Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2275(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0158/2016

Внесени текстове :

A8-0158/2016

Разисквания :

PV 06/06/2016 - 16
CRE 06/06/2016 - 16

Гласувания :

PV 07/06/2016 - 5.12
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0249

Приети текстове
PDF 519kWORD 125k
Вторник, 7 юни 2016 г. - Страсбург Окончателна версия
Операции за подкрепа на мира — ангажиментът, поет от Европейския съюз, по отношение на ООН и Африканския съюз
P8_TA(2016)0249A8-0158/2016

Резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2016 г. относно мироопазващите операции — ангажиментът, поет от Европейския съюз по отношение на ООН и Африканския съюз (2015/2275(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз и по-специално членове 21, 41, 42 и 43 от него,

—  като взе предвид член 220 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации и по-специално дялове VI, VII и VIII от него,

—  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 1 април 2015 г., озаглавен „Партньорство за мир: към партньорство за поддържане на мира“(1),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Европейската комисия и върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 28 април 2015 г., озаглавено „Изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието — създаване на способности в нашите партньори за предотвратяване и управление на кризи“(2),

—  като взе предвид доклада от 16 юни 2015 г. на независимата група на високо равнище към ООН по въпросите на мироопазващите операции(3),

—  като взе предвид декларацията от свиканата от президента на САЩ Барак Обама среща на върха на лидерите от 28 септември 2015 г. по въпросите на поддържането на мира,

—  като взе предвид документа от 14 юни 2012 г., озаглавен „План за действие за укрепване на подпомагането от ЕС по линия на ОПСО за мироопазващите дейности на ООН“(4), и документа от 27 март 2015 г., озаглавен „Засилване на стратегическото партньорство между ООН и ЕС в областта на поддържането на мира и управлението на кризи: приоритети за периода от 2015 до 2018 г.“(5),

—  като взе предвид съвместната стратегия Африка—ЕС, договорена на Втората среща на високо равнище между ЕС и Африка, проведена в Лисабон на 8—9 декември 2007 г.(6), и пътната карта на съвместната стратегия Африка—ЕС за периода 2014—2017 г., договорена на Четвъртата среща на високо равнище между ЕС и Африка, проведена в Брюксел на 2—3 април 2014 г.(7),

—  като взе предвид Специален доклад № 3/2011 на Европейската сметна палата, озаглавен „Ефикасност и ефективност на помощта, предоставяна от ЕС чрез организации на ООН в засегнати от конфликти страни“,

—  като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2015 г. относно ролята на ЕС в рамките на ООН — как да се постигнат по-успешно целите на външната политика на ЕС(8),

—  като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС от 9 декември 2015 г. относно „Оценка на механизма за подкрепа на мира в Африка след десет години: ефективност и изгледи за бъдещето“,

—  като взе предвид Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г.,

—  като взе предвид „Насоките от Осло относно използването на чуждестранни военни и граждански сили и средства за гражданска защита при бедствия“ от ноември 2007 г.,

—  като взе предвид членове 4з и 4й от Учредителния акт на Африканския съюз,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно десетата годишнина от приемането на Резолюция № 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността(9),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 15 октомври 2012 г., озаглавени „Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (А8‑0158/2016),

А.  като има предвид, че мироопазващите операции са форма на реакция при кризи, обикновено в подкрепа на международно призната организация като ООН или Африканския съюз (АС), с мандат от ООН, с цел предотвратяване на въоръжен конфликт, възстановяване, поддържане или изграждане на мира, прилагане на мирни споразумения и справяне с комплексните извънредни ситуации и предизвикателства, предизвикани от нефункциониращи или слаби държави; като има предвид, че стабилността на африканското и европейското съседство би било от голяма полза за всички наши държави;

Б.  като има предвид, че целта на мироопазващите операции е да спомагат за създаване на стабилна, сигурна и по-просперираща среда в по-дългосрочен план; като има предвид, че доброто управление, правосъдието, по-голямото зачитане на принципите на правовата държава, защитата на цивилните лица, спазването на правата на човека и сигурността са съществена предпоставка за това и че успешните програми за помирение, възстановяване и икономическо развитие ще спомогнат за постигане на самоподдържащи се мир и благоденствие;

