Показалец 
Приети текстове
Вторник, 7 юни 2016 г. - СтрасбургОкончателна версия
Премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия: протокол към Рамковата конвенция на Световната здравна организация ***
 Еднакви технически предписания за колесни превозни средства: Споразумение на ИКЕ на ООН ***
 Търговско споразумение между ЕС и Колумбия и Перу (присъединяване на Хърватия) ***
 Засилено сътрудничество в областта на режимите на имуществени отношения на международните двойки ***
 Премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия: протокол към Рамковата конвенция на Световната здравна организация ***
 Пазарите на финансови инструменти ***I
 Пазарите на финансови инструменти, пазарната злоупотреба и сетълмента на ценни книжа ***I
 Предложение за назначаване на Римантас Шаджус за член на Сметната палата
 Доклад на ЕС за 2015 г. относно съгласуваността на политиките за развитие
 Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването
 Оценка на международните счетоводни стандарти (МСС)
 Операции за подкрепа на мира — ангажиментът, поет от Европейския съюз, по отношение на ООН и Африканския съюз
 Нелоялни търговски практики във веригата за доставки на храни
 Технологични решения за устойчиво селско стопанство в ЕС
 Насърчаване на иновациите и на икономическото развитие в рамките на бъдещото управление на европейските земеделски стопанства

Премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия: протокол към Рамковата конвенция на Световната здравна организация ***
PDF 453kWORD 63k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2016 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Европейския съюз на Протокола за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия към Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна, с изключение на неговите разпоредби, които попадат в обхвата на част III, дял V от Договора за функционирането на Европейския съюз (14384/2015 – C8‑0118/2016 – 2015/0101(NLE))
P8_TA(2016)0238A8-0154/2016

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (14384/2015),

—  като взе предвид проекта на Протокол за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия към Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна (15044/2013),

—  като взе предвид искането за одобрение, внесено от Съвета в съответствие с членове 33, 113, 114, 207, 218, параграф 6, втора алинея, буква а) и 218, параграф 8, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0118/2016),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинеи, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A8‑0154/2016),

1.  Дава своето одобрение за сключването на Протокола;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията, на правителствата и на парламентите на държавите членки, както и на Световната здравна организация.


Еднакви технически предписания за колесни превозни средства: Споразумение на ИКЕ на ООН ***
PDF 455kWORD 63k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2016 г. относно проекторешението на Съвета за приключване на Преработка 3 на Спогодбата на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за приемане на единни технически предписания за колесните превозни средства, оборудване и части, които могат да се монтират и/или да се използват на колесните превозни средства, и условията за взаимно признаване на одобренията, получени въз основа на тези предписания („Ревизирана спогодба от 1958 година“) (13954/2015 – C8-0112/2016 – 2015/0249(NLE))
P8_TA(2016)0239A8-0185/2016

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (13954/2015),

—  като взе предвид Преработка 3 на Спогодбата на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации за приемане на единни технически предписания за колесните превозни средства, оборудване и части, които могат да се монтират и/или да се използват на колесните превозни средства, и условията за взаимно признаване на одобренията, получени въз основа на тези предписания („Ревизирана спогодба от 1958 година“) (13954/2015),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 207 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от Договора за функционирането на ЕС (C8‑0112/2016),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея и параграф 2, както и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A8‑0185/2016),

1.  Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Икономическата комисия за Европа на Обединените нации.


Търговско споразумение между ЕС и Колумбия и Перу (присъединяване на Хърватия) ***
PDF 454kWORD 62k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2016 г. относно проекта на решение на Съвета за сключването от името на Европейския съюз и на неговите държави членки на Допълнителния протокол към Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, с оглед отчитане на присъединяването на Хърватия към Европейския съюз (12594/2014 – C8-0180/2015 – 2014/0234(NLE))
P8_TA(2016)0240A8-0155/2016

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (12594/2014),

—  като взе предвид Допълнителния протокол към Споразумението за търговия между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Колумбия и Перу, от друга страна, с оглед отчитане на присъединяването на Хърватия към Европейския съюз (12595/2014),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 91, член 100, параграф 2, член 207, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a), подточка v) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0180/2015),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея, член 99, параграф 2, както и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия (A8‑0155/2016),

1.  Дава своето одобрение за сключването на Допълнителния протокол;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Република Колумбия и Република Перу.


Засилено сътрудничество в областта на режимите на имуществени отношения на международните двойки ***
PDF 453kWORD 62k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2016 г. относно проекта на решение на Съвета за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения относно имуществения режим на международните двойки, обхващащо както въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, така и въпроси, свързани с имуществените последици на регистрираните партньорства (08112/2016 – C8-0184/2016 – 2016/0061(NLE))
P8_TA(2016)0241A8-0192/2016

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (08112/2016),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 329, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0184/2016),

—  като взе предвид условията, посочени в член 20 от Договора за Европейския съюз и в членове 326 и 327 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 85 и член 99, параграф 1, първа и трета алинея от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по правни въпроси (А8‑0192/2016),

1.  Дава своето одобрение за проекта на решение на Съвета за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на решения относно имуществения режим на международните двойки, обхващащо както въпроси, свързани с имуществения режим между съпрузи, така и въпроси, свързани с имуществените последици на регистрираните партньорства;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията.


Премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия: протокол към Рамковата конвенция на Световната здравна организация ***
PDF 457kWORD 62k
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2016 г. относно проекта на решение на Съвета относно сключването от името на Европейския съюз на Протокола за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия към Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна, що се отнася до неговите разпоредби относно задълженията, свързани със съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и определението за престъпления (14387/2015 – C8-0119/2016 – 2015/0100(NLE))
P8_TA(2016)0242A8-0198/2016

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (14387/2015),

—  като взе предвид проекта на Протокол за премахване на незаконната търговия с тютюневи изделия към Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна (15044/2013),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 82, параграф 1, член 83, както и член 218, параграф 6, втора алинея, буква a) от Договора за функционирането на ЕС (C8‑0119/2016),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 март 2016 г. относно споразумението за тютюна (споразумение с PMI)(1),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея, член 99, параграф 2, и член 108, параграф 7, от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и становището на комисията по бюджетен контрол (A8‑0198/2016),

1.  Дава своето одобрение за сключването на протокола;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Съвета, на Комисията, на правителствата и на парламентите на държавите членки, както и на Европол, Евроюст и OLAF.

(1)Приети текстове, P8_TA(2016)0082.


Пазарите на финансови инструменти ***I
PDF 468kWORD 68k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2016 г. относно предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансовите инструменти по отношение на някои дати (COM(2016)0056 – C8-0026/2016 – 2016/0033(COD))
P8_TA(2016)0243A8-0126/2016

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0056),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 53, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8‑0026/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 29 април 2016 г.(1),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 26 май 2016 г.(2),

—  като взе предвид поетия с писмо от 18 май 2016 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8‑0126/2016),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 7 юни 2016 г. с оглед на приемането на Директива (ЕС) 2016/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти

P8_TC1-COD(2016)0033


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Директива (ЕС) 2016/1034.)

(1) Все още непубликувано в Официален вестник.
(2) Все още непубликувано в Официален вестник.


Пазарите на финансови инструменти, пазарната злоупотреба и сетълмента на ценни книжа ***I
PDF 469kWORD 69k
Резолюция
Текст
Законодателна резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2016 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 600/2014 относно пазарите на финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 относно пазарната злоупотреба и Регламент (ЕС) № 909/2014 за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа по отношение на някои дати (COM(2016)0057 – C8-0027/2016 – 2016/0034(COD))
P8_TA(2016)0244A8-0125/2016

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета (COM(2016)0057),

—  като взе предвид член 294, параграф 2 и член 114 от Договора за функционирането на ЕС, съгласно които Комисията е внесла предложението (C8‑0027/2016),

—  като взе предвид член 294, параграф 3 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Европейската централна банка от 29 април 2016 г.(1),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 26 май 2016 г.(2),

—  като взе предвид поетия с писмо от 18 май 2016 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 59 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси (A8‑0125/2016),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Изисква от Комисията да се отнесе до него отново, в случай че възнамерява да внесе съществени промени в своето предложение или да го замени с друг текст;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 7 юни 2016 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС) 2016/... на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 600/2014 относно пазарите на финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 относно пазарната злоупотреба и Регламент (ЕС) № 909/2014 за подобряване на сетълмента на ценни книжа в Европейския съюз и за централните депозитари на ценни книжа

P8_TC1-COD(2016)0034


(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС) 2016/1033.)

(1) Все още непубликувано в Официален вестник.
(2) Все още непубликувано в Официален вестник.


Предложение за назначаване на Римантас Шаджус за член на Сметната палата
PDF 447kWORD 61k
Решение на Европейския парламент от 7 юни 2016 г. относно предложението за назначаване на Римантас Шаджус за член на Сметната палата (C8–0126/2016 – 2016/0805(NLE))
P8_TA(2016)0245A8-0183/2016

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 286, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно който Съветът се е консултирал с него (C8‑0126/2016),

—  като взе предвид член 121 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по бюджетен контрол (A8–0183/2016),

А.  като има предвид, че комисията по бюджетен контрол на Парламента направи оценка на квалификацията на предложения кандидат, по-специално по отношение на условията, посочени в член 286, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че на своето заседание от 23 май 2016 г. комисията по бюджетен контрол изслуша предложения от Съвета кандидат за член на Сметната палата;

1.  Изказва положително становище относно предложението на Съвета за назначаване на Римантас Шаджус за член на Сметната палата;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и, за сведение, на Сметната палата, както и на другите институции на Европейския съюз и на институциите на държавите членки за одит.


Доклад на ЕС за 2015 г. относно съгласуваността на политиките за развитие
PDF 675kWORD 128k
Резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2016 г. относно доклада на ЕС за 2015 г. относно съгласуваността на политиките за развитие (2015/2317(INI))
P8_TA(2016)0246A8-0165/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който потвърждава, че Съюзът трябва да вземе предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се страни,

—  като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз, съгласно който дейността на Съюза на международната сцена се ръководи от основополагащите принципи за неговото създаване, развитие и разширяване, които той цели да насърчава в останалата част от света: демокрация, правова държава, универсалност и неделимост на правата на човека и на основните свободи, зачитане на човешкото достойнство, принципите на равенство и солидарност и зачитане на принципите на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право;

—  като взе предвид параграфи 9 и 35 от съвместната декларация на Съвета и представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, Европейския парламент и Комисията от декември 2005 г., озаглавена „Европейският консенсус за развитие“(1),

—  като взе предвид заключенията на поредицата срещи на Съвета, двугодишните доклади на Комисията и резолюциите на Парламента относно съгласуваността на политиките за развитие, и по-специално резолюцията на Парламента от 13 март 2014 г. относно доклада на ЕС за 2013 г. относно съгласуваността на политиките за развитие (СПР)(2),

—  като взе предвид петия двугодишен доклад на Комисията относно СПР, а именно нейния работен документ относно съгласуваността на политиките за развитие, публикуван през август 2015 г. (SWD(2015)0159),

—  като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие, приета на срещата на върха на ООН по въпросите на устойчивото развитие през 2015 г. в Ню Йорк(3), която включва целта „да гарантира по-голяма съгласуваност на политиките за устойчиво развитие“ (цел 17.14),

—  като взе предвид заключителния документ на Четвъртия форум на високо равнище относно ефективността на помощта от декември 2011 г. относно партньорството за ефективно сътрудничество за развитие,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по международна търговия (A8‑0165/2016),

A.  като има предвид, че в заключенията на Съвета относно петия двугодишен доклад за СПР на ЕО, приет през октомври 2015 г., се подчертава, че СПР ще бъде важна част от приноса на ЕС за постигане на по-широката цел за съгласуваност на политиките за устойчиво развитие (СПУР);

Б.  като има предвид, че приемането на Програма до 2030 г. за устойчиво развитие представлява ново предизвикателство за постигането на СПР, тъй като тя определя единен и всеобщ набор от цели за развитие, приложими за всички;

В.  като има предвид, че ЕС трябва да поеме водеща роля в областта на СПР;

Г.  като има предвид, че 1,5 милиарда души все още живеят в бедност и лишения в областта на здравеопазването, образованието и стандарта на живот; като има предвид, че повечето от тях са жени;

Д.  като има предвид, че фискалното пространство на развиващите се страни всъщност е ограничено от изискванията на глобалните инвеститори и финансовите пазари; като има предвид, че развиващите се страни предлагаха различни данъчни облекчения и освобождавания за привличането или задържането на инвеститори, които доведоха до вредна данъчна конкуренция и т.нар. „надпревара към дъното“;

Е.  като има предвид, че ЕС носи пряка и историческа отговорност в отношенията си със страните партньори;

Ж.  като има предвид, че на действащата европейска рамка за развитие липсват ефективни механизми за предотвратяване и преодоляване на несъответствията вследствие на водените от Съюза политики;

СПР в рамките на програмата до 2030 г.

1.  Отново заявява, че СПР е ключов елемент за изпълнението и осъществяването на новата програма за устойчиво развитие; призовава за проактивни действия въз основа на общо разбиране за СПР; отбелязва, че подходът, основан на правата на човека, следва да доведе до задълбочено разбиране на СПР, тъй като без отстраняване на пречките пред реализирането на правата не може да има напредък към устойчиво развитие и изкореняването на бедността; счита, че СПР следва да допринесе за установяване на принципите на правовата държава, за безпристрастни институции и за справяне с предизвикателството на доброто управление в развиващите се страни;

2.  Изразява съжаление, че въпреки че СПР беше одобрена в Декларацията на хилядолетието на ООН(4), Договора от Лисабон и Форума в Пусан относно ефективността на помощта(5), много малък напредък е постигнат по отношение на нейното конкретно прилагане;

3.  Призовава за дебат в целия ЕС относно СПР в рамките на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и нейните универсални и неделими 17 нови цели за устойчиво развитие, така че да се постигне по-добро разбиране относно начина на съгласуване на концепцията с по-широкото понятие за СПУР;

4.  Припомня, че целите за устойчиво развитие се отнасят както за развитите, така и за развиващите се страни, и че целите за устойчиво развитие следва да бъдат изцяло включени в процеса на вземане на решения на ЕС, както на вътрешно, така и на външно равнище; подчертава необходимостта от разработване на процеси на управление за насърчаване на СПР на световно равнище, като призовава за включване на СПР като ключов въпрос по време на предстоящите разисквания на политиката на ЕС относно новата глобална стратегия и МФР;

Механизми за СПР

5.  Призовава за обсъждане на СПР на заседанието на Европейския съвет с цел да се насърчат междуинституционален дебат с участието на Комисията, ЕСВД, Съвета и Парламента, както и дебат на национално равнище;

6.  Предлага при подготовката на срещата на високо равнище Комисията и ЕСВД да представят конкретни препоръки на държавните и правителствените ръководители на ЕС относно ефективните механизми за привеждане в действие на СПР и интегриране на стратегиите на ЕС за по-добро прилагане на ЦУР и за това как да се определят по-ясно отговорностите на всяка институция на ЕС за постигането на ангажиментите по СПР; счита, че този процес трябва да бъде възможно най-приобщаващ и прозрачен, като включва местни и регионални правителства, организации на гражданското общество и мозъчни тръстове;

7.  Приветства създаването на група на членовете на Комисията по въпросите, свързани с външните отношения; изисква редовно докладване пред комисията по развитие от заместник-председателя на Комисията/Върховния представител относно работата на тази група.

8.  Счита, че механизмите, които бяха използвани от някои делегации на ЕС за предоставяне на обратна информация на Комисията относно доклада от 2015 г. относно СПР, следва да бъдат разширени по отношение на всички делегации на ЕС, и че това следва да бъде осъществявано ежегодно; призовава делегациите на ЕС да гарантират, че СПР е в дневния ред на съответните двустранни срещи и съвместни парламентарни заседания, както и на годишната среща на ръководителите на делегациите на ЕС в Брюксел;

9.  Приветства пакета за по-добро регулиране, приет от Комисията на 19 май 2015 г.; приветства също така факта, че СПР е изрично посочена като правно изискване в инструмент 30 от насоките за по-добро регулиране (COM(2015)0215);

10.  Изразява съжаление относно факта, че въпреки че оценките на въздействието представляват важен инструмент за постигане на целите на СПР, оценките на въздействието за областта на развитието продължават да бъдат малко на брой и не разглеждат правилно потенциалното въздействие върху развиващите се страни; изразява надежда, че пакетът за по-добро регулиране и неговите насоки ще подобрят положението чрез вземане под внимание на развитието и на правата на човека във всички оценки на въздействието и чрез повишаване на прозрачността; призовава Комисията систематично да се консултира с организациите в областта на правата на човека на ранен етап на процеса на законотворчество и да въведе по-строги предпазни мерки и механизми, за да се балансира по-добре представянето на заинтересованите страни; приветства общественото допитване относно пътната карта, с което се цели определяне на резултатите и въздействието на СПР върху развиващите се страни и което създава възможности за външни заинтересовани страни, в т.ч. развиващите се страни и гражданското общество, да изразят своите становища и да вземат активно участие; счита, че е необходимо да се извършат по-систематични последващи оценки по време на изпълнението на политиките на ЕС;

11.  Счита, че трябва да се наблегне повече на институционалната координация, както между институциите на ЕС, така и с държавите членки; призовава правителствата на държавите членки да включат СПР в правно обвързващ акт и да определят план за действие за съгласуваност на политиките за устойчиво развитие (СПУР), за да я приведат в действие; счита, че националните парламенти следва да бъдат по-цялостно ангажирани в програмата за СПР предвид способността им да търсят отчетност от съответните национални правителства и да контролират напредъка в тази област;

12.  Подчертава важната роля, която Парламентът трябва да играе в процеса за насърчаване на СПР, като ѝ отдаде приоритет в своите програми, като увеличи броя на заседанията относно СПР между комисиите и между парламентите, като насърчава обмена на мнения относно СПР с държавите партньори и като стимулира диалога с гражданското общество;

13.  Отбелязва, че някои държави членки са установили ефективен механизъм за координация между министерствата с конкретен мандат за СПУР; призовава държавите членки да следват и обменят добрите практики, вече възприети от други държави членки;

14.  Отбелязва, че съвместното планиране е успешен инструмент за съгласувано планиране на дейностите на ЕС в областта на сътрудничеството за развитие; приветства факта, че то включва двустранните дейности на държавите членки в държавите партньори, но изразява съжаление по повод неуспеха в миналото да се свържат действията на ЕС с тези на държавите членки, което доведе до пропускането на възможности за използване на полезни взаимодействия;

15.  Признава, че правилното изпълнение на СПР ще изисква подходящо равнище на ресурси и персонал; настоятелно призовава на националните точки за контакт по въпросите на СПР в националните министерства и в делегациите на ЕС да се предоставят необходимите ресурси за въвеждането на национални и европейски стратегии в областта на СПР;

16.  Подчертава съществената роля на националните парламенти в изпълнението на СПУР, като гарантират, че политическите ангажименти, мониторинга и пълното участие на организациите на гражданското общество са периодично контролирани, както и като контролират правителствените доклади за оценка на въздействието;

17.  Припомня своето предложение за независима система в рамките на Съюза за получаване на жалби от лица или общности, засегнати от политиките на Съюза; признава важната роля на комисията по развитие на Европейския парламент и нейния постоянен докладчик за СПР по отношение съобщаването на опасенията, изразени от граждани или общности, засегнати от политиките на ЕС;

18.  Подчертава необходимостта ЕС да инвестира повече средства в основан на доказателства анализ на СПР; призовава Комисията незабавно да посочи несъответствия и да изготви анализ на породените от тях разходи, както и да разработи подходящи механизми за мониторинг и проследяване на напредъка в областта на СПР; призовава също така Комисията да включи в анализа си предложения относно начините за избягване и справяне с несъответствия между различните политики; освен това подчертава необходимостта от подобряване на позоваванията на СПР в програмните документи;

19.  Изтъква необходимостта от засилване на СПР в контекста на преразглеждането на Европейския консенсус за развитие и на обсъжданията относно бъдещото споразумение след Котону;

Приоритетни области

Миграция

20.  Признава, че ЕС е изправен пред най-голямата бежанска криза след края на Втората световна война; подчертава, че укрепването на връзката между миграцията и политиките за развитие е от съществено значение за справяне с първопричините на това явление; счита, че ЕС следва да използва всички инструменти, с които разполага, за справяне с кризата, включително инструменти в областта на сигурността и дипломацията; подчертава, че отговорът на кризата с бежанците следва да се съсредоточи не само върху сигурността, като целите за развитието трябва да бъдат по-добре интегрирани, така че миграционните политики на ЕС да станат съвместими с тези, насочени към намаляване на бедността; подчертава, че СПР е важна част от новата политика на ЕС в областта на миграцията; приветства приемането на Европейската програма за миграцията (COM(2015)0240), която разработва цялостен отговор на кризата; счита, че нейното прилагане следва да бъде придружено от конкретни действия, за да се даде тласък на икономическото, политическото и социалното развитие и доброто управление в страните на произход; подчертава значението на паричните преводи като източник на финансиране за развитие; подчертава важността на споразуменията на държавите членки с трети държави при улесняването на безопасното движение и мобилността на служителите в международни организации; счита, че програмите и бюджетите за помощ за развитие не следва да се използват за целите на контрола върху миграцията; подчертава, че всяка обща политика в областта на миграцията трябва да бъде съсредоточена върху законните пътища за влизане в Европа и за приемане на мигранти;

21.  Подчертава, че ЕС има нужда от повече хармонизация на политиките в областта на миграцията, както в рамките на самия Съюз, така и с международните му партньори; счита, че едни наистина ефикасни и цялостни миграционна политика и политика на предоставяне на убежище трябва да интегрират изцяло вътрешните и външните политики на ЕС, включително и в работните структури на ЕС; подчертава значението на развитието на една обща политика в областта на убежището и имиграцията; призовава за всеобхватен подход за справяне с първопричините за миграцията, който е тясно свързан с развитието, с цел постигане на устойчиво уреждане на настоящата миграционна криза; припомня, че жените и момичетата, които са бежанци или мигранти, са особено уязвими по отношение на сексуално насилие и експлоатация и че перспективата на равенството между половете трябва да бъде интегрирана в политиката на ЕС в областта на миграцията;

22.  Призовава ЕС и неговите държави членки, с цел да се засили съгласуваността между политиките в областта на миграцията и развитието, да не отчитат разходите за бежанците като официална помощ за развитие (ОПР), тъй като това е голям алтернативен разход за сметка на програмите за развитие, които действително действат върху първопричините на миграцията;

Търговия и финанси

23.  Подчертава, че ЕС и неговите държави членки, взети заедно, остават най-важният донор на помощ за търговията в света (11,7 милиарда евро през 2013 г. — SWD(2015)0128); счита, че помощта на ЕС за търговия трябва също да има за цел да се дадат повече права на бедните производители, кооперативите, микро- и малките предприятия, както и да улеснява диверсификацията на местните пазари, да повишава равнопоставеността на жените и да продължа регионалната интеграция и намаляването на неравенството по отношение на доходите; приветства целта на Комисията да се постави по-силен акцент върху свързаните с развитието разпоредби на търговските споразумения; припомня ангажимента на държавите членки да положат конкретни усилия за постигане на целта от 0,7% от БНД за ОПР за развиващите се страни, както и от препоръката на ОИСР/КПР за постигане на среден дял на безвъзмездните средства в ОПР като цяло в размер на 86%; подчертава, че търговските споразумения следва да допринасят за насърчаване на устойчивото развитие, правата на човека и борбата с корупцията по света;

24.  Припомня, че либерализацията на търговията не е положителна сама по себе си за изкореняването на бедността, тъй като може да има отрицателно въздействие върху устойчивото развитие;

25.  Призовава Комисията да представя годишен доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на помощта на ЕС за търговия в развиващите се страни, като предоставя подробни данни за сумите и източниците на финансирането, отпуснато в рамките на глава 4 от бюджета на ЕС и на ЕФР; счита, че този доклад ще предостави солидна основа за докладите на ЕС относно СПР, които ще бъдат публикувани на всеки две години;

26.  Припомня, че цел 17.15 от целите за устойчиво развитие потвърждава необходимостта да се зачита политическото пространство на всяка държава за премахване на бедността и за устойчиво развитие; потвърждава отново правото на развиващите се страни да регулират инвестициите, така че да се гарантират отговорности и задължения за всички инвеститори, включително чуждестранните инвеститори, с цел защита на правата на човека и трудовите и екологичните стандарти;

27.  Приветства напредъка, постигнат след приемането на Пакта за устойчивост на Бангладеш, и призовава Комисията да разшири обвързващите рамки, за да се обхванат други сектори; в тази връзка настоятелно призовава Комисията да разшири корпоративната социална отговорност и инициативите за надлежна проверка, които допълват съществуващия регламент на ЕС относно дървения материал или се отнасят до предложението за регламент на ЕС относно полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони и в други сектори, като по този начин се гарантира, че ЕС и неговите търговци и оператори спазват задължението за зачитане на правата на човека и на най-високи социални и екологични стандарти;

28.  Припомня, че инвестиционната политика на ЕС, особено когато става въпрос за публични средства, трябва да допринася за постигането на целите за устойчиво развитие; припомня, че е необходимо да се повиши прозрачността и отчетността на финансовите институции за развитие, за ефективно проследяване и наблюдение на паричните потоци, устойчивостта на дълга и добавената стойност по отношение на техните проекти за устойчиво развитие;

29.  Припомня уникалната роля на ОПР за постигането на ефективни резултати в областта на развитието; призовава да бъдат защитени свързаните с развитието насоченост и естество на ОПР, включително прозрачна и отговорна система на докладване; припомня, че необвързаната помощ е необходимо условие за разкриването на възможности за социално-икономическите участници от развиващите страни, като например местни дружества или експерти за техническа помощ, и призовава за насърчаване на използването, в развиващите се страни, на системите за възлагане на обществени поръчки за програми за помощ в подкрепа на дейности, управлявани от публичния сектор с оглед повишаване на местния частен сектор;

30.  Припомня обаче, че само помощта не е достатъчна; счита, че иновативните и диверсифицираните източници на финансиране, като например данък върху финансовите транзакции, данък върху въглеродните емисии, налози върху самолетните билети, рентите от природни ресурси и т.н., трябва да бъдат разгледани и следва да бъдат приведени в съответствие с принципите за ефективност на развитието; счита, че следва да се засили съгласуваността между публичното, частното, международното и националното финансиране; признава съществената роля на частния сектор в това отношение; подчертава, че е важно да се създадат правилните условия за частните инициативи в развиващите се страни, както и да се насърчи създаването на политически и правни рамки, улесняващи използването на банкова сметка и създаването на цифрови инфраструктури;

31.  Счита, че търговската политика на ЕС трябва да отчита действителността и положението, свързано с развитието, в развиващите се страни, за да се постигнат целите на СПР, както и правото на развиващите се страни да създават свои собствени стратегии за развитие; подчертава, че търговските и инвестиционните споразумения, сключени от ЕС и неговите държави членки, не трябва да подронват, пряко или косвено, целите на развитието или насърчаването и защитата на правата на човека в страни партньори; припомня, че справедливата и правилно регулирана търговия в съответствие с правилата на СТО може да има потенциал за развитие; приветства включването на подробни глави за търговия и устойчиво развитие във всички търговски и инвестиционни споразумения;

32.  Призовава ЕС да създаде подходяща рамка за справяне с начина, по който дружествата интегрират въпросите за правата на човека и социалните и екологичните стандарти; призовава ЕС и неговите държави членки да продължат да участват активно в работата на Съвета на ООН по правата на човека, за да могат да търсят отговорност от дружествата за нарушения на правата на човека;

33.  Подкрепя ефикасна, справедлива и прозрачна данъчна система в съответствие с принципите на доброто управление; приветства пакета от мерки за данъчна прозрачност, представен от Комисията на 18 март 2015 г., и пакета от мерки за борба с избягването на данъци, представен на 28 януари 2016 г., включително и съобщението на Комисията относно външна стратегия за насърчаване на добро данъчно управление в международен план; подчертава значението на извършването на оценка на въздействието и анализ на новото данъчно законодателство на ЕС, за да се избегне отрицателно въздействие върху развиващите се страни; припомня, че мобилизирането на вътрешни ресурси чрез данъчно облагане е най-важният източник на приходи за публично финансиране на устойчивото развитие; настоятелно призовава ЕС да подпомага развиващите се страни в изграждането на капацитет в сферата на данъчната администрация, финансовото управление и управлението на публични финанси, както и за ограничаване на незаконните финансови потоци; призовава ЕС да гарантира, че дружествата плащат данъци в държавите, където те създават или извличат стойност; следователно подчертава отговорността на ЕС за насърчаване и привеждане в действие в световен план на принципа за съгласуваност на политиките за развитие в областта на данъчното облагане; за тази цел настоятелно призовава ЕС да даде възможност на развиващите се страни да участват равноправно в глобалната реформа на съществуващите данъчни правила;

34.  Счита, че международното сътрудничество е от първостепенно значение за справяне с незаконните финансови потоци и отклонението от данъчно облагане и призовава ЕС да насърчава допълнително международно сътрудничество в областта на данъчните въпроси; призовава ЕС да гарантира справедливо третиране на развиващите се страни при договарянето на данъчните споразумения в съответствие с модела на ООН на конвенция относно двойното данъчно облагане, като се взема предвид тяхното особено положение и се гарантира справедливо разпределение на правата на данъчно облагане; приветства ангажиментите, поети на Конференцията за финансиране за развитие, проведена в Адис Абеба през юли 2015 г., като прегледа на многостранно финансиране за развитие и Данъчната инициатива от Адис Абеба, с която се цели подпомагане на развиващите се страни да изградят вътрешни системи за ресурси; призовава ЕС да се възползва в пълна степен от Модела на данъчна конвенция на ОИСР, който включва незадължителна разпоредба за оказване на помощ при събирането на данъци;

35.  Призовава за изготвяне на оценка на въздействието на субсидирането на цените за износ, тарифите и търговските бариери за развиващите се страни;

36.  Припомня, че усилията за осигуряване на достъп до суровини от развиващите се страни не трябва да възпрепятстват местното развитие и премахването на бедността, а вместо това следва да подпомагат развиващите се страни да използват своето богатство от полезни изкопаеми за постигането на реално развитие;

Продоволствена сигурност

37.  Подчертава, че постигането на продоволствена сигурност в световен мащаб ще изисква съгласуваност на политиките за развитие на всички равнища, особено ако по-амбициозните цели на Програмата до 2030 г., именно целите за пълно премахване на глада и прекратяване на всички форми на недохранване, трябва да бъдат спазени; счита, че ЕС следва да насърчава създаването на стабилна регулаторна рамка с ясни критерии за защита на правата и продоволствената сигурност на уязвимите лица;

38.  Призовава ЕС да извършва редовна оценка на въздействието, наред с други фактори, което политиките на ЕС в областта на селското стопанство, търговията и енергетиката, като например политиката за биогоривата, оказват върху продоволствената сигурност в развиващите се страни и върху поминъка на най-уязвимите лица; настоятелно призовава Комисията да продължи да се съсредоточава върху кооперативите, микро-, малките и средните земеделски стопанства и земеделските работници, както и да насърчава устойчивите и екологичните аграрни практики в съответствие със заключенията на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD), препоръките на специалния докладчик относно правото на прехрана и целите за устойчиво развитие; припомня необходимостта да се гарантира, че прилагането на мерките на ОСП не застрашава капацитета за производство на храни и дългосрочната продоволствена сигурност на развиващите се страни; подчертава, че в текущия контрол на рамката на политиката на ЕС в областта на сигурността на прехраната (COM(2010)0127) трябва да се обърне внимание на съществени въпроси на съгласуваността на политиката и въздействието; подчертава, че ЕС трябва да подкрепя изграждането на преработвателни предприятия в селскостопанския сектор и подобряването на техниките за съхранение на храни; припомня, че е важно да се вземе предвид въздействието на споразуменията в областта на рибарството върху продоволствената сигурност на развиващите се страни; призовава ЕС и неговите държави членки да допринасят за предотвратяването на заграбването на земя чрез подпомагане на развиващите се страни при прилагането на национално равнище на доброволните насоки на ООН относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите;

Здравеопазване

39.  Подчертава необходимостта развиващите се страни да отдават приоритет в своето финансиране от бюджета за създаване на стабилни здравни системи, изграждане на устойчиви здравни инфраструктури и предоставяне на основни услуги и качествени здравни грижи; призовава ЕС да подкрепя създаването на всеобщо здравно осигуряване, което ще гарантира покриване на здравните рискове в развиващите се страни;

Изменение на климата

40.  Призовава за решителни действия от страна на ЕС, неговите държави членки и всички международни партньори при изпълнението на последното споразумение в областта на климата COP21 от Париж; подчертава, че ЕС и другите развити държави трябва да продължат да подкрепят действията в областта на климата, имащи за цел намаляване на емисиите и изграждане на устойчивост към последиците от изменението на климата в развиващите се страни и по-специално в най-слабо развитите страни; във връзка с това припомня решаващото значение на осигуряването на подходящо финансиране; подкрепя процеса на енергиен преход в ЕС и преминаване към енергия от възобновяеми източници във връзка с това; подчертава, че неуспехът да се ограничи глобалното затопляне под 2°C може да подрони постиженията в областта на развитието; призовава ЕС да поеме проактивна роля в преодоляването на свързаните с изменението на климата предизвикателства от световен мащаб като определи стратегически приоритети на всички равнища и във всички сектори, както и да изготви и прилага нови задължителни цели, свързани с климата, енергийната ефективност и възобновяемите енергии в съответствие със Споразумението от Париж;

