Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз от 7 декември 2000 г. (наричана по-долу „Хартата“), провъзгласена на 12 декември 2007 г. в Страсбург и влязла в сила с Договора от Лисабон през декември 2009 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на ООН през 1948 г.,

—  като взе предвид договорите на ООН за защита на правата на човека и основните свободи, както и съдебната практика на органите, които наблюдават спазването на договорите на ООН,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, приета в Ню Йорк на 13 декември 2006 г. и ратифицирана от ЕС на 23 декември 2010 г.,

—  като взе предвид заключителните наблюдения, приети от комитета на ООН за правата на хората с увреждания (UNCRPD) през октомври 2015 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, приета в Ню Йорк на 20 ноември 1989 г.,

—  като взе предвид следните общи коментари на Комитета по правата на детето на ООН: № 6 (2005 г.) относно третирането на непридружени и разделени от семействата си деца, намиращи се извън своята страна на произход, № 7 (2005 г.) относно прилагането на правата на детето в ранна детска възраст, № 9 (2006 г.) относно правата на децата с увреждания, № 10 (2007 г.) относно правата на децата при правосъдие спрямо ненавършили пълнолетие лица, № 12 (2009 г.) относно правото на детето на изслушване , № 13 (2011 г.) относно правото на детето на свобода от всички форми на насилие и № 14 (2013 г.) относно правото на детето неговият висш интерес да е от първостепенно значение,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г. и Пекинската платформа за действие, резолюцията си от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно борбата с насилието над жени(1) и резолюцията си от 6 февруари 2014 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Мерки за премахването на гениталното осакатяване на жени“(2), както и заключенията на Съвета от 5 юни 2014 г. относно предотвратяването и борбата с всички форми на насилие срещу жени и момичета, включително гениталното осакатяване на жени,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г. във връзка със статуса на бежанците,

—  като взе предвид Международната конвенция за защита на правата на всички работници мигранти и членовете на техните семейства от 1990 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН от 1949 г. за преследване на търговията с хора и експлоатацията на чужда проституция,

—  като взе предвид препоръчителните принципи и насоки относно правата на човека на международните граници на Службата на върховния комисар по правата на човека към ООН,

—  като взе предвид доклада от 22 юли 2014 г на специалния докладчик на ООН за насърчаване на истината, справедливостта, обезщетенията и гаранциите за ненастъпване на повторно нарушение,

—  като взе предвид Регионалната стратегия за изпълнение на Международния план за действие от Мадрид във връзка със застаряването, 2002 г.,

—  като взе предвид принципите относно статута на националните институции за защита и насърчаване на правата на човека („Парижките принципи“), приложени към Резолюция 48/134 на Общото събрание на ООН,

—  като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), съдебната практика на Европейския съд по правата на човека, по-специално дела 18766/11 и 36030/11, конвенциите, препоръките, резолюциите и докладите на Парламентарната асамблея, Комитета на министрите, комисаря за правата на човека и Венецианската комисия на Съвета на Европа,

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие (Конвенция от Истанбул),

—  като взе предвид Рамковата конвенция на Съвета на Европа за защита на националните малцинства и Европейската харта за регионалните или малцинствените езици,

—  като взе предвид Резолюция 1985 (2014) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа – Положението и правата на националните малцинства в Европа,

—  като взе предвид Хартата на Съвета на Европа за образование за демократично гражданство и образование по правата на човека,

—  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа за действие срещу трафика на хора,

—  като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход(3),

—  като взе предвид препоръката на Съвета от 9 декември 2013 г. относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки(4),

—  като взе предвид Директива (ЕС) 2016/800 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 година относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство(5),

—  като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 г. относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право(6),

—  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(7),

—  като взе предвид Директива 2004/113/ЕО на Съвета от 13 декември 2004 година относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги(8),

—  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(9),

—  като взе предвид Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за аудио-визуалните услуги(10) и резултатите от обществената консултация на Комисията, проведена от юли до септември 2015 г.,

—  като взе предвид Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 година относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета(11),

—  като взе предвид Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР на Съвета(12),

—  като взе предвид Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета(13),

—  като взе предвид директивите относно процесуалните права на лицата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателни производства

—  като взе предвид пакета относно защитата на данните, приет през декември 2015 г.,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/1624 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 г.(14) за създаване на Европейска гранична и брегова охрана и Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г.(15) (Директива за процедурите за убежище),

—  като взе предвид заключенията на председателството от заседанието на Европейския съвет в Барселона на 15 и 16 март 2002 г.,

—  като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете за периода 2011—2020 г., приет чрез заключенията на Съвета на 7 март 2011 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 15 юни 2011 г. относно образованието и грижите в ранна детска възраст,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи от 5 и 6 юни 2014 г. относно политиката на интеграция на имигрантите в Европейския съюз,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 юни 2015 г. относно равните възможности за жените и мъжете: премахване на неравнопоставеността на половете по отношение на пенсиите

—  като взе предвид декларацията на тройното председателство на ЕС относно равенството между половете от 7 декември 2015 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно равнопоставеността на ЛГБТИ, приети на 16 юни 2016 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по отношение на плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015 – 2019 г.,

—  като взе предвид Декларацията относно популяризирането чрез образование на гражданските и общите ценности – свобода, толерантност и недискриминация (Декларацията от Париж),

—  като взе предвид Насоките за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица (ЛГБТИ), приети от Съвета по външни работи на 24 юни 2013 г.,

—  като взе предвид насоките на Европейския съюз относно защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид проучването на Евробарометър, озаглавено „Discrimination in the EU in 2015“ (Дискриминация в ЕС през 2015 г.),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава“ (COM(2014)0158) и заключенията на Съвета, озаглавени „Гарантиране на зачитането на принципите на правовата държава“,

—  като взе предвид Списъка с дейности на Европейската комисия за постигане на напредък по отношение на равнопоставеността на ЛГБТИ,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 2015 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз (SWD(2016)0054),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „План за действие относно интеграцията на граждани на трети държави“ (COM(2016)0377),

—  като взе предвид стратегията „Европа 2020“ и по-специално нейните цели в областта на бедността и социалното изключване,

—  като взе предвид публикацията на ОИСР/Европейския съюз, озаглавена „Показатели за интеграцията на имигрантите за 2015 г. – Установяване“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Социални инвестиции за растеж и сближаване“ (COM(2013)0083) и нейната Препоръка 2013/112/ЕС от 20 февруари 2013 г. на тема „Инвестициите в децата: изход от порочния кръг на неравностойното положение“,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 29 май 2013 г. за напредъка по целите от Барселона, озаглавен „Развиване на детските заведения за деца в ранна възраст в Европа за постигането на устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2013)0322),

—  като взе предвид стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012—2016 г. (COM(2012)0286), по-специално разпоредбите относно финансирането на разработването на насоки относно системите за защита на децата и обмена на най-добри практики,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г. (COM(2011)0173) и заключенията на Европейския съвет от 24 юни 2011 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Стъпки напред в прилагането на националните стратегии за интегриране на ромите“ (COM(2013)0454),

—  като взе предвид доклада на Комисията за 2015 година относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС (COM(2016)0265) и придружаващите го работни документи,

—  като взе предвид доклада на Комисията за гражданството на ЕС за 2013 г. – „Граждани на ЕС: вашите права, вашето бъдеще“ (COM(2013)0269),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Оценка на изпълнението на Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите и Препоръката на Съвета относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки — 2016 г.“ (COM(2016)0424),

—  като взе предвид доклада на Комисията за борбата с корупцията (COM(2014)0038),

—  като взе предвид Европейската програма за миграцията (COM(2015)0240),

—  като взе предвид Европейската програма за сигурност (COM(2015)0185),

—  като взе предвид заключенията от годишния колоквиум за 2015 г. относно основните права,

—  като взе предвид резултатите от обществената консултация, включени в годишния колоквиум за 2016 г. относно основните права на тема „Медийния плурализъм и демокрацията“,

—  като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация (COM(2008)0426),

—  като взе предвид предложението на Комисията относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул на Съвета на Европа,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2013 г. относно напредъка при прилагането на националните стратегии за интеграция на ромското население(16),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно пътната карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията въз основа на сексуалната ориентация и половата идентичност(17),

—  като взе предвид своите резолюции относно равенството между половете,

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно положението на непридружените малолетни и непълнолетни лица в ЕС(18),

—  като взе предвид своите резолюции относно основните права и правата на човека, по-специално последната резолюция от 8 септември 2015 г. относно положението с основните права в Европейския съюз (2013—2014 г.)(19),

—  като взе предвид своите резолюции относно миграцията, по-специално последната резолюция от 12 април 2016 г. относно положението в Средиземно море и необходимостта от всеобхватен подход на ЕС към миграцията(20),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2005 г. относно защитата на малцинствата и антидискриминационните политики в разширена Европа(21),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето(22),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 септември 2013 г. относно застрашените от изчезване европейски езици и езиковото многообразие в Европейския съюз(23),

—  като взе предвид резолюцията си от 15 април 2015 г. относно Международния ден на ромите – антиромски настроения в Европа и признаване от страна на ЕС на възпоменателния ден на геноцида над ромите по време на Втората световна война(24),

—  като взе предвид своята резолюция от 21 май 2013 г. относно Хартата на ЕС: норми за свободата на медиите в EС(25),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г., съдържаща препоръки към Комисията относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и за основните права(26),

—  като взе предвид решението на Европейския омбудсман за приключване на разследването по собствена инициатива OI/8/2014/AN относно Европейската комисия,

—  като взе предвид Становище 2/2013 на Съда на Европейския съюз относно проекта за споразумение за присъединяване на Европейския съюз към ЕКПЧ,

—  като взе предвид решенията и съдебната практика на Съда на Европейския съюз и съдебната практика на националните конституционни съдилища, които се позовават на Хартата при тълкуването на националното законодателство, по-специално дела C-83/14, C-360/10, C-70/10, C-390/12, C-199/12, C-200/12, C-201/12, C-404/15, C-659/15, C-362/14,

—  като взе предвид доклада относно основните права за 2016 г. на Агенцията на Европейския съюз за основните права,

—  като взе предвид Наръчника на Агенцията на Европейския съюз за основните права относно европейското право в областта на правата на детето (2015 г.),

—  като взе предвид проучването на Агенцията за основните права относно „Child-friendly justice – Perspectives and experiences of professionals on children's participation in civil and criminal judicial proceedings in 10 EU Member States“ (Правосъдие, съобразено с интересите на децата – гледни точки и опит на специалисти в областта на участието на деца в граждански и наказателни съдебни производства в 10 държави – членки на ЕС), (2015 г.),

—  като взе предвид доклада на Агенцията за основните права относно насилието срещу деца с увреждания: законодателство, политики и програми в ЕС (2015 г.),

—  като взе предвид Проучването за целия ЕС относно ЛГБТ на Агенцията за основните права (2013 г.), нейния доклад „Being Trans in the European Union ­ Comparative analysis of the EU LGBT survey data“ (Какво е да бъдеш транссексуален в ЕС – Сравнителен анализ на данните от проучването за целия ЕС на ЛГБТ) (2014 г.) и нейния фокусен доклад „Основни права на интерсексуалните лица“ (2015 г.),

—  като взе предвид доклада на Агенцията за основните права, озаглавен „Насилието срещу жени: проучване в рамките на ЕС“,

—  като взе предвид проучването на Агенцията за основните права в ЕС „Antisemitism –- Overview of data available in the European Union“ (Антисемитизъм – преглед на наличните данни в Европейския съюз за периода 2004—2015 г.),

—  като взе предвид сравнителния правен анализ на Агенцията на Европейския съюз за основните права относно „Защита в ЕС срещу дискриминация въз основа на сексуалната ориентация, половата идентичност и половите характеристики“,

—  като взе предвид проучванията на Агенцията на Европейския съюз за основните права за положението на малцинствата и дискриминацията в ЕС (EU-MIDIS) и проучването относно ромите,