В.  като има предвид, че положението със сигурността особено в Африка се промени драматично през последното десетилетие с появата на терористични и бунтовнически групи в Сомалия, Нигерия и региона на Сахел — Сахара, като операциите за налагане на мира и за борба с тероризма станаха по-скоро правило, отколкото изключение в много области; като има предвид, че нестабилните държави и неуправляваните територии се увеличават и оставят много хора засегнати от бедност, беззаконие, корупция и насилие; като има предвид, че зле охраняваните граници по целия континент спомагат за подклаждане на насилие, намаляват сигурността и предоставят възможности за престъпна дейност;

Г.  като има предвид, че мирът се признава като изключително важен за развитието в новата програма за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и че е въведена цел за устойчиво развитие № 16 относно мира и правосъдието;

Д.  като има предвид, че организации и нации с подходящ опит и оборудване, в идеалния случай с ясен и реалистичен мандат от ООН, следва да предоставят ресурсите, необходими за една успешна мироопазваща операция, за да помогнат за създаването на сигурна среда, в която да работят гражданските организации;

Е.  като има предвид, че ООН продължава да бъде основен гарант за международния мир и международната сигурност и разполага с най-всеобхватната мрежа за многостранно сътрудничество за управление на кризи; като има предвид, че понастоящем има 16 операции на ООН за поддържане на мира с над 120 000 души личен състав — повече от когато и да е преди; като има предвид, че над 87% от силите на ООН за поддържане на мира са разположени в осем мисии в Африка; като има предвид, че обхватът на операциите на ООН е ограничен;

Ж.  като има предвид, че АС действа при ограничения, различни от тези на ООН, и може да взема страна, да се намесва без покана и да се намесва, без да е било подписано мирно споразумение, като при все това зачита Устава на ООН; като има предвид, че предвид броя междудържавни и вътрешнодържавни конфликти в Африка това е важно различие;

З.  като има предвид, че НАТО предостави подкрепа за АС, в т.ч. за мисията на Африканския съюз в Дарфур (AMIS) и мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM), с планиране и активи на стратегическия транспорт по въздух и море и с изграждане на капацитет на Африканските резервни сили (ASF);

И.  като има предвид, че кризите в Африка изискват съгласуван глобален отговор, който надхвърля аспектите, свързани единствено със сигурността; като има предвид, че мирът и сигурността са необходими предварителни условия за развитието и че всички местни и международни участници подчертават необходимостта от тясна координация между сигурността и политиката за развитие; като има предвид, че е необходима дългосрочна перспектива; като има предвид, че реформата в сектора на сигурността и разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията на бившите воюващи могат да бъдат от значение за постигане на стабилност и на целите за развитие; като има предвид, че Бюрото за връзка на ООН за мир и сигурност и постоянната мисия на Африканския съюз в Брюксел играят ключова роля за развитие на връзки между своите организации и ЕС, НАТО и националните посолства;

Й.  като има предвид, че основният механизъм за европейското сътрудничество с АС е Механизмът за подкрепа на мира в Африка, установен първоначално през 2004 г. и предоставящ около 1,9 милиарда евро чрез финансирания от държавите членки Европейски фонд за развитие (ЕФР); като има предвид, че когато Механизмът за подкрепа на мира в Африка беше създаден през 2003 г., неговото финансиране чрез средства по ЕФР трябваше да бъде временно, но 12 години по-късно ЕФР продължава да бъде основният източник на финансиране за Механизма за подкрепа на мира в Африка; като има предвид, че през 2007 г. приложното поле на Механизма беше разширено, за да обхване по-широк набор от дейности за предотвратяване на конфликти и стабилизиране след конфликти; като има предвид, че програмата за действие за периода 2014—2016 г. отчита външните оценки и консултации с държавите членки и въвежда нови елементи, за да се подобри ефективността; като има предвид, че член 43 от ДЕС се позовава на т.нар. разширени мисии от Петерсберг, които включват мисии за съвет и помощ във военната област, мисии за предотвратяване на конфликти и поддържане на мира, мисии на военни сили за управление на кризи, включително умиротворителни мисии и стабилизиращи операции след края на конфликти; като има предвид, че през 2014 г. над 90% от бюджета бяха определени за мироопазващи операции, от които 65% за персонала на AMISOM; като има предвид, че засилването на институционния капацитет на Африканския съюз и на Африканските регионални икономически общности е жизненоважно за успеха на мироопазващите операции и на процесите на помирение и възстановяване след конфликтите;

