Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2315(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0243/2016

Внесени текстове :

A8-0243/2016

Разисквания :

PV 24/10/2016 - 18
CRE 24/10/2016 - 18

Гласувания :

PV 25/10/2016 - 7.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0405

Приети текстове
PDF 603kWORD 65k
Вторник, 25 октомври 2016 г. - Страсбург
Корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави
P8_TA(2016)0405A8-0243/2016

Резолюция на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави (2015/2315(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ), и други договори и инструменти на Организацията на обединените нации (ООН) в областта на правата на човека, и по-специално Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права, приети в Ню Йорк на 16 декември 1966 г.,

—  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека,

—  като взе предвид член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 2, 3, 8, 21 и 23 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид членове 81, 82, 83, 114, 208 и 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приета от Съвета на министрите на външните работи на 25 юни 2012 г.(1), и Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за 2015—2019 г., приет от Съвета на 20 юли 2015 г.(2),

—  като взе предвид Насоките на Европейския съюз в областта на правата на човека,

—  като взе предвид своите резолюции относно случаи на нарушаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава,

—  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2015 г. относно годишния доклад за 2014 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно годишния доклад за 2013 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2013 г. относно корупцията в публичния и частния сектор: въздействието върху правата на човека в трети страни(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2013 г. относно корпоративната социална отговорност: отчетно, прозрачно и отговорно поведение на стопанските субекти и устойчив растеж(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 февруари 2013 г. относно корпоративната социална отговорност: насърчаване на интересите на обществото и действия, насочени към постигането на устойчиво и приобщаващо възстановяване(7),

—  като взе предвид Резолюция № 26/9 на Съвета на ООН по правата на човека от 26 юни 2014 г., с която Съветът на ООН по правата на човека реши да създаде отворена междуправителствена работна група с цел изготвяне на правно обвързващ международен инструмент, който да регулира дейността на транснационалните корпорации и други стопански предприятия в областта на правата на човека,

—  като взе предвид ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, преразгледаните насоки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за многонационалните предприятия, тристранната декларация на Международната организация на труда (МОТ) относно принципите за многонационалните предприятия и социалната политика, рамката на Съвета по международно интегрирано отчитане (IIRC), десетте принципа на Глобалния договор на ООН и стандарта ISO 26000 „Ръководство за социална отговорност“ на Международната организация по стандартизация, както и Ръководството за ползване на стандарта ISO 26000 с насоки относно социалната отговорност на Европейската организация на занаятчийските камари и малките и средните предприятия за стандартизация,

—  като взе предвид проекта „Постигане на дългосрочна стойност за дружествата и инвеститорите“, който в момента се изпълнява в съответствие с инициативата на ООН за принципите за отговорно инвестиране (ПОИ) и Глобалния договор на ООН,

—  като взе предвид препоръката на Съвета на Европа към държавите членки относно правата на човека и бизнеса, приета на 2 март 2016 г.,

—  като взе предвид Съобщението на Комисията относно обновената стратегия на ЕС за периода 2011—2014 г. за корпоративната социална отговорност (COM(2011)0681) и Зелената книга на Комисията, озаглавена „Насърчаване на европейска рамка за корпоративна социална отговорност“ (COM(2001)0366) и съдържащото се в нея определение за корпоративна социална отговорност, както и последващите съобщения през 2006 г. и 2011 г.,

—  като взе предвид извънтериториалните задължения на държавите, произтичащи от принципите от Маастрихт,

—  като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността;

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8-0243/2016),

А.  като има предвид, че ЕС се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства; и като има предвид, че неговата дейност на международната сцена (включително търговската му политика) „се ръководи от тези принципи“;

Б.  като има предвид, че ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека се отнасят за всички държави и всички стопански предприятия, транснационални или други, независимо от техния размер, сектор, местонахождение, собственост и структура, въпреки че механизмите за контрол и санкциониране продължават да бъдат предизвикателство при прилагането на ръководните принципи на ООН в световен мащаб; като има предвид, че в своите резолюции от 6 февруари 2013 г. Европейският парламент напомня за специфичните особености на МСП, които следва надлежно да се отчитат в политиките в областта на КСО и необходимостта от гъвкав подход, съобразен с техния потенциал;

