Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 26 ноември 2015 г. - Страсбург
Афганистан и по-специално убийствата в провинция Забул
 Камбоджа
 Свободата на изразяване на мнение в Бангладеш
 Актуално състояние на Програмата за развитие от Доха с оглед на Десетата конференция на министерско равнище на СТО
 Присъединяване на Еквадор към търговското споразумение, сключено между ЕС и неговите държави членки и Колумбия и Перу
 Нова стратегия за хуманно отношение към животните за периода 2016—2020 г.
 Образование за деца при извънредни ситуации и продължителни кризи
 Към опростяване и постигане на резултати в политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.

Афганистан и по-специално убийствата в провинция Забул
PDF 476kWORD 84k
Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2015 г. относно Афганистан, по-специално убийствата в провинция Забул (2015/2968(RSP))
P8_TA(2015)0412RC-B8-1258/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно положението на жените в Афганистан и Пакистан(1) и своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно преговорите за споразумение за сътрудничество за партньорство и развитие между ЕС и Афганистан(2),

—  като взе предвид местната стратегия на ЕС по отношение на защитниците на правата на човека в Афганистан през 2014 г.

—  като взе предвид резолюция 2210 (2015) на Съвета за сигурност на ООН и мандата на мисията на ООН за подпомагане на Афганистан (UNAMA),

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Афганистан от 20 юли 2015 г.,

—  като взе предвид Конференцията относно изпълнението и подкрепата за националния план за действие (Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН) относно жените, мира и сигурността от 20 септември 2015 г.,

—  като взе предвид доклада от август 2015 г. на Мисията на ООН за съдействие в Афганистан на върховния комисар на ООН за правата на човека относно защитата на гражданите при въоръжен конфликт в Афганистан за 2015 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Афганистан от 26 октомври 2015 г.,

—  като взе предвид изявлението от 11 ноември 2015 г. на мисията на ООН, осъждащо „безсмисленото убийство“ на седем цивилни заложници в провинция Забул,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че нарастват опасенията за етническо и сектантско преследване в Афганистан, предвид факта, че инцидентите с отвличания и нападения, за които се съобщава от месеци, са насочени срещу хазарите, считани за третата по големина етническа група в страната и единствената, съставена предимно от шиити;

Б.  като има предвид, че седем цивилни граждани бяха отвлечени през октомври 2015 г. и екзекутирани между 6 и 8 ноември 2015 г. в община Аргандаб, както и че се съобщава за въоръжени сблъсъци в общината между две съперничещи си антиправителствени групи;

В.  като има предвид, че членовете на шиитско-хазарската общност са едно от етническите малцинства, признати от новата конституция на Афганистан;

Г.  като има предвид, че на 21 ноември 2015 г. група от до 30 хазари, са били нападнати с огнестрелно оръжие, докато са пътували по южна магистрала; като има предвид, че най-малко петима други хазари, пътуващи в автобус за Кабул, са били спасени от други пътници, които са им помогнали да скрият самоличността си, след като автобусът е бил спрян от бойци;

Д.  като има предвид, че убийствата в Забул подчертават специфичните опасности, пред които са изправени хазарите; като има предвид, че неколкократно през последните две години пътуващи в автобус хазари са били отделяни от другите пътници, отвличани и в някои случаи, убивани;

Е.  като има предвид, че убийствата подчертават, че талибаните и техните отцепнически групи, за някои от които се твърди, че са заявили предаността си към Даиш/ИДИЛ, продължават да бъдат терористична заплаха за цивилното население;

Ж.  като има предвид, че от 2002 г. насам Европейският съюз непрекъснато подкрепя възстановяването и развитието на Афганистан и се стреми към установяването на мир, стабилност и сигурност в държавата;

З.  като има предвид, че полицейската мисия на ЕС (EUPOL), формирана през 2007 г., за да подкрепя обучението на полицейските сили на Афганистан, подпомага установяването на наказателна/съдебна система под ръководството на афганистанските органи; като има предвид, че през декември 2014 г. Съветът взе решение да продължи мисията до 31 декември 2016 г.;

И.  като има предвид, че мисията на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан (ISAF) приключи в края на 2014 г.; като има предвид, че новата Мисия за решителна подкрепа беше формирана през януари 2015 г. с цел да предостави допълнително обучение, консултации и помощ на афганистанските сили за сигурност и институции;

Й.  като има предвид, че убийствата на цивилни лица, както и вземането на цивилни заложници са тежки нарушения на международното хуманитарно право, което всички страни във въоръжения конфликт — включително всички антиправителствени елементи — са длъжни да спазват;

К.  като има предвид, че в цял Афганистан сигурността продължава да поражда сериозна загриженост поради терористичните действия на талибаните;

Л.  като има предвид, че продължава да има жертви сред невинното цивилно население, хуманитарните работници и дори войските от мироопазващите мисии, като техният брой достига драматични размери;

М.  като има предвид, че неотдавнашният призив на лидера на Ал-Кайда Ал Завахири към бойците от ИДИЛ да започнат война срещу международната коалиция е нова заплаха за силите на НАТО в Афганистан и за сигурността в страната;

1.  Осъжда решително варварското убийство и обезглавяването на седем хазари (две жени, четирима мъжете и малко момиченце) в югоизточната афганистанска провинция Забул на границата с Пакистан;

2.  Осъжда нападенията на талибаните, Ал Кайда, ИДИЛ и други терористични групи срещу гражданското население на Афганистан, афганистанските национални сили за сигурност и отбрана, демократичните институции и гражданското общество, които са причина за рекорден брой жертви; подчертава, че защитата на хазарската общност, като група, която е особено уязвима на терористичното насилие от страна на талибаните и на Даиш/ИДИЛ, следва да бъде приоритет за правителството на Афганистан;

3.  Изразява своите съболезнования на опечалените семейства, по-специално на семействата на жертвите на скорошните ужасяващи убийства на членове на хазарската общност;

4.  Призовава да се подкрепят афганистанските органи, така че да предприемат бързи и подходящи действия, за да се гарантира, че убийците на невинни цивилни граждани се подвеждат под съдебна отговорност, и за да се възстановят принципите на правовата държава в страната;

5.  Призовава афганистанските органи да гарантират, че представителите на силите за сигурност, участвали в извършването на тежки нарушения на правата на човека, включително лицата, които ръководят сили, извършващи злоупотреби, са обект на надеждно и безпристрастно разследване и наказани или обект на наказателно преследване, по целесъобразност;

6.  Счита, че убийствата на цивилни заложници, включително жени и деца, трябва да се разглеждат като военни престъпления; изтъква, че убийството на невинни граждани е забранено от международното хуманитарно право; заявява отново, че това право трябва да се спазва от всички страни в конфликта, включително отцепническите групи;

7.  Изразява дълбока загриженост по повод на сериозното положение със сигурността, постоянно нарастващото насилие, терористичните актове, водещи до увеличаването на броя на жертвите, и постоянните заплахи срещу население, което е принудено да живее в атмосфера на все по-голям страх и заплахи;

8.  Счита, че националната сигурност е важна основа за социалното и икономическото развитие, политическата стабилност и бъдещето на Афганистан;

9.  Призовава правителството на Афганистан да засили сътрудничеството си с правителството на Пакистан; подчертава, че по-тясното сътрудничество по въпросите на сигурността и управлението, би било от взаимна изгода и би допринесло за насърчаването на мира и стабилността в региона;

10.  Призовава държавите членки и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да поддържат пълна ангажираност и да подкрепят правителството на Афганистан в борбата с бунтовниците;

11.  Потвърждава отново своя ангажимент по отношение на всички усилия за освобождаването на Афганистан от тероризма и екстремизма и счита, че тези усилия са от жизненоважно значение за регионалната и световната сигурност, за да се изгради приобщаваща, стабилна, демократична и благоденстваща държава;

12.  Потвърждава ангажимента си да подкрепя правителството на Афганистан в усилията му да предприема важни реформи, да подобрява управлението и спазването на принципите на правовата държава, да насърчава зачитането на правата на човека, включително правата на жените, да се бори с корупцията, да противодейства на производството и търговията с наркотици, да повишава фискалната устойчивост и да насърчава приобщаващия икономически растеж; отбелязва намерението на президента Ашраф Гани да направи борбата с корупцията един от своите приоритети;

13.  Потвърждава отново своята подкрепа за правителството и народа на Афганистан в този критичен момент; обръща внимание на жертвите сред силите за сигурност и отбрана на Афганистан след края на мисията ISAF в края на 2014 г.; насърчава правителството да продължи да полага усилия за повишаване на ефикасността и на оперативната ефективност на силите за сигурност и отбрана с цел да се осигури на населението като цяло сигурност и стабилност;

14.  Продължава да изразява дълбока загриженост предвид влошаването на положението с правата на човека и на положението със сигурността в Афганистан, и по-специално предвид последиците от това за правата на жените, религиозните и етническите малцинства, защитниците на правата на човека и журналистите;

15.  Припомня историческия Закон за премахване на насилието срещу жените от 2009 г. и призовава органите да съсредоточат повече внимание и финансови средства върху защитата на защитниците на правата на човека, които са изложени на опасност или са обект на нападения;

16.  Призовава правителството на Афганистан да приеме план за изпълнението на Националния план за действие на Афганистан за изпълнението на резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН, в който да бъде включено изискване жените да бъдат пълноправни участници на всички етапи от мирните преговори;

17.  Припомня ангажиментите, поети от правителството на Афганистан пред международната общност, по отношение на правата и защитата на етническите, езиковите, религиозните и другите малцинства;

18.  Осъжда решително неотдавнашните нападения на талибаните в Кундуз и причинените жертви сред цивилното население и афганистанските национални сили за сигурност и отбрана; подкрепя провеждането на независимо разследване на нападението срещу болницата на „Лекари без граници“ (Médecins Sans Frontières) в Кундуз и призовава неутралността на болниците и лечебните заведения да бъде спазвана;

19.  Изтъква отново, че е крайно необходимо правителството на Афганистан и всички партньори в региона да се ангажират по будещ доверие начин, за да се сложи край на конфликта и да се осигури стабилна среда; заявява отново, че мирен процес, който е ръководен от Афганистан и за който Афганистан поема отговорност, продължава да бъде задължителната предпоставка за едно устойчиво и трайно решение;

20.  Приветства решението за провеждането в Брюксел през 2016 г. на всеобхватна министерска конференция относно Афганистан, която ще бъде доказателство, че международната общност поддържа своя ангажимент във връзка със стабилизирането и развитието на страната; очаква конференцията да определи рамката за правителството на Афганистан и донорите до 2020 г., която рамка да бъде подкрепена от конкретни ангажименти от страна на правителството на Афганистан, а също така и от страна на международната общност;

21.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, както и на правителството и парламента на Афганистан.

(1) ОВ C 168E, 14.6.2013 г., стр. 119.
(2) Приети текстове, P7_TA(2013)0282.


