Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 2 и 5 от него, и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално членове 6, 8, 10, 19 и 153 от него,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално членове 20, 21, 23 и 26 от нея,

—  като взе предвид Европейската социална харта, приета от Съвета на Европа, както и заложените в нея социални и трудови права,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

—  като взе предвид заключителните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания във връзка с първоначалния доклад на Европейския съюз (октомври 2015 г.),

—  като взе предвид междинния доклад на специалния докладчик на ООН за свободата на религията и убежденията Ханс Билефелд, представен в съответствие с Решение 68/170 на Общото събрание относно свободата на религията и убежденията,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(1),

—  като взе предвид Директивата относно равенството между половете (Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(2)),

—  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите („Директивата“)(3),

—  като взе предвид насоките на ЕС от 24 юни 2013 г., изготвени от Съвета, относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията,

—  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на изискванията за достъпност за продукти и услуги (COM(2015)0615),

—  като взе предвид съвместния доклад на Комисията за прилагането на Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход (Директива за равенството между расите) и Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (Директива за равното третиране в областта на заетостта) (COM(2014)0002),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г.: Подновен ангажимент за Европа без бариери“ (COM(2010)0636),

—  като взе предвид предложението за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Недискриминация и равни възможности за всички – рамкова стратегия“ (COM(2005)0224),

—  като взе предвид Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество от 2016 г. между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия,

—  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно създаването на конкурентоспособен пазар на труда в ЕС през 21-ви век: съчетаване на уменията и квалификациите с търсенето и с възможностите за работа като средство за възстановяване от кризата(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно социалното предприемачество и социалните иновации в борбата срещу безработицата(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно положението с основните права в Европейския съюз (2013 – 2014 г.)(6),

—  като взе предвид резолюцията си от 8 септември 2015 г. за интегриран подход към културното наследство на Европа(7),

—  като взе предвид своята позиция от 8 юли 2015 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоките за политиката на държавите членки в областта на заетостта(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2015 г. относно европейски семестър за координация на икономическите политики: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2015 г.(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно въздействието на кризата върху достъпа до грижи за уязвимите групи(10),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г.(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 ноември 2010 г. относно демографски предизвикателства и солидарност между поколенията(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно насърчаване на достъпа на младежта до пазара на труда и укрепване на статута на стажантите, практикантите и чираците(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 май 2009 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 май 2008 г. относно отбелязания напредък в областта на равните възможности и недискриминацията в ЕС (въвеждане на Директиви 2000/43/ЕО и 2000/78/ЕО в националното законодателство)(15),

—  като взе предвид проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания относно прилагането на Директива 2000/78/ЕО по отношение на принципа на недопускане на дискриминация въз основа на религия или убеждения,

—  като взе предвид задълбочения анализ на Службата на ЕП за парламентарни изследвания на тема „Директивата за равенството в областта на заетостта – оценка на нейното прилагане“,

—  като взе предвид проучването на Европейския парламент, озаглавено „Разумни улеснения и защитени предприятия за хората с увреждания: разходи и възвращаемост на инвестициите“,

—  като взе предвид проучването на Европейския парламент, озаглавено „Различно третиране на работниците на възраст под 25 години с оглед на техния достъп до пазара на труда“,

—  като взе предвид специалния доклад на Европейската сметна палата, озаглавен „Първи стъпки на европейската „Гаранция за младежта“ и възможни рискове пред нейното изпълнение“,

—  като взе предвид становището на Агенцията на Европейския съюз за основните права относно положението, свързано с равенството в Европейския съюз 10 години след първоначалното прилагане на директивите за равенството,

—  като взе предвид сравнителния правен анализ на Агенцията на Европейския съюз за основните права относно защитата в ЕС срещу дискриминация въз основа на сексуалната ориентация, половата идентичност и половите характеристики,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, както и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0225/2016),

А.  като има предвид, че съгласно ДЕС Европейският съюз се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, и се бори срещу социалното изключване и дискриминацията;

Б.  като има предвид, че ДФЕС предвижда, че при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът се стреми да се бори срещу дискриминация, основана на пол, расов или етнически произход, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

В.  като има предвид, че всички 28 държави членки са транспонирали Директивата за равно третиране в областта на заетостта и са натрупали ценен опит въпреки различията при нейното транспониране и прилагане;

Г.  като има предвид, че директивите в областта на равното третиране забраняват както пряката и непряката дискриминация, така и тормоза и подбуждането към дискриминация;

Д.  като има предвид, че Комисията отбеляза в своя втори доклад за прилагането (COM(2014)0002), че това законодателство не е достатъчно, за да се постигне пълно равенство и че трябва да се повиши информираността относно съществуващата закрила, наред с използването на фондовете на ЕС и укрепването на националните органи по въпросите на равенството;

Е.  като има предвид, че недискриминацията в областта на професиите и заетостта е ефективна единствено ако се води широкообхватна борба с дискриминацията във всички сфери на живота, както и с други пречки, които, чрез ограничаването на свободата и равенството, възпрепятстват личностното развитие и действителното участие на всички работници в политическата, социалната и икономическата организация на съответните държави членки;

Ж.  като има предвид, че Съдът на Европейския съюз (Съдът на ЕС) подчерта в делото Рьомер(16) , че Директивата за равното третиране в областта на заетостта не формулира сама по себе си принципа на равното третиране в областта на заетостта и професиите, но осигурява основна рамка за борба с дискриминацията на различни основания;

З.  като има предвид, че въпреки че разпознаването на дискриминацията се е увеличило, все още има многобройни жертви на дискриминация, които не са запознати с правата си или не се осмеляват да предприемат правни действия срещу дискриминационните практики поради различни фактори, като например липса на доверие в органите на държавите членки или сложни и продължителни съдебни процедури;

И.  като има предвид, че доказателствата, събрани от Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), показват, че расизмът, ксенофобията, хомофобията, трансфобията и свързаните форми на нетолерантност са широко разпространени въпреки мерките, предприети от правителствата и гражданското общество в целия ЕС; като има предвид, че социалният и политическият климат се характеризират с все по-голяма толерантност към екстремистки, расистки и ксенофобски възгледи, които експлоатират страховете, свързани с безработицата, кризата с бежанците, отчуждаването, отчасти в резултат на миграционните потоци, и сигурността на фона на тероризма и други геополитически предизвикателства, което подкопава основни ценности на ЕС;

Й.  като има предвид, че проучването на Агенцията за основните права относно ЛГБТ лицата,(17) както и докладът на Агенцията за основните права „Да бъдеш транссексуален в Европа“(18) подчертават продължаващата дискриминация на ЛГБТ лицата при достъпа до пазара на труда и в рамките на този пазар;

К.  като има предвид, че в Директивата за равно третиране в областта на заетостта се определят единствено минимални изисквания, но че държавите членки могат да предвидят по-високо равнище на защита и да приемат положителни мерки в тази област в националните си законодателства; като има предвид, че законодателството само по себе си не е достатъчно, за да гарантира пълна равнопоставеност и трябва да бъде съчетано с подходящи политически действия;