К.  като има предвид, че ролята на ЕС трябва да бъде разглеждана в контекста на приноса на множество държави и организации към мироопазващите операции; като има предвид например, че САЩ са най-големият финансов донор за операциите на ООН по поддържане на мира и предоставят пряка подкрепа за АС чрез своето Партньорство с Африка за бързо реагиране за поддържане на мира, а така също и приблизително 5 милиарда щатски долара в подкрепа на операции на ООН в Централноафриканската република, Мали, Кот д'Ивоар, Южен Судан и Сомалия; като има предвид, че тези различни източници на финансиране се координират от групата на партньорите на АС за мира и сигурността; като има предвид, че Китай стана активен участник в операциите на ООН по поддържане на мира и че Комисията на Африканския съюз е включена във Форума за сътрудничество между Китай и Африка; като има предвид, че след Етиопия най-големите доставчици на участници за мисиите на ООН по поддържане на мира са Индия, Пакистан и Бангладеш;

Л.  като има предвид, че европейските държави и самият ЕС са важни донори на системата на ООН, по-конкретно чрез предоставянето на финансова подкрепа за програми и проекти на ООН; като има предвид, че Франция, Германия и Обединеното кралство са най-големите донори за бюджета на операциите на ООН по поддържане на мира; като има предвид, че държавите — членки на ЕС колективно са най-големият донор за бюджета на ООН за поддържане на мира — с около 37% — и понастоящем допринасят с военнослужещи за девет мисии по поддържане на мира; като има предвид освен това, че през 2014 г. и 2015 г. финансовите ангажименти на ЕС по отношение на АС бяха 717,9 милиона евро, а приносът на АС беше едва 25 милиона евро; като има предвид, че европейските държави участват с около едва 5% в персонала на ООН по поддържане на мира – 5000 военнослужещи от общо около 92 000; като има предвид обаче, че например Франция подготвя 25 000 африкански войници всяка година и отделно изпраща над 4000 души в африканските операции по поддържане на мира;

М.  като има предвид, че противопехотните мини са голяма пречка пред възстановяването и развитието след конфликтите, не на последно място в Африка, и че през последните 20 години ЕС е изразходвал около 1,5 милиарда евро за процеси на обезвреждане на противопехотни мини и за подкрепа на жертвите от тях, което го прави най-големият донор в тази област;

Н.  като има предвид, че в допълнение към ролята на отделните европейски държави ЕС има конкретен принос към мироопазващите операции с многоаспектни действия; като има предвид,че ЕС предоставя техническа и финансова подкрепа за АС и подрегионалните организации, в частност чрез Механизма за подкрепа на мира в Африка, Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, и Европейския фонд за развитие; като има предвид, че ЕС провежда дейности за консултации и обучение в рамките на мисиите си по линия на ОПСО и допринася за засилването на африканските способности при управлението на кризи;

О.  като има предвид, че петте граждански мисии и четирите военни операции на ЕС, които понастоящем се осъществяват в Африка, често се провеждат успоредно или съгласувано с действия на ООН, АС или национални действия;

П.  като има предвид, че ЕС е поел ангажимент да помогне за укрепването на Африканската архитектура за мир и сигурност, по-конкретно чрез подкрепа за оперативността на Африканските резервни сили (ASF);

