Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2898(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-1060/2016

Внесени текстове :

B8-1060/2016

Разисквания :

Гласувания :

PV 06/10/2016 - 5.4
CRE 06/10/2016 - 5.4
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0381

Приети текстове
PDF 490kWORD 55k
Четвъртък, 6 октомври 2016 г. - Страсбург Окончателна версия
Международни стандарти за финансово отчитане: МСФО 9
P8_TA(2016)0381B8-1060/2016

Резолюция на Европейския парламент от 6 октомври 2016 г. относно международните стандарти за финансово отчитане: МСФО 9 (2016/2898(RSP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти(1),

—  като взе предвид окончателния проект за Регламент (ЕС) .../... на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008 за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на Международен стандарт за финансово отчитане 9,

—  като взе предвид Международния стандарт за финансово отчитане (МСФО) 9 Финансови инструменти, публикуван на 24 юли 2014 г. от Съвета по международни счетоводни стандарти (СМСС), одобрителното становище на Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО) относно МСФО 9(2), оценката на ЕКГФО относно МСФО 9 въз основа на принципа на „вярна и точна представа“, както и писмата с коментари от Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейския банков орган (ЕБО) относно одобряването на МСФО 9,

—  като взе предвид измененията на МСФО 4, публикувани от СМСС на 12 септември 2016 г. под наименованието „Прилагане на МСФО 9 Финансови инструменти с МСФО 4 Застрахователни договори“,

—  като взе предвид доклада от октомври 2013 г. на Филип Мейстад, озаглавен „Трябва ли МСФО да бъдат по-европейски?“,

—  като взе предвид изявлението на ръководителите на държавите от Г-20 от 2 април 2009 г.,

—  като взе предвид доклада от 25 февруари 2009 г. на групата на високо равнище относно финансовия надзор в ЕС под председателството на Жак дьо Ларозиер,

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно оценката на международните счетоводни стандарти и на дейността на Фондацията за международни стандарти за финансово отчитане (МСФО), Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО) и Надзорния съвет за отчитане и отразяване на обществения интерес (PIOB)(3),

—  като взе предвид писмото от 8 януари 2016 г. на своята комисия по икономически и парични въпроси до председателя на Европейския съвет за системен риск (ЕССР) относно въздействието на въвеждането на МСФО 9 върху световната финансова стабилност — молба за анализ, както и отговора на това писмо от 29 февруари 2016 г.,

—  като взе предвид писмото от 16 юни 2016 г. на своята комисия по икономически и парични въпроси до члена на Комисията, отговарящ за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, относно одобрението на МСФО 9, както и отговора на това писмо от 15 юли 2016 г.,

—  като взе предвид проучванията на своята комисия по икономически и парични въпроси относно МСФО 9 („Критерии на МСФО за одобрение по отношение на МСФО 9“, „Значимостта на МСФО 9 за финансовата стабилност и надзорните разпоредби“, „Обезценка на гръцките държавни облигации по МСС 39 и МСФО 9: проучване на случай“ и „Счетоводство, основано на очакваната загуба, за обезценката на финансови инструменти: подходите на Съвета за стандарти за финансово отчитане (ССФО) и на СМСС МСФО 9“),

—  като взе предвид въпроса, отправен до Комисията относно международните стандарти за финансово отчитане: МСФО 9 (O-000115/2016 — B8-0721/2016),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по икономически и парични въпроси,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че в резултат на финансовите кризи в последно време в дневния ред на Г-20 и на ЕС беше включена ролята, която международните стандарти за финансова отчетност (МСФО) играят по отношение на финансовата стабилност и растежа, в частност правилата за признаване на загубите, понесени в банковата система; като има предвид, че Г-20 и докладът „дьо Ларозиер“ изтъкнаха основни въпроси по отношение на счетоводните стандарти преди кризата, включително процикличността, свързана с принципа на оценяване по пазарни цени и признаване на печалбите и загубите, подценяването на натрупването на риск във фазите на растеж и липсата на обща и прозрачна методология за оценяване на неликвидните и обезценените активи;

