Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2016/2101(INI)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : A8-0309/2016

Внесени текстове :

A8-0309/2016

Разисквания :

PV 25/10/2016 - 15
CRE 25/10/2016 - 15

Гласувания :

PV 26/10/2016 - 6.7
CRE 26/10/2016 - 6.7
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0416

Приети текстове
PDF 591kWORD 66k
Сряда, 26 октомври 2016 г. - Страсбург Окончателна версия
Европейски семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2016 г.
P8_TA(2016)0416A8-0309/2016

Резолюция на Европейския парламент от 26 октомври 2016 г. относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2016 г. (2016/2101(INI))

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 121, параграф 2 и член 136 от него,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 18 май 2016 г. относно специфичните за всяка държава препоръки за 2016 г. (COM(2016)0321),

—  като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28 и 29 юни 2016 г. (EUCO 26/16),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2016 г. относно европейския семестър за координация на икономическите политики: годишен обзор на растежа за 2016 г.(1),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 7 април 2016 г., озаглавено „Европейски семестър за 2016 г.: оценка на напредъка в структурните реформи, предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси и резултати от задълбочените прегледи в съответствие с Регламент (ЕС) № 1176/2011“ (COM(2016)0095),

—  като взе предвид докладите на Комисията, озаглавени „Годишен обзор на растежа за 2016 г.“ (COM(2015)0690), „Доклад за механизма за предупреждение за 2016 г.“ (COM(2015)0691) и „Проект на съвместен доклад за заетостта“ (COM(2015)0700), препоръката на Комисията за препоръка на Съвета относно икономическата политика на еврозоната (COM(2015)0692), както и предложението на Комисията от 26 ноември 2015 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаването на Програмата за подкрепа на структурните реформи за периода 2017—2020 г. (COM(2015)0701),

—  като взе предвид доклада на петимата председатели от 22 юни 2015 г., озаглавен „Завършване на европейския икономически и паричен съюз“,

—  като взе предвид своята резолюция от 24 юни 2015 г. относно преразглеждане на рамката за икономическо управление: преглед и предизвикателства(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 1 декември 2011 г. относно Европейския семестър за координация на икономическите политики(3),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г., озаглавено „Пълноценно използване на гъвкавостта, заложена в действащите разпоредби на Пакта за стабилност и растеж“ (COM(2015)0012),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции(4),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 18 февруари 2015 г., озаглавена „Изграждане на съюз на капиталовите пазари“ (COM(2015)0063),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 17 юни 2015 г., озаглавено „Справедлива и ефикасна система за корпоративно данъчно облагане в Европейския съюз: пет ключови области за действие“ (COM(2015)0302),

—  като взе предвид своите резолюции от 5 февруари 2013 г.(5) и от 15 септември 2016 г.(6) относно улесняване достъпа на МСП до финансиране,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становищата на комисията по заетост и социални въпроси, на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите, на комисията по регионално развитие и на комисията по култура и образование (A8-0309/2016),

А.  като има предвид, че в прогнозата на Комисията от пролетта на 2016 г. се предвижда растеж от 1,6% за еврозоната и 1,8% за ЕС през 2016 г.;

Б.  като има предвид, че Европа все още е изправена пред съществен дефицит на инвестиции, както и пред необходимостта да повиши вътрешното търсене и да коригира макроикономическите дисбаланси, като същевременно продължава да увеличава инвестициите в рамките на ЕС;

В.  като има предвид, че безработицата като цяло (и по-специално структурната безработица) в ЕС продължава да бъде едно от основните предизвикателства, пред които са изправени държавите членки, тъй като понастоящем тя е на много високо равнище (10,5 милиона дългосрочно безработни в ЕС); като има предвид, че макар данните да сочат леко подобрение в сравнение с предходните години, младежката безработица и равнищата на безработица като цяло в периферията на Европа са все още значително по-високи от средното равнище в ЕС като цяло;

Г.  като има предвид, че понижаването на цените на петрола и бавният икономически растеж в началото на 2016 г. изглежда са фактори, които допълнително упражняват натиск върху темповете на инфлация, която достига отрицателни стойности;

Д.  като има предвид, че политически събития, като например резултатите от референдума в Обединеното кралство и отношенията с Русия, както и несигурността относно световното икономическо развитие, също допринесоха за задържане на инвестициите;

