Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 21 януари 2016 г. - СтрасбургОкончателна версия
Споразумение за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Косово ***
 Споразумения за асоцииране / задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия с Грузия, Молдова и Украйна
 Клаузата за обща отбрана (член 42, параграф 7 от ДЕС)
 Приоритетите на ЕС за сесиите на Съвета на ООН по правата на човека през 2016 г.
 Доклад за дейността на комисията по петиции през 2014 г.
 Задържани граждани на ЕС в Индия, по-специално моряци от Естония и Обединеното кралство
 Етиопия
 Северна Корея

Споразумение за стабилизиране и асоцииране между ЕС и Косово ***
PDF 452kWORD 62k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 21 януари 2016 г. относно проекта на решение на Съвета за сключването от името на Съюза на Споразумение за стабилизиране и асоцииране между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Косово, от друга страна (10725/2/2015 – C8‑0328/2015 – 2015/0094(NLE))
P8_TA(2016)0017A8-0372/2015

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (10725/2/2015),

—  като взе предвид проекта на Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Косово, от друга страна (10728/1/2015),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 217, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а), подточка i), и параграфи 7 и 8 от Договора за функционирането на ЕС (C8-0328/2015),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея и параграф 2, както и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по външни работи и становището на комисията по международна търговия (A8-0372/2015),

1.  Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Косово.


Споразумения за асоцииране / задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия с Грузия, Молдова и Украйна
PDF 572kWORD 121k
Резолюция на Европейския парламент от 21 януари 2016 г. относно споразуменията за асоцииране/задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия с Грузия, Молдова и Украйна (2015/3032(RSP))
P8_TA(2016)0018RC-B8-0068/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид споразуменията за асоцииране/задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Грузия, Молдова и Украйна, от друга страна,

—  като взе предвид своите предишни резолюции относно Грузия, Молдова и Украйна, както и неотдавнашната си резолюция от 9 юли 2015 г. относно прегледа на европейската политика за съседство (ЕПС)(1),

—  като взе предвид съвместната декларация от срещата на високо равнище на Източното партньорство, проведена в Рига на 21 и 22 май 2015 г.,

—  като взе предвид докладите за напредъка по изпълнението от страна на Грузия и Украйна на плана за действие за либерализиране на визовия режим от 18 декември 2015 г.,

—  като взе предвид препоръките на Европейския икономически и социален комитет относно интегрирането на гражданското общество в процесите на изготвяне на политиките и на реформи,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Грузия, Молдова и Украйна са ратифицирали споразуменията за асоцииране, които включват задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия, като по този начин са избрали пътя на по-тясна политическа и икономическа интеграция с Европейския съюз и преминават през процес на амбициозни реформи в множество области, включително демокрацията, доброто управление, принципите на правовата държава и правата на човека;

Б.  като има предвид, че ЕС признава европейските стремежи на тези три държави и подчертава добавената стойност на споразуменията за асоцииране в провежданите от тях процеси на реформи;

В.  като има предвид, че доброто управление, демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека остават в центъра на Европейската политика за съседство (ЕПС) и представляват основен ангажимент по‑специално за трите държави, подписали споразуменията за асоцииране с ЕС;

Г.  като има предвид, че Русия продължава да има участие, пряко или косвено, в конфликти и вътрешни разделения, засягащи и трите асоциирани държави — окупираните територии Абхазия и региона Южна Осетия/Цхинвали в Грузия, въпроса с Приднестровието в Молдова, както и анексирането на Крим от Русия и участието в конфликта в източните части на Украйна;

Д.  като има предвид, че безвизовият режим за пътуване между ЕС и Молдова беше въведен през април 2014 г., и като има предвид, че последните доклади на Комисията от декември 2015 г. сочат, че Грузия и Украйна вече отговарят на изискванията, определени в плановете за действие за либерализиране на визовия режим;

Е.  като има предвид, че ангажиментът на ЕС по отношение на държавите от Източното партньорство беше посрещнат със силна съпротива и агресивни реакции от страна на Руската федерация, като например ответни мерки срещу асоциираните държави; като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са приели редица санкции и ограничителни мерки срещу Руската федерация и руски длъжностни лица;

1.  Подчертава значението на споразуменията за асоцииране и на задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия, които са техни компоненти; приветства постигнатия до момента напредък и настоява, че прилагането на тези споразумения и задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия и свързаните с тях програми за асоцииране трябва да бъдат първостепенен приоритет за ЕС и за трите партньорски държави; подчертава, че Съветът на Европейския съюз с единодушие подписа споразуменията за асоцииране;

2.  Приветства усилията на Грузия, Молдова и Украйна да осигурят сближаване на националното си законодателство със стандартите на ЕС въз основа на ангажиментите по споразуменията за асоцииране/задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия; посочва, че успехът в това начинание зависи от много фактори, включително наличието на стабилна политическа среда, стратегическо мислене, конкретни планове за реформи и добро използване на международната финансова и техническа подкрепа;

3.  Подкрепя в това отношение ангажираната и многостранна финансова и техническа помощ, която ЕС и други финансови институции предоставят на Украйна и Грузия, но подчертава, че финансовата подкрепа от ЕС за всички негови партньори е обвързана с условието за конкретни стъпки за реформа; подчертава решаващата роля, която Комисията следва да играе при улесняване на прилагането на споразуменията за асоцииране/задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия и при наблюдение и подпомагане на съответните органи както технически, така и финансово;

4.  Припомня, че предоставените средства трябва да бъдат изразходвани по добър начин и че сами по себе си те не са достатъчни за стабилизирането на икономиката, нито може да се постигне някакъв устойчив успех без трайния ангажимент от страна на партньорите за предлагане и осъществяване на структурни реформи, гарантиране на ръст на вътрешното търсене и постигане на социално сближаване;

5.  Счита, че парламентарният контрол е основно условие за демократичната подкрепа за политиките на ЕС; поради това призовава Комисията да съдейства своевременно за редовното и подробно наблюдение на прилагането на споразуменията за асоцииране/задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия от страна на Европейския парламент; призовава да се даде нов импулс на Парламентарната асамблея Евронест и нейната дейност да се стимулира, така че тя да може да посреща новите предизвикателства ефективно; призовава за обмен на най-добри практики и за сключване на меморандум за разбирателство по модела на подписания с Върховната рада меморандум, който може да служи за пример за парламентарно сътрудничество;

6.  Подчертава значението на развитието на социалното измерение на партньорството в съответствие с разпоредбите на програмите за асоцииране и съответните конвенции на Международната организация на труда; настоятелно призовава всички страни да спазват поетите от тях ангажименти по отношение на основните трудови стандарти и стандарти в областта на околната среда;

7.  Подчертава твърдата си подкрепа за териториалната цялост на трите държави; призовава Руската федерация да прекрати окупацията на Крим и незабавно да сложи край на всяко пряко или косвено участие в продължаващия конфликт в Украйна, както и в замразените конфликти в Грузия и Молдова; приветства решението на Съвета от 21 декември 2015 г. за продължаване на икономическите санкции срещу Руската федерация след неизпълнението на договореностите от Минск;

8.  Подчертава факта, че асоциираните държави са направили свободен избор да установят по-тесни отношения с ЕС и че този техен избор трябва да се зачита в пълна степен и да не бъде подлаган на натиск от трети страни; в това отношение осъжда действията, предприети от Русия за подкопаване или проваляне на проевропейския курс, избран от трите асоциирани държави, и призовава да се повишат усилията за борба с дезинформацията и за подобряване на стратегическата комуникация на политиките и дейностите на ЕС в областите на Източното съседство заедно с дейностите, предприемани от оперативната група на ЕС East StratCom;

9.  Приветства горещо последните доклади за напредъка по изпълнението от страна на Грузия и Украйна на съответните планове за действие за либерализиране на визовия режим, които бяха публикувани от Комисията на 18 декември 2015 г.; очаква от Съвета и държавите членки да предоставят безвизов режим на пътуване за двете държави без забавяне; поздравява Молдова за доброто прилагане на действащия от април 2014 г. безвизов режим, който представлява добър пример за целия регион;

10.  Подчертава факта, че основните цели на задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия в малък мащаб са постигането на осезаеми и устойчиви подобрения на условията на живот на обикновените граждани чрез осигуряване на стабилност, създаване на възможности за МСП и създаване на работни места; подчертава, че прилагането на задълбоченото и всеобхватно споразумение за свободна търговия в съчетание с тежкото икономическо положение може да има въздействие върху украинската икономика и украинския пазар на труда със социални последици, които не трябва да се пренебрегват; подчертава, че създаването на двустранни задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия с Украйна, Грузия и Молдова е ключов инструмент за една модерна, прозрачна и предвидима търговия, сближаване на нормативните уредби и постепенна икономическа интеграция на партньорите във вътрешния пазар на ЕС, както и за преки чуждестранни инвестиции, водещи до създаване на работни места и дългосрочен растеж и с крайна цел за създаването на едно по-широко икономическо пространство въз основа на правилата на Световната търговска организация (СТО) и зачитането на суверенния избор;

11.  Подчертава необходимостта енергично да се продължи дейността по програмата за реформи, особено в областта на съдебната система и на принципите на правовата държава, както и борбата с корупцията и организираната престъпност като важна предпоставка за социално-икономическото развитие на трите асоциирани държави;

12.  Отново подчертава важността на интегрирането на гражданското общество в процесите на изготвяне на политиките и на реформи; подчертава ролята, която съответните платформи на гражданското общество, предвидени в споразуменията за асоцииране, могат да играят в този процес, по-специално във връзка с повишаването на обществената осведоменост и наблюдението върху прилагането на споразуменията; посочва, че е важно ползите от прилагането на споразуменията за асоцииране/задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия да се обяснят на населението на асоциираните държави и да се развенчаят всички митове;

13.  Подчертава значението на включените в споразуменията за асоцииране/задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия разпоредби относно сътрудничеството в областта на енергетиката за сигурността на енергийните доставки и развитието на конкурентоспособни, прозрачни и недискриминационни енергийни пазари в съответствие с правилата и стандартите на ЕС, както и за енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност; подкрепя намерението на ЕС да задълбочи пълната интеграция на енергийния пазар с Молдова, Украйна и Грузия посредством Енергийната общност;

14.  Приветства факта, че въпреки отрицателните икономически тенденции в региона износът от Грузия и Молдова към ЕС е нараснал през първите 12 месеца от прилагането на задълбочените и всеобхватни споразумения за свободна търговия, като вносът на ЕС от Грузия се е повишил с 15%, а общият му дял в износа на Молдова се е увеличил с 62%, и очаква да види същите положителни тенденции в Украйна; призовава Комисията ежегодно да докладва подробно за прилагането на задълбочените и всеобхватни споразумения за свободна търговия с Грузия, Молдова и Украйна, по-специално относно механизма за недопускане на заобикалянето на мерки в случая на Грузия и механизма за недопускане на заобикалянето на мерки и защитната клауза в случая на Молдова;

15.  Подчертава, че съгласно член 49 от Договора за Европейския съюз всяка европейска държава може да кандидатства за членство в ЕС, при условие че спазва принципите на демокрацията, зачита основните свободи, правата на човека и правата на малцинствата и гарантира спазването на принципите на правовата държава;

16.  Изразява задоволство от участието на трите държави в програми на ЕС или асоциирането им към програми на ЕС, като например Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME), „Хоризонт 2020“, „Еразъм +“, „Мария Склодовска-Кюри“ и „Творческа Европа“; отбелязва, че това сътрудничество, което същевременно е от взаимна полза, предоставя на партньорските държави възможността да се запознаят с методите на работа и политиките на ЕС;

17.  Приветства новия акцент на преразгледаната ЕПС и намерението на ЕС да засили сътрудничеството с партньорите си в областта на предотвратяването на конфликтите, борбата срещу тероризма и срещу радикализацията и реформата в сектора на сигурността; счита, че това сътрудничество трябва да бъде съществено и да бъде насочено към преодоляването на общи заплахи за сигурността и полагането на съвместни усилия за трайно уреждане на конфликтите, включително посредством засилено участие в мисии и дейности за обучение по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), както и действия за гарантиране на неразпространението на оръжия за масово унищожение и борба с незаконния трафик на малки оръжия и леки въоръжения (МОЛВ); отново изразява своята подкрепа за Мисията на ЕС за оказване на съдействие в областта на граничния контрол в Молдова и Украйна (EUBAM), Консултативната мисия на ЕС за реформа в сектора на гражданската сигурност в Украйна (EUAM Ukraine) и Мисията на ЕС за наблюдение в Грузия (EUMM), както и за полаганите усилия с оглед на мирното разрешаване на конфликтите, засягащи трите държави;

Грузия

18.  Приветства напредъка, постигнат от Грузия през последните три години по всички теми в рамките на четирите тематични области на Плана за действие за либерализиране на визовия режим, и поздравява ангажираността, демонстрирана от грузинските органи в тази връзка;

19.  Подчертава, че свободата на медиите, свободата на изразяване и разнообразието на информация са основни ценности на едно демократично общество; изразява загриженост във връзка с неблагоприятното въздействие върху медийния плурализъм на случаи като този на дружеството за радио- и телевизионно разпръскване „Рустави 2“; призовава в тази връзка грузинските органи да гарантират медийния плурализъм, редакционната независимост и прозрачната собственост върху медиите, особено в навечерието на парламентарните избори през 2016 г.; подкрепя идеята, предложена от грузинските органи, да се изпрати експертна мисия, съставена от съветници на високо равнище, сред които бивши съдии от Съда на Европейския съюз и от Европейския съд по правата на човека, които да наблюдават текущото дело във връзка с „Рустави 2“;

20.  В тази връзка подчертава, че съдебните производства следва да бъдат прозрачни, безпристрастни и да не бъдат политически мотивирани; призовава Грузия да продължи и изцяло да извърши реформата на съдебната система, включително чрез укрепване на нейната независимост и деполитизиране на прокуратурата; продължава да бъде загрижен относно липсата на отчетност на прокуратурата и неясните критерии за назначаване на прокурорите и следователите; призовава за продължаване на усилията за пълна независимост, ефективност, безпристрастност и професионализъм на съдебната система, прокуратурата, Министерството на вътрешните работи и новосъздадената Служба за сигурност, включително парламентарен надзор над дейността на последните два органа; изразява загриженост във връзка с широкото използване на задържането под стража в досъдебно производство, особено на политически фигури и дейци, което следва да бъде извънредна мярка, прилагана единствено при неотложни и ясни обстоятелства;

21.  Припомня изявлението от 22 септември 2015 г. на Венецианската комисия на Съвета на Европа относно неправомерния натиск, упражняван върху съдии от Конституционния съд на Грузия, и призовава правителството на Грузия да предприеме подходящи действия, включително подходящи мерки за защита на членовете на съда и членовете на техните семейства, да проведе пълно разследване на всички прояви на сплашване и да подведе под отговорност извършителите;

22.  Подчертава факта, че наличието на политическа опозиция е от първостепенно значение, за да се постигне балансирана и зряла политическа система, и подчертава, че всеки акт на насилие срещу членове на която и да е политическа партия следва да бъде незабавно и щателно разследван; призовава всички политически сили в Грузия да подобрят политическия климат чрез избягване на конфронтацията и поляризацията и осигуряване на междупартиен диалог в интерес на укрепването на демокрацията и принципите на правовата държава;

23.  Призовава за пълно прилагане на препоръките, заложени в епохалния доклад „Грузия в преход“, представен от Томас Хамарберг, специален съветник на ЕС по въпросите на конституционната и правната реформа и правата на човека;

24.  Поздравява Грузия за нейната новаторска система за електронно възлагане на обществени поръчки, която значително увеличи прозрачността, ефективността и отчетността, които са ключови фактори в борбата срещу корупцията;

Молдова

25.  Изразява дълбока загриженост по повод на фактическата системна политическа нестабилност, която на практика продължава да съществува след последните парламентарни избори от 30 ноември 2014 г., и счита, че настоящата политическа безизходица в Молдова е достигнала критична точка, в която се поражда риск от дестабилизация на институциите в Молдова и заплаха за икономиката, което оказва особено неблагоприятно въздействие върху притока на преки чуждестранни инвестиции;

26.  Приветства съставянето на ново правителство след дълъг период на застой и неуспешни опити за сформиране на правителство на 4 и 13 януари 2016 г.; настоятелно призовава политическите сили в Молдова да ускорят процеса на реформи, без по-нататъшно забавяне, в полза на всички молдовски граждани, включително с цел спазване на изискванията на Световната банка и на Международния валутен фонд (МВФ); насърчава избягването на тежките геополитически последици от допълнителни политически кризи; напомня на молдовските партии за нуждата от увеличаване на политическата стабилност с цел да се гарантира устойчив успех на реформите и се надява, че новото правителство ще бъде в състояние да постигне съществени резултати;

27.  Подчертава, че са необходими допълнителни усилия за борба срещу корупцията, за създаване на независима и деполитизирана съдебна система, за отстраняване на превземането на държавата от частни интереси, както и за стабилизиране на икономиката на Молдова; изразява съжаление във връзка с факта, че поради политическата нестабилност на институциите на Молдова и тяхната неспособност да постигат резултати плащанията за бюджетна подкрепа от ЕС бяха временно преустановени през 2015 г.;

28.  Призовава Комисията и държавите членки да предоставят всички необходими технически експертни познания и финансова подкрепа на бъдещото правителство на Молдова, по примера на Групата на ЕС за подкрепа на Украйна, включително чрез командироването на експерти и длъжностни лица от Брюксел и столиците на държавите членки и интегрирането им в администрацията на Молдова, така че те да могат на място и ежедневно да подпомагат и наблюдават осъществяването на реформите;

29.  Настоятелно призовава органите да проведат пълно и задълбочено разследване на корупционния скандал и кражбата на 1 млрд. евро от банковата система, да изправят отговорните за това пред съда и да гарантират възстановяването на откраднатите средства; счита, че настоящата банкова криза показва сериозната необходимост от системни подобрения в правната рамка с цел засилване на контрола и прозрачността на дейностите в банковия сектор; във връзка с това изисква от Комисията да следи отблизо текущите съдебни разследвания и при необходимост да предоставя на молдовските органи експертния опит и помощта, необходими за изпълнение и завършване на разследванията;

30.  Призовава за всеобхватна реформа на медийния сектор и за пълна прозрачност по отношение на собствеността върху медиите; във връзка с това изразява загриженост относно липсата на реална конкуренция и призовава за приемане на строг закон относно конфликтите на интереси;

Украйна

31.  Приветства влизането в сила, считано от 1 януари 2016 г., на задълбоченото и всеобхватно споразумение за свободна търговия между ЕС и Украйна; осъжда при все това факта, че Руската федерация прекрати едностранно своето споразумение за свободна търговия с Украйна, въведе тежки търговски ограничения върху износа на Украйна за Русия и възпрепятства транзитното преминаване на стоки за трети държави, с което се нарушават споразуменията на Световната търговска организация и други двустранни търговски споразумения; настоятелно призовава ЕС да подкрепя Украйна при настоящите и бъдещите спорове с Русия, започнати в рамките на СТО;

32.  Подчертава безпрецедентната откритост и усилия от страна на Комисията, полагани от повече от година и половина, за да се отговори на всички съмнения от руска страна, свързани с последиците от прилагането на задълбоченото и всеобхватно споразумение за свободна търговия, и да се намерят практически решения; изразява съжаление относно неспособността на руската страна да представи конкретни примери за въздействието върху собствения ѝ пазар и търговия от влизането в сила на това споразумение; отново отбелязва потенциалните ползи, произтичащи за Русия от прилагането на споразумението за асоцииране/задълбочената и всеобхватна зони за свободна търговия, благодарение на засилването на търговията и икономическите дейности и по-голямата стабилност в съседните ѝ държави; в този контекст призовава за проучване на допълнителни възможности за диалог на високо равнище;

33.  Призовава държавите членки да запазят мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) с пълен състав и пълна оперативност; отбелязва призивите от страна на украинското правителство за разширени международни мироопазващи сили по протежението на украинско-руската граница и в районите на Луганск и Донецк; изразява съгласие, че след като ситуацията позволи това и като част от цялостното изпълнение на Споразумението от Минск, следва на страните в конфликта да бъде предложено разполагане на ръководена от ЕС мисия по линия на ОПСО за подпомагане при задачи като разминиране, съдействие при подготовката на местни избори, както и осигуряване на свободен достъп за хуманитарните организации;

