Европейският парламент,

—  като взе предвид член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид член 165 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1288/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на „Еразъм +“ — програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта и за отмяна на решения № 1719/2006/ЕО, № 1720/2006/ЕО и № 1298/2008/ЕО(1),

—  като взе предвид Решение № 1093/2012/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно Европейската година на гражданите (2013 г.)(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 390/2014 на Съвета от 14 април 2014 г. за създаване на програма „Европа за гражданите“ за периода 2014—2020 г.(3),

—  като взе предвид препоръката на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот(4),

—  като взе предвид Декларацията относно популяризирането чрез образование на гражданските и общите ценности — свобода, толерантност и недискриминация (Декларация от Париж) от неофициалната среща на министрите на образованието на Европейския съюз от 17 март 2015 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 май 2009 г. относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („ЕТ 2020“)(5),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 август 2015 г., озаглавено „Проект на съвместен доклад на Съвета и Комисията за 2015 г. относно изпълнението на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („Образование и обучение 2020“) (COM(2015)0408),

—  като взе предвид Решение за изпълнение на Комисията от 14 септември 2015 г. за приемане на годишната работна програма за 2016 г. за изпълнението на „Еразъм +“ — програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта (C(2015)6151),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 28 и 29 ноември 2011 г. относно критерий за мобилността с учебна цел(6),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 септември 2015 г., озаглавено „Проект на съвместен доклад на Съвета и Комисията за 2015 г. относно изпълнението на стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението („2010—2018“) (COM(2015)0429),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 април 2009 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за инвестиране в младежта и за мобилизиране на нейния потенциал — Обновен отворен метод на координация за справяне с предизвикателствата и възползване от възможностите, стоящи пред младежта“ (COM(2009)0200),

—  като взе предвид резолюцията на Съвета от 27 ноeмври 2009 г. относно обновена рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта (2010—2018 г.)(7),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 май 1992 г. относно политиката в областта на образованието и обучението през периода до 1993 г.(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 26 септември 2006 г. относно инициативи за допълване на учебните програми чрез осигуряване на подходящи мерки за подкрепа за включване на европейското измерение(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 23 септември 2008 г. относно подобряване на качеството на подготовката на учителите(11),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник

—  като взе предвид доклада на комисията по култура и образование (A8-0021/2016),

А.  като има предвид, че образованието е основно право на човека и обществено благо, което следва да бъде еднакво достъпно за всички;

Б.  като има предвид, че основната роля на образованието е да формира напълно осъзнати граждани и че поради това надхвърля изпълнението на икономическите цели на европейските и националните стратегии;

В.  като има предвид, че целите на образованието включват подготовка на хората за живот и за активно гражданство в общества, които стават все по-комплексни, взискателни, мултикултурни и интегрирани;

Г.  като има предвид, че според проучване на Евробарометър от 2014 г. 44% от гражданите на ЕС смятат, че имат ограничена представа за начина на работа на ЕС, и че 52% от европейците считат, че гласът им не е от значение в ЕС(12);

Д.  като има предвид, че само 42,61% от гражданите на ЕС и едва 27,8% на възраст между 18 и 24 години гласуваха на последните избори за Европейски парламент, което представлява най-ниската избирателна активност от 1979 г. насам(13);

Е.  като има предвид, че недостатъчните познания за ЕС и слабото разбиране за неговата конкретна добавена стойност могат да допринесат за усещането, че съществува демократичен дефицит, и да доведат до широко разпространен евроскептицизъм в държавите членки и държавите кандидатки; като има предвид, че проблемите с демократичния дефицит трябва да бъдат разрешени с оглед на преодоляването на нарастващото разминаване между гласа на европейските граждани и институциите на ЕС;

Ж.  като има предвид, че според специалното издание на Евробарометър, бр. 437 от 2015 г. голямото мнозинство от европейците е съгласно с това, че уроците и материалът в училище следва да включват информация относно многообразието по отношение на религията или убежденията, етническия произход, сексуалната ориентация и половата идентичност(14);

