Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2322(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0214/2016

Внесени текстове :

A8-0214/2016

Разисквания :

PV 12/09/2016 - 18
CRE 12/09/2016 - 18

Гласувания :

PV 13/09/2016 - 4.14
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0333

Приети текстове
PDF 602kWORD 66k
Вторник, 13 септември 2016 г. - Страсбург
Към нова концепция за енергийния пазар
P8_TA(2016)0333A8-0214/2016

Резолюция на Европейския парламент от 13 септември 2016 г. относно „Към нова концепция за енергийния пазар“ (2015/2322(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 114 и 194 от него,

—  като взе предвид споразумението от Париж от декември 2015 г., сключено на 21-вата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 декември 2011 г., озаглавено „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“ (COM(2011)0885),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 ноември 2013 г., озаглавено „Постигане на вътрешния пазар на електроенергия и извличане на максимални ползи от публичната намеса“ (C(2013)7243) и работния документ на службите на Комисията „Адекватност на производството на електроенергия на вътрешния пазар на електроенергия — насоки за публична намеса“ (SWD(2013)0438),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 9 април 2014 г., озаглавено „Насоки относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г.“(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2014 г., озаглавено „Работна програма на Комисията за 2015 г. — Ново начало“ (COM(2014)0910),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 юли 2015 г., озаглавено „Предоставяне на нов търговски механизъм за потребителите на енергия“ (COM(2015)0339),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2015 г., озаглавено „Пакет за енергиен съюз — Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“ (COM(2015)0080),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2015 г., озаглавено „Пътят към целта от 10% междусистемна електроенергийна свързаност — Подготвяне на европейската електроенергийна мрежа за 2020 г.“ (COM(2015)0082),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 юли 2015 г., озаглавено „Започване на процеса на обществени консултации относно новата структура на енергийния пазар“ (COM(2015)0340),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 23 и 24 октомври 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 март 2015 г. относно енергийния съюз,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 26 ноември 2015 г. относно системата на управление на енергийния съюз,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 713/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на Агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 714/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1228/2003(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 347/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2013 г. относно указания за трансевропейската енергийна инфраструктура и за отмяна на Решение № 1364/2006/ЕО, както и за изменение на регламенти (ЕО) № 713/2009, (ЕО) № 714/2009 и (ЕО) № 715/2009(4),

—  като взе предвид Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/EИО на Съвета, директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 256/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година относно нотифицирането до Комисията на инвестиционните проекти в областта на енергийната инфраструктура в Европейския съюз, за замяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 617/2010 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 736/96 на Съвета(6),

—  като взе предвид Директива 2005/89/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 януари 2006 г. относно мерки за гарантиране сигурност на доставките на електрическа енергия и инфраструктурните инвестиции(7),

—  като взе предвид Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(8),

—  като взе предвид третия енергиен пакет,

—  като взе предвид своята резолюция от 19 юни 2008 г. относно Европейска харта за правата на потребителите на енергия(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 март 2013 г. относно Енергийна пътна карта за периода до 2050 г. — бъдеще с енергия(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно последиците на местно и регионално равнище от развитието на интелигентните мрежи(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 октомври 2015 г. относно „Към постигане в Париж на ново международно споразумение в областта на климата“(12),

—  като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО(13),

—  като взе предвид Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2013 г. за функциониращ вътрешен енергиен пазар(15),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2015 г. относно постигането на Европейски енергиен съюз(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2015 г. относно „Постигане на целта от 10% междусистемна електроенергийна свързаност — Подготвяне на европейската електроенергийна мрежа за 2020 г.“(17),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика (A8-0214/2016),

А.  като има предвид, че плановете на Комисията по отношение на пазара на електроенергия трябва да доведат до реална трансформация на пазара, да допринесат за ефективността, за сигурността на доставките, за разработването на възобновяеми източници на енергия и междусистемни връзки, както и да гарантират завършването на европейския вътрешен енергиен пазар;

Б.  като има предвид, че интегрирането на енергийните пазари в съчетание с интеграцията на всички пазарни участници, включително произвеждащите потребители, ще допринесе за постигането на целта от Договора за сигурна, ценово достъпна, ефективна и устойчива енергия;

В.  като има пред вид, че енергийната система на бъдещето ще се нуждае от по-голяма гъвкавост за достигане на целите по отношение на климата и енергетиката, за което се изискват инвестиции и в четирите варианта за гъвкавост — гъвкаво производство, развитие на мрежата, гъвкавост на търсенето и съхранение;

Г.  като има предвид, че повече от половината от електричеството в ЕС се произвежда, без да се създават парникови газове;

Д.  като има предвид, че при интегрирането на пазарите на електроенергия трябва да се спазва член 194 от ДФЕС, според който европейската енергийна политика осигурява функционирането на енергийния пазар и сигурността на енергийните доставки и насърчава енергийната ефективност и спестяването на енергия, разработването на възобновяеми източници на енергия и взаимната свързаност на енергийните мрежи; като има предвид, че определянето на енергийния микс на държавите членки и условията за управлението на техните енергийни ресурси остават въпроси от национална компетентност;

Е.  като има предвид, че положителният опит от многостранно сътрудничество служи за модел на повишена регионална отговорност на пазара (пример за това са регионалните инициативи за координиране в областта на сигурността (RSCI) като Coreso и Сътрудничеството на операторите на преносни системи в областта на сигурността (TSC), Петстранният енергиен форум, Групата на високо равнище по междусистемните връзки в Югозападна Европа, Планът за действие относно взаимосвързаността на балтийския енергиен пазар (BEMIP), общият многонационален Северен резерв и пазарите на балансираща електроенергия, както и свързването на пазари в Централна и Източна Европа); като има предвид, че при тяхното структуриране са заложени правила, които да гарантират, че капацитетът се разпределя с достатъчен предварителен срок, така че да се изпращат сигнали за инвестиране в полза на по-малко замърсяващите централи;