34.  Изразява сериозна загриженост относно изпълнението на споразумението от Минск в първоначално договорения срок, 31 декември 2015 г.; припомня, че руските органи носят особена отговорност в това отношение; отново заявява, че нарушенията на примирието се засилиха от средата на октомври 2015 г. насам, продължава да има ограничения на свободата на движение на наблюдателите от специалната мисия на ОССЕ за наблюдение, възстановяването на контрола от страна на Украйна по цялото протежение на границата с Русия не беше осъществено, не беше постигнато споразумение относно реда и условията за местните избори във временно окупираните територии Луганск и Донецк и не всички затворници и незаконно задържани лица, като Надя Савченко или Олег Сенцов, бяха освободени;

35.  Приветства публикуването на доклада на Нидерландския съвет за безопасност във връзка със свалянето на полет 17 на Малайзийските авиолинии (MH 17), при което загинаха 298 невинни цивилни граждани; подкрепя създаването на международен наказателен съд и призовава Руската федерация да сътрудничи изцяло с международната общност с цел провеждане на цялостно и независимо наказателно разследване и изправяне пред съд на отговорните лица; изразява съжаление по повод на решението на Руската федерация да блокира резолюцията в Съвета за сигурност на ООН за създаване на международен съд за разследване на това престъпление;

36.  Изразява съжаление относно факта, че продължаващата руска агресия доведе до бедствено хуманитарно положение в Донбас и че на украинските и международните хуманитарни организации е отказан достъп до окупираните региони; изразява дълбока загриженост във връзка с трудните хуманитарни условия на повече от 1,5 милиона вътрешно разселени лица; изразява дълбока загриженост във връзка с нарушенията на правата на човека в окупирания от Русия Крим, особено във връзка с тежкото положение на кримските татари, и подчертава необходимостта от по-нататъшна финансова помощ от ЕС за Украйна;

37.  Приветства непрекъснатите усилия, полагани от украинските органи, за изпълнение на плана за действие за либерализиране на визовия режим и ги приветства във връзка с положителния окончателен доклад за напредъка по изпълнението на този план; изразява задоволство от приемането на ново законодателство и на политики, които засилиха защитата срещу дискриминацията; очаква украинското ръководство да изпълни поетите от него ангажименти за борба с корупцията през първото тримесечие на 2016 г.;

38.  Подчертава, че най-голямото отделно предизвикателство пред усилията за реформа е повсеместната корупция; приветства решенията, взети до този момент, като например въвеждането на законодателство, учредяването на институции (Национално бюро за борба с корупцията, Национална агенция за предотвратяване на корупцията, специален прокурор за борба с корупцията) и създаването на механизми за борба с корупцията, както и създаването на Националната агенция за отнемане на облагите, придобити чрез корупция; също така приветства неотдавнашното приемане на закона за държавно финансиране на политическите партии, който ще влезе в сила на 1 юли 2016 г., и на закона за обществените поръчки;

39.  Изразява разбирането си, че състоянието на война в източната част на Украйна представлява сериозна пречка за това усилие за реформи; заявява ясно обаче, че успехът и устойчивостта на Украйна по отношение на всеки външен враг зависи строго от здравето на нейната икономика и правна рамка, от нейната процъфтяваща демокрация и нарастващо благоденствие;

40.  Приветства текущия процес на конституционна реформа в областта на децентрализацията и съдебната система; припомня, че Венецианската комисия на Съвета на Европа е издала положителни препоръки относно двата пакета конституционни изменения; подчертава необходимостта от отбелязване на по-голям напредък в тези и в други области, по-специално в областта на икономиката, в която по-доброто регулиране и разбиването на монополите трябва да продължат да имат приоритетно значение, а също така и в областта на фискалните реформи, засилването на прозрачността и създаването на благоприятен инвестиционен климат; изразява загриженост по повод състоянието на украинската икономика и общото финансово положение на страната; отбелязва отчетения незначителен напредък в стабилизирането на икономическите резултати; приветства епохалното споразумение за намаляване на дълга, постигнато от Украйна с кредиторите ѝ през септември 2015 г.; припомня, че международната общност, и по-специално ЕС, международните финансови институции, базирани в Европа, МВФ и индивидуални национални донори обещаха безпрецедентна сума от около 20 милиарда EUR;

41.  Приветства активната подкрепа и солидарност на ЕС в областта на енергетиката, които дадоха възможност Русия да възобнови доставките на газ за Украйна за зимния период 2015—2016 г.; призовава държавите членки да използват напълно транзитния потенциал на Украйна и да укрепват сътрудничеството, за да се гарантира сигурността на енергийните доставки както за ЕС, така и за Украйна, и да се избегне изграждането на нови газопроводи, заобикалящи Украйна, по-специално разработването на проекта „Северен поток 2“ за доставка на руски газ до Европа, което би могло да е в ущърб както на стратегията на ЕС за разнообразяване на енергийните източници, така и на правото на ЕС; подкрепя намерението на ЕС да засили пълната интеграция на енергийния пазар с Украйна посредством Енергийната общност и да намали енергийната зависимост, без да създава прекомерна тежест за частните домакинства; призовава ЕС и украинското правителство да разработят мерки за смекчаване на социалните трудности;

42.  Оценява високо ефективната и динамична работа на Парламентарния комитет за асоцииране ЕС—Украйна за наблюдението на политическото и икономическото положение в Украйна и на нейната сигурност, както и на нейната ангажираност и подкрепата за подобряване на цялостните процеси на реформи, ориентирани към ЕС и предприети от украинските органи; припомня Меморандума за разбирателство, подписан от Върховната рада на Украйна и Европейския парламент през 2015 г., относно създаването на обща рамка за парламентарна подкрепа и изграждане на капацитет между двата парламента;

43.  Подчертава необходимостта да се укрепи гражданското общество в Украйна, така че то да може да съветва и подпомага органите в реализирането на обещаните реформи и да действа в качеството на ефективен контрольор и сигнализатор за нередности; приветства ефективното сътрудничество между експертната общност и Върховната рада в процеса на реформи и прилагането на споразумението за асоцииране/задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия; приветства факта, че приоритетите на Върховната рада се оформят чрез всеобхватен диалог с гражданското общество;

44.  Отбелязва предстоящия нидерландски консултативен референдум относно споразумението за асоцииране/задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия между ЕС и Украйна; вярва, че решението на нидерландския народ ще се вземе въз основа на достойнствата на споразумението, като се признават неговите осезаеми въздействия върху ЕС и Нидерландия в частност;

o
o   o

45.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на държавите членки, на правителствата и парламентите на държавите от Източното партньорство и на Руската федерация, на Парламентарната асамблея Евронест, както и на парламентарните асамблеи на Съвета на Европа и на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0272.


Клаузата за обща отбрана (член 42, параграф 7 от ДЕС)
PDF 476kWORD 84k
Резолюция на Европейския парламент от 21 януари 2016 г. относно клаузата за обща отбрана (член 42, параграф 7 от ДЕС) (2015/3034(RSP))
P8_TA(2016)0019RC-B8-0043/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 42, параграф 7 от него,

—  като взе предвид член 2, параграф 4 и член 222 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2012 г. относно клаузите за обща отбрана и солидарност на ЕС: политическо и оперативно измерение(1),

—  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации, и по-специално разпоредбите на глава VII и на член 51 от него,

—  като взе предвид изявлението на президента на Френската република пред френския Конгрес от 16 ноември 2015 г., че Франция е в състояние на война,

—  като взе предвид заключенията относно сигурността и отбраната, приети от Европейския съвет на 19—20 декември 2013 г. и на 25—26 юни 2015 г.,

—  като взе предвид резултатите от заседанието на Съвета по външни работи (на министрите на отбраната), проведено на 17 ноември 2015 г.,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че на 13 ноември 2015 г. в Париж бяха извършени множество терористични нападения, отнели живота на най-малко 130 души от над 26 нации, както и факта, че от 2004 г. насам държавите членки на ЕС пострадаха от редица терористични атаки, при които бяха убити стотици и ранени няколко хиляди души;

Б.  като има предвид, че френското правителство официално се позова на клаузата за обща отбрана в член 42, параграф 7 от ДЕС след терористичните нападения в Париж от 13 ноември 2015 г.;

В.  като има предвид, че солидарността, помощта и взаимното съдействие между държавите членки на ЕС, включително чрез използване на средства на Съюза, са основополагащи принципи на ЕС;

Г.  като има предвид, че след позоваването от страна на Франция на клаузата за обща отбрана държавите членки имат задължение към Франция за оказване на помощ и съдействие с всички средства, с които разполагат, в съответствие с член 51 от Устава на ООН; като подчертава, че предотвратяването на конфликти и нападения е за предпочитане пред справянето с последствията от тях;

Д.  като има предвид, че борбата срещу международния тероризъм се разглежда като приоритет за ЕС и че прилагането на принципа за солидарност изисква предприемането на действия както на собствена, така и на чужда територия; като има предвид, че вътрешните и външните измерения на сигурността на ЕС са неотменно и тясно свързани; като има предвид, че е необходима обща стратегия на ЕС;

Е.  като има предвид, че предвидените в Договорите структури за сигурност и отбрана не са напълно използвани досега; като има предвид, че държавите членки носят отговорност за постигането на напредък в областта на сигурността и отбраната на Съюза;

Ж.  като има предвид, че ЕС трябва да засили сътрудничеството си с Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) с цел осигуряване на по-голяма съвместимост на политиките на сигурност и отбрана, утвърдени в двете рамки, по-специално в случаите, когато държава членка стане обект на въоръжено нападение на нейна територия, което включва извършването на терористични атаки;

З.  като има предвид, че европейските институции трябва да действат по-активно в областта на политиката на сигурност и отбрана и да насърчават прилагането на всички разпоредби на Договорите относно тази политика, включително разпоредбите относно особената роля на НАТО в европейската и трансатлантическата сигурност и отбрана; като има предвид, че европейските институции трябва да подкрепят всички държави членки в усилията им за пълно прилагане на тези разпоредби;

И.  като има предвид, че член 42, параграф 6 от ДЕС относно постоянното структурирано сътрудничество следва да се задейства от държавите членки, които желаят да работят в тясно сътрудничество помежду си;

Й.  като има предвид, че ЕС прие стратегия за борба срещу тероризма, която се основава както на инструменти на Общността, така и на междуправителствени средства в областта на общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС); като има предвид, че в тази стратегия се предлага действията на ЕС да се организират съгласно четири цели, а именно предотвратяване, защита, преследване и реагиране;

К.  като има предвид, че реакцията на ЕС в отговор на тероризма включва насърчаването на демокрацията, на диалога и на доброто управление с цел справяне с първопричините за екстремисткото насилие;

1.  Осъжда най-категорично ужасяващите терористични атаки, извършени от „Ислямска държава“; изразява своята най-дълбока съпричастност, солидарност и съболезнования към всички жертви на терористични атаки и към техните семейства;

2.  Отбелязва и приветства единодушната подкрепа, предоставена на Франция от всички държави членки на ЕС; приветства готовността на всички държави членки да предоставят цялата необходима помощ и съдействие;

3.  Припомня, че за първи път беше направено позоваване на клаузата за обща отбрана; смята, че този случай трябва да послужи като катализатор за провеждане на задълбочени политически дискусии относно многоизмерния характер на европейската сигурност и отбрана;

4.  Отбелязва със задоволство допълнителните способности, осигурени за борбата срещу тероризма; призовава всички държави членки да поддържат своята безусловна и трайна подкрепа, както и да продължават да оказват сътрудничество дотогава, докато това е необходимо; отбелязва ролята на Франция като катализатор в това общо начинание и насърчава компетентните институции на ЕС да осигурят непрекъсната подкрепа, когато това е необходимо;

5.  Счита, че позоваването на клаузите за обща отбрана и за солидарност съгласно Договорите е преди всичко политически въпрос; подчертава факта, че Европейският съвет и Европейският парламент са мястото за провеждане на политически дебат във връзка с позоваването на тези клаузи;

6.  Изразява загриженост за това, че не всички държави членки имат възможности за управление на помощта и съдействието, предоставяни по клаузата за обща отбрана на двустранна основа, както е в този случай; следователно призовава Европейския съвет да даде допълнителен импулс за доразвиване на клаузата за обща отбрана, както и да засили ролята на съответните европейски институции за улесняване на процеса;

7.  Припомня своя призив, представен в предишни резолюции, към заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да предложи практически договорености и насоки за гарантиране на ефективна ответна реакция, в случай че дадена държава членка се позове на клаузата за обща отбрана, както и анализ на ролята на институциите на ЕС, в случай че има позоваване на тази клауза; въпреки това изразява съжаление, че нито анализ, нито насоки бяха налице, когато клаузата за обща отбрана беше задействана за първи път, което доведе до настоящото положение, изискващо ad hoc мерки, ad hoc управление и ad hoc сътрудничество;

8.  Счита, че създаването на практически договорености и насоки за бъдещо задействане на клаузата за обща отбрана остава неотложен приоритет; подчертава, че при изготвянето на тези насоки следва да се вземат предвид поуките, извлечени от първото задействане на член 42, параграф 7;

9.  Призовава Съвета и държавите членки спешно да разработят и приемат политическа рамка, която да служи като ориентир за прилагането на член 42, параграф 7 от ДЕС и да съдържа график, клауза за преглед и механизми за наблюдение; изразява дълбокото си убеждение, че всички национални, двустранни или многостранни действия след задействането на член 42, параграф 7 следва да се съобщават на Съвета и същевременно да се оповестяват;

10.  Отбелязва, че клаузата за солидарност по член 222 от ДФЕС би дала възможност за предоставяне на съответни средства на ЕС на Франция и на други държави членки, пряко ангажирани в борбата срещу тероризма; припомня, че член 222 от ДФЕС е специално предназначен за справяне с последствията от терористични атаки в Европа и цели преодоляване на ниското равнище на сътрудничество и координация между националните правоприлагащи органи в Европа;

11.  Изразява убеждението си, че за използване на съществуващия капацитет в държавите членки и на равнището на Съюза ЕС се нуждае от постоянен гражданско-военен щаб на стратегическо и оперативно равнище, както и че тази структура следва да извършва стратегическото и оперативно планиране на действия при извънредни ситуации, включително за колективна отбрана, както е предвидено в член 42, параграфи 2 и 7 от ДЕС, и бъдещото ѝ прилагане в тясно сътрудничество със съответните структури на НАТО;

12.  Счита, че това задействане на член 42, параграф 7 от ДЕС следва да се превърне в катализатор за използване на потенциала на всички разпоредби на Договора, свързани със сигурността и отбраната, като се последва този пример; припомня в този контекст значението на пълното и правилно прилагане на „Пакета за отбрана“, състоящ се от Директива 2009/81/ЕО относно обществените поръчки в областта на отбраната и Директива 2009/43/ЕО относно трансфер на продукти, свързани с отбраната, вътре в Общността;

13.  Призовава всички европейски държави да продължават да предоставят подкрепа в борбата срещу тероризма и да прилагат твърд подход както на тяхна територия, така и в чужбина;

14.  Изразява дълбока загриженост за това, че главните извършители на нападенията в Париж очевидно са граждани на държави от ЕС, родени и живели в ЕС, и следователно призовава за предприемането на подходящи мерки за упражняване на контрол спрямо движението на оръжия, експлозиви и заподозрени терористи;

15.  Настоятелно призовава държавите членки да започнат структуриран обмен на информация и оперативно сътрудничество между граничните управления, полицията и други правоприлагащи органи, както и обмен на разузнавателна информация чрез свързване на националните бази данни и пълно използване на съществуващите рамки, като например приложението на Европол за мрежа за сигурен обмен на информация (SIENA), както и чрез максимално използване на други платформи и услуги на Европол;

16.  Настоява за цялостен подход по отношение на дерадикализацията, включително усилия на национално равнище, насочени към младите хора, предотвратяването на екстремисткото насилие и борбата срещу тероризма, който да акцентира върху укрепване на социалното сближаване, превенция на престъпността, целенасочени действия на полицейските органи и органите на сигурността въз основа на индивидуално подозрение или конкретна заплаха, установени от хора, а не от машини; подчертава освен това необходимостта от въвеждане на по-строги правила за придобиването и притежаването на оръжия, правила за износа и за борбата срещу незаконния трафик на оръжия;

17.  Призовава за обща външна политика на ЕС по отношение на бъдещето на Сирия и Близкия изток в по-широк план, която да бъде прилагана в координация с всички заинтересовани участници; счита, че тази политика следва да бъде неразделна част от бъдещата глобална стратегия на ЕС;

18.  Счита, че задействането на клаузата за взаимно съдействие представлява уникална възможност за полагане на основите за силен и устойчив Европейски съюз за отбрана; счита, че ЕС ще има капацитета и готовността да отговори на огромните вътрешни и външни заплахи и предизвикателства за сигурността само ако разполага със самостоятелни способности в областта на отбраната и сигурността;

19.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на председателя на Европейската комисия, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на генералния секретар на НАТО, на генералния секретар на ООН, на президента на САЩ, както и на държавния секретар по отбраната на САЩ.

(1) ОВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 138.


Приоритетите на ЕС за сесиите на Съвета на ООН по правата на човека през 2016 г.
PDF 635kWORD 181k
Резолюция на Европейския парламент от 21 януари 2016 г. относно приоритетите на ЕС за сесиите на Съвета на ООН по правата на човека през 2016 г. (2015/3035(RSP))
P8_TA(2016)0020RC-B8-0050/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и конвенциите на ООН за правата на човека и факултативните протоколи към тях,

—  като взе предвид Резолюция 60/251 на Общото събрание на ООН за създаване на Съвет по правата на човека,

—  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека, Европейската социална харта и Хартата на основните права на ЕС,

—  като взе предвид Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г.,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Съвета на ООН по правата на човека,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно нарушенията на правата на човека, включително относно разискванията по случаи на нарушения на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава,

—  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2015 г. относно годишния доклад за 2014 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област(1),

—  като взе предвид член 2, член 3, параграф 5 и членове 18, 21, 27 и 47 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид годишния доклад за 2015 г. на Съвета на ООН по правата на човека до Общото събрание на ООН,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че 2015 и 2016 г. са години, в които се отбелязват важни годишнини по отношение на упражняването на правата на човека, мира и сигурността: 70-ата годишнина от основаването на Организацията на обединените нации, 50-ата годишнина от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) и от Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП), 30-ата годишнина от Декларацията на ООН относно правото на развитие (1986 г.), 20-ата годишнина от Декларацията и Платформата за действие от Пекин (1995 г.), и 15-ата годишнина от знаковата резолюция относно жените, мира и сигурността (2000 г.) и Целите на хилядолетието за развитие (2000 г.);

Б.  като има предвид, че подкрепата за зачитането на правата на човека, независимо от раса, произход, религия, класа, каста, пол, сексуална ориентация или цвят на кожата, е задължение за всички държави, и като заявява отново подкрепата си за неделимостта на правата на човека (било то граждански, политически, икономически, социални или културни), които са взаимосвързани и взаимозависими, и като има предвид, че лишаването от всяко едно от тези права има пряко и неблагоприятно въздействие върху останалите; като има предвид, че всички държави имат задължение да зачитат основните права на своето население и задължение да предприемат конкретни действия, за да способстват за зачитането на тези права на национално равнище, както и да си сътрудничат на международно равнище с оглед на премахването на пречките за упражняването на правата на човека във всички области;

В.  като има предвид, че зачитането, насърчаването и защитата на всеобщия характер на правата на човека са част от достиженията на правото и етиката на Европейския съюз и представляват крайъгълен камък на европейското единство и цялост; като има предвид, че вътрешната и външната последователност в областта на правата на човека са от съществено значение за доверието извън пределите на ЕС в политиката на ЕС в областта на правата на човека;

Г.  като има предвид, че действията на Съюза в неговите отношения с трети държави се ръководят от член 21 от Договора за Европейския съюз, в който се утвърждават универсалността и неделимостта на правата на човека и на основните свободи и се предвижда задължение да се зачитат човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност, и принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право при неговите действия на международната сцена;

Д.  като има предвид, че зачитането на правата на човека следва да бъде включено във всички области на политиката, имащи отношение към мира и сигурността, сътрудничеството за развитие, търговията и инвестициите, хуманитарната дейност, изменението на климата и борбата срещу тероризма, тъй като те не могат да бъдат разглеждани отделно от зачитането на правата на човека;

Е.  като има предвид, че държавите членки на ООН, приеха „Програма 2030“ и се ангажираха с нейното изпълнение, като програмата предвижда изграждането на свят с всеобщо зачитане на правата на човека и човешкото достойнство, принципите на правовата държава, правосъдието, равенството и недискриминацията;