Е.  като има предвид, че притокът на бежанци в държавите членки също затрудни инвестициите в държавите членки;

Ж.  като има предвид, че делът на препоръките към държавите членки в рамките на европейския семестър и на едностранните препоръки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), във връзка с които се предприемат действия, е сходен в отделните държави членки (29% спрямо 30% през 2014 г.),

З.  като има предвид, че Европейският парламент, в своята резолюция относно годишния обзор на растежа за 2016 г., като подчерта необходимостта от специален акцент върху еврозоната, поиска по-добра комбинация от политики; освен това той подчерта значението на повишените инвестиции, устойчивите реформи и отговорната фискална политика, целящи допълнително насърчаване на по-високи равнища на растеж и на възстановяването в Европа;

Предизвикателствата в Европа в контекста на забавянето на икономическия растеж в световен мащаб

1.  Отбелязва със загриженост, че икономиката на ЕС ще продължи да отбелязва по-нисък от очаквания растеж според европейската икономическа прогноза от пролетта на 2016 г., като брутният вътрешен продукт (БВП) в еврозоната се очаква да нарасне само със 1,6% и да достигне 1,8% през 2017 г.;

2.  Подчертава, че предизвикателствата в ЕС са свързани с влошаващата се международна среда, неприлагането на устойчиви реформи и различията по отношение на резултатите в икономическата и социалната област, постигани в различните части на Съюза; подчертава необходимостта от засилване на растежа, сближаването, производителността и конкурентоспособността; счита, че липсата на устойчиви инвестиции и недостатъците при изграждането на вътрешния пазар лишават ЕС от възможността да използва целия си потенциал за растеж;

3.  Приветства съсредоточаването на вниманието на Комисията в нейните специфични за всяка държава препоръки за 2016 г. върху трите основни приоритета за по-нататъшно укрепване на икономическия растеж: подпомагане на инвестициите за иновации, растеж и създаване на работни места, извършване на устойчиви и балансирани от социална гледна точка структурни реформи и насърчаване на отговорното управление на публичните финанси; подчертава обаче, че Комисията следва да полага повече усилия за засилване на фискалната устойчивост в съответствие с Пакта за стабилност и растеж, като същевременно използва пълноценно неговите клаузи за гъвкавост, в съответствие със съобщението на Комисията от 13 януари 2015 г. (COM(2015)0012);

4.  Отчита значението на съгласуваността между инструментите на политиката на сближаване и уредбата за икономическо управление в по-широк план, с цел подпомагане на усилията за възстановяване, необходими за гарантиране на спазването на правилата, определени в рамките на европейския семестър; подчертава обаче, че легитимността на политиката на сближаване произтича от Договорите и че тази политика е израз на европейската солидарност, чиито основни цели са засилването на икономическото, социалното и териториалното сближаване в ЕС чрез намаляване на неравенството между равнищата на развитие на различните региони, финансирането на инвестиции, свързани с целите на стратегията „Европа 2020“, както и сближаването между ЕС и неговите граждани; поради това счита, че мерките за обвързване на ефективността на европейските структурни и инвестиционни фондове със стабилното икономическо управление следва да се прилагат разумно и балансирано, но само в краен случай, както и че следва да бъде докладвано за тяхното въздействие; освен това припомня, че прилагането на такива мерки следва винаги да е обосновано, прозрачно и да отчита специфичните икономически и социални обстоятелства в съответната държава членка, за да се избегне ограничаването на регионалните и местните инвестиции, които са абсолютно необходими за икономиките на държавите членки — особено за малките и средните предприятия (МСП), тъй като тези инвестиции увеличават в максимална степен растежа и създаването на работни места и стимулират конкурентоспособността и производителността, особено в периоди на силен натиск върху публичните разходи; по отношение на случаите с двете държави членки, които бяха предмет на решенията на Съвета на 12 юли 2016 г., довели до налагането на санкции съгласно процедурата при прекомерен дефицит въз основа на член 126, параграф 8 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), посочва предложението на Комисията от 27 юли 2016 г. и последвалото решение на Съвета от 8 август 2016 г. за отмяна на глобите, които можеше да бъдат наложени, предвид мотивираните искания на държавите членки, трудната икономическа обстановка, усилията на двете държави за провеждане на реформи и техните ангажименти за спазване на правилата на Пакта за стабилност и растеж; счита в тази връзка, че предложението за спиране на част от средствата във връзка с поети задължения за 2017 г. за ЕСИ фондовете съгласно мерките, обвързващи ефективността им с доброто икономическо управление, следва да вземе под внимание становището на Парламента, изразено по време на структурирания диалог;

