Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2014 г., озаглавено „Годишен обзор на растежа за 2015 г.“ (COM(2014)0902),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 февруари 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно управлението на единния пазар(1), както и отговора на Комисията, приет на 8 май 2013 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 8 юни 2012 г., озаглавено „По‑добро управление за единния пазар“ (COM(2012)0259),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 юни 2014 г., озаглавено „Програма за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT): настояща ситуация и перспективи“ (COM(2014)0368),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 март 2013 г., озаглавено „Интелигентното регулиране — отговор на нуждите на малките и средните предприятия“ (COM(2013)0122),

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 26 — 27 юни 2014 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по конкурентоспособност от 4 декември 2014 г. относно интелигентното регулиране,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно управлението на единния пазар в рамките на европейския семестър през 2015 г.(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 февруари 2014 г. относно SOLVIT(3) и последващите действия на Комисията във връзка с нея, приети на 28 май 2014 г.,

—  като взе предвид изследването, направено по поръчка на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, озаглавено „Интелигентното регулиране на единния пазар“,

—  като взе предвид изданието на онлайн информационното табло за единния пазар от април 2015 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите (A8-0278/2015),

А.  като има предвид, че единният пазар е ключов инструмент за възраждане на икономическия растеж и създаване на работни места в Съюза;

Б.  като има предвид, че повече от 20 години след официалното си създаване рамката на единния пазар е все още фрагментирана, преди всичко поради факта, че държавите членки не са транспонирали или приложили правилно законодателството на Съюза;

В.  като има предвид, че е необходимо да се укрепи управлението на единния пазар, като се обхване целият цикъл на политиката;

Г.  като има предвид, че предстоящата стратегия за вътрешния пазар следва да е насочена към подобряване на регулирането на единния пазар, като усилено се черпи от придобития в миналото опит в областта на свободното движение на стоки и услуги, цифровия единен пазар, професионалните квалификации и обществените поръчки;

Д.  като има предвид, че именно концепцията за споделена отговорност следва да определя начина, по който Съюзът се стреми да подобри регулирането на единния пазар;

Е.  като има предвид, че отговорността по отношение на субсидиарността надхвърля компетентностите на Комисията, Съвета и Парламента и включва определена роля за националните и — където е приложимо — за регионалните парламенти; като има предвид, че съгласно принципа на субсидиарност политиките следва да се решават на най-подходящото институционално равнище — било то местно, регионално, национално или европейско;

Ж.  като има предвид, че имаме единен пазар на стоки, но нямаме единен пазар на услуги;

З.  като има предвид, че специфичните инструменти следва да бъдат укрепени, преработени или популяризирани по-добре с цел да се даде положителен принос за осигуряване на конкурентна регулаторна среда за нашите предприятия, за подпомагане на растежа и създаването на работни места, както и за повишаване на доверието на потребителите по отношение на европейското законодателство;

И.  като има предвид, че равнището на познаване и на осведоменост по отношение на различните услуги за подпомагане като Вашата Европа и SOLVIT е ниско както сред гражданите, така и сред стопанските субекти;

Й.  като има предвид, че липсват достатъчно показатели и данни за измерването на успешното прилагане на законодателството в различните области на единния пазар;

К.  като има предвид, че въз основа на подобни показатели и данни биха могли да се изяснят целта и замисъла на законодателството;

Л.  като има предвид, че цифровите иновации изпреварват политиката, а предприемачите са движещата сила в областта на цифровите технологии; като има предвид, че е от ключово значение да се предвидят приложими в бъдеще правила, които включват цифровизация по подразбиране;

М.  като има предвид, че правилното транспониране, изпълнение и прилагане на правата на потребителите и на законодателството в областта на защитата на потребителите е от първостепенно значение за постигане на високо равнище на защита на потребителите в Съюза;

Н.  като има предвид, че подобряването на прилагането и изпълнението на законодателството беше един от основните приоритети на Европейската среща на високо равнище по въпросите на потребителите през 2015 г. — ежегоден форум, обединяващ водещите на европейско и международно равнище лица, определящи политиките, и заинтересовани страни;