41.  Признава, че частното финансиране в контекста на финансирането в областта на климата не може да замести публичното финансиране; подчертава необходимостта от прозрачно докладване и отчетност, както и да се осигури прилагането на съответните социални и екологични гаранции по отношение на частното финансиране в областта на климата;

Измерението на пола

42.  Приветства плана на ЕС за действие в областта на равенството между половете за периода 2016—2020 г. и насърчава мониторинга и изпълнението на неговите цели във всички външни действия на ЕС, включително във финансираните от ЕС проекти на национално равнище; освен това призовава ЕС ефективно да включва равенството между половете и овластяването на жените във всички свои политики, включително бюджета, и да гарантира, че неговите външни политики допринасят за борбата с всички форми на дискриминация, включително срещу ЛГБТ лица;

Сигурност

43.  Признава, че не може да има устойчиво развитие или изкореняване на бедността без сигурност; признава освен това, че взаимовръзката между сигурност и развитие е важен елемент за гарантиране на ефективността на външната дейност на ЕС;

44.  Подчертава, че е важно да се гарантира политическа съгласуваност и координация между външната дейност на ЕС, сигурността, отбраната, търговията, хуманитарната помощ и политиката на сътрудничество за развитие; обръща внимание на предизвикателството, свързано с доброто управление в развиващите се страни; настоява, че СПР следва да допринесе за установяването на принципите на правовата държава и безпристрастни институции, както и за укрепване на действия, водещи до разоръжаване, и за гарантиране на общественото здравеопазване и продоволствената сигурност и свързаните с това политики, осигуряващи сигурност и развитие;

45.  Призовава ЕС да укрепи капацитета си за предотвратяване на кризи и за ранни действия, за да засили взаимодействието между общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) и инструментите за развитие, като намери баланс между краткосрочните мерки в отговор на кризи и дългосрочните стратегии за развитие; счита, че създаването на нов инструмент, посветен на връзката между развитието и сигурността, може да ограничи несъгласуваността и да повиши ефикасността на СПР; подчертава, че този инструмент не следва да се финансира посредством съществуващите инструменти за развитие, а чрез нови бюджетни кредити; призовава за включване на приоритетите и политиките на съответните региони и държави в изготвянето на стратегии на ЕС за сигурността и развитието; приветства използването на политическата рамка за подход при кризи като важен инструмент за предоставяне на възможност за общо разбиране на кризите на ранен етап; призовава за засилено сътрудничество между Комисията, ЕСВД и държавите членки с цел да се осигури задълбочен анализ, който дава възможност за информиран избор между действия в рамките на ОПСО и извън нея при справянето с криза;

46.  Счита, че стратегията за сигурност и развитие в Сахел(6), европейските сили за бързо реагиране и регионалният план за действие за Сахел за периода 2015—2020 г.(7) представляват добри примери за успешно изпълнение на всеобхватния подход на ЕС, като ефективно съчетават сигурност, развитие и управление на ответни мерки;

47.  Призовава Комисията и държавите членки да продължат да подобряват връзките между хуманитарна помощ, сътрудничество за развитие и устойчивост към бедствия, така че да се даде възможност за по-гъвкав и ефективен отговор на нарастващите нужди;

o
o   o

48.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 46, 24.2.2006 г., стр. 1.
(2) Приети текстове, P7_TA(2014)0251.
(3) http://www.un.org/en/ga/search/view_doc.asp?symbol=A/RES/70/1
(4) http://www.un.org/millennium/declaration/ares552e.htm
(5) http://www.oecd.org/development/effectiveness/49650173.pdf
(6) http://eeas.europa.eu/africa/docs/sahel_strategy_en.pdf
(7) www.consilium.europa.eu/en/meetings/fac/2015/04/st07823-en15_pdf


Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването
PDF 655kWORD 196k
Резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2016 г. относно Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването (2015/2277(INI))
P8_TA(2016)0247A8-0169/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид срещата на високо равнище на ООН относно устойчивото развитие и заключителния документ, приет от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавен „Преобразуването на нашия свят: Програма за устойчиво развитие до 2030 г.“, и по-специално цел 2 от целите за устойчиво развитие (ЦУР), установени в нея, а именно да се сложи край на глада, да се постигне продоволствена сигурност и подобрено хранене и да се насърчи устойчивото земеделие(1),

—  като взе предвид Споразумението от Париж на страните по Конвенцията на Организацията на обединените нации по изменението на климата, прието на 12 декември 2015 г.(2),

—  като взе предвид Цялостната програма за развитие на селското стопанство в Африка (ЦПРССА), одобрена от Африканския съюз (АС) през 2002 г.(3),

—  като взе предвид срещата на високо равнище на държавните ръководители на АС, проведена в Мапуто (Мозамбик) през 2003 г., на която правителствата от АС се договориха да инвестират повече от 10% от общите си национални бюджети в селскостопанския сектор(4),

—  като взе предвид Събранието на държавните и правителствените ръководители от АС през юли 2012 г., което обяви 2014 г. за „Година на селското стопанство и продоволствената сигурност в Африка“(5), като с това се отбеляза десетата годишнина от приемането на ЦПРССА,

—  като взе предвид декларацията относно „Ускорен селскостопански растеж и преобразуване за споделено благоденствие и подобрено препитаване“, приета на 27 юни 2014 г. на срещата на върха на държавните ръководители от АС, проведена в Малабо (Екваториална Гвинея), с която правителствата от АС отново поеха ангажимент за отделяне на най-малко 10% от публичните разходи за селско стопанство(6),

—  като взе предвид инициативата на Г-8 за продоволствена сигурност от Аквила от 2009 г.(7),

—  като взе предвид Рамката и насоките в областта на поземлената политика в Африка, приети от Съвместната конференция на министрите на земеделието, земята и животновъдството, проведена през април 2009 г. в Адис Абеба (Етиопия)(8), както и декларацията относно „Поземлени въпроси и предизвикателства в Африка“(9), приета от държавните ръководители от АС на срещата на високо равнище, проведена в Сирт (Либия) през юли 2009 г., в която се настоява за ефективно изпълнение на рамката и насоките,

—  като взе предвид Ръководните принципи относно широкомащабните инвестиции на базата на земя в Африка, приети от Съвместната конференция на министрите на земеделието, развитието на селските райони, рибарството и аквакултурите от АС, проведена в Адис Абеба на 1 и 2 май 2014 г.(10),

—  като взе предвид декларацията на африканските организации на гражданското общество „Модернизиране на африканското селско стопанство – кой извлича ползите от това?“ от май 2013 г.(11),

—  като взе предвид Декларацията от Джимини на организациите на дребните земеделски стопани от Западна Африка от 13 март 2014 г.(12),

—  като взе предвид „Доброволните насоки в подкрепа на постепенното реализиране на правото на подходяща прехрана в контекста на националната продоволствена сигурност“ на ФАО от 2004 г.(13),

—  като взе предвид доклада от 2009 г. на Международната оценка на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD) „Селско стопанство на кръстопът“(14),

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.(15),

—  като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените от 1979 г.(16),

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от 1987 г.(17),

—  като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население от 2007 г.(18),

—  като взе предвид Основните принципи и насоки на ООН за свързаните със строителство съдебни отстранения и разселвания от 2007 г.(19),

—  като взе предвид Ръководните принципи относно стопанската дейност и правата на човека от 2011 г., одобрени от Съвета на ООН по правата на човека през 2011 г.(20), както и Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия, актуализирани през 2011 г.(21),

—  като взе предвид Партньорството от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие от 2011 г.(22),

—  като взе предвид Доброволните насоки от 2012 г. относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите(23),

—  като взе предвид Международната конвенция за закрила на новите сортове растения (Конвенцията UPOV) от 1991 г.(24),

—  като взе предвид Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие (МДРГРПЗ) от 2001 г.(25),

—  като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие от 1992 г. и свързания с нея Протокол от Картахена по биологична безопасност от 2000 г., както и Протокола от Нагоя от 2010 г. за достъп до генетични ресурси и справедливо и равноправно разпределение на ползите, произтичащи от тяхната употреба(26),

—  като взе предвид африканския модел на закон за биологична безопасност(27),

—  като взе предвид резолюцията относно поземленото законодателство за продоволствен суверенитет, приета от Парламентарната асамблея на франкофонията на 12 юли 2012 г.(28),

—  като взе предвид резолюцията относно социалното и екологичното въздействие на скотовъдството в държавите от АКТБ, приета от Съвместната парламентарна асамблея АКТБ – ЕС в Адис Абеба на 27 ноември 2013 г.(29),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Рамка за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани със сигурността на прехраната“(30), прието на 31 март 2010 г., и заключенията на Съвета относно рамката на политиката, приети на 10 май 2010 г.(31),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 28 май 2013 г. относно продоволствената сигурност и сигурността на храненето(32),

—  като взе предвид плана за действие на Комисията в областта на храненето от юли 2014 г.(33),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно рамката за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност(34),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно подхода на ЕС за устойчивост и намаляване на риска от бедствия в развиващите се държави: извличане на поуки от кризите в областта на продоволствената сигурност(35),

—  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2014 г. относно ролята на вещните права, собствеността и създаването на благосъстояние по отношение на премахването на бедността и насърчаването на устойчивото развитие в развиващите се страни(36),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2015 г. относно Танзания, по-специално въпроса за заграбването на земи(37),

—  като взе предвид декларацията „Global Convergence of Land and Water Struggles“ (Глобална конвергенция на борбите за земя и вода), обявена от Световния социален форум в Тунис през март 2015 г.(38),

—  като взе предвид своята резолюция от 30 април 2015 г. относно изложението в Милано през 2015 г.: „Изхранването на планетата, енергия за живот“(39),

—  като взе предвид исканията на африканското гражданско общество за включване на продоволствената независимост и правото на прехрана в дневния ред на германското председателство на Г-7 през юни 2015 г.(40),

—  като взе предвид Хартата от Милано (41), която беше представена на изложението в Милано през 2015 г. по темата „Изхранването на планетата, енергия за живот“, беше подписана от над един милион държавни и правителствени ръководители и частни лица, и която призовава всички асоциации, предприятия, национални и международни институции и частни лица да поемат отговорност за гарантиране, че бъдещите поколения могат да се възползват от правото си на прехрана, и включва обвързващи ангажименти да се гарантира това право в целия свят,

—  като взе предвид факта, че Комитетът на ООН по световната продоволствена сигурност е подходящият форум за споразумение за политически насоки по този въпрос в международен план и че точно в този форум всички заинтересовани страни имат глас,

—  като взе предвид Пакта за градската продоволствена политика от Милано от 15 октомври 2015 г.(42), представен от Градския съвет на Милано и подписан от 113 града по света, който бе представен на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун и показва ключовата роля на градовете в изготвянето на политиките относно храните,

—  като взе предвид своята резолюция от 21 януари 2016 г. относно положението в Етиопия(43),

—  като взе предвид публичното изслушване на тема „Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването“, организирано от комисията на ЕП по развитие на 1 декември 2015 г.(44),

—  като взе предвид проучването „Нов алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването“ от проф. Оливие де Шутер, поръчано от комисията на ЕП по развитие и публикувано от Генералната дирекция на ЕП за външни политики през ноември 2015 г.(45),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по развитие и становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8-0169/2016),

A.  като има предвид, че Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването в Африка има за цел да подобри продоволствената сигурност и храненето, като помогне на 50 милиона души в Африка на юг от Сахара да преодолеят бедността до 2020 г.; като има предвид, че участващите държави договориха рамки за сътрудничество с държава (РСД), съдържащи ангажименти за улесняване на частните инвестиции в селскостопанския сектор в Африка;

Б.  като има предвид, че инвестициите в дребномащабното селско стопанство бяха пренебрегнати през последните тридесет години в Африка, като същевременно зависимостта на страните с ниски доходи от вноса на храни нарасна значително, което ги прави уязвими спрямо колебания на цените на международните пазари;

В.  като има предвид, че при големите публично-частни партньорства (ПЧП) има риск от създаване на господстващо положение на големите селскостопански предприятия в африканското земеделие, които изместват местните предприятия;

Г.  като има предвид, че частните инвестиции по Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването достигнаха до над 8,2 милиона дребни селскостопански производители и създадоха над 21 000 работни места, повече от половината от които са за жени;

Д.  като има предвид, че продоволствената криза през 2008 г. доведе до всеобщото признаване на необходимостта да се осигури подкрепа за дребномащабното производство на храни за местните пазари;

Е.  като има предвид, че стартирането на програмите за структурно приспособяване в началото на 80-те години на миналия век допринесоха за развитието на ориентирано към износа селско стопанство, при което се отдава приоритет на увеличаване на производството на търговски култури за световните пазари; като има предвид, че този избор облагодетелства едромащабните, силно капитализирани и механизирани форми на производство, а дребномащабното земеделие беше сравнително пренебрегнато;

Ж.  като има предвид, че нестабилността на международните пазари ще се увеличи в бъдеще; като има предвид, че държавите не следва да поемат риска да бъдат прекалено зависими от внос, а по-скоро да инвестират основно в местното производство на храни, за да постигнат устойчивост;

З.  като има предвид, че семейните и дребните земеделски стопанства трябва да бъдат в центъра на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването;

И.  като има предвид, че продоволствената сигурност в развиващите се страни зависи до голяма степен от устойчивото използване на природните ресурси;

Й.  като има предвид, че т. нар. „полюси за растеж“ имат за цел да привличат международни инвеститори, като предоставят земя на големи частни дружества и че това не трябва да се прави за сметка на семейните земеделски стопанства;

К.  като има предвид, че споразуменията за Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването не съдържат никакъв конкретен показател за глада и недохранването;

Л.  като има предвид, че собствениците на семейни и дребни земеделски стопанства са доказали способността си да предоставят разнообразни продукти и да увеличават производството на храни по устойчив начин посредством агроекологични практики;

М.  като има предвид, че монокултурите увеличават зависимостта от химични торове и пестициди, водят до мащабна деградация на земи и допринасят за изменението на климата;

Н.  като има предвид, че селското стопанство създава поне 14% от общите годишни емисии на парникови газове, главно заради използването на азотни торове;

О.  като има предвид, че съществуват различни форми на поземлена собственост (обичайни, публични и частни), но Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването почти изцяло се позовава на правото на собственост върху земята, когато става дума за правата на владение;

П.  като има предвид, че до 2050 г. 70% от населението на света ще живее в градове и един комбиниран световен и местен подход към храненето ще бъде още по-необходим от всякога;

Р.  като има предвид, че правото на собственост върху земята не е единствената гаранция срещу принудително отчуждаване на земя и презаселване;

С.  като има предвид, че половата принадлежност е много важен аспект на инвестициите в селското стопанство в Африка; като има предвид, че жените в селските райони отдавна са дискриминирани по отношение на достъпа до ред производствени ресурси, включително земя, кредитиране, материали и услуги;

Т.  като има предвид, че доскоро подкрепата за селското стопанство се съсредоточаваше върху управлявани от мъжете култури за износ, оставяйки на жените до голяма степен отговорността да се грижат за производството на храни за препитанието на семейството;

У.  като има предвид, че според оценки на ФАО около 75% от генетичното разнообразие на растенията в световен мащаб е било загубено; като има предвид, че мащабната генетична ерозия засилва нашата уязвимост спрямо изменението на климата и появата на нови вредители и болести;

Ф.  като има предвид, че контролът, собствеността и финансовата достъпност на семената са от съществено значение за устойчивата продоволствена сигурност на бедните земеделски стопани;

Х.  като има предвид, че правото на земеделските стопани да размножават, използват, разменят и продават собствени семена следва да бъде защитено;

Ц.  като има предвид, че подобренията по отношение на хранителните пропуски в Африка са от основно значение за програмата за устойчиво развитие; като има предвид, че лошото хранене произтича от множество взаимодействащи си процеси, свързани със здравеопазването, образованието, санитарните условия и хигиената, достъпа до ресурси, овластяването на жените и други;

Ч.  като има предвид, че ангажиментите, поети в контекста на рамките за сътрудничество с държавите (РСД), за регулаторни реформи в сектора на семената имат за цел да укрепят правата на селекционерите на растения за сметка на сегашните системи за посевен материал на земеделските стопани, на които най-бедните селски стопани все още до голяма степен разчитат;

Инвестиции в селското стопанство в Африка и изпълнението на целите за устойчиво развитие

1.  Отбелязва, че няколко РСД са насочени към разработването на специални икономически зони с цел максимално увеличаване на инвестициите чрез инициативи в редица сфери – от пътна или енергийна инфраструктура до данъчни режими, митнически режими или режими на владение на земята; подчертава също така необходимостта да се подобри и гарантира акцентът върху достъпа до вода, разрастването на образованието по отношение на прехраната и споделянето на стратегии за най-добри практики;

2.  Констатира, че политиките за инвестиране в селското стопанство най-вече се съсредоточават върху широкомащабно придобиване на земя и върху ориентирано към износ селско стопанство, което обикновено не е свързано с местните икономики; отбелязва, че развитието на мащабно напояване в целевите географски области на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването могат да намалят наличието на вода за други потребители, като дребномащабни земеделски стопани или животновъди; подчертава, че при тези обстоятелства способността на мега-ПЧП да допринасят за намаляването на бедността и продоволствената сигурност трябва да бъде критично оценена и подобрена; подчертава, че земеделските инвестиционни политики следва да са свързани с развитието на местната икономика и да го подкрепят, като това включва дребните и семейните земеделски стопанства; припомня, че насоките на ФАО за стопанисване препоръчват сигурен достъп до земя, за да се даде възможност на семействата да произвеждат храни за собствено потребление и за увеличаване на доходите на домакинството; подчертава необходимостта широкомащабните инвестиции на базата на земя в Африка да се основават на тези насоки, като се гарантира на дребните земеделски стопани и местните общности достъп до земя, насърчава се инвестирането в МСП на местно равнище и се гарантира, че ПЧП допринасят за продоволствената сигурност и за намаляване на бедността и неравенството;

3.  Подчертава, че процесът на вземане на решения в рамката за сътрудничество не включва всички заинтересовани страни, а изключва, наред с другото, селските общности, земеделските работници, дребните земеделски стопани, рибарите и коренното население и не отчита правото им на участие;

4.  Изразява съжаление, че не са проведени консултации с африканските организации на гражданското общество при създаването на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването; подчертава, че включването на групите, намиращи се в ситуация на продоволствена несигурност, в политиките, които ги засягат, следва да се превърне в крайъгълен камък на всички политики в областта на продоволствената сигурност;

5.  Посочва, че Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването пое ангажимент за насърчаване на приобщаващ, основан на селското стопанство растеж, който подкрепя дребномащабното земеделие и помага за намаляване на бедността, глада и недохранването; подчертава, че за тази цел Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването трябва да ограничи, доколкото е възможно, употребата на химически торове и пестициди, предвид техните здравни и екологични последици за местните общности, като например загуба на биологично разнообразие и ерозия на почвата;

6.  Отправя критика към допускането, че корпоративните инвестиции в земеделието автоматично подобряват продоволствената сигурност и храненето и намаляват бедността;

7.  Отбелязва доклада на Г-20 от 2011 г., който подчертава, че инвестиции, извършвани въз основа на данъчни съображения, могат да се окажат краткосрочни; припомня, че многобройни проучвания относно мотивацията на инвеститорите са показали неутрално или отрицателно влияние на специалните данъчни стимули върху решенията за инвестиране(46);

8.  Отбелязва, че данъчните стимули, включително освобождаването от корпоративен данък в специалните икономически зони, лишават африканските държави от приходи от данъци, които иначе биха могли да бъдат източник на жизненоважни публични инвестиции в земеделието, особено в продоволствената сигурност и в програмите, свързани с храненето(47);

9.  Призовава правителствата и донорите да спрат или преразгледат всички политики, проекти и консултантски договорености, които пряко насърчават и улесняват заграбването на земя чрез подкрепа за изключително вредни проекти и инвестиции или непряко увеличават натиска върху земята и природните ресурси и може да доведат до сериозни нарушения на правата на човека; призовава вместо това да се оказва подкрепа на политики, които защитават и отдават приоритет на дребномащабните производители на храни, особено на жени, и насърчават устойчивото използване на земята;

10.  Предупреждава да не се възпроизвежда в Африка азиатският модел на „Зелената революция“ от 60-те години на миналия век и да не се пренебрегва отрицателното му социално и екологично въздействие; припомня, че целите за устойчиво развитие включват целта за насърчаване на устойчиво селско стопанство, която трябва да бъде постигната до 2030 г.;

11.  Отбелязва със загриженост, че в Малави Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването насърчава разширяването на производството на тютюн, вместо да подпомага алтернативни начини за препитание в съответствие с поетите задължения по Рамковата конвенция на Световната здравна организация за контрол на тютюна (РККТ) от 2005 г. и ангажиментите, поети в Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие;

12.  Настоятелно призовава държавите – членки на ЕС, да се стремят към превръщане на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването в истински инструмент за устойчиво развитие и в инструмент за подкрепа на семейните земеделски стопанства и местните икономики в Африка на юг от Сахара, като припомня, че семейните и дребните земеделски стопанства произвеждат около 80% от храната в света и осигуряват над 60% от заетостта в този регион;

13.  Отбелязва със загриженост, че РСД се позовават само избирателно на международните стандарти, които определят отговорните инвестиции в земеделието, и че те не се позовават нито на доброволните насоки на ФАО от 2004 г. в подкрепа на постепенното реализиране на правото на подходяща прехрана в контекста на националната продоволствена сигурност, нито на каквито и да било задължения от страна на частните инвеститори да спазват правата на човека;

14.  Призовава ЕС и неговите държави членки, които, взети заедно, са най-голям в света донор на помощ за развитие:

   да гарантират, че инвеститорите, установени в ЕС, зачитат и насърчават други партньори в Алианса да зачитат правата на местните общности и потребностите на малките земеделски стопанства, като следват основан на правата на човека подход в рамките за сътрудничество, включително спазване на екологичните, социалните, поземлените, трудовите и свързаните с правата на човека гаранции и най-високи стандарти за прозрачност по отношение на инвестиционните си планове;
   да гарантират, че инвеститорите, установени в ЕС, прилагат политика на социална отговорност, когато изготвят трудови договори, и не се възползват от своето икономическо предимство пред работниците от местните общности;
   да подкрепят и защитават местните африкански предприятия и заинтересовани страни в ролята им на първостепенни участници и бенефициенти на инициативите на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването;
   да прилагат неотдавнашното решение на СТО да се премахнат субсидиите за износ на селскостопански продукти, които нарушават местните пазари и унищожават средствата за препитание в развиващите се държави;
   да премахнат тарифните бариери, които представляват отрицателен стимул африканските държави да добавят стойност към местно произведените суровини;

15.  Призовава участващите държави:

   да гарантират, че финансовите, данъчните или административните реформи не освобождават инвеститорите от справедлив принос към данъчната основа на участващите страни, нито дават нелоялно предимство на инвеститорите пред дребните земеделски стопани;
   да гарантират, че техните съответни правителства запазват правото си да защитават своите селскостопански пазари и своите пазари на храни чрез подходящи тарифни и данъчни режими, които са особено необходими за справянето с финансовите спекулации и избягването на данъци;
   да приемат политики в подкрепа на отговорната търговия и да поемат ангажимент за отстраняване на тарифните бариери, които възпират регионалната търговия;

Управление, ангажираност и отчетност

16.  Насочва вниманието към ангажимента, поет от страните по Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването, да въведат „Доброволните насоки в подкрепа на постепенното реализиране на правото на подходяща прехрана в контекста на националната продоволствена сигурност“ на ФАО, и призовава страните по Новия алианс да поемат ангажимент за изпълнението на международните стандарти, които определят отговорните инвестиции в земеделието, и да спазват ръководните принципи относно стопанската дейност и правата на човека и насоките на ОИСР за многонационалните предприятия;

17.  Подчертава, че Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването трябва да засили доброто управление по отношение на природните ресурси, по-специално като гарантира, че хората имат достъп до своите собствени ресурси и като защитава техните права в контекста на договорите по сделките, свързани с природни ресурси;

18.  Призовава ЕС да си сътрудничи с ООН за задължително приемане от всички държави на Хартата от Милано и ангажиментите, съдържащи се в нея;

19.  Подчертава значението на регулирането на водите и борбата с изменението на климата за устойчивото земеделие; призовава всички партньори в Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването да се съсредоточат върху подобряване на достъпа до вода и до техники, засягащи напояването, и върху засилване на защитата на околната среда и опазване на почвата;

20.  Призовава ЕС да си сътрудничи с ООН за приемане и разпространение на Пакта за градската продоволствена политика от Милано;

21.  Призовава участващите държави да се ангажират да въведат международните стандарти, които регулират инвестициите чрез подход, основан на правата на човека, включително Рамката и насоките на АС в областта на поземлената политика в Африка и неговите ръководни принципи относно широкомащабните инвестиции в Африка;

22.  Призовава всички писма за намерение в обхвата на РСД да бъдат изцяло публикувани; подчертава необходимостта от силни институционални и правни рамки, за да се гарантира справедливо разпределение на рисковете и ползите; подчертава, че активното участие на гражданското общество в Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването е от решаващо значение, за да се увеличи прозрачността и да се гарантира, че целите му са изпълнени; отбелязва, че диалогът и консултациите с всички групи на гражданското общество трябва да се насърчават;

23.  Изразява съжаление, че единственият показател, общ за десетте рамки за сътрудничество в Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването, е индексът на Световната банка „Doing Business“;

24.  Подчертава, че частните дружества, участващи в многостранни инициативи за развитие, следва да носят отговорност за своите действия; призовава за тази цел страните по Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването да представят годишни доклади относно предприетите действия в рамките на този алианс и да направят тези доклади обществено достояние и достъпни за местното население и общности, както и да създадат независим механизъм за отчетност, включително механизъм за обжалване на разположение на местното население и общности; подчертава също така, че инвестициите на Новия алианс, засягащи правата върху земята, трябва да бъдат подложени на независима предварителна оценка на въздействието върху правата на собственост върху земята и трябва да бъдат в съответствие с доброволните насоки на ФАО относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите;

25.  Отбелязва, че многонационалните дружества, развиващи дейност в рамките на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването, насърчават широкомащабно договорно земеделие, което създава риск от маргинализиране на дребните производители; призовава десетте африкански държави, участващи в Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването, да гарантират, че договорното земеделие е от полза както за купувачите, така и за местните доставчици; за тази цел счита, че е от съществено значение да се засилят например организациите на земеделските стопани, така че да се подобрят позициите на земеделските производители при договаряне;

26.  Подчертава, че частният сектор вече създава 90% от работните места в държавите партньори, както и че потенциалът за участие на частния сектор е неоспорим, тъй като частните дружества са идеално адаптирани към осигуряване на устойчива основа за мобилизиране на вътрешни ресурси, което е в основата на всяка програма за подпомагане; подчертава значението на прозрачната регулаторна рамка, която ясно определя правата и задълженията на всички участници, включително тези на бедните земеделски стопани и уязвимите групи, тъй като без такава рамка тези права не могат да бъдат успешно защитени;

27.  Призовава РСД да бъдат преразгледани, за да се вземат ефективни мерки срещу рисковете от договорно земеделие и схеми за външно отглеждане за дребномащабните производители чрез гарантиране на справедливи договорни разпоредби, включително договорености за ценообразуване, зачитане на правата на жените, подкрепа за устойчивото селско стопанство и подходящи механизми за уреждане на спорове;

Достъп до земя и сигурност на владението

28.  Предупреждава, че акцент само върху правото на собственост върху земята често води до несигурност за дребните производители на храни и коренното население, и особено за жените, чиито права на собственост върху земята не са правно признати и които са уязвими по отношение на нелоялни сделки със земя, принудително отчуждаване без съгласие или липса на справедливо обезщетение;

29.  Подчертава необходимостта от дребни производители на храни на водещи позиции, което да позволи на техните собствени независими организации да ги подпомагат при управлението на земята, природните ресурси и програмите;

30.  Отбелязва със загриженост, че инвеститорите и местните елити, участващи в сделки със земи, често описват интересуващите ги зони като „празни“, „неизползвани“ или „неизползвани в достатъчна степен“, въпреки че много малко земя в Африка е наистина неизползвана, като се имат предвид например преобладаващите скотовъдни дейности;

31.  Подчертава, че 1,2 милиарда души все още живеят без постоянен достъп до земя или заемат имущество, за което не притежават официални права, нито право на собственост, не разполагат с кадастрални измервания, които да определят границите на техните земи, и нямат никакви правни или финансови средства за превръщането на имуществото в капитал;

32.  Приветства включването на доброволните насоки относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите от 2012 г. във всички РСД; призовава за ефективно прилагане и систематична оценка на спазването на доброволните насоки относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите и на рамката на целите за устойчиво развитие в рамките на процеса на преразглеждане на РСД;

33.  Подчертава, че Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването следва да се съсредоточи върху борбата със заграбването на земи, което съставлява нарушение на правата на човека, тъй като лишава местните жители от земя, от която те зависят за производството на храни и изхранването на своите семейства; посочва, че в редица развиващи се страни заграбването на земи е лишило хората от работа и средства за издръжка, и ги е принудило да напуснат домовете си;

34.  Призовава участващите държави:

   да осигурят отворени и приобщаващи договорености, които да отдават приоритет на правата, нуждите и интересите на тези, които са законни носители на правата върху земята, особено дребни и малки семейни стопанства; да гарантират по-конкретно, че всички общности, живеещи на земя, чиято собственост и/или контролът върху нея се прехвърля, дават своето свободно, предварително и информирано съгласие за това;
   да задействат обвързващи национални мерки срещу заграбването на земя, корупцията, основана на прехвърляне на земя, и използването на земята за спекулативно инвестиране;
   да наблюдават схемите за право на собственост върху земята и схемите за сертифициране, за да се гарантира, че те защитават интересите на дребните земеделски стопани, не концентрират собствеността върху земята и не лишават общности от ресурси, на които те разчитат;
   да гарантират, че финансовата помощ не се използва за подкрепа на инициативи, които дават възможност на дружествата да изместват местните общности;
   да признаят всички законни права върху земя и да гарантират правна сигурност относно правото на земя, в т.ч. неформалното, коренното и обичайното право на владение; както се препоръчва от доброволните насоки относно отговорното управление на правото на владение на земя, да насърчават нови закони и/или да прилагат ефективно съществуващите закони, които предоставят ефикасни гаранции във връзка с широкомащабните сделки със земя, като например тавани относно разрешените сделки със земя, както и да регулират на какво основание прехвърляния, надвишаващи определен мащаб, следва да бъдат одобрявани от националните парламенти;
   да гарантират, че принципът на свободното, предварително и информирано съгласие се съблюдава за всички общности, засегнати от заграбването на земя, и че се провеждат консултации за гарантиране на равното участие на всички местни общностни групи, по-специално на онези, които са най-уязвими и маргинализирани;

35.  Припомня също така, че правата на ползвателите, които произтичат от обичайното право на владение, следва да бъдат признати и защитени от правна система в съответствие с разпоредбите и решенията на Африканската комисия по правата на човека и народите;

36.  Призовава да се извърши предварително проучване на въздействието на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването във връзка с правата върху земята и този алианс да зависи от свободното, предварително и информирано съгласие на засегнатото местно население;

37.  Подкрепя един солиден и новаторски механизъм за мониторинг в рамките на Комитета по световната продоволствена сигурност; призовава ЕС да изгради силна позиция, след консултация с организации на гражданското общество, с цел да се допринесе за глобален мониторинг по време на 43-та сесия на Комитета по световната продоволствена сигурност през октомври 2016 г., така че да се осигури цялостна и подробна оценка на използването и прилагането на насоките относно правото на владение;

38.  Призовава правителствата на засегнатите държави да гарантират, че предприятията внимателно анализират въздействието на своите дейности върху правата на човека (надлежна проверка) посредством изготвянето и публикуването на независими предварителни оценки на своето въздействие върху правата на човека и социалните и екологичните права; призовава правителствата да подобрят и осигурят достъп до механизмите за предявяване на жалби относно правата на човека, които да бъдат независими, прозрачни, надеждни и подлежащи на обжалване;

39.  Призовава страните по Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването да въведат независими механизми за подаване на жалби за общностите, засегнати от лишаването от собственост върху земя в резултат на мащабни инвестиционни проекти;

40.  Припомня, че борбата с недохранването изисква тясно обвързване на селското стопанство и секторите на хранително-вкусовата промишленост и на общественото здравеопазване;

Продоволствена сигурност, изхранване и устойчиво семейно земеделие

41.  Припомня необходимостта да се положат всички усилия, за да се постигне подобряване на храненето и продоволствената сигурност, както и за борба с глада, както е залегнало в ЦУР 2; настоява за по-добра подкрепа за овластяването на земеделските кооперации, които са ключови за развитието на селското стопанство и продоволствената сигурност;

