Решение на Европейския парламент да не се представят възражения срещу Делегиран регламент на Комисията от 17 май 2016 г. за допълване на Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на регулаторните технически стандарти за определяне на подходящите правила, системи и процедури за разкриващи участници на пазара, които провеждат пазарни проучвания (C(2016)02859 – 2016/2735(DEA))

P8_TA(2016)0273 B8-0691/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид делегирания регламент на Комисията (C(2016)02859),

—  като взе предвид писмото на Комисията от 18 май 2016 г., с което последната отправя искане към Европейския парламент да заяви, че няма да представя възражения срещу делегирания регламент,

—  като взе предвид писмото от 31 май 2016 г. на комисията по икономически и парични въпроси до председателя на Съвета на председателите на комисии,

—  като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и 2004/72/ЕО на Комисията(1) (наричан по-долу Регламент относно пазарната злоупотреба), и по‑специално член 11, параграф 9, трета алинея от него,

—  като взе предвид препоръката за решение на комисията по икономически и парични въпроси,

—  като взе предвид член 105, параграф 6 от своя правилник,

—  като взе предвид обстоятелството, че не са представени възражения в срока, предвиден в член 105, параграф 6, трето и четвърто тире от своя правилник, който срок изтече на 8 юни 2016 г.,

A.  като има предвид, че член 39, параграф 2 от Регламента относно пазарната злоупотреба предвижда, че ред негови разпоредби, включително член 11, параграфи 1—8, трябва да се прилагат от 3 юли 2016 г. и в съответствие с това в член 7, параграф 1 от делегирания регламент също се предвижда, че той трябва да се прилага от същата дата;

Б.  като има предвид, че в член 11, параграф 9 от Регламента относно пазарната злоупотреба се упълномощава ЕОЦКП да разработва проекти на регулаторни технически стандарти (РТС), с които се определят подходящи договорености, процедури и изисквания за съхранение на документацията, за да спазват лицата изискванията, предвидени в параграфи 4, 5, 6 и 8 от този член; като има предвид, че член 11, параграф 9 от Регламента относно пазарната злоупотреба упълномощава Комисията да приема тези РТС в съответствие с членове 10—14 от Регламент (EС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета(2) (наричан по-долу Регламент за ЕОЦКП);

В.  като има предвид, че Комисията прие делегирания регламент на 17 май 2016 г., за да изпълни изискването по отношение на посоченото упълномощаване; като има предвид, че делегираният регламент съдържа важни подробности относно процедурите, които да бъдат следвани от участниците на пазара при извършване на пазарни проучвания;

Г.  като има предвид, че делегираният регламент може да влезе в сила само след изтичането на срока за контрол от страна на Парламента и на Съвета, ако не са представени възражения нито от Парламента, нито от Съвета, или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът са информирали Комисията, че няма да представят възражения;

Д.  като има предвид, че периодът за контрол, предвиден в член 13, параграф 1 от Регламента за ЕОЦКП, е три месеца от датата на нотификацията за РТС, освен ако РТС, приети от Комисията, са еднакви с тези, приети от ЕОЦКП, като в този случай срокът за контрол би бил един месец;

Е.  като има предвид, че някои промени са въведени в проекта на РТС, приет от ЕОЦКП, като добавянето на две нови съображения и известен брой промени в член 3 и в член 6, параграф 3, както и в разпоредбата за влизане в сила и прилагане; като има предвид, че в контекста на тези промени делегираният регламент не може да бъде считан за еднакъв с проекта на РТС, приет от ЕОЦКП, по смисъла на член 13, параграф 1, втора алинея от Регламента за ЕОЦКП; като има предвид следователно, че се прилага тримесечният срок за възражение, както е предвидено в член 13, параграф 1, първа алинея от Регламента за ЕОЦКП, което означава, че този период би изтекъл на 17 август 2016 г.;

Ж.  като има предвид, че за безпрепятственото и навременно въвеждане на рамката относно пазарната злоупотреба до 3 юли 2016 г. се изисква пазарните участници и компетентните органи да определят необходимите правила и да въведат подходящите системи възможно най-скоро, и при всички случаи до 3 юли 2016 г., като това следва да се извърши съгласно делегирания регламент;

З.  като има предвид, че съответно делегираният регламент следва да влезе в сила най-късно до 3 юли 2016 г., преди изтичането на срока за контрол на 17 август 2016 г.;

И.  като има предвид, че разпоредбите на делегирания регламент по същество са в съответствие с целите на Парламента, изразени в Регламента относно пазарната злоупотреба и по време на последвалия неофициален диалог като част от подготвителната работа за приемане на делегирания регламент, и по-конкретно с намерението на Парламента да се предоставя на компетентните органи пълният комплект записи на цялата информация, събрана по време на пазарно проучване;

1.  Заявява, че не представя възражения срещу делегирания регламент;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 173, 12.6.2014 г., стр. 1. (2) Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията (OВ L 331, 15.12.2010 г., стр. 84).

Резолюция на Европейския парламент от 9 юни 2016 г. относно Камбоджа (2016/2753(RSP))

P8_TA(2016)0274 RC-B8-0753/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Камбоджа, и по‑специално от 26 ноември 2015 г. относно политическото положение в Камбоджа(1), от 9 юли 2015 г. относно проектозаконите на Камбоджа относно НПО и относно синдикалните организации(2) и от 16 януари 2014 г. относно положението на защитниците на правата на човека и опозиционните активисти в Камбоджа и Лаос(3),

—  като взе предвид изявлението на ЕС на място от 30 май 2016 г. относно политическото положение в Камбоджа,

—  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН от 20 август 2015 г. относно положението с правата на човека в Камбоджа,

—  като взе предвид резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 2 октомври 2015 г. относно Камбоджа,

—  като взе предвид заключителните бележки на Комитета на ООН по правата на човека от 27 април 2015 г. относно втория периодичен доклад относно Камбоджа,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—  като взе предвид Насоките на ЕС от 2008 г. относно защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и Кралство Камбоджа от 1997 г.,

—  като взе предвид резолюцията, приета от Общото събрание на ООН на 8 март 1999 г., относно правото и отговорността на лицата, групите и органите на обществото за насърчаване и защита на всеобщо признатите права на човека и основните свободи,

—  като взе предвид изявлението от 1 април 2016 г. на специалния докладчик на ООН, в което Камбоджа се призовава настоятелно да увеличи закрилата на правата на жените и на коренното население,

—  като взе предвид съвместното изявление на организации на гражданското общество от 2 май 2016 г., осъждащо повдигането на обвинения срещу защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид Конвенцията на Международната организация на труда (МОТ) за синдикалната свобода и закрила на правото на синдикално организиране,

—  като взе предвид Конституцията на Камбоджа, и по-специално член 41 от нея, в който са заложени правото и свободата на словото и на събранията, член 35 относно правото на политическо участие и член 80 относно парламентарния имунитет,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че през последните месеци се наблюдава непрекъснато увеличаване на броя на случаите на задържане на членове на политическата опозиция, активисти в областта на правата на човека и представители на гражданското общество,

Б.  като има предвид, че министър-председателят Хун Сен е на власт в продължение на повече от 30 години; като има предвид, че Сам Ренси, председател на основната опозиционна партия — Камбоджанската партия за национално спасение — продължава да бъде в доброволно изгнание вследствие на предишни наказателни преследвания по изфабрикувани, политически мотивирани обвинения; като има предвид, че изпълняващият длъжността председател на Камбоджанската партия за национално спасение Кем Сокха е обект на разследване; като има предвид, че на 22 април 2016 г., прокурорът на съда в Пномпен обяви, че председателят на Камбоджанската партия за национално спасение Сам Ренси ще бъде съден задочно по нови, политически мотивирани обвинения, считано от 28 юли 2016 г.;

В.  като има предвид, че на 20 ноември 2015 г. Сам Ренси беше призован от съд да се яви за разпит във връзка със съобщение, публикувано на неговата публична страница във Фейсбук от сенатор от опозицията — Хонг Сок Хур, който е задържан от август 2015 г. по обвинения във фалшифициране и подбудителство, след като е публикувал на страницата на Сам Ренси във Фейсбук видеоматериал, съдържащ твърдения за фалшив документ, свързан с договора за границите с Виетнам от 1979 г.;

Г.  като има предвид, че на 3 май 2016 г. Градският съд в Пномпен, призова Кем Сокха по обвинение за клевета, заедно с членовете на парламента Пин Ратана и Ток Ванчан, независимо от факта, че те се ползват с имунитет;

Д.  като има предвид, че на 12 май 2016 г. известният политически анализатор У Вирак също беше обвинен в дискредитиране, след като изрази своето становище по случая Кем Сокха;

Е.  като има предвид, че на 2 май 2016 г. бяха повдигнати политически мотивирани обвинения срещу Ни Сокха, Най Ванда и И Соксан (трима висши застъпници за правата на човека от Камбоджанската асоциация за права на човека и развитие (ADHOC)), бившия служител на ADHOC Ни Чакрия, който е заместник генерален секретар на националната избирателна комисия, и служителя на Службата на върховния комисар по правата на човека на ООН (OHCHR) Соен Сали, като те биха могли да бъдат осъдени на до 10 години лишаване от свобода;

Ж.  като има предвид, че членът на Националното събрание от опозицията Ум Сам Ан беше лишен от парламентарен имунитет и задържан на 11 април 2016 г. въз основа на изфабрикувани обвинения в „подбуждане към предизвикване на хаос в обществото“ във връзка с неговите мирни виждания за отношенията между Камбоджа и Виетнам; като има предвид, че след това той беше задържан от полицията за борба с тероризма, бяха му повдигнати обвинения и му беше наложена мярка за неотклонение във връзка с тези обвинения;

З.  като има предвид, че на 26 април 2016 г. съдът в Пномпен привлече под отговорност Ронг Чон, бивш синдикален лидер, който понастоящем е член на националната избирателна комисия, въз основа на изфабрикувани, политически мотивирани обвинения за подбуждане към насилие, предизвикано от потушаването от страна на държавните сили за сигурност на стачки на работниците в края на декември 2013 г. и началото на януари 2014 г.; като има предвид, че предстоят важни избори (общинските избори през 2017 г. и парламентарните избори през 2018 г.); като има предвид, че оказването на натиск върху националната избирателна комисия е начин, използван от правителството, за да повлияе на тези избори;

И.  като има предвид, че на 9 май 2016 г. осем души, мирно протестиращи срещу задържането на служителите на ADHOC, включително Е Саром, директор на неправителствената организация Sahmakun Teang Tnaut, Кимсан Тав, заместник-директор на неправителствената организация LICADHO, както и шведски съветник и немски съветник на LICADHO, бяха задържани и освободени скоро след това; като има предвид, че на 16 май 2016 г. същото се случи на петима мирни демонстранти;

Й.  като има предвид, че ЕС е най-големият партньор на Камбоджа по отношение на помощта за развитие, като за периода 2014 — 2020 г. са отпуснати нови средства в размер на 410 милиона евро; като има предвид, че ЕС подкрепя широк набор от инициативи в областта на правата на човека, провеждани от камбоджански НПО и други организации на гражданското общество; като има предвид, че Камбоджа е силно зависима от помощта за развитие;

К.  като има предвид, че на 26 октомври 2015 г. група проправителствени демонстранти в Пномпен брутално нападнаха двама парламентаристи от опозиционната Камбоджанска партия за национално спасение — Ней Чамруен и Конг Сакпиа, и застрашиха безопасността на частното жилище на първия заместник-председател на Националното събрание; като има предвид, че докладите сочат, че представители на полицията и на други държавни сили за сигурност са били безучастни свидетели на нападенията; като има предвид, че във връзка с тези нападения е имало задържани, но НПО, защитаващи правата на човека в Камбоджа, изразиха опасения, че действителните нападатели са все още на свобода;

Л.  като има предвид, че въпреки множеството критики от страна на гражданското общество и международната общност обнародването на Закона за сдруженията и неправителствените организации предостави на държавните органи произволни правомощия да закриват и да блокират създаването на организации за защита на правата на човека и вече започна да възпира дейността по защита на правата на човека в Камбоджа и да възпрепятства действията на гражданското общество;

М.  като има предвид, че след приемането на Закона за сдруженията и неправителствените организации през 2015 г. органите отказват да дават разрешения за широкомащабни обществени прояви за застъпничество, провеждани от НПО, а през последните месеци мероприятия, провеждани съвместно със Световния ден на местообитанието, Международния ден на правата на човека, Международния ден на жената и Международния ден на труда, бяха прекъснати в различна степен от полицейските сили, както стана и с други демонстрации;

Н.  като има предвид, че на 12 април 2016 г. Сенатът на Камбоджа прие Закон за синдикалните организации, с който наложи нови ограничения върху правото на работниците на сдружаване и предостави произволно нови правомощия на държавните органи за потискане на упражняването на това право от страна на синдикалните организации;

1.  Изразява дълбока загриженост във връзка с влошаващите се условия за политиците от опозицията и за активистите в областта на правата на човека в Камбоджа и осъжда всички актове на насилие и политически мотивирани обвинения, произволното задържане, разпитите, наказанията и присъдите срещу тези лица;

2.  Изразява съжаление по-специално във връзка с увеличаващия се брой случаи на политически мотивирани обвинения и съдебен тормоз срещу защитниците на правата на човека и активисти, и по-специално политически мотивираните обвинения, наказанията и присъдите във връзка със законната дейност на активисти, политически опоненти и защитници на правата на човека в Камбоджа;

3.  Настоятелно призовава органите на Камбоджа да отменят заповедите за задържане и да оттеглят всички обвинения срещу лидера на опозицията Сам Ренси и членовете на Националното събрание и на Сената от Камбоджанската партия за национално спасение, включително сенатор Хонг Сок Хур; призовава за незабавното освобождаване на петимата защитници на правата на човека, които все още са задържани в предварителен арест, а именно Ни Сокха, Най Ванда, И Соксан, Лим Мони и Ни Чакра, да бъде дадена възможност на тези политици, активисти и защитници на правата на човека да работят свободно, без да се страхуват от задържане или наказателно преследване; призовава също така за прекратяване на използването на съдилищата с оглед на политически цели за преследване на лица по политически мотивирани и изфабрикувани обвинения; призовава Националното събрание незабавно да възстанови правата на Сам Ренси, Ум Сам и Хонг Сок Ур, както и техния парламентарен имунитет;

