Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 3 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по‑специално член 9 от него,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по‑специално член 1 и член 34, параграф 3 от нея,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (EС) № 1291/2013 и (EС) № 1316/2013(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 223/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. относно Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“ и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006(4),

—  Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (5),

—  като взе предвид Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции(6) ,

—  като взе предвид Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО(7), както и своята резолюция от 15 декември 2010 г. относно преразглеждането на плана за действие относно енергийната ефективност(8),

—  като взе предвид Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (9),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 27 октомври 2015 г., озаглавено „Работна програма на Комисията за 2016 г. — Време е за промяна“ (COM(2015)0610),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 март 2014 г., озаглавено „Преглед на резултатите от стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2014)0130),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758), и становищата на Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, както и своята резолюция от 15 ноември 2011 г.(10) по този въпрос,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020 — Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020), както и своята резолюция от 16 юни 2010 г. относно ЕС 2020(11),

—  като взе предвид Резолюция № 64/292 на Общото събрание на ООН от 28 юли 2010 г. относно правото на човека на вода и канализационна инфраструктура(12),

—  като взе предвид пилотния проект на Комисията за разработване на обща методология за референтните бюджети в Европа,

—  като взе предвид доклада на изследователския център „Иноченти“ на УНИЦЕФ (2012 г.) „Измерване на бедността сред децата: нови индекси на детската бедност в богатите държави“(13),

—  като взе предвид доклада на изследователския център „Иноченти“ на УНИЦЕФ (2014 г.) „Деца на рецесията: въздействието на икономическата криза върху благосъстоянието на децата в богатите държави“(14),

—  като взе предвид тримесечния преглед на Комисията на заетостта и социалната обстановка в ЕС от октомври 2015 г.(15),

—  като взе предвид пакета от мерки на Комисията в областта на социалните инвестиции от 20 февруари 2013 г.,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 15 юни 2011 г., озаглавено „Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“(16),

—  като взе предвид доклада на ОИСР от 21 май 2015 г., озаглавен „In It Together: Why less inequality benefits all“ (Всички сме засегнати: защо намаляването на неравенството е от полза за всички).

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 18 септември 2013 г. по темата „Към координирани европейски действия за превенция и борба с енергийната бедност“(17),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 10 декември 2013 г., озаглавено „Европейски минимален доход и показатели за бедност“(18),

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 31 март 2011 г., озаглавено „Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване“(19),

—  като взе предвид съвместното становище на Комитета за социална закрила и Комитета по заетостта от 3 октомври 2014 г., озаглавено „Средносрочен преглед на напредъка на стратегията „Европа 2020“(20),

—  като взе предвид годишния доклад на Комитета за социална закрила от 10 март 2015 г., озаглавен „Социалното положение в Европейския съюз (2014 г.)“(21),

—  като взе предвид изследванията, озаглавени „The State of Lending: The Cumulative Costs of Predatory Practices“(22) (Състоянието на кредитирането: кумулативните разходи на агресивни търговски практики), от юни 2015 г., и „Le panier de la ménagère ... pauvre“(23) (Кошницата на бедното домакинство), от август 2008 г.,

—  като взе предвид становището на Комитета за социална закрила от 15 февруари 2011 г., озаглавено „Европейска платформа срещу бедността и социалното изключване: Водеща инициатива на стратегията „Европа 2020“(24),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно действията, предприети вследствие на Европейската гражданска инициатива „Право на вода“ (Right2Water)(25),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2015 г. относно инициативата за зелена заетост: оползотворяване на потенциала на зелената икономика за създаване на работни места(26),

—  като взе предвид решението на Съвета (ЕС) 2015/1848 от 5 октомври 2015 г. относно насоките за политиката на държавите членки в областта на заетостта за 2015 г.(27), както и своята позиция от 8 юли 2015 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоките за политиката на държавите членки в областта на заетостта(28),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето(29),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно общинските жилища в Европейския съюз(30),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2012 г., съдържаща препоръки към Комисията относно достъпа до основни банкови услуги(31),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2010 г. относно ролята на минималния доход за борбата срещу бедността и насърчаването на общество, основаващо се на принципа на интеграцията в Европа(32),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0040/2016),

A.  като има предвид, че между 2008 и 2013 г. броят на хората в ЕС, изложени на риск от бедност или социално изключване, се е увеличил от 117 милиона на 122,6 милиона; като има предвид, че през 2013 г. 16,7% от населението на ЕС са били изложени на риск от бедност след социални плащания, 9,6% са били в положение на тежки материални лишения и 10,7% от домакинствата са разглеждани като имащи много нисък интензитет на икономическа активност; като има предвид, че това развитие е в противовес на стратегическата цел на Европейския съюз, определена в неговата стратегия „Европа 2020“ и насочена към намаляване до 2020 г. с поне 20 милиона на броя на хората, засегнати или застрашени от бедност и социално изключване;

Б.  като има предвид, че според методологията на Евростат прагът на бедността е определен на 60% от средния национален приравнен разполагаем доход;

В.  като има предвид, че икономиите на енергия и повишаването на енергийната ефективност, особено по отношение на жилищния фонд, ще позволят на много домакинства да избегнат енергийната бедност; като има предвид, че през 2015 г. 10% от гражданите на ЕС са имали просрочени задължения по сметки за комунални услуги (37% в най-засегнатите държави членки); че през 2014 г. 12% от гражданите на ЕС не са били в състояние да поддържат адекватно отопление в дома си (60% в най-засегнатите държави членки); че съгласно статистическите данни за доходите и условията на живот (SILC) през 2014 г. 16% от населението на ЕС са обитавали жилища с течове на покриви и влажни стени (33% в най‑засегнатите държави членки);

Г.  като има предвид, че броят на трайно безработните надхвърля 12 милиона души, от които 62% са в това положение повече от 2 последователни години; като има предвид, че вероятността трайно безработните да бъдат засегнати от бедност и социално изключване е по-голяма;

Д.  като има предвид значението на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD) и на неговата устойчивост в момент, когато социалната криза засяга все повече европейци;

Е.  като има предвид член 34, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който гласи, че „с цел да се бори срещу социалното изключване и бедността, Съюзът признава и зачита правото на социална помощ и на помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства“;

Ж.  като има предвид, че в даден момент в някои държави цените на основните стоки и услуги са се увеличили сравнително бързо, а в резултат на това са се повишили и разходите на домакинствата;

З.  като има предвид, че „хронично бедните“, които често са дългосрочно безработни, но понякога работят при ниски заплати, и неженените/неомъжените лица, които живеят сами с деца и не работят или работят средно по-малко на брой часове в сравнение с пръв работещ член на домакинство, систематично се определят като едни от най-уязвимите групи;

И.  като има предвид, че понастоящем все още няма надеждни показатели за абсолютната бедност;

Й.  като има предвид, че лошите или неподходящи жилища значително намаляват възможността за водене на нормален живот; като има предвид, че качеството на жилищата (включително подходящата изолация и т.н.), предвидени за лица в уязвимо положение, се понижи по време на кризата поради невъзможността за финансиране на тяхната поддръжка; като има предвид, че продължителното обитаване на нискокачествени жилища може да се отрази на физическото здраве;