42.  Отбелязва, че стабилността е по-висока и емиграцията по-ниска, когато е налице продоволствена сигурност, основаваща се на жизнени и здрави почви и производствени агроекосистеми, които са устойчиви на изменението на климата;

43.  Подчертава, че висококачественото, балансирано хранене е от съществено значение и твърди, че изхранването следва да бъде в сърцевината на (повторното) изграждане на хранителните системи;

44.  Затова призовава за намирането на средства за заместване на прекомерното разчитане на вносни храни с устойчиво местно производство на храни, като приоритетно се отглеждат местни култури, отговарящи на хранителните изисквания; отбелязва, че това придобива все по-голяма важност, тъй като климатът и пазарите стават все по-непостоянни;

45.  Припомня, че само енергийният прием не може да се използва за посочване на хранителния статус;

46.  Подчертава необходимостта от стратегии за свеждане на хранителните отпадъци до минимум по цялото протежение на хранителната верига;

47.  Изтъква необходимостта от опазване на биологичното разнообразие в селското стопанство; призовава държавите – членки на ЕС, да инвестират в агроекологични селскостопански практики в развиващите се страни в съответствие със заключенията на IAASTD, препоръките на специалния докладчик на ООН за правото на храна и целите за устойчиво развитие;

48.  Подкрепя разработването на политики, благоприятстващи устойчивото семейно селско стопанство и за насърчаване на правителствата да създадат благоприятна среда (благоприятни политики, релевантно законодателство, позволяващо широко участие планиране за политически диалог, инвестиции) за развитието на семейното селско стопанство;

49.  Призовава правителствата на африканските държави да:

   инвестират в местните продоволствени системи, за да се даде тласък на икономиката в селските райони и да се осигурят достойни работни места, справедливи мрежи за социално осигуряване и трудови права, за да се подобрят договореностите за демократичен контрол на достъпа до ресурси, включително по отношение на семената на селскостопанските производители, както и за да се гарантира ефективното ангажиране на дребните производители в политическите процеси и прилагането; подчертава по-специално, че Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването трябва да насърчава създаването на местни преработвателни предприятия в селскостопанския сектор и подобряването на техниките за съхранение на храни, както и че трябва да се заздрави връзката между селското стопанство и търговията, така че да се изградят местни, национални и регионални пазари, от които да се ползват семейните селски стопани и на потребителите да се предложат качествени храни на достъпни цени;
   да избягват да правят системите за производство на храна прекомерно зависими от изкопаеми горива, за да се ограничи нестабилността на цените и да се смекчат последиците от изменението на климата;
   да развият местни и регионални къси вериги за доставка на храна и подходяща инфраструктура за съхранение и съобщения за тази цел, тъй като късите вериги за доставка са най-ефективни в борбата срещу глада и бедността в селските райони;
   да позволяват достъпа на африканските земеделски стопани до достъпни в ценово отношение и икономични на суровини решения за специфичните за Африка агрономически предизвикателства;
   да насърчават широкото разнообразие на хранителни, местни и доколкото е възможно, сезонни хранителни култури, за предпочитане адаптирани на местно ниво или местни сортове и видове, включително плодове, зеленчуци и ядки, за да се подобри храненето чрез непрекъснат достъп до разнообразен, пълен и ценово достъпен режим на хранене, адекватен по отношение на качеството, количеството и разнообразието, а не само на приема на калории, и съобразен с културните ценности;
   да поемат ангажимент за цялостното изпълнение на Международния кодекс за търговия със заместители на майчиното мляко и на резолюциите, приети от Световната здравна асамблея относно храненето на кърмачетата и малките деца;
   да създават, насърчават и подкрепят организации на производителите, като кооперации, които да укрепват преговорната позиция на дребните стопани, като създадат необходимите условия, за да се гарантира, че пазарите възнаграждават по-добре дребните стопани, и се даде възможност за обмяна на знание и най-добри практики между дребните стопани;

50.  Подчертава, че Новият алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването трябва да доведе до създаването на регионално адаптирана земеделска структура в начален етап и на етапите на преработка;

51.  Призовава правителствата на африканските държави да засилят солидарността между поколенията и да признаят ключовата роля, която тя играе в борбата с бедността;

52.  Подчертава значението на насърчаването на програми на образование по въпросите на храненето в училищата и местните общности;

53.  Подчертава, че правото на вода върви ръка за ръка с правото на храна, както и че резолюцията на ООН от 2010 г. досега не е довела до решителни действия за установяване на правото на вода като право на човека; призовава ЕС да обмисли предложението на Италианския комитет за световен договор за водата (CICMA) за факултативен протокол към Международния пакт за икономически, социални и културни права;

54.  Признава жизненоважната роля на достъпа до чиста питейна вода и въздействието, което земеделието може да има върху него;

55.  Признава ролята на достъпа до вода за селскостопански нужди и рисковете от прекаленото разчитане на ценна вода за напояване, и с оглед на това отбелязва необходимостта да се ограничат разточителните напоителни практики и подчертава ролята, която могат да имат водохранителните агрономически техники за предотвратяването на евапотранспирацията, задържането на водата в жизнена и здрава почва и запазване на източниците на питейна вода незамърсени;

56.  Отбелязва, че устойчивото управление на почвите може да увеличи световното производство на храни с до 58%;(48)

57.  Отбелязва взаимодействията между подходите, които се основават на почвата и дърветата, и важността на адаптирането на агроекологичните системи към изменението на климата; отбелязва по-специално голямото търсене на дърва за огрев; отбелязва конкретно многофункционалността на дърветата, които обогатяват почвата с азот;

58.  Признава специфичните потребности на тропическото земеделие и земеделието в полусухите райони, особено по отношение на културите, които изискват засенчване и защита на почвите, и счита, че добивът на монокултури е остарял, като отбелязва също, че той все повече се преустановява в държавите – донори в Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването;

59.  Предупреждава да не се разчита прекомерно на производството на нехранителни селскостопански стоки вместо на производство на храни, и особено на суровини за биогорива, чрез инициативите, финансирани от Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването, при което производството на тези стоки може да има отрицателни въздействия върху продоволствената сигурност и продоволствената независимост на участващите държави;

60.  Отбелязва, че агрономически техники, които подпомагат естествени процеси, като образуването на най-горния почвен слой, регулирането на водата и вредителите, или затворения цикъл на хранителните вещества, могат да осигурят дългосрочна продуктивност и плодородие с ниски разходи за земеделските стопани и администрациите;

61.  Отбелязва, че агрохимикалите могат да бъдат както използвани прекомерно, така и използвани по неподходящ начин в развиващите се държави, например в тези, които участват в Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването;

62.  Отбелязва, че проблемът се задълбочава от неграмотност и липса на подходящо обучение и че може да доведе до значително по-високи нива на остатъци от пестициди в пресните плодове и зеленчуци, както и до отравяне и други въздействия върху човешкото здраве за земеделските стопани и техните семейства;

Регулаторна реформа в сектора на семената

63.  Припомня, че правото на земеделските производители да произвеждат, разменят и продават свободно семена е в основата на 90% от селскостопанския поминък в Африка, както и че разнообразието на семена е жизненоважно за изграждането на устойчивост на селското стопанство спрямо изменението на климата; подчертава, че корпоративните искания за увеличаване на правата на селекционерите на растения в съответствие с Международната конвенция за закрила на новите сортове растения от 1991 г. не трябва да водят до забраната на такива неофициални договорености;

64.  Отбелязва опасностите в участващите държави от дерегулирането на сектора на семената, което може да доведе до прекомерна зависимост на дребните земеделски стопани от семена и продукти за растителна защита, произведени от чуждестранни предприятия;

65.  Припомня, че разпоредбите на Споразумението за свързани с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (ТРИПС), които изискват някаква форма на закрила на сортовете растения, не задължават развиващите се страни да приемат режима на Международния съюз за закрила на новите сортове растения; подчертава, че тези разпоредби обаче позволяват на държавите да разработят системи sui generis, които са по-добре приспособени към характеристиките на селскостопанското производство на всяка страна и към традиционните системи за семена от селскостопанските производители, като най-слабо развитите страни, които са страни по СТО, са освободени от спазването на съответните разпоредби на Споразумението ТРИПС; подчертава, че системите sui generis, трябва да имат подпомагащ характер и не трябва да бъдат в противоречие с цели и задължения, съществуващи по КБР, Протокола от Нагоя и Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие;

66.  Изразява съжаление относно корпоративния призив да хармонизиране на законите за семената въз основа на принципите за различимост, хомогенност и стабилност (DUS) в африканския контекст чрез регионални институции, което ще възпрепятства развитието и растежа на системи за семена на селскостопанските производители на национално и регионално равнище, тъй като тези системи обикновено не селектират или запазват семена, които да отговарят на критериите за различимост, хомогенност и стабилност;

67.  Настоятелно призовава държавите – членки на Г-7, да подкрепят управляваните от земеделски стопани системи за семена чрез общностни банки за семена;

68.  Припомня, че докато търговските разновидности на семена могат да повишат добивите в краткосрочен план, традиционните сортове на селскостопанските производители, местните видове и свързаните с тях познания са най-подходящи за приспособяване към специфичните агроекологични условия и изменението на климата; освен това подчертава, че по-високият им добив зависи от използването на продукти (торове, пестициди, хибридни семена), поради което е възможно селските стопани да попаднат в порочния кръг на задлъжняването;

69.  Отбелязва със загриженост, че въвеждането и разпространението на сертифицирани семена в Африка увеличава зависимостта на дребните земеделски стопани, увеличава вероятността от задлъжняване и намалява многообразието на семена;

70.  Препоръчва подпомагането на местни политики, насочени към осигуряване на последователен и устойчив достъп до разнообразна и питателна храна, съгласно принципите на ангажираност и на субсидиарност;

71.  Настоятелно призовава Комисията да гарантира, че ангажиментите на ЕС за правата на земеделските стопани, поети по Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие, ще бъдат отразени във всички мерки за техническа помощ и финансова подкрепа с оглед на разработването на политика по отношение на семената; призовава ЕС да подкрепя режими на права върху интелектуалната собственост, които благоприятстват развитието на местно адаптирани сортове семена и на събиран от селскостопанските производители посевен материал;

72.  Настоятелно призовава държавите – членки на Г-8, да не оказват подкрепа за генетично модифицирани култури в Африка;

73.  Припомня, че в африканския модел на закон за биологична безопасност се установява висок стандарт за биологична безопасност; счита, че цялата помощ от чуждестранни донори за развитието на биологичната безопасност на национално и регионално равнище следва да бъде съобразена с това;

74.  Призовава африканските държави да не прилагат национални или регионални режими за биологична безопасност, които занижават стандартите от Протокола от Картахена относно биологичната безопасност;

75.  Призовава участващите държави да предоставят на земеделските стопани възможността да избягват суровинната зависимост и да подкрепят посевните системи на земеделските стопани, за да се запазва и подобрява агро-биоразнообразието чрез поддържане на обществени местни банки за семена и обмен и непрекъснато развитие на местните сортове семена, конкретно чрез предоставяне на гъвкавост по отношение на каталозите за семена, така че да не изключват сортовете на земеделските стопани, като в същото време се гарантира запазването на традиционното производство;

76.  Призовава участващите държави да защитават и насърчават достъпа до и обмена на семена и селскостопански продукти за дребните земеделски производители, маргинализираните групи и селските общности, както и да спазват международните споразумения относно недопускането на патентоване на живота и биологичните процеси, особено когато са засегнати местни породи и видове;

77.  Подчертава риска от засилване на маргинализацията на жените при вземането на решения, произтичаща от разработването на някои търговски култури; отбелязва, че има тенденция обучението в областта на селското стопанство да се насочва към мъжете и да изключва жените, които поради тази причина са изключени от управлението на земята и културите, за които традиционно са полагали грижи;

Пол

78.  Изразява съжаление, че РСД до голяма степен не успяват да определят точни ангажименти относно бюджетирането, съобразено с фактора пол, нито да осъществят мониторинг на напредъка чрез необобщени данни; подчертава необходимостта да се премине от абстрактни и общи ангажименти към конкретни и точни ангажименти, които попадат в обхвата на националните планове за действие за овластяване на жените като носители на права;

79.  Настоятелно призовава правителствата да премахнат всякаква дискриминация спрямо жените във връзка с достъпа до земя и схемите и услугите за микрокредитиране, както и ефективно да насърчават участието на жените в разработването и изпълнението на политиките в областта на изследванията и развитието в селското стопанство;

Финансиране на инвестициите в селското стопанство в Африка

80.  Подчертава необходимостта да се гарантира прозрачността на всяко финансиране, предоставено на предприятия от частния сектор, и че това финансиране трябва да бъде публично оповестено;

81.  Призовава донорите да приведат официалната помощ за развитие (ОПР) в съответствие с принципите за ефективност на развитието, да се съсредоточат върху резултатите с оглед на премахването на бедността и да насърчават приобщаващите партньорства, прозрачността и отчетността;

82.  Призовава донорите да канализират своята подкрепа за развитието на селското стопанство главно чрез национални фондове за развитие, които отпускат субсидии и заеми за малките и семейните земеделски стопанства;

83.  Настоятелно призовава донорите да подкрепят образованието, обучението и техническите консултации за селскостопанските производители;

84.  Призовава донорите да насърчават създаването на организации на селскостопанските производители с професионален и икономически характер, както и да подпомагат установяването на земеделски кооперации, които позволяват предоставянето на достъпни средства за производство и помагат на земеделските стопани да обработят и пласират продуктите си на пазара по начин, който да гарантира рентабилността на тяхното производство;

85.  Счита, че финансирането, предоставяно от държавите – членки на Г-8, за Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването, е в противоречие с целта за подкрепата на националните местни предприятия, които не могат да се конкурират с многонационалните дружества, които вече се ползват от господстващо положение на пазара и на които често се предоставят стопански, тарифни и данъчни привилегии;

86.  Припомня, че целта на помощта за развитие е да се намали и в крайна сметка да се изкорени бедността; счита, че ОПР следва да се съсредоточи върху прякото подпомагане на малките земеделски стопанства;

87.  Подчертава необходимостта от съживяване на публичните инвестиции в селското стопанство в Африка, като същевременно се предостави подпомагане за частните инвестиции и се даде приоритет на инвестициите в агроекологията с цел устойчиво увеличаване на продоволствената сигурност, както и намаляване на бедността и глада, като същевременно се опазва биологичното разнообразие и се зачитат местните знания и иновации;

88.  Подчертава, че държавите – членки на Г-7, следва да гарантират на африканските държави правото да защитават своите селскостопански сектори чрез тарифни и данъчни режими, които са в полза на семейното и дребното селско стопанство;

89.  Призовава ЕС да обърне внимание на всички очертани по-горе недостатъци на Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването, да предприеме действия за укрепване на прозрачността и управлението му, както и да гарантира, че действията по него са в съответствие с целите на политиката за развитие;

o
o   o

90.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията, както и на страните по Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването.

(1) Резолюция на Общото събрание на ООН A/RES/70/1.
(2) ООН, FCCC/CP/2015/L.9/Rev.1.
(3) http://www.nepad.org/system/files/caadp.pdf
(4) Assembly/AU/Decl.7(II).
(5) Assembly/AU/Decl.449(XIX).
(6) Assembly/AU/Decl.1(XXIII).
(7) http://www.ifad.org/events/g8/statement.pdf
(8) http://www.uneca.org/publications/framework-and-guidelines-landpolicy-africa
(9) Assembly/AU/Decl.1(XIII) Rev.1.
(10) http://www.uneca.org/publications/guiding-principles-large-scale-land-based-investments-africa
(11) http://acbio.org.za/modernising-african-agriculture-who-benefits-civil-society-statement-on-the-g8-agra-and-the-african-unions-caadp/
(12) https://www.grain.org/bulletin_board/entries/4914-djimini-declaration
(13) http://www.fao.org/docrep/009/y7937e/y7937e00.htm
(14) http://www.unep.org/dewa/Assessments/Ecosystems/IAASTD/tabid/105853/Defa
(15) https://treaties.un.org/pages/ViewDetails.aspx?src=IND&mtdsg_no=IV-4&chapter=4&lang=en
(16) http://www.un.org/womenwatch/daw/cedaw/
(17) http://www.achpr.org/instruments/achpr/
(18) http://www.un.org/esa/socdev/unpfii/documents/DRIPS_en.pdf
(19) http://www.ohchr.org/EN/Issues/Housing/Pages/ForcedEvictions.aspx
(20) https://www.unglobalcompact.org/library/2
(21) http://www.oecd.org/corporate/mne/oecdguidelinesformultinationalenterprises.htm
(22) http://www.oecd.org/development/effectiveness/busanpartnership.htm
(23) http://www.fao.org/nr/tenure/voluntary-guidelines/en/
(24) http://www.upov.int/upovlex/en/conventions/1991/content.html
(25) http://www.planttreaty.org/
(26) https://www.cbd.int/
(27) http://hrst.au.int/en/biosafety/modellaw
(28) http://apf.francophonie.org/IMG/pdf/2012_07_session_58_Resolution_Regulation_du_foncier.pdf
(29) ОВ С 64, 4.3.2014 г., стр. 31.
(30) COM(2010)0127.
(31) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/114357.pdf
(32) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/EN/foraff/137318.pdf
(33) SWD(2014)0234.
(34) OВ C 56 E, 26.2.2013 г., стр. 75.
(35) Приети текстове, P7_TA(2013)0578.
(36) Приети текстове, P7_TA(2014)0250.
(37) Приети текстове, P8_TA(2015)0073.
(38) http://viacampesina.org/en/index.php/main-issues-mainmenu-27/agrarian-reform-mainmenu-36/1775-declaration-of-the-global-convergence-of-land-and-water-struggles
(39) Приети текстове, P8_TA(2015)0184.
(40) http://afsafrica.org/wp-content/uploads/2015/05/AFSA-Demands-to-the-Germany-G7-Presidency-Agenda.pdf
(41) http://carta.milano.it/wp-content/uploads/2015/04/English_version_Milan_Charter.pdf
(42) http://www.foodpolicymilano.org/wp-content/uploads/2015/10/Milan-Urban-Food-Policy-Pact-EN.pdf
(43) Приети текстове, P8_TA(2016)0023.
(44) http://www.europarl.europa.eu/committees/en/deve/events.html?id=20151201CHE00041
(45) http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2015/535010/EXPO_STU(2015)535010_EN.pdf
(46) Муачинга, Е. (Екип за световно данъчно опростяване, група на Световната банка), „Резултати от проучването на мотивацията на инвеститорите, проведено в Източноафриканската общност“ (Results of investor motivation survey conducted in the EAC), представяне в Лусака на 12.2.2013 г.
(47) „Подкрепа на развитието на по-ефективни данъчни системи“ – доклад до работната група на Г-20 от Международния валутен фонд, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Световната банка, 2011 г.
(48) Организация на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), Глобално партньорство в областта на почвите.


Оценка на международните счетоводни стандарти (МСС)
PDF 684kWORD 148k
Резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2016 г. относно оценката на международните счетоводни стандарти и на дейността на Фондацията за международни стандарти за финансово отчитане (МСФО), Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО) и Надзорния съвет за отчитане и отразяване на обществения интерес (PIOB) (2016/2006(INI))
P8_TA(2016)0248A8-0172/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти(1),

—  като взе предвид доклада от 25 февруари 2009 г. на групата на високо равнище относно финансовия надзор в ЕС под председателството на Жак дьо Ларозиер,

—  като взе предвид Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета(2),

—  като взе предвид Директива 2012/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. за съгласуване на гаранциите, които се изискват в държавите членки за дружествата по смисъла на член 54, втора алинея от Договора за функционирането на Европейския съюз, за защита на интересите както на съдружниците, така и на трети лица по отношение учредяването на акционерни дружества и поддържането и изменението на техния капитал с цел тези гаранции да станат равностойни(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 258/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за създаване на програма на Съюза в подкрепа на специфични дейности в областта на финансовото отчитане и одита за периода 2014—2020 г. и за отмяна на Решение № 716/2009/ЕО(4),

—  като взе предвид предложението на Комисията за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 258/2014 за създаване на програма на Съюза в подкрепа на специфични дейности в областта на финансовото отчитане и одита за периода 2014—2020 г. (COM(2016)0202),

—  като взе предвид доклада от октомври 2013 г. на Филип Мейстад, озаглавен „Трябва ли МСФО да бъдат по-европейски?“,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 2 юли 2014 г. до Европейския парламент и Съвета относно постигнатия напредък при провеждането на реформата на ЕКГФО в резултат на препоръките от доклада на Мейстад (COM(2014)0396),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 18 юни 2015 г. до Европейския парламент и Съвета относно оценка на Регламент (ЕО) № 1606/2002 от 19 юли 2002 г. за прилагането на международните счетоводни стандарти (COM(2015)0301),

—  като взе предвид доклада на Комисията от 17 септември 2015 г. до Европейския парламент и Съвета относно дейността на Фондацията за МСФО, ЕКГФО и PIOB през 2014 г. (COM(2015)0461),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 30 септември 2015 г. до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „План за действие за изграждане на съюз на капиталовите пазари“ (COM(2015)0468),

—  като взе предвид изследването относно Съвета по международни счетоводни стандарти (СМСС) („Ролята на Европейския съюз в международните икономически форуми — научно изследване № 7: СМСС“) и четирите изследвания относно МСФО 9 („Критерии на МСФО за одобрение по отношение на МСФО 9“, „Значимостта на МСФО 9 за финансовата стабилност и надзорните разпоредби“, „Обезценка на гръцките държавни облигации по МСС 39 и МСФО 9: проучване на казуса“ и „Счетоводство, основано на очакваната загуба, за обезценката на финансови инструменти: подходите на Съвета по стандартите за финансово отчитане (ССФО) и на СМСС МСФО 9“),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1569/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за създаване на механизъм за определяне на еквивалентността на счетоводните стандарти, прилагани от емитенти на ценни книжа от трети държави съгласно Директиви 2003/71/ЕО и 2004/109/ЕО на Европейския парламент и на Съвета(5),

—  като взе предвид изявлението на ръководителите на държавите от Г-20 от 2 април 2009 г.,

—  като взе предвид документа за обсъждане на СМСС от юли 2013 г., озаглавен „Преглед на концептуалната рамка за финансово отчитане“ (DP/2013/1), и искането на СМСС от юли 2015 г. за представяне на становища, озаглавено „Преглед, извършен от членовете на управителния съвет, на структурата и ефективността: въпроси във връзка с прегледа“,

—  като взе предвид коментарите на Комисията от 1 декември 2015 г. относно прегледа, извършен от членовете на управителния съвет на СМСС, на структурата и ефективността,

—  като взе предвид Международния стандарт за финансово отчитане (МСФО) 9 „Финансови инструменти“, публикуван на 24 юли 2014 г. от СМСС, консултацията с ЕКГФО относно одобряването на МСФО 9, оценката на ЕКГФО относно МСФО 9 въз основа на принципа на „вярна и точна представа“, документите, свързани със заседанието на Счетоводния регулаторен комитет (СРК) относно МСФО 9, и писмата с коментари от Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейския банков орган (ЕБО) относно одобряването на МСФО 9,

—  като взе предвид писмото от 14 януари 2014 г., изпратено от името на координаторите на комисията по икономически и парични въпроси, в което се съдържат коментари относно документа за обсъждане на СМСС, озаглавен „Преглед на концептуалната рамка за финансово отчитане“,

—  като взе предвид доклада на Европейския орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) относно дейностите по гарантиране на прилагането и регулаторните дейности на счетоводните правоприлагащи органи през 2014 г. от 31 март 2015 г. (ESMA/2015/659),

—  като взе предвид насоките на ЕОЦКП относно прилагането на изискването за предоставяне на финансова информация от 10 юли 2014 г. (ESMA/2014/807),

—  като взе предвид таблицата на ЕОЦКП относно изпълнението на препоръките на ЕОЦКП за прилагане на изискването за предоставяне на финансова информация от 19 януари 2016 г. (ESMA/2015/203 REV),

—  като взе предвид резолюцията си от 24 април 2008 г. относно международните стандарти за финансова отчетност (IFRS) и управлението на Съвета по международни счетоводни стандарти (IASB)(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно ролята на ЕС в рамките на международните финансови, парични и регулаторни институции и органи(7),

—  като взе предвид Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 г. относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети(8), изменена с Директива 2014/56/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г.(9), приложима от средата на юни 2016 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по бюджетен контрол (A8‑0172/2016),

A.  като има предвид, че Международните стандарти за финансово отчитане (МСФО) и Международните стандарти за одит (МСО) са основен елемент, необходим за ефикасното функциониране на вътрешния пазар и на капиталовите пазари; като има предвид, че МСФО и МСО могат да се разглеждат като обществено благо, поради което те следва да не застрашават финансовата стабилност и да не възпрепятстват икономическото развитие на Съюза и следва да бъдат от полза за общото благо, а не само за интересите на инвеститорите, заемодателите и кредиторите;

Б.  като има предвид, че фалшифицирането на счетоводните данни на предприятията представлява заплаха за икономическата и финансовата стабилност и освен това подкопава доверието на гражданите в модела на социална пазарна икономика;

В.  като има предвид, че целта на МСФО е да повишат отчетността, като намалят недостига на информация в отношенията между инвеститорите и дружествата, да защитават инвестициите и да гарантират прозрачност, като повишават съпоставимостта в международен план и качеството на финансовата информация, както и да осигуряват възможност на инвеститорите и на други участници на пазара да вземат информирани икономически решения и по този начин да влияят върху поведението на участниците на финансовите пазари и да оказват въздействие върху стабилността на посочените пазари; като има предвид обаче, че този счетоводен модел, който се основава на „ползата при вземането на решения“, не е изцяло в съответствие с функцията на счетоводната дейност да определя „капиталовата адекватност“, описана в съдебната практика на Съда на ЕС и в Директивата за счетоводството, което навежда на мисълта, че концептуалната основа за счетоводството съгласно рамката на МСФО не обхваща целта на счетоводните отчети съгласно законодателството на ЕС, за която стандартът е вярната и точна представа за конкретните числа, както се посочва в отговора от члена на Комисията Джонатан Хил от 25 февруари 2016 г. на въпрос с искане за писмен отговор E‑016071/2015; като има предвид, че изискването за вярна и точна представа предполага цялостна оценка, при която са важни числата и качествените разяснения;

Г.  като има предвид, че в Директивата за счетоводството се посочва, че счетоводните отчети са „от особено значение за защита на акционерите, съдружниците и трети страни“ и че „тези предприятия не осигуряват защита за трети страни в степен, надвишаваща размера на нетните им активи“; като има предвид, че в Директивата за счетоводството също така се посочва, че нейната цел е „да се защитят съществуващите интереси в капиталовите дружества“, като се гарантира, че дивидентите не се изплащат от акционерния капитал; като има предвид, че общата цел на счетоводните отчети може да се постигне единствено ако числата, посочени в отчетите, дават вярна и точна представа за активите и пасивите, финансовото състояние и наличието на печалба или загуба; като има предвид, че във връзка с вярната и точна представа, определянето на плащането на дивиденти и оценката на платежоспособността на дадено дружество също се изискват качествени данни и по-широка оценка на рисковете;

Д.  като има предвид, че СМСС функционира в рамките на Фондацията за МСФО — частна корпорация с нестопанска цел, регистрирана в Лондон, Обединеното кралство и Делауеър, САЩ — и като организацията, определяща стандартите, трябва да разполага с прозрачни, независими и демократични процедури, които подлежат на публична отчетност; като има предвид, че ЕС осигурява приблизително 14 % от бюджета на Фондацията за МСФО и съответно има най-голямо финансово участие;

Е.  като има предвид, че движението на капитали в световен мащаб поражда необходимост от глобална система от счетоводни стандарти; като има предвид, че МСФО се прилагат в 116 юрисдикции при различни условия (пълно приемане, частично или факултативно въвеждане или сближаване), но не и в САЩ за националните емитенти;

Ж.  като има предвид, че „Споразумението от Норуок“ от септември 2002 г. между СМСС и Съвета по финансово-счетоводни стандарти на САЩ (Financial Accounting Standards Board, FASB) предлага сближаване между МСФО, издавани от СМСС, и Общоприетите счетоводни принципи на САЩ, издавани от FASB;

З.  като има предвид, че в ЕС процесът на одобряване се основава на критериите за одобрение, посочени в Регламента за МСС; като има предвид, че МСФО следва да не противоречи на принципа на вярна и точна представа, предвиден в Директивата за счетоводството, който изисква финансовите отчети да дават „вярна и точна“ представа за активите и пасивите на дружеството, за неговото финансово състояние и за наличието на печалба или загуба; като има предвид, че дивиденти и бонуси следва да не се изплащат от нереализирани печалби, което в крайна сметка означава от капитала, съгласно изискването на Директивата за поддържането на капитала; като има предвид, че МСФО следва да допринася за общественото благо в Европа и следва да отговаря на основни критерии, свързани с качеството на информацията, необходима за финансовите отчети;

И.  като има предвид, че Комисията, Съветът и Европейският парламент участват в процеса на одобряване, основаващ се на консултации от страна на Европейската консултативна група за финансова отчетност (ЕКГФО), частен технически съветник на Комисията, и на работата на Счетоводния регулаторен комитет (СРК), съставен от представители от държавите членки; като има предвид, че в доклада на Мейстад се обсъжда възможността за създаване на агенция, която да замени ЕКГФО като дългосрочно решение;

Й.  като има предвид, че в рамките на ЕС различните заинтересовани страни, по-специално дългосрочните инвеститори, повдигнаха въпроса относно съгласуваността на МСФО с правните изисквания на Директивата за счетоводството, и по-специално принципите на предпазливост и разпореждане; като има предвид, че участието на Парламента в процеса на разработване на стандарти не е достатъчно и не е пропорционално на размера на финансовата вноска от бюджета на ЕС за Фондацията за МСФО; като има предвид, че е поставен също така акцент върху укрепването на позицията на Европа с цел да се гарантира, че тези принципи се отчитат в пълна степен и се интегрират в целия процес на определяне на стандарти;

К.  като има предвид, че в резултат на финансовите кризи в последно време в дневния ред на Г-20 и на ЕС беше включена ролята, която МСФО играе по отношение на финансовата стабилност и растежа, в частност правилата за признаване на загубите, понесени в банковата система; като има предвид, че Г-20 и докладът „дьо Ларозиер“ изтъкнаха основни въпроси по отношение на счетоводните стандарти преди кризата, включително задбалансовото счетоводно отчитане, процикличността, свързана с принципа на оценяване по пазарни цени и признаване на печалбите и загубите, подценяването на натрупването на риск във фазите на растеж и липсата на обща и прозрачна методология за оценяване на неликвидните и обезценените активи;

Л.  като има предвид, че СМСС предостави МСФО 9 „Финансови инструменти“ като ключова мярка за справяне с някои аспекти на кризата и с нейното въздействие върху банковия сектор; като има предвид, че оценката на ЕКГФО относно МСФО 9 беше положителна, като съдържаше редица забележки относно използването на „справедлива стойност“ в случай на затруднения на пазара, липсата на концептуална основа във връзка с подхода на обезпечаване на загубите за период от 12 месеца и незадоволителните разпоредби, свързани с дългосрочните инвестиции; като има предвид, че поради различните дати на влизане в сила на МСФО 9 и предстоящия застрахователен стандарт, в оценката се изразяват резерви относно приложимостта на стандарта в застрахователния сектор; като има предвид, че този проблеми се признава от самия СМСС; като има предвид, че съществуват опасения, че предложеният счетоводен подход към собствения капитал може да се отрази неблагоприятно върху дългосрочните инвестиции; като има предвид, че писмата с коментари от ЕЦБ и ЕБО относно МСФО 9 бяха положителни, но в тях бяха посочени и редица конкретни недостатъци;

М.  като има предвид, че въпросът за задбалансовото счетоводно отчитане беше разгледан в последващите изменения към „МСФО 7 Финансови инструменти: оповестяване на информация“ и с публикуването на три нови стандарта — „МСФО 10 Консолидирани финансови отчети“, „МСФО 11 Съвместни предприятия“ и „МСФО 12 Оповестяване на дялови участия в други предприятия“;

Н.  като има предвид, че през май 2015 г. СМСС публикува проектопредложение за „Концептуална рамка“, в коeто се описват концепции за подпомагане на СМСС при разработването на МСФО, които дават възможност на лицата, изготвящи финансови отчети, да разработват и подбират счетоводни политики, както и да помагат на всички страни да разберат и тълкуват МСФО;

О.  като има предвид, че управленската структура на Фондацията за МСФО е в процес на преразглеждане, в съответствие с нейните учредителни документи; като има предвид, че следователно това е подходящият момент да се извърши преглед на организационната структура и на необходимите промени по отношение на ръководните и надзорните органи на Фондацията за МСФО и на СМСС с цел те да бъдат интегрирани по-добре в системата на международните финансови институции и да се осигури широко представителство (като например агенции за защита на потребителите и финансови министерства) на интереси и публична отчетност, които ще гарантират висококачествени счетоводни стандарти;