—  като взе предвид сравнителните данни на Европейския институт за равенство между половете относно равенството между половете за 2015 г. и неговия доклад за 2015 г., озаглавен „Reconciliation of work, family and private life in the European Union: Policy review“ (Съвместяване на професионалния, семейния и личния живот в Европейския съюз: преглед на политиката),

—  като взе предвид „Study to identify and map existing data and resources on sexual violence against women in the EU“ (Проучване с цел определяне и набелязване на съществуващите данни и ресурси относно сексуалното насилие над жени в ЕС) на Европейския институт за равенство между половете,

—  като взе предвид доклада на Европол за състоянието на трафика на хора в ЕС от 2016 г.,

—  като взе предвид доклада на Евростат, озаглавен „Трафик на хора“, от 2015 г.,

—  като взе предвид проучванията на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), озаглавени „Работно време и равновесие между професионалния и личния живот през всички етапи от живота“ (2013 г.), „Caring for children and dependants: Effect on careers of young workers“ (Полагане на грижи за деца и зависими лица: въздействие върху професионалното развитие на младите работници и служители) (2013 г.) и „Working and caring: Reconciliation measures in times of demographic change“ (Работа и отглеждане на деца: мерки за съвместяване във времена на демографска промяна (2015 г.)),

—  като взе предвид проучването на Службата на ЕП за парламентарни изследвания от май 2015 г., озаглавено „Gender equality in employment and occupation – Directive 2006/54/EC, European Implementation Assessment“ (Равенството между половете в областта на заетостта и професиите – Директива 2006/54/ЕО, оценка на прилагането на европейско равнище),

—  като взе предвид проучването на генералната дирекция на Европейския парламент за вътрешни политики на ЕС, озаглавено „Discrimination Generated by the Intersection of Gender and Disability“ (Дискриминация, породена от съчетанието на пол и увреждане),

—  като взе предвид изслушването на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи по темата за основните права, проведено на 16 юни 2016 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становищата на комисията по конституционни въпроси, комисията по правата на жените и равенството между половете и комисията по петиции (A8-0345/2016),

А.  като има предвид, че е от съществено значение да се защитават всички основни права; като има предвид, че Хартата на основните права се превърна в пълноценен компонент на Договорите; като има предвид, че в ЕС и държавите членки все още се извършват нарушения на основните права, както се посочва в доклади на Европейската комисия, на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), Съвета на Европа и НПО;

Б.  като има предвид, че Европейският съюз е общност, която се основава на ценности като зачитане на човешкото достойнство, свобода, демокрация, равенство, принципите на правовата държава и зачитане на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства;

В.  като има предвид, че принципите на правовата държава са гръбнакът на европейската либерална демокрация и един от основополагащите принципи на Европейския съюз, произтичащ от общите конституционни традиции на всички държави членки, и като има предвид, че спазването на принципите на правовата държава е предпоставка за защитата на основните права и за съблюдаването на задълженията, произтичащи от Договорите и от международното право;

Г.  като има предвид, че при справянето с днешните предизвикателства ЕС и държавите членки следва да зачитат и прилагат тези ценности във всички свои действия; като има предвид, че начинът, по който принципите на правовата държава се прилагат на национално равнище, изпълнява ключова роля за гарантирането на взаимно доверие между държавите членки и техните правни системи; като има предвид, че съгласно член 17 от ДЕС Комисията трябва да гарантира прилагането на Договорите;

Д.  като има предвид, че институциите на ЕС вече са стартирали процедури, за да преодолеят така наречената „дилема от Копенхаген“; като има предвид, че последните събития показаха, че е необходимо да се преразгледат и интегрират инструментите и процесите, за да се гарантира пълното и правилно прилагане на принципите и ценностите на Договорите и че следва да се разработи ефективен механизъм за премахване на оставащите пропуски и да се гарантира, че принципите и ценностите на Договора се отстояват в целия Съюз; като има предвид, че този механизъм следва да бъде основан на доказателства, обективен, недискриминационен и гарантиращ оценка на равна основа, спазваща принципите на субсидиарност, необходимост и пропорционалност, приложима както към държавите членки, така и към институциите на Съюза, и основан на гарантиран подход, включващ както превантивни, така и корективни мерки;

Е.  като има предвид, че Европейският съюз се ангажира да зачита свободата и плурализма на медиите, както и правото на информация и свободата на изразяване, залегнали в Хартата на основните права и в ЕКПЧ;

Ж.  като има предвид, че миграцията е част от настоящето и бъдещето на ЕС и едно от най-големите предизвикателства на нашето време, тъй като е свързана с международните отговорности от хуманитарно естество на ЕС и неговите държави членки, а също и възможност по демографски причини, и налага далновидно решение както от гледна точка на краткосрочно и средносрочно управление на кризи, така и на дългосрочни политики за интеграция и социално приобщаване;

З.  като има предвид, че правото на убежище се гарантира в Конвенцията за статута на бежанците (Женевска конвенция) от 1951 г. и в протокола от 31 януари 1967 г., както и в Хартата;

И.  като има предвид, че между септември и декември 2015 г. Комисията прие 48 решения за установяване на нарушения срещу държавите членки поради непълно транспониране и прилагане на общата европейска система за убежище;

Й.  като има предвид, че според Международната организация по миграция „през 2015 г. са загинали или изчезнали най-малко 3771 души в опита си да достигнат безопасно място в Европа, с което общият брой на загиналите и изчезналите лица през последните 20 години надвишава 30 000“;

К.  като има предвид, че терористичните актове представляват едно от най-сериозните нарушения на основните права и свободи; като има предвид, че е необходимо да са налице подходящи инструменти, които да защитят гражданите на ЕС и пребиваващите в ЕС лица, и да реагират недвусмислено и да се борят срещу подобни нарушения в рамките на принципите на правовата държава;

Л.  като има предвид, че убийството на осем журналисти в офисите на сатиричното списание „Шарли Ебдо“ на 7 януари 2015 г. представляваше опит за нападение на свободата на медиите, свободата на изразяване на мнение и свободата на изкуствата в ЕС;

М.  като има предвид, че във всички предприемани от държавите членки и ЕС мерки е от съществено значение зачитането на основните права и гражданските свободи, включително зачитане на правото на личен живот, правото на свобода и сигурност, правото на защита на личните данни, презумпцията за невиновност и правото на защита, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, свободата на изразяване на мнение и на информация, както и свободата на мисълта, съвестта и религията; като има предвид, че ефективният демократичен надзор над мерките за сигурност е от съществено значение; като има предвид, че сигурността на европейските граждани трябва да запази техните права и свободи; като има предвид, че тези два принципа всъщност са двете страни на една и съща монета;

Н.  като има предвид, че всички ограничения на правата и свободите, признати от Хартата, са подчинени на принципите на пропорционалност и необходимост в съответствие с член 52 от Хартата;

О.  като има предвид, че компетентността на държавите членки по отношение на разузнавателните служби трябва да се зачита в съответствие с член 72 от ДФЕС;

П.  като има предвид, че в Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8  юни 2000 г. за някои правни аспекти на услугите на информационното общество и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар(27), и по-конкретно в член 15, параграф 1 от нея се посочва, че държавите членки не налагат общо задължение на доставчиците при предоставянето на услуги по пренасяне, съхраняване и хостинг да контролират информацията, която пренасят или съхраняват, нито общо задължение да търсят активно факти или обстоятелства за незаконна дейност;

Р.  като има предвид, че според Комисията 75 милиона души стават жертва на престъпление в ЕС всяка година,

С.  като има предвид, че трафикът на хора е тежко престъпление, често извършвано в рамките на организираната престъпност, което сериозно накърнява човешкото достойнство, представлява една от най-тежките форми на нарушение на основните права, засяга в най-голяма степен жените и момичетата и е изрично забранено от Хартата;

Т.  като има предвид, че трафикът с цел сексуална експлоатация все още е най-разпространената форма; като има предвид, че 76% от регистрираните жертви в ЕС са жени; като има предвид, че 70% от идентифицираните жертви на трафик на хора в ЕС са граждани на ЕС;

У.  като има предвид, че с Директива 2011/36/ЕС се въвеждат общи разпоредби, като се отчитат спецификите на пола, за засилване предотвратяването на това престъпление и защитата на жертвите от него;

Ф.  като има предвид, че трафикът на хора и незаконното превеждане на мигранти през граница са две отделни явления, но в някои случаи между тях може да има връзка;

Х.  като има предвид, че дискриминацията, расизмът, ксенофобията, изказванията, подбуждащи към омраза, и престъпленията от омраза, мотивирани от расизъм, ксенофобия или предубеждения срещу вярата или убежденията, възрастта, уврежданията, сексуалната ориентация или половата идентичност, заплашват основните ценности на ЕС и на неговите държави членки; като има предвид, че са налице нарастване на изказванията, подбуждащи към омраза сред политическите сили, и нарастваща ксенофобия, и други предубеждения сред важни групи от населението, включително чрез интернет; като има предвид, че борбата с дискриминацията, расизма и ксенофобията е ключова за зачитането на европейските ценности, свързани с толерантност, многообразие и взаимно уважение;

Ц.  като има предвид, че хората може да бъдат изложени на множествена и междусекторна дискриминация; като има предвид, че политиките, насочени към едно основание за дискриминация, следва да обръщат внимание на положението на специфичните групи, които е вероятно да станат жертви на множествена дискриминация, която би могла да се основава, наред с другото, на възраст, раса, религия, сексуална ориентация, пол или увреждане;

Ч.  като има предвид, че равенството между жените и мъжете е основен принцип на ЕС и че всяка дискриминация, основана на пола, е забранена;

Ш.  като има предвид, че насилието срещу жени е нарушение на основните права, което засяга всички слоеве на обществото, независимо от възрастта, образованието, доходите, социалното положение и държавата на произход или пребиваване; като има предвид, че неравенството между половете и основаващите се на пола стереотипи увеличават риска от насилие и други форми на експлоатация и възпрепятстват пълноценното участие на жените във всички сфери на живота;

Щ.  като има предвид, че според данните от проучванията на Агенцията на Европейския съюз за основните права относно „насилието над жени“, всяка трета жена в ЕС е ставала жертва на физическо или сексуално насилие, всяка десета жена е понесла някаква форма на сексуално насилие и всяка двадесета жена е била изнасилена след навършване на 15 години;

АА.  като има предвид, че основаното на пола насилие и насилието срещу жени все още се толерира „мълчаливо“ на много места и често не се съобщава в полицията поради липса на доверие в органите от страна на жертвите; като има предвид, че е необходим подход на нулева толерантност;

АБ.  като има предвид, че сексуалното и репродуктивното здраве и сексуалните и репродуктивните права са от компетентността на държавите членки; като има предвид, че независимо от това ЕС може да допринесе за насърчаване на най-добри практики между държавите членки;

АВ.  като има предвид, че е необходимо да се гарантира равнопоставен достъп до здравеопазване, включително по отношение на сексуалното и репродуктивното здраве, независимо от икономическото и географското положение и състоянието на увреждане на жените;

АГ.  като има предвид, че децата са бъдещето на нашето общество и ние сме отговорни за тяхното настояще; като има предвид, че образованието е един от най-добрите начини за възпитаване на ценности като мир, толерантност, съвместно жителство, равенство, справедливост и зачитане на правата на човека чрез формални, неформални и самостоятелни методи на образование в съответствие с член 14 от Хартата;

АД.  като има предвид, че телефонните линии в помощ на децата, информационните услуги и подобни инструменти са полезни в качеството си на механизми за повишаване на осведомеността, насочване и докладване за случаи, свързани с нарушение на правата на децата;

АЕ.  като има предвид, че предаването в реално време на сексуално насилие над деца вече не е зараждаща се тенденция, а установена реалност; като има предвид, че децата са изложени на опасност от онлайн сприятеляването с цел сексуална злоупотреба и от установяването на контакт за сексуални цели, които в най-сериозните случаи могат да се превърнат в сексуална принуда и други форми на злоупотреба, и че не се полагат достатъчно усилия за предотвратяване на сексуалната злоупотреба с деца посредством образователни програми, нито за укрепване на съдебното сътрудничество между държавите членки с цел борба с педофилските мрежи;