В.  като има предвид, че Глобалният договор на ООН(8), съдържащ десет принципа, призовава корпорациите да възприемат, подкрепят и прилагат в своята област на влияние набор от основни ценности в областта на правата на човека, трудовите норми, околната среда и борбата срещу корупцията, да се ангажират с тези ценности и да ги интегрират в своята стопанска дейност на доброволна основа;

Г.  като има предвид, че корпорациите са сред основните играчи в областта на икономическата глобализация, финансовите услуги и международната търговия и че от тях се изисква да спазват всички приложими и действащи закони и международни договори и да зачитат правата на човека; като има предвид, че търговията и правата на човека могат да се укрепват взаимно и като има предвид, че предприемаческата общност, която е задължена да спазва правата на човека, може също така да изпълнява важна роля като предлага положителни стимули по отношение на насърчаването на правата на човека, демокрацията, екологичните стандарти и корпоративната отговорност;

Д.  като има предвид обаче, че същите тези стопански предприятия могат понякога да предизвикват нарушения на правата на човека или да допринасят за тях и да засягат правата на уязвими групи, като малцинствата, коренното население, жените и децата, или да допринасят за възникването на екологични проблеми;

Е.  като има предвид, че нарушенията на правата на човека от страна на корпорациите предизвиква загриженост в световен мащаб и като има предвид, че всички корпорации по света имат задължението да зачитат правата на човека, като същевременно основен дълг на европейските институции е да регламентират отговорността на корпорациите, които са свързани с ЕС;

Ж.  като има предвид, че голям брой активни на международно равнище корпорации, независимо от това дали са европейски или не, които развиват дейност в трети държави, развиват съществена стопанска дейност в Европа или са базирани в нея и/или може да са притежавани от европейски корпорации, имат активи или стоки в Европа, или контролират други корпорации в Европа, или получават инвестиции, или използват финансовите услуги на институции в Европа; като има предвид, че глобализацията и развитието на технологиите доведоха до това корпорациите да възлагат дейности на местни доставчици или да използват в своите вериги на доставки и производство стоки или услуги, произвеждани или предлагани от други корпорации в много различни държави и следователно юрисдикции, с различни правни системи и различни равнища и стандарти на защита на правата на човека и различни равнища на прилагане;

З.  като има предвид, че зачитането на правата на човека трябва да бъде приоритет за държавите членки и за самия Съюз; като има предвид, че ЕС изигра водеща роля в договарянето и изпълнението на редица инициативи за отговорност в световен мащаб, които вървят ръка за ръка с насърчаването и спазването на международни стандарти; като има предвид, че при наличие на нарушения на правата на човека са необходими подходящи и ефективни средства за правна защита; като има предвид, че както националното, така и международното право трябва да разполагат с по-справедлива и по-ефективна система за правна защита за справяне с нарушенията на правата на човека от страна на стопански предприятия;

И.  като има предвид, че все още липсва цялостен подход към корпоративната отговорност за нарушения на правата на човека; като има предвид, че жертвите на нарушения на правата на човека от страна на международни дружества са изправени пред редица препятствия при получаването на достъп до правна защита, включително процедурни пречки, свързани с допустимостта доказателства и разкриването на информация, често много високите разходи за съдебни производства и липсата на ясни стандарти за корпоративна отговорност при нарушения на правата на човека;

Корпорации и права на човека

1.  Отбелязва, че увеличаващата се глобализация и интернационализация на стопанските дейности и на веригите за доставки ще направят ролята, която корпорациите играят в гарантирането на зачитането на правата на човека по-важна и ще създадат ситуация, при която международните норми, правила и сътрудничество ще са от изключително значение за избягване на нарушенията на правата на човека в трети държави; изразява дълбока загриженост във връзка с нарушенията на правата на човека, извършвани в трети държави, включително в резултат от управленчески решения на някои корпорации и стопански предприятия от ЕС, както и на отделни лица, недържавни субекти и държави; припомня на корпорациите задължението им да зачитат правата на човека навсякъде по света, независимо от това къде се намират техните потребители и независимо от това дали приемащата държава спазва своите задължения по отношение на правата на човека;

2.  Отбелязва, че бързият напредък на технологиите изисква неотложно внимание и подходяща правна рамка;