Ж.  като има предвид, че редица държави членки очакват неадекватен капацитет на производство, който в близко бъдеще ще създаде заплаха от прекъсвания на електрозахранването, освен ако не бъдат въведени необходимите резервни механизми;

З.  като има предвид, че националните пазари на капацитет затрудняват интегрирането на пазарите на електроенергия и противоречат на целите на общата енергийна политика и следва да се използват единствено в краен случай, след като са взети под внимание всички останали възможности, включително засилени междусистемни връзки със съседни държави, мерки за оптимизация на потреблението и други форми на интеграция на регионалния пазар;

И.  като има предвид, че Европа се ангажира да извърши успешно енергийния преход и особено да улеснява интеграцията на възобновяемите източници на енергия, което предполага нови потребности от гъвкавост и прилагане на пазарни схеми, целящи да постигнат сигурност на доставките;

Й.  като има предвид, че целта за енергийна сигурност, определена в Договорите, ще бъде съществена за консолидирането на енергийния съюз, и като има предвид, че следователно трябва да бъдат запазени и/или приложени адекватните инструменти, които да гарантират постигането ѝ;

К.  като има предвид, че за да се гарантира максимална ефективност на публичните инвестиции чрез предприемане на необходимите мерки за създаването на сигурен, устойчив и конкурентен енергиен пазар, е от решаващо значение Европейският фонд за стратегически инвестиции да бъде съчетан с други специфични източници на финансиране в областта на енергетиката, като Механизма за свързване на Европа;

Л.  като има предвид, че укрепването на сътрудничеството на регионално равнище е задължително необходимо и че то следва да послужи за катализатор за задълбочаване на интеграцията на пазара на европейско равнище;

М.  като има предвид, че данъците върху енергията, високите разходи за данъци, безразборното регулиране на цените, високата пазарна концентрация, административната тежест, субсидиите, липсата на трансгранично сътрудничество и междусистемни връзки в някои региони и недостатъчно използваното управление на потреблението възпрепятстват появата на функциониращ пазар на електроенергия и по този начин забавят пълната пазарна интеграция на възобновяемите енергийни източници;

Н.  като има пред вид, че всички участници на пазара следва да допринасят за балансирането на системата, за да се осигури максимална сигурност на доставките на електроенергия на разумна цена за обществото и икономиката;

О.  като има предвид, че средносрочно увеличаване на степента на взаимосвързаност между някои държави членки — на 15%, като това подлежи на анализ на разходите и ползите — с което целенасочено се вземат мерки относно съществуващите участъци с недостатъчен капацитет на мрежата, би могло да подобри сигурността на доставките и да сложи край на енергийните острови; подчертава, че в допълнение към количествената цел, отвореният достъп и наличието на междусистемни връзки също са наложителни за преодоляване на останалите пречки пред функционирането на европейския пазар на електричество;

П.  като има предвид, че увеличаващият се дял на променливите възобновяеми енергийни източници в електроенергийния микс изисква стабилен резерв от гъвкави и устойчиви енергийни източници и гъвкави технологии, като например съхранение и оптимизация на потреблението;

Р.  като има предвид, че съхранението на енергия е ключов инструмент за подобряване на гъвкавостта и ефективността на енергийните пазари, но че все още не е въведен регулаторен механизъм, който да дава възможност за използване на ефективна система на съхранение;

С.  като има предвид, че Международната агенция по енергетика (МАЕ) наскоро отправи съдържателни препоръки в своето проучване „Re-Powering Markets“(18);

Т.  като има предвид, че европейският енергиен пазар, ако е добре разработен и правилно прилаган, има потенциала да даде значителен тласък на европейската енергийна сигурност и независимост, по-специално по отношение на основните доставчици, от които зависи Съюзът;

У.  като има предвид, че за създаването на истински енергиен пазар е спешно необходимо да се премахнат все още съществуващите в ЕС енергийни острови;

1.  Приветства гореспоменатото съобщение на Комисията от 15 юли 2015 г. относно новата структура на енергийния пазар и подкрепя мнението, че преустроеният енергиен пазар в съчетание с прилагането на действащото законодателство следва да укрепи регионалното сътрудничество по всички измерения на доставките и потреблението на енергия и следва да се съсредоточи върху постигането на по-добри, по-децентрализирани и по-гъвкави пазари, за да осигури добре регулирана, основана на пазара система, която е в състояние да постигне всички установени цели на ЕС за 2030 г. в областта на енергетиката и климата;

2.  Счита, че иновативните елементи, наложили преструктуриране на енергийния пазар, са:

   засиленото присъствие на възобновяеми източници с възнаграждение, обуславяно от пазара;
   по-силната интеграция на националните пазари посредством развитие на междусистемни връзки;
   разработването на интелигентни мрежи и нови технологии за децентрализирано производство, които ще дадат възможност на потребителите да изпълняват по-активна роля както като потребители, така и като производители, и ще спомогнат за по-добро управление на потреблението;

3.  Приветства факта, че новата стратегия относно енергийния съюз е изготвена така, че ЕС да се превърне в лидер в областта на енергията от възобновяеми източници, и отбелязва, че постигането на тази цел ще изисква основно преобразуване на електроенергийната система в Европа;

4.  Приветства факта, че новата стратегия относно енергийния съюз предоставя нови ползи за потребителите на енергия, предлага им много по-широка гама от възможности по отношение на участието на енергийните пазари и гарантира по-добра защита на потребителите;