АЖ.  като има предвид, че правото на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни е особено важно, що се отнася до децата, които представляват най-беззащитната част от обществото;

АЗ.  като има предвид, че в съответствие с член 37 от Конвенцията за правата на детето и принципа на висшите интереси на детето непридружени или разделени от семействата си деца по правило не следва да бъдат задържани, а следва да се гарантира тяхното поставяне в безопасна среда, която осигурява цялата необходима закрила, здравеопазване и образование;

АИ.  като има предвид, че зачитането на правата на лицата, принадлежащи към малцинства, е един от основополагащите принципи на ЕС; като има предвид, че ефективната защита на малцинствата трябва да бъде засилена; като има предвид, че с оглед на нарастващия популизъм и екстремизъм следва да се насърчават съвместното съжителство и зачитането на малцинствата; като има предвид, че малцинствата допринасят за богатството и многообразието на Европа; като има предвид, че миграционната криза предизвика недоверие и нарастваща омраза спрямо малцинствените общности в Европа;

АЙ.  като има предвид, че докладът относно основните права за 2016 г. на Агенцията на Европейския съюз за основните права е установил, че дискриминацията и антиромските настроения продължават да пораждат предизвикателства пред ефективната интеграция на ромите; като има предвид, че според проучването относно дискриминацията на Евробарометър от 2015 г. етническият произход се счита за най-разпространеното основание за дискриминация;

АК.  като има предвид, че хората от ромски произход в Европа – индивидуално и като група, в своето ежедневие са изправени пред антиромски настроения, систематични предубеждения, расизъм, нетолерантност, враждебност, дискриминация и социално изключване; като има предвид, че сегрегацията на децата от ромски произход остава траен проблем в повечето държави членки; като има предвид, че дискриминацията на ромите на пазара на труда ги възпрепятства от това да подобрят своята възможност за излизане от порочния кръг на бедността;

АЛ.  като има предвид, че в членове 8, 9, 10, 19 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и в съдебната практика на Съда на ЕС, се признава значението на основните социални права, като по този начин се подчертава фактът, че тези права, включително синдикалните права, правото на стачка, правото на свобода на мирни събрания и правото на свободно сдружаване, трябва да бъдат защитени по същия начин като другите основни права, признати от Хартата;

АМ.  като има предвид, че едва 27% от европейците знаят за единния европейски телефонен номер за спешни случаи 112 и че все още не всички имат достъп до него;

АН.  като има предвид, че всички държави членки са задължени да защитават всички хора, включително ЛГБТИ лица, от всички видове дискриминация и насилие; като има предвид, че всяка дискриминация и насилие въз основа на сексуална ориентация и полова идентичност следва да бъдат осъдени;

АО.  като има предвид, че съгласно теренно изследване на Агенцията на Европейския съюз за основните права преобладаващите отрицателни социални нагласи и стереотипи представляват основна бариера пред преодоляването на дискриминацията и престъпленията от омраза срещу ЛГБТИ лица;

АП.  като има предвид, че съгласно проучване на Агенцията на Европейския съюз за основните права транссексуалните респонденти са посочили най-високо ниво на дискриминация, насилие и тормоз сред подгрупите ЛГБТИ;

Защита на основните права и достойнството

1.  отново заявява, че човешкото достойнство е ненакърнимата основа на всички основни права и не следва да подлежи на използване като инструмент, а трябва да бъде зачитано и защитавано във всички инициативи на ЕС; призовава за повишаване на осведомеността сред гражданите на ЕС относно присъщото на всички хора човешко достойнство с цел постигане на по-хуманно и справедливо общество;

2.  осъжда всички форми на дискриминация и насилие в ЕС срещу всички хора, тъй като това представлява пряко нарушение на човешкото достойнство;

3.  отново заявява своя призив за зачитане на достойнството в края на живота; изтъква, че смъртното наказание противоречи на основните ценности на ЕС;

4.  подчертава, че присъединяването на Съюза към ЕКПЧ е задължение по Договора съгласно член 6, параграф 2 от ДЕС; отбелязва, че това ще засили защитата на основните права в ЕС и очаква правните пречки пред присъединяването да бъдат премахнати възможно най-скоро;

Принципи на правовата държава

5.  подчертава, че основните права са универсални, неделими и винаги се допълват и следователно трябва да се постига справедлив баланс между правата на всички в богато и многообразно общество; подчертава, че е важно да се гарантира, че изложените в член 2 от Хартата на основните права принципи се прилагат изцяло както в ЕС, така и в националното законодателство; призовава Комисията да започва производства за нарушение, когато държава членка нарушава Хартата при прилагане на правото на ЕС;

6.  припомня, че в отношенията си с останалата част от света Съюзът следва да допринася за защитата на основните права; призовава институциите на ЕС да гарантират високо равнище на защита на тези права във външните отношения, както и във вътрешните политики, които имат външни последици;

7.  припомня, че е от съществено значение да се гарантира пълното зачитане на общите европейски ценности, установени в член 2 от ДЕС, в европейското право, както и в националното законодателство, в публичните политики и тяхното прилагане; счита, че за да се защитят принципите на правовата държава, е необходимо всички съответни участници на национално равнище да повишат усилията си за тяхното зачитане и укрепване; отбелязва, че ефективната, независима и безпристрастна съдебна система е от решаващо значение за върховенството на закона;

8.  отбелязва, че редовният обмен с институциите на ЕС и между самите държави членки, основан на обективни критерии и контекстуални оценки, би могъл да смекчи или предотврати проблемите с прилагането на принципите на правовата държава в бъдеще; отново отправя призива си за създаване на Пакт на Съюза за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, който следва да включва годишен доклад със специфични за всяка държава препоръки; счита, че този доклад следва да се изготвя при използване на редица източници, включително доклади на Агенцията за основните права, Съвета на Европа или ООН, и следва да включва и допълва съществуващите инструменти като Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието и да замени механизма за сътрудничество и проверка за Румъния и България;

9.  приветства факта, че Съветът провежда дебати относно принципите на правовата държава; счита, че Пактът на Съюза следва да обедини уредбата на Комисията за принципите на правовата държава и диалога на Съвета относно принципите на правовата държава в единен инструмент на Съюза и че Съветът следва да провежда дебата си въз основа на годишния доклад със специфични за всяка държава препоръки;

10.  припомня, че основните права следва да бъдат включени като част от оценката на въздействието за всички законодателни предложения;

11.  подчертава, че свободата на движение и пребиваване на европейските граждани и на техните семейства, установена в Договорите и гарантирана от Директивата за свободното движение, е сред основните права на европейските граждани;

12.  признава, че неутралността на държавата е от съществено значение за защитата на свободата на мисълта, съвестта и религията, гарантирането на равно третиране на всички религии и убеждения и свободата да се практикува избраната религия и да се променя религията или убежденията;

13.  припомня, че свободата на изразяване на мнение, свободата на информация и свободата на медиите са от основно значение за гарантиране на демокрацията и принципите на правовата държава; решително осъжда насилието, натиска и заплахите срещу журналисти и медии; призовава държавите членки да се въздържат от всякакви мерки, които ограничават свободата на медиите, съобщенията и информацията; призовава Комисията да акцентира по-силно върху спазването на тези основни права по време на процеса по преговори за присъединяване;

14.  отново призовава ЕС и неговите държави членки да проучат възможността за създаване на схема за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности, и да осигурят законови гаранции за източниците на журналистите;

15.  изразява загриженост относно условията в затворите в някои държави членки, които често се характеризират с пренаселеност и малтретиране; изтъква, че основните права на лишените от свобода лица трябва да се гарантират; призовава Комисията да извърши оценка на ефекта от затвора и системата за наказателно правосъдие върху децата; призовава Комисията да подкрепи държавите членки в това отношение и да улесни обмена на най-добри практики между различните национални органи във връзка с различните модели за осигуряване на връзка между родители, излежаващи присъда за лишаване от свобода, и техните деца;

16.  отново категорично осъжда използването на засилени методи на разпит, които са забранени съгласно международното право и които нарушават, наред с другото, правото на свобода, сигурност, хуманно отношение, правото на защита от изтезания, презумпцията за невиновност, правото на справедлив съдебен процес, адвокатска защита и еднаква закрила съгласно закона;

17.  отново призовава за гарантиране на отговорността за масови нарушения на основните права, по-специално във връзка с транспортирането и незаконното задържане на затворници, чрез открити и прозрачни разследвания;

18.  подчертава, че корупцията е сериозна заплаха за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; призовава държавите членки и институциите на ЕС да се борят срещу системната корупция, да разработят ефективни инструменти за борба срещу корупцията и за санкционирането ѝ и да осъществяват редовен контрол върху използването на европейски и национални публични средства, като насърчават прозрачността;

19.  настоятелно призовава Комисията да приеме стратегия за борба с корупцията, която да бъде подкрепена с ефективни инструменти; призовава държавите членки да предприемат действия във връзка с препоръките, съдържащи се в доклада на Комисията относно борбата с корупцията; настоятелно изисква от тях да засилят полицейското и съдебното сътрудничество в борбата с корупцията; за тази цел призовава държавите членки и институциите на ЕС да улеснят бързото създаване на Европейска прокуратура, като по този начин предоставят подходящи гаранции за независимост и ефективност;

Миграция, интеграция и социално приобщаване

Интеграция и социално приобщаване

20.  счита, че социалното включване на мигрантите и бежанците, на които е предоставена международна закрила в приемащото общество, е част от динамичен и многоизмерен процес (включващ права и задължения), неразделна част от който трябва да бъде зачитането на ценностите, върху които е изграден ЕС, както и зачитането на основните права на засегнатите лица; счита, че това представлява предизвикателство и възможност, които изискват координирани усилия и поемане на отговорност както от страна на бежанците и мигрантите, така и от държавите членки, техните местни и регионални администрации и приемни общности, като всички те играят важна роля;

21.  призовава държавите членки да прилагат политики на интеграция възможно най-бързо и с подходящи целеви ресурси и да разработват тези политики в сътрудничество с националните институции, местните правителства, училища и НПО, както и с общностите на мигрантите и бежанците; насърчава засиления обмен на добри практики в областта на интеграцията; призовава за образователни програми, които вземат под внимание регионалните и местните аспекти на засегнатите общности;

22.  счита, че достъпът до образование е една от основите за интегриране на мигрантите и бежанците; подчертава факта, че принципите на равно третиране, недискриминация и равни възможности следва винаги да бъдат гарантирани при разработването и прилагането на политики и мерки за социално приобщаване и интеграция;

23.  отново заявява, че толерантността между културите и религиите трябва да бъде насърчавана чрез непрекъснати усилия и постоянен диалог, който включва всички участници в обществото, и се извършва на всички равнища на управление;

24.  насърчава държавите членки да се стремят да поддържат семейното единство, което ще подобри перспективите за интеграция в дългосрочен план; призовава държавите членки да следват насоките на Комисията за прилагането на Директива 2003/86/ЕО относно правото на събиране на семейството; подчертава, че държавите членки следва да положат всички усилия за преодоляване на правните и практически пречки, с цел по-бързо вземане на решения по този въпрос;

Мигранти и бежанци

25.  отбелязва със загриженост случаите, свързани с нарушения на основните права на мигрантите и бежанците по външните граници на ЕС, и отново изтъква, че всички хора имат правото да упражняват своите права на човека; припомня основното право да се търси убежище; насърчава ЕС и държавите членки да отделят достатъчно ресурси за създаване на безопасни и законни маршрути за търсещите убежище лица, с цел да разрушат бизнес модела на мрежите за трафик и контрабандистите, както и да предпазят много хора от риска да поемат по опасни маршрути; припомня, че спасяването на живот е проява на солидарност с хората, изложени на риск, но то е и правно задължение; призовава държавите членки и институциите на ЕС да зачитат международното право и правото на ЕС, както и Хартата на основните права на Европейския съюз при извършването на действия на граничната охрана и процедури за предоставяне на убежище; посочва, че физическите лица или НПО, които действително оказват помощ на лицата, изпаднали в беда, не следва да рискуват да бъдат наказани за предоставянето на такава помощ;

