фондове в противодействието на сегрегацията в образованието и пространствената сегрегация (проект)“ на Комисията от 1 юли 2015 г.;

—  като взе предвид въпроса с искане за писмен отговор до Комисията от 24 февруари 2015 г. относно финансирането на маргинализираните общности (E‑002782/2015),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите относно „Стратегии за интегриране на ромите“(15),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по регионално развитие и становищата на комисията по заетост и социални въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0314/2015),

А.  като има предвид, че политиката на сближаване е насочена към засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, намаляване на социалното неравенство, в това число намаляване и премахване на бедността и социалното изключване, което означава предотвратяване на сегрегацията и насърчаване на равен достъп и възможности за всички граждани, включително за най-маргинализираните общности, както и за групи и лица от всички възрасти, изправени пред бедност и социално изключване и лишени от достъп до системи на образование, заетост, жилищно настаняване и здравни грижи;

Б.  като има предвид, че политиката на сближаване, формулирана в Единния европейски акт от 1986 г. има за цел намаляването на неравенството между различните региони и на изостаналостта на най-необлагодетелстваните региони; като има предвид, че Договорът за функционирането на Европейския съюз добавя още един аспект към сближаването, като посочва „икономическото, социалното и териториалното сближаване“;

В.  като има предвид, че целта на социалното включване изисква европейска роля в политиките за включване на маргинализирани общности и изисква държавите членки да използват компетентностите си в тази област, за да предприемат действия за подкрепа и действия съгласно транснационални и национални програми за сътрудничество;

Г.  като има предвид, че възможностите за финансиране за маргинализираните общности бяха въведени в рамките на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) през 2010 г.; като има предвид, че законодателната рамка за политиката на сближаване за периода 2014-2020 г. предлага един стратегически подход;

Д.  като има предвид, че в Регламент (ЕС) № 1304/2013 се посочва, че ЕСФ е в полза на хората, включително лицата в неравностойно положение като трайно безработните, хората с увреждания, мигрантите, етническите малцинства, маргинализираните общности, както и хората от всички възрастови групи, изправени пред бедност и социална изолация;

Е.  като има предвид, че през програмния период 2014-2020 г. най-малко 23.1% от бюджета за политиката на сближаване ще бъде разпределен за инвестиции в рамките на ЕСФ; като има предвид, че ЕФРД и ЕСФ играят специфична и значима роля, като най-малко 20% от цялостните ресурси на ЕСФ са предназначени във всяка държава членка за конкретната цел за насърчаване на социалното приобщаване и борбата с бедността и всички форми на дискриминация, като по този начин представлява решаващ инструмент в насърчаването на по-пълноценно приобщаване на маргинализираните общности;

Ж.  като има предвид, че Регламент (ЕС) № 1303/2013 определя редица предварителни условия, свързани с недискриминация, пол и увреждане, които трябва да бъдат спазени(16);

З.  като има предвид, че шестият доклад на Комисията относно икономическо, социално и териториално сближаване показва, че икономическата криза е довела до увеличаване на бедността и социалното изключване;

И.  като има предвид, че икономическата криза и последвалите бюджетни съкращения и мерки на строги икономии, доведоха до многобройни проблеми, които често водят до сериозни бюджетни трудности за общините, до липса на варианти при работата с маргинализираните групи и търсенето на начини за подобряване на тяхната интеграция и предотвратяване на сегрегацията, тъй като подобни политики биват зависими главно, а понякога и единствено, от финансирането по линията на европейските структурни и инвестиционни фондове;

Й.  като има предвид, че последиците от икономическата криза и съкращенията в областта на обществените услуги утежниха положението на жените в маргинализираните общности;

К.  като има предвид, че жените в маргинализираните общности страдат от по-интензивна множествена дискриминация и при тях се наблюдава много по-нисък процент на заетост в сравнение с мъжете в тези общности и с други жени;

Л.  като има предвид, че редица публични и частни субекти на различни равнища и сектори, включително представители на гражданското общество, участват и често играят важна роля в прилагането на политиките за приобщаване, което изисква един последователен и добре координиран подход;

М.  като има предвид, че понастоящем не съществува определение за маргинализирана общност на равнище ЕС; като има предвид, че разбирането на доклада започва с разбирането маргинализацията въз основа на някои елементи и характеристики на маргинализираните групи, които отчитат тяхната специфична ситуация и нужди, като например условия на живот и труд, ограничения достъп до системите за образование и здравни грижи, ранно напускане на училище, заедно със структурно и системно изключване, като има за цел гарантирането на ефективното им социално-икономическо приобщаване;

Н.  като има предвид, че Комисията не дава определение за маргинализирани общности, като оставя на държавите членки отговорността да решат това въз основа на своите национални показатели; въпреки това отбелязва,че маргинализацията може да бъде определена, като се използва набор от относими показатели, като например социално изключване, висока дълготрайна безработица, ниско равнище на образование, (изключително) лоши жилищни условия, високо равнище на дискриминация и прекомерна изложеност на рискове за здравето и/или липса на достъп до здравеопазване, т.е. онези групи от населението, които се считат за най-уязвими и най-нуждаещи се от помощ;

О.  като има предвид, че маргинализацията е социално явление, при което отделни лица или общности биват социално изключвани, систематично възпрепятствани да участват в социалните и политическите процеси, които са от съществено значение за интеграцията им в обществото, или лишавани от достъп до тези процеси; като има предвид, че понятието „маргинализирани общности“ се отнася до различни групи и индивиди, като например малцинства, ромско население, хора с увреждания, хора, които живеят под прага на бедността или са в риск от изпадане в бедност, мигранти, бежанци и социално изключени групи в обществото; като има предвид, че расизмът, патриархалните отношения, хомофобията, икономически неравностойното положение и други дискриминационни фактори допринасят за създаването на слоеве на неравенство и динамика на отнемане на правата на жените в маргинализираните общности;

П.  като има предвид, че общите характеристики, които споделят маргинализираните общности, включват общности, обособени около дадено място, като например маргинализираните общности, живеещи в селски райони и необлагодетелствани райони; общности по интереси, като бежанци и лица, търсещи убежище и етнически и езикови малцинства; хора с увреждания, възрастни хора, бездомни хора, както и автохтонни населения; като има предвид, че различните видове маргинализирани общности споделят общи трудности и всички страдат от множествени форми на стигматизация и дискриминация;

Р.  като има предвид, че в Европа съществуват голям брой маргинализирани групи; като има предвид, че ромите – понятие, което бива тълкувано по различен начин в различните части на Европа – представляват най-голямото етническо малцинство в Европа и една от най-маргинализираните общности;

С.  като има предвид, че политиката на сближаване следва да бъде насочена към маргинализираните общности в тяхното разнообразие, вземайки под внимание специфичните им нужди; като има предвид, че приобщаването на маргинализираните общности във финансирането изисква да се положат усилия на всички равнища, което да включва дългосрочен интегриран и последователен подход, трайни решения, овластяване, изграждане на опит и капацитет, включително по отношение на жените и момичетата от маргиализираните общности, преход от институционални грижи към система за грижи, която да се основава на общността, към за да се сложи край на сегрегацията и да се постигне нормализиране;

Т.  като има предвид, че стратегиите на европейската политика на сближаване за овластяване на жените в маргинализираните общности трябва да отчитат положението на възрастните жени, жените с увреждания, жените, полагащи грижи, и жените с проблеми, свързани с психичното здраве;

У.  като има предвид, че проекти, основани на изкуство и култура, насърчаващи междукултурния обмен, овластяване на участниците, развитие на творчески и социални умения и активно участие в живота на местната общност са сред най-ефективните инструменти за предриемане на действия в областта на социалното включване и интеграцията;

Ф.  като има предвид, че образованието, както формално, така и неформално, е от основно значение за преодоляване на маргинализацията и множествената дискриминация по отношение на създаването на диалог, откритост и разбирателство между общностите и по отношение на овластяването на маргинализираните общности; като има предвид, че не бива да се забравя равенството между половете в областта на образованието, както и неговата роля за овластяването на жените и момичетата в маргинализираните общности;

