Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2016 г. относно положението на лицата, страдащи от албинизъм в Африка, по‑специално в Малави (2016/2807(RSP))

P8_TA(2016)0314 RC-B8-0897/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид своята резолюция от 4 септември 2008 г. относно убийствата на албиноси в Танзания(1),

—  като взе предвид доклада от 18 януари 2016 г. на независимия експерт на ООН по правата на човека на страдащите от албинизъм,

—  като взе предвид съобщението за медиите от 13 юни 2015 г. относно Международния ден за повишаване на осведомеността относно албинизма,

—  като взе предвид Резолюция 69/170 на Общото събрание на ООН от 18 декември 2014 г. за Международен ден за повишаване на осведомеността относно албинизма,

—  като взе предвид резолюция 263 на Африканската комисия по правата на човека и народите от 5 ноември 2013 г. за предотвратяване на нападения и дискриминация срещу лицата, страдащи от албинизъм,

—  като взе предвид Резолюция 23/13 на Съвета на ООН по правата на човека от 13 юни 2013 г. относно атаките и дискриминацията спрямо страдащите от албинизъм,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания,

—  като взе предвид Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация,

—  като взе предвид Декларацията на ООН относно правата на членовете на националните, етническите, религиозните или езиковите малцинства от 18 декември 1992 г.,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

—  като взе предвид Споразумението за партньорство от Котону,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че албинизмът е вродено увреждане, засягащо около един на всеки 20 000 души в света; като има предвид, че този процент е много по-голям в страните от Субсахарска Африка, като Танзания, Малави и Бурунди имат една от най-високите концентрации на хора с албинизъм;

Б.  като има предвид, че хората с албинизъм са изправени пред някои от най-тежките форми на преследване и нарушаване на правата на човека, вариращи от широкоразпространената социална дискриминация, словесни оскърбления и изключване от обществени услуги, до убийства, отвличания, изнасилвания и осакатявания; като има предвид, че наблюдатели на правата на човека са докладвали 448 нападения срещу албиноси само през 2015 г. в 25 африкански държави; като има предвид, че е много вероятно тези цифри са занижени, тъй като органите не проследяват и документират систематично такива престъпления или пък не разполагат с капацитета и ресурсите за провеждане на задълбочено разследване;

В.  като има предвид, че най-голямата заплаха за хората с албинизъм в Африка идва от широкоразпространените суеверия и подвеждащи ценностни системи по отношение на тяхното състояние, включително митът, че хората с албинизъм притежават магически способности, като в резултат на това те редовно биват убивани от престъпни групи и трафиканти на части от телата им, за които се счита, че носят късмет, здраве и богатство; като има предвид, че в няколко страни има случаи на отваряне на гробове на хора с албинизъм и кражба на части от телата или костите им;

Г.  като има предвид, че в Малави, където живеят около 10 000 души с албинизъм полицията е докладвала 69 нападения от ноември 2014 г. насам, като 18 от тях са били убийства; като има предвид, че през април 2016 г. бяха убити четирима души, включително двегодишно бебе — нещо, което накара органите на властта да обявят хората с албинизъм за „застрашен вид“;

Д.  като има предвид, че президентът на Малави, Питър Мутарика, открито осъди неотдавнашната вълна от нападения;

Е.  като има предвид, че в освен в Малави, нападения срещу албиноси бяха докладвани в няколко други източноафрикански държави, по-специално в Танзания, Бурунди, Кения и Мозамбик;

Ж.  като има предвид, че жените и децата албиноси са особено уязвими по отношение на социалното изключване; като има предвид, че жените албиноси са често обект на сексуално насилие, поради разпространеното вярване, че половият акт с жена албинос може да излекува ХИВ/СПИН, и като има предвид, че жени, които са родили бебета албиноси биват отхвърлят и стават жертви на дискриминация на работното място; като има предвид, че децата съставляват голяма част от жертвите на ритуални нападения и са изложени на висок риск от изоставяне; като има предвид, че страхът от нападения води до това деца в училищна възраст да не са в състояние да се възползват от правото си на образование;

З.  като има предвид, че танзанийското правителство предприе сериозни и конкретни действия за справяне с магьосничеството в страната, включително прекратяване на разрешителните на традиционни лечители и множество арести на магьосници-лечители; като има предвид, че танзанийският президент назначи първия член на Парламента албинос през 2008 г., както и първия заместник-министър албинос през декември 2015 г.;

И.  като има предвид, че въпреки нарастващата международна видимост и приемането на ново законодателство в засегнатите държави, съдебното преследване и издаването на присъди остават малко на брой и в много африкански държави продължават да се извършват престъпления и изтезания при пълна безнаказаност;

Й.  като има предвид, че на 1 март 2016 г. в южните територии на Малави разярената тълпа линчува и запали седем души, за които се е твърдяло, че са „ловци на албиноси; като има предвид, че главният инспектор на полицията на Малави е разпоредил на служителите си да застрелват всеки, който е хванат, че е отвлякъл албинос;

К.  като има предвид, че дискриминацията, тормозът и заклеймяването на хората с албинизъм напоследък доведе до това стотици хора да напуснат домовете си и да търсят убежище във временни подслони; като има предвид, че това положение създаде по-голяма несигурност за хората с албинизъм, като ограничи техния достъп до основни услуги като здравеопазване и образование, възможностите им за трудова заетост и участието им в обществения живот;

Л.  като има предвид, че тази дискриминация може да доведе до доживотни травми и психосоциални проблеми, като причинява значителна тревога и страх в средите на албиноската общност; като има предвид, че хората с албинизъм обикновено имат повече затруднения при получаването на достъп до подходящи медицински грижи, включително превантивни медикаменти за рака на кожата;

М.  като има предвид, че през март 2015 г. ООН назначи своя първи независим експерт по правата на човека на лицата, страдащи от албинизъм, и официално обяви 13 юни за Международен ден за повишаване на осведомеността относно албинизма;

Н.  като има предвид, че през юни 2016 г. ООН спонсорира първия регионален форум за действие относно албинизма в Африка, който определи пътна карта за конкретни, прости и ефективни мерки за борба с нарушенията на правата на човека спрямо лицата с албинизъм;

О.  като има предвид, че ЕС проведе публични кампании за повишаване на осведомеността по този въпрос и подкрепя участието на организациите на гражданското общество и усилията за изграждане на капацитет на местните власти в борбата срещу убийствата на хора с албинизъм;

1.  Припомня, че хората с албинизъм имат право да живеят — както всички други — без страх, както е посочено в членове 2 и 3 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.;

2.  Изразява дълбоката си загриженост относно продължаващата и широко разпространена дискриминация и преследвания, с които се сблъскват лицата, страдащи от албинизъм в Африка, по-специално след неотдавнашното нарастване на насилието в Малави; решително осъжда всички убийства, отвличания и осакатявания и други форми на нечовешко и унизително отнасяне, понасяни от хората с албинизъм, и изразява съболезнованията си и солидарността си спрямо семействата на жертвите; осъжда също така всяка форма на спекулативна търговия с части от телата на хора с албинизъм;