26.  приветства факта, че в наскоро приетия регламент за Европейска гранична и брегова охрана е предвиден специфичен мандат на Агенцията да подпомага операции по търсене и спасяване, както и да осигури гаранциите за защита на основните права, определени в този регламент; насърчава държавите членки да предоставят адекватно обучение за специалисти в областта на убежището (като например анкетьори и устни преводачи) с цел възможно най-бързо определяне на уязвимите групи и обработване на молбите за убежище в съответствие с Директивата относно процедурите за предоставяне на убежище и съответната съдебна практика на Съда на ЕС;

27.  настоятелно призовава държавите членки да гарантират условия на приемане, които не лишават хората от основните им права на достойно жизнено равнище и на физическо и психично здраве и които са в съответствие с действащото законодателство в областта на основните права и предоставянето на убежище, като се обръща внимание на най-уязвимите групи; припомня, че както международното право, така и Хартата на основните права на ЕС изискват от държавите членки да проучат алтернативи на задържането; призовава Комисията да следи прилагането на общата европейска система за убежище; призовава държавите членки да гарантират ефективното и ранно идентифициране на търсещи убежище лица със специални нужди, техния своевременен достъп до адаптирани условия на приемане и предоставянето на процедурни гаранции; припомня, че правото на ефективен достъп до процедури е неразделна част от Директивата за процедурите за убежище, включително правото на ефективни правни средства за защита също и в наказателни производства; призовава държавите членки и Комисията да предприемат необходимите мерки за предоставяне на информация и за гарантиране на прозрачност във връзка със задържането на мигранти и търсещи убежище лица в държавите членки;

28.  настоятелно призовава Комисията да предложи преразглеждане на Регламент (ЕО) № 862/2007, така че да включва разграничени в зависимост от пола статистически данни относно функционирането на центровете за задържане, с цел да се подобри разбирането за и отговора на специфичните нужди на бежанците и лицата, търсещи убежище; призовава ЕС и държавите членки да разработят всеобхватни политики за прекратяване на всички форми на насилие срещу жените и момичетата, както и специфични мерки за гарантиране, че жените бежанци и търсещи убежище са защитени и получават достъп до правосъдие; изтъква, че жените мигранти може да се сблъскат с двойна дискриминация в центровете за задържане или приемане и трябва да имат достъп до консумативи за женска хигиена, уединение и здравни грижи;

29.  изразява загриженост относно съобщенията, че в управлението на фонда за приемане на мигранти е проникнала организираната престъпност и призовава Комисията да наблюдава отблизо използването на тези фондове, за да гарантира разследването на всички нередности и наказателното преследване на отговорните за тях лица;

30.  призовава държавите членки да се въздържат от внушаване с цел политически изгоди на страх и омраза у своите граждани към мигрантите и търсещите убежище лица; следователно призовава държавите членки да разработят положителни кампании, които имат за цел да помогнат на гражданите да подобрят подхода си към интеграцията;

31.  изразява съжаление поради факта, че Комисията все още не е извършила последващи действия във връзка с резолюциите от 14 септември 2011 г. относно стратегия на ЕС за борба срещу бездомността(28) и от 16 януари 2014 г. относно стратегия на ЕС за борба с бездомността(29), и по-специално параграфи 10 и 11 от тях; подчертава, че основанията за стратегия на ЕС относно бездомността все още са валидни;

Свобода и сигурност

32.  приветства инициативите на Комисията и основните действия за засилване на сътрудничеството в областта на сигурността между държавите членки и за изготвяне на ефективен отговор на ЕС спрямо тероризма и заплахите за сигурността в Европейския съюз и напълно подкрепя мерките за проправяне на път към ефективен Съюз на сигурност; настоятелно призовава държавите членки да си сътрудничат пълноценно и да подобрят обмена на информация помежду си, както и с Европол и други съответни агенции на ЕС; подчертава значението на зачитането на основните права в борбата срещу тероризма; призовава за оценка на всички съществуващи мерки за борба с тероризма;

33.  подчертава, че всяка система за масово, безразборно наблюдение представлява сериозно нарушение на основните права на гражданите; подчертава, че всяко законодателно предложение в държавите членки, свързано с възможностите на разузнавателните органи за надзор, винаги следва да е в съответствие с Хартата и с принципа на пропорционалност и необходимост, и въпреки че признава изключителната компетентност на държавите членки в това отношение, призовава Комисията да следи отблизо дали тези законодателни развития са в съответствие с Договорите, тъй като те може да повдигнат важни правни въпроси;

34.  подчертава, че при предприемането на мерки в извънредна ситуация дадена държава членка следва винаги да спазва Договорите и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ); посочва, че всяка дерогация следва да бъде ограничена до строго изискваното от ситуацията и трябва да бъде в съответствие със задълженията на въпросната държава членка съгласно международното право;

35.  отново отправя своя призив към всички държави членки да гарантират, че техните национални законодателства и механизми за надзор в областта на разузнавателните служби са в съответствие с Хартата и с Европейската конвенция за правата на човека;

36.  призовава всички правоприлагащи агенции и органи, които работят за предотвратяване на радикализацията и тероризма, включително и тези на местно и регионално равнище, да се включат в тези усилия и да гарантират, че получават необходимите за своята работа обучение и информация; изразява загриженост относно засилващата се враждебност срещу журналисти и медии, проявявана от политически, религиозни и терористични движения; призовава държавите членки да предоставят на журналистите и медиите подходяща закрила и да предприемат необходимите действия, като използват наличните правни средства срещу атаките над журналисти;

37.  подчертава, че подходящото третиране на жертвите, включително на жертвите на тероризъм, е от съществено значение за гарантирането на техните основни права; призовава в това отношение за строги политики и механизми за посрещане на индивидуалните нужди на жертвите, включително цялостна оценка на прилагането на Директивата на ЕС относно жертвите (2012/29/ЕС), която гарантира, че хората, станали жертви на престъпления в ЕС, се ползват от минимален набор от права;

38.  счита, че една всеобхватна политика за предотвратяване на радикализацията и наемането на граждани на Съюза от терористични организации може да бъде успешна, ако е придружена от дългосрочни и проактивни процеси на дерадикализация в съдебната сфера, от мерки за образование и интеграция и от междукултурен диалог; подчертава необходимостта от разработване на стратегии за социално приобщаване и интеграция, които се борят и с дискриминацията, затрудняваща достъпа до образование, заетост и жилищно настаняване;

39.  призовава Комисията да подпомогне държавите членки в усилията им за предотвратяване на радикализацията и агресивния екстремизъм, които трябва да бъдат съсредоточени върху насърчаването на европейските ценности, толерантността и общността без заклеймяване и също така призовава държавите членки да увеличат усилията си в това отношение;

40.  счита последователното прилагане на законодателство за борба с дискриминацията за част от стратегия за предотвратяване на радикализацията и за възможност за дерадикализиране на лицата, които принадлежат към екстремистки организации; припомня, че изключването на религиозните общности в Европейския съюз и дискриминацията срещу тях би могло да създаде благоприятна почва за лицата в уязвимо положение да се присъединят към екстремистки организации, които могат да бъдат насилствени;

41.  счита, че следва да бъде укрепена европейска система за ранно предупреждение и реагиране, която да идентифицира лица, за които е налице висок риск от радикализация; призовава ЕС и държавите членки да положат по-големи усилия за предотвратяване на радикализацията чрез образование; насърчава държавите членки да насърчават онлайн инициативи с оглед на борба с идеите и действията на радикалните групи и да включат това измерение в уроците относно предотвратяването на онлайн рисковете в училищата; призовава ЕС и държавите членки да положат по-големи усилия за оказване на помощ на семействата на лицата, които са изложени на риск; призовава за обмен на най-добри практики и създаване на контекст за борба с агресивния екстремизъм, радикализацията и изявленията, които насърчават хората да организират и извършват терористични атаки в Европа; подчертава, че е необходимо по-тясно трансгранично сътрудничество между компетентните национални и европейски органи с оглед на подобряването на обмена на информация с цел по-ефективна борба с терористичните мрежи; настоятелно призовава държавите членки да използват във възможно най-пълна степен съществуващите инструменти за сътрудничество; призовава ЕС и държавите членки да обменят най-добри практики за предотвратяване на радикализацията на хората в риск, по-специално в затворите;

42.  призовава Комисията и държавите членки да наложат стандарти, които да гарантират прилагането на препоръките на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително третиране или наказание (CPT) и решенията на ЕСПЧ както в контекста на предварителното задържане, така и на наказанието;

43.  отново отправя своите препоръки към Комисията относно преразглеждането на европейската заповед за арест по-специално по отношение на въвеждането на проверка на пропорционалността и на изключение въз основа на основните права;

Трафик на хора

44.  призовава правоприлагащите агенции на ЕС да увеличат усилията си в борбата с престъпните мрежи за трафик на хора и с контрабандистите и да си сътрудничат по-интензивно помежду си, като се обърне специално внимание на престъпленията срещу деца; подчертава необходимостта от предоставяне на обучение на службите, които влизат в контакт с жертвите или потенциалните жертви на трафик на хора, с цел да им се помогне по-ефективно да установяват засегнатите лица и да им предоставят подходяща подкрепа, като обучението се насочи върху спазването на основните права и върху потребностите на лицата в особено уязвимо положение;

45.  отбелязва, че докладът на Комисията относно постигнатия напредък в борбата с трафика на хора показва, че новите технологии осигуряват достъп на организираните престъпни групи до голяма група потенциални жертви в много по-голяма степен от когато и да било досега, тъй като много жертви на трафик, особено с цел сексуална и трудова експлоатация, биват примамвани по интернет; призовава Комисията и държавите членки да приемат мерки за предотвратяване и решаване на проблемите с използването на новите технологии като средство за вербуване особено на жени и момичета, които по този начин стават жертви на трафик на хора;

46.  подчертава, че уязвимостта на децата ги прави предпочитана мишена за трафикантите и че установяването и проверката на самоличността на децата, които са жертви на трафик, е разрастващ се проблем; припомня, че някои държави членки разглеждат трафика на деца като отделна форма на експлоатация, а други включват децата жертви с възрастните, като това възпрепятства възможността за създаването на всеобхватна разузнавателна картина и за определяне на най-добрата реакция в областта на разследването на равнището на ЕС; следователно призовава за инструменти, които да помогнат при проследяването на децата въз основа на общо определение за това престъпно явление, както и за подходящи целеви мерки, които да съпътстват децата в рамките на процеса;

47.  отбелязва, че назначаването на настойници на непридружените деца е важна гаранция за техните висши интереси; призовава държавите членки, като действат на централно, регионално и местно равнище, да укрепят системите за настойничество за деца, лишени от родителски грижи, и за непридружени деца и да създадат тези системи в съответствие с наръчника за настойничество за деца, лишени от родителски грижи; отбелязва, че при прилагането на системата трябва да се постави специален акцент върху придружаващите лица и, в контекста на висшите интереси на детето, върху това децата да не бъдат отделяни от семейството или от неформално придружаващите ги лица;

48.  призовава държавите членки да положат равни усилия за установяване, защита и оказване на помощ на жертвите на всички форми на експлоатация, като включат активно социалните партньори, частния сектор, синдикалните организации и гражданското общество, и да гарантират взаимното признаване на заповедите за защита на жертвите в ЕС; призовава държавите членки да прилагат изцяло и правилно Директивата на ЕС за борба с трафика на хора, по-специално член 8 от нея, в който се призовава жертвите на трафик на хора да не бъдат криминализирани, както и Директивата относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, и насърчава държавите членки, институциите и агенциите на ЕС да засилят сътрудничеството си в областта на трафика на хора, включително обмена на най-добри практики, посредством подкрепата на координатора за борба с трафика и в рамките на мрежата от национални докладчици на ЕС или еквивалентните механизми по въпросите на трафика на хора;