Ж.  като има предвид, че редовните сесии на Съвета на ООН по правата на човека, назначаването на специални докладчици, механизмът за универсален периодичен преглед и специалните процедури, насочени или към положението в дадена държава, или към тематични въпроси, в своята цялост допринасят за насърчаването и зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава;

З.  като има предвид, че за някои от членовете на Съвета по правата на човека е известно, че са сред извършителите на някои от най-тежките нарушения на правата на човека и до момента не са демонстрирали воля за сътрудничество със специалните процедури на ООН и за спазване на изискванията към тях за докладване пред органите на ООН по договорите за правата на човека;

Съвет на ООН по правата на човека

1.  Приветства назначаването на посланик Чой Кионг-лим за председател на Съвета на ООН по правата на човека за 2016 г.;

2.  Приветства годишния доклад на Съвета на ООН по правата на човека до Общото събрание на Организацията на обединените нации, обхващащ неговите 28-а, 29-а и 30-а сесии;

3.  Отново заявява позицията си, че членовете на Съвета на ООН по правата на човека следва да се избират измежду държавите, които подкрепят зачитането на правата на човека, принципите на правовата държава и демокрацията, и призовава настоятелно държавите членки на ООН, да насърчават, наред с другото, критериите, основаващи се на постигнатите в областта на правата на човека резултати, при избирането на дадена държава за член на Съвета на ООН по правата на човека; изразява загриженост относно нарушенията на правата на човека в някои новоизбрани държави членки на Съвета на ООН по правата на човека; счита, че държавите членки не следва да подкрепят избирането на страни, които не подкрепят зачитането на правата на човека, за членство в Съвета на ООН по правата на човека;

4.  Припомня значението на непрекъснатата подкрепа за защитата на независимостта и целостта на Службата на върховния комисар по правата на човека към ООН, за да се гарантира, че тя може да продължи да изпълнява задачите си ефективно и безпристрастно; във връзка с това призовава за адекватна подкрепа и финансиране за Службата на върховния комисар по правата на човека; отново изразява подкрепа за специалните процедури и независимия статут на мандатоносителите, като например специалните докладчици, така че да им се позволява да изпълняват своите функции при пълна безпристрастност, и призовава всички държави да съдействат на тези процедури; изразява съжаление относно липсата на сътрудничество от страна на някои държави членки;

5.  Отново потвърждава значението на всеобщия характер на Универсалния периодичен преглед (УПП) с оглед постигането на пълно разбиране на положението с правата на човека във всички държави членки на ООН, и отново заявява подкрепата си за настоящия втори цикъл на прегледа, който се съсредоточава по-специално върху изпълнението на препоръките, приети по време на първия цикъл; отново призовава обаче препоръките, които не са били приети от държавите през първия цикъл, да бъдат преразгледани в рамките на продължаването на процеса на УПП;

6.  Подчертава необходимостта да се осигури пълноценното участие на широк спектър от заинтересовани страни, особено от гражданското общество, във всички аспекти на работата на Съвета на ООН по правата на човека, и изразява загриженост, че участието на гражданското общество в процеса на УПП е възпрепятствано от строги ограничения; призовава държавите от ООН, включително държавите членки на ЕС, да използват УПП като средство за оценка на състоянието на правата на човека у тях, както и да отправят препоръки в това отношение;

7.  Призовава ЕС да предприеме последващи действия във връзка с препоръките от УПП в рамките на политическия диалог на ЕС със съответните държави, за да се търсят начини и средства за изпълнение на препоръките чрез национални и регионални стратегии;

8.  Приветства Инициативата за промяна, започната от върховния комисар на ООН за правата на човека, която има за цел да се подобри и засили световното присъствие на бюрата на ООН по правата на човека чрез създаването на осем регионални центъра за защита и насърчаване на спазването на правата на човека, като се работи пряко с партньорите, с цел препоръките на механизмите за права на човека да доведат до действителни промени по места; по повод 10-ата годишнина на Съвета на ООН по правата на човека призовава за оценка на неговото въздействие, включително по отношение на неговия мандат, както и на изпълнението на неговите резолюции и други решения;

Граждански и политически права

9.  Изразява своята загриженост относно конституционните поправки, предприети в някои държави, които имат за цел да се измени въведеното ограничение за броя на президентските мандати — въпрос, който в някои случаи породи свързано с изборите насилие; подчертава, че спазването на гражданските и политическите права, включително личната и колективна свобода на изразяване на мнение и свободата на събранията и сдружаване, е показател за демократично, толерантно и плуралистично общество;

10.  Отново изтъква, че свободните и действителни избори, провеждани периодично въз основа на всеобщо и равнопоставено гласуване, са основно право, от което трябва да се ползват всички граждани в съответствие с Всеобщата декларация за правата на човека (член 21, параграф 3) и Международния пакт за граждански и политически права (член 25); отново потвърждава, че наличието на свобода на изразяване и на жизнена среда, допринасяща за развитието на независимо и плуралистично гражданско общество, са предпоставки за насърчаване на зачитането на правата на човека;

11.  Счита, че съвременните цифрови технологии носят предимства и същевременно пораждат предизвикателства за защитата на правото на неприкосновеност на личния живот, за упражняването на свободата на изразяване на мнение онлайн по целия свят и за сигурността, тъй като съвременните цифрови технологии могат да служат за средства за пропаганда на екстремисти и терористи, както и като канали за вербуване; приветства в този контекст назначаването на специален докладчик на ООН за правото на неприкосновеност на личния живот в цифровата епоха, чийто мандат включва въпроси, свързани с наблюдението и неприкосновеността на личния живот, които засягат хората онлайн или офлайн;

12.  Призовава държавите членки на ООН, в т.ч. държавите членки на ЕС, да изпълняват препоръките на специалния докладчик на ООН относно съвременните форми на расизъм, расова дискриминация, ксенофобия и свързани видове нетърпимост, за да се борят с разпространението на расова, етническа и ксенофобска омраза и подбуждане към омраза по интернет и чрез мрежите на социалните медии, като предприемат подходящи законодателни мерки при пълно спазване на свободата на изразяване и мнение;

Защитници на правата на човека

13.  Осъжда продължаващите тормоз и задържане на защитници на правата на човека и на представители на опозицията от страна на правителствените сили в редица трети държави; изразява загриженост относно несправедливото и ограничително законодателство, включително ограниченията върху чуждестранното финансиране, което води до стесняване на пространството за дейности на гражданското общество; призовава всички правителства да насърчават и подкрепят свободата на медиите, организациите на гражданското общество и дейностите на защитниците на правата на човека и да им предоставят възможност да работят без страх, репресии или сплашване;

14.  Счита, че продължаващият тормоз и задържане на защитници на правата на човека и представители на опозицията от редица членове на Съвета на ООН по правата на човека уронва доверието в Съвета на ООН по правата на човека; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят инициатива на равнището на ООН за представяне на съгласуван и изчерпателен отговор на основните предизвикателства, пред които са изправени в световен план защитниците на правата на човека, които работят по правата на жените, защитата на правата по отношение на околната среда, земята и коренното население, по корупцията и безнаказаността, религията, журналистите и други защитници на правата на човека, които използват медиите, включително интернет и социалните медии, и систематично да изобличават техните убийства;

15.  Изразява изключителна загриженост относно засилването на нападенията над хуманитарни работници и здравни заведения; припомня, че всяко такова нападение е забранено съгласно международното хуманитарно право, и призовава страните в конфликти да спазват тези разпоредби; подчертава значението на подобряването на сигурността на хуманитарните работници, за да се реагира по-ефективно на атаките;

Смъртно наказание

16.  Припомня позицията на ЕС за нулева търпимост към смъртното наказание и отново изразява своето трайно противопоставяне срещу смъртното наказание, изтезанията, жестокото, нечовешко и унизително отнасяне и наказание във всички случаи и при всякакви обстоятелства; подчертава, че е важно ЕС да продължава да работи за по-широкото приемане на мораториума върху смъртното наказание, и изтъква отново, че премахването на смъртното наказание допринася за укрепването на човешкото достойнство; отново заявява позицията си, че подкрепата за трети държави в политиката им за правоприлагане срещу наркотиците, като финансова помощ, техническа подкрепа и изграждане на капацитет, следва да изключва постановяването на смъртни присъди за престъпления, свързани с наркотици; изразява своята подкрепа за определянето на специален докладчик за правата на човека и политиката в областта на наркотиците;

17.  Приветства значителния напредък, постигнат досега, в резултат на който много държави преустановиха прилагането на смъртното наказание, докато други предприеха законодателни мерки за премахване на това наказание; изразява въпреки това своето съжаление във връзка с възобновяването на екзекуциите в някои държави през последните няколко години; призовава държавите, които са премахнали смъртното наказание или са наложили дългосрочен мораториум върху смъртното наказание, да спазят ангажиментите си и да не го въвеждат отново;

Свобода на религията

18.  Припомня, че свободата на мисълта, на съвестта, на религията и на убежденията е основно право на човека, признато от Всеобщата декларация за правата на човека и гарантирано от член 18 от Международния пакт за граждански и политически права; припомня също нейната взаимносвързаност с други права на човека и основни свободи, включващи правото на изповядване или неизповядване на религия, свободата да се практикуват теистични, нетеистични или атеистични убеждения и правото да се възприемат, променят, изоставят или приемат отново предишни убеждения по собствен избор; изразява загриженост поради факта, че някои държави все още не спазват стандартите на ООН и използват държавни репресии, което може да включва физически наказания, лишаване от свобода, прекомерно високи глоби и дори смъртно наказание в нарушение на свободата на религията и убежденията; изразява загриженост относно засилването на преследванията на малцинствата поради тяхното вероизповедание или убеждения, както и незаконното увреждане на техните места на събиране; подкрепя доклада на специалния докладчик на ООН за свободата на религията и убежденията относно насилието, извършвано „в името на религията“; призовава ЕС да изпълни препоръките си относно инициативите за диалог между религиите;

19.  Приветства ангажимента на ЕС да насърчава свободата на религията или убежденията в рамките на международните форуми, включително като подкрепя мандата на специалния докладчик на ООН по свободата на религията или убежденията; подкрепя напълно практиката на ЕС да поема инициативата в рамките на Съвета на ООН по правата на човека и на Общото събрание на ООН по отношение на тематичните резолюции по този въпрос; изисква конкретни действия в защита на религиозните малцинства и на невярващите, отстъпниците и атеистите, които са жертви на закони относно богохулството; счита, че действия следва да се предприемат както в рамките на международните, така и в рамките на регионалните форуми, като се поддържа отворен, прозрачен и редовен диалог с религиозните сдружения и общности, както постановява член 17 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

Социални и икономически права

20.  Признава усилията на Съвета на ООН по правата на човека, насочени към постигането на равнопоставеност и на една и съща степен на важност на всички права на човека посредством въвеждането на мандатоносители по специалните процедури, свързани с икономическите, социалните и културните права; във връзка с това подчертава значимостта на ратифицирането на факултативния протокол към МПИСКП, с който се въвеждат механизми за жалби и разследване;

21.  Изразява дълбока загриженост във връзка с нарастването на крайната бедност, което застрашава пълноценното упражняване на всички права на човека; приветства във връзка с това доклада на специалния докладчик на ООН за правата на човека относно крайната бедност и правата на човека (A/HRC/29/31) и подкрепя предложенията му за премахване на крайната бедност; счита за важно да се предприемат мерки за преодоляване на нарастващите неравенства, с цел да се води борба срещу бедността като цяло, както и да се насърчават социалните и икономическите права, по-конкретно чрез улесняване на достъпа до храна, вода, образование, здравеопазване и жилищно настаняване;

22.  Счита, че корупцията, данъчната измама, неправилното управление на обществените блага и липсата на отчетност са заплаха за равнопоставеността при упражняването на правата на човека и подкопават демократичните процеси, принципите на правовата държава, справедливото управление или правосъдие, обществените услуги, като например образованието и основните здравни услуги; счита, че действията, които целят да се осигури зачитането на правата на човека, по-специално правото на информация, правото на свобода на изразяване на мнение и на събрания, на независима съдебна система и на демократично участие в обществения живот, са от основно значение за борбата срещу корупцията;

23.  Подчертава, че малцинствените общности в трети държави имат специфични потребности и че следва да се насърчава пълната им равнопоставеност във всички области на икономическия, социалния, политическия и културния живот;

24.  Настоятелно призовава държавите членки на ООН, включително държавите членки на ЕС, да изискат от всички мандатоносители по специалните процедури да обърнат особено внимание на проблемите, засягащи жените, младежите и лицата с увреждания от коренното население, и да докладват редовно за тези проблеми Съвета на ООН по правата на човека; призовава Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), Комисията и държавите членки да подкрепят участието на коренното население във всички заседания на Съвета на ООН по правата на човека; призовава ЕСВД и държавите членки активно да подкрепят разработването на всеобхватен план за действие за коренното население, особено по отношение на редовните консултации с коренното население;

Стопанска дейност и права на човека

25.  Изразява подкрепа за ефективното и всеобхватно прилагане на ръководните принципи на ООН относно стопанската дейност и правата на човека; настоятелно призовава всички държави членки на ООН, включително държавите членки на ЕС, да разработят и прилагат национални планове за действие; счита, че търговията и правата на човека могат да вървят ръка за ръка и че деловите среди трябва да играят важна роля за насърчаване на правата на човека и демокрацията; отново потвърждава значението на това предприятията от ЕС и многонационалните предприятия да играят водеща роля при насърчаването на международните стандарти относно стопанската дейност и правата на човека;

26.  Призовава ООН и ЕС също така да поставят пред многонационалните и европейските предприятия въпроса за заграбването на земя и защитниците на поземлените права, които са жертви на репресии, включително чрез заплахи, тормоз, произволни арести, нападения и убийства;

27.  Приветства инициативата на върховния комисар на ООН за правата на човека, насочена към укрепване на Проекта за отчетност и правна защита, с цел да се допринесе за справедлива и по-ефективна система за правна защита на национално равнище, по-специално в случаите на груби нарушения на правата на човека в стопанския сектор; призовава всички правителства да изпълняват своите задължения за гарантиране на зачитането на правата на човека, достъпа до правосъдие за жертвите, които са изправени пред практически и правни предизвикателства при достъпа до средства за правна защита както на национално, така и на международно равнище, по отношение на нарушенията на правата на човека, свързани със стопанската дейност;

28.  Отбелязва, че отворена междуправителствена работна група относно разработването на международен правно обвързващ инструмент относно транснационалните корпорации и други стопански предприятия във връзка с правата на човека, създадена с резолюция на Съвета на ООН по правата на човека от 26 юни 2014 г., проведе първото си заседание през юли 2015 г.; призовава ЕС да подкрепя усилията за съгласуване на политиките му с насоките на ОИСР за многонационалните предприятия и препоръчва ЕС и неговите държави членки активно да участват в дебата относно правно обвързващ международен инструмент за стопанската дейност и правата на човека в рамките на системата на ООН;

Миграция и бежанци

29.  Изразява тревога във връзка с най-тежката миграционна криза в периода след Втората световна война, създадена от нарастващия брой лица, принудени да напуснат домовете си в резултат на преследване, въоръжени конфликти и всеобщо насилие и в търсене на защита и по-добър живот, които рискуват живота си, като предприемат опасни пътувания; призовава за ефективни и координирани действия на международно равнище за преодоляване на първопричините за миграцията; призовава също така да се полагат повече усилия на равнището на ООН за преодоляване на настоящите и бъдещите предизвикателства, свързани с миграцията, като се гарантира достатъчно финансиране за Съвета на ООН по правата на човека, Световната продоволствена програма и другите органи на ООН, участващи в осигуряването на основни услуги за бежанците в зоните на конфликт и извън тях; изтъква значението на работата на специалния докладчик на ООН за човешките права на мигрантите, в това число неговите препоръки;

30.  Призовава всички държави да възприемат основан на правата на човека подход към миграцията, който да гарантира правата на мигрантите и на бежанците в рамките на политиките в областта на миграцията и на тяхното управление, като се обръща особено внимание на положението на маргинализираните групи мигранти и бежанци и на групите мигранти и бежанци в неравностойно положение, като например жените и децата; призовава всички държави да вземат мерки по отношение на свързаното с пола насилие срещу жени и момичета и подчертава значението на това миграционната политика да се разработва от гледна точка на пола, за да се отговори на техните специфични потребности;

31.  Припомня, че всички държави имат задължението да зачитат и защитават човешките права на всички лица под тяхна юрисдикция, независимо от тяхната националност или произход и независимо от техния имиграционен статут; припомня, че една глобална стратегия за миграцията е тясно свързана с политиките за развитие и хуманитарна помощ, включително създаването на хуманитарни коридори и издаването на хуманитарни визи; отново призовава за това всички споразумения за сътрудничество в областта на миграцията и за обратно приемане с държави извън ЕС да бъдат в съответствие с международното право; припомня, че връщането на мигрантите следва да се осъществява единствено при пълно зачитане на правата на мигрантите, въз основа на свободни и информирани решения, и само когато защитата на техните права е гарантирана в тяхната страна; призовава правителствата да прекратят произволните арести и задържане на мигранти; изразява загриженост относно дискриминацията срещу мигранти и бежанци и нарушаването на техните права; в тази връзка призовава държавите членки на ООН, включително държавите членки на ЕС, да зачитат правото на търсене и получаване на убежище;

Изменение на климата и права на човека

32.  Приветства Споразумението от Париж съгласно Рамковата конвенция на ООН относно изменението на климата (РКООНИК), което обхваща приспособяване, смекчаване, развитие и трансфер на технологии, както и изграждане на капацитет; призовава всички държави — страни по споразумението, да изпълнят своите ангажименти; изразява съжаление във връзка с липсата на каквото и да било позоваване на Всеобщата декларация за правата на човека в РКООНИК и призовава всички политики и действия, свързани с РКООНИК, да се основават на правата на човека;

33.  Припомня, че отрицателните последствия от изменението на климата представляват непосредствена и потенциално необратима глобална заплаха за пълното упражняване на правата на човека и че неговото въздействие върху уязвимите групи, положението с правата на които вече е несигурно, е значително; отбелязва със загриженост, че инциденти, свързани с климата, като повишаване на морското равнище и екстремни промени на климата, предизвикващи суши и наводнения, се очаква да доведат до още по-големи загуби на човешки живот, разселване на населението и недостиг на храна и вода;

34.  Призовава международната общност да предприеме мерки за преодоляване на правните недостатъци в понятието „климатичен бежанец“, включително неговото евентуално определение;

Права на жените

35.  Приветства неотдавнашната Резолюция 2242 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, която посочва жените като основен елемент в усилията за преодоляване на световните предизвикателства, включително засилващия се насилнически екстремизъм, изменението на климата, миграцията, устойчивото развитие, мира и сигурността; приветства констатациите на световното проучване на ООН относно прилагането на Резолюция 1325 на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, в които се подчертава значението на лидерството и участието на жените в разрешаването на конфликти и изграждането на мира, както и че тяхното участие подобрява хуманитарната помощ, подсилва усилията на мироопазващите мисии, ускорява приключването на мирни преговори и спомага за борбата с насилническия екстремизъм; призовава ООН и всички нейни държави членки да предприемат конкретни стъпки за гарантиране на самостоятелността на жените, тяхното смислено включване в предотвратяването и разрешаването на конфликти и в мирните преговори и в процеса по укрепване на мира, като увеличат тяхното представителство на всички равнища на вземане на решения, включително в националните, регионалните и международните институции и механизми;

36.  Изразява безпокойство относно факта, че от възникването на насилствени екстремистки групировки, като Даеш в Сирия и Ирак и Боко Харам в Западна Африка, насилието срещу жените, и по-конкретно сексуалното насилие, се превърна в неразделна част от целите, идеологията и източниците на приходи за тези екстремистки групировки и изправя международната общност пред критично ново предизвикателство; призовава всички правителства и институциите на ООН да укрепят своя ангажимент за борба с тези ужасяващи престъпления и възстановяване на достойнството на жените, така че те да получат справедливост, обезщетение и подходящи мерки за подкрепа;

37.  Счита, че гарантирането на независимост на жените, като се вземат мерки по отношение на съществените неравенства между жените и мъжете, които правят жените и момичетата уязвими по време на конфликт, е един от начините за противодействие на екстремизма; подчертава необходимостта от непрекъснатост на образованието за момичетата в бежанските лагери, в зоните на конфликт и в районите, засегнати от крайна бедност и екстремни природни явления, като например суша и наводнения;

38.  Подчертава значението на това да не се да подкопават достиженията на Платформата за действие от Пекин по отношение на достъпа до образование и здравеопазване като основно право на човека; подчертава факта, че всеобщият достъп до услуги, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, допринася за намаляване на детската и майчината смъртност; посочва, че семейното планиране, здравните услуги за майките, лесният достъп до противозачатъчни средства и достъпът до пълния набор от услуги, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, са важна част от усилията за спасяване на живота на жените и за подпомагането им, с цел да изградят живота си отново, ако са станали жертви на изнасилване; подчертава необходимостта тези политики да се поставят в основата на сътрудничеството за развитие с трети държави.