Общи принципи

1.  Посочва спешната нужда от третиране на проблема с маргинализираните общности; подчертава важната роля на политиката на сближаване с оглед подпомагането на тяхното икономическо, социално и териториално приобщаване;

2.  Припомня, че маргинализираните общности бяха включени като акцент в политиката на сближаване поради нарастващото безпокойство по отношение на социалната изолация и ангажираността спрямо нейното преодоляване, като това включва и безпокойство по отношение на положението на ромите и отдавнашните искания за подобряване на условията им на живот;

3.  Призовава Европейската комисия да публикува насоки относно определението за маргинализирани общности, което да посочва конкретно набор от атрибути и характеристики на маргинализираните групи, като се вземе под внимание на специфичното положение, предизвикателствата и нуждите на всяка потенциална целева група с цел насърчаване на тяхното социално-икономическо приобщаване и включване на представители на тези общности; подчертава, че подобни насоки биха увеличили допълнително ефективността на политиката по сближаване в засилването на икономическото, социално и териториално сближаване в целия Европейски съюз;

4.  Приветства факта, че законодателната рамка за политиката на сближаване за периода 2014—2020 г. въведе нови елементи, които консолидират първоначалния подход чрез разширяване на възможностите за финансиране и въвеждането на механизми, за да се гарантира, че подкрепата за маргинализираните общности е в съответствие с европейските ценности и цели и взема предвид необходимостта от включване на тези групи в целия процес;

5.  Призовава Комисията да предостави подробна информация относно степента на усвояване на финансирането за маргинализирани общности; изисква да се извърши анализ, който да даде възможност да бъдат направени съответните заключения, както и да бъдат идентифицирани пречките, които възпрепятстват по-нататъшното усвояване или най-добрите възможни резултати;

6.  Призовава Комисията да наблюдава ефективното използване на Европейския кодекс на поведение с оглед на принципа на партньорство и участието на гражданското общество; напомня, че хоризонталните принципи в Регламента за общоприложимите разпоредби – които въплъщават основните права, като например насърчаването на равни възможности, предотвратяването на дискриминация и насърчаването на устойчиво развитие – трябва да бъдат приложени при подготвяне и прилагане на програми в рамките на европейски структурни и инвестиционни фондове; припомня, че всички действия на държавите членки, които се финансират от политиката на сближаване на ЕС, следва да спазват принципите на основните права и никога и по никакъв начин не бива да допринасят за сегрегация;

7.  Подчертава, че принципите на равните възможности и недискриминацията са заложени в правилата за финансиране на европейските структурни и инвестиционни фондове, с оглед изкореняването на системните причини за неравенство, било то икономическо, социално, или основано на пол, а също и по отношение на достъпа до култура и образование; подчертава, че разбирането и повишаването на осведомеността по въпросите на системната ксенофобия и расизъм следва да бъде в центъра на вниманието при анализа на причините за социалното изключване;

8.  Припомня, че равенството между жените и мъжете е основополагащ принцип, който се прилага хоризонтално към политиката на сближаване; изразява съжалението си по отношение на множествената дискриминация пред която са изправени по специално жените, миграните и лицата с увреждания в рамките на маргинализираните общности;

9.  Подчертава, че прилагането на политиката на сближаване трябва да се заеме с ключовото предизвикателство бедност и социално изключване на млади хора и деца, възрастни и хора с увреждания, включително прехода от грижа, базирана на институции, към грижа и услуги, базирани на общността; настоятелно призовава държавите членки да предприемат подходящи действия и мерки за разработване и прилагане на стратегии в тази насока, като се прилага интегрираният подход;

10.  Посочва, че при развитието на политики, насочени към конкретни целеви аудитории, при следване на експлицитния, но не и изключващ принцип, трябва да бъдат положени грижи да не се изключват други групи в сходни социално-икономически условия, за да бъде избегнато задействането на защитни реакции; подчертава, че този принцип е само първа стъпка в признаването на нуждата да се обърне внимание на някои от най-уязвимите и маргинализирани общности и лица;

11.  Подчертава, че следва да бъдат изградени отчетни, прозрачни и демократични структури за борба с корупцията и злоупотребите със средства, които да гарантират приобщаването на маргинализираните общности;

12.  Счита, че достъпът до обществени услуги е една от основните цели при работата по приобщаването на маргинализираните групи; призовава държавите членки да подобрят предоставянето на специални здравни информационни материали и разработването на стратегии за превенция на заболяванията, както и на общностни здравни инициативи в маргинализираните общности; призовава за създаването на специализирани структури, като например звена за консултиране относно теми, свързани с достъпа до здравеопазване, трудов пазар и образование; призовава за предприемането на действие за промяна на подхода в публичните администрации, като акцентът бъде преместен от модела удовлетворяване на предявени искания към този на окуражаващото обслужване;

13.  Призовава за по-добра координация и създаването на по-тесни връзки между националните стратегии за приобщаване на маргинализираните общности, включително националните стратегии за интеграция на ромите, националните стратегии за намаляване на бедността, стратегии за приобщаване на други маргинализирани или необлагодетелствани групи, както и стратегии за равенство между половете с политиката на сближаване;

14.  Призовава държавите членки и Комисията да разглеждат децата като приоритет при прилагането на рамката на ЕС за национални стратегии за ромите и отново подчертава важността на това да се насърчава равният достъп на децата до жилищно настаняване, здравеопазване, образование и достойни условия на живот;

15.  Призовава държавите членки и местните органи да насърчат използването на финансиране от ЕСФ, за да подкрепят самостоятелно учене и проекти за обучение през целия живот , както и проекти, основани на култура, за да се постигнат целите на инвестиране в нови умения за иновации и борба срещу безработицата, бедността и социалното изключване;

16.  Припомня — като се имат предвид нарастващите регионални различия, демографските предизвикателства и положението, пред което са изправени многобройни млади хора, които са напуснали или понастоящем планират да напуснат своята страна на произход — че в бюджетния цикъл 2014—2020 г. се предоставя по-малко финансиране за политиката на сближаване; счита, че политиката на сближаване все още притежава потенциал да допринася добавена стойност към работата, която вече се извършва в държавите членки, както и че — чрез насочване на усилията към подобряването на възможностите за работа, участието в обществото и инвестирането в придобиването на умения, по‑специално в регионите, които имат най-голяма нужда от това — политиката на сближаване наред с други ползи ще доведе до по-висока степен на социално приобщаване и до намаляване на бедността, като допуска подходяща гъвкавост, за да могат държавите членки да предлагат персонализирана подкрепа в съответствие с потребностите на местно равнище и за да се гарантира, че финансирането се използва в районите, в които безработицата е най-висока и то е най-необходимо;

17.  Призовава Комисията да гарантира, че държавите членки се съобразават с тези принципи по време на изпълнението на оперативните програми; приканва Комисията да включи анализа си в своето докладване, включително относно национални стратегии за интегриране на ромите;

18.  Подчертава, че съкращенията на бюджета за обществените услуги в някои държави членки по време на кризата доведоха до увеличаване на безработицата, до липса на социална сигурност, до трудна ситуация в жилищното настаняване и проблеми в областта на здравеопазването; призовава държавите членки да използват по-ефективно подкрепата от ЕСФ за подобряването на качеството и равния достъп до обществени услуги за маргинализираните общности и за борбата срещу всички форми на дискриминация;

19.  Призовава за отчитане на измерението на правата на човека при изготвянето на действия, подкрепяни от кохезионните фондове, и подчертава, че културните, икономическите и социалните права следва да бъдат интегрирани в политиките, насочени към признаване на жените от маргинализираните общности като пълноправни активни граждани, и че расизмът, бил той явен или прикрит, следва да бъде изрично разглеждан при всяко разработване на дейности и политики;

Изготвяне на програмите

20.  Подчертава, че принципът на партньорство трябва да води до включване на всички равнища и е необходимо да бъде прилаган от държавите членки като задължение, а не само про форма; подчертава значението на прилагането на кодекса на добро поведение по отношение на партньорството, за да се гарантира равно участие и представителство на партньорите, като в случая следва да се обърне особено внимание на включването на маргинализираните общности, за да се вземат предвид особеното им положение и потенциалните предизвикателства, пред които са изправени при значителния им принос към партньорствата; изразява загриженост по отношение незадоволителната степен на съответствие със задължителното включване на партньорите, съгласно съответните принципи, установени в РОР и в Европейския кодекс на поведение за партньорство; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да гарантират участието на партньорите, включително на най-заинтересованите сред тях, както и да прилагат система от стимули и обмяна на най-добри практики, включващи специфична подкрепа за онези управителни органи и бенефициенти, които са се отличили с особено добри резултати в областта;