З.  като има предвид, че повишената осведоменост за ползите от европейските политики, като например свободното движение на хора и услуги в рамките на ЕС и програмите за мобилност на ЕС, могат да спомогнат за създаването на чувство за принадлежност към ЕС, обществен дух и приемане на многокултурните и многонационални общества;

И.  като има предвид, че успешните образователни системи и учебни програми заедно с повишеното влияние и участие на европейците в процесите на вземане на решения относно политиките на ЕС биха могли да създадат по-голям интерес по въпросите на ЕС и усещане за разбиране и принадлежност, като същевременно допринасят за преодоляването на социалното разделение, културната сегрегация и усещанията за лишение;

Й.  като има предвид, че повечето държави членки са интегрирали информацията за ЕС в своите образователни програми и програми за обучение на учители, като има предвид, че между държавите членки и вътре в тях продължават да съществуват различия;

К.  като има предвид, че въпреки, че в някои държави членки темите, свързани с ЕС, обикновено се преподават на различни образователни етапи и в рамките на различни предмети от задължителното образование, те представляват по принцип малка част от образователната програма, която даден учител трябва да преподаде;

Л.  като има предвид, че знанията и уменията на учителите и останалия персонал в образователната система трябва да бъдат допълнително развивани и актуализирани чрез първоначално и продължаващо обучение и че във връзка с това училищата и учителите изискват ефективна помощ, която да е подходяща и съобразена с конкретните им нужди;

М.  като има предвид, че според проучването „опознаване на ЕС в училище“, извършено от частната консултантска фирма „ICF GHK“ за ГД „Образование и култура“(15), с предоставянето на образование за учителите по въпросите, свързани с ЕС, са ангажирани предимно институции и асоциации извън висшето образование;

Н.  като има предвид, че оценката на въздействието на програмата „Еразъм“, представена от Комисията през 2014 г., показва положително въздействие върху образователната мобилност и интернационализацията на обучението не само по отношение на учебните програми и пригодността към заетост, но и във връзка с опознаването на Европа, развитието на чувство за европейско гражданство и на проевропейска нагласа, както и върху избирателната активност за Европейски парламент;

Европейско измерение в образованието

1.  Подчертава нарастващото значение на европейското измерение в образованието в рамките на различните дисциплини, равнища и форми на образование, като същевременно подчертава необходимостта от широко и задълбочено разбиране на понятието, което да взема предвид неговия сложен, динамичен и многопластов характер, като опознаването на ЕС в училище представлява съществен негов компонент;

2.  Подчертава, че европейското измерение в образованието е от съществено значение за подпомагане на неговите граждани да разбират по-добре и да възстановят връзката с ЕС и може да задълбочи ролята на ценностите, посочени в член 2 от ДЕС, както и да засили гласа на ЕС в един взаимозависим свят;

3.  Подчертава необходимостта от разбиране и насърчаване на привързаността към основните ценности на Европейския съюз; отбелязва, че познаването и разбирането на общата история и ценности на ЕС и неговите държави членки е от голямо значение за взаимното разбирателство, мирния съвместен живот, толерантността и солидарността, а също и за разбирането на основните принципи на Европейския съюз;

4.  Изтъква, че ЕС следва да бъде по-видим и по-добре интегриран в учебните материали и извънкласните дейности, като се има предвид въздействието му върху ежедневието на неговите граждани; счита, че съдържание, което е изрично свързано с ЕС, може да добави значителна стойност към училищните програми и към личностното развитие и израстване на учащите се;

5.  Подчертава необходимостта от използване на активни и ангажиращи методи на преподаване, съобразени с възрастта, равнището, нуждите и интересите на учащите се, както и от оползотворяване в пълна степен на възможностите, предоставяни от информационните и комуникационните технологии и медиите, включително социалните медии;

6.  Подчертава, че създаването на европейско измерение в образованието следва да даде възможност на учащите се не само да придобият знания и да развият чувство за принадлежност и умения на европейски граждани, но и да се включат в критичен анализ на ЕС, включително чрез опознаването на основите ценности на ЕС, основани на правовата държава и правата на човека, управлението и процесите на вземане на решения в ЕС и как те влияят върху тяхната държава членка и тяхното участие в демокрацията; насърчава използването на ролевите игри на Европейския младежки парламент, за да се помогне на децата и учениците да разберат европейските процеси и да се повиши тяхната осведоменост по европейските въпроси;