4.  Настоятелно призовава органите на Камбоджа да оттеглят всички политически мотивирани обвинения и други наказателни производства срещу ADHOC и други защитници на правата на човека в Камбоджа, да прекратят заплахите за прилагане на репресивните разпоредби на Закона за сдруженията и неправителствените организации, заедно с всички други опити за сплашване и тормоз на защитници на правата на човека и национални и международни организации, и незабавно и безусловно да освободят всички лица, които са лишени от свобода по политически мотивирани и изфабрикувани обвинения;

5.  Настоятелно призовава правителството на Камбоджа да признае законната и полезна роля на гражданското общество, на синдикалните организации и на политическата опозиция за допринасяне към цялостното икономическо и политическо развитие на Камбоджа;

6.  Насърчава правителството да работи за укрепване на демокрацията и на принципите на правовата държава и за зачитане на правата на човека и на основните свободи, което включва пълно спазване на конституционните разпоредби относно плурализма и свободата на сдружаване и на словото;

7.  Припомня, че наличието на среда за демократичен диалог, в която лицата не се чувстват застрашени, е от съществено значение за политическата стабилност, демокрацията и мира в обществото в страната, и настоятелно призовава правителството да предприеме необходимите мерки, за да гарантира сигурността на всички демократично избрани представители на Камбоджа, независимо от политическата им принадлежност;

8.  Приветства реформата на националната избирателна комисия чрез изменение на Конституцията след споразумението от юли 2014 г. относно изборните реформи между Камбоджанската народна партия и Камбоджанската партия за национално спасение; подчертава факта, че националната избирателна комисия понастоящем се състои от четирима представители на Камбоджанската народна партия, четирима представители на Камбоджанската партия за национално спасение и един представител на гражданското общество;

9.  Призовава правителството да гарантира пълно и безпристрастно разследване с участието на ООН, което да доведе до наказателно преследване на всички виновни за скорошните брутални нападения срещу двама членове на Националното събрание от Камбоджанската партия за национално спасение, извършени от представители на въоръжените сили, както и на виновните за използването на прекомерна сила от военни и полицаи за потушаване на демонстрации, стачки и социално напрежение;

10.  Призовава органите на Камбоджа да оттеглят всички обвинения срещу бившия синдикален лидер и член на националната избирателна комисия Ронг Чон;

11.  Призовава държавите членки, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и Комисията да определят ясни целеви показатели за предстоящите избори в Камбоджа, в съответствие с международното право относно свободата на словото, на сдруженията и събранията, и да оповестят публично тези показатели на органите на Камбоджа и на опозицията; призовава ЕСВД да използва сумата на финансовата помощ от ЕС в зависимост от подобряването на положението с правата на човека в страната;

12.  Изразява загриженост относно новия Закон за синдикалните организации; настоятелно призовава правителството да отмени Закона за синдикалните организации, Закона за сдруженията и неправителствените организации и сходни закони, които ограничават основните свободи и застрашават упражняването на правата на човека; настоятелно призовава правителството да гарантира, че цялото законодателство, свързано с правата на човека, е в съответствие с Конституцията на Камбоджа и международните стандарти;

13.  Настоятелно призовава правителството на Камбоджа да прекрати принудителното отнемане и заграбването на земи и да гарантира, че евентуалните принудителни отнемания се провеждат в пълно съответствие с международните стандарти;

14.  Подчертава, че е важно да се изпрати мисия за наблюдение на изборите на ЕС и значението на нейния принос за справедливите и свободни избори; призовава националната избирателна комисия и съответните държавни органи да гарантират, че всички лица, които имат право да гласуват, в това число работниците мигранти и задържаните лица, имат достъп и могат да се възползват от възможностите за регистрация;

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, на Европейската служба за външна дейност, на правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и Националното събрание на Камбоджа.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0413. (2) Приети текстове, P8_TA(2015)0277. (3) Приети текстове, P7_TA(2014)0044.

Резолюция на Европейския парламент от 9 юни 2016 г. относно Таджикистан: положението на лишените от свобода поради убежденията си (2016/2754(RSP))

P8_TA(2016)0275 RC-B8-0755/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 7, 8 и 9 от Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид своята резолюция от 17 септември 2009 г. относно сключването на Споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Таджикистан, от друга страна(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 декември 2011 г. относно настоящото положение на стратегията на ЕС за Централна Азия(2),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 22 юни 2015 г. относно Стратегията на ЕС за Централна Азия,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 април 2016 г. относно прилагане и преразглеждане на стратегията ЕС – Централна Азия(3),

—  като взе предвид изявлението на ЕС от 18 февруари 2016 г. пред Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа относно наказателни производства в Таджикистан във връзка с Партията на ислямското възраждане на Таджикистан (ПИВТ),

—  като взе предвид заключенията от посещението в Таджикистан на специалния представител на ЕС за Централна Азия от 18 септември 2015 г.,

—  като взе предвид изявлението от 3 юни 2016 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно присъдата на доживотен затвор, произнесена от Върховния съд на Таджикистан срещу заместник-ръководителите на Партията на ислямското възраждане,

—  като взе предвид предварителните наблюдения, представени от специалния докладчик на ООН за правото на свобода на мнение и на изразяване на 9 март 2016 г. в края на посещението му в Таджикистан,

—  като взе предвид препоръките от универсалния периодичен преглед, отправени до Таджикистан по време на 25-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека от 6 май 2016 г.,

—  като взе предвид годишния диалог по правата на човека между ЕС и Таджикистан,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., който гарантира свободата на изразяване на мнение, свободата на събранията, правото на индивидите да се зачита личният, частният и семейният им живот и правото на равенство, и забранява дискриминацията при упражняването на тези права,

—  като взе предвид Регионалната конференция относно предотвратяването на изтезанията от 27—29 май 2014 г., както и Регионалната конференция относно ролята на обществото за предотвратяване на изтезанията от 31 май—2 юни 2016 г.,

—  като взе предвид плана за действие на Таджикистан от август 2013 г. за прилагане на препоръките, дадени от Комитета срещу изтезанията,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че на 17 септември 2009 г. Европейският парламент даде одобрението си за сключването на Споразумение за партньорство и сътрудничество (СПС) между Европейската общност и Република Таджикистан; като има предвид, че СПС беше подписано през 2004 г. и влезе в сила на 1 януари 2010 г.; като има предвид, че в частност член 2 от него гласи, че „[з]ачитането на демократичните принципи и основните права и на правата на човека [...] ръководи вътрешната и външната политика на страните и представлява съществен елемент на настоящото споразумение“;

Б.  като има предвид, че от 1992 г. сътрудничеството между ЕС и Таджикистан се разшири до широк кръг от сфери, включително правата на човека и демокрацията, които са в самата основа на всяко партньорство;

В.  като има предвид, че ЕС има жизненоважен интерес да засили политическото и икономическото сътрудничество и сътрудничеството в областта на сигурността, както и устойчивото развитие и сътрудничеството във връзка с мира с централноазиатския регион чрез крепки и открити отношения между ЕС и Таджикистан, основани на принципите на правовата държава, демокрацията и правата на човека;

Г.  като има предвид, че добре известният бизнесмен и критик на правителството Абубакр Азизходжаев е задържан от февруари 2016 г., след като е повдигнал критични опасения за корупционни бизнес практики; като има предвид, че той е бил обвинен по член 189 от Наказателния кодекс на Таджикистан в подбуждане на национална, расова, регионална или религиозна омраза;

Д.  като има предвид, че срещу членове на политическата опозиция в Таджикистан са били систематично предприемани действия; като има предвид, че през септември 2015 г. Партията на ислямското възраждане на Таджикистан (ПИВТ) беше забранена, след като беше свързана с неуспешен преврат по-рано същия месец, воден от генерал – Абдулхалим Назарзода, който беше убит заедно с 37 от поддръжниците си; като има предвид, че органите на властта вече са арестували около 200 членове на ПИВТ;

Е.  като има предвид, че през февруари 2016 г. Върховният съд започна разглеждането на дела срещу 13 членове на Политическия съвет на ПИВТ, както и срещу четири други лица, свързани с партията, срещу които бяха повдигнати обвинения в „екстремизъм“ заради предполагаемото им участие в нападения през септември 2015 г.; като има предвид, че много членове на ПИВТ бяха арестувани и са изправени пред наказателни производства без гаранцията за справедлив съдебен процес; като има предвид, че Заид Саидов, бизнесмен и известна фигура от опозицията, беше осъден на 29 години лишаване от свобода в наказателни преследвания, свързани с неговото кандидатиране на президентските избори през ноември 2013 г.; като има предвид, че Умарали Куватов беше убит в Истанбул през март 2015 г., а друг активист, Максуд Ибрагимов, беше намушкан с нож и отвлечен в Русия, преди да бъде върнат в Таджикистан и осъден през юли 2015 г. на 17 години лишаване от свобода;

Ж.  като има предвид, че на 2 юни 2016 г. Върховният съд в Душанбе осъди Махмадали Хаит и Саидумар Хусайни, заместник-ръководители на забранената ПИВТ, на доживотен затвор по обвинение, че са стояли зад опит за преврат през 2015 г.; като има предвид, че други 11 членове на ПИВТ бяха осъдени на лишаване от свобода; като има предвид, че трима роднини на ръководителя на ПИВТ, Мухидин Кабири, са били затворени заради неизпълнение на задължението да уведомят за неуточнено престъпление; като има предвид, че съдебните производства не са били прозрачни и са нарушили правото на обвиняемите на справедлив съдебен процес;

З.  като има предвид, че няколко адвокати, които са заявили желание да бъдат адвокати на защитата на подсъдимите от ПИВТ, са получили смъртни заплахи и са били арестувани, задържани и лишени от свобода; като има предвид, че арестите на Бузургмехр Йоров, Нодира Додаянова, Нуридин Махкамов, Шукрат Кудратов и Фируз и Далер Табаров будят сериозно безпокойство относно спазването на международните стандарти, свързани с независимостта на адвокатите, закритите процеси и ограничения достъп до правно процесуално представителство; като има предвид, че редица журналисти също са били задържани, тормозени и сплашвани; като има предвид, че свободата на словото, достъпът до медиите и политическият и идеологическият плурализъм, включително в областта на религията, трябва да бъдат признати в съответствие с конституцията на Таджикистан;

И.  като има предвид, че Законът за адвокатурата от 2015 г. е поставил изискване за пълно пресертифициране на адвокатската колегия и е въвел редица ограничения относно това кой може да упражнява дейност като адвокат, като по този начин допринася за възможна намеса в независимостта на работата на адвокатите;

Й.  като има предвид, че последните изменения на Закона за обществените сдружения, които влязоха в сила през 2015 г., възпрепятстват функционирането на гражданското общество чрез налагане на изискване за финансово разкриване на източниците на финансиране на НПО;

К.  като има предвид, че в своето изявление делегацията на Европейския парламент за наблюдение на парламентарните избори в Таджикистан на 2 март 2015 г. подчерта съществуването на значителни слабости;

Л.  като има предвид, че пресата, уебсайтовете, социалните медии и интернет доставчиците в Таджикистан функционират в ограничаваща среда, в която автоцензурата е широко разпространена; като има предвид, че правителството използва ограничаващо медийно законодателство и разпоредби, за да държи под контрол независимата журналистика, и често блокира онлайн медии и мрежи на социални медии;

М.  като има предвид, че през февруари 2015 г. специалният докладчик на ООН за изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание изрази загриженост относно продължаващо използване на изтезания, малтретиране и безнаказаност в последващия доклад към мисията си от февруари 2014 г. в Таджикистан;

Н.  като има предвид, че класирането на Таджикистан по индекса за корупция продължава да бъде обезпокоително високо;

О.  като има предвид, че Европейският инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) е важен инструмент за финансиране, насочен към подкрепа за принципите на правовата държава, доброто управление и правата на човека в страната и в региона;

П.  като има предвид, че на 22 май 2016 г. в Таджикистан беше проведен референдум относно конституционни промени, които позволяват на настоящия президент Емомали Рахмон да се кандидатира за преизбиране за неограничен период от време;

1.  Призовава за освобождаване на всички лица, лишени от свобода по политически мотивирани обвинения, включително Абубакр Азизходжаев, Заид Саидов, Максуд Ибрагимов, заместник-ръководителите на ПИВТ Махмадали Хаит и Саидумар Хусайни и 11 други членове на ПИВТ;

2.  Настоятелно призовава таджикските органи да отменят присъдите на адвокати и юристи, включително Бузургмехр Йоров, Нодира Додаянова, Нуридин Махкамов, Шукрат Кудратов и Фируз и Далер Табаров, и да ги освободят;

3.  Подчертава значението на отношенията между ЕС и Таджикистан и на укрепването на сътрудничеството във всички области; подчертава интереса на ЕС от устойчиви отношения с Таджикистан по отношение на политическото и икономическото сътрудничество; подчертава, че политическите и икономическите отношения с ЕС са дълбоко свързани със споделянето на ценности, свързани със зачитането на правата на човека и основните свободи, както е предвидено в Споразумението за партньорство и сътрудничество;

4.  Изразява сериозна загриженост относно увеличаващите се задържания и арести на адвокати, защитаващи правата на човека, членове на политическата опозиция и техни роднини, ограниченията на свободата на медиите и интернет и мобилните комуникации и ограничаването на религиозното изразяване;