5.  Призовава за адаптиране на съществуващата регулаторна рамка на европейските пазари, за да се даде възможност да расте делът на възобновяемите енергийни източници и да се премахнат съществуващите пропуски в регулаторната уредба в трансграничен аспект; подчертава, че новата структура на енергийния пазар за електроенергия като част от все по-децентрализирана енергийна система трябва да се основава на пазарни принципи, които биха стимулирали инвестициите, биха осигурили достъп на МСП до енергийния пазар и биха отключили потенциала за устойчиви и ефективни доставки на електроенергия чрез стабилна, интегрирана и интелигентна система; счита, че тази рамка следва да насърчава и възнаграждава гъвкавите решения за съхранение, технологиите за оптимизация на потреблението, гъвкавото производство на енергия, увеличаването на междусистемните връзки и по-нататъшната интеграция на пазара, което ще спомогне за насърчаване на растежа на дела на възобновяемите енергийни източници и за интегрирането им на пазара; отново посочва, че сигурността на доставките и декарбонизацията ще изискват съчетаване на ликвидни краткосрочни пазари („за ден напред“ и „в рамките на деня“) и дългосрочни ценови сигнали;

6.  Счита пълното прилагане на третия енергиен пакет във всички държави членки за една от най-важните стъпки в посока към европейски енергиен пазар; ето защо настоятелно призовава Комисията да осигури прилагането на текущата регулаторна рамка;

7.  Призовава по отношение на новата структура на пазара на електроенергия да се възприеме всеобхватен, ориентиран към бъдещето подход, като се признае нарастващото значение на така наречените произвеждащи потребители в децентрализираното производство на електроенергия чрез възобновяеми източници; в този контекст призовава Комисията да направлява процес, основан на широко участие, който цели постигане на общо практическо разбиране на определението за произвеждащи потребители на равнище ЕС; отправя искане до Комисията да включи нова глава за произвеждащите потребители в преразгледаната Директива за енергията от възобновяеми източници с цел да преодолее основните пречки и да засили инвестициите в собствено производство и собствено потребление на енергия от възобновяеми източници;

8.  Счита, че най-добрият начин за действия към постигане на интегриран пазар на електроенергия в целия ЕС е да се определи стратегически необходимото ниво на интеграция, което следва да се постигне, да се възстанови доверието сред участниците на пазара и особено да се гарантира правилното прилагане на съществуващото законодателство;

9.  Призовава държавите членки да участват по-инициативно в структурирането на един гъвкав и децентрализиран европейски вътрешен пазар на електроенергия, за да се засили координацията между националните стратегии за преход и да не се накърняват целите на членове 114 и 194 от ДФЕС чрез установяване на дълготрайни пазари и механизми за капацитет;

10.  Счита, че е възможно изграждането на засилен европейски вътрешен пазар на електроенергия въз основа на по-силни ценови стимули на пазара на едро чрез цени, които отразяват реалния недостиг или излишък при доставките, включително скокове на цените, които, заедно с други мерки, биха играли роля на стимул за инвестиции в нов капацитет и услуги за гъвкавост; припомня, че преходът към определяне на цените въз основа на недостига предполага по-добро мобилизиране по отношение на оптимизацията на потреблението и съхранението, както и ефективно наблюдение и контрол на пазара с цел преодоляване на риска от злоупотреба с пазарна мощ, по-специално за защита на потребителите; счита, че ангажиментът на потребителите е една от най-важните цели в преследването на енергийна ефективност и че трябва редовно да се прави оценка дали цените, отразяващи действителния недостиг в предлагането, реално водят до достатъчно инвестиции в мощности за производство на електроенергия;

11.  Подчертава, че вътрешният пазар на електроенергия в ЕС също е повлиян от вноса от трети държави, чиито правни и регулаторни системи са фундаментално различни, включително и по отношение на изискванията в областта на ядрената безопасност и сигурността, околната среда и изменението на климата; призовава Комисията да вземе надлежно това под внимание, докато работи по нова структура за енергийния пазар, за да гарантира равнопоставени условия между производителите на електроенергия в държавите от ЕС и извън ЕС и да предостави на европейските потребители сигурна, устойчива и ценово достъпна енергия;

12.  Счита, че инвестициите в областта на енергетиката изискват стабилна и предвидима дългосрочна рамка и че предизвикателството пред ЕС ще бъде вдъхването на доверие в резултатите от новите правила;

13.  Призовава за подходящи преходни периоди с подробни анализи на разходите и ползите за всички обсъждани предложения;

14.  Подчертава значението на извършването на общ анализ на адекватността на системите на регионално равнище, улесняван от Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) и Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия, и призовава за тази цел операторите на преносни системи (ОПС) от съседни пазари да разработят обща методология, одобрена от Комисията; подчертава огромния потенциал на засиленото регионално сътрудничество;

15.  Подчертава значението на координираното дългосрочно планиране за ефективното развитие на преносната инфраструктура и пазарите на електроенергия в Европа; подчертава във връзка с това необходимостта от по-добро регионално сътрудничество и отбелязва успеха на съществуващите регионални пазарни подходи, например Nord Pool;

16.  Подчертава правото на държавите членки в своя национален енергиен микс да определят условията, които се прилагат за експлоатацията на техните енергийни ресурси, при спазване на разпоредбите на Договора, които предвиждат, че европейската енергийна политика трябва да осигури функционирането на енергийния пазар, да обезпечи сигурността на енергийните доставки, да насърчава енергийната ефективност и спестяването на енергия и разработването на енергия от възобновяеми енергийни източници, както и насърчаването на взаимната свързаност на енергийните мрежи; подчертава, че регионалното сътрудничество би дало възможност за спестяване на разходи и за извличане на ползи от европейската енергийна система и следва да се основава на стандартна, прозрачна методология за регионалната система при оценката на дългосрочните нужди от адекватност, както и за договаряне на действията, които да се предприемат в случай на криза с електроенергията, особено когато подобна криза има трансгранични последици; ето защо призовава Комисията да предложи преработена рамка за тази цел; призовава Комисията да отрази това и в законодателното си предложение;