П.  като има предвид, че МСО са разработени от Съвета по международни одиторски стандарти и стандарти за изразяване на сигурност (СМОССИС) — независим орган към Международната федерация на счетоводителите (МФС); като има предвид, че Надзорният съвет за отчитане и отразяване на обществения интерес (PIOB) е независима международна организация, която следи процеса, водещ до приемането на МСО, и другите дейности от обществен интерес на МФС;

Р.  като има предвид, че програмата на Съюза за подкрепа на конкретни дейности в областта на финансовото отчитане и одита за периода 2014—2020 г. обхваща финансирането на Фондацията за МСФО и PIOB за периода 2014—2020 г., но финансирането на ЕКГФО е предвидено само за периода 2014—2016 г.;

Оценка относно 10-те години на прилагане на МСФО в ЕС

1.  Отбелязва доклада на Комисията за оценка на МСС относно прилагането на МСФО в ЕС и нейната оценка, че целите на Регламента за МСС са изпълнени; изразява съжаление във връзка с факта, че Комисията все още не е предложила необходимите законодателни промени за коригиране на недостатъците, установени при извършената от нея оценка; призовава организацията, определяща стандартите, да гарантира, че МСФО са последователни в рамките на съществуващия набор от счетоводни стандарти и насърчават сближаването на международно равнище; призовава за по-координиран подход при разработването на нови стандарти, включително координирани срокове за прилагане, по-специално по отношение на прилагането на МСФО 9 (Финансови инструменти) и на новия МСФО 4 (Застрахователни договори); настоятелно призовава Комисията за целта надлежно да представи правни предложения и да гарантира, че евентуалните забавяния няма да доведат до несъответствия или нарушаване на конкуренцията в застрахователния сектор; призовава Комисията да проучи подробно дали са изпълнени изцяло препоръките, отправени в доклада „Дьо Ларозиер“, и по-специално препоръка № 4, в която се заявява, че е необходимо по-широко обсъждане относно принципа на оценка по пазарни цени;

2.  Призовава Комисията спешно да изпълни препоръките на Мейстад по отношение на разширяването на критерия „обществено благо“ — т.е. счетоводните стандарти следва да не застрашават финансовата стабилност в ЕС и да не възпрепятстват икономическото развитие на ЕС — и да гарантира, че този критерий ще бъде съблюдаван в пълна степен в рамките на процеса на одобряване; настоятелно призовава Комисията, заедно с ЕКГФО, да издаде ясни насоки относно значението на „обществено благо“ и на принципа на „вярна и точна представа“ въз основа на съдебната практика на Съда на ЕС и на Директивата за счетоводството, за да се постигне общо разбиране на тези критерии за одобряване; призовава Комисията да представи предложение за включване на определението на критерия „обществено благо“ от доклада на Мейстад в Регламента за МСС; призовава Комисията заедно с ЕКГФО да проучи задълбочено дали критерият „обществено благо“ — съгласно определението от доклада на Мейстад — налага да се въведат промени в действащите счетоводни стандарти и на тази основа да си сътрудничи със СМСС и с определящите стандарти национални органи и органи от трети държави, за да осигури широка подкрепа за промените или, ако липсва подобна широка подкрепа, да предвиди в правото на ЕС конкретни стандарти, за да бъдат изпълнени посочените критерии, когато е необходимо;

3.  Отбелязва, че проверката за „вярна и точна представа“ по член 4, параграф 3 от Директива 2013/34/ЕС се прилага за конкретните числа, посочени в отчетите, като стандарт за целите на изготвяне на отчетите съгласно европейското право, както е описано в съображения 3 и 29 от посочената директива; подчертава, че тази цел е свързана с функцията на отчетите за определяне на капиталовата адекватност, т.е. целта инвеститорите — както кредиторите, така и акционерите — да използват данните в годишните отчети като основа, за да определят дали дадено дружество е платежоспособно, що се отнася до нетните му активи, и за определяне на плащанията на дивиденти;

4.  Подчертава, че основен фактор за постигането на вярна и точна представа за конкретните числа в счетоводните отчети е оценката да се извърши въз основа на принципа на предпазливост, т.е. да не се подценяват загубите или да се преувеличават печалбите, както се посочва в член 6, параграф 1, буква в), подточки i) и ii) от Директивата за счетоводството; посочва, че това тълкуване на Директивата за счетоводството беше потвърдено в множество решения на Съда на ЕС;

5.  Отбелязва, че в съображение 9 от Регламента за МСС се предоставя възможност за известна степен на гъвкавост при вземането на решение относно одобряването на даден МСФО, като не се изисква „стриктно спазване на всяка една разпоредба на директивите“; предлага обаче посочената гъвкавост да не достига степен, която предоставя възможност МСФО да се отклонят до такава степен от общата цел на Директивата за счетоводството от 2013 г. (Директива 2013/34/ЕС), която замени Четвъртата директива в областта на дружественото право (Директива 78/660/ЕИО) и Седмата директива в областта на дружественото право (Директива 83/349/ЕИО), посочена в член 3, параграф 2 от Регламента за МСС, че това да доведе до преувеличаване на печалбите или подценяване на загубите във финансовите отчети; счита във връзка с това, че е възможно одобряването на МСС 39 да е било в разрез с общата цел на Четвъртата и Седмата директива в областта на дружественото право, заменени от Директивата за счетоводството от 2013 г., поради предвидения в нея модел на понесените загуби, и по-специално с член 31, параграф 1, буква в), подточка бб) от Четвъртата директива в областта на дружественото право, където се посочва, че следва да се изчисляват и отчитат „всички предвидими рискове и предполагаеми загуби, възникнали в течение на съответната или предходна финансова година, дори и ако тези рискове или загуби са станали известни едва през периода между датата на приключване на баланса и датата на съставянето му“;

6.  Приветства намерението на СМСС да въведе отново принципа на „предпазливост“ и да укрепи „разпореждането“ в новата Концептуална рамка; изразява съжаление във връзка с факта, че СМСС тълкува „предпазливост“ единствено като „подход на предпазливост по собствена преценка“; отбелязва, че тълкуването от страна на СМСС на принципа на предпазливост и разпореждане се различава от посоченото в съответната съдебна практика на Съда на ЕС и в Директивата за счетоводството; счита, че принципът на предпазливост следва да се придружава от принципа на надеждност; призовава Комисията и ЕКГФО да постигнат съгласие относно значението на принципите на предпазливост и разпореждане съгласно определенията в съдебната практика на Съда на ЕС и в Директивата за счетоводството и на тази основа да си сътрудничат със СМСС и с определящите стандарти национални органи и органи от трети държави, за да се осигури по-широка подкрепа за посочените принципи; призовава СМСС да проучи задълбочено въпроса дали преразгледаната концептуална рамка налага да се въведат промени в действащите счетоводни стандарти и да извърши измененията, когато такива са необходими;

7.  Отбелязва реформата по отношение на признаването на загубите в рамките на МСФО, която следва да даде възможност за по-предпазливо обезпечаване във връзка с натрупването на загуби въз основа на ориентираната към бъдещето концепция за очаквани загуби вместо понесени загуби; счита, че в рамките на процеса на одобряване на ЕС трябва внимателно и благоразумно да се определи начинът, по който следва да се уточни понятието „очаквана загуба“, така че да не се разчита в прекалено висока степен на модели и да се предостави възможност за ясни насоки за надзор на обезценяването на активи;

8.  Счита, че въпросът относно задбалансовото счетоводно отчитане все още не е разгледан по подходящ и ефективен начин, тъй като решението за това дали даден актив трябва да бъде отчетен в баланса или не все още се взема въз основа на механично правило, което може да бъде заобиколено; призовава СМСС да коригира тези недостатъци;

9.  приветства протоколите на МСФО и на Международната организация на комисиите по ценни книжа относно засиленото сътрудничество с оглед на набелязаните от Г‑20 ключови проблеми във връзка с регулирането на пазарите на ценни книжа; счита, че това сътрудничество е необходимо, за да се задоволи нуждата от висококачествени световни счетоводни стандарти и да се насърчи прилагането на последователни стандарти при различни национални условия;

10.  Изразява убеждение, че обменът на информация между СМСС и Международната организация на комисиите по ценни книжа относно нарастващото използване на МСФО трябва да се разглежда не само като извършване на преглед, но също така и като възможност за установяване на примери за най-добри практики; във връзка с това приветства въведената от Международната организация на комисиите по ценни книжа годишна дискусионна сесия на правоприлагащите органи с цел да се предостави информация на СМСС по ключови въпроси във връзка с прилагането и изпълнението;

11.  Отбелязва, че последиците от даден счетоводен стандарт трябва да бъдат напълно разбрани; настоява, че СМСС и ЕКГФО следва да отдават приоритет на засилването на своите анализи на въздействието, по-специално в областта на макроикономиката, както и на оценката на различните нужди на широкия кръг от заинтересовани страни, включително дългосрочните инвеститори и дружествата, както и широката общественост; призовава Комисията да напомни на ЕКГФО да засили капацитета си за оценка на въздействието на новите счетоводни стандарти върху финансовата стабилност, като още на ранен етап в процеса на стандартизация на СМСС следва да се постави ясен акцент върху потребностите на Европа; отбелязва по-специално липсата на количествена оценка на въздействието за МСФО 9, за който няма да има на разположение данни преди 2017 г.; призовава Комисията да гарантира, че МСФО 9 служи на дългосрочната инвестиционна стратегия на ЕС, особено като се ограничават разпоредбите, които биха могли да доведат до прекомерни колебания във финансовите отчети в краткосрочен план; отбелязва, че европейските надзорни органи (ЕНО) — ЕОЦКП, ЕБО и ЕОЗППО, които имат необходимия експертен опит и капацитет, за да помогнат за изпълнението на тази задача, отхвърлиха възможността за пълноправно членство в Съвета на ЕКГФО, тъй като ЕКГФО е частен орган; счита, че ЕЦБ и ЕНО, като наблюдатели в Съвета на ЕКГФО след реформата на договореностите относно управлението, биха имали положителен принос, за да може последиците за финансовата стабилност да се вземат предвид в по-голяма степен; призовава Комисията да проучи в рамките на преразглеждането на Регламента за МСС какви са възможните начини да получава систематична официална обратна информация от ЕНО;

12.  Изразява убеждение, че единствено простите правила могат да бъдат ефективно прилагани от ползвателите и контролирани от надзорните органи; припомня, че в своето изявление от 2 април 2009 г. Г‑20 призова за намаляване на сложността на счетоводните стандарти за финансовите инструменти и за постигане на яснота и последователност при прилагането на стандартите за оценка в международен план в сътрудничество с надзорните органи; изразява загриженост относно запазващата се сложност на МСФО; призовава за намаляване на тази сложност, когато това е целесъобразно и възможно, при разработването на нови счетоводни стандарти; счита, че една по-малко сложна система от счетоводни стандарти ще допринесе за по-единното прилагане, така че финансовите данни на дружествата да бъдат съпоставими между отделните държавите членки;

13.  Призовава за задължително отчитане по държави съгласно МСФО; отново изразява становището на Парламента, че публичното отчитане по държави може да играе решаваща роля в борбата с избягването на данъци и данъчните измами;

14.  Отправя искане СМСС, Комисията и ЕКГФО да включат Европейския парламент и Съвета на ранен етап при разработването на стандарти за финансово отчитане като цяло и по-специално в процеса на одобряване; счита, че тази процедура на контрол в процеса на одобряване на МСФО в ЕС следва да бъде стане официална и да бъде структурирана по аналогия с процедурата на контрол по отношение на мерките от „равнище 2“ в областта на финансовите услуги; препоръчва на европейските органи да приканят заинтересованите страни от гражданското общество да подкрепят техните дейности, включително на равнището на ЕКГФО; призовава Комисията да създаде платформа, в рамките на която заинтересованите страни да обсъждат основните счетоводни принципи в Европа; призовава Комисията да предостави възможност на Парламента да получава кратък списък на кандидатите за председател на ЕКГФО, за да организира неофициални изслушвания преди гласуването на предложения кандидат;

15.  Отбелязва в тази връзка, че Парламентът следва да изпълнява ролята на активен застъпник за МСФО — при условие че исканията, съдържащи се в настоящата резолюция, бъдат взети надлежно предвид — тъй като съществуват доказателства, че ползите надвишават разходите;

16.  Изразява убеждението, че една глобализирана икономика се нуждае от международно приети счетоводни стандарти; припомня обаче, че сближаването само по себе си не е цел, а е желателно само ако води до по-добри счетоводни стандарти, които да отразяват насоченост към общественото благо, предпазливост и надеждност; поради това счита, че следва да продължи конструктивният диалог между СМСС и националните органи, определящи счетоводни стандарти, въпреки бавния напредък в процеса на сближаване;

17.  Отбелязва, че по-голямата част от предприятията са малки и средни предприятия (МСП); отбелязва намерението на Комисията да проучи заедно със СМСС възможността за разработването на общи висококачествени и опростени счетоводни стандарти за МСП, които биха могли да бъдат използвани доброволно на равнище ЕС от МСП, чиито ценни книжа са допуснати до търговия в многостранни системи за търгуване (МСТ), и по-конкретно на пазарите за растеж за МСП; отбелязва в тази връзка възможностите, които предлагат вече съществуващите стандарти за финансово отчитане за МСП; счита, че — като условие да продължи работата в тази област — МСФО трябва да са по-малко сложни и трябва да не насърчават процикличността, както и че интересите на МСП следва да са представени в достатъчна степен в СМСС; счита, че съответните заинтересовани страни следва да бъдат представени в СМСС; призовава Комисията да извърши подходяща оценка на въздействието по отношение на последиците от МСФО за МСП, преди да предприеме по‑нататъшни действия; призовава това развитие да бъде наблюдавано внимателно и Парламентът да получава изчерпателна информация, като надлежно се вземе предвид процесът на „по-добро законотворчество“;

18.  Подчертава, че националните органи, определящи стандарти, понастоящем са тясно интегрирани в ЕКГФО; поради това посочва консултативната роля на ЕКГФО по отношение на счетоводните въпроси, свързани с малките дружества, допуснати до борсова търговия, както и с МСП в по-общ план;

19.  Приветства факта, че Комисията насърчава държавите членки да следват насоките на ЕОЦКП относно прилагането на изискването за предоставяне на финансова информация; изразява съжаление, че няколко държави членки не спазват и не възнамеряват да спазват насоките на ЕОЦКП за прилагането на изискването за предоставяне на финансова информация; призовава съответните държави членки да работят за постигане на съответствие; призовава Комисията да извърши оценка по въпроса дали правомощията на ЕОЦКП предоставят възможност да се гарантира последователното и съгласувано изпълнение в целия ЕС и ако отговорът на въпроса е „не“, да потърси други начини, за да се гарантира правилното прилагане и изпълнение;

20.  Признава, че балансът между задължителното приложно поле на Регламента за МСС и възможността държавите членки да разширят използването на МСФО на национално равнище осигурява подходяща степен на субсидиарност и пропорционалност;

21.  Приветства намерението на Комисията да разгледа възможността за координиране на разпоредбите на ЕС, свързани с разпределянето на дивиденти; в тази връзка припомня член 17, параграф 1 от Директивата за поддържане на капитала, в който годишните счетоводни отчети на дадено дружество пряко се посочват като основа за вземането на решения, свързани с разпределянето на дивиденти, и се поставят определени ограничения относно разпределението на дивиденти; отбелязва, че оценката на Комисията относно Регламента за МСС съдържа някои доказателства, че съществуват различия между държавите членки при прилагането на МСФО; подчертава, че правилата за поддържане на капитала и разпределяне на дивиденти са посочени в доклада относно оценката на Регламента за МСС като източник на затруднения от правен характер, които могат да възникнат в определени юрисдикции в случаите, в които държавите членки разрешават или изискват използването на МСФО за индивидуалните годишни финансови отчети, на които се основава подлежащата на разпределяне печалба; изтъква, че всяка държава членка избира как да решава тези въпроси в своето национално законодателство в рамките на изискванията на ЕС за поддържане на капитала; призовава в тази връзка Комисията да гарантира спазването на Директивата за поддържане на капитала и на Директивата за счетоводството;

22.  Призовава ЕКГФО и Комисията да проучат във възможно най-кратък срок дали счетоводните стандарти предоставят възможности за данъчни измами и избягване на данъци и да извършат всички необходими промени за коригиране и предотвратяване на потенциални злоупотреби;

23.  Отбелязва продължаващите усилия за повишаване на прозрачността и на съпоставимостта на публичните сметки чрез разработването на европейски счетоводни стандарти за публичния сектор;

Дейностите на Фондацията за МСФО, ЕКГФО и PIOB

24.  Подкрепя препоръките на Комисията, според които Групата за текущо наблюдение към Фондацията за МСФО следва да измести акцента на вниманието си от въпроса относно вътрешната организация към обсъждането на въпросите от обществен интерес, които биха могли да бъдат отнесени към Фондацията за МСФО; счита обаче, че следва да се постигне допълнителен напредък по отношение на управлението на Фондацията за МСФО и на СМСС, особено по отношение на прозрачността, предотвратяването на конфликти на интереси и многообразието на наетите експерти; отбелязва, че е застрашена легитимността на СМСС, ако Групата за текущо наблюдение и занапред не може да постигне съгласие относно своите отговорности, при положение че за вземането на решения е необходим консенсус; подкрепя по-конкретно предложението на Комисията да разгледа потребностите във връзка с отчитането за инвеститорите с различни времеви хоризонти за инвестиции и да осигури конкретни решения, по-специално за дългосрочните инвеститори, при разработването на съответните стандарти; подкрепя по-добрата интеграция на СМСС в системата на международните финансови институции и мерките за осигуряване на широко представителство (като например агенции за защита на потребителите и финансови министерства) на интереси и публична отчетност, които ще гарантират висококачествени счетоводни стандарти;

25.  Отбелязва доминиращата позиция на представители на частния сектор в СМСС; посочва, че средните предприятия изобщо не са представени; посочва, че Фондацията за МСФО продължава да разчита на доброволни вноски, често от частния сектор, което може да доведе до риск от конфликт на интереси; призовава Комисията да призове настоятелно Фондацията за МСФО да се стреми към изграждането на по-разнообразна и балансирана структура на финансиране, включително въз основа на такси и публични източници;

26.  Приветства дейностите на Фондацията за МСФО/СМСС във връзка с отчитането в областта на въглеродните емисии и климата; по-специално счита, че ключови структурни въпроси в дългосрочен план, като например оценката на неизползваните въглеродни активи в счетоводните баланси на предприятията, следва изрично да се добавят към работната програма на МСФО с оглед на разработването на съответните стандарти; призовава органите на МСФО да включат проблема с отчитането на въглеродните емисии и рисковете, свързани с въглеродните емисии, в своя дневен ред;

27.  Призовава Комисията и ЕКГФО да разгледат прехвърлянето на пенсионни активи от акции към облигации в резултат на въвеждането на отчитане по пазарната стойност съгласно МСФО;

28.  Подкрепя Комисията, която настоятелно приканва Фондацията за МСФО да гарантира, че използването на МСФО и наличието на постоянно финансово участие са условия за членство в управителните и контролните органи на Фондацията за МСФО и на СМСС; призовава Комисията да проучи начините за реформа на Фондацията за МСФО и на СМСС, за да прекрати правото на вето на членовете, които не отговарят на посочените по-горе критерии;

29.  Призовава членовете на управителния съвет на Фондацията за МСФО, Групата за текущо наблюдение към Фондацията за МСФО и СМСС да насърчават подходяща равнопоставеност между половете в рамките на съответните форуми;

30.  Припомня своето искане, отправено в доклада „Гулар“, за въвеждането на мерки за укрепване на демократичната легитимност, прозрачността, отчетността и почтеността, които засягат, наред с другото, достъпа до документи, открития диалог с различните заинтересовани страни, създаването на задължителни регистри за прозрачност и правила относно прозрачността при срещите с лобисти, както и вътрешни правила, по-специално предотвратяване на конфликт на интереси;

31.  Подчертава, че реформата на ЕКГФО трябва да подобри европейския принос към разработването на нови МСФО и би могла да бъде част от реформата на управлението на Фондацията за МСФО;

32.  Изразява съжаление във връзка с факта, че ЕКГФО работи от известно време без председател на съвета, като се има предвид ключовата роля, която той/тя играе за постигането на консенсус и за гарантирането на ясна и силна европейска позиция по въпросите на счетоводното отчитане на международно равнище; подчертава значението на това да се назначи председател във възможно най-кратък срок; поради това настоятелно призовава Комисията да ускори процеса на назначаване, като отчете в пълна степен ролята на Парламента и на неговата комисия по икономически и парични въпроси;

33.  Приветства реформата на ЕКГФО, която влезе в сила на 31 октомври 2014 г., и признава, че в това отношение са положени значителни усилия; отбелязва повишената степен на прозрачност; изразява съжаление във връзка с факта, че по отношение на финансирането на ЕКГФО и по-специално възможността за създаване на система на задължителни вноски, плащани от дружествата, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, Комисията насочи своите усилия към изпълнението на онези части от реформата, които са осъществими в краткосрочен план; отправя искане Комисията да предприеме официални мерки — съгласно препоръките в доклада „Мейстад“ — за да насърчи държавите членки, които все още не разполагат с Национален механизъм за финансиране, да създадат такъв; отбелязва предложението на Комисията за разширяване на програмата на Съюза за ЕКГФО за периода 2017—2020 г.; призовава Комисията да извършва годишна всеобхватна оценка на договорената от нея реформа, както е предвидено в член 9, параграфи 3 и 6 от Регламент (ЕС) № 258/2014; призовава Комисията да извърши оценка на възможностите за преобразуване на ЕКГФО в публична агенция в дългосрочен план;

34.  Изразява съжаление във връзка с факта, че изискването, предложено в доклада „Мейстад“, за съчетаване на функциите на главен изпълнителен директор на ЕКГФО и председател на Групата на техническите експерти (ГТЕ) на ЕКГФО, беше превърнато във възможност; отбелязва, че съставът на новия съвет се отклонява от предложението в доклада „Мейстад“, тъй като европейските надзорни органи и Европейската централна банка отхвърлиха предложеното им пълноправно членство в Съвета; призовава ЕКГФО да увеличи броя на ползвателите — понастоящем само един — в съвета и да гарантира, че всички заинтересовани страни са представени в ЕКГФО;

35.  Приветства факта, че през 2014 г. PIOB диверсифицира своето финансиране; отбелязва, че общият размер на финансирането, предоставено от МФС, възлизаше на 58%, което, макар все пак да се равнява на значителен дял от финансирането на PIOB, е под прага от две трети, както и че поради това не се наложи Комисията да ограничи своята годишна вноска, както е предвидено в член 9, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 258/2014; призовава PIOB да положи повече усилия за гарантиране на почтеността по отношение на професията на одитора;

o
o   o

36.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 243, 11.9.2002 г., стр. 1.
(2) OВ L 182, 29.6.2013 г., стр. 19.
(3) ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 74.
(4) ОВ L 105, 8.4.2014 г., стр. 1.
(5) ОВ L 340, 22.12.2007 г., стр. 66.
(6) OВ C 259E, 29.10.2009 г., стр. 94.
(7) Приети текстове, P8_TA(2016)0108.
(8) ОВ L 157, 9.6.2006 г., стр. 87.
(9) ОВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 196.


Операции за подкрепа на мира — ангажиментът, поет от Европейския съюз, по отношение на ООН и Африканския съюз
PDF 519kWORD 125k
Резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2016 г. относно мироопазващите операции — ангажиментът, поет от Европейския съюз по отношение на ООН и Африканския съюз (2015/2275(INI))
P8_TA(2016)0249A8-0158/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид дял V от Договора за Европейския съюз и по-специално членове 21, 41, 42 и 43 от него,

—  като взе предвид член 220 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации и по-специално дялове VI, VII и VIII от него,

—  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 1 април 2015 г., озаглавен „Партньорство за мир: към партньорство за поддържане на мира“(1),

—  като взе предвид съвместното съобщение на Европейската комисия и върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 28 април 2015 г., озаглавено „Изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието — създаване на способности в нашите партньори за предотвратяване и управление на кризи“(2),

—  като взе предвид доклада от 16 юни 2015 г. на независимата група на високо равнище към ООН по въпросите на мироопазващите операции(3),

—  като взе предвид декларацията от свиканата от президента на САЩ Барак Обама среща на върха на лидерите от 28 септември 2015 г. по въпросите на поддържането на мира,

—  като взе предвид документа от 14 юни 2012 г., озаглавен „План за действие за укрепване на подпомагането от ЕС по линия на ОПСО за мироопазващите дейности на ООН“(4), и документа от 27 март 2015 г., озаглавен „Засилване на стратегическото партньорство между ООН и ЕС в областта на поддържането на мира и управлението на кризи: приоритети за периода от 2015 до 2018 г.“(5),

—  като взе предвид съвместната стратегия Африка—ЕС, договорена на Втората среща на високо равнище между ЕС и Африка, проведена в Лисабон на 8—9 декември 2007 г.(6), и пътната карта на съвместната стратегия Африка—ЕС за периода 2014—2017 г., договорена на Четвъртата среща на високо равнище между ЕС и Африка, проведена в Брюксел на 2—3 април 2014 г.(7),

—  като взе предвид Специален доклад № 3/2011 на Европейската сметна палата, озаглавен „Ефикасност и ефективност на помощта, предоставяна от ЕС чрез организации на ООН в засегнати от конфликти страни“,

—  като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2015 г. относно ролята на ЕС в рамките на ООН — как да се постигнат по-успешно целите на външната политика на ЕС(8),

—  като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ—ЕС от 9 декември 2015 г. относно „Оценка на механизма за подкрепа на мира в Африка след десет години: ефективност и изгледи за бъдещето“,

—  като взе предвид Програмата за устойчиво развитие за периода до 2030 г.,

—  като взе предвид „Насоките от Осло относно използването на чуждестранни военни и граждански сили и средства за гражданска защита при бедствия“ от ноември 2007 г.,

—  като взе предвид членове 4з и 4й от Учредителния акт на Африканския съюз,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно десетата годишнина от приемането на Резолюция № 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността(9),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 15 октомври 2012 г., озаглавени „Корените на демокрацията и устойчивото развитие: ангажираността на Европа с гражданското общество в областта на външните отношения“,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (А8‑0158/2016),

А.  като има предвид, че мироопазващите операции са форма на реакция при кризи, обикновено в подкрепа на международно призната организация като ООН или Африканския съюз (АС), с мандат от ООН, с цел предотвратяване на въоръжен конфликт, възстановяване, поддържане или изграждане на мира, прилагане на мирни споразумения и справяне с комплексните извънредни ситуации и предизвикателства, предизвикани от нефункциониращи или слаби държави; като има предвид, че стабилността на африканското и европейското съседство би било от голяма полза за всички наши държави;

Б.  като има предвид, че целта на мироопазващите операции е да спомагат за създаване на стабилна, сигурна и по-просперираща среда в по-дългосрочен план; като има предвид, че доброто управление, правосъдието, по-голямото зачитане на принципите на правовата държава, защитата на цивилните лица, спазването на правата на човека и сигурността са съществена предпоставка за това и че успешните програми за помирение, възстановяване и икономическо развитие ще спомогнат за постигане на самоподдържащи се мир и благоденствие;

В.  като има предвид, че положението със сигурността особено в Африка се промени драматично през последното десетилетие с появата на терористични и бунтовнически групи в Сомалия, Нигерия и региона на Сахел — Сахара, като операциите за налагане на мира и за борба с тероризма станаха по-скоро правило, отколкото изключение в много области; като има предвид, че нестабилните държави и неуправляваните територии се увеличават и оставят много хора засегнати от бедност, беззаконие, корупция и насилие; като има предвид, че зле охраняваните граници по целия континент спомагат за подклаждане на насилие, намаляват сигурността и предоставят възможности за престъпна дейност;

Г.  като има предвид, че мирът се признава като изключително важен за развитието в новата програма за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и че е въведена цел за устойчиво развитие № 16 относно мира и правосъдието;

Д.  като има предвид, че организации и нации с подходящ опит и оборудване, в идеалния случай с ясен и реалистичен мандат от ООН, следва да предоставят ресурсите, необходими за една успешна мироопазваща операция, за да помогнат за създаването на сигурна среда, в която да работят гражданските организации;

Е.  като има предвид, че ООН продължава да бъде основен гарант за международния мир и международната сигурност и разполага с най-всеобхватната мрежа за многостранно сътрудничество за управление на кризи; като има предвид, че понастоящем има 16 операции на ООН за поддържане на мира с над 120 000 души личен състав — повече от когато и да е преди; като има предвид, че над 87% от силите на ООН за поддържане на мира са разположени в осем мисии в Африка; като има предвид, че обхватът на операциите на ООН е ограничен;

Ж.  като има предвид, че АС действа при ограничения, различни от тези на ООН, и може да взема страна, да се намесва без покана и да се намесва, без да е било подписано мирно споразумение, като при все това зачита Устава на ООН; като има предвид, че предвид броя междудържавни и вътрешнодържавни конфликти в Африка това е важно различие;

З.  като има предвид, че НАТО предостави подкрепа за АС, в т.ч. за мисията на Африканския съюз в Дарфур (AMIS) и мисията на Африканския съюз в Сомалия (AMISOM), с планиране и активи на стратегическия транспорт по въздух и море и с изграждане на капацитет на Африканските резервни сили (ASF);

И.  като има предвид, че кризите в Африка изискват съгласуван глобален отговор, който надхвърля аспектите, свързани единствено със сигурността; като има предвид, че мирът и сигурността са необходими предварителни условия за развитието и че всички местни и международни участници подчертават необходимостта от тясна координация между сигурността и политиката за развитие; като има предвид, че е необходима дългосрочна перспектива; като има предвид, че реформата в сектора на сигурността и разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията на бившите воюващи могат да бъдат от значение за постигане на стабилност и на целите за развитие; като има предвид, че Бюрото за връзка на ООН за мир и сигурност и постоянната мисия на Африканския съюз в Брюксел играят ключова роля за развитие на връзки между своите организации и ЕС, НАТО и националните посолства;

Й.  като има предвид, че основният механизъм за европейското сътрудничество с АС е Механизмът за подкрепа на мира в Африка, установен първоначално през 2004 г. и предоставящ около 1,9 милиарда евро чрез финансирания от държавите членки Европейски фонд за развитие (ЕФР); като има предвид, че когато Механизмът за подкрепа на мира в Африка беше създаден през 2003 г., неговото финансиране чрез средства по ЕФР трябваше да бъде временно, но 12 години по-късно ЕФР продължава да бъде основният източник на финансиране за Механизма за подкрепа на мира в Африка; като има предвид, че през 2007 г. приложното поле на Механизма беше разширено, за да обхване по-широк набор от дейности за предотвратяване на конфликти и стабилизиране след конфликти; като има предвид, че програмата за действие за периода 2014—2016 г. отчита външните оценки и консултации с държавите членки и въвежда нови елементи, за да се подобри ефективността; като има предвид, че член 43 от ДЕС се позовава на т.нар. разширени мисии от Петерсберг, които включват мисии за съвет и помощ във военната област, мисии за предотвратяване на конфликти и поддържане на мира, мисии на военни сили за управление на кризи, включително умиротворителни мисии и стабилизиращи операции след края на конфликти; като има предвид, че през 2014 г. над 90% от бюджета бяха определени за мироопазващи операции, от които 65% за персонала на AMISOM; като има предвид, че засилването на институционния капацитет на Африканския съюз и на Африканските регионални икономически общности е жизненоважно за успеха на мироопазващите операции и на процесите на помирение и възстановяване след конфликтите;

К.  като има предвид, че ролята на ЕС трябва да бъде разглеждана в контекста на приноса на множество държави и организации към мироопазващите операции; като има предвид например, че САЩ са най-големият финансов донор за операциите на ООН по поддържане на мира и предоставят пряка подкрепа за АС чрез своето Партньорство с Африка за бързо реагиране за поддържане на мира, а така също и приблизително 5 милиарда щатски долара в подкрепа на операции на ООН в Централноафриканската република, Мали, Кот д'Ивоар, Южен Судан и Сомалия; като има предвид, че тези различни източници на финансиране се координират от групата на партньорите на АС за мира и сигурността; като има предвид, че Китай стана активен участник в операциите на ООН по поддържане на мира и че Комисията на Африканския съюз е включена във Форума за сътрудничество между Китай и Африка; като има предвид, че след Етиопия най-големите доставчици на участници за мисиите на ООН по поддържане на мира са Индия, Пакистан и Бангладеш;

Л.  като има предвид, че европейските държави и самият ЕС са важни донори на системата на ООН, по-конкретно чрез предоставянето на финансова подкрепа за програми и проекти на ООН; като има предвид, че Франция, Германия и Обединеното кралство са най-големите донори за бюджета на операциите на ООН по поддържане на мира; като има предвид, че държавите — членки на ЕС колективно са най-големият донор за бюджета на ООН за поддържане на мира — с около 37% — и понастоящем допринасят с военнослужещи за девет мисии по поддържане на мира; като има предвид освен това, че през 2014 г. и 2015 г. финансовите ангажименти на ЕС по отношение на АС бяха 717,9 милиона евро, а приносът на АС беше едва 25 милиона евро; като има предвид, че европейските държави участват с около едва 5% в персонала на ООН по поддържане на мира – 5000 военнослужещи от общо около 92 000; като има предвид обаче, че например Франция подготвя 25 000 африкански войници всяка година и отделно изпраща над 4000 души в африканските операции по поддържане на мира;

