Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по‑специално член 194 от него,

—  като взе предвид споразумението от Париж, постигнато през декември 2015 г. на 21-вата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (COP 21),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 декември 2011 г., озаглавено „Енергийна пътна карта за периода до 2050 г.“ (COM(2011)0885),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането“ (COM(2016)0051),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 февруари 2015 г., озаглавено „Рамкова стратегия за устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата“ (COM(2015)0080),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 23 и 24 октомври 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г.,

—  като взе предвид Третия енергиен пакет,

—  като взе предвид Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО,

—  като взе предвид Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите,

—  като взе предвид Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“ (COM(2011)0112),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 февруари 2014 г. относно рамката за политиките в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г.(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ – рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2015 г. относно постигането на Европейски енергиен съюз(4),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по промишленост, изследвания и енергетика и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0232/2016),

A.  като има предвид, че 50% от крайното търсене на енергия в ЕС се използва за отопление и охлаждане, от които 80% се използват в сградите; като има предвид, че секторът за отопление и охлаждане трябва да отразява Парижкото споразумение от 2015 г. относно изменението на климата (COP 21); като има предвид, че за да бъде съвместим с целите на ЕС в областта на енергетиката и изменението на климата, секторът на отоплението и охлаждането трябва най-късно до 2050 г. да се основава 100% на енергия от възобновяеми източници, което може да бъде постигнато единствено чрез намаляване на нашето потребление на енергия и пълноценно прилагане на принципа „енергийната ефективност е на първо място / най-важното гориво“;

Б.  като има предвид, че всяко увеличение на икономиите на енергия с 1% води до намаляване на вноса на газ с 2,6%(5);

В.  като има предвид, че трябва да се направи повече за намаляване на търсенето на отопление в сградите, а при оставащите потребности да се премине от изгаряне на вносни изкопаеми горива в отделни котли към устойчиви варианти за отопление и охлаждане в съответствие с целите на стратегията на ЕС за периода до 2050 г.;

Г.  като има предвид, че на сградите се пада огромен дял от общото крайно потребление на енергия и като има предвид, че по-голямата степен на енергийна ефективност на сградите и програмите за оптимизация на потреблението могат да изпълняват решаваща роля за балансиране на търсенето на енергия и осигуряване на разликата при върхово потребление, което води до намаляване на свръхкапацитета и на разходите за производство, на оперативните разходи и на разходите за пренос;

Д.  като има предвид, че делът на енергията от възобновяеми източници на енергия бавно се увеличава (като за 2012 г. възлиза на 18% от предлагането на първична енергия), но все още е налице огромен потенциал на всички равнища, а делът на възобновяемите източници на енергия, както и на възстановена топлинна енергия, в сектора на отоплението и охлаждането следва да продължи да се повишава в държавите членки;

Е.  като има предвид, че пазарът на отопление и охлаждане в ЕС е разпокъсан в резултат от неговия местен характер и от различните използвани технологии и икономически участници; като има предвид, че местните и регионалните измерения са от съществено значение за определянето на правилните политики за отопление и охлаждане, при планирането и изграждането на инфраструктура за отопление и охлаждане и при провеждането на консултации с потребителите с цел да се премахнат пречките и да се повишат ефикасността и устойчивостта на отоплението и охлаждането;

Ж.  като има предвид, че биомасата представлява 89% от общото потребление на топлоенергия от възобновяеми източници в ЕС и 15% от общото потребление на топлинна енергия в ЕС и предлага голям потенциал за постигане на допълнителни значими и икономически ефективни решения за нарастващото търсене на топлинна енергия;

З.  като има предвид, че отоплението и охлаждането представляват отличен пример за това, че за решенията в сектора на енергетиката е необходим цялостен подход, основаващ се на интегрирани системи, който обхваща хоризонтални подходи към проектирането на енергийните системи и икономиката в по-широк смисъл;

И.  като има предвид, че делът на първичната енергия от изкопаеми горива при отоплението и охлаждането (75%) продължава да е много висок и представлява голяма пречка пред декарбонизацията, като по този начин се ускорява изменението на климата и се причиняват значителни вреди на околната среда; като има предвид, че секторът на отоплението и охлаждането следва да допринася пълноценно за постигането на целите на ЕС в областта на изменението на климата и енергетиката, а субсидиите за използването на изкопаеми горива в сектора следва постепенно да се преустанови в съответствие със заключенията на Европейския съвет от 22 май 2013 г. и съобразно местните условия;

Й.  като има предвид, че се счита, че количеството топлинна енергия, произвеждана при промишлени и други производствени процеси, която след това се губи в атмосферата или водите (вместо да се използва по полезен начин), е достатъчно за покриване на потребностите от топлинна енергия в жилищните и обществените сгради в целия ЕС;

К.  като има предвид, че сградният сектор отделя около 13% от всички емисии на CO2 в ЕС;

Л.  като има предвид, че използването на модерни и ефикасни отоплителни или охладителни системи в сградите трябва да бъде придружено от цялостен процес на хомогенна топлинна изолация, като по този начин се намаляват търсенето на енергия и разходите за потребителите и се допринася за облекчаване на енергийната бедност, както и за създаване на квалифицирани работни места на местно равнище;

М.  като има предвид, че мерките за разработване на цялостна и интегрирана стратегия за отоплението и охлаждането в рамките на енергийния съюз, ако се прилагат правилно, предлагат значителни възможности както за предприятията, така и за потребителите в ЕС от гледна точка на намаляването на общите разходи за енергия за промишлеността, повишаване на конкурентоспособността и постигане на икономии на разходи за потребителите;

Н.  като има предвид, че нормативните уредби на ЕС служат за посочване на по-общите цели, но че е от съществено значение да се постигне действителен напредък в извършването на коренна промяна в отоплението и охлаждането като част от по-широка реформа на енергийната система;

О.  като има предвид, че целта да се оптимизира ролята на възобновяемите енергийни източници, особено в областта на електроенергията, по отношение на цялостната енергийна мрежа чрез по-добра интеграция на отоплителните и охладителните съоръжения и на транспорта допринася за декарбонизацията на енергийната система, намаляване на зависимостта от вноса на енергия, намаляване на разходите за енергия на домакинствата и повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС;

П.  като има предвид, че най-ефективният начин за постигането на тези общи цели е на местните и регионалните органи и на всички съответни заинтересовани страни да се предоставят правомощия и да им се оказва подкрепа, за да прилагат основан на пълно интегриране на системите подход към градоустройството, развитието на инфраструктурата, изграждането и обновяването на жилищния фонд и новото индустриално развитие, с цел да се увеличат максимално потенциалните допирни точки, ефективността и други взаимни ползи;

Р.  като има предвид, че енергийната ефективност на сградите също така зависи от използването на подходящи енергийни системи; като има предвид, че принципите „енергийна ефективност е на първо място“ и „енергийната ефективност е най-важното гориво“ следва да се зачитат в сектора на отоплението и охлаждането;