17.  Припомня, че държавите членки, които решават да ползват ядрена енергия, следва да правят това в съответствие със стандартите за безопасност на ЕС, регулаторните норми на вътрешния енергиен пазар и правилата за държавната помощ;

18.  Отбелязва, че спестяването чрез енергийна ефективност, възможностите за оптимизация на потреблението, съхранението на енергия и разширяването на мрежата, особено чрез интелигентни мрежи, ефективна употреба на междусистемни връзки и по-нататъшно разширяване и развитие на националните мрежи, са незаменими от гледна точка на завършването на вътрешния пазар на електроенергия с растящ дял възобновяеми източници, и припомня принципа „на първо място ефективност“, съгласно който инвестициите в оптимизация на потреблението трябва да се разглеждат с предимство пред инвестициите в мрежи и доставки; изразява съжаление във връзка с факта, че все още съществуват големи пропуски по отношение на междусистемната свързаност във и между някои държави членки, което води до участъци с недостатъчен капацитет на мрежата и оказва значително отрицателно въздействие върху оперативната сигурност и трансграничната търговия с енергия; изразява съжаление относно практиката на ограничаване на преносния капацитет с цел балансиране на националното производство като средство за справяне с вътрешните участъци с недостатъчен капацитет на мрежата; призовава за това целите по отношение на електроенергийната междусистемна свързаност да бъдат диференцирани по региони, отразявайки реалните пазарни потоци, което да бъде подложено на анализ на разходите и ползите и да се основава на десетгодишния план за развитие на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия, стига да са изпълнени минималните цели, определени за ЕС; счита, че за тази цел също е от съществено значение да се противодейства на некоординираните кръгови потоци, особено в региона на Централна и Източна Европа; подчертава, че след като бъде изграден трансграничен капацитет, наличието му ще бъде също толкова важно, като се имат предвид все по-високите равнища на съкращаване на капацитета от страна на държавите членки;

19.  Отбелязва, че следва да бъдат разработени нови подходи за преодоляване на участъците с недостатъчен капацитет на мрежата и за постигане на интелигентна разпределителна мрежа, която позволява безпроблемното интегриране и предоставяне на услуги от децентрализирани производители, произвеждащи потребители и потребители;

20.  Отново заявява своята подкрепа за целите на ЕС в областта на регионалните междусистемни връзки; при все това признава, че неоптималното използване на съществуващата инфраструктура застрашава жизнеспособността на тези цели; подчертава, че оптималното използване на съществуващата инфраструктура е ключово за един европейски енергиен пазар и следователно отправя искане до Комисията да разгледа този въпрос в евентуални предстоящи законодателни предложения;

21.  Призовава за оптимизиране на въвеждането и прилагането на законодателната рамка за вътрешния пазар на електроенергия и за допълнително разглеждане от Комисията и ACER на проблемите на пазарите на едро в случаите, когато текущите практики не са в съответствие с Регламент (ЕО) № 714/2009; призовава ACER да увеличи регулаторния надзор на ограничението върху съществуващия капацитет за междусистемно свързване;

22.  Отбелязва, че едно целенасочено и амбициозно разширяване на мрежата и премахването на структурните участъци с недостатъчен капацитет представляват важни предварителни условия за реализирането на вътрешния енергиен пазар и съответно за повишаването на конкуренцията; счита, че следва да се обсъди конфигуриране на ценови зони с участието на всички съответни заинтересовани страни, като се вземат предвид компетентността на ACER и прегледа на тръжните зони от страна на Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия; подчертава, че разделянето на тръжните зони като крайна мярка може да бъде разумен подход на пазарната икономика с оглед на отразяване на действителния недостиг на електроенергия в определени региони; счита, че в тясно интегрирани електроенергийни мрежи разпределението на ценовите зони следва да се решава съвместно с всички засегнати съседни държави, за да се предотврати както неефективното използване на мрежите, така и намаляването на трансграничния капацитет, което е несъвместимо с вътрешния пазар;

23.  Разбира, че поради ниската цена на енергията на пазарите на едро и нейното въздействие върху инвестициите, както и поради нуждата от разработване на механизми за приспособяване на производствения капацитет към необходимата гъвкавост за отговаряне на търсенето се е наложило, при липсата на европейски подход и поради специфични компоненти на техния потребителски пазар, няколко държави членки да разработят механизми за изграждане на капацитет;

24.  Отнася се скептично към чисто националните и непазарни механизми за изграждане на капацитет и пазари, които са несъвместими с принципите на един вътрешен енергиен пазар и които водят до нарушаване на пазара, непреки субсидии за зрели технологии и високи разходи за крайните потребители; ето защо подчертава, че всеки механизъм за изграждане на капацитет в ЕС трябва да бъде изготвен от гледна точка на транснационалното сътрудничество, след като се проведат задълбочени изследвания за необходимостта от него, и трябва да спазва правилата на Съюза относно конкуренцията и държавните помощи; счита, че по-доброто интегриране на националното производство на енергия в енергийната система на ЕС и засилването на междусистемните връзки биха намалили нуждата от механизми за изграждане на капацитет и разходите за тях;

25.  Призовава да се дава разрешение за транснационални механизми за изграждане на капацитет единствено след като са изпълнени, наред с другото, следните критерии:

   а) нуждата от тях е била потвърдена от подробен анализ на адекватността на ситуацията с производството и доставките, включително междусистемните връзки, съхранението, оптимизацията на потреблението и трансграничните производствени ресурси, въз основа на унифицирана, стандартизирана и прозрачна методология за целия ЕС, при което се установява ясно съществуването на риск за непрекъснатостта на доставките;
   б) няма възможна алтернативна мярка с по-ниски разходи и по-ниска степен на намеса на пазара, като например пълното регионално пазарно интегриране без ограничения на трансграничния обмен в съчетание с целенасочени мрежови/стратегически резерви;
   в) структурирани са на пазарна основа по начин, който не дискриминира използването на технологии за съхранение на електроенергия, съвкупни мерки за оптимизацията на потреблението, стабилни възобновяеми източници на енергия и участие на предприятия от други държави членки, така че да няма трансгранична дискриминация срещу промишлени или други клиенти и се гарантира, че се заплаща само за капацитета, който е строго необходим за сигурността на доставките;
   г) при тяхното изготвяне са заложени правила, които да гарантират, че капацитетът се разпределя с достатъчен предварителен срок, така че да се изпращат сигнали за инвестиране в полза на по-малко замърсяващите централи;
   д) включени са правила по отношение на качеството на въздуха с цел отстраняване на най-замърсяващите технологии (може да се разгледа възможността за норми за намалени специфични емисии в това отношение);

26.  Подчертава, че в допълнение към новата структура на енергийния пазар предстоящите прегледи на Директивата относно електроенергията от възобновяеми енергийни източници и на Директивата относно енергийната ефективност са ключови инициативи за премахване на пречките пред възможностите, свързани с решенията за съхранение на енергията;

27.  Счита, че разработването на нови решения за съхранение на електроенергия и съществуващите такива ще бъдат незаменим елемент на енергийния преход, а новите правила за структурата на пазара следва да спомогнат за въвеждане на помощна рамка за различните включени технологии;

28.  Счита, че съхранението на енергия носи многобройни ползи, не на последно място това, че дава възможност за оптимизация на потреблението, като съдейства за балансиране на мрежата и осигурява средство за съхранение на излишъци от електроенергия, произведена от възобновяеми енергийни източници; призовава за преразглеждане на съществуващата регулаторна рамка с цел насърчаване на въвеждането на системи за съхранение на енергия и други възможности за гъвкавост, които позволяват включване в енергийната система на по-голям дял непостоянни възобновяеми източници на енергия — било то централизирани или разпределени — с по-ниски пределни разходи; подчертава нуждата от създаване на отделна категория активи за системите за съхранение на енергия или електроенергия в съществуващата регулаторна рамка, предвид двойното естество — производство и потребление — на системите за съхранение на енергия;

29.  Следователно призовава за нова структура на пазара с цел преодоляване на техническите пречки и дискриминационните практики в мрежовите кодекси за съхранение на енергия, както и за справедливото прилагане на такси и данъци, като се избягват двойните разходи за зареждане и разреждане на енергия и се стига до пазар, на който бързо реагиращите гъвкави източници биват възнаграждавани; предвижда, че ако и когато възможностите за съхранение станат по-изобилни и ценово достъпни, основанието за съществуването на пазари за капацитет ще отпадне бързо;

30.  Подчертава необходимостта да се насърчи внедряването на системи за съхранение на енергията и да се създадат условия на равнопоставеност, даващи възможност за конкуренция между решения за съхранение на енергията и други възможности за гъвкавост, въз основа на технологично неутрална концепция за енергийния пазар;

31.  Ето защо призовава за технологично неутрална организация на енергийния пазар, която да предоставя на различните основани на възобновяеми източници решения за съхранение на енергията, като например литиево-йонни батерии, термопомпи и водородни горивни клетки, възможността да допълнят капацитета за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници; призовава също така за създаването на ясно определени механизми, позволяващи да се извлече полза от свръхпроизводството и ограниченията;

32.  Призовава Комисията да изясни мястото на съхранението в различните етапи на веригата на електроенергия и да позволи на операторите на преносни системи и разпределителни мрежи да инвестират в услуги за съхранение на енергията и да ги използват и експлоатират за целите на услугите за балансиране на мрежата и други допълнителни услуги;

33.  Отбелязва нарастващия брой енергийни и допълнителни услуги, които в бъдеще може да предоставя съхранението на енергия; ето защо призовава за намиране на определение на понятието „съхранение на електроенергията“, което да обхване неговата двойствена същност (поемане и освобождаване на електроенергия), и за премахване на регулаторните пречки пред съхранението на електроенергия;

34.  Призовава за преразглеждане на съществуващата регулаторна рамка за насърчаване на използването на системи за съхранение на енергията и други гъвкави решения, с цел централно или децентрализирано включване в енергийната система на по-голям дял непостоянни възобновяеми източници на енергия с ниски пределни разходи;

35.  Призовава в съществуващата регулаторна рамка да се приеме определение за устройство за съхраняване на енергия в електроенергийната система;

36.  Призовава в съществуващата регулаторна рамка да се въведе отделна категория за системи за съхранение на електроенергия, наред с производството, мрежовата експлоатация и потреблението;

37.  Подчертава факта, че междусистемните газови връзки и съгласуването на националните спешни мерки са начини, по които държавите членки могат да си сътрудничат в случай на сериозни смущения в газовите доставки;

38.  Посочва, че благодарение на презграничната конкуренция могат да се постигнат ползи за потребителите вследствие на наличието на по-голям брой доставчици на енергия на един децентрализиран пазар, което ще доведе до възникването на дружества за иновативни енергийни услуги;