3.  Потвърждава неотложната необходимост от непрекъснато, ефективно и последователно действие на всички равнища, включително на национално, европейско и международно равнище, за ефективна борба с нарушения на правата на човека от международни корпорации, когато те възникват и с правните проблеми, произтичащи от извънтериториалното измерение на дружествата и на тяхното поведение, както и свързаната с това несигурност по отношение на това кой носи отговорност за случаите на нарушения на правата на човека;

Международната рамка

4.  Приветства приемането на ръководните принципи на ООН и силно подкрепя прилагането им в световен мащаб; подчертава, че ръководните принципи на ООН бяха договорени единодушно в ООН с пълната подкрепа на държавите – членки на ЕС, Международната организация на труда (МОТ) и Международната търговска камара, включително с подкрепа за концепцията за „интелигентно съчетаване“ на действия на регулаторен и доброволен принцип; призовава, когато водят диалог с трети държави относно правата на човека, представителите на ЕС да се позовават последователно на ръководните принципи на ООН и на другите международни стандарти в областта на корпоративната отговорност; освен това призовава дружествата да прилагат ръководните принципи на ООН, включително чрез установяването на политики за надлежна проверка и предпазни мерки за управление на риска, както и чрез предоставянето на ефективни средства за правна защита, когато дейността им е довела до или допринесла за неблагоприятни последици за правата на човека;

5.  Признава Глобалния договор на ООН, стандарта ISO 26000 за социалната отговорност, Тристранната декларация на МОТ относно принципите за многонационалните предприятия и социалната политика и Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия като инструменти, които могат да мобилизират отговорността в стопанската дейност на предприятията;

Призиви, насочени към корпорациите и тяхното задължение за спазване на правата на човека

6.  Призовава дружествата, независимо от това дали са европейски или не, да извършват надлежна проверка в областта на правата на човека и да интегрират резултатите във вътрешни политики и процедури, като разпределят и надлежно прилагат съответните ресурси и правомощия; подчертава, че това изисква разпределянето на достатъчно ресурси; подчертава, че прозрачността и съобщаването на предприетите мерки за избягване на нарушения на правата на човека в трети държави са от изключително важно значение за осъществяването правилен демократичен контрол и даването на възможност на потребителите да правят избор въз основа на фактите;

7.  Признава голямото значение на корпоративната социална отговорност (КСО) и приветства нарастващото използване на инструменти, основани на КСО и на доброволен ангажимент от страна на корпорациите; категорично подчертава обаче, че спазването на правата на човека е морален дълг и правно задължение на корпорациите и техните ръководства и следва да стане част от тяхната дългосрочна икономическа перспектива, без значение къде развиват дейност и независимо от техния размер или промишлен сектор; признава, че специфичните правни задължения на корпорациите следва да бъдат конкретно съобразени с тяхната големина и възможности и че ЕС и държавите членки следва да се стремят към постигането на най-добрата защита на правата на човека чрез най-ефективните средства, а не само чрез натрупване на административни и бюрократични формалистични правила;

8.  Счита, че при прилагането на насоките във връзка с КСО трябва да се проявява достатъчна гъвкавост за отчитане на специфичните изисквания на всяка държава членка и регион, като се обръща специално внимание на възможностите на МСП; приветства активното сътрудничество на Комисията, с участието на Парламента и Съвета, с други международни органи за постигане на принципно сближаване на инициативите във връзка с КСО в дългосрочен план и за обмяна и насърчаване на добри корпоративни практики по отношение на КСО, както и за ускоряване на въвеждането на насоките, съдържащи се в международния стандарт ISO 26000 на Международната организация по стандартизация, с цел осигуряване на единно, последователно и прозрачно определение на КСО в световен мащаб; настоятелно призовава Комисията да допринесе за ефективното насочване и съгласуване на политиките на държавите членки, така че да се сведат до минимум рисковете предприятия, които оперират в повече от една държава членка, да бъдат натоварени с допълнителни разходи заради прилагането на различни разпоредби;