К.  като има предвид, че увеличаването на разходите на домакинствата, свързани с разходите за жилище, храна, комунални услуги (електроенергия, газ и вода), транспорт, медицински разходи и разходи за образование, затруднява постигането на целта за намаляване на бедността, определена в стратегията „Европа 2020“;

Л.  като има предвид, че през последните години в много държави на ЕС разходите за основни и съществени стоки и услуги се повишиха бързо, което води до увеличаване на общите разходи на домакинствата;

М.  като има предвид, че съчетанието на финансовата и икономическата криза и намаляващите приходи на домакинствата увеличи безработицата и социалното изключване в рамките на ЕС, особено сред най-уязвимите групи от хора, което доведе до повишаване на тежестта върху социалните услуги;

Н.  като има предвид, че в Европейския съюз безработицата сред младежите, която и без това вече е по-висока отколкото сред останалите възрастови групи, се увеличи рязко след кризата и понастоящем надвишава 20%, което води до риск младежите да изпаднат в бедност в най-ранна възраст; като има предвид заключителните наблюдения на Комитета по правата на детето на ООН относно последните периодични доклади на някои европейски държави за нарастването на равнищата на бедност и/или на равнищата на риск от бедност сред децата вследствие на икономическата криза; като има предвид, че това засяга правото на здравеопазване, образование и социална защита;

О.  като има предвид, че бедността, която от твърде много години достига високи равнища в държавите членки, оказва все по-значително влияние върху икономиката, вреди на икономическия растеж, увеличава дефицита на публичните бюджети и намалява конкурентоспособността на Европа;

П.  като има предвид, че липсата на подходящо жилище и недостатъчното отопление оказват отрицателно въздействие върху здравето, образованието и социалното и трудово приобщаване, по-специално на най-уязвимите хора; като има предвид, че както в северните, така и в южните държави членки има хора, които не са в състояние да отопляват своите жилища; като има предвид, че данните на EU-SILC сочат, че прекомерните разходи за жилище (по статут на собственост на жилището) в някои държави членки са по-високи за наемателите на частния пазар за наемане на жилища, което може да се обясни с ниското качество на жилищата и високите цени; като има предвид, че много семейства срещат затруднения да заплатят цените на основни стоки и услуги, включително вследствие на повишаването на цените на енергията;

Р.  като има предвид, че енергийната бедност е свързана с общата бедност и е резултат от редица базови условия, включително проблеми, свързани със здравето и наличието на увреждания, липсата на достъп до индивидуализирани предложения или онлайн услуги, ниските доходи, вида отоплителна система, използвана в домакинството, и качеството и енергийните характеристики на жилищния фонд;

С.  като има предвид, че безработните лица, семействата с един родител, семействата с ниски доходи, вдовци или вдовици, продължително болните, възрастните хора, младежите, хората с увреждания и малцинствата, често са сред най-уязвимите групи в риск от изпадане в бедност и страдат особено поради високите разходи за живот;

Т.  като има предвид, че енергийната бедност може да се дефинира като неспособност на дадено домакинство да поддържа подходящо ниво на доставките на енергия, така че да си гарантира основно равнище на удобство и здраве, поради комбинация от ниски доходи, високи цени на енергията и ниско качество на жилищния фонд;

У.  като има предвид, че предстоящият доклад на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд Eurofound, озаглавен „Жилищата в Европа“ ще включва модел, въз основа на който се преценява, че общата стойност на медицинските разходи за икономиките на ЕС-28 надвишава 170 милиарда евро годишно вследствие на незадоволителното състояние на жилищата (по данни от 2011 г.); като има предвид, че ако бъдат извършени всички необходими ремонти, през първата година биха били спестени медицински разходи на стойност около 8 милиарда евро, което би имало допълнителна полза и в бъдеще;

Ф.  като има предвид, че ООН потвърждава, че правото на човека на вода и канализационна инфраструктура дава на всеки право на вода за лично и битово ползване с добро качество, безопасна, физически достъпна, на разумни цени, в достатъчно количество и приемлива; като има предвид, че в допълнителна препоръка на ООН беше посочено, че 3% от доходите на домакинствата следва да се разглеждат като максимален размер на разходите за вода в случаите, когато се прилага заплащане; като има предвид, че приватизацията на водоснабдителните услуги оказва отрицателно въздействие върху домакинствата, които живеят в бедност или са изложени на риск от бедност;

Х.  като има предвид, че енергийната бедност се превръща в един все по-голям проблем в Европа, който вероятно ще нарасне през следващите години в резултат от планираните увеличения на цените на енергията, едновременното увеличение на неравенството на доходите и на бедността като цяло, липсата на подходящи системи за отопление, както и лошото качество на системите за изолация на жилищата, по-специално в средиземноморските държави;

Ц.  като има предвид, че в ЕС има 12 милиона повече жени, отколкото мъже, които живеят в бедност; като има предвид, че сред факторите, които допринасят за това неравенство, са разликите в заплащането и в пенсиите между жените и мъжете, големият процент жени с несигурна трудова заетост и фактът, че жените често са принудени да бъдат икономически неактивни поради твърде високата цена на грижите за деца;

Ч.  като има предвид, че неравнопоставеността между половете по отношение на възнаграждението, работното време и продължителността на професионалния живот, пред която жените са изправени по време на професионалния живот, оказват пряко влияние върху техния живот като пенсионери; като има предвид, че жените на възраст над 65 години са изложени на значително по-голям риск от бедност или социално изключване, отколкото колегите им от мъжки пол, тъй като понастоящем средните пенсионни доходи на жените са по-ниски — и то често в значителна степен — от тези на мъжете;

Ш.  като има предвид, че енергийният съюз трябва да предприеме ефективни мерки срещу енергийната бедност, която засяга повече от 100 милиона европейци, посредством подобряване на положението на най-уязвимите потребители, повишаване на енергийната ефективност за най-уязвимите и разработване на корективни мерки, така че енергията да бъде достъпна за нуждаещите се;

Щ.  като има предвид, че Директива 2012/27/ЕС призовава държавите членки да разработят програми за повишаване на осведомеността и да информират и консултират физическите лица и домакинствата относно енергийната ефективност;

АА.  като има предвид, че състоянието на бедност на едно домакинство се разглежда като нещо неделимо, трябва да се отбележи въздействието на енергийния аспект върху бедността;

АБ.  като има предвид, че обновяването на националния сграден фонд с цел повишаване на ефективността на използването на енергията ще повлияе пряко върху намаляването на разходите за енергия, особено за домакинствата с по‑малко ресурси, и ще насърчи създаването на работни места;

АВ.  като има предвид, че 22 348 834 домакинства (приблизително 11% от населението на ЕС) изразходват повече от 40% от своя разполагаем доход за жилището си; като има предвид, че европейският семестър определи прекомерните разходи за жилище като „социална тенденция, която трябва да се следи“; като има предвид, че 21 942 491 домакинства (около 10,8% от населението на ЕС), изпитват затруднения да поддържат необходимата температура в дома; като има предвид, че ЕС и държавите членки следва неотложно да определят, прилагат и поддържат политики, които да позволяват на домакинствата да посрещат жилищните си разходи, в т.ч. помощи за жилищно настаняване;