39.  Призовава за по-нататъшното разработване на пазар, на който се търгува единствено с енергия („energy-only“) при справедливо разпределяне на разходите и ползите между всички ползватели на енергия, въз основа на последователно прилагане на съществуващото законодателство, целенасочено подобряване на инфраструктурата за пренос и разпределение, засилено регионално сътрудничество, по-добра взаимосвързаност, енергийна ефективност, механизми за оптимизация на потреблението и съхранение, което е в състояние да отправя коректни прогнозни сигнали относно поддържането на сигурността на електроенергийната система и развитието на възобновяемите източници на енергия, като същевременно се вземат под внимание специфичните характеристики на пазарите на електроенергия в региони, които остават извън националната електроенергийна система, като следователно се насърчава енергийната диверсификация и се стимулира по-голямата конкуренция с цел повишаване на сигурността на доставките;

40.  Подчертава, че енергийната ефективност представлява ключов принцип на стратегията за енергийния съюз, тъй като е ефективен начин за намаляване на емисиите, за генериране на икономии за потребителите и за намаляване на зависимостта на ЕС от внос на изкопаеми горива;

41.  Признава, че понастоящем енергийната гъвкавост и енергийният капацитет са от съществено значение и следва да бъдат правилно оценени като част от пригоден за бъдещето пазарен модел, тъй като представляват взаимнодопълващи се елементи;

42.  Подчертава, че европейският пазар на електроенергия трябва да бъде пазарно ориентиран; подчертава във връзка с това, че динамичното ценообразуване има сигнална и насочваща функция и несъмнено е важен фактор за ефективността и следователно за обезпечаване на добре функциониращ пазар на електроенергия;

43.  Отбелязва, че промяната на цените на електроенергията във времето може да стимулира гъвкавото потребление, което може да помогне за балансиране на търсенето и предлагането и за смекчаване на променящите се възобновяеми модели на производство; във връзка с това подчертава, че е важно цените на електроенергията да отразяват действителните разходи за електроенергия;

44.  Отбелязва, че очакването на върхови цени в бъдеще може да създаде стимул за производителите и инвеститорите да инвестират в гъвкави решения за съхранение на енергията, енергийна ефективност, управление на потреблението, производствен капацитет на възобновяеми енергийни източници, модерни, високоефективни газови електроцентрали и помпено-акумулиращи водноелектроцентрали; настоятелно призовава да се демонстрира въздържаност по отношение на намеса на пазара на едро дори и при още по-големи ценови скокове; призовава плановете за постепенно премахване на регулираните цени на дребно, които са под себестойността на производството, да вземат предвид потребностите на уязвимите потребители, които са изложени на риск от енергийна бедност;

45.  Подчертава, че пълното интегриране на възобновяемите енергийни източници в пазара на електроенергия е от съществено значение; призовава за полагане на усилия за насърчаване и увеличаване на участието им в балансиращи услуги и счита, че съкращаването на сроковете за затваряне на търговията, изравняването на интервалите за търговия с периода за отстраняване на дисбаланси и разрешаването на подаването на съвместни оферти от производители, разположени в различни държави членки, биха допринесли в значителна степен за постигането на тази цел;

46.  Призовава за окончателно завършване на интеграцията на вътрешния пазар и балансиращите и резервните услуги чрез стимулиране на ликвидността и трансграничните сделки във всички времеви рамки за търговия; настоятелно призовава за ускоряване на усилията за постигане на амбициозните цели на целенасочения модел на пазарите в рамките на деня и на балансиращите пазари, като се започне с хармонизиране на сроковете за затваряне на търговията и балансиране на енергийните продукти;

47.  Призовава Комисията да представи предложения, които създават възможност за използване на инструменти за смекчаване на свързания с приходите риск за период от 20 до 30 години, така че инвестициите в нисковъглеродно производство от ново поколение да бъдат стимулирани изцяло от пазара, като например съвместните инвестиции с договорно споделяне на рисковете между големи потребители и производители на електроенергия или пазара на дългосрочни договори въз основа на усреднено ценообразуване;

48.  Призовава договорите за услуги, свързани с доставката на електроенергия, и за допълнителни услуги да се възлагат на пазарен принцип; счита, че такива открити тръжни процедури, организирани на национално или на трансгранично равнище, трябва да са технологично неутрални и да дават възможност за включване и на оператори на устройства за съхраняване на енергия;

49.  Подкрепя нарастващия дял на възобновяемите енергийни източници в ЕС; подчертава, че стабилните и икономически ефективни схеми за подкрепа на възобновяемите енергийни източници са важни за дългосрочните инвестиции, като тези схеми трябва да бъдат гъвкави и приспособими в краткосрочен план и да бъдат съобразени с националните нужди и условия, като се осигурят възможности за постепенно премахване на субсидиите за зрели технологии за енергия от възобновяеми източници; приветства факта, че редица технологии за възобновяема енергия бързо стават икономически конкурентоспособни на конвенционалните форми за производство на енергия; отбелязва, че следва да се вземат мерки, за да се гарантира, че схемите за подкрепа са добре структурирани и че всяко въздействие върху енергоемките отрасли, при които съществува опасност от изместване на въглеродни емисии, се свежда до минимум;

50.  Подчертава значението на цифровите технологии за изпращането на ценови сигнали, които позволяват оптимизацията на потреблението да се превърне в източник за гъвкавост; поради това призовава за амбициозна стратегия по отношение на цифровизацията в енергийния сектор, като се започне с разгръщането на интелигентни мрежи и интелигентни измервателни уреди и се стигне до разработването на мобилни приложения, онлайн платформи и центрове за данни;