21.  Изразява съжалението си, че Комисията е приела споразумения за партньорства, които не включват в достатъчна степен маргинализираните общности; призовава Комисията да предприеме мерки за улесняване приобщаването на маргинализираните общности в подготовката, изпълнението и оценката на проектите, като инструмент за овластяване на съответните общности; предлага представянето препоръки в контекста на Европейския семестър като подходящ начин за насърчаване на дейности, които да бъдат предприети от държавите членки;

22.  Призовава държавите членки да предприемат действия по специфичните за всяка държава членка препоръки относно социалното приобщаване на маргинализираните общности, а Комисията да ги проследи внимателно;

23.  Приветства факта, че някои държави членки, включително онези, които получават препоръки, избират социално-икономическата интеграция на маргинализираните общности като инвестиционен приоритет в своите оперативни програми; предупреждава обаче, че това трябва също така да бъдат интегрирано в области на политиката като образование или заетост;

24.  Призовава държавите членки да използват средствата в пълна степен; изтъква нуждата от това да се обърне специално внимание на мерките за финансиране, които отиват отвъд целевата дейност в тематичната цел на социалното сближаване, в борбата с бедността и дискриминацията, като се предпочете един по-интегриран и систематичен подход;

25.  Счита, че многостепенното управление и координация играят важна роля; подчертава, че участието на местните органи на властта и местните заинтересовани страни е от съществено значение за достигане до целевите групи и изисква възможно най-високата степен на териториална близост;

Изпълнение на програмите

26.  Изтъква значението на интегрирания подход; счита, че средствата следва да се използват по по-интегриран начин, включително чрез финансирани по няколко фонда програми, водено от общностите местно развитие, интегрирани териториални инвестиции и кръстосано финансиране, както е посочено в член 98, параграф 2 от Регламента за общоприложимите разпоредби, както и чрез постигане на синергии с други европейски и национални финансови инструменти; призовава администрациите и съответните органи да търсят активно сътрудничество на всички равнища, включително през граница;

27.  Отбелязва, че понастоящем кръстосаното финансиране се използва по ограничен начин, което до известна степен е причинено от сложните правила, описани в член 98, параграф 2 от РОР; счита, че повишаването на гъвкавостта на правилата за кръстосано финансиране, по-специално във връзка с маргинализираните общности, може да увеличи ефективността на проектите и да донесе значима добавена стойност за тяхното въздействие; призовава следователно Комисията да изготви анализ на прилагането и на нивото на използване на кръстосано финансиране;

28.  Отбелязва, че маргинализираните общности често живеят в по-малко благоприятните райони на градовете; подчертава значението на същинското прилагане на програмите за обновяване и възстановяване на градските райони за бедните квартали, съчетаващи интегрирани и ориентирани към местните условия подходи и партньорства и третиращи както икономическите, така и социалните и териториалните предизвикателства и подобряващи градската среда, с акцент върху повишаване на свързаността с оглед да се предостави по-добър достъп на тези общности ; счита, че бъдещата Програма на ЕС за градовете следва да даде адекватни решения на основните предизвикателства и потребности, свързани с маргинализираните общности в градските райони, за да предотврати възникването на гета и успешно да се противодейства на сегрегацията, бедността и социалното изключване;

29.  Обръща внимание на конкретните потребности, пред които се изправят маргинализираните общности, живеещи в селските, планинските и изолираните райони, включително предизвикателства, отнасящи се до свързаност, мобилност и достъп до услуги, но също и по отношение на културните и социалните възможности; подчертава значението на по-доброто свързване на регионите; също отбелязва, че хората в трансграничните райони са често обект на маргинализация поради географското си положение и този факт следва да бъде по-добре отчетен при формулирането на политиката на сближаване, по-специално съгласно що се отнася до целта за европейско териториално сътрудничество;

30.  Подчертава необходимостта от изграждане на капацитет на заинтересованите страни, включително публичните услуги, администрациите и организациите на гражданското общество, с цел да предоставят правомощия на общностите, в частност като им разрешат да вземат по-голямо участие в изготвянето на политики; призовава за използването на целенасочена техническа помощ и финансиране в тази посока;

31.  Призовава Комисията да предложи необходимата техническа подкрепа за подобряване на административния капацитет на органите, участващи в администрирането на структурните фондове, и призовава държавите членки да предоставят консултантска и административна подкрепа, напр. посредством организиране на обучения и предоставяне на помощ и разяснения при подаването на молби за подпомагане, така че да се улесни достъпът на маргинализираните общности, като напр. ромите, до информация относно европейските и националните програми за финансиране в подкрепа на предприемачеството и заетостта и подаването на съответните заявления;

32.  Подчертава, че социалните партньори трябва да имат достъп до техническа помощ, за да могат не само да засилят своя капацитет, но и да гарантират своята координация и представителството си във временните комисии, които определят и прилагат оперативните програми;

33.  Изтъква, че в партньорство с представители на маргинализираните общности и след като е дала насоки относно определението за маргинализирани групи, Комисията следва да създаде специална експертна група за консултации, както и да насърчава подходящо обучение за административните служители, с оглед предоставянето на специфични познания относно трудностите, срещани от маргинализираните групи, както и борба с дискриминационните практики, с цел благоприятстване приобщаването посредством конструктивен и ефективен диалог и прилагане и наблюдение на финансираните от ЕС проекти за маргинализираните групи по един интегриран и ефективен начин с оглед максималното им въздействие;

34.  Счита, че е от съществено значение органите по въпросите на равенството, женските организации и жените от маргинализирани общности да бъдат включени в процеса на вземане на решения относно разпределението, използването, усвояването и мониторинга на средствата на всички равнища – от местните и регионалните органи в държавите членки до равнище ЕС, и счита, че мониторингът и оценката на изпълняваните програми следва да се разглеждат като ключов процес в повишаването на участието на жените от маргинализирани общности;

35.  Отбелязва подхода, при който всички стратегически и оперативни мерки на политики, включително достатъчният административен или институционален капацитет, да бъдат изпълнени преди осъществяването на инвестициите; насърчава Комисията да следи внимателно изпълнението на тези условия и да гарантира, че се вземат допълнителни мерки от страна на съответните държави членки, по-специално в областта на насърчаването на социалното приобщаване и борба с бедността и дискриминацията;

Наблюдение и препоръки

36.  Подчертава, че финансираните от ЕС проекти трябва да имат дългосрочна перспектива, за да бъдат ефективни, и че средствата трябва да са в подкрепа на инвестициите за действителните потребности на бенефициентите чрез механизми, които да гарантират достигането им до целевите групи и и да противодействат на изолацията и маргинализацията; призовава за механизми за качествена оценка и наблюдение; призовава Комисията да въведе проактивни и основани на участието механизми на мониторинг и наблюдение на действията на държавите членки в процесите на планиране и оценка на средствата, използвани за маргинализираните общности;

37.  Подчертава, че изключването от жилищно настаняване, бездомничеството, изключването от образованието и безработицата са основни елементи на маргинализацията; затова подчертава значението на интегрираните намеси във връзка със жилищното настаняване, образованието и заетостта, в полза на маргинализираните общности;

38.  Припомня — като се има предвид, че неотдавнашната икономическа и финансова криза засегна най-тежко маргинализираните групи, които са изложени на най‑голям риск от загуба на работните си места при смущения на пазара на труда — че образованието и заетостта са най-добрият начин за излизане от бедността, както и че интегрирането на маргинализираните общности в обществото и на пазара на труда следва да бъде приоритет; отбелязва със загриженост, че членовете на маргинализираните общности редовно биват изключвани от обществото и страдат от дискриминация и поради това се сблъскват с пречки при достъпа до висококачествено образование, заетост, здравеопазване, превоз, информация и услуги като цяло, а това представлява комплексен проблем, който трябва да бъде решен по подходящ начин чрез допълващо се използване и ефективно съчетаване на на европейските структурни и инвестиционни фондове и национални ресурси; в съответствие с това подчертава необходимостта да бъдат положени специални усилия по отношение на съществуващите програми на ЕС, като например Инициативата за младежка заетост, Еразъм+ и „Творческа Европа“, за да се достигне до членовете на маргинализираните общности, което да бъде придружено от редовно наблюдение доколко успешно е това достигане, за да бъде прекъснат кръгът на бедността и маргинализацията и да бъдат повишени професионалните умения и квалификациите на хората;