АГ.  като има предвид, че пазарните цени на енергията в Европа се сближават, но не се наблюдава сближаване със същия темп на покупателната способност;

АД.  като има предвид, че достъпът до жилище е основно право, което може да се разглежда като предпоставка за упражняване на останалите основни права и за достъп до тях, както и за достъп до условия за водене на достоен живот; като има предвид, че гарантирането на достъп до подпомагане за приемливо и адекватно жилищно настаняване е международно задължение на държавите членки, което Съюзът трябва да взема предвид, като се има предвид, че правото на достъп до жилище и до подпомагане за жилищно настаняване е признато в член 34 от Хартата на основните права на Европейския съюз, в членове 30 и 31 от преразгледаната Европейска социална харта на Съвета на Европа и в член 25 от Всеобщата декларация за правата на човека, както и в много от конституциите на държавите членки;

АЕ.  като има предвид, че разходите за жилище са най-значителното разходно перо за европейските домакинства; като има предвид, че покачването на цените, свързани с жилищата (поземлена собственост, недвижими имоти, наеми, потребление на енергия), е източник на нестабилност и безпокойство и трябва да се разглежда като основен повод за загриженост;

АЖ.  като има предвид, че делът на жилищата с изключително лоши условия и енергийната бедност са по-високи в държавите с по-нисък процент социални жилища за отдаване под наем, (а именно източноевропейските и средиземноморските държави);

АЗ.  като има предвид, че фондът на социални жилища за отдаване под наем като процент от общия жилищен фонд показва, че западноевропейските и северноевропейските държави разполагат с по-висок процент обществени социални жилища в сравнение със средното равнище за ЕС, докато средиземноморските и източноевропейските държави поддържат минимален фонд на социални жилища (около 5%) или изобщо не разполагат със социални жилища;

АИ.  като има предвид, че в изследване на Eurofound се посочва, че за много хора с ниски доходи просрочените задължения по сметки за комунални услуги представляват основен вид задължения — факт, който понякога се пренебрегва;

АЙ.  като има предвид, че социалното жилищно настаняване играе съществена роля за постигането на целта на стратегията „Европа 2020“ за намаляване на бедността, тъй като спомага за осигуряването на високи равнища на заетост, социално приобщаване и социално сближаване, насърчава професионалната мобилност и спомага за борба с бедността;

АК.  като има предвид, че в доклада на Eurofound „Достъпът до помощи: намаляване на тяхното неползване“ ясно се изтъква проблемът, че схемите за социални помощи и минимални доходи не винаги достигат до хората, които имат право на тях; като има предвид, че не е достатъчно просто да бъдат създадени такива системи, и като има предвид, че трябва да се осигури тяхното ползване от хората, които имат право на тях; като има предвид, че трябва да се вземат под внимание и реализираните икономии в дългосрочен план в резултат от бързото, ефективно и ефикасно достигане на помощите до целевото население;

АЛ.  като има предвид, че кризата оказа въздействие върху условията за достъп до жилища за домакинствата, както и върху инвестициите в социално жилищно настаняване в рамките на Съюза, като има предвид, че публичните разходи за инвестиции в социално жилищно настаняване са в голяма степен засегнати от този факт и че това налага държавите членки и ЕС да предприемат спешни действия, за да се гарантира правото на достъп до прилично жилище на достъпна цена;

АМ.  като има предвид, че бедността и социалното изключване остават основен определящ социален фактор за здравословното състояние и условията на живот, включително за средната продължителност на живот, по-специално предвид въздействието на детската бедност върху здравето и благосъстоянието на децата, и като има предвид, че разликата между богатите и бедните по отношение на здравеопазването остава значителна, по-специално що се отнася до финансовата достъпност на здравните услуги, доходите и благосъстоянието, и продължава да се задълбочава в определени области;

АН.  като има предвид, че в своето становище от 20 май 2010 г. Комитетът за социална закрила на Съвета на Европейския съюз изрази загриженост от факта, че настоящата икономическа и финансова криза може да окаже отрицателно въздействие върху достъпа на гражданите до здравни грижи и върху бюджетите за здравеопазване на държавите членки;

АО.  като има предвид, че настоящата икономическа и финансова криза може да има тежки последици за сектора на здравеопазването в редица държави членки по отношение както на предлагането, така и на търсенето;

АП.  като има предвид, че ограниченията, причинени от настоящата икономическа и финансова криза, могат сериозно да навредят в дългосрочен план на финансовата и организационната устойчивост на здравните системи на държавите членки и по този начин да възпрепятстват равния достъп до здравни грижи на тяхна територия;

АР.  като има предвид, че рисковете от неравнопоставеност в здравеопазването нарастват допълнително, когато бедността се съчетае с други фактори на уязвимост (като детска или напреднала възраст, увреждания или малцинствен произход), и обратно — влошеното здравно състояние може да доведе до бедност и/или социално изключване;

АС.  като има предвид, че според последните данни на Евростат 21% от домакинствата в ЕС-28 нямат достъп до интернет и 20% от хората на възраст от 16 до 74 години заявяват, че никога не са използвали интернет; като има предвид, че в Нидерландия делът на домакинствата с достъп до интернет е най-висок (95%), докато България, където 54% от домакинствата имат достъп до интернет, се нарежда на последно място;

АТ.  като има предвид, че цифровият единен пазар е един от 10-те приоритета на новата Комисия и че в бъдеще 90% от работните места ще изискват определени компютърни умения; като има предвид, че докато 59% от европейските граждани имат достъп до 4G мрежата, в селските райони този процент не надвишава 15%;

АУ.  като има предвид, че достойната работа остава най-добрият начин за избягване на риска от бедност и социално изключване и че овладяването и достъпността на информационните и комуникационните технологии са безспорни предимства в търсенето на заетост;

АФ.  като има предвид, че Резолюция № 64/292 на Общото събрание на ООН от 28 юли 2010 г., озаглавена „Правото на човека на вода и канализационна инфраструктура“, признава правото на безопасна и чиста питейна вода като основно право, което е от съществено значение за пълноценното упражняване на правото на живот и на всички права на човека;

АХ.  като има предвид, че взаимовръзката между аспектите на бедността, свързани с пола, изисква цялостен подход за справяне с множеството форми на дискриминация и с въпроси като жилищно настаняване, разходи за енергия, обществени услуги, сигурност на работното място, несигурна заетост и политики в областта на данъчното облагане;

АЦ.  като има предвид, че целите на борбата с бедността не могат да бъдат изпълнени, ако не се вземат мерки за справяне с бедността сред жените, тъй като равенството между половете, икономическото овластяване и еманципацията на жените са необходими фактори за по-голямо сближаване по отношение на намаляването на бедността;

АЧ.  като има предвид, че събирането на данни и създаването на политики за бедността, разходите за живот и доходите въз основа на домакинствата като съставни единици предполага уеднаквяване и равномерно разпределение на ресурсите между членовете на домакинството; като има предвид, че домакинствата на практика се различават, и че разпределението може да бъде неравномерно и основано на пола, което изисква подход за създаване на политики, основани на индивидуални разходи и доходи;