5.  Приветства постоянно прилагания подход от страна на Комисията за намаляване на броя на препоръките и нейните усилия да рационализира европейския семестър, като обхване главно ключови приоритетни области от макроикономическо и социално значение при определяне на политическите цели за следващите 18 месеца; отново заявява, че това улеснява изпълнението на препоръките въз основа на изчерпателен и значим набор от действащи икономически и социални показатели; подчертава, че намаляването на броя на препоръките следва да доведе също така до по-добра тематична насоченост; подчертава необходимостта от намаляване на икономическите различия и постигане на сближаване във възходяща посока между държавите членки;

6.  Напълно подкрепя усилията за осигуряване на по-голяма национална ангажираност в изготвянето и изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки като непрекъснат процес на реформи; счита, че за да се увеличи степента на национална ангажираност и да се насърчава ефективното изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки, и с оглед на факта, че местните и регионалните органи трябва да изпълняват повече от половината от специфичните за всяка държава препоръки, те следва да бъдат добре формулирани около ясно определени и структурирани приоритети на европейско равнище, с участието, по целесъобразност, на националните парламенти, регионалните и местните органи; отново заявява, че с оглед на разделението на правомощията и компетентностите в отделните държави членки, изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки може да се подобри с активното участие на местните и регионалните органи, и за тази цел подкрепя предложението за кодекс на поведение за участието на местните и регионалните органи в европейския семестър, както е предложено от Комитета на регионите; призовава държавите членки да гарантират подходящ демократичен контрол върху националните си програми за реформи в съответните национални парламенти;

7.  Подчертава, че поради продължителната икономическа криза в Европа се е откроила нуждата от улесняване на инвестициите в области като образование, иновации и научноизследователска и развойна дейност, при същевременно повишаване на конкурентоспособността на ЕС чрез устойчиви структурни реформи за насърчаване на създаването на качествени работни места и провеждането на отговорни фискални политики за създаване по-добра среда за заетостта, предприятията (особено МСП) и инвестициите; отбелязва въздействието на Европейския фонд за стратегически инвестиции след една година функциониране; подчертава колко е важно да се засили използването на ЕФСИ в по-слабо развитите региони и в регионите в преход, както и истински допълващия характер на неговите инвестиции, при същевременно увеличаване на усилията за разработване на инвестиционни платформи, включително на регионално равнище;

8.  Изтъква, че все още прекалено високите равнища на безработица, по-специално на младежката безработица, показват, че капацитетът за създаване на качествена заетост в редица държави членки е все още ограничен, и подчертава, че са нужни допълнителни действия, в консултация със социалните партньори и в съответствие с националните практики, с цел увеличаване на инвестициите в умения, придаване на по-приобщаващ характер на пазарите на труда и намаляване на социалното изключване и нарастващото неравенство в доходите и богатството, като същевременно се запази доброто бюджетно управление; отбелязва, че мерките за подкрепа, с цел улесняване на достъпа до финансиране, по-специално за МСП, са жизненоважни, за да се намерят ефективни решения за трайно високата безработица в множество държави членки;

9.  Подчертава, че настоящата икономическа ситуация, която съчетава излишък на ликвидност с лихвени проценти на нулевата долна граница, слаби перспективи пред търсенето и ограничени инвестиции и потребление на домакинствата и предприятията, изисква прилагането на обновеното съчетание от политики, предложено от Комисията с оглед на създаването на растеж; отбелязва, че паричната политика сама по себе си не е достатъчна, за да стимулира инвестициите и растежа, тъй като липсват устойчиви структурни реформи;

Приоритети и цели на препоръките за 2016 г.