Камбоджа
PDF 470kWORD 81k
Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2015 г. относно политическото положение в Камбоджа (2015/2969(RSP))
P8_TA(2015)0413RC-B8-1263/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно Камбоджа,

—  като взе предвид изявлението на ЕС на място от 27 октомври 2015 г. относно положението в Камбоджа,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на генералния секретар на ООН от 17 ноември 2015 г. относно Камбоджа,

—  като взе предвид изявлението за пресата, направено на 30 октомври 2015 г. от говорителя на върховния комисар на ООН за правата на човека Равина Шамдасани,

—  като взе предвид изявленията на специалния докладчик на ООН професор Рона Смит от 23 ноември 2015 г. и от 24 септември 2015 г. относно положението с правата на човека в Камбоджа,

—  като взе предвид доклада на специалния докладчик от 20 август 2015 г. относно положението с правата на човека в Камбоджа,

—  като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 2 октомври 2015 г. относно Камбоджа,

—  като взе предвид изявлението на говорителя на ЕСВД от 15 юли 2015 г. относно Закона за сдруженията и неправителствените организации в Камбоджа,

—  като взе предвид изявлението на специалния докладчик на ООН по правото на свободни мирни събрания и сдружаване от 22 юни 2015 г.,

—  като взе предвид заключителните бележки на Комитета на ООН по правата на човека от 27 април 2015 г. относно втория периодичен доклад относно Камбоджа,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—  като взе предвид Насоките на ЕС от 2008 г. относно защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и Кралство Камбоджа от 1997 г.,

—  като взе предвид член 35 от Конституцията на Камбоджа, който гарантира правото на свобода на сдружаване и свободата да се участва активно в политическия, икономическия, социалния и културния живот на нацията,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че на 13 ноември 2015 г. камбоджанските органи издадоха заповед за задържане на Сам Рейнси, лидер на основната опозиционна партия — Партията за национално спасение на Камбоджа (ПНСК), който в момента е в чужбина, и като има предвид, че на 16 ноември 2015 г. Националното събрание на Камбоджа оттегли членството му, като го лиши от парламентарен имунитет и създаде възможност за неговото задържане при завръщането му в страната, във връзка с производство за клевета, което се разглежда от седем години насам;

Б.  като има предвид, че на 20 ноември 2015 г. Сам Рейнси беше призован от съд да се яви за разпит на 4 декември 2015 г. по отношение на съобщение, публикувано на неговата публична страница във Фейсбук от сенатор от опозицията — Хонг Сок Ауър, който е задържан от август 2015 г. по обвинения във фалшифициране и подбуждане, след като е публикувал на страницата на Сам Рейнси във Фейсбук видеоматериал, съдържащ твърдения за фалшив документ, свързан с договора за границите с Виетнам от 1979 г.;

В.  като има предвид, че на 26 октомври 2015 г. група проправителствени демонстранти в Пном Пен брутално нападнаха двама депутати от опозицията (ПНСК) — Ней Чамруен и Конг Сакфи, и застрашиха безопасността на частното жилище на първия заместник-председател на Националното събрание; като има предвид, че докладите сочат, че полицията и другите държавни сили са продължили да гледат, докато са се извършвали нападенията;

Г.  като има предвид, че на 30 октомври 2015 г. заместник-ръководителят на опозиционната партия Кем Соха беше отстранен от поста на първи заместник-председател на Националното събрание от управляващата Народна партия на Камбоджа (НПК) по време на сесия, бойкотирана от ПНСК; като има предвид, че предоставянето на ПНСК на поста на заместник-председател беше една от ключовите отстъпки, които управляващата НПК направи по отношение на ПНСК през юли 2014 г., за да сложи край на нейния едногодишен бойкот на парламента след изборите през 2013 г.;

Д.  като има предвид, че министър-председателят Хун Сен е на власт в продължение на повече от 30 години, докато неговите сили за сигурност се радват на безнаказаност за тежки нарушения на правата на човека;

Е.  като има предвид, че 11 активисти от опозицията изтърпяват присъди за лишаване от свобода за срок между седем и 20 години за участие във или предвождане на „бунт“;

Ж.  като има предвид, че двете политически партии НПК и ПНСК постигнаха политическо примирие през 2014 г., което породи надежди за началото на нова фаза на конструктивно уреждане на политическите различия; като има предвид, че въпреки споразумението политическият климат в Камбоджа продължава да бъде напрегнат;

З.  като има предвид, че правото на свобода на словото е предвидено в член 41 от Конституцията на Камбоджа, а правото на политическо участие — в член 35 от нея;

И.  като има предвид, че въпреки множеството критики от страна на гражданското общество и на международната общност неотдавнашното обнародване на Закона за сдруженията и неправителствените организации (ЗСНПО) предостави на държавните органи произволни правомощия да закриват и да блокират създаването на организации за защита на правата на човека и вече започна да възпира дейността за защита на правата на човека в Камбоджа и да възпрепятства действията на гражданското общество;

Й.  като има предвид, че специалният докладчик на ООН по правото на свободни мирни събрания и сдружаване посочи, че гражданското общество в Камбоджа е било изключено от процеса на изготвянето на ЗСНПО;

К.  като има предвид, че на 13 ноември 2015 г. правителството на Камбоджа одобри проекта на Закона за профсъюзите;

Л.  като има предвид, че ЕС е най-големият партньор на Камбоджа по отношение на помощта за развитие, като за периода 2014—2020 г. са отпуснати нови средства в размер на 410 милиона евро; като има предвид, че ЕС подкрепя широк набор от инициативи за правата на човека, провеждани от камбоджански неправителствени организации (НПО) и други организации на гражданското общество; като има предвид, че Камбоджа е силно зависима от помощта за развитие;

1.  Изразява дълбоката си загриженост относно влошаващите се условия за политиците и активистите от опозицията, защитниците на правата на човека и социалните и екологичните активисти в Камбоджа и осъжда всички актове на насилие и политически мотивирани обвинения, осъдителни присъди и наказания срещу опозиционни политици, активисти и защитници на правата на човека в Камбоджа;

2.  Настоятелно призовава органите на Камбоджа да отменят заповедта за задържане и да оттеглят всички обвинения срещу опозиционния лидер Сам Рейнси и членовете на Националното събрание и на Сената от ПНСК, включително сенатор Хонг Сок Ауър и активистите и организаторите от ПНСК, за да им се позволи да работят свободно, без да се страхуват от задържане или наказателно преследване, както и да прекратят политическата употреба на съдилищата за преследване на лица по политически мотивирани и изфабрикувани обвинения;

3.  Призовава Националното събрание да възстанови поста на Сам Рейнси незабавно и да му възстанови парламентарния имунитет;

4.  Настоятелно призовава правителството на Камбоджа да признае законната и полезна роля на гражданското общество, на синдикалните организации и на политическата опозиция за допринасяне към цялостното икономическо и политическо развитие на Камбоджа;

5.  Насърчава правителството да работи за укрепване на демокрацията и на принципите на правовата държава и за зачитане на правата на човека и на основните свободи, което включва пълно спазване на конституционните разпоредби относно плурализма и свободата на сдружаване и на словото;

6.  Припомня, че средата за демократичен диалог, в която лицата не се чувстват заплашени, е от съществено значение за политическата стабилност, демокрацията и мира в обществото в страната, и настоятелно призовава правителството да предприеме всички необходими мерки, за да гарантира сигурността на всички демократично избрани представители на Камбоджа, независимо от политическата им принадлежност;

7.  Отбелязва, че „културата на диалог“ между ръководителите на НПК и ПНСК вдъхна надежда, че демокрацията в Камбоджа се движи в положителна насока; призовава правителството на Камбоджа и опозицията да започнат сериозен и конструктивен диалог;

8.  Призовава правителството да гарантира пълно и безпристрастно разследване с участието на ООН, което да доведе до наказателно преследване на всички извършители на скорошните брутални нападения срещу двама членове на Националното събрание от ПНСК, извършени от членове на въоръжените сили, както и на всички лица, отговорни за военното и полицейското използване на прекомерна сила за потушаване на демонстрации, стачки и социално напрежение;

9.  Настоятелно призовава правителството да отмени Закона за сдруженията и неправителствените организации, чието неотдавнашно обнародване предостави на държавните органи произволни правомощия да закриват и да блокират създаването на организации за защита на правата на човека и вече започна да възпира дейността за защита на правата на човека в Камбоджа;

10.  Настоятелно призовава правителството и парламента да гарантират истински и сериозни консултации с всички засегнати от проектите на закони, като например Закона за профсъюзите, Закона за киберпрестъпността и Закона за телекомуникациите, и да гарантират, че текстовете са в съответствие със задълженията и ангажиментите на Камбоджа в областта на правата на човека, произтичащи от националното и международното право;

11.  Призовава правителството на Камбоджа да сложи край на произволните задържания и подозрителните изчезвания и да позволи на доброволните организации и на организациите за защита на правата на човека да работят свободно; призовава правителството на Камбоджа да извърши сериозно разследване във връзка с изчезването на Кем Сапат;

12.  Призовава компетентните органи на управление да прекратят преследването на защитниците на правата на човека съгласно други действащи закони, които се използват за преследването им поради техните дейности за защита на правата на човека, както и незабавно и безусловно да освободят всички лица, лишени от свобода по политически мотивирани и изфабрикувани обвинения;

13.  Призовава държавите членки, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Европейската служба за външна дейност и Комисията незабавно да изразят горепосочените опасения и препоръки към органите в Камбоджа в съответствие със стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията;

14.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, на Съвета, на Комисията, на секретариата на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), на Съвета на ООН по правата на човека, както и на правителството и на Националното събрание на Кралство Камбоджа.


Свободата на изразяване на мнение в Бангладеш
PDF 481kWORD 94k
Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2015 г. относно свободата на словото в Бангладеш (2015/2970(RSP))
P8_TA(2015)0414RC-B8-1257/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид предходните си резолюции относно Бангладеш, и по-специално своята резолюция от 21 ноември 2013 г. относно Бангладеш: права на човека и предстоящи избори(1), своята резолюция от 18 септември 2014 г. относно нарушаването на правата на човека в Бангладеш(2) и своята резолюция от 16 януари 2014 г. относно последните избори в Бангладеш(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2012 г. относно стратегия за цифрова свобода в рамките на външната политика на ЕС(4), както и своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно свободата на печата и на медиите по света(5),

—  като взе предвид Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и Народна република Бангладеш за партньорство и развитие от 2001 г.,

—  като взе предвид изявленията от 1 април 2015 г. и 9 август 2015 г. на говорителя на Европейската служба за външна дейност относно убийството на блогъри в Бангладеш,

—  като взе предвид изявлението от 7 август 2015 г. на експерти на ООН, в което се осъжда убийството на блогъра Нилой Нийл,

—  като взе предвид изявлението от 5 ноември 2015 г. на върховния комисар на ООН за правата на човека Зейд Раад ал Хюсейн, с което държавата се призовава да предложи по-добра защита на писатели, издатели и други лица, заплашвани от екстремисти в Бангладеш,

—  като взе предвид изявлението от 11 февруари 2015 г. на делегацията на ЕС в Бангладеш,

—  като взе предвид изявлението от 9 април 2015 г. на говорителя на Европейската служба за външна дейност относно предстоящата екзекуция на г-н Мухаммед Камарузаман в Бангладеш,

—  като взе предвид изявлението от 29 октомври 2014 г. на делегацията на ЕС в Бангладеш относно използването на смъртното наказание в страната,

—  като взе предвид предварителните констатации от 9 септември 2015 г. във връзка с посещението в Бангладеш на специалния докладчик на ООН по свободата на религията или убежденията,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията от 20 юли 2015 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Бангладеш е страна, и по-специално член 19 от него,

—  като взе предвид Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно свободата на изразяване онлайн и офлайн от 12 май 2014 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията от 24 юни 2013 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от Правилника за дейността,

A.  като има предвид, че съгласно Всеобщата декларация за правата на човека свободата на словото, включително свободата на пресата и на медиите, е важен стълб за изграждането на демократично, плуралистично и отворено общество;

Б.  като има предвид, че насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията е един от основните приоритети на политиката на ЕС в областта на правата на човека, включително пълна подкрепа за принципа на недискриминация и осигуряване на еднаква защита за лицата с нетеистични или атеистични убеждения;

В.  като има предвид, че Бангладеш постигна значителен напредък през последните години, по-специално по отношение на изпълнението на Целите на хилядолетието за развитие; като има предвид, че ЕС има добри, дълготрайни отношения с Бангладеш, в това число чрез Споразумението за сътрудничество за партньорство и развитие;

Г.  като има предвид, че приетата през 2014 г. конституция на Бангладеш включва основните свободи, в това число свободата на словото;

Д.  като има предвид, че в Бангладеш все още са широко разпространени нарушенията на основните свободи и права на човека, включително насилие, подбудителство, слово на омразата, тормоз, сплашване и цензура спрямо журналисти и блогъри; като има предвид, че Бангладеш е на 146-то място от общо 180 държави според световния индекс за свобода на печата;

Е.  като има предвид, че напреженията между нерелигиозни и религиозни сили са се увеличили и е нараснало насилието спрямо инакомислещите; като има предвид, че в продължение на години национални фундаменталистки ислямистки екстремистки групировки, и по-специално групировката „Ансарула Бангла“, публикуват „списъци на лица, които трябва да бъдат убити“, включващи предполагаеми критици на исляма, в това число носителката на наградата „Сахаров“ Таслима Насрин, и призовават за екзекутирането на светски блогъри и писатели, като същевременно извършват относително безнаказано брутални убийства;

Ж.  като има предвид, че на 31 октомври 2015 г. издателят Фейсал Арефин Дипан от издателството „Джагрити Прокашони“ беше брутално убит с мачете в неговия офис в Дака; като има предвид, че същия ден друг издател и двама писатели бяха нападнати и ранени, а други лица продължават да бъдат заплашвани;

З.  като има предвид, че през тази година в страната бяха убити най-малко петима светски блогъри и журналисти (Нилой Чаттерджи, наричан още Нилой Нийл, Фейсал Арефин Дипан, Ананта Биджой Дас, Вашикур Рахман Бабу и Авиджит Рой) за това, че са използвали основното си право на свобода на словото по политически, социални и религиозни въпроси; като има предвид, че ислямски екстремисти групировки са поели отговорност за няколко убийства;

И.  като има предвид, че през 2013 г. беше убит известният блогър Ахмед Раджиб Хайдер, а през 2014 г. — университетският преподавател A.K.M. Шафиул Ислам; като има предвид, че много други блогъри са получили смъртни заплахи в социалните медии — във Фейсбук са публикувани „списъци на лица, които трябва да бъдат убити“, насочени срещу светски писатели — или пък са оживели след опити за убийство, като много от тях са престанали да пишат или са избягали от страната;

