Европейският парламент,

—  като взе предвид заключенията за следкризисния период от срещите на високо равнище на Г-20,

—  като взе предвид комюникето на финансовите министри и управителите на централните банки на държавите от Г-20 от 27 февруари 2016 г.,

—  като взе предвид комюникето на финансовите министри и управителите на централните банки на държавите от Г-20 от 14—15 април 2016 г.,

—  като взе предвид комюникето на финансовите министри и управителите на централните банки на държавите от Г-20 от 23—24 юли 2016 г.,

—  като взе предвид комюникето на ръководителите на държавите от Г-20 от 4—5 септември 2016 г.,

—  като взе предвид докладите на Базелския комитет по банков надзор (BCBS) до ръководителите на държавите от Г-20, предоставящи актуализирана информация относно прилагането на договорената програма за реформи, и по-специално доклада на BCBS от ноември 2015 г. до ръководителите на държавите от Г-20, озаглавен „Finalising post-crisis reforms: an update“ (Приключване на реформите за следкризисния период: актуализирана информация)(1),

—  като взе предвид консултативните документи на BCBS относно преразглеждането на рамката относно отношението на ливъридж по „Базел III“ от 6 април 2016 г., относно намаляването на различията в кредитните рисково претеглени активи — ограничения по отношение на използването на подходи на вътрешните модели от 24 март 2016 г. и относно преразглеждането на стандартизирания подход за кредитен риск от 10 декември 2015 г.,

—  като взе предвид документа за обсъждане и консултативния документ на BCBS относно нормативното третиране на счетоводните разпоредби от октомври 2016 г.,

—  като взе предвид стандарта на BCBS за холдинги според общия капацитет за покриване на загуби (TLAC) — изменения на стандарта по „Базел III“ относно определението за капитал от октомври 2016 г.(2),

—  като взе предвид доклада относно наблюдението на паралелната банкова система в ЕС, публикуван от Европейския съвет за системен риск (ЕССР) през юли 2016 г.,

—  като взе предвид резултатите от стрес тестовете, извършени от Европейския банков орган (ЕБО) и публикувани на 29 юли 2016 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 12 юли 2016 г. относно приключването на реформите на правилата „Базел“ за следкризисния период(3),

—  като взе предвид доклада на МВФ за световната финансова стабилност за 2016 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 10 март 2016 г. относно банковия съюз — Годишен доклад за 2015 г.(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно „Равносметка и предизвикателства във връзка с Регламента за финансовите услуги в ЕС: Въздействие и пътят напред с оглед на постигането на по-ефикасна и ефективна рамка на ЕС за финансово регулиране и съюз на капиталовите пазари“(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи(6),

—  като взе предвид изследването, изготвено за комисията по икономически и парични въпроси на ЕП, относно „Ролята на Европейския съюз на международните икономически форуми, документ 5: BCBS“,

—  като взе предвид размяната на мнения с генералния секретар на Базелския комитет по банков надзор (BCBS), г-н Бил Коен, с председателя на надзорния съвет на единния надзорен механизъм, г-жа Даниел Нуи, с председателя на ЕБО, г-н Андрея Енрия, и със заместник-председателя на Европейската комисия, г-н Валдис Домбровскис, относно финализирането на „Базел III“/„Базел IV“,

—  като взе предвид изявлението на Комисията относно преразглеждането от Базелския комитет на стандартизирания подход за кредитния риск и последвалата размяна на мнения със заместник-председателя Катайнен на 6 юли 2016 г.,

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно финализирането на „Базел III“ (O-000136/2016 — B8-1810/2016),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по икономически и парични въпроси,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че устойчивата и добре капитализирана банкова система представлява предпоставка за съхраняване на финансовата стабилност, за предоставяне на адекватно кредитиране на реалната икономика по време на целия цикъл и за подкрепа на икономическия растеж;

Б.  като има предвид, че след финансовата криза ръководителите на държавите от Г-20 договориха всеобхватна програма за реформи с цел укрепване на регулаторните стандарти на международните банки, включително укрепване на пруденциалните изисквания;

В.  като има предвид, че BCBS изготвя международно договорени минимални стандарти за пруденциалните изисквания за големи банки с международна дейност; като има предвид, че BCBS наблюдава и преразглежда прилагането на тези световни стандарти и докладва пред Г-20; като има предвид, че неговите насоки представляват важен инструмент за предотвратяване на нормативна разпокъсаност по света;