Л.  като има предвид, че жените са най-засегнати от безработицата и са подложени на отрицателна дискриминация по отношение на заетостта, особено бременните жени и майките, включително майките, които кърмят;

М.  като има предвид, че Директивата за равно третиране в областта на заетостта обхваща единствено свободата на религията и убежденията, увреждания, възраст и сексуална ориентация, но държавите членки са също така задължени, съгласно Директивата за расовото равенство, да се борят срещу дискриминацията в областта на заетостта , основана на раса и етническа принадлежност; като има предвид, че религията понякога се използва като заместител на раса, когато става дума за дискриминация в областта на заетостта, на основание на реална или възприемана принадлежност на дадено лице към определена религия;

Н.  като има предвид, че процентът на заетост на хората с увреждания в държавите членки е значително под 50% в сравнение с над 70% за населението като цяло, както и че процентът на безработица сред хората с увреждания (18,3%) е почти два пъти по-висок от процента на безработица сред населението като цяло (9,9%); като има предвид, че зад средните стойности за ЕС се крият големи различия на ниво държава;

О.  като има предвид, че най-вече жените носят основна отговорност за грижите за децата, за възрастните, за други зависими лица, за семейството и домакинството и че тази отговорност е по-голяма, ако имат деца с увреждания; като има предвид, че това оказва пряко въздействие върху достъпа на жените до работни места и върху тяхното професионално развитие и може да се отрази негативно на техните условия за работа, например в много случаи, когато жените са принудени да работят на непълно работно време или са подтиквани към несигурни форми на заетост, и че всички тези фактори създават разлики в заплащането и пенсиите;

П.  като има предвид, че семействата с един родител, основно самотните майки, са много по-често в категорията на работещите бедни и всички приети мерки следва да се концентрират върху самотните родители;

Р.  като има предвид, че широкият спектър от умения и компетентности, придобити от жените при изпълнение на семейните отговорности, обогатява тяхното личностно и професионално развитие; като има предвид, че поради това тези компетентности следва да бъдат признати от обществото и работодателите;

С.  като има предвид, че Европейският съюз е изправен пред сериозна икономическа, финансова и социална криза, която особено засяга жените на пазара на труда и в личния им живот, тъй като за тях е по-вероятно да заемат несигурни работни места, да останат без работа и да не са социално осигурени;

Т.  като има предвид, че липсата на действително ефективни закони за равновесието между професионалния и личния живот води до дискриминация срещу работещите родители;

У.  като има предвид, че политическите мерки като Директивата за подобряване на баланса между половете сред директорите без изпълнителни функции на дружествата, допуснати до борсова търговия, и свързани с това мерки вече са приети от Парламента, и като има предвид, че такива мерки имат потенциала да помогнат за постигане на по-голяма степен на равенство за жените в областта на заетостта и да подобрят достъпа на жените до ръководни позиции; като има предвид, че законодателството трябва да бъде считано за инструмент от ключово значение за постигане на равенство между половете, но трябва да бъде комбинирано с нормативни процедури и кампании, за да може равенството между половете да стане реалност не само в законодателството, но също така в обществените нагласи;

Ф.  като има предвид, че жените все още са жертви на множествена, пряка и непряка дискриминация на пазара на труда, въпреки теоретичното прилагане на равното третиране в държавите членки; като има предвид, че са налице много различни видове непряка дискриминация, като всички те трябва да бъдат обхванати от стандартното определение, съгласно което дискриминация възниква, когато различни правила се прилагат в съпоставими ситуации или едно и също правило се прилага в различни ситуации; като има предвид, че жените невинаги са осведомени за правата си съгласно действащото европейско и национално законодателство относно равенството и дискриминацията или се съмняват в ефективността на подаването на сигнали за случаи на дискриминация; поради това подчертава значението на информационните документи и документите с насоки, на кампаниите за повишаване на осведомеността и на информационните портали;

Х.  като има предвид, че със социалните неравенства, особено по отношение на равното третиране в областта на заетостта, може да се води борба само чрез политики, които гарантират по-добро разпределение на благата, основано на увеличение на реалните работни заплати, действия за насърчаване на регулирането в областта на труда и работното време и закрилата на труда, в частност чрез колективно договаряне и гарантиран всеобщ свободен достъп до висококачествено обществено здравеопазване и образователни услуги;

Ц.  като има предвид, че почти всеки един от петима млади хора в ЕС е в процес на търсене на работа, и като има предвид, че според оценките общите финансови разходи, свързани с младежката безработица, възлизат на 153 милиарда евро годишно(19)и че допълнителните социални разходи са много тревожни;

Ч.  като има предвид, че данните от 6-ото европейско проучване на условията на труд (EWCS) на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound)(20) потвърждават, че не е постигнат особен напредък през последните 10 години по отношение на намаляването на декларираната дискриминация срещу работниците;

Ш.  като има предвид, че данните от 6-ото европейско проучване на условията на труд на Eurofound посочват, че 7% от работниците заявяват, че са били подложени на дискриминация поне на едно основание, и потвърждават, че работници предоставят доказателства за дискриминация на множество основания;

Щ.  като има предвид, че равнището на заетост на жените с увреждания в ЕС (44%) е значително по-ниско от равнището на заетост при мъжете с увреждания (52%), и като има предвид, че равнището на заетост при жените във възрастовата група 55-65 години в някои държави членки е около или под 30%, а разликата в заетостта между половете е най-високата (14.5 процентни пункта) в сравнение с разликата за групите на средната възраст (30-54 годишните - 12.4 процентни пункта) и по-младите възрастови групи (20-29 годишни - 8.3 процентни пункта); счита, че дългосрочната безработица е особено разпространена сред по-младите и по-възрастните служители, особено жените, и като има предвид, че са извършени оценки на прилагането и транспонирането на Директива 2006/54/ЕО, и че Парламентът в своята резолюция от 8 октомври 2015 г.(21) е изложил сериозните си опасения във връзка с прилагането на разпоредбите на Директивата относно прилагането на практика на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите;

АА.  като има предвид, че по-възрастните работници все още често се сблъскват с възрастова дискриминация, стереотипи и бариери; като има предвид, че възрастовата дискриминация засяга всички възрастови групи, и като има предвид, че едно хуманно общество, което се стреми към постигане на социалните и икономическите си цели, се нуждае от опита, ангажимента и богатството от идеи на всички поколения, като в същото време е основано на принципа на солидарност между поколенията;

1.  Приветства факта, че почти всички държави членки са включили общия принцип на равно третиране на конкретни основания за дискриминация в своите конституции; изразява съжаление обаче, че само няколко държави членки систематично гарантират, че всички съществуващи правни текстове са в съответствие с принципа за равно третиране и още по-малко държави ги прилагат систематично(22), както и че дискриминацията все още остава част от ежедневието на много европейци;