Й.  като има предвид, че министър-председателят Шейх Хасина осъди тези убийства и изрази ангажимента на своето правителството за борба с тероризма и насилствения екстремизъм; като има предвид, че тя обяви политика на „нулева толерантност“ от страна на правоприлагащите органи спрямо всяко нарушение на правата на човека и прие Закон за реформа на полицията, предвиждащ кодекс на поведение; като има предвид, че въпреки това тя подкрепи също така задържането на светски блогъри от нейното правителство и създаването на разузнавателна комисия за преглед на социалните медии с цел откриване на евентуално богохулно съдържание;

К.  като има предвид, че през август 2014 г. правителството на Бангладеш въведе нова медийна политика, която продължава да поражда загриженост във връзка със свободата на словото; като има предвид, че някои елементи от тази политика налагат ограничения спрямо свободата на медиите, например чрез забрана на реч, която е „противодържавна“, „осмива националната идеология“ или „е в противоречие с културата на Бангладеш“, и чрез ограничаване на репортажите за „анархия, въстания или насилие“; като има предвид, че правителството на Бангладеш е засилило ограничителните мерки спрямо социалните медии чрез временно или пълно спиране на целия интернет, на Фейсбук, УотсАп, Вайбър и Месинджър;

Л.  като има предвид, че през последните месеци редица журналисти бяха арестувани и обвинени в нарушение на Закона за информационните и комуникационните технологии, който криминализира клеветническите и „противодържавни“ публикации;

M.  като има предвид обезпокояващото увеличение на тормоза след необоснованото въвеждане на някои закони през 2014 г.; като има предвид, че срещу 13 лица, работещи в медийния сектор, бяха образувани производства за неуважение към съда, които допринесоха за създаването на обща атмосфера на страх и сплашване, а това води до налагането на автоцензура;

Н.  като има предвид, че на 16 август 2015 г. журналистът Пробир Сикдар, собственик на онлайн вестника „Уттарадхикар Екаттор нюз“, беше арестуван по обвинение в клевета срещу министър от правителството във Фейсбук; като има предвид, че на 18 август 2015 г. председателят на Бангладешкия федерален съюз на журналистите Шаукат Махмуд беше арестуван заради твърдения, че на 23 януари 2015 г. е нападнал и запалил автобус и срещу него бяха заведени три съдебни дела във връзка с това предполагаемо нападение;

O.  като има предвид, че през последните години някои членове на опозиционни партии са изчезнали при неясни обстоятелства;

П.  като има предвид, че ЕС се противопоставя на използването на смъртно наказание във всички случаи и при всякакви обстоятелства и последователно призовава за повсеместното му премахване;

Р.  като има предвид, че на 21 ноември 2015 г. двама висши лидери на бангладешката опозиция бяха екзекутирани за военни престъпления, извършени по време на войната за независимост с Пакистан през 1971 г., след като последната им молба за помилване беше отхвърлена;

С.  като има предвид, че на 18 ноември 2015 г. беше застрелян италианският свещеник и лекар Пиеро Аролари, както и че бяха убити италианският хуманитарен работник Чезаре Тавела съответно на 28 септември 2015 г. и японският социален работник Хоши Кунио — на 3 октомври 2015 г., като активисти на Ислямска държава поеха отговорност за този атентат, както и за бомбените атентати в Дака на 24 октомври 2015 г., извършени по време на шествието Ашура в главния храм на шиитските мюсюлмани, като беше убит един юноша, а десетки други хора бяха ранени;

Т.  като има предвид, че правителството внесе проектозакон за регулиране на чуждестранните дарения (доброволчески дейности), целящ регламентиране на операциите и финансирането за групи, получаващи чуждестранни помощи;

1.  Осъжда зачестилите нападения на ислямистки екстремисти срещу светски писатели, блогъри, религиозни малцинства и чуждестранни хуманитарни работници; изразява съжаление за загубата на човешки животи и изказва искрените си съболезнования на жертвите и техните семейства;

2.  Призовава властите в Бангладеш да осъдят продължаващите ужасяващи актове срещу свободата на словото и да предприемат действия за незабавно прекратяване на всякакви актове на насилие, тормоз, сплашване и цензура спрямо журналисти, блогъри и представители на гражданското общество;

3.  Изразява дълбоката си загриженост във връзка с влошаващото се положение по отношение на правото на свободно мнение, което съпровожда възхода на религиозния фундаментализъм, нетърпимостта и екстремисткото насилие в Бангладеш; призовава властите в Бангладеш да положат повече усилия за подобряване на защитата, предоставяна от органите на активисти и журналисти; призовава всички политически партии и техните ръководители недвусмислено и категорично да осъдят екстремисткото насилие и да подкрепят правото на свобода на словото;

4.  Припомня на компетентните органи на Бангладеш техните национални и международни правни задължения, включително тяхната отговорност за обезпечаване на сигурността и безопасността на всички граждани, независимо от техните политически и религиозни възгледи, както и за гарантиране на упражняването на свободата на словото и свободата на печата без произволни ограничения и цензура в страната;

5.  Призовава властите в Бангладеш да гарантират провеждането на независими разследвания и да дадат обяснения за изчезването на членове на опозиционни партии през последните няколко години, и по-специално в месеците преди и след изборите през януари 2014 г.;

6.  Настоятелно призовава властите в Бангладеш да предотвратяват безнаказаността и да направят всичко възможно за откриване на всички нападатели и за изправянето им пред съд, чрез започване на независими, надеждни и прозрачни разследвания и гарантиране на справедлив съдебен процес, без налагане на смъртно наказание;

7.  Отбелязва усилията, полагани за задържането на лица във връзка с убийството на Авиджит Рой, Вашикур Бабу и Ниладри Чаттерджи; приветства постигнатия напредък по наказателните разследвания във връзка със смъртта на италианския гражданин Чезаре Тавела и японския гражданин Хоши Кунио;

8.  Настоятелно призовава правителството на Бангладеш да предприеме необходимите мерки за предотвратяване на други убийства, като предприеме ефективни мерки за защита на писатели, издатели и други лица, които са получили заплахи, не само чрез осигуряването на конкретна физическа закрила за лицата, които са потенциални мишени за насилие, но също така и чрез започване на обществени дебати за отхвърляне на всякакви екстремистки възгледи;

9.  Призовава властите в Бангладеш да възстановят пълната независимост на медиите, да оттеглят всички обвинения срещу издатели и журналисти, които са публикували текстове, критикуващи правителството, да разрешат незабавното отваряне на всички затворени офиси на средства за масово осведомяване и да възстановят веднага пълния и безпрепятствен достъп до всички видове публикации, включително и електронните публикации;

10.  Призовава властите в Бангладеш да изпълнят незабавно своите ангажименти и да приложат плана за действие на ООН за безопасността на журналистите и въпроса за безнаказаността, приет през 2013 г.;

11.  Призовава властите в Бангладеш да гарантират независимостта и безпристрастността на съдебната система и да изменят Закона за информационните и комуникационните технологии и Закона за киберсигурността от 2015 г., с цел привеждането им в съответствие с международните стандарти във връзка със свободата на словото, като се декриминализират „противодържавните“ публикации;

12.  Изразява сериозна загриженост във връзка с често повтарящите се случаи на етническо и религиозно мотивирано насилие, по-специално основаното на пола насилие срещу жени и ЛГБТИ лица; настоятелно призовава правителството на Бангладеш, както и религиозните организации и техните ръководители, да започнат процес на помирение; настоятелно призовава правителството на Бангладеш да работи за изправянето пред съд на извършителите на такива насилствени актове; настоятелно призовава правителството на Бангладеш също така да осигури достатъчна защита и гаранции за малцинствата, като например шиитските мюсюлмани, ахмадите, будистите, индусите и християните, както и бихарите;

13.  Отбелязва, че Законът за регулиране на чуждестранните дарения (доброволчески дейности) от 2014 г. доведе в някои случаи до упражняването на произволен контрол от страна на правителството спрямо легитимни организации на гражданското общество; призовава властите в Бангладеш да преразгледат този закон, за да предотвратят подобни случаи;

14.  Призовава властите в Бангладеш да изпълнят незабавно своите ангажименти и да приложат плана за действие на ООН за безопасността на журналистите и въпроса за безнаказаността, приет през 2013 г.;

15.  Призовава правителството на Бангладеш да позволи на международните НПО в страната да изпълняват своите задачи, както и да гарантира, че всички организации за правата на човека и групи на гражданското общество могат да работят в спокойна обстановка, без страх и репресии;

16.  Призовава Европейската служба за външна дейност, делегацията на ЕС в Бангладеш и делегациите на държавите членки да следят внимателно положението с правата на човека и политическата ситуация в Бангладеш и да използват всички налични инструменти, включително и Европейския инструмент за демокрация и права на човека;

17.  Призовава ЕС, в съответствие с неговата стратегическа рамка относно правата на човека и демокрацията, незабавно да представи горепосочените опасения и да отправи препоръки към властите в Бангладеш;

18.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на върховния комисар на ООН по правата на човека, генералния секретар на ООН, както и на правителството и парламента на Бангладеш.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0516.
(2) Приети текстове, P8_TA(2014)0024.
(3) Приети текстове, P7_TA(2014)0045.
(4) Приети текстове, P7_TA(2012)0470.
(5) Приети текстове, P7_TA(2013)0274.


Актуално състояние на Програмата за развитие от Доха с оглед на Десетата конференция на министерско равнище на СТО
PDF 497kWORD 100k
Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2015 г. относно актуалното състояние на Програмата за развитие от Доха с оглед на 10-ата Министерска конференция на СТО (2015/2632(RSP))
P8_TA(2015)0415B8-1230/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Министерската декларация от Доха на Световната търговска организация (СТО) от 14 ноември 2001 г.(1),

—  като взе предвид Министерската декларация от Хонконг на СТО от 18 декември 2005 г.(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 април 2006 г. относно оценката на кръга „Доха“ след Министерската конференция на СТО в Хонконг(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 април 2008 г., озаглавена „Към реформа на Световната търговска организация“(4),

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Програмата за развитие от Доха (ПРД), и по-специално тези от 9 октомври 2008 г.(5), 16 декември 2009 г.(6), 14 септември 2011 г.(7) и 21 ноември 2013 г.(8),

—  като взе предвид резултатите от Деветата министерска конференция в Бали през декември 2013 г., и по-специално споразумението за улесняване на търговията(9),

—  като взе предвид заключителния документ, приет с консенсус на 17 февруари 2015 г. на годишната сесия на Парламентарната конференция по въпросите на СТО в Женева(10),

—  като взе предвид изявленията, направени по време на срещата на ръководителите на делегации на СТО на 17 юни 2015 г.,

—  като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие на Организацията на обединените нации(11),

—  като взе предвид Петия световен преглед на помощта за търговията, състоял се в Женева от 30 юни до 2 юли 2015 г.(12),

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че началото на кръга „Доха“ беше поставено през 2001 г. с цел създаване на нови търговски възможности, укрепване на правилата за многостранна търговия и предприемане на мерки във връзка със съществуващите неравенства в търговската система чрез поставяне на нуждите и интересите на развиващите се страни, и особено на най-слабо развитите страни, в центъра на преговорите; като има предвид, че тези цели произтичат от убеждението, че една многостранна система, основана на по-справедливи и безпристрастни правила, може да допринесе за лоялна и свободна търговия в услуга на икономическото развитие на всички континенти и намаляването на бедността;

Б.  като има предвид, че ЕС винаги се е застъпвал за силен, многостранен и основан на правила подход към търговията, като същевременно е признавал, че допълнителни подходи, като например двустранни и регионални споразумения и споразумения между няколко страни, също могат да насърчават отварянето на търговията и икономическото развитие, особено чрез отключването на либерализацията и укрепването на правилата и дисциплината в области на политиката, които не са разгледани толкова задълбочено в рамките на СТО, и да подпомагат многостранната система, при условие че тези споразумения са съобразени с правилата на СТО, основани са на общи правила и създадат условия за евентуална бъдеща многостранност;

В.  като има предвид, че СТО и правилата, залегнали в обхванатите от СТО споразумения, бяха от съществено значение за избягване на пълен и широкоразпространен протекционизъм като реакция на най-тежката финансова и икономическа криза от 30-те години на 20-ти век насам, в доклад на СТО от ноември 2014 г. се посочва, че от 1 244 ограничителни мерки, регистрирани от началото на кризата през 2008 г., само 282 са били премахнати, което увеличава необходимостта от повече действия срещу такива мерки; като има предвид, че липсата на актуализация на правилата може да доведе до нови и иновативни начини за защита на вътрешните пазари и производители;