9.  Отново заявява, че трябва да се обърне внимание на особеностите на МСП, които оперират предимно на местно и регионално равнище в рамките определени сектори; счита поради това за изключително важно политиките на Съюза в областта на КСО, включително националните планове за действие в областта на КСО, да отчитат специфичните потребности на МСП и да се придържат към принципа „Мисли първо за малките“, както и да признават неформалния и интуитивен подход на МСП към КСО; изразява отново несъгласието си с всякакви мерки, които биха могли да доведат до допълнителни административни или финансови ограничения за МСП и подкрепата си за мерки, които дават възможност на МСП да предприемат съвместни действия;

10.  Припомня, че когато се установи, че дружества са причинили или допринесли за причиняването на вреди, те трябва да носят не само морална, но и правна отговорност и да се погрижат за ефективни процедури за правна защита за засегнатите лица и общности или да участват в такива; отбелязва, че те включват реституция, компенсация, рехабилитация и гаранции за недопускане на повторение;

11.  Приветства практиката на инкорпориране на отговорността за зачитане на правата на човека в обвързващи договорни изисквания между дружествата и техните корпоративни и частни клиенти и доставчици; отбелязва, че в повечето случаи изпълнението на такива изисквания може да бъде налагано по съдебен ред;

Призиви, отправени към държавите членки и тяхното задължение за защита на правата на човека

12.  Приветства сърдечно работата по изготвяне на обвързващ договор на ООН за бизнеса и правата на човека; съжалява за евентуално обструктивно поведение във връзка с този процес и призовава ЕС и държавите членки да участват конструктивно в тези преговори;

13.  Припомня различните, но допълващи се роли на държавите и дружествата по отношение на защитата на правата на човека; припомня, че държавите, действайки в рамките на своите юрисдикции, имат задължението да защитават правата на човека, включително и в случаи на нарушения, извършвани от дружества, дори ако те развиват дейност в трети държави; настоятелно припомня, че в случаи на нарушения на правата на човека държавите трябва да предоставят на жертвите достъп до ефективни средства за правна защита; припомня в този контекст, че зачитането на правата на човека от трети държави, включително гарантирането на ефективна съдебна защита на лица, намиращи се под тяхна юрисдикция, представлява важен елемент от външните отношения на ЕС с тези държави;

14.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират съгласуваност на политиките в областта на бизнеса и правата на човека на всички равнища: в рамките на различните институции на ЕС, между институциите и между ЕС и неговите държави членки и по-специално по отношение на търговската политика на Съюза; призовава Комисията и държавите членки изрично да включат гореспоменатия принцип във всички договори, които подписват, в съответствие с международните ангажименти, поети по отношение на правата на човека; отбелязва, че това ще изисква активно сътрудничество между различните генерални дирекции в рамките на Комисията и Европейската служба за външна дейност;

15.  Призовава ЕС, държавите членки, третите държави и всички национални и международни органи за спешно и възможно най-широко приемане на обвързващи инструменти, посветени на ефективната защита на правата на човека в тази област, и за гарантиране на пълното изпълнение на всички национални и международни задължения, произтичащи от посочените по-горе международни правила; изразява надежда, че усилията от страна ЕС относно КСО ще послужат за пример на други държави; изразява убеждението си, че националните банки за развитие трябва да бъдат за пример по отношение на проверимото зачитане на правата на човека;

16.  Призовава всички държави, включително ЕС и държавите членки, бързо и решително да прилагат ръководните принципи на ООН във всички области, които са от тяхната съответна компетентност, включително чрез разработване на планове за действие; изразява съжаление във връзка с факта, че въпреки съобщението на Комисията от 2011 г. относно КСО, не всички държави членки са приели декларации или политики в областта на КСО, които споменават правата на човека, или са публикували свои планове относно бизнеса и правата на човека и настоятелно призовава ЕС да публикува свой план; приканва държавите членки да разработят или да преразгледат своите национални планове за действие в съответствие с насоките, предоставени от работната група на ООН относно бизнеса и правата на човека; призовава разработването на тези планове да става въз основа на оценки на изходните условия, които да установяват пропуските в законодателството, на създаването на механизми за наблюдение на изпълнението и ефективността на плановете, политиките и практиката и със същественото участие на заинтересованите страни;

17.  Призовава държавите членки да възприемат последователен, всеобхватен, ефективен и обвързващ подход в своята законодателна дейност, така че да изпълнят задължението си за предотвратяване, разследване и санкциониране на нарушения на правата на човека, извършени от корпорации, попадащи под тяхна юрисдикция, включително такива, които са извършени в трети държави, и за обезщетяване на жертвите;