2.  Изразява надеждата си, че всички държави членки ще отстранят пречките от природно, социално и икономическо естество, които възпрепятстват същественото прилагане на принципите за равенство и ограничават свободата на европейските граждани;

3.  Изразява съжаление относно факта, че понятието за правата на човека като универсални, неделими и взаимосвързани продължава като принцип на правото да бъде въпрос, по-скоро свързан с теорията, отколкото с практиката, като се има предвид, че различни аспекти на човешката идентичност биват третирани разделно в рамките на действащите правни инструменти на ЕС;

4.  Изразява съжаление във връзка с увеличаването на случаите на дискриминация и тормоз, включително на работното място и особено по отношение на пола, гражданството, социалния произход, уврежданията, дискриминацията, основана на сексуалната ориентация и половата идентичност, на етническия произход и на религията, по-специално по отношение на жените мюсюлманки и ЛГБТИ лицата; същевременно изразява съжаление относно недостатъчното като цяло докладване на всички форми на дискриминация, особено на дискриминация, основана на увреждане, и дискриминацията срещу ЛГБТИ лица; поради това призовава Комисията да включи специален акцент върху всички видове дискриминация при мониторинга на прилагането на Директива 2000/78/ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите и изтъква необходимостта от повишаване на осведомеността сред ЛГБТИ лицата относно техните права, например посредством органите по въпросите на равенството, синдикалните организации и организациите на работодателите;

5.  Подчертава колко е важно да се постигне споразумение възможно най-скоро и призовава Съвета да преодолее тази патова ситуация, за да предприеме стъпки към прагматично решение и незабавно да ускори приемането на хоризонталната директива на ЕС за борба срещу дискриминацията, предложена от Комисията през 2008 г. и гласувана от Парламента; счита, че това е предпоставка за осигуряване на консолидирана и съгласувана законодателна рамка на ЕС, която осигурява защита срещу дискриминация, основана на религия и убеждения, увреждане, възраст и сексуална ориентация извън рамките на заетостта; отбелязва, че не следва да се допуска неправомерно ограничаване на обхвата на Директивата; счита, че консолидирането на законодателната рамка на ЕС за справяне с престъпленията от омраза също е ключов елемент, като се има предвид, че подобни престъпления също са преобладаващи в работната среда;

6.  Посочва, че според Агенцията на Европейския съюз за основните права всички форми на дискриминация, включително множествена и междусекторна дискриминация, до голяма степен възпрепятстват разгръщането на човешкия капитал и представляват пречка в развитието на кариерата; подчертава факта, че хората с увреждания често са жертви на тези видове дискриминация;

7.  Отбелязва със загриженост липсата на съдебна практика, която да предоставя тълкуване на „непряка дискриминация“ в определени държави членки, както и затруднението, което нейното дефиниране създава за транспонирането на Директивата в определени държави членки; предлага Комисията да осигури консултации за държавите членки относно подобни трудности при тълкуването;

8.  Отбелязва, че недискриминацията в областта на професиите и заетостта е ефективна единствено при условие че се води широкообхватна борба с дискриминацията във всички сфери на живота, например чрез подкрепа от страна на общността, законодателство и инструменти за координация, като например стратегии и рамки на равнището както на държавите членки, така и на ЕС, включително възможността за въвеждане на мерки за положителни действия;

Религия и убеждения

9.  Отбелязва, че забраната на дискриминацията, основана на религия или убеждения, е транспонирана във всички държави членки, въпреки че Директивата не съдържа определения на самите термини(23);

10.  Отбелязва взаимовръзката между дискриминацията, основана на религия и убеждения, както и на раса и етническа принадлежност, и счита, че някои групи с религиозен малцинствен произход са особено засегнати от дискриминация в областта на заетостта, основана на религиозна принадлежност, както е документирано в национални и европейски изследвания, особено в изследвания, проведени от Агенцията за основните права;

11.  Счита, че защитата срещу дискриминация, основана на религия и убеждения, в Европейския съюз в момента се предоставя от законодателството в областта на правата на човека и от антидискриминационното законодателство, и че те взаимно си влияят;

12.  Подчертава, че според проучванията религиозните групи, подложени на най-голяма дискриминация в областта на заетостта, включват евреи, сикхи и мюсюлмани (и особено жени); препоръчва приемането на европейски рамки за национални стратегии за борба с антисемитизма и ислямофобията;

13.  Признава значителната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в областта на недискриминацията, основана на религия или убеждения, приветства ролята, която е изиграл чрез решенията си, свързани с тълкуването на Директивата в нейната цялост, и очаква с интерес първите бъдещи решения на Съда на Европейския съюз по този въпрос; изразява съжаление във връзка с малкия брой случаи, отнесени до съдилищата, противоречащ на многото случаи на дискриминация, видими от проучванията на виктимизацията, които обаче не се преследват по съдебен път;

14.  Счита, че последователното прилагане на антидискриминационното законодателство следва да се разглежда като важен елемент от стратегиите за предотвратяване на радикализацията, като се вземе предвид фактът, че в един все по-ксенофобски и ислямофобски контекст дискриминацията срещу религиозните общности, включително бежанци и мигранти, може да допринесе за религиозната радикализация на хората, да засегне успешното им включване в пазара на труда и да окаже въздействие върху техния достъп до правосъдие във връзка със статута им на пребиваване;

15.  Счита, че съдилищата следва да насочат вниманието си повече върху това да се уверят, че дадено твърдение за религиозно убеждение е направено добросъвестно, вместо да оценяват валидността или правилността на дадена религия или убеждение;

16.  Счита, че е необходима по-нататъшна хармонизация след решенията както на националните съдилища, така и на Европейския съд по правата на човека, когато се оценява принципът на светския характер на държавата спрямо разпоредбите на член 4, параграф 2 от Директивата за равенство в областта на заетостта по отношение на характера;

17.  Счита, че въз основа на съдебната практика на равнището на ЕС и на национално равнище в законодателството на ЕС и в националното законодателство следва да се въведе задължението за разумни улеснения за всички основания за дискриминация (включително, следователно, религията и убежденията), при условие че това няма да наложи несъразмерна тежест върху работодателите или доставчиците на услуги;

18.  Призовава държавите членки да признаят основното право на свобода на съвестта;

19.  Счита, че следва да се вземе предвид, че в съответствие със съдебната практика на Европейския съд по правата на човека Директивата осигурява защита срещу дискриминация, основана на религията или убежденията на работодателя;

20.  Счита, че общото изключение в член 2, параграф 5 е широко формулирано и е налице необходимост от напредък по отношение на неговото прилагане, което е от особено значение в контекста на бежанската и миграционната криза, и изразява надежда, че съдилищата ще преценят много внимателно границите, в съответствие с принципа на пропорционалност;

21.  Настоява, че свободата на вероизповедание е важен принцип, който следва да бъде спазван от работодателите; подчертава обаче, че прилагането на този принцип е въпрос от сферата на субсидиарността;