С.  като има предвид, че амбициозните цели за радикално обновяване на съществуващия сграден фонд ще доведат до създаването на милиони работни места в Европа, особено в МСП, до увеличаване на енергийната ефективност и ще играят важна роля за гарантиране на свеждането до минимум на потреблението на енергия за отопление и охлаждане;

Т.  като има предвид, че архитектурата, градоустройството, степента на търсене на потоци от топлинна енергия и многообразието от климатични зони в Европа трябва да бъдат взети предвид при планирането на обществени и жилищни сгради, които използват ефективно енергията и имат ниски равнища на емисии;

У.  като има предвид, че съществува голям неизползван потенциал за употреба на отпадната топлина и на централизираните отоплителни системи, като се има предвид, че излишната топлина в Европа надхвърля общото търсене на топлинна енергия във всички европейски сгради, както и факта, че 50% от общото търсене на топлинна енергия в ЕС могат да бъдат доставяни чрез централно топлоснабдяване;

Ф.  като има предвид, че значителна част от населението на Европа живее в райони, особено в градове, където се превишават допустимите стойности за замърсяване на въздуха;

Х.  като има предвид, че по отношение на търсенето на енергия в Европа се очаква делът на отоплението и охлаждането да остане най-голям, като за задоволяване на по-голямата част от това търсене се използват природен газ и втечнен природен газ (ВПГ) и тяхното използване може да се оптимизира чрез високоефективно съхранение на енергия; като има предвид, че продължаващата зависимост от изкопаеми горива е в противоречие със задълженията на ЕС в областта на климата и енергетиката и с целите за декарбонизация;

Ц.  като има предвид, че понастоящем съществуват големи разлики в годишните разходи за енергия за отопление между различните климатични зони в Европа, със средна стойност от 60 до 90 kWh/m² в южноевропейските държави и 175 до 235 kWh/m² в държавите от Централна и Северна Европа;

Ч.  като има предвид, че прилагането на ефективни решения за отопление и охлаждане има значителен потенциал за стимулиране на развитието на европейските промишлени сектори и на сектора на услугите, по-специално в сектора на енергията от възобновяеми източници, както и за създаването на по-висока добавена стойност в отдалечените и селските райони;

Ш.  като има предвид, че енергията се е превърнала в социален актив, достъпът до който трябва да е гарантиран; като има предвид обаче, че не всички граждани могат да получат достъп до енергия, като над 25 милиона души в Европа имат сериозни затруднения в това отношение;

Щ.  като има предвид, че политиките в областта на енергийната ефективност следва да се съсредоточат върху най-рентабилните начини за подобряване на ефективността на сградите чрез намаляване на търсенето на топлинна енергия и/или свързване на сградите към високоефективни алтернативи;

AA.  като има предвид, че ниското равнище на осведоменост на потребителите относно липсата на ефективност на отоплителните системи е един от факторите от най-голямо значение за разходите за енергия;

АБ.  като има предвид, че жилищата, които имат добра топлинна изолация, са от полза както за околната среда, така и за потребителите, които имат по-ниски разходи за енергия;

АВ.  като има предвид, че 72% от енергията за отопление и охлаждане на еднофамилни къщи се потребяват в селските и междинните райони;

АГ.  като има предвид, че природосъобразните решения, като например правилно проектирано улично озеленяване, зелени покриви и фасади, които осигуряват изолация и сянка за сградите, намаляват търсенето на енергия, като намаляват необходимостта от отопление и охлаждане;

АД.  като има предвид, че 85% от енергията, потребявана в сградите, се използва за отопление и производството на топла вода, а 45% от отоплението и охлаждането в ЕС се използват в жилищния сектор;

АЕ.  като има предвид, че промишлеността, в сътрудничество с местните органи, трябва да играе важна роля за по-доброто оползотворяване на отпадната топлина и отпадния студ;

АЖ.  като има предвид, че европейците използват средно 6% от разходите си за потребление за отопление и охлаждане, а 11% от тях не могат да си позволят да отопляват достатъчно домовете си през зимата;

АЗ.  като има предвид, че продължава да е налице необходимост от по-задълбочен анализ на сектора на охлаждането, както и необходимост секторът да бъде взет под внимание в по-голяма степен в стратегията на Комисията и в политиките на държавите членки;

АИ.  като има предвид, че е важно да се насърчават проучванията в областта на енергоспестяването в исторически сгради с цел оптимизиране на енергийната ефективност, когато е възможно, като същевременно се гарантират защитата и опазването на културното наследство;

1.  Приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Стратегия на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането“, като важна стъпка по пътя към осигуряването на цялостен подход за извършване на коренна промяна в сектора на отоплението и охлаждането в Европейския съюз и към определяне на приоритетни области на действие; изцяло подкрепя амбициите на Комисията да установи и използва полезните взаимодействия между секторите на електроенергията и отоплението с цел да се изгради един ефикасен сектор, който повишава енергийната сигурност и улеснява икономическо ефективното постигане на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката; призовава Комисията да разглежда секторите на отоплението и охлаждането като част от структурата на европейския енергиен пазар;

2.  Посочва необходимостта да се предвидят и конкретни мерки по отношение на сектора на отоплението и охлаждането при прегледа на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност, на Директива 2009/28/ЕО относно енергията от възобновяеми източници, както и на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите;

3.  Счита, че стратегията в сферата на отоплението и охлаждането следва да позволява отчитането по един и същ начин на тези две необходимости, като се има предвид, че в Европа има различни климатични зони и че нуждите по отношение на потреблението на енергия съответно се различават;

4.  Подчертава, че стратегията в областта на отоплението и охлаждането трябва да отдава предимство на устойчивите и икономически ефективни решения, което ще даде възможност на държавите членки да постигнат целите на политиката на ЕС в областта на климата и енергетиката; отбелязва, че секторите на отоплението и охлаждането в отделните държави членки се различават в голяма степен поради разликите по отношение на енергийния микс, климатичните условия, степента на ефективност на сградния фонд или промишления интензитет, поради което подчертава, че следва да се осигури гъвкавост при избора на подходящи стратегически решения;

5.  Призовава за разработване на национално равнище на специфични стратегии за устойчиво отопление и охлаждане, като се обръща специално внимание на комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия, когенерацията, централизираното отопление и охлаждане, за предпочитане въз основа на възобновяеми енергийни източници, както е посочено в член 14 от Директивата относно енергийната ефективност;

6.  Отбелязва, че високата енергийна ефективност, високоефктивната топлинна изолация и използването на енергия от възобновяеми източници на енергия и на възстановена топлина са основни приоритети в стратегията на ЕС в сферата на отоплението и охлаждането; поради това счита, че следва да се зачита принципът „енергийната ефективност е на първо място“, тъй като енергийната ефективност предлага една от най-високите възможни норми на финансова възвръщаемост и е ключов елемент от стратегията за постигане на успешен преход към сигурност, устойчивост и интелигентни решения в сектора на отоплението и охлаждането;