5.  Настоятелно призовава органите на Таджикистан да предоставят на адвокатите от защитата и политическите фигури справедливи, открити и прозрачни съдебни процеси, да предоставят материалноправна защита и процедурни гаранции в съответствие с международните задължения, поети от Таджикистан и да разрешат повторното разследване от международни организации на всички докладвани нарушения на правата на човека и човешкото достойнство; призовава на всички лица, които са лишени от свобода или задържани, да се предостави достъп до независими правни услуги и правото да се срещат с членовете на семействата си редовно; припомня, че за всяка издадена присъда трябва да бъдат представяни ясни доказателства, обосноваващи наказателното преследване на подсъдимия;

6.  Призовава таджикското правителство да позволи на опозиционните групи да функционират свободно и да упражняват свободите на събранията, сдружаването, изразяването на мнение и вероизповеданието в съответствие с международните норми в областта на правата на човека и конституцията на Таджикистан;

7.  Подчертава, че законната борба срещу тероризма и насилствения екстремизъм не следва да се използва като претекст за потискане на дейността на опозицията, ограничаване на свободата на изразяване на мнение или възпрепятстване на независимостта на съдебната система; припомня, че основните свободи на всички граждани на Таджикистан трябва да бъдат гарантирани, а принципите на правовата държава да бъдат утвърждавани;

8.  Призовава таджикския парламент да вземе предвид становищата на независимите медии и гражданското общество при разглеждането на предложените изменения на Закона за медиите по отношение на медийните лицензи; призовава таджикските органи да прекратят блокирането на новинарски уебсайтове;

9.  Призовава таджикските органи да спазват международното право, по-специално по отношение на Закона за обществените сдружения и Закона за адвокатурата и практикуването на право; призовава таджикското правителството да гарантира, че всички адвокати, включително тези, защитаващи активисти за правата на човека, членове на ПИВТ, жертви на изтезания и клиенти, обвинени в екстремизъм, са в състояние да провеждат своята дейност свободно, без страх от заплахи или тормоз;

10.  Приветства редица положителни стъпки, предприети от правителството на Таджикистан, като декриминализирането на клеветата и обидата през 2012 г., и призовава за подходящо прилагане на Наказателния кодекс на страната; приветства подписването на законодателството, с което се въвеждат изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за процедурите и условията на задържане за заподозрените, обвиняемите и подсъдимите лица, и призовава таджикските органи да гарантират, че тези законодателни разпоредби биват приложени незабавно;

11.  Приветства годишните диалози по правата на човека между ЕС и Таджикистан, които следва също така да разгледат и съдържанието на настоящата резолюция; подчертава значението на ефективния и насочен към постигането на резултати диалог по правата на човека между ЕС и таджикските органи като средство за улесняване на успокояването на политическата ситуация в страната и започването на всеобхватни реформи;

12.  Призовава ЕС, и по-специално Европейската служба за външна дейност, внимателно да наблюдава прилагането на принципите на правовата държава в Таджикистан, особено правото на сдружаване и правото да се сформират политически партии, в контекста на предстоящите парламентарни избори през 2020 г., да изразява опасенията си пред таджикските органи, когато е необходимо, да предлага помощ и да докладва редовно пред Парламента; призовава делегацията на ЕС в Душанбе да продължи да играе активна роля;

13.  Насърчава органите на Таджикистан да осигурят подходящи последващи действия по препоръките от универсалния периодичен преглед и тяхното изпълнение;

14.  Изразява дълбока загриженост относно широко разпространеното използване на изтезания и настоятелно призовава правителството на Таджикистан да изпълни своя план за действие от август 2013 г. за прилагане на препоръките, дадени от Комитета срещу изтезанията;

15.  Отбелязва заключенията на мисията за наблюдение, изпратена от Службата за демократични институции и права на човека към Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за парламентарните избори в Таджикистан на 1 март 2015 г., в които се заявява, че тези избори „се проведоха в ограничено политическо пространство и не осигуриха равнопоставени условия за кандидатите“, и призовава таджикските органи да разгледат своевременно всички препоръки, съдържащи се в тези заключения;

16.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Европейската служба за външна дейност, на Съвета, на Комисията, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на специалния представител на ЕС за Централна Азия, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на Съвета на ООН по правата на човека, на правителството на Таджикистан и на президента на Таджикистан Емомали Рахмон.

(1) ОВ C 224 E, 19.8.2010 г., стр. 12. (2) ОВ C 168 E, 14.6.2013 г., стр. 91. (3) Приети текстове, P8_TA(2016)0121.

Резолюция на Европейския парламент от 9 юни 2016 г. относно Виетнам (2016/2755(RSP))

P8_TA(2016)0276 RC-B8-0754/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид предходните си резолюции относно положението във Виетнам,

—  като взе предвид изявлението от 18 декември 2015 г. на говорителя на Европейската служба за външна дейност относно задържането на адвоката Нгуен Ван Тай,

—  като взе предвид изявлението на държавните и правителствените ръководители от ЕС от 7 март 2016 г.,

—  като взе предвид изявлението за медиите на говорителя на върховния комисар на ООН за правата на човека, направено на 13 май 2016 г. в Женева, относно Турция, Гамбия и Виетнам,

—  като взе предвид изявлението от 3 юни 2016 г. на специалния докладчик на ООН относно свободата на религията или убежденията, Хайнер Билефелд, и на специалния докладчик на ООН относно изтезанията, Хуан Е. Мендес, който е одобрен от специалния докладчик на ООН относно положението на защитниците на правата на човека, Мишел Форст, специалния докладчик на ООН по правото на свободни мирни събрания и сдружаване, Майна Киаи, специалния докладчик на ООН относно насърчаването и защитата на правото на свобода на мнение и на изразяване, Дейвид Кей, специалния докладчик на ООН относно насилието срещу жените, неговите причини и последици, г-жа Дубравка Шимонович, и работната група по произволното задържане,

—  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Виетнам, подписано на 27 юни 2012 г., и диалога между ЕС и Виетнам относно правата на човека, който беше проведен последно на 15 декември 2015 г.,

—  като взе предвид насоките на ЕС за правата на човека,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (ICCPR), към който Виетнам се присъедини през 1982 г.,

—  като взе предвид Международната конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, по която Виетнам е страна от 1982 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията, която беше ратифицирана от Виетнам през 2015 г.,

—  като взе предвид всеобщия периодичен преглед на Съвета на ООН за правата на човека относно Виетнам от 28 януари 2014 г.,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че ЕС счита, че Виетнам е важен партньор в Азия; като има предвид, че през 2015 г. се отбелязва 25-ата годишнина от установяването на отношения между ЕС и Виетнам; като има предвид, че те бързо се развиха от търговия и помощ в по-всеобхватни взаимоотношения;

Б.  като има предвид, че Виетнам поддържа еднопартийна държавна система от 1975 г. насам, като Виетнамската комунистическа партия (ВКП) не допуска да бъде оспорвано нейното ръководство и упражнява контрол над Националното събрание и съдилищата;

В.  като има предвид, че виетнамските органи предприеха сурови мерки в отговор на редица демонстрации, които бяха проведени в цялата страна през май 2016 г. и които бяха организирани вследствие на екологичната катастрофа, която унищожи поголовно националните рибни запаси;

Г.  като има предвид, че виетнамският юрист и радетел за правата на човека Ли Ту Ха беше арестуван на 16 декември 2015 г. едновременно с видния застъпник за правата на човека Нгуен Ван Тай, който беше арестуван за пропагандна дейност срещу държавата; като има предвид, че на 22 февруари 2016 г. защитникът на правата на човека Тран Мин Нхат беше нападнат от полицейски служител в дома си в окръг Лам Ха, провинция Лам Тонг; като има предвид, че Тран Хуин Дуи Туик, който беше хвърлен в затвора през 2009 г. след съдебен процес без осигуряване на каквато и да било защита, беше осъден на 16 години лишаване от свобода, което беше последвано от пет години домашен арест; като има предвид, че съществува сериозна загриженост за влошаващото се здраве на будисткия дисидент Тих Куанг То, който понастоящем е под домашен арест;

Д.  като има предвид, че независимите политически партии, професионалните съюзи и организациите за защита на правата на човека са забранени във Виетнам и че за провеждането на обществени прояви и събирания е необходимо официално одобрение; като има предвид, че някои мирни протести бяха съпровождани от осезаемо присъствие на полицията и видни активисти бяха държани под домашен арест, докато други демонстрации бяха разпръснати или не беше дадено разрешение за тяхното провеждане;

Е.  като има предвид, че широкообхватните полицейски мерки за предотвратяване и наказване на участието в демонстрации доведоха до множество нарушения на правата на човека, включително изтезания и други форми на жестоко, нечовешко или унизително третиране или наказване, както и до нарушения на правото на мирни събрания и на свободата на движение; като има предвид, че условията на задържане и третиране на лишените от свобода лица са сурови, като се съобщава за смъртта на най-малко седем души, задържани от полицията през 2015 г., като съществуват подозрения за предполагаеми изтезания, извършвани от полицията, или за други форми на малтретиране;

Ж.  като има предвид, че въпреки че прие 182 от 227-те препоръки, представени от Съвета на ООН по правата на човека в неговия периодичен преглед през юни 2014 г., Виетнам отхвърли редица препоръки, като например за освобождаване на политическите затворници и на лицата, задържани без обвинение или съдебен процес, за правни реформи с цел прекратяване на лишаването от свобода по политически причини, за създаване на независима национална институция за правата на човека, както и за други стъпки, насочени към насърчаване на участието на обществеността; обаче като има предвид, че неотдавна Виетнам позволи на международни групи за защита на правата на човека да се срещнат с представители на опозицията и с правителствени служители за първи път от края на войната във Виетнам;

З.  като има предвид, че Виетнам продължава да се позовава на неясно формулирани разпоредби за „национална сигурност“ в Наказателния кодекс, като например „противодържавна пропаганда“, „подривна дейност“ или „злоупотреба с демократичните свободи“, за да инкриминира политически дисиденти, защитници на правата на човека и предполагаеми критици на правителството и за да ги принуждава да не надигат глас;

И.  като има предвид, че през май 2016 г. на Джонатан Хед, кореспондент на Би Би Си, беше забранено да отразява посещението на президента Обама във Виетнам и му беше отнета акредитацията, без да бъде дадена официален причина; като има предвид, че Ким Куок Хоа, бивш главен редактор на вестник „Нгуои Сао Туои“, беше лишен от правото да упражнява журналистическа дейност в началото на 2015 г. и че по-късно срещу него беше възбудено наказателно преследване по член 258 от Наказателния кодекс за злоупотреба с демократичните свободи, след като вестникът изобличи редица корумпирани служители;

Й.  като има предвид, че Виетнам е на 175-то място от общо 180 държави в световния индекс за свобода на печата на „Репортери без граници“ за 2016 г. и че печатните и електронните медии са под контрола на ВКП, на военните или на други държавни органи; като има предвид, че Указ № 72 от 2013 г. ограничава допълнително свободата на словото в блоговете и в социалните медии и че Указ № 174 от 2014 г. предвижда налагането на тежки санкции срещу социалните медии и потребителите на интернет, които разпространяват „антиправителствена пропаганда“ или „реакционни идеологии“;

К.  като има предвид, че свободата на религията и убежденията е потисната и че много на брой религиозни малцинства са подложени на жестоко религиозно преследване, включително и членовете на Католическата църква и непризнатите религии, като например Обединената будистка църква на Виетнам, редица протестантски църкви и членовете на етническо-религиозното малцинство на планинците, както посочи специалният докладчик на ООН относно свободата на религията или убежденията по време на своето посещение във Виетнам;

Л.  като има предвид, че през април 2016 г. Виетнам прие закон за достъпа до информация и изменен закон за печата, които ограничават свободата на изразяване и засилват цензурата, както и правила за забрана на демонстрации пред съдилищата по време на съдебни процеси;

М.  като има предвид, че в индекса за неравенство между половете на Световния икономически форум през 2015 г. Виетнам отстъпи от 42-ро на 83-то място, и като има предвид, че Конвенцията на ООН за премахване на дискриминацията по отношение на жените отправи критики срещу виетнамските органи, че те не успяват да вникнат в смисъла на понятието „същностно равенство между половете“; като има предвид, че въпреки известния напредък домашното насилие, трафикът на жени и момичета, проституцията, разпространението на ХИВ/СПИН и нарушенията на сексуалните и репродуктивните права продължават да бъдат проблеми във Виетнам;

Н.  като има предвид, че Всеобхватното споразумение за партньорство и сътрудничество има за цел да се създаде модерно, широкообхватно и взаимноизгодно партньорство на основата на споделени интереси и принципи като равнопоставеност, взаимно уважение, върховенство на закона и права на човека;

О.  като има предвид, че ЕС е приветствал Виетнам за продължаващия напредък по отношение на социално-икономическите права, но същевременно е изразявал загриженост във връзка с положението на политическите и гражданските права; обаче като има предвид, че в рамките на диалога по правата на човека ЕС повдигна въпроса за ограниченията на свободата на изразяване, на свободата на медиите и на свободата на събранията;

П.  като има предвид, че за Виетнам ЕС е най-големият пазар на износни стоки; като има предвид, че заедно със своите държави членки ЕС е най-големият донор на официална помощ за развитие за Виетнам и че за тази цел се предвижда увеличение в бюджета на ЕС с 30% до 400 милиона евро за периода 2014—2020 г.;

1.  Приветства засиленото партньорство и диалога за правата на човека между ЕС и Виетнам; приветства горещо ратифицирането през миналата година от Виетнам на Конвенцията на ООН против изтезанията;

2.  Призовава правителството на Виетнам да прекрати незабавно всички форми и прояви на тормоз, заплахи и преследване на радетелите за правата на човека, на социалните и екологичните активисти; настоява, че правителството трябва да зачита правото на тези активисти на мирен протест и да освободи всички лица, които все още са задържани неправомерно; призовава за незабавното освобождаване на всички активисти, които са били неправомерно арестуван и задържан, сред които са Ли Ту Ха, Нгуен Ван Тай, Тран Мин Нхат, Тран Хуин Дуи Туик и Тих Куанг То;