Увреждания

22.  Подчертава, че „дискриминация по признак на увреждане“ означава всякакво правене на разлика, всякакви ограничения или изключения, основаващи се на увреждане, имащи за цел или последица нарушаване или отменяне на зачитането, признаването или равноправното упражняване на всички права на човека и основни свободи в политическата, икономическата, социалната, културната, гражданската или всяка друга област; отбелязва, че това включва всякакви форми на дискриминация, включително отказ за предоставяне на разумни улеснения(24);

23.  Насърчава държавите членки да тълкуват правото на ЕС по такъв начин, че да се осигури основа за концепция за уврежданията, в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, като се съчетаят елементите, които осигуряват равенство на хората с увреждания, и като отказът за предоставяне на разумни улеснения се разглежда като форма на дискриминация, съгласно предписанията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; изразява съжаление относно факта, че в някои държави членки все още действа законодателство, което изисква 50% праг на неработоспособност и приема единствено официално медицинско свидетелство;

24.  Отбелязва, че Директива 2000/78/ЕО не съдържа никакво определение на понятието „увреждане“; подчертава, че Съдът на Европейския съюз беше призован да даде независимо определение на понятието „увреждане“ за целите на делото Chacón Navas; припомня, че в други дела се призовава за изясняване на понятието за увреждане, както и на значението, приписвано на разумните улеснения за лица с увреждания, които работодателите трябва да осигурят съгласно член 5 от Директивата (HK Danmark C-335/11 и C 337/11);

25.  Изразява съжаление, че равнището на заетост на жените с увреждания е по-малко от 50%, което подчертава двойната дискриминация, с която продължават да се сблъскват, възпрепятстваща тяхното пълноценно участие в обществения живот;

26.  Счита, че неизлечимо заболяване, т.е. болест или физическо състояние, което може логично да се очаква да доведе до смърт в рамките на 24 месеца или по-малко от датата на освидетелстването от практикуващ лекар, може да бъде считано за увреждане, ако възпрепятства участието на засегнатото лице в професионалния му живот;

27.  Подчертава задължението на работодателите да предоставят разумни улеснения за всички служители с увреждания, като това може да включва и служители с неизлечими заболявания;

28.  Подчертава, че естеството на някои неизлечими заболявания може да доведе до променливост при физическите, психическите и психологическите увреждания и че вследствие на това работодателите са задължени да преразглеждат редовно разумните улеснения, за да гарантират, че изцяло подкрепят служителите си в тяхната роля;

29.  Подчертава важността от защита на работниците с увреждания, включително и на тези с неизлечими заболявания, от всякаква форма на дискриминация на работното място; по-специално подчертава необходимостта тези работници да бъдат защитени от неправомерно уволнение;

30.  Отбелязва, че данните показват, че инвестициите в подходящи разумни улеснения за хората с увреждания са икономически изгодни и осигуряват възвръщаемост не само по отношение на социалното приобщаване, но също така и на по-висока производителност и по-малко случаи на отсъствие от работа(25); изразява съжаление относно факта, че много държави членки не са предоставили подходящи разумни улеснения;

31.  Подчертава значението на работата за хората с увреждания, както и за страдащите от тежки, хронични или нелечими заболявания, и изразява подкрепата си за приобщаващ подход към пазара на труда, гарантиращ на тези две групи сигурност и зачитане на правата;

32.  Призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че правата и услугите, свързани със заетостта, включително разумните улеснения в контекста на Директивата за равно третиране в областта на заетостта, са преносими и в съответствие със свободата на движение на лицата с увреждания;

33.  Приветства факта, че всички държави членки предоставят безвъзмездна финансова помощ, субсидии или данъчни облекчения, например, на работодателите, които осигуряват разумни улеснения, като по този начин работодателите се стимулират да приспособят работното място, за да се адаптира и отвори пазарът на труда за хората с увреждания и да се гарантира, че всички хора се ползват от и упражняват всички права на човека и основни свободи на равноправна основа с другите. препоръчва на държавите членки да предвидят, а Комисията да подкрепя обучението на националните, регионалните и местните органи относно разумните улеснения, така че да им се даде възможност да предлагат насоки за разумни улеснения и за предотвратяване на изключването на конкретни уязвими групи; призовава към диалог със съответните заинтересовани страни като профсъюзи и работодатели, с цел да се определят насоки за практики на разумни улеснения, които да се прилагат на място;

34.  Подчертава необходимостта да се признаят социалните клаузи в процедурите за обществени поръчки като потенциален инструмент за постигане на целите на социалната политика; счита, че социално отговорните обществени поръчки може да бъдат използвани като инструмент за интегрирането на хората с увреждания и други уязвими групи на пазара на труда;

35.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да приемат рамки за качество на стажовете с оглед на осигуряването на разумни улеснения и достъпност за лицата с увреждания;

36.  Подчертава значението на универсален стандарт за проектирането на обществените пространства и работните среди, който да взема предвид потребностите на хората с увреждания, в съответствие с Общия коментар за достъпността(26), приет от Комитета на ООН на 11 април 2014 г., и обръща внимание на ангажиментите на ЕС относно достъпността, с цел постигане на постоянни подобрения в условията на труд за всички работници в Европа;

37.  Приканва Европейската комисия и държавите членки да стимулират модели за т.нар. интелигентна работа, които позволяват на хората с увреждания да упражняват трудовата си дейност от дома си с всички произхождащи от това предимства от гледна точка на качеството на живот и на производителността;

38.  Отбелязва, че лицата с увреждания дават ценен принос за обществото като цяло, и призовава държавите членки да използват структурните фондове, по-специално Европейския социален фонд, за да адаптират работните места и да предоставят необходимата помощ за лицата с увреждания на работното място и да подобрят образованието и обучението с оглед увеличаване на процента на заетост на свободния пазар на труда и борба срещу безработицата, бедността и социалното изключване на хората с увреждания; посочва член 7 и член 96, параграф 7 от Регламента за общоприложимите разпоредби(27), които насърчават равните възможности, недискриминацията и приобщаването на хората с увреждания при прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) като цяло и в оперативните програми, в частност, и подчертава, че предварителната оценка следва да преценява адекватността на планираните мерки за насърчаване на равните възможности и за предотвратяване на дискриминацията; счита, че европейското и националното финансиране могат също да бъде насочвани, например, към МСП, които насърчават работниците да посещават курсове, позволяващи им да останат на работа;

39.  Призовава държавите членки да преразгледат схемите за осигуряване срещу безработица с оглед на предотвратяването на дискриминацията на лицата с увреждания;

40.  Насърчава държавите членки да вземат предвид ползите от въвеждането на мерки за положителни действия, например чрез комбиниране на пасивните политики на пазара на труда, например данъчни облекчения и парични стимули, с активни политики на пазара на труда – напр. професионално ориентиране, консултации, обучение и образование, както и намиране на работа – с цел да подпомагат заетостта на хората с увреждания;