7.  Обръща внимание на факта, че ЕС е формиран от държави членки със своя уникална история и култура, както и че развитието на Съюза продължава да е неразривно свързано с неговите държави членки; същевременно подчертава приноса на различните култури за европейските общества и наследство;

8.  Отбелязва, че влиянието на ЕС върху държавите членки е значително и че опознаването на ЕС в училище следва да отразява както ролята на държавите членки в развитието на ЕС, така и влиянието на ЕС върху националните събития;

9.  Отбелязва, че държавите членки и ЕС трябва да служат за пример за всички участници в преподаването и опознаването на ЕС в училище, като прилагат на практика основните европейски ценности на социално приобщаване и европейска и международна солидарност;

10.  Припомня необходимостта да се осигурят, подобрят и разширят първоначалните и продължаващите по време на кариерата възможности за професионално развитие на учителите и преподавателите и да им бъдат предоставени подходящи подкрепа и ресурси, за да им се даде възможност да включат европейското измерение в преподаването си, по-специално във връзка с историята и гражданското образование, както и да прилагат ориентирани към учащите се стратегии и да адаптират методите си на преподаване спрямо нуждите на учащите се;

11.  Подчертава необходимостта от поощряване и насърчаване на многоезичните и междукултурните компетентности на преподавателите, както и на възможностите за мобилност, на партньорското обучение и на обмена на най-добри практики сред преподавателския състав, например чрез организиране на семинари на европейско равнище;

12.  Подчертава ролята на университетите по отношение на подготовката и обучението на високо квалифицирани и мотивирани учители и преподаватели; призовава за насърчаване и подкрепа за действията на държавите членки в усилията им да предоставят възможности за специализирани квалификационни курсове в рамките на университетите, които да бъдат открити и достъпни както за записаните студенти, така и за практикуващи учители и преподаватели;

13.  Подчертава значението и потенциала на един европейски подход за преподаване на история, като се има предвид компетентността на държавите членки в тази област, тъй като някои исторически събития са били определящи за изграждането на европейските идеали и ценности; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят сдруженията за опазване на историята и центровете за исторически изследвания, за да се подобри техният научен принос към европейската история и ролята им в актуализирането на познанията на училищните преподаватели;

14.  Призовава Дома на европейската история да разработи, по-специално за учениците и преподавателите от всички образователни степени, специални програми, инструменти и дейности, които изграждат убедително повествование за европейския проект и неговите основни ценности;

15.  Призовава за спешно подновяване и укрепване на образованието за гражданството на ЕС и гражданското образование, както в настоящите, така и в бъдещите държави членки, за да могат учащите се да получат — с подходящи за тяхната възраст средства — съответните знания, стойности, умения и компетенции, които да ги подготвят да мислят критично и да формират добре информирани и уравновесени мнения, да упражняват своите демократични права и отговорности, включително правото на глас, да ценят многообразието, да спомагат за междукултурния и междурелигиозния диалог и да бъдат активни и отговорни граждани;

16.  Посочва, че едно по-активно участие на ученици и родители в училищното управление може да допринесе за преодоляване на дискриминацията и укрепване на устойчива демокрация на участието и устойчиво гражданство, както и за насърчаване на доверие и сътрудничество между различните участници; призовава образователните институции да въведат демократично управление и да разширяват неговия обхват, също и като дадат по-голяма тежест на мнението на представителствата на учениците, тъй като демокрацията изисква да се учим на нея и да я преживяваме;

17.  Подчертава необходимостта от повишаване на мотивацията на учителите и на учащите се и на възможностите им да научат повече за ЕС чрез собствения си личен опит, например чрез училищни посещения в други държави, посещения на европейските институции, контакти с длъжностни лица на ЕС, възможности за стажове за студенти в рамките на институциите на ЕС, както и чрез медийно образование, като Европейския младежки портал, като се използват пълноценно новите информационни и комуникационни технологии и образователните ресурси със свободен достъп;