Б.  като има предвид, че Съветът по международни счетоводни стандарти (СМСС) публикува МСФО 9 Финансови инструменти като ключова мярка за справяне с някои аспекти на финансовата криза и с нейното въздействие върху банковия сектор; като има предвид, че МСФО 9 ще се прилага от 1 януари 2018 г. и заменя МСС 39;

В.  като има предвид, че ЕКГФО даде положително становище относно одобряването на МСФО 9, което съдържаше редица забележки относно използването на „справедлива стойност“ в случай на неблагоприятни пазарни условия, отсъствието на концептуална основа във връзка с подхода на обезпечаване на загубите за период от 12 месеца и незадоволителните разпоредби, свързани с дългосрочни инвестиции; като има предвид, че поради различните дати на влизане в сила на МСФО 9 и предстоящия нов застрахователен стандарт МСФО 17 в становището се изразяват резерви относно приложимостта на стандарта в застрахователния сектор;

Г.  като има предвид, че противоречията и разискванията във връзка с въздействието върху дългосрочните инвестиции на отчитането по справедлива стойност се засилват поради липсата на количествена оценка на въздействието по този въпрос;

Д.  като има предвид, че признаването на нереализираните печалби в рамките на отчитането по справедлива стойност може да се счита за нарушение на Директивата за поддържане на капитала и Директивата за счетоводството; като има предвид, че Комисията е в процес на сравняване на практиките на държавите членки по отношение на разпределянето на дивиденти;

Е.  като има предвид, че принципът на предпазливост трябва да бъде основният ръководен принцип за всеки счетоводен стандарт;

Ж.  като има предвид, че новият стандарт изглежда е също толкова, ако не и по-сложен от своя предшественик МСС 39; като има предвид, че първоначалната цел беше да се намали сложността;

З.  като има предвид, че очакваният нов застрахователен стандарт МСФО 17, който заменя МСФО 4, вероятно ще влезе в сила след 2020 г., като има предвид, че бяха изразени опасения във връзка с несъответствието между датите на влизане в сила на МСФО 9 и МСФО 17; като има предвид, че Съветът по международни счетоводни стандарти (СМСС) публикува окончателните си изменения на МСФО 4 през септември 2016 г., като предлага две възможни решения: подхода на припокриване и временно освобождаване от изискванията на равнището на отчитащата се стопанска единица;

И.  като има предвид, че комисията по икономически и парични въпроси подложи на оценка МСФО 9 Финансови инструменти, като проведе публично изслушване, възложи четири проучвания относно МСФО 9 и организира контролни дейности в комисията, както и дейности на своя постоянен екип по въпросите на МСФО;

1.  Отбелязва, че МСФО 9 Финансови инструменти представлява една от основните реакции на СМСС по отношение на финансовата криза; отбелязва, че усилията за прилагане са вече в ход;

2.  Признава, че МСФО 9 представлява подобрение на МСС 39, тъй като с преминаването от модел на обезценка с „възникнали загуби“ към модел на обезценка с „очаквани загуби“ в процедурата на признаване на загуби по кредити се засяга проблемът „твърде малко, твърде късно“; отбелязва обаче, че МСФО 9 изисква значителна степен на преценка в счетоводния процес; подчертава, че в това отношение съществуват огромни различия в становищата и много малко конкретни насоки от страна на одитори; поради това призовава европейските надзорни органи да разработят насоки в сътрудничество с Комисията и ЕКГФО, за да се избегнат всякакви злоупотреби с преценката на управленско равнище;

3.  Макар и да не се противопоставя на регламента на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 1126/2008 за приемане на някои международни счетоводни стандарти в съответствие с Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на Международен стандарт за финансово отчитане 9, припомня исканията си, отправени по отношение на МСФО 9 в своята посочена по-горе резолюция от 7 юни 2016 г.;

4.  Припомня, че подходът за по-добро регулиране изисква оценка на въздействието; отбелязва липсата на подходяща количествена оценка на въздействието за МСФО 9, което се дължи отчасти на отсъствието на надеждни данни; подчертава необходимостта от по-добро разбиране на въздействието на МСФО 9 върху банковия сектор, застрахователния сектор и финансовите пазари изобщо, но също така и върху финансовия сектор като цяло; следователно отново заявява искането си към СМСС и ЕКГФО да засилят своя капацитет за анализ на въздействието, по-специално в областта на макроикономиката;