41.  Насърчава държавите членки да разработят и приложат всеобхватна рамка за мерки, които дават възможност за достъп до качествена заетост за хората с увреждания, включително възможността за използване, например, на глоби, наложени за неспазване на законодателството, насочено срещу дискриминацията, за финансиране на включване в отворения пазар на труда и на други действия в тази област;

42.  Насърчава държавите членки да предоставят постоянна подкрепа на работодателите, които наемат лица с увреждания, така че да създадат благоприятни условия и да осигурят адекватна помощ на всички етапи на трудовия живот: наемане, задържане и кариерно развитие;

43.  Призовава всички участници да обърнат особено внимание на интегрирането на лицата с интелектуални и психосоциални увреждания, да развиват цялостна кампания за повишаване на информираността относно Конвенцията за правата на хората с увреждания и да се борят срещу предразсъдъците в рамките на работното място спрямо хора с психосоциални увреждания, интелектуални увреждания, хора с разстройства от аутистичния спектър и по-възрастни хора с увреждания; изисква всички материали, свързани с изграждане на капацитет, обучение, повишаване на информираността и публични изказвания, наред с другото, да бъдат предоставени в достъпни формати;

44.  Изразява загриженост по отношение на забавянето на средносрочната оценка на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г.; настоятелно приканва Комисията да преразгледа стратегията въз основа на заключителните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания във връзка с първоначалния доклад на Европейския съюз от 7 септември 2015 г. и да включи представителни организации на лица с увреждания в този процес;

45.  Изразява съжаление, че Комисията все още не е взела под внимание възрастовите неравенства при прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и стратегията за хората с увреждания; следователно призовава Комисията да повиши информираността и да обърне внимание на правата на хората с увреждания и на дискриминацията, на която са подложени;

Възраст

46.  Подчертава важния принос, който по-възрастните работници дават за обществото и за конкурентоспособността на предприятията; подчертава значението на участието на по-възрастните работници, така че те да могат да предадат своите знания и опит на по-младите работници в контекста на активния живот на възрастните хора, и изразява съжаление във връзка с факта, че възрастта е важно основание за трудова дискриминация; счита, че заслужава съжаление фактът, че по-възрастните хора все още често се сблъскват със стереотипи и пречки на пазара на труда, и призовава за справедливост между поколенията, основаваща се на солидарност, взаимно уважение, отговорност и готовност за оказване на взаимна грижа;

47.  Призовава държавите членки да насърчават достъпа до заетостта и интеграцията на пазара на труда на всички работници, независимо от тяхната възраст, и да прилагат мерки, за да защитят всички работници на работното място, що се отнася до заплащането, обучението, кариерното развитие, здравето и безопасността и др.;

48.  Отбелязва, че едностранчивото подмладяване на работната сила не води до повече иновации, а представлява загуба на опит, знания и умения;

49.  Призовава държавите членки да насърчават работодателите да наемат млади хора, но същевременно да гарантират и спазват равното третиране по отношение на заплащането и социалната закрила, включително необходимото обучение, свързано с работата;

50.  Отбелязва с безпокойство, че Съдът на ЕС определя солидарността между поколенията като първата и най-важна законосъобразна цел, обосноваваща разликата в третирането в зависимост от възрастта(28), тъй като държавите членки, които отчитат по-високи равнища на заетост за по-възрастните работници, са също и тези, които имат много по-добри резултати при въвеждането на младите хора на пазара на труда;

51.  Припомня, че законодателството на ЕС относно политиките по отношение на възрастта трябва да бъде ефективно прилагано, за да се бори с възрастовата дискриминация и да я предотвратява;

52.  Отбелязва, че благодарение на изпълняваните политики хората на възраст между 55 и 64 години съставляват все по-голям дял от работниците в държавите – членки на ЕС; при все това изразява съжаление относно факта, че процентът на заетост на тази група се увеличава твърде бавно и продължава да бъде под 50 % в ЕС 28; поради това подчертава, че цифровизацията оказва значително въздействие върху пазара на труда, като създава нови възможности за заетост и по-гъвкави условия на труд, например работа извън работното място или работа от дома, което може да служи като ефективен инструмент за борба с изключването на лицата над 50 години и неквалифицираните лица на средна възраст; подчертава в този контекст, че непрекъснатото подобряване на цифровите умения чрез предоставяне на служителите на възможности за обучение, квалификация и преквалификация през цялата им професионална кариера е предпоставка за получаване на ползи от цифровизацията; счита също така, че възможностите за създаване на работни места на дигиталния пазар в бъдеще ще изискват по-нататъшни усилия от държавите членки по отношение на несъответствията между търсенето и предлагането на умения, по-специално при хората над 50 годишна възраст;

53.  Подчертава, че мерките за борба с дискриминацията, свързана с възрастта, по принцип не следва да правят разлика между деца или възрастни и всяка неоправдана възрастова дискриминация трябва да бъде преследвана по подобаващ начин;

54.  Отбелязва, че възрастните работници, по-специално, имат по-несигурни условия, и призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да разгледа нарастващия проблем с безработицата сред хората на възраст над 50 години и да разработи ефективни инструменти, като например професионално обучение и стимули или субсидии за работодателите, с цел повторно интегриране на по-възрастните работници на пазара на труда и защитата им от несправедливо уволнение;

55.  Подчертава необходимостта от увеличаване на уменията в областта на цифровите технологии сред работещото население и подчертава, че цифровизацията ще допринесе за социалното приобщаване и ще подпомогне възрастните хора и работниците с увреждания да останат по-дълго на пазара на труда, като им позволи да се възползват от възможностите на изкуствения интелект; счита за важно влиянието на цифровия пазар върху заетостта да бъде направлявано по социално справедлив и устойчив начин ; подчертава факта, че много работодатели не наемат по-възрастни работници поради стереотипни представи за липсата на умения или за остарели умения; призовава поради тази причина за включването на ученето през целия живот и образованието за възрастни на работници от всички възрастови групи в обсъжданията на предстоящата Европейска стратегия за уменията, обявена от Комисията;

56.  Припомня, че човешките ресурси представляват най-важният ресурс за ЕС и държавите членки; счита, че електронните умения са от съществено значение за по-възрастните работници над 55 г, за да бъдат те защитени от изключване от пазара на труда и да им се помогне за намиране на ново работно място; призовава Комисията и държавите членки, в сътрудничество със социалните партньори, да разработят стратегии за уменията, свързващи образованието и работата, и следователно да инвестират и да насърчават ученето през целия живот, както и да предоставят достъпни, финансово приемливи и всеобхватни схеми за обучение, а също и преквалификация за развитието на цифровите и т.нар. „меки“ умения, включително адаптиране към виртуалната среда (разширената реалност), което да даде възможност на застаряващото население да се адаптира по-добре към нарастващото търсене на електронни умения в много различни сектори; следователно подчертава, че по-възрастните работници над 55 годишна възраст, особено жените, следва да разполагат с постоянен достъп до обучения по ИКТ; насърчава също така държавите членки и Комисията да въведат стратегии с цел намаляване на цифровото разделение и улесняване на равния достъп до новите информационни и комуникационни технологии;