49.  призовава ЕС и всички държави членки да ратифицират Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора; подчертава, че държавите членки и съответните агенции на ЕС, например Европол, следва да бъдат подпомагани в усилията им да направят възможно наказателното преследване на лицата, които улесняват трафика на хора; призовава държавите членки също така да разгледат аспекта на търсене на трафик и експлоатация на хора в своите национални стратегии и планове за действие;

50.  подчертава, че образованието е ефективен инструмент в предотвратяването на трафика на хора и експлоатацията и призовава държавите членки, като действат на централно, регионално и местно равнище, да въведат образователни програми за превенция в националните учебни програми и да насърчават и интегрират програмите за превенция и дейностите за повишаване на осведомеността;

51.  подчертава необходимостта от укрепване на мерките за предотвратяване и избягване на потреблението на стоки, произведени от жертви на трафик на хора, и на услуги, предоставени от тях; подчертава, че тези мерки следва да се включат в европейската стратегия за борба с този бич, в което следва да участват и дружествата;

52.  призовава ЕС и неговите държави членки да признаят трафика на хора с цел откуп с практикуване на изтезания като форма на трафик на хора; счита, че сериозно травмираните оцелели лица следва да бъдат признавани за жертви на форма на трафик на хора, подлежаща на наказателно преследване, и да получават закрила, грижи и подкрепа(30);

Борба с дискриминацията, ксенофобията, престъпленията от омраза и изказванията, подбуждащи към омраза

53.  изразява загриженост във връзка с увеличаващите се расизъм и ксенофобия, приемащи формата на афрофобия, антиромски настроения, антисемитизъм, ислямофобия и антимигрантски настроения; призовава държавите членки да защитават свободата на мисълта, съвестта, религията или убежденията; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да включат множествената дискриминация в политиките за равенство; призовава Комисията и държавите членки да ускорят работата по обмен на най-добри практики и да засилят сътрудничеството си за борба с расизма, ксенофобията, хомофобията, трансфобията и други форми на нетърпимост, като се включи приносът на цялото гражданско общество и на съответните заинтересовани страни, например Агенцията за основните права;

54.  приветства резултатите от годишния колоквиум на ЕС за 2015 г. относно основните права и определянето на координатори по въпросите, свързани с омразата към евреи и мюсюлмани; призовава институциите на ЕС и държавите членки да координират и укрепят политическите решения за преодоляване на омразата към евреи и мюсюлмани, в това число и незабавно прилагане на основните дейности, очертани в колоквиума;

55.  изразява съжаление, че предложената Директива за равното третиране от 2008 г. все още чака одобрение от Съвета; отново отправя призива си към Съвета да приеме своята позиция относно предложението възможно най-скоро; насърчава Комисията да постигне конкретен напредък в дневния ред относно борбата с дискриминацията;

56.  осъжда случаите на престъпления от омраза и изказвания, подбуждащи към омраза, мотивирани от расизъм, ксенофобия, религиозна нетърпимост или от предубеждения по отношение на уврежданията, сексуалната ориентация, половата идентичност или малцинствения статут, които се наблюдават ежедневно в ЕС; изразява съжаление по повод увеличаващия се брой изказвания, подбуждащи към омраза, отправени от страна на някои институции, политически партии и медии; призовава ЕС да послужи за пример в противопоставянето на изказвания, подбуждащи към омраза, направени в рамките на неговите институции;

57.  изразява загриженост поради все по-разпространената в интернет поява на изказвания, подбуждащи към омраза; препоръчва на държавите членки да въведат проста процедура, която да позволява на гражданите да съобщават за съдържание в интернет, подбуждащо към омраза; приветства обявения от Комисията Кодекс за поведение относно борбата с незаконни изказвания, подбуждащи към омраза, в интернет и насърчава придържането към него и непрекъснатите усилия за засилване на сътрудничеството с частния сектор и гражданското общество; припомня, че предприетите в това отношение мерки не следва да бъдат в противоречие с основните принципи по отношение на свободата на изразяване на мнение, включително, по-специално, свободата на пресата;

58.  изразява загрижеността си във връзка с липсата на съобщаване от страна на жертвите за случаи на престъпления от омраза, което се дължи на неадекватните гаранции и неспособността на органите щателно да разследват и да постановяват осъдителни присъди за престъпления от омраза в държавите членки; призовава държавите членки да разработят и разпространят инструменти и механизми за съобщаване на случаи на престъпления от омраза и изказвания, подбуждащи към омраза, както и да гарантират, че всички случаи на престъпления от омраза и изказвания, подбуждащи към омраза, са ефективно разследвани, а извършителите са обект на наказателно преследване и са изправени пред съда в съответствие с националното законодателство и по целесъобразност, в съответствие с Рамковото решение относно расизма и ксенофобията, с европейските и международните задължения в областта на правата на човека, както и със съответната съдебна практика на Европейския съд по правата на човека, като същевременно се гарантира правото на свобода на изразяване на мнение и на информация, както и правото на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни;

59.  изразява загриженост, че няколко държави членки не са транспонирали правилно разпоредбите на Рамково решение 2008/913/ПВР и призовава съответните държави членки да го транспонират и приложат изцяло, както и Директива 2012/29/EС за жертвите на престъпления; призовава Комисията да следи транспонирането на тези инструменти и при необходимост да започва производства за нарушение; отбелязва, че при прилагането на рамковото решение някои държави членки са разширили защитата, предоставяна на жертвите на дискриминация, базирана на други основания, като сексуална ориентация или полова идентичност; насърчава Комисията да започне диалог с онези държави членки, чието законодателство не обхваща хомофобските мотиви за омраза, с цел попълване на оставащите пропуски в законодателството;

60.  призовава Комисията да подкрепя програмите за обучение на служителите на правоприлагащите и съдебните органи, както и на съответните агенции на ЕС, с цел борба с дискриминационните практики и престъпленията от омраза и тяхното предотвратяване; призовава държавите членки да се погрижат органите, отговарящи за разследването и наказателното преследване на такива престъпления, да разполагат с практически инструменти и умения, от които се нуждаят, за да идентифицират престъпленията, обхванати от Рамковото решение, и да се борят с тях, както и да взаимодействат и общуват с жертвите на тези престъпления;

61.  признава, че при липсата на сравними и подробни данни относно равенството, събирани от държавите членки, пълната степен на неравенството в ЕС остава непризната; счита, че събирането на такива данни от държавите членки е от основно значение за разработването на съдържателни политики за изпълнение на правото на ЕС в областта на равенството; призовава Комисията и Съвета да признаят необходимостта от надеждни и сравними данни относно равенството, които могат да предоставят мерки относно дискриминацията, като данните следва да бъдат разбити според основанието за дискриминация, с оглед на използването им при създаването на политики; призовава и двете институции да определят последователни принципи за събиране на данни относно равенството въз основа на самоопределянето, стандартите на ЕС за защита на данните и консултациите със съответните общности;

62.  призовава институциите на ЕС и държавите членки, както и регионалните и местните органи да засилят ролята на образованието в областта на правата на човека и междукултурното образование в националните учебни планове като инструмент за предотвратяване на расизма и всички други форми на нетолерантност, и призовава за насърчаване на повишаването на осведомеността по отношение на правата; счита, че едно цялостно образование в областта на правата на човека трябва също така да включи по адекватен начин образование относно несправедливости от миналото във връзка с правата на човека и институционални прояви на расизъм, както и значението на паметта;

63.  счита, че е от ключово значение всички държави членки да сътрудничат на националните или международните съдебни разследвания, насочени към изясняване на отговорностите в това отношение и за установяване на истината и осигуряване на справедливост и правна защита за жертвите на престъпления срещу човечеството, извършени на територията на Съюза от страна на тоталитарни режими; призовава държавите членки да предоставят необходимото обучение за юристите в тази област; настоятелно призовава Комисията да направи обективна оценка на състоянието на тези процеси с цел насърчаване на демократичната памет във всички държави членки; предупреждава, че неспазването на международните препоръки относно паметта за миналото в демократичните общества и на принципите на универсална юрисдикция представлява нарушение на основните принципи на правовата държава;

Правата на жените и насилието срещу жени

64.  изразява съжаление относно факта, че все още не е постигнато равенство между половете, че в много области не са направени подобрения и че основните права на жените продължават да се нарушават; осъжда проявите на насилие срещу жени и момичета, като например домашното насилие, убийствата на честта, принудителните бракове, трафика на жени и гениталното осакатяване на жени; счита, че подобни практики никога не може да бъдат оправдани и следва да бъдат инкриминирани и наказвани, и че ЕС и националните органи следва да засилят сътрудничеството си главно посредством обмен на добри практики и подобрено събиране и сравнимост на данните, свързани с всички форми на насилие над жени, включително относно множествената дискриминация; счита, че всички, които живеят в Съюза, независимо от своята култура и традиции на произход, следва да зачитат закона и правата и достойнството на жените;

65.  изразява съжаление, че жените и момичетата не се ползват от еднаква защита срещу насилие във всички държави членки; подчертава, че все още са необходими много подобрения в борбата с насилието над жени и момичета; призовава ЕС да подпише и ратифицира Конвенцията от Истанбул след стартирането на процедурата от Комисията през март 2016 г.; припомня на държавите членки, че присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул не ги освобождава от задължението да подпишат, ратифицират и прилагат Конвенцията, и настоятелно ги приканва да направят това; призовава Комисията и държавите членки да направят преглед на съществуващото законодателство и да продължават да поставят проблема за насилието срещу жени на челно място в дневния си ред, тъй като насилието, основано на пола, не бива да се толерира; отново отправя призив към Комисията да представи правен акт за създаване на мерки за насърчаване и подкрепа на действията на държавите членки в областта на предотвратяването на насилието срещу жени и момичета;

66.  настоятелно призовава държавите членки и регионалните и местните органи да водят по-целенасочени кампании за повишаване на осведомеността с цел предотвратяване на насилието и насърчаване на жените да съобщават за нарушения; също така настоятелно призовава държавите членки да налагат подходящи и възпиращи санкции на нарушителите и да предоставят незабавна защита на всички жертви на насилие и на техните права, като се обръща специално внимание на уязвимите групи в съответствие с Директивата за правата на жертвите; призовава държавите членки да прилагат изцяло Директива 2011/99/ЕС относно европейската заповед за защита с цел осигуряване на подходяща защита и помощ за жените и момичетата, които са жертви на насилие, както и Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора, с цел предотвратяване на трафика, насилието и сексуалната експлоатация на жените и момичетата; подчертава, че жертвите на основано на пола насилие следва да получат подходящо лечение и подкрепа в съответствие с вътрешните правила и международните задължения;

67.  подчертава, че за да се води ефективна борба с основаното на пола насилие е необходима промяна в отношението към жените и момичетата; призовава държавите членки да направят повече за борбата с основаващите се на пола стереотипи, които възпроизвеждат и засилват ролите на половете в ключовите области, в които тези стереотипи продължават да съществуват; призовава Комисията да сподели добрите практики на държавите членки за преодоляване на стереотипите по отношение на пола в училище; призовава държавите членки да осигурят необходимото обучение за работа с чувствителни въпроси и други форми на специализирано обучение за служителите на полицията, съдебните служители и съдиите, за да могат те да боравят адекватно с въпросите, свързани с основаното на пола насилие, с цел предотвратяване на допълнителна травма на засегнатите лица и повторното им превръщане в жертва по време на наказателно производство; призовава държавите членки да съдействат на органите за ефективното установяване на специфичните нужди и за предоставяне на специални услуги за защита на жертвите на основано на пола насилие съгласно Директивата за правата на жертвите;

68.  настоятелно призовава държавите членки да предоставят на жертвите на основано на пола насилие адекватен брой приюти и целенасочени и интегрирани услуги за подпомагане, в това число и помощ и консултиране за преодоляване на травми; настоятелно призовава Комисията и държавите членки по всички възможни начини да подкрепят организациите на гражданското общество, които работят с жертви на основано на пола насилие;