18.  Призовава за пълноценно използване на възможностите, предоставяни от цифровите технологии, с цел по-нататъшно развитие на трансграничното обучение чрез цифрови курсове и видеоконференции, за да се улеснят студентите при запознаването с различни гледни точки и подходи към техните дисциплини;

19.  Подчертава, че ученето на чужди езици може да изиграе важна роля за повишаване на осведомеността за различните култури, и за да могат гражданите да изградят уменията, които са им необходими, за да живеят и работят в един все по-сложен и глобализиран свят;

20.  Подчертава съществената роля на неформалното и самостоятелното учене, включително работата на младежите, доброволчеството и обученията между поколенията, в семейството и за възрастни, както и на спорта като педагогическо средство, за развитието на социалните и гражданските умения, компетенции и поведение, както и за създаването на отговорни и активни европейски граждани; подчертава необходимостта от признаване и валидиране на подобни компетенции в рамките на формалното обучение и от създаване на по-тесни връзки между формалното, неформалното и самостоятелното учене;

21.  Препоръчва приемането на междукултурен подход в областта на образователните политики, който да бъде в състояние да осигури ефективна интеграция на учениците имигранти в училищата, основаваща се на взаимно познаване на различните култури и на изграждане на споделени общи ценности;

Ролята на Европейския съюз

22.  Насърчава Комисията да продължи подкрепата си за усилията за развитие и насърчаване на европейското измерение в образованието, както и на мобилността на участниците в образователния процес, и активно да разпространява информация сред главните заинтересовани страни и сред гражданите, включително информация за съответните възможности за финансиране и за наличните проучвания и доклади; с оглед на това насърчава по-добро използване на новите комуникационни технологии и медии, включително на социалните медии;

23.  Призовава Комисията да предостави обща рамка и да изготви насоки с конкретни примери за начина на преподаване относно ЕС с цел насърчаване на обективен и критичен поглед върху ползите от Европейския съюз за неговите граждани, като в същото време зачита изключителната компетентност на държавите членки в областта на образованието и обучението;

24.  Изисква от Комисията да насърчава по-нататъшни изследвания относно това как темата за ЕС се преподава в момента в училищата в цяла Европа и как фигурира в учебните програми и изпити, и а) дали учителите и преподавателите имат достатъчен достъп до съответните програми и дейности за професионално развитие, обучение през целия живот и до платформите за обмен на най-добри практики на ЕС, и б) дали финансираните действия за включване на ефективно обучение за ЕС в училище в крайна сметка имат действително въздействие върху училищата;

25.  Призовава Комисията да окуражава, подкрепя и подпомага мрежите, които насърчават и участват в обучението за ЕС на национално, регионално и местно равнище, както и обмена на най-добри практики между тези мрежи на равнището на Съюза, а също и да набележи областите за подобрение;

26.  Призовава Комисията да улесни обмена на най-добри практики между държавите членки и страните кандидатки по отношение на европейското измерение в образованието и на борбата срещу дискриминацията и предразсъдъците в учебните заведения, включително чрез оценяване на учебните материали и политиките за борба с тормоза и дискриминацията;

27.  Подчертава важната роля на програмите „Еразъм +“, „Европа за гражданите“ и „Творческа Европа“ за насърчаването на образованието и обучението, езиковите умения, активното гражданство, културната осведоменост, междукултурното разбирателство и на други ценни ключови и всеобхватни умения; подчертава значението на тези програми за укрепването на европейското гражданство и необходимостта от по-голяма и подходяща финансова подкрепа за тези програми, по-голямо съсредоточаване върху техните качествени резултати и по-широк достъп до мобилност, като се отделя специално внимание на учителите и другите преподаватели, младите хора от различни социално-икономически среди, както и на уязвимите групи и групите в неравностойно положение и на хората със специални нужди;

28.  Припомня широкия спектър от дейности, предлагани в рамките на програмата „Еразъм +“, както и нейната популярност и признаване от страна на широката общественост, по-специално по отношение на мобилността на студентите като част от тяхното следване; призовава Комисията и държавите членки да повишат осведомеността относно частите на програмата „Еразъм +“, които са по-малко известни, като например Европейската доброволческа служба;