Р.  като има предвид, че Европейският съвет отправи искане ЕС и неговите държави членки да засилят подкрепата си за партньорските държави и организации чрез предоставяне на обучения, консултации, оборудване и ресурси, така че те във все по-голяма степен да могат сами да предотвратяват или управляват кризите; като има предвид, че е налице ясна потребност от взаимно подсилващи се интервенции в областта на сигурността и развитието, за да бъде постигната тази цел;

С.  като има предвид, че ЕС следва да подкрепя действията на други участници, които може да са по-способни да изпълняват конкретни роли, като избягва дублиране и укрепва работата на тези, които вече присъстват на място, особено държавите членки;

Т.  като има предвид, че член 41, параграф 2 от ДЕС забранява разходите, възникващи от действия за военни операции или в областта на отбраната, да се осигуряват от бюджета на ЕС, въпреки че не изключва изрично финансиране от ЕС за военни задачи като операции по поддържане на мира с цели в областта на развитието; като има предвид, че общите разходи се поемат от държавите членки по механизма ATHENA; като има предвид, че макар основната задача на политиката на ЕС за развитие да е намаляването и в дългосрочен план изкореняването на бедността, членове 209 и 212 от ДФЕС не изключват изрично финансиране на изграждането на капацитет в сектора на сигурността; като има предвид, че Европейският фонд за развитие (ЕФР) и Механизмът за подкрепа на мира в Африка, като инструменти извън бюджета на ЕС, имат отношение към разглеждането на връзката между сигурност и развитие; като има предвид, че ЕФР изисква програмирането да се извършва така, че да отговаря на критериите за официална помощ за развитие (ОПР), които в по-голямата си част изключват свързани със сигурността разходи; като има предвид, че ЕС работи върху възможността за допълнителни специални инструменти в контекста на инициативата за изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието;

У.  като има предвид, че потребностите на засегнатите държави и европейската сигурност трябва да бъдат водещите принципи за участието на ЕС;

1.  Подчертава необходимостта от координирани външни действия, които използват дипломатически и свързани със сигурността и развитието инструменти, за да се възстанови доверието и да се обърне внимание на предизвикателствата, пораждани от войните, вътрешните конфликти, несигурността, нестабилността и прехода;

2.  Отбелязва, че разполагането на множество разрешени от ООН мисии в една и съща зона на операции, с различни действащи лица и регионални организации, все по-често е реалност при съвременните мироопазващи операции; подчертава, че управлението на тези сложни партньорства, макар и да не дублира дейността или мисиите, е изключително важно за успеха на операциите; във връзка с това призовава за оценка и рационализиране на съществуващите структури;

3.  Набляга на значението на своевременната комуникация и на подобрените процедури за кризисни консултации с ООН и АС, както и с други организации като НАТО и ОССЕ; изтъква необходимостта от подобряване на обмена на информация, включително относно планирането, провеждането и анализа на мисиите; приветства финализирането и подписването на административната спогодба между ЕС и ООН относно обмена на класифицирана информация; признава важността на партньорството Африка — ЕС и на политическия диалог между ЕС и АС по въпросите на мира и сигурността; предлага споразумение между АС, ЕС и други ключови действащи лица и ООН по набор от споделени цели за сигурността и развитието на Африка;

4.  Призовава настоятелно ЕС, предвид мащаба на предизвикателствата и комплексното участие на други организации и нации, да се стреми към подходящо разделение на труда и да се съсредоточи там, където най-добре може да добави стойност; отбелязва, че редица държави членки вече участват в операции в Африка и че ЕС би могъл да генерира истинска добавена стойност чрез по-голяма подкрепа за тези операции;

5.  Отбелязва, че в една все по-сложна обстановка по отношение на сигурността мисиите на ООН и АС се нуждаят от всеобхватен подход, при който в допълнение към използването на военни, дипломатически и свързани с развитието инструменти други съществени фактори са задълбоченото познаване на обстановката по отношение на сигурността, обмен на разузнавателни данни и информация и модерни технологии, знания за начините на осъществяване на контратероризъм и водене на борба с престъпността в райони на конфликт и райони, преживели конфликт, разполагане на критични инструменти, предоставяне на хуманитарна помощ и възстановяване на политическия диалог, за осигуряването на всички от които могат да спомогнат европейските държави; отбелязва работата, която вече се върши в тази област от конкретни държави членки и от други многонационални организации;