3.  Изразява неодобрението си спрямо мълчанието и инерцията, заобикалящи тези събития; припомня, че основната отговорност на държавата е да защитава своите граждани, включително уязвимите групи, и настоятелно призовава правителството на Малави и органите на всички засегнати държави да предприемат всички необходими мерки за премахване на всички форми на насилие и дискриминация срещу хората с албинизъм и да защитават тяхното достойнство, човешки права и благоденствие, както и тези на членовете на техните семейства;

4.  Настоятелно призовава властите в Малави да сложат край на безнаказаността и да потърсят спешно международна подкрепа, за да проведат безпристрастни и ефективни разследвания на всички докладвани нападения срещу албиноси, за да изправят виновниците пред правосъдието и да им потърсят отговорност;

5.  Приветства изявлението на президента Мутарика, в което той осъжда нападенията и призовава агенциите за сигурност да осигурят максимална защита за хората с албинизъм; предупреждава обаче за опасността от ескалация и припомня, че подбуждането към омраза и насилие не могат да бъдат отговор на настоящата дискриминация спрямо хората с албинизъм; осъжда по-конкретно всички опити на хората да поемат закона в свои ръце;

6.  Призовава правителството на Малави за по-ефективно удовлетворяване на медицинските, психологичните и социалните нужди на хората с албинизъм, като им гарантира равен достъп до здравеопазване и образование, като част от политиките за приобщаване;

7.  Приветства Националния план за реагиране на Малави от март 2015 г., който има за цел да повиши осведомеността, да укрепи вътрешната сигурност и да подобри наблюдението на правата на човека, правораздаването и законодателството, както и да овласти хората с албинизъм; призовава правителството на Малави да приложи плана за действие в пет точки и призовава за разпределянето на повече ресурси за този проект;

8.  Приветства усилията, положени от правителството на Танзания за борба с дискриминацията срещу хората с албинизъм, както и неговото решение да забрани магьосниците-лечители в опит да спре убийствата на албиноси, като същевременно признава, че прекалено малко са делата, които са стигнали до правосъдието; призовава правителството на Малави да измени действащото законодателство, така че да отразява тежестта на престъпленията срещу хората с албинизъм;

9.  Счита, че трябва да се положат повече усилия за преодоляване на първопричините за дискриминацията и насилието чрез кампании за повишаване на осведомеността; подчертава решаващата роля на местните органи и организациите на гражданското общество за насърчаването на правата на хората с албинизъм, информирането и образоването на населението и разрушаването на митове и предразсъдъците по отношение на албинизма;

10.  Изразява загриженост във връзка със специфичните предизвикателства, пред които са изправени жените и децата с албинизъм, които ги правят по-изложени на бедност, несигурност и изолация; настоява, че всички жертви следва да имат достъп до подходящи медицински и психологически грижи, както и че следва да се въведат политики, благоприятстващи приобщаването им в техните общности;

11.  Призовава органите на засегнатите държави, в сътрудничество със своите международни и регионални партньори, да поемат ангажимент за предприемане на всички необходими мерки за предотвратяване и борба с незаконната търговия с телесни части на албиноси, да преразгледат случаите по твърдения за обири на гробове, да проследят и идентифицират източника на търсене на такива телесни части и да изправят „ловците на албиноси“ пред правосъдието;

12.  Счита, че прокурорите, следователите и полицейските служители трябва да получават специално обучение, насочено към предоставянето на необходимите знания за справяне със случаи, в които има замесени лица с албинизъм;

13.  Подчертава, че липсата на разбиране и здравна информация за албинизма води влошаване на състоянието на здравето на хората с албинизъм; подчертава необходимостта да се гарантира, че те имат достъп до здравно обслужване, по-специално в селските и отдалечените райони; счита, че здравните специалисти следва да получат обучение за повишаване на чувствителността по отношение на албинизма;

14.  Призовава за подобряване на обучението на учителите и училищните администрации относно албинизма; призовава властите в Малави да улеснят достъпа на хората с албинизъм до образование и степента на ползване на това им право;

15.  Приветства определянето от Съвета на ООН по правата на човека на позицията на независим експерт на ООН по правата на човека на страдащите от албинизъм през 2015 г., както и стартирания от нея първи в историята регионален Форум за действие за албинизма в Африка в Дар Ел Салам, който се проведе от 17 до 19 юни 2016 г.;

16.  Призовава ЕС и неговите държави членки да продължат диалога със засегнатите държави, с цел ефективно да подкрепят усилията им да изготвят специални политики за справяне с нуждите и правата на албиносите, въз основа на недискриминацията и социалното приобщаване, като им се предостави необходимата финансова и техническа помощ;

17.  Насърчава всички засегнати държави да споделят най-добри практики в областта на защитата и утвърждаването на правата на лицата, страдащи от албинизъм;

18.  Призовава ЕС да следи отблизо положението с правата на човека на хората с албинизъм в Африка, по-специално чрез редовно докладване и проследяване на своите делегации, както и да продължава да насърчава значителни подобрения по отношение на тяхната закрила и социална интеграция;

19.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на Малави и Танзания, на Африканския съюз и на генералния секретар на Организацията на обединените нации.

(1) ОВ C 295 E, 4.12.2009 г., стр. 94.

Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2016 г. относно Бахрейн (2016/2808(RSP))

P8_TA(2016)0315 RC-B8-0900/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Бахрейн, и по-конкретно резолюцията от 9 юли 2015 г. относно Бахрейн, и по-специално случая с Набил Раджаб(1) , и резолюцията от 4 февруари 2016 г. относно Бахрейн: случаят на Мохамед Рамадан(2),

—  като взе предвид изявлението от 5 юли 2016 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно неотдавнашните събития в Бахрейн,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно смъртното наказание, изтезанията, свободата на изразяване на мнение и относно защитниците на правата на човека на ООН,

—  като взе предвид изявлението от 31 май 2016 г. на говорителя на върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини относно осъждането на Али Салман, генерален секретар на „Ал-Уефак“ в Бахрейн,

—  като взе предвид изявлението от 1 юни 2016 г. на специалния докладчик на ООН относно насърчаването и защитата на правото на свобода на мнение и на изразяване, Дейвид Кей, относно осъждането на опозиционния лидер шейх Али Салман, изявлението от 16 юни 2016 г. на говорителя на генералния секретар на ООН относно Бахрейн и изявлението от 21 юни 2016 г. на върховния комисар на ООН по правата на човека относно Бахрейн,

—  като взе предвид стратегическата рамка на ЕС и плана за действие относно правата на човека, чиято цел е да поставят защитата и наблюдението на правата на човека в центъра на всички политики на ЕС;