3.  Изразява силна загриженост във връзка с нарастващото насилие, упражнявано срещу протестиращи във Виетнам, които изразяват своя гняв във връзка с масовото измиране на риба по централното крайбрежие на страната; изисква публикуването на резултатите от разследванията на екологичната катастрофа и търсенето на отговорност от лицата, причинила тази катастрофа; призовава правителството на Виетнам да зачита правото на свобода на събранията в съответствие с поетите от него международни задължения в областта на правата на човека;

4.  Осъжда строгите присъди срещу журналисти и блогъри във Виетнам, като например срещу Нгуен Хуру Вин, неговия колега Нгуен Ти Мин Туи и Тан Шун Дийо, и призовава за тяхното освобождаване;

5.  Изразява съжаление във връзка с продължаващите нарушения на правата на човека във Виетнам, включително политическото сплашване, тормоз, нападения, произволни арести, тежки присъди с лишаване от свобода и несправедливи процеси, които се извършват срещу политически активисти, журналисти, блогъри, дисиденти и защитници на правата на човека, както онлайн, така и офлайн, в явно нарушение на международните задължения на Виетнам по отношение на правата на човека;

6.  Изразява загриженост във връзка с разглеждането от Народното събрание на закон за сдруженията и на закон за убежденията и религията, които са несъвместими с международните норми за свободата на сдружаване и свободата на религията и убежденията;

7.  Настоятелно призовава Виетнам да продължи да укрепва сътрудничеството с механизми за защита на правата на човека и да подобрява спазването на съдържащите се в договорите механизми за отчетност; отново призовава за постигане на напредък в изпълнението на препоръките от Всеобщия периодичен преглед;

8.  Отново призовава за преразглеждане на конкретни членове от Виетнамския наказателен кодекс, които се използват за потискане на свободата на изразяване; изразява съжаление, че сред 18-те хиляди затворници, на които беше дадена амнистия на 2 септември 2015 г., не е бил нито един политически затворник; осъжда условията в местата за задържане и лишаване от свобода във Виетнам и призовава виетнамските власти да гарантират неограничен достъп до правна защита;

9.  Настоятелно призовава правителството на Виетнам да установи ефективни механизми за отчетност на полицейските сили и на органите за сигурност, така че да бъде сложен край на злоупотребите срещу затворници или задържани лица;

10.  Призовава органите да прекратят религиозното преследване и да изменят своето законодателство относно статута на религиозните общности, за да възстановят правния статут на непризнатите религии; призовава Виетнам да оттегли петия проект на Закона за убежденията и религията, който в момента е в процес на обсъждане в Националното събрание, и да подготви нов проект, който да съответства на поетите от Виетнам задължения по член 18 от Международния пакт за граждански и политически права; призовава за освобождаването на религиозни водачи, включително на пастор Нгуен Конг Хин, Тран Ти Хонг и Нго Хао;

11.  Изисква от Виетнам да води борба срещу дискриминацията срещу жените, като въведе законодателство за борба срещу трафика на хора и като предприеме ефективни стъпки за ограничаване на домашното насилие и на нарушенията на репродуктивните права;

12.  Поздравява Виетнам за своята водеща роля в Азия във връзка с развитието на правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните и интерсексуалните лица (ЛГБТИ), по-специално във връзка с приетия неотдавна Закон за брака и семейството, който позволява церемонии за сключване на брак между лица от един и същи пол;

13.  Призовава Междуправителствената комисия по правата на човека на АСЕАН да разгледа състоянието на правата на човека във Виетнам, като обърне специално внимание на свободата на изразяване, и да отправи препоръки към страната;

14.  Призовава виетнамското правителство да отправи постоянна покана до специалните процедури на ООН, по-специално покани на специалния докладчик по въпросите на свободата на изразяване и на специалния докладчик за положението на защитниците на правата на човека;

15.  Призовава ЕС да засили своя политически диалог по правата на човека с Виетнам по линия на Всеобхватното споразумение за партньорство и сътрудничество;

16.  Призовава делегацията на ЕС да използва всички подходящи средства и инструменти, да придружава правителството на Виетнам в тези стъпки и да подпомага и закриля защитниците на правата на човека; подчертава значението на диалога за правата на човека между ЕС и виетнамските власти, особено ако този диалог е последван от реално изпълнение; подчертава, че този диалог следва да бъде ефективен и ориентиран към резултати;

17.  Признава усилията на правителството на Виетнам в укрепването на отношенията между ЕС и АСЕАН и неговата подкрепа за членство на ЕС в срещата на високо равнище на Източна Азия;

18.  Приветства постигането от Виетнам на значителен брой Цели на хилядолетието за развитие и призовава Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да оказват постоянна подкрепа на виетнамските органи и на неправителствените организации и организациите на гражданското общество в страната в рамките на Програмата за развитие след 2015 г.;

19.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителството и Националното събрание на Виетнам, на правителствата и парламентите на държавите — членки на АСЕАН, на върховния комисар на ООН по правата на човека и на генералния секретар на ООН.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 9 юни 2016 г. относно позицията на Съвета на първо четене относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в Европейския съюз и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 (14956/2/2015 – C8-0129/2016 – 2013/0119(COD))

P8_TA(2016)0277 A8-0156/2016

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (14956/2/2015 – C8‑0129/2016),

—  като взе предвид мотивираното становище, изпратено от Сената на Румъния в рамките на Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, в което се заявява, че проектът на законодателен акт не съответства на принципа на субсидиарност,

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 11 юли 2013 г.(1),

—  като взе предвид позицията си на първо четене(2) относно предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2013)0228),

—  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид становището на Комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

—  като взе предвид членове 76 и 39 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по правни въпроси (A8-0156/2016),

1.  Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  Отбелязва, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

3.  Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета, съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

4.  Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) OВ C 327, 12.11.2013 г., стр. 52. (2) Приети текстове от 4.2.2014 г., P7_TA(2014)0054.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 9 юни 2016 г. относно проекта на регламент на Европейския парламент и на Съвета за прехвърляне на Общия съд на Европейския съюз на компетентността да разглежда като първа инстанция споровете между Съюза и неговите служители (N8-0110/2015 – C8‑0367/2015 – 2015/0906(COD))

P8_TA(2016)0278 A8-0167/2016

(Обикновена законодателна процедура: първо четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид искането на Съда на Европейския съюз, представено на Европейския парламент и на Съвета (N8-0110/2015),

—  като взе предвид член 19, параграф 2, алинея втора от Договора за Европейския съюз, член 256, параграф 1, член 257, параграфи 1 и 2 и член 281, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз и член 106а, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия, съгласно които проектът на акт е представен на Парламента (C8-0367/2015),

—  като взе предвид становището на Комисията по правни въпроси относно предложеното правно основание,

—  като взе предвид член 294, параграфи 3 и 15 от Договора за функционирането на EС, както и член 256, параграф 1, член 257, параграфи 1 и 2 и член 281, параграф 2 от Договора за функционирането на ЕС и член 106а, параграф 1 от Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия;

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) 2015/2422 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. за изменение на Протокол № 3 относно статута на Съда на Европейския съюз(1), и по-специално съображение 9 от него,

—  като взе предвид становището на Комисията (СОМ(2016)0081)(2),

—  като взе предвид поетия с писмо от 18 май 2016 г. ангажимент от представителя на Съвета за одобряване на позицията на Парламента в съответствие с член 294, параграф 4 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид членове 59 и 39 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси и становището на комисията по конституционни въпроси (A8-0167/2016),

1.  Приема изложената по-долу позиция на първо четене;

2.  Припомня значението на равновесието между половете сред съдиите в Съда на Европейския съюз;

3.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Съда на Европейския съюз и на Комисията, както и на националните парламенти.

Позиция на Европейския парламент, приета на първо четене на 9 юни 2016 г. с оглед на приемането на Регламент (ЕС, Евратом) 2016/... на Европейския парламент и на Съвета за прехвърляне на Общия съд на ▌компетентността да разглежда като първа инстанция спорове между Европейския съюз и неговите служители

(Тъй като беше постигнато споразумение между Парламента и Съвета, позицията на Парламента съответства на окончателния законодателен акт, Регламент (ЕС, Евратом) 2016/1192.)

(1) ОВ L 341, 24.12.2015 г., стр. 14. (2) Все още непубликувано в Официален вестник.

Резолюция на Европейския парламент от 9 юни 2016 г. за открита, ефикасна и независима администрация на Европейския съюз (2016/2610(RSP))

P8_TA(2016)0279 B8-0685/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 298 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, който предвижда, че правото на добра администрация е основно право,

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно открита, ефикасна и независима администрация на Европейския съюз (O-000079/2016 – B8-0705/2016),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно административно-процесуалното право на Европейския съюз(1),

—  като взе предвид член 128, параграф 5, член 123, параграф 2 и член 46, параграф 6 от своя правилник,

1.  Припомня, че в своята резолюция от 15 януари 2013 г. Парламентът призова съгласно член 225 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) за приемане на регламент относно открита, ефикасна и независима администрация на Европейския съюз въз основа на член 298 от ДФЕС, но че въпреки приемането на резолюцията с убедително мнозинство (572 гласа „за“, 16 „против“, 12 „въздържал се“) искането на Парламента не беше последвано от предложение на Комисията;

2.  Приканва Комисията да разгледа приложеното предложение за регламент;

3.  Призовава Комисията да представи законодателно предложение, което да бъде включено в работната й програма за 2017 г.;

4.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията.

Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за открита, ефикасна и независима администрация на Европейския съюз

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 298 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)  С развитието на компетентностите на Европейския съюз гражданите все по-често имат взаимоотношения с институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, без техните процесуални права да са защитени винаги по подходящ начин.

(2)  В един правов Съюз е необходимо да се гарантира, че процесуалните права и задължения винаги се определят, развиват и спазват по подходящ начин. Гражданите имат право да очакват висока степен на прозрачност, ефективност, бързо изпълнение и отзивчивост от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Гражданите също така имат право да получават подходяща информация относно възможността да предприемат допълнителни действия по въпроса.

(3)  Действащите правила и принципи относно добрата администрация са разпръснати сред множество различни източници: първично право, вторично право, съдебна практика на Съда на Европейския съюз, право с незадължителен характер и едностранно поети от институциите на Съюза ангажименти.

(4)  През годините Съюзът разработи голям брой секторни административни процедури както под формата на задължителни разпоредби, така и на право с незадължителен характер, без непременно да взема предвид цялостната съгласуваност на системата. Сложното разнообразие от процедури доведе до пропуски и несъответствия в тези процедури.

(5)  Фактът, че Съюзът няма последователен и всеобхватен набор от кодифицирани разпоредби на административното право, затруднява гражданите да разбират своите административни права съгласно правото на Съюза.

(6)  През април 2000 г. Европейският омбудсман предложи на институциите Кодекс за добро поведение на администрацията, считайки, че във всички институции, органи, служби и агенции на Съюза следва да се прилага един и същи кодекс.

(7)  В своята резолюция от 6 септември 2001 г. Парламентът одобри проекта на кодекс на Европейския омбудсман с промени и призова Комисията да представи предложение за регламент, съдържащ Кодекс за добро поведение на администрацията, основан на член 308 от Договора за създаване на Европейската общност.

(8)  Съществуващите вътрешни кодекси за поведение, приети впоследствие от различните институции, повечето основани на кодекса на Омбудсмана, имат ограничено въздействие, различават се един от друг и не са правно обвързващи.

(9)  Влизането в сила на Договора от Лисабон предостави на Съюза правно основание за приемането на регламент за административните процедури. Член 298 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) предвижда приемането на регламенти за гарантиране, че институциите, органите, службите и агенциите на Съюза изпълняват своите задачи с подкрепата на открита, ефикасна и независима европейска администрация. Влизането в сила на Договора от Лисабон също така даде на Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-долу „Хартата“) същата правна стойност като на Договорите.

(10)  Дял V („Гражданство“) от Хартата утвърждава правото на добра администрация в член 41, който гласи, че „всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок“. Член 41 от Хартата посочва още по неизчерпателен начин някои елементи, включени в определението на правото на добра администрация, като например правото на изслушване, правото на достъп на всяко лице до документите, които се отнасят до него, правото да получи мотивите за дадено решение на администрацията и възможността за обезщетение за вредите, нанесени му от институциите или от техните служители при изпълнение на служебните им задължения, и езиковите права.

(11)  Една ефективна администрация на Съюза е от съществено значение за обществения интерес. Прекалено голямо количество правила и процедури, както и тяхната липса могат да доведат до лошо администриране, което може да е резултат и от съществуването на противоречиви, несъгласувани или неясни правила и процедури.

(12)  Добре структурираните и съгласувани административни процедури подпомагат както ефективното управление, така и правилното прилагане на правото на добра администрация, гарантирано като общ принцип на правото на Съюза и съгласно член 41 от Хартата.

(13)  В своята резолюция от 15 януари 2013 г. Европейският парламент призова за приемането на регламент за административно-процесуално право на Европейския съюз с цел да се гарантира правото на добро администриране посредством отворена, ефективна и независима администрация. Установяването на общ набор от административно-процесуални правила на равнището на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза следва да повиши правната сигурност, да запълни пропуските в правната система на Съюза и по този начин да допринесе за спазването на принципите на правовата държава.

(14)  Целта на настоящия регламент е да установи набор от процесуални правила, които администрацията на Съюза следва да спазва при извършването на административните си дейности. Тези процесуални правила имат за цел гарантиране както на отворена, ефективна и независима администрация, така и на правилното прилагане на правото на добра администрация.

(15)  В съответствие с член 298 от ДФЕС този регламент не следва да се прилага за администрациите на държавите членки. Освен това регламентът не следва да се прилага за законодателни процедури, съдебни производства и процедури, водещи до приемането на незаконодателни актове, пряко основани на Договорите, делегирани актове или актове за изпълнение.