39.  Призовава за използване на средствата по такъв начин, че да се подобряват условията на живот и да се улесни достъпът на жените в маргинализираните общности до висококачествено, солидно образование, жилищно настаняване, здравеопазване, заетост, детски грижи, социални услуги, услуги за подкрепа на жертвите и до правната система;

40.  Подчертава, че представителите на маргинализирани общности трябва да са активно ангажирани и да им бъде дадена възможност да участват като пълноправни членове в наблюдението на договореностите; отбелязва, че значителен опит може да бъде натрупан на местно, регионално, национално и наднационално равнище; подчертава необходимостта от разпространяване и използване на най-добрите практики; призовава Комисията и държавите членки да анализират всички съществуващи най-добри практики, включително новаторските практики, свързани с приобщаване на маргинализираните групи и лица в обществото, и да започне дейности за работа в мрежа, включително сред социалните работници и работещите с младежта и общностите, както и сред учените и изследователите; подчертава необходимостта от мрежова платформа на равнище ЕС, улесняваща обмена на най-добри практики и съвместното решаване на проблеми, която също може да служи като средство за електронно обучение за изграждане на капаците;

41.  Приканва Комисията да включи политиката на сближаване и маргинализираните общности като теми в годишния си структурен диалог с гражданското общество и организации, представляващи партньори, като гарантира участието на представителите на маргинализираните общности и улеснява дебата, основаващ се на качествен и количествен анализ;

42.  Изтъква, че осведомеността относно структурното и системното приобщаване не е само призив към обществото като цяло, но е от съществено значение за работата на вземащите решения лица и за заинтересованите страни на всички административни равнища и други ангажирани публични органи; призовава всички обществени заинтересовани страни и обучаващи институти да извършват изчерпателен анализ на причините за дискриминацията и маргинализацията и да повишават осведомеността по отношение на факта, че ксенофобията и расизмът, както и всички видове маргинализация, водещи до системно социално изключване, включително антиромските настроения, трябва да бъдат премахнати; призовава Комисията за стриктно прилагане и наблюдение на законодателството на ЕС в областта на дискриминацията; призовава публичните служби по заетостта да предоставят висококачествени, основаващи се на потребностите персонализирани услуги;

43.  Подчертава необходимостта от двоен подход към подпомагането и интегрирането на маргинализираните групи, което следва да се извършва непосредствено със засегнатите чрез предоставяне на образование, включително образователни институции, обучение, професионални консултации и възможности за работа, и с местните общности и органи с цел да се подобри и/или да се промени общественото възприятие чрез повишаване на осведомеността за последиците от предразсъдъците, чрез подобряване на обществените услуги и приспособяване на социалните системи;

44.  Подчертава, че образованието е основно право, залегнало в Договора за Европейския съюз; подчертава, че осигуряването на равен достъп до висококачествено образование за всички членове на обществото представлява ключ към прекъсването на цикъла на социалното изключване; счита, че формалното, неформалното или самостоятелното обучение, характеризиращо се с обучение в многообразието, е първата стъпка към действително политическо, икономическо и социално приобщаване на маргинализираните общности; посочва необходимостта да се изпълнят програми, проекти и да се подкрепят дейности за маргинализираните общности, с оглед предоставянето на предучилищно обучение, утвърждаване на необходимостта от официално образование, като същевременно се предоставят възможности за други форми на образование, както и за обучение през целия живот, по-специално областите на професионалните умения и ИКТ, както и да се подобри достъпът до медиите, също с цел овластяване на жените и момичетата в маргинализираните общности;

45.  Призовава държавите членки и регионалните и местните органи да насърчат използването на ЕФРР, за да подкрепят малките и средни предприятия и социалните предприятия, които включват маргинализираните общности и са в тяхна полза; посочва необходимостта от подкрепа за дейностите за маргинализираните общности, за да се предостави помощ и да се създадат условия за микропредприемачеството, като по този начин се съхранят различните форми на стопанска дейност;

46.  Посочва, че много сектори ще претърпят значителна трансформация в близко бъдеще, отчасти поради по-широкото използване на онлайн инструменти и решения; посочва, че това ще окаже натиск върху ниско квалифицираната и средно квалифицираната работна ръка, който ще има особено въздействие върху членовете на маргинализираните общности, тъй като понастоящем именно те обикновено намират работа в тези сектори; подчертава значението на достъпни и финансово приемливи обучение и услуги за всички в областта и секторите на новите технологии с особено внимание към възможностите в цифровия сектор и зелената икономика, по-специално за хората в най-неравностойно положение; отбелязва значението на микропредприятията и малките предприятия за запазването на работните места в селските райони и съответно призовава за по‑силен акцент върху осигуряването на достъп до финансиране за тези предприятия;

47.  Изтъква значението на овластяването на жените в маргинализираните общности чрез поощряване на жените предприемачи и участието на жените в тези общности;

48.  Подчертава важната роля, която могат да изиграят социалното предприемачество, кооперативите, взаимоспомагателните дружества и алтернативните предприятия за овластяването на жените в маргинализираните общности; препоръчва кохезионните фондове, по-специално Европейският социален фонд, да подкрепят инвестициите в тази област при силно застъпване на принципа на равенството между половете;

49.  Приканва Комисията да анализира ограниченията на настоящото разпределение за определяне на подкрепата от фондовете на политиката на сближаване, основани на БВП, като използва по-пълноценно наличните показатели – като например данните от докладите на Евростат за доходите и условията на живот (ЕU-SILC) – в които са в състояние да идентифицират нишите на бедност и социална уязвимост на територията на Съюза с цел по-добро насочване на подкрепата на ЕС за маргинализираните общности;

50.  Подчертава, че в рамките на политическите дебати на ЕС, маргинализираните общности са често тенденциозно експлоатирана тема с политическа цел, както и че е необходим подробен анализ на структурното изключване както в споразуменията за партньорство, така и в съответните оперативни програми; призовава Комисията да предостави съгласувани, последователни и ясни насоки относно разработването, изпълнението и управлението на финансираните от ЕС проекти, свързани с маргинализираните общности, включително задълбочени анализи, примери за най-добри практики и препоръки за политики, с оглед на това да бъде гарантирано, че маргинализираните групи са обхванати от средствата на ЕС за идущия програмен период;

51.  Призовава във всички финансирани от ЕС инициативи, програми, действия за интеграция и социално включване и в правилата за тяхното финансиране да бъде включена перспективата на равенството между половете и междусекторен анализ, така че да се отговори по-добре на специфичните нужди на жените в маргинализираните общности, а разнообразието от гласове и перспективи сред жените, намиращи се в различни структурни позиции и роли, да може да бъде обхванато по-добре; счита, че оценките на въздействието и бюджетирането по отношение на измерението на пола са полезен инструмент за оценяване на въздействието върху жените на приоритетите на финансирането, отпускането на финансови средства и спецификациите на програмите за финансиране; подчертава необходимостта от системно събиране на данни с разбивки по полов признак, както и от редовното им анализиране;

52.  Приканва държавите членки да предложат награда за изключителна всеотдайност към интеграцията и приобщаването на маргинализираните групи при усвояване на фондовете на ЕС; посочва, че тази награда за изключително добре свършена работа може да бъде представена на общините или регионите в държавите членки;

53.  Приканва държавите членки да улесняват и насърчават изграждането на мрежа сред общините и градовете, занимаващи се с интеграцията на маргинализирани групи; посочва, че Споразумението на кметовете относно изменението на климата може да служи като пример за такава мрежа;

o
o   o

54.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.
(3) ОВ L 132, 29.5.2010 г., стр. 1.
(4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470.
(5) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 62.
(6) ОВ L 72, 12.3.2014 г., стр. 1.
(7) ОВ L 74, 14.3.2014 г., стр. 1.
(8) Приети текстове, P7_TA(2014)0132.
(9) Приети текстове, P7_TA(2013)0594.
(10) Приети текстове, P7_TA(2013)0246.
(11) OВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 112.
(12) ОВ C 161 E, 31.5.2011 г., стр. 120.
(13) ОВ C 87 E, 1.4.2010 г., стр. 60.
(14) OВ C 378, 24.12.2013 г., стр. 1.
(15) ОВ C 114, 15.4.2014 г., стр. 73.
(16) Част II от Приложение XI от Регламент (ЕС) № 1303/2013.