—  като взе предвид конституцията на Бахрейн, приета през февруари 2002 г., и по‑специално глава 3 от нея, член 364 от Наказателния кодекс на Бахрейн, както и Закона за гражданството на Бахрейн от 1963 г.,

—  като взе предвид доклада на Независимата анкетна комисия на Бахрейн (НАКБ) от ноември 2011 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Конвенцията за правата на детето и Арабската харта за правата на човека, по които Бахрейн е страна,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., и по‑специално член 15 от нея,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Бахрейн е ключов партньор на Европейския съюз в Персийския залив, включително в областта на политическите и икономическите отношения, енергетиката и сигурността; като има предвид, че е във взаимен интерес да продължаваме да задълбочаваме нашето партньорство с цел да се реагира по-добре на бъдещите предизвикателства;

Б.  като има предвид, че през последния месец правителството на Бахрейн засили своята кампания от репресии и преследване на защитници на правата на човека и политически опоненти; като има предвид, че свободата на изразяване на мнение и свободата на събранията са необходими стълбове на едно демократично и плуралистично общество; като има предвид, че в конституцията на Бахрейн, приета през 2002 г., са залегнали основни свободи, включително свободата на изразяване на мнение и свободата на събрания;

В.  като има предвид, че на 13 юни 2016 г. полицията отново задържа видния защитник на правата на човека Набил Раджаб по обвинения в „разпространяване на фалшиви слухове във време на война“ и „обида на публични органи“ във връзка с публикуваните от него постинги в Twitter през 2015 г., вследствие на които може да бъде осъден на лишаване от свобода за максимум 13 години; като има предвид, че от 2012 до 2014 г. Набил Раджаб вече излежа двугодишна присъда за лишаване от свобода във връзка с упражняването на правото си на свобода на изразяване на мнение и свобода на събрания, и като има предвид, че работната група на ООН по произволното задържане постанови през 2013 г., че е бил произволно задържан;

Г.  като има предвид, че след 15 дни в условия на строг тъмничен режим здравословното състояние на г-н Раджаб се влоши заради лошите условия в затвора и той беше прехвърлен в болница на 27 юни 2016 г.; като има предвид, че той беше прехвърлен отново в затвора на 29 юни 2016 г. въпреки продължаващите здравословни проблеми;

Д.  като има предвид, че правителството на Бахрейн принуди Зейнаб ал-Хаваджа да замине в изгнание след заплахи за повторно задържане и задържане за неопределен срок и наложи забрана за пътуване на група защитници на правата на човека, които отиваха в Съвета на ООН по правата на човека в Женева;

Е.  като има предвид, че г-н Рамадан и г-н Али Муса все още са изложени на риск от предстояща екзекуция;

Ж.  като има предвид, че органите на Бахрейн продължават да използват отнемането на гражданство като средство за политически репресии, които достигнаха връхната си точка с неотдавнашното лишаване от поданство на духовника аятолах шейх Иса Касим; като има предвид, че органите на Бахрейн са лишили от гражданство над 300 лица, включително защитници на правата на човека, политици, журналисти и висши духовници, вследствие на което повечето от тях са лица без гражданство, в разрез с член 15 от Всеобщата декларация за правата на човека;

З.  като има предвид, че на 14 юни 2016 г. органите на Бахрейн преустановиха дейността на най-голямата политическа група в кралството — Ислямското сдружение за национално съгласие „Ал Уефак“, замразиха активите ѝ и поеха собствеността над централата ѝ, а през юли 2016 г. внесоха съдебен иск за бързо ликвидиране на политическото сдружение;

И.  като има предвид, че шейх Али Салман, ръководител на опозиционната група „Ал-Уефак“, е в затвора от юли 2015 г. без справедлив съдебен процес, като присъдата му дори беше удължена от четири на девет години при обжалването през май 2016 г.; като има предвид, че липсата на защита на правата на обвиняемия е в пряко нарушение на националната конституция на Бахрейн и международното право; като има предвид, че през септември 2015 г. работната група на ООН по произволното задържане стигна до заключението, че задържането му е произволно;

1.  Изразява дълбока загриженост относно продължаващата кампания от репресии срещу защитниците на правата на човека, политическата опозиция и гражданското общество, както и относно ограничаването на основните демократични права, и по-специално свободата на изразяване на мнение, на сдружаване и на събрания, политическия плурализъм и принципите на правовата държава в Бахрейн; призовава за прекратяване на всички актове на насилие, тормоз и сплашване, включително на съдебно равнище, и на цензурата срещу защитници на правата на човека, политически опоненти, мирни демонстранти и представители на гражданското общество от страна на държавните органи и силите и службите за сигурност;

2.  Зачита суверенитета, независимостта и териториалната цялост на Бахрейн и насърчава непрекъснатия диалог между правителството на Бахрейн, Европейския съюз и държавите — членки на ЕС;

3.  Призовава за незабавното и безусловно освобождаване на Набил Раджаб и други защитници на правата на човека, лишени от свобода по обвинения, свързани с правата им на свобода на изразяване на мнение, събиране и сдружаване, както и за снемането на всички обвинения срещу тях; призовава органите да гарантират физическата и психическата неприкосновеност на Набил Раджаб и да му предоставят цялото необходимо медицинско лечение;

4.  Осъжда налагането на забрана за пътуване на делегацията от активисти за правата на човека, които отиваха на 32-рата сесия на Съвета на ООН по правата на човека в Женева, и призовава правителството да отмени тази забрана; подчертава, че е неприемливо представителите на гражданското общество и медиите да бъдат възпрепятствани да участват в работата на международни органи, и настоява органите на Бахрейн да зачитат основните човешки и политически права на представителите на гражданското общество в Бахрейн;

5.  Припомня на правителството на Бахрейн неговата отговорност да обезпечи сигурността и безопасността на всички граждани, независимо от техните политически възгледи, принадлежност или вероизповедание; счита, че дългосрочната стабилност и сигурност в Бахрейн може да бъде гарантирана само чрез изграждането на истинско плуралистично общество, което е толерантно към многообразието, и в тази връзка призовава за освобождаването на шейх Али Салман и други активисти, които понастоящем са задържани произволно в затвори в Бахрейн;

6.  Счита, че свободното изразяване на основателни и мирни оплаквания трябва да бъде позволено; отбелязва със загриженост потискането от правителството на Бахрейн на законната политическа опозиция, включително удължаването на присъдата на шейх Али Салман, преустановяването на дейността на Ислямското сдружение за национално съгласие „Ал-Уефак“ и замразяването на неговите активи; призовава за повече основни свободи за всички граждани на Бахрейн; настоява за незабавно прекратяване на потискането на различните политически възгледи в страната и репресиите срещу техните водещи представители, независимо от тяхната политическа или религиозна принадлежност;