(16)  Настоящият регламент следва да се прилага за администрацията на Съюза, без да се засягат разпоредбите на други правни актове на Съюза, които предвиждат конкретни административно-процесуални правила. Специфичните за секторите административни процедури обаче не са изцяло съгласувани и пълни. С оглед на осигуряване на цялостна съгласуваност в административните дейности на администрацията на Съюза и пълно зачитане на правото на добра администрация правните актове, които предвиждат конкретни административно-процесуални правила, следователно следва да се тълкуват в съответствие с настоящия регламент и пропуските в тях следва да бъдат запълнени с неговите съответни разпоредби. Настоящият регламент установява правата и задълженията като правило по подразбиране за всички административни процедури по правото на Съюза и следователно намалява разпокъсаността на приложимите процесуални правила, които са резултат от специфичното за секторите законодателство.

(17)  Административно-процесуалните правила, предвидени в настоящия регламент, имат за цел прилагането на принципите за добра администрация, установени в голямо разнообразие от правни източници в светлината на съдебната практика на Съда на Европейския съюз. Тези принципи са изложени по-долу и тяхната формулировка следва да инспирира тълкуването на разпоредбите на настоящия регламент.

(18)  Принципът на правовата държава, както се припомня в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), заема централно място в ценностите на Съюза. Съгласно този принцип всяко действие на Съюза трябва да се основава на Договорите в съответствие с принципа на предоставената компетентност. Освен това принципът на законност, като следствие от принципите на правовата държава, изисква дейностите на администрацията на Съюза да се извършват в пълно съответствие с правото.

(19)  Всеки правен акт на правото на Съюза трябва да спазва принципа на пропорционалност. Това изисква всяка мярка на администрацията на Съюза да бъде подходяща и необходима за постигането на легитимните цели, следвани от въпросната мярка: когато има избор между няколко потенциално подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко тежести, и таксите, наложени от администрацията, не трябва да са несъразмерни с тези цели.

(20)  Правото на добра администрация изисква административните актове да се приемат от администрацията на Съюза съгласно административни процедури, които гарантират безпристрастност, справедливост и своевременност.

(21)  Правото на добра администрация изисква всяко решение за образуване на административна процедура да се съобщава на страните и да се предоставя необходимата информация, която им дава възможност да упражняват своите права по време на административната процедура. В надлежно обосновани и изключителни случаи, когато общественият интерес изисква това, администрацията на Съюза може да забави или да не извърши уведомлението.

(22)  Когато административната процедура бъде образувана по заявление от дадена страна, правото на добра администрация налага задължение на администрацията на Съюза да потвърди получаването на заявлението в писмена форма. В потвърждението на получаването следва да се посочи необходимата информация, която дава възможност на страната да упражни своите права на защита по време на административната процедура. Въпреки това администрацията на Съюза следва да има право да отхвърля безпредметни или злоупотребяващи заявления, тъй като те биха могли да застрашат административната ефективност.

(23)  За целите на правната сигурност административна процедура следва да започне в разумен срок след настъпването на събитието. Следователно настоящият регламент следва да включва разпоредби относно давностния срок.

(24)  Правото на добра администрация изисква администрацията на Съюза да има задължението за грижа, което я задължава да установи и прегледа внимателно и безпристрастно всички съответни фактически и правни елементи на случая, отчитайки всички свързани интереси на всеки етап от процедурата. За тази цел администрацията на Съюза следва да е оправомощена да изслушва показанията на страните, свидетелите и експертите, да изисква документи и записи, и да извършва посещения или проверки. При избора на експерти администрацията на Съюза следва да гарантира, че те са технически компетентни и не са засегнати от конфликт на интереси.

(25)  По време на разследването, извършвано от администрацията на Съюза, страните следва да имат задължението да сътрудничат, като подпомагат администрацията при установяването на фактите и обстоятелствата на случая. Когато изисква от страните да сътрудничат, администрацията на Съюза следва да им дава разумен срок за отговор и следва да им припомня правото им да не се самоуличават, ако административната процедура може да доведе до санкция.

(26)  Правото на безпристрастно третиране от страна на администрацията на Съюза е следствие от основното право на добра администрация и предполага задължение на служителите да се въздържат от участие в административна процедура, когато имат пряко или косвено личен интерес, включително по-специално, семейни или финансови интереси, които биха накърнили тяхната безпристрастност.

(27)  Правото на добра администрация би могло да изисква при определени обстоятелства администрацията да извършва проверки, когато това е необходимо за изпълнение на задължение или за постигане на цел съгласно правото на Съюза. Тези проверки следва да зачитат определени условия и процедури, за да се защитят правата на страните.

(28)  Във всички производства, образувани срещу дадено лице, които могат да завършат с мярка, която засяга неблагоприятно това лице, правото на изслушване следва да се спазва. То не следва да се изключва или ограничава от никаква законодателна мярка. Правото на изслушване изисква засегнатото лице да получи точно и пълно изложение на претенциите или възраженията и да му се даде възможността да представи коментари относно истинността и релевантността на фактите и относно използваните документи.

(29)  Правото на добра администрация включва правото на страна по административната процедура да има достъп до документите, които се отнасят до нея, което е и съществено изискване за упражняване на правото на изслушване. Когато защитата на законните интереси на поверителност и опазване на професионална и служебна тайна не позволява пълен достъп до документацията, на страната следва да бъде предоставено поне подходящо резюме на съдържанието на документите. С оглед на улесняване на достъпа до тези документи и по този начин гарантиране на прозрачно управление на информацията администрацията на Съюза следва да води архив на своята входяща и изходяща поща, на документите, които получава, и на мерките, които предприема, и да създава указател на записаните досиета.

(30)  Администрацията на Съюза следва да приема административни актове в разумен срок. Бавната администрация е лоша администрация. Всяко забавяне при приемането на административен акт следва да бъде обосновано и страната по административната процедура следва надлежно да бъде информирана за това и да ѝ се предостави оценка на очакваната дата на приемане на административния акт.

(31)  Правото на добра администрация налага на администрацията на Съюза задължението ясно да изложи мотивите, на които се основават административните актове. Изложението на мотивите следва да посочва правното основание за акта, общото положение, довело до неговото приемане, и общите цели, които възнамерява да постигне. То следва ясно и недвусмислено да разкрива аргументите на компетентния орган, приел акта, по начин, който да дава възможност на засегнатите страни да решат дали желаят да защитят правата си чрез искане на съдебен контрол.

(32)  В съответствие с правото на ефективни правни средства за защита Съюзът и държавите членки не могат да правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правото на Съюза. Напротив, те са длъжни да гарантират реална и ефективна съдебна защита и им е забранено да прилагат правило или процедура, които биха могли, дори временно, да представляват пречка за пълното действие на правото на Съюза.

(33)  За да се улесни упражняването на правото на ефективни правни средства за защита, администрацията на Съюза следва да посочи в своите административни актове правните средства за защита, които са на разположение на страните, чиито права и интереси са засегнати от тези актове. Освен възможността за иницииране на съдебно производство или за подаване на жалба до Европейския омбудсман, страната следва да получи правото да изиска административен преглед и следва да получи информация относно процедурата и срока за подаване на такова искане.

(34)  Искането за административен преглед не засяга правото на страната на съдебна защита. За целите на срока за прилагане на съдебен контрол административният акт трябва да се счита за окончателен, ако страната не представи искане за административен преглед в съответния срок или, ако страната представи искане за административен преглед, окончателният административен акт е актът, който приключва въпросния административен преглед.

(35)  В съответствие с принципите на прозрачност и правна сигурност страните по административна процедура следва да могат ясно да разбират своите права и задължения, които произтичат от административен акт, адресиран към тях. За тези цели администрацията на Съюза следва да гарантира, че нейните административни актове са изготвени на ясен, прост и разбираем език и влизат в сила след уведомяване на страните. При изпълнението на това задължение е необходимо администрацията на Съюза да използва правилно информационните и комуникационните технологии и да се приспособява към тяхното развитие.

(36)  За целите на прозрачността и административната ефективност администрацията на Съюза следва да гарантира, че технически, аритметични или други подобни грешки в административните ѝ актове се поправят от компетентния орган.

(37)  Принципът на законност, като следствие от принципите на правовата държава, налага задължение на администрацията на Съюза да поправя или оттегля незаконосъобразни административни актове. Предвид обаче това, че всяко поправяне или оттегляне на административен акт може да противоречи на защитата на оправданите правни очаквания и на принципа на правна сигурност, администрацията на Съюза следва внимателно и безпристрастно да оцени въздействието на поправката или оттеглянето върху страните и да включи заключенията от тази оценка в мотивите за поправяне или оттегляне на акта.

(38)  Гражданите на Съюза имат право да пишат до институциите, органите, службите и агенциите на Съюза на един от езиците на Договорите и да получат отговор на същия език. Администрацията на Съюза следва да зачита езиковите права на страните, като гарантира, че административната процедура се провежда на един от езиците на Договорите, избран от страната. В случай на образувана от администрацията на Съюза административна процедура, първото уведомление следва да бъде изготвено на един от езиците на Договора, съответстващ на държавата членка, в която е местоположението на страната.

(39)  Принципът на прозрачност и правото на достъп до документи имат особено значение по дадена административна процедура, без да се засягат законодателните актове, приети съгласно член 15, параграф 3 от ДФЕС. Всяко ограничаване на тези принципи следва да се тълкува стриктно, за да отговаря на критериите в член 52, параграф 1 от Хартата, и следователно следва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на същите права и свободи при спазване на принципа на пропорционалност.

(40)  Правото на защита на личните данни означава, че без да се засягат законодателните актове, приемани съгласно член 16 от ДФЕС, използваните от администрацията на Съюза данни следва да са точни, актуални и да се регистрират при спазване на законодателството.

(41)  Принципът за защита на оправданите правни очаквания произтича от принципите на правовата държава и означава, че действията на публичните органи не следва да пречат на придобитите права и окончателните правни положения, освен когато това е наложително в обществен интерес. Оправданите правни очаквания следва надлежно да се вземат под внимание, когато се поправя или оттегля административен акт.

(42)  Принципът на правна сигурност изисква правилата на Съюза да са ясни и точни. Този принцип има за цел да гарантира предвидимостта на правните положения и отношения, уредени от правото на Съюза, за да могат лицата да се запознаят по недвусмислен начин със своите права и задължения и да действат съобразно с тях. Съгласно принципа на правна сигурност мерки с обратно действие не следва да се предприемат освен при обосновани от правна гледна точка обстоятелства.

(43)  С оглед на гарантиране на цялостна съгласуваност в дейностите на администрацията на Съюза административните актове от общ характер следва да спазват принципите на добра администрация, посочени в настоящия регламент.

(44)  При тълкуването на настоящия регламент следва да се обърне внимание особено на равното третиране и недискриминацията, които се отнасят за административните дейности като неделимо свързани с принципите на правовата държава и принципите на ефективна и независима европейска администрация,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ГЛАВА I

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет и цели

1.  Настоящият регламент определя процесуалните правила, които уреждат административните дейности на администрацията на Съюза.

2.  Целта на настоящия регламент е да гарантира правото на добра администрация, прогласено в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз, посредством отворена, ефективна и независима администрация.

Член 2

Обхват

1.  Настоящият регламент се прилага за административните дейности на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза.

2.  Настоящият регламент не се прилага за дейностите на администрацията на Съюза в хода на:

а)  законодателни процедури;

б)  съдебни производства;

в)  процедури, водещи до приемането на незаконодателни актове, пряко основани на Договорите, делегирани актове или актове за изпълнение.

3.  Настоящият регламент не се прилага за администрацията на държавите членки.

Член 3

Връзка между настоящия регламент и други правни актове на Съюза

Настоящият регламент се прилага без да се засягат разпоредбите в други правни актове на Съюза, които предвиждат конкретни административно-процесуални правила. Настоящият регламент допълва такива правни актове на Съюза, които се тълкуват съгласувано със съответните негови разпоредби.

Член 4

Определeния

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а)  „администрация на Съюза“ означава администрацията на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза;

б)  „административни дейности“ означава дейности, извършвани от администрацията на Съюза за прилагането на правото на Съюза, с изключение на процедурите, посочени в член 2, параграф 2;

в)  „административна процедура“ означава процесът, чрез който администрацията на Съюза изготвя, приема, прилага и изпълнява административни актове;

г)  „член на персонала“ означава длъжностно лице по смисъла на член 1а от Правилника за длъжностните лица и служител съгласно определението в тирета 1—3 от член 1 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз.

д)  „компетентен орган“ означава институцията, органът, службата или агенцията на Съюза, или субектът в тях или заемащият длъжност в администрацията на Съюза, който съгласно приложимото право е компетентен за административната процедура;

е)  „страна“ означава всяко физическо или юридическо лице, чието правно положение може да бъде засегнато от резултата на административната процедура.

ГЛАВА II

ОБРАЗУВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНА ПРОЦЕДУРА

Член 5

Образуване на административна процедура

Административни процедури може да бъдат образувани по собствена инициатива от администрацията на Съюза или по заявление на дадена страна.

Член 6

Образуване от администрацията на Съюза

1.  Административни процедури може да се образуват по собствена инициатива от администрацията на Съюза съгласно решение на компетентния орган. Компетентният орган проучва конкретните обстоятелства, свързани със случая, преди да вземе решение дали да образува процедурата.

2.  За решението за образуване на административна процедура се уведомяват страните. Решението не се оповестява публично преди да бъде направено уведомлението.

3.  Уведомлението може да бъде забавено или да не бъде направено единствено когато това е строго необходимо в обществен интерес. Решението за забавяне или за неизпълнение на уведомлението трябва да е надлежно мотивирано.

4.  В решението за образуване на административна процедура се посочва:

а)  референтен номер и датата;

б)  предметът и целта на процедурата;

в)  описанието на основните процедурни стъпки;

г)  името и данните за контакт на отговорния служител;

д)  компетентният орган;

е)  срокът за приемането на административния акт и последствията от неприемането на акта в определения срок;

ж)  разполагаемите средства за правна защита;

з)  адресът на уебсайта, посочен в член 28, ако такъв уебсайт съществува.

5.  Решението за образуване на административна процедура се изготвя на официалните езици на Договорите, съответстващи на държавите членки, в които се намират страните.

6.  Административна процедура се образува в разумен срок след датата на събитието, което е основание за процедурата. Във всички случаи тя не се образува по-късно от 10 години след датата на това събитие.