Ролята на ЕС в рамките на ООН
PDF 651kWORD 135k
Резолюция на Европейския парламент от 24 ноември 2015 г. относно ролята на ЕС в рамките на ООН - как да се постигнат по-успешно целите на външната политика на ЕС (2015/2104(INI))
P8_TA(2015)0403A8-0308/2015

Европейският парламент,

—  като взеха предвид Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно ЕС и ООН, и по-специално своята препоръка до Съвета от 2 април 2014 г. относно Шестдесет и деветата сесия на Общото събрание на ООН(1) и резолюцията си от 11 май 2011 г. относно „ЕС като глобален фактор: неговата роля в многостранни организации“(2),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 22 юни 2015 г. относно приоритетите на ЕС за 70-та сесия на Общото събрание на ООН,

—  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

—  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН относно участието на Европейския съюз в работата на Организацията на обединените нации(3), която предоставя на ЕС правото да взема участие в Общото събрание на ООН, да внася устни предложения и изменения, които да се поставят на гласуване при поискване от държава членка, и да упражнява правото на отговор,

—  като взе предвид първото в историята изявление на председателя на Съвета за сигурност на ООН, направено на 14 февруари 2014 г., относно ролята, която ЕС играе за поддържането на международния мир и сигурност(4),

—  като взе предвид декларацията от Световната конференция срещу расизма, расовата дискриминация, ксенофобията и свързаната с тях нетърпимост (СКПР), проведена в Дърбън през 2001 г.,

—  като взе предвид проучването, публикувано от генерална дирекция по външни политики на Европейския парламент относно „Реформата на ООН: актуално състояние, бъдещи перспективи“,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становищата на комисията по развитие, на комисията по международна търговия, на комисията по бюджетен контрол, на комисията по култура и образование и на комисията по конституционни въпроси (A8-0308/2015),

Целите и глобалните силни страни на ЕС

А.  като има предвид, че бъдещето на Европейския съюз е свързано с въпросите на световния мир, сигурността, развитието и правата на човека; като има предвид, че предизвикателствата, пред които е изправен ЕС, се нуждаят от глобални решения и че световните проблеми се нуждаят от действия от страна на Европа;

Б.  като има предвид, че принципите и целите на външната политика на ЕС са заложени в член 21 от Договора за Европейския съюз и са тясно свързани с тези на ООН; като има предвид, че член 21 от ДЕС изрично призовава за зачитане на принципите на Устава на ООН и международното право;

В.  като има предвид, че Съюзът притежава единствен по рода си потенциал да мобилизира ресурси в целия спектър от инструменти в областта на дипломацията, сигурността, отбраната, икономиката, развитието и хуманитарните въпроси, при пълно спазване на разпоредбите на Устава на ООН; като има предвид, че използването на тези инструменти въз основа на цялостен подход предоставя на ЕС единствена по рода си гъвкавост за ефективно справяне с целите, които представляват най-голямо предизвикателство в областта на сигурността;

Г.  като има предвид, че ЕС участва активно, под егидата на ООН, в насърчаването на мира, сигурността и прогреса, посредством общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО);

Д.  като има предвид, че ЕС защитава своите ценности, основни интереси, сигурност, независимост и интегритет и действа за опазването на мира, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност в съответствие с принципите на Устава на ООН и на Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г., и с целите на Парижката харта за нова Европа, приета през 1990 г.; като има предвид, че ЕС е част от системата за колективна сигурност на ООН, включително като едно от регионалните съглашения, предвидени в глава VIII на Устава на ООН;

Е.  като има предвид, че ЕС насърчава устойчивия икономически, социален и екологичен напредък на развиващите се страни, като неговите основни цели са изкореняването на бедността, насърчаването на дълготраен мир и стабилност и борбата със социалното неравенство, и предоставя хуманитарна помощ на населението, на страните и регионите, изправени пред всевъзможни кризи – природни или причинени от човека;

Ж.  като има предвид, че ЕС е водещ световен фактор в различни взаимосвързани области на политиката: търговията, развитието, хуманитарната помощ, околната среда и правата на човека;

З.  като има предвид, че ЕС работи за устойчивостта на околната среда чрез насърчаване на международни мерки и действия за опазване и подобряване на качеството на околната среда и устойчивото управление на природните ресурси;

И.  като има предвид, че ЕС има също така водеща роля в политиките в областта на околната среда, по-специално в борбата срещу изменението на климата, не само защото е начело и си налага амбициозни цели, но също така и защото в рамките на глобалните преговори винаги се застъпва за споразумения със задължителен характер и конкретни и измерими действия;

Й.  като има предвид, че ЕС укрепва основите на социалната устойчивост и доброто управление като консолидира, подкрепя и насърчава демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека и принципите на международното право;

К.  като има предвид, че съгласно Договорите, ЕС насърчава международната система, основана на засилено многостранно сътрудничество и добро глобално управление, и е поел ангажимент за ефективно многостранно сътрудничество, в чиято основа е ООН; като има предвид, че този ангажимент се корени в убеждението, че за да се отговори успешно на глобалните кризи, предизвикателства и заплахи, международната общност се нуждае от ефективна многостранна система, основана на всеобщи права и ценности;

Л.  като има предвид, че основният акцент на външната политика на ЕС е върху двустранните отношения, сътрудничеството и партньорството с държави, групи от държави и международни организации по целия свят; като има предвид, че през последните десетилетия се отдели специално внимание на геополитическите цели и опасения в източните и южните страни в съседство с Европейския съюз; като има предвид, че ЕС поддържа също така специални отношения и ‒ в своите действия — отделя особено внимание на предизвикателствата в държавите на африканския континент;

М.  като има предвид, че в контекста на нарастващата глобална взаимозависимост, ЕС трябва да засили своята роля както в двустранните отношения, така и в рамките на многостранни форуми;

Н.  като има предвид, че ЕС участва и играе важна роля в международни преговори и медиация, и по-специално в Евротройката/ЕС3+3 и преговорите с Иран и в близкоизточния мирен процес;

О.  като има предвид, че, в качеството си на най-голям търговски блок в света ЕС играе важна роля в двустранните и многостранните търговски споразумения и развива мерки на активна търговска политика за насърчаване на икономическия растеж, намаляването на бедността и защитата на околната среда и на природните ресурси;

П.  като има предвид, че ЕС и неговите държави – членки са най-големият финансов донор в общия бюджет на ООН, както и в предоставяната от нея хуманитарна помощ, официалната помощ за развитие (ОПР) и в мироопазващите операции на ООН; като има предвид, че политиките на ЕС за развитие имат голямо значение, тъй като те ефективно насърчават намаляването на бедността и на икономическата, социалната и екологичната устойчивост, като по този начин укрепват мира и сигурността; като има предвид, че ЕС е страна по повече от 50 многостранни споразумения и конвенции в рамките на ООН, като единствен недържавен участник;

Р.  като има предвид, че ЕС е един от най-усърдните защитници и радетели за правата на човека и основните свободи, културните ценности, демокрацията и принципите на правовата държава; като има предвид, че разпоредби относно тези принципи са включени във всички негови двустранни партньорства и имат централна роля в многостранната му политика; като има предвид, че ЕС винаги е подкрепял най-категорично международното правосъдие;

С.  като има предвид, че ЕС играе важна роля за подкрепа на операциите на ООН в области от взаимен интерес, и по-специално в защитата на цивилни граждани, и особено на жени и деца, засегнати от въоръжени конфликти;

