Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/0135(NLE)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0191/2016

Внесени текстове :

A8-0191/2016

Разисквания :

Гласувания :

PV 08/06/2016 - 12.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0259

Приети текстове
PDF 495kWORD 51k
Сряда, 8 юни 2016 г. - Страсбург Окончателна версия
Ратифициране и присъединяване към Протокола от 2010 г. към Международната конвенция за превоза на опасни и вредни вещества по море с изключение на аспектите, свързани със съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси
P8_TA(2016)0259A8-0191/2016

Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение на Съвета относно ратифицирането и присъединяването на държавите членки, в интерес на Европейския съюз, към Протокола от 2010 г. към Международната конвенция за отговорността и обезщетенията за щети при превоза на опасни и вредни вещества по море с изключение на аспектите, свързани със съдебното сътрудничество по гражданскоправни въпроси (13806/2015 – C8-0410/2015 – 2015/0135(NLE))

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (13806/2015),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 100, параграф 2 и член 218, параграф 6, буква a), подточка v) от Договора за функционирането на ЕС (C8-0410/2015),

—  като взе предвид член 3, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Съда от 14 октомври 2014 г.(1),

—  като взе предвид Международната конвенция за отговорността и обезщетенията за щети при превоза на опасни и вредни вещества по море от 1996 г. (наричана по‑долу „Конвенцията ОВВ от 1996 г.“),

—  като взе предвид Протокола от 2010 г. към Конвенцията ОВВ от 1996 г. (наричан по-долу „Конвенцията ОВВ от 2010 г.“),

—  като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2015)0304),

—  като взе предвид Решение 2002/971/ЕО на Съвета от 18 ноември 2002 г. за упълномощаване на държавите членки, в интерес на Общността, да ратифицират или да се присъединят към Международната конвенция за отговорността и обезщетенията за вреди при превоза на опасни и вредни вещества по море от 1996 г.(2),

—  като взе предвид Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологичните щети(3) (Директива за екологичната отговорност),

—  като взе предвид изявлението на Комисията по протокола от заседанията на Комитета на постоянните представители и на Съвета от 20 ноември и от 8 декември 2015 г.(4),

—  като взе предвид документа от 18 септември 2015 г. на корабната индустрия, с който настоятелно се призовават държавите членки да ратифицират или да се присъединят към Протокола от 2010 г. към Конвенцията ОВВ в най-кратки срокове в съответствие с подхода, предложен от Комисията(5),

—  като взе предвид окончателния доклад, изготвен за Европейската комисия от Bio Intelligence Service (Служба за биологично разузнаване), озаглавен „Study on ELD Effectiveness: scope and exceptions“ (Проучване относно ефективността на Директивата за екологичната отговорност: обхват и изключения) от 19 февруари 2014 г.(6),

—  като взе предвид бележката от Правната служба на Парламента от 11 февруари 2016 г. относно правното основание за горепосоченото предложение за решение на Съвета (SJ-0066/16) и последващото становище под формата на писмо относно целесъобразното правно основание за това предложение за решение, прието от комисията по правни въпроси на 19 февруари 2016 г.(7) и приложено към доклад A8-0191/2016,

—  като взе предвид член 99, параграф 3 от своя правилник,

—  като взе предвид междинния доклад на комисията по правни въпроси (A8‑0191/2016),

А.  като има предвид, че целта на Конвенцията ОВВ от 2010 г. е да се гарантира отчетност и заплащането на адекватно, навременно и ефективно обезщетяване за загуби или вреди, нанесени на хора, имущество и околната среда, произтичащи от превоза на опасни и вредни вещества по море, посредством специализирания международен фонд ОВВ за обезщетяване;

Б.  като има предвид, че поради това тя, от една страна, има за цел да предвиди принципа „замърсителят плаща“ и принципите на превенция и предпазни мерки, за да се предприемат превантивни действия в случай на вреди за околната среда, и следователно попада в обхвата на политиката и общите принципи на Съюза относно околната среда, а от друга страна, има за цел да урежда въпроси в резултат на вреди, причинени от морския транспорт, и да предотвратява и свежда до минимум такива вреди, поради което попада в обхвата на политиката на Съюза относно транспорта;

В.  като има предвид, че съгласно предложението на Комисията (COM(2015)0304) сключването на Конвенцията ОВВ от 2010 г. ще се припокрие с обхвата и правилата на Директивата за екологичната отговорност;

Г.  като има предвид, че Конвенцията ОВВ от 2010 г. припокрива обхвата на Директивата за екологичната отговорност, що се отнася до екологичните щети, причинени на територията и в морските води под юрисдикцията на държава – страна по Конвенцията, до щетите от замърсяване на околната среда, причинени в изключителната икономическа зона (EEZ) или в еквивалентна зона на държава – страна по Конвенцията (до 200 морски мили от изходните линии), и до превантивните мерки за предотвратяване или намаляване до минимум на такива щети;

