Резолюция на Европейския парламент от 14 април 2016 г. относно Пакистан, по‑специално нападението в Лахор (2016/2644(RSP))
Европейският парламент,
— като взе предвид своите предходни резолюции относно Пакистан,
— като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Федерика Могерини, от 27 март 2016 г. относно нападението в Лахор, Пакистан,
— като взе предвид изявлението на специалния представител на ЕС за правата на човека, Ставрос Ламбринидис, от 29 октомври 2014 г.,
— като взе предвид изявленията на генералния секретар на ООН, Бан Ки Мун, от 27 март 2016 г. относно бомбеното нападение в Пакистан и от 21 януари 2016 г. относно нападението върху университета „Бача Хан“,
— като взе предвид изявлението на Съвета за сигурност на ООН от 28 март 2016 г. относно терористичните нападения в Лахор, Пакистан,
— като взе предвид докладите на специалния докладчик на ООН за свободата на религията и убежденията,
— като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН за въпросите, свързани с малцинствата, Рита Исак-Ндиайе, относно изказвания, проповядващи вражда и омраза, и подстрекаване към омраза срещу малцинствата в медиите, от 5 януари 2015 г.,
— като взе предвид изявлението на лауреата на Нобелова награда за мир и на наградата „Сахаров“ Малала Юсуфзай от 27 март 2016 г.,
— като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН относно независимостта на съдиите и адвокатите, Габриела Кнаул, от 4 април 2013 г. и доклада на работната група на ООН по случаите на принудително или недоброволно изчезване на хора от 26 февруари 2013 г. относно тяхната мисия в Пакистан,
— като взе предвид член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,
— като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права,
— като взе предвид насоките на ЕС по отношение на смъртното наказание в преработената им версия от 12 април 2013 г.,
— като взе предвид заключенията на Съвета относно Пакистан от 20 юли 2015 г.,
— като взе предвид петгодишния план на ангажиментите между ЕС и Пакистан от март 2012 г., който съдържа приоритети, като например добро управление и диалог по правата на човека, както и тясно свързания втори стратегически диалог между ЕС и Пакистан от 25 март 2014 г.,
— като взе предвид насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията и убежденията,
— като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2015 г. относно годишния доклад за 2014 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област(1),
— като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,
А. като има предвид, че на 27 март 2016 г. на игрището в парка „Гулшан-е-Акбал“ в Лахор самоубийствен бомбен атентат причини смъртта на над 73 души и рани над 300, включително много жени и деца; като има предвид, че ислямистката терористична групировка „Джамаат ул Ахрар“ пое отговорност за нападението, заявявайки, че християните преднамерено са мишена в международен мащаб; като има предвид обаче, че повечето от ранените и убитите са мюсюлмани и че всички те са пакистанци;
Б. като има предвид, че в Исламабад, по време на терористичното нападение, се провеждаха придружени с насилие демонстрации, в които поддръжници на Мумтаз Кадри — убиеца, осъден за убийството на губернатора Салман Тазир, призоваваха за екзекуцията на Асия Биби — жена, обвинена в богохулство и осъдена на смърт, за защитата на която се беше застъпил губернаторът Тазир; като има предвид, че десетки хиляди присъстваха на погребението на Кадри след обесването му, провъзгласявайки го за герой, и снимки бяха разпространени в социалните медии; като има предвид, че съдията, който пръв е осъдил Кадри, е бил принуден да избяга от страната след получаване на смъртни заплахи;
В. като има предвид, че на някои екстремистки групировки е позволено необезпокоявани да развиват своята идеология и дейности, като например някои студентски съюзи в университетите и форума на адвокатите „Катм-е-Нубуват“, за който се твърди, че е движещата сила зад увеличаването на преследванията във връзка с обвинения в богохулство в пакистанските съдилища и се обявява против всякакви опити на законодателите да реформират съответния закон;
Г. като има предвид, че християните и други малцинства са изложени не само на преследване от екстремисти, но и на правна дискриминация, в частност чрез законите за богохулството в Пакистан, които имат дискриминационен характер и с които се извършват широки злоупотреби от лица с лични и политически мотиви; като има предвид, че в съответствие с тези закони продължава повдигането на обвинения срещу самите мюсюлмани;
Д. като има предвид, че в продължение на години тероризмът и ислямисткият екстремизъм вземат жертви сред пакистанския народ, в частност сред религиозните малцинства, жените и децата; като има предвид, че от приемането на последната резолюция на Парламента относно Пакистан на 15 януари 2015 г.(2) бяха извършени десетки други терористични и жестоки нападения срещу религиозните малцинства в контекста на дискриминационни закони и недостатъчно правоприлагане;