АШ.  като има предвид, че 17% от домакинствата с един родител, в повечето случаи — жени, не са в състояние да отопляват жилищата си в сравнение със само 10% от населението като цяло; като има предвид, че цените на едро на енергията се понижиха, докато цените на дребно се повишиха, което доведе до увеличаване на разходите; като има предвид, че за съжаление липсва определение на понятието „енергийна бедност“, което да е общо за целия ЕС, като същевременно това явление засяга в непропорционална степен жените;

АЩ.  като има предвид, че равнищата на безработица сред младите жени са по-високи в сравнение с други възрастови групи, което излага младите жени на риск от изпадане в бедност от ранна възраст;

БА.  като има предвид, че след като нарастващите разходи на домакинствата и прекомерните разходи за жилище са един от факторите за бездомността сред жените, е необходимо да се извършат повече проучвания относно дела на жените, които загубват или напускат жилищата си и причините за това; като има предвид, че задлъжнялостта на домакинствата и личната задлъжнялост са пряко свързани с разходите на домакинствата и че са основен фактор за бедността и социалното изключване;

Основни препоръки

Въз основа на препоръките, разработени в тази резолюция:

1.  Призовава Комисията и държавите членки да се ангажират изцяло в борбата срещу бедността и социалното изключване и да приемат интегрирана стратегия за борба с различните форми на тези явления посредством цялостен подход, който свързва политиките в областта на икономиката, образованието, заетостта, енергетиката и транспорта, както и социалните политики въз основа на най‑добрите практики;

2.  Призовава държавите членки да подпишат европейски мораториум върху изключването на отоплението на сградите през зимата, за да се гарантира, че в рамките на определен период през зимата домакинствата не може да бъдат оставени без енергоснабдяване или че на изключените от мрежата домакинства трябва да бъде възстановено снабдяването с енергия, като подчертава, че по своята същност свързаните с това разходи са обществена отговорност, тъй като социалната политика попада преди всичко в компетентността на правителствата; насърчава държавите членки да извършат оценка на мерките, които са необходими за спазване на стандартите на Световната здравна организация (СЗО) за подходяща температура в жилищата;

3.  Призовава Комисията да извърши оценка на въздействието на схемите за минимален доход в ЕС и да обмисли допълнителни стъпки, като отчита икономическото и социалното положение на всяка една държава членка, както и да проучи въпроса дали схемите за минимален доход дават възможност на домакинствата да посрещат основни лични нужди; призовава Комисията да оцени на тази основа по какъв начин и с какви средства може на равнището на държавите членки да се осигури адекватен минимален доход в съответствие с националните практики и традиции, като се вземат предвид спецификите на всяка една от тях, с цел да се подкрепи социалното сближаване в целия Съюз;

4.  Призовава държавите членки да осигурят по-ефективно, по-целенасочено и по-внимателно наблюдавано използване на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) от страна на националните, регионалните и местните власти, за да се справят с енергийната бедност, повишаването на разходите за живот, социалното изключване, недостига на жилища и незадоволителното качество на жилищния фонд; счита, че Комисията следва да позволи по-голяма гъвкавост в тази област;

5.  Призовава Комисията и държавите членки да посветят среща на високо равнище на въпросите, засягащи намаляването на бедността, крайната бедност и социалното изключване, както и достъпа до достоен стандарт на живот;

Политики на ЕС за постигане на целта за борба с бедността

6.  Изразява съжаление относно факта, че броят на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване се е увеличил, въпреки че целта на стратегията „Европа 2020“ е да се намали с поне 20 милиона броят на хората, които попадат в тази категория; изразява съжаление също така по повод на факта, че показателят за бедност отчита подобрение само в някои държави членки; призовава Комисията и държавите членки да подновят ангажимента си по отношение на целта за намаляване на бедността, която изглежда все по-трудно постижима;

7.  Призовава държавите членки да осигуряват на всички и за времето, което е необходимо, достъпна и подходяща подкрепа, в т.ч. минимален доход, както и да предоставят различни видове компенсация, предназначена преди всичко за преодоляване на състояние на бедност в случаи, в които не е възможно разходите да бъдат понижени в краткосрочен план; подчертава значението на определянето на критерии за допустимост, които да дават право на ползване на подходяща схема за минимален доход;

8.  Призовава държавите членки да преразгледат и адаптират политиките, които биха могли да доведат до увеличаване на бедността;

9.  Призовава Комисията да проучи възможността за разширяване на Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица и след изтичането на програмния период 2014—2020 г., както и за по-добра координация с другите европейски фондове, по-специално с Европейския социален фонд (ЕСФ) и активните политики по заетостта, за да се улесни навлизането на пазара на труда на най-нуждаещите се лица, а така също да извърши оценка на степента, до която най-нуждаещите се и най-уязвимите групи от населението, като например по-младите жени, семействата с един родител, хората с увреждания и възрастните жени са се възползвали от програмата;

10.  Настоятелно призовава държавите членки да улеснят достъпа на сдруженията за борба с бедността до европейски финансови средства от Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, без да добавят административни тежести за тези организации, в които често не достига персонал;

11.  Призовава Комисията и държавите членки да създадат механизми за признаване на обучението, придобито не само по формален, но и по неформален път;

12.  Подчертава, че инициативи като „Гаранция за младежта“ трябва да се прилагат при цялостно разбиране на структурата на заетостта в регионите, в които тези инициативи ще се прилагат; това означава даване на ново определение за ролята на центровете по заетостта, т.е. да подпомагат потребителите, да отчитат специфичното положение на тези потребители, да актуализират уменията и да концентрират вниманието върху развиващите се сектори посредством пряк контакт с бизнеса, за да се установят уменията, които бизнесът изисква бъдещите работници да притежават;

13.  Приветства намерението на Комисията да предложи създаването на европейски стълб на социалните права; припомня, че този стълб следва да изпълнява разпоредбите на член 9 от ДФЕС;

14.  Подкрепя намерението на Комисията да осигури социален рейтинг ААА за Съюза, като представи нови мерки, с цел да се подобри ефективността на социалните политики и политиките в областта на заетостта, което включва ясна стратегия за борба със свързаните с пола аспекти на социалното изключване;

15.  Призовава Комисията и държавите членки да разработят, приемат и прилагат рамка на ЕС за намаляване на бедността и социалното изключване в съответствие със стратегията „Европа 2020“, която рамка да се състои от конкретни мерки и действия, включително в областта на енергийната бедност;

16.  Припомня становището на Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Към координирани европейски действия за превенция и борба с енергийната бедност“ и отбелязва неговата препоръка „за създаване на Европейска обсерватория на бедността с основен акцент върху енергийната бедност, която обсерватория да обедини всички заинтересовани страни, за да допринесе за установяването на европейски показатели за енергийна бедност (съвместно с Евростат), да направи преглед на положението, да набележи най-добрите практики и да изготви препоръки за по-ефективна превенция и справяне с проблема и за установяване на европейска солидарност в тази сфера“; подчертава значението на разработването на показатели и събирането на данни за потреблението и разходите на домакинствата във връзка с енергийната бедност, за да се предостави надеждна информация и да се даде възможност за изготвяне на политики на базата на факти и за осъществяване на ефективен мониторинг;

17.  Счита, че бедността и социалното изключване имат междупоколенческо измерение и съответно подчертава необходимостта да се осигури достъп до образование на децата, живеещи в домакинства под прага на бедността, и подкрепя политики, насочени към предотвратяване на преждевременното напускане на училище;