Г.  като има предвид, че откритата и справедлива многостранна търговия се ограничава повече от различни нетарифни бариери, отколкото от търговски мита, значителна част от които биват отменяни с напредването на глобализацията;

Д.  като има предвид, че въпреки това е важно да се вземе предвид чувствителността на някои сектори, в частност на селскостопанския сектор, по отношение на отварянето на пазара;

Е.  като има предвид, че реформата на общата селскостопанска политика представлява приноса на Европейския съюз към очакванията на кръга „Доха“;

Ж.  като има предвид, че резултатите от Деветата министерска конференция през 2013 г. са от системно значение за организацията, и по-специално Споразумението за улесняване на търговията (СУТ), което беше договорено там и което е първият случай на постигнато многостранно споразумение след основаването на СТО през 1995 г.; като има предвид, че Европейският съюз ратифицира СУТ на 5 октомври 2015 г.;

З.  като има предвид, че последните дискусии относно начините за постигане на напредък по ПРД ясно показаха, че е необходимо да се извърши преглед на равнището на амбиция с цел в действителност да се постигнат резултати във всички стълбове на преговорите, както и че този преглед трябва да вземе изцяло предвид реалностите на съвременната търговска среда;

И.  като има предвид, че Десетата министерска конференция на СТО (МК 10), която ще се проведе в Кения от 15 до 18 декември 2015 г., ще бъде първата министерска конференция на СТО, която ще се проведе в африканска държава; като има предвид, че ЕС остава твърдо ангажиран с ПРД и признава, че постигането на политическо споразумение относно напредъка на ПРД ще бъде от значение да се гарантира, че функцията на СТО за водене на преговори запазва централната си роля за по-нататъшно либерализиране на търговията в световен мащаб;

1.  Отново заявява своята пълна ангажираност с непреходната ценност на многостранната система и призовава за програма за търговията, основана на свободната и справедлива търговия в полза на всички, като развитието следва да бъде в центъра на процеса;

2.  Подчертава, че е важно в преговорите да се отчитат в пълна степен специалните потребности и интереси на развиващите се страни с ниски доходи и на най-слабо развитите страни; счита за необходимо да се даде ясно определение за развиващи се страни с ниски доходи и за страни с бързо развиващи се икономики; отново заявява, че е необходимо да се гарантира, че принципът на специално и диференцирано третиране представлява неразделна част от преговорите, като отразява различните равнища на икономическо развитие на членовете на СТО, както е посочено в параграф 44 от Министерската декларация от Доха; счита, че за да бъдат ефикасни, разпоредбите относно специалното и диференцирано третиране трябва да бъдат прецизирани, подлагани на периодични прегледи и да имат за цел да се отговори на нуждите на развиващите се страни и на най-слабо развитите страни, които имат най-голяма нужда; приветства примера, даден от Споразумението за улесняване на търговията при привеждането в действие на принципа за специално и диференцирано третиране за фазите на изпълнение, който би могъл да послужи за полезен пример в преразглеждането и определянето на целите на разпоредбите относно специалното и диференцирано третиране;

3.  Подкрепя провеждането на структурна реформа на СТО, за да се осигури по-добра гаранция за една отворена, справедлива и недискриминационна търговска система, основана на общи и прилагани правила, която отчита в по-голяма степен ролята и интересите на различни икономически оператори като МСП, микропредприятията и иновативните стартиращи предприятия;

4.  Подчертава значението на доразвиването на решенията, взети по време на Деветата министерска конференция, с оглед на постигане на значителен напредък по време на Десетата министерска конференция в Найроби през декември 2015 г., за да се даде възможност за бързо приключване на кръга „Доха“;

5.  Счита, че либерализацията на търговията е важен инструмент за гарантиране на устойчив икономически растеж и развитие, но трябва да бъде съпътствана от подходящи придружаващи политики, включително макро- и микроикономически мерки, в това число прозрачност на бюджета, фискални политики и данъчна равнопоставеност, административно опростяване, образование и обучение, институционални реформи и социални политики, така че да се увеличат максимално и да се разпространяват по-добре ползите от реформите в търговията и ефективно да се противодейства на евентуални отрицателни последици;

6.  Обръща внимание на Петата конференция за преглед на инициативата за подпомагане на търговията, проведена през юли 2015 г. в Женева, озаглавена „Намаляване на търговските разходи за приобщаващ и устойчив растеж“ и посветена по-специално на изпълнението на Споразумението за улесняване на търговията;

7.  Призовава всички членове на СТО за бързо ратифициране и прилагане на Споразумението за улесняване на търговията, така че то да може да влезе в сила своевременно за MК10; счита, че това споразумение ще донесе значителни ползи за всички членове на СТО, и по-специално за развиващите се страни и съответните стопански субекти, чрез увеличаването на прозрачността и правната сигурност и намаляването на административните разходи и продължителността на митническите процедури, което, на свой ред, би им позволило да се възползват в пълна степен от възможностите, предоставяни от нарастващото разпространение на регионалните и световните вериги за доставки, и би дало възможност на МСП да се възползват от отварянето на пазарите; посочва, че на развиващите се и на най-слабо развитите страни следва да продължи да се предоставя помощ за изграждане на капацитет и техническа помощ, които следва да се съсредоточат върху обслужването на едно гише и опростяването на електронните документи, за да се даде възможност на тези страни да увеличат своя производствен капацитет, така че да могат да се възползват от по-голям дял от добавената стойност в световните вериги на стойността;

8.  Насърчава членовете на СТО да подкрепят проактивно усилията на СТО за установяване на ефективни и ефикасни работни връзки и за задълбочаване на сътрудничеството с други международни организации, чиято дейност оказва влияние върху преговорите за световната търговия, в частност с Международната организация по труда, Световната здравна организация, както и с ООН и нейните агенции и органи, като например Конференцията на ООН за търговия и развитие, Организацията на ООН за прехрана и земеделие, Програмата на ООН по околната среда, Програмата на ООН за развитие и Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, а също и с Международния валутен фонд, Световната банка и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, с цел осигуряване на взаимна подкрепа и полезни взаимодействия между търговските и нетърговските аспекти; подкрепя усилията, насочени към приемането на международни стандарти и към регулаторно сътрудничество;

9.  Призовава за задълбочено обсъждане на въпроса за това как по-добре да се подходи към нетърговските аспекти в обхвата на правилата на СТО, с цел да се осигури възможност за членовете на СТО да преследват легитимни политически цели, като същевременно не се възпрепятства достъпът до пазара; в това отношение подчертава, че усилията за приемането на международни стандарти следва да получат решителна подкрепа и че следва да се предостави необходимата помощ за развиващите се страни, за да им се даде възможност да изпълняват тези стандарти;

10.  Изразява убеждение, че недостатъчното отчитане на големите различия в равнищата на икономическо развитие и конкретните потребности на развиващите се страни би могло да представлява пречка за приемането на ефективни мерки в полза на тези страни в съответствие със заявената цел на кръга „Доха“ и е в ущърб на най-нуждаещите се от тях; настоятелно призовава по-напредналите развиващи се страни да поемат своя дял от отговорността още по време на настоящия кръг от преговори и да допринесат съобразно своето равнище на развитие и отраслова конкурентоспособност; подчертава освен това значението на използването на ефективни критерии за диференциация, като се взема предвид не само ръстът на БНП, но и показатели като индекса за икономическа уязвимост и индекса за търговия и развитие;

11.  Счита, че приключването на дългогодишния кръг „Доха“ с изпълнение на неговия мандат за развитие е от изключително значение; поради това настоятелно призовава всички членове на СТО да разгледат всички възможни варианти с оглед на тази крайна цел, за да се постигне амбициозен, глобален, балансиран и реалистичен резултат;

12.  Приветства постигнатия до момента напредък по инициативи между няколко страни, като например Споразумението за екологичните стоки и Споразумението за информационните технологии, и по инициативи като Споразумението по търговията с услуги; счита, че споразуменията между няколко страни могат да допълват и да насърчават многостранния подход, като крайната цел е да бъде привлечена критична маса от членове и да им бъде придаден многостранен характер;

13.  Настоява, че ЕС следва да продължи да изпълнява водеща роля за насърчаването на осезаем напредък в текущите преговори в рамките на СТО с оглед на пълното приключване на кръга „Доха“ в близко бъдеще, както и за улесняване на пълноценното участие на най-слабо развитите страни в световната търговия, като служи за мост между различните позиции на членовете на СТО;

14.  Подчертава решаващото значение на СТО за световната търговия, основана на правила, както и по отношение на прилагането и изпълнението на обвързващи ангажименти и разрешаването на търговски спорове, както и нейния уникален принос за насърчаване на по-голяма прозрачност и партньорски проверки, главно чрез механизма за преглед на търговската политика;

15.  Призовава Комисията и Съвета да гарантират, че Парламентът продължава да участва активно в подготовката на МК10, получава бързо актуална информация и, ако е необходимо, те се допитват до него по време на Министерската конференция; призовава Комисията да продължи да убеждава другите членове на СТО да бъде повишено значението на парламентарното измерение на СТО;

16.  Призовава членовете на СТО да гарантират демократична легитимност и прозрачност, като засилят парламентарното измерение на СТО; подчертава във връзка с това, че необходимо да се гарантира, че парламентаристите имат по-добър достъп до търговските преговори, че участват във формулирането и изпълнението на решенията на СТО, както и че търговските политики се наблюдават достатъчно добре в интерес на техните граждани;

17.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки и на генералния директор на СТО.

(1) Министерска декларация от Доха на СТО от 2001 г.: министерска декларация WT/MIN(01)/DEC/1 от 20 ноември 2001 г.https://www.wto.org/english/thewto_e/minist_e/min01_e/mindecl_e.htm
(2) Министерска декларация от Хонконг WT/MIN(05)/DEC, приета на 18 декември 2005 г.https://www.wto.org/english/thewto_e/minist_e/min05_e/final_text_e.htm
(3) OВ C 293 E, 2.12.2006 г., стр. 155.
(4) OВ C 259 E, 29.10.2009 г., стр. 77.
(5) ОВ C 9 E, 15.1.2010 г., стр. 31.
(6) ОВ С 286 Е, 22.10.2010 г., стр. 1.
(7) ОВ C 51E, 22.2.2013 г., стр. 84.
(8) Приети текстове: P7_TA(2013)0511.
(9) Министерска декларация от Бали (WT/MIN(13)/DEC), приета на 7 декември 2013 г. https://www.wto.org/english/thewto_e/minist_e/mc9_e/balideclaration_e.htm
(10) http://www.ipu.org/splz-e/trade15/outcome.pdf
(11) http://www.un.org/millenniumgoals/
(12) https://www.wto.org/english/tratop_e/devel_e/a4t_e/global_review15prog_e/global_review15prog_e.htm


Присъединяване на Еквадор към търговското споразумение, сключено между ЕС и неговите държави членки и Колумбия и Перу
PDF 496kWORD 102k
Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2015 г. относно присъединяването на Еквадор към Споразумението за търговия между ЕС и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна (2015/2656(RSP))
P8_TA(2015)0416B8-1241/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид приключването на преговорите между ЕС и Еквадор относно нейното присъединяване към Споразумението за търговия, сключено между ЕС и Колумбия/Перу на 17 юли 2014 г.,

—  като взе предвид парафирането на протокола, който ще предостави на Еквадор възможността да се присъедини към нейните съседи Колумбия и Перу и да има преференциални търговски отношения с ЕС, на 12 декември 2014 г.,

—  като взе предвид своята позиция на първо четене от 17 декември 2014 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за тарифното третиране на стоките с произход от Еквадор(1),

—  като взе предвид своята законодателна резолюция от 11 декември 2012 г. относно проекта на решение на Съвета за сключване на Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна(2),

—  като взе предвид своята позиция от 11 декември 2012 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за прилагане на двустранната защитна клауза и механизма за стабилизиране по отношение на бананите от Споразумението за търговия между Европейския съюз и Колумбия и Перу(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2012 г. относно Споразумението за търговия между ЕС и Колумбия и Перу(4),

—  като взе предвид своите резолюции от 5 май 2010 г. относно стратегия на ЕС за отношенията с Латинска Америка(5) и от 21 октомври 2010 г. относно търговските отношения на ЕС с Латинска Америка(6),

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че присъединяването на Еквадор към Споразумението за търговия с Колумбия и Перу е още една решителна стъпка към изграждането на съюз с важни държави с високи темпове на растеж и сходни възгледи, и то в регион, който все повече се ориентира към Азия и Тихоокеанския басейн;

Б.  като има предвид, че текстът на протокола за присъединяването на Еквадор към Споразумението за търговия с Колумбия и Перу съответства на амбициите както на ЕС, така и на Еквадор, като отчита асиметричните отношения — що се отнася до възможностите за достъп до пазара — в полза на Еквадор и ги привежда в съответствие със съдържанието на споразумението, но изцяло включва специфичните корекции, поискани от Еквадор;