I.Увод и общи принципи

1.  Призовава Комисията да вземе предвид препоръките, съдържащи се в настоящата резолюция, при прилагането на неотдавна приетата си стратегия за вътрешния пазар;

2.  Счита, че подобряването на регулирането на единния пазар следва да бъде едновременно приоритет и споделена отговорност на институциите на ЕС; счита, че доброто законодателство е в полза на гражданите и следва да допринася за стимулиране на конкурентоспособността, създаването на работни места, растежа и развитието на МСП при същевременно осигуряване на високо равнище на защита на потребителите, както и че това трябва да се извършва по начин, който да стимулира, а не да спъва европейската икономика;

3.  Разглежда „подобреното регулиране“ в контекста на целия цикъл на политиката, при който всички елементи допринасят за ефикасното и ефективно регулиране; счита следователно, че още в първоначалната оценка на въздействието следва да бъдат включени специфични показатели за измерване на успеха на съответното законодателство и че те следва да бъдат използвани през целия цикъл на политиката, включително при прилагането на законодателството след влизането му в сила;

4.  Припомня в този контекст значението на прозрачността и достъпността на информацията; изразява съжаление предвид факта, че докато документите на Парламента са достъпни за широката публика, документите на Съвета не са достъпни и продължават да бъдат поверителни;

5.  Счита, че принципът на субсидиарност трябва да представлява отправната точка при формулирането на политиките, така че да се подчертае европейската добавена стойност на управлението на единния пазар;

6.  Отбелязва, че крайните срокове, свързвани с механизма на субсидиарност, не винаги предоставят на парламентите достатъчно време за разглеждане в детайл на аспектите на прилагането, съгласуването със съществуващото законодателство, както и на други практически въпроси; следователно счита, че парламентите следва да играят по-активна роля, по-специално в процесите на консултация;

7.  Счита, че институциите следва съвместно да се ангажират да гарантират, че принципът на пропорционалност е отразен в изготвянето на съответното законодателство; освен това счита, че този процес следва да цели постигане на опростяване, прозрачност, съгласуваност и зачитане на основните права;

8.  Призовава Комисията и Съвета да обмислят съвместно с Парламента въпроса как най-добре да се осигури непрекъснатостта на процеса на опростяване, тъй като усилията, полагани в тези области, са от полза за потребителите и малките и средните предприятия;

9.  Счита, че законодателството в областта на единния пазар следва да отчита новите възможности, предлагани от цифровата революция, и следва да бъде изцяло съвместимо с измерението „електронно управление“;

10.  Призовава Комисията да засили ролята на единния пазар като отделен стълб на процеса на европейския семестър, който следва да бъде подкрепен от годишен доклад за интегрирането на единния пазар като принос към годишния обзор на растежа;

II.Инструменти за подобряване на регулирането на единния пазар

Оценка на въздействието

11.  Счита, че законодателството в областта на единния пазар следва да има за цел по-доброто функциониране на единния пазар, да бъде разработено в съответствие с член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) и да служи за насърчаване на конкурентоспособността, иновациите, растежа и създаването на работни места; разглежда ефективните оценки на въздействието като важен инструмент за информиране на лицата, определящи политиките, относно това как най-добре да се изработи нормативната уредба, така че да постигне тези цели и целите по отношение на единния пазар, както и относно потенциалното въздействие на взаимодействието ѝ с вече съществуващо законодателство;

12.  Изразява съжаление предвид факта, че близо 40% от проектооценките на въздействието, проверени от Комитета за оценка на въздействието към Европейската комисия в периода 2010—2014 г., бяха счетени за недостатъчно качествени и бяха върнати за подобрение;

13.  Счита, че за да бъдат ефективни инструменти, оценките на въздействието следва да се подготвят въз основа на обстойни, обективни и пълни данни и доказателства и следва да включват всички възможности, които оказват значително въздействие или са политически важни; счита, че оценките на въздействието следва да се провеждат така, че да вземат предвид последващите оценки на действащото законодателство в същия сектор, и че следва да разглеждат съгласуваността на новата законодателна инициатива с другите политики и общи цели на Съюза;