7.  Изразява особена загриженост относно злоупотребата със законите за борба с тероризма в Бахрейн и особено отнемането на гражданство като средство за политически натиск и наказание; настоятелно призовава органите на Бахрейн да отменят решението за лишаване от поданство на аятолах шейх Иса Касим, да изменят Закона за гражданството на страната и да възстановят бахрейнското гражданство на лицата, които са били неправомерно лишени от него, така че да се съобразят с международните стандарти и международното право по този въпрос;

8.  Призовава органите на Бахрейн да гарантират пълното прилагане на конституцията от 2002 г. и да зачитат правата на човека и основните свободи, гарантирани в нея, както и международните стандарти за правата на човека и международните инструменти, ратифицирани от Бахрейн; призовава по-специално за ефективното прилагане на препоръките, отправени от Независимата анкетна комисия на Бахрейн, всеобщия периодичен преглед и националната институция за правата на човека, за да се даде възможност за подобрения в положението с правата на човека;

9.  Припомня на органите на Бахрейн, че член 15 от Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне и наказание забранява използването на показания, направени в резултат на изтезания, като доказателство в какъвто и да било съдебен процес; призовава органите на Бахрейн да ратифицират Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията;

10.  Приветства участието на Бахрейн в международната коалиция срещу Даиш;

11.  Изразява своята загриженост относно възстановяването на смъртното наказание в Бахрейн и призовава за повторното въвеждане на мораториум върху смъртното наказание;

12.  Приветства мерките за защита на работниците, въведени в трудовото право на Бахрейн през 2012 г., и счита, че те могат да служат като пример, който да бъде последван от други страни от Съвета за сътрудничество в Персийския залив;

13.  Поздравява Бахрейн за това, че като цяло зачита правото на гражданите и чуждестранните пребиваващи лица да практикуват своята религия; призовава органите на Бахрейн да се придържат към конституцията на страната, съгласно която не се допуска дискриминация по отношение на правата и задълженията на гражданите въз основа на религията, и да прекратят дискриминацията срещу шиитското население;

14.  Отбелязва продължаващите усилия на правителството на Бахрейн да реформира Наказателния кодекс и съдебните процедури в държавата и насърчава продължаването на този процес; настоятелно призовава правителството на Бахрейн да спазва международните стандарти за правото на справедлив съдебен процес; подчертава значението на подкрепата за Бахрейн, по-специално по отношение на нейната правосъдна система, с оглед на осигуряването на съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека; призовава за засилване на диалога относно правата на човека между ЕС и Бахрейн;

15.  Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Европейската служба за външна дейност и държавите членки да продължат да изразяват загриженост относно атаките срещу свободата на изразяване, на сдружаване и на мирни събрания в Бахрейн и други страни от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, както на двустранно равнище, така и чрез многостранни платформи, като например предстоящата среща на министерско равнище между ЕС и Съвета за сътрудничество на арабските държави от Персийския, която ще се проведе на 18 и 19 юли 2016 г.;

16.  Осъжда споразуменията за търговия с оръжия и технологии, използвани за нарушаване на правата на човека; призовава за налагане на забрана на износа на сълзотворен газ и оборудване за борба с безредиците докато бъдат проведени разследвания относно неправилното им използване и извършителите бъдат идентифицирани и изправени пред правосъдието;

17.  Силно насърчава създаването на работна група по въпросите на правата на човека между ЕС и Бахрейн, но отбелязва, че диалогът относно правата на човека между ЕС и Бахрейн не замества всеобхватния диалог между правителството, опозицията и гражданското общество в самия Бахрейн;

18.  Насърчава правителството на Бахрейн да сътрудничи със специалните докладчици на ООН (особено по отношение на изтезанията, свободата на събрания, независимостта на съдиите и адвокатите, и защитниците на правата на човека) и да им отправи постоянна покана;

19.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителството и парламента на Кралство Бахрейн и на членовете на Съвета за сътрудничество в Персийския залив.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0279. (2) Приети текстове, P8_TA(2016)0044.

Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2016 г. относно Мианмар, по‑специално положението на общността рохингия (2016/2809(RSP))

P8_TA(2016)0316 RC-B8-0910/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид своите предходни резолюции относно Мианмар/Бирма и общността рохингия, и по-специално резолюциите от 20 април 2012 г.(1), от 13 септември 2012 г.(2), от 22 ноември 2012 г.(3), от 13 юни 2013 г.(4) и от 21 май 2015 г.(5), както и своята резолюция от 23 май 2013 г. относно възстановяване на правото на Мианмар/Бирма на ползване на общите митнически преференции(6),

—  като взе предвид доклада на върховния комисар на ООН по правата на човека от 20 юни 2016 г., озаглавен „Положението с правата на човека на мюсюлманите от общността рохингия и на другите малцинства в Мианмар“,

—  като взе предвид резолюциите на Съвета на ООН по правата на човека от 24 март 2016 г. относно положението с правата на човека в Мианмар и от 3 юли 2015 г. относно положението с правата на човека на мюсюлманите от общността рохингия и другите малцинства в Мианмар,

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 1 юни 2016 г., озаглавено „Елементи за стратегия на ЕС по отношение на Мианмар/Бирма: специално партньорство за демокрация, мир и благоденствие“ (JOIN(2016)0024),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юни 2016 г. относно стратегията на ЕС по отношение на Мианмар/Бирма,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека,

—  като взе предвид насоките на ЕС в областта на правата на човека относно свободата на изразяване онлайн и офлайн,

—  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 18 май 2015 г., озаглавено „ЕС и АСЕАН: партньорство със стратегическа цел“ (JOIN(2015)0022),

—  като взе предвид „Оценката на въздействието върху устойчивостта (ОВУ) в подкрепа на споразумението за защита на инвестициите между Европейския съюз и Република Съюз Мианмар“, публикувана през април 2016 г.,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права от 1966 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

—  като взе предвид Закона на Бирма/Мианмар относно правото на мирни събрания и мирни шествия от 2012 г. и измененията към него от 2014 г., както и новия Закон за мирните събрания и мирните шествия от 31 май 2016 г.,

—  като взе предвид доклада на парламентаристите по правата на човека от Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) от април 2015 г., озаглавен „Кризата с общността рохингия и рискът от извършването на зверства в Мианмар: предизвикателство за АСЕАН и призив за предприемането на действия“,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Мианмар предприе значителни стъпки за реформиране на своята икономика и политическа система, и като има предвид, че от 2011 г. насам беше сложено началото на широкообхватни реформи;

Б.  като има предвид, че на 9 ноември 2015 г. Националната лига за демокрация (НЛД), под ръководството на носителя на Нобеловата награда за мир и на наградата „Сахаров“ Аун Сан Су Чи, категорично спечели изборите, и като има предвид, че Хтин Киав стана първият граждански президент от 50 години насам; като има предвид, че въпреки личната популярност на г-жа Су Чи, тя беше лишена от правото да заеме президентския пост от Конституцията от 2008 г., изготвена от военните, но понастоящем тя де факто оглавява държавата в качеството си на държавен съветник;