6.  Подчертава значението на другите инструменти на ЕС в областта на сигурността и по-специално на мисиите и операциите по линия на ОПСО; припомня, че намесата на ЕС в Африка е с цел да допринесе за стабилизирането на държавите, изправени пред кризи, особено чрез мисии за обучение; подчертава ролята на мисиите по линия на ОПСО, както граждански, така и военни, за подкрепата на реформи в сектора на сигурността и за принос към международната стратегия за управление на кризи;

7.  Отбелязва, че възприеманата легитимност на една мироопазваща операция е ключът към успеха ѝ; счита, че поради това АС следва да допринася с подкрепа и военни сили, когато е възможно; отбелязва, че това също така е важно и по отношение на дългосрочните цели на АС за самоконтрол;

8.  Приветства факта, че новата програма за действие на Механизма за подкрепа на мира в Африка обръща внимание на недостатъците и поставя по-силен акцент върху стратегии за изход, по-голямо споделяне на тежестта с африканските държави, по-целенасочена подкрепа и подобрени процедури за вземане на решения;

9.  Приветства стратегическото партньорство между ООН и ЕС в областта на поддържането на мира и управлението на кризи и неговите приоритети за периода 2015—2018 г., договорени през март 2015 г.; отбелязва завършените и текущите мисии по линия на ОПСО, насочени към поддържане на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност, и отчита ключовата роля в тези сфери на други организации, в т.ч. панафрикански и регионални организации, и държави; призовава ЕС да положи допълнителни усилия за улесняване на приноса на държавите членки; припомня, че ЕС осъществява дейности по управлението на кризи в Африка, насочени към поддържане на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност в съответствие с Устава на ООН; отбелязва, че само 11 от 28-те държави — членки на ЕС поеха обещания на срещата на върха на лидерите от 28 септември 2015 г. по въпросите на опазването на мира, докато Китай пое ангажимент за резервни сили от 8000 души, а Колумбия за 5000 военнослужещи; призовава държавите — членки на ЕС да засилят значително своя военен и полицейски принос към мисиите на ООН по поддържане на мира;

10.  Подчертава необходимостта от бърз отговор на кризата от страна на Африка и изтъква ключовата роля на Африканските резервни сили (ASF) в това отношение; подчертава значителния принос на ЕС чрез Механизма за подкрепа на мира в Африка и финансирането на АС, който дава възможност на АС да увеличи капацитета си за колективен отговор на кризите на континента; насърчава регионалните организации като Икономическата общност на западноафриканските държави (CEDEAO) и Южноафриканската общност за развитие да увеличат усилията си в областта на бързата реакция на Африка при кризи и да допълнят усилията на АС;

11.  Подчертава при все това, че е важно да се инвестира повече в предотвратяването на конфликти, като се отчитат фактори като политическата или религиозната радикализация, свързаното с изборите насилие, разселването на населението и изменението на климата;

12.  Признава критичния принос на Механизма за подкрепа на мира в Африка за развитието на тристранното партньорство между ООН, ЕС и АС; счита, че този механизъм предоставя както входен пункт, така и потенциален лост за създаване на по-силно партньорство между ЕС и АС, и се е доказал като незаменим, давайки възможност на АС, а чрез него и на осемте регионални икономически общности, да планират и осъществяват своите операции; счита, че е жизненоважно институциите на ЕС и държавите членки да продължат да бъдат тясно ангажирани, за да бъде Механизмът използван напълно, и АС да покаже по-висока степен на ефикасност и прозрачност при използването на финансовите средства; счита, че Механизмът за подкрепа на мира в Африка следва да се съсредоточи върху структурна подкрепа, вместо само да субсидира заплатите на африканските сили; признава, че се използват и други механизми за финансиране, но счита, че предвид изключителния фокус на Механизма върху Африка, а така също и ясните му цели, той е особено важен за мироопазващите операции в Африка; счита, че организациите на гражданското общество, работещи за изграждането на мира в Африка, следва да получат възможност да допринасят с възгледите си като част от по-стратегическо взаимодействие с организациите на гражданското общество по въпросите на мира и сигурността; остава загрижен поради продължаващите проблеми с финансирането и политическата воля от страна на африканските държави; отбелязва заключенията на Съвета от 24 септември 2012 г., в които се посочва, че „ще трябва да се обмисли финансиране, алтернативно на това от ЕФР“;