57.  Приветства работна програма на европейските социални партньори за периода 2015 – 2017 г., която се съсредоточава върху активния живот на възрастните хора; призовава социалните партньори да разгледат задълбочено въпросите, свързани с дискриминацията, основана на възраст, обучението за възрастни хора, здравословните и безопасни условия на труд и съвместяването на професионалния и семейния живот, с цел да се изгради европейска рамка в подкрепа на пригодността за заетост и здравословните условия на труд за всички работници;

58.  Подчертава, че надеждната статистика относно положението на възрастните хора и демографските промени е необходима, за да се развият целенасочени по-добра степен и ефективни стратегии относно активния живот на възрастните хора; призовава Комисията да гарантира събирането на изчерпателни висококачествени данни за обществения статус на възрастните хора, тяхното здраве, права и стандарт на живот;

59.  Посочва, че насърчаването на среда, съобразена с нуждите на възрастните хора, е съществен инструмент за подпомагане на работещите и търсещите работа възрастни хора и за насърчаването на приобщаващи общества, които предлагат равни възможности за всички; във връзка с това приветства съвместно управлявания проект на Комисията и СЗО, чиято цел е Световният пътеводител на СЗО на градовете, съобразени с нуждите на възрастните хора, да се адаптира към европейския контекст;

60.  Приветства кампанията „Здравословни работни места за всички възрасти“, провеждана от Европейската агенция за безопасност и здраве при работа; подчертава значението на ефективното законодателство в областта на здравословните и безопасни условия на труд и стимулите за предприятията за прилагане на превантивни методи; призовава кампанията да има широк обхват, за да достигне до предприятия от всякакъв размер;

61.  Призовава държавите членки да укрепят публичните пенсионни схеми, за да гарантират достойни доходи след пенсионирането;

62.  Приветства инициативата на Комисията по отношение на съвместяването на професионалния и личния живот; подчертава факта, че равновесието между професионалния и личния живот е предизвикателство също за по-възрастните работници, тъй като 18% от мъжете и 22% от жените на възраст между 55 и 64 години се грижат за членове от семейството, които имат нужда от грижи, а повече от половината баби и дядовци осигуряват редовни грижи за своите внуци; препоръчва предстоящата инициатива за равновесие между професионалния и личния живот пълноценно да включва мерки, които подкрепят лицата, полагащи неофициално грижи, и бабите и дядовците в трудоспособна възраст, както и младите родители;

63.  Призовава държавите членки да насърчават безплатни висококачествени обществени услуги, които предоставят подходящи и необходими грижи и подпомагане за децата, за болните и възрастните;

Сексуална ориентация

64.  Отбелязва, че националните съдилища и Съдът на Европейския съюз са разгледали само ограничен брой дела във връзка с дискриминация на основание сексуална ориентация;

65.  Припомня, че въпреки факта, че броят на държавите членки, които са разширили забраната за дискриминация, основаваща се на сексуална ориентация, във всички сфери, обхванати от Директивата за равенството между расите, се е увеличил от 10 през 2010 г. на 13 през 2014 г., защитата от дискриминация, основана на сексуална ориентация и полова идентичност, все още е ограничена(29);

66.  Припомня, че обхватът на закрилата от дискриминация на транссексуалните лица все още е неопределен в много държави членки, по-специално в областта на заетостта, образованието и здравеопазването; призовава за мерки за ефективното прилагане на националното законодателство, с което се транспонира Директивата относно равенството между половете; посочва, че такива мерки могат да подобрят правните дефиниции, за да се гарантира, че защитата включва всички транссексуални лица, а не само транссексуалните лица, които вече са в процес на промяна на пола или вече са се подложили на промяна на пола(30);

67.  Изразява загриженост във връзка с това, че равнището на осведоменост за правата в сферата на дискриминацията и на осведоменост за съществуването на органи и организации, които предлагат подкрепа на жертвите на дискриминация, е ниско, като сред ЛГБТИ лицата равнищата на осведоменост са по-високи; счита, че националните, регионалните и местните органи, заедно с всички организации на заинтересованите страни, следва да засилят значително дейностите за повишаване на осведомеността както за жертвите, така и за работодателите, а също и за други групи; посочва, че националните организации на ЛГБТИ лицата са ключови партньори в тези усилия;

68.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират взаимното признаване на статута на партньорството, брачните режими и родителските права; призовава Комисията и държавите членки да вземат предвид специфичната дискриминация, пред която са изправени интерсексуалните лица на работното място, и да преразгледат законодателствата и практиките с оглед на предотвратяването на дискриминацията на интерсексуалните лица;

Хоризонтални аспекти и препоръки

69.  Изразява своето безпокойство от липсата на правна яснота и сигурност по отношение на множествената дискриминация, често като следствие от съществуването на различаващи се и фрагментирани правила и стандарти в различните държави членки; отбелязва важната работа, извършена от Европейската мрежа на националните органи по въпросите на равенството (Equinet) за подпомагане на разработването на общи стандарти, и счита, че следва да се окаже подходяща подкрепа в тази насока;

70.  Изразява съжаление относно факта, че Директива 2000/78/ЕО не съдържа конкретни разпоредби относно множествената дискриминация, въпреки че все пак посочва, че жените често са нейни жертви, и отбелязва освен това, че комбинацията от две или повече форми на дискриминация може да породи затруднения, произтичащи от различия в гарантираното равнище на защита при различните форми на дискриминация; призовава държавите членки и Комисията да се борят с всички форми на множествена дискриминация, за да гарантират прилагането на принципа на недискриминация и на равно третиране на пазара на труда и по отношение на достъпа до заетост; препоръчва националните, регионалните и местните органи, правоприлагащите органи, включително инспекторите по труда, националните органи по въпросите за равенството и организациите на гражданското общество да увеличат мониторинга на пресечните точки между пола и други основания в случаите и практикуването на дискриминация;

71.  Подчертава, че липсата на обективни, сравними и разбити по съответните признаци данни относно равенството в случаи на дискриминация и неравенството затруднява доказването на съществуването на дискриминация, и по-специално непряката дискриминация; посочва, че член 10 от Директива 2000/78/ЕО предвижда прехвърляне на тежестта на доказване и обръщане на решение, когато има факти, от които може да бъде заключено, че е налице пряка или непряка дискриминация; призовава Комисията и държавите членки да събират данни относно равенството, попадащи в обхвата на Директивата, по систематичен начин с участието на социалните партньори, националните органи по въпросите на равенството и националните съдилища;

72.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да разработят, включително като част от националния процес на докладване и в годишния съвместен доклад относно социалната закрила и социалното включване – хармонизирани и хомогенни статистики, предназначени да запълнят всички празноти в събирането на данни относно равенството между половете; призовава Комисията да предприеме инициативи за насърчаване на това събиране на данни чрез препоръка към държавите членки и като възложи на Евростат развиването на консултации с цел интегрирането на разбивка на данните по всички основания за дискриминация в показателите на Европейското социално изследване, за да предприеме действия и практически мерки срещу всички форми на дискриминация, свързана с наемането на персонал и пазара на труда;