51.  Посочва, че съгласно рамката за периода до 2020 г. държавите членки трябва — независимо от пазара — да изпълняват конкретни количествени цели по отношение на дела на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление на енергия, и по тази причина подчертава значението на насърчаването на енергията от възобновяеми източници, насочено към конкурентоспособност и ефективност на разходите, като в същото време признава, че съществуват многобройни различни възобновяеми технологии, които са на различен етап на зрялост и имат различни характеристики, и следователно спрямо тях не може да се прилага един и същи подход; във връзка с това припомня важната роля на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) и разглежда насърчаването на инвестициите като решение, съобразено в по-голяма степен с пазара в сравнение с фиксираните преференциални тарифи и общото преференциално третиране;

52.  Подчертава, че с нарастващата техническа зрялост на енергията от възобновяеми източници и с нейното широко разпространение схемите за подпомагане следва да са съобразени с условията на пазара, като например премии за изкупуване, за да се поддържат разходите на потребителите на енергия в рамките на разумни граници;

53.  Предупреждава за опасността от смесване на целите, свързани с енергийните доставки, и целите на политиката в областта на климата; призовава за решително укрепване на СТЕ и за преобразуване на структурата на пазара с цел постигане на по-голяма гъвкавост, така че в бъдеще цените на CO2 и на горивата да могат да подкрепят в по-голяма степен разгръщането на енергията от възобновяеми енергийни източници;

54.  Припомня, че в насоките за държавните помощи от 2014 г. се изисква от 2016 г. нататък големите производители на енергия от възобновяеми енергийни източници да поемат задължения за балансиране, които се определят като задължение на производителите да компенсират краткосрочни отклонения от своите предишни ангажименти по отношение на доставките, в случаите, в които съществува ликвиден пазар в рамките на деня; подчертава, че в случай на отклонение от обявения от оператора план следва да се начислява подходяща компенсираща цена на енергията; припомня действащите разпоредби на Директивата относно електроенергията от възобновяеми енергийни източници, която осигурява приоритетен достъп и подаване към мрежата на енергия от възобновяеми източници; предлага тези разпоредби да се оценят и преразгледат, след като бъде въведен преструктуриран пазар на електроенергия, за да се осигури по-голяма равнопоставеност и да се отчитат в по-голяма степен характеристиките на производството на енергия от възобновяеми източници;

55.  Призовава, като се съобразява с принципа на субсидиарност, при по-нататъшното разгръщане на производството на енергия от възобновяеми източници държавите членки да предприемат координирани действия първоначално на регионално равнище, за да се повиши ефикасността на енергийните пазари с цел постигане на общоевропейските цели и укрепване на стабилността на мрежата; счита, че отделна държава членка не следва да взема едностранно решения, които оказват съществено въздействие върху съседните държави, без провеждане на широко обсъждане и сътрудничество на регионално равнище или на равнището на ЕС; напомня, че възобновяемите източници на енергия в повечето случаи имат силен местен елемент; призовава Комисията да работи по изготвянето на съгласувана европейска рамка за насърчаване на енергията от възобновяеми източници;

56.  Препоръчва държавите членки да обмислят въвеждането на регулаторна рамка, която да насърчава крайните потребители да преминават към самостоятелно производство и съхранение на енергията на местно равнище;

57.  Изразява своето убеждение, че наред с възобновяемите енергийни източници всички безопасни и устойчиви енергоносители, които служат на целта за постепенно намаляване на въглеродните емисии в съответствие с неотдавнашното глобално споразумение на COP 21, ще продължат да играят важна роля в производството на електроенергия;

58.  Подчертава колко е важно определянето на схемите за концесия за ползване на водноелектрически ресурси и отварянето на сектора за конкуренцията да бъдат координирани на равнището на ЕС с цел избягване на изкривявания на пазарите и подобряване на ефективното използване на ресурсите;

59.  Посочва, че реорганизацията на пазара на електроенергия ще отговори на очакванията на потребителите, като предостави реални ползи, произтичащи от използването на нови технологии, особено що се отнася до енергията от възобновяеми източници при ниски равнища на въглеродни емисии, което ще обуслови взаимозависимост на държавите членки по отношение на енергийната сигурност;

60.  Подчертава, че в отсъствието на напълно свързана електрическа мрежа, разполагаща с подходящи възможности за съхранение, традиционното производство на основата на твърди горива остава от съществено значение за запазване на сигурността на доставките;

61.  Подчертава, че трябва да се обърне по-голямо внимание на местната и регионалната отговорност на операторите на разпределителните мрежи по отношение на енергийния съюз, предвид факта, че енергийният пейзаж става все по-децентрализиран, 90% от възобновяемите източници на енергия са свързани с разпределителната система и операторите на разпределителни мрежи (ОРМ) са локално позиционирани; припомня колко е важно всички държави членки да изпълняват изискванията на третия енергиен пакет по отношение на обособяването на системите за пренос и разпределение, особено в светлината на нарастващата роля на ОРМ в областта на достъпа до данни и управлението на данни; подчертава, че трябва да се обърне по-голямо внимание на интерфейса на ОПС-ОРМ: счита, че въвеждането на подходящи икономически модели, специализирани инфраструктури и хармонизирана подкрепа би могло да насърчи и да провокира реакцията на потребителите на електроенергия във всяка отделна държава членка и през границите;

62.  Настоятелно призовава държавите членки да създадат правни и административни механизми, необходими за насърчаването на участието на местните общини в електропроизводството, като бъдат включени в проектите за инсталиране на съоръжения за енергия от възобновяеми източници с малък мащаб;