18.  Призовава Съвета и държавите членки, в контекста на нарастващата бедност, да увеличат усилията си за оказване на помощ на лицата, изложени на риск от бедност или социално изключване, което включва силно застъпване на аспекта за равенството между половете, например под формата на препоръка на Съвета, за да се постигне целта за намаляване на бедността, предвидена в стратегията „Европа 2020“;

19.  Потвърждава значението на овластяването на жените и момичетата чрез образование, включително формално и неформално образование, и на ролята на образованието в борбата със стереотипите, свързани с пола, и със стигмата на бедността, както и за увеличаване на доходите чрез включването на жените в сектори, в които те са по-слабо представени, като например науката, технологиите, инженерството и предприемачеството, и призовава Комисията да включи целите, свързани с професионалното обучение на жените, в специфичните за всяка държава препоръки;

20.  Изисква всяка държава членка да предостави подробно описание на плана си за намаляване на бедността и какви мерки предвижда стратегията ѝ за справянето със свързаните с пола аспекти на бедността и на социалното изключване;

Ресурси и доходи на бедните домакинства

21.  Подчертава, че достойният доход е основен елемент, който позволява воденето на достоен живот; подчертава, че въпреки че заетостта може да бъде от решаващо значение за излизането от положение на бедност, е важно да има минимален доход, който да е достатъчен да помогне на хората да посрещат основните си потребности; припомня, че през 2013 г. 16,7% от населението в ЕС-28 е било застрашено от бедност след социалните плащания, което означава, че разполагаемият доход на това население е бил под националния праг на риска от изпадане в бедност, и че бедността на работещите и абсолютната бедност продължават да са неприемливо високи;

22.  Приканва Комисията, в контекста на Европейския семестър, да отправи препоръки към държавите членки относно политиките, които да прилагат, и реформите, които да провеждат, за да се борят ефективно срещу бедността и социалното изключване с оглед на насърчаването на социалното сближаване, като се отчитат специфичните особености на всяка държава членка;

23.  Припомня становището на Европейския икономически и социален комитет, озаглавено „Европейски минимален доход и показатели за бедност“; отбелязва, че становището подкрепя европейска рамка за адекватен минимален доход, която следва да въведе общи стандарти и показатели, да осигури методи за мониторинг на тяхното прилагане и да подобри диалога между заинтересованите страни, държавите членки и институциите на ЕС; счита, че подобна рамка ще трябва да се основава на факти и на права и следва да отчита социалния и икономическия контекст на всяка държава членка и трябва да зачита принципа на субсидиарност;

24.  Подчертава, че схемите за минимален доход следва да предотвратяват изпадането на домакинствата в положение на тежки материални лишения и да ги извеждат от такова положение, както и да дават възможност за доход, който е над прага на бедността; припомня, че схемите за минимален доход на национално равнище могат да бъдат ключови инструменти за постигане на резултати по член 9 от ДФЕС, като гарантират подходяща социална закрила, намаляване на социалното изключване, участие в обществото, опазване на човешкото здраве и по-голямо равенство на възможностите; споделя становището на Европейския икономически и социален комитет, че схемите за минимален доход следва да бъдат придружени от учене през целия живот, участие на заинтересованите страни и активни политики по отношение на пазара на труда, насочени към подпомагане на безработните да се върнат на пазара на труда и да намерят достойни работни места;

25.  Призовава Комисията и държавите членки да предоставят информация, консултации и подкрепа на хората, изложени на риск от бедност и социално изключване, при извършването на информиран избор относно тяхното потребление на енергия и да подкрепят неправителствените участници, местните органи, които предоставят целенасочени енергийни консултации и обучават енергийни съветници, както и да задължат доставчиците на енергия да включват в сметките за енергия на домакинствата информация относно мерките за намаляване на потреблението на енергия и за повишаване на енергийната ефективност;

26.  Насърчава държавите членки и Комисията, когато е целесъобразно да прилагат проактивно изработване на политиката по отношение на подходящото жилищно настаняване, за да се гарантира достъп до качествено жилищно настаняване; призовава държавите членки да прилагат политика на разумни наеми, когато са необходими неотложни социални мерки, и подчертава, че тази политика следва да бъде съпътствана от дългосрочни жилищни и общностни програми за увеличаване на жилищния фонд за различните целеви групи в неравностойно социално положение; подчертава, че продължават да са необходими ефективни мерки в целия ЕС, за да се предотврати по-нататъшен спекулативен бум при недвижимите имоти, като например ефективно регулиране на защитата на потребителите на пазара на ипотечни кредити; насърчава политики в тази област, чиято цел е да помогнат на домакинствата с финансови затруднения да останат в основното си жилище;

27.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират основното право на гражданите на ЕС на помощ за жилищно настаняване като предварително условие за човешкото достойнство; призовава за признаване на значението на жилищата под наем на достъпни цени като средство за улесняване на достъпа до жилищно настаняване за хората с ниски доходи и настоятелно призовава държавите членки да осигурят достатъчен брой достъпни жилища;

28.  Подчертава, че бедността сред по-възрастните лица е основен проблем в много държави членки; следователно призовава държавите членки да извършат реформа на пенсионните системи, за да гарантират подходящо равнище на пенсионни доходи, както и устойчивост и сигурност на пенсионните системи;

29.  Призовава Комисията да обърне внимание на проблема с бездомността като крайна форма на бедност, по-специално на смъртните случаи през зимата сред бездомни хора и хора, живеещи в студени жилища; призовава държавите членки да направят нова оценка на своя напредък към премахването на подобни крайни форми на бедност;

30.  Призовава Комисията и държавите членки спешно да определят, приложат и поддържат мерки на политиката, които да позволяват на домакинствата да посрещат разходите си за жилищно настаняване, включително предоставяне на помощи за жилищно настаняване, като се има предвид, че 22 348 834 домакинства (приблизително 11% от населението на ЕС) изразходват повече от 40% от своя разполагаем доход за жилищно настаняване, а 21 942 491 домакинства (приблизително 10,8% от населението на ЕС) имат затруднения да поддържат подходяща температура в домакинството;

31.  Припомня, че домакинствата с ниски доходи и бедните домакинства, както и тези, изложени на риск от бедност, са по-зависими от предоставянето на достъпни и висококачествени обществени услуги; призовава държавите членки да предоставят необходимите публични средства, които да осигуряват висококачествени и достъпни обществени услуги за домакинствата с ниски доходи;

Разходи на бедните домакинства

32.  Приветства работата на Комисията върху референтен бюджет, което е стъпка в правилната посока, като се има предвид, че вземането на мерки по отношение на приходите и разходите на бедните домакинства по по-балансиран начин с основан на фактически данни подход продължава да бъде предизвикателство; изтъква, че референтните бюджети, отразяващи разходите на домакинствата, могат да се използват за проектиране на подпомагането, което ще се предоставя, и за проверка на неговата адекватност; счита, че такъв инструмент има ключова стойност за съживяването на социалното сближаване в ЕС, за намаляването на неравенствата и за постигане на целта на стратегията „Европа 2020“ в областта на бедността и социалното изключване; подчертава, че понижаването на разходите за бедните домакинства ще се отрази положително на засегнатите домакинства, както и на икономиката — преди всичко на местната икономика — и на социалното сближаване;