69.  настоятелно призовава държавите членки да разгледат положението на жените с увреждания, които са жертви на домашно насилие, тъй като те често не могат да избягат от връзката, съпътствана от насилие;

70.  изразява сериозна загриженост относно продължаващите практики на генитално осакатяване на жени, което е сериозна форма на насилие срещу жените и момичетата; призовава държавите членки да повишат осведомеността на всички засегнати лица и да насочат своите политики срещу гениталното осакатяване на жени върху превенцията; освен това настоятелно призовава държавите членки да си сътрудничат пълноценно помежду си, с цел да подобрят събирането на данни и разбирането на явлението, за да оптимизират резултатите от своите усилия за защита на жените и момичетата от подобно осакатяване;

71.  решително осъжда честите актове на тормоз и изнасилване, които се извършват на публични места в Съюза, и счита, че всяка жена и момиче следва да се чувства в безопасност от всякаква форма на сексуален тормоз на всяко публично място; призовава държавите членки да предприемат мерки, за да гарантират, че тези актове са адекватно санкционирани, че извършителите са изправени пред съд и че на жертвите е осигурена закрила; призовава ЕС и държавите членки да увеличат усилията си за защита на жените бежанци и на търсещите убежище, които са особено уязвими към насилие, докато са в движение;

72.  призовава държавите членки да гарантират равенство между половете на работното място; изразява съжаление, че жените все още страдат от дискриминационни условия на труд; изтъква слабото представителство на жените в науката, технологиите и инженерството, предприемачеството и процеса на вземане на решения както в частния, така и в публичния сектор, и подчертава, че разликата в заплащането между половете е недопустима дискриминация; призовава Комисията да засили усилията за увеличаване на представителството на жените в политическата и икономическата сфера, да подобри събирането на данни относно участието на жените и да преодолее неравенството между половете в медиите чрез насърчаване на обмена на най-добри практики;

73.  припомня в този контекст, че равенството между мъжете и жените може да бъде постигнато само чрез справедливо преразпределяне на платения и неплатения труд; признава, че утвърждаването на основните права на жените и момичетата може да се гарантира чрез допълнително икономическо, политическо и социално овластяване, представителство и включване; отбелязва, че през последните години се появяват движения за борба срещу равенството между половете, които поставят под съмнение съвременните достижения в областта на правата на жените и равенството между половете;

74.  припомня, че бедността в напреднала възраст е особено обезпокоителна в случая на жените поради продължаващата разлика в заплащането между жените и мъжете и произтичащата от нея разлика в пенсиите на двата пола; призовава държавите членки да изготвят подходящи политики за подкрепа на възрастните жени и да премахнат структурните причини за разликите в заплащането между половете; подчертава решаващата роля на висококачествените обществени услуги за борбата срещу бедността, особено бедността сред жените;

75.  посочва, че домашните помощници са предимно жени, и призовава държавите членки да ускорят процеса на ратифициране и прилагане на Конвенцията на Международната организация на труда (МОТ) относно домашните работници след приемането на Решение 2014/51/ЕС на Съвета като ключов инструмент за гарантиране на достойни условия на труд;

76.  призовава Комисията да предприеме мерки, за да се отговори на нуждите на майките и бащите по отношение на видовете отпуск, а именно отпуск по майчинство, отпуск по бащинство, родителски отпуск и отпуск за полагане на грижи; призовава да бъдат предприети конкретни действия за по-нататъшно укрепване на правата на родителски отпуск; отбелязва предложението за въвеждане на отпуск за лицата, полагащи грижи, предвидено в пътната карта на Комисията относно ново начало за справяне с предизвикателствата на равновесието между професионалния и личния живот, пред които са изправени работещите семейства; очаква по-нататъшни действия от страна на Комисията след оттеглянето на предложението относно отпуска по майчинство;

77.  изтъква рисковете, свързани с потенциалното използване на интернет и на социалните медии и други видове технологии за контролиране, заплашване и унижаване на жените, и подчертава значението на кампаниите за повишаване на осведомеността в това отношение;

78.  призовава Комисията, с цел насърчаване на равенството между половете по по-ефективен начин, да въведе принципа на равенство между половете във всички области на създаването на политики, както и във всички законодателни предложения, включително посредством систематични оценки на въздействието върху половете като част от оценката на съответствието по отношение на основните права и като интегриран критерий в диалога, наред с другото, с държавите, които са кандидатки за присъединяване;

79.  признава, че сексуалното и репродуктивното здраве и сексуалните и репродуктивните права на жените са свързани с множество права на човека, включително правото на живот, правото на човека да не бъде подлаган на изтезания, правото на здравеопазване, правото на неприкосновеност на личния живот, правото на образование и забраната за дискриминация; подчертава, че държавите членки са задължени да зачитат, защитават и прилагат сексуалните и репродуктивните права и правата, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве на всички жени и момичета, без принуда, дискриминация и насилие; в тази връзка подчертава, че лицата с увреждания имат право да упражняват основните си права на равни начала с останалите граждани;

80.  призовава ЕС и държавите членки да признаят основното право на достъп до здравна профилактика; подчертава ролята на Съюза за повишаването на осведомеността и насърчаването на най-добрите практики по този въпрос, включително в контекста на здравната стратегия на ЕС при зачитане на компетентността на държавите членки, като се има предвид, че здравето е основно човешко право, което е от съществено значение за упражняването на другите човешки права; в тази връзка припомня, че съгласуваността и последователността между вътрешните и външните политики на ЕС в областта на правата на човека са от голямо значение;

81.  признава, че отказът на животоспасяващи услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, сред които животоспасяващ аборт, представлява сериозно нарушение на правата на човека;

82.  осъжда всяка форма на сурогатно майчинство с търговски характер;

Децата

83.  отбелязва със загриженост, че нивата на детска бедност остават високи в ЕС и броят на непълнолетните лица, които живеят в бедност, нараства; отново заявява, че инвестирането в благосъстоянието на децата и в тяхното извеждане от бедността е не само морално задължение, но и социален и икономически приоритет; насърчава държавите членки и ЕС да стартират програми, които са конкретно насочени към благосъстоянието на децата и тяхното здравословно развитие; призовава държавите членки да увеличат усилията си за борба с детската бедност и социалното изключване чрез ефективно прилагане на препоръката на Комисията „Инвестициите в децата – изход от порочния кръг на неравностойното положение“ и чрез интегрирани стратегии, подпомагащи достъпа до адекватни ресурси, които дават възможност за ползване на достъпни качествени услуги; призовава Комисията да предприеме допълнителни мерки за наблюдение на изпълнението на препоръката; призовава за създаването на политики и програми, насочени към борбата с нарастващата образователна бедност на непълнолетните лица с цел постигане на тяхното социално приобщаване; призовава Комисията да разгледа създаването на гаранция за детето за борба с детската бедност и социално изключване;

84.  осъжда всички форми на дискриминация срещу деца и приветства приемането от Съвета на Европа на неговата Стратегия за правата на детето (2016 – 2021 г.), която също така акцентира върху необходимостта от борба с дискриминацията срещу деца с увреждания, деца, засегнати от миграция, ромски деца и ЛГБТИ деца; призовава Комисията и държавите членки да предприемат съвместни действия за изкореняване на дискриминацията срещу деца; призовава по-специално държавите членки и Комисията изрично да разглеждат децата като приоритет при програмирането и прилагането на регионалната политика и политиката на сближаване, като Европейската стратегия за хората с увреждания, рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите, както и на политиката на ЕС по отношение на равенството и борбата с дискриминацията; отново подчертава значението на закрилата и утвърждаването на равен достъп до здравеопазване, достойно настаняване и образование за децата от ромски произход;

85.  настоятелно призовава всички държави членки да проведат обществени образователни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, които насочват вниманието към правото на децата на закрила и насърчават положителни, ненасилствени отношения с децата;

86.  категорично осъжда всички форми на насилствена и непристойна виктимизация на деца на всички нива, от дома до училищата, обществените места и центровете за задържане на непълнолетни лица; призовава държавите членки да предприемат подходящи мерки за предпазване и защита на децата от всички форми на физическо и психологическо насилие, включително физическа и сексуална злоупотреба, сексуална експлоатация, детски труд, принудителни бракове, убийства на честта, генитално осакатяване на жени и набиране като деца войници; подчертава, че е важно да бъдат включени формални разпоредби за забрана и санкциониране на телесното наказание срещу деца, и насърчава Комисията да активизира партньорското обучение между държавите членки относно най-добрите начини за справяне с тормоза в училище, като се вземат под внимание уязвимите групи деца;

87.  призовава за многоетапна система за закрила на детето, която напълно зачита основните права на детето и се основава на неговите висши интереси; подчертава, че тази система не следва да е предназначена да наказва родителите и полагащите грижа за децата лица, а да изпрати ясно послание, че всякакви форми на физическо и емоционално насилие срещу деца са неприемливи и наказуеми от закона, но в която отделянето на детето от семейството е най-последната мярка; припомня, че грижите на държавата за децата винаги струват по-скъпо от подходящата и целенасочена подкрепа за семействата, живеещи в бедност; отново призовава Комисията да представи нова Европейска стратегия за правата на детето;

88.  призовава за приспособени към нуждите на децата правосъдни системи за непълнолетни, така че децата да разбират правата си и своята роля в качеството си на жертви, свидетели или предполагаеми извършители; призовава за приемането на специални мерки при наказателните и гражданските производства, за да бъдат защитени децата от излишен стрес, сплашване и повторно превръщане в жертви, като се вземе предвид Директива (ЕС) 2016/800 относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство;

89.  призовава спешната гореща линия 116 да бъде достъпна в целия ЕС по всяко време на денонощието за децата и да се използват анонимизирани линии за интернет събеседване, тъй като те са много по-удобни за деца, които се намират в състояние на стрес, и следва да бъдат създадени като единна система в ЕС, използваща официални и малцинствени езици; призовава държавите членки да подкрепят европейския общ телефонен номер 116 111, предназначен за оказване на помощ на деца, като укрепят капацитета на горещите линии и линиите за интернет събеседване и европейските мрежи и като отпуснат достатъчно средства;

90.  подчертава, че закрилата на детето следва да бъде засилена в дигиталния свят с оглед на зачестилите случаи на сексуална експлоатация, където извършителите са използвали интернет за установяване на контакт, и призовава за по-нататъшно сътрудничество между частния и публичния сектор в това отношение, като изисква от последния да поеме своя дял от отговорността, да се въздържа от насочване на агресивни реклами към деца и да ги предпазва от подвеждащи реклами; насърчава участниците да следват добрите примери за превенция и механизмите за подаване на жалби в онлайн социалните медии и да ги приложат в целия ЕС; освен това счита, че децата следва да бъдат надлежно информирани за потенциалните рискове, свързани с интернет, по-специално при предоставяне на лични данни онлайн, например чрез кампании за повишаване на осведомеността и училищни програми; подчертава, че следва да бъде забранено онлайн профилирането на деца; подкрепя усилията да осигуряване на амбициозния и ефективен резултат от реформата на Директивата за аудио-визуалните медийни услуги, като се обърне специално внимание на защитата на децата в цифровата среда; призовава държавите членки да се справят с тормоза в онлайн среда;

91.  призовава за план за действие относно защитата на правата на децата онлайн и офлайн в киберпространството и припомня, че в борбата на правоприлагащите органи срещу компютърната престъпност трябва да се обърне специално внимание на престъпленията срещу деца; в тази връзка подчертава необходимостта от укрепване на съдебното и полицейското сътрудничество между държавите членки и с Европол и неговия Европейски център за борба с киберпрестъпността (EC3) с цел предотвратяване и борба с компютърната престъпност и по-специално със сексуалната експлоатация на деца онлайн;