М.  като има предвид, че противопехотните мини са голяма пречка пред възстановяването и развитието след конфликтите, не на последно място в Африка, и че през последните 20 години ЕС е изразходвал около 1,5 милиарда евро за процеси на обезвреждане на противопехотни мини и за подкрепа на жертвите от тях, което го прави най-големият донор в тази област;

Н.  като има предвид, че в допълнение към ролята на отделните европейски държави ЕС има конкретен принос към мироопазващите операции с многоаспектни действия; като има предвид,че ЕС предоставя техническа и финансова подкрепа за АС и подрегионалните организации, в частност чрез Механизма за подкрепа на мира в Африка, Инструмента, допринасящ за стабилността и мира, и Европейския фонд за развитие; като има предвид, че ЕС провежда дейности за консултации и обучение в рамките на мисиите си по линия на ОПСО и допринася за засилването на африканските способности при управлението на кризи;

О.  като има предвид, че петте граждански мисии и четирите военни операции на ЕС, които понастоящем се осъществяват в Африка, често се провеждат успоредно или съгласувано с действия на ООН, АС или национални действия;

П.  като има предвид, че ЕС е поел ангажимент да помогне за укрепването на Африканската архитектура за мир и сигурност, по-конкретно чрез подкрепа за оперативността на Африканските резервни сили (ASF);

Р.  като има предвид, че Европейският съвет отправи искане ЕС и неговите държави членки да засилят подкрепата си за партньорските държави и организации чрез предоставяне на обучения, консултации, оборудване и ресурси, така че те във все по-голяма степен да могат сами да предотвратяват или управляват кризите; като има предвид, че е налице ясна потребност от взаимно подсилващи се интервенции в областта на сигурността и развитието, за да бъде постигната тази цел;

С.  като има предвид, че ЕС следва да подкрепя действията на други участници, които може да са по-способни да изпълняват конкретни роли, като избягва дублиране и укрепва работата на тези, които вече присъстват на място, особено държавите членки;

Т.  като има предвид, че член 41, параграф 2 от ДЕС забранява разходите, възникващи от действия за военни операции или в областта на отбраната, да се осигуряват от бюджета на ЕС, въпреки че не изключва изрично финансиране от ЕС за военни задачи като операции по поддържане на мира с цели в областта на развитието; като има предвид, че общите разходи се поемат от държавите членки по механизма ATHENA; като има предвид, че макар основната задача на политиката на ЕС за развитие да е намаляването и в дългосрочен план изкореняването на бедността, членове 209 и 212 от ДФЕС не изключват изрично финансиране на изграждането на капацитет в сектора на сигурността; като има предвид, че Европейският фонд за развитие (ЕФР) и Механизмът за подкрепа на мира в Африка, като инструменти извън бюджета на ЕС, имат отношение към разглеждането на връзката между сигурност и развитие; като има предвид, че ЕФР изисква програмирането да се извършва така, че да отговаря на критериите за официална помощ за развитие (ОПР), които в по-голямата си част изключват свързани със сигурността разходи; като има предвид, че ЕС работи върху възможността за допълнителни специални инструменти в контекста на инициативата за изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието;

У.  като има предвид, че потребностите на засегнатите държави и европейската сигурност трябва да бъдат водещите принципи за участието на ЕС;

1.  Подчертава необходимостта от координирани външни действия, които използват дипломатически и свързани със сигурността и развитието инструменти, за да се възстанови доверието и да се обърне внимание на предизвикателствата, пораждани от войните, вътрешните конфликти, несигурността, нестабилността и прехода;

2.  Отбелязва, че разполагането на множество разрешени от ООН мисии в една и съща зона на операции, с различни действащи лица и регионални организации, все по-често е реалност при съвременните мироопазващи операции; подчертава, че управлението на тези сложни партньорства, макар и да не дублира дейността или мисиите, е изключително важно за успеха на операциите; във връзка с това призовава за оценка и рационализиране на съществуващите структури;

3.  Набляга на значението на своевременната комуникация и на подобрените процедури за кризисни консултации с ООН и АС, както и с други организации като НАТО и ОССЕ; изтъква необходимостта от подобряване на обмена на информация, включително относно планирането, провеждането и анализа на мисиите; приветства финализирането и подписването на административната спогодба между ЕС и ООН относно обмена на класифицирана информация; признава важността на партньорството Африка — ЕС и на политическия диалог между ЕС и АС по въпросите на мира и сигурността; предлага споразумение между АС, ЕС и други ключови действащи лица и ООН по набор от споделени цели за сигурността и развитието на Африка;

4.  Призовава настоятелно ЕС, предвид мащаба на предизвикателствата и комплексното участие на други организации и нации, да се стреми към подходящо разделение на труда и да се съсредоточи там, където най-добре може да добави стойност; отбелязва, че редица държави членки вече участват в операции в Африка и че ЕС би могъл да генерира истинска добавена стойност чрез по-голяма подкрепа за тези операции;

5.  Отбелязва, че в една все по-сложна обстановка по отношение на сигурността мисиите на ООН и АС се нуждаят от всеобхватен подход, при който в допълнение към използването на военни, дипломатически и свързани с развитието инструменти други съществени фактори са задълбоченото познаване на обстановката по отношение на сигурността, обмен на разузнавателни данни и информация и модерни технологии, знания за начините на осъществяване на контратероризъм и водене на борба с престъпността в райони на конфликт и райони, преживели конфликт, разполагане на критични инструменти, предоставяне на хуманитарна помощ и възстановяване на политическия диалог, за осигуряването на всички от които могат да спомогнат европейските държави; отбелязва работата, която вече се върши в тази област от конкретни държави членки и от други многонационални организации;

6.  Подчертава значението на другите инструменти на ЕС в областта на сигурността и по-специално на мисиите и операциите по линия на ОПСО; припомня, че намесата на ЕС в Африка е с цел да допринесе за стабилизирането на държавите, изправени пред кризи, особено чрез мисии за обучение; подчертава ролята на мисиите по линия на ОПСО, както граждански, така и военни, за подкрепата на реформи в сектора на сигурността и за принос към международната стратегия за управление на кризи;

7.  Отбелязва, че възприеманата легитимност на една мироопазваща операция е ключът към успеха ѝ; счита, че поради това АС следва да допринася с подкрепа и военни сили, когато е възможно; отбелязва, че това също така е важно и по отношение на дългосрочните цели на АС за самоконтрол;

8.  Приветства факта, че новата програма за действие на Механизма за подкрепа на мира в Африка обръща внимание на недостатъците и поставя по-силен акцент върху стратегии за изход, по-голямо споделяне на тежестта с африканските държави, по-целенасочена подкрепа и подобрени процедури за вземане на решения;

9.  Приветства стратегическото партньорство между ООН и ЕС в областта на поддържането на мира и управлението на кризи и неговите приоритети за периода 2015—2018 г., договорени през март 2015 г.; отбелязва завършените и текущите мисии по линия на ОПСО, насочени към поддържане на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност, и отчита ключовата роля в тези сфери на други организации, в т.ч. панафрикански и регионални организации, и държави; призовава ЕС да положи допълнителни усилия за улесняване на приноса на държавите членки; припомня, че ЕС осъществява дейности по управлението на кризи в Африка, насочени към поддържане на мира, предотвратяване на конфликти и укрепване на международната сигурност в съответствие с Устава на ООН; отбелязва, че само 11 от 28-те държави — членки на ЕС поеха обещания на срещата на върха на лидерите от 28 септември 2015 г. по въпросите на опазването на мира, докато Китай пое ангажимент за резервни сили от 8000 души, а Колумбия за 5000 военнослужещи; призовава държавите — членки на ЕС да засилят значително своя военен и полицейски принос към мисиите на ООН по поддържане на мира;

10.  Подчертава необходимостта от бърз отговор на кризата от страна на Африка и изтъква ключовата роля на Африканските резервни сили (ASF) в това отношение; подчертава значителния принос на ЕС чрез Механизма за подкрепа на мира в Африка и финансирането на АС, който дава възможност на АС да увеличи капацитета си за колективен отговор на кризите на континента; насърчава регионалните организации като Икономическата общност на западноафриканските държави (CEDEAO) и Южноафриканската общност за развитие да увеличат усилията си в областта на бързата реакция на Африка при кризи и да допълнят усилията на АС;

11.  Подчертава при все това, че е важно да се инвестира повече в предотвратяването на конфликти, като се отчитат фактори като политическата или религиозната радикализация, свързаното с изборите насилие, разселването на населението и изменението на климата;

12.  Признава критичния принос на Механизма за подкрепа на мира в Африка за развитието на тристранното партньорство между ООН, ЕС и АС; счита, че този механизъм предоставя както входен пункт, така и потенциален лост за създаване на по-силно партньорство между ЕС и АС, и се е доказал като незаменим, давайки възможност на АС, а чрез него и на осемте регионални икономически общности, да планират и осъществяват своите операции; счита, че е жизненоважно институциите на ЕС и държавите членки да продължат да бъдат тясно ангажирани, за да бъде Механизмът използван напълно, и АС да покаже по-висока степен на ефикасност и прозрачност при използването на финансовите средства; счита, че Механизмът за подкрепа на мира в Африка следва да се съсредоточи върху структурна подкрепа, вместо само да субсидира заплатите на африканските сили; признава, че се използват и други механизми за финансиране, но счита, че предвид изключителния фокус на Механизма върху Африка, а така също и ясните му цели, той е особено важен за мироопазващите операции в Африка; счита, че организациите на гражданското общество, работещи за изграждането на мира в Африка, следва да получат възможност да допринасят с възгледите си като част от по-стратегическо взаимодействие с организациите на гражданското общество по въпросите на мира и сигурността; остава загрижен поради продължаващите проблеми с финансирането и политическата воля от страна на африканските държави; отбелязва заключенията на Съвета от 24 септември 2012 г., в които се посочва, че „ще трябва да се обмисли финансиране, алтернативно на това от ЕФР“;

13.  Отбелязва, че засилването на европейското военно сътрудничество би увеличило ефикасността и ефективността на приноса на ЕС към мироопазващите мисии на ООН;

14.  Приветства, предвид голямото значение на изграждането на капацитет в Африка, успешното провеждане на втория цикъл на стратегическото обучение на африканските сили (Amani Africa) през октомври 2015 г., в който се включиха над 6000 военни, полицейски и цивилни участници, и очаква с нетърпение оперативността на 25-хилядните Африканските резервни сили (ASF) възможно най-скоро през 2016 г.;

15.  Призовава ЕС и неговите държави членки, както и други членове на международната общност, да помогнат с обучение, включващо дисциплина, оборудване, логистична подкрепа, финансово подпомагане и изработване на правила за употребата на сила, да насърчават и подпомагат африканските държави и да продължат изцяло ангажимента спрямо Африканските резервни сили; настоятелно призовава за по-активно застъпничество за Африканските резервни сили в африканските столици от страна на посолствата на държавите членки и делегациите на ЕС; счита, че официалната помощ за развитие (ОПР) трябва да бъде преструктурирана съобразно целта за изграждане на мир; счита, че Регламентът за ЕФР следва да бъде преразгледан, за да се създадат условия при планирането да бъдат включени разходи за мир, сигурност и правосъдие, които са обосновани от гледна точка на развитието;

16.  Отбелязва значението на мисиите по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО) за сигурността на Африка, в частност мисиите за обучение и подкрепа за африканските сили, и особено военната мисия на ЕС в подкрепа на обучението на въоръжените сили на Мали (EUTM Mali), мисията на ЕС по линия на ОПСО в Мали (EUCAP Sahel Mali) и мисията на ЕС по линия на ОПСО в Нигер (EUCAP Sahel Niger), военната мисия на ЕС в подкрепа на обучението на сомалийските сили за сигурност (EUTM Somalia) и мисията на ЕС за изграждане на регионален морски капацитет в региона на Африканския рог (EUCAP Nestor); отбелязва допълнителната подкрепа, осигурена от тези мисии за усилията на другите ръководени от ООН мисии; призовава ЕС да увеличи способностите на тези мисии за обучение, в частност като даде възможност африкански войници, които са преминали обучение, да бъдат наблюдавани по време на и след завръщането си от местата на провеждане на операции;

17.  Настоява ЕС и държавите членки, когато подпомагат операциите за подкрепа на мира, да не действат изолирано, а по-скоро да вземат изцяло предвид приноса на други международни участници, да подобряват координацията с тях и бързината на реагирането и да насочват усилията си върху определени приоритетни държави, като използват най-подходящите и опитни държави членки и африкански държави като водещи нации; подчертава значението на регионалните икономически общности в рамките на структурата на сигурността в Африка; подчертава ролята, която делегациите на ЕС биха могли да играят като фактори за координацията между международните участници;

18.  Подкрепя прилагането на цялостен подход на ЕС, който е основният инструмент за мобилизирането на пълния потенциал на действието на ЕС в контекста на операциите по поддържане на мира и процеса на стабилизиране, както и за мобилизирането на различни начини в подкрепа на развитието на държавите от АС;

19.  Подчертава, че подкрепата в областта на управлението на границите следва да бъде приоритет в рамките на ангажимента на ЕС в Африка; отбелязва, че зле охраняваните граници са един от основните фактори за увеличаването на тероризма в Африка;

20.  Приветства съвместното съобщение относно изграждането на капацитет и се присъединява към призива на Съвета за бързото му прилагане; посочва потенциала на ЕС — особено чрез неговия всеобхватен подход, обхващащ граждански и военни средства — да спомага за укрепването на сигурността в нестабилни и засегнати от конфликти държави и да отговаря на потребностите на нашите партньори, в частност на военни бенефициенти, като потвърждава отново, че сигурността е предварително условие за развитието и демокрацията; изразява съжаление, че нито Европейската комисия, нито Съветът споделиха с Европейския парламент своята оценка на правните възможности за подкрепа на изграждането на капацитет; призовава двете институции да информират своевременно Европейския парламент по този въпрос; призовава Европейската комисия да предложи правно основание в съответствие с първоначалните европейски цели от 2013 г., очертани в инициативата „Да дадем възможности и да укрепим“ („Enable and Enhance“);

21.  Посочва, че документът на Правната служба на Съвета от 7 декември 2015 г., озаглавен „Изграждане на капацитет в подкрепа на сигурността и развитието – правни въпроси“, разглежда начини и средства за финансиране на оборудването на военните сили на африканските държави; призовава Съвета да продължи това обсъждане;

22.  Приветства положителните отговори, получени от Франция след задействането на член 42, параграф 7; приветства като много положително завръщането на европейските въоръжени сили в Африка;

23.  Отчита, че проблемът често не е липсата на финансиране, а по-скоро как се изразходват средствата и какви други ресурси се използват; отбелязва, че препоръките на Европейската сметна палата относно финансовите средства от ЕС не са били изцяло изпълнени; призовава за редовни прегледи на начина, по който се изразходва финансирането от националните правителства чрез ЕС и ООН; счита, че е жизненоважно средствата да се използват ефективно предвид тяхното ограничено естество и мащаба на проблемите за разрешаване; счита, че отчетността е съществена част от този процес, също както и помощта за справянето с ендемичната корупция в Африка; настоява за по-задълбочена и прозрачна оценка на мироопазващите операции, подпомагани от ЕС; подкрепя инициативи като доверителния фонд „Békou“, който се прилага в Централноафриканската република и чиято цел е да обедини свързани с развитието европейски средства, опит и капацитет, за да се преодолеят разпокъсаността и неефективността на международните действия при реконструкцията на дадена държава; призовава за по-системно съвместно планиране в рамките на различните инструменти на ЕС;

24.  Отбелязва доклада на ООН от 15 май 2015 г. за оценка на прилагането на и усилията за корективна помощ при сексуална експлоатация и злоупотреби, извършени от персонал на ООН или свързан с него персонал в рамките на операции по поддържане на мира; счита, че АС, ООН, ЕС и държавите членки следва да прилагат голяма бдителност по отношение на такива наказателноправни въпроси, и настоятелно призовава за най-строги дисциплинарни и съдебни процедури и за най-големи усилия за предотвратяване на подобни престъпления; препоръчва също така подходящо обучение и образование на персонала на мисиите по поддържане на мира и счита, че назначаването на служители жени и съветници по въпросите на пола би помогнало за преодоляването на някои обосновани от културата погрешни схващания и за намаляването на случаите на сексуално насилие;

25.  Призовава за съгласувани усилия за изграждане на капацитет от страна на ЕС и ООН; счита, че настоящата програма за финансиране е неустойчива и че към Механизма за подкрепа на мира в Африка следва да бъдат добавени условия, за да се насърчи АС да увеличи собствения си принос към операциите за подкрепа на мира;

26.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на председателя на Европейския съвет, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, Комисията, парламентите на държавите членки, генералния секретар на ООН, председателя на Комисията на АС, председателя на Панафриканския парламент, генералния секретар на НАТО и председателя на Парламентарната асамблея на НАТО.

(1) S/2015/229.
(2) JOIN(2015)0017.
(3) A/70/95–S/2015/446.
(4) Документ на Съвета 11216/12.
(5) ЕСВД(2015)458, документ на Съвета 7632/15.
(6) Документ на Съвета 7204/08.
(7) Документ на Съвета 8370/14.
(8) Приети текстове, P8_TA(2015)0403.
(9) OВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 56.


Нелоялни търговски практики във веригата за доставки на храни
PDF 620kWORD 160k
Резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2016 г. относно нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни (2015/2065(INI))
P8_TA(2016)0250A8-0173/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 15 юли 2014 г., озаглавено „Борба с нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни между предприятия“ (COM(2014)0472),

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно нелоялните търговски практики във веригата на доставки на храни между предприятия (COM(2016)0032),

—  като взе предвид съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 28 октомври 2009 г., озаглавено „По-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа“ (COM(2009)0591),

—  като взе предвид Зелената книга на Комисията от 31 януари 2013 г. относно нелоялните търговски практики по веригата за доставки на хранителни и нехранителни стоки между стопански субекти в Европа (COM(2013)0037),

—  като взе предвид своята декларация от 19 февруари 2008 г. „Разследване и премахване на злоупотребата с покупателна способност от страна на големите супермаркети, осъществяващи дейността си в Европейския съюз“(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно справедливите доходи за земеделските производители: по-добре функционираща верига на предлагането на храни в Европа(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2012 г. относно дисбалансите по веригата на предлагането на храни(3),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 12 ноември 2013 г. относно Зелената книга на Комисията относно нелоялните търговски практики по веригата за доставки на хранителни и нехранителни стоки между стопански субекти в Европа,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет относно „Секторът на големите търговци на дребно — тенденции и въздействия върху земеделските производители и потребителите“(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2016 г. относно годишния доклад относно политиката на ЕС в областта на конкуренцията(5), и по-специално параграф 104 от нея,

—  като взе предвид решението на Комисията от 30 юли 2010 г. за учредяване на Форум на високо равнище за подобряване на предлагането на храни(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2011 г. относно по-ефективен и справедлив пазар на дребно(7),

—  като взе предвид проучването „Наблюдение на прилагането на принципите за добри практики във вертикалните отношения по веригата за доставки на храни“, изготвено от „Арете“ ООД за Комисията (януари 2016 г.),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно Европейски план за действие в областта на търговията на дребно в полза на всички участници(8),

—  като взе предвид Директива 2006/114/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно заблуждаващата и сравнителната реклама(9),

—  като взе предвид Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки(10),

—  като взе предвид Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар(11),

—  като взе предвид разследването на Арбитражния орган за кодекса на търговските вериги в Обединеното кралство във връзка с дружеството „Теско“ АД от 26 януари 2016 г.,

—  като взе предвид Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори(12),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 261/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета във връзка с договорните отношения в сектора на млякото и млечните продукти(13),

—  като взе предвид доклада за напредъка на инициативата за веригата на доставки от юли 2015 г.,

—  като взе предвид доклада на организацията „Кънсюмърс интернешънъл“ от 2012 г., озаглавен „Отношенията между супермаркетите и доставчиците — какви са последиците за потребителите?“,

—  като взе предвид универсалната рамка за оценката на устойчивостта на продоволствените и селскостопанските системи (SAFA), разработена от ФАО,

—  като взе предвид изключително критичната ситуация, пред която са изправени земеделските стопани и селскостопанските кооперации, особено в сектора на млечните продукти, свинското и говеждото месо, плодовете и зеленчуците, както и зърнените култури,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и становището на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8‑0173/2016),

А.  като има предвид, че нелоялните търговски практики (НТП) представляват сериозен проблем, който се наблюдава в много сектори на икономиката; като има предвид, че докладът на Комисията от 29 януари 2016 г. относно нелоялните търговски практики във веригата на доставки на храни между предприятия (COM(2016)0032) потвърждава, че тези практики могат да възникнат на всеки етап от веригата на доставки на храни; като има предвид, че този проблем е особено очевиден във веригата за доставки на храни, като оказва отрицателно въздействие върху най-слабото звено от веригата; като има предвид, че с този проблем се сблъскват всички предприятия по веригата за доставки на храни и много национални органи по конкуренцията; като има предвид, че Комисията, Парламентът и Европейският икономически и социален комитет многократно са обръщали внимание на проблема с НТП;

Б.  като има предвид, че „несправедливостта“ по веригата за доставки на храни трудно може да бъде определена като нарушение на действащото право в областта на конкуренцията, тъй като съществуващите инструменти са ефективни само при някои форми на антиконкурентно поведение;

В.  като има предвид размера и стратегическото значение на веригата за доставки на храни в Европейския съюз; като има предвид, че този сектор осигурява заетост за повече от 47 милиона души в ЕС и съставлява около 7% от брутната добавена стойност на равнището на ЕС, и като има предвид, че общата стойност на пазара на ЕС за продукти, свързани с търговията на хранителни стоки на дребно, се изчислява на 1,05 милиарда евро; като има предвид, че секторът на търговията на дребно допринася за 4,3% от БВП на ЕС и за 17% от МСП в ЕС(14); като има предвид, че 99,1% от предприятията в сектора на храните и напитките са МСП и микропредприятия;

Г.  като има предвид, че единният пазар донесе големи ползи за операторите във веригата за доставки на храни и че търговията с храни има все по-голямо трансгранично измерение и е от особено значение за функционирането на вътрешния пазар; като има предвид, че трансграничната търговия между държавите — членки на ЕС, представлява 20% от общото производство на храни и напитки в ЕС; като има предвид, че 70% от общия износ на хранителни продукти на държавите членки е насочен към други държави членки;

Д.  като има предвид, че през последните години във веригата за доставки на храни между предприятия (B2B) се наблюдават значителни структурни промени, включително високо равнище на концентрация и вертикална и трансгранична интеграция на дружествата с дейност в производствения сектор, по-специално в преработвателния сектор и в сектора за търговия на дребно, както и на етапите, предшестващи производството;

Е.  като има предвид, че дружествата, участващи във веригата за доставки на хранителни продукти, съобщават, че НТП включват основно:

   забавяния на плащането;
   ограничен достъп до пазара;
   едностранни промени или промени със задна дата на договорните условия;
   неспазване на изискването за предоставяне на достатъчно подробна или недвусмислена информация относно договорните условия;
   отказ за сключване на писмен договор;
   внезапно и неоправдано прекратяване на договор;
   нелоялно прехвърляне на търговски риск;
   изискване на плащания за стоки или услуги, които нямат стойност за една от страните по договора;
   налагане на такси за фиктивни услуги;
   прехвърляне на разходи за транспорт и съхраняване на доставчиците;
   принудително участие в промоции, налагане на такси за разполагане на стоки на видно място в магазините и други допълнителни такси;
   прехвърляне на доставчиците на разходите за рекламиране на стоки в търговските площи;
   налагане на безусловно връщане на непродадена стока;
   оказване на натиск за намаляване на цените;
   възпрепятстване на търговските партньори да се снабдяват от други държави членки (териториални ограничения на доставките);

Ж.  като има предвид, че земеделските производители са особено уязвими по отношение на нелоялните търговски практики във веригата за доставка на храни, тъй като селскостопанското производство не може да бъде спряно, след като веднъж е започнало, и че получените от него продукти са с нетраен характер;

З.  като има предвид, че производителите понякога работят на загуба вследствие на неблагоприятни договорености с останалите участници по веригата за доставки на храни, например чрез преоценка на стоките и отстъпки в супермаркетите;

И.  като има предвид, че НТП се появяват, когато са налице неравнопоставени условия в търговските отношения между партньорите по веригата за доставки на храни в резултат на различните позиции при воденето на преговори в стопанските отношения, които се дължат на нарастващата концентрация на пазарна мощ сред малък брой многонационални групи, и като има предвид, че тези различия често вредят на малките и средните производители;

Й.  като има предвид, че НТП могат да имат вредни последствия за отделните дружества от веригата за доставки на храни, по-специално за земеделските производители и МСП, което, от своя страна, може да окаже въздействие върху цялата икономика на ЕС, както и върху крайните потребители, като ограничи техния избор на продукти и достъпа им до нови и иновативни продукти; като има предвид, че НТП могат да окажат въздействие върху преговорите между предприятията относно цените и могат да попречат на трансграничната търговия в ЕС и на правилното функциониране на вътрешния пазар; като има предвид, че нелоялните практики могат по-специално да доведат до намаляване на инвестициите и иновациите на предприятията, включително в областта на защитата на околната среда, условията на труд и хуманното отношение към животните, поради намаляване на доходите и липсата на сигурност, и могат да ги накарат да се откажат от производствени, преработвателни или търговски дейности;

К.  като има предвид, че НТП са пречка за развитието и доброто функциониране на вътрешния пазар и пречат сериозно на правилното функциониране на пазара;

Л.  като има предвид, че НТП могат да доведат до прекомерни разходи или по-ниски от очакваното приходи за предприятията с по-слаби позиции при воденето на преговори, както и до свръхпроизводство и разхищение на храни;

М.  като има предвид, че потребителите биха претърпели загуби във връзка с разнообразието от продукти, културното наследство и обектите за продажба на дребно в резултат на НТП;

Н.  като има предвид, че МСП и микропредприятията, които представляват над 90% от икономическата структура на ЕС, са особено уязвими по отношение на НТП и са по-силно засегнати в сравнение с големите предприятия от въздействието на НТП, което създава повече трудности за тях да оцеляват на пазара, да извършват нови инвестиции в продукти и технологии и да внедряват иновации, и затруднява още повече разширяването на дейността на МСП, включително през граница в рамките на единния пазар; като има предвид, че МСП се обезкуражават да участват в търговски отношения поради риска от това да им бъдат наложени НТП;

О.  като има предвид, че НТП съществуват не само във веригата за доставки на храни, а често и във веригата за доставки на нехранителни стоки, като например промишлеността за производство на облекла и автомобилната промишленост;

П.  като има предвид, че много държави членки използват различни начини за борба с НТП, в някои случаи чрез доброволни схеми и схеми за саморегулиране, а в други – чрез съответни национални нормативни актове; като има предвид, че това доведе до висока степен на различия и диверсификация между държавите по отношение на степента, естеството и формата на правна защита; като има предвид, че някои държави не са предприели никакви действия в тази област;

Р.  като има предвид, че някои държави членки, които първоначално опитаха да се справят с нелоялните търговски практики посредством доброволни подходи, впоследствие решиха да включат законодателни мерки в борбата с тези практики;

С.  като има предвид, че НТП са обхванати само частично от конкурентното право;

Т.  като има предвид, че европейското конкурентно право следва да дава възможност на потребителите да се възползват от широка гама от качествени продукти на конкурентни цени, като същевременно гарантира, че предприятията имат стимул да инвестират и да въвеждат иновации, предоставяйки им равни възможности да популяризират предимствата на своите продукти, без да бъдат неправомерно измествани от пазара чрез нелоялни търговски практики;

У.  като има предвид, че европейското конкурентно право следва да дава възможност на крайния потребител да закупува стоки на конкурентни цени, но че то следва също така да осигури свободна и лоялна конкуренция между предприятията, по-специално с цел да ги насърчи да въвеждат иновации;

Ф.  като има предвид, че „факторът страх“ играе известна роля в търговските отношения: по-слабата страна не може да използва ефективно правата си и не желае да подаде жалба относно НТП, наложени от по-силната страна, от страх да не изложи на риск търговските им отношения;

Х.  като има предвид, че функционирането на веригата за доставки на храни оказва влияние върху ежедневието на гражданите на ЕС, при положение че домакинствата отделят приблизително 14% от разходите си за хранителни продукти;

Ц.  като има предвид, че по веригата за доставки на храни действат много участници, включително производители, търговци на дребно и посредници, и че НТП могат да се появят на различни нива от веригата;

Ч.  като има предвид, че „факторът страх“ означава, че дребните доставчици няма да могат ефективно да се възползват от евентуалното си право да предявят съдебен иск, и че техните интереси ще бъдат обслужени по-добре чрез използването на други евтини и достъпни механизми, като например посредничеството на независим арбитър;

Ш.  като има предвид, че инициативата за веригата на доставки (ИВД) се характеризира със сериозни ограничения, като например липсата на санкции за неспазване на изискванията и липсата на възможности за подаване на поверителни жалби, което възпрепятства използването ѝ като ефективно средство за борба с нелоялните търговски практики;

1.  Приветства стъпките, предприети досега от Комисията за борба с НТП, с оглед осигуряване на по-балансиран пазар и преодоляване на сегашното положение на разпокъсаност, произтичащо от различните национални подходи за справяне с НТП в ЕС, но посочва, че тези стъпки не са достатъчни за борба с НТП; приветства горепосочения доклад на Комисията от 29 януари 2016 г., както и дългоочакваното съпровождащо проучване относно мониторинга по прилагането на принципите за добри практики във вертикалните отношения по веригата за доставки на храни, но отбелязва неговите заключения, които не подготвят почвата за рамка на равнището на ЕС за справяне с нелоялните търговски практики на равнището на ЕС;

2.  Приветства действията, предприети от Форума на високо равнище за подобряване на функционирането на веригата за доставки на храни, и създаването на експертната платформа за B2B практики, която е изготвила списък, описание и оценка на търговските практики, които могат да се разглеждат като особено нелоялни;

3.  Приветства създаването и развитието на ИВД, което играе важна роля за насърчаване на промяна в културата и подобряване на бизнес етиката и което доведе до приемането на набор от принципи за добри практики за вертикални отношения по веригата за доставки на храни, както и на доброволна рамка за прилагането на тези принципи, която само през втората година от прилагането си вече включва над хиляда участващи дружества от целия ЕС, и най-вече МСП; приветства постигнатия досега напредък и счита, че усилията за насърчаване на лоялни търговски практики по веригата за доставки на храни следва да доведат до реално въздействие, но че понастоящем тези усилия не могат да се разглеждат като достатъчни за справяне с проблема с НТП по веригата за доставки на храни; все пак подчертава, че ефективността на ИВД, призната в неотдавнашния доклад на Комисията и външната оценка, се подкопава от множество проблеми, като например слабости в управлението, ограничения по отношение на прозрачността, липса на мерки за правоприлагане или санкции, липса на ефективни възпиращи механизми срещу НТП, което не позволява подаване на индивидуални анонимни жалби от потенциални пострадали от НТП, нито провеждане на разследвания по собствена инициатива от независим орган, а това впоследствие води до по-слабо представителство на малките и средните предприятия и земеделските производители, по-специално на тези, които считат, че ИВД не изпълнява предназначението си; препоръчва да бъдат създадени подобни инициативи за веригите на доставки в други съответни нехранителни сектори;

4.  Изразява съжаление за това, че някои насърчавани от ИВД възможности за разрешаване на спорове все още не са използвани на практика, което означава, че оценката на тяхната ефективност се основава на теоретични преценки; изразява съжаление относно факта, че все още не е разгледан конкретен случай, за да се оцени ролята на ИВД в борбата с нелоялните търговски практики, и че не е извършен по-подробен анализ за събирането на данни, свързани с получените и разгледаните жалби; счита, че неизвършването на такава задълбочена оценка подкопава общата оценка на инициативата; изразява разочарование от декларацията в гореспоменатото проучване на дружеството „Арете“ за оценка на ефективността на ИВД, че „реалните постижения на ИВД може да изглеждат много скромни от гледна точка на действителния или възприемания обхват и сериозността на въпроса относно НТП“;

5.  Отбелязва създаването на национални платформи по линия на ИВД, в които участват организации и предприятия от веригата за доставки на храни, с цел насърчаване на диалога между страните, стимулиране на въвеждането и обмена на лоялни търговски практики и търсене на начини за преустановяване на НТП, но поставя под въпрос тяхната реална ефективност; посочва обаче, че някои национални платформи не са постигнали тези цели и както в случая с Финландия, земеделските производители са се отказали от платформата; предлага държавите членки да бъдат насърчавани и стимулирани да предприемат по-нататъшни действия, използвайки подходящи инструменти, във връзка с евентуални жалби или несъответствия, докладвани от тези национални платформи;

6.  Счита, че принципите на добри практики и списъкът с примери за лоялни и нелоялни практики във вертикалните отношения по веригата за доставки на храни следва да бъдат разширени и прилагани по ефективен начин;