39.  Подчертава значението на мерките за засилване на ръководната роля и участието на жените на всички нива от процеса на вземане на решения; призовава държавите за осигурят равно представителство на жените в публичните институции и обществения живот, включително като обръщат специално внимание на приобщаването на жените от малцинствата;

40.  Приканва Комисията, ЕСВД и заместник-председателя/върховния представител да продължат да насърчават политическото и икономическото овластяване на жените и момичетата, като интегрират равенството между половете във всички свои външни политики и програми, включително посредством структурирания диалог с трети държави, чрез публично повдигане на въпроси, свързани с равенството между половете, и чрез осигуряването на достатъчно ресурси за тази цел;

Права на детето

41.  Изразява подкрепа за усилията на ЕС да се застъпва за правата на детето, по-специално като допринася за това да се осигури на децата достъп до вода, канализация, здравеопазване и образование, като гарантира рехабилитацията и реинтеграцията на децата, които са били привлечени във въоръжени групи, като премахва детския труд, изтезанията, свързаното с деца магьосничество, трафика, браковете с деца и сексуалната експлоатация, и като подпомага децата при въоръжени конфликти и гарантира достъпа им до образование в зони на конфликт и в лагери за бежанци;

42.  Припомня, че Конвенцията за правата на детето, която беше приета през 1989 г. и е най-широко ратифицираният международен договор за правата на човека, определя редица права на децата, включително правото на живот, на здраве, на образование и на игри, както и правото на семейна среда, на защита от насилие и дискриминация, както и правото да бъдат изслушвани; призовава всички страни по този договор да спазват своите задължения;

43.  Приветства планираното глобално проучване, което ще бъде проведено от ООН, с цел да се определи, посредством наблюдение и оценяващ анализ, как се прилагат на място действащото международно право и стандарти и да се извърши оценка на конкретните възможности държавите да подобрят своите политики и ответни действия; настоятелно призовава всички държави активно да подкрепят проучването и да участват в него;

44.  Отбелязва със загриженост, че редица лица са осъдени на смърт за престъпления, които са извършили, когато са били под 18-годишна възраст, и са били наказани със смърт в държави по света през 2015 г. въпреки забраната за прилагане на смъртно наказание за малолетните и непълнолетните лица в Конвенцията на ООН за правата на детето;

Права на ЛГБТИ

45.  Изразява загриженост във връзка с продължаващото съществуване на дискриминационни закони и практики и на прояви на насилие срещу отделни лица в редица държави въз основа на тяхната сексуална ориентация и полова идентичност; насърчава следенето отблизо на положението на ЛГБТИ лицата в държавите, където наскоро бяха приети закони срещу ЛГБТИ; изразява силна загриженост относно т. нар. „закони против пропагандата“, ограничаващи свободата на изразяване на мнение и свободата на събранията, включително в държави на европейския континент;

46.  Потвърждава отново своята подкрепа за непрекъснатата работа на върховния комисар за правата на човека за насърчаване и защита на упражняването на всички права на човека от страна на ЛГБТИ лица, по-специално чрез изявления, доклади и кампанията „Свободни и равнопоставени“; насърчава върховния комисар да продължи да се бори срещу дискриминационните закони и практики; изразява загриженост относно ограничаването на основните свободи на защитниците на правата на човека на ЛГБТИ и призовава ЕС да увеличи подкрепата си за тях; отбелязва, че има по-голяма вероятност основните права на ЛГБТИ лицата да бъдат зачитани, ако тези лица имат достъп до правни институти;

Интегриране и съгласуваност на правата на човека в ЕС

47.  Призовава ЕС да насърчава универсалния характер и неделимостта на правата на човека, включително гражданските, политическите, икономическите, социалните и културните права, в съответствие с член 21 от Договора за Европейския съюз и Общите разпоредби относно външната дейност на Съюза;

48.  Отново призовава ЕС да приеме основан на правата подход и да включи зачитането на правата на човека в търговията, инвестиционните политики, обществените услуги, сътрудничеството за развитие, както и в своята обща политика за сигурност и отбрана; подчертава също така, че политиката на ЕС в областта на правата на човека следва да гарантира съгласуваността на неговите вътрешни и външни политики в съответствие със задълженията съгласно Договора за ЕС;

49.  Отново подчертава освен това значението на активното и последователно участие на ЕС в механизмите на ООН за правата на човека, по-специално в Третия комитет, Общото събрание (ОС на ООН) и Съвета на ООН по правата на човека; признава усилията на ЕСВД, на делегациите на ЕС в Ню Йорк и Женева и на държавите членки за засилване на съгласуваността на действията на ЕС по проблеми, свързани с правата на човека, посредством навременни консултации по същество и съответно за изразяване на единна позиция; насърчава ЕС да увеличи усилията си, за да придаде тежест на своята позиция, включително чрез засилване на все по-разпространената практика на междурегионални инициативи и чрез съвместно предлагане на резолюции и поемане на инициативата за резолюции; отново отправя призив за по-голяма видимост на действията на ЕС в рамките на всички многостранни форуми;

50.  Отправя искане към специалния представител на ЕС за правата на човека да продължава да подобрява ефективността, съгласуваността и видимостта на политиката на ЕС за правата на човека в рамките на Съвета на ООН по правата на човека и да продължи да развива тясно сътрудничество със Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека и със специалните процедури;

51.  Подчертава категорично необходимостта от подобряване на процеса на подготовка и координиране на позициите на ЕС за сесиите на Съвета на ООН по правата на човека и от предприемане на мерки във връзка с проблема за последователността между външната и вътрешната политика на ЕС в областта на правата на човека;

52.  Припомня значението на това да се спазва институционализираната практика на изпращане на парламентарни делегации в Съвета на ООН по правата на човека и в Общото събрание на ООН;

53.  Призовава към по-принципен и неизбирателен ангажимент на държавите членки на ЕС, в Съвета на ООН по правата на човека;

Безпилотни летателни апарати и автономни оръжия

54.  Отново призовава Съвета на ЕС да разработи обща позиция на ЕС относно използването на въоръжени безпилотни летателни апарати, като се отдава първостепенно значение на зачитането на правата на човека и на международното хуманитарно право и се предприемат действия по въпроси като нормативната уредба, пропорционалността, отчетността, защитата на цивилните лица и прозрачността; още веднъж настоятелно призовава ЕС да забрани разработването, производството и употребата на изцяло автономни оръжия, позволяващи осъществяването на нападения без човешка намеса; настоява правата на човека да бъдат част от всички диалози с трети държави относно борбата с тероризма;

Борба с тероризма

55.   Отбелязва като положителен факт документа с насоки за борба с тероризма, изготвен от ЕСВД и Комисията с цел да се гарантира зачитането на правата на човека при планирането и изпълнението на проекти за подпомагане на трети държави в борбата с тероризма; припомня в тази връзка, че зачитането на основните права и свободи е основата на успешните политики за борба с тероризма, включително използването на технологии за цифрово наблюдение; подчертава необходимостта от разработване на ефективни комуникационни стратегии за борба с терористичната и екстремистката пропаганда и с методите за вербуване, по-специално онлайн;

Демократизация

56.  Отправя препоръка ЕС да полага повече усилия за разработването на всеобхватен подход към процесите на демократизация, като свободните и честни избори са само едно от измеренията на този подход, с цел да осъществи положителен принос за укрепването на демократичните институции; счита, че споделянето на най-добри практики за прехода в рамките на политиките за разширяване и съседство следва да се използва за подпомагане и укрепване на другите процеси на демократизация по света;

Развитие и права на човека

57.  Изтъква значението на 16-ата цел за устойчиво развитие — относно мира и правосъдието, в рамките на „Програма 2030“, която следва да бъде един от приоритетите за всички външни и вътрешни дейности, особено когато става дума за финансирането на сътрудничеството за развитие;

Спорт и права на човека

58.  Изразява сериозна загриженост във връзка с факта, че някои големи спортни събития се организират от авторитарни режими, в които има случаи на нарушения на правата на човека; призовава държавите членки на ООН и на ЕС, да повдигнат този въпрос и да започнат диалог с националните спортни федерации, корпоративните участници и организациите на гражданското общество относно практическите условия за участието им в подобни прояви, включително във връзка със световното първенство на ФИФА по футбол в Русия през 2018 г. и в Катар през 2022 г., както и Олимпийските игри в Пекин през 2022 г.;

Международен наказателен съд

59.  Отново подчертава своята пълна подкрепа за работата на МНС в неговата роля за премахване на безнаказаността на извършителите на най-тежките престъпления, за които е загрижена международната общност, и за осигуряване на справедливост за жертвите на военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид; продължава да следи внимателно за евентуални опити за подкопаване на легитимността или независимостта на МНС; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да сътрудничат на МНС и да му предоставят силна дипломатическа, политическа и финансова подкрепа, включително в ООН; призовава ЕС, държавите членки и специалните представители на ЕС да поощряват активно МНС, изпълнението на неговите решения и борбата срещу безнаказаността за престъпления по Римския статут, включително чрез укрепване и разширяване на своите отношения със Съвета за сигурност и чрез насърчаване на всеобщото ратифициране на Римския статут и на измененията от Кампала към този статут;

Държави, обхванати от Универсалния периодичен преглед (УПП)

Грузия

60.  Приветства членството на Грузия в Съвета на ООН по правата на човека и неотдавнашния УПП относно Грузия; отбелязва съществените законодателни реформи, в резултат на които бяха постигнати известен напредък и някои подобрения в областта на правосъдието и правоприлагането, прокуратурата, борбата срещу малтретирането, правата на детето, защитата на неприкосновеността на личния живот и личните данни, както и по отношение на вътрешно разселените лица;

61.  Отбелязва обаче, че са необходими допълнителни усилия по отношение на пълната независимост на съдебната власт и на малтретирането, особено по отношение на предварителното задържане и реабилитацията на жертвите, отговорността за злоупотреби при правоприлагането, разследванията на минали злоупотреби от страна на правителствени служители и правата на малцинствата и на жените; подчертава отговорността на правителството по силата на международното право в областта на правата на човека да защитава всички деца от насилие и призовава да се извърши проверка на всички благотворителни институции за деца; призовава да бъдат предвидени мерки за реабилитация на жертвите; продължава да бъде загрижен за свободата на изразяване и свободата на медиите, както и за липсата на достъп за наблюдатели до окупираните райони на Абхазия и Цхинвали/Южна Осетия, където нарушенията на правата на човека продължават да бъдат широко разпространени; призовава грузинското правителство да предприеме подходящите мерки с оглед на гарантирането на последващи действия по препоръките, отправени в процеса на УПП;

Ливан

62.  Приветства Ливан за политиката на отворени граници и прием, която държавата провежда от години по отношение на бежанците от Палестина, Ирак и Сирия, подчертава, че тази страна, в която всеки четвърти човек е бежанец, има най-високата концентрация на бежанци на глава от населението в световен мащаб, и призовава Европейския съюз да отпусне повече средства и да работи в тясно сътрудничество с ливанските органи, за да помогне на страната да поддържа защитата на правата на бежанците и търсещите убежище лица; в този контекст изразява загриженост относно докладвания значителен брой случаи на детски и/или насилствени бракове сред сирийските бежанци; насърчава ливанското правителство да обмисли реформа на закона, уреждащ влизането и престоя в Ливан и напускането на страната;

63.  Подкрепя препоръките на Комитета на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, в които се призовава за мерки за повишаване на осведомеността сред жените мигранти, полагащи домашен труд, относно техните човешки права съгласно Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, по която Ливан е страна; подчертава по-конкретно необходимостта от премахване на системата „Кафала“ и осигуряване на ефективен достъп до правосъдие за жените мигранти, полагащи домашен труд, включително чрез гарантиране на тяхната безопасност и пребиваване по време на правните и административни процедури, свързани с техния статут;

Мавритания

64.  Подчертава, че въпреки постигнатия от правителството на Мавритания напредък във вземането на законодателни мерки, насочени към борба с всички форми на робство и практики, подобни на робство, липсата на ефективно изпълнение допринася за продължаването на такива практики; призовава органите да въведат закон за борба с робството, да инициират общонационално, системно и редовно събиране на разбити по съответните признаци данни за всички форми на робство и да проведат изчерпателно, основано на доказателства проучване на историята и естеството на робството, за да бъде изкоренена тази практика;

65.  Настоятелно призовава мавританските органи да позволят свободата на словото и на събранията в съответствие с международните конвенции и мавританското национално право; призовава също така за освобождаването на Бирам Дах Абеид, Билал Рамдане и Джиби Соу, така че те да могат да продължат ненасилствената си кампания срещу продължаването на робството без страх от тормоз или сплашване;

Мианмар

66.  Приветства провеждането на конкурентни избори на 8 ноември 2015 г., важен етап в демократичния преход на страната; оценява положително изразената от гласоподавателите в Мианмар подкрепа за продължаването на демократизацията на страната; въпреки това отбелязва със загриженост конституционната рамка за тези избори, съгласно която 25% от местата в парламента са запазени за военни; признава напредъка, постигнат до момента по отношение на правата на човека, като същевременно установява редица области, които продължават да пораждат сериозна тревога, включително правата на малцинствата и свободата на изразяване на мнение, сдружаване и мирни събрания;

67.  Осъжда тежката и широко разпространена дискриминация срещу общността Рохингия, която се утежнява от факта, че тази общност не притежава правен статут, както и от зачестяването на изказванията, подбуждащи към омраза към небудистите; призовава за пълни, прозрачни и независими разследвания на всички сигнали за нарушения на правата на човека спрямо Рохингия и счита, че четирите закона, приети от парламента през 2015 г., имащи за цел „защита на расата и религията“, съдържат дискриминационни аспекти по отношение на пола; отново отправя своето искане и изразява своята загриженост за това на Службата на върховния комисар за правата на човека (СВКПЧ) да бъде разрешено да открие бюро в тази държава; подчертава необходимостта от пълна оценка на въздействието по отношение на устойчивостта, която да бъде извършена преди приключване на преговорите по инвестиционното споразумение между ЕС и Мианмар;

Непал

68.  Приветства влизането в сила на 20 септември 2015 г. на новата конституция на Непал, която следва да постави основите на бъдещите политическа стабилност и икономическо развитие на страната; изразява надежда, че продължаващите тревоги във връзка с политическото представителство на малцинствата, включително далитите, и законите за гражданството ще намерят решение в близко бъдеще;

69.  Изразява съжаление относно широко разпространената липса на търсене на отговорност за нарушенията на правата на човека, извършени и от двете страни по време на гражданската война, въпреки приемането през май 2014 г. на Закона за истината, помирението и изчезванията; настоятелно призовава правителството на Непал да се присъедини към Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване; осъжда ограниченията, наложени на основните свободи на тибетските бежанци; настоятелно призовава Индия да вдигне неофициалната блокада на икономиката на Непал, която, съчетана с опустошителното земетресение от април 2015 г., причинява хуманитарна криза и тласка още близо един милион непалци в безизходица поради бедност;

Оман

70.  Приветства Оман за създаването на правителствена Национална комисия по правата на човека и за поканата, която създаде възможност за историческото посещение на специалния докладчик на ООН по правото на мирни събрания през септември 2014 г.; изразява надеждата, че тези конструктивни стъпки ще доведат до по-интензивен ангажимент от страна на Оман към представителите на ООН за правата на човека и независимите правозащитни организации;

71.  Насърчава Оман да предприеме необходимите мерки, за да облекчи положението в страната, описано от специалния докладчик на ООН като повсеместен климат на страх и сплашване; продължава да бъде загрижен относно забраната на всички политически партии и в този контекст призовава правителството да я преразгледа; призовава институциите и държавите — членки на ЕС, да предложат техническа и правна помощ, за да се съдейства на Оман да създаде безопасна и благоприятна среда за организациите на гражданското общество;

Руанда

72.  Изразява своята загриженост относно състоянието на правата на човека в Руанда, включително относно ограниченията на свободата на изразяване и сдружаване, ограничаването на демократичното пространство за опозиционни политически партии и независима дейност на гражданското общество, както и липсата на благоприятна среда за независимост на съдебната власт; призовава правителството на Руанда да отвори демократичното пространство, в което всички сегменти на обществото да могат да развиват свободна дейност;

73.  Изразява загриженост във връзка с проведените наскоро конституционни промени, които позволиха на действащия президент да се кандидатира за трети мандат; призовава правителството на Руанда да поддържа Африканската харта за демокрация, избори и управление;

Южен Судан

74.  Приветства мирното споразумение, подписано от воюващите страни на 28 август 2015 г., за прекратяване на гражданската война, което включва преходно споделяне на управлението, мерки за сигурност и учредяване на хибриден съд, който да се произнесе по всички престъпления, извършени от началото на конфликта; припомня, че конфликтът отне живота на хиляди и причини разселването на стотици хиляди лица и бежанци;

75.  Призовава всички страни да се въздържат от извършването на нарушения на правата на човека и на международното хуманитарно право, включително на такива, които се считат за международни престъпления, като извънсъдебни убийства, етнически насочено насилие, свързано с конфликти сексуално насилие, включително изнасилвания, както и основано на пола насилие, набиране и използване на деца, принудителни изчезвания и произволни арести и задържания;

76.  Приветства резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека и разполагането на мисия на СВКПЧ за наблюдение и докладване относно положението с правата на човека в Южен Судан; призовава Съвета по правата на човека да подкрепи назначаването на специален докладчик за Южен Судан с мандат да наблюдава и да докладва публично за извършени нарушения, да подпомага правителството при изпълнението на препоръките на мисията на СВКПЧ, и да отправя препоръки за ефективно търсене на отговорност;

Венецуела

77.  Изразява своята загриженост относно тежкото положение с правата на човека в страната, възникнало в резултат на влошения икономически, политически и социален климат през последните години; отново заявява, че свободата на изразяване на мнение, независимата съдебна власт и принципите на правовата държава са жизненоважни компоненти на всяко демократично общество; призовава венецуелските органи незабавно да освободят лидерите на опозицията и всички мирни протестиращи, задържани произволно заради упражнените от тях право на свобода на словото и основни права;

78.  Приветства провеждането на изборите на 6 декември 2015 г. и свикването на ново народно събрание; осъжда всякакви опити за подкопаване на пълното привеждане в сила на изборните резултати, изразяващи волята на венецуелския народ, като например временното отстраняване на някои демократично избрани членове на парламента; припомня, че новото правителство ще трябва да се справи с широк спектър от проблеми, свързани с правата на човека, като например безнаказаността, търсенето на отговорност за извънсъдебните убийства, произволните арести и задържания, справедливи съдебни процеси, независимостта на съдебната система, свободата на събранията и сдруженията, както и свободата на медиите; подчертава, че членството на Венецуела в Съвета на ООН по правата на човека за тригодишен срок, който започва на 1 януари 2016 г., носи със себе си особена отговорност за зачитане на правата на човека;

Сирия

79.   Изразява загриженост относно драматичното положение със сигурността и хуманитарната ситуация в Сирия; подчертава значението на работата на Независимата международна анкетна комисия на ООН относно Сирия; осъжда умишленото насочване на нападения към цивилно население, безразборните и непропорционални нападения, атаките над мирни граждани и защитени обекти на културното наследство, както и наказателното налагане на обсади и блокади; изтъква необходимостта от специално внимание и подкрепа за жените — жертви на насилие, женските организации и тяхното участие в предоставянето на хуманитарна помощ и разрешаването на конфликти; призовава ЕС и държавите членки да спомогнат за това да се осигури адекватно финансиране за анкетната комисия, за да изпълнява тя мандата си, който се състои в установяване на фактите и обстоятелствата около всички извършени тежки нарушения на правата на човека, и когато е възможно, установяване на самоличността на извършителите, с оглед да се гарантира, че извършителите на нарушения, включително такива, които могат да представляват престъпления срещу човечеството, биват изправени пред закона, включително чрез сезиране на Международния наказателен съд;