14.  Изразява съжаление предвид факта, че оценките на въздействието, представени в Парламента като приложения към проектопредложения, все още съдържат пропуски, както беше подчертано например от Отдела за предварителна оценка на въздействието към Парламента в неговия анализ на оценката на въздействието, приложена към предложението за предоставяне на пазара на радиосъоръжения;

15.  Счита, че внимателното разглеждане на научните становища следва да бъде част от процеса по оценка на въздействието, и че по-специално въз основа на тях следва да се обоснове как или защо са взети съответните политически решения в подготвителните етапи, с което ще се подпомогне политическият процес; освен това счита, че оценките на въздействието трябва да отчитат темпа на развитие на цифровите иновации и цифровата еволюция, както и необходимостта от законодателство, което да е във възможно най-висока степен технически неутрално и приложимо в бъдеше;

16.  Изтъква, че няма ясни насоки по въпроса дали потенциалните последици от предложенията по REFIT следва да бъдат количествено изразявани или не; изтъква необходимостта предложенията по REFIT да бъдат по-целенасочени, като във всяко предложение се изразяват количествено потенциалните ползи и икономии на разходи;

17.  Посочва, че оценката на въздействието, придружаваща дадено предложение, следва да бъде допълнена с оценки на въздействието на значими изменения, приети от съзаконодателите; изтъква, че следва да бъдат определени ясни и прозрачни правила относно условията, при които следва да се извършват такива допълнителни оценки на въздействието; припомня например, че Парламентът внимателно оцени потенциалното въздействие върху МСП на някои от своите изменения към двете директиви за обществените поръчки; съответно настоятелно призовава Съвета, който не е извършил нито една оценка на въздействието на собствените си изменения от 2007 г. досега, да се ангажира в по-голяма степен;

18.  Припомня, че отговорността по отношение на субсидиарността надхвърля сферата на компетентност на Комисията, Съвета и Парламента и включва определена роля на националните парламенти;

19.  Отбелязва, че в проучването „Интелигентно регулиране на единния пазар“, възложено от комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, се изразява предположението, че Парламентът и Съветът вероятно разполагат с ценни задълбочени познания, с които биха могли да допринесат за оценките на въздействието на Комисията; призовава Комисията да проучи начини за включване на Европейския парламент и на Съвета в процеса на извършване на оценки на въздействието;

Процес на консултации

20.  Припомня, че съгласно член 11, параграф 2 от ДЕС всички институции на ЕС са задължени да поддържат открит, прозрачен и редовен диалог с представителните организации, гражданското общество и социалните партньори;

21.  Счита, че фазата на консултации следва винаги да включва раздел „цифрови по подразбиране“, като Комисията се стреми да постигне задълбочено познаване на нуждите на ползвателите, както и на това какво означава „цифрови по подразбиране“ за проектирането на услугата;

22.  Отново заявява своята позиция, че процесите на консултация следва да бъдат отворени, прозрачни и приобщаващи и следва да се разширят, така че да обхващат принос към проектите за оценка на въздействието от широк кръг от заинтересовани страни; счита това за също толкова важно и по отношение на вторичното законодателство, което е от голямо значение за прилагането на нормативната уредба в областта на единния пазар и поради това се нуждае от по-голяма прозрачност и контрол; счита, че Митническият кодекс на Съюза е област, в която провеждането на редовни консултации на заинтересованите страни би могло да подобри прилагането на вторичното законодателство;

23.  Отбелязва предложенията за разширяване на етапа на стратегическо програмиране в пакета за по-добро регулиране, като се включат например оценки на въздействието от етапа на създаване; счита обаче, че продължава да липсва цялостна представа за работния процес на Комисията; призовава Комисията да състави пътни карти, които по-видимо да очертават инициативите в областта на политиките в конкретни сектори, както и да улесни използването им;

24.  Счита приноса на граждани и предприятия в различните услуги за подпомагане като Вашата Европа и SOLVIT за изключително важен за законодателния процес и следователно призовава Комисията да оцени данните, предоставяни от тези услуги, и да ги взема предвид при преразглеждането на съответното законодателство;