92.  призовава държавите членки да приложат Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография; призовава правоприлагащите органи на национално равнище и на равнище ЕС да инвестират в нови технологии за борба с престъпленията в тъмната мрежа и дълбоката мрежа; подчертава, че на Евроюст и Европол трябва да бъдат предоставени подходящи ресурси за подобряване на идентифицирането на жертвите, за борба с организираните мрежи от извършители на сексуално малтретиране и за ускоряване на разкриването, анализа и установяването на материали с малтретиране на деца онлайн и офлайн;

93.  счита, че политиките за приобщаване следва да поставят по-силен акцент върху децата, тъй като децата са мостовете на общо разбиране между културите и обществата;

94.  като припомня, че съгласно доклада на Комисията от 2016 г. относно напредъка в борбата с трафика на хора най-малко 15% от регистрираните жертви са деца, настоятелно призовава държавите членки да предприемат незабавни действия в отговор на изнесените от Европол данни за най-малко 10 000 непридружени деца бежанци и мигранти, изчезнали в ЕС през 2015 г.; призовава държавите членки и агенциите на ЕС да увеличат усилията си по отношение на трансграничното сътрудничество, обмена на информация и съвместните разследвания, за да могат да се справят с трафика на деца и трансграничната организирана престъпност, сексуалната злоупотреба и други форми на експлоатация, и да защитят децата; призовава държавите членки и европейските агенции да ускорят назначаването на квалифицирани настойници на непридружените деца и да гарантират, че висшият интерес на детето винаги се взема предвид; призовава държавите членки да регистрират и идентифицират децата по подходящ за тях начин и да предотвратят тяхното изчезване като гарантират, че са включени в националните системи за защита на децата; препоръчва да бъдат укрепени съществуващите инструменти за изчезнали деца, включително европейската пряка линия за изчезнали деца; призовава Комисията и държавите членки да използват пълноценно експертния опит на Агенцията на Европейския съюз за основните права по отношение на подобряването на защитата на децата и защитата на уязвимите лица в настоящата миграционна ситуация, по-специално в горещите точки; припомня, че правата на децата и висшите интереси на детето трябва да бъдат взети под внимание и оценени във всички политики и действия на ЕС, включително в областта на миграцията и убежището;

95.  насърчава държавите членки да обърнат особено внимание на програмите, насочени към предотвратяване на преждевременното напускане на училище от страна на младите хора, и да изпробват и споделят най-добри практики в тази област;

Правата на малцинствата

96.  подчертава факта, че малцинствата, които от векове живеят съвместно или в съседство с културите на мнозинствата в Европа, все още се сблъскват с дискриминация в ЕС; счита, че решението на този проблем се крие в необходимостта от установяване на минимални стандарти за защита на правата на малцинствата и гарантиране на образованост относно културното многообразие и толерантност, тъй като запазването на културното наследство на Европа носи добавена стойност за многообразието;

97.  подчертава, че малцинствените общности имат специфични нужди и че следва да се насърчава пълната им равнопоставеност във всички сфери на икономическия, социалния и културния живот; подчертава, че зачитането и насърчаването на основните права и свободи на лицата, които принадлежат към малцинствата, са изключително важни;

98.  изразява загриженост относно това, че тези групи срещат пречки при упражняването на своите права на собственост, на достъп до правосъдие и до други публични услуги, до образование, здравни и социални услуги, както и при упражняването на културните си права, като всички тези пречки биха могли да се ограничат; настоява държавите членки да предприемат мерки за предотвратяване на административните и финансовите пречки, които биха могли да възпрепятстват езиковото многообразие на европейско и на национално равнище;

99.  настоятелно призовава Комисията да установи стандарт на политиките за защита на малцинствата, тъй като закрилата на тези групи е част от критериите от Копенхаген, които се отнасят както до държавите кандидатки, така и до държавите членки; призовава държавите членки да осигурят чрез правните си системи гаранции за недопускане на дискриминация спрямо лицата, принадлежащи към малцинствата, и да приемат и прилагат целенасочени мерки за защита, основани на съответните международни норми;

100.  настоятелно призовава държавите членки да обменят добри практики и да прилагат издържали проверката на времето решения при справянето с проблемите на малцинствата в целия Европейски съюз; посочва важната роля, която регионалните и местните власти в ЕС могат да играят в защитата на малцинствата, и счита, че административното преустройство не следва да оказва негативно влияние върху тях;

101.  призовава Агенцията на ЕС за основните права (FRA) да продължи да докладва относно дискриминацията въз основа на принадлежност към дадено малцинство и да продължи да събира данни за нея;

102.  призовава държавите членки, които все още не са направили това, незабавно да ратифицират Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и Европейската харта за регионалните или малцинствените езици; припомня също така необходимостта от прилагане на принципите, разработени в рамките на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ);

103.  настоятелно призовава държавите членки да обърнат задълбочено внимание на аспекта, свързан с правата на малцинствата, за да гарантират правото да се ползва малцинствен език и да защитят езиковото многообразие в границите на Съюза; призовава Комисията да укрепи плана си за насърчаване на преподаването и използването на регионални езици като потенциален способ за справяне с езиковата дискриминация в ЕС;

104.  призовава ЕС да приложи Резолюция 1985 (2014) на ПАСЕ относно положението и правата на националните малцинства в Европа, като изцяло спазва принципа на субсидиарност; подчертава, че всички спешни горещи линии и всички официални линии за помощ, действащи в държавите членки, следва да бъдат достъпни не само на официалните езици на съответната държава, но също така и на нейните малцинствени езици и на основните езици на ЕС чрез пренасочване на обаждания;

Правата на хората с увреждания

105.  приветства заключителните наблюдения относно напредъка на ЕС в прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ) и призовава Комисията и държавите членки да използват тези препоръки като възможност да дадат положителен пример чрез гарантиране на ефективно и пълно прилагане в най-кратки срокове;

106.  подчертава, че лицата с увреждания имат право да упражняват основните си права на равни начала с останалите граждани, включително правото на неотменимо достойнство, правото на закрила на здравето и правото на създаване на семейство, правото на независим живот, правото на автономия и правото на пълна социална интеграция, правото на достъп до правосъдие, до стоки и услуги, както и правото на глас и потребителските права, в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; призовава Европейския съюз и неговите държави членки да приемат подходящи мерки, за да гарантират, че всички лица с увреждания имат възможност да упражняват всички права, предвидени в Договорите и в законодателството на ЕС; отбелязва, че все още не е напълно одобрен основан на правата на човека подход към уврежданията, което води до дискриминация на хората с увреждания в ЕС, и настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да увеличат усилията си за привеждане на своите правни рамки в съответствие с изискванията на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания и ефективно да включат в обществото лицата с увреждания;

107.  призовава държавите членки да приемат стратегии за осигуряване на ефективен достъп до пазара на труда на лицата, страдащи от увреждания; изразява съжаление, че част от наличните средства на ЕС за интеграция на хората с увреждания все още не се използват пълноценно за тази цел; призовава Комисията да следи отблизо използването на средствата и ако е необходимо, да предприеме действия;

108.  припомня, че лицата с интелектуални и психосоциални увреждания са изправени пред определени пречки при реализирането на основните си права и призовава държавите членки, както и регионалните и местните власти, да увеличат усилията си за насърчаване на тяхната независимост и включване на равни начала с останалите;

109.  отбелязва, че жените и децата с увреждания са засегнати по непропорционален начин от множество нарушения на правата на човека, включително отказ на достъп до основни услуги като образование и здравеопазване или настаняване в институции, които са отдалечени от техните семейства и общности, и са изложени на по-голям риск да станат жертви на насилие, сексуална злоупотреба, експлоатация и други форми на малтретиране; подчертава необходимостта от всеобхватни и съобразени с пола политически действия от страна на ЕС, държавите членки и регионалните и местните власти с цел гарантиране на цялостното прилагане на Конвенцията на ООН за правата на детето във връзка с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

110.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да разработят услуги за подкрепа на децата с увреждания и техните семейства, да насърчават деинституционализацията и да осигурят приобщаваща образователна система за тях;

111.  настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че спешната гореща линия 112 е напълно достъпна за лицата с увреждания и че се повишава осведомеността за нея посредством кампании;

112.  призовава ЕС, държавите членки и регионалните и местните власти да засилят разпределението на финансови и човешки ресурси за целите на рамките за мониторинг, установени съгласно член 33, параграф 2 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, за да им се даде възможност да изпълняват функциите си и да се осигури тяхната независимост, като се гарантира, че съставът и дейностите им вземат предвид принципите от Париж за функционирането на националните институции за правата на човека;

113.  призовава държавите членки и регионалните и местните власти да гарантират на лицата с увреждания реално участие и свобода на изразяване на мнение в обществения живот; отбелязва, че подобни усилия следва да бъдат подкрепени чрез осигуряване на субтитриране, превод на жестомимичен език, документи на брайлова азбука и лесни за четене формати; призовава държавите членки да предоставят на бежанците с увреждания достъпни решения; подчертава особените рискове за бежанците, мигрантите и търсещите убежище лица с увреждания, които не разполагат с информация и комуникация в достъпни за тях формати и може да бъдат задържани в условия, които не осигуряват подходяща подкрепа или прилично настаняване;

Възрастните хора

114.  отбелязва, че активният живот на възрастните хора и солидарността между поколенията са важни въпроси, които могат да бъдат подсилени чрез основан на правата на човека подход, тъй като става дума за една от най-дълбоките икономически и социални трансформации, пред които са изправени развитите държави; призовава държавите членки да стимулират повишено и активно участие на възрастните хора на пазара на труда чрез социални и икономически инициативи за противодействие на социалното изключване и да им гарантират лесен достъп до здравни услуги;

115.  подчертава, че дискриминацията въз основа на възраст преобладава до голяма степен в съвременните общества и често е съчетана с други форми на дискриминация, като например дискриминация въз основа на раса и етническа принадлежност, религия, увреждане, здравословни и социално-икономически условия, полова идентичност и сексуална ориентация; призовава държавите членки да осъществяват действия, насочени към реинтеграция на възрастните хора в обществения живот, за да се противодейства на изолацията им;

116.  призовава ЕС и държавите членки да участват активно в отворената работна група на ООН по въпросите на застаряването и да повишат усилията си за защита на правата на по-възрастните хора;

Правата на ромите

117.  отбелязва, че хората, които принадлежат към ромското малцинство, имат право на свобода на движение, и настоятелно призовава държавите членки, както и регионалните и местните власти, да го гарантират и да не планират политики за презаселване, основани на етнически причини; изразява загриженост, че лицата, които принадлежат към ромското малцинство, в много държави членки са подложени в непропорционална степен на принудително изгонване от жилищата си;

118.  изразява съжаление, че ромите все още се сблъскват с антиромски настроения и системен и институционален расизъм, и припомня, че дискриминацията им в сферите на заетостта, жилищното настаняване, образованието, здравеопазването и достъпа до правосъдие, както и във всяка друга област, е неприемлива и вредна за обществото на ЕС; призовава държавите членки, както и регионалните и местните власти, с оглед на Доклада на Комисията за изпълнението на Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите (2015 г.), изцяло и бързо да приложат свои собствени национални стратегии за ромите и да въведат конкретни мерки за борба с антиромските настроения и расовата дискриминация срещу ромите в съответствие с разпоредбите на Директивата за расовото равенство и ЕКПЧ, и да противодействат на антиромските настроения в съответствие с Рамковото решение относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия;

119.  припомня практиката на Съда на ЕС, която гласи, че принципът на равно третиране, към който се отнася Директива 2000/43/ЕО, се прилага за лицата, които, макар и сами по себе си да не принадлежат към съответната раса или етническа група, страдат от по-неблагоприятно отношение или от специално неравностойно положение на тези основания;

120.  призовава Комисията да канализира мониторинга върху дискриминационните практики във всички области, особено в сферата на образованието, жилищното настаняване и здравеопазването, като обърне специално внимание на това всички програми да се изпълняват по начин, който намалява различията между ромското и неромското население; призовава също така Комисията да предприеме действия срещу онези държави членки, които насърчават или позволяват институционализирана дискриминация и сегрегация;