63.  Подчертава, че енергията от възобновяеми източници се подава предимно на равнището на разпределителните системи, в близост до потреблението, и поради това призовава за цялостно укрепване на ролята на операторите на разпределителни мрежи като посредници и за тяхното по-тясно интегриране в концепцията за европейска регулаторна рамка и в рамките на съответните органи при изготвянето на насоки по въпроси, които представляват интерес за тях, като управление на потреблението, гъвкавост и съхранение, както и за по-тясно сътрудничество между ОРМ и ОПС;

64.  Призовава за мерки за стимулиране на необходимите инвестиции в интелигентни мрежови технологии и в разпределителни системи, така че те по-добре да интегрират нарастващите количества енергия от възобновяеми източници и да са по-добре подготвени за цифровизацията; счита във връзка с това, че ОРМ трябва да придобиват все по-голямо значение за събирането и разпределението на данни, а защитата на данните трябва да бъде гарантирана при всички обстоятелства, като се вземе предвид опитът, натрупан в държави, въвели изцяло интелигентни измервателни уреди;

65.  Подчертава значението на регионалния подход за изграждането на липсващата енергийна инфраструктура, която е от решаващо значение за обезпечаването на устойчиво енергоснабдяване, с оглед на отстраняването на затрудненията в мрежата (енергийната) и завършването на изграждането на вътрешния енергиен пазар;

66.  Разглежда ОРМ като неутрални посредници на пазара, които получават данни от различни източници, които те след това могат да предоставят на оправомощени трети страни на недискриминационна основа с одобрение от страна на потребителя, като по този начин се гарантира, че потребителите продължават да упражняват контрол върху своите данни; счита, че ОРМ насърчават развитието на пазара и имат все по-важна роля в активното управление на системата, технологичното развитие, управлението на данни и иновациите; счита, че са необходими ясни правила, за да се гарантира, че ОРМ действат като неутрални посредници на пазара; посочва, че ОРМ могат също, наред с други участници на пазара, да подкрепят местните органи, като им предоставят данни, позволяващи енергийния преход на техните територии;

67.  Подчертава необходимостта от ускорено издаване на разрешения за енергийни инфраструктурни проекти на всички нива за вземане на решения;

68.  Счита, че е подходящо осъществяването на по-тясно сътрудничество между регионите под ръководството на Агенцията за сътрудничество между регулаторите на енергия (ACER) и в сътрудничество с Европейската мрежа на операторите на преносни системи за електроенергия, особено по отношение на оценката на трансграничните въздействия, но без държавите членки да отстъпват отговорността за сигурността на доставките; подчертава, че трансграничното сътрудничество и междусистемните връзки са ключови за гарантиране на сигурността на доставките;

69.  Приветства работата на ACER и изисква на агенцията да се предоставят достатъчно финансови и човешки ресурси, за да може тя да изпълнява своите настоящи и бъдещи задачи и отговорности и да е в състояние да извършва стратегическо планиране в рамките на надежден средносрочен времеви хоризонт;

70.  Отбелязва значението на ефективен, безпристрастен и текущ мониторинг на европейските енергийни пазари като ключов инструмент за гарантиране на истински вътрешен енергиен пазар, който се характеризира със свободна конкуренция, подходящи ценови сигнали и сигурност на доставките; подчертава значението на ACER в това отношение и очаква позицията на Комисията относно нови и засилени правомощия на ACER по трансгранични въпроси;

71.  Призовава ACER да координира усилията за повишаване на регионалното сътрудничество по отношение на сигурността и адекватността на системата; счита, че прехвърлянето на компетентността в сферата на сигурността на доставките върху наднационални органи следва да се извърши само ако това носи ясни предимства за цялата електроенергийна система и е съпътствано от достатъчно управленска отговорност;

72.  Призовава за това ACER да получи правомощия за вземане на решения в областта на координирането на засиленото регионално сътрудничество по отношение на трансгранични и междурегионални въпроси, по-специално в контекста на регионалните инициативи за координиране в областта на сигурността (RSCI), с оглед на оптимизирането на управлението на енергийни ресурси; тази координация да отчита националните особености, да бъде разходоориентирана и да прилага пазарни критерии, както и да бъдат разработени подходящи инструменти за ефективно наблюдение на енергийния пазар с цел изграждане на енергийния съюз без да е необходимо създаването на нов огромен орган;

73.  Отбелязва, че предложенията на Комисията относно новата концепция за енергийния пазар са ограничени до енергийния сектор; призовава Комисията да анализира възможността за преразглеждане на концепцията за пазара на природен газ, за да се отговори на предизвикателствата в газовия сектор (например промяна на търсенето на газ в ЕС, блокирани активи, системи за ценообразуване, по-нататъшна интеграция на пазара и съответните роли на ACER и Европейската мрежа на операторите на преносни системи за газ);

74.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на държавите членки.

(1) ОВ С 200, 28.6.2014 г., стр. 1.
(2) OВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 1.
(3) OВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 15.
(4) ОВ L 115, 25.4.2013 г., стр. 39.
(5) ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.
(6) ОВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 61.
(7) ОВ L 33, 4.2.2006 г., стр. 22.
(8) ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 64.
(9) ОВ C 286 E, 27.11.2009 г., стр. 24.
(10) ОВ С 36, 29.1.2016 г., стр. 62.
(11) Приети текстове, P7_TA(2014)0065.
(12) Приети текстове, P8_TA(2015)0359.
(13) OВ L 140, 5.6.2009 г., стp. 16.
(14) OВ L 211, 14.8.2009 г., стр. 55.
(15) ОВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 8.
(16) Приети текстове, P8_TA(2015)0444.
(17) Приети текстове, P8_TA(2015)0445.
(18) http://www.iea.org/publications/freepublications/publication/REPOWERINGMARKETS.pdf

Правна информация - Политика за поверителност