Член 7

Образуване по заявление

1.  Административни процедури може да бъдат образувани по инициатива на дадена страна.

2.  Заявленията не подлежат на ненужни формални изисквания. Те трябва ясно да посочват наименованието на страната, адрес за кореспонденция, предмета на заявлението, съответните факти и причини за заявлението, датата и мястото, и компетентния орган, до който са адресирани. Те се представят в писмена форма на хартиен или електронен носител. Заявленията се изготвят на един от официалните езици на Договорите.

3.  Получаването на заявленията се потвърждава в писмена форма. Потвърждението се изготвя на езика на заявлението и в него се посочва:

а)  референтен номер и датата;

б)  датата на получаване на заявлението;

в)  описание на основните процедурни стъпки;

г)  името и данните за контакт на отговорния служител;

д)  срокът за приемането на административния акт и последствията от неприемането на акта в определения срок;

е)  адресът на уебсайта, посочен в член 28, ако такъв уебсайт съществува.

4.  Когато заявлението не отговаря на едно или повече от изискванията, определени в параграф 2, в потвърждението за получаването му се посочва разумен срок за коригиране на грешките или за представяне на липсващите документи. Безпредметни или очевидно неоснователни заявления могат да бъдат отхвърлени като недопустими посредством кратко мотивирано потвърждение за получаването. Не се изпраща потвърждение за получаване, когато един и същ заявител представя последователни заявления с цел злоупотреба.

5.  Когато заявлението е адресирано до орган, който не е компетентен да го разглежда, този орган го предава на компетентния орган и посочва в потвърждението за получаване компетентния орган, на който е предадено искането, или че въпросът не попада в сферите на дейност на администрацията на Съюза.

6.  Когато компетентният орган пристъпи към административна процедура, по целесъобразност се прилагат член 6, параграфи 1—4.

ГЛАВА III

УПРАВЛЕНИЕ НА АДМИНИСТРАТИВНАТА ПРОЦЕДУРА

Член 8

Процесуални права

Страните имат следните права, свързани с управлението на процедурата:

а)  да им бъде предоставена цялата релевантна информация, свързана с процедурата, по ясен и разбираем начин;

б)  да съобщават и да изпълняват, когато е възможно и целесъобразно, всички процедурни формалности дистанционно и по електронен път;

в)  да използват всеки от официалните езици на Договорите и към тях да се обръщат на официалния език на Договорите, който са избрали;

г)  да бъдат уведомявани за всички процедурни стъпки и решения, които може да ги засягат;

д)  да бъдат представлявани от адвокат или някое друго лице по техен избор;

е)  да заплащат само такси, които са разумни и съразмерни на разходите по въпросната процедура.

Член 9

Задължение за внимателно и безпристрастно разследване

1.  Компетентният орган разследва случая внимателно и безпристрастно. Той взема под внимание всички съответни фактори и събира цялата необходима информация за приемане на решение.

2.  С цел събиране на необходимата информация компетентният орган, когато е целесъобразно, може да:

а)  изслушва показанията на страните, свидетелите и експертите;

б)  изисква документи и записи;

в)  извършва посещения или проверки.

3.  Страните може да представят доказателства, които считат за подходящи.

Член 10

Задължение за сътрудничество

1.  Страните подпомагат компетентния орган при установяването на фактите и обстоятелствата на случая.

2.  На страните се дава разумен срок за отговор на искането за сътрудничество, като се отчита продължителността и сложността на искането и изискванията на разследването.

3.  Когато административната процедура може да доведе до санкция, на страните се припомня правото им да не се самоуличават.

Член 11

Свидетели и експерти

Свидетели и експерти могат да бъдат изслушвани по инициатива на компетентния орган или по предложение на страните. Компетентният орган гарантира, че избира експерти, които са технически компетентни и не са засегнати от конфликт на интереси.

Член 12

Проверки

1.  Проверки могат да се извършват, когато законодателен акт на Съюза установява правомощие за проверка и когато това е необходимо за изпълнение на задължение или постигане на цел съгласно правото на Съюза.

2.  Проверките се извършват в съответствие с установените спецификации и в рамките на ограниченията, определени с акта, който оправомощава или разрешава проверката, по отношение на мерките, които могат да бъдат предприемани и помещенията, които могат да бъдат претърсвани. Инспекторите изпълняват своите правомощия само след представяне на писмено разрешение, показващо тяхната самоличност и длъжност.

3.  Органът, който отговаря за проверката, уведомява страната обект на проверката за датата и часа на същата. Тази страна има право да присъства по време на проверката и да изразява становища и да задава въпроси, свързани с проверката. Когато е строго необходимо в обществен интерес, органът, който отговаря за проверката, може да забави или да не направи уведомлението въз основа на надлежно мотивирано основание.

4.  По време на проверката присъстващите страни се информират, доколкото е възможно, за предмета и целта на същата, процедурата и правилата, които я ръководят, и последващите мерки и възможните последствия от проверката. Проверката се извършва, без да се причиняват прекомерни затруднения за обекта на проверката или лицето, което го притежава.

5.  Инспекторите изготвят без забавяне доклад относно проверката, като обобщават приноса ѝ за постигането на нейната цел и отбелязват направените основни констатации. Органът, който отговаря за проверката, изпраща копие от доклада на страните, които имат право да присъстват по време на проверката.

6.  Органът, който отговаря за проверката, подготвя и провежда проверката в тясно сътрудничество с компетентните органи на държавата членка, в която тя се осъществява, освен ако самата държава членка не е обект на проверката или това би застрашило постигането на нейната цел.

7.  При извършването на проверка и изготвянето на доклада за нея компетентният орган, който отговаря за проверката, взема предвид всички процедурни изисквания, предвидени в националното законодателство на съответната държава членка, които определят допустимите доказателства в административни или съдебни производства на държавата членка, в която се планира да бъде използван доклада за проверката.

Член 13

Конфликт на интереси

1.  Служител не трябва да участва в административна процедура, когато има пряко или косвено личен интерес, включително по-специално, семейни или финансови интереси, които биха накърнили неговата безпристрастност.

2.  Заинтересованият служител съобщава за всеки конфликт на интереси на компетентния орган, който взема решение дали да изключи това лице от административната процедура, отчитайки конкретните обстоятелства на случая.

3.  Всяка страна може да поиска изключване на служител от участие в административна процедура на основание конфликт на интереси. Мотивирано искане в този смисъл се представя в писмена форма на компетентния орган, който взема решение след изслушване на въпросния служител.

Член 14

Право на изслушване

1.  Страните имат право да бъдат изслушани преди предприемането на всяка отделна мярка, която би ги засегнала неблагоприятно.

2.  Страните получават достатъчно информация и им се дава достатъчно време, за да подготвят своя случай.

3.  На страните се дава възможност да изразят в писмена форма или устно своите становища, ако е необходимо и по техен избор, с помощта на избрано от тях лице.

Член 15

Право на достъп до документите

1.  На засегнатите страни се дава пълен достъп до документите, които се отнасят до тях, като се зачитат легитимните интереси, свързани с поверителността и професионалната и служебната тайна. Всяко ограничаване на това право се мотивира надлежно.

2.  Когато не може да се предостави пълен достъп до цялата документация, на страните се дава подходящо резюме на съдържанието на тези документи.

Член 16

Задължение за водене на архив

1.  За всяко досие администрацията на Съюза води архив на своята входяща и изходяща поща, на документите, които получава, и на мерките, които предприема. Тя създава указател на досиетата, които води.

2.  Документацията се води при пълно зачитане на правото за защита на данните.

Член 17

Срокове

1.  Административните актове се приемат и административните процедури се приключват в разумен срок и без ненужно забавяне. Срокът за приемането на административен акт не трябва да надвишава три месеца, считано от датата на:

а)  уведомлението за решението за образуване на административната процедура, ако тя е образувана от администрацията на Съюза; или

б)  потвърждението за получаване на заявлението, ако административната процедура е образувана по заявление.

2.  Ако в рамките на съответния срок не може да бъде приет административен акт, засегнатите страни се информират за това и за причините, които обосновават забавянето, и им се предоставя прогноза за очакваната дата на приемане на административния акт. При поискване компетентният орган отговаря на въпроси, свързани с напредъка при разглеждането на въпроса.

3.  Ако администрацията на Съюза не потвърди получаването на заявлението в рамките на три месеца, заявлението се счита за отхвърлено.

4.  Сроковете се изчисляват в съответствие с Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/71 на Съвета(2).

ГЛАВА IV

ПРИКЛЮЧВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНАТА ПРОЦЕДУРА

Член 18

Форма на административните актове

Административните актове са в писмена форма и подписани от компетентния орган. Те се изготвят по ясен, прост и разбираем начин.

Член 19

Задължение за мотивиране

1.  В административните актове ясно се посочват мотивите, на които те се основават.

2.  В административните актове се посочват правното основание за тях, съответните факти и начинът, по който са взети под внимание различните съответни интереси.

3.  Административните актове съдържат отделно изложение на мотивите във връзка с положението на страните. Ако това не е възможно поради факта, че са засегнати голям брой лица, достатъчно е общо изложение на мотивите. В този случай обаче на всяка страна, която отправи изрично искане за индивидуално мотивиране, се предоставя такова.

Член 20

Правни средства за защита

1.  В административните актове ясно се посочва възможността за административен преглед.

2.  Страните имат правото да поискат административен преглед срещу административни актове, които засягат неблагоприятно техните права и интереси. Исканията за административен преглед се отправят до по-висшестоящия орган, а когато това не е възможно, до същия орган, който е приел административния акт.

3.  В административните актове се описва процедурата, която да се следва за представяне на искане за административен преглед, както и наименованието и адреса на компетентния орган или отговорния служител, до когото трябва да се отправи искането за преглед. В акта също така се посочва срокът за подаване на такова искане. Ако не е подадено искане в определения срок, административният акт се счита за окончателен.

4.  Когато е предвидено в правото на Съюза, в административните актове ясно се посочва възможността за иницииране на съдебно производство или за подаване на жалба до Европейския омбудсман.

Член 21

Уведомление за административни актове

Страните се уведомяват в писмена форма за административни актове, които засягат техните права и интереси, веднага след приемането на актовете. Административните актове влизат в сила след уведомяването на страната.

ГЛАВА V

ПОПРАВЯНЕ И ОТТЕГЛЯНЕ НА АКТОВЕ

Член 22

Корекция на грешки в административни актове

1.  Технически, аритметични или други подобни грешки се коригират от компетентния орган по негова собствена инициатива или вследствие на искане от страна на заинтересована страна.

2.  Страните се информират преди въвеждането на всяка корекция и корекцията влиза в сила с уведомлението. Ако това не е възможно поради големия брой засегнати страни, се вземат необходимите мерки да се гарантира информирането на всички страни без излишно забавяне.

Член 23

Поправяне или оттегляне на административни актове, които засягат неблагоприятно дадена страна

1.  Компетентният орган поправя или оттегля по собствена инициатива или по искане на заинтересована страна незаконосъобразен административен акт, който засяга неблагоприятно дадена страна. Поправката или оттеглянето имат обратно действие.

2.  Компетентният орган поправя или оттегля по собствена инициатива или по искане на заинтересована страна законосъобразен административен акт, който засяга неблагоприятно дадена страна, ако причините, които са довели до приемането на този конкретен акт, вече не съществуват. Поправката или оттеглянето нямат обратно действие.

3.  Поправката или оттеглянето влизат в сила след уведомяване на страната.

4.  Когато административен акт засяга неблагоприятно дадена страна, но същевременно е благоприятен за други страни, се извършва оценка на възможното въздействие върху всички страни и заключенията се включват в мотивите за поправяне или оттегляне на акта.

Член 24

Поправяне или оттегляне на административни актове, които са благоприятни за дадена страна

1.  Компетентният орган поправя или оттегля по собствена инициатива или по искане на заинтересована страна незаконосъобразен административен акт, който е благоприятен за дадена страна.

2.  Вземат се надлежно под внимание последствията от поправката или оттеглянето върху страни, които биха могли основателно да очакват, че актът е законосъобразен. Ако такива страни биха понесли загуби защото са разчитали на законосъобразността на решението, компетентният орган прави оценка дали тези страни имат право на обезщетение.

3.  Поправката или оттеглянето имат обратно действие само ако бъдат извършени в разумен срок. Ако дадена страна би могла основателно да очаква актът да е законосъобразен и твърди, че той следва да бъде потвърден, поправката или оттеглянето няма да имат обратно действие по отношение на тази страна.

4.  Компетентният орган може да поправи или оттегли по собствена инициатива или по искане на заинтересована страна законосъобразен административен акт, който е благоприятен за дадена страна, ако причините, които са довели до конкретния акт, вече не съществуват. Вземат се надлежно под внимание оправданите правни очаквания на другите страни.

5.  Поправката или оттеглянето влизат в сила след уведомяване на страната.

Член 25

Управление на корекции на грешки, поправяне и оттегляне

Съответните разпоредби в глави ІІІ, ІV и VІ от настоящия регламент се прилагат и за корекциите на грешки, поправянето и оттеглянето на административни актове.

ГЛАВА VI

АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ ОТ ОБЩ ХАРАКТЕР

Член 26

Зачитане на процесуалните права

Административни актове от общ характер, приети от администрацията на Съюза, трябва да спазват процесуалните права, предвидени в настоящия регламент.

Член 27

Правно основание, изложение на мотивите и публикуване

1.  Административните актове от общ характер, приети от администрацията на Съюза, трябва да посочват своето правно основание и ясно да излагат мотивите, върху които се основават.

2.  Те влизат в сила от датата на публикуване със средства пряко достъпни за заинтересованите страни.

ГЛАВА VII

ИНФОРМАЦИЯ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 28

Онлайн информация за правилата относно административните процедури

1.  Администрацията на Съюза насърчава предоставянето на актуална онлайн информация относно действащите административни процедури на специален уебсайт, когато е възможно и разумно. Приоритет се дава на процедурите за подаване на заявления.