Е. като има предвид, че няколко терористични групировки в Пакистан имат за мишена религиозните малцинства, като например ахмади, християни, шиити и индуси, както и сунити с различаващи се възгледи; като има предвид, че в своя годишен доклад за 2015 г. Комисията по правата на човека в Пакистан отбелязва, че в повечето случаи извършителите остават ненаказани;
Ж. като има предвид, че според данни екстремистките групировки все още използват атентатори самоубийци, които са деца; като има предвид, че правителството не успя да приеме законодателство за създаването на Националната комисия по правата на детето, независим орган за защита и прилагане на правата на децата;
З. като има предвид, че след извършеното от талибански бунтовници масово убийство в училище през декември 2014 г. правителството на Пакистан отново въведе смъртното наказание след шестгодишен мораториум, първоначално само за терористични дейности, а впоследствие и за всички углавни престъпления; като има предвид, че до края на 2015 г. в Пакистан са екзекутирани 326 души, което представлява най-големият регистриран някога брой и третият най-голям брой по света;
И. като има предвид, че борбата между военните сили и недържавните въоръжени групировки в Пакистан доведоха до над един милион вътрешно разселени лица;
Й. като има предвид, че жените от религиозните малцинства в Пакистан биват отвличани, принуждавани да сключат брак и принуждавани да приемат исляма — явление, което до голяма степен е пренебрегвано от полицейските сили и от гражданските органи;
К. като има предвид, че Пакистан играе важна роля в насърчаването на стабилността в Южна Азия и поради това следва да служи за пример в укрепването на принципите на правовата държава и защитата на правата на човека;
Л. като има предвид, че ЕС остава изцяло ангажиран с продължаването на своя диалог и на работата си с Пакистан съгласно петгодишния план на ангажиментите;
1. Изразява дълбока покруса от нападението, извършено на 27 март 2016 г. в Лахор, и категорично осъжда тези безсмислени актове на насилие срещу толкова много невинни хора;
2. Изразява своята най-дълбока съпричастност и съболезнования към семействата на жертвите и изразява своята солидарност с народа и правителството на Пакистан;
3. Подчертава, че е абсолютно необходимо извършителите на нападението в Лахор да бъдат подведени под съдебна отговорност; призовава пакистанските органи, в частност местните органи и органите на провинциите, да гарантират, че тези актове в действителност ще бъдат разследвани и преследвани по наказателен ред;
4. Изразява дълбока загриженост по повод на системните и тежки нарушения на свободата на религията и убежденията в Пакистан; подчертава колко е важно да се зачитат основните права на всички религиозни и етнически малцинства, които живеят в Пакистан, така че те да могат да продължат да живеят при условия на достойнство, равенство и безопасност и да практикуват своята религия при пълна свобода без каквато и да е форма на принуда, дискриминация, сплашване или тормоз в съответствие с основополагащите принципи на Пакистан;
5. Приветства инициативите на правителството за реформи, като например законопроекта за инкриминиране на браковете в детска възраст, и акта за защита на жените от насилие и тормоз, отблокирането на YouTube, решението за обявяване на Холи, Дивали и Великден за празници за религиозните малцинства, както и личните усилия на министър-председателя Наваз Шариф да посети религиозно събитие на хинди; настоятелно призовава правителството допълнително да увеличи своите усилия за създаването на социален климат, който да приветства малцинствата и многообразието на мнения; припомня в този контекст националния план за действие, обещаните и спешно необходими реформи на медресетата, особено действията на правителството срещу изказвания, проповядващи вражда и омраза, и реформата на полицейските сили и на съдебната система, която все още не е проведена; отбелязва, че в бъдеще следва да се вземат по-амбициозни мерки, по-специално в областта на образованието (като се изключат отрицателните предубеждения и предразсъдъци от учебните програми и от учебниците), както и за преследването на лицата, подбуждащи към насилие;
6. Приветства ангажимента на правителството на Пакистан за преодоляване на заплахата, поставена от религиозния екстремизъм; насърчава непрекъснатия диалог, между ЕС и държавите членки, от една страна, и Пакистан, от друга страна, относно гарантирането на защитата и насърчаването на правата на човека, особено във връзка с техните усилия за борба с тероризма, и чрез прилагането на законодателство в областта на сигурността;
7. Счита, че макар обявената в Пенджаб военна операция да е от жизненоважно значение за борбата с тероризма, победата в идеологическата война срещу екстремизма, която ще гарантира бъдеще на толерантност и напредък в Пакистан, е също толкова важна;