13.  Отбелязва, че засилването на европейското военно сътрудничество би увеличило ефикасността и ефективността на приноса на ЕС към мироопазващите мисии на ООН;

14.  Приветства, предвид голямото значение на изграждането на капацитет в Африка, успешното провеждане на втория цикъл на стратегическото обучение на африканските сили (Amani Africa) през октомври 2015 г., в който се включиха над 6000 военни, полицейски и цивилни участници, и очаква с нетърпение оперативността на 25-хилядните Африканските резервни сили (ASF) възможно най-скоро през 2016 г.;

15.  Призовава ЕС и неговите държави членки, както и други членове на международната общност, да помогнат с обучение, включващо дисциплина, оборудване, логистична подкрепа, финансово подпомагане и изработване на правила за употребата на сила, да насърчават и подпомагат африканските държави и да продължат изцяло ангажимента спрямо Африканските резервни сили; настоятелно призовава за по-активно застъпничество за Африканските резервни сили в африканските столици от страна на посолствата на държавите членки и делегациите на ЕС; счита, че официалната помощ за развитие (ОПР) трябва да бъде преструктурирана съобразно целта за изграждане на мир; счита, че Регламентът за ЕФР следва да бъде преразгледан, за да се създадат условия при планирането да бъдат включени разходи за мир, сигурност и правосъдие, които са обосновани от гледна точка на развитието;

16.  Отбелязва значението на мисиите по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) за сигурността на Африка, в частност мисиите за обучение и подкрепа за африканските сили, и особено военната мисия на ЕС в подкрепа на обучението на въоръжените сили на Мали (EUTM Mali), мисията на ЕС по линия на ОПСО в Мали (EUCAP Sahel Mali) и мисията на ЕС по линия на ОПСО в Нигер (EUCAP Sahel Niger), военната мисия на ЕС в подкрепа на обучението на сомалийските сили за сигурност (EUTM Somalia) и мисията на ЕС за изграждане на регионален морски капацитет в региона на Африканския рог (EUCAP Nestor); отбелязва допълнителната подкрепа, осигурена от тези мисии за усилията на другите ръководени от ООН мисии; призовава ЕС да увеличи способностите на тези мисии за обучение, в частност като даде възможност африкански войници, които са преминали обучение, да бъдат наблюдавани по време на и след завръщането си от местата на провеждане на операции;

17.  Настоява ЕС и държавите членки, когато подпомагат операциите за подкрепа на мира, да не действат изолирано, а по-скоро да вземат изцяло предвид приноса на други международни участници, да подобряват координацията с тях и бързината на реагирането и да насочват усилията си върху определени приоритетни държави, като използват най-подходящите и опитни държави членки и африкански държави като водещи нации; подчертава значението на регионалните икономически общности в рамките на структурата на сигурността в Африка; подчертава ролята, която делегациите на ЕС биха могли да играят като фактори за координацията между международните участници;

18.  Подкрепя прилагането на цялостен подход на ЕС, който е основният инструмент за мобилизирането на пълния потенциал на действието на ЕС в контекста на операциите по поддържане на мира и процеса на стабилизиране, както и за мобилизирането на различни начини в подкрепа на развитието на държавите от АС;

19.  Подчертава, че подкрепата в областта на управлението на границите следва да бъде приоритет в рамките на ангажимента на ЕС в Африка; отбелязва, че зле охраняваните граници са един от основните фактори за увеличаването на тероризма в Африка;