2.  Онлайн информацията включва:

а)  връзка към приложимото законодателство;

б)  кратко обяснение на основните правни изисквания и тяхното административно тълкуване;

в)  описание на основните процедурни стъпки;

г)  посочване на органа, компетентен да приема окончателния акт;

д)  посочване на срока за приемането на акта;

е)  посочване на достъпните средства за правна защита;

ж)  връзка към стандартни формуляри, които могат да се използват от страните в комуникацията им с администрацията на Съюза в рамките на процедурата.

3.  Онлайн информацията, посочена в параграф 2, се представя по ясен и прост начин. Достъпът до тази информация е безплатен.

Член 29

Оценка

Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад за оценка на функционирането на настоящия регламент преди [хх години след влизането в сила].

Член 30

Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Посоченият регламент е задължителен в своята цялост.

Съставено в

За Европейския парламент За Съвета

Председател Председател

(1) OВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 17. (2) Регламент (ЕИО, Евратом) № 1182/1971 на Съвета от 3 юни 1971 г. за определяне на правилата, приложими за срокове, дати и крайни срокове (ОВ L 124, 8.6.1971 г., стр. 1).

Резолюция на Европейския парламент от 9 юни 2016 г. относно конкурентоспособността на европейския сектор за оборудване за железопътния транспорт (2015/2887(RSP))

P8_TA(2016)0280 B8-0677/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „За възраждане на европейската промишленост“ (COM(2014)0014),

—  като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Търговията — за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),

—  като взе предвид Бялата книга на Комисията „Пътна карта за постигането на Eдинно европейско транспортно пространство — към конкурентоспособна транспортна система с ефективно използване на ресурсите“ (СOM(2011)0144),

—  като взе предвид проучването на Комисията „Обзорен преглед на сектора за производство на железопътно оборудване и проучване на неговата конкурентоспособност“ (ENTR 06/054),

—  като взе предвид проучването на Европейския парламент „Товарен автомобилен транспорт: защо спедиторите от ЕС предпочитат камиона пред влака“,

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно конкурентоспособността на европейския сектор за оборудване за железопътния транспорт (O-000067/2016 – B8-0704/2016),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

Специфичният характер и стратегическото значение на европейския сектор за оборудване за железопътния транспорт за възраждането на европейската промишленост

1.  Подчертава, че в европейския сектор за оборудване за железопътния транспорт (СОЖТ), който обхваща производството на локомотиви и подвижен състав, коловози, електрификационно, сигнализационно и телекомуникационно оборудване, както и услуги по поддръжка и части, и който включва голям брой МСП, както и водещи промишлени предприятия, работят 400 000 служители, и че секторът инвестира 2,7% от годишния си оборот в НИРД и съставлява 46% от световния пазар на СОЖТ; подчертава, че железопътният сектор като цяло, включително операторите и инфраструктурата, е отговорен за повече от 1 милион преки работни места и 1,2 милион непреки работни места в ЕС; подчертава, че тези цифри ясно показват значението на СОЖТ за европейския промишлен растеж и европейските работни места и иновации, както и приноса на сектора за постигането на целта за 20% реиндустриализация;

2.  Подчертава специфичното естество на сектора, който се характеризира в частност с производството на оборудване с жизнен цикъл до 50 години, висока капиталоемкост, значителна зависимост от обществени поръчки и задължението за спазване на много високи стандарти за безопасност;

3.  Припомня съществения принос на железопътните превози за смекчаването на въздействието от изменението на климата и за справяне с други колосални тенденции, като например урбанизацията и демографските промени; поради това настоятелно призовава Комисията да подкрепи целите за прехода към железопътен транспорт, както за пътници, така и за товари, както е посочено в Бялата книга за транспорта от 2011 г. с конкретни политически действия и целеви инвестиции; посочва, че в съответствие с резултатите от 21-ата конференция на страните по РКООНИК и целите на ЕС за 2030 г. по отношение на климата и енергията е необходимо да се премине към железопътен и други видове устойчив, енергийноефективен и електрифициран транспорт, за да се постигне целта за декарбонизация на транспорта; приканва Комисията в този контекст да използва предстоящото съобщение относно декарбонизация на транспорта, за да предложи нови мерки за подкрепа на развитието на енергийноефективни технологии за СОЖТ;

4.  Отбелязва, че в качеството си на световен пазарен лидер в областта на технологиите и иновациите, секторът за оборудване за железопътния транспорт следва да играе ключова роля за постигане на целта на Комисията за индустриализация от 20%;

5.  Отбелязва, че европейският сектор за оборудване за железопътния транспорт може да разчита на съвкупност от благоприятни фактори – не само добрите екологични характеристики на този вид транспорт, а също така голям пазар и способността да се улесни масовия транспорт; отбелязва обаче, че понастоящем секторът е изправен пред тройна конкуренция: интермодална, международна, а понякога дори в рамките на дружеството;

Поддържане на водеща роля на европейския сектор за оборудване за железопътния транспорт

6.  Посочва, че годишният темп на растеж на достъпните международни пазари за оборудване за железопътния транспорт се очаква да бъде 2,8% до 2019 г.; подчертава, че въпреки че ЕС е широко отворен за конкуренция от трети държави, третите държави поставят няколко пречки, дискриминиращи предприятията от европейския сектор за оборудване за железопътния транспорт; подчертава, че конкуренти от трети държави, по-специално от Китай, се разрастват бързо и агресивно в Европа и други региони в света, често със силна политическа и финансова подкрепа от своята страна на произход (напр. щедри експортни кредити извън обхвата на правилата на ОИСР); подчертава, че такива практики могат да представляват нелоялна конкуренция, която заплашва работните места в Европа; поради това подчертава необходимостта от справедливи и равнопоставени условия на конкуренцията в световен мащаб и взаимен достъп до пазара с оглед предотвратяването на риска от загуба на работни места и защита на промишленото ноу-хау в Европа;

7.  Подчертава, че дори в рамките на европейския железопътен пазар, много дружества от ЕС, по-специално МСП, считат, че е трудно и скъпо да извършват дейност зад граница поради разпокъсаността на пазара както от административна, така и от техническа гледна точка; счита, че постигането на целта за създаване на единно европейско железопътно пространство ще бъде от решаващо значение за поддържането на доминиращата позиция на европейския СОЖТ в световен мащаб;

Обновена иновационна програма за европейския железопътен сектор

8.  Признава, че СОЖТ е ключов сектор за конкурентоспособността и способността за иновации на Европа; настоятелно призовава да се предприемат мерки, за да се гарантира, че Европа поддържа технологично и иновационно предимство в този сектор;

9.  Приветства решението за създаване на съвместното предприятие Shift2Rail (S2R) и неотдавнашното обявяване на първите покани за представяне на предложения; призовава за бързо и своевременно изпълнение на всички дейности на S2R в областта на НИРД във възможно най-кратък срок; критикува слабото участие на МСП в S2R, което отчасти се дължи на високите цени и сложността на инструмента; настоятелно призовава управителния съвет да анализира и подобри участието на МСП във втората покана за набиране на асоциирани членове, както и да обмисли възможността за конкретни покани за МСП; призовава Комисията да гарантира, че разпоредбите на регламента за балансирано представителство на МСП и регионално представителство се зачитат;

10.  Подчертава, че капацитетът за иновации, инвестициите в НИРД, дефрагментирането на пазара и групирането в клъстери са от основно значение за запазването на международната конкурентоспособност на европейския сектор за оборудване за железопътния транспорт;

11.  Приканва Комисията изцяло да мобилизира различните инструменти на ЕС за финансиране, да проучи и използва допълнителни източници на финансиране за S2R и да търси полезни взаимодействия между различните фондове на ЕС и с частни инвестиции; в този контекст призовава Комисията да използва допълнителни инструменти на ЕС за финансиране за железопътни технологии извън S2R (например покани за изразяване на интерес за специализирани научни изследвания в областта на железопътния транспорт в рамките на „Хоризонт 2020“ извън S2R, InnovFin, Механизма за свързване на Европа, структурните фондове и ЕФСИ), включително чрез пилотна схема на S2R, която осигурява съответствие на финансирането от ЕС със структурните и други иновационни фондове на ЕС;

12.  Приканва Комисията да си сътрудничи със сектора, за да гарантира възможно най-доброто използване на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), и по-специално на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), за подкрепа на железопътни проекти за НИРД на регионално равнище; насърчава Комисията да се съсредоточи също така върху бъдещето на СОЖТ след 2020 г.;

13.  Подчертава, че клъстерите са важен инструмент за обединяването на съответните заинтересовани страни на местно и регионално равнище, включително на публичните органи, университетите, изследователските институти, СОЖТ, социалните партньори и други отрасли, свързани с мобилността; призовава Комисията да представи стратегия относно клъстерите и растежа до декември 2016 г.; призовава Комисията и държавите членки да увеличат подкрепата си за иновационни проекти, разработени от железопътни клъстери, и други инициативи, които обединяват МСП в СОЖТ, по-големи дружества и научноизследователски институти на местно, регионално, национално и европейско равнище; отбелязва, че ще е необходимо да има възможност за публично финансиране на създаването на клъстери; отбелязва във връзка с това възможностите, предлагани от новите инструменти за финансиране (ЕФСИ и др.);

14.  Счита, че Комисията следва да обмисли създаването на форум на европейско равнище, който да обедини утвърдени предприятия, стартиращи и спин-оф предприятия, разполагащи с новаторски идеи за железопътния сектор, особено в областта на цифровизацията, с цел обмен на най-добри практики и улесняване на партньорства; счита, че Комисията следва да разгледа начините за насърчаване на сътрудничество между големи дружества и МСП по научноизследователски проекти от значение за СОЖТ;

15.  Счита, че една от основните цели на научноизследователските дейности следва да бъде цифровизацията, за да се увеличи ефективността на железопътния транспорт и да се намалят оперативните му разходи (напр. автоматизация, датчици и инструменти за наблюдение, оперативна съвместимост чрез ERTMS/ETCS, използване на космически технологии, включително в сътрудничество с ЕКА, използване на големи информационни масиви и киберсигурност); счита, че втора област на внимание следва да бъде повишаването на ефективното използване на ресурсите и енергийната ефективност, например чрез по-леки материали и алтернативни горива; счита, че трета област на внимание следва да бъде напредъкът, който да направи железопътния транспорт по-привлекателен и приет (напр. подобряване на надеждността и намаляване на шума, на безпрепятствен мултимодален транспорт и интегрирана система за продажба на билети); подчертава, че усилията в областта на иновациите не трябва да пренебрегват инфраструктурата, което е от решаващо значение за конкурентоспособността на железниците;

16.  Призовава за бързо въвеждане на интегрирана система за електронни билети, координирана с други видове транспорт и други потенциални услуги, предоставяни от оператори на единични билети;

17.  Обръща внимание на неотложната необходимост от производство на модерни железопътни, трамвайни линии и други релсови пътища в рамките на единния пазар, заедно с всички необходими спомагателни съоръжения;

18.  Приканва Комисията да гарантира защитата на правата на интелектуална собственост на европейските железопътни доставчици в международен план – в съответствие с препоръките на резолюцията на Европейския парламент от 9 юни 2015 г. относно стратегията за защита и прилагане на правата на интелектуална собственост в трети държави(1);

Създаване на подходящите умения за един съобразен с бъдещето сектор за оборудване за железопътния транспорт

19.  Призовава за европейска стратегия за обучение и образование, която да обединява предприятията от сектора за оборудване за железопътния транспорт, изследователските институти и социалните партньори за съвместно проучване на това какви умения са необходими за устойчив и иновативен сектор за оборудване за железопътния транспорт; счита, че в този контекст следва да бъде даден ход на проучване за осъществимост за потенциален европейски съвет за отрасловите умения за железопътния сектор; призовава държавите членки или съответните регионални органи да създадат рамка за осигуряване на продължаващо обучение – под формата на лично право на обучение, което да гарантира, че наличието на умения съответства на нарастващото търсене в сектора, и което може да се приспособява към нов пазар или, в случай на загуба на работното място, може да се прехвърли в друг промишлен сектор;

20.  Посочва, че поради застаряването на работната сила на сектора за оборудване за железопътния транспорт липсва квалифицирана работна ръка; следователно приветства всички усилия за насърчаване на ученето през целия живот и технически умения; призовава за кампания за повишаване на видимостта и привлекателността на СОЖТ за младите инженери (напр. чрез финансиране от по линия на ЕСФ); подчертава факта, че секторът има особено нисък процент на заетост сред жените, и поради това подчертава, че една подобна кампания следва да обърне специално внимание на преодоляването на този дисбаланс; призовава Комисията да насърчава социалния диалог с цел улесняване на социалните иновации и насърчаване на качествена дългосрочна заетост, за да се допринесе за привлекателността на сектора за квалифицираните кадри;

21.  Счита, че преподаването на грижливо подбрани умения е необходима инвестиция за целта за поддържане на глобалното лидерство в технологиите и капацитета за иновации на европейския сектор за оборудване за железопътния транспорт в дългосрочен план;

Подкрепа на МСП

22.  Счита, че достъпът до финансиране е едно от основните предизвикателства пред МСП в сектора за оборудване за железопътния транспорт; подчертава добавената стойност на Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) и структурните фондове за подпомагане на МСП да получат достъп до финансиране, включително под формата на гаранции и капиталови механизми, и подчертава необходимостта от по-голямо популяризиране на тези инструменти; приветства акцента на ЕФСИ върху МСП и дружествата със средна пазарна капитализация, но подчертава, че фондът трябва да изпълни обещаните цели, и изтъква, че следва също да се проучат алтернативните източници на финансиране; приветства инструмента за МСП в рамките на „Хоризонт 2020“, но подчертава проблема с прекалено големия брой участници и ниския процент на успех; изисква от Комисията да разгледа този проблем по време на средносрочния преглед на „Хоризонт 2020“; призовава Комисията да насърчи по-доброто усвояване на европейски финансови инструменти и фондове, предоставяни на МСП;

