Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (05431/2015),

—  като взе предвид проекта на Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Филипини, от друга страна (15616/2010),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с членове 207 и 209 от Договора за функционирането на ЕС и във връзка с член 218, параграф 6, буква а) от него (C8-0061/2015),

—  като взе предвид своята законодателна резолюция от 8 юни 2016 г. относно проекта на решение(1),

—  като взе предвид дипломатическите отношения между Филипините и ЕС (по това време Европейска икономическа общност (ЕИО)), установени на 12 май 1964 г. с назначаването на посланика на Филипините в ЕИО,

—  като взе предвид Рамковото споразумение за сътрудничество за развитие между ЕО и Филипините, влязло в сила на 1 юни 1985 г.,

—  като взе предвид многогодишната индикативна програма на ЕС за Филипините за периода 2014—2020 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕИО) № 1440/80 на Съвета от 30 май 1980 г. относно сключването на Споразумение за сътрудничество между Европейската икономическа общност и Индонезия, Малайзия, Филипините, Сингапур и Тайланд, държави — членки на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия(2),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент и Съвета от 18 май 2015 г., озаглавено „ЕС и АСЕАН: партньорство със стратегическа цел“,

—  като взе предвид Десетата среща на високо равнище на АСЕМ, проведена в Милано на 16 и 17 октомври 2014 г.,

—  като взе предвид междупарламентарната среща между Европейския парламент и парламента на Филипините от февруари 2013 г.,

—  като взе предвид 23-ото заседание на Съвместния комитет за сътрудничество АСЕАН – ЕС, състояло се в Джакарта на 4 февруари 2016 г.,

—  като взе предвид неотдавнашните си резолюции относно Филипините, и в частност тези от 14 юни 2012 г. относно случаите на безнаказаност във Филипините(3), от 21 януари 2010 г. относно Филипините (след масовото избиване в Магинданао от 23 ноември 2009 г.)(4) и от 12 март 2009 г. относно Филипините (относно враждебните действия между правителствените сили и Националния фронт за освобождение на моро)(5),

—  като взе предвид статута на Филипините като един от учредителите на АСЕАН след подписването на Декларацията от Банкок на 8 август 1967 г.,

—  като взе предвид 27-ата среща на високо равнище на АСЕАН, проведена в Куала Лумпур, Малайзия, от 18 до 22 ноември 2015 г.,

—  като взе предвид 14-ата среща на високо равнище по въпросите на сигурността в Азия (диалог Шангри-ла на Международния институт за стратегически изследвания (IISS)), състояла се в Сингапур от 29 до 31 май 2015 г.,

—  като взе предвид докладите на специалния докладчик на ООН относно правото на прехрана Хилал Елвер от 29 декември 2015 г. (A/HRC/31/51/Add.1), на специалния докладчик на ООН относно трафика на хора Джой Нгози Езейло от 19 април 2013 г. (A/HRC/23/48/Add.3) и на специалния докладчик на ООН за извънсъдебните екзекуции, екзекуциите по бързата процедура и произволните екзекуции Филип Алстън от 29 април 2009 г. (A/HRC/11/2/Add.8),

—  като взе предвид втория универсален периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека от май 2012 г., от чиито 88 препоръки Филипините са приели 66,

—  като взе предвид Плана за действие на Филипините в областта на прехраната за периода 2011—2016 г., Програмата за ускорено намаляване на глада, Плана за всеобхватна аграрна реформа от 1988 г. и Риболовния кодекс от 1998 г.,

—  като взе предвид член 99, параграф 1, втора алинея от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8‑0143/2016),

A.  като има предвид, че що се отнася до международното и националното законодателство в областта на правата на човека, Филипините са образец за другите държави в региона, тъй като са ратифицирали осем от деветте главни конвенции в областта на правата на човека, с изключение на Международната конвенция за защита на всички лица от насилствено изчезване, и през 2011 г. ратифицираха Римския статут на Международния наказателен съд;