7.  Отбелязва, че една по-децентрализирана и по-гъвкава енергийна система, при която източниците на енергия и топлинна енергия са по-близо до мястото на потребление, може да улесни децентрализираното производство на енергия и следователно дава повече възможности на потребителите и общностите да участват по-активно на енергийния пазар и да контролират собственото си потребление на енергия, както и да се превърнат в активни участници в оптимизацията на търсенето; счита, че колкото по-къса е веригата, по която първичната енергия се преобразува в други форми, за да се генерира използваема топлина, толкова по-висока е енергийната ефективност на енергийната система като цяло; признава освен това, че този подход намалява загубите от пренос и разпределение, подобрява устойчивостта на енергийната инфраструктура и едновременно с това предоставя възможности на местно равнище за стопанска дейност на МСП;

8.  Подчертава взаимното допълване между законодателството в областта на екопроектирането и на енергийното етикетиране, от една страна, и на директивите относно енергийната ефективност и относно енергийните характеристики на сградите, от друга страна, за намаляване на потреблението на енергия за отопление и охлаждане; счита, че домакинските уреди (перални машини, съдомиялни машини и др.) следва да бъдат енергийно ефективни във възможно най-голяма степен и проектирани по такъв начин, че да могат да използват снабдяването с гореща вода на мястото, където са инсталирани; поради това счита, че изискванията за екопроектиране и политиките за енергийно етикетиране следва да бъдат преразглеждани и подобрявани редовно с цел да се постигнат допълнителни икономии на енергия и да се подобри конкурентоспособността чрез по-иновативни продукти и намалени разходи за енергия;

9.  Припомня, че отоплението и охлаждането съставляват най-големият дял от потреблението на енергия в ЕС; подчертава значението на зачитането на принципа на неутралност по отношение на технологията между наличните понастоящем стимули за производство на енергия от възобновяеми източници и основаващите се на пазара и на държавната помощ стимули при прехода към нисковъглеродни и сигурни енергийни доставки за сектора на отоплението и охлаждането;

10.  Подчертава необходимостта от благоприятна рамка за наемателите и живеещите в многофамилни сгради, за да им се даде възможност също да се възползват от автономното производство и потребление на енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане, както и от мерки за енергийна ефективност, като по този начин се преодоляват предизвикателствата, свързани с разделените стимули и възпрепятстващите понякога правила за наем;

11.  Подчертава основополагащата роля на технологиите, основаващи се възобновяеми енергийни източници, включително използването на устойчива биомаса, аеротермална, геотермална и слънчева енергия и на фотоволтаични клетки в комбинация с електрически батерии, за подгряването на вода и за осигуряването на отопление и охлаждане в сградите, съвместно с използването на съоръжения за съхранение на топлинна енергия, които могат да бъдат използвани за всекидневно или сезонно балансиране; призовава държавите членки да предоставят подходящи стимули за популяризирането и възприемането на такива технологии; призовава държавите членки да прилагат изцяло изискванията на действащите директиви относно енергийната ефективност и относно енергийните характеристики на сградите, включително изискванията за „сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия“ (nZEB), както и своите дългосрочни стратегии за саниране, като се има предвид необходимостта да се мобилизират достатъчно инвестиции за модернизиране на техния сграден фонд; изисква от Комисията да представи обща за ЕС визия относно дела на сградите с близко до нулево нетно потребление на енергия за периода до 2050 г.;

12.  Счита, че въпросите, свързани с енергийната сигурност в ЕС, до голяма степен се отнасят до сигурността на доставките на топлинна енергия; счита следователно, че разнообразяването на източниците на енергия за отопление е от първостепенно значение и призовава Комисията да проучи начините за допълнително подпомагане и ускоряване на засиленото внедряване на технологиите за топлинна енергия от възобновяеми източници;

13.  Счита, че използването на картографиране на ресурсите за целите на отоплението, на подходящи архитектурни решения, на най-добри практики в управлението на съоръженията и на принципите в градоустройството, включително мрежови решения на градско равнище, като например централно отопление и охлаждане, при планирането на цели жилищни и търговски райони следва да бъде в основата на енергийно ефективното строителство с ниски емисии в различните климатични зони в Европа; подчертава, че една добре изолирана сградна тъкан има висок капацитет за съхранение на топлина, водещ до значителни икономии при отоплението и охлаждането;

14.  Подчертава, че търсенето на енергия в сградния сектор е причината за около 40% от общото потребление на енергия в ЕС и за една трета от потреблението на природен газ и би могло да бъде намалено с до три четвърти, ако се ускори санирането на сградите; подчертава, че 85% от това потребление на енергия се използва за отопление и за топла вода за домакински цели и съответно модернизацията на старите и неефективни отоплителни системи, засиленото използване на електроенергия от възобновяеми източници, по-доброто използване на „отпадъчна топлина“ чрез високоефективни централни отоплителни системи, както и цялостното саниране на сградите с подобряване на топлинната изолация продължават да имат ключово значение за осигуряването на по-сигурен и устойчив подход към снабдяването с топлинна енергия; препоръчва да продължи повишаването на стандартите за енергийна ефективност на сградите, като се вземат предвид и се насърчават техническите иновации, по-специално по отношение на гарантирането на хомогенността на изолацията; освен това препоръчва да се предоставя по-нататъшна подкрепа за строителството на сгради с близко до нулево нетно потребление на енергия;

15.  Насърчава държавите членки да разработят дългосрочни стратегии за отоплението и охлаждането въз основа на интегриран подход, хармонизирано картографиране и оценката, извършена съгласно член 14 от Директивата относно енергийната ефективност; подчертава, че стратегията следва да определя приоритетните области за намеса и да позволява оптимизирано градско планиране в областта на енергетиката; призовава Комисията да подпомага държавите членки в това начинание чрез разработване на общи насоки за националните стратегии в областта на отоплението и охлаждането;

16.  Насочва вниманието към икономическото въздействие на обновяването и изолацията на сградите, което често води до по-ниски с до 50% разходи за отопление и охлаждане, и призовава Комисията да осигури подходящо съфинансиране на инициативите, насочени към обновяване на обществени жилища и жилищни блокове с ниски равнища на енергийна ефективност;

17.  Приветства намерението на Комисията да разработи инструментариум от мерки с цел улесняване на обновяването на многофамилни жилищни сгради; счита, че следва да бъде разработен също така хармонизиран и изчерпателен набор от инструменти за енергийното планиране на градовете, който да позволи картографирането на местния потенциал за отопление и охлаждане, оптимизираното и интегрирано обновяване на сградите и изграждането на инфраструктура за отопление и охлаждане;