В.  като има предвид, че еквадорското правителство е инвестирало 40,8 милиарда щатски долара в социалния сектор — достъп до образование, здравеопазване и социална сигурност — през последните осем години, със специфични програми в полза на най-уязвимите групи като деца, възрастни хора и лица с увреждания;

1.  Приветства приключването на преговорите с Еквадор относно протокола за присъединяването на посочената държава към Споразумението за търговия между ЕС и Колумбия и Перу, като отчита значителните ползи, които то осигурява за износа на Еквадор за ЕС, особено с оглед на факта, че посочената държава вече не се ползва от едностранната обща схема от преференции на ЕС; насърчава бързото и цялостно влизане в сила и изпълнение на посоченото споразумение, което ще гарантира защитата на гражданите и опазването на околната среда на най-високо равнище; счита, че това споразумение ще даде тласък на търговията и на инвестициите и от двете страни и ще ги диверсифицира, ще действа като важен стимул за икономическото и социалното развитие и ще допринесе за облекчаване на положението с бедността и намаляване на неравенството;

2.  Припомня, че преди да даде своето съгласие за сключването на Споразумението за търговия на 11 декември 2012 г., в своята посочена по-горе резолюция от 13 юни 2012 г. Европейският парламент призова държавите от Андите да осигурят изготвянето на прозрачна и обвързваща пътна карта за правата на човека, правата в областта на околната среда и трудовите права, както и колумбийското и перуанското правителства да представят планове за действие за устойчиво развитие преди Парламентът да даде своето одобрение; настоятелно призовава всички партньори да работят за ефективното прилагане на представените планове за действие в областта на правата на човека, на правата, свързани с околната среда, и на трудовите права;

3.  Подчертава колко е важно Еквадор да гарантира, че нейните политики са в съответствие с нейните ангажименти в рамките на Световната търговска организация (СТО) и на търговските споразумения и да осигури пълна прозрачност и широки консултации със заинтересованите страни преди приемането на политиките; поради това призовава Еквадор да предприеме мерки за премахване на все още съществуващите установени пречки пред достъпа до пазара без по-нататъшно забавяне;

4.  Напомня на Комисията и на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) за ролята, която те трябва да изпълняват, за да се гарантира ефективното прилагане на плановете за действие; напомня на Комисията, че следва да информира Парламента по подходящ начин за прилагането на тези планове за действие и за мерките, които са предприети с цел гарантиране на тяхното прилагане;

5.  Изисква от Комисията и от ЕСВД да представят на Парламента подробен доклад, който се съсредоточава върху мерките, предприети от Комисията в рамките на програмите за сътрудничество, по-специално във връзка с образованието, обучението, регулаторното сътрудничество и създаването на социално-икономически възможности за най-нуждаещите се слоеве на обществото, както и във връзка с насърчаването на напредъка в областта на демокрацията, на зачитането на правата на човека и на правата на работниците и на опазването на околната среда; настоятелно призовава Комисията да използва пълноценно Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) и Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ);

6.  Настоятелно призовава правителството на Еквадор да вземе под внимание плановете за действие, представени от Колумбия и Перу, и да предприеме подобни мерки, тъй като това е възможност за подобряване на общите условия на живот на техните граждани, включително що се отнася до правата на човека и трудовите права и околната среда;

7.  Подчертава, че правата на човека и демокрацията са основни елементи на отношенията между ЕС и държавите от Андите като цяло; поради това призовава всички партньори да насърчават всички права и свободи, залегнали в международното право, както и да гарантират, че тези права и свободи са гарантирани изцяло и за всички;

8.  Подчертава, че икономиката на Еквадор постигна стабилен икономически растеж през последните няколко години и отчита факта, че този икономически растеж е приобщаващ; припомня, че чрез него са били непосредствено намалени бедността, и по-специално крайната бедност, и неравенството и е нараснала средната класа; приветства факта, че според най-актуалните данни на Световната банка равнището на бедност в Еквадор е намаляло от 37,6% на 22,5% в периода между 2006 г. и 2014 г., а равнището на крайна бедност е намаляло от 16,9% на 7,7%;

9.  Поздравява еквадорското правителство за това, че е инвестирало над 40 милиарда щатски долара в социалния сектор през последните осем години; насърчава Еквадор да продължи с успешните си прогресивни социални политики и политики за устойчиво развитие;

10.  Отбелязва големите инвестиции, извършени от Еквадор през последните години; отново заявява своята подкрепа за всички законодателни и незаконодателни мерки, предприети от правителството и от местните органи в Еквадор с цел борба с бедността, неравенството, всички форми на насилие, безнаказаността, корупцията и организираната престъпност, и по-специално трафика на наркотици, както и за техните действия, които имат за цел да се гарантира, че правата на работниците и правата на уязвимите лица и групи, като например деца, жени, малцинства и коренно население, са защитени по подходящ начин, за да се постигне устойчиво и приобщаващо социално и икономическо развитие; настоятелно призовава Еквадор, във връзка с правата на децата, да продължи и да засили своите усилия за предоставяне на достъп до образование и за борба с детския труд;

11.  Призовава Комисията да анализира проблемите във връзка със съвместимостта, породени от различаващите се разпоредби относно правилата за произход, както и по отношение на санитарните и фитосанитарните мерки във връзка с търговията между региона на Андите и ЕС, както и търговията между региона на Андите и Меркосур; призовава Комисията да предложи, ако е необходимо, техническа помощ за справяне с различаващите се изисквания с цел да се предотврати нежелателно нарушаване на процесите на регионална интеграция в Южна Америка;

12.  Насочва вниманието към целта на ЕС за включване на обвързваща глава относно търговията и устойчивото развитие във всички търговски споразумения, сключвани както с индустриализирани, така и с неиндустриализирани партньори; във връзка с това подкрепя включването в Споразумението за търговия между ЕС и Еквадор на глава относно устойчивото развитие, отразяваща общия ангажимент на партньорите да насърчават зачитането, спазването и пълното и правилно прилагане на международните споразумения в областта на правата на човека, на конвенциите на Международната организация на труда (МОТ) и на основните многостранни споразумения в областта на опазването на околната среда, като например Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES);

13.  Приветства неотдавнашното писмо от еквадорското Министерство на външната търговия, в което се прави оценка на положението във връзка с равенството между половете в Еквадор; призовава за конкретна оценка на въздействието на политиките за свободна търговия върху жените, особено в по-бедните райони; призовава за по-цялостно зачитане на правата на жените, особено в случаите, когато те са повлияни от търговските политики и тяхното въздействие или са свързани с тези фактори;

14.  Отбелязва, че в обхвата на главата относно уреждането на спорове в споразумението за търговия не са включени разпоредбите, предвидени в главата относно устойчивото развитие;

15.  Приветства факта, че Еквадор е ратифицирал всичките осем основни конвенции на МОТ; Настоява, че е важно всички конвенции на МОТ да се ратифицират незабавно и да се приложат ефективно от страна на Еквадор и на всички държави — членки на ЕС; изразява съжаление, че Еквадор все още не е ратифицирала Конвенция № 129 на МОТ и призовава Комисията да подкрепи усилията на Еквадор за постигане на напредък при ефективното прилагане на конвенцията; призовава еквадорското правителство да следва препоръките на Комитета от експерти на МОТ за ефективно прилагане на конвенции № 87 и  № 98 на МОТ и подчертава колко е важно работниците да могат да сменят синдикалните организации или да създават нови с оглед на независимостта, ефективността и идеологическата принадлежност и припомня по-специално, че МОТ поиска от еквадорското правителство то да предприеме необходимите законодателни действия, за да изпълни разпоредбите на член 2 от Конвенцията;

16.  Приветства факта, че страните по споразумението потвърждават ангажимента си за опазване и устойчиво ползване на биологичното разнообразие в съответствие с правно обвързващата Конвенция за биологичното разнообразие и други приложими международни споразумения, по които те са страни;

17.  Отбелязва, че Еквадор е една от 17-те държави в света, отличаващи се с огромно биологично разнообразие, и е дом на най-голямата концентрация на видове (между 5% и 10% от световното биологично разнообразие);

18.  Припомня, че в конституцията на Еквадор развитието на справедливата търговия е изрично признато като ключова цел на търговската политика на държавата; призовава Комисията да предприеме съвместни действия с еквадорското правителство за насърчаване на съвместни проекти в областта на справедливата търговия;

19.  Признава значителните усилия, които Еквадор полага по въпросите, свързани с околната среда, които бяха отчетени и от ООН; изразява загриженост относно факта, че въпреки усилията, които страната полага във връзка с въпросите от областта на опазването на околната среда, Еквадор и съседните ѝ държави са изправени пред интензивно обезлесяване, значителна загуба на биологично разнообразие, замърсяването на водата и на почвата и ерозия; настоятелно призовава Комисията да насърчава и подкрепя съответните международни, регионални и местни стратегии и програми и да стимулира необходимите полезни взаимодействия и отговорното участие на всички заинтересовани страни от публичния и частния сектор;

20.  Призовава за сключването на споразумение за сътрудничество между Еквадор и ЕС в подкрепа на конкретните програми за опазване на околната среда и приветства интереса, който вече беше изразен от еквадорското правителство за сключване на споразумение за сътрудничество с ЕС в подкрепа на програмите, свързани с обезлесяването; подкрепя становището, че обезлесяването е въпрос, свързан с отговорността на международната общност като цяло;

21.  Припомня, че оценката на въздействието на търговията по отношение на устойчивостта във връзка с преговорите за споразумение за асоцииране между ЕС и Андската общност (2009 г.) предрече обезлесяване и намаляване на биологичното разнообразие в резултат от предвиденото разрастване на земеделието и на дърводобивната промишленост, както и социален конфликт в резултат от разрастването на минното дело, добива на въглеводороди и дърводобивните дейности в селските райони;

22.  Призовава ЕСВД и Комисията да обръщат особено внимание на екологичната устойчивост при разработването и прилагането на всички финансирани от Комисията дейности за сътрудничество и призовава всички страни по споразумението да насърчават най-добрите стопански практики, свързани с корпоративната социална отговорност, в съответствие с ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека, насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за корпоративната социална отговорност и съобщението на Комисията от 25 октомври 2011 г., озаглавено „Обновена стратегия на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност“ (COM(2011)0681);

23.  Насърчава еквадорските общини да използват възможностите, които предлага новата рамка за търговия, за да си сътрудничат пряко с общини в ЕС с цел насърчаване на справедливата търговия и създаване на нови мрежи за справедлива търговия;

24.  Приветства и подкрепя решението на Съвета на ООН по правата на човека за създаване на междуправителствена работна група относно транснационалните корпорации и правата на човека в съответствие с предложението на Еквадор и Южна Африка, което беше подкрепено от много други държави; възлага на Комисията да се включи активно и конструктивно в провеждащите се преговори в Женева;

25.  Призовава ЕСВД и Комисията да подкрепят еквадорското правителство в неговите усилия да постигне и поддържа ефективно управление на околната среда както по принцип, така и в чувствителни области като Амазония и островите Галапагос, тъй като гарантирането на бъдещето на нашата планета е обща отговорност;

26.  Припомня, че националният парк „Ясуни“, който е част от Амазония, е дом на няколко племена от коренното население, стотици местни дървесни видове и десетки застрашени представители на фауната; припомня неговото значение за човечеството и за световното природно наследство, в това число за бъдещите поколения;

27.  Изразява съжаление, че идеята за подпомагане на опазването на околната среда чрез компенсиране на загубите на потенциални постъпления от търговска дейност и съфинансиране на създаването на доверителен фонд Yasuni Ishpingo Tambococha Tiputini (ITT) под егидата на Програмата на ООН за развитие, предложена от еквадорското правителство, която имаше за цел да компенсира народа на Еквадор за това, че ще се въздържа от добив на нефт от полетата, намиращи се в националния парк „Ясуни“, се провали поради незадоволителни икономически резултати;

28.  Признава усилията, които Еквадор полага с цел да се осигури възможност за по-добра защита на коренните общности и настоятелно призовава еквадорското правителство да гарантира, че неговите политики, по-специално неговата стратегия в областта на минното дело, не оказват неблагоприятно въздействие върху правата на коренните общности;

29.  Изтъква, че е важно да се запазят и поддържат коренните и местните общности, въплъщаващи традиционния начин на живот, и подчертава тяхното значение за съхранението и устойчивото използване на биологичното разнообразие в държавите от Андите;

30.  Приветства факта, че Еквадор е ратифицирала Конвенция № 169 на МОТ за коренното население и племенните народи, но отбелязва, че Споразумението за търговия не съдържа позоваване на конвенцията;