В.  като има предвид, че рохингия е етническо-религиозно мюсюлманско малцинство, което десетилетия наред страда от брутално потисничество, систематично преследване, сегрегация, изключване, дискриминация и други тежки нарушения на правата на човека;

Г.  като има предвид, че общността рохингия представлява най-големият дял мюсюлмани в Мианмар, като мнозинството живее в щата Рахин;

Д.  като има предвид, че общността рохингия, наброяваща приблизително един милион лица, представлява едно от най-преследваните малцинства по света, чиито представители са официално обявени за лица без гражданство съгласно Закона за гражданството на Бирма от 1982 г.; като има предвид, че общността рохингия не е желана от органите на Мианмар и от съседните държави, въпреки че някои от последните приемат голям брой бежанци; като има предвид, че продължаващите сблъсъци в щата Рахин водят до непрекъснато човешко страдание и подкопават доверието в мирния процес;

Е.  като има предвид, че Върховният комисар по правата на човека на ООН Зеид Раад Ал Хюсеин, в своя доклад от 20 юни 2016 г., описа продължаващите тежки нарушения на правата срещу общността рохингия, включително произволното лишаване от гражданство, което ги превръща в лица без гражданство, строгото ограничаване на свободата на движение, заплахите за живота и сигурността, незачитането на правата на здравеопазване и образование, принудителния труд, сексуалното насилие и ограничаването на техните политически права, „които може да са равностойни на престъпления против човечеството“; като има предвид, че г-н Ал Хюсеин посочи, че общността рохингия няма достъп до многобройни професии и се нуждае от специални документи за достъп до болничните заведения, което е довело до забавяния и до смъртни случаи на бебета и на майките им по време на раждане;

Ж.  като има предвид, че според парламентаристите по правата на човека от АСЕАН около 120 000 лица от общността рохингия продължават да пребивават в над 80 лагера за вътрешно разселване в щата Рахин, като имат ограничен достъп до хуманитарна помощ, докато през последните години над 100 000 други лица от тази общност са избягали по море или по суша в други държави, като често стават жертва на трафиканти на хора; като има предвид, че много хиляди рискуват своя живот всяка година в опит да избягат по суша или по море и много лица са загинали на път;

З.  като има предвид, че новото правителство наследи положение, при което са въведени закони и политики, които имат за цел да лишат малцинствата от техни основни права и при което безнаказаността за тежки нарушения, извършени срещу лицата от общността рохингия, поощряват извършването на по-нататъшно насилие срещу тях;

И.  като има предвид, че г-жа Су Чи обяви по време на среща със специалния докладчик на ООН по правата на човека в Мианмар, Янги Ли, че правителството няма да използва думата „рохингия“ (като продължение на политиката, следвана по време на военната диктатура), тъй като тя се счита за подстрекателска, както и думата „бенгалски“, и че вместо това предлага новата формулировка „мюсюлманска общност в щата Рахин“; като има предвид, че Националната партия от Аракан (ANP), представляваща радикалните будисти от щата Рахин, отхвърли новата формулировка, обвинявайки правителството, че косвено приема, че лицата от общността рохингия са местни жители от щата Рахин, което се отхвърля от ANP, и като има предвид, че през последните дни хиляди хора излязоха на улиците, за да протестират срещу правителството; като има предвид, че г-жа Су Чи пое постовете държавен съветник, министър на външните работи и министър на кабинета на президента в едно гражданско правителство;

Й.  като има предвид, че Мианмар е в политически преход, но на практика продължава да бъде бастион на военните, като някои министерски постове, съдийски постове и места в парламента са запазени за определяни от военните лица; като има предвид, че се счита, че равнището на корупция в рамките на органите все още е много високо;

К.  като има предвид, че все още съществуват сериозни проблеми със законодателството на Мианмар, като няколко основни закона са в нарушение на международни конвенции в областта на правата на човека, включително Наказателният кодекс, Законът за мирните събрания и мирните шествия, Законът за далекосъобщенията, Законът за новите медии и четирите законопроекта относно защитата на расите и религията;

Л.  като има предвид, че при неотдавнашните прояви на насилие срещу мюсюлманската общност на Мианмар бяха изгорени две джамии в рамките на по-малко от седмица;

М.  като има предвид, че населението на общността рохингия (както в щата Рахин, така и извън него) е мишена на ожесточена, агресивна и дискриминационна пропаганда и действия, извършвани от редица радикални будистки групи в Мианмар;

Н.  като има предвид, че през последните години много политически затворници бяха освободени, но много защитници на правата на човека, журналисти, критици на правителството и на военните, както и други лица бяха задържани по широки, неясно формулирани разпоредби докато са упражнявали мирно своите демократични права;

О.  като има предвид, че Мианмар положи ясни усилия за постигане на напредък по мирния процес, в допълнение към подготовката на страната за провеждането на национална мирна конференция („Конференция от Панглонг за 21-ви век“); като има предвид, че е от съществено значение да се поддържа примирието в страната и да се включат всички въоръжени етнически групи, за да се гарантира мир, благоденствие и единство в страната;

1.  Приветства честните и конкурентни избори от ноември 2015 г. и оценява положително мирното предаване на властта на първия невоенен президент на страната от 1962 г. насам;

2.  Приветства заключенията на Съвета от 20 юни 2016 г. относно стратегията на ЕС по отношение на Мианмар; подчертава, че ЕС има стратегически интерес да укрепва отношенията си с Мианмар; счита, че новото правителство има историческа възможност да укрепи демокрацията и да постигне мир, национално помирение и благоденствие;

3.  Приветства решението на правителството на Мианмар да превърне мира и националното помирение в ключов приоритет; подчертава, че сраженията трябва да спрат незабавно и че споровете трябва да бъдат разрешени чрез преговори;

4.  Разбира, че провеждането на реформите изисква време, но подчертава, че сериозността на продължаващото преследване на някои малцинства, както е документирано в неотдавнашния доклад на Върховния комисар по правата на човека на ООН, озаглавен „Положението с правата на човека на мюсюлманите от общността рохингия и другите малцинства в Мианмар“, налага незабавни корективни мерки, и призовава правителството да предприеме действия във връзка с препоръките на доклада, включително препоръките за отмяна на дискриминационния „местен ред“ в щата Рахин, за премахване на ограничителните мерки по отношение на спешното медицинско лечение и за премахване на ограниченията на свободата на движение;

5.  Настоятелно призовава правителството и съответните органи на всички държави в региона да спазват изцяло принципа на забрана за връщане и да защитават бежанците от общността рохингия в съответствие с международните си задължения и с международните стандарти за правата на човека;

6.  Изразява дълбока загриженост относно тежкото положение на бежанците от общността рохингия в Югоизточна Азия и призовава за регионално и международно мобилизиране с цел да им се предостави спешна помощ в изключително уязвимото положение, в което се намират; изразява своите съболезнования на семействата на жертвите на трафиканти на хора, насилие и липса на закрила от официалните органи в държавите на дестинация;