Б.  като има предвид, че през март 2014 г. филипинското правителство постигна мирно споразумение за остров Минданао с Ислямския фронт за освобождение на моро (ИФОМ), което предвижда създаване на автономен регион (Бангсаморо) в мюсюлманската южна част на острова, но не включва участието на други военни групировки, противопоставящи се на мирния процес; като има предвид обаче, че Конгресът на Филипините през февруари 2016 г. не успя да приеме основния закон на Бангсаморо и по такъв начин не можа да доведе мирните преговори до успешен край;

В.  като има предвид, че армията на САЩ проведе във Филипините обучения по противодействие на бунтовниците, противодействие на тероризма и в областта на разузнаването, в контекста на борбата срещу военните групировки, които имат потенциални връзки с регионални (южноазиатски) и международни терористични групировки като Ал-Кайда и ИДИЛ;

Г.  като има предвид, че през април 2015 г. Филипините и САЩ подписаха Споразумение за засилено сътрудничество в областта на отбраната;

Д.  като има предвид, че Япония и Филипините подписаха Меморандум за сътрудничество и обмен в областта на отбраната през януари 2015 г.;

Е.  като има предвид, че в отношенията между Китай и Филипините настъпи постепенно влошаване след твърденията за корупция през 2008 г. във връзка с помощта от Китай, и особено вследствие на нарастващата настойчивост на Китай по отношение на териториалните му претенции в Южнокитайско море;

Ж.  като има предвид, че през януари 2013 г. Филипините заведоха арбитражно дело пред Международния арбитражен съд на Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS) с искане за разясняване на морските си права по силата на UNCLOS и на валидността на състоящите се от 9 пункта претенции на Китай над голяма част от Южнокитайско море;

З.  като има предвид, че Филипините обявиха, че ще открият нови военноморски и въздушни бази с разширен достъп до Южнокитайско море и че ще ги предоставят за ползване от американски, японски и виетнамски кораби;

И.  като има предвид, че през декември 2014 г. ЕС предостави на Филипините статут по ОСП+ като първа държава от АСЕАН, която се ползва от такива търговски преференции; като има предвид, че това дава възможност на Филипините да изнасят безмитно за ЕС 66% от всичките си продукти, включително преработени плодове, кокосово масло, обувки, риба и текстил;

Й.  като има предвид, че Филипините се състоят от хиляди острови — формация, която създава предизвикателства пред вътрешната свързаност, инфраструктурата и търговията;

К.  като има предвид, че ЕС е важен чуждестранен инвеститор и търговски партньор за Филипините;

Л.  като има предвид, че ЕС е четвъртият най-голям търговски партньор на Филипините и четвъртият най-голям експортен пазар, на който се падат 11,56% от целия износ на Филипините;

М.  като има предвид, че Филипините неотдавна изразиха интерес да се присъединят към Транстихоокеанското партньорство и понастоящем провеждат консултации със САЩ по присъединяването към споразумението;

Н.  като има предвид, че ЕС удвои финансовите средства, разпределени за сътрудничество за развитие с Филипините за периода 2014—2020 г., и че също така предостави значителна хуманитарна и спешна помощ за пострадалите от тропическите бури;

О.  като има предвид, че Филипините са третата най-уязвима към изменението на климата развиваща се страна, обстоятелство, което ще засегне неблагоприятно селското стопанство и морските ресурси на страната;

П.  като има предвид, че опустошителното въздействие на тайфуна Хаян, за който се смята, че през 2013 г. е причинил смъртта на 6 000 души, продължава да оказва отрицателно отражение върху икономиката и по-конкретно е засилило продоволствената несигурност и е довело още един милион души до бедност, по изчисления на ООН;

1.  Приветства подписването на Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество с Филипините;

2.  Счита, че ЕС следва да продължи да предоставя на Филипините финансова подкрепа и съдействие за изграждане на капацитет за облекчаване на бедността, социално приобщаване, зачитане на правата на човека и на принципите на правовата държава, насърчаване на мира, помирението, сигурността и на съдебна реформа, и за подпомагане на държавата за готовност при бедствия, оказване на помощ и възстановяване, както и прилагане на ефективни политики за справяне с изменението на климата;