31.  Призовава еквадорското правителство да подобри в още по-голяма степен съществуващите вътрешни механизми и диалога с гражданското общество в рамките на мониторинга съгласно Механизма на гражданското общество, включително чрез провеждане на мащабна информационна и рекламна кампания с цел осигуряване на максимално участие на засегнатите групи в Механизма на гражданското общество; припомня, че Споразумението за търговия изисква Еквадор да създаде такива механизми не по-късно от една година след влизането в сила на споразумението;

32.  Призовава участващите страни да предприемат мерки с цел подобряване на работата на националните консултативни групи; счита, че всички вътрешни консултативни групи трябва да бъдат напълно независими;

33.  Изисква от вътрешната консултативна група на ЕС да изготвя редовно доклад, който да бъде представян на Европейския парламент и оценяван от него;

34.  Подчертава колко е важно организациите на гражданското общество да участват в достатъчна степен в годишната сесия с организациите на гражданското общество, предвидена в споразумението, както и обществеността като цяло, както е предвидено в споразумението;

35.  Приветства инициативите, предприети от еквадорското правителство, като например създаването на еквадорския Съвет за гражданско участие и социална отговорност като средство за интеграция, имащо за цел укрепване и стимулиране на участието на гражданското общество, насърчаване на прозрачността и премахване на корупционните практики; припомня колко е важно да се въведат ефективни механизми за диалог там, където те не съществуват, за да се гарантира правото на гражданите и на социалните партньори да се организират, да участват в процеса на вземане на решения и да следят прилагането индивидуално или колективно;

36.  Подчертава значението на съвместната Подкомисията по въпросите на търговията и устойчивото развитие, тъй като тя е единственият механизъм, предвиден в споразумението за търговия, за наблюдение на изпълнението на свързаните с устойчивото развитие задължения както от страна на държавите, които са страни по споразумението, така и от страна на дружествата;

37.  Призовава Комисията да представи на Парламента всички документи с дневния ред и протоколите на заседанията на подкомисията;

38.  Отбелязва въвеждането на защитни мерки по отношение на платежния баланс от страна на Еквадор; призовава Еквадор бързо да намери решение на проблемите, установени по време на консултациите с други членове на СТО в рамките на Комитета по платежния баланс в Женева;

39.  Отбелязва, че — наред с Колумбия и Перу — Еквадор е един от водещите световни производители на банани; поради това призовава Комисията да гарантира, че критичните обеми на вноса, предвидени в механизма за стабилизиране по отношение на бананите, се спазват надлежно; изисква от Комисията редовно да информира Парламента без забавяне и във всички случаи, когато тенденцията при вноса на банани е такова, че би могла да доведе до надхвърляне на критичните обеми на вноса, както и да предоставя подробна информация за прякото и непрякото въздействие на вноса на банани от тези държави; призовава Комисията да спре временно освобождаването от мито на бананите, внасяни от тези държави, ако вносът се увеличава непропорционално, като причинява или заплашва да причини сериозни вреди на икономиките на производствените региони в ЕС, като например загуба на работни места;

40.  Призовава страните да гарантират, че всички разпоредби на споразумението се прилагат на практика веднага след като споразумението влезе в сила;

41.  Изразява убеждение, че следва да бъдат създадени предпазни клаузи едновременно и от двете страни с цел защита на националното производство срещу рязко увеличаване на вноса, което може да причини сериозни вреди;

42.  Отправя искане както към ГД „Търговия“, така и към еквадорското правителство да представят убедителни отговори на въпросите и на изразените опасения, преди Парламентът да гласува присъединяването на Еквадор към Споразумението за търговия;

43.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата на Еквадор, Колумбия и Перу.

(1) Приети текстове, P8_TA(2014)0087.
(2) Приети текстове, P7_TA(2012)0481.
(3) Приети текстове, P7_TA(2012)0480.
(4) ОВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 52.
(5) OВ C 81 E, 15.3.2011 г., стр. 54.
(6) OВ C 70 Е, 8.3.2012 г., стр. 79.


Нова стратегия за хуманно отношение към животните за периода 2016—2020 г.
PDF 463kWORD 75k
Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2015 г. относно нова стратегия за хуманно отношение към животните за периода 2016—2020 г. (2015/2957(RSP))
P8_TA(2015)0417RC-B8-1278/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 13 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 43 от ДФЕС относно функционирането на общата селскостопанска политика и на общата политика в областта на рибарството,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 февруари 2012 г. относно стратегията на Европейския съюз за защита и хуманно отношение към животните за периода 2012—2015 г. (COM(2012)0006),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2012 г. относно стратегията на Европейския съюз за защита и хуманно отношение към животните за периода 2012—2015 г.(1),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че законодателството на ЕС в областта на хуманното отношение към животните допринася за постигането на еднакви условия на конкуренция в рамките на Съюза и по този начин за доброто функциониране на вътрешния пазар;

Б.  като има предвид, че европейските граждани са силно заинтересовани от хуманното отношение към животните и искат да бъдат в състояние да правят по-информиран избор като потребители;

В.  като има предвид, че националните правила за хуманното отношение към животните не трябва да противоречат на принципите на единния пазар на ЕС;

Г.  като има предвид, че хуманното отношение към животните е взаимосвързано със здравето на животните и с общественото здраве;

Д.  като има предвид, че правилата на ЕС и националните правила за хуманното отношение към животните поради своята сложност и различни тълкувания създават правна несигурност и могат да поставят производителите в определени държави членки в сериозно неизгодно конкурентно положение;

Е.  като има предвид, че равнището на хуманното отношение към животните в Съюза представлява едно от най-високите равнища по света;

Ж.  като има предвид, че хуманното отношение към животните следва да бъде допълнително засилено на база на преобладаващите научни открития и при надлежно отчитане на ефективността и конкурентоспособността на животновъдството в селскостопанския сектор; като има предвид, че предоставянето на определение за добро животновъдство би било от полза за съгласувани стандарти за хуманно отношение към животните за целия ЕС;

З.  като има предвид, че високото равнище на хуманно отношение към животните представлява важен аспект за осигуряване на устойчивост, въпреки че то води до инвестиции и допълнителни оперативни разходи, които не са пропорционално разпределени по цялата хранителна верига;

1.  Настоятелно призовава Комисията незабавно да приложи точките, произтичащи от стратегията на Европейския съюз за защита и хуманно отношение към животните за периода 2012—2015 г.;

2.  Настоятелно призовава Комисията да оцени съществуващата стратегия и да изготви нова и амбициозна стратегия за защита и хуманно отношение към животните за периода 2016—2020 г. с оглед на продължаването на дейността, обвързана с предишната стратегия, и гарантирането на приемственост на рамка, с която се цели осигуряването на високи стандарти за хуманно отношение към животните във всички държави членки;

3.  Призовава Комисията да гарантира наличието на актуализирана, всеобхватна и ясна законодателна рамка, която да изпълнява изцяло изискванията на член 13 от ДФЕС; отново заявява обаче, че при никакви обстоятелства равнищата на хуманно отношение към животните не трябва да бъдат занижавани от съображения за опростяване на административните процедури; подчертава, че тези цели не се изключват взаимно;

4.  Подчертава, че член 13 от ДФЕС е с общо приложение и е хоризонтален и в това си качество е също толкова важен, колкото разпоредбите в областта на земеделието, околната среда и защитата на потребителите;

5.  Припомня, че Парламентът участва в текущите преговори и е приел законодателни актове, които разглеждат въпросите, свързани с хуманното отношение към животните, като например здравето на животните, зоотехническите условия, биологичното производство и официалния контрол;

6.  Признава вече положените от земеделските стопани усилия в областта на хуманното отношение към животните в различните държави членки;

7.  Настоятелно призовава Комисията при наличие на ясни научни данни, доказващи съществуването на проблеми с хуманното отношение към животните, да адаптира политическите инструменти или да въведе нови такива за решаване на тези проблеми; отправя искане към Комисията да наблюдава внимателно прилагането в държавите членки на законодателството на ЕС във връзка с хуманното отношение към животните;

8.  Изразява своята загриженост по отношение на ефективното въвеждане и прилагане на съществуващото законодателство на ЕС, свързано с хуманното отношение към животните, предвид сложността и големия брой на съответните законодателни актове; подчертава, че подобряването на прилагането и спазването на съществуващото законодателство следва да бъде ключовата цел по отношение на правилата за здравето на животните и хуманното отношение към тях;

9.  Същевременно настоятелно призовава Комисията да бъде по-амбициозна при включване и отдаване на приоритет на реципрочността на стандартите за хуманно отношение към животните като съображение с нетърговски характер в рамките на търговската ѝ политика, както и когато води преговори по международни търговски споразумения, и да насърчава хуманното отношение към животните в трети държави, като изисква прилагането на равностойни стандарти за хуманно отношение към животните спрямо внесените животни и продукти, които да се придружават със строг контрол;

10.  Подчертава, че е важно финансирането за общата селскостопанска политика да е адекватно и да съответства на равнището на нашите амбиции с цел предотвратяване на преместването на производството и търговията към държави и континенти с по-ниски стандарти за хуманно отношение към животните;

11.  Призовава Комисията да разработи, обменя и разпространява научно обосновани най-добри практики и да подкрепя иновациите и научните изследвания относно разработването на нови техники и технологии за хуманно отношение към животните;

12.  Припомня, че съществуват неравновесия в хранителната верига, които поставят първичния производител в неизгодно положение, и че това положение ограничава възможностите за инвестиции, свързани с хуманното отношение към животните, на равнище земеделско стопанство;

13.  Припомня, че производителите са крайно натоварени с административни изисквания и че с оглед на непрекъснатия стремеж за опростяване на административните процедури тази европейска стратегия не следва допълнително да увеличава съществуващата тежест; подчертава, че е необходимо да се осигури стабилност и предвидимост на инвестициите в сектора, като същевременно се гарантира лоялна конкуренция в международен мащаб;

14.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 349E, 29.11.2013 г., стр. 62.


Образование за деца при извънредни ситуации и продължителни кризи
PDF 498kWORD 113k
Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2015 г. относно образование за деца при извънредни ситуации и продължителни кризи (2015/2977(RSP))
P8_TA(2015)0418B8-1240/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид Конвенцията от 1951 г. за статута на бежанците,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 20 ноември 1989 г., както и факултативните й протоколи относно участието на деца във въоръжени конфликти от май 2000 г., относно търговията с деца, детската проституция и детската порнография от януари 2002 г., и относно процедура за информиране от 2011 г.,

—  като взе предвид принципите и насоките на ООН за децата, свързани с въоръжени сили или въоръжени групировки (Парижки принципи) от февруари 2007 г.,

—  като взе предвид Общ коментар № 14 (2013) на Комитета на ООН по правата на детето относно правото на детето неговият висш интерес да бъде разглеждан като първостепенно съображение,

—  като взе предвид плана за действие на ООН, озаглавен „Свят за децата“,

—  като взе предвид член 208 от Договора от Лисабон, който установява принципа на съгласуваност на политиките за развитие, съгласно който целите на сътрудничеството за развитие трябва да бъдат взети предвид в политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни;

—  като взе предвид съвместното изявление на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, на Европейския парламент и на Европейската комисия: „Европейският консенсус относно хуманитарната помощ“ от 30 януари 2008 г.