18.  Отново подчертава значението на това да се разработят схеми на ЕС, които да предоставят стимули за ремонти с цел енергийна ефективност на обществени сгради, частни жилища и жилища за социално настаняване, както и за строителство на нови екологични сгради, надхвърлящи минималните законови изисквания;

19.  Посочва местния характер на отоплението и охлаждането и потенциала на местно равнище; призовава местните и регионалните органи да способстват за по-нататъшната топлинна модернизация чрез саниране на съществуващите обществени, търговски и жилищни сгради с ниска енергийна ефективност; изтъква значението на движения като Конвента на кметовете, които предоставят възможност за споделяне на знания и най-добри практики;

20.  Подчертава необходимостта да се извърши картографиране на потенциала за отопление и охлаждане на местно равнище в цяла Европа, така че градовете да могат по-добре да установят своите налични на местно равнище ресурси и по този начин да им се предостави възможност да допринесат за увеличаване на енергийната независимост на ЕС, за повишаване на растежа и конкурентоспособността посредством създаването на работни места на местно равнище, които не могат да бъдат прехвърлени на подизпълнител, и за осигуряване на чиста и достъпна енергия за потребителите;

21.  Призовава местните органи да извършат оценка на съществуващия потенциал за отопление и охлаждане, както и оценка на бъдещите потребности от отопление и охлаждане, по отношение на техните райони, като се отчита потенциалът на наличните на местно равнище възобновяеми източници на енергия, топлинната енергия от комбинирано производство на енергия и обемите на централното топлоснабдяване;

22.  Счита, че следва да се създаде привлекателна система за финансиране за домакинствата, живеещи извън зоните с централни системи за отопление и охлаждане, за да се насърчават нови технологии за отопление на домакинствата с използване на възобновяеми енергийни източници;

23.  Призовава местните органи да предприемат мерки във връзка със специфичните проблеми на сградите в селските райони, които често са по-стари, с по-ниска енергийна ефективност и по-неблагоприятни за здравето и които по принцип са с по-ниско равнище на комфорт по отношение на отоплението и охлаждането;

24.  Счита, че колкото по-къса е веригата, по която първичната енергия се преобразува в други форми за генериране на използваема топлина, толкова по-висока е енергийната ефективност, и като отбелязва голямото разнообразие от климатични и други условия в Съюза, призовава Комисията да насърчава технологично неутрални инструменти, позволяващи всяка общност да разработи икономически ефективни решения за намаляване на въглеродната интензивност на сектора на отоплението и охлаждането;

25.  Отбелязва, че докато регулаторните рамки на ЕС имат за цел да посочат общите цели, от съществено значение е да се постигне действителен напредък в извършването на коренна промяна в сектора на отоплението и охлаждането като част от едно по-широко реформиране на енергийната система;

26.  Подчертава, че инструментите на политиката и капацитетът на ЕС все още не са развити в достатъчна степен, за да стимулират преобразуването на сектора на отоплението и охлаждането, да постигнат максимално използване на потенциала или да разгърнат решения за намаляване на търсенето и декарбонизация в необходимия мащаб и с необходимите темпове;

27.  Подчертава значението на централните енергийни мрежи, които предлагат алтернатива на по-силно замърсяващите системи за индивидуално отопление, като се има предвид, че те са особено ефикасно и икономически ефективно средство за осигуряване на устойчиво отопление и охлаждане, интегриране на възобновяеми източници на енергия, възстановена топлинна енергия и студ и съхранение на излишната електроенергия в периоди на ниско потребление, като по този начин осигуряват гъвкавост на мрежата; изтъква необходимостта от интегриране на по-голям дял възобновяеми източници на енергия, като се има предвид, че над 20% от централното отопление и охлаждане и към момента се генерира от възобновяеми източници на енергия, в съответствие с член 14 от Директивата относно енергийната ефективност, което налага цялостни оценки на потенциала за ефикасно централно отопление и охлаждане; призовава за модернизирането и разширяването на съществуващите централни системи за отопление с цел да се извърши преход към високоефективни и основаващи се на възобновяеми източници алтернативи; насърчава държавите членки да въведат фискални и финансови механизми, за да насърчават изграждането и използването на централно отопление и охлаждане, както и да водят борба срещу регулаторните пречки;

28.  Призовава Комисията да извърши сериозна оценка на проведените от държавите членки всеобхватни оценки на потенциала за комбинирано производство на енергия и централно отопление, които се изискват съгласно член 14 от Директивата относно енергийната ефективност, така че тези планове да отразяват действителния икономически потенциал на съответните решения и да предоставят солидна основа за политики в съответствие с целите на ЕС;

29.  Подчертава, че в гъсто населените градски агломерации е задължително неефикасните и неустойчиви индивидуални или централни отоплителни/охладителни системи постепенно да се заменят с ефективни централни отоплителни/охладителни системи или да бъдат осъвременени с помощта на модерни технологии за отопление/охлаждане, да се извърши преход към високоефективни местни системи за комбинирано производство на енергия и възобновяеми алтернативи;

30.  Призовава Комисията да предложи, в рамките на своите инициативи относно Директивата за енергията от възобновяеми източници и структура на пазара, мерки, които да допринасят за изграждането на по-ефикасна и гъвкава енергийна система чрез по-нататъшно интегриране на електроенергийните, отоплителните и охладителните системи;

31.  Призовава Комисията да установи обща европейска рамка за насърчаване и осигуряване на правна сигурност за автономното производство, по-специално чрез насърчаване и подкрепа за кооперациите на съседи, които използват възобновяеми източници;

32.  Призовава за разработване на показател за търсенето на отоплителна и охладителна енергия за сгради на национално равнище;

33.  Призовава за стратегически подход за намаляване на емисиите на CO2, свързани с промишленото търсене на отопление и охлаждане, чрез подобряване на ефикасността на процесите, замяна на изкопаемите горива с устойчиви източници и интегриране на промишлените дейности в заобикалящата среда на топлинна енергия;

34.  Подчертава огромния потенциал, който предлага групирането на потоци от енергия и ресурси по отношение на икономиите при потреблението на първична енергия, особено в промишлена среда, където по стъпаловидната система излишната топлина или студ от даден процес могат да се използват повторно в друг процес, за който са необходими по-малко екстремни температури и, когато е възможно, за отопление и охлаждане на сгради чрез централните отоплителни системи;

35.  Отбелязва, че морално остарелите съоръжения за производство на топлинна енергия с ниска енергийна ефективност следва спешно да се заменят с най-добрите налични алтернативи, които са изцяло съвместими с целите на ЕС в областта на климата и енергетиката, като например по-благоприятни за околната среда съоръжения за комбинирано производство на енергия, в които се използват устойчиви горива в съответствие с критериите за устойчивост за биомасата;

36.  Отбелязва, че секторът на отоплението и охлаждането е в много голяма степен сектор на местно равнище, тъй като наличността и инфраструктурата, както и търсенето на топлинна енергия, основно зависят от обстоятелствата на местно равнище;