10.  Подчертава препоръката на Комисията за три държави членки да излязат от процедурата при прекомерен дефицит; изразява съгласие с Комисията, че големите и постоянни настоящи излишъци по текущата сметка сочат необходимост от стимулиране на търсенето и инвестициите, по-специално дългосрочните инвестиции, с цел справяне с предизвикателствата на бъдещето, свързани с транспорта и комуникациите, цифровата икономика, образованието, иновациите и научните изследвания, изменението на климата, енергетиката, опазване на околната среда и застаряването на населението; призовава Комисията да продължи да насърчава във всички държави членки отговорни и устойчиви бюджетни политики, които да са в основата на растежа и възстановяването, по-специално като се поставя по-голям акцент върху инвестициите и ефективните публични разходи и се подкрепят устойчивите и балансирани в социално отношение структурни реформи;

11.  Отбелязва, че са необходими по-нататъшни мерки за увеличаване на възможностите за финансиране, по-специално за МСП, и за намаляване на необслужваните кредити в еврозоната в съответствие със законодателството на ЕС, за да се постигне по-стабилно състояние на счетоводните баланси на банките, като по този начин се увеличава способността на банките да отпускат заеми за реалната икономика; подчертава, че е важно банковият съюз да се завърши поетапно и да се приложи, както и да се развие съюз на капиталовите пазари, с цел да се създаде стабилна среда за инвестиции и растеж и да се избегне разпокъсване на финансовия пазар на еврозоната;

12.  Подчертава факта, че инвестициите все още изостават и не успяват да доведат до устойчив и приобщаващ растеж в ЕС и да допринесат за подобряването на бизнес средата; счита, че паричната политика следва да бъде придружена от подходящи фискални политики, насочени към подобряване на растежа в ЕС, в съответствие с правилата на Пакта за стабилност и растеж, включително неговите клаузи за гъвкавост; отбелязва, че инвестициите на поднационално равнище на управление силно са намалели през последните години, но въпреки това все още представляват около шестдесет процента от публичните инвестиции в ЕС; подчертава, че инвестиционните политически инструменти като ЕФСИ и ЕСИ фондовете изискват добре калибрирано съчетаване и допълване между тях, за да се увеличи добавената стойност на разходите на Съюза чрез привличане на допълнителни ресурси от частни инвеститори; подчертава в тази връзка, че Програмата за подпомагане на структурните реформи следва да включва местни и регионални органи при съставянето на въпросния проект за структурни реформи;

Политически решения и заключения

13.  Подчертава необходимостта от подобряване на цялостния капацитет на ЕС за растеж, създаване и запазване на качествени работни места и по този начин за справяне с високите равнища на безработицата чрез създаването на регулаторна рамка, която подкрепя растежа; счита, че миграцията може да играе роля за компенсиране на отрицателните последствия от застаряването на населението, в зависимост от способността на държавите членки да използват по-добре уменията на мигрантите и да адаптират системите за управление на трудовата миграция към нуждите на пазара на труда;

14.  Подчертава значението на приобщаващите образователни системи, които насърчават иновациите и творчеството и изграждат умения, които съответстват на потребностите на пазара на труда, особено що се отнася до професионалното обучение; отбелязва, че следва да се поддържа подходящ компромис, избягващ надпреварата за достигане на най-ниски равнища на заплатите и трудовите стандарти, между икономическите, социалните и свързаните с персонала разходи в съответствие с ценностите на ЕС по отношение на солидарността и субсидиарността, като междувременно вниманието се съсредоточи върху инвестициите в човешки капитал, научните изследвания и развойната дейност, модернизирането на образователните системи и професионалното обучение, включително ученето през целия живот; счита, че са необходими добре планирани политики за насърчаване на иновациите и научноизследователската и развойната дейност, за да се стимулира производителността, да се създаде стабилен устойчив растеж и да се спомогне за преодоляване на настоящите структурни предизвикателства, като по този начин се преодолее изоставането в областта на иновациите спрямо други икономики;

15.  Приканва Комисията да даде приоритет на мерки, които намаляват пречките за по-големи инвестиционни потоци и търговски обмен, възникващи на равнището на ЕС поради липсата на яснота по отношение на стратегиите, които трябва да се следват, и по-специално в следните области: енергетика, транспорт, далекосъобщения и цифрова икономика; отбелязва, че въздействието върху отпускането на кредити от страна на банките в резултат на приемането на банковия съюз, а на национално равнище – поради тежките правни системи, корупцията, липсата на прозрачност във финансовия сектор, остарелите бюрократични процедури, недостатъчната цифровизация на публичните услуги, неправилното разпределение на ресурсите, наличието на пречки пред вътрешния пазар в банковия и застрахователния сектор, както и образователни системи, които се отклоняват от изискванията на пазара на труда и завършването на единния пазар;