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 февруари 2008 г., озаглавено „Специално място за децата във външните действия на ЕС“ (COM(2008)0055),

—  като взе предвид насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти (актуализирани през 2008 г.),

—  като взе предвид Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (преработена),

—  като взе предвид Нобеловата награда за мир, получена на 10 декември 2012 г. от Европейския съюз, и последващото приемане на финансовите средства от наградата, отделени за инициативата на ЕС „Деца на мира“,

—  като взе предвид Резолюция 64/290 на Общото събрание на ООН от 9 юли 2010 г. за правото на достъп до образование в извънредни ситуации, както и съответните насоки, включително тези на УНИЦЕФ и ЮНЕСКО,

—  като взе предвид „Рамката за действие от Дакар“, приета от Световния форум за образованието, 26—28 април 2000 г., и Декларацията на хилядолетието на Организацията на обединените нации от 8 септември 2000 г.,

—  като взе предвид „Декларацията от Инчеон. Образование 2030 г.“, приета от Световния форум за образованието, 19—22 май 2015 г.,

—  като взе предвид „Декларацията от Осло“, приета на срещата на високо равнище в Осло относно образование за развитие, 6—7 юли 2015 г.,

—  като взе предвид въпрос с искане за устен отговор към Комисията относно образованието за деца при извънредни ситуации и продължителни кризи (O‑000147/2015 – B8-1108/2015),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че според оценки на ООН един милиард деца живеят в засегнати от конфликти райони, от които 250 милиона са на възраст под пет години и са лишени от основното си право на образование; като има предвид, че съгласно изчисленията 65 милиона деца на възраст между 3 и 15 годишна възраст са най-силно засегнати от извънредни ситуации и продължителни кризи, с риск от прекъсване на образованието, и приблизително 37 милиона деца на етап основно образование и на прогимназиален етап на основното образование не посещават училище в засегнатите от кризи държави; като има предвид, че около половината непосещаващи училище деца живеят в засегнати от конфликти зони; като има предвид, че 87% от децата, които ходят на училище в арабските държави, са засегнати от конфликти и приблизително 175 милион деца вероятно ще бъдат засегнати от природни бедствия всяка година; като има предвид, че определени групи, като например бедните деца, момичета и деца с увреждания, имат още по-малки възможности за бъдещето в засегнати от конфликти области или нестабилни условия;

Б.  като има предвид, че почти 10 милиона деца са бежанци и около 19 милиона деца по света са разселени в своята страна поради конфликт;

В.  като има предвид, че всяко дете е преди всичко дете, чиито права следва да бъдат изпълнени без дискриминация, независимо от неговия етнически произход или този на неговите родители, от националност, социално положение, статут на мигрант или на пребиваване;

Г.  като има предвид, че образованието е основно право на човека и правото на всяко дете; като има предвид, че образованието е от съществено значение, за да могат изцяло да упражняват всички останали социални, икономически, културни и политически права;

Д.  като има предвид, че образованието е основата на отговорното гражданство, може да трансформира дадено общество и да допринесе за социалното, икономическо, политическо равенство и равенството между половете, като също така е жизненоважно по отношение на еманципацията на жените и момичетата социално, културно и професионално и предотвратяването на насилието срещу жени и момичета;

Е.  като има предвид, че образованието е от съществено значение за интеграцията и подобряването на условията на живот на децата с увреждания и/или със специални образователни потребности;

Ж.  като има предвид, че безплатното основно образование за всички деца е основно право, което правителствата поеха ангажимент да спазват по силата на Конвенцията на ООН от 1989 г. за правата на детето; като има предвид, че целта за 2015 г. е да се гарантира, че всички момчета и момичета завършват пълния курс на начално образование; като има предвид, че въпреки известния напредък в развиващия се свят, тази цел далеч не е постигната;

З.  като има предвид, че Рамката от Дакар и Целите на хилядолетието за развитие мобилизираха международната общност в полза на осигуряването на всеобщ достъп до начално образование, на равенството между половете и на качественото образование, въпреки това никоя от тези цели няма да бъде постигната до целевата дата 2015 г.

И.  като има предвид, че в поне 30 страни в световен мащаб образованието е атакувано от сили на държавната сигурност и недържавни въоръжени групи; като има предвид, че защитата на училища от нападения и военно използване от страна на държавни и недържавни въоръжени групи е в съответствие с Декларацията за безопасните училища и Насоките за защита на училищата и университетите от използването им за военни цели по време на въоръжен конфликт;

Й.  като има предвид, че деца, юноши и млади хора са изправени пред все по-големи заплахи и са непропорционално засегнати, особено в нестабилни държави; като има предвид, че децата и юношите, които не ходят на училище, са изправени пред по-висок риск от ранни бракове и ранна бременност, наемане във въоръжени сили или групи, ставането на жертви на трафик и експлоатация на детски труд; като има предвид, че в зони на война хуманитарната помощ често е единственият начин, по който децата са в състояние да продължат обучението си и да подобрят своите перспективи в бъдеще, което на свой ред подпомага предпазването им от злоупотреба и експлоатация;

К.  като има предвид, че предоставянето на качествено образование в извънредни ситуации не съставлява част от всеки хуманитарен отговор, то се съсредоточава преди всичко върху основното образование и все още се разглежда като второстепенно след предоставянето на храна, вода, медицинско подпомагане и подслон, и като има предвид, че в резултат от това децата, засегнати от конфликти или природни бедствия, изостават в образованието си;

Л.  като има предвид, че хуманитарната помощ за образованието е малка и по-щедро подпомагане за развитие идва късно или въобще не идва; като има предвид, че системите за доставки са слабо координирани с високи разходи по транзакциите, и че съществува липса на партньори с адекватен капацитет за реакция;

М.  като има предвид, че качеството на програмите за образование на бежанците е ниско, като съотношението ученици—учители е средно 70:1 и има висок дял неквалифицирани учители;

Н.  като има предвид, че новите цели за устойчиво развитие (ЦУР) и свързаните с тях цели определят всеобхватна, амбициозна нова програма за образование, която да бъде постигната до 2030 г.;

О.  като има предвид, че всеобщият достъп до висококачествено държавно образование — не само основно образование, но и средно и висше образование със същата важност — е от ключово значение за преодоляване на неравенството и за постигане на целите на устойчивото развитие;

П.  като има предвид, че ЕС ще инвестира 4,7 милиарда евро в образованието в развиващите се страни за 2014—2020 г., което представлява увеличение спрямо сумата от 4,4 милиарда евро, инвестирани през 2007—2013 г.;

Р.  като има предвид, че в Декларацията от Инчеон се посочва със загриженост, че конфликтите, природните бедствия и други кризи продължават да възпрепятства образованието и развитието, изразява се ангажимент за изграждане на „по-приобщаващи, отговарящи на условията и устойчиви образователни системи“ и се изтъква, че образованието трябва „да бъде предоставено в безопасна, благоприятна и сигурна образователна среда, свободна от насилие“;

С.  като има предвид, че инициативата на ЕС „Деца на мира“ предвижда около 1,5 милиона деца, намиращи се в зони на конфликти и извънредни ситуации в 26 държави, да имат достъп до училища, където те могат да учат в безопасна среда и да получават психологическа подкрепа;

Т.  като има предвид, че новаторски, приобщаващи и всеобхватни подходи за образование в извънредни ситуации са разработени от няколко европейски партньори като Агенция на ООН за подпомагане на палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) за гарантиране на достъп до качествено образование за деца бежанци, засегнати от продължаващия конфликт; като има предвид, че този подход съчетава краткосрочни хуманитарни и дългосрочни свързани с развитието нужди на децата и включва разработването на интерактивни материали за самостоятелно обучение, психо‑социална подкрепа, безопасни места за отдих и обучение, както и дейности за повишаване на осведомеността за безопасността и сигурността и дейности за изграждане на капацитет;

У.  като има предвид, че са необходими около 8 милиарда щатски долара годишно за осигуряване на образователна подкрепа за децата, засегнати от извънредни ситуации, и че националното финансиране на засегнатите правителства оставя глобален финансов недостиг в размер от 4,8 милиарда щатски долара за образованието по време на извънредни ситуации;

Ф.  като има предвид, че е необходимо увеличаване на финансирането за развитие и хуманитарна помощ за преодоляване на тази разлика, както и по-високи публични разходи в нестабилните държави в областта на образованието; като има предвид, че образованието като дял от държавните разходи в нестабилните държави се е свил през последните години и продължава да бъде далеч от препоръчвания в международен план показател от 20%;

Х.  като има предвид, че в Декларацията от Осло се посочва значението на разглеждането на световната структура за оказване на помощ, за да се преодолее пропастта между хуманитарната реакция и по-дългосрочните дейности за развитие в областта на образованието, и предлага да се създаде нова платформа за тази цел, както и специален фонд или нов модел за образованието при извънредни ситуации своевременно за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси през 2016 г.

1.  Подчертава значението на всеобщото висококачествено публично образование като катализатор за развитие, подобряващ перспективите за други интервенции в областта на здравеопазването, санитарните условия, намаляването на риска от бедствия, създаването на работни места, намаляването на бедността и икономическото развитие; обръща внимание на ролята на образованието като мощен инструмент, необходим, за да се придаде усещане за нормалност, за да се повиши осведомеността за правата, както и за да се помогне на децата, юношите и младите хора да преодолеят травми, да се интегрират отново в обществото в периода след конфликти, и да придобият необходимите умения за възстановяването на техните общества и насърчаването на изграждането на мира и помирението;

2.  Подчертава, че в дългосрочен план качественото образование може да бъде основен фактор за възстановяването на следконфликтните общества, тъй като то може да увеличи потенциала за доход на децата, да им даде възможност да запазят своите семейства по-здрави и да подобри способността им за разчупване на цикъла на бедността;

3.  Подчертава, че момичетата и други деца в неравностойно положение, в т.ч. децата с увреждания, не трябва никога да бъдат дискриминирани по отношение на достъпа до добро образование в извънредни ситуации;

4.  Подчертава положителната роля на образованието за развитието и благосъстоянието на децата и подчертава значението на осигуряване на непрекъснато, продължаващо през целия живот обучение за юноши; счита, че това също така ще ограничи възможностите те да станат ангажирани с въоръжени групи или да участват в екстремизъм;

5.  Признава постигнатия напредък след приемането на Целите на хилядолетието за развитие, но изразява съжаление, че поставените цели няма да бъдат изпълнени през 2015 г.; призовава ЕС и неговите държави членки да направят тези цели основен приоритет както в своите вътрешни политики, така и в отношенията си с трети държави; подчертава, че тези цели, по-специално изкореняването на бедността, достъпът до образование за всички и равенството между половете, ще бъдат постигнати единствено чрез развитието на публични услуги, които да бъдат достъпни за всички; приветства новата образователна програма, определена от ЦУР, и продължава да подчертава значението на равния достъп до качествено образование на най-уязвимите групи от населението;

6.  Отбелязва със загриженост, че напредъкът в областта на образованието беше най-бавен или несъществуващ в засегнати от конфликти държави и в нестабилни и засегнати от конфликти държави, и подчертава значението на укрепването на устойчивостта на образователните системи в тези държави, както и на гарантирането на непрекъснато обучение при настъпване на кризи; подчертава, следователно, необходимостта от по-голяма ангажираност от страна на Европейския съюз, държавите членки и всички други заинтересовани страни, които извършват дейност на различни равнища, за да се осигурят инструменти с цел гарантиране на развитие и широкообхватно образование в засегнатите от кризи страни;

7.  Подчертава факта, че милиони деца са били принудени да станат бежанци, и изтъква, че достъпът до образование за децата бежанци е от първостепенно значение; призовава приемащите страни да гарантират, че децата бежанци получават пълен достъп до образование, и да насърчават, доколкото е възможно, тяхното интегриране и включване в националните образователни системи; призовава също така общностите, работещи в областта на хуманитарната помощ и помощта за развитие, да обърнат повече внимание на образованието и обучението на учителите, както от разселени, така и от приемащи общности, а международните донори да дадат приоритет на образованието при реагирането при бежански кризи, чрез програми, насочени към включването и психологическа подкрепа на децата мигранти, както и насърчаването на изучаването на езика на приемащата държава, с цел да се осигури по-високо, по-подходящо ниво на интеграция на децата бежанци;

8.  Подчертава необходимостта от специално внимание върху средното образование и професионалното обучение, както и върху базовото начално образование; подчертава факта, че младите хора на възраст между 12 и 20 години имат много ограничени възможности в бежанските общности, като същевременно към тях се проявява основен интерес за военна служба и други форми на участие във въоръжени конфликти; посочва случая с Афганистан, където, според Световната банка, въпреки огромния брой на работещото население, едва около 30 % от хората на възраст 15 години и над тази възраст са грамотни, а десетилетията войни са довели до критичен недостиг на квалифицирана работна ръка;

9.  Призовава държавите членки да разработят специални схеми за приемане на непридружени деца и самотни майки с деца;

10.  Припомня на държавите членки, че защитата на децата и предотвратяването на злоупотреба и трафик зависи от тяхното включване в училищата и образователните програми, и следва да се предвидят разпоредби за ясно определени стандарти за приемане, приобщаване и езикова подкрепа, както е предвидено в Директива 2013/33/ЕС;

11.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да подкрепят бежанците студенти в режим на транзит, също и чрез сътрудничество с различни международни организации;

12.  Призовава Комисията и държавите членки да създадат „коридори за образование“, за да се гарантира, че студентите от страни, в които има конфликти, по-специално тези Сирия, Ирак и Еритрея, се приемат в университетите;

13.  Призовава ЕС и неговите хуманитарни агенции системно да включват образованието и защитата на децата в целия цикъл на ответните действия при извънредни ситуации и да осигурят гъвкави многогодишни финансови фондове за продължителни кризи;

14.  Приветства създаването на доверителен фонд „Беку“, доверителен фонд „Мадад“ и Извънредния доверителен фонд за Африка като ефективни инструменти за преодоляване на пропастта между хуманитарната помощ и средствата за развитие в сложните и продължителни извънредни ситуации, при които политически, икономически и хуманитарни проблеми са взаимосвързани; призовава ЕС и държавите членки да включат образованието за децата като приоритет при разпределяне на ресурсите от доверителни фондове на ЕС;