37.  Изразява съгласие с Комисията по въпроса, че, както се посочва в стратегията в областта на отоплението и охлаждането, икономическият потенциал на комбинираното производство на енергия не се използва и призовава Комисията и държавите членки да продължат да насърчават високоефективното комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия и централното отопление, в съответствие със съобщението на Комисията относно състоянието на енергийния съюз (COM(2015)0572);

38.  Счита, че е необходим подход на системно равнище по отношение на охлаждането, включително за архитектурната среда и други дейности, като например транспортното хладилно оборудване;

39.  Изразява становището, че в условията на европейската зона с умерен климат реверсивните системи за отопление и охлаждане, използващи ефикасни топлинни помпи, могат да придобият много голямо значение при определени обстоятелства с оглед на тяхната гъвкавост; подчертава, че хибридните отоплителни системи, които осигуряват топлинна енергия от два или повече източника на енергия, могат да способстват за нарастване на ролята на отоплението въз основа на възобновяеми източници на енергия, по-специално в съществуващите сгради, където те могат да бъдат въведени при ограничена необходимост от преустройство; призовава Комисията и държавите членки да осигурят, по отношение на топлинните помпи, подходящи съгласувани методи на изчисление и да насърчават обмена на най-добри практики за механизми за подпомагане, за да се окаже подкрепа на ефикасните, устойчиви и нисковъгредодни решения за различните нужди от отопление или охлаждане;

40.  Насърчава Комисията да следи отблизо за спазването на законодателството на ЕС относно флуорсъдържащите парникови газове, за да се намалят емисиите на тези газове в атмосферата; призовава Комисията да гарантира, че използването на алтернативни хладилни агенти е безопасно, икономически ефективно и в съответствие с другите цели на ЕС в областта на околната среда, изменението на климата и енергийната ефективност;

41.  Счита, че държавите членки следва да проучат възможността за използване на топлината от геотермални води, от енергия, възстановена пряко или непряко от промишлени източници и от други топлинни източници с по-ниска температура, например топлината в дълбоководни мини за отопление (охлаждане), която би могла, с помощта на огромни термопомпи, да отоплява цели градове чрез съществуващите и нови мрежи за централно отопление, а не само отделни сгради, ако е налице или бъде изградена подходяща инфраструктура за централно отопление;

42.  Подчертава ролята на технологиите, които са в състояние да намалят търсенето на топлинна енергия и емисиите на парникови газове, като например използването на геотермална енергия с ниска енталпия, централно отопление/охлаждане с използване на възобновяеми източници на енергия, малки централи за тригенерация или когенерация, използващи като гориво природен газ и/или биометан, или комбинация от тях;

43.  Изразява становището, че съоръженията за съхранение на топлинна енергия, които използват електрическо съпротивление във времето извън периодите на върхово потребление (например чрез съхранение на енергия под формата на топлина) и по този начин подобряват качеството на снабдяването с електроенергия, като улесняват интегрирането на различни възобновяеми източници, могат да играят много важна роля за отоплението и да спомогнат за балансиране на мрежата и понижаване на производството на енергия;

44.  Счита, че отпадните топлина и студ, получени чрез промишлени процеси и комбинирано производство, при производството на електроенергия в конвенционалните електроцентрали, от добре изолирани жилищни сгради, използващи рекуператорни методи, както и от микрокогенерация, следва да имат много по-голяма роля в отоплението и охлаждането, отколкото са имали преди; подчертава, че оползотворяването на отпадните топлина и студ от промишлеността следва да се вземе предвид и да се насърчава чрез научни изследвания, тъй като представлява огромна възможност за инвестиции и новаторство; подчертава, че промишлените предприятия и разположените близо до тях жилищни и сервизни сгради следва да бъдат насърчавани да си сътрудничат и да споделят производството и потребностите си по отношение на енергията;

45.  Подчертава, че публичното финансиране или публичната собственост на инфраструктурата за централно отопление следва да не допринася за възникването на скъпо струваща зависимост от инфраструктура с високи въглеродни емисии; призовава националните, регионалните и местните органи да следят подпомагането с публични финансови средства на инфраструктурата за централно отопление в контекста на целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с 80—95% до 2050 г. в сравнение с равнищата през 1990 г. и организиран преход в енергийната икономика;

46.  Счита, че обединяването на производството, потреблението и повторното използване на отпаден студ осигурява ползи за околната среда и икономиката и намалява търсенето на първична енергия за охлаждане;

47.  Подчертава, че производството на енергия от отпадъци ще продължи да играе важна роля за отоплението, тъй като алтернативата често е депониране и използване на изкопаеми горива, като припомня, че е необходимо да се увеличи рециклирането;

48.  Призовава държавите членки да използват правни и икономически средства, за да ускорят постепенното извеждане от експлоатация на морално остарелите пещи на твърдо гориво с равнище на енергийна ефективност под 80% и да ги заменят, когато е възможно, с ефикасни, устойчиви отоплителни системи на местно равнище (например системи за централно отопление) или на микроравнище (например геотерламни и соларни системи);

49.  Посочва, че въвеждането на интелигентни отоплителни системи може да помогне на потребителите да придобият по-добра представа за своето потребление на енергия и да спомогне за обновяването на неефективните отоплителни системи, като се насърчават икономиите на енергия;

50.  Припомня на Комисията и на държавите членки, че 75% от съществуващия европейски сграден фонд е енергийно неефективен, както и че според оценките 90% от тези сгради ще продължават да се използват в периода до 2050 г.; поради това подчертава неотложната необходимост специално да се насочи вниманието към тези сгради, за да бъдат подложени на основно саниране;

51.  Призовава Комисията да изготви план, в рамките на програмата за производство на енергия от отпадъци, за насърчаване и използване на потенциалния принос на устойчивото използване на органични отпадъци за отопление и охлаждане във връзка със системите за централно отопление и охлаждане;

52.  Подчертава, че биогазът представлява важен устойчив източник за системите за отопление и охлаждане и че поради тази причина е необходимо да се установи ясна цел за биологично рециклиране, за да се стимулират инвестициите в събирането и третирането на биологични отпадъци;

53.  Призовава държавите членки да предприемат административни мерки за забрана на използването на морално остарели пещи, които генерират високи емисии — като изпускат в атмосферата органични пиролитични газове от непълно изгаряне, NOx, сажди, прахови частици и летлива пепел, които се разпръскват чрез конвекция — за отоплението на агломерации и за насърчаване чрез стимули на използването на устойчиви – в това число и възобновяеми — алтернативи;

54.  Призовава държавите членки да предприемат мерки за постепенно премахване на неефективните пещи и бойлери, работещи с мазут и въглища, които понастоящем захранват над половината от сградния фонд в селските райони; счита, че осигуряването на енергия следва да се извършва с използването на източници с по-ниски въглеродни емисии и на възобновяеми източници;