7.  Подчертава, че ЕС оценява положително усилията на правителството на Мианмар да започне работа за преодоляване на предизвикателствата, пред които е изправен щатът Рахин, включително положението на общността рохингия;

8.  Настоява, че органите следва спешно да гарантират свободен и безпрепятствен достъп до щата Рахин за хуманитарните организации, ООН, международните организации в областта на правата на човека, журналистите и други международни наблюдатели;

9.  Призовава правителството на Мианмар недвусмислено да осъди всяко подбуждане към расова или религиозна омраза, да предприеме конкретни стъпки за незабавно прекратяване на подобна омраза и да приложи специфични мерки и политики за предотвратяване на пряката и косвената дискриминация срещу общността рохингия в бъдеще;

10.  Подкрепя Европейския съвет в призива му за изграждане на ефективни демократични институции, включително независима и безпристрастна съдебна система и силно гражданско общество, както и в призива му за превръщането на Мианмар в демокрация, в която се зачитат в пълна степен принципите на правовата държава и основните права;

11.  Призовава избраното правителство да изгради открита демокрация, в която се зачитат правата на човека и на всички хора е гарантирана свободата на изразяване на мнение, свободата на събрания и свободата на движение, без никаква форма на дискриминация;

12.  Настоятелно призовава правителството на Мианмар незабавно да приложи препоръките, изложени в резолюцията, приета по време на 31-вата сесия на Съвета на ООН по правата на човека, относно положението с правата на човека в Мианмар;

13.  Призовава правителството на Мианмар да защити хората от общността рохингия от всяка форма на дискриминация и да прекрати безнаказаността за нарушенията, извършени срещу общността рохингия; припомня дългоочакваното изявление от 18 май 2015 г. на говорителя на партията на г-жа Су Чи, НЛД, че правителството на Мианмар следва да предостави гражданство на малцинството рохингия; призовава г-жа Су Чи, носител на наградата „Сахаров“, да използва своите ключови позиции в правителството на Мианмар с цел подобряване на положението на малцинството рохингия;

14.  Призовава правителството на Мианмар да реформира Закона за гражданството от 1982 г. и да възстанови гражданството на малцинството рохингия; настоятелно призовава правителството на Мианмар и органите на щата Рахин незабавно да започнат да регистрират всички деца при тяхното раждане; отправя искане към правителството на Мианмар да отмени всички дискриминационни разпоредби;

15.  Призовава ЕС да продължи да подкрепя Съвета на ООН по правата на човека в неговите усилия за оказване на помощ на бежанците от общността рохингия в региона на Южна и Югоизточна Азия;

16.  Призовава ЕС и неговите държави членки да подкрепят световния план за действие за периода 2014—2024 г. на Съвета на ООН по правата на човека за слагане на край на липсата на гражданство;

17.  Настоятелно призовава правителството на Мианмар незабавно да освободи всички политически затворници и лицата, задържани по обвинение, че са нарушили международното право и норми в областта на правата на човека;

18.  Призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност да разгледа положението на общността рохингия на възможно най-високо политическо равнище при нейните контакти с Мианмар и с други държави — членки на АСЕАН;

19.  Призовава за внимателен подход при сключването на планираното инвестиционно споразумение между ЕС и Мианмар, тъй като това би могло да застраши бъдещото развитие на Мианмар, свързано със социалното равновесие, доколкото законодателството в областта на корпоративната социална и екологична отговорност и задължения, трудовите права, собствеността върху земята и мерките за борба с корупцията все още липсва в голяма степен, и настоятелно призовава и двете страни да вземат предвид тези опасения;

20.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителството и парламента на Мианмар, на генералния секретар на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия, на Междуправителствената комисия по правата на човека на АСЕАН, на специалния докладчик на ООН по правата на човека в Мианмар, на Върховния комисар на ООН за бежанците, на Съвета на ООН по правата на човека, както и на правителствата и парламентите на другите държави в региона.

(1) ОВ C 258 E, 7.9.2013 г., стр. 79. (2) ОВ C 353 E, 3.12.2013 г., стр. 145. (3) ОВ C 419, 16.12.2015 г., стр. 189. (4) ОВ C 65, 19.2.2016 г., стр. 157. (5) Приети текстове, P8_TA(2015)0211. (6) ОВ C 55, 12.2.2016 г., стр. 112.

Препоръка на Европейския парламент до Съвета от 7 юли 2016 г. относно Седемдесет и първата сесия на Общото събрание на ООН (2016/2020(INI))

P8_TA(2016)0317 A8-0146/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението за препоръка до Съвета относно Седемдесет и първата сесия на Общото събрание на ООН, внесено от Андрей Ковачев, от името на групата PPE (B8-1374/2015),

—  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално членове 21, 34 и 36 от него,

—  като взе предвид Седемдесетата сесия на Общото събрание на ООН,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 22 юни 2015 г. относно приоритетите на ЕС за Седемдесетата сесия на Общото събрание на ООН,

—  като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и конвенциите на ООН за правата на човека и факултативните протоколи към тях,

—  като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН относно участието на Европейския съюз в работата на Организацията на обединените нации(1), която предоставя на ЕС правото да участва в Общото събрание на ООН, да внася устни предложения и изменения, които да се поставят на гласуване при поискване от държава членка, и да упражнява правото на отговор,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно десетата годишнина от приемането на Резолюция № 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността(2),

—  като взе предвид своята препоръка до Съвета от 18 април 2013 г. относно принципа на ООН за „отговорност за защита“(3),

—  като взе предвид своята препоръка до Съвета от 2 април 2014 г. относно Шестдесет и деветата сесия на Общото събрание на ООН(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 24 ноември 2015 г. относно ролята на ЕС в рамките на ООН — как да се постигнат по-успешно целите на външната политика на ЕС(5),

—  като взе предвид своите резолюции от 21 януари 2016 г. относно приоритетите на ЕС за заседанията на Съвета на ООН по правата на човека през 2016 г.(6) и от 17 юли 2014 г. относно престъплението „агресия“(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2016 г. относно систематичното масово избиване на религиозни малцинства от т.нар. „ИДИЛ/Даиш“(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2016 г. относно положението на жените бежанци и жените, търсещи убежище в ЕС(9),

—  като взе предвид споразумението от Париж от 12 декември 2015 г.,

—  като взе предвид документа от 13 юни 2012 г., озаглавен „План за действие за укрепване на подпомагането от ЕС по линия на ОПСО за мироопазващите дейности на ООН“(10), и документа от 23 март 2015 г., озаглавен „Засилване на стратегическото партньорство между ООН и ЕС в областта на поддържането на мира и управлението на кризи: приоритети за периода от 2015 до 2018 г.“(11),

—  като взе предвид Насоките от Осло относно използването на чуждестранни военни и граждански сили и средства за гражданска защита при бедствия от ноември 2007 г.,