73.  Препоръчва при събирането на статистически данни по въпросите на заетостта държавите членки да включват в проучването на пазара на труда и въпроси по избор, за да се разкрие евентуалната дискриминация на основата на пол, раса или етнически произход, религия или убеждения, възраст и сексуална ориентация;

74.  Подчертава, че бюрократичните пречки за микро-, малките и средните предприятия винаги следва да се вземат предвид в законодателния процес на всички нива, а планираните мерки следва да бъдат подлагани на оценка за пропорционалност;

75.  Отбелязва важната роля на националните органи по въпросите на равенството при прилагането на Директивата за равенството в областта на заетостта, които допринасят за повишаването на осведомеността и събирането на данни, осъществяват сътрудничество със социалните партньори и други заинтересовани страни, вземат мерки по отношение на недостатъчното докладване и поемат водеща роля при опростяването и улесняването на подаването на оплаквания от жертви на дискриминация; призовава ролята на националните органи по въпросите на равенството да бъде засилена, тяхната безпристрастност да бъде гарантирана, дейността им да се развива и техният капацитет да бъде увеличен, включително чрез осигуряването на адекватно финансиране;

76.  Призовава държавите членки да покажат по-голяма ангажираност по отношение на прилагането на принципа на равенство между жените и мъжете в политиките в областта на заетостта; призовава за активното използване на бюджетирането, съобразено с фактора пол, включително чрез насърчаването на обмена на най-добри практики от страна на Комисията, и за мерки, които биха насърчили заетостта на жените при справедливи условия без несигурни форми на заетост, със здравословно равновесие между професионалния и личния живот и с учене през целия живот, както и мерки, които намаляват разликите в заплащането и пенсиите и като цяло подобряват позицията на жените на пазара на труда;

77.  Призовава държавите членки да изработят неутрални спрямо пола класификации на професиите и системи за оценка като задължителни мерки за насърчаване на равното третиране;

78.  Подчертава факта, че политиките в областта на равното третиране следва да са насочени към решаване на проблема, свързан със стереотипните представи както за мъжките, така и за женските професии и роли;

79.  Напомня, че на социалните партньори е отредена ключова роля за информирането и повишаването на осведомеността относно борбата срещу дискриминацията както на работниците, така и на работодателите;

80.  Счита, че е необходимо да се обърне допълнително внимание на балансирането на противопоставящи се права като свободата на религията и убежденията и свободата на словото в случаи на тормоз на такива основания;

81.  Призовава държавите членки да създадат и укрепят национални органи по инспекция на труда, като им предоставят условията и финансовите и човешките ресурси, които ще им позволят да поддържат ефективно присъствие на място с цел борба с несигурната трудова заетост, нерегламентираната заетост и трудовата дискриминация и дискриминацията по отношение на заплащането, по-специално от гледна точка на равенството между мъжете и жените;

82.  Призовава Комисията и държавите членки да насърчават съвместяването на професионалния и личния живот чрез конкретни мерки, като нови предложения относно отпуска по майчинство, така че да гарантират правото на жените на връщане на работа след бременност и отпуск по майчинство и родителски отпуск, да гарантират правото им на ефективна защита на здравето и безопасността на работното място, да защитават свързаните с майчинството права, да вземат мерки за предотвратяване на несправедливото уволнение по време на бременност и др., както и Директивата за отпуск на лицата, полагащи грижи, и укрепят законодателството относно отпуска по бащинство;

83.  Отбелязва, че достъпът до правосъдие е ограничен при много случаи на дискриминация; подчертава значението на достъпа до информация за жертвите на дискриминация; счита за необходимо държавите членки да предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че жертвите могат да получат достъпна правна консултация и помощ на всички етапи на съдебния процес, включително например поверително и индивидуално консултиране и емоционална, лична и морална подкрепа чрез органите по въпросите на равенството или подходящи посредници; призовава освен това държавите членки да се борят с тормоза и насилието на работното място, които нарушават достойнството на личността и/или създават обидна работна среда;

84.  Счита, че трябва да се подобрят механизмите за подаване на жалби на национално равнище чрез укрепване на националните органи по въпросите на равенството, за да се подобри достъпът до съдебните и извънсъдебните механизми, и чрез повишаване на доверието в органите, предоставяне на правна помощ, предлагане на правни консултации и подкрепа, както и чрез опростяване на правните процедури, които често са продължителни и сложни; насърчава държавите членки да създадат платформи, чрез които да може да се подават жалби и да се предоставя безплатна помощ при съдебни производства в случаи на дискриминация и тормоз на работното място;

85.  Призовава да се приемат правила за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, и на тяхната анонимност в случаи на дискриминация и/или тормоз и/, или преследване на работното място;

86.  Припомня, че започването на съдебно производство и осигуряването на подходящо представителство все още е проблематично в някои случаи, и настоятелно призовава държавите членки да намерят начини да помогнат на жертвите в това отношение, включително, например, чрез освобождаване от данъци и предоставяне на данъчни облекчения и правна помощ, и помощ от специализирани НПО, както и чрез гарантиране на правни средства за защита и подходящо представителство; подчертава значението на правния статут на неправителствените организации, които имат законен интерес в съответните съдебни и/или административни процедури;

87.  Приветства факта, че санкциите, предвидени в законодателството на държавите членки в областта на борбата срещу дискриминацията, са като цяло в съответствие с Директивата за равенството в областта на заетостта; също така подчертава важната роля на обществените органи, специализирани в борбата срещу дискриминацията, при разрешаването на проблеми, свързани със санкции и жалби; изразява загриженост, обаче, във връзка с факта, че по отношение на нивото и размера на присъдената компенсация националните съдилища прилагат по-ниската степен на санкции, предвидена в закона(31); подчертава необходимостта Комисията да следи внимателно правилата, приложими към санкциите и компенсациите в държавите членки, за да гарантира, че националното законодателство не предвижда чисто символични наказания или единствено издаване на предупреждения в случаите на дискриминация, както съобщава Съдът на Европейския съюз;

88.  Заявява своето безпокойство от слабото участие на ромската общност в пазара на труда; подчертава необходимостта от засилване на ролята на НПО, работещи с това етническо малцинство, за да се насърчи участието на ромите на пазара на труда; освен това отбелязва важната роля на НПО при предоставяне на информация за наличните права или за улесняване подаването на жалби в случаите на дискриминация, с крайна цел подобряване на събирането на данни;

89.  Призовава държавите членки да се възползват от възможностите, предоставени в Директивата, за да въведат положителни действия в случай на групи, подложени на тежка и структурна дискриминация, каквито са ромите;

90.  Приветства факта, че преобладаващото мнозинство от държавите членки са разгледали възможността за някаква форма на позитивна дискриминация в рамките на приложното поле на Директивата;