7.  Приветства провежданото понастоящем проучване на Комисията относно избора и иновациите в сектора на търговията на дребно; счита, че това ще способства за изясняване на развитието и на мотивите за избор и за иновации на равнището на общия пазар;

8.  Приветства разработването на алтернативни и неофициални механизми за уреждане на спорове и обезщетения, по-специално чрез посредничество и приятелски споразумения;

9.  Отбелязва, че ако по веригата за доставки на храни съществуват НТП, това противоречи на основните принципи на правото;

10.  Осъжда практиките, които използват дисбаланса в позициите на отделните стопански субекти в преговорите и оказват неблагоприятно въздействие върху свободата на договаряне;

11.  Посочва, че когато НТП се налагат от страни с по-силни преговорни позиции, те оказват неблагоприятно въздействие върху цялата верига за доставки на храни, включително и върху заетостта, за сметка на избора на потребителите, както и на качеството, разнообразието и иновативността на доставяните продукти; подчертава, че НТП могат да възпрепятстват конкурентоспособността на предприятията и инвестициите и да принуждават дружествата да реализират икономии за сметка на заплатите, условията на труд или качеството на суровините;

12.  Отново заявява, че свободната и лоялна конкуренция, балансираните отношения между всички участници, свободата на договаряне и стриктното и ефективно прилагане на съответното законодателство, които създават възможности за защита на всички стопански субекти по веригата за доставки на храни, независимо от географското им местоположение, са от ключово значение за обезпечаване на правилното функциониране на веригата за доставки на храни и за гарантиране на продоволствената сигурност;

13.  Отбелязва необходимостта от изграждане на взаимно доверие между партньорите по веригата за доставки въз основа на принципите на свобода на договаряне и взаимноизгодни отношения; подчертава корпоративната социална отговорност на по-голямата договаряща се страна да ограничи ползите си по време на преговорите и да работи с по-слабата страна за намиране на решение, което да бъде добро и за двете страни;

14.  Приветства позицията на Комисията в нейната Зелена книга от 31 януари 2013 г., че не съществува истинска свобода на договаряне при наличието на значително неравенство между страните;

15.  Признава, че НТП произтичат предимно от неравномерното разпределение на приходите и силите във веригата за доставки на храни и подчертава, че тези дисбаланси трябва да бъдат спешно преодолени, за да се подобри положението на земеделските производители в хранителния сектор; отбелязва, че продажбата под производствената цена и сериозната злоупотреба от страна на големите вериги за търговия на дребно с основни селскостопански храни като млечни произведения, плодове и зеленчуци, продавани с ниска печалба или на загуба с цел привличане на клиенти, заплашва дългосрочната устойчивост на производството на такива продукти в ЕС; приветства усилия като инициативата „Тирвол“ в Германия, които са насочени към подпомагане на земеделските производители да се конкурират според достойнствата на техните продукти;

16.  Изтъква, че НТП имат сериозни отрицателни последствия за земеделските производители, като по-ниски печалби, по-високи от разходи от предвидените, свръхпроизводство и разхищаване на храни и затруднено финансово планиране; изтъква, че в крайна сметка тези отрицателни последици намаляват възможностите за избор на потребителите;

17.  Оспорва категоричната подкрепа от страна на Комисията за ИВД, изразена в доклада ѝ, предвид нейните ограничения; изтъква отново нежеланието на земеделските производители да вземат участие в нея поради липсата на доверие, ограниченията по отношение на анонимните жалби, отсъствието на законови правомощия, неспособността ѝ да прилага смислени санкции, липсата на подходящи механизми за борба с добре документирани НТП и опасения за дисбаланс в естеството на механизмите за правоприлагане, които не са взети предвид по подходящ начин; изразява съжаление по повод на нежеланието на Комисията да гарантира анонимност и подходящи санкции;

18.  Счита, че ИВД и други национални и доброволчески системи и системи на ЕС (кодекси за добри практики, доброволни механизми за уреждане на спорове) следва да бъдат доразвивани и насърчавани като допълнение към ефективни и стабилни механизми за прилагане на разпоредбите на равнището на държавите членки, с което да се гарантира възможност за анонимно подаване на жалби и да се въведат възпиращи санкции заедно с координация на равнището на ЕС; насърчава производителите и търговците, включително организациите на земеделските стопани, да участват в подобни инициативи; счита, че тези инициативи следва да бъдат на разположение на всички доставчици, които не държат на своята анонимност, и че те може да бъдат полезни, като се развиват като образователна платформа за обмен и най-добри практики; отбелязва, че в своя неотдавнашен доклад Комисията заявява, че ИВД трябва да се подобри, по-специално с цел да се вземат под внимание поверителните жалби, както и по отношение на предоставянето на независими органи на правомощия за разследване и налагане на санкции;

19.  Отправя искане към Комисията да предприеме стъпки за осигуряване на ефективни механизми за правоприлагане, като например развитието и координацията на мрежа от национални органи, взаимно признати на равнището на ЕС; изтъква във връзка с това, че Арбитражният орган за кодекса на търговските вериги в Обединеното кралство би могъл да служи като потенциален модел, който да се следва на равнището на ЕС и който може да действа като истинско средство за възпиране на нелоялните търговски практики и да спомогне за отстраняването на „фактора страх“;

20.  Приветства неотдавнашната стъпка на ИВД, която дава възможност на МСП и на микропредприятията да се присъединяват при опростена процедура; посочва, че броят на регистрираните МСП е нараснал; изтъква обаче, че ИВД трябва да бъде укрепена още повече посредством редица действия, посочени от Комисията в нейния доклад от 29 януари 2016 г., като напредъкът следва да бъде следен от Комисията с цел:

   активизиране на усилията за популяризиране на ИВД и за повишаване на осведомеността за нея, по-специално сред МСП;
   осигуряване на безпристрастност на управленската структура, например чрез независим председател, който не е свързан с конкретна група заинтересовани страни;
   даване на възможност на страни, които твърдят, че са пострадали от НТП, да подават поверително жалба;
   въвеждане на по-ефикасни вътрешни процедури за проверка на това дали отделните стопански субекти спазват поетите от тях процедурни задължения и за мониторинг в условията на поверителност на честотата и резултатите от двустранните спорове;

21.  Отбелязва забележката на Комисията, че представителите на земеделските производители са решили да не участват в ИВД, тъй като според тях тя не гарантира достатъчна поверителност на жалбоподателите, страда от липса на законови правомощия за независими разследвания и смислени санкции, както и на механизми за борба с добре документирани НТП, и че техните опасения за дисбаланси в естеството на механизмите за правоприлагане не са били надлежно взети предвид; счита, че участието на земеделските производители е от ключово значение и че пониженото участие не отразява липса на осведоменост, а по-скоро липса на доверие в настоящите процедури и структури на управление на ИВД; поради това предлага, че подобряването на функционирането на ИВД, наред с другото, чрез независимо управление, поверителност и анонимност, както и ефективното правоприлагане и възпиране биха могли, като първа стъпка, да повишат интереса, подкрепата и съответно участието на земеделските производители;

22.  Призовава Комисията и държавите членки да улесняват и насърчават присъединяването на производителите към организациите на производителите (ОП) и асоциациите на организациите на производителите (АОП), за да се подобрят техните възможности за договаряне и позицията им по веригата за снабдяване с храни;

23.  Признава въпреки това, че доброволните схеми и схемите за саморегулиране могат да предоставят икономически целесъобразни средства за гарантиране на почтено поведение на пазара, за разрешаване на спорове и за преустановяване на НТП, ако бъдат съчетани с независими и ефективни механизми за правоприлагане; подчертава обаче, че досега тези схеми са показали ограничени резултати вследствие на липса на подходящо прилагане, недостатъчно представителство на земеделските стопани, безпристрастни структури на управление, конфликти на интереси между съответните страни, механизми за уреждане на спорове, които не са в състояние да се справят с „фактора страх“ на доставчиците и факта, че те не се прилагат към цялата верига за доставки; призовава Комисията да продължи да подкрепя обмена на най-добри практики сред държавите членки;

24.  Отбелязва, че вече съществува законодателство на ЕС за борба с нелоялните търговски практики в отношенията между търговци и потребители (Директива 2005/29/ЕО), но изтъква липсата на законодателство на ЕС за борба с нелоялните практики между различните участници в агрохранителната верига;

25.  Подчертава, че сериозният анализ на нелоялните търговски практики следва да започне от новата икономическа парадигма, възникнала през последните години: големи търговски мрежи, в които достъпът до местата за продажба е станал обект на ожесточена конкуренция под контрола на супермаркетите; посочва, че някои органи по конкуренцията са установили конкретни практики, които включват прехвърляне на прекомерни рискове върху доставчиците и които могат да отслабят тяхната конкурентоспособност; посочва, че тези органи са стигнали също така до заключението, че собствените марки въвеждат хоризонтално измерение на конкуренцията по отношение на търговските марки, което не е взето предвид в достатъчна степен;

26.  Подчертава, че действията за борба с НТП ще спомогнат за гарантиране на правилното функциониране на вътрешния пазар и за развитие на трансграничната търговия в ЕС и с трети страни; припомня, че разпокъсаността на пазарите и различията между националните законодателства относно НТП подлагат операторите от веригата за доставки на различни пазарни условия и може да доведат до практиката, известна като „търсене на най-благоприятната правна система“, което от своя страна би могло да предизвика правна несигурност;

27.  Призовава Комисията и държавите членки да прилагат изцяло и последователно правото в областта на конкуренцията, правилата относно нелоялната конкуренция и антитръстовото законодателство, и по-специално да налагат строги санкции за злоупотреба с господстващо положение във веригата за доставки на храни;

28.  Счита за важно да се гарантира, че правото на ЕС в областта на конкуренцията отчита особеностите на селското стопанство и е в служба на благополучието на производителите и на потребителите, които играят важна роля във веригата за доставки; счита, че правото на ЕС в областта на конкуренцията трябва да създава условия за по-ефективен пазар, който да дава възможност на потребителите да се възползват от широк избор на качествени продукти на конкурентни цени, като едновременно с това гарантира, че първичните производители имат стимул да инвестират и да въвеждат иновации, без да бъдат измествани от пазара;

29.  Отбелязва, че при все че за потребителите продуктите със собствена марка на търговската верига могат да донесат по-голяма стойност, по-голям избор и повече продукти от типа „справедлива търговия“, те представляват също така стратегически проблем в средносрочен и дългосрочен план, тъй като създават хоризонтално измерение на конкуренцията по отношение на промишлените търговски марки, която никога до този момент не е била фактор и която може да постави в нелоялна и антиконкурентна позиция търговците на дребно, които стават едновременно клиент и конкурент; обръща внимание на съществуването на „праг на риска“, отвъд който навлизането на пазара на собствени марки в дадена продуктова категория може да превърне тяхното текущо положително въздействие в отрицателно и да възпрепятства новаторските усилия на много дружества; ето защо подчертава, че въпросът за собствените марки на търговските вериги изисква особено внимание от страна на Комисията и органите по конкуренция, по специално що се отнася до необходимостта от оценяване на потенциалните дългосрочни последици за веригата за доставки на храни и на позицията на земеделските производители в нея, като се има предвид, че навиците на потребителите в отделните държави членки се различават;

30.  Призовава Комисията и държавите членки да прилагат изцяло и последователно Директива 2011/7/ЕС относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, така че предприятията да плащат на кредиторите в срок от 60 дни, или в противен случай да им бъдат наложени лихвени плащания и плащане на кредитора на разноски по събирането в разумен размер;

31.  Призовава Комисията да внесе предложение или предложения за рамка на равнището на ЕС, която да определя общите принципи и да отчита националните особености и най-добри практики за справяне с НТП по цялата верига за доставки на храни, за да се осигурят еднакви условия на конкуренция в различните държави членки, което ще позволи на пазарите да функционират правилно и да се поддържат справедливи и прозрачни отношения между производители, доставчици и дистрибутори на хранителни продукти;

32.  Изразява твърдото си убеждение, че определението на НТП, изложено от Комисията и съответните заинтересовани страни в документа „Vertical relationships in the Food Supply Chain: Principles of Good Practice“ (Вертикалните отношения по веригата за доставки на храни: Принципи на добри практики) от 29 ноември 2011 г.(15), следва да се вземе предвид наред с отворен списък на НТП при представянето на предложение за рамка на равнището на ЕС;

33.  Освен това предлага анонимността и поверителността да бъдат включени във всички бъдещи законодателни инициативи в тази област;

34.  Счита, че държавите членки, ако вече не са го направили, следва да определят или признаят като арбитър на национално равнище публични агенции или специализирани органи, които да са отговорни за прилагането на мерките за борба с нелоялните търговски практики във веригата за доставки на храни; счита, че публичните агенции от този тип могат да улеснят правоприлагането, например като им се предоставят правомощия за откриване и провеждане на разследвания по собствена инициатива и въз основа на неофициална информация или жалби, разглеждани на поверителна основа (като по този начин се преодолее „факторът страх“), както и че те могат да действат като посредници между участващите страни; подчертава необходимостта от взаимно признаване и ефективно сътрудничество на равнището на ЕС между националните органи с цел да се гарантира споделянето на съответната информация, по-специално относно добри практики и експертен опит във връзка с нови видове НТП, като се действа при пълно зачитане на принципа на субсидиарност;

35.  Призовава Комисията, държавите членки и други съответни заинтересовани страни да улеснят — като последващи действия във връзка с доклада на Комисията — включването на организации на земеделските производители (включително ОП и АОП) в обхвата на националните правоприлагащи органи, регулиращи веригата за доставки на храни, най-вече чрез осигуряване на анонимност на жалбите и режим за ефективни санкции;

36.  Счита, че е необходимо рамково законодателство на ниво ЕС за справяне с НТП и за гарантиране, че европейските земеделски производители и потребители имат възможност да се възползват от справедливи условия за покупка и продажба;

37.  Посочва, че това европейско рамково законодателство не следва да понижава равнището на защита в държавите, които вече имат национално законодателство в областта на борбата срещу НТП между предприятията.

38.  Призовава държавите членки, които не разполагат с компетентен правоприлагащ орган, да обмислят възможността за създаване на такъв орган и да му предоставят правомощието да осъществява надзор и да прилага необходимите мерки за борба с НТП;

39.  Подчертава, че правоприлагащите органи следва да имат на разположение редица различни правоприлагащи мерки и санкции, за да осигурят възможност за гъвкава реакция в съответствие със сериозността на конкретното обстоятелство; счита, че подобни мерки и санкции следва да оказват възпиращо въздействие с цел промяна на поведението;

40.  Припомня, че всички държави членки вече имат регулаторни рамки за справяне с НТП; отбелязва неотдавнашните регулаторни действия, предприети от някои държави членки, съставляващи въвеждане на разпоредби за допълване на националното право в областта на конкуренцията, разширяване на обхвата на прилагане на директивите относно НТП с цел обхващане на отношенията между предприятия и създаване на независими правоприлагащи агенции; отбелязва обаче, че различните подходи, използвани в това отношение от заинтересованите държави членки, са довели до различни степени и видове защита срещу НТП;

41.  Отбелязва, че при приемането на мерки за противодействие на НТП в рамките на веригата за доставки на храни трябва да се вземат надлежно под внимание специфичните характеристики на всеки пазар и правните изисквания, които се прилагат към него, различните ситуации и подходи в отделните държави членки, степента на консолидация или разпокъсаност на отделните пазари и други съществени фактори, като същевременно се извлича полза от мерки, вече предприети в някои държави членки, които се оказват ефективни; счита, че всички предложения за регулаторни усилия в тази област следва да гарантират наличието на сравнително широка свобода на преценка за определяне на мерките, които следва да се вземат предвид на специфичните характеристики на всеки пазар, с цел да се избегне приемането на универсален подход, а така също следва да се основават на общия принцип на подобряване на прилагането чрез ангажиране на съответните публични органи заедно с концепцията за правоприлагане от страна на частноправни субекти, като по този начин се допринася също за подобряването на разпокъсаното и ниско равнище на сътрудничество, което съществува в различни национални правоприлагащи органи, и за преодоляване на трансграничните предизвикателства по отношение на НТП;

42.  Изтъква, че съществуващото разпокъсано и ниско равнище на сътрудничество в рамките на различните национални правоприлагащи органи не е достатъчно за преодоляването на трансграничните предизвикателства по отношение на НТП;

43.  Призовава Комисията да извърши оценка на ефективността и въздействието на регулаторните и нерегулаторните мерки, като се отчитат надлежно всички възможни последици за различните заинтересовани страни и за благосъстоянието на потребителите, както и на съчетанието на политики, посочени от отговорилите на гореспоменатото проучване на дружеството „Арете“, което представлява комбинация от доброволни инициативи и публично правоприлагане (33% от всички отговори) и специфично законодателство на равнището на ЕС (32%);

44.  Изразява убеждение, че осведомеността на потребителите относно земеделските продукти е от съществено значение за решаването на проблемите, произтичащи от дисбалансите по веригата за доставки на храни, включително НТП; призовава всички заинтересовани страни, участващи в управлението на веригата за доставки на храни, да увеличат прозрачността по цялата верига за доставки на храни и да повишат осведомеността на потребителите чрез по-подходящи схеми за етикетиране и сертифициране на продуктите, за да се даде възможност на потребителите да правят напълно информиран избор на предлаганите продукти и да действат по съответния начин;

45.  Призовава Комисията в тясно сътрудничество с държавите членки да насърчава инициативи, с които потребителите да бъдат информирани за опасността от ценови дъмпинг за продуктите на първичните производители, и изрично подкрепя провеждането за тази цел на кампании за повишаване на осведомеността в училищата и в образователните институции;

46.  Отбелязва, че от 2009 г. насам Европейският парламент е приел пет резолюции относно проблеми по веригата за търговия на дребно в ЕС, включително три резолюции, насочени конкретно към дисбаланси и злоупотреби в рамките на веригата за доставки на храни; отбелязва освен това, че в същия период Комисията е изготвила три съобщения, една Зелена книга и е възложила два окончателни доклада по подобни теми; въз връзка с това заявява, че още повече анализи на състоянието на веригата за доставки на храни само ще забавят належащата необходимост от действия за подпомагане на борбата на земеделските производители срещу нелоялните търговски практики;

47.  Настоятелно призовава всички участници във веригата за доставки на храни да разгледат възможността за използване на стандартни договори, както и договори от ново поколение, в които рисковете и ползите са споделени;

48.  Признава, че с реформата на общата селскостопанска политика (ОСП) и новата обща организация на единния пазар са въведени редица мерки, насочени към преодоляване на неравностойните позиции при договаряне между земеделските производители, търговците на дребно, търговците на едро и МСП във веригата за доставки на храни, по-специално чрез оказване на подкрепа за създаването и развитието на ОП; подчертава значението на това сътрудничество в снабдяването;

49.  Отбелязва, че Регламент (ЕС) № 1308/2013, в който се предвижда създаването на организации на производителите, е подкрепен с финансови стимули по втория стълб на ОСП; изтъква, че правната рамка разширява обхвата за колективно договаряне (в някои сектори) и за договори за доставка (за всички сектори), така че да обхваща и ОП, техните асоциации (АОП) и междубраншовите организации и също така въвежда временно освобождаване от някои правила за конкуренция в периоди на сериозен дисбаланс на пазара, при спазване на предпазни мерки;

50.  Настоятелно призовава Комисията да насърчи решително този подход за увеличаване на възможностите за договаряне на първичния производител и да насърчава производителите да се присъединяват към ОП и АОП; подчертава, по-специално, уязвимостта на малките и семейните производители, които имат потенциал да създават и поддържат работни места в изолирани, отдалечени и планински региони;

51.  Счита, че укрепването и създаването на организации на производителите трябва да се съчетае с укрепване на позициите на земеделските производители при договаряне в хранителната верига, по-конкретно чрез предоставяне на правото на колективно договаряне на техните договори;

52.  Призовава за по-голяма прозрачност и предоставяне на информация по веригата на доставки и за укрепването на органи и инструменти за пазарна информация като Европейския инструмент за наблюдение на цените на хранителните продукти и Обсерваторията за наблюдение на пазара на мляко, с оглед предоставяне на земеделските производители и на ОП на точна и навременна пазарна информация;

53.  Счита, че цените по цялата верига за доставки на храни следва да отразяват по-добре стойността, добавена от първичните производители; с оглед на това призовава формирането на цените на дребно да се ползва от цялата необходима прозрачност;

54.  Посочва, че земеделските производители в редица държави членки са си осигурили силна позиция във веригата за доставки на храни, като са създали кооперативи, които гарантират, че стойността, добавена на етапа на преработката, се насочва обратно към земеделските производители, и счита, че е от съществено значение тези кооперативи да не бъдат обременявани с допълнителни разходи в резултат на задължителна и скъпоструваща бюрокрация;

55.  Настоятелно призовава производителите и преработвателите да работят заедно за инвестиции в иновации и за увеличаване на добавената стойност на своите продукти;

56.  Припомня на Комисията, че през декември 2013 г. Парламентът прие доклад по собствена инициатива, в който призова Комисията да проучи възможността за независимо правоприлагане, с оглед да се отстрани „факторът страх“ сред първичните производители; настоятелно призовава Комисията да вземе под внимание този факт в своя доклад;

57.  Изразява становище, че професионалните организации биха могли да служат като платформа, позволяваща на първичните производители да подават без страх жалби до компетентен орган в случай на предполагаеми НТП;

58.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1) OВ C 184 E, 6.8.2009 г., стр. 23.
(2) OВ C 308 E, 20.10.2011 г., стр. 22.
(3) OВ C 227 E, 6.8.2013 г., стр. 11.
(4) ОВ C 255, 14.10.2005 г., стр. 44.
(5) Приети текстове, P8_TA(2016)0004.
(6) OВ C 210, 3.8.2010 г., стр. 4.
(7) OВ C 33 E, 5.2.2013 г., стр. 9.
(8) Приети текстове, P7_TA(2013)0580.
(9) OВ L 376, 27.12.2006 г., стр. 21.
(10) ОВ L 48, 23.2.2011 г., стр. 1.
(11) ОВ L 149, 11.6.2005 г., стр. 22.
(12) ОВ L 95, 21.4.1993 г., стр. 29.
(13) ОВ L 94, 30.3.2012 г., стр. 38.
(14) Евростат, 2010 г.
(15) https://ec.europa.eu/digital-single-market/sites/digital-agenda/files/discussions/Vertical%20relationships%20in%20the%20Food%20Supply%20Chain%20-%20Principles%20of%20Good%20Practice.pdf.


Технологични решения за устойчиво селско стопанство в ЕС
PDF 613kWORD 156k
Резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2016 г. относно технологичните решения за устойчиво селско стопанство в ЕС (2015/2225(INI))
P8_TA(2016)0251A8-0174/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 11, член 114, параграф 3, член 168, параграф 1 и член 191 от него,

—  като взе предвид Решение 2013/743/ЕС на Съвета от 3 декември 2013 г. за създаване на специфичната програма за изпълнение на „Хоризонт 2020“ — рамковата програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на решения 2006/971/EО, 2006/972/EО, 2006/973/EО, 2006/974/EО и 2006/975/EО(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета(4),

—  като взе предвид Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 233/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2014 г. за създаване на финансов инструмент за сътрудничество за развитие за периода 2014—2020 г.(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 870/2004 на Съвета от 24 април 2004 г. относно установяване на програма на Общността за съхранението, характеризирането, събирането и използването на генетичните ресурси в земеделието и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1467/94(7), както и доклада на Комисията от 28 ноември 2013 г. озаглавен „Генетичните ресурси в селското стопанство – от опазването към устойчивото използване“ (COM(2013)0838),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1829/2003 на Европейския парламент и Съвета от 22 септември 2003 г. относно генетично модифицираните храни и фуражи(8),

—  като взе предвид Меморандума за разбирателство от 14 юли 2014 г. между Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка за сътрудничество в областта на селското стопанство и развитието на селските райони в периода 2014—2020 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 11 март 2014 г. относно бъдещето на европейското градинарство – стратегии за растеж(9),

—  като взе предвид проучването, извършено през 2014 г. от Тематичен отдел Б: Структурни политики и политика на сближаване — Земеделие и развитие на селските райони, озаглавено „Прецизното земеделие: възможност за земеделските стопани в ЕС — потенциална подкрепа с ОСП за периода 2014—2020 г.“,

—  като взе предвид проучването от 2013 г. на службата за оценка на научно-технологичните възможности (STOA) озаглавено „Технологични възможности за изхранване на 10 милиарда души“;

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 29 февруари 2012 г. относно Европейското партньорство за иновации „Селскостопанска производителност и устойчивост“ (COM(2012)0079),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 февруари 2012 г., озаглавено „Иновации за устойчив растеж: биоикономика за Европа“ (COM(2012)0060),

—  като взе предвид решението на Комисията от 16 октомври 2015 г. за създаване на група на високо равнище на научните съветници (C(2015)6946),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2015 г., озаглавено „По‑добро регулиране за постигането на по-добри резултати — Програма на ЕС“ (COM(2015)0215),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2015 г. относно патентите и правата на селекционерите на растения(10);

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони (A8‑0174/2016),

A.  като има предвид, че нашите общества са изправени пред многобройни предизвикателства, свързани със селското стопанство и че трябва да изиграят своята роля, и като има предвид, че населението на света се очаква да достигне 9,6 милиарда до 2050 г., което означава, че ще има около 2,4 милиарда повече хора отколкото в момента;

Б.  като има предвид, че средно поне една трета от произведените храни се разхищава, а в някои сектори — почти половината, и като има предвид, че един от най-ефективните начини за посрещане на очакваното търсене, без да се изчерпват оскъдните ресурси, е да се увеличи производството чрез използване на технологични решения, да се подобрят средствата за разпространение и да се реши въпроса с разхищаването на храни;

В.  като има предвид, че съществува належаща необходимост от производство на повече храни, които са безопасни, здравословни и питателни за гражданите на ЕС и в световен мащаб с цел справяне с неправилното хранене, затлъстяването, сърдечносъдовите болести и др.; и като има предвид, че високите стандарти за качество на храните в ЕС получават признание в световен мащаб;

Г.  като има предвид, че съществуват множество алтернативи за земеползване, които се конкурират със селското стопанство, включително градоустройството, промишлеността, туризмът и отдихът;

Д.  като има предвид, че селскостопанските суровини предлагат перспективи за растеж в областта на „зелената“ химия;

Е.  като има предвид, че по-устойчивото селско стопанство се превръща във все по-важна цел за операторите предвид необходимостта да се контролират разходите с цел запазване на доходите, от една страна, и да се реагира спрямо изчерпването и влошаването на състоянието на природните ресурси (почви, вода, въздух и биологично разнообразие), от друга страна; като има предвид, че селското стопанство отговаря за 70% от потреблението на прясна вода, и че наличието на вода е вече главно ограничение за селскостопанското производство в някои региони на ЕС и в световен мащаб; като има предвид, че използването на питейна вода в селското стопанство може да бъде значително намалено чрез ефективното използване на модерни техники за напояване и чрез отглеждането на култури, подходящи за местните климатични условия;

Ж.  като има предвид, че азотните торове водят до високи добиви, но за тяхното производство се използват около 50% от енергията от изкопаеми горива, използвана от системите за селскостопанско производство;

З.  като има предвид, че се очаква световното търсене на енергия да нарасне с 40% до 2030 г., и като има предвид, че трябва да се обърне сериозно внимание на задоволяването на това търсене чрез повишена енергийна ефективност и сигурен енергиен микс, който включва енергия от възобновяеми източници; като има предвид, че изследванията показват, че скъсяването на селскостопанско-продоволствените вериги може да доведе до намалени разходи на енергийни ресурси и ползи за околната среда;

И.  като има предвид, че до 40% от общите добиви от земеделските култури се губят ежегодно поради вредители и болести по растенията и че се очаква този процент да се увеличи значително през следващите години; като има предвид, че трябва да се предприемат мерки за предотвратяване на по-нататъшното нарастване на този процент, включително чрез системен подход и адаптиране на съществуващите производствени модели, и като има предвид, че изменението на климата допринася за тези загуби и води до появата на екологично нови вредители и болести по растенията;

Й.  като има предвид, че глобалното затопляне поражда екстремни климатични явления, които предизвикват суши или наводнения, които нанасят значителни щети на населението и водят до сериозни рискове за неговата продоволствена сигурност; и като има предвид, че устойчивостта спрямо климата и структурно и биологично разнообразните селскостопански екосистеми могат да спомогнат за намаляване на този риск;

К.  като има предвид, че генетичният потенциал на културите не се използва последователно в европейските земеделски стопанства, където добивите остават едни и същи през последните години;

Л.  като има предвид, че разнообразието и качеството на растителните генетични ресурси играят решаваща роля за устойчивостта и производителността на земеделието и поради това са решаващ фактор за дългосрочното земеделие и за продоволствената сигурност;

М.  като има предвид, че преодоляването на недостига на добиви представлява особен проблем за научноизследователската програма за устойчиво селско стопанство;

Н.  като има предвид, че прецизното земеделие предполага използване на автоматизация и други технологии за подобряване на точността и ефикасността на главните селскостопански практики на управление, като се използват системни подходи за събиране и анализ на данни и оптимизиране на взаимодействията между климатичните условия, почвите, водите и културите, и че прецизното земеделие в крайна сметка е предназначено да намали потреблението на вода, торове и пестициди, като същевременно се подобрява плодородието на почвата и се оптимизират добивите;

O.  като има предвид, че според почвознанието здравите, живи почви подхранват и защитават културите чрез полезни видове, които защитават срещу патогени и вредители, и също така осигуряват на растителните култури хранителни вещества и вода в замяна за захарите в изпусканите от корените на растенията сокове; като има предвид, че селскостопанските практики биха могли да имат отрицателно отражение върху биологичните, химичните и физическите свойства на почвите, с последици, които включват ерозия на почвата, деградация на почвените структури и загуба на плодородие;

П.  като има предвид, че предимствата на иновативните технологии не следва да се ограничават до един вид селскостопанска практика и трябва да се прилагат към всички видове земеделие, независимо дали то е конвенционално или биологично, дали е животновъдство или растениевъдство, дали е малко или голямо по мащаб;

Р.  като има предвид, че броят на активните вещества в състава на пестицидите беше намален със 70% между 1993 и 2009 г., докато наличието на огнища на вредители се увеличи в Европейския съюз; като има предвид, че процесът на одобрение, включително критериите за определяне на активните вещества и за нови вещества, представляващи алтернатива на продуктите за растителна защита, се превръща във все по-голямо предизвикателство за селското стопанство на ЕС и за неговите граждани; като има предвид, че е необходимо спешно да се обърне внимание на липсата на активни вещества за „минимална употреба“;

С.  като има предвид, че недостатъчните решения за растителна защита за специални култури застрашават качеството, многообразието и устойчивото производство на хранителни култури в ЕС, което има пряко въздействие, оценявано на над 1 милиард евро, включително производствени загуби и допълнителни разходи за земеделските стопани;

Т.  като има предвид, че краткосрочните цикли на политиката и финансирането на приоритетите може да бъдат пагубни за уменията, инфраструктурата и иновациите в селското стопанство, и като има предвид, че трябва да се даде приоритет на ефективното прехвърляне на резултатите от научните изследвания от науката към земеделските стопани, както и на научноизследователски програми, насочени към подобряване на устойчивостта на селското стопанство, намаляване на производствените разходи и подобряване на конкурентоспособността;

Прецизно земеделие (ПЗ)

1.  Отбелязва, че в селскостопанския сектор винаги са били използвани нови модели и практики на селскостопанска икономическа дейност, които включват нови техники и методи на производство за увеличаване на резултатите и за адаптиране към нови и променящи се обстоятелства; подчертава, че екосистемните услуги, като например кръговрата на хранителните вещества, са от централно значение за селското стопанство, и че някои функции, като например поглъщането на въглерод, надхвърлят производството на храни;

2.  Изразява убеждението си, че иновациите имат потенциал да допринесат за постигане на устойчиво земеделие в ЕС и счита, че технологиите на прецизното земеделие (ПЗ) са особено важни за поддържане на напредъка, но признава, че пред широкото му възприемане има граници, които включват надеждността, управляемостта и ограниченото познаване на тази технология и способността ѝ за адаптиране към всички видове и размери земеделски стопанства;

3.  Счита, че принципите, които стоят в основата на ПЗ, могат да донесат значителни ползи за околната среда, да увеличат доходите на земеделските стопани, да рационализират използването на селскостопански машини и значително да увеличат ефективността на ресурсите, включително използването на вода за напояване; във връзка с това насърчава Комисията да поощрява политики за стимулиране на развитието и внедряването на технологии за прецизно земеделие за всички видове земеделски стопанства, независимо от техния размер и производството, независимо дали растениевъдство и/или животновъдство;

4.  Подчертава особената необходимост от новаторски процес в ПЗ, за да се разреши проблемът с „високите разходи“ при разработването и използването на някои технологии на ПЗ, и от активното участие на земеделските стопани и на цялата верига за доставки в разработването на тези технологии, за да се гарантират ясно изразени ползи на ниво земеделско стопанство и да се подпомогне постигането на по-голяма устойчивост на земеделските стопанства;