16.  Изразява съжаление относно факта, че по отношение на стратегията „Европа 2020“, в която за пръв път борбата с бедността е част от програма на ЕС, целта за намаляване на мащаба на бедността в Съюза няма да бъде постигната; счита, че целта за борба с бедността следва да се включва още в началния етап на изготвяне на политиките на ЕС;

17.  Подчертава значението на избягването на прекомерно висока данъчна тежест върху труда, предвид факта, че прекомерно високите данъци намаляват стимулите за неактивните лица, безработните, вторите работещи лица в семейството и лицата с ниско трудово възнаграждение да се върнат към заетост;

18.  Отбелязва текущите обсъждания между Комисията и държавите членки относно методологията за изчисляване на разликата между фактическия и потенциалния БВП;

19.  Посочва, че следва да се положат усилия за премахване на оставащите пречки пред инвестициите в държавите членки и да се даде възможност за по-подходящо съчетание от политики, насочено към политики, насърчаващи растежа, включително действително съсредоточаване на вниманието върху научноизследователската и развойната дейност; счита, че публичната и частната подкрепа за научните изследвания и институциите за висше образование са ключови фактори за по-голяма конкурентоспособност на европейската икономика и че слабостта или липсата на такава инфраструктура поставя в твърде неизгодно положение някои държави; подчертава, че няма универсална рецепта за идеална иновационна политика на ЕС, но че с цел преодоляване на разделението по отношение на капацитета за иновации в ЕС са препоръчителни политики в областта на иновациите в държавите членки, които са достатъчно диференцирани и се основават на вече постигнати успехи;

20.  Приветства споразумението, постигнато на Конференцията по въпросите на климата в Париж през декември 2015 г. (COP 21), и призовава държавите членки и Комисията да го приложат.

Секторен принос към европейския семестър за 2016 г.

Заетост и социална политика

21.  Счита, че Съветът и Комисията следва да имат за цел процесите на фискална консолидация да бъдат придружени от мерки, които да спомогнат за намаляване на неравенствата, и подчертава, че процесът на европейския семестър следва да спомогне за преодоляване на съществуващите и възникващите социални предизвикателства, като по този начин гарантира по-ефективна икономика; изтъква, че социалните инвестиции в човешки капитал трябва да представляват основно допълващо действие, тъй като човешкият капитал е един от факторите за растеж и двигател на конкурентоспособността и развитието; отправя искане основните структурни реформи, за които се настоява в специфичните за всяка държава препоръки, да бъдат съпътствани от оценка на социалното въздействие на техния краткосрочен, средносрочен и дългосрочен ефект, с цел по-добре да се разберат социалните, икономическите и свързаните със заетостта последици, по-специално въздействието върху създаването на работни места и икономическия растеж;

22.  Подчертава, че безработицата, по-специално младежката безработица, остава основен проблем за европейските общества и че според Комисията безработицата продължава постепенно да намалява, но остава над нивата от 2008 г. с 21,2 милиона безработни през април 2016 г. и огромни различия между държавите членки; посочва необходимостта от качествена и количествена оценка на създадените работни места, за да се избегне увеличаване на равнищата на заетост вследствие просто на несигурна заетост или намаляване на работната сила; отбелязва, че въпреки че дават резултати по отношение на уменията и знанията, системите за образование и обучение на някои държави членки не отчитат добри резултати в международен план и е налице все по-голям недостиг на умения, което допринася за факта, че 39% от дружествата все още срещат трудности при намирането на персонал с необходимите умения; настоява в специфичните за всяка държава препоръки да се даде по-голям приоритет на преодоляването на структурните дисбаланси на пазара на труда, включително дълготрайната безработица и несъответствието между умения и търсене, и подчертава необходимостта от допълнителни инвестиции и развитие на системите за образование и обучение, като на обществото се предоставят инструменти и капацитет за адаптиране към променящите се изисквания на пазара на труда;

23.  Подчертава, че между 2008 и 2014 г. броят на хората в ЕС, изложени на риск от бедност и социално изключване, се е увеличил с 4,2 милиона, достигайки общо над 22 милиона (22,3%); отбелязва, че Комисията е заявила, че „по-голямата част от държавите членки все още са изправени пред тежкото социално наследство на кризата“; призовава за по-големи усилия от страна на Комисията и държавите членки за намаляване на бедността, социалното изключване и нарастващите неравенства с цел справяне с икономическите и социалните различия между държавите членки и в рамките на обществата; изразява становището, че борбата с бедността и социалното изключване, както и намаляването на неравенствата, следва да бъде един от приоритетите, отразени в специфичните за всяка държава препоръки, тъй като е от съществено значение за постигане на устойчив икономически растеж и социално устойчив ритъм на изпълнение;