3.  Насърчава правителството на Филипините да продължи да укрепва по-нататък напредъка в премахването на корупцията и насърчаването на правата на човека;

4.  Поздравява Филипините за факта, че от 2001 г. насам е част от международната коалиция за борба с тероризма; при все това изразява загриженост във връзка с продължаващите съобщения за сериозни нарушения на правата на човека от филипинските военни при провеждането на мерки за борба срещу бунтовниците, в частност от паравоенни части;

5.  Посочва, че групировката Абу Саяф е обвинявана в извършването на най-страшните актове на тероризъм във Филипините, включително смъртоносни бомбардировки като нападението на ферибот в Манила през 2004 г., при което бяха убити над 100 души;

6.  Подчертава, че съществува нарастващо безпокойство, че ИДИЛ ще привлече на своя страна близки групировки в Югоизточна Азия, тъй като вече разпространява пропаганда на местни езици и някои екстремисти в региона вече са обявили верността си;

7.  Оценява ангажиментите, поети от филипинското правителство, и подчертава значението на постигането на възможно най-приобщаващ мирен процес за Минданао; отбелязва приноса на международната контактна група към споразуменията от Минданао; дълбоко съжалява, че мирното споразумение от Минданао не беше прието от Конгреса на Филипините; призовава за продължаване на мирните преговори и за приемане от Конгреса на основния закон на Бангсаморо;

8.  Осъжда избиването на християнски земеделски стопани от сепаратистки бунтовници в Минданао на 24 декември 2015 г.; приветства инициативата на филипинската неправителствена организация PeaceTech да съдейства на християнски и мюсюлмански ученици да установят контакт помежду си посредством Скайп в усилие да се насърчи контактът между двете общности;

9.  Призовава филипинското правителство да изгради капацитет в областта на системното събиране на данни относно трафика на хора и призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят правителството и особено Междуведомствения съвет за борба с трафика в усилията, полагани за засилване на съдействието и подкрепата за жертвите, да приложат ефективни мерки в областта на правоприлагането, да подобрят законните канали за трудова миграция и да обезпечат достойно третиране на филипинските мигранти в трети държави;

10.  Призовава ЕС и неговите държави членки да установят връзки с Филипините, за да обменят разузнавателна информация, да оказват сътрудничество и да предоставят подкрепа за изграждането на капацитет от страна на правителството в международната борба срещу тероризма и екстремизма във връзка с основните права и принципите на правовата държава;

11.  Отбелязва стратегическото местоположение на Филипините в близост до важни международни морски и въздушни пътища в Южнокитайско море;

12.  Припомня сериозните си опасения във връзка с напрежението в Южнокитайско море; изразява съжаление за това, че в противоречие с Декларацията за поведение от 2002 г. няколко страни имат претенции към територии в оспорваните води; изразява особена загриженост във връзка с големия мащаб на настоящите действия на Китай в региона, които включват изграждането на военни съоръжения, пристанища и поне една летищна писта; настоятелно призовава всички страни в спорната зона да се въздържат от едностранни и провокационни действия и да разрешат споровете по мирен начин въз основа на международното право, и по-конкретно на UNCLOS, с безпристрастно международно посредничество и арбитраж; настоятелно призовава всички страни да признаят юрисдикцията на Конвенцията на ООН по морско право и на Арбитражния съд и призовава за зачитане на всяко евентуално решение на Конвенцията на ООН по морско право; подкрепя всички стъпки, които ще направят възможно Южнокитайско море да се превърне в „море на мира и сътрудничеството“; подкрепя също така всички усилия да се гарантира, че страните могат да постигнат споразумение за кодекс за поведение за използването за мирни цели на въпросните морски зони, включително създаването на безопасни търговски маршрути, и насърчава предприемането на мерки за изграждане на доверие; счита, че ЕС следва да участва в двустранно и многостранно сътрудничество, за да допринася ефективно за сигурността в региона;