80.  Отново изразява убеждението си, че устойчиво решение на конфликта в Сирия може да бъде постигнато само чрез приобщаващо политическо споразумение, водещо до истински политически преход, който да отговори на законните стремежи на сирийския народ и да му позволи независимо и демократично да определи своето бъдеще; приветства окончателната декларация от 30 октомври 2015 г. относно резултатите от проведените във Виена преговори относно Сирия; приветства приемането на Резолюция 2254 (2015) на Съвета за сигурност на ООН на 18 декември 2015 г.;

81.  Изразява своята тревога от преследванията на религиозните и етническите малцинства в Сирия, които са принудени да променят вероизповеданието си и да плащат налози и които биват нападани, ранявани, продавани в робство и превръщани насилствено в донори на органи единствено поради вероизповеданието си;

Бурунди

82.  Изразява дълбока загриженост относно целенасочените нападения срещу защитници на правата на човека, журналисти и членове на техните семейства; категорично осъжда политическото насилие, екзекуциите по бърза процедура и други нарушения на правата на човека; настоятелно призовава органите на Бурунди да сложат край на тези нарушения и злоупотреби като въпрос от решаващо значение и неотложен приоритет и да извършат задълбочени и независими разследвания с оглед подвеждането под съдебна отговорност на виновниците и осигуряване на защита на жертвите;

83.  Продължава да бъде дълбоко загрижен поради хуманитарното отражение на кризата върху цивилното население в страната и в региона като цяло; призовава ЕС да продължава да работи за постигането на консенсус между правителството и опозицията с цел възстановяване на една приобщаваща и демократична политическа система;

84.  Приветства провеждането на специална сесия на Съвета по правата на човека на 17 декември 2015 г. относно предотвратяването на по-нататъшното влошаване на положението с правата на човека в Бурунди, но изразява съжаление във връзка с отлагането на провеждането на тази сесия; призовава за бързо разполагане на мисията от независими експерти и настоятелно призовава органите на Бурунди да сътрудничат изцяло на тази мисия;

Саудитска Арабия

85.  Продължава да бъде дълбоко загрижен относно системното нарушаване на правата на човека в страната; изразява дълбока загриженост относно обезпокоително високия брой съдебни решения, с които бяха постановени и изпълнени смъртни присъди в Саудитска Арабия през 2015 г.; осъжда масовите екзекуции, извършени през последните седмици; призовава Саудитска Арабия да наложи мораториум върху смъртното наказание;

86.  Призовава саудитските органи да освободят всички лишени от свобода поради убежденията си, включително носителя на наградата „Сахаров“ за 2015 г. Раиф Бадауи; призовава ЕС да следи внимателно неговия конкретен случай;

87.  Отново заявява, че членовете на Съвета на ООН по правата на човека следва да бъдат избирани измежду държавите, които подкрепят правата на човека, принципите на правовата държава и демокрацията, а случаят на Саудитска Арабия понастоящем не е такъв; призовава саудитските органи да сътрудничат изцяло на специалните процедури на Съвета на ООН по правата на човека и на Службата на върховния комисар за правата на човека;

Беларус

88.  Приветства освобождаването на последните политически затворници през август 2015 г. и призовава правителството на Беларус да реабилитира освободените политически затворници и да възстанови напълно техните граждански и политически права; изразява своята дълбока загриженост относно продължаващите ограничения върху свободата на изразяване на мнение и свободата на сдружаване и на мирни събрания; осъжда тормоза над независими журналисти и журналисти от опозицията, както и тормоза и задържането на активисти в областта на правата на човека; настоятелно призовава Беларус да се присъедини към световния мораториум върху изпълнението на смъртното наказание като първа стъпка към неговото трайно премахване; призовава правителството да сътрудничи в пълна степен на специалния докладчик и да поеме ангажимент за започване на реформи с цел защита на правата на човека, включително чрез изпълнение на препоръките на специалния докладчик, както и на други механизми в областта на правата на човека;

Близкоизточен мирен процес

89.  Отбелязва заключенията на ЗП/ВП и на Съвета относно близкоизточния мирен процес, приети на 18 януари 2016 г.; изразява пълно съгласие със Съвета, че спазването от всички страни на международното хуманитарно право и на правото в областта на правата на човека, включително търсенето на отговорност, представлява крайъгълен камък за мира и сигурността, както и че съгласно международното право израелските селища са незаконни и подкопават жизнеспособността на решението за съществуването на две държави; изразява дълбоко съжаление относно оставката на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в палестинските територии Макарим Уибизоно;

o
o   o

90.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета за сигурност на ООН, на генералния секретар на ООН, на председателя на 69-ото Общо събрание на ООН, на председателя на Съвета на ООН по правата на човека, на върховния комисар на ООН за правата на човека, както и на генералния секретар на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0470.


Доклад за дейността на комисията по петиции през 2014 г.
PDF 598kWORD 162k
Резолюция на Европейския парламент от 21 януари 2016 г. за дейността на комисията по петиции през 2014 г. (2014/2218(INI))
P8_TA(2016)0021A8-0361/2015

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно резултатите от разискванията на комисията по петиции,

—  като взе предвид член 10 и член 11 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид значението на правото на петиция и ползата за Парламента да бъде информиран незабавно за конкретните въпроси, които предизвикват безпокойството на европейските граждани и на пребиваващите в ЕС лица, както е предвидено в членове 24 и 227 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 228 от ДФЕС,

—  като взе предвид член 44 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който се отнася до правото на петиция до Европейския парламент,

—  като взе предвид разпоредбите на ДФЕС във връзка с производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка, и по-специално членове 258 и 260,

—   като взе предвид член 52, член 215 и член 216, параграф 8, член 217 и член 218 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по петиции (A8‑0361/2015),

A.  като има предвид, че през 2014 г. са получени 2714 петиции, което представлява спад с почти 6% в сравнение с 2013 г., през която Парламентът беше получил 2885 петиции; като има предвид, че 790 петиции бяха обявени за допустими и доведоха до последващи действия; като има предвид, че 1070 петиции бяха обявени за недопустими; като има предвид, че 817 петиции бяха обявени за допустими и разглеждането им беше приключено; като има предвид, че препоръките във връзка с 37 петиции бяха оспорени; като има предвид, че тези цифри показват, че броят на получените петиции е близо два пъти по-голям от броя на петициите, получени през 2009 г.; като има предвид, че не е имало никакво пропорционално увеличаване на броя служители, натоварени с обработването на тези петиции;

Б.  като има предвид, че целта на годишния доклад за дейността на комисията по петиции е да се представи анализ на петициите, получени през 2014 г., както и да се обсъдят възможностите за подобрение на процедурата и отношенията с други институции;

В.  като има предвид, че броят на получените петиции е скромен в сравнение с общото население на Съюза, което показва, че голяма част от гражданите не са запознати със съществуването на правото на петиция и неговата възможна полза като средство за привличане на вниманието на европейските институции и на държавите членки върху въпросите, които ги засягат и вълнуват; като има предвид, че въпреки че някои граждани са наясно с процеса на внасяне и разглеждане на петиции, все още съществува доста голяма неяснота относно сферата на дейност на ЕС, както личи от големия брой на получените недопустими петиции (39,4%);

Г.   като има предвид, че правилното обработване на петициите по време на целия процес е от решаващо значение, за да се гарантира, че е спазено правото на петиция; като има предвид, че обикновено вносителите на петиции са граждани, които са ангажирани с подобряването и бъдещото благоденствие на нашите общества; като има предвид, че опитът на тези граждани във връзка с начина, по който се разглеждат петициите им, може да определи бъдещото им мнение за европейския проект;

Д.  като има предвид, че през 2014 г. беше приключено разглеждането на 1887 петиции, от които 1070 бяха счетени за недопустими; като има предвид, че само 29,1% от петициите бяха обявени за допустими и по тях бяха предприети действия, 39,4% бяха обявени за недопустими, а 30,1% бяха обявени за допустими и тяхното разглеждане беше директно приключено;

Е.  като има предвид, че гражданите на Съюза се представляват пряко от единствената институция на Съюза, избрана от тях — Европейския парламент; като има предвид, че правото на петиция им предоставя възможността да привлекат вниманието на избраните от тях представители;

Ж.  като има предвид, че гражданите на ЕС и културата на обслужване в техен интерес следва винаги да имат приоритет в работата на Парламента, и по-специално на комисията по петиции, преди всякакви други съображения или критерии за ефективност; като има предвид, че сегашното равнище на наличните човешки ресурси в рамките на отдела по петиции излага на риск изпълнението на тези основни принципи;

З.  като има предвид, че правото на петиция, ако се спазва в пълна степен по същество, може да укрепи отзивчивостта на Парламента към гражданите на ЕС и пребиваващите в него, при условие че съществува открит, демократичен, приобщаващ и прозрачен механизъм на всички етапи на процедурата на внасяне и разглеждане на петиции с цел разрешаване на проблеми, свързани преди всичко с прилагането на законодателството на ЕС;

И.  като има предвид, че правото на петиция е ключов елемент от демокрацията на участието;

Й.  като има предвид, че с правото на петиция, както и чрез Европейския омбудсман, се цели намиране на решения в случаите на лошо администриране от страна на институциите на ЕС или националните институции при прилагането на правото на ЕС;

К.  като има предвид, че петициите действително осигуряват ценна обратна информация за законодателите и изпълнителните органи както на равнище на ЕС, така и на национално равнище, особено по отношение на възможни пропуски в прилагането на законодателството на ЕС; като има предвид, че петициите могат да бъдат ранно предупреждение към държавите членки, които изостават в прилагането на правото на ЕС;

Л.  като има предвид, че петициите, отправени до комисията по петиции, често са предоставяли на останалите комисии в Парламента полезен и пряк принос за тяхната законодателна работа в съответните им области;

М.  като има предвид, че гарантирането на надлежно зачитане на основното право на петиция не е задължение само на комисията по петиции, а по-скоро следва да е споделено усилие на всички комисии на Парламента, както и на другите институции на ЕС; като има предвид, че разглеждането на нито една петиция не следва да приключва, докато се чака отговор от други парламентарни комисии;

Н.  като има предвид, че комисията по петиции следва да се стреми да използва по-добре своите прерогативи и общите и специфичните инструменти на комисиите, като например въпроси с искане на устен отговор и кратки резолюции, така че да се даде гласност на различни проблеми, предизвикващи загрижеността на европейските граждани или на пребиваващите в ЕС лица, въз основа на получените петиции, като те бъдат поставяни на разискване на пленарно заседание на Парламента;

О.  като има предвид, че всяка петиция трябва да се оценява и разглежда внимателно, ефикасно, бързо, прозрачно и отделно, при спазване на правото на участие на членовете на комисията по петиции; като има предвид, че всеки вносител на петиция трябва да получи отговор в кратък срок, в който се посочват или основанията за приключване на петицията или последващите действия, изпълнението и мониторинга на предприетите мерки; като има предвид, че по-доброто институционално сътрудничество с институции на равнището на ЕС, на национално и регионално равнище е от съществено значение за своевременното решаване на повдигнатите от петициите проблеми;

П.  като има предвид, че ефикасното и бързо обработване на петиции трябва да бъде гарантирано включително и по време на смяната на законодателните мандати и свързаните с това промени в персонала;

Р.  като има предвид, че на първо място е в интерес на допустимите и обосновани петиции работата на комисията по петиции да не се обременява с прекалено дълги разглеждания на недопустими и необосновани петиции;

С.  като има предвид, че вносителят на петицията трябва да бъде надлежно информиран относно причините за недопустимостта на петицията;

Т.  като има предвид, че петициите се разискват на заседания на комисията по петиции и като има предвид, че вносителите на петиции могат да участват в тези разисквания и имат право да представят своите петиции, като внесат по-подробна информация и по този начин допринасят активно за работата на комисията, предоставяйки допълнителна информация на нейните членове, на Европейската комисия и на присъстващите евентуално представители на държавите членки; като има предвид, че през 2014 г. 127 вносители на петиции са присъствали на разискванията на комисията и са взели участие в тях; като има предвид, че дялът на пряко участие остава относително слаб и следва да бъде увеличен, включително чрез използване на средства за комуникация от разстояние и чрез планиране, за да могат вносителите на петиции да организират по-добре явяването си пред комисията;

У.  като има предвид, че в много случаи след публичния дебат в заседанията на комисията разглеждането на петициите остава отворено, като се предвижда по-нататъшно проследяване и се очаква отговор, по-специално допълнителна информация от страна на Комисията или от парламентарни комисии, или конкретен обмен със съответните национални или регионални органи;

Ф.  като има предвид, че, за да се позволи разглеждането на по-широк кръг от теми и да се гарантира качеството на всяко обсъждане, е необходимо повече заседателно време; като има предвид, че срещите с координаторите на политическите групи са от решаващо значение, за да се осигури плавното планиране и функциониране на работата на комисията, и следователно следва да се отдели достатъчно време, за да се даде възможност за демократично вземане на решения;

Х.  като има предвид, че дейността на комисията по петиции се основава на предоставената от вносителите на петиции писмена информация и на техния принос в устна и аудиовизуална форма, направен по време на заседанията, допълнени от експертен опит от Комисията, държавите членки, омбудсмана и други представителни политически органи;

Ц.  като има предвид, че въпросите, които предизвикват загрижеността на вносителите на петиции, следва да бъдат надлежно разглеждани по задълбочен начин по време на целия процес на внасяне и разглеждане на петиции; като има предвид, че този процес може да изисква преминаването през различни етапи, включително няколко кръга на изискване на обратна връзка от вносителя на петицията и от съответните европейски институции и национални органи;

Ч.  като има предвид, че установените критерии за определяне на допустимостта на петициите изискват, съгласно разпоредбите на Договора и Правилника за дейността на ЕП, петициите да отговарят на формалните условия за допустимост (член 215 от Правилника за дейността), а именно петицията трябва да се отнася до въпрос, попадащ в сферата на дейност на Европейския съюз и пряко засягащ вносителя на петицията, който трябва да бъде гражданин на Европейския съюз или да пребивава в него; като има предвид, че в резултат на това известен брой петиции са обявени за недопустими, защото не отговарят на тези формални критерии; като има предвид, че решението за допустимостта зависи по-скоро от такива правни и технически критерии и не следва да се определя от политически решения; като има предвид, че уеб порталът за петиции следва да бъде ефективен инструмент за предоставяне на необходимата информация и насоки за вносителите на петиции по отношение на критериите за допустимост;

Ш.  като има предвид, че вече е приет специфичен начин за разглеждане на петициите, засягащи деца, тъй като се признава фактът, че всяко забавяне по тези случаи представлява особено сериозна вреда за заинтересованите лица;

Щ.  като има предвид, че чрез използването на петиции гражданите на ЕС могат да контролират изготвянето и прилагането на правото на ЕС; като има предвид, че това позволява гражданите на ЕС да бъдат полезен източник на информация относно искания по отношение на правото на ЕС и случаи на нарушаването му, като последното е от особено значение за въпроси, свързани с околната среда, вътрешния пазар, признаването на професионални квалификации, защитата на потребителите и сектора на финансовите услуги;

AA.  като има предвид, че внасянето на петиция често съвпада с подаването едновременно с това на жалба до Комисията, която може да доведе до започване на производство за установяване на неизпълнение на задължения или иск за бездействие; като има предвид, че статистическите данни (вж. 23-тия доклад на Комисията относно контрола върху прилагането на правото на ЕС (COM(2006)0416) показват, че между една четвърт, дори една трета от обработените петиции и жалби са свързани с производства за установяване на неизпълнение на задължения или водят до такива производства; като има предвид, че участието на Парламента в тези процедури на внасяне и разглеждане на петиции предоставя възможност за допълнителен контрол върху работата по разследване на съответните институции на ЕС; като има предвид, че разглеждането на петициите не следва да бъде прекратявано, докато е в ход разследване на Комисията;

АБ.  като има предвид, че основните въпроси, предизвикващи загриженост, които се поставят в петициите, се отнасят до широк кръг от въпроси като законодателството в областта на околната среда (по-специално по отношение на водата и управлението на отпадъците, дейностите за проучване и добиване на въглеводороди и големите проекти в областта на инфраструктурата и териториалното планиране), основните права (по-специално правата на децата и хората с увреждания, които са от съществено значение предвид това, че до една четвърт от избирателите в ЕС заявяват някаква степен на неравностойност или увреждане), свободното движение на хора, дискриминацията, имиграцията, заетостта, преговорите относно Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), хуманното отношение към животните, правоприлагането, социалното приобщаване на хората с увреждания;

АВ.  като има предвид, че уеб порталът на комисията по петиции беше открит с една година закъснение на 19 ноември 2014 г., за да замести старата електронна платформа за внасяне на петиции на разположение на портала Europarl, и беше замислен да насърчава правото на петиция и да засили активното участие на гражданите в живота на ЕС; като има предвид, че този портал, който все още не функционира в пълна степен, беше разработен, за да предоставя интегрирано решение, обхващащо специфичните нужди на процеса на внасяне на петиция, като предоставя на гражданите на ЕС, желаещи да внесат петиция, интернет инструмент, пригоден по-добре към потребностите им, включващ възможност за проследяване в реално време на различните етапи на петициите им; като има предвид, че бяха установени няколко недостатъка, особено по отношение на функцията за търсене, което подронва ролята на портала като публичен регистър на петициите, и като има предвид, че втората фаза, насочена към решаване на всички съществуващи пропуски, трябваше вече да е приключила; като има предвид, че порталът може да спомогне за подобряване на услугата и видимостта й за гражданите и членовете на комисията и ще служи за електронен регистър (съгласно член 216, параграф 4 от Правилника за дейността на ЕП), предоставяйки възможност на гражданите да внасят и да проследяват петиции, както и да поставят електронния си подпис в петициите си; като има предвид, че новият портал е замислен за увеличаване на прозрачността и интерактивността на процедурата на внасяне и разглеждане на петиции, като същевременно гарантира по-добра административна ефективност в интерес на вносителите на петиции, членовете на ЕП и широката общественост; като има предвид, че уеб порталът следва да бъде инструмент, чрез който прозрачността в процеса на подаване и разглеждане на петицията може да бъде увеличена, достъпът на вносителите на петиция до информация да бъде засилен и гражданите да бъдат информирани относно капацитета и възможностите на комисията по петиции да им помогне за подобряване на положението им; подчертава, че използването на нови информационни и комуникационни технологии следва да бъде увеличено и допълнително стимулирано, за да бъде приближена работата на комисията до гражданите;

АГ.  като има предвид, че Европейската гражданска инициатива (ЕГИ) е важен инструмент, създаващ възможност за политическо участие на гражданите в процеса на вземане на решения от ЕС, и потенциалът му трябва да се използва в пълна степен; като има предвид, че за да се постигнат най-добри резултати по отношение на участието на гражданите, този инструмент следва допълнително да бъде подобрен, неговите равнища на представителност и практически аспекти да бъдат подчертани и следва той да се спазва и прилага в пълна степен от европейските институции (Комисията по-специално);

АД.  като има предвид, че комисията по петиции продължава да се интересува активно от прилагането на Регламента за Европейската гражданска инициатива и осъзнава необходимостта от нов регламент с цел премахване на множеството негови пропуски, пречки и слабости, както и тромавия характер на действащата правна рамка и необходимите механизми за стартиране и проследяване на ЕГИ, особено по отношение на самото събиране на подписи;

АЕ.  като има предвид, че три години след влизането в сила на Регламент (ЕС) № 211/2011 на 1 април 2012 г. комисията по петиции счита, че е необходимо да се оцени неговото изпълнение, за да се открият пропуски и да се предложат устойчиви решения за неговото бързо преразглеждане, с цел да се подобри прилагането му;

АЖ.  като има предвид, че организирането на публичните изслушвания по сполучливите инициативи беше успех и като има предвид, че включването и участието на комисията по петиции като асоциирана комисия в изслушванията относно ЕГИ е високо ценено от членовете на ЕП и от гражданското общество; като има предвид, че комисията по петиции подкрепя този процес и предоставя натрупания си опит при работата с гражданите за постигането на тази цел; като има предвид, че от страна на Комисията ще се очакват конкретни последващи действия във връзка с всяка успешна ЕГИ;

АЗ.  като има предвид, че следва да се отбележи, че поради голямото работно натоварване на комисията по петиции и необходимостта от увеличаване на човешките ресурси на секретариата на комисията по петиции, по петициите — предмет на разследване през 2014 г., не бяха проведени констативни посещения; като има предвид, че занапред ще се провеждат констативни посещения във връзка с подходящи петиции;