25.  Счита, че широкото, подходящо и балансирано провеждане на консултации има съществено значение като част от законодателния процес; счита публикуването на документи и доказателства, както и приканването на всички заинтересовани страни да дадат ефективен принос за развитието на политиката в тази област, за важен двигател за иновациите и укрепването на единния пазар, по-специално по отношение на програмата в областта на цифровия единен пазар;

26.  Подчертава, че малките предприятия често нямат времето и ресурсите да участват в редовни консултации; счита, че Комисията следва да намери удобни за ползване и новаторски подходи, за да достигне до МСП и стартиращите предприятия;

27.  Счита, че следва да бъде предприет цялостен подход на провеждане на консултации със заинтересованите страни, който следва да бъде непрекъснат процес през целия законодателен цикъл, а не еднократно действие; във връзка с това отново подчертава своя призив към Комисията да разгледа възможността за създаване на Европейски форум на заинтересованите страни за по-добро регулиране и по-малко бюрокрация;

28.  Подчертава, че подобни консултации със заинтересованите страни следва да бъдат максимално приобщаващи и по-специално следва да включват МСП, микропредприятия и организации на гражданското общество;

29.  Счита, че с предоставянето на информацията за публичните консултации на всички официални езици и с подобряването на тяхната достъпност и разбираемост ще се стигне до съответно по-голямо участие и до по-прозрачен достъп до процеса на консултации;

Прилагане

30.  Счита, че пълното и правилно прилагане на законодателството в областта на единния пазар е от основно значение, както и че ясните, подробни и многоизмерни показатели представляват полезен принос, за да се онагледят изцяло ползите от единния пазар; изразява загриженост във връзка с факта, че целите за прилагането невинаги се постигат; призовава по-специално за пълното и правилно прилагане на Директивата за услугите; припомня голямата степен на разнородност, която продължава да съществува между държавите членки и секторите;

31.  Счита че, стремежът на Комисията да намали своята законодателна дейност ще ѝ позволи да обръща по-голямо внимание на политическите инициативи, като по този начин ще се осигури повече време за по-задълбочени разсъждения, които може да се използват за подобряване на равнището на ангажираност на заинтересованите страни;

32.  Подчертава значението на таблиците на съответствието във връзка с извършването на мониторинг на правилното изпълнение; призовава държавите членки да изготвят свои собствени таблици на съответствието и да ги публикуват;

33.  Изразява съжаление предвид факта, че въпреки предложената от Комисията в Акта за единния пазар цел от 0,5% някои държави членки продължават да изостават; подчертава, че от значение са не само формалните цели за транспониране и прилагане, а и качеството на транспониране, практическото прилагане по места и проблемите или предизвикателствата, които те могат да предизвикат в реалния живот за съответните заинтересовани страни;

34.  Счита, че с цел пълноценно използване на предимствата на функциониращия единен пазар Комисията и националните парламенти следва да си сътрудничат, за да извлекат поуки от най-добрите практики и натрупания опит при прилагането на законодателството на ЕС, за да се гарантира, че на целите и задачите на конкретното законодателство не се изгубват в резултат на лошо или непоследователно прилагане в държавите членки;

35.  Счита, че следва да има повече яснота относно свръхрегулирането и че са необходими по-строги мерки с оглед на идентифицирането на случаи на свръхрегулиране, които изправят пред сходни предизвикателства и допълнителни разходи хората и предприятията, желаещи да разберат и прилагат правото, прието на равнището на ЕС; призовава държавите членки да изясняват и да посочват в документите за изпълнение кое в тях е в резултат на законодателство на Съюза и кое — на национални изисквания; припомня възможността на държавите членки да прилагат по-строги стандарти в случаите, в които правото на ЕС предвижда само минимални равнища на хармонизиране;

Мониторинг и решаване на проблеми

36.  Призовава Комисията да продължи усилията си и редовно да осъвременява насоките относно действащите правила; призовава по-специално за бързото осъвременяване, в тясно сътрудничество с Парламента, на насоките от 2009 г. относно прилагането на Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики, за да се гарантира, че те съответстват на цифровата ера; изразява съжаление, че поради липсата на приоритети и ресурси качеството на услугите се различава в голяма степен в отделните държави членки; поради това призовава за създаването на равнището на ЕС на рамка за засилено управление, за да се подобри функционирането на тези инструменти и услуги;