55.  Подчертава, че наличието на централни отоплителни системи, използващи енергия, произведена от възобновяеми източници, предотвратява разпространението на по-силно замърсяващи локални отоплителни системи, които увеличават замърсяването на въздуха в жилищните райони и са много по-трудни за контролиране, отколкото широко разпространените централни отоплителни системи; подчертава обаче, че инфраструктура и климатичните условия се различават в различните части на Съюза и че тези системи често се нуждаят от модернизиране, за да се повиши тяхната ефективност; поради това призовава за извършване на анализ на необходимостта от инфраструктура за централни отоплителни системи и на практиките за данъчно облагане, що се отнася до възобновяемите енергийни източници и централното отопление;

56.  Счита, че държавите членки следва спешно да предприемат стъпки за постепенно извеждане от експлоатация на нискотемпературните пещи, използвани за изгаряне на твърди горива и органични отпадъци, които, в процеса на горене, изпускат в атмосферата редица вредни вещества; счита, че държавите членки, когато е възможно, следва да насърчават постепенното извеждане от експлоатация на старите и неефективни камини за изгаряне на дърва в гъсто застроените градове и да улеснят замяната им със съвременни ефикасни алтернативи, които са щадящи за околната среда и здравето, едновременно с инициативи за повишаване на осведомеността относно потенциалните рискове за здравето и най-добрите практики, свързани с горенето на дърва;

57.  Призовава Комисията и държавите членки да запълнят пропуските в регулирането, произтичащи от Директивата за екопроектирането и Директивата за средните горивни инсталации, които водят до изместването на емисии към инсталациите с мощност под 1 MW, попадащи извън обхвата на посочените директиви;

58.  Счита, че нарастващата нужда от охлаждане налага по-нататъшното разглеждане на този въпрос, включително интегриран подход към цялата верига на охлаждане – от търсенето на промишлено охлаждане от високи температури до охлаждане за домакинствата и изискванията за охлаждане в хранителната промишленост;

59.  Отбелязва, че наличието на качествени данни е условие, което трябва да бъде изпълнено, за да могат потребителите и органите да направят рационален избор във връзка с енергийната ефективност и отоплителните решения; подчертава значението на по-нататъшното разширяване на възможностите, които предлага цифровизацията в сектора на отоплението и охлаждането; призовава Комисията да изготви определение и методика за изчисляване на охлаждането с използване на възобновяеми източници;

60.  Счита, че топлообменниците, които използват ефикасно водата, могат да играят решаваща роля за охлаждането в промишлените процеси, като прехвърлят топлина към естествени водни басейни, разположени в близост до обектите, в които са складирани продуктите, чиято температура не надвишава 6°C през цялата година (свободно охлаждане);

61.  Счита, че стационарните горивни клетки с висока мощност биха могли в много близко бъдеще да представляват екологосъобразна алтернатива на твърди горива като въглищата;

62.  Счита, че технологиите „електроенергия в газ“ имат голям потенциал за бъдещето като начин за съхраняване и предаване на енергията от възобновяеми източници и за нейното използване за целите на централното и местното производство на топлинна енергия; отбелязва, че използването на технологиите „електроенергия в газ“ е ефикасен начин за използване на енергията от възобновяеми източници за производството на топлинна енергия, по-специално в агломерациите, благодарение на възможността за използване на съществуващата инфраструктура; поради това призовава Комисията и държавите членки да насърчават научните изследвания и пилотните проекти, свързани с технологиите „електроенергия в газ“;

63.  Счита, че стратегията на Европейския съюз относно новаторското отопление и охлаждане изисква интензивни научни изследвания като основа за създаването на стопански отрасли, които произвеждат екологично оборудване за тази цел;

64.  Подчертава ползите от научните изследвания и технологичните иновации за европейската промишленост, тъй като те засилват нейното конкурентно предимство и нейната търговска устойчивост и допринасят за постигането на основните цели на ЕС в областта на климата и енергетиката; подчертава в тази връзка необходимостта от засилване на научноизследователската и развойната дейност и на иновациите в областта на енергийната ефективност и на технологиите за отопление и охлаждане с енергия от възобновяеми източници с цел намаляване на разходите, подобряване на функционирането и засилване на разгръщането и на интегрирането в енергийната система; призовава Комисията да работи заедно със заинтересованите страни от сектора за поддържането на актуализирани пътни карти за технологии за отопление и охлаждане с енергия от възобновяеми източници, за да координира и да проследи и установи пропуските в разработването на технологии за отопление и охлаждане с енергия от възобновяеми източници ;

65.  Счита, че като се има предвид неотложната необходимост от постигане на бързи и действителни резултати в процеса на топлинна модернизация в топлинния сектор на ЕС, Съюзът следва да съсредоточи усилията си върху научните изследвания, за да се засили прилагането на най-добрите налични към момента технологии;

66.  Счита, че научните изследвания по рамковата програма „Хоризонт 2020“ следва да включват разработването на устойчиви решения за отопление и охлаждане, технологии за оползотворяване на отпадни топлина и студ, нови материали с максимална топлопроводимост (топлообменници), минимална проводимост – т.е. максимално топлинно съпротивление (топлинна изолация), и максимална степен на акумулиране на топлина (топлинни хранилища);

67.  Счита, че следва да се постигне напредък по рамковата програма „Хоризонт 2020“ при научноизследователската и развойната дейност във връзка с устойчиви и ефикасни системи и материали за отопление и охлаждане, например решения за производство от възобновяеми източници и съхранение в малки мащаби, системи за централно отопление и охлаждане, когенерация и изолационни материали, както и иновативни материали като структурните прозоречни стъкла, които пропускат високи равнища на лъчение в късовълновия диапазон (слънчева светлина) отвън и отдават само минимално количество от лъчението в дълговълновия диапазон, което иначе би било изпуснато навън;

68.  Подчертава значението на задълбочените научни изследвания за разработване на иновативни технологични решения, насочени към създаването на уреди и цели системи за отопление и охлаждане, които са енергийно ефективни и се основават на възобновяеми източници;

69.  Призовава за преразглеждане на действащото законодателство, насочено към запазване на технологичната неутралност и икономическата ефективност, така че да се гарантира, че то не насърчава или дискредитира една технология за сметка на друга, като например възобновяемата енергия, произведена на място, например чрез използване на слънчеви панели в жилищните сгради, или в близост до дадена сграда, следва да се отчита при изчисляването на енергийните характеристики на сградата, независимо от източника;