Т.  като има предвид, че равенството между жените и мъжете е основна ценност на ЕС, която е призната в неговите Договори и в Хартата на основните права; като има предвид, че ЕС е поел отговорността да интегрира равенството между половете във всички свои дейности и области на политиките, включително във външната политика и политиката за сътрудничество за развитие;

У.  като има предвид, че човечеството има общи ценности и интереси; като има предвид, че следва да има справедливо споделяне на тежестта и ползите при намирането на решения на общите проблеми и в насърчаването на общите цели и ценности;

Системата на Обединените нации

Ф.  като има предвид, че системата на ООН е основният глобален форум за подобряване на глобалното управление и в това си качество представлява най-добрия форум, в който да се насърчават ценностите и интересите на ЕС;

Х.  като има предвид, основната цел след Втората световна война беше поддържането на мира и сигурността; като има предвид, че насърчаването на икономическото и социално развитие и правата на човека имаше централно място в Устава; като има предвид, че екологичните проблеми се появиха в дневния ред на ООН от началото на 1970 г.; като има предвид, че през 1987 г. докладът Брунтланд, озаглавен „Нашето общо бъдеще“, определи понятието устойчиво развитие като развитие, което отговаря на потребностите на настоящето без да застрашава способността на бъдещите поколения да задоволяват своите собствени нужди; като има предвид, че на конференцията в Рио (UNCED) през 1992 г. развитието и политиките в областта на околната среда бяха обединени в комбинация от ефективно намаляване на бедността и насърчаване на устойчивото развитие в целия свят;

Ц.  като има предвид, че системата на ООН обхваща всички области на сътрудничеството, като Съветът за сигурност е в основата ѝ и носи главно отговорността за поддържането на международния мир и сигурност, подпомаган от помощни и консултативни органи;

Ч.  като има предвид, че системата на ООН се състои от 19 специализирани агенции, сред които ФАО, ИФАД, МОТ, МВФ, ЮНЕСКО, ЮНИДО, СЗО и групата на Световната банка, наред с 11 фонда и програми, сред които Конференцията на ООН за търговия и развитие, Програмата на ООН за околната среда, ФНООН, ВКБООН, УНИЦЕФ, ООН — Жени и СПП(5), както и 9 функционални комисии, 5 регионални комисии и редица други организации от подобен вид; като има предвид, че организации като Световната търговска организация (СТО) и Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), също са свързани със системата на ООН;

Ш.  като има предвид, че повечето от тези агенции, фондове, програми, комисии и комитети действат под егидата на Икономическия и социален съвет и на Общото събрание, пред които някои от тях докладват;

Щ.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки имат изключително важна роля за насърчаване на принципите и целите на ООН и за решаването на общите проблеми на човечеството; като има предвид, че от друга страна Европа се нуждае от глобални партньори в решаването на своите собствени проблеми в области като сигурността, опазването на околната среда, правата на човека, миграцията, гарантирането на правото на убежище и финансовата нестабилност;

АА.  като има предвид, че ЕС носи специална отговорност за опазването на мира, развитието и правата на човека, що се отнася до съседните му държави;

АБ.  като има предвид, че е изключително важно действията, предприети в рамките на ООН, да спазват международното право; като има предвид, че престъпленията, извършени под мандата на ООН, увреждат изключително силно доверието в организацията и следва да не се ползват с безнаказаност;

АВ.  като има предвид, че страните са разделени по географски области, което често пъти води до гласуване по блокове; като има предвид факта, че страните – членки на Съвета на ООН по правата на човека, са често пъти самите те системни нарушители на правата на човека и по такъв начин подкопават ефективността на целия Съвет и доверието в него;

АГ.  като има предвид, че приходите от плячкосването и незаконното изнасяне на предмети от културни и религиозни обекти в Ирак и Сирия от страна на ИДИЛ/Даиш се използват за подпомагане на финансирането на терористичните дейности на ИДИЛ/Даиш; като има предвид, че ЮНЕСКО и неговата Конвенция относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности трябва да играят централна роля за осигуряване на спешна защита на сирийското и иракското културно наследство;

АД.  като има предвид, че ЕС и ООН си осъществяват тясно сътрудничество в най-чувствителните кризисни сценарии, особено в Близкия Изток и Северна Африка; като има предвид, че усилията им трябва да бъдат допълнително засилени, за да се постигне политическо и мирно решение на подобни кризи;

АЕ.  като има предвид, че обсъждането и решението относно подновяването на мандата на Форума за управление на интернет са насрочени за 2015 г. в Общото събрание на ООН; като има предвид, че Парламентът призова Общото събрание да поднови мандата на Форума за управление на интернет и да увеличи ресурсите му, както и да засили многостранния модел на управление на интернет;

ЕС в рамките на системата на ООН

1.  Припомня, че ЕС и неговите държави членки споделят ценностите и принципите на Устава на ООН, както е посочено в член 21, параграф 1 от ДЕС, и играят важна роля в насърчаването на тези принципи, както и на целите на ООН, чрез външната дейност на Съюза; счита, че ЕС се нуждае от световни партньори, за да постигне успешно целите на външната си политика, а именно в областта на мира и сигурността, тероризма, организираната престъпност, регионалните конфликти, разпадането на държавността и разпространението на оръжието за масово унищожение;

2.  Счита, че обстановката на сигурност в съседство с ЕС е все по-несигурна и променлива поради големия брой трайни и нововъзникващи предизвикателства пред сигурността; счита конфликта в Източна Украйна, конфликтите н Сирия и Ирак и възхода на терористичната организация Даиш, кризата в Либия и терористичната заплаха в Африка (по-конкретно в Сахел, Либия и Африканския рог) за сериозни глобални заплахи, изискващи глобални отговори; счита, че ЕС не може да се справи с тези заплахи сам, а се нуждае от подкрепата на международни партньори;

3.  Приветства факта, че ЕС и неговите държави членки участват активно във и допринасят за работата на системата на ООН по различни начини и в различни формати, които следва да бъдат по-видими;

4.  Приветства също така значителния принос на ЕС за развитието и хуманитарната помощ по света; припомня, че ЕС и неговите държави членки заедно са най-големият световен донор на хуманитарна помощ и помощ за развитие;

5.  Припомня, че ЕС се превърна в истински международен фактор и че съответно се ползва със статут на наблюдател с разширени функции в ООН, с правото да се изказва на заседанията на Общото събрание на ООН в дискусии между представители на големи групи и отделни държави, правото да внася предложения и изменения, правото на отговор и правото да повдига процедурни въпроси и да разпространява документи;

6.  Припомня също така, че в рамките на ООН ЕС се представлява от множество участници: председателя на Европейския съвет, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Европейската комисия и делегациите на ЕС, както и от неговите 28 държави членки, две от които (Франция и Обединеното кралство) са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН с право на вето; набляга на факта, че съгласно Договора държавите – членки на ЕС са длъжни да координират своите действия в рамките на всички международни форуми;

Начини за по-добро постигане на целите на външната политика на ЕС в рамките на ООН

7.  Изразява убеждението си, че за да бъдат постигнати по-добре целите на външната политика на ЕС, във вида, в който те са заложени в Договора, Съюзът следва да засили глобалното управление в рамките на системата на ООН и да увеличи своето влияние, както и влиянието на своите държави членки в тази система; припомня ангажимента на ЕС активно да подкрепи една всеобхватна реформа на системата на ООН, за да се засилят нейната легитимност, регионално представителство и прозрачност, отчетност и ефективност при реагирането на днешните сложни и многостранни предизвикателства; подчертава в частност важността на съживяването на работата на Общото събрание;

8.  Подчертава, че в рамките на Общото събрание на ООН, ЕС следва да играе засилена роля, което предполага достатъчна видимост и възможност за оказване на политическо влияние, така че да може по-добре да изпълнява международните си задължения в съответствие с споменатата по-горе резолюция на Общото събрание от 3 май 2011 г.;

9.  Потвърждава подкрепата си за ролята на парламентите и регионалните асамблеи в системата на ООН;