Д.  като има предвид, че Конвенцията ОВВ от 2010 г. предвижда обективна отговорност на корабособственика за всички щети, произтичащи от превоза на опасни и вредни вещества по море, обхванати от Конвенцията, както и задължението да се сключи застраховка или да се осигури друга финансова гаранция за покриване на отговорността му за щета съгласно Конвенцията, като за тази цел се забранява предявяването на друга претенция към корабособственика освен в съответствие с посочената Конвенция (член 7, параграфи 4 и 5);

Е.  като има предвид, че следователно съществува риск от евентуален конфликт между Директивата за екологичната отговорност и Конвенцията ОВВ от 2010 г., като този риск може да бъде предотвратен чрез член 4, параграф 2 от Директивата за екологичната отговорност, който гласи, че тя „не се отнася за екологични щети и за непосредствена заплаха от такива щети, възникнала в резултат от инцидент, отговорността и обезщетението за който попадат в обхвата на някоя от международните конвенции, изброени в приложение IV, включително бъдещите изменения на същите, които са в сила в заинтересованите държави членки“;

Ж.  като има предвид, че по този начин Директивата за екологичната отговорност изключва от своето приложно поле екологичните щети или непосредствената заплаха от такива щети, обхванати от Конвенцията ОВВ от 2010 г., след като последната влезе в сила, и че освен ако всички държави членки ратифицират или се присъединят към Конвенцията ОВВ от 2010 г. в рамките на същия период от време, ще се появи фрагментирана правна уредба, при която някои държави членки ще прилагат Конвенцията ОВВ, а други – Директивата за екологичната отговорност; като има предвид, че това ще доведе до създаване на неравенство за жертвите на замърсяване, като например крайбрежните общности, рибарите и т.н., и също би било в противоречие с духа на Конвенцията ОВВ от 2010 г.;

З.  като има предвид, че основните принципи, залегнали в конвенциите на Международната морска организация, осигуряват също така основата за Конвенцията ОВВ от 2010 г., като тези принципи са обективна отговорност на корабособственика, задължителна застраховка за покриване на щетите, причинени на трети лица, право на понеслите щети лица да подадат пряк иск срещу застрахователя, ограничаване на отговорността и, в случай на разлив на нефт и опасни и вредни вещества, специален фонд за обезщетяване, който плаща за щетите, когато те надхвърлят пределите на отговорността на корабособственика;

И.  като има предвид, че е в интерес на Съюза като цяло да има хомогенен режим на отговорност, приложим към щетите, произтичащи от превоза на опасни и вредни вещества по море;

Й.  като има предвид, че не е напълно ясно дали член 4, параграф 2 от Директивата за екологичната отговорност означава, че прилагането на Директивата за екологичната отговорност се преустановява в държава членка, която е ратифицирала Конвенцията ОВВ от 2010 г., или че преустановяването на прилагането е ограничено до степента, в която отговорността или обезщетението попада в обхвата на посочената Конвенция;

К.  като има предвид, че Конвенцията ОВВ от 2010 г. представлява режим на обезщетяване и следователно е с по-малък обхват в сравнение с Директивата за екологичната отговорност в създаването на режим, който изисква от операторите – и насочва компетентните органи да изискват от операторите – да предотвратяват или да отстраняват съответно непосредствена заплаха от екологични щети или действителни екологични щети;

Л.  като има предвид, че противно на това, което е предвидено в Директивата за екологичната отговорност, не може да бъде предоставено обезщетение съгласно Конвенцията ОВВ от 2010 г. за неимуществени вреди;

М.  като има предвид, че Директивата за екологичната отговорност не предвижда задължителни финансови гаранции за операторите, за да гарантира, че те разполагат с финансови средства, които да гарантират предотвратяването и отстраняването на екологичните щети, освен ако държавата членка е приела по-строги разпоредби от Директивата за екологичната отговорност;

Н.  като има предвид, че Конвенцията ОВВ от 2010 г. предвижда ясно задължение за корабособственика да сключи застраховка или да осигури друга финансова гаранция, за да покрие отговорността си за щета съгласно Конвенцията;

О.  като има предвид, че другите конвенциите на Международната морска организация, които се съдържат в приложение IV към Директивата за екологичната отговорност доказаха своята ефективност, тъй като успяха да постигнат баланс между екологичните и търговските интереси чрез ясното насочване на отговорността, при което по принцип не съществува несигурност по отношение на това кое е отговорното лице, както и чрез въвеждане на задължително застраховане и бързи механизми за обезщетяване, които не се ограничават само до екологични щети;

1.  Призовава Съвета и Комисията да вземат предвид следните препоръки:

   (i) да се гарантира спазването на принципа на предоставената компетентност на ЕС съгласно член 5, параграф 1 от ДЕС и установената практика на Съда, според която „изборът на правното основание на общностен акт трябва да се основава на обективни критерии, които да могат да бъдат предмет на съдебен контрол, сред които са по-специално целта и съдържанието на акта“(8);
   (ii) да се възприеме следователно становището под формата на писмо от 19 февруари 2016 г., прието от комисията по правни въпроси, съгласно което:

„тъй като предложеното решение на Съвета има за цел упълномощаване на държавите членки да ратифицират или да се присъединят в интерес на Съюза към Протокола ОВВ от 2010 г. и съответно да бъдат обвързани от Конвенцията ОВВ от 2010 г. и като се има предвид, че последната обхваща не само случаите на щети за околната среда (прилагане на принципите, че следва да се предприемат превантивни действия и че замърсителят следва да плаща), но също и случаи на несвързани с околната среда щети, причинени от превоза на някои вещества по море, член 100, параграф 2, член 192, параграф 1 и член 218, параграф 6, буква а), подточка v) от ДФЕС представляват целесъобразните правни основания на предложението“.

   (iii) да се гарантира, че единството, цялостта и ефективността на общите правила на ЕС няма да бъдат неблагоприятно засегнати от международните ангажименти, поети чрез ратификацията на Конвенцията ОВВ от 2010 г. или присъединяването към нея в съответствие с установената съдебна практика на Съда(9);
   (iv) да се обърне повишено внимание в това отношение на припокриването на обхвата на Директивата за екологичната отговорност и на Конвенцията ОВВ от 2010 г., що се отнася до екологичните щети, причинени на територията и в морските води под юрисдикцията на държава – страна по Конвенцията, до щети от замърсяване на околната среда, причинени в изключителни икономически зони или еквивалентни зони (до 200 морски мили от изходните линии) на държава – страна по Конвенцията, и до превантивните мерки за предотвратяване или намаляване до минимум на такива щети (превантивни мерки, първично отстраняване и допълнително отстраняване);
   (v) да се гарантира, че възможността за конфликт между Директивата за екологичната отговорност и Конвенцията ОВВ от 2010 г. е сведена до минимум, като се предприемат всички подходящи действия, за да се гарантира, че клаузата за изключителност съгласно член 7, параграфи 4 и 5 от Конвенцията ОВВ от 2010 г., според която не може да се предявява друга претенция срещу корабособственика, освен в съответствие с посочената Конвенция, се спазва изцяло от държавите членки, които са ратифицирали Конвенцията или са се присъединили към нея в съответствие с член 4, параграф 2 и приложение IV към Директивата за екологичната отговорност;
   (vi) да се гарантира, че е намален рискът от създаването и укрепването на неблагоприятно конкурентно положение за държавите, които са готови да се присъединят към Конвенцията ОВВ от 2010 г., в сравнение с тези, които биха искали да забавят този процес и да продължават да бъдат обвързани единствено от Директивата за екологичната отговорност;
   (vii) да се гарантира премахването на трайното успоредно съществуване на два режима за отговорността по море – един съгласно Съюза и друг на международно равнище – което би довело до фрагментиране на законодателството на Съюза и нещо повече, би било компромис с ясното разпределение на отговорността и би могло да доведе до продължителни и скъпи съдебни производства в ущърб на жертвите и корабната индустрия;
   (viii) да се гарантира в това отношение, че на държавите членки се налага ясно задължение да предприемат всички необходими стъпки за постигане на конкретен резултат, а именно да ратифицират или да се присъединят към Конвенцията ОВВ от 2010 г. в разумен срок, който не следва да бъде по-дълъг от две години, считано от датата на влизане в сила на решението на Съвета;

2.  Стига до заключението, че настоящата резолюция ще бъде допълнителна възможност за Съвета и Комисията да вземат предвид препоръките, посочени в параграф 1;

3.  Възлага на своя председател да отправи искане за допълнително обсъждане към Комисията и Съвета;

4.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) Становище на Съда от 14 октомври 2014 г., 1/13, ECLI:EU:C:2014:2303.
(2) ОВ L 337, 13.12.2002 г., стр. 55.
(3) OВ L 143, 30.4.2004 г., стр. 56.
(4) Бележка по точка 13142/15.
(5) Достъпен на адрес: http://www.ics-shipping.org/docs/default-source/Submissions/EU/hazardous-and-noxious-substances.pdf.
(6) Достъпен на адрес: http://ec.europa.eu/environment/legal/liability/pdf/BIO%20ELD%20Effectiveness_report.pdf.
(7) PE576.992.
(8) Решение на Съда на Европейския съюз от 19 юли 2012 г., Европейски парламент/Съвет на Европейския съюз, C-130/10, ECLI:EU:C:2012:472, т. 42.
(9) Становище на Съда от 19 март 1993 г., 2/91, ECLI:EU:C:1993:106, т. 25; Решение на Съда от 5 ноември 2002 г., Комисия на Европейските общности/Кралство Дания, C-467/98, ECLI:EU:C:2002:625, т. 82; Становище на Съда от 7 февруари 2006 г., 1/03, ECLI:EU:C:2006:81, т. 120 и 126; Становище на Съда от 14 октомври 2014 г., 1/13, ECLI:EU:C:2014:2303.

Правна информация - Политика за поверителност