24.  Припомня, че, както заявява Парламентът, социално отговорните реформи трябва да бъдат основани на солидарност, интеграция, социална справедливост и справедливо разпределение на богатствата — модел, който осигурява равенство и социална закрила, предпазва уязвимите групи и подобрява стандарта на живот на всички граждани;

25.  Счита, че икономическият растеж следва да осигури положително социално въздействие; приветства въвеждането на трите нови водещи показатели за заетост в макроикономическите табла; отново призовава те да бъдат поставени на равни начала със съществуващите икономически показатели, като по този начин се гарантира, че вътрешните дисбаланси се оценяват по-добре и се увеличава ефективността на структурните реформи; в този смисъл и с цел да се избегне избирателно прилагане призовава с тези показатели да се постави началото на задълбочен анализ и по-добро разбиране на причинно-следствените връзки между политиките и действията; предлага въвеждането на процедура при социални дисбаланси при изготвянето на специфичните за всяка държава препоръки, така че да се предотврати надпреварата за достигане на най-ниски равнища по отношение на социалните стандарти, въз основа на ефективно използване на социалните показатели и показателите за заетостта в макроикономическия надзор; счита, че когато има приравняване на показателите за заетостта и икономическите показатели, това следва да се съпровожда от повишаване на ролята на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси в европейския семестър;

26.  Счита, че въвеждането на трите показатели за заетост показва, че европейската стратегия за заетост, включително насоките за заетост, изпълняват важна роля в процеса на икономическо управление на ЕС, но е необходимо да се положат повече усилия, по-специално чрез въвеждането на социални показатели;

27.  Отчита, че Комисията е започнала работа по създаването на европейски стълб на социалните права, но припомня, че е необходимо да предоставя резултатите от процеса на консултации и да премине към нови ефективни мерки, насочени към постигане на по-задълбочен и по-справедлив ЕС, и следва да изпълнява важна роля за преодоляване на неравенството; подчертава във връзка с това доклада на петимата председатели, в който се призовава за по-голямо икономическо и социално сближаване, но признава, че няма универсални решения; в тази връзка счита, че всяка обща политика следва да бъде приспособена към всяка държава членка; счита, че с европейските действия следва също така да се преодоляват неравенството и разликите в доходите в държавите членки и да се постига повече, а не само да се обръща внимание на положението на хората, които са в най-голяма нужда;

28.  Отчита, че сега с европейския семестър се поставя по-силен акцент върху заетостта и социалните резултати; като зачита правомощията на държавите членки, отправя призив към тях да предприемат спешни действия за гарантиране на достоен труд с достойно заплащане, достъп до достатъчни минимални доходи и социална закрила (които вече намалиха равнището на бедност от 26,1% на 17,2%) и качествени обществени услуги и подкрепя разработването и създаването на подходяща устойчива система за социална сигурност; призовава Комисията да предостави подкрепа и да обменя най-добри практики с държавите членки, за да подобри административния капацитет на национално, регионално и местно равнище, тъй като това е ключово предизвикателство за възобновяване на дълготрайни инвестиции и за гарантиране създаването на работни места и устойчив растеж;

29.  Подчертава, че осигуряването и управлението на системите за социална сигурност е компетентност на държавите членки, която Съюзът координира, но не хармонизира;

30.  Признава, че определянето на заплати е компетентност на държавите членки, която следва да се зачита в съответствие с принципа на субсидиарност;

31.  Отчита факта, че младежката безработица е намаляла, но изтъква, че тя все още е на невероятно високо равнище с повече от 4 милиона безработни младежи на възраст под 25 години в ЕС, от които 2,885 милиона в еврозоната; изразява съжаление, че повече от три години след началото на инициативата за младежка заетост резултатите от изпълнението на гаранцията за младежта са много неравномерни, а понякога и неефективни; призовава Комисията да представи през октомври 2016 г. задълбочен анализ на изпълнението ѝ, които могат да служат като основа за продължаване на програмата;