121.  осъжда практиката на сегрегация на ромските деца в училищата, която се отразява по изключително негативен начин върху бъдещите житейски перспективи пред тези деца; подкрепя действията на Комисията за противопоставяне на тази практика чрез прилагане на процедури за нарушение и призовава държавите членки да предприемат ефективни стъпки за премахване на сегрегацията в училище и разработване на планове за мерки за интеграция на ромските деца;

122.  призовава държавите членки и Комисията да укрепят стратегиите си за насърчаване на включването на ромските и бедните общности чрез увеличаване на мащаба им, така че да обхванат 80 милиона граждани; призовава също така за засилване на работната група на Комисията по въпросите на ромите и националните звена за контакт, за развитие на регионални местни звена за контакт и на регионални платформи за ромите, както и за създаване на онлайн форуми относно политиките, в сътрудничество с европейската платформа за ромите; призовава Агенцията на ЕС за основните права да продължи да събира данни за положението на ромите и да създаде и предложи „контролно табло“ с показатели относно ромското включване, което би осигурило възможност за проследяване на напредъка в тази област; призовава държавите членки да отбелязват 2 август като Европейски възпоменателен ден на ромския Холокост;

Правата на ЛГБТИ

123.  осъжда всяка проява на дискриминация или насилие въз основа на сексуална ориентация и полова идентичност; насърчава Комисията да предложи програма, която да гарантира равни права и възможности за всички граждани, която същевременно да бъде съобразена с областите на компетентност на държавите членки, и да осъществява мониторинг за правилното транспониране и прилагане на законодателството на ЕС, отнасящо се до ЛГБТИ; с оглед на това приветства подготвения от Комисията списък с мерки за по-голяма равнопоставеност на ЛГБТИ, включително комуникационната ѝ кампания за преодоляване на стереотипите и подобряване на приемането на ЛГБТИ от страна на обществото; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да работят в тясно сътрудничество с организациите на гражданското общество, които се занимават с правата на ЛБГТИ; отбелязва, че теренните проучвания на Агенцията на ЕС за основните права показват, че държавните служители считат законодателството и политиката на ЕС за основни двигатели в подкрепа на националните усилия за насърчаване на равнопоставеността на ЛГБТИ;

124.  изразява съжаление относно факта, че ЛГБТИ са подложени на малтретиране и тормоз, които започват от училище, и са обект на дискриминация в различни аспекти на своя живот, включително на работното място; призовава държавите членки да обърнат специално внимание на хомофобията в спорта, на младите ЛБГТИ и на тормоза в училище; призовава държавите членки да подкрепят синдикатите и организациите на работодателите в усилията им за възприемане на политики на многообразие и недискриминация, със специално внимание върху ЛГБТИ;

125.  припомня практиката на ЕСПЧ относно правата на ЛГБТИ; приветства факта, че все повече държави членки вече са предприели стъпки, които допринасят за насърчаването и по-добрата защита на правата на ЛГБТИ, и са приели нови процедури за признаване на пола, които зачитат правата на тази лица; призовава Комисията и нейните подразделения да събират данни относно нарушенията на правата на човека, с които се сблъскват ЛГБТИ, и да споделят с държавите членки добри практики относно защитата на основните права на ЛГБТИ, и насърчава държавите членки изчерпателно да информират ЛГБТИ за техните права и да обменят добри практики в тази сфера; осъжда медицинските практики, които нарушават основните права на транссексуалните и интерсексуалните лица;

126.  отбелязва, че в по-голямата част от държавите членки транссексуалните лица все още се считат за психично болни, и призовава държави членки да преразгледат националната си категоризация на психичните заболявания и да разработят алтернативни, нестигматизирани модели на достъп, като гарантират наличието на необходимото от медицинска гледна точка лечение за всички транссексуални лица; отбелязва, че насилствената стерилизация е нарушение на основните права; приветства неотдавнашното приемане от редица държави членки на нови процедури за съдебно признаване на пола, които зачитат в по-голяма степен основните права на транссексуалните лица;

127.  приветства инициативата, която Комисията проявява, работейки за слагане на край на патологизирането на транссексуалните идентичности в рамките на прегледа на Международната класификация на болестите (МКБ) на Световната здравна организация; призовава Комисията да активизира усилията си, така че несъответствието на пола в детството да не се превърне в нова диагноза по МКБ;

128.  счита, че основните права на ЛГБТИ могат да бъдат по-добре защитени, ако тези лица имат достъп до правни институти като съжителство, регистрирано партньорство и брак; приветства факта, че понастоящем 18 държави членки предлагат такива възможности, и призовава останалите също да обмислят въвеждането им;

129.  призовава Комисията да излезе с предложение за пълно взаимно признаване на действието и свободно ползване на всички документи относно гражданското състояние на всички лица, двойки и семейства на цялата територия на ЕС (включително всички такива документи, които се отнасят до брака и регистрираното партньорство, официалната промяна пола и актовете за осиновяване и за раждане), включително официалното признаване на пола, за да бъдат ограничени дискриминационните правни и административни пречки за гражданите, които упражняват правото си на свобода на движението;

Гражданство

130.  с огромна загриженост отбелязва нарастването на евроскептицизма и на изразяването на политически възгледи, свързани с насилие, и във връзка с това настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да засилят ангажираността на гражданите, особено на младите хора и на организациите на гражданското общество, с въпросите на ЕС, така че европейските граждани да могат да дават гласност на своите опасения и да изразяват мнението си по демократичен път;

131.  счита за необходимо да намали административната тежест на участието в обществения живот и да насърчава електронното управление в целия ЕС, и призовава за засилване на ефективността на механизми като Гражданската инициатива;

132.  насърчава развитието на електронните консултации като инструмент за пряко участие на гражданите, който дава възможност за събиране на информация относно очакванията им спрямо държавната и публичната администрация; счита за необходимо да елиминира процедурните и езиковите бариери, които възпрепятстват участието на гражданите в процеса на вземане на решения от публичните институции на всички нива на управление; подчертава необходимостта от прозрачност не само в процеса на вземане на решения от институциите, но и в мониторинга на мерките по въпросите, свързани с предоставяните от публичните институции услуги; подчертава необходимостта да се насърчава предоставянето на такива услуги посредством достъпни дигитални медии; отново припомня необходимостта от повишаване на осведомеността относно Хартата;

133.  отбелязва, че организациите на гражданското общество, които включват доброволчески, религиозни и младежки дейности, играят основна роля в участието в обществения и гражданския живот, и призовава ЕС и държавите членки, както и регионалните и местните власти, да подпомагат и насърчават тяхната работа; призовава държавите членки и ЕС да отстояват правото на участие в събрания и правото на сдружаване като част от Хартата;

134.  счита, че гражданското образование и междукултурният диалог подобряват разбирането от страна на гражданите относно значението на участието в социалния и политическия живот, а образованието относно правата на човека повишава тяхната осведоменост относно правата им и ги възпитава в зачитане на правата на другите; призовава държавите членки да разработят национални планове за действие за образование относно основните права, които да включват приноса на ЕС към развитието на рамката на основите права, и да прилагат Хартата на Съвета на Европа за образованието за демократично гражданство и образованието по правата на човека; призовава регионалните и местните власти да вземат активно участие в гореспоменатите дейности;

135.  със загриженост отбелязва, че са необходими допълнителни усилия за постигане на целите на стратегията „Европа 2020“ относно бедността и социалното изключване; призовава държавите членки да намерят правилните политики, включително активизиране на заетостта и достъп до висококачествени услуги и образование; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че техните социални политики и политики по заетостта не са дискриминационни въз основа на големината и състава на домакинствата;

Дигитални права

136.  припомня, че всеки човек има право на неприкосновен личен живот и защита на личните му данни, включително право на достъп до данни, събрани във връзка с него, както и право да поиска да бъдат коригирани; подчертава правото на всяко лице да определя начина, по който се борави с неговите лични данни, и по-специално абсолютното му право да определя ползването и разпространението на неговите данни; подчертава, че Комисията и държавите членки следва да прилагат мерки, които да предоставят възможност на всеки гражданин да получи съдействие от властите относно съдържание, което би могло да накърни неговото достойнство или репутация, при едновременно зачитане на свободата на изразяване и информация и в съответствие с приложимото законодателство и съдебна практика; подчертава, че при липса на специален обществен интерес всеки има право да прецени кои данни биха могли да бъдат предоставени, както и право да бъдат заличени негови лични данни и право „да бъде забравен“, в съответствие със законодателството на ЕС и с националното законодателство;

137.  изразява загриженост относно това, че гражданите не са напълно осведомени относно своите права и средствата за правна защита, с които разполагат; счита за жизнено необходимо да запознае обществеността и по-специално децата, с важността на защитата на личните данни, включително в киберпространството, както и с потенциалните рискове, на които са изложени, особено с оглед на бързото технологично развитие и увеличаването на кибератаките; призовава държавите членки да увеличат усилията си по отношение на грамотността при работа с новите медии и да я включат като неразделна част от учебните програми; призовава държавите членки да предприемат мерки за справяне с кибертормоза, особено когато засяга определени групи деца;

138.  подчертава, че всички граждани имат право свободно да изразяват и разпространяват своето мнение в интернет съгласно съответното законодателство и съдебна практика; подчертава, че никой не може да бъде поставян в неравностойно положение поради неизползване на дигитални услуги; призовава Комисията да проследи заключенията от обществената консултация относно Директивата на ЕС за аудио-визуалните медийни услуги, включително що се отнася до въпросите, свързани с основните права;

139.  призовава необходимостта да се обмисли отражението, което биха могли да имат някои нови технологии – например дроновете – върху основните права и по-специално върху правото на личен живот; подчертава също така предизвикателството, което представляват последиците от широкоразпространената употреба на интернет за основните права и по-специално що се отнася до защитата на личните данни, борбата с онлайн тормоза и трафика на хора, особено за сексуална и трудова експлоатация;

140.  подчертава необходимостта от съблюдаване на правото на закрила срещу бедност и социално изключване съгласно член 30 от Европейската социална харта; призовава всички държави членки да въведат мерки за подпомагане с цел да гарантират достойни условия на живот на своите граждани и да противодействат ефективно на безработицата, социалното изключване, бедността и незадоволителното здравеопазване;

o
o   o

141.  възлага на председателя да изпрати настоящата резолюция до Съвета, Комисията, парламентите и правителствата на държавите членки и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0126. (2) Приети текстове, P7_TA(2014)0105. (3) ОВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22. (4) OВ C 378, 24.12.2013 г., стр. 1. (5) ОВ L 132, 21.5.2016 г., стр. 1. (6) ОВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55. (7) ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16. (8) ОВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 37. (9) OВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23. (10) ОВ L 95, 15.4.2010 г., стр. 1. (11) ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1. (12) ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1. (13) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57. (14) ОВ L 251, 16.9.2016 г., стр. 1. (15) ОВ L 180, 29.6.2013 г., стр. 60. (16) Приети текстове, P7_TA(2013)0594. (17) Приети текстове, P7_TA(2014)0062. (18) ОВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 165. (19) Приети текстове, P8_TA(2015)0286. (20) Приети текстове, P8_TA(2016)0102. (21) ОВ C 124 E, 25.5.2006 г., стр. 405. (22) ОВ C 289, 9.8.2016 г., стр. 57. (23) ОВ C 93, 9.3.2016 г., стр. 52. (24) ОВ C 328, 6.9.2016 г., стр. 4. (25) ОВ C 55, 12.2.2016 г., стр. 33. (26) Приети текстове, P8_TA(2016)0409. (27) ОВ L 178, 17.7.2000 г., стр. 1. (28) ОВ C 51 E, 22.2.2013 г., стр. 101. (29) Приети текстове, P7_TA(2014)0043. (30) Този нов вид трафик вече е въведен в Резолюцията на Парламента от 10 март 2016 г. относно положението в Еритрея (Приети текстове, P8_TA(2016)0090).