5.  Отново отправя искането на своята комисия по икономически и парични въпроси към ЕССР за анализ на въздействието върху финансовата стабилност на въвеждането на МСФО 9; припомня ангажимента на ЕССР да отговори на това искане в хода на 2017 г.; приветства факта, че ЕССР създаде нова работна група за МСФО 9; припомня препоръките на Мейстад по отношение на разширяването на критерия „обществено благо“ — т.е. счетоводните стандарти да не застрашават финансовата стабилност в ЕС и същевременно да не възпрепятстват икономическото развитие на ЕС;

6.  Отбелязва значението на постигането на пълна яснота по отношение на взаимодействието на МСФО 9 с други регулаторни изисквания; приветства текущата оценка от страна на ЕБО на въздействието на МСФО 9 върху банки в ЕС, насочена към по-добро разбиране на неговото въздействие върху изискуемите собствени средства, взаимодействието с други пруденциални изисквания и начина, по който институциите се подготвят за прилагането на МСФО 9; отбелязва, че банките, които използват стандартизирания подход, вероятно ще бъдат най-силно засегнати от намаляването на базовия собствен капитал от първи ред; поради това призовава Комисията да предложи до края на 2017 г. подходящи мерки в пруденциалната рамка, например да включи в Регламента за капиталовите изисквания постепенно въвеждане на режим, който ще смекчи въздействието на новия модел за обезценка за период от три години или до въвеждането на подходящо международно решение, и да избягва всяко внезапно необосновано въздействие върху коефициентите на капиталова адекватност на банките и отпускането на заеми;

7.  Отбелязва несъответствието между датите на влизане в сила на МСФО 9 и очаквания нов застрахователен стандарт МСФО 17; отбелязва, че СМСС публикува изменение на МСФО 4 с цел да се отговори на някои от опасенията, по-специално във връзка с използването на незадължителния подход на отлагане; призовава Комисията да разгледа този въпрос внимателно и по задоволителен и подходящ начин, с подкрепата на ЕКГФО, като осигурява еднакви условия на конкуренция в рамките на ЕС;

8.  Подчертава значението на дългосрочните инвестиции за икономическия растеж; изразява загриженост, че счетоводното третиране съгласно МСФО 9 на някои финансови инструменти, държани пряко или косвено като дългосрочни инвестиции, по-специално тези за дялово финансиране, може да се окаже в разрез с общата цел за насърчаване на дългосрочните инвестиции; призовава Комисията да гарантира, че МСФО 9 е от полза за дългосрочната инвестиционна стратегия на ЕС и намалява процикличността и стимулите за прекомерно поемане на риск; призовава Комисията да представи оценка не по-късно от декември 2017 г.;

9.  Приветства настоящата инициатива на Комисията за сравняване на практиките на държавите членки по отношение на разпределянето на дивиденти; призовава Комисията да гарантира прилагането на МСФО 9 с Директивата за поддържане на капитала и Директивата за счетоводството и когато е необходимо да си сътрудничи със СМСС и с националните органи и органите от трети държави, определящи стандарти, за да получи тяхната подкрепа за изменения или — при липса на подкрепа — за предвиждане на подходящи промени в правото на ЕС;

10.  Призовава Комисията да наблюдава внимателно — съвместно с европейските надзорни органи (ЕНО), Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейския съвет за системен риск (ЕССР) и ЕКГФО — прилагането на МСФО 9 в ЕС, да изготви последваща оценка на въздействието не по-късно от юни 2019 г. и да представи тази оценка пред Европейския парламент и да действа в съответствие неговото становище;

11.  Призовава СМСС да извърши проверка след прилагането на МСФО 9 с цел да бъдат установени и оценени нежеланите ефекти на стандарта, по-специално по отношение на дългосрочните инвестиции;

12.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията.

(1) ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1.
(2) http://www.efrag.org/Assets/Download?assetUrl=%2Fsites%2Fwebpublishing%2FSiteAssets%2FEndorsement%2520Advice%2520on%2520IFRS%25209.pdf.
(3) Приети текстове, P8_TA(2016)0248.

Правна информация - Политика за поверителност