37.  Счита, че алтернативното разрешаване на спорове и онлайн решаването на спорове са основни инструменти за подобряване на единния пазар за стоки и услуги; подчертава, че те ще позволят на потребителите и търговците да разрешават своите спорове по рентабилен и прост начин, без да се сезира съд; насърчава Комисията и държавите членки да повишават осведомеността по отношение на тези важни инструменти;

38.  Подчертава, че единичните звена за контакт в подкрепа на разрешаването на спорове по подобие на SOLVIT, мрежата на европейските потребителски центрове (ECC-Net) и мрежата за жалби относно финансови услуги (FIN-NET) са услуги, които спомагат за по-доброто функциониране на вътрешния пазар; призовава Комисията да предприеме действия за повишаване на осведомеността относно тези инструменти и да развие взаимната допълняемост между тях;

39.  Приветства проектите SOLVIT и EU Pilot , чиято цел е да се избегне необходимостта Комисията да започва производства за установяване на нарушение срещу държави членки; счита обаче, че услугите, предлагани чрез EU Pilot, следва да се подобрят по отношение на времето за реагиране след получаване на сигнал;

40.  Счита, че Информационната система за вътрешния пазар следва да продължава да се разширява с други инструменти на единния пазар, така че да може да се превърне в централен информационен център; подчертава, че това ще осигури спазването на принципа на еднократност в съответствие с последните инициативи на Комисията;

41.  Счита, че цифровите платформи, като например единичните звена за контакт, Информационната система за вътрешния пазар и решенията за оперативна съвместимост за европейските публични администрации (ISA 2) са важни за подобряването на функционирането на единния пазар, тъй като улесняват трансграничния обмен на информация между органите на държавите членки;

42.  Изразява загриженост относно ниското равнище на осведоменост и разбиране сред европейските граждани относно наличните служби като Вашата Европа, Вашата Европа — Съвети, Европейски служби по заетостта, мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите, единичните звена за контакт, SOLVIT, алтернативното решаване на спорове и онлайн решаването на спорове;

43.  Счита, че услуги като Вашата Европа, Вашата Европа - Съвети, Европейските служби по заетостта, Мрежата за сътрудничество в областта на защитата на потребителите, единните звена за контакт, SOLVIT, SOLVIT-плюс, алтернативното разрешаване на спорове и онлайн решаването на спорове са полезни и евтини алтернативи на правните действия; отбелязва, че само 4% от потребителите и дружествата са осведомени за подобни инструменти и че понастоящем равнището на използване на тези услуги е много слабо; призовава Комисията и държавите членки да решат този проблем чрез допълнително подобряване на осведомеността относно подобни инструменти, като същевременно направят оценка дали резултатите и възможностите на тези инструменти са подходящи за потребителите; призовава освен това Комисията да работи за по-добро сътрудничество между различните услуги за подпомагане като Вашата Европа и SOLVIT, за да се повиши удовлетвореността на ползвателите;

44.  Призовава Комисията да проведе задълбочено разглеждане на взаимодействието между тези услуги и да проучи възможността да ги замени с единично звено за контакт за потребители, което след това ще насочва потребителя към други инструменти, ако е целесъобразно;

45.  Счита, че това разглеждане следва да осигури по-добро дефиниране на съответните услуги, за да се постигне по-добро разделение на дейностите и по този начин да се избегне припокриване;

46.  Призовава Комисията да разработи стратегия за комуникация и обучение с оглед повишаване на осведомеността за услугите за подпомагане сред гражданите и предприятията от всякакъв размер; препоръчва в този контекст да се разработи единен портал за достъп до всички услуги за подпомагане;

47.  Счита, че предстоящото преразглеждане на Регламента за сътрудничество в областта на защитата на потребителите следва изцяло да отчита необходимостта от подобряване на информационния поток между различните инструменти на единния пазар;

48.  Подчертава важната роля на инструмента за мониторинг на Комисията за мащабна проверка „ЕU Sweeps“, по-специално по отношение на един добре функциониращ цифров единен пазар;