32.  Припомня, че в много държави членки обезщетенията за безработица намаляват с всяка година в резултат, наред с друго, от дълготрайната безработица, следователно се увеличава броят на хората под прага на бедността и социалното изключване; призовава да се гарантират подходящи обезщетения за безработица, позволяващи на хората да живеят достойно, или действия за гарантиране на плавното интегриране на тези хора на пазара на труда;

33.  Подчертава факта, че дисбалансите при пенсионните системи са главно последица от безработицата, обезценяването на заплащането и несигурността на труда; следователно призовава за реформи, които гарантират достатъчно финансиране за силен първи пенсионен стълб, осигуряващ достойни пенсии, най-малкото над прага на бедността;

34.  Отново припомня, че свободното движение на хора е от основно значение за засилване на сближаването и интеграцията между европейските държави;

35.  Отбелязва увеличаването на броя на препоръките (за пет държави членки) относно режимите за минимални доходи; въпреки това предвид факта, че големите неравенства при доходите са пагубни не само за социалното сближаване, но също така и за устойчивия икономически растеж (както посочиха неотдавна МВФ и ОИСР), призовава Комисията да изпълни обещанието на своя председател Юнкер, поето в речта му при встъпване в длъжност, да се осигурят достатъчни доходи за всички европейци чрез европейска рамка за минимални доходи, за да се покриват основните разходи за живот, като същевременно се зачитат националните практики и принципа на субсидиарност;

36.  Изразява загриженост във връзка с увеличаването на неравенството при доходите, свързано донякъде с неефективните реформи на пазара на труда; призовава Комисията и държавите членки да прилагат мерки за подобряване на качеството на работните места, за да се намали сегментацията на пазара на труда, в съчетание с мерки, с които се повишава минималното заплащане до достигане на достойни равнища на заплащане и с които се укрепва колективното договаряне и позицията на работниците в системите за определяне на заплатите с цел намаляване дисперсията на заплатите; предупреждава, че през последните десетилетия корпоративните ръководства получават по-голям дял от икономическата печалба, а същевременно заплатите на работниците са в застой или намаляват; счита, че тази прекомерна дисперсия при заплащането увеличава неравенствата и вреди на производителността и конкурентоспособността на предприятията;

37.  Изразява загриженост във връзка с факта, че дълготрайната безработица е все още Голяма, като засяга 10,5 милиона души в ЕС, и припомня, че интеграцията на трайно безработните на пазара на труда е от основно значение за гарантиране на устойчивостта на системите за социална закрила и за самоувереността им; поради това изразява съжаление, че държавите членки не предприемат действия по отношение на изпълнението на препоръката на Съвета относно интегрирането на трайно безработните лица на пазара на труда; отново призовава Комисията да подкрепя усилията за създаване на приобщаващи възможности за учене през целия живот за работниците и търсещите работа от всякаква възраст и възможно най-бързо да предприеме мерки за подобряване на достъпа до финансиране от ЕС, както и да мобилизира допълнителни ресурси, когато е възможно;

38.  Счита, че социалната закрила, включително пенсиите и услугите като здравеопазване, грижи за децата и дългосрочни грижи, остават от основно значение за балансирания и приобщаващ растеж, за по-дълъг трудов живот, за създаване на заетост и за намаляване на неравенствата; поради това призовава Комисията и държавите членки да стимулират политики, които осигуряват достатъчни, адекватни, ефективни и качествени системи за социална закрила през целия жизнен цикъл на дадено лице, гарантиращи достоен живот, борба с неравенствата и стимулиране на приобщаването с цел премахване на бедността, по-специално за тези, които са изключени от пазара на труда и за най-уязвимите групи;

39.  Изтъква физическите и цифровите пречки и препятствия, пред които все още са изправени хората с увреждания; изразява надежда предложеният от Комисията Акт за хората с увреждания да бъде своевременно приложен и да се съсредоточи ефективно върху конкретните мерки за насърчаване на приобщаването и достъпа на тези лица;

Вътрешен пазар

40.  Приветства големия брой специфични за всяка държава препоръки, които са в подкрепа на един добре функциониращ и интегриран единен пазар, като включват и възможности за финансиране и инвестиции, които подпомагат предприятията, и по-специално малките и средните предприятия (МСП), и допринасят за създаването на работни места, електронното управление, обществените поръчки и взаимното признаване, включително взаимното признаване на професионалните квалификации; подчертава, че гарантирането на изпълнението е от ключово значение, за да се почувства въздействието в тези области на политиката; във връзка с това счита, че е от решаващо значение Комисията да обръща във възможно най-голяма степен внимание – във връзка със специфичните за всяка държава препоръки – на въвеждането на дългосрочни реформи със значително въздействие, особено в областта на социалните инвестиции, заетостта и обучението;