33.  Припомня, че бедните домакинства изразходват най-голямата част от своите доходи за храна, жилищно настаняване и комунални услуги, следователно призовава Комисията по-добре да обвърже политиките си с оглед на борбата срещу бедността, да подобри обмена на добри практики и да улесни редовния диалог с лицата, които живеят в бедност, за да се гарантира, че те са в състояние да допринесат за оценката на политиките, които ги засягат;

34.  Подчертава, че за момента на равнището на Съюза няма определение за „енергийна бедност“ и следователно е много трудно да се извърши правилна оценка на сериозността, причините и последиците от този аспект на бедността в Съюза; призовава Комисията да разработи съвместно със заинтересованите страни обща дефиниция за енергийна бедност и да определи факторите, които допринасят за уязвимостта на домакинствата;

35.  Призовава Комисията в този контекст да предостави оценки на въздействието и информация относно най-добрите практики за борба с енергийната бедност в държавите членки; подчертава, че енергията трябва да бъде финансово достъпна за всички граждани на Съюза;

36.  Подчертава, че е от изключително значение да се предотврати превръщането в бъдеще на още повече млади хора в жертви на енергийната бедност;

37.  Отбелязва, че е доказано, че икономическото и финансовото образование в ранна възраст подобрява вземането на икономически решения на по-късен етап в живота, включително по отношение на управлението на разходите и доходите; препоръчва обмена на най-добри практики и насърчаването на образователни програми, насочени към жени и момичета в уязвимите групи и маргинализираните общности, които са изправени пред бедност и социално изключване;

38.  Подчертава, че значителна част от хората, засегнати от енергийна бедност, са изложени на риск от бедност и социално изключване, и в резултат на това не могат да си позволят необходимите първоначални предварителни инвестиции за съоръжения за енергийна ефективност, като изолация или възобновяеми енергийни източници; изтъква, че това създава порочен кръг на непрекъснато изразходване на по-голям дял от доходите на домакинството, отколкото е необходимо, за сметки за комунални услуги, като същевременно, наред с други въпроси, не се вземат мерки по отношение на ефективността или недостига на енергия;

39.  Призовава Комисията, Европейския институт за равенство между половете (EIGE) и държавите членки да извършат проучване на бездомността при жените и на нейните причини и движещи сили, тъй като явлението е отразено по неподходящ начин в настоящите данни; отбелязва, че елементите, свързани с пола, които следва да бъдат взети под внимание, включват основана на пола икономическа зависимост, временно настаняване или въздържане от социални услуги;

40.  Подкрепя инициативата за формулиране на съдържащ насоки референтен бюджет и призовава Комисията да включи свързаните с пола съображения при неговото изготвяне, в т.ч. неравнопоставеността между половете в рамките на домакинствата;

41.  Счита, че по-дългата продължителност на живот на жените трябва също да бъде взета под внимание като потенциален фактор по отношение на уязвимостта и изключването;

Насочване на финансирането и политиките към справяне с бедността и енергийната бедност

42.  Призовава държавите членки и ЕС да предоставят на домакинствата с ниски доходи микрокредити или заеми без лихва или при ниски лихвени проценти, посредством напр. Европейската инвестиционна банка, за да им помогнат при първоначалните инвестиции във възобновяеми енергийни източници или енергийна ефективност, като например изолация, слънчева енергия и енергийно ефективни уреди;

43.  Настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че инвестициите, направени както в нови жилища, така и за обновяване на съществуващите жилища, се основават на енергийната ефективност;

44.  Припомня, че насочването на определени политики и финансиране от Съюза с оглед на намаляване на разходите за енергия на бедните домакинства чрез инвестиции във възобновяеми източници на енергия и в енергийна ефективност може да има много положителни последици в средносрочен план: подобряване на условията на живот и здравето на засегнатите лица, намаляване на разходите на домакинствата, което води до облекчение за бюджета на бедните семейства, увеличаване на местните инвестиции, създаване на работни места на местно равнище и принос за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“;

45.  Подчертава също така необходимостта от мониторинг на използването на средствата, както и от опростяване на информацията и достъпа до тези ресурси;

46.  Настоява, че е важно да се вземат мерки срещу бедността не само от социална или политическа гледна точка, но и от икономическа гледна точка, като това ще има резултати в средносрочен план; настоява, че Комисията трябва да включи сред приоритетите си необходимостта от вземане на мерки по отношение на съществуващата понастоящем динамика на неравенството, която сериозно ограничава растежа и има силни отрицателни последици за сближаването и бедността;

47.  Подчертава ролята на ЕС и на държавите членки за намаляване на разходите за енергия на домакинствата, а именно на ЕС — като гарантира сигурността на доставките, за да се предотвратят големи колебания в цените и спекулации на енергийния пазар, като създава по-силни междусистемни връзки и по-голяма интеграция на пазара, и чрез инвестиции в устойчива енергия, и чрез увеличаване на инвестициите в изследвания, посветени на енергията от възобновяеми източници, а на държавите членки — като засилят политиките си за подпомагане на енергийната ефективност, обръщайки специално внимание на бедните и социално изключените домакинства, които са изключени от електропреносната мрежа; счита, че защитата на потребителите следва да бъде сред приоритетите на Съюза;

48.  Счита за нежелателни финансовите спекулации с природни ресурси и енергийни източници, особено с тези, които не могат да бъдат преместени, като водноелектрическите източници, и съответно призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите действия за намаляване на енергийните разходи за бедните семейства, например чрез използване на приходи, получени чрез подходящо данъчно облагане;

49.  Приветства факта, с оглед на значението за намаляване на енергийните разходи на домакинствата, че инвестициите в енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници са допустими в рамките на обхвата на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014—2020 г.; призовава Комисията и държавите членки да използват пълния потенциал на европейските фондове във връзка с преодоляването на енергийната бедност; подчертава, че следва да бъдат преодолени пречките пред ефективното внедряване, като например достъпността на кохезионните фондове за по-малките организации или липсата на информация, особено по отношение на изискванията за кандидатстване;

50.  Припомня, че насочването на действията към бенефициенти, които работят с бедни домакинства или са част от тях, изисква някои предварителни условия, които са по-добре изпълнени в рамките на ЕСИ фондовете, отколкото в рамките на по-големи фондове като ЕФРР;

51.  Призовава държавите членки и Комисията да улеснят използването на механизми за кръстосано финансиране, особено между ЕСФ и ЕФРР, по отношение на проекти в областта на енергията от възобновяеми източници или проекти за енергийна ефективност, които са насочени към енергийно бедни домакинства; подчертава множеството предимства, които предлагат програмите, финансирани от няколко фонда, за решаване на междусекторни въпроси, като например въпросите, свързани с енергийната бедност;