5.  Изразява убеждение, че икономическото развитие и устойчивото производство не се изключват взаимно и са постижими чрез иновации; подчертава необходимостта от подкрепа на иновациите в технологиите и управлението чрез осигуряване на регулаторна съгласуваност, яснота и простор за предприемачество и настоятелно призовава Комисията да гарантира, че иновациите се вземат изрично предвид при предстоящите прегледи и реформи на съответното законодателство; изтъква факта, че европейското селско стопанство е в състояние да осигури висококачествени продукти с висока добавена стойност наред с печеливши и основани на знанието решения за изхранването на увеличаващото се и все по-взискателно световно население;

6.  Призовава сектора, Комисията и държавите членки да работят в партньорство, за да подобрят резултатите на роботиката и други технологии на ПЗ, с цел финансирането за научни изследвания да бъде използвано ефективно в интерес на селското стопанство и овощарството;

7.  Също така призовава сектора да използва възможностите, породени от иновациите за развитие на капацитета на ПЗ, които да са достъпни за всички, като така се създават повече възможности за хората с увреждания, насърчава се равенството между половете и се разширява основата от умения и възможностите за заетост в селските общности;

8.  Приветства включването на роботиката на ПЗ в наскоро публикуваната работна програма по „Хоризонт 2020“ за 2016—2017 г., но изразява съжаление, че предложенията по тази линия не изискват подход с множество участници, което може да означава, че земеделските стопани нямат достъп до новаторските разработки; подчертава, че ПЗ може да намали използването на ресурсите най-малко с 15%; насърчава използването на ПЗ, което предоставя нови подходи за цялостно селскостопанско управление, като например насочвани чрез GPS/GNSS технологии машини и дистанционно управляеми летателни системи (ДУЛС, т.нар. „дронове“);

Големи масиви от данни и информационни технологии

9.  Отбелязва, че селското стопанство, както всички други сектори на икономиката, е в процес на промяна; подчертава, че съвременното земеделие стана възможно единствено чрез приемането на научния и технологичен напредък и че цифровият напредък също така предлага възможност за по-нататъшно развитие в селскостопанския сектор;

10.  Подчертава, че съпоставянето и анализът на големи набори от интегрирани данни имат потенциала да стимулират иновациите в селското стопанство и са особено полезни за изготвяне и разработване на ефективна и устойчива продоволствена верига, която да е от полза за земеделските стопани, икономиката, потребителите и околната среда; призовава Комисията и държавите членки да премахнат пречките пред интегрирането на комплексни и фрагментирани системи за информационни и комуникационни технологии, пред стимулирането на инвестициите и покриването на разходите за обучение, както и да подобрят достъпа на селското стопанство до необходимите съоръжения;

11.  Приветства напредъка, постигнат от Европейската космическа агенция (ЕКА) в разработването на ПЗ; счита, че спътникът на ЕКА „Sentinel 2В“, който се очаква да бъде изведен в орбита в края на 2016 г., ще даде по-ясна картина за размера на земята, заета от култури и гори, така че селскостопанските политики да могат да се изпълняват по-ефективно, използването на ресурсите да бъде рационализирано и да се оптимизират периодите за прибиране на реколтата; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят използването на спътникови системи;

Управление на почвата, водата и хранителните вещества

12.  Признава, че деградацията на почвата е основна пречка в селскостопанското производство и призовава за по-големи амбиции и усилия за подобряване на практиките за управление на почвите и водите, особено в контекста на изменението на климата; приветства разработването на технологии за селско стопанство с контролирано използване на машини, които намаляват увреждането на почвата, причинено от прекомерното обработване на земята, и също така приветства неотдавнашните усилия за интегриране на технологии за дистанционно наблюдение с висока резолюция в биологичното земеделие; насърчава Комисията да изготви количествен анализ на екологичните и производствените ползи от тези нови технологии и да гарантира осведоменост и обмен на знания и на технологии;

13.  Призовава за земеделските стопани да бъдат включени в разработването, изпитването и разпространението на технологии за картографиране на хранителните вещества в почвите, за да се подобри тяхната ефективност;

14.  Изразява съжаление, че ефективността на използването на хранителните вещества в ЕС е много ниска, и подчертава, че е необходимо да се предприемат действия за подобряване на ефикасността на използването на азота (N), фосфора (P) и калия (K), за да се намали въздействието им върху околната среда и да се подобри производството на храни и енергия; призовава за целенасочени изследвания (и прилагането им в практиката) за подобряване на наблюдението на ефективността на хранителни вещества и по-нататъшно оптимизиране на технологиите за променливо дозиране;

15.  Изразява съгласие, че развитието на нови технологии и иновативни селскостопански практики би могло да допринесе значително за намаляване на употребата на продукти за растителна защита, торове и вода, а също и за борба с ерозията на почвата;

Генетично разнообразие

16.  Счита, че загубата на генетично разнообразие през изминалия век застрашава сигурността на храните и фуражите и подкопава политиките на ЕС за устойчиво селско стопанство, опазването на биологичното разнообразие и стратегиите за смекчаване на последствията от изменението на климата; счита, че монокултурите и липсата на сеитбооборот са основен фактор за тази загуба; счита, че всички растителни сортове и животински видове, включително местните видове, техните диви и полудиви роднини, както и старите и новаторските сортове са от съществено значение за запазването на генетичното разнообразие, за програмите за развъждане и за производство на достатъчно, питателна и здравословна храна;

17.  Счита, че ЕС следва да даде възможност на земеделските стопани и на животновъдите да използват възможно най-добре тези генетични ресурси с цел опазване на биологичното разнообразие и иновации в разработването на нови сортове; подчертава, че разпоредбите на ЕС следва винаги да се стремят да не възпрепятстват подобни новаторски процеси, като добавят излишна административна тежест за животновъдите и земеделските стопани;

18.  Подчертава необходимостта от по-добър диалог между генетичните банки, частните и публичните растителни научни изследвания, селекционерите, крайните потребители и всички останали участници в запазването и използването на генетичните ресурси с оглед изграждане на издръжливост и посрещане на предизвикателствата на устойчивото селско стопанство в цяла Европа;

19.  Подчертава предишната подкрепа от ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ и ГД „Научни изследвания и иновации“ за дейности по опазване на генетичните ресурси, като например Европейската мрежа за опазване на местни семена (ENSCONET), но призовава за последващи програми с цел продължаване на подкрепата за дейности по опазване на генетичния фонд в областта на земеделските култури и животновъдството, по-специално използването на генетичните ресурси на място посредством мерки в рамките на стопанствата;

20.  Подчертава, че е важно опазването на генетичните ресурси да се отвори за по-голямо разнообразие от растителни и животински видове и финансирането на научните изследвания в тази област да доведе до технологични подобрения за селското стопанство и овощарството;

21.  Призовава Комисията да представи предложения за Европейска стратегия за опазване на генетичното разнообразие в селското стопанство, както е предвидено в мярка 10 от Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2020 г.;

22.  Признава необходимостта от отговорно използване на колекциите на зародишна плазма за определяне и описване на характеристиките, допринасящи за ресурсна ефективност, устойчивост срещу вредители и болести, и други характерни свойства с цел подобрено качество и издръжливост; счита, че това изисква да се обърне по-голямо внимание на фенотипирането, което е особен проблем за много култури;

23.  Отбелязва, че най-ефективният начин за поддържане на генетичното разнообразие в селското стопанство e то да се използва in vivo; отбелязва, че от трите критерия „D.U.S.“ (различимост, хомогенност и стабилност), които се прилагат за официалните каталози на ЕС за семена, хомогенността и стабилността не са естествени характеристики на генетично разнообразните растения; отбелязва, че адаптирането към изменението на климата зависи от високото генетично разнообразие; отбелязва, че пазарите на семена са все по-концентрирани и разнообразието от сортове намалява; насърчава ролята на системите за посевен материал и неговия обмен в стопанствата за засилване на позициите на земеделските стопани и признава участието в селекцията на сортове за дълга традиция на новаторство в селските общности;

24.  Признава необходимостта от поддържане и използване на генетичните ресурси за постигане на дългосрочна продоволствена сигурност и за разширяване на генетичната база на съвременните програми за развъждане на растения и животни; признава, че стопанствата за биологично земеделие са изправени пред недостиг на нови сортове, които са устойчиви на вредители и болести и които биха могли да се отглеждат без да се използват продукти за растителна защита; подкрепя концепцията за достъп и споделяне на ползите, но настоятелно призовава за изпълнение на Протокола от Нагоя съгласно Регламент (ЕС) № 511/2014 и на акта за прилагането му —Регламент (ЕС) № 2015/1866, така че селекционерите да не бъдат възпрепятствани от сложността и разходите в резултата на използването на див материал с цел въвеждане на нови характеристики, като например устойчивост срещу болести и вредители, хранителни качества и екологична издръжливост; отбелязва, че това следва да стане без отнемане на възможностите от селските общности, които са съхранявали видове и отглеждали сортове през годините;

25.  Счита, че е от съществено значение да се поддържат и развиват резултатите при местните породи, като се има предвид тяхната способност да се адаптират към характеристиките на родната им среда, както и да се спазват правата на земеделските стопани да отглеждат растения самостоятелно и да съхраняват и обменят семена от различни видове и сортове, за да се гарантира генетичното разнообразие на европейското селско стопанство;

26.  Признава необходимостта от подкрепа за подходящ сеитбооборот, който остава икономически изгоден за земеделските стопани; подчертава също така необходимостта от поддържане на набор от подходящи инструменти за защита на културите по отношение на широк кръг култури, в допълнение към генетичните ресурси; подчертава, че без такива инструменти разнообразието от култури, които могат да се произвеждат с печалба, ще бъде тежко засегнато;

Прецизно селекциониране

27.  Подкрепя необходимостта от непрекъснат напредък в иновативното селекциониране чрез прилагането на безопасни и доказани техники, които имат за цел да се увеличи не само наборът от характерни свойства за издържливост срещу болести и вредители на земеделските култури, но и наборът на храни и хранителни суровини с полезни за здравето характеристики на пазара;

28.  Счита, че е важно да се осигури постоянна подкрепа за разработването и използването на бъдещи технологични инструменти, които могат да дадат възможност за селекциониране с цел успешно справяне с предстоящите обществени предизвикателства;

29.  Счита, че е време Комисията да публикува окончателния доклад на работната група относно новите техники и да използва нейните научни заключения като основа за inter alia изясняване на правния статут на техниките за селекциониране, които понастоящем са в процес на разглеждане, и да използва надежден правен анализ в своите разисквания;

30.  Насърчава открит и прозрачен диалог между всички заинтересовани лица и обществеността относно отговорното развитие на високопрецизни, новаторски решения за програмите за селекциониране, включително относно неговите рискове и ползи; отбелязва, че това ще изисква усилия за повишаване на осведомеността и разбирането относно новите технологии сред земеделските стопани и широката общественост; призовава Комисията да гарантира, че потребителите и земеделските стопани са достатъчно обучени по отношение на новите и нововъзникващите техники за селекциониране, за да се гарантира провеждането на открит и информиран обществен дебат;

31.  Изразява загриженост във връзка с неотдавнашното решение на разширения апелативен състав на Европейското патентно ведомство (ЕПВ) от 25 март 2015 г. по дела G2/12 и G2/13;

Продукти за растителна защита (ПРЗ)

32.  Подчертава, че е спешно необходимо да се преразгледа прилагането на регулаторната рамка относно продуктите за растителна защита (ПРЗ) и да се разработи последователна, ефикасна, предвидима, основана на риска и научно обоснована система за оценка и одобрения; счита за важно земеделските стопани да намалят зависимостта от пестициди във възможно най-голяма степен, като отбелязва, че производството на храни и фуражи се извършва в условията на конкурентоспособна международна среда; счита, че е важно да се разработват ПРЗ, които да са разходоефективни, безопасни за използване и съобразени с околната среда;

33.  Приветства работната програма на Комисията за инициативите по REFIT за 2016 г., която ангажира ЕС да извърши оценка на Регламент (ЕО) № 1107/2009 и на Регламент (ЕО) № 396/2005; подчертава, че процесът REFIT не трябва да води до понижаване на стандартите за безопасност на храните и за защита на околната среда;

34.  Призовава Комисията да включи в своя доклад до Европейския парламент и до Съвета варианти за изменение и подобряване на настоящото законодателство, и по-специално относно функционирането на взаимното признаване на разрешения и на процеса на зонални оценки;

35.  Подчертава опасенията, че системата за зонални разрешения не функционира поради продължаващото използване на остарели методологии за национални разрешения, и призовава Комисията да хармонизира системата за одобрения, за да се гарантира взаимното признаване на продукти в държавите членки в зоните, определени в Регламент (ЕО) № 1107/2009;

36.  Приветства последното Интегрирано управление на вредителите — Мрежа на европейското изследователско пространство (IPM-ERANET) и новата координационна платформа за „минимални употреби“, но счита, че платформата би могла да бъде използвана по-добре за покриване на научните изследвания и иновациите с оглед да се преодолее липсата на решения за растителна защита за минимална употреба и специалните култури;

37.  Подчертава значението на извършването на прозрачна оценка на ползите от активните вещества с оглед на гарантиране на устойчиво селско стопанство в съответствие с правото на ЕС, както и на всеобхватно оценяване на рисковете и опасностите, свързани с използването на продуктите, и припомня, че принципът на предпазните мерки следва да се използва, когато степента на несигурност е твърде висока, за да се гарантира общественото здраве или доброто селскостопанско и екологично състояние;

38.  Призовава ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ да установи ясни критерии за определяне на активните вещества с нисък риск с цел разработване и използване на пестициди с нисък риск, като същевременно отчита развитието на научното познание и гарантира, че целите във връзка със защитата на здравето и околната среда се изпълняват, както и да осигури наличието на данни относно безопасността за критериите, прилагани за всички потенциални вещества с нисък риск;

39.  Счита, че на веществата с нисък риск, включително нехимически алтернативи на продуктите за растителна защита, като биологичен контрол, следва да се даде приоритет за оценка от държавата членка докладчик и Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ), за да се спомогне за постигането на целите на Директива 2009/128/ЕО по отношение на интегрираното управление на вредителите и устойчивата употреба на пестициди, особено в случай на използване на продукти върху малки и специални култури;

40.  Подчертава, че земеделските стопани трябва да разполагат с по-голям набор от инструменти за защита на културите си и да решават кои мерки ще защитят най-добре техните култури; следователно насърчава по-широкото използване на различни алтернативи на традиционните пестициди, включително биопестициди, като компонент на интегрираната борба с вредителите, и призовава за полагане на повече усилия за разработване на по-разходоефективни алтернативи чрез подкрепа на полевите научни изследвания и повече демонстрационни дейности в областта на нехимическите алтернативи и нискорисковите мерки и пестициди, които са по-съобразени с околната среда;

41.  Отбелязва, че биологичният контрол е метод за защита на културите, който е основан на използването на живи организми или естествени вещества и би могъл да намали използването на традиционните пестициди и да спомогне за подобряване на устойчивостта на растенията;

42.  Призовава Комисията да представи план за действие и да сформира експертна група, за да се работи за по-устойчива система за управление на вредителите; подчертава потенциала на система за управлението на вредителите, която да подобрява взаимодействието между усилията за селекция на растенията, естествените системи за борба с вредителите и използването на пестициди;

43.  Изразява съжаление във връзка с бавния напредък на държавите членки и на Комисията съответно в изпълнението и оценката на изпълнението на интегрираното управление на вредителите и Директива 2009/128/ЕО;

Развитие на умения и трансфер на знания

44.  Признава, че разработването на технологии, свързани със земеделието, изисква многобройни комбинации от специализирани умения и знания, които са трансдисциплинарни по подхода си — те включват, без да се ограничават до това, общи науки за растенията, за животните и за околната среда, физиология и инженерство;

45.  Изразява съжаление относно нарастващия недостиг на умения в много от тези професии и призовава държавите членки да работят в партньорство със сектора, изследователските институции и други заинтересовани лица при разработването на своите следващи програми за развитие на селските райони, включително европейските партньорства за иновации (ЕПИ), с оглед да бъдат идентифицирани възможности за подкрепа на развитието на уменията и на трансфера на знания в тези области, включително посредством обучения и стажове за млади земеделски стопани и нови участници на пазара;

46.  Призовава сектора на селскостопанските технологии към подобряване на координацията и на интеграцията на демонстрациите в рамките на стопанствата и на използването на демонстрации и към наблюдение на стопанствата с оглед на споделяне на най-добри практики на регионално, национално и европейско равнище, при използване на налични или нови програми, инициативи или средства;

47.  Признава потенциала, който могат да имат прецизното земеделие и интеграцията на цифровите технологии, за да направят селското стопанство по-привлекателно за младите земеделски стопани и за създаването на нови възможности за растеж и заетост в селските райони; счита, че инвестициите в развитието на тези технологии може да подпомогне смяната на поколенията в селското стопанство;

Приоритети по отношение на научните изследвания и финансирането

48.  Признава дългосрочните предизвикателства, свързани с устойчивото селско стопанство и градинарството, и призовава Комисията и държавите членки да разработят дългосрочен инвестиционен план за базови и приложни научни изследвания, даващ приоритет на секторен подход, при който да бъде гарантирана приемственост на финансирането; изисква от Комисията и държавите членки да подобрят обучението за специалисти в областта на устойчивото селско стопанство и да осигурят наличието на експертни консултации;

49.  Счита, че планът следва да включва разходоефективни решения и да се прилага за дребните производители, селските райони и най-отдалечените и планинските региони; подчертава, че земеделските стопани са основните стопани на околната среда в Европа и се нуждаят от непрекъснат достъп до иновации и научни изследвания, който да им дава възможност да произвеждат храни, фуражи и други продукти по устойчив и разходоефективен начин, като същевременно опазват околната среда за бъдещите поколения и подобряват биологичното разнообразие и екосистемните услуги;

50.  Приветства напредъка, постигнат в областта на приложните научни изследвания през последните години, но призовава към по-големи усилия за гарантиране на трансфера на знания към крайните потребители и за включване на земеделските стопани и на другите потребители на селскостопански технологии и продукти, включително на малките земеделски стопанства;

51.  Призовава за засилване на Европейското партньорство за иновации за конкурентно и устойчиво селско стопанство, съдържащо се във втория стълб на ОСП, за да се създадат партньорства на иновативни участници, включително на всички земеделски стопани, и по-специално дребните земеделски стопани, по-отдалечени от европейските центрове за вземане на решения;

52.  Отбелязва, че в държавите членки, в които публично-частните партньорства се използват интелигентно, е налице по-голямо преориентиране към приложни изследвания и по-голямо участие на крайните потребители;

53.  Счита, че е от съществено значение Комисията и държавите членки да разработят проекти, които да са съсредоточени върху разработването на по-ефективни от гледна точка на ресурсите селскостопанските практики и сортове култури, включително специализирани на местно равнище сортове, насочени към опазването и подобряването на плодородието на почвата и на обмена на хранителни вещества, особено като се има предвид нарастващият недостиг на вода и някои ключови компоненти на торовете, като например фосфат; призовава Комисията да даде приоритет на инвестирането в кръговата икономика и на интелигентните в климатично отношение земеделски практики, като предостави адекватни финансови стимули за научни изследвания и приемане от страна на земеделските стопани; подчертава, че заслугите на аквапониката, затворения цикъл на хранителните вещества, агроекологията, включително агролесовъдството, консервационното земеделие и устойчивото управление на горите, сапропела, късите вериги на фуражи, пашата от пасища и производството с ниско потребление на материали следва да бъдат надлежно оценени, популяризирани и стимулирани;

54.  Счита също така, че е от съществено значение Комисията и държавите членки да разработят новаторски проекти за производство на нехранителни продукти (биоикономика, енергия от възобновяеми източници и т.н.) и услуги за развитие на селско стопанство с по-ефективно използване на ресурсите (по-добро използване на вода, енергия, храна за растителните култури и животните и т.н.), което да е независимо в по-голяма степен;

55.  Отбелязва, че в голяма част от ЕС независимите или финансираните с публични средства центрове за образование, обучение и иновации в селското стопанство са намалели или не удовлетворяват адекватно трансдисциплинарните подходи в нововъзникващи области, като агроинженерството; признава, че в някои държави членки квалификациите на земеделските стопани все още са ограничени, което затруднява достъпа до и прилагането на нови технологии, и поради това призовава Комисията да изготви европейски план за инвестиции в техническо или специализирано земеделско обучение и образование;

56.  Приветства започналото наскоро Европейско партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (EIP-AGRI), което има за цел свързване на научните изследвания и практиката в областта на селското стопанство; призовава Комисията да играе активна роля за насърчаване на координацията на национално и трансгранично равнище, за да насърчава конкретна иновационна програма във връзка с „Хоризонт 2020“ и за да гарантира правилното прехвърляне на знания към крайните ползватели;

57.  Насърчава Комисията и държавите членки да положат повече усилия за повишаване на обществената осведоменост за стойността на земеделието в ЕС и да развият трансевропейски центрове за иновациите в селското стопанство, които да покажат и да осигурят подходящ достъп до иновативни нови технологии, устойчиво селско стопанство, продоволствена сигурност и суверенност;

58.  Подчертава, че дейностите на тези центрове следва да осигуряват достъп до нови технологии не само за устойчивото селско стопанство, но и за устойчивото развитие на селските райони чрез работа в рамките на общностите, с МСП в селските райони, кооперациите и организациите на производителите; подчертава, че те следва да бъдат прозрачни и открити за широката общественост и земеделските стопани и следва да имат междуотраслов подход, като насърчават диалога между сектори, които могат да бъдат засегнати от иновациите по различни начини;

59.  Настоятелно призовава Комисията да гарантира, че наред с технологичните и научните иновации традиционните техники и земеделски стопанства могат да продължат да разцъфтяват, като се има предвид, че те представляват огромен актив, тъй като са източник на историческо, културно, селско и туристическо многообразие и осигуряват средство за препитание на множество европейски дребни земеделски стопани в различни региони;

60.  Призовава държавите членки да използват по-добре финансовите инструменти, разработени от съвместния Меморандум за разбирателство между Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка за сътрудничество в областта на селското стопанство и развитието на селските райони в периода 2014—2020 г.,

61.  Подчертава добавената стойност, свързана с тези инструменти, особено по отношение на ефектите на лоста и гаранциите по заеми, насочени към по-активно прилагане на устойчивата научноизследователска програма в областта на селското и горското стопанство, включително обществено предизвикателство 2 от „Хоризонт 2020“; посочва по-специално тяхната полезност за намаляване на инвестиционните нужди и рискове за земеделски стопани, които искат да приемат скъпи технологии и методи за прецизно земеделие;

Поддържане на Европа в центъра на научното развитие и иновациите

62.  Отбелязва, че селските райони, включително най-отдалечените и планинските региони, са изложени в по-голяма степен на действителните и потенциалните последствия от изменението на климата, което ги прави по-малко привлекателни и по-податливи на застаряващо население и обезлюдяване; признава, че на селското стопанство трябва да се даде възможност за адаптиране към променящите се условия, като се използват всички налични технологични решения, за да се гарантира, че земеделската земя се използва по по-устойчив начин;

63.  Отбелязва, че съвременните технологии в селското стопанство и по-широк сектор на земеползването може да помогне на тези сектори да допринесат обективно за световните усилия за смекчаване на последиците от изменението на климата; в този контекст подчертава, че е необходимо да се разшири определението на „продуктивно селско стопанство“ и изцяло да се подкрепят и да се зачитат тези земеделски земи, които предоставят обществени блага в областта на смекчаването на последиците от изменението на климата и поглъщането на въглерод, включително агроекологичното земеделие;

64.  Счита, че е от съществено значение да се съхранят земеделските земи в области, като планинските и периферните райони на Съюза, и подкрепя всички действия за гарантиране, че малките стопанства, преобладаващи в тези области, също имат достъп до високи технологии, адаптирани към техните нужди;

65.  Счита, че от съществено значение е разумното регулиране на ЕС, насочено към безопасността на потребителите и опазването на здравето и на околната среда и основано на независими, проверени от партньори научни постижения, дава възможност на земеделското производство на ЕС да бъде конкурентоспособно и привлекателно на вътрешния и на световния пазар, и призовава този принцип да продължи да действа;

66.  Отбелязва по-специално високите разходи, дългите срокове и търговската и правната несигурност за въвеждане на нови технологии и устойчиви продукти на пазара съгласно действащите разпоредби на ЕС; отбелязва, че тези факти са още по-очевидни в най-отдалечените региони, отдалечените селски райони, районите в по-неблагоприятно положение и планинските райони;

67.  Настоятелно призовава Комисията да използва и засили всички характеристики на най-отдалечените региони чрез извършване на пилотни проекти в областта на технологичните и научните иновации, насочени към намаляване на неблагоприятните природни условия, и предвид малкия им мащаб – трудностите при получаването на достъп до и прилагане на последните достижения на науката и технологиите;

68.  Призовава Комисията да подобри своята регулаторна рамка в съответствие с принципите за по-добро регулиране, за да осигури навременни, ефикасни и ефективни процедури за вземане на решения, които биха могли да допринесат за технологично развитие в ЕС;

69.  Призовава Комисията да използва своя нов Механизъм за научни становища с цел усъвършенстване на регулаторна рамка, която да поставя по-голям акцент върху основани на риска и независими научни доказателства при оценяването на рискове, опасности и ползите във връзка с приемането или неприемането на нови технологии, продукти и практики;

70.  Отбелязва широка подкрепа за приемането на принципа на иновациите, който би изисквал законодателните предложения на ЕС да бъдат цялостно оценявани по отношение на въздействието им върху иновациите;

71.  Призовава Комисията да предприеме по-широкообхватни действия в областта на научното сътрудничество на международно равнище с оглед на inter alia активизиране на обмена на информация и определяне на възможности за развитие;

o
o   o

72.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 965.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104.
(3) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487.
(4) ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 1.
(5) ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71.
(6) ОВ L 77, 15.3.2014 г., стр. 44.
(7) ОВ L 162, 30.4.2004 г., стр. 18.
(8) ОВ L 268, 18.10.2003 г., стр. 1.
(9) Приети текстове, P7_TA(2014)0205.
(10) Приети текстове, P8_TA(2015)0473.


Насърчаване на иновациите и на икономическото развитие в рамките на бъдещото управление на европейските земеделски стопанства
PDF 529kWORD 160k
Резолюция на Европейския парламент от 7 юни 2016 г. относно насърчаването на иновациите и на икономическото развитие в рамките на бъдещото управление на европейските земеделски стопанства (2015/2227(INI))
P8_TA(2016)0252A8-0163/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета,

—  като взе предвид заключенията на Международната оценка на ООН относно селскостопанските знания, науки и технологии за развитие, изготвена с подкрепата на ФАО, ГЕФ, ПРООН, ЮНЕП, ЮНЕСКО, Световната банка и СЗО,

—  като взе предвид Меморандума за разбирателство между Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), подписан на 14 юли 2014 г.,

—  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2011 г. относно дефицита на протеинови култури в ЕС: намиране на решение на един отдавна съществуващ проблем?(1),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 18 юни 2012 г. относно Европейското партньорство за иновации „Селскостопанска производителност и устойчивост“(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2015 г. относно патентите и правата на селекционерите на растения(3),

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по земеделие и развитие на селските райони и становището на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0163/2016),

А.  като има предвид, че по оценки на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) очакваното увеличаване на световното население на 9,1 милиарда до 2050 г. ще направи наложително повишаването към тази дата на производството на храни с 60% и на добивите от посевите в развитите държави с 24%, като същевременно бъдат запазени ресурси за бъдещите поколения и бъдат предотвратени разхищаването и загубите на храни, които понастоящем представляват над една трета от световното производство; като има предвид, че по оценки на ФАО ще има само 4,3% увеличение на обработваема земя до 2050 г., което ще изисква по-добро управление на природните ресурси, за да се предотврати деградацията на почвите, наред с други въпроси;

Б.  като има предвид, че земите навсякъде губят своята присъща производителност и плодородие в резултат на деградацията на почвите, по-специално ерозия на почвата, поради загуба на екосистемни функции, като например формиране на горен почвен слой, хумификация, опрашване, задържане на вода и кръговрат на хранителните вещества; като има предвид, че съществува широк консенсус, че за решаването на този въпрос, както и за поддържането и подобряването на производителността трябва по новаторски начин да се увеличи наличието на такива екосистемни функции, за да се гарантира устойчивост срещу изменението на климата;

В.  като има предвид, че според ООН за постигане на целите за устойчиво развитие е необходимо производителността в селското стопанство да се удвои до 2030 г., като същевременно хранително-вкусовият сектор ще трябва да се адаптира към изменението на климата и променящите се метеорологични условия, да подобри качеството на екосистемите и на почвите и да сведе до минимум загубата на биоразнообразие; като има предвид, че за постигането на тези цели трябва да се даде приоритет на употребата на микробиологични препарати, удължаващи живота на почвата; като има предвид, че четири от осемте Цели на хилядолетието за развитие (ЦХР) на ООН са свързани със селското стопанство;

Г.  като има предвид, че нарастването на населението, по-високите средни доходи и променящото се потребителско поведение ще доведат до промяна на хранителните предпочитания, които по-специално ще се изразят в по-голямо търсене на преработени храни и животински протеини, като месо и млечни произведения;

Д.  като има предвид, че трябва да се подобри качеството на живот на земеделските работници и на селските общности;

Е.  като има предвид, че в условията на множество предизвикателства и нарастването на броя на правилата, които селскостопанските производители трябва да спазват, и факта, че селскостопанските технологии и ресурси спаднаха, а темпът на нарастване на поливните площи се забави чувствително, потребителите в ЕС никога не са изразходвали толкова нисък процент от доходите си за храна, колкото в момента; като има предвид, че настоящият икономически спад доведе до по-високи равнища на бедност, което често принуждава потребителите в ЕС да търсят помощ от хранителни банки;

Ж.  като има предвид, че както става видно от нейната основна публикация „Състоянието на земеделието и прехраната в света“, ФАО отбелязва, че жените имат значителен принос за селската икономика във всички райони и че тяхната роля е различна в зависимост от района, въпреки че те все още имат по-ограничен достъп в сравнение с мъжете до ресурсите и до възможностите, които са им необходими, за да бъдат по-производителни;

З.  като има предвид, че потребителите настояват за производство на храни с по-високи екологични, здравни и хранителни стандарти и стойности и с по-високо качество, като в същото време селскостопанският сектор се нуждае от диверсификация и иновации с цел предоставяне на качествени, безопасни и достъпни храни за всички граждани, както и гарантиране на достойни и устойчиви доходи за производителите;

И.  като има предвид, че земеделското производство трябва да се увеличи и да се подобри с по-малко ресурси поради натиска върху природните ресурси и свързаните с него последици за биологичното разнообразие, уязвимостта на околната среда, изменението на климата и недостига на земя наред с нарастването на населението и промяната на поведението на потребителите; настоява, че иновативното земеделие следва да има по-малък екологичен отпечатък и да използва оптимално естествените процеси и на екосистемните услуги, включително възобновяеми енергийни източници и по-голяма употреба на местни селскостопански хранителни продукти;

Й.  като има предвид, че един по-ефективен от гледна точка на ресурсите и повишаването на стойността на продуктите модел на селско стопанство е от ключово значение с оглед на това всички земеделски стопанства, независимо от големината си, да се справят с предизвикателствата, свързани с устойчивостта, и да бъдат по-добре подготвени да опазват природните ресурси и околната среда;

К.  като има предвид, че развиването на по-устойчиви модели на селско стопанство, предназначени не само за осигуряване на изхранването на населението, но и за производство на нехранителни стоки и услуги, представлява значим потенциал за създаване на нови работни места във всеки регион, не само в хранително-вкусовия сектор (храни за хората и за животните), но и в биоикономиката, „зелената“ химия, възобновяемите енергийни източници, туризма и т.н.; като има предвид, че тези работни места много често не подлежат на изнасяне в други географски райони;

Л.  като има предвид, че ЕС е най-големият износител на селскостопански продукти в световен мащаб, което превръща хранително-вкусовия сектор в ключов икономически стълб на Съюза, осигуряващ заетост на 47 милиона души в 15 милиона предприятия надолу по веригата в области, като преработване на храни, търговия на дребно и услуги, допринасящ също така за положителен търговски баланс от 17 802 милиона евро, който представлява 7,2% от общата стойност на износа на ЕС;

М.  като има предвид, че конкурентоспособността и устойчивостта на ОСП са ключови приоритети в реформата на ОСП от 2013 г.; като има предвид, че гарантирането на сигурни доставки на храна чрез увеличаване на устойчива земеделска производителност и гарантиране на разумни и справедливи цени за земеделските стопани и потребителите, както е посочено в член 39 от Договора за функционирането на Европейския съюз, може да бъде постигнато най-добре inter alia чрез иновации; подчертава отново, че устойчивото и иновативно селско стопанство, което произвежда висококачествени продукти, допринася за постигане на много от целите на ДФЕС за хоризонтална политика, свързани с околната среда и здравето; като има предвид, че бъдещата конкурентоспособност зависи, наред с другото, от вътрешната производителност и плодородието, които се осигуряват от естествените процеси и природните ресурси;