Г.  като има предвид, че Европейският съюз приложи международно приетите стандарти в рамките на Регламента за капиталовите изисквания (РКИ) и Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ IV), въпреки че ги адаптира към реалността на потребностите на ЕС от финансиране, например относно коефициента за подпомагане на МСП, и допусна определена степен на гъвкавост; като има предвид, че в ЕС беше взето решение тези стандарти да са приложими за всички банки, а не само за най-големите банки с международна дейност, докато някои юрисдикции извън Европа прилагат някои от тях само за най-големите банки; като има предвид, че е важен напредъкът във връзка с постигането на равни условия на конкуренция в международен мащаб; като има предвид, че се очаква Комисията да представи законодателно предложение за прегледа на РКП/ДКП IV за прилагане на допълнително съгласувани преразглеждания на рамката от Базел;

Д.  като има предвид, че пруденциалните изисквания за банките са взаимосвързани и допълващи се към други регулаторни изисквания, като например общия капацитет за покриване на загуби (TLAC) и задължителното използване на централизиран клиринг за деривативни инструменти; като има предвид, че регулаторната рамка, регламентираща банковия сектор в ЕС, беше значително подобрена през последните години, особено чрез създаването на банковия съюз;

Е.  като има предвид, че стабилната рамка за финансова стабилност и растеж следва да бъде всеобхватна и балансирана с цел да обхваща динамичните надзорни практики, а не да бъде съсредоточена само върху статичното регулиране във връзка с предимно количествени аспекти;

Ж.  като има предвид, че данните показват прекомерно вариране в миналото на рисковите тегла и стратегическото моделиране на риска с цел намаляване на капиталовите изисквания на банките, както и затрудненията на националните надзорни органи при извършването на оценка на вътрешните модели, което допринесе за финансовата криза;

З.  като има предвид, че прилагането на пруденциалните изисквания за различните банкови модели за осъществяване на стопанска дейност може да се различават значително по обхват и сложност, което прави един универсален подход неефективен и непропорционално тежък, по-специално за много по-малки, ориентирани към местните пазари, не толкова сложни и взаимосвързани банки, както и за техните регулаторни и надзорни органи; по тази причина е необходимо подходящо равнище на пропорционалност и гъвкавост;

И.  като има предвид, че понастоящем BCBS обсъжда допълнителни промени в пруденциалната рамка за банките, които разглеждат кредитния риск и оперативния риск; като има предвид, че тези реформи са съсредоточени върху повишаването на чувствителността към рисковете и стабилността на стандартизирания подход за кредитен риск, допълнителните ограничения за подхода за вътрешно моделиране и финализирането на определението на коефициента на ливъридж и потенциален капиталов под въз основа на стандартизирания подход;

Й.  като има предвид, че по-голямата част от финансовите институции на САЩ използват стандартизирания подход за оценките на кредитния риск, докато в ЕС много големи и средни банки разчитат на вътрешни модели;

К.  като има предвид, че подходящо преразглеждане на стандартизирания подход и зачитането на принципа на пропорционалност представляват ключови фактори, за да може стандартът на BCBS да функционира за малките банки, които предимно го използват;

Л.  като има предвид, че държавите от Г-20 посочиха, че текущото преразглеждане не следва да води до значително увеличаване на общите капиталови изисквания, и това становище беше отново потвърдено от държавите членки по време на заседанието на Съвета ECOFIN през юли 2016 г.;

М.  като има предвид, че понастоящем европейските банки са подложени на редовни системни стрес тестове от регулаторните органи и резултатите от тези тестове са публично достояние;

Н.  като има предвид, че представители на юрисдикции извън ЕС, като например Япония, изразиха загриженост относно нарастващия натиск върху набирането на капитал и справянето с по-високите разходи за спазване на нормативната уредба с цел спазване на новия набор от стандарти;

О.  като има предвид, че решенията на BSBC нямат правна сила и трябва да бъдат транспонирани чрез обикновената законодателна процедура, за да бъдат в сила в ЕС; като има предвид, че не всички национални компетентни органи членуват в BSBC, но ЕЦБ и ЕНМ са представени като пълноправни членове, а Комисията и ЕБО имат статут на наблюдатели;