10.  Призовава членовете на Съвета за сигурност да преразгледат и преработят, в тясно сътрудничество с Общото събрание, непрозрачния процес на подбор на генерален секретар на ООН и да обезпечи равни възможности между жените и мъжете, които са кандидати за този пост; призовава всички органи на ООН, и по-специално Съвета за сигурност, да посветят достатъчно внимание на интегрирането на принципа за равенство между половете в рамките на ООН, както и държавите — членки на ЕС, да играят водеща роля в тези усилия като насърчават и подкрепят кандидатурите на жени; изразява пожеланието си следващият генерален секретар на ООН, който ще бъде избран, да бъде жена; призовава ЕС да подкрепи ООН — жени, като взема предвид дискриминацията на основа на половата идентичност и изразяването на половата принадлежност;

11.  Подчертава, настоящите приоритети на ЕС за 70-ата сесия на Общото събрание на ООН, които потвърждават отново отдавнашното искане на Съюза ООН да оптимизира своята организационна структура, бюджет и работни методи, без да се бои от трудните въпроси като реформата на Съвета за сигурност;

12.  Подчертава, че Общото събрание, в което са представени правителствата на всички държави членки, трябва да разполага с начини и средства да дава насока на системата на ООН и да координира всички нейни дейности;

13.  Изразява убеждението си, че Съветът за сигурност трябва да бъде реформиран, така че да отразява по-добре новата световна действителност и да посреща по-ефективно настоящите и бъдещите предизвикателства в областта на сигурността; насърчава държавите, които имат право на вето в рамките на Съвета за сигурност на ООН, да се въздържат от налагане на вето в ситуации на геноцид и престъпления срещу човечеството;

14.  Като има предвид приноса на ЕС за архитектурата за мир и сигурност в света и целта на Договора от Лисабон за укрепване на европейската външна политика, припомня, че дългосрочната цел на ЕС е постигането на членство в разширения Съвет за сигурност на ООН и подновява призива си за широки европейски дебати относно неговата реформа; подновява призива си към заместник-председателя / върховен представител да търси общи позиции на ЕС по въпросите от компетентността на Съвета за сигурност и да подобри съществуващите механизми за сътрудничество, имащи за цел да гарантират, че държавите — членки на ЕС, които са членове на Съвета за сигурност, защитават общите позиции на ЕС в този форум; припомня, че съгласно член 34 от ДЕС, държавите – членки на ЕС в Съвета за сигурност информират останалите държави членки и върховния представител и защитават позициите и интересите на Съюза; припомня освен това, че в случаите, когато ЕС има изработена позиция по дадена точка от дневния ред на Съвета за сигурност, тези държави отправят искане върховният представител да бъде поканен да представи позицията на Съюза;

15.  Припомня, че в глава VIII от Устава на ООН се подкрепя даването на засилена роля на регионални и подрегионални организации в рамките на ООН и призовава ЕС и ОССЕ да се стремят към тяхното участие, както и участието на други регионални организации, в глобалното управление да бъде по-значимо;

16.  Счита, че чрез по-нататъшно сътрудничество в ООН, ЕС следва да се възползва в по-голяма степен от партньорствата със специализираните агенции, фондове, програми, комисии и комитети на ООН; призовава за засилване на координацията между участниците от ЕС в управителните съвети на тези органи, за да се гарантира, че ЕС говори на един глас;

17.  Подчертава, че освен тези необходими реформи, които трябва да бъдат проведени в рамките на ООН, по-доброто постигане на целите на външната политика на ЕС, включително насърчаването на основни ценности, предполага по-ефективна координация на различните измерения на неговата външна политика, както в двустранните, така и в многостранните отношения; подновява призива си за по-голяма видимост на действията на ЕС и предоставяната от него помощ в рамките на всички международни форуми и по места;

18.  Призовава ЕС да координира по-ефективно работата си в областта на хуманитарната помощ, напр. тази извършвана от Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ със съответните агенции на ООН, за да постигне оптимална ефикасност при ограничени ресурси и при избягване на ненужно припокриване;

19.  Призовава съответните институции на ЕС и ООН да зачитат и прилагат в пълна степен Рамковото финансово и административно споразумение (FAFA); изисква от Комисията да докладва пред Парламента относно прилагането на FAFA и насоките, свързани с него, както и да определи областите, в които има нужда от подобрение, и да направи съответните предложения в това отношение;

20.  Подчертава значението на сътрудничеството между ЕС и Програмата на ООН за развитие във връзка с ефективността на помощта; подчертава ангажимента за глобалното партньорство за ефективно сътрудничество за развитие и насърчава всички държави, както и участниците от частния сектор, да се ангажират с нея;

21.  Счита, че Европейският съд по правата на човека е допринесъл много успешно за напредъка на Европа по отношение на зачитането на правата на човека и може да служи като пример за други региони;

22.  Призовава за подобряването на превантивните инструменти и на инструментите за ранно предупреждение и за засилване на способностите за посредничество на ООН, както и за съгласувани и постижими мандати по отношение на операциите за изграждането на мира и мироопазващите операции, които да включват елемент на правата на човека и ясни стратегии за изход; насърчава държавите – членки на ЕС, да подкрепят в по-голяма степен миротворческите и мироопазващите операции и призовава ЕС да засили своите усилия за посредничество при разрешаването на конфликти; като се имат предвид неотдавнашните случаи на жестоки престъпления и нарушения на правата на човека, извършени от някои екстремистки и терористични групи, както и продължаващото сексуално насилие в контекста на конфликти, включително изнасилванията, като средство за водене на война; настоятелно призовава Съвета за сигурност, в съответствие с доктрината „отговорност за защита“, да определи амбициозен набор от инструменти и средства за осигуряване на ефективна превенция на тези зверства и отстояване на принципите на правовата държава и на международното хуманитарно право, и да насърчи държавите — членки на ООН, да водят борба срещу трафика на хора и предотвратят набирането на членове и финансирането на терористични групи чрез предотвратяване и ограничаване на наемането, организирането, транспорта и оборудването на бойци терористи, както и финансирането на техните пътувания и дейности;

23.  Приканва Европейския съюз да подкрепя засилването на съгласуваността, взаимодействието и взаимното допълване между прегледите на мироопазващи операции, на архитектурата на ООН за изграждане на мира и на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността; подчертава значението на равноправната и пълноценна ангажираност на жените като активни участници в предотвратяването и разрешаването на конфликти, воденето на мирни преговори, изграждането на мира, мироопазването, ответните действия в хуманитарната област и при възстановяването след конфликти; в този контекст приветства факта, че Европейската комисия преразгледа своята политика в областта на хуманитарната помощ, която вече гласи, че международното хуманитарно право и/или правото в областта на правата на човека включва предоставянето на възможност за безопасен аборт за жени, които са жертви на изнасилвания по време на война;

24.  Насърчава ЕС да подкрепя едно по-широко определение на концепцията за човешка сигурност, като я свърже в по-голяма степен до правата на човека, равенството между половете и човешкото развитие;

25.  Вярва, че ЕС трябва да демонстрира категорична и ангажирана подкрепа на Международния наказателен съд, по-специално чрез засилване и разширяване на неговите връзки с ООН, особено със Съвета за сигурност, и чрез гарантирането на бързото ратифициране от страна на държавите — членки на ЕС на измененията от Кампала на Римския статут, в които се дава определение на престъплението агресия; припомня, че основната отговорност за изправянето на престъпниците пред правосъдието се носи от самите държави, и подкрепя компетентността на МНС в случаите, когато националните органи не са в състояние или не желаят истински да възбудят наказателно преследване срещу най-тежките престъпления, предизвикващи безпокойството на международната общност;

26.  Подкрепя засилването на оперативното сътрудничество между ЕС и ООН при управлението на кризи, включително чрез сътрудничество с ООН както при споделянето на анализи (за да се стигне до съвместен анализ), така и при планирането на операциите за мир и сигурност (с цел улесняване на оперативните аспекти);

27.  Счита, че следва да се направи повече, за да се гарантира, че държавите – членки на ООН, спазват своите обещания за предоставяне на хуманитарна помощ, като се публикуват редовно обзори относно спазването на задълженията;