29.  Приветства работната програма на Комисията за 2016 г. за изпълнението на програма „Еразъм +“ и нейния ангажимент за конкретни действия в отговор на Парижката декларация, и по-специално такива, които са насочени към повишаване на въздействието на „Еразъм +“ за насърчаване на активното и демократично гражданство, междукултурния диалог, социалното приобщаване и солидарността, включително по-силна подкрепа за организациите на гражданското общество в тяхната ключова роля в образованието по гражданство;

30.  Призовава Комисията да укрепи педагогическите аспекти и да реагира по-добре на нуждите на училищата от проекти, финансирани посредством проекти по програмата „Жан Моне“, като гарантира, че училищата могат да кандидатстват непосредствено и като предоставя финансиране за по-дълъг период от време, като например три години, в съответствие с начина, по който се финансират модулите на програмата „Жан Моне“; призовава Комисията да предостави достъп до действията в рамките на модулите на програмата „Жан Моне“ за подготвящите преподаватели институции и да окуражава такива институции да ги включат в своите програми;

31.  Отбелязва, че Съюзът в момента преминава през криза на своята демократична легитимност не само защото европейците нямат достатъчното познание за механизмите на ЕС, но също така и защото техните гласове са отстранени от процесите на вземане на решения; подчертава, че за да възвърне своята легитимност, Съюзът трябва да намали мащаба на срива на своите демократични структури и да възстанови връзката си с гражданите;

32.  Призовава Комисията да изпълнява ефективно програмата „Европа за гражданите“ с цел постигане на целите на едно демократично и по-приобщаващо общество, като по този начин се подобрява гражданското участие в процесите за вземане на решения;

33.  Призовава Комисията да следи отблизо въздействието на всички програми на ЕС върху развиването на гражданския дух и гражданската активност на участниците в тях;

34.  Отправя искане към Комисията да развива по-нататък и да популяризира възможно най-широко виртуалните платформи eTwinning („Електронното побратимяване“), EPALE (Електронна платформа за учене за възрастните в Европа) и „School Education Gateway“ (Портал за училищно образование) и да продължи да подкрепя и разработва други цифрови платформи, като например „Кът на учителя“, с цел улесняване на достъпа до висококачествени, лесни за използване и актуални учебни материали, които са свързани с обучението за ЕС и са достъпни на всички езици на ЕС;

35.  Призовава Комисията да улесни критичното разглеждане на материалите, които в момента са на разположение на платформата „Кът на учителя“, от страна на действащи преподаватели и представители на академичните среди, специализирани в преподаването за ЕС, за да се гарантира тяхното качество и целесъобразност;

36.  Поставя акцент върху ролята, която играят информационните центрове на европейските институции, и приветства ангажимента им за насърчаване на отношенията с държавите членки, с националните, регионалните и местните образователни институции, младежките организации и медиите, с цел те да изградят по-тесни връзки помежду си и да се гарантира, че младите хора разбират ролята на институциите в своето ежедневие;

37.  Призовава за открит и споделен дебат между Комисията и градовете, както и местните и регионалните органи, по отношение на връзката между училищната система и градските модели, като начин да се разбере влиянието на различните подходи към междукултурните отношения в Европа днес;

38.  Насърчава Комисията да поощрява изучаването на ЕС в училище като препоръка, която се да представи възможно най-рано в процеса на преговори с държави — кандидатки за членство в ЕС;

Ролята на държавите членки

39.  Насърчава държавите членки да подкрепят, преразгледат и актуализират своите образователни системи и всички форми на свързано с ЕС съдържание на учебните програми на всички равнища на образованието, включително професионалното образование и обучение, с оглед укрепване на европейското измерение в тясно сътрудничество с всички съответни участници на равнище ЕС и на национално равнище, като същевременно активно насърчават регионалните и местните органи да сторят същото, особено когато имат преки правомощия в областта на образователните системи;