18.  Призовава ЕС и държавите членки да определят ясни правила, с които да посочат, че дружествата, установени на тяхна територия или под тяхна юрисдикция трябва да зачитат правата на човека във всичките си дейности, без значение в коя държава или в какъв контекст развиват своята дейност, както и в своите бизнес отношения, включително извън ЕС; счита, че дружествата, в съответствие със своята големина и потенциал, включително банките и другите финансови или кредитни институции, извършващи дейност в трети държави, следва да гарантират, че разполагат със системи за оценка на рисковете и смекчаване на потенциалните отрицателни въздействия, свързани с аспектите на своята дейност или вериги за създаване на стойност, засягащи правата на човека, трудовите права, опазването на околната среда и защитата срещу бедствия; призовава държавите членки периодично да оценяват адекватността на тези закони и да коригират евентуалните недостатъци;

19.  Припомня, че неотдавнашните законодателни действия на национално равнище, като например клаузата относно прозрачността във веригите на доставка в Закона за модерното робство на Обединеното кралство и френският закон относно задължението за грижа, представляват важни стъпки към задължителната надлежна проверка на спазването на правата на човека и че ЕС вече е предприел стъпки в тази насока (Регламентът на ЕС относно дървения материал, Директивата на ЕС относно оповестяването на нефинансова информация, предложението на Комисията за регламент за създаване на система на Съюза за самостоятелно сертифициране на отговорни вносители на калай, волфрам и тантал, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони в рамките на надлежната проверка на веригата на доставки); призовава Комисията и държавите членки, както и всички други държави, да имат предвид този модел по отношение на въвеждането на задължителна надлежна проверка в областта на правата на човека;

20.  Подчертава, че задължителната надлежна проверка в областта на правата на човека следва да спазва стъпките, които се изискват в ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, и да се управлява от определени хоризонтални принципи, свързани с проактивното установяване на рисковете за правата на човека, с изготвянето на точни и нагледни планове за действие за предотвратяване или намаляване на тези рискове, с даването на адекватен отговор на известни нарушения и с прозрачността; подчертава, че тези политики следва да отчитат големината на дружествата и свързаните с нея способности, като отделят специално внимание на микро- малките и средните предприятия; подчертава, че следва да се осигурят консултации със съответните участници на всички етапи, както и разкриване на цялата съответна информация, отнасяща се до проект или конкретна инвестиция, на засегнатите заинтересовани страни;

21.  Призовава всички държави, и по-специално ЕС и държавите членки, да дадат приоритет на предприемането на незабавни действия за установяване на задължителна надлежна проверка в областта на правата на човека за стопанските предприятия, които са собственост или се контролират от държавата и/или получават значителна подкрепа или услуги от държавни агенции или от европейски институции, както и за дружества, които предоставят стоки или услуги въз основа на договори за обществени поръчки;

22.  Призовава ЕС и неговите държави членки да поискат от дружествата, използващи суровини или стоки в рамките на настоящата законодателна процедура, които биха могли да произхождат от засегнати от конфликти райони, да разкриват своите източници и използването на такива суровини чрез етикетиране на продуктите и да предоставят пълна информация за съдържанието и произхода на продуктите като изискват от своите доставчици, независимо от това дали са европейски или не, да разкриват тези данни; призовава за подкрепа за т.нар. задължителна надлежна проверка на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти зони за вносители на калай, тантал, волфрам и злато, основана на Насоките на ОИСР по надлежната проверка за отговорни вериги за доставки на полезни изкопаеми от засегнати от конфликти и високорискови зони; призовава да се разгледат възможностите за включване на надлежна проверка на веригите на доставка в този процес;

23.  Отбелязва със задоволство, че в резултат на преразглеждането на съществуващата Директива за счетоводството 2014/95/EС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието, от 2017 г. от големите дружества и групи ще се изисква да разкриват информация относно политиките, рисковете и резултатите във връзка със зачитането от тяхна страна на правата на човека и други свързани въпроси; настоятелно призовава държавите членки да приложат напълно преразгледаната Директива за счетоводството в рамките на приетите срокове, включително чрез създаването на подходящи и ефективни механизми, гарантиращи спазването на изискванията за отчитане от страна на дружествата; настоятелно призовава Комисията да изготви ясни насоки за дружествата относно новите изисквания за нефинансово отчитане; препоръчва това да включва и да доразвива минималните основни елементи за оповестяване с цел постигане на точно и задълбочено разбиране на основните рискове за правата на човека и на въздействието на дейностите на дружеството върху тях, както и от гледна точка на веригата за създаване на стойност на дружеството като цяло;