28.  Приветства ангажимента на ЕС за по-голяма отговорност и прозрачност в търговията с оръжия и подкрепя насърчаването на всеобщото приемане и пълното прилагане на Договора за търговията с оръжие, както и прилагането на резултатите от първата конференция на държавите; изисква от ЕС да продължи да работи в подкрепа на Договора за неразпространение на ядреното оръжие като крайъгълен камък на глобалния режим за неразпространение на ядрени оръжия, и следователно като важна основа за ядрено разоръжаване, в съответствие с член VI от самия договор; освен това изисква от ЕС да предприеме активни стъпки към глобално разоръжаване;

29.  Подчертава, че е важно ЕС да продължи активно да насърчава равенството и недискриминацията; приветства първото в историята заседание на Съвета за сигурност на ООН относно правата на лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсексуални лица, което се проведе на 24 август 2015 г., и което осъди нападенията и убийства на ЛГБТИ лица в Близкия изток от страна на ИДИЛ; насърчава Съвета за сигурност на ООН да вземе предвид в поще по‑голяма степен нарушенията на правата на ЛГБТИ лицата;

30.  Припомня позицията на ЕС за нулева толерантност по отношение на смъртното наказание; подчертава, че е важно ЕС да продължава работи за по-широкото приемане на мораториума върху смъртното наказание;

31.  Изразява убеждението си, че икономическото и социалното измерение на системата на ООН трябва да бъде значително засилено, като се гарантира, че органите на ООН възприемат по-политически подход и чрез подобряване на сътрудничеството между тях, както чрез осигуряване на по-ефективно и прозрачно използване на наличните ресурси; счита, че това трябва да се постигне на първо място посредством структурна и функционална реформа на основния орган, отговорен за тази задача съгласно устава на ООН, а именно Икономическия и социален комитет; призовава институциите на ЕС и държавите членки да разгледат възможността за засилване на тяхната роля в Икономическия и социален комитет като го преобразуват в Съвет за устойчиво развитие;

32.  Приветства създаването на политическия форум на високо равнище относно устойчивото развитие, чиято роля е да предоставя политическо ръководство, насоки и препоръки относно политиката за развитие, свързана с трите стълба (социален, икономически и екологичен) на устойчивото развитие; изразява убеждението си, че политическият форум на високо равнище относно устойчивото развитие трябва да се превърне в основния орган за вземане на решения, свързани с политиката на развитие, като се гарантира координирана и ефикасна оценка на нуждите и приемане на необходимите пътни карти, решения и задължителни мерки, свързани с рамката за устойчиво развитие след 2015 г.; настоява върху необходимостта от ефективно осъществяване на целите за устойчиво развитие, приети на срещата на високо равнище на ООН през септември 2015 г.;

33.  Изразява убеждението — в контекста на повтарящите се хуманитарни кризи, свързани с бежанците и мигрантите, които причиняват толкова човешко страдание, и като има предвид, че устойчивото развитие на държавите на произход би могло в крайна сметка да предостави разрешение на хуманитарната криза — че работата на всички агенции, свързана с тази проблематика, следва да бъде съгласувана;

34.  Счита, че предизвикателствата, възникнали в резултат от хуманитарната криза, свързана с бежанците, са въпроси, които трябва да бъдат управлявани по всеобхватен начин, в дух на солидарност в рамките на ЕС и при тясно сътрудничество с ООН и нейните агенции;

35.  Призовава ЕС и ООН да засилят съвместните си усилия с цел да постигнат амбициозно и законно обвързващо споразумение на Конференцията на ООН относно изменението на климата в Париж през 2015 г. и да гарантират, че то ще бъде последвано от бързото прилагане на COP 21;

36.  Изразява становище, че работата на Групата на Световната банка, Международния валутен фонд и Световната търговска организация могат също да бъдат координирани като част от системата на ООН, като същевременно запазят настоящите си структури за вземане на решения, с цел да се гарантира, че техните съответни решения да се вземат, а техните действия да се осъществяват по отчетен, ефикасен и последователен начин, като се избягва дублирането;

37.  Подкрепя целта за установяване на многостранно равнище на режим за защита на инвестициите с нова система, чрез която се зачита юрисдикцията на националните съдилища, и призовава Комисията да включи тази цел в програмата си за преговори за изработването на споразумения в областта на инвестициите; на мнение е, че ако бъде установен постоянен международен съд за уреждане на инвестиционни спорове, той следва да бъде в рамките на системата на ООН и да бъде основан на правата и задълженията на субектите, попадащи под юрисдикцията на съда, с акцент върху принципите на ОИСР за многонационалните предприятия и принципите на ООН относно стопанската дейност и правата на човека; счита, че системата на ООН предоставя полезни модели за подобна система, особено по въпроси, свързани с финансирането;

38.  Счита, че е необходимо да бъде приключен кръга от преговори за развитие от Доха в рамките на СТО и че ООН може да използва своята уникална позиция, за да гарантира, че тези преговори са успешни за развиващите се страни; счита, че във връзка с това ООН може да работи съвместно със Световната търговска организация (СТО), както и да предоставя съвети и насоки за развиващите се страни, за да насърчи стратегия за търговия и инвестиции, в която ЕС да бъде ключов участник;

39.  Разбира нуждата от укрепване и прилагане на ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека; настоятелно призовава ЕС да допринесе за успешен резултат от работата на междуправителствената работна група относно транснационалните корпорации и правата на човека;

40.  Счита, че ООН следва да работи за подобряването на човешкото благополучие във всички области; изразява виждането си, че те включват културната устойчивост и закрилата и насърчаването на разнообразието от форми на културно изразяване чрез интегрирането на образованието, туризма, културната дипломация, защитата на културното наследство, творческия сектор и научните изследвания в подхода на изготвяне на политиките;

41.  Препоръчва да се обезпечи сътрудничество между ЕС и ООН за образование по програми за извънредни ситуации в случай на хуманитарни кризи, въоръжени конфликти и природни бедствия чрез продължаване на подкрепата за програми като „Обучение за извънредни ситуации и следкризисен преход“ на УНИЦЕФ, Програмата на ВКБООН за качествено образование в бежанските лагери и образователната работа на Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток;

42.  Приветства организирането в клъстери на работата на Комисията, избрана през 2014 г., което предоставя на заместник-председателя/върховен представител засилена отговорност за координацията на външната политика на ЕС в тясно сътрудничество с други институции на ЕС; подчертава, че политиките с глобално измерение трябва да бъдат в сърцевината на работата на този конкретен клъстер;

43.  Призовава заместник-председателя/върховен представител да включи в годишния си доклад относно общата външна политика и политика на сигурност подробен раздел относно насърчаването на глобалните цели на външната политика на ЕС;

44.  Счита, че Парламентът трябва да бъде в състояние да разглежда глобалните предизвикателства по същия цялостен и всеобхватен начин като Комисията, като организира работата си съобразно с това; насърчава всички комисии на Парламента, чиято сфера на компетентност покрива политики с външно и глобално измерение, да представят становищата си по съответния раздел от доклада на заместник-председателя/ върховен представител до комисията по външни работи, която е отговорна за съответния доклад;

o
o   o

45.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, Общото събрание на Организацията на обединените нации и на генералния секретар на Обединените нации.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0259.
(2) ОВ C 377 Е, 7.12.2012 г., стр. 66
(3) A/RES/65/276 от 3 май 2011 г. относно участието на Европейския съюз в работата на Организацията на обединените нации.
(4) S/PRST/2014/4 от 14 февруари 2014 г. — изявление на председателя на Съвета за сигурност на ООН относно сътрудничеството между Организацията на обединените нации и регионални и подрегионални организации за поддържането на международния мир и сигурност.
(5) ФАО: Организацията на ООН за прехрана и земеделие; ИФАД: Международен фонд за развитие на селското стопанство; МОТ: Международна организация по труда; МВФ: Международен валутен фонд; ЮНЕСКО: Организация на обединените нации за образование, наука и култура; ЮНИДО: Организация на ООН за промишлено развитие; СЗО: Световна здравна организация; УНКТАД: Конференция на ООН за търговия и развитие; ПРООН: Програма на ООН за развитие; ЮНЕП: Програма на ООН за околната среда; ФНООН: Фонд на ООН за населението; ВКБООН: Служба на върховния комисар на ООН за бежанците; УНИЦЕФ: Фонд на ООН за децата; СПП: Световна продоволствена програма.

Правна информация - Политика за поверителност