13.  Приветства споразумението между Филипините и Индонезия от май 2014 г., което изясни въпроса за припокриващите се морски граници в морето Минданао и Селебско море;

14.  Призовава Филипините, като една от държавите, получили от ЕС статут по ОСП+, да гарантират ефективното прилагане на всички основни международни конвенции относно правата на човека и трудовите права, околната среда и доброто управление, изброени в приложение VІІІ към Регламент (ЕС) № 978/2012; отчита, че Филипините са засилили своето законодателство в областта на правата на човека; призовава Филипините да продължат да засилват по-нататъшния напредък в насърчаването на правата на човека, включително публикуването на националния план за действие в областта на правата на човека, както и в премахването на корупцията; изразява особена загриженост във връзка с репресиите, с които се сблъскват активисти, провеждащи мирни кампании за защита на земите на техните предци от въздействието на минното дело и обезлесяването; припомня, че съгласно ОСП+ бенефициентите ще трябва да представят доказателства, че изпълняват своите задължения във връзка със стандартите в областта на правата на човека, труда, околната среда и управлението;

15.  Отбелязва оценката за страната по ОСП+ относно Филипините, особено по отношение на ратифицирането на седемте конвенции на ООН за правата на човека, имащи отношение към ОСП+ на ЕС; подчертава, че са необходими още усилия за изпълнението; отчита стъпките, предприети от правителството, както и постигнатия до момента напредък;

16.  Насърчава Филипините да продължат да подобряват инвестиционния климат, включително средата за ПЧИ, чрез засилване на прозрачността и доброто управление и прилагане на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и по-нататъшно развитие на инфраструктурата, по целесъобразност посредством публично-частни партньорства; изразява загриженост относно последиците, които изменението на климата ще окаже върху Филипините;

17.  Насърчава правителството да инвестира в нови технологии и интернет с цел да поощрява културния обмен и търговията между островите, които влизат в състава на Филипините;

18.  Приветства споразумението от 22 декември 2015 г. за започване на преговори по споразумение за свободна търговия с Филипините; счита за целесъобразно Комисията и филипинските органи да гарантират високи стандарти в областта на правата на човека, труда и околната среда; подчертава, че подобно ССТ следва да служи като градивен елемент за сключване на междурегионално споразумение в областта на търговията и инвестициите между ЕС и АСЕАН, което може да стартира паралелно;

19.  Отбелязва, че 800 000 филипинци живеят в ЕС и че филипинските моряци, работещи на регистрирани в ЕС кораби, изпращат във Филипините парични преводи от 3 милиарда евро годишно; счита, че ЕС следва да развие допълнително обмена на студенти, университетски преподаватели и научни изследователи, както и културния обмен;

20.  Като има предвид, че по-голямата част от членовете на екипажите на много от плавателните съдове, които не плават под знамето на Общността, акостиращи в европейски пристанища, са филипински граждани, както и тежките и нечовешки условия на труд, при които много от тези моряци живеят, призовава държавите членки да не позволяват на тези плавателни съдове да бъдат приемани в европейски пристанища, когато условията на труд на борда са в противоречие с трудовите права и принципи, залегнали в Хартата на основните права на Европейския съюз; също така настоятелно призовава плавателните съдове, които не плават под знамето на Общността, да гарантират на членовете на своите екипажи условия на труд в съответствие с международното законодателство и с правилата, установени от МОТ и ММО;

21.  Призовава за редовен обмен между Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Парламента, за да може Парламентът да следи прилагането на Рамковото споразумение и постигането на целите му;

22.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки и правителството и парламента на Република Филипини.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0262. (2) OВ L 144, 10.6.1980 г., стр. 1. (3) ОВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 99. (4) ОВ C 305 E, 11.11.2010 г., стр. 11. (5) ОВ C 87 E, 1.4.2010 г., стр. 181.