АИ.  като има предвид, че редовният обем на констативните посещения следва да бъде възобновен през 2016 г., тъй като те представляват специфично правомощие на комисията и основна част от нейната работа, свързана с взаимодействието ѝ с гражданите и органите в съответните държави членки; като има предвид, че членове на тези делегации участват равноправно във всички свързани с посещенията дейности, включително докладването;

АЙ.  като има предвид, че комисията по петиции е отговорна пред Европейския омбудсман, който отговаря за разглеждането на жалбите на гражданите на ЕС относно възможни случаи на лошо администриране от страна на институциите и органите на ЕС, по отношение на които комисията изготвя и годишен доклад въз основа на годишния доклад на Омбудсмана; като има предвид, че през 2014 г. комисията взе активно и пряко участие в организирането на изборите за Европейски омбудсман съгласно член 204 от Правилника за дейността на ЕП; като има предвид, че г-жа Емили О’Райли беше преизбрана през декември 2014 г. за петгодишен мандат, който беше проведен по ефективен и прозрачен начин;

АК.  като има предвид, че комисията по петиции е член на Европейската мрежа на омбудсманите, която включва също комисии по петиции на националните парламенти, където такива съществуват, и като има предвид, че е важно да се подчертае значението на това, парламентите на държавите членки да създадат комисии по петиции и да ги подкрепят, в случай че съществуват такива, както и да се подобри сътрудничеството между тях;

1.  Изтъква работата, която трябва да извърши комисията по петиции, създаваща възможност за известно участие на гражданите и на пребиваващите в ЕС лица при защитата и насърчаването на техните права и при упражняването на контрол върху правилното прилагане на разпоредбите на Съюза, тъй като чрез петициите въпросите, пораждащи безпокойство у гражданите, стават известни и така се намира решение по техните основателни оплаквания в разумен срок; изтъква, че допустимите петиции следва да се разглеждат от комисията по петиции в срок от девет месеца от регистрирането на петицията; отново заявява, че по-добрата институционална координация между институциите на равнището на ЕС, национално и регионално равнище, както и с други органи, е от съществено значение за своевременното решаване на повдигнатите в петициите проблеми;

2.  Подчертава, че комисията по петиции (в качеството ѝ на звено за контакт за гражданите), Европейският омбудсман и ЕГИ могат да образуват заедно набор от основни инструменти за по-голямо политическо участие на гражданите, за които трябва да се гарантира прозрачен и подходящ достъп до тях, както и правилно функциониране; подчертава отговорността, която те имат за насърчаването на европейското гражданство и засилването на видимостта и надеждността на институциите на ЕС; призовава за по-голямо внимание от страна на институциите на ЕС към работата на Европейския омбудсман; призовава за създаване на допълнителни механизми с цел осигуряване на пряко участие на гражданите в процеса на вземане на решение на европейските институции;

3.  Подчертава, че подобряването на сътрудничеството с националните, регионалните и местните органи по въпроси, свързани с прилагането на правото на ЕС, е от съществено значение за постигане на целта за възстановяване на връзката с гражданите на ЕС и укрепването на демократичната легитимност и отчетността в процеса на вземане на решения на Парламента; отбелязва, че сътрудничеството се засилва чрез проактивен обмен на информация на всички институционални равнища и че това е ключът за решаване на въпросите, повдигнати от вносителите на петиции; изразява съжаление, че в някои случаи националните, регионалните и местните органи не отговарят на запитванията на комисията по петиции;

4.  Предупреждава, че е налице продължаващо изоставане при обработването на петициите, което се дължи на ограничения наличен човешки ресурс в рамките на секретариата на комисията, което от своя страна оказва силно въздействие върху времето за разглеждане на петициите и особено по отношение на определянето на тяхната допустимост; счита, че подобни забавяния не са приемливи, ако целта е да се гарантира услуга с отлични постижения, както и че те не просто подкопават ефективното право на петиция, но и разрушават доверието на засегнатите граждани в европейските институции; призовава отговорните политически и административни инстанции на Парламента, в сътрудничество с комисията по бюджети, да намерят подходящо решение, за да се гарантира, че работата на комисията по петиции може да бъде изпълнявана в духа на Договорите;

5.  Подчертава необходимостта недопустимостта или приключването на дадена петиция поради необоснованост да бъдат старателно обяснявани на вносителя на петицията;

6.  Призовава комисията по петиции и, при необходимост, комисиите в Парламента, отговарящи за приемане на изменения в Правилника за дейността на ЕП, да структурират по-ясно разликата между критериите за определяне на основателността на дадена петиция и правилата за определяне на допустимостта й, и между задържане и приключване на дадена петиция, както и да разяснят тази структура на потенциалните вносители на петиции;

7.  Подчертава важната роля, която изпълнява Комисията, при оказване на съдействие за разглеждането на въпроси, повдигнати от вносителите на петиции, и я призовава да провежда проактивно и своевременно наблюдение на някои проекти, за които вносителите на петиции са докладвали, че правото на ЕС е било нарушено или ще бъде нарушено в бъдеще, чрез изпълнение на официалното планиране; призовава Комисията, в качеството ѝ на пазител на Договорите, да коригира подобни случаи на неправилно или на липсващо транспониране на правото на ЕС, за които се съобщава в голям брой петиции, внесени в Парламента; призовава също така Комисията да не бъде толкова колеблива при използването на правото си за откриване на процедура за нарушение в тази връзка; подчертава, че при откриването на процедура за нарушение не следва да се оставя впечатление за съобразяване в по-голяма степен с по-големите държави членки; призовава Комисията редовно да информира комисията по петиции за напредъка и конкретните резултати във връзка с пряко свързаните с петиции процедури за нарушение;

8.  Призовава Комисията да се ангажира изцяло с процеса, свързан с петициите, по-конкретно като извършва задълбочени проверки на получените от нея допустими случаи и впоследствие своевременно предоставя точни и актуализирани отговори на вносителите на петициите в писмена форма; очаква тези отговори да бъдат доразвити при устните обсъждания на тези въпроси в рамките на публичните заседания на комисията по петиции; счита, че с оглед на доверието в институциите Комисията следва да бъде представлявана при тези обсъждания от официален служител с подходящ ранг; счита, че в качеството си на пазител на договорите Комисията следва да разглежда по-задълбочено и по същество случаите, като взема предвид духа на съответното законодателство на ЕС;

9.  Приканва — в името на прозрачността и в дух на добросъвестно сътрудничество между различните институции на ЕС — Комисията да улеснява достъпа до документи, съдържащи цялата необходима информация, свързана с процедурите по EU Pilot, по-специално във връзка с получените петиции, в т.ч. обмена на въпроси и отговори между Комисията и съответната държава членка, най-малкото при приключване на процедурите;

10.  Подчертава значението на активния мониторинг и навременните превантивни мерки от страна на Комисията, когато съществуват надлежно обосновани доказателства, че е възможно някои запланувани и публично обявени проекти да са в нарушение на законодателството на ЕС; изразява безпокойство във връзка с текущата тенденция в Комисията тя да възпрепятства разглеждането по същество на много петиции въз основа на чисто процедурни съображения; изразява несъгласие с повтарящите се предложения за приключване на разглеждането на много досиета, свързани с конкретни петиции, без да се изчакват резултатите от разглеждането на въпросите, повдигнати в тях, и счита, че това не е в съответствие с духа на основната роля на Комисията като пазител на Договорите; призовава за още по-голяма щателност и за предприемане на последващи действия, по-специално по отношение на представени от вносители на петиции случаи, свързани с евентуални нарушения на законодателството на ЕС от страна на самата Комисия, например в областта на публичния достъп до документи, който се гарантира от Конвенцията от Орхус;

11.  Посочва, че е важно Комисията да отговаря подробно, активно и във възможно най-кратки срокове на всички петиции;

12.  Призовава с оглед на специфичния характер на комисията по петиции и значителния обем на работата, свързана с поддържането на контакт с хилядите граждани и пребиваващи лица, които внасят петиции всяка година, да се увеличат човешките ресурси, с които разполага нейният секретариат;

13.  Подчертава необходимостта от подобряване на кореспонденцията с гражданите, свързана с обработката на техните искания;

14.  Счита, че е от съществено значение да се задълбочи сътрудничеството с националните парламенти и техните компетентни комисии и с правителствата на държавите членки и да се насърчават органите на държавите членки да транспонират и прилагат правото на ЕС в условия на пълна прозрачност; подчертава значението на сътрудничеството с Комисията и държавите членки с оглед на защитата на правата на гражданите по по-ефективен и по-прозрачен начин и насърчава присъствието на представители на държавите членки на заседанията; подчертава необходимостта представители на Съвета и Комисията с възможно най-висок ранг да присъстват на заседанията и изслушванията, когато съдържанието на обсъжданите въпроси налага участието на гореспоменатите институции; отново отправя призива, включен в резолюцията от 11 март 2014 г. относно резултата от разискванията на комисията по петиции през парламентарната 2013 г.(1) за започване на засилен структуриран диалог с държавите членки, по-специално чрез провеждане на редовни заседания с членове на националните комисии по петиции или други компетентни органи;

15.  Призовава държавите членки да стандартизират по законодателен път задължението за създаване на добре функциониращи комисии по петиции в националните парламенти, което би повишило ефективността на сътрудничеството между комисията по петиции и националните парламенти;

16.  Счита, че е от съществено значение комисията по петиции да подобри сътрудничеството с другите комисии на Парламента, като иска тяхното становище по петициите, кани техни членове на разискванията, свързани със съответната им област на компетентност, и участва по-активно в тяхната дейност в качеството си на подпомагаща комисия за определени доклади, по-специално за докладите за правилното транспониране и прилагане на правото на ЕС в държавите членки; приканва компетентните комисии да разглеждат с необходимото внимание препратените им петиции и да предоставят обратна връзка, която е необходима за правилната обработка на петициите;

17.  Подчертава нарастващото значение на комисията по петиции като комисия за контрол, която следва да служи като отправна точка за транспонирането и прилагането на европейското законодателство на административно равнище в държавите членки; отново отправя призива, включен в резолюцията относно резултата от разискванията на комисията по петиции през парламентарната 2013 г., посочена по-горе, за провеждане на повече политически дебати по време на пленарните заседания и за по-активна комуникация във връзка с петициите на европейските граждани;

18.  Изразява съжаление, че няма възможност повече вносители на петиции пряко да представят своите случаи пред комисията по петиции, отчасти поради недостига на време за провеждане на срещи и на човешки ресурси в секретариата на комисията по петиции; призовава за подобряване на сроковете, в рамките на които вносителите на петиции биват уведомявани относно обработката на своите петиции, както и на сроковете за разглеждането на петициите в комисията; подкрепя по-широкото използване на видеоконференции или на други средства, които предоставят възможност на вносителите на петиции да участват активно в работата на комисията по петиции дори когато те не могат да присъстват физически;

19.  Призовава за бързото създаване на неформална мрежа за петиции в рамките на Парламента с участието на членове на ЕП, представляващи всяка комисия в Парламента, с цел да се осигури плавна и ефективна координация на работата, свързана с петициите, което ще подобри упражняването на правото на петиции;

20.  Изтъква важната роля на останалите комисии на Парламента, включително разглеждането от тях на заседанията им на въпроси, повдигнати в петиции и свързани с тяхната област на компетентност, и по целесъобразност използването от тях на получените петиции като източник на информация за целите на законодателните процедури;

21.  Изразява съжаление във връзка с факта, че Хартата на основните права не е приета във всички държави членки и че нейното прилагане се оказва недотам ясно и в известна степен разочароващо за много граждани; също така изразява съжаление във връзка с факта, че Европейската конвенция за правата на човека все още не е приета като такава от ЕС съгласно член 6, параграф 2 от ДЕС и че европейските граждани няма достъп до достатъчна информация относно действащите процедури в това отношение; изразява съжаление във връзка със строгото тълкуване от страна на Комисията на член 51 от Хартата на основните права и на неговата формулировка, че разпоредбите на Хартата се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза; припомня, че в отговор на искания от страна на комисията по петиции Комисията често е заявявала, че не е в състояние да предприеме действия в областта на основните права, позовавайки се на член 51 от Хартата; подчертава факта, че очакванията на гражданите често надхвърлят това, което се допуска от строго правните разпоредби на Хартата; отправя искане към Комисията да положи допълнителни усилия, за да отговори на очакванията на гражданите, и да подходи по нов начин към тълкуването на член 51;

22.  Подчертава важната работа, извършвана от комисията по петиции в контекста на прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; във връзка с това надлежно взема под внимание заключителните бележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания относно първоначалния доклад на Европейския съюз(2); подчертава, че рамката на Европейския съюз следва да бъде обезпечена с подходящи ресурси в съответствие с изискванията на Конвенцията; във връзка с това призовава за повишаване на капацитета на комисията по петиции и нейния секретариат, което ще даде възможност на комисията да изпълнява пълноценно своята роля на защитник на правата на хората с увреждания; призовава да се определи конкретен служител, който да отговаря за обработката на въпросите, свързани с уврежданията; подчертава готовността на комисията да работи в тясно сътрудничество с други законодателни комисии, които участват в мрежата на Европейския парламент по въпросите на уврежданията; отбелязва необходимостта от допълнителни усилия и действия от страна на комисията в областта на защитата на хората с увреждания, например действия, насочени към насърчаване на бързото ратифициране на Маракешкия договор;

23.  Изтъква загрижеността на гражданите, изразени в многобройни петиции, получени през 2014 г., във връзка с преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, в които участва Европейската комисия; подчертава, че е важно Европейската комисия спешно да приложи препоръките, отправени от Европейския омбудсман по този въпрос;

24.  Насочва вниманието към становището, изготвено от комисията по петиции, относно препоръките към Комисията във връзка с преговорите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), в което в съответствие с многобройните получени петиции се отхвърля инструментът за арбитраж, познат под наименованието „уреждане на спорове между инвеститор и държава“ (УСИД), и изразява съжаление, че Европейската гражданска инициатива относно ТПТИ беше отхвърлена;

25.  Изразява съжаление, че някои държави членки все още не са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и ги призовава да я подпишат и ратифицират във възможно най-кратки срокове;

26.  Призовава за ЕС и държавите членки да подпишат и ратифицират Факултативния протокол към Конвенцията за правата на хората с увреждания;

27.  Призовава държавите членки незабавно да подпишат и ратифицират Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали;

28.  Изтъква, че на някои петиции, свързани с проекта за проучване и експлоатация на евентуални залежи на нефт на Канарските острови, беше обърнато специално внимание; отчита, че вносителите, които се противопоставиха на проекта поради екологични съображения, допринесоха значително за изясняване на дебатите; отчита, че въпросите, свързани с околната среда, продължават да бъдат приоритет за вносителите на петиции, което е показателно за това, че държавите членки все още имат пропуски в тази област; отбелязва, че редица от тези петиции се отнасят до управлението на отпадъците, сигурността на водоснабдяването, ядрената енергия, хидравличното разбиване и защитата на животинските видове;

29.  Подчертава големия брой получени петиции, в които се отхвърля използването на технологията за хидравлично разбиване с цел извличане на природен газ и нефт от подпочвените пластове и се посочват последиците за околната среда, икономиката и обществото, свързани с използването на тази технология;

30.  Осъжда по-специално практиката на „фрагментиране“ на досиетата, която се прилага често по отношение на големите инфраструктурни проекти или проекти за сондажи, които са в основата на множество петиции по въпроси, свързани с околната среда;

31.  Отбелязва загрижеността на вносителите на петиции във връзка с предполагаеми случаи на несправедливост в рамките на административни и съдебни процедури за раздяла или развод на родители, при които възникват въпроси, свързани с попечителство над малки деца и принудителни осиновявания; отбелязва в този контекст, че в някои държави членки и в случаи на двойки, в които двамата души са с различно гражданство, съществува възможност за дискриминация на основата на гражданството в полза на страната по делото, която е гражданин на държавата членка, в която се води производството, и в ущърб на страната, която не е гражданин на тази държава, което води до сериозни и в много случаи много драматични последици за правата на детето; подчертава, че Парламентът е бил уведомяван за случаи, свързани с определени държави членки (Германия (по-специално във връзка с дейността на Службата за закрила на децата и младежите), Франция, Нидерландия, Словакия и Дания) и Норвегия, и във връзка с това посреща със задоволство преразглеждането, което предстои да се извърши през 2016 г., на Регламент „Брюксел IIа“; подчертава, че през 2015 г. в рамките на комисията по петиции беше създадена нова работна група, на която беше възложено да даде бърз и последователен отговор във връзка с тези въпроси, будещи безпокойство, и че тя е осъществила констативно посещение в Обединеното кралство, за да разследва оплаквания от подобно естество на място;

32.  Изтъква значителния брой получени петиции, в които се отправят остри критики и предупреждения за последиците от политиките в областта на миграцията, търговията и външната дейност на ЕС по отношение на съблюдаването на разпоредбите за спазване на правата на човека на мигрантите; посочва задължението на всички агенции, органи и институции на ЕС, в т.ч. Frontex, да гарантират във всеки един момент спазването на правата на човека и съблюдаването на Хартата на основните права в своите области на дейност;

33.  Приветства социалния диалог в рамките на „Европейския форум за правата на детето“, организиран ежегодно от 2007 г. насам по инициатива на Комисията, чиято цел е да подкрепи спазването на правата на детето в рамките на мерките на външната и вътрешната политика на ЕС; отбелязва, че в този диалог участват представители на държавите членки, организации за защита на правата на детето, Комитетът на регионите, Европейският икономически и социален комитет, Съветът на Европа, УНИЦЕФ и редица неправителствени организации;

34.  Подчертава разнообразието от теми, повдигнати в петициите на гражданите, например основните права, правата на човека, вътрешния пазар, правата на лицата с увреждания, правото в областта на опазването на околната среда, трудовите правоотношения, политиките в областта на миграцията, търговските споразумения, въпросите, свързани с общественото здраве, благосъстоянието на децата, транспорта, правата на животните и дискриминацията; призовава за допълнително специализиране на дейността на комисията по петиции по основните политики, които се упоменават от вносителите на петициите; отправя искане секретариатът на комисията по петиции да получи повече ресурси, за да може комисията да се справи с тази интензивна и широка гама от петиции;

35.  Счита, че организирането на публични изслушвания е важен способ за разглеждането на проблемите, повдигнати от вносителите на петиции; желае да привлече вниманието към публичните изслушвания, организирани съвместно с комисията по околна среда в отговор на Европейската гражданска инициатива под надслов „Право на вода“ и с комисията по правни въпроси в рамките на Европейската гражданска инициатива, озаглавена „Един от нас“; счита, че Европейската гражданска инициатива представлява инструмент, който стимулира транснационалната представителна демокрация с активно участие на гражданите, която след приемането на нов регламент може да предостави възможност за по-пряко участие на гражданите във формулирането, повдигането и степенуването по приоритет на политическите и законодателните въпроси в ЕС, по отношение на които следва да се предприемат действия; отново потвърждава ангажимента си да участва активно в организирането на публични изслушвания, свързани с успешните инициативи; поема ангажимент да отдаде предимство на институционално равнище на ефективността на този процес на участие и да гарантира, че се предприемат надлежни законодателни последващи действия, когато това е целесъобразно; приветства използването по време на изслушванията на приспособления за достъпност за лицата с увреждания, например изписване на текста на изказването върху екран;

36.  Изразява съжаление относно реакцията на Комисията в отговор на малкото успешни Европейски граждански инициативи, както и относно това, че във връзка с единствения инструмент за транснационална демокрация в ЕС се предприемат толкова малко последващи действия;

37.  Насочва вниманието към няколко свои резолюции, приети през 2014 г. под формата на доклади, например към резолюцията от 12 март 2014 г. относно доклада за гражданството на ЕС за 2013 г., озаглавен „Граждани на ЕС: вашите права, вашето бъдеще“(3), която беше повод за разисквания относно хармонизирането на пенсионните права и правата на гражданите да избират и да бъдат избирани в изборите; насочва вниманието към годишния доклад на комисията относно резултата от разискванията на комисията по петиции през парламентарната 2013 г. (A7-0131/2014) и към своята резолюция от 15 януари 2015 г. относно годишния доклад за дейностите на Европейския омбудсман през 2013 г.(4), по-специално по отношение на споразумението за трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ);

38.  Приветства решението на Комисията да продължи през 2014 г. дейностите, започнати през 2013 г. в рамките на „Европейската година на гражданите“, с по-силен акцент върху изборите за Европейски парламент (които се проведоха от 22 до 25 май 2014 г.); приветства готовността на Комисията да информира гражданите относно инструментите, които са на тяхно разположение, за да могат да участват в процеса на вземане на решения на равнището на ЕС, както и нейната готовност да предостави впоследствие на гражданите на Съюза информация относно техните права и относно наличните демократични инструменти за защита на тези права; подчертава, че следва да се положат допълнителни усилия, за да се повиши осведомеността за изборите за Европейски парламент, като се има предвид фактът, че в много държави членки избирателната активност на изборите през 2014 г. беше под 50%;