41.  Заявява, че единният пазар е основен стълб на икономиката на ЕС и подчертава, че приобщаващият единен пазар, характеризиращ се с подобрено управление, което благоприятства по-доброто регулиране и конкуренцията, е ключов инструмент за повишаване на растежа, сближаването, заетостта и конкурентоспособността и за запазване на доверието на стопанския сектор и на потребителите; поради това призовава Комисията да наблюдава напредъка, който постигат държавите членки и отново изтъква значението на официалното включване на единния пазар като стълб на европейския семестър, за да се даде възможност за непрекъснато наблюдение на показателите на единния пазар, което да позволи систематично наблюдение и оценка на напредъка на държавите членки по отношение на специфичните за всяка държава препоръки;

42.  Приветства решимостта на Комисията да се преодолее липсата на данъчна координация в рамките на ЕС, и по-специално трудностите, пред които са изправени МСП в резултат на сложността на различаващите се национални разпоредби относно данъка върху добавената стойност (ДДС); призовава Комисията да направи оценка по въпроса доколко е осъществимо по-задълбочено координиране, и по-специално да оцени възможността за опростяване на подхода към ДДС в рамките на цифровия единен пазар;

43.  Осъжда все още съществуващите или новосъздадените бариери, които възпрепятстват изграждането на добре функциониращ и интегриран единен пазар; насочва вниманието по-специално към частичното транспониране и прилагане на Директивата за услугите в много държави членки и призовава Комисията да гарантира по-ефективно прилагането на разпоредбите, за които държавите членки са се договорили в рамките на правото на ЕС; припомня ангажимента на Комисията да използва, ако това е необходимо, производството за установяване на неизпълнение на задължения, за да гарантира пълното прилагане на законодателството относно единния пазар на стоки и услуги и в сектора на цифровите технологии;

44.  Припомня, че в основата на системата, свързана с признаването на професионалните квалификации, са принципите на взаимно доверие между правните системи и взаимна проверка на качеството на квалификациите, отбелязва, че са необходими по-нататъшни действия за по-добро прилагане на взаимното признаване на професионалните квалификации; подчертава, че правилното прилагане и по-доброто законотворчество са от първостепенно значение предвид разпокъсаността на единния пазар, която ограничава икономическата дейност и избора на потребителите, и следва да обхващат всички стопански сектори и да се прилагат за действащото и бъдещото законодателство; приветства изготвянето на карта на регулираните квалификации и професии, с което ще се създаде интерактивна публична база данни, която може да спомогне за националните планове за действие на държавите членки;

45.  Изразява съжаление, че специфичните за всяка държава препоръки продължават да посочват недостатъци при възлагането на обществени поръчки, като например липсата на конкуренция и прозрачност, като 21 държави членки не са транспонирали напълно законодателния пакет, което води до нарушаване на пазара; призовава Комисията да действа бързо, за да гарантира, че държавите членки изпълнят своите правни задължения, като започва необходимите процедури за установяване на неизпълнение на задължения; призовава Комисията да следи систематично, ефективно и по прозрачен начин за това посочените административни процедури да не създават непропорционална тежест за стопанските субекти и да не пречат на МСП да участват в обществените поръчки;

46.  Подкрепя държавите членки в усилията им за модернизиране на обществените административни услуги, по-специално чрез електронно правителство, и призовава за подобряване на трансграничното сътрудничество, опростяване на административните процедури и оперативна съвместимост на публичните администрации в полза на всички стопански субекти и всички граждани и в същото време призовава Комисията в случаите, когато цифровизацията на обществените услуги се финансира от бюджета на ЕС, да извършва по-ефективно контрол на целесъобразното използване на средствата;

o
o   o

47.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателите на Съвета, Комисията, Еврогрупата и ЕЦБ, както и на националните парламенти.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0058.
(2) Приети текстове, P8_TA(2015)0238.
(3) OВ C 165 E, 11.6.2013 г., стp. 24.
(4) ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1.
(5) OВ C 24, 22.1.2016 г., стp. 2.
(6) Приети текстове, P8_TA(2016)0358.

Правна информация - Политика за поверителност