20.  Приветства съвместното съобщение относно изграждането на капацитет и се присъединява към призива на Съвета за бързото му прилагане; посочва потенциала на ЕС — особено чрез неговия всеобхватен подход, обхващащ граждански и военни средства — да спомага за укрепването на сигурността в нестабилни и засегнати от конфликти държави и да отговаря на потребностите на нашите партньори, в частност на военни бенефициенти, като потвърждава отново, че сигурността е предварително условие за развитието и демокрацията; изразява съжаление, че нито Европейската комисия, нито Съветът споделиха с Европейския парламент своята оценка на правните възможности за подкрепа на изграждането на капацитет; призовава двете институции да информират своевременно Европейския парламент по този въпрос; призовава Европейската комисия да предложи правно основание в съответствие с първоначалните европейски цели от 2013 г., очертани в инициативата „Да дадем възможности и да укрепим“ („Enable and Enhance“);

21.  Посочва, че документът на Правната служба на Съвета от 7 декември 2015 г., озаглавен „Изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието – правни въпроси“, разглежда начини и средства за финансиране на оборудването на военните сили на африканските държави; призовава Съвета да продължи това обсъждане;

22.  Приветства положителните отговори, получени от Франция след задействането на член 42, параграф 7; приветства като много положително завръщането на европейските въоръжени сили в Африка;

23.  Отчита, че проблемът често не е липсата на финансиране, а по-скоро как се изразходват средствата и какви други ресурси се използват; отбелязва, че препоръките на Европейската сметна палата относно финансовите средства от ЕС не са били изцяло изпълнени; призовава за редовни прегледи на начина, по който се изразходва финансирането от националните правителства чрез ЕС и ООН; счита, че е жизненоважно средствата да се използват ефективно предвид тяхното ограничено естество и мащаба на проблемите за разрешаване; счита, че отчетността е съществена част от този процес, също както и помощта за справянето с ендемичната корупция в Африка; настоява за по-задълбочена и прозрачна оценка на мироопазващите операции, подпомагани от ЕС; подкрепя инициативи като доверителния фонд „Békou“, който се прилага в Централноафриканската република и чиято цел е да обедини свързани с развитието европейски средства, опит и капацитет, за да се преодолеят разпокъсаността и неефективността на международните действия при реконструкцията на дадена държава; призовава за по-системно съвместно планиране в рамките на различните инструменти на ЕС;

24.  Отбелязва доклада на ООН от 15 май 2015 г. за оценка на прилагането на и усилията за корективна помощ при сексуална експлоатация и злоупотреби, извършени от персонал на ООН или свързан с него персонал в рамките на операции по поддържане на мира; счита, че АС, ООН, ЕС и държавите членки следва да прилагат голяма бдителност по отношение на такива наказателноправни въпроси, и настоятелно призовава за най-строги дисциплинарни и съдебни процедури и за най-големи усилия за предотвратяване на подобни престъпления; препоръчва също така подходящо обучение и образование на персонала на мисиите по поддържане на мира и счита, че назначаването на служители жени и съветници по въпросите на пола би помогнало за преодоляването на някои обосновани от културата погрешни схващания и за намаляването на случаите на сексуално насилие;

25.  Призовава за съгласувани усилия за изграждане на капацитет от страна на ЕС и ООН; счита, че настоящата програма за финансиране е неустойчива и че към Механизма за подкрепа на мира в Африка следва да бъдат добавени условия, за да се насърчи АС да увеличи собствения си принос към операциите за подкрепа на мира;

26.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, Комисията, парламентите на държавите членки, генералния секретар на ООН, председателя на Комисията на АС, председателя на Панафриканския парламент, генералния секретар на НАТО и председателя на Парламентарната асамблея на НАТО.

(1) S/2015/229.
(2) JOIN(2015)0017.
(3) A/70/95–S/2015/446.
(4) Документ на Съвета 11216/12.
(5) ЕСВД(2015)458, документ на Съвета 7632/15.
(6) Документ на Съвета 7204/08.
(7) Документ на Съвета 8370/14.
(8) Приети текстове, P8_TA(2015)0403.
(9) OВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 56.

Правна информация - Политика за поверителност