49.  Признава положителната роля на действията за мащабните проверки „EU Sweeps“, инициирани от Комисията с цел подобряване на прилагането на законодателството чрез координирани действия за контрол в онлайн средата; счита, че мащабните проверки „EU Sweeps“ биха могли да се разширят и извън онлайн средата;

50.  Отбелязва със загриженост, че съгласно докладите на Вашата Европа има области, в които постоянно се отправят запитвания от страна на хора, търсещи начин да упражнят правата си, като електронната търговия и признаването на квалификациите; счита, че Комисията, съвместно с националните и регионалните органи следва да отговори на това, за да се насърчи разбирането и упражняването на тези права;

51.  Счита, че е целесъобразно изготвянето на качествена и количествена оценка на изпълнението, а не само представяне на голи цифри относно официалното транспониране или липсата на транспониране на директивите, за да се разбере напълно как законодателството в областта на единния пазар функционира в действителност за потребителите и за предприятията;

52.  Призовава Комисията да обмисли дали е възможно да се създаде „система за ранно предупреждение“, чрез която да се подава сигнал при наличие на проблеми, свързани с въвеждането или прилагането на правото на Съюза;

53.  Счита, че системният скрининг на потребителските пазари на равнището на ЕС би позволил да се доловят своевременно възникващите тенденции и заплахи за потребителите и предприятията; подчертава в този контекст положителната роля, която изпълняват всички участващи заинтересовани страни, включително организациите на потребителите;

54.  Призовава Комисията да оцени резултатите, постигнати от звената за контакт относно продукти , предвидени в Регламента за взаимното признаване от 2009 г. и в Регламента за строителните продукти от 2011 г.;

Правоприлагане и надзор на пазара

55.  Подчертава необходимостта от по-тясно сътрудничество между инструментите за управление на единния пазар, които получават оплаквания от потребителите за нарушаване на законодателството на ЕС от страна на търговци, и националните органи за правоприлагане, като се прилагат официални процедури и се подобри обменът на данни;

56.  Призовава Комисията да извърши сериозна оценка на съгласуваността и ефективността на изпълнението и — в крайна сметка — на производствата за установяване на нарушение, по-специално доколкото те засягат законодателството в областта на единния пазар;

57.  Изразява съжаление предвид факта, че достъпът на Европейския парламент до информация, отнасяща се до процедурите, които предшестват производствата за установяване на нарушение, и до производствата за установяване на нарушение, е ограничен, и призовава за по-голяма прозрачност в това отношение, като се спазват правилата за поверителност;

58.  Настоятелно призовава Комисията да инициира своевременни и по-бързи производства за установяване на нарушение, когато съществуват доказателства, показващи неизпълнение, и когато разумните усилия за решаване на проблеми чрез инструменти като посредничество под формата на алтернативно решаване на спорове, онлайн решаване на спорове, EU Pilot, SOLVIT или други механизми, които предшестват производствата за установяване на нарушение, са били неуспешни; подчертава, че държавите членки носят еднаква отговорност за прилагането на правото на ЕС, както и че те следва да гарантират ефективно и ефикасно правоприлагане с цел защита на интересите на потребителите и създаване на еднакви условия на конкуренция за предприятията в цяла Европа;

59.  Поема ангажимент да упражни правото си относно прилагането на законодателството на Съюза, наред с другото чрез преразглеждане на прилагането на законодателството и чрез упражняване на контрол на Комисията, и по-специално посредством ангажимент от страна на Парламента да изисква годишен или поне по-подробен доклад от Комисията относно работните програми, отнасящи се конкретно до правоприлагането;

60.  Припомня, че в своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно прилагането на Директивата относно нелоялни търговски практики (Директива 2005/29/ЕО)(4) Парламентът призова Комисията да събира и анализира данните за санкциите, прилагани от държавите членки, както и за ефективността на правоприлагащите режими, по-конкретно по отношение на сложността и продължителността на изпълнителното производство; призовава многократно Комисията да предостави на Европейския парламент резултатите от тези анализи;