52.  Подчертава, че има тенденция качеството на жилищното настаняване на домакинствата с ниски доходи в селските райони да е много ниско, било то за наематели или собственици; припомня, че това допринася за така наречения „порочен кръг“ на високи разходи за комунални услуги без възможност за инвестиране в понижаване на разходите за енергия; призовава Комисията и държавите членки да подобрят начина, по който програмата LEADER и ЕЗФРСР вземат мерки за преодоляване на енергийната бедност в селските райони, като насочат оперативните програми и финансирането по-специално към произвеждане на диверсифицирана енергия от възобновяеми източници в рамките на местните мрежи, като това включва мерки за енергийна ефективност на сградите, които мерки са предназначени специално за енергийно бедни домакинства;

53.  Припомня, че наемателите имат ограничен достъп до финансиране за енергийна ефективност, тъй като не са собственици на имота; припомня, че наемателите може да имат по-слаб стимул да инвестират, понеже се местят по-лесно и по-често, отколкото собствениците на жилища; приветства пилотния проект на Комисията „Горивна/енергийна бедност — Оценка на въздействието на кризата и преглед на съществуващите и възможните нови мерки в държавите членки“, чиято цел е вземането на мерки по този въпрос; призовава Комисията да разработи въз основа на резултатите от този пилотен проект разпоредби, които да позволяват финансирането от ЕС на мерки за енергийна ефективност, предприети от наематели;

54.  Припомня на държавите членки, че най-малко 20% от общите ресурси по линия на ЕСФ във всяка държава следва да се предоставят за целта „насърчаване на социалното приобщаване, борбата с бедността и всяка форма на дискриминация“ и че европейският Фонд за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица може да се използва и за мерки за социално приобщаване;

55.  Подчертава незабавното облекчаване и подобряване на условията на живот на най-нуждаещите се домакинства, когато на тези домакинства са предоставени евтини възобновяеми енергийни източници в малък мащаб, като например слънчеви панели за къщи, които не са свързани с енергийната мрежа;

Свързване на социалните цели с енергийната политика

56.  Приветства факта, че европейското законодателство в областта на енергийната политика признава целите със социална насоченост в рамките на политиките за енергийна ефективност, а именно в Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност и Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите; със съжаление отбелязва, че държавите членки не са използвали пълноценно съответните разпоредби на Директива 2012/27/ЕС, насочени към домакинствата, засегнати от енергийна бедност, и сградите за социално жилищно настаняване (член 7, параграф 7); призовава Комисията да извърши оценка на прилагането и използването на член 7, параграф 7 и член 5, параграф 7 в рамките на прегледа и оценката си на въздействието на пакета за енергийната ефективност; също така призовава Комисията, въз основа на тази оценка, да обмисли укрепване на член 7, и по-специално параграф 7 от него, така че държавите членки да бъдат насърчени да включват социални цели в своите схеми за задължения за енергийна ефективност;

57.  Припомня, че местните органи също имат роля за популяризирането на алтернативни инструменти за финансиране, включително кооперативни модели, и за насърчаването на колективни договори за покупка, за да се даде възможност на потребителите да обединят своето търсене на енергия и така да постигнат по‑ниски цени на енергията; призовава Комисията и държавите членки да насърчат ролята на местните органи за облекчаване на енергийната бедност;

58.  Призовава държавите членки да изпълнят стандартите на Световната здравна организация (СЗО) за подходяща температура в жилищата; да подкрепят най‑уязвимите групи, особено малки деца, възрастни хора, дългосрочно болни хора и хора с увреждания, като по този начин опазват здравето им и допринасят за тяхното благосъстояние;

59.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предприемат незабавни действия за премахване на несигурната заетост, която не позволява на лицата да получават редовни и сигурни доходи и по този начин създава бариера пред успешното съставяне на бюджета и плащане на сметките на домакинството;

60.  Призовава Комисията и държавите членки да осигурят достъп до финансово достъпна, надеждна, устойчива и модерна енергия за всички, в съответствие с целите за устойчиво развитие на ООН;

Жилище и бедност

61.  Призовава Комисията и държавите членки да предложат решителни мерки за социално жилищно настаняване и да увеличат инвестициите в енергийна ефективност на социални жилища за отдаване под наем с помощта на европейските фондове; препоръчва на държавите членки да разширят предлагането на качествени социални жилища, за да се гарантира достъп за всички, и по-специално за лицата в най-неравностойно положение, до подходящо жилище; насърчава държавите членки да продължат да използват своите възможности да предоставят социални жилища при алтернативни правни структури; препоръчва държавите членки да подкрепят потребителските съюзи;

62.  Подчертава значението на осигуряването на качествени и достъпни грижи за деца, за да могат родителите да се върнат на работа и да увеличат своите доходи; подчертава, че това е от значение особено за самотните родители, и призовава Комисията и държавите членки незабавно да въведат мерки за подобряване на предоставянето на грижи за деца;

63.  Отбелязва, че повишаването на енергийната ефективност, обновяването на сградите и енергията от възобновяеми източници са ключови фактори за справяне с енергийната бедност; изразява загриженост, че политиките за обновяване на жилищата често не са насочени към най-уязвимите лица; настоява, че политиките за обновяване на жилищата трябва да бъдат насочени преди всичко към бедните, икономически изключените и уязвимите домакинства, като се поставя акцент върху домакинствата, които са изправени пред неравнопоставеност между половете и множествена дискриминация;

64.  Отбелязва важната роля на социалните предприятия и алтернативните бизнес модели, като например кооперациите и взаимоспомагателните дружества, по отношение на улесняването на социалното приобщаване и икономическото овластяване на жените, по-специално в маргинализираните общности, и тяхната увеличена икономическа независимост;

65.  Приканва Комисията и държавите членки да създадат ангажираност на заинтересованите страни и процеси на консултации, които да насърчават и улесняват пряката ангажираност на лицата, изложени на риск от бедност и социално изключване, по-специално жените и момичетата, в изработването на политики за социално приобщаване на всички равнища;

66.  Призовава Комисията и държавите членки да въведат мерки за прекратяване на възмутителната разлика в заплащането на жените и мъжете в ЕС, която в момента е в размер на 16% и достига до 39% при пенсиите, и подчертава ключовото значение на тази мярка за самотните родители от женски пол, чиито разходи за домакинството може да се окажат настина тежки;

67.  Отбелязва, че самотните родители, мнозинството от които са жени, са изложени на по-голям от средния риск от бедност (34%); отбелязва, че основен фактор, който допринася за този увеличен риск, е фактът, че поради разходите за грижите за деца, самотните родители или са изправени пред изключване от заетост, или заемат несигурни и нископлатени работни места; настоятелно призовава държавите членки да въведат законови мерки за осигуряващо жизнен минимум заплащане, което да гарантира задоволяването на основните нужди на работниците;

68.  Отбелязва, че разликата в заплащането и в пенсиите на жените и мъжете са основни фактори за бедността сред жените; отбелязва дългосрочното въздействие върху бедността сред жените на изключването им от отрасли на икономиката, традиционно доминирани от мъже, като например технологиите, науката, висшето ръководство и вземането на решения, както и на твърде високия дял на жените в сравнително нископлатени отрасли, като например работата, свързана с полагането на грижи, обществените услуги, работата на непълно работно време и нископлатените несигурни работни места; изразява загриженост, че феминизирането на бедността се дължи отчасти на дългогодишни стандарти, несъобразени с равенството между половете, които доведоха в промишлената политика и споразуменията за определяне на възнагражденията до отдаването на приоритет на доминирани от мъже сектори, като например финансовия сектор;