40.  Насърчава държавите членки да подкрепят всички възможности за предоставяне на повече информация за ЕС на учащите се, а също и на учителите и на други преподаватели посредством формално, неформално и самостоятелно учене, и пълноценно да използват и да допълват финансовите инструменти, програмите и инициативите на ЕС в тази област;

41.  Отправя искане към държавите членки да предприемат допълнителни действия за насърчаване на междукултурни, недискриминационни и приобщаващи граждански ценности и образование в училищните и университетските учебни програми;

42.  Призовава държавите членки да увеличат инвестициите в качествено образование, включително чрез по-добро партньорство с частния сектор, да насърчават равни възможности за всички и да предоставят на всички образователни и обучаващи институции, както и на учителите и на други преподаватели необходимата подкрепа, която да им даде възможност да въведат от ранна възраст и постоянно да развиват европейско измерение в образованието, което излиза извън рамките на класните стаи;

43.  Призовава държавите членки да гарантират равен и приобщаващ достъп до новаторско и висококачествено формално и неформално образование за всички учащи се, както и възможности за учене през целия живот; в тази връзка призовава държавите членки да приемат предложението за директива от 2008 г. относно прилагането на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация, която би защитавала срещу дискриминация на тези основания в системата на образованието;

44.  Призовава държавите членки да включват мигранти, бежанци и религиозни общности в зачитащи и овластяващи процеси на изграждане на гражданско съзнание, като гарантират тяхното участие в гражданския и културния живот;

45.  Призовава държавите членки да насърчават и улесняват висококачественото обучение по темите, свързани с ЕС, за учители, друг преподавателски персонал, младежки лидери и обучители, също така посредством предоставянето на възможност за тях да прекарат част от своето обучение в друга държава членка, и като гарантират признаването на техните компетенции за преподаване относно ЕС, например чрез създаване и популяризиране на знак за качество „евроучител“;

46.  Счита, че държавите членки — в процес на диалог и на сътрудничество с участниците в образователния процес — следва да търсят възможности за обмен на идеи и примери за добри практики за интегриране на европейското измерение в своите образователни програми, с цел, наред с другото, да се подобрят познанията и разбирането на младите хора за процеса на изграждане на европейско гражданство и на институциите на ЕС, като с това им се даде възможност да гледат на ЕС като на неразделна част от тяхната жизнена среда, която те могат и се очаква да оформят;

47.  Настоятелно призовава държавите членки да признават и подпомагат по структуриран и устойчив начин социалните партньори и организациите на гражданското общество, по-специално младежките организации, за преодоляването на пропастта между институциите на ЕС и европейските граждани, като насърчават и укрепват инструментите за участие и пряка демокрация;

o
o   o

48.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 50. (2) ОВ L 325, 23.11.2012 г., стр. 1. (3) ОВ L 115, 17.4.2014 г., стр. 3. (4) ОВ L 394, 30.12.2006 г., стр. 10. (5) ОВ C 119, 28.5.2009 г., стр. 2. (6) ОВ C 372, 20.12.2011 г., стр. 31. (7) ОВ C 311, 19.12.2009 г., стр. 1. (8) ОВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1. (9) ОВ C 150, 15.6.1992 г., стр. 366. (10) ОВ С 306 Е, 15.12.2006 г., стр. 100. (11) ОВ C 8 E, 14.1.2010 г., стр. 12. (12) Стандартно проучване на „Евробарометър“, брой 81 от пролетта на 2014 г. „Общественото мнение в Европейския съюз“ (‘Public opinion in the European Union’) (http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/eb/eb81/eb81_publ_en.pdf), стр. 117 и 131. (13) http://www.eprs.sso.ep.parl.union.eu/lis/lisrep/13-EPRS-publications/2015/COMM_STUD_558351_UpdateReview-EN.pdf, стр. 43—45. (14) Специално издание на Евробарометър 437, 2015 г.: „Дискриминацията в ЕС през 2015 г.“(‘Discrimination in the EU in 2015’) (http://ec.europa.eu/COMMFrontOffice/PublicOpinion/index.cfm/ResultDoc/download/DocumentKy/68004), стр. 100. (15) http://www.eupika.mfdps.si/Files/Learning%20Europe%20at%20School%20final%20report.pdf.