39.  Подчертава, че е важно да се осигури, че комисията по петиции разполага с пълноценно функциониращ интернет портал, чрез който вносителите на петиции да могат да се регистрират ефективно, да внасят петиции, да прикачват придружаващи документи, да заявяват подкрепа за допустими петиции и да получават информация, както и автоматични съобщения по електронната поща, за промени в статуса на своите петиции и чрез който те да могат да се свързват директно с представители на институциите на ЕС с цел да получат пряка и ясна информация относно развитието по въпросите, повдигнати в техните петиции; изразява съжаление, че предвиденият график за изпълнение не е спазен и че много от предвидените елементи все още не са завършени; настоятелно призовава отговорните административни органи да ускорят необходимите стъпки за приключване на изпълнението на останалите етапи на проекта и да отстранят всички съществуващи недостатъци; подчертава, че следва да се предприемат допълнителни стъпки за повишаване на прозрачността на процеса, свързан с петициите;

40.  Призовава за общ подход на Европейския парламент, националните парламенти и органите на по-ниско равнище в държавите членки при наличие на съответните органи за приемане на жалби, с цел за гражданите да бъде пределно ясно към кое равнище и към коя инстанция те могат да адресират петицията си;

41.  Призовава за ефективна оценка на персонала на секретариата на комисията по петиции, която да се съсредоточи върху постигането както на качествена, така и на количествена адекватност във връзка с натрупването на голям брой петиции и с все още често срещаните забавяния при тяхната обработка; счита, че целесъобразната обработка и целесъобразното разглеждане на одобрените петиции, заедно с предоставянето на точна информация на вносителите на петиции при обратната връзка, е от ключово значение за укрепване на връзките между европейското гражданско общество и европейските институции;

42.  Подчертава необходимостта да се осигури предоставянето на по-конструктивна информация на гражданите чрез интернет портала на комисията по петиции посредством организирането на семинари за обучение в държавите членки;

43.  Подчертава важната роля на мрежата SOLVIT, която редовно разкрива и разрешава проблеми, свързани с прилагането на законодателството в областта на вътрешния пазар; настоятелно призовава Комисията да актуализира този инструмент, да предостави възможност на членовете на комисията по петиции за достъп до цялата информация, която е на разположение чрез SOLVIT, както и да ги информира редовно за случаите, свързани с регистрираните петиции;

44.  Подчертава необходимостта от задълбочаване на сътрудничеството на комисията по петиции с други институции и органи на Съюза, както и с националните органи на държавите членки; счита, че засиленият диалог и системното сътрудничество с държавите членки, по-специално с комисиите по петиции на националните парламенти, са от съществено значение; отправя препоръка парламентите на всички държави членки да учредят комисии по петиции, ако все още не са направили това; счита, че посещението на 2 декември 2014 г. в комисията по петиции на ЕП от страна на делегация на комисията по петиции на шотландския парламент е пример за такова сътрудничество и че подобно партньорство ще предостави възможност за обмен на най-добрите практики, извличане на ползи от натрупания общ опит и разработване на систематична и ефективна процедура за предаване на петициите на компетентните органи;

45.  Подчертава, че тясното сътрудничество с държавите членки е изключително важно за работата на комисията по петиции; насърчава държавите членки да изпълняват активна роля при предоставянето на отговор по петициите, свързани с прилагането и налагането на спазването на правото на ЕС, и счита, че присъствието и активното сътрудничество на представителите на държавите членки по време на заседанията на комисията по петиции е от голямо значение; изтъква, че представители на гръцкото правителство присъстваха на заседанието от 10 февруари 2014 г., на което беше представен докладът от констативното посещение в Гърция (18—20 септември 2013 г.) във връзка с управлението на отпадъците;

46.  Припомня, че констативните посещения са един от най-важните инструменти за разследване, с които разполага комисията по петиции, както е предвидено в Правилника за дейността на ЕП, въпреки че през 2014 г. не беше осъществено нито едно подобно посещение; счита, че е от съществено значение проследяването на петициите, които са предмет на разследване по време на констативните посещения, да не се преустановява, включително през периодите между новите избори за Европейски парламент и структурирането на новия състав на Парламента, и призовава комисиите в Парламента да предприемат необходимите мерки в това отношение; подчертава необходимостта констативните посещения да водят до формулирането на ясни препоръки, насочени към разрешаването на проблемите на вносителите на петициите; очаква редовната дейност на комисията по петиции, по-конкретно що се отнася до констативните посещения, да бъде възобновена през 2016 г.;

47.  Призовава Гърция да вземе под внимание препоръките, представени в приетия през февруари 2014 г. от комисията по петиции доклад относно констативното посещение във връзка със събирането на отпадъците и местоположението на депата за отпадъци в Гърция; призовава Комисията да контролира внимателно използването на средствата, отпускани за събирането на отпадъците; призовава държавите членки да спазват директивите на ЕС относно рециклирането на отпадъци;

48.  Отдава голямо значение на присъствието и активното сътрудничество на представителите на държавите членки по време на заседанията на комисията по петиции; приветства и насърчава присъствието, участието и активното сътрудничество на представителите на публичните органи на съответната държава членка; насърчава всички държави членки да участват активно в процеса, свързан с петициите;

49.  Подчертава значението на сътрудничеството с Европейския омбудсман, както и на участието на Европейския парламент в Европейската мрежа на омбудсманите; приветства отличните отношения на институционално равнище между омбудсмана и комисията по петиции; оценява особено високо редовния принос на омбудсмана към работата на комисията по петиции през цялата година;

50.  Очаква с интерес да се задълбочи сътрудничеството с комисиите по петиции в националните и регионалните парламенти на различните държави членки, в които съществуват такива комисии; се ангажира да предостави насоки за учредяването на такива комисии в останалите държави членки, които имат желание да направят това;

51.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция, както и доклада на комисията по петиции, на Съвета, Комисията, Европейския омбудсман, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на техните комисии по петиции и техните национални омбудсмани или подобни компетентни органи.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0204.
(2) Приети от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания на неговата четиринадесета сесия (17 август — 4 септември 2015 г.); вж.: http://tbinternet.ohchr.org/_layouts/treatybodyexternal/Download.aspx?symbolno=CRPD%2fC%2fEU%2fCO%2f1&Lang=en
(3) Приети текстове, P7_TA(2014)0233.
(4) Приети текстове, P8_TA(2015)0009.


Задържани граждани на ЕС в Индия, по-специално моряци от Естония и Обединеното кралство
PDF 468kWORD 68k
Резолюция на Европейския парламент от 21 януари 2016 г. относно естонски и британски моряци, задържани в Индия (2016/2522(RSP))
P8_TA(2016)0022RC-B8-0085/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, и по-специално членове 9, 10 и 14 от него,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН по морско право,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че на 12 октомври 2013 г. 35-членният екипаж (включващ 14 естонци и 6 британци, както и индийци и украинци) на MV Seaman Guard Ohio — базиран в САЩ частен кораб, плаващ под флага на Сиера Леоне, беше задържан в щата Тамил Наду, Индия, и членовете на екипажа бяха обвинени в незаконно притежаване на оръжие в индийски териториални води;

Б.  като има предвид, че екипажът очевидно е изпълнявал мисия за борба с пиратството, не е извършил агресивни действия спрямо индийски граждани и последователно отрича извършването на каквото и да е закононарушение;

В.  като има предвид, че скоро след това обвиненията бяха оттеглени, но индийските органи обжалваха и Върховният съд постанови продължаване на съдебния процес; като има предвид, че през този период мъжете не са могли да напускат Индия или да работят;

Г.  като има предвид, че бяха проведени обширни и редовни срещи на най-високо равнище между индийските органи и техните британски и естонски колеги, включително срещи на министерско равнище и на равнище министър-председател; като има предвид, че срещите включваха отправяне на искане за ранно връщане на 14 естонци и на 6 британци от екипажа, като вниманието беше насочено към финансовите затруднения на техните семейства и душевното страдание;

Д.  като има предвид, че на 12 януари 2016 г. всеки от 35 моряци и охранители получи максималната присъда от пет години „лишаване от свобода при строги условия“ и глоба 3000 INR (40 EUR); като има предвид, че понастоящем мъжете се намират в затвора „Палайамкотаи“, Тамил Наду; като има предвид, че те обмислят възможността за обжалване на присъдите в предвиденият 90-дневен срок;

Е.  като има предвид, че това развитие на събитията предизвика изненада и безпокойство сред много кръгове;

1.  Зачита суверенитета на Индия над нейната територия и юрисдикция, и признава интегритета на индийската правна система;

2.  Споделя обоснованата и базираща се на скорошни събития загриженост и чувствителност на Индия по отношение на тероризма;

3.  Осъзнава, че данните сочат, че засегнатите служители са изпълнявали задължения, свързани с борбата срещу пиратството, и че екипите за защита на борда се оказаха единствената най-ефективна мярка за борба с пиратството и заслужават подкрепата на международната общност, включително Индия;

4.  Призовава индийските органи да гарантират, че случаят на екипажа на MV Seaman Guard Ohio се разглежда на основата на пълното зачитане на правата на човека и на законовите права на обвиняемите, в съответствие със задълженията, залегнали в редица харти за правата на човека, договори и конвенции, които Индия е подписала;

5.  Настоятелно призовава индийските органи да действат със съчувствие в този случай, да приключат съдебното производство във възможно най-кратък срок и да освободят всички засегнати служители до приключване на съдебното производство, за да се сведат до минимум неблагоприятните последици върху засегнатите и техните семейства;

6.  Препоръчва Индия да обмисли подписването на Документа от Монтрьо от 18 септември 2008 г., с който, наред с другото, се урежда прилагането на международното право по отношение на дейностите на частни военни и охранителни дружества;

7.  Подчертава отличните дългогодишни отношения между ЕС и неговите държави членки и Индия; настоятелно призовава Индия и заинтересованите европейски държави да гарантират, че инцидентът няма да повлияе отрицателно върху тези отношения като цяло; подчертава значението на тесните икономически, политически и стратегически отношения между Индия и държавите – членки на ЕС, както и с ЕС;

8.  Призовава ЕС и Индия да засилят сътрудничеството си в областта на морската сигурност и борбата с пиратството, включително чрез разработването на международна доктрина и стандартни оперативни процедури, за да се използва пълноценно потенциалът, който носи ролята на Индия в региона; освен това изразява твърдо убеждение, че това ще допринесе да се предотврати възникването на подобни спорни въпроси в бъдеще;

9.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на правителството и парламента на Индия.


Етиопия
PDF 487kWORD 99k
Резолюция на Европейския парламент от 21 януари 2016 г. относно положението в Етиопия (2016/2520(RSP))
P8_TA(2016)0023RC-B8-0082/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно положението в Етиопия и последните разисквания по въпроса в пленарна зала на 20 май 2015 г.,

—  като взе предвид изявлението, направено на 23 декември 2015 г. от говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно последните сблъсъци в Етиопия,

—  като взе предвид съвместното изявление, направено на 20 октомври 2015 г. от Федерика Могерини, върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия, и Тедрос Аданом, министър на външните работи на Федерална демократична република Етиопия,

—  като взе предвид съобщението за пресата относно срещата, проведена на 13 януари 2016 г. между върховния представител/заместник-председател Федерика Могерини и министъра на външните работи на Федерална демократична република Етиопия Тедрос Аданом,

—  като взе предвид изявлението, направено на 27 май 2015 г. от говорителя на ЕСВД относно изборите в Етиопия,

—  като взе предвид изявлението, направено на 10 юли 2015 г. от специалния докладчик на ООН за утвърждаването и защитата на правото на свобода на мнение и изразяване Дейвид Кей относно освобождаването на етиопски журналисти,

—  като взе предвид последния всеобщ периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека относно Етиопия;

—  като взе предвид Споразумението от Котону,

—  като взе предвид Конституцията на Федерална демократична република Етиопия, приета на 8 декември 1994 г., и по-специално разпоредбите на глава III относно основните права и свободи, правата на човека и демократичните права,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, ратифицирана от Етиопия през 1994 г.,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

—  като взе предвид Международния пакт на ООН за граждански и политически права,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че последните общи избори бяха проведени на 24 май 2015 г. и при тях Народният революционен демократичен фронт на Етиопия (EPRDF) остана управляваща партия и спечели всички места в националния парламент, отчасти поради липсата на пространство за критики или изразяване на несъгласие в рамките на изборния процес; като има предвид, че федералните избори през май се проведоха в обща атмосфера на страх и тревога относно липсата на независимост на националната избирателна комисия; като има предвид, че EPRDF е на власт от 24 години, от свалянето на военното правителство през 1991 г. насам;

Б.  като има предвид, че през последните два месеца най-обширният регион на Етиопия, Оромия, в който живее най-голямата етническа група на страната, беше засегнат от вълна на масови протести относно разширяването на общинските граници на столицата, Адис Абеба, което изложи земеделските стопани на риска да бъдат експулсирани от земите си;

В.  като има предвид, че според международни организации по правата на човека силите за сигурност са реагирали на мирните като цяло протести, като са убили най‑малко 140 демонстранти и са ранили много повече в тази може би най-голяма криза в Етиопия след насилието по време на изборите през 2005 г.; като има предвид, че правителството, напротив, само призна смъртта на десетки души, както и на 12 служители на силите за сигурност;

Г.  като има предвид, че на 14 януари 2016 г. правителството реши да отмени оспорвания широкомащабен план за градско развитие; като има предвид, че ако беше осъществен, планът щеше да разшири границите на града 20 пъти; като има предвид, че поради разширяването на Адис Абеба милиони земеделски стопани от общността оромо вече са разселени и са попаднали в капана на бедността;

Д.  като има предвид, че в Етиопия има голямо многообразие на религиозни вярвания и култури; като има предвид, че някои от най-големите етнически общности, и по-специално оромо и сомалийците (Огаден), са маргинализирани в полза на амхарите и тигрейците, и имат слабо участие в политическото представителство;

Е.  като има предвид, че органите на Етиопия произволно задържаха редица мирни демонстранти, журналисти и лидери на опозиционни партии при бруталните репресии срещу протестите в региона Оромия; като има предвид, че задържаните са изложени на риск от изтезания и други форми на малтретиране;

Ж.  като има предвид, че правителството окачестви като „терористи“ мирните като цяло демонстранти, като приложи Прокламацията за борба с тероризма (Закон № 652/2009) и разгърна военни сили срещу тях;

З.  като има предвид, че на 23 декември 2015 г. органите арестуваха Бекеле Джерба, заместник-председател на Федералисткия конгрес на оромо (OFC), най-голямата законно регистрирана политическа партия на Оромия; като има предвид, че г-н Джерба е бил задържан и се твърди, че скоро след това е приет в болница; като има предвид, че понастоящем местонахождението му е неизвестно;

И.  като има предвид, че други видни ръководители на OFC са били задържани произволно през последните седмици или се твърди, че са на практика под домашен арест;

Й.  като има предвид, че не за първи път етиопските сили за сигурност са замесени в сериозни нарушения на правата на човека в отговор на мирни протести, и като има предвид, че е известно, че правителството на Етиопия системно потиска свободата на словото и на сдружаване и забранява на гражданите да изразяват несъгласие относно или да се противопоставят на правителствените политики, като така ограничава гражданското и политическото пространство, включително чрез провеждане на политически мотивирани наказателни преследвания съгласно драстичните разпоредби на Закона за борба с тероризма, унищожава независимите медии, разбива основните дейности на гражданското общество и смазва опозиционните политически партии;

К.  като има предвид, че през декември 2015 г. водещи активисти като Гетачу Шифроу (главен редактор на Negere Ethiopia), Йонатан Тереса (интернет активист) и Фикаду Миркана (радио и телевизия Оромия) са задържани произволно, макар и все още да не им е предявено обвинение от органите на Етиопия;

Л.  като има предвид, че правителството на Етиопия налага повсеместни ограничения на независимото гражданско общество и медиите; като има предвид, че според преброяването на лишените от свобода журналисти за 2014 г., извършено от Комитета за защита на журналистите, Етиопия е на четвърто място в света по брой на задържаните журналисти, като поне 17 журналисти са зад решетките, 57 медийни специалисти са избягали от Етиопия през последните пет години и редица независими издания са прекратили дейността си поради натиск от страна на официалните власти; като има предвид, че Етиопия е класирана също така на четвърто място в списъка на Комитета за защита на журналистите на 10-те държави с най-силна цензура за 2015 г.;

M.  като има предвид, че голям брой лица, лишени от свобода заради своите убеждения през предишни години единствено поради това, че законно са упражнявали правото си на свобода на словото и на мисълта, включително журналисти и членове на опозиционни политически партии, останат задържани; като има предвид, че някои от тях са осъдени при несправедливи съдебни процеси, някои са субекти на текущи съдебни процеси, а други продължават да бъдат задържани без предявяване на обвинение, включително Ескиндер Нега, Темесген Десалегн, Соломон Кебеде, Йесуф Гетачу, Убшет Тай, Салех Едрис и Тесфалидет Кидане;

Н.  като има предвид, че Андаргачу Цеге, който има британско и етиопско гражданство и е ръководител на опозиционна партия, живеещ в изгнание, беше задържан през юни 2014 г.; като има предвид, че г-н Цеге е бил осъден на смърт няколко години по-рано в негово отсъствие и че от задържането си насам е в отделението за осъдените на смърт, практически без връзка с околния свят;

O.  като има предвид, че в етиопския закон „Прокламация за благотворителните организации и сдруженията“ се изисква организациите, които се занимават със застъпничество, да генерират 90% от финансирането за дейностите си от местни източници, което е довело до намаляване на действията на организациите на гражданското общество, както и до изчезването на много организации на гражданското общество; като има предвид, че Етиопия отхвърли препоръките за изменение на Прокламацията за благотворителните организации и сдруженията и Прокламацията за борба с тероризма, отправени от различни държави по време на разглеждането на положението с правата в тази държава в рамките на всеобщия периодичен преглед на Съвета по правата на човека през май 2014 г.;

П.  като има предвид, че правителството на Етиопия фактически наложи широка блокада на региона Огаден в Етиопия, който е богат на нефтени и газови находища; като има предвид, че опитите за работа и докладване за ставащото в региона от страна на международните медии и хуманитарните групи се разглеждат като престъпни деяния, наказуеми съгласно Прокламацията за борба с тероризма; като има предвид, че се съобщава за военни престъпления и сериозни нарушения на правата на човека, извършвани от армията и паравоенните правителствени сили срещу населението на Огаден;

Р.  като има предвид, че Етиопия, втората по брой на населението държава в Африка, е според сведенията една от най-бързо разрастващите се икономики в Африка със среден темп на растеж от 10% през последното десетилетие; като има предвид, обаче, че тя продължава да бъде една от най-бедните страни, с брутен национален доход на глава от населението в размер на 632 щатски долара; като има предвид, че се нарежда на 173 място сред общо 187 страни в индекса на човешкото развитие за 2014 г.;

С.  като има предвид, че Етиопия играе ключова роля в региона и се ползва от политическа подкрепа от страна на западните донори и повечето от регионалните си съседи, главно благодарение на ролята си на домакин на Африканския съюз (АС) и приноса си към партньорствата на ООН със западните държави за опазване на мира, сигурност и предоставяне на помощ;

Т.  като има предвид, че докато икономическият растеж продължава да набира темпове (придружен от значителни чуждестранни инвестиции, в т.ч. в сектора на селското стопанство, строителството и производството, мащабни проекти за развитие, като например изграждането на хидроелектрически бентове и насаждения, и масово отдаване на земя под наем, често на чуждестранни дружества), много хора, включително земеделски производители и скотовъдци, са били принудени да напуснат домовете си;

У.  като има предвид, че член 40, параграф 5 от Конституцията на Етиопия гарантира на етиопските скотовъдци правото на свободна земя за паша и обработване и правото да не бъдат разселвани от собствените си земи;

Ф.  като има предвид, че Етиопия е подписала Споразумението от Котону, член 96 от което гласи, че зачитането на правата на човека и основните свободи е основополагащ елемент на сътрудничеството между страните от АКТБ и ЕС;