—  като взе предвид Резолюция 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН и неотдавнашната Резолюция 2242 (2015) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността,

—  като взе предвид доклада на ООН за оценка от 15 май 2015 г. на усилията по правоприлагането и предоставянето на помощ на жертвите във връзка със случаи на сексуална експлоатация и злоупотреби, извършвани от персонал на ООН или свързан с него персонал, в рамките на мироопазващи операции,

—  като взе предвид първия доклад на ООН относно антибиотичната резистентност, изготвен от Световната здравна организация (СЗО) през април 2014 г., в който антимикробната резистентност се определя като „сериозна заплаха“ за общественото здраве от световен мащаб,

—  като взе предвид неотдавнашните разкрития относно дейността на панамската адвокатска кантора Мосак Фонсека и свързаните с тях инициативи за по-тясно международно сътрудничество в борбата срещу данъчните измами,

—  като взе предвид член 134, параграф 3 и член 113 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи и становището на комисията по развитие (А8‑0146/2016),

A.  като има предвид, че ангажиментът на ЕС за ефективно многостранно сътрудничество и добро глобално управление, в основата на които стои ООН, е неразделна част от външната политика на ЕС и произтича от убеждението, че най-подходящият начин за справяне с глобалните кризи, предизвикателства и заплахи е чрез многостранна система, основана на универсални правила и ценности, които да бъдат спазвани и отстоявани;

Б.  като има предвид, че ЕС следва да играе проактивна роля в изграждането на Организация на обединените нации, която да може ефективно да допринася за глобални решения, мира и сигурността, развитието, правата на човека, демокрацията и за международен ред, основан на върховенството на закона;

В.  като има предвид необходимостта държавите — членки на ЕС, да полагат всички възможни усилия, за да координират дейността си в рамките на органите и институциите в системата на Организацията на обединените нации в съответствие с мандата, съдържащ се в член 34, параграф 1 от ДЕС;

Г.  като има предвид, че свързаната със световната и регионалната сигурност обстановка бързо се влошава, става все по-сложна и размива границите между вътрешната и външната сигурност; като има предвид, че ООН продължава да играе ключова роля за гарантиране на световната сигурност и стабилност;

Д.  като има предвид, че е необходимо внимателно преосмисляне на инструментите за ефективно многостранно сътрудничество в рамките на ООН поради изместването на конфигурацията и разпространението на световните сили; като има предвид, че тези инструменти трябва да включват в по-голяма степен всички заинтересовани страни — както държавни, така и недържавни, включително в процесите на предотвратяване на конфликти и управление на кризи;

Е.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки колективно са най-големият финансов донор в системата на ООН, осигурявайки близо една трета от редовния бюджет на ООН, близо две пети от бюджета за мироопазващите операции на ООН и около половината от всички вноски във фондовете и програмите на ООН;

Ж.  като има предвид, че ЕС работи за устойчивост на околната среда, по-специално в рамките на борбата срещу изменението на климата, чрез насърчаване на международни мерки и действия за опазване и подобряване на качеството на околната среда и устойчивото управление на природните ресурси;

З.  като има предвид, че ЕС е един от най-усърдните защитници и радетели за правата на човека и основните свободи, културните ценности, демокрацията и принципите на правовата държава;

И.  като има предвид, че свързаната със сигурността обстановка, в която се намира ЕС, е все по-нестабилна и променлива поради големия брой отдавна съществуващи или нововъзникващи предизвикателства, включително конфликти, придружени с насилие, тероризъм, организирана престъпност, безпрецедентни миграционни вълни и изменение на климата, които не могат да бъдат преодолени на национално равнище и изискват регионални и глобални отговори;

Й.  като има предвид, че новите предизвикателства, включително хибридната и информационната война, кибернетичните заплахи, биоинженерството, смъртоносните автономни системи, нанотехнологиите, миниатюризацията на оръжията и разпространението на технологии с двойна употреба, изискват разработването на многостранни споразумения, за които рамката на ООН е най-подходящата;

К.  като има предвид, че най-новите тенденции при разпространението на оръжия за масово унищожение и средствата за доставянето им правят все по-трудни контрола на въоръженията и разоръжаването и подкопават световната сигурност и стабилност; като има предвид, че ООН осигурява подходяща рамка за насърчаване на усилията за ново поколение мерки за контрол върху оръжията и за разоръжаване заедно с единомислещи партньори;

1.  Отправя следните препоръки към Съвета:

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящата препоръка на Съвета, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на специалния представител на ЕС за правата на човека, на Европейската служба за външна дейност, на Комисията и, за сведение, на Общото събрание на ООН и на генералния секретар на ООН.

(1) A/RES/65/276 от 3 май 2011 г. (2) OВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 56. (3) OВ C 45, 5.2.2016 г., стр. 89. (4) Приети текстове, P7_TA(2014)0259. (5) Приети текстове, P8_TA(2015)0403. (6) Приети текстове, P8_TA(2016)0020. (7) Приети текстове, P8_TA(2014)0013. (8) Приети текстове, P8_TA(2016)0051. (9) Приети текстове, P8_TA(2016)0073. (10) ЕСВД 01024/12, документ 11216/12 на Съвета. (11) ЕСВД 458/15, документ 7632/15 на Съвета.

Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2016 г. относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-специално окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания (2015/2258(INI))

P8_TA(2016)0318 A8-0203/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид членове 2, 9, 10, 19, 168 и 216, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и членове 2 и 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид членове 3, 15, 21, 23 и 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания и нейното влизане в сила в ЕС на 21 януари 2011 г. в съответствие с Решение № 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания(1),

—  като взе предвид заключителните наблюдения на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания от 2 октомври 2015 г. относно първоначалния доклад на Европейския съюз(2),

—  като взе предвид списъка с въпроси на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания от 15 май 2015 г. във връзка с първоначалния доклад на Европейския съюз(3),

—  като взе предвид Кодекса на поведение между Съвета, държавите членки и Комисията, определящ вътрешните договорености за прилагане от страна на Европейския съюз и за представителството му в Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Международния пакт за икономически, социални и културни права и Международния пакт за граждански и политически права,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето (КООНПД),

—  като взе предвид Насоките на ООН за алтернативни грижи за децата(4)

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(5),

—  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите(6),

—  като взе предвид решенията на Съда по съединени дела C-335/11 и C-337/11 и по дело HK Danmark и по дела C-363/12 Z и C-356/12 Glatzel,

—  като взе предвид съвместното съобщение от 28 април 2015 г. на Комисията и на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност до Европейския парламент и до Съвета, озаглавено „План за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г.: „Да запазим правата на човека в центъра на дневния ред на ЕС“ (JOIN(2015)0016),