15.  Отчита тревожните пропуски в реакциите при извънредни ситуации в областта на образованието, особено по отношение на ангажираността на ранен етап, която е от полза не само за засегнатите деца, но също може да подобри ефективността на по-обширната хуманитарна реакция; отново изразява подкрепата си за запазване на училищата като сигурно място за децата и в този контекст подчертава значението на осигуряването на защита на образованието от нападения; призовава ЕС и неговите държави членки да се ангажират с подкрепа на принципите на широкообхватната рамка за безопасност на училищата и защита на образованието от нападения и военна употреба в съответствие с Декларацията за безопасните училища и насоките за защита на училищата и Насоките за защита на училищата и университетите от използването им за военни цели по време на въоръжен конфликт;

16.  Призовава ЕС да работи съвместно с държавите партньори, други донори, частния сектор и гражданското общество за подобряването на възможностите за образование на младежта по време на конфликти и други извънредни ситуации, като се има предвид решаващата роля, която младежките могат да играят за следконфликтната стабилност чрез потенциално придобитите си умения за възстановяване на инфраструктурата, основните услуги, здравеопазването и образователните системи, като същевременно се намалят рисковете от това, трудово неактивни млади хора да причиняват социални сътресения или да се връщат в омагьосания кръг на насилието;

17.  Приветства инициативата на ЕС „Деца на мира“, чиято цел е финансирането на хуманитарни образователни проекти при извънредни ситуации, и призовава Европейската комисия да увеличи мащаба на тази инициатива; приветства инициативата „Без изгубено поколение“, чието начало беше поставено от редица донори, хуманитарни и работещи в областта на развитието организации, включително ЕС, с цел да предоставят достъп до образование за милиони деца в Сирия и в съседните държави;

18.  Изразява съжаление, че въпреки важната роля на образованието при извънредни ситуации, тази област от политиката е получила по-малко от 2 % от всички средства за хуманитарна помощ през 2014 г.; в тази връзка изразява надежда, че в рамките на новата програма за преструктуриране на разпределението на средствата на ЕС може да бъде добавено и увеличено финансирането за детски образователни програми, също и в трети държави, засегнати от войни или общи извънредни ситуации;

19.  Призовава всички хуманитарни организации, предвид продължителния характер на съвременните кризи, да включат образованието като неразделна част от своята хуманитарна реакция и да увеличат своята ангажираност за обучение чрез мобилизиране на образователния клъстер на ранен етап на извънредните ситуации, и като гарантират, че има достатъчно средства, които са предназначени за него; приканва държавите членки да обърнат специално внимание на най-уязвимите групи като момичетата, хората с увреждания и бедните, да вземат под внимание разселените деца и младите хора, получили убежище от приемащите общности, и да отчитат в подходяща степен средното образование, с цел да младежите да не бъдат изключени от образованието;

20.  Приветства нарастващото международно внимание към въпроса относно образованието при извънредни ситуации и в частност към изявлението, направено от члена на ЕК, отговорен за хуманитарната помощ и управлението при кризи, да се отделят 4% от бюджетния ред за хуманитарна помощ на ЕС за образование за деца в извънредни ситуации до 2019 г.;

21.  Призовава държавите членки на ЕС да подкрепят целта на Комисията за повишаване на дела на хуманитарните фондове, предназначени за обучението в извънредни ситуации, до 4 % от бюджета на ЕС за хуманитарни помощи като минимална инвестиция за осигуряване на достъп до качествено образование за децата в извънредни ситуации и продължителни кризи; призовава ги също така да засилят вниманието и финансирането за образованието в техните хуманитарни дейности, като същевременно подчертава, че това не следва да бъде за сметка на други основни нужди; призовава ЕС да насърчава сред съответните страни най-добри практики по отношение на подготвеността и стратегиите за реагиране за подкрепа на образованието в случай на криза, както и да подпомага свързаното с това изграждане на капацитет, например чрез програми с подкрепа за бюджета;

22.  Подчертава, че новите информационни и комуникационни технологии (ИКТ) имат роля с нарастващо значение в сектора на образованието при извънредни ситуации и може да подобрят работата на операторите в тези ситуации, включително чрез електронното обучение и платформи за електронно преподаване;

23.  Подчертава, че макар и увеличаването на средствата за хуманитарна помощ да е необходимо, то няма да бъде достатъчно за преодоляване на недостига на финансиране; призовава ЕС и други донори да засилят ролята на образованието в сътрудничеството за развитие в нестабилни държави, с цел да се увеличи устойчивостта на националните образователни системи; призовава Комисията и държавите членки, както и други хуманитарни организации, да допринесат за укрепването на всеобщо обществено образование, включително средно и висше образование, като начин за координиране на планирането на реагиране при извънредни ситуации с дългосрочно планиране за устойчиво развитие;

24.  Призовава за подкрепа от страна на ЕС за ангажименти на правителствата на трети държави за разработване на национални правни рамки за устойчивост, предотвратяване и управление на бедствия и на риска, въз основа на международната програма от правила, закони и принципи, приложими спрямо международните действия при бедствия, и за гарантиране, че съществува капацитет за управление на риска сред правителствените отдели, секторите на промишлеността и гражданското общество, с цел да се гарантира връщането на децата в училищата;

25.  Подчертава значението на частния сектор като потенциален източник на иновативно финансиране за образование с цел преодоляване на потенциалното разминаване между предоставяните услуги по образование и професионално обучение и бъдещите потребности на пазара на труда; призовава за нови съюзи и нови начини за сътрудничество с частния сектор в образователните процеси, които могат да представляват надеждни източници на иновации и технологична гъвкавост и могат да приемат много форми, от предоставянето на строителни съоръжения до електронни устройства за програми за електронно обучение и транспорт и настаняване на учителите;

26.  Подчертава, че образованието при извънредни ситуации и несигурен контекст е конкретна област, в която действащите лица в областта на хуманитарната помощ и развитието трябва да работят съвместно за установяване на връзка между помощта, възстановяването и развитието; призовава Комисията да разработи механизми за своите дейности и за дейностите на своите партньори за ефективна реакция по този въпрос, както и да участва в международната платформа, която ще създаде специални инструменти за образованието при извънредни ситуации за Световната среща на върха по хуманитарните въпроси през 2016 г.; подкрепя координирането на съществуващите фондове и създаването на глобален механизъм за финансиране за образование в извънредни ситуации;

27.  Призовава ЕС и неговите държави членки да поставят на преден план въпроса за обучение на децата при извънредни ситуации и продължителни кризи по време на Световната среща на високо равнище по хуманитарните въпроси, за да се гарантира, че тази тема заема подходящо място в заключителния документ; призовава ги също така да насърчават общи стандарти за рамка за обучение и разпространение на най-добрите практики относно алтернативни учебни условия, като например учебни материали за самостоятелно и дистанционно обучение; подчертава, че механизми, средства и капацитет следва да се развиват, така че да се постигне съответствие между образователните планове и бюджети при хуманитарните ответни действия, възстановяване/преход и развитие;

28.  Подчертава, че с оглед на нарастващия брой на хуманитарните кризи и на най-големия брой разселени лица от Втората световна война насам, международната общност следва да счита образованието за централен елемент от своята хуманитарна реакция, тъй като то е като каталитичен фактор, който може да направи цялостната реакция по‑ефективна и също да допринесе за развитието на засегнатото население в средносрочен и дългосрочен план.

29.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.


Към опростяване и постигане на резултати в политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.
PDF 467kWORD 73k
Резолюция на Европейския парламент от 26 ноември 2015 г. Към опростяване и постигане на резултати в политиката на сближаване за 2014—2020 г. (2015/2772(RSP)
P8_TA(2015)0419B8-1231/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 174 и 175 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент за общоприложимите разпоредби),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002, както и Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 г. относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза,

—  като взе предвид Шестия доклад относно икономическото, социалното и териториалното сближаване: (COM(2014)0473),

—  като взе предвид Годишния доклад за 2014 г. на Сметната палата,

—  като взе предвид въпроса с искане за устен отговор до Комисията: „Към опростяване и постигане на резултати в политиката на сближаване за 2014—2020 г.“ (O‑000127/2015 – B8‑1103/2015),

—  като взе предвид предложението за резолюция, внесено от комисията по регионално развитие,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Парламентът признава важността на значителните стъпки, предприети от институциите на ЕС, в посока на опростяване, като програма за опростяване на многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г., назначен заместник-председател на Комисията, отговарящ по въпросите на по-доброто законотворчество, създаване на група на високо равнище от независими експерти за мониторинг на опростяването за бенефициенти на европейските структурни и инвестиционни (ЕСИ) фондове в рамките на Комисията, преразгледан Финансов регламент и Регламент за общоприложимите разпоредби (РОР);

Б.  като има предвид, че въпреки реформираната политика на сближаване за програмния период 2014—2020 г., в която са посочени методи за опростяване, прилагането, управлението, докладването и контролът по отношение на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) продължават да са тромави за бенефициентите и за управляващите органи, особено за тези, които разполагат с по-малко административни и финансови възможности;

В.  като има предвид, че съществуващото свръхрегулиране, включително в процеса на транспониране на правилата в националното законодателство, създава „спирачка“ и води до по-дълъг период извън пазара и до непреки разходи за потенциални бенефициенти, които кандидатстват за финансиране от ЕС, като по този начин се намалява инвестиционното въздействие на финансирането от страна на ЕС и се създават пречки за бенефициентите, гражданите и дружествата в ЕС, по-специално за малките и средните предприятия;

Г.  като има предвид, че сложните процедури могат да създадат значителна тежест за бенефициентите, по-специално за малките и средни предприятия, неправителствени организации и общините, които се нуждаят от финансиране от ЕС, и като има предвид, че по принцип тези субекти не разполагат с финансовите и човешките ресурси, нито с експертния опит, за да кандидатстват успешно за безвъзмездни средства от ЕС и да ги управляват; като има предвид, че Комисията и държавите членки се приканват да продължат своите усилия инструментът за отчитане на риска ARACHNE да започне да функционира и да бъде по-лесен за използване от управляващите органи и контролните системи на оперативните програми, което трябва да осигури подходящ баланс между опростяването, от една страна, и откриването и предотвратяването на нередности, включително измами, от друга;

Д.  като има предвид, че дублирането на одити и разликите в одитните подходи и методики, призовава за прилагане на принципа за „единен одит“ и за по-силен акцент върху одита на изпълнението, което може по-добре да оцени ефикасността и ефективността на операциите, както и да доведе до предложения за опростяване;

1.  Счита, че Комисията следва да въведе подробни насоки относно опростяването, за да бъдат осведомени държавите членки и техните региони за своята задача за премахване или най-малкото за значително намаляване на административната тежест и свръхрегулирането, възникващи на национално и местно равнище при процесите на възлагане на обществени поръчки, подбора на предложение за проект и дейностите за мониторинг и контрол, включително избягване на чести промени в правилата, опростяване на езика и стандартизиране на процедурите, както и съсредоточаването на бюджета на ЕС върху осезаеми резултати; подчертава освен това, че интегриран пакет за регионално финансиране от ЕС, предоставен посредством единен интерфейс или „обслужване на едно гише“ би могло да бъде една от възможностите, като по този начин се премине към общи процеси и процедури, когато това е възможно;

2.  Призовава Комисията да предостави на държавите членки и техните региони пътна карта за рационализиране и опростяване на дейностите по контрол, наблюдение и докладване, включително за бенефициенти с цел да се приключи с настоящите затруднения;

3.  Призовава Комисията и държавите членки да отчетат целевата дата 31 декември 2015 г., както е предвидено в член 122, параграф 3 от Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР), за преминаване към електронно сближаване (e-Cohesion) като предварително условие за значително намаляване на времето от подаването на заявление до отпускането на безвъзмездните средства;

4.  Приканва Комисията да установи и да прилага, в сътрудничество с държавите членки и в съответствие с принципа на пропорционалност, един по-общ подход към изискванията за данни и информация към бенефициентите в процеса на прилагане и докладване, свързан с финансирането от ЕС при споделено управление, и да насърчават обмена на добри практики;

5.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да насърчават опростяването на правилата, които уреждат финансовите инструменти в рамките на европейските структурни и инвестиционни фондове, с оглед на по-пълното им привеждане в съответствие с нуждите на бенефициентите и в крайна сметка с цел подобряване на тяхното използване;

6.  Призовава Комисията и държавите членки да увеличат използването на многофондов подход, като се отчитат потребностите на бенефициентите;

7.  Приканва Комисията да започне структуриран и постоянен диалог с Европейския парламент, Комитета на регионите и другите заинтересовани страни по всички аспекти на този процес на опростяване;

8.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, държавите членки и техните региони.

Правна информация - Политика за поверителност