Н.  като има предвид, че Меморандумът за разбирателство между Комисията и ЕИБ, подписан на 14 юли 2014 г., изрично насърчава допълнителни инвестиции в иновативно селско стопанство чрез предвиждане на финансови инструменти за стимулиране на усвояването на инвестиции в селското стопанство, като включва предложение от Комисията, насочено към подкрепа и разширяване на финансовите инструменти в земеделския сектор, за да се противодейства на колебанията в цените;

О.  като има предвид, че селскостопанският сектор е предмет на чести цикли на промяна с оглед на повишаване на производителността; като има предвид, че тези цикли допринесоха значително за икономическото развитие на селското стопанство до неговото настоящо равнище; като има предвид, че внедряването на най-новите технологии и приспособяването и повторното изобретяване на съществуващите технологии, в това число биологичните и агроекологичните подходи в земеделските практики, ще доведат до значителни ползи за земеделските стопанства от всички размери; като има предвид, че аквакултурата има недостатъчно проучен потенциал за внедряване на иновации в традиционни селскостопански практики чрез експлоатация на морските и океанските природни ресурси по устойчив начин;

П.  като има предвид, че в някои държави членки по различни структурни причини продължават да стоят неизползвани големи площи пустееща земеделска земя;

1.  Отбелязва, че в селското стопанство винаги са се развивали нови практики, техники и методи на производство, които увеличиха добивите, подобриха адаптивността на земеделските практики към новите и променящи се условия и намалиха производствените разходи; отбелязва също така, че селското и горското стопанство са основна част от нашия природен свят, като предоставят стоки и услуги, надхвърлящи производството на храна, и могат да бъдат усъвършенствани чрез насърчаване на нови тенденции; изразява убеждението, че иновациите са предпоставка за поддържането на този напредък;

2.  Изразява твърдо убеждение, че икономическото развитие и устойчивото производство не се изключват взаимно и могат да бъдат постигнати основно чрез иновации, научни изследвания и развитие, ново управление и нови бизнес модели и подобряване на агрономството; подчертава, че е необходима подкрепа за иновациите в технологиите и управлението чрез осигуряване на последователни и ясни разпоредби, с простор за предприемачество; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че всяка бъдеща ОСП отразява това и че иновациите изрично се вземат предвид при бъдещите прегледи и реформи на съответното законодателство, което дава по-голямо признание на нови и млади земеделски стопани с новаторски идеи и бизнес модели; подчертава факта, че европейското селско стопанство постига своята цел за производство на висококачествени продукти с висока добавена стойност чрез печеливши и основани на знанието решения, подкрепяни от стратегията „Европа 2020“; приветства в тази връзка предстоящата оценка от страна на Комисията на стратегията за биоикономиката от 2012 г. за кръговата икономика, тъй като преминаването от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници допринася за намаляване на разходите за енергия на земеделските стопани и по този начин дава възможност за повече инвестиции в иновациите;

3.  Подчертава, че селското стопанство може да бъде част от решението на проблема чрез разумно използване на природните ресурси и опазване на биологичното разнообразие, като насърчаването на иновациите е от ключово значение за постигането на тази цел; счита, че селскостопанските практики са зависими от природните ресурси и това взаимодействие следва да се оптимизира, а производствените системи следва да бъдат по-добре разбирани, за да се подобрят системите за управление; призовава за гарантиране на присъщите продуктивност, плодородие и устойчивост на нашите земеделски екосистеми в средносрочен и дългосрочен план и за намаляване на емисиите; подчертава значението на подобряването на производствените системи чрез по-добре адаптирани системи за сеитбооборот, подобрени системи за управление и отбелязва значението на живата почва; подчертава потенциала за създаване на работни места не само в областта на производството на храни, но също и в секторите на туризма, биоикономиката и „зелената“ химия;

4.  Отчита факта, че пазарът на ЕС за храни и земеделие е един от най-интегрираните пазари в Европа, и настоятелно призовава Комисията да създаде и приложи разпоредби, които да гарантират по-голяма еднакви условия на конкуренция и лоялна конкуренция, за да се насърчи икономическото развитие в селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост във всички държави членки;

5.  Отбелязва, че малките и средните семейни стопанства са неразделна част от европейския селскостопански сектор и допринасят за създаването на социално и икономически жизнеспособни селски райони, които допринасят за опазване на културното и природното наследство; освен това посочва, че тези стопанства понякога изпитват трудности при възползването от усъвършенстваните производствени техники и практики, които биха могли да осигурят справедлив доход и подобряване на условията на живот и труд на земеделските стопани, както и създаване на висококачествени работни места; подчертава, че иновациите имат потенциал за повишаване на производителността на труда и доходите чрез намаляване на производствените разходи и по-голяма ефективност на стопанската дейност; подчертава, че собствеността върху и достъпът до обработваема земя са от изключително значение за земеделските стопани и семейните земеделски стопанства; се застъпва за превръщането на земеделието в на по-желана професия за младите мъже и жени, inter alia, чрез подобряване на достъпа до финансиране, технологии и програми за подпомагане; призовава за разработването на нови бизнес идеи и призовава Комисията да информира по-ефективно земеделските стопани за техните възможности в това отношение; признава социалната роля на селското стопанство, неговия принос за социалното сближаване и неговото въздействие върху борбата с обезлюдяването на селските райони, новаторските услуги, които предоставя на местните общности, и ролята, която играе за опазването на традиционните познания; подчертава значението на достъпа до бърз и надежден широколентов интернет в селските райони, както и на новаторските концепции, пригодени за всички региони в неблагоприятно положение, като например планинските и периферните райони в Съюза, и настоятелно призовава Комисията да превърне това в приоритет;

6.  Насърчава Комисията да предложи решения за стимулиране на внедряването на основани на ИКТ системи за управление, наблюдение на данните в реално време, сензорни технологии и използването на системи за откриване за оптимизация на производствените системи или прецизното земеделие, което, inter alia, би могло да означава адаптиране към променящите се производствени и пазарни условия, като води към по-ефективно и оптимално използване на природните ресурси, по-добро наблюдение на редица производствени етапи, повишени показатели на посевите, намаляване на екологичния отпечатък, на потреблението на енергия и на емисиите на парникови газове, по-добро разбиране на поведението на животните и подобряване на здравето на животните и хуманното отношение към тях; подчертава също така, че по-интензивното използване на ИКТ е от основно значение за постигането на по-устойчиво в екологично отношение земеделие и за увеличаването на конкурентоспособността на сектора; в това отношение насърчава Комисията да подобри съгласуваността на различните политики с цел по-ефективно насърчаване на основаните на ИКТ системи за управление;

7.  Припомня, че опростяването на мерките и предоставянето на повече насоки относно прилагането на мерките на ОСП би насърчило земеделските стопани да възприемат по-устойчиви земеделски практики;

8.  Изразява убеждението, че информацията, събирана чрез роботика, сензорни технологии, автоматичен контрол и други технологични иновации в контекста на технологиите на „интернет на предметите“ и на големите информационни масиви, ще създаде възможност за наблюдение в реално време, за вземане на по-добри решения и за усъвършенствано управление на дейностите по цялата верига за производство на храни; приветства създаването на работна група 06 „Алианс за иновации в областта на интернет на предметите“ относно „интелигентно земеделие и безопасност на храните“ и във връзка с това подчертава важността и практическото значение на европейския цифров единен пазар за селското стопанство с оглед на справянето с проблемите, свързани с оперативната съвместимост, стандартите за по-голямо сближаване и въпросите за собствеността, достъпа и ползването на личните и неличните данни;

9.  Изразява загриженост поради ниското ниво на осведоменост относно потенциала на големите информационни масиви и „интернет на предметите“ и фрагментарността на свързаните с тях технологични системи, което увеличава пречките пред внедряването и забавя разгръщането им, и изразява разочарованието си от бавното внедряване на GPS технологиите; подчертава колко е важно тези технологии да станат полезни за земеделските стопани; отбелязва, че понастоящем в ЕС процентът на използване на технологии за подпомагане на насочването е само 10%, за кинематично движение в реално време – по-малко от 1%, а за променлива норма на обработките – по-малко от 1%; насърчава Комисията да изготви количествен анализ на екологичните и производствените ползи и да осигури осведоменост, обмен на знания и на технологии; изразява загриженост, че някои държави членки рискуват да загубят част от сумата на директните плащания през 2018 г. поради това, че нямат поземлен регистър, и предлага Комисията да предостави на разположение интелигентни инструменти, предназначени да ускорят картографирането на земеделските земи;

10.  Насърчава внедряването на прецизно земеделие, което предвижда нови цялостни подходи за управление на земеделските стопанства, като управлявани от GPS/GNSS технология машини, които в съчетание със системи от дистанционно управлявани летящи устройства (RPAS, или дронове) могат да обработват земята с точност до сантиметър; изразява съгласие, че с тези технически средства би могло да се намали значително използването на препарати за растителна защита, торове и вода и да се преодолее ерозията на почвата; призовава Комисията да премахне пречките пред приемането на прецизното земеделие, по-специално свързаните със сложните и фрагментирани ИКТ системи и с проблемите на инвестиционно равнище; прецизното земеделие е важно и в сферата на животновъдството, за да се осигури проследяване на здравословното състояние на животните, тяхното хранене и измерването на тяхната производителност; насърчава държавите членки да подкрепят тези практики, по-специално като използват възможностите, предоставени от новите правила за развитие на селските райони съгласно Регламент (ЕС) № 1305/2013; призовава Комисията да вземе предвид в бъдещите преразглеждания на ОСП използването на методите за прецизно земеделие от страна на земеделските стопани в контекста на повишаването на екологосъобразността; подчертава значението на това да се гарантира, че всички стопанства, в това число тези в най-отдалечените и изолирани региони и най-малките стопанства, и всички останали действащи субекти в селските райони, занимаващи се със селско стопанство, имат достъп до технологии с множество приложения, като се има предвид необходимостта от поддържане и увеличаване на равнището на заетостта в тези най-уязвими райони;

11.  Одобрява увеличеното използване на дронове за земеделски цели, тъй като това може да доведе до икономисване на препарати за растителна защита и вода; отбелязва, че предстои внасянето на законодателно предложение при преразглеждането на основния регламент за Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ), така че всички дронове да попаднат под компетентността на ЕС; призовава Комисията да гарантира, че има ясни и еднозначни стандарти и правила за целия ЕС по отношение на гражданското използване на дронове и че предстоящото законодателство ще вземе предвид специфичните условия, при които се експлоатират дроновете в селското стопанство;

12.  Подчертава значението на новите иновативни и достъпни решения за сектора на селското стопанство с цел да се увеличи използването на по-екологосъобразни методи, стоки и ресурси, които биха могли да включват не само нови методи за отглеждане на култури и стопанисване на земеделски площи, но и начини за увеличаване на използването на енергия от възобновяеми източници и начини за постепенно премахване на необходимостта от изкопаеми горива;

13.  Насърчава иновативни решения в животновъдството, които да допринесат за по-високо равнище на здраве на животните и хуманно отношение към тях, което да намали необходимостта от ветеринарномедицински продукти, включително антимикробни средства; изтъква възможностите за оптимизиране на използването на животински изпражнения в производството на енергия от възобновяеми източници и подобряването на торовете; признава, че в рамките на естествените процеси могат да бъдат намерени новаторски решения за улавяне на емисии, дифузия на замърсяването и увеличаване на енергийната ефективност на системите за обори за животните, като същевременно се преодолява въздействието върху себестойността; обръща внимание на факта, че метанът може да бъде уловен за производство на енергия, което може да допринесе за смекчаването на последиците от изменението на климата; заявява отново, че антимикробните средства следва да се прилагат предпазливо и по отговорен начин и че цялата производствена верига може да бъде подобрена с по-ефикасни и по-бързи инструменти за диагностика, по-добро наблюдение в реално време, целенасочени превантивни мерки и нови начини за отпускане, за да не се допуска антимикробна резистентност, като се оставят достатъчно възможности за онези държави членки, които вече се справят по-добре в това отношение, и отбелязва необходимостта от изследвания в областта на лекарствените средства с цел справяне с нововъзникващи болести;

14.  Подкрепя екстензивните методи в животновъдството и се застъпва за развиване на новаторски технологии, които да позволяват ефективното отчитане на екологичните предимства на ливадите и пасищата, поддържани чрез този тип животновъдство, и признава предимствата на продукцията от животновъдството в допълнение към растениевъдството;

15.  Подчертава значението на оползотворяването на животинските протеини в производствения цикъл; поради това призовава Комисията да изготви мерки за рециклиране на отпадъците от селскостопанския сектор чрез насърчаване на оползотворяването на протеините като фуражи;

16.  Насърчава Комисията да подкрепя политики за достъп до земя на малки и средни стопанства и да стимулира животновъдството на основата на пасища и фуражи и производството на растителен протеин, както и да подкрепя научните изследвания и иновациите, свързани с устойчивото производство на растителен протеин;

17.  Подчертава неизползвания потенциал на технологиите и иновациите за разработването на нови стоки и продукти (в сферата на храните и фуражите, механизацията, биохимията, биологичния контрол и т.н.), които могат да имат потенциал за създаването на заетост по веригата за създаване на стойност в областта на хранително-вкусовата промишленост; насочва въпреки това вниманието към факта, че иновациите и въвеждането на технологии води до загуба на работни места в традиционни селскостопански трудови дейности, и призовава Комисията и държавите членки да предоставят курсове за обучение и преквалификация за работниците в засегнатите селскостопански сектори; подчертава създаването на нови работни места в селскостопанския сектор, което е от кардинално значение за развитието на селските райони, за тяхното повторно населване и икономическия им растеж, и счита, че развитието на съвременни селскостопански практики ще направи сектора по-привлекателен за младите земеделски стопани и предприемачи; призовава Комисията да разгледа възможностите за стимулиране на земеделските стопани с цел увеличаване на осведомеността на обществото относно работата в рамките на хранително‑вкусовата верига и новите производствени методи;

18.  Счита, че новите информационни технологии предоставят широки възможности за установяване на нови вериги за създаване на стойност, които могат да включват по-пряк контакт между производителите и потребителите с по-голям фокус върху иновативни продукти, нови услуги и повече диференциация на производството, с потенциал за осигуряване на нови източници на доходи за земеделските стопани, както и създаване на по-прозрачен пазар, който ще е от полза за земеделските стопани и ще разшири тяхната потенциална сфера на действие; посочва, че иновациите във веригата за доставки на храни биха могли да гарантират по-равномерно разпределение на рисковете;

19.  Подчертава необходимостта от борба с разхищаването на храни, по-специално системното разхищаване на храни, тъй като в Европа всяка година се разхищават или изхвърлят 100 милиона тона храна, което възлиза на приблизително 30% – 50% от храните, произведени в ЕС; счита, че е необходимо по-голямо сътрудничество също така в хранителната верига с цел намаляване на настоящите равнища на разхищаване; посочва, че остарелите регулаторни рамки следва да не представляват пречки пред иновационните начини на обработка на хранителни отпадъци и че споделянето на най-добри практики и приоритизирането на новаторски проекти следва да бъдат насърчавани с цел борба с разхищаването и загубите на храни, включително в рамките на „Хоризонт 2020“;

20.  Отбелязва, че предотвратеното разхищение на всеки тон храни може да допринесе за спестяването на около 4,2 тона CO2, което би имало значително въздействие върху околната среда; подчертава в допълнение значението на една съгласувана с принципа на кръговата икономика правна рамка, чрез която да се установят ясни правила относно страничните продукти, да се оптимизира употребата на суровини и да се намалят остатъчните отпадъци във възможно най-голяма степен.

21.  Изтъква, че голяма част от потоците от биотични отпадъци вече се използват, например като животински фураж или основен материал за биогорива; счита обаче, че от тези материали следва да се генерира още по-голям обем продукция, като се цели най-голямата добавена стойност и се използват нови технологии, като биорафиниране, развъждане на насекоми, повторно използване на животински липиди, ензими и протеини от отпадъци от хранителната промишленост, ферментация в твърдо състояние, извличане на биогаз и извличане на минерални вещества от оборски тор, както и използване на излишъка от оборски тор като възобновяем източник на енергия; отбелязва липсата на ясни правила и недостатъчното използване на другите ресурси, извлечени от биомаса, като селскостопанските потоци от странични продукти и отпадъци, и насърчава Комисията да подкрепя тяхното повторно използване в области, като енергетиката, чрез улесняване в рамките на целия ЕС на системи за признаване и специални мерки по програмата за развитие на селските райони, които могат да обединят селските стопани и други заинтересовани лица, като например общините, около малки проекти, като тези системи за признаване и специални програми за развитие на селските райони могат същевременно да улесняват трансграничното движение и да подобряват положителното взаимодействие и съгласуваност с други политики на ЕС;

22.  Счита, че влошаването на качеството на почвите тежи върху бъдещето на производството и е основание за промяна в производствените практики и системите за експлоатация, като изчезването на животновъдството от много стопанства може отчасти да обясни понижаването на плодородието, свързано с недостатъчното съдържание на органична материя и недостатъчното използване на органични торове; изразява загриженост поради факта, че ЕС е силно зависим от вноса на минерални вещества за производството на минерални торове, като например фосфати, и че производството на минерални торове има висок въглероден и екологичен отпечатък; подчертава възможността за преработване на оборски тор в минерален концентрат, който би могъл да се използва за производството на „зелени торове“, които биха могли да намалят и евентуално да заменят необходимостта от минерални торове, като се има предвид, че нивото им на ефективност е сравнимо с това на последните; приветства факта, че производството и употребата на минерални концентрати допринесоха значително за кръговата икономика чрез затваряне на веригата по отношение на минералните вещества и ще намалят значително разходите на стопанствата за торове; изисква от Комисията да преразгледа Регламента на ЕС относно торовете и да отстрани нормативните пречки в Директивата за нитратите, за да даде възможност за и да стимулира разработването на минерален концентрат от животински тор;

23.  Изразява също така загриженост от факта, че Европейският съюз остава зависим от вноса на протеинови храни, като например соята, и призовава за амбициозна политика за развитие на протеиновите култури в ЕС;

24.  Препоръчва използването на специфични за отделните земеделски стопанства системи за управление, които измерват и оценяват баланса на хранителните вещества на равнището на стопанството за различните вериги в производствения цикъл, допринасяйки за измерването на екологичното въздействие на отделните стопанства и за изчисляването на специфичния за всяко стопанство баланс на хранителните вещества; отбелязва, че ефективното използване на минерални вещества води до по-високи добиви от посевите и по-малка необходимост от торове и допринася за ефективни практики на хранене, позволяващо на земеделските стопани да подобрят своята дейност, като същевременно намалява разходите и се отдалечава от общи мерки; призовава Комисията да подкрепи посредством съфинансиране от различни европейски фондове, в т.ч. „Хоризонт 2020“ и ЕФСИ, вече заплануваните пилотни проекти в тази област и да представи проучване по този въпрос;

25.  Насърчава прилагането на нискоемисионни техники с висока прецизност за съхранение, транспортиране и разпръскване на оборски тор, което да доведе до значително подобряване на усвояването от страна на растенията на хранителни вещества от оборския тор, като по този начин се намалява нуждата от минерални торове и рискът от замърсяване на водите;

26.  Посочва, че по-добрите техники на разпръскване са един от ключовите фактори за намаляване на общото количество на емисиите на амоняк и поради това всяка държава следва да гарантира, че се използват нискоемисионни техники на разпръскване на торова течност с транспортна лента (чрез използване на влачещи се по земята ботуши или системи от маркучи), впръскване или подкиселяване;

27.  Посочва, че интелигентните в климатично отношение земеделски практики биха могли да имат тройно печеливш ефект чрез увеличаване на устойчивото производство, гарантиране на издръжливо на изменението на климата земеделие, което се справя по-добре с променящите се и неблагоприятните метеорологични модели, и намаляване на емисиите от селскостопанския сектор чрез насърчаване на производителни, ефективни по отношение на ресурсите и кръгови системи; подчертава, че селското и горското стопанство са уникални в активно улавяне на CO2 посредством растенията и залесяването, използването на защитни и бобови култури, ограничаването на обработването на почвата и трайното покритие на почвите, горските полезащитни пояси, които също са от полза за защитата на културите и капацитета за задържане на вода, както и поглъщането на парникови газове в почвата (въглеродно поглъщане); в тази връзка отбелязва Програмата 4/1000, представена по време на COP21, и възможността за финансови стимули; насърчава земеделските стопани да продължат и да увеличат използването на тези нови и иновативни практики;

28.  Подчертава важната роля на агро-лесовъдството в системите на селското стопанство, особено за намаляване на наводненията и ерозията на почвата и за подобряване на здравето на почвите; призовава за по-нататъшно интегриране на иновативни подходите, които се основават на дърветата, в селскостопанските дейности и за премахване на административните тежести, за да се оптимизира планирането на равнище водосборни области, речните басейни и управлението на водите; подчертава ползите, свързани с дърветата, с оглед увеличаването на устойчивостта и селскостопанската производителност, опазването на биологичното разнообразие и местното и регионалното икономическо развитие; признава, че традиционните системи за горска паша представляват многофункционално и устойчиво земеползване и следва да бъдат защитавани и възнаграждавани, но следва да се вземат предвид по-новите методи за включване на дървета в равнинните земеделски системи, като например алейното засяване на култури;

29.  Счита, че качеството на почвите е от икономическо и екологично значение, тъй като влошаването на екологичното състояние би довело до по-слабо продуктивна почва, по-малка наличност на хранителни вещества, увеличаване на податливостта на растенията на вредители и болести, по-нисък капацитет за задържане на вода и намалено биологично разнообразие; призовава Комисията да подкрепя иновативни практики и да обменя най-добри практики, като системи за сеитбооборот, трайно покритие на почвите, ограничаване на обработването на почвите и наторяване със зелени бобови култури и азотосвързващи бактерии с цел предотвратяване на по-нататъшно влошаване качеството на почвите; изтъква, че за да се води борба с опустиняването и еутрофикацията, земеделските стопани трябва да бъдат насърчавани да разработват напоителни системи, включително подобряване на водната ефективност и прилагане на икономични техники за напояване; счита, че трябва да има по-добро разбиране на взаимодействието между мобилизирането на органичните вещества и производството; приветства научните изследвания на иновативни практики, като използването на микробна намеса (бактериални торове) и проучване на растително-почвеното взаимодействие с микрориза, полиглицерол полирицинолеат и бактерии за регулиране на растежа на растенията, които биха могли да снижат екологичното въздействие и да намалят използването на химически торове и пестициди, които вредят на здравето на хората и животните и на околната среда; признава значението на устойчивото използване на почвите, което отчита специфичните за районите нужди;

30.  Признава, че земеделските системи не са продуктивни, ако са наводнени или пресушени през по-голямата част от годината; призовава Комисията и държавите членки да насърчат иновациите за управление и опазване на водите, в комбинация с услуги за обучение и консултиране за земеделие, чрез използване на иновативни техники и технологии за намаляване на разточителните практики за напояване и за ограничаване на наводненията; призовава за прилагане на тези нови техники със съществуващи и нови особености на ландшафта, като например езера, както и със схеми, насочени към увеличаване на задържането на вода в почвата и в местообитанията, свързани със земеделие, например мочури, които защитават зоните на инфилтрация в подпочвени води, увеличават капацитета за инфилтрация на водата в почвата и за задържане на вода; приветства взаимодействията на равнище ландшафт с планираното управление на речните басейни; призовава за насърчаване на въвеждането на техники за „възстановяване на земеделието“ с цел да се увеличи дълбочината на горния почвен слой, да се стимулира формирането на хумус, да се обработят заразени умиращи или нездрави почви с компост с цел връщане на оптималната им функционалност;

31.  Призовава да бъдат положени повече усилия за развитие и цялостно прилагане на интегрирани системи за управление на защита на растенията чрез подкрепа на научните изследвания на нехимически алтернативи и нискорискови мерки, определени в относимото законодателство, и пестициди, които са по-съобразени с околната среда; предупреждава срещу профилактичната употреба на материал за растителна защита и подчертава в това отношение, че интегрираното управление на вредителите следва да се използва по-разумно взаимодействието между биологичните и химическите мерки; подчертава, че иновациите в областта на алтернативните вещества с нисък риск, както са определени от относимото законодателство, и физическите интервенции биха могли да бъдат допълнително насърчавани заедно с биостимулирането и биологичния контрол на европейско равнище; изразява загриженост, че настоящият подход за разрешаване на продукти за растителна защита не е оптимален и че законодателството за стимулиране на разработването на интегрирана борба с вредителите изостава; призовава Комисията да представи пътна карта, насочена към система за по-устойчиво управление на вредителите, която да включва консултантски услуги; отбелязва, че механизмите за биологичен контрол, свързани с вредителите и болестите, биха могли да намалят използването на пестициди и могат да допринесат за по-голяма устойчивост на растенията;

32.  Призовава за непрекъснато разработване на иновативни методи, като все пак се запазят европейските банки за семена, което е от жизненоважно значение за нови и разнообразни сортове с по-висок добив, по-добра хранителна стойност, по-добра устойчивост на болести от вредители и неблагоприятни метеорологични условия и за улесняване на по-голямо биологично разнообразие; посочва, че техниките за развъждане могат да предоставят възможности за намаляване на екологичното въздействие на конвенционалното селско стопанство; предупреждава срещу блокирането в химическа зависимост при по-новите сортове; изразява неодобрение по отношение на съществуващите административни и регулаторни тежести за предприятията и насърчава местни селскостопански програми за развъждане; подчертава, че е необходима предпазливост при одобряването на нови сортове; настоятелно призовава Комисията да насърчи използването на нови техники, които са преминали през подходяща оценка на риска, когато това е необходимо, и са в пълно съответствие с принципа на предпазните мерки, и да осигури достъп до биологични материали за малките и средни предприятия в животновъдния сектор и очаква от нея да окаже силна подкрепа на иновациите в това отношение; не одобрява настоящото решение на разширения апелативен състав на Европейското патентно ведомство (ЕПВ) от 25 март 2015 г. по дела G2/12 и G2/13;

33.  Във връзка с иновативните методи на селекция на растителни сортове и животински видове подчертава правната закрила на биотехнологичните изобретения(4), съгласно която не се считат за патентоспособни обичайните растителни сортове и животински видове, както и биологични по своята същност процеси за производство на растения или животни; настоятелно призовава Комисията да провери разяснението на тълкуването и приложното поле на това изключение, тъй като свободният достъп и свободното използване на развъден материал трябва да продължат да бъдат гарантирани и занапред с оглед на продоволствената сигурност;

34.  Изтъква възможността за използване на финансови инструменти, спомагащи за подобряване на европейските селскостопански доходи; отбелязва, че само пет държави членки са възприели допълнителните възможности, предоставяни от новата програма за развитие на селските райони, за използване на пазарно съвместими финансови инструменти за запълване на пазарни ниши; призовава Комисията да улесни достъпа до кредит, тъй като липсата му често е пречка за иновациите;

35.  Приветства Меморандума за разбирателство между Комисията и ЕИБ и готовността му да подкрепи земеделски проекти и млади земеделски стопани чрез предоставяне на нови възможности за финансиране на държавите членки, които установяват форми на финансова подкрепа, като например гаранционен фонд, револвиращ фонд или капитал за инвестиции, с цел улесняване на достъпа до кредити за земеделски стопани и групи на земеделски стопани, като например кооперации, организации на производители и групи и техните партньори, с оглед подпомагане на инвестициите в земеделски стопанства с цел модернизация, като същевременно се предоставят също възможности за финансиране с цел преодоляване на пречките за кредитиране, които засягат жените непропорционално, и възможностите за финансиране на млади земеделски стопани с цел разширяване на дейността им, както и за гарантиране на инвестициите в публичния научноизследователски сектор, съчетани с публично-частни партньорства за тестване и пускане на иновативни продукти; отново подчертава, че Парламентът желае да се увери, че тази финансова подкрепа протича плавно, както и че са премахнати всякакви пречки пред достъпа до това финансиране;

36.  Призовава Комисията да направи задълбочена оценка на новите умения, необходими за бъдещото управление на европейските земеделски стопанства, и да насърчава тяхното разпространение с всички налични инструменти;

37.  Признава, че има голям потенциал за по-добро управление на риска, и разглежда настоящите инструменти за управление на риска и на пазарите като недостатъчно развити — положение, което би могло да доведе до загуба на производителност в краткосрочен и до загуба на иновации в дългосрочен план; призовава Комисията да проучи и да докладва относно възможността за стимулиране на частни застрахователни схеми, покриващи неблагоприятни климатични събития, болести по животните или по растенията, нашествия на вредители или екологични инциденти съгласно посоченото в член 37 от Регламент (ЕС) № 1305/2013;

38.  Одобрява възможностите, което се откриват чрез Европейското партньорство за иновации „АГРИ“ (ЕИП—АГРИ) за приложните изследвания в селскостопанския сектор и участие в иновации на общностите на работещите в областта на селското стопанство; изразява загриженост поради разпокъсания начин, по който ЕИП—АГРИ се изпълнява в национален мащаб, и в тази връзка призовава Комисията да осигури възможно най-простите процедури за участие; отправя искане към Комисията да направи оценка на механизми за съфинансиране на ЕИП—АГРИ и други европейски публични политики за стимулиране на по-ефективни научни изследвания, която да е насочена в по-голяма степен към потребностите на пазара и необходимостта от разработване на устойчиви агрономични и агроекологични практики и да е движена от предприемаческите и социално-икономическите потребности, създаването на трансгранични научно-изследователски фокусни групи и възможности за по-голямо участие на предприятията; призовава Комисията да участва по-активно под формата на осигуряване на нарочна схема за иновации и научни изследвания, свързана с програмите „Хоризонт 2020“;

39.  Подчертава значението на засилването на осведомеността и информираността на потребителите; подчертава, че по-голямата прозрачност във веригите на доставка и в производството може да помогне на потребителите да правят по-информиран избор за продуктите, които купуват; счита, че това от своя страна може да помогне на земеделските стопани да получават по-големи приходи от своята продукция;

40.  Счита, че икономическото развитие и екологичната устойчивост се допълват, при условие че има достатъчно пространство за иновации и предприемачество и че са предприети действия с цел предотвратяване на появата на неоправдани разлики при националното прилагане и за премахване на такива разлики с обратно действие, за да се гарантират еднакви условия на конкуренция в Съюза, inter alia, чрез изследване на нови и значими техники, като сателитните изображения; призовава Комисията да гарантира истинска равнопоставеност в селскостопанския сектор, като в същото време гарантира, че в различните държави членки и различията се спазва изцяло относимото законодателство в областта на околната среда, като например Директивите за птиците и местообитанията, и че се прекратява неоптималното му прилагане;

41.  Изразява загриженост, че според средносрочния преглед на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. няма значителен цялостен напредък в приноса на селското стопанство за опазване и подобряване на биологичното разнообразие;

42.  Подчертава, че ОСП следва да бъде по-насочена към потребностите на земеделските стопани и местните условия, като същевременно не излага на риск целите на политиката; подчертава необходимостта от по-опростена и по-гъвкава законодателна рамка, която да бъде насочена в по-голяма степен към националните и местните условия, да бъде по-подходяща за постигане на полезни взаимодействия с други сектори чрез увеличаване на прехвърлянето на знания, интегрирането на използването на ресурси и да бъде по-добре съгласувана с кръговата икономика, за да се подобри видимостта на съществуващите системи за специфично етикетиране с рекламна цел и да се насърчат нови иновации в стимулирането на разнообразието на европейските селскостопански продукти; подчертава освен това, че една конкурентоспособна и устойчива ОСП гарантира използването в по-голяма степен на иновативни практики и дългосрочната жизнеспособност на европейския селскостопански сектор чрез рационализиране на държавната намеса и стимулиране на иновациите в публичния и частния сектор, които допринасят за икономическото развитие на Европа, по-специално селските райони;

43.  Призовава Комисията да докладва на всеки две години относно отражението на финансирането от страна на Съюза и на други мерки в областта на селскостопанските иновации върху развитието на себестойността и на продажните цени на селскостопанските продукти, както и върху свързаните финансови и икономически перспективи на семейните земеделски стопанства в Съюза;

44.  Счита, че иновациите са съществен инструмент и ключов хоризонтален приоритет за развиване, прилагане и постигане на целите на реформата на ОСП за периода 2014—2020 г.; поради това призовава Комисията да предвиди по-амбициозна обща стратегия с измерими резултати с цел съобразяване и фокусиране на научните изследвания и иновациите спрямо приоритетите на политиката; подчертава, че ОСП следва да предвиди повече гъвкавост за използването на новоразработени техники и практики без увеличаване на административната тежест; счита, че хоризонтален приоритет за европейската законодателна рамка следва да бъде гарантирането на достатъчна свобода на действие за пилотни програми и тестване на иновативни техники при спазване на принципа на предпазните мерки;

45.  Призовава Комисията да гарантира също така, че в други области на регулиране, насочени към създаването на по-добре функциониращ и интегриран вътрешен пазар, разпоредбите и политиките се стремят да укрепят лоялната конкуренция;

46.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) OВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 58.
(2) OВ C 193, 30.6.2012 г., стр. 1.
(3) Приети текстове, P8_TA(2015)0473.
(4) Директива 98/44/ЕО относно правната закрила на биотехнологичните изобретения.

Правна информация - Политика за поверителност