70.  Изтъква значението на съчетаването на най-модерните технологии с интелигентно управление на енергията, например чрез автоматизация на дома и интелигентни системи за контрол на отоплението, особено в един все по-силно взаимосвързан свят, в който уредът може лесно да се приспособява към климатичните условия и сигналите за цената на електроенергията, и да допринася за стабилизиране на мрежата чрез изместване на търсенето; призовава Комисията да интегрира интелигентните технологии в съответните инициативи за енергиен съюз по по-добър начин, за да се гарантира истинска взаимосвързаност на интелигентните уреди, свързаните жилищата и интелигентните сгради с интелигентните мрежи; счита, че подобни решения следва да се насърчават при обновяването на съществуващия сграден фонд, тъй като помагат на потребителите да разберат по-добре своите модели на потребление и да коригират по съответния начин функционирането на своите отоплителни системи;

71.  Подчертава, че строителството има голям потенциал за намаляването на търсенето на енергия и на емисиите на CO2; подчертава, че са необходими допълнителни усилия за засилване на темповете на саниране на сградите; отбелязва, че за постигането на тази цел са необходими привлекателни финансови стимули, наличие на висококвалифицирани експерти на различни равнища, както и обмен и насърчаване на най-добрите практики;

72.  Призовава Комисията да установи и премахне все още съществуващите пречки пред мерките за енергийна ефективност, по-специално вътрешните ремонти, извършвани от домакинствата, и да развие истински пазар за енергийна ефективност, за да насърчи трансфера на добри практики и да осигури наличието на продукти и решения в целия ЕС с цел изграждане на истински единен пазар на продукти и услуги за енергийна ефективност; подчертава потенциала за създаване на работни места и за икономически растеж не само на първоначалното въвеждане на такива продукти и услуги, но и на текущата поддръжка и всекидневното управление на интегрирана енергийна система, която обхваща отоплението и охлаждането;

73.  Счита, че промишлеността се нуждае от ясни сигнали от лицата, разработващи политиките, за да се направят необходимите инвестиции за постигане на енергийните цели на ЕС; подчертава необходимостта от амбициозни обвързващи цели и регулаторна рамка, която да насърчава иновациите, без да създава ненужна административна тежест, с цел възможно най-добро насърчаване на икономически ефективни и устойчиви от екологична гледна точка решения за отопление и охлаждане;

74.  Счита, че инвестициите в енергийната ефективност в сградите следва да бъде съпътствани от инвестиции в отопление и охлаждане с енергия от възобновяеми източници; счита, че полезните взаимодействия, които се наблюдават между енергийната ефективност на сградите и отоплението и охлаждането с енергия от възобновяеми източници, представляват значителна възможност с оглед на прехода към нисковъглеродна икономика; приветства усилията на национално равнище за увеличаване на броя на сградите с близко до нулево нетно потребление на енергия;

75.  Препоръчва отделни системи за топлинно саниране да бъдат проектирани за архитектурните забележителности, с двоен акцент върху инвестициите в обвивката на сградата, съчетани с оптимизиране на контролните и автоматизирани системи на сградите и осигуряването на ефикасно отопление и охлаждане, като същевременно се внимава да не се изложи на риск уникалният архитектурен стил на съответните сгради;

76.  Отбелязва, че архитектурното проектиране на интелигентни сгради следва да възприеме цялостен подход за осигуряване на топлинен комфорт (охлаждане) чрез формата и масата на сградите, адаптирането на пространството и коригирането на параметрите, като например количеството дневна светлина и интензивността на вентилацията и рекуперацията, като в същото време поражда ниски оперативни разходи;

77.  Подчертава значението на стандартизираните одити на топлинната енергия и икономическата ефективност на отстраняването на проблеми чрез промишлена изолация с цел икономия на енергия и намаляване на емисиите; посочва, че разходите за енергия на промишлеността могат да бъдат допълнително намалени чрез инвестиции в съществуващи и доказани устойчиви технологии;

78.  Подчертава, че европейските структурни и инвестиционни фондове са важен инструмент за модернизиране на енергийната система; счита, че ограниченията, които бяха в сила до този момент относно финансирането по ЕФРР за приоритета за преминаване към икономика с ниска въглеродна интензивност, не бяха ефективни; счита, че за програмния период след 2020 г. процентът от бюджета, предвиден за този приоритет, следва да се увеличи;

79.  Подчертава значението на това да се гарантира достъп до финансиране – както краткосрочно, така и дългосрочно, за инвестиции в проекти от всякакъв мащаб, свързани с модернизацията в сектора на отоплението и охлаждането, включително по отношение на централното отопление и охлаждане, подобряването на съответната мрежова инфраструктура, модернизирането на отоплителните системи, включително преход към възобновяеми източници, и ускоряване на темпа на обновяване на сградите; призовава в тази връзка Комисията да разработи стабилни, иновативни и дългосрочни финансови механизми; изтъква ролята, която Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и другите приложими европейски фондове, като например тези, които се на разположение чрез Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) или чрез схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС, могат да изпълняват по отношение на финансирането и техническата помощ, като гарантират, че проектите са привлекателни за инвеститорите, предлагайки стабилни регулаторни условия, по-специално чрез намаляване до минимум на бюрокрацията и включване на бърза процедура за кандидатстване и одобрение; призовава Комисията да засили настоящите разпоредби относно отоплението и охлаждането в периода на програмиране след 2020 г. за всички приложими европейски фондове, както и за премахване на бариерите, които възпрепятстват местните органи при разпределянето на полезни ресурси за обновяването на обществени сгради; подкрепя инициативата „Интелигентно финансиране за интелигентни сгради“, насърчаваща по-широкото използване на мерки за енергийна ефективност в комбинация с използването на възобновяеми енергийни източници в строителния сектор; счита, че модернизирането и топлинната изолация на сградите като цяло следва да имат предимство пред други дейности по отношение на достъпа до финансиране с оглед на огромния им потенциал за създаване на нови работни места;

80.  Отново изтъква необходимостта от използване на структурните фондове за по-широк спектър от дейности по осъвременяване на сгради и сградни инсталации, особено под формата на преференциални заеми за частни собственици на сгради, което би улеснило засилването на желанието за извършване на така необходимите дейности по осъвременяване на съществуващите сгради, особено в по-слабо развитите части на ЕС;

81.  Подчертава, че за да се стимулират подобренията в сектора за отопление и охлаждане, Комисията следва да използва пълноценно „предварителните условия“, предвидени в член 19 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, и да гарантира, че действащото законодателство на ЕС със съответните мерки за отопление и охлаждане се транспонира и прилага по подходящ начин;

82.  Счита, че насоките за държавна помощ за ефикасни технологии, които са незаменими за стратегията за намаляване на въглеродните емисии в сектора за отопление и охлаждане, особено като решения, основаващи се на общността, следва да отчитат необходимостта от подходяща публична подкрепа;

83.  Счита, че инициативи като Европейската програма за подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище (ELENA), интелигентните градове и общности и новият интегриран Конвент на кметовете за климата и енергетиката биха могли да подкрепят местните и регионалните субекти при обновяването на енергийните системи в сградите;