61.  Счита, че инструментите за надзор на пазара следва да се използват заедно с инструментите на единния пазар, за да се укрепи прилагането на правото на ЕС;

62.  Във връзка с това изтъква, че националните органи не винаги използват правилно Информационната и комуникационна система за надзор на пазара или не предприемат своевременно необходимите мерки; подчертава по-специално необходимостта от подобряване на прехвърлянето на случаи между държавните органи;

63.  Изразява загриженост във връзка с факта, че според анализ на извадка от данни, направен от Комисията през 2014 г., 60% от приключените разследвания за продукти не посочват държавата на произход, 32% от разследванията за машини не са придружени от класификация на риска и 5% от въведените случаи не посочват нарушения регламент/нарушената директива на ЕС; изисква Съветът и неговите държави членки сериозно да разгледат този въпрос и да информират Парламента за последващите действия, предприети във връзка с него;

Последваща оценка и преглед

64.  Приветства редовния периодичен преглед и въвеждането на секторен анализ в рамките на програмата REFIT, чиято крайна цел следва да бъде подобряването на качеството и опростяването на законодателството на ЕС, като по този начин го приближава в по-голяма степен до потребностите на гражданите и предприятията, с особено внимание към микро-, малките и средните предприятия;

65.  Счита обаче, че анализът следва да се подобри, като се прецени дали предприетите до момента законодателни стъпки са допринесли ефективно за постигане на целта, както и дали те съответстват на настоящите политически цели; подчертава също така значението на прозрачността в процеса REFIT; счита, че в този контекст определянето на променлива цел за намаляване на административната и регулаторната тежест може да има положителен принос, за да се гарантира, че целите се постигат по възможно най-ефективния начин и при възможно най-малко разходи за хората и предприятията;

66.  Отбелязва, че кумулативните разходи, свързани с регулирането, често представляват бариера за участниците в единния пазар, особено за МСП; следователно приветства ангажимента на Комисията да разгледа този въпрос; подчертава, че всеки подобен анализ следва да се стреми към премахване на бариерите пред навлизането на пазара и да гарантира лоялна конкуренция за всички участници;

67.  Призовава Комисията да подобри разбирането си на факторите, влияещи върху постигането на целите на политиката, като например въздействието на допълващи се или противоречащи си политики, приети на равнището на ЕС или на национално равнище, но също така и въздействието на бездействието и разходите, свързани с бездействие, с цел да се подобри процесът на изготвяне на политиките и в крайна сметка — да се допринесе за подобряване на регулирането на единния пазар;

68.  Счита, че клаузите за изтичане на срока на действие и за засилено преразглеждане може да се вземат предвид в изключителни случаи, преди всичко за временни явления, като институциите се ангажират да поддържат законодателството актуално и в сила само когато това е необходимо; разглежда предпазните мерки като необходимо средство, с което да се гарантира, че основното законодателство не губи актуалността си;

III.Заключение

69.  Подчертава, че подобряване на регулирането на единния пазар не означава премахване на всички нормативни изисквания, нито намаляване на равнището на амбиция по отношение на регулирането, например по отношение на опазването на околната среда, безопасността, сигурността, защитата на потребителите и социалните стандарти, а по-скоро означава премахване на излишното регулиране, бюрокрацията и отрицателното въздействие, като същевременно се постигат политическите цели и се създава конкурентна регулаторна среда, която подкрепя заетостта и предприемачеството в рамките на Европа;

70.  Подчертава, че единен пазар, който не създава прекомерна тежест и не затруднява производството, иновациите и търговията, е инструмент, който ще върне в Европа работните места и растежа, изнесени преди това извън нея;

71.  Ето защо подчертава, че споделената отговорност по отношение на подобряването на регулирането на единния пазар ще доведе до споделени ползи: силен и жизнеспособен единен пазар, който допринася за дългосрочния растеж на Европа и по този начин за просперитета на нейните граждани;

o
o   o

72.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията, на Съвета, на Европейския съвет и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ C 24, 22.1.2016 г., стр. 75. (2) Приети текстове, P8_TA(2015)0069. (3) Приети текстове, P7_TA(2014)0164. (4) Приети текстове, P7_TA(2014)0063.