Х.  като има предвид, че Етиопия е изправена пред най-тежката суша от десетилетия насам, която води до увеличаване на продоволствената несигурност, сериозно измършавяване и необичайни смъртни случаи сред добитъка; като има предвид, че близо 560 000 души са вътрешно разселени поради наводнения и ожесточени сблъсъци във връзка с оскъдните ресурси и сушата; като има предвид, че според оценките на правителството на Етиопия 10,1 милиона души, половината от които деца, се нуждаят от спешна продоволствена помощ заради сушата;

Ц.  като има предвид, че Етиопия е изправена пред постоянен приток на мигранти и е приемаща държава за около 700 000 бежанци, главно от Южен Судан, Еритрея и Сомалия; като има предвид, че на 11 ноември 2015 г. ЕС и Етиопия подписаха Обща програма за миграция и мобилност (ОПММ) с цел засилване на сътрудничеството и диалога между двете страни в областта на миграцията;

1.  Решително осъжда неотдавнашното използване на прекомерна сила от страна на силите за сигурност в Оромия и във всички региони на Етиопия, както и увеличаването на броя на случаите на нарушения на правата на човека; поднася своите съболезнования на семействата на жертвите и настоятелно призовава за незабавното освобождаване на всички лица, които са лишени от свобода заради упражняването на правата си на мирни събрания и свобода на словото;

2.  Припомня на правителството на Етиопия за задълженията му да гарантира основните права, включително достъпа до правосъдие и правото на справедлив съдебен процес, както е предвидено в Африканската харта и други международни и регионални инструменти в областта на правата на човека, включително Споразумението от Котону и по-специално членове 8 и 96 от него;

3.  Призовава за провеждането на надеждно, прозрачно и независимо разследване на убийствата на демонстранти и други предполагаеми нарушения на правата на човека във връзка с протестното движение и приканва правителството да проведе справедливо съдебно преследване срещу отговорните лица пред компетентните юрисдикции;

4.  Призовава правителството на Етиопия да зачита Всеобщата декларация за правата на човека и Африканската харта, включително правото на мирни събрания и свободата на словото и на сдружаване; настоятелно призовава правителството да покани незабавно специалния докладчик на ООН по правото на свободни мирни събрания и сдружаване и други експерти на ООН в областта на правата на човека да посетят Етиопия с цел да докладват за положението;

5.  Приветства решението на правителството да преустанови напълно генералния план за специална зона за Адис Абеба и Оромия; призовава за провеждането на незабавен, приобщаващ и прозрачен политически диалог, който включва правителството, опозиционните партии, представителите на гражданското общество и местното население, за да се предотврати по-нататъшното насилие или радикализация на населението;

6.  Подчертава, че свободните и независими медии са от основно значение за гарантирането на информирано, активно и ангажирано население, и призовава органите на Етиопия да прекратят потискането на свободния поток на информация, в т.ч. чрез заглушаване на медийните предавания и тормоз на медиите, да гарантират правата на местното гражданско общество и медии и да улеснят достъпа в цяла Етиопия за независимите журналисти и наблюдателите на правата на човека; отбелязва неотдавнашното освобождаване на авторите на интернет блогове от „Зона 9“ и шестима журналисти;

7.  Изисква от органите на Етиопия да прекратят използването на законодателството за борба с тероризма (Прокламация № 652/2009 за борба с тероризма) с цел репресиране на политически опоненти, дисиденти, защитници на правата на човека, други участници от гражданското общество и независими журналисти; също така призовава правителството на Етиопия да преразгледа своя закон за борба с тероризма, за да го приведе в съответствие с международното право и принципи в областта на правата на човека;

8.  Осъжда прекомерните ограничения, наложени на работата в областта на правата на човека от Прокламацията за благотворителните организации и сдруженията, с която на организациите по правата на човека се отказва достъп до ключово финансиране, на Агенцията за благотворителните организации и сдруженията се предоставят прекомерни правомощия за намеса в организациите по правата на човека и се застрашават още повече жертвите на нарушения на правата на човека, като се нарушават принципите на поверителност;

9.  Призовава органите на Етиопия да предотвратят всяка етническа или религиозна дискриминация и да насърчават и предприемат действия в полза на провеждането на мирен и конструктивен диалог между всички общности;

10.  Приветства Плана за действие на Етиопия в областта на правата на човека за 2013 г. и призовава за неговото бързо и цялостно изпълнение;

11.  Настоятелно призовава органите да изпълнят, по-конкретно, препоръката на работната група по произволното задържане към Съвета по правата на човека и незабавно да освободят британския гражданин и политически активист Андаргачу Цеге;

12.  Заявява, че зачитането на правата на човека и принципите на правовата държава са от решаващо значение за политиките на ЕС за насърчаване на развитието в Етиопия и в региона на Африканския рог; призовава Африканския съюз да обръща внимание на политическото, икономическото и социалното положение на своята приемаща държава, Етиопия;

13.  Призовава ЕС, в качеството си на най-голям донор, да наблюдава ефективно програмите и политиките, за да гарантира, че помощта за развитие от ЕС не допринася за нарушаването на правата на човека в Етиопия, по-специално чрез програми, които са свързани с разселването на земеделски стопани и скотовъдци, и да разработи стратегии за свеждане до минимум на евентуалното отрицателно въздействие от разселването в рамките на финансираните от ЕС проекти за развитие; подчертава, че ЕС следва да измерва финансовата си подкрепа съобразно репутацията на страната по отношение на правата на човека и степента, до която правителството на Етиопия насърчава реформите с цел демократизация;

14.  Призовава правителството да включи местните общности в диалог относно реализирането на евентуални мащабни проекти за развитие; изразява загрижеността си относно програмата на правителството за принудително преселване;

15.  Изразява дълбока загриженост във връзка с настоящите опустошителни климатични условия в Етиопия, които влошиха хуманитарната ситуация в страната; призовава ЕС, заедно със своите международни партньори, да увеличи подкрепата си за правителството и гражданите на Етиопия; приветства наскоро обявения от ЕС принос и призовава Комисията да гарантира, че това допълнително финансиране ще бъде предоставено по спешност;

16.  Припомня, че Етиопия е важна държава на местоназначение, транзит и произход за мигрантите и търсещите убежище лица и че притежава най-голямата бежанска общност в Африка; ето защо отбелязва приемането на Обща програма за миграция и мобилност между ЕС и Етиопия, която обхваща въпросите, свързани с бежанците, граничния контрол и борбата срещу трафика на хора; призовава също така Комисията да следи отблизо всички проекти, започнати наскоро в рамките на доверителния фонд на ЕС за Африка;

17.  Изразява изключителна загриженост във връзка с икономическото и социалното положение на населението на страната — по-специално жените и малцинствата, както и бежанците и разселените лица, чийто брой продължава да нараства — с оглед на кризата и нестабилността в региона; отново заявява подкрепата си за всички хуманитарни организации, които работят на място и в съседните приемащи държави; подкрепя призивите на международната общност и хуманитарните организации за увеличаване на помощта за бежанците и разселените лица;

18.  Подчертава, че за да бъдат постигнати целите за устойчиво развитие, са необходими планове за големи публични инвестиции, особено в сферата на образованието и здравеопазването; призовава органите на Етиопия да поемат ефективен ангажимент за постигането на тези цели;

19.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и парламента на Етиопия, Комисията, Съвета, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета на министрите АКТБ—ЕС, институциите на Африканския съюз, генералния секретар на Организацията на обединените нации и Панафриканския парламент.


Северна Корея
PDF 473kWORD 92k
Резолюция на Европейския парламент от 21 януари 2016 г. относно Северна Корея (2016/2521(RSP))
P8_TA(2016)0024RC-B8-0083/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Северна Корея,

—  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Федерика Могерини, от 6 януари 2016 г. относно твърденията за проведен ядрен опит в КНДР,

—  като взе предвид изявлението на генералния секретар на ООН от 6 януари 2016 г. относно ядрения опит, обявен от Корейската народнодемократична република,

—  като взе предвид резолюции 1718(2006), 1874(2009), 2087(2013) и 2094(2013) на Съвета за сигурност на ООН , които изрично забраняват извършването на ядрени опити от Корейската народнодемократична република,

—  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН от 17 декември 2015 г. относно положението с правата на човека в Корейската народнодемократична република,

—  като взе предвид доклада на ООН, озаглавен „Корейската народнодемократична република 2015 г.: потребности и приоритети“ от април 2015 г.,

—  като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 27 март 2015 г. относно положението с правата на човека в Корейската народнодемократична република,

—  като взе предвид доклада на анкетната комисия за положението с правата на човека в Корейската народнодемократична република от 7 февруари 2014 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Международния пакт за икономически, социални и културни права, Конвенцията за правата на детето и Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, по всички от които Корейската народнодемократична република е страна,

—  като взе предвид Конвенцията от 1984 г. против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4, от своя правилник,

А.  като има предвид, че Съветът на Европейския съюз и Съветът за сигурност на ООН осъдиха проведения според твърденията на КНДР на 6 януари 2016 г. „успешен опит с водородна бомба“, който представлява явно нарушение на международните задължения на страната съгласно резолюциите на Съвета за сигурност на ООН;

Б.  като има предвид, че разпространението на ядрени, химически и биологични оръжия и на средствата за тяхното използване представлява заплаха за международния мир и сигурност; като има предвид, че КНДР се оттегли от Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) през 2003 г., извършва ядрени опити от 2006 г. насам и официално заяви през 2009 г., че е разработила ядрено оръжие, което означава, че заплахата от нарастване на ядрените способности на страната явно се е увеличила; като има предвид, че изпълнението на незаконни програми за разработване на ядрени и балистични ракети представлява предизвикателство срещу международния режим за неразпространение на ядреното оръжие и поражда риск от засилване на напрежението в региона;

В.  като има предвид, че със своята военно ориентирана икономика страната е далеч от постигането на заявената от нея цел да се превърне в силна и просперираща нация, а вместо това, в резултат на своя стремеж към разработване на оръжия за масово унищожение и на средства за тяхното използване, тласка народа си към все по-дълбока в изолация и бедност;

Г.  като има предвид, че ЕС твърдо подкрепя идеята за Корейски полуостров без ядрени оръжия и счита, че възобновяването на шестстранните преговори е от съществено значение за мира, сигурността и стабилността в региона;

Д.  като има предвид, че акцентът, който КНДР поставя върху военните инвестиции може да се разглежда като престъпна небрежност по отношение на основните потребности на нейните граждани предвид на факта, че около 70 процента от нейното население от 24.6 милиона са засегнати от продоволствена несигурност и че почти 30 процента от децата под петгодишна възраст страдат от остро недохранване;

Е.  като има предвид, че положението с правата на човека в КНДР е изключително проблематично от много години насам; като има предвид, че режимът в КНДР не оказва почти никакво сътрудничество на ООН и е отхвърлил всички резолюции на Съвета на ООН по правата на човека и на Общото събрание относно правата на човека в Северна Корея; като има предвид, че той не е оказал сътрудничество на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в страната и е отхвърлил всякакво съдействие от страна на върховния комисар на ООН по правата на човека в рамките на специалните процедури;

Ж.  като има предвид, че след резолюцията на Съвета по правата на човека от 27 март 2015 г. беше проведена среща между дипломати от Северна Корея и Марзуки Дарусман, специален докладчик относно правата на човека в Северна Корея на Съвета по правата на човека;

З.  като има предвид, че Европейският съюз е защитник и радетел за правата на човека и демокрацията по света; като има предвид, че диалогът между ЕС и КНДР в областта на правата на човека е преустановен от КНДР от 2013 г. насам; като има предвид, че ЕС и КНДР проведоха кръг на политически диалог през юни 2015 г.;

И.  като има предвид, че анкетната комисия на ООН разследва „систематичните, масови и тежки нарушения на правата на човека“ в Северна Корея и публикува доклад на 7 февруари 2014 г.; като има предвид, че анкетната комисия заключава в своя доклад, че нарушенията на правата на човека от страна на Пхенян са „без аналог в съвременния свят“ и установява „почти пълен отказ на правото на свобода на мисълта, съвестта и религията, както и на правото на свобода на убежденията, на свобода на изразяване, на информация и на сдружаване“; като има предвид, че анкетната комисия установи, че в много случаи нарушенията на права на човека, представляват престъпления срещу човечеството; като има предвид, че от 2014 г. положението с правата на човека в КНДР се е влошило;

Й.  като има предвид, че правителството на КНДР не разрешава никаква политическа опозиция, свободни и честни избори, свободни медии, свобода на религията, свобода на сдружаване, воденето на колективни преговори или свободното движение;

К.  като има предвид, че КНДР има широкообхватна и добре структурирана система за сигурност, която следи отблизо живота на почти всеки гражданин и не позволява каквато и да било основна свобода в страната;

Л.  като има предвид систематично извършваните от държавните органи на КНДР извънсъдебни екзекуции, произволните арести и изчезванията, включително под формата на отвличания на чужди граждани, и че над 100 000 души са държани в затвори и „поправителни“ лагери;

М.  като има предвид, че десетилетия наред народът на КНДР страда от недостатъчно развитие, лошо здравеопазване и високи нива на майчиното и детското недохранване в условия на политическа и икономическа изолация, повтарящи се природни бедствия и увеличения на международните цени на храните и горивата; като има предвид, че КНДР е нарушава правото на храна на своя народ;

1.  Решително осъжда четвъртия ядрен опит от 6 януари 2016 г. като ненужна и опасна провокация, както и нарушение на съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН и сериозна заплаха за мира и стабилността на Корейския полуостров и в Североизточна Азия; подкрепя приемането от международната общност на подходящи и ефективни санкции след последния ядрен опит;

2.  Настоятелно призовава КНДР да се въздържа от по-нататъшни провокативни действия, като изцяло се откаже по подлежащ на проверка и необратим начин от своите програми за разработване на ядрени и балистични ракети, да прекрати всички свързани дейности и незабавно да започне да спазва всички свои международни задължения, включително резолюциите на Съвета за сигурност на ООН и на Съвета на управляващите на МААЕ, както и други международни норми за разоръжаване и неразпространение; призовава КНДР незабавно да подпише и ратифицира Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити и да се придържа към своите ангажименти съгласно съвместното изявление от 19 септември 2005 г. в рамките на шестстранните преговори;

3.  Потвърждава своето желание за намиране на дипломатическо и политическо решение на въпроса за ядрената програма на КНДР; потвърждава подкрепата си за шестстранните преговори и призовава за тяхното възобновяване; настоятелно призовава всички участници в шестстранните преговори да активизират усилията си; призовава КНДР да възобнови конструктивното сътрудничество с международната общност, особено със страните по шестстранните преговори, с цел постигане на траен мир и сигурност и на Корейски полуостров без ядрени оръжия и като най-добро средство за осигуряване на по-голямо благоденствие и стабилност за КНДР в бъдеще;

4.  Изразява убеденост, че е дошло време международната общност да предприеме конкретни действия, за да се сложи край на безнаказаността на виновниците; настоява тези, които са в най-голяма степен отговорни за престъпленията срещу човечеството, извършени в КНДР, да бъдат подведени под отговорност, да бъдат изправени пред Международния наказателен съд и да им бъдат наложени целенасочени санкции;

5.  Подчертава факта, че нарушенията, описани в доклада на анкетната комисия, много от които представляват престъпления срещу човечеството, вече продължават твърде дълго пред очите на международната общност;

6.  Настоятелно призовава правителството на КНДР незабавно да изпълни препоръките на анкетната комисия;

7.  Призовава правителството на Китайската народна република да упражни своето пораснало влияние и да приложи политическите и икономическите си лостове върху КНДР за предотвратяване по-нататъшно ескалиране на положението; призовава Китайската народна република да предприеме всички необходими стъпки, в сътрудничество с международната общност, с цел възстановяване на мира и стабилността на Корейския полуостров; отбелязва подкрепата на Китайската народна република за Резолюция 2094(2013) на Съвета за сигурност на ООН; отбелязва консенсуса сред членовете на Съвета за сигурност на ООН по отношение на последния ядрен опит, проведен от КНДР;

8.  Настоятелно призовава правителството на Китайската народна република, в съответствие със задълженията си на държава — страна по Конвенцията за бежанците на ООН, да не отказва на севернокорейските бежанци, които прекосяват границата с Китай, правото да търсят убежище и да не ги връща принудително в Северна Корея, а да защитава техните основни човешки права; призовава ЕС да упражни дипломатически натиск с тази цел; отново отправя своя призив към всички страни, които приемат бежанци от КНДР, да спазват Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола от 1967 г., като не връщат обратно севернокорейски бежанци в КНДР;

9.  Приветства резолюцията на Общото събрание на ООН от 17 декември 2015 г. относно положението с правата на човека в Корейската народнодемократична република, която беше подкрепена от всички държави членки на ЕС; призовава ЕС и неговите държави членки да продължат да действат за решаването на тежкото положение с правата на човека в КНДР;

10.  Призовава заместник-председателя/върховен представител Федерика Могерини да използва експертния капацитет на Република Корея при формулирането на стратегията на ЕС по отношение на КНДР; призовава заместник-председателя/върховен представител да следи по-нататъшното развитие на събитията в КНДР и да докладва на Парламента, така че въпросът за правата на човека в КНДР да остане на преден план в политическия дневен ред на ЕС; счита, че ЕС може да изиграе конструктивна роля чрез своята критична ангажираност с правителството на КНДР;

11.  Изразява дълбоката си загриженост във връзка с продължаващото влошаване на положението с правата на човека в КНДР; призовава правителството на КНДР да изпълни своите задължения в рамките на инструментите в областта на правата на човека, по които е страна, да гарантира достъпа до страната на хуманитарните организации, независимите наблюдатели на правата на човека и специалния докладчик на ООН за положението с правата на човека в КНДР и да оказва необходимото сътрудничество;

12.  Призовава правителството на КНДР да прекрати незабавно използването на систематично потискане на правата на човека като политически инструмент за контрол и наблюдение на собственото си население;

13.  Категорично осъжда систематичното и широко използване на смъртното наказание в КНДР; призовава правителството на КНДР да обяви мораториум върху всички екзекуции с оглед на премахването на смъртното наказание в близко бъдеще; призовава КНДР да сложи край на извънсъдебните екзекуции и принудителните изчезвания, да освободи политическите затворници и да предостави на своите граждани свободата да пътуват, както в рамките на страната, така и извън нея; призовава КНДР да предостави свобода на изразяване на мнение и свобода на печата за националните и международните средства за масово осведомяване, както и да предостави на гражданите си нецензуриран достъп до интернет;

14.  Настоятелно призовава правителството на КНДР да прекрати своята програма за спонсориран от държавата принудителен труд, по силата на която чужди страни наемат десетки хиляди граждани на Северна Корея при незаконни условия, главно в областта на минното дело, дърводобива, текстила и строителството, което осигурява твърда валута за поддържането на режима; посочва, че в този случай отговорността за защитата на трудовите права е на приемащите държави, които следва да осигурят защитата на трудовите норми и стандартите в областта на правата на човека;

15.  Осъжда строгите ограничения върху свободата на мисълта, съвестта, религията или убежденията и свободата на изразяване на мнение, на мирни събрания и на сдружаване, както и дискриминацията, основана на системата Сонгун, която дели хората според определена от държавата социална класа и според произхода им, както и според политическите им възгледи и принадлежност;

16.  Изразява особената си загриженост във връзка със сериозните проблеми с прехраната, пред които е изправена страната, и тяхното въздействие върху икономическите, социалните и културните права на населението; призовава Комисията да поддържа съществуващите програми за хуманитарна помощ и канали за комуникация с КНДР, както и да осигури безопасната доставка на тази помощ до целевите групи от населението; призовава органите на КНДР да осигурят достъп до храна и хуманитарна помощ за всички граждани в съответствие с техните нужди, съгласно хуманитарните принципи;

17.  Настоятелно призовава органите на КНДР да предприемат спешни мерки за решаване на въпроса със системното отвличане на лица, да предадат цялата информация относно граждани на трети страни, включително Япония и Република Корея, за които има подозрения, че са били отвлечени от севернокорейски държавни агенти през последните десетилетия, и незабавно да върнат отвлечените лица, които все още са задържани, в техните държави;

18.  Призовава КНДР да продължи да работи конструктивно с международни партньори с цел постигане на конкретни подобрения на положението с правата на човека на място, включително чрез диалог, официални посещения в страната и повече контакти между хората;

19.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителството и парламента на Корейската народнодемократична република, на правителството и парламента на Република Корея, на правителството и парламента на Китайската народна република, на правителството и парламента на САЩ, на правителството и парламента на Руската федерация, на правителството и парламента на Япония, на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в КНДР и на генералния секретар на ООН.

Правна информация - Политика за поверителност