Достъп до ефективни средства за правна защита

24.  Приканва Комисията да направи задълбочен преглед, след консултации с всички заинтересовани страни, включително гражданското общество и корпорациите, на съществуващите пречки пред правосъдието при дела, заведени в съдилищата на държавите членки, за предполагаеми нарушения на правата на човека, извършени в чужбина от установени в ЕС предприятия; настоява тази оценка да бъде насочена към определяне и насърчаване на приемането на ефективни мерки за намаляване или отстраняване на тези пречки;

25.  Призовава държавите членки да предприемат всякакви подходящи мерки, в сътрудничество с международни партньори, за да гарантират чрез съдебни, административни, законодателни или други подходящи средства, че при нарушения на правата на човека засегнатите лица ще имат достъп до ефективни средства за правна защита, когато корпорация, установена в посочените държави, притежава, управлява или контролира дружества, отговорни за нарушения на правата на човека в трети държави; призовава тези държави да предприемат необходимите действия за премахване на правните, практически и други съответни препятствия, които биха могли да доведат до отказ на достъп до правни средства за защита и да установят подходящи процедурни средства, които да позволяват достъп до правосъдие на засегнатите в трети държави, както пред граждански, така и пред наказателен съд; призовава в тази връзка държавите да разкъсат булото на юридическата правосубектност, което може да доведе до объркване относно действителната собственост върху определени корпорации;

26.  Призовава ЕС и всички държави, и по-специално държавите – членки на ЕС, да разрешат проблема с финансовите и процедурните тежести при гражданските спорове; приветства Препоръка на Комисията 2013/396/ЕС от 11 юни 2013 г.(9) и насърчава всички държавите членки да я спазват; счита, че с предложения в препоръката инструмент потенциално биха могли да се намалят разходите за съдебни спорове на жертвите на нарушения на правата на човека; насърчава прилагането на този тип средства за правна защита за всички жертви на нарушения на правата на човека и в трети държави и призовава за общи стандарти, които да позволят на представителни асоциации да завеждат искове от името на предполагаеми жертви;

Призиви, насочени към Комисията

27.  Съзнава, че „корпоративната отговорност“ не е самостоятелен проблем, а проблем, който засяга широк спектър от различни правни и политически области;

28.  Приветства въведените от службите на Комисията необвързващи инициативи за частния сектор за отговорно управление на веригата за доставки, но подчертава, че необвързващите инициативи в частния сектор не са достатъчни сами по себе си; призовава за спешно въвеждане на обвързващи и приложими правила и свързани с тях санкции и независими механизми за наблюдение;

29.  Приветства новия регламент относно Общата система за преференции (ОСП+), който влезе в сила на 1 януари 2014 г.(10), като основен инструмент в областта на търговската политика на ЕС за насърчаване на правата на човека и трудовите права, опазване на околната среда и добро управление в уязвими развиващи се държави; приветства по-специално строгия и систематичен механизъм за наблюдение по ОСП+ и призовава да се постави акцент върху ефективното прилагане на национално равнище на конвенциите, изброени в конвенцията;

30.  Подчертава факта, че ЕС и неговите държави членки трябва да защитават правата на човека; отбелязва, че търговските споразумения по принцип могат да допринесат за укрепване на основаната на правила световна търговска система и че търговията и ценностите трябва да вървят ръка за ръка, както беше отбелязано неотдавна от Европейската комисия в нейната нова стратегия „Търговия за всички“; припомня необходимостта от извършване на оценка на възможното въздействие на споразуменията за търговия и инвестиции върху правата на човека и от включване, въз основа на това, на всички необходими клаузи от областта на правата на човека, както и от създаване на защитни механизми, даващи възможност за намаляване или справяне с установени рискове, оказващи въздействие върху правата на човека; отправя искане Комисията да предприеме всички необходими и възможни стъпки за действие по цялостен и последователен начин и настоятелно призовава в търговските и инвестиционните споразумения систематично да се включват правила относно корпоративната отговорност при нарушения на правата на човека, които да бъдат прилагани на национално равнище, както и позовавания на международно признати принципи и насоки;