69.  Призовава държавите членки и Комисията да се справят с бедността и социалното изключване сред жените чрез инициативи за осигуряване на висококачествени работни места в доминираните от жени сектори със заплащане, гарантиращо жизнен минимум; подчертава ролята, която профсъюзите могат да играят по отношение на представителството и овластяването на жените на работното място и в борбата с изключването; призовава държавите членки да предложат и извършат проучвания на заплащането по работодатели и сектори с цел да се докажат схемите за неравно заплащане, които засягат жените и мъжете на едно и също работно място, като средство за ускоряване на напредъка към равно заплащане;

70.  Подчертава, че в рамките на борбата с бедността и социалното изключване трябва да бъдат приложени целенасочени политики за справяне с конкретното положение на уязвимите групи и маргинализираните общности, които са изправени пред специфични форми на неравнопоставеност между половете и множествена дискриминация; призовава Комисията и държавите членки да продължат да разработват политики, насочени към бедността и социалното изключване, пред които са изправени жените с увреждания, възрастните жени, жените бежанци и мигранти, жени от ромски произход и жените от етническите малцинства, жените в селските райони и в кварталите в неравностойно положение, самотните майки, както и жените, които посещават колежи и университети;

Бедност и достъп до здравеопазване

71.  Припомня, че правото на равен достъп до всеобщо висококачествено здравеопазване е международно признато — особено в ЕС — основно право;

72.  Припомня, че достъпът до здравеопазване често е много ограничен поради финансови или регионални ограничения (например в слабо населените райони), особено по отношение на рутинните здравни грижи (като стоматологичните или офталмологичните здравни услуги) и свързаните с тях профилактични мерки;

73.  Подчертава, че рисковете за неравнопоставеност в здравеопазването нарастват допълнително, когато се съчетаят бедност и други форми на уязвимост, като детска или напреднала възраст, увреждания или малцинствен произход, и че влошеното здравословно състояние може да доведе до бедност;

74.  Подчертава значението на здравните услуги и услугите, свързани с предоставяне на грижи, за преодоляване на празнините в капацитета, като се насърчава социалната интеграция на хората и се води борба с бедността и социалното изключване;

75.  Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие за електронно здравеопазване за периода 2012—2020 година — иновационно здравно обслужване през 21-ви век“, което въвежда допълнителни инициативи, по-специално за подобряване на достъпа до здравни услуги, понижаване на разходите за здравеопазване и осигуряване на по-голяма равнопоставеност между европейските граждани;

76.  Призовава Комисията и държавите членки да продължат по-активно с усилията си за справяне със социално-икономическата неравнопоставеност, което ще създаде възможност за намаляване на част от неравнопоставеността в здравеопазването; приканва също така Комисията и държавите членки въз основа на универсалните ценности — човешко достойнство, свобода, равенство и солидарност — да съсредоточат вниманието си върху потребностите на уязвимите групи като например хората, живеещи в бедност;

77.  Призовава държавите членки да разрешат проблемите, свързани с неравенството на достъпа до здравни грижи, които засягат ежедневния живот на хората, например в областта на стоматологичните и офталмологичните услуги;

78.  Настоятелно призовава Комисията да положи всички усилия за насърчаване на държавите членки да предлагат възстановяване на разноските на пациентите и да направят всичко необходимо за намаляване на неравнопоставеността при достъпа до лекарствени средства за лечението на състояния или болести, като например остеопороза след менопаузата и болестта на Алцхаймер, разноските за които не се възстановяват в някои държави членки, като пристъпят незабавно към това;

Информационни и комуникационни технологии и бедност

79.  Изразява съжаление относно факта, че стратегията за цифровия единен пазар за Европа, публикувана от Комисията, не взема под внимание необходимостта да се гарантира всеобщ, равен и неограничен достъп до новите цифрови технологии, пазари и телекомуникации, по-специално за хората, изложени на риск от бедност или социално изключване;

80.  Насърчава държавите членки и Комисията да въведат стратегии за намаляване на цифровото разделение и насърчаване на равния достъп до новите информационни и комуникационни технологии, по-специално за хората, изложени на риск от бедност и социално изключване;

Вода и бедност

81.  Припомня, че Общото събрание на ООН признава правото на чиста и висококачествена питейна вода и на канализационна инфраструктура за едно от правата на човека; отбелязва все пак, че в някои региони, особено в селските и отдалечените региони, достъпът до питейна вода не е гарантиран и все по-голям брой хора са изправени пред затруднения при плащането на сметките си за вода; призовава Комисията и държавите членки да направят всичко възможно, за да осигурят незабавно достъпа на всеки до питейна вода; насърчава държавите членки да гарантират минимално водоснабдяване и да защитават човешките права на уязвимите домакинства;

82.  Насърчава следователно държавите членки да положат всички усилия да осигурят достъп до питейна вода за всички хора във възможно най-кратък срок;

o
o   o

83.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1. (2) OВ L 72, 12.3.2014 г., стp. 1. (3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470. (4) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289. (5) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320. (6) OВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 214. (7) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1. (8) ОВ С 169 Е, 15.6.2012 г., стр. 66. (9) ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13. (10) ОВ C 153 E, 31.5.2013 г., стр. 57. (11) OВ C 236 E, 12.8.2011 г., стр. 57. (12) http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/64/292&Lang=F (13) http://www.unicef-irc.org/publications/pdf/rc10_fre.pdf (14) https://www.unicef.fr/sites/default/files/userfiles/2014_Bilan12_Innocenti.pdf (15) http://ec.europa.eu/social/main.jsp?langId=bg&catId=89&newsId=2345&furtherNews=yes. (16) ОВ C 248, 25.8.2011 г., стр. 130. (17) OВ C 341, 21.11.2013 г., стр. 21. (18) ОВ C 170, 5.6.2014 г., стр. 23. (19) OВ C 166, 7.6.2011 г., стр. 18. (20) Съвместно становище на Комитета по заетостта и на Комитета за социална закрила до Съвета, Съвет на ЕС, 13809/14 SOC 662 EMPL 120 EDUC 297 ECOFIN 876, 3 октомври 2014 г. (21) http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=738&langId=bg&pubId=7744&visible=0. (22) Център за отговорно кредитиране, Дърам, http://www.responsiblelending.org/state-of-lending/cumulative/, http://www.uvcw.be/no_index/cpas/panier-etude-qualitative.pdf (23) Рикардо Черенти, Белгийска федерация на публичните местни центрове за социално действие, http://www.uvcw.be/no_index/cpas/panier-etude-quantitative.pdf (24) Становище на Комитета за социална закрила до Съвета, Съвет на Европейския съюз, 6491/11, SOC 124, 15 февруари 2011 г. (25) Приети текстове, P8_TA(2015)0294. (26) Приети текстове, P8_TA(2015)0264. (27) OВ L 268, 15.10.2015 г., стр. 28. (28) Приети текстове, P8_TA(2015)0261. (29) Приети текстове, P8_TA(2014)0070. (30) OВ C 65, 19.2.2016 г., стр. 40. (31) ОВ C 349 E, 29.11.2013 г., стр. 74. (32) ОВ C 70 E, 8.3.2012 г., стр. 8.