84.  Призовава Комисията да гарантира, че бюджетът на ЕС се използва в съответствие с целите за намаляване на въглеродните емисии и енергийна ефективност;

85.  Призовава държавите членки да предприемат целенасочени мерки, за да стимулират засилено подобренията на енергийната ефективност и по-широкото използване на подпомагането на енергията от възобновяеми източници в домакинствата с ниски доходи и уязвимите домакинства; призовава Комисията да задели много по-голям дял от средствата на ЕС за енергийна ефективност и за прилагане на програми в областта на подпомагането на енергията от възобновяеми източници за уязвими, засегнати от енергийна бедност домакинства и да предостави насоки на държавите членки относно конкретни мерки във връзка с енергийната бедност;

86.  Счита, че на гражданите следва да се предоставя по-качествена информация за потреблението на енергия на съответните им домакинства и относно възможните икономии на енергия и ползите от модернизирането на техните отоплителни системи чрез използване на възобновяеми източници, включително възможността да произвеждат и потребяват произведена от самите тях енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане;

87.  Счита, че държавите членки трябва да гарантират — наред с другото, чрез информационни кампании, обслужване на едно гише, схеми за съвместно закупуване (като се подпомагат потребителите да се обединяват, за да купуват на намалени цени) и обединяване на отделни проекти (обединяване на няколко малки проекта в едно, за да имат възможност да намерят инвеститори при по-добри ставки) — че потребителите са изцяло запознати със и имат достъп до технологичните и икономическите ползи от по-устойчивите отоплителни и охладителни системи и подобренията по отношение на енергийната ефективност, така че да им се даде възможност да направят най-добрия възможен избор съобразно конкретните обстоятелства и да извлекат ползи от наличните подобрения от икономическа и здравна гледна точка и от гледна точка на качеството на живот; отбелязва, че домакинствата, живеещи в отдалечени и изолирани райони, могат да се нуждаят от особено внимание и специално разработени за конкретния случай решения; отбелязва потенциала на „произвеждащите потребители“ за създаването на енергийни системи, предоставящи отопление и охлаждане въз основа на възобновяеми източници на енергия; подчертава значението на продължаващото образование, обучение, сертифициране и контрол на монтажниците и архитектите, като се има предвид, че те са първото звено за контакт за битовите потребители;

88.  Счита, че продължаващото обучение на експертите, оценяващи топлинното състояние на сградите и ефективността на начина, по който те се отопляват (охлаждат), е от първостепенно значение; счита, че оптимално разположените групи за поддръжка, които са достъпни за крайните потребители, се превръщат в необходимост;

89.  Подчертава, че е важно да се гарантира на потребителите свободата да избират измежду разнообразни високоефективни и използващи енергия от възобновяеми източници технологии за отопление, които най-добре отговарят на техните лични нужди от отопление;

90.  Подчертава, че поради това е необходимо да се даде възможност на потребителите — чрез предоставяне на информация и стимули – да ускорят модернизацията на старите си и неефективни отоплителни системи за да се постигне значително подобряване на енергийната ефективност, което вече е възможно с използването на наличните технологии, включително системи за отопление с енергия от възобновяеми източници; изтъква липсата на осведоменост на потребителите относно често пъти ниската ефективност на техните отоплителни системи; призовава Комисията да представи предложения с цел повишаване на осведомеността относно съществуващите отоплителни и охладителни системи и на степента на тяхното модернизиране в рамките на предстоящия преглед на Директивата относно енергийните характеристики на сградите, както и да разгледа възможността за въвеждане на система за енергийно етикетиране на инсталираните отоплителни системи;

91.  Подчертава активната роля, която потребителите могат да изпълняват по пътя към устойчивата европейска отоплителна и охладителна система; счита, че благоприятният резултат от новия регламент за „енергийното етикетиране“, при който скалите на новите етикети са съставени далновидно и позволяват ясно да се посочат разликите по отношение на енергийната ефективност на различните продукти, може да подобри възможностите на потребителите да насочат своя избор към енергоспестяването и да намалят сметките си;

92.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предложат конкретни стратегии за справяне с нарастващия проблем с енергийната бедност, за да се помогне на всички потребители, особено на най-уязвимите, да подобрят положението си по отношение на жилищното настаняване, отоплението и охлаждането, на индивидуален или колективен принцип, независимо дали те са собственици на жилищата или наематели;

93.  Подчертава необходимостта от постигане на висока енергийна независимост при използване на приоритетно местни суровини.

94.  Призовава за използването на отпадна топлина от наличните промишлени предприятия за отопление на домакинствата.

95.  Счита, че ключът за справянето с енергийната бедност е намаляването на общите разходи за отопление за отделните домакинства, като се гарантира, че е налице значително увеличение на енергийната ефективност на трите основни етапа на потребление на енергия: по време на превръщането на първичната енергия в полезна енергия, по време на преноса на тази енергия и, по-специално, по време на използването от крайния ползвател; призовава държавите членки да превърнат в истински приоритет мерките за енергийна ефективност и преминаването към енергия за отопление и охлаждане от възобновяеми източници;

96.  Счита, че е важно да се гарантира, че част от финансирането за енергийна ефективност се заделя за подобрения в полза на домакинствата в състояние на енергийна бедност или за живущите в най-необлагодетелстваните райони, например като биват подкрепяни да инвестират в оборудване за отопление и охлаждане с по-висока енергийна ефективност;

97.  Счита, че съгласно Директивата за енергийната ефективност държавите членки следва да въведат държавни планове за саниране на сгради с цел постигане на енергийна ефективност на сградите, не на последно място като предлагат стимули за санирането на сградите, притежавани от частни лица, и че тези планове следва също така да включват специални мерки за най-уязвимите групи, за да се подпомогне борбата срещу енергийната бедност;

98.  Призовава Комисията при прилагането на Директивата за енергийната ефективност да разработи програми за обучение за специалисти по одит и планиране в областта на енергийната ефективност и за подпомагане на частни лица, и по-специално на най-уязвимите групи, да извършват дейности от този вид;

99.  Подчертава, че голяма част от европейските сгради днес да са засегнати от загуба на енергия, дължаща се на лошото качество на тяхната изолация и на техните стари и неефективни отоплителни системи, а в същото време от енергийна бедност страдат почти 11% от населението на ЕС;

100.  Призовава Комисията, държавите членки и местните органи, като се има предвид рискът от евентуални бъдещи кризи с доставките на природен газ, да включат изцяло производството на биогаз от преработка на тор при прилагането на кръговата икономика;

101.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0094. (2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104. (3) Приети текстове, P8_TA(2015)0266. (4) Приети текстове, P8_TA(2015)0444. (5) Съобщение на Европейската комисия (2014 г.) „Енергийната ефективност и нейният принос към енергийната сигурност и рамката до 2030 г. за политиките в областта на климата и енергетиката“ (COM(2014)0520) окончателен).