1.  подчертава значението на стабилните световни стандарти и принципи за пруденциалното регулиране на банките и приветства работата на BCBS в тази област след кризата;

2.  отново потвърждава, че банките трябва да бъдат добре капитализирани с цел да оказват подкрепа на реалната икономика, да намаляват системния риск и да предотвратяват всякакво повтаряне на огромните спасителни мерки, на които бяхме свидетели по време на кризата; подчертава необходимостта от подходящо регулиране на паралелната банкова система с цел да се гарантира справедлива конкуренция и финансова стабилност;

3.  подчертава, че, за разлика от други юрисдикции, банките играят основна роля за финансирането на европейската икономика и вероятно ще продължат да бъдат основният източник на финансиране за домакинствата и предприятията, особено за МСП; подчертава, че законодателството на ЕС винаги се е стремило да отразява този аспект (например чрез използване на коефициента за подпомагане на МСП) и следва да продължи да го прави (например чрез удължаване и разширяване на коефициента за подпомагане); при все това признава важността на диверсифицирането на източниците на финансиране на европейската икономика и приветства текущата работа в рамките на съюза на капиталовите пазари в тази област;

4.  отбелязва текущата работа на BCBS за финализиране на рамката „Базел III“, която има за цел да увеличи опростеността, съпоставимостта и сближаването на рамката за рисково претегления капитал, за да се разгледа прекомерното вариране на рисково претеглените активи и да се прилагат едни и същи правила за едни и същи рискове; подчертава необходимостта от по-голяма прозрачност и отчетност за увеличаване на легитимността на обсъжданията на BCBS и на съпричастността към тях; приветства явяването на генералния секретар на BCBS пред комисията по икономически и парични въпроси и насърчава по-нататъшния диалог;

5.  подчертава, че текущото преразглеждане следва да спазва принципа, обявен от Групата на управителите и ръководителите на надзорни органи да не се увеличават значително общите капиталови изисквания, като същевременно се укрепва общата финансова позиция на европейските банки;

6.  подчертава, че вторият и еднакво важен принцип, който трябва да се спазва при преразглеждането, е да се насърчават еднакви условия на конкуренция в световен мащаб чрез смекчаване — а не задълбочаване — на разликите между юрисдикциите и банковите модели, като не се ощетява неоправдано банковият модел на ЕС;

7.  изразява загриженост, че предварителният анализ на неотдавнашните проекти на BCBS посочва, че пакетът от реформи на текущия етап може да не е в съответствие с двата горепосочени принципа; призовава BCBS съответно да преразгледа своите предложения, а ЕЦБ и ЕНМ да гарантират от своя страна съответствието при финализирането и мониторинга на новия стандарт;

8.  подчертава, че този подход би бил важен да се гарантира последователно прилагане на новия стандарт от Европейския парламент в качеството му на съзаконодател;

9.  припомня важността на принципа на пропорционалност, който трябва да се оценява не само във връзка с размера на институциите, които се регулират, но и да се разглежда като справедлив баланс между разходите и ползите от регулирането за всяка група заинтересовани страни;

10.  призовава да се осъществява диалог и обмен на най-добри практики между регулаторните органи относно прилагането на принципа на пропорционалност на равнище ЕС и на международно равнище;

11.  призовава BCBS да извърши внимателна и всеобхватна оценка на качественото и количественото въздействие на новите реформи, като отчита тяхното въздействие върху различните юрисдикции и различните банкови модели преди приемането на стандарта от Комитета; счита, че тази оценка следва също така да отчита предходните реформи, предложени от Комитета; призовава BCBS да извърши необходимите корекции в случай на възникване на дисбаланси по време на анализа;

12.  припомня важността на основан на риска подход към регулирането, като едни и същи правила се прилагат за един и същ риск, като същевременно подчертава необходимостта от намаляване на обхвата на регулаторния арбитраж и прекомерното вариране на рисково претеглените активи; призовава BCBS да запази чувствителността към рисковете на пруденциалното регулиране, включително като гарантира, че преразглеждането на стандартизирания подход и обхватът за прилагане на вътрешнорейтинговия подход преодоляват рисковете на регулаторния арбитраж и добре отразяват особеностите на различните форми на финансиране, като например кредитиране на операции с недвижими имоти, финансиране на инфраструктура и специализирано кредитиране, и като избягват несъразмерните въздействия върху реалната икономика; във връзка с това изразява загриженост относно потенциалните въздействия върху реалната икономика на предложеното въвеждане на долни граници за резултатите;