31.  Призовава Комисията спешно да представи законодателно предложение за контрол върху износа на изделия с двойна употреба, тъй като технологии, създавани от европейските дружества, все още предизвикват нарушения на правата на човека по цял свят;

32.  Настоятелно призовава за изграждане на последователна съвкупност от правни норми, които да включват правила относно достъпа до правосъдие, компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски въпроси, приложимото право и правната помощ в трансгранични ситуации, свързани с трети държави;

33.  Насърчава разглеждането на възможността за разширяване на правилата за компетентност съгласно Регламента „Брюксел І“(11) до ответници от трети държави по дела срещу дружества, които имат ясна връзка с една държава членка, наред с другото защото са установени там или извършват значима стопанска дейност в ЕС, или с дружества, за които ЕС е важен пазар;

34.  Призовава за подобряване на достъпа до данни чрез подобрени процедури по отношение на разкриването на данни;

35.  Припомня, че когато корпорациите извършват нарушения на правата на човека, тези действия може да са свързани с лична наказателна отговорност, и призовава лицата, отговорни за такива престъпления, да бъдат преследвани на съответното равнище; призовава държавите членки да обърнат внимание на законовите, процедурните и практическите пречки, които не позволяват на органите на прокуратурата да разследват и преследват дружества и/или техни представители, участвали в престъпления, свързани с нарушения на правата на човека;

36.  Призовава Съвета и Комисията да действат в съответствие с член 83 от ДФЕС за установяване на минимални правила относно определянето на престъпленията и на санкциите в областта на особено тежката престъпност, свързана със сериозни нарушения на правата на човека в трети държави, извършени от корпорации, с трансгранично измерение, произтичащо от естеството или последиците на тези деяния или от особена необходимост за общо противодействие;

37.  Подчертава, че пълното зачитане на правата на човека във веригата на производство е от основно значение, а не само въпрос на избор за потребителите; препоръчва, с цел повишаване на равнището на осведоменост сред производителите и потребителите, въвеждането на етикет „сертифициран продукт без нарушения“ на равнището на ЕС, с доброволно участие, който да се контролира от независим орган, управляван от строги правила и оправомощен да извършва проверки, който да проверява и удостоверява, че не са извършени нарушения на нито един етап от веригата на производство на съответната стока; счита, че ЕС и държавите членки следва да подкрепят този знак за „продукт без нарушения“; препоръчва продуктите, получили знака „продукт без нарушения“, да получават предимства;

38.  Настоятелно призовава Комисията да започне кампания в целия ЕС за представяне и популяризиране на знака „продукт без нарушения“, като насърчава европейските потребители да избират продуктите и дружествата, получили този знак, и също така да призовава всички корпорации и предприятия да въведат най-добри практики по отношение на спазването на правата на човека и свързаните с това въпроси;

39.  Приканва Комисията и държавите членки редовно да докладват за предприетите действия за гарантиране на ефективната защита на правата на човека в контекста на стопанската дейност, както и за постигнатите резултати, оставащите пропуски в защитата и препоръчаните бъдещи действия за справяне с тях;

o
o   o

40.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, специалния представител на ЕС за правата на човека и Европейската служба за външна дейност.

(1) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-11855-2012-INIT/en/pdf
(2) http://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-10897-2015-INIT/en/pdf
(3) Приети текстове, P8_TA(2015)0470.
(4) ОВ C 316, 30.8.2016 г., стр. 141.
(5) ОВ C 181, 19.5.2016 г., стр. 2.
(6) ОВ C 24, 22.1.2016 г., стр. 28.
(7) ОВ C 24, 22.1.2016 г., стр. 33.
(8) https://www.unglobalcompact.org/what-is-gc/mission/principles
(9) ОВ L 201, 26.7.2013 г., стр. 60.
(10) http://ec.europa.eu/trade/policy/countries-and-regions/development/generalised-scheme-of-preferences/
(11) http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=URISERV%3Al33054

Правна информация - Политика за поверителност