8. Призовава пакистанските органи да се справят със социалното и икономическото изключване, включително изключването на голяма част от християните и други религиозни малцинства, които живеят в несигурност;
9. Изразява загриженост по повод на непрекъснатото използване на закони за богохулството в Пакистан и счита, че това изостря обстановката на религиозна нетолерантност; по тази причина призовава правителството на Пакистан да преразгледа въпросните закони и тяхното прилагане; призовава органите да гарантират правилно и бързо правораздаване във всички случаи на богохулство; отбелязва в частност случая на Асия Биби и силно насърчава Върховния съд да вземе решение по въпроса;
10. Призовава пакистанските органи да гарантират независимостта на съдилищата, принципите на правовата държава и надлежните съдебни процедури съобразно международните стандарти в областта на съдебните производства; освен това призовава пакистанските органи да предоставят достатъчна закрила на всички, които са свързани със случаи на богохулство, особено лицата, упражняващи адвокатската професия в страната, и да защитят обвиняемите, свидетелите, техните семейства и техните общности от масово насилие, включително лицата, които са оправдани, но не могат да се завърнат у дома; призовава правителството на Пакистан да гарантира, че жертвите на целенасочено насилие и преследване имат достъп до подходящи средства за правна защита и други средства, приложими съгласно международното право в областта на правата на човека;
11. Припомня своето последователно противопоставяне на смъртното наказание при всички обстоятелства; отбелязва със сериозна загриженост драматичното увеличаване на използването на смъртното наказание в Пакистан, включително, за голямо съжаление, срещу деца извършители, и призовава за възстановяването на мораториума върху смъртното наказание с оглед на премахването на смъртното наказание в Пакистан;
12. Подчертава, че в борбата с тероризма и религиозния екстремизъм е от жизненоважно значение да се преодолеят първопричините за тях чрез справяне с бедността, гарантиране на религиозна толерантност и свобода на убежденията, както и чрез гарантиране на правото на образование за децата, особено момичетата, и на безопасния достъп до него;
13. Призовава правителството на Пакистан да отправи открита покана до специалните докладчици на ООН, особено специалния докладчик за насърчаване и защита на правата на човека и основните свободи в рамките на борбата с тероризма, специалния докладчик за извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура и произволните екзекуции и специалния докладчик за свободата на религията и убежденията, и по всякакъв начин да подкрепи работата на Националната комисия по правата на човека;
14. Призовава правителството на Пакистан да предприеме необходимите мерки, за да гарантира, че образователните институции, местата за отдих и местата за срещи на малцинствените общности в области, белязани от несигурност и конфликт, са подходящо защитени, и да сведе до минимум риска от повторно възникване на подобни нарушения на правата на човека и злоупотреби с тях;
15. Насърчава всички регионални участници значително да подобрят своето сътрудничество в борбата с тероризма; отново потвърждава значението на безусловния международен ангажимент за борба с тероризма, включително разбиването на всички форми на финансова подкрепа за терористичните мрежи, и с идеологическата индоктринация, която разпалва екстремизъм и тероризъм;
16. Приветства ратифицирането от страна на Пакистан на Конвенцията за правата на детето и приветства мерките, предприети от органите на Пакистан, за разглеждане на правата на децата; призовава Пакистан да ратифицира Факултативния протокол към Конвенцията за правата на детето относно участието на деца във въоръжен конфликт и да създаде Националната комисия по правата на детето;
17. Призовава Комисията, заместник-председателя/върховен представител Федерика Могерини, Европейската служба за външна дейност и Съвета да изразят пълна ангажираност към правителството на Пакистан за справяне със заплахата от тероризма и да окажат по-нататъшна подкрепа на правителството и народа на Пакистан с цел те да продължат да полагат усилия за изкореняването на тероризма; призовава заместник-председателя/върховен представител Федерика Могерини редовно да информира Парламента относно напредъка, постигнат в тези двустранни усилия;
18. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Европейската комисия/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на правителствата и на парламентите на държавите членки, на генералния секретар на ООН, на Съвета на ООН по правата на човека, на председателството на Съвета за сигурност на ООН, на върховния комисар на ООН за бежанците, както и на правителството и парламента на Пакистан.