23.  Подчертава, че МСП в сектора за оборудване за железопътния транспорт често зависят от едно дружество; подчертава, че МСП се въздържат от разширяване поради липса на ресурси и увеличени рискове, свързани с трансграничната стопанска дейност; призовава Комисията да развие секторни групи относно железопътния транспорт в рамките на мрежата „Enterprise Europe“, които биха могли да съветват и обучават МСП от СОЖТ във връзка с различни иновационни схеми за финансиране, безвъзмездни средства, интернационализация и относно това как да намерят и да подхождат към потенциални бизнес партньори и партньори, с които да кандидатстват за проекти за съвместни научни изследвания, финансирани от ЕС;

24.  Отправя искане към Комисията за по-нататъшно оползотворяване на съществуващите програми за подпомагане на интернационализацията на МСП и за популяризирането им сред европейските МСП в сектора за оборудване за железопътния транспорт в контекста на синергиите между различните фондове на ЕС; призовава Комисията да разработи допълнително програми за обучение за получаване на достъп до специфични чужди пазари и да съобщава за такива програми на широкия кръг на МСП от сектора за оборудване за железопътния транспорт;

25.  Призовава Комисията и държавите членки да разгледат всички възможности за подкрепа на МСП от сектора за оборудване за железопътния транспорт, включително в рамките на евентуален целеви преглед на „Small Business Act“, като се обръща специално внимание на нуждите на промишлените подсектори, какъвто е секторът за оборудването за железопътния транспорт, където участието на МСП с висока добавена стойност е от особено значение;

26.  Изразява загриженост относно бавните плащания към МСП в сектора за оборудване за железопътния транспорт; призовава Комисията да следи за правилното прилагане на Директивата относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки (2011/7/ЕС);

Подобряване на европейската пазарна среда за доставчиците и насърчаване на търсенето на железопътни продукти

27.  Приветства приемането на техническия стълб на четвъртия железопътен пакет и призовава за бързото му прилагане в качеството му на ключов фактор за изграждането на един истински единен пазар за железопътни продукти; подчертава, че засилената оперативна съвместимост и укрепването на ролята на Европейската железопътна агенция (ERA) ще улеснят хармонизацията на мрежата и следователно имат потенциал да намалят разходите за разработване и даване на разрешения за подвижния състав и за Системата за управление на европейския железопътен трафик (ERTMS) по железопътните трасета; изтъква необходимостта от това на Европейската железопътна агенция да бъдат предоставени достатъчни човешки и финансови ресурси за осъществяване на новите й разширени задачи; счита, че политическият стълб на четвъртия пакет за железопътния транспорт, ще предопредели конкурентоспособността на транспортните оператори и, по-общо, на купувачите;

28.  Подчертава необходимостта от пълно, ефективно и еднакво прилагане на регламента относно европейска железопътна мрежа за конкурентоспособен товарен превоз, което да е в полза както на пътниците, така и на сектора;

29.  Отправя искане към Комисията за повторна оценка на пазарните определения, както и на настоящия набор от правила на ЕС в областта на конкуренцията, така че да бъде взето предвид развитието на световния пазар за оборудване за железопътния транспорт; призовава Комисията да идентифицира как следва да бъдат актуализирани тези определения и правила, за да се третират проблемите със сливанията на световния пазар, каквото е например сливането CNR-CSR, както и за да се даде възможност за стратегически партньорства и съюзи от страна на сектора за оборудване за железопътния транспорт на ЕС;

30.  Призовава за продължаване на европейската стандартизация в железопътния сектор, водена от заинтересованите страни (в това число сектора за оборудване за железопътния транспорт на ЕС), под ръководството на Европейския комитет за стандартизация/Европейския комитет за стандартизация в електротехниката; изразява надежда, че новата съвместна инициатива за стандартизация, предложена от Комисията, ще играе ключова роля в това отношение; подчертава значението на включването на повече МСП в европейската стандартизация;

31.  Призовава за бързо прилагане на директивите на ЕС относно обществените поръчки от 2014 г.; припомня на държавите членки и на Комисията, че тези директиви задължават възлагащите органи да обосновават решенията за възлагане на икономически най-изгодната оферта (ИНИО), като се съсредоточат върху разходите през жизнения цикъл и върху екологично- и социалноустойчивите продукти, и така да допринесат за предотвратяване на дъмпинга спрямо трудовите възнаграждения и социалния дъмпинг, както и за потенциалното укрепване на регионалната икономическа структура; призовава Комисията и държавите членки да насърчават като цяло анализа на разходите за целия жизнен цикъл, както е стандартната практика при дългосрочните инвестиции, да дадат насоки на възлагащите органи и да следят за тяхното прилагане; призовава Комисията и държавите членки да напомнят на възлагащите органи за съществуването на разпоредба, в контекста на преразгледаната европейска рамка относно обществените поръчки, която позволява да се отхвърлят оферти, ако повече от 50% от стойността е добавена извън ЕС (член 85 от Директива 2014/25/ЕС);

32.  Призовава Комисията да наблюдава инвестициите, произхождащи извън Европа, в железопътния транспорт в държавите членки на ЕС и да гарантира спазването на европейското законодателство в областта на обществените поръчки, например законодателството относно офертите с необичайно ниска стойност и нелоялната конкуренция; приканва Комисията да направи проучване относно потенциалните неевропейски кандидати, които представят оферти в ЕС, като в същото време получават държавни субсидии от трети държави;

Увеличаване на инвестициите в железопътни проекти

33.  Очаква, че съществуващите инструменти на ЕС за финансиране (например Механизма за свързване на Европа и структурните фондове) ще бъдат използвани в пълна степен, за да се стимулира търсенето за железопътни проекти (включително финансови инструменти на ЕС за инвестиции извън ЕС, като например Инструмента за предприсъединителна помощ и Европейския инструмент за съседство); подчертава значението на успешното изпълнение на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) като инструмент за мобилизиране на частен капитал за железопътния сектор и призовава за по-нататъшно проучване на начина, по който частните инвестиции могат да бъдат пуснати в обръщение за железопътни проекти; убеден е във важната роля на публичните банки за развитие на национално и на европейско равнище в подкрепа на сектора за оборудване за железопътния транспорт ; отправя искане към Комисията да работи с многостранни банки за развитие, за да се подпомогнат публичните органи и частните агенции да инвестират в най-устойчивите и енергийно най-ефективните железопътни съоръжения по света; призовава Комисията и ЕИБ да засилят консултантската подкрепа за железопътни проекти чрез новосъздадения Европейски консултантски център по линия на ЕФСИ, с цел да им се помогне да привличат инвестиции; счита, че железопътният сектор в Европа ще продължи да зависи в голяма степен от публичните инвестиции; призовава държавите членки и публичните органи да инвестират в значителна степен в основните и градските железопътни системи и, когато е възможно, да увеличат процента на усвояване на Кохезионния фонд за железопътни проекти; при все това призовава за това, с оглед на тази зависимост и натиска върху публичните финанси в много европейски държави, да бъдат задействани всички възможни средства — било то регулаторни или от бюджета — за мобилизиране на частния капитал в полза на железопътния сектор;

34.  Посочва, че трудностите в железопътния сектор правят трудно за заемодателите да разберат риска и следователно да заемат средства при изгодни условия; отправя искане към Комисията да разработи финансов форум за железопътния сектор с цел увеличаване на ангажираността и споделянето на знания между сектора за оборудване за железопътния транспорт и финансовия сектор, като по този начин се подобри разбирането на сектора от страна на банките, а оттам и тяхното разбиране на риска и намаляването на разходите за финансиране;

35.  Счита, че поддържането и модернизирането на съществуващите железопътни съоръжения не следва да бъдат пренебрегвани; призовава Комисията и държавите членки да насърчат подмяната на остарялото оборудване с модерни и устойчиви продукти в по-голям мащаб;

36.  Приветства подкрепата на ЕС по отношение на онлайн платформата на обсерваторията за градска мобилност (ELTIS), даваща възможност за обмен на най-добри практики относно градските системи в населените места; отправя искане към Комисията да засили обмена на най-добри практики относно различните възможности за финансиране за устойчиви съоръжения за градска мобилност и да ги насърчават чрез предстоящата европейска платформа за планове за устойчива градска мобилност;

37.  Изисква от Комисията да помогне с допълнително хармонизирано внедряване на ERTMS, в сътрудничество с Европейската железопътна агенция, в рамките на ЕС и насърчаване на ERTMS извън ЕС;

38.  Приветства усилията за разгръщане на услугите и приложенията на „Галилео“ и Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS) в железопътния сектор; в този контекст признава ролята на Европейската агенция за ГНСС и успешното управление на проектите по 7РП и „Хоризонт 2020“;

Засилване на глобалната конкурентоспособност на сектора за оборудване за железопътния транспорт

39.  Призовава Комисията да гарантира, че бъдещите търговски споразумения (включително текущите преговори с Япония, Китай и САЩ), както и преразглеждането на съществуващите търговски споразумения, включват конкретни разпоредби, които значително подобряват достъпа до пазара за сектора за оборудването за железопътния транспорт на ЕС, особено по отношение на обществените поръчки, включително решаването на проблема с увеличаването на изискванията за местоположение и осигуряването на взаимен достъп до чуждестранните пазари за сектора за оборудването за железопътния транспорт; призовава Комисията да гарантира равни условия за участниците на пазара в рамките на Европа и извън нея;

40.  Призовава Комисията да гарантира, че търговската политика на ЕС съответства в по-голяма степен на индустриалната политика, така че търговската политика да отчита потребностите на европейската промишленост и новата вълна от търговски споразумения да не води до „пресни“ премествания и по-нататъшна деиндустриализация на ЕС;

41.  Настоятелно призовава Комисията да се стреми да премахне основните нетарифни бариери, които възпрепятстват достъпа на европейския железопътен сектор до чуждестранните пазари, включително пречките пред инвестирането (по-специално задълженията, свързани със съвместните предприятия), дискриминацията и липсата на прозрачност при процедурите за възлагане на обществени поръчки (особено все по-обременителните изисквания за местно съдържание);

42.  Подчертава значението и въздействието на преговорите относно „международния инструмент за обществени поръчки“ и преразглеждането на регламентите относно инструментите за търговска защита върху сектора за оборудването за железопътния транспорт на ЕС, и призовава Съвета и Комисията да вземат това под внимание и да работят в тясно сътрудничество с Европейския парламент за постигане на скорошно споразумение по тези инструменти; призовава Комисията да отчита въздействието, което признаването на статут на пазарна икономика на държавни или други непазарни икономики би могло да има върху функционирането на инструментите за защита на търговията и върху конкурентоспособността на сектора за оборудването за железопътния транспорт на ЕС;

43.  Отправя искане към Комисията за съгласувана търговска стратегия на ЕС, която да гарантира спазването на принципа на реципрочност, по-специално по отношение на Япония, Китай и САЩ, както и подкрепа за по-нататъшно интернационализиране на сектора за оборудване за железопътния транспорт, по-специално на МСП, включително чрез насърчаване на европейските стандарти и технологии на международно равнище, като например ERTMS, както и чрез разглеждане на въпроса за това как да се подобри защитата на правата върху интелектуална собственост (ПИС) на сектора за оборудването за железопътния транспорт на ЕС (напр. чрез по-широко популяризиране на информационното бюро за ПИС);

44.  Призовава Комисията да помогне за премахване на всички тарифни и нетарифни бариери, да опрости бизнес процедурите за МСП в сектора за оборудването за железопътния транспорт и да гарантира постепенното премахване на всички ограничителни бизнес практики на пазарите на трети страни; отправя искане към Комисията да предприеме действия, за да улесни издаването на визи за служители на европейски МСП, които са командировани временно в трети държави, с цел да се намали броят на търговските транзакции, които МСП трябва да извършват;

45.  Подчертава, че някои трети държави предизвикват нарушения на търговията чрез предоставянето на непропорционално големи равнища на подкрепа за техните износители чрез финансовите условия, предоставяни на потенциалните клиенти; в тази връзка призовава Комисията да убеди правителството на Китай да се присъедини към Споразумението на ОИСР относно официално подкрепяните експортни кредити и неговата специална глава относно железопътната инфраструктура; призовава Комисията да ускори в същото време работата по новите глобални насоки относно експортните кредити в рамките на Международната работна група по експортните кредити (МРГ);

Подобряване на стратегическата политическа подкрепа за сектора

46.  Призовава Комисията да публикува съобщение относно съгласувана стратегия за индустриална политика на ЕС, имащо за цел реиндустриализацията на Европа, и наред с другото, въз основа на устойчивостта и енергийната ефективност и ефективността на ресурсите; изисква от Комисията да очертае в своя документ стратегията си за важни промишлени сектори, включително за сектора за оборудване за железопътния транспорт; счита, че е важно да се включат идеи за това как да се осигури високо равнище на вертикално производство в ЕС;

47.  Отправя искане към Комисията да организира промишлен диалог на високо равнище в областта на сектора за оборудването за железопътния транспорт, с участието на съответните членове на Комисията, членове на Европейския парламент, Съвета, държавите членки, железопътния сектор, профсъюзите, научните институти, Европейската железопътна агенция и европейските организации по стандартизация; подчертава, че един редовен промишлен диалог относно сектора за оборудване за железопътния транспорт ще даде възможност за структурирана дискусия на европейско равнище относно хоризонталните предизвикателства за сектора и въздействието на политиките на ЕС върху конкурентоспособността на сектора за оборудване за железопътния транспорт;

48.  Изисква от Комисията да гарантира, че политиката, която оказва въздействие върху конкурентоспособността на сектора за оборудване за железопътния транспорт на ЕС, е резултат от ефективна комуникация и координация между администрациите на различните съответни области на политиката;

49.  Счита, че политическата подкрепа от страна на Съвета е необходима за укрепването и развитието на сектора за оборудване за железопътния транспорт на ЕС; ето защо призовава Съвета по конкурентоспособност да включи сектора за оборудване за железопътния транспорт на ЕС като конкретен елемент в своя дневен ред;

o
o   o

50.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и Комисията.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0219.