13.  призовава Комисията да извърши внимателна и всеобхватна оценка на качественото и количественото въздействие на неотдавнашните и новите реформи, наред с другото върху финансирането на реалната икономика в Европа и върху предвидените европейски законодателни проекти, като например съюза на капиталовите пазари; призовава Комисията да използва констатациите, произтичащи от поканата за представяне на доказателства и от направлението на работата по първата оценка на равносметката относно Регламента за финансовите услуги, която трябва да бъде представена до края на 2016 г.; призовава Комисията да гарантира, че новите предложения на BCBS или тяхното прилагане не противоречат на тези инициативи; подчертава, че тази оценка не следва да подкопава законодателните постижения, достигнати до момента, и не следва да се разглежда като призив за дерегулиране;

14.  отправя искане изискванията за задължителен централизиран клиринг на деривативните продукти напълно да се отчитат при определянето на коефициента на ливъридж, така че да се насърчава практиката на централизиран клиринг;

15.  припомня, че трябва адекватно да се отчитат особеностите на европейските банкови модели, пазарите, на които те извършват дейност, различния размер на институциите и различните рискови профили както в оценките на въздействието, така и при калибрирането на стандартите, за да се запази необходимото многообразие на европейския банков сектор и за да се спазва пропорционалността; призовава Комисията да отчита всички тези принципи при определянето на обхвата на прилагането и при превръщането на предложенията на BCBS в право на ЕС;

16.  подчертава основната роля на европейските и националните банкови надзорни органи за осигуряване на сближаване в областта на надзора в ЕС, като се отчита принципът на пропорционалност и целесъобразността на правилата за различните банкови модели; подчертава важността на надеждната и съпоставима информация относно положението на поднадзорните институции, за да се позволи ефективното и надеждно извършване на тази дейност; изтъква, че следва да се запази правото на използване на вътрешни модели; призовава ЕНМ и ЕБО да продължат своята работа по надзора, за да гарантират последователно прилагане на вътрешните модели и на капацитета им за адекватно отразяване на рисковете на стопанските модели на банките, да подобрят сближаването, така че да бъдат отстранени недостатъците им, и да предложат промени, когато е необходимо;

17.  припомня взаимодействието на пруденциалните изисквания за банките с други основни банкови стандарти, като например въвеждането на стандарта за общ капацитет за покриване на загуби (TLAC) в рамките на ЕС и неговото хармонизиране с минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения съгласно Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките, както и с прилагането на счетоводен стандарт МСФО 9 в близко бъдеще и с рамката на банковия съюз; по тази причина подчертава, че размисълът относно реформите на пруденциалното регулиране следва да вземе предвид всички тези различни елементи и техните съответни и комбинирани последици;

18.  припомня, че през последните години няколко големи банки на ЕС изплащаха дивиденти на акционерите, като същевременно продължиха да бъдат с изключително слаба капитализация и не бяха предприели оздравяване на баланса по последователен начин;

19.  призовава Комисията да отдаде приоритет на работата по „рамка за малки банки“ за най-нискорисковите банкови модели и да разшири своята работа с цел обхващане на оценка на осъществимостта на бъдеща регулаторна рамка, която да включва по-малко сложни и по-целесъобразни и пропорционални пруденциални правила, специфично адаптирани за различните видове банкови модели;

20.  подчертава важността на ролята на Комисията, Европейската централна банка и Европейския банков орган за участие в работата на BCBS и предоставяне на прозрачна и всеобхватна актуализирана информация относно развитието на обсъжданията на BCBS; призовава да се даде по-голяма видимост на тази роля по време на заседанията на ECOFIN и да се засили отчетността пред комисията ECON на Парламента, с предоставяне на редовна информация от представителите на ЕС, които участват в обсъжданията;

21.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията.

(1) http://www.bis.org/bcbs/publ/d344.pdf. (2) https://www.bis.org/bcbs/publ/d387.htm. (3) http://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2016/07/12-conclusions-banking-reform/. (4) Приети текстове, P8_TA(2016)0093. (5) Приети текстове, P8_TA(2016)0006. (6) Приети текстове, P8_TA(2016)0108.