91.  Подчертава необходимостта от разпространяване на свързаните с тази област решения на Съда на ЕС и от обмен на решенията на националните съдилища съгласно съдебната практика на Европейския съд за правата на човека, отнасяща се до разпоредбите на Директивата за равно третиране в областта на заетостта;

92.  Подчертава важността на осигуряването на подкрепа за лицата, полагащи неофициално грижи за други лица и съчетаващи отговорностите в работата с отговорностите, свързани с полагането на грижи (напр. гъвкаво работно време, осигуряване на отдих), така че тези лица (предимно жени), които полагат грижи за други лица, да бъдат в състояние да предоставят тези грижи и да дадат огромен принос за своите семейства и за обществото, без да бъдат ощетявани поради този принос в момента или по-късно в живота им;

93.  Счита за нужно на служителите от националните, регионалните и местните органи, както и от правоприлагащите органи и инспекторатите по труда да бъде осигурено подходящо обучение; счита, че обучението на всички заинтересовани страни като например съдии, прокурори, съдебни служители, адвокати и следователи, полицейски сили и служителите в затвори относно законодателството относно недискриминацията в областта на заетостта и съдебната практика е от изключително значение, наред с обучението относно културното разбирателство и несъзнателната пристрастност;

94.  Счита, че е необходимо Комисията да предостави на частните дружества, включително на МСП и микропредприятията, модели за рамки за равенство и многообразие, които по-късно да могат да бъдат повтаряни и адаптирани към техните нужди; призовава заинтересованите лица сред предприемачите да не се задоволяват само с поемането на ангажименти по отношение на спазването на равенството и многообразието, а наред с другото – да докладват ежегодно за своите инициативи в това отношение (при желание от тяхна страна – с помощта на органите по въпросите на равенството);

95.  Призовава работодателите да създадат антидискриминационна работна среда за своите служители чрез спазване и прилагане на съществуващите директиви за борба с дискриминацията, основани на принципа на равно третиране независимо от пола, расовия или етническия произход, религията или убежденията, наличието на увреждания, възрастта или сексуалната ориентация; призовава Комисията да следи изпълнението на свързаните с това мерки;

96.  Припомня важната роля на социалните партньори, НПО и гражданското общество за предлагането на помощ на жертвите и подчертава, че често за лицата, подложени на дискриминация, е по-лесно да се обърнат към тях, отколкото към други структури; следователно призовава на организациите на гражданското общество, които са активни в тази област, да бъде предложена подкрепа;

97.  Призовава за осигуряване на образование в областта на правата на човека и гражданско образование, които способстват за осведомеността и приемането на многообразието и които се стремят да създадат приобщаваща среда чрез насърчаване на определянето на нови дефиниции на нормите и премахването на обидните квалификации;

98.  Призовава Европейската комисия и държавите членки да подкрепят изучаването на гражданските права и правата на човека в началните и средните училища;

99.  Счита, че е необходимо Комисията да приеме европейска рамка за национални стратегии за борба с антисемитизма, ислямофобията и други форми на расизъм;

100.  Настоятелно призовава държавите членки да предвидят подходящи схеми за повторно въвеждане на пазара на труда на лица, които са излежали присъдата си в затвора;

101.  Призовава Комисията и държавите членки да улеснят достъпа до финансиране за съответните заинтересовани страни, включително организациите на гражданското общество и органите по въпросите на равенството, за кампании за повишаване на осведомеността и образователни кампании относно дискриминацията в областта на заетостта; призовава частния сектор да предприеме от своя страна необходимите мерки за създаване на недискриминационна работна среда;

102.  Приканва държавите членки да се стремят да обезпечат обмена на най-добри практики с оглед на борбата с дискриминацията в областта на заетостта;

103.  Призовава организациите на социалните партньори да повишават в рамките на своите структури информираността относно неравенството в областта на заетостта и да представят предложения за решаване на проблемите на ниво организация/дружество, секторно колективно договаряне, обучения и кампании, насочени към членовете и работниците;

104.  Призовава държавите членки и Комисията да включат социалните партньори (професионални съюзи и работодатели) и гражданското общество, включително органите по въпросите на равенството, в ефективното прилагане на равенството в областта на заетостта и професиите, с оглед на укрепване на равното третиране; призовава също така държавите членки да подобрят социалния диалог и обмена на опит и най-добри практики;

o
o   o

105.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320. (2) ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23. (3) ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16. (4) Приети текстове, P8_TA(2015)0321. (5) Приети текстове, P8_TA(2015)0320. (6) Приети текстове, P8_TA(2015)0286. (7) Приети текстове, P8_TA(2015)0293. (8) Приети текстове, P8_TA(2015)0261. (9) ОВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 83. (10) ОВ C 75, 26.2.2016 г., стр. 130. (11) ОВ C 131 E, 8.5.2013 г., стр. 9. (12) ОВ C 74 E, 13.3.2012 г., стр. 19. (13) ОВ C 351 E, 2.12.2011 г., стр. 29. (14) ОВ C 212 E, 5.8.2010 г., стр. 23. (15) ОВ C 279 E, 19.11.2009 г., стр. 23. (16) Решение от 10 май 2011 г., Römer, C-147/08, ECR, EU:C:2011:286. (17) http://fra.europa.eu/en/publication/2014/eu-lgbt-survey-european-union-lesbian-gay-bisexual-and-transgender-survey-main (18) http://fra.europa.eu/en/publication/2014/being-trans-eu-comparative-analysis-eu-lgbt-survey-data (19) http://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/SR15_03/SR15_03_BG.pdf (20) http://www.eurofound.europa.eu/sites/default/files/ef_publication/field_ef_document/ef1568bg.pdf (21) Приети текстове, P8_TA(2015)0351. (22) Служба на ЕП за парламентарни изследвания, „Директивата за равенството в областта на заетостта – оценка на нейното прилагане“. (23) Пак там. (24) Конвенция на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания, 13 декември 2006 г., член 2. (25) Европейски парламент, Тематичен отдел „А“: Политика в областта на икономиката и науката, „Разумни улеснения и защитени предприятия за хората с увреждания: разходи и възвръщаемост на инвестициите“. (26) Общ коментар № 2.(2014) по член 9: Accessibility https://documentsddsny. un.org/doc/UNDOC/GEN/G14/033/13/ PDF/G1403313.pdf?OpenElement (27) Регламент (ЕС) № 1303/2013. (28) Работен документ на службите на Комисията, „Приложения към съвместния доклад за прилагането на Директивата за равенството между расите (2000/43/EО) и Директивата за равното третиране в областта на заетостта (2000/78/EО)“ (SWD(2014)0005). (29) Агенция на ЕС за основните права (2015 г.), „Защита срещу дискриминация въз основа на сексуална ориентация, полова идентичност и полови характеристики в Европейския съюз: сравнителен правен анализ“. (30) Пак там. (31) Служба на ЕП за парламентарни изследвания, виж по-горе.