—  като взе предвид предложението на Комисията от 2 декември 2015 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на изискванията за достъпност за продукти и услуги (COM(2015)0615),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 19 юни 2015 г., озаглавен „отговор на Европейския съюз на списъка с въпроси във връзка с първоначалния доклад на Европейския съюз за изпълнението на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания“ (SWD(2015)0127),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 5 юни 2014 г., озаглавен „Доклад за прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от Европейския съюз“ (SWD(2014)0182),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 25 октомври 2011 г., озаглавено „Инициатива за социалното предприемачество: Създаване на благоприятна среда за насърчаване на социалните предприятия като основни участници в икономиката и социалната иновативност“ (COM(2011)0682),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 15 ноември 2010 г., озаглавено „Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г.: подновен ангажимент за Европа без бариери“ (COM(2010)0636),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2016 г. относно европейски семестър за координация на икономическата политика: аспекти, свързани със заетостта и социалната политика, в годишния обзор на растежа за 2016 г.(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно създаването на конкурентоспособен пазар на труда в ЕС през 21-ви век: съчетаване на уменията и квалификациите с търсенето и с възможностите за работа като средство за възстановяване от кризата(8),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 септември 2015 г. относно социалното предприемачество и социалните иновации в борбата с безработицата(9),

—  като взе предвид своята резолюция от 8 септември 2015 г. относно положението на основните права в Европейския съюз (2013—2014 г.)(10),

—  като взе предвид своята позиция на първо четене от 8 юли 2015 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетост на държавите членки(11),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 май 2015 г. относно списъка с въпроси на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания във връзка с първоначалния доклад на Европейския съюз(12),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2013 г. относно въздействието на кризата върху достъпа до грижи за уязвимите групи(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2011 г. относно мобилността и интеграцията на хората с увреждания и Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г.(14),

—  като взе предвид своята резолюция от 6 май 2009 г. относно активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда(15),

—  като взе предвид задълбочения анализ на Службата на ЕП за парламентарни изследвания, озаглавен „Прилагането от ЕС на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания“,

—  като взе предвид Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие,

—  като взе предвид годишния доклад за 2014 г. на Европейския омбудсман,

—  като взе предвид решението на Европейския омбудсман за приключване на разследването по собствена инициатива OI/8/2014/AN относно Европейската комисия,

—  като взе предвид предстоящия годишен доклад за 2015 г. на Агенцията на Европейския съюз за основните права,

—  като взе предвид изследването от декември 2015 г. на Агенцията на Европейския съюз за основните права, озаглавено „Насилието срещу деца с увреждания: законодателство, политики и програми в ЕС“,

—  като взе предвид данните на Евростат от 2014 г. относно статистически данни за хората с увреждания, достъпа до пазара на труда, достъпа до образование и обучение, бедността и неравенството на доходите,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, комисията по петиции, комисията по външни работи, комисията по развитие, комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните, комисията по транспорт и туризъм, комисията по регионално развитие, комисията по култура и образование, комисията по правни въпроси и комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0203/2016),

A.  като има предвид, че в качеството си на пълноправни граждани всички хора с увреждания имат равни права, както и право на неотменимо достойнство, равно третиране, независим начин на живот, самостоятелност, получаване на подкрепа от публично финансираните системи, и пълноценно участие в обществото;

Б.  като има предвид, че според оценките лицата с увреждания в Европейския съюз са 80 милиона, от които жените и момичетата наброяват около 46 млн., което представлява около 16% от всички жени в Европейския съюз, което показва, че уврежданията в Европейския съюз са по-разпространени сред жените, отколкото сред мъжете; като има предвид, че жените с увреждания често са жертви на множествена дискриминация, като са изправени пред сериозни пречки при упражняването на техните основни права и свободи, като например правото на достъп до образование и заетост, което може да доведе до социална изолация и психологически травми; като има предвид, че жените са непропорционално засегнати от уврежданията и в качеството си на лица, полагащи грижи за членове на семейството с увреждания;

В.  като има предвид, че Договорът за функционирането на ЕС (ДФЕС) изисква при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът да се бори срещу всяка форма на дискриминация, основана на увреждане (член 10), и му предоставя правомощието да приема законодателни актове за справяне с тази дискриминация (член 19);

Г.  като има предвид, че членове 21 и 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз изрично забраняват дискриминацията, основана на увреждане, и предвиждат равното участие на хората с увреждания в обществото;

Д.  като има предвид, че Конвенцията за правата на хората с увреждания е първият международен договор за правата на човека, ратифициран от ЕС, подписан също и от всички 28 държави членки и ратифициран от 27 от тях; като има предвид, че държавата членка, която все още не е сторила това, следва да финализира извършваните от нея реформи с оглед на ратифицирането на Конвенцията за правата на хората с увреждания;

Е.  като има предвид, че това е първият път, в който при изпълнението на своите международни задължения по правата на човека ЕС е бил подложен на мониторинг от орган на Организацията на обединените нации, като има предвид, че окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания, публикувани през 2015 г., относно изпълнението на Конвенцията в ЕС изпратиха ясно послание за ангажираността на ЕС с принципите на равенството и зачитането на правата на човека и осигуриха набор от насоки за законодателни мерки и за мерки за политики, попадащи в обхвата на правомощията на ЕС;

Ж.  като има предвид, че съдебната практика на Съда на Европейския съюз утвърждава задължителния характер на Конвенцията за правата на хората с увреждания в ЕС и в неговите държави членки при прилагането на законодателството на ЕС, тъй като „разпоредбите на тази конвенция са неразделна част от правния ред на Съюза“, като имат „предимство пред разпоредбите на вторичното право“(16);

З.  като има предвид, че принципите на Конвенцията за правата на хората с увреждания далеч стигат доста по-далече от дискриминацията, като посочват пътя към пълното упражняване на правата на човека от всички хора с увреждания и техните семейства, в едно приобщаващо общество;

И.  като има предвид, че хората с увреждания представляват многообразна група и че жените, децата, възрастните хора и лицата с комплексни нужди са изправени пред допълнителни трудности и множество форми на дискриминация;

Й.  като има предвид, че увреждането може да бъде причинено от постепенно и понякога незабележимо влошаване на здравословното състояние на човек, както е в случая на хората с невродегенеративни или редки заболявания, което би могло да окаже отрицателно въздействие върху независимия начин на живот на въпросните лица;

К.  като има предвид, че около 80% от лицата с увреждания живеят в развиващите се държави; като има предвид, че ЕС подкрепя насърчаването на правата на хората с увреждания на международно равнище и е най-големият донор на официална помощ за развитие (ОПР) в световен мащаб;

Л.  като има предвид, че вероятността децата с увреждания да живеят в специализирани институции е 17 пъти по-голяма, отколкото при техните връстници без увреждания, като рискът за децата с увреждания от насилие, небрежно отношение и малтретиране е много по-висок, отколкото ако живеят в дома си(17);

М.  като има предвид, че децата с увреждания имат право да живеят със (своите) семейства или в семейна среда в съответствие с техния висш интерес; като има предвид, че членовете на семейството често трябва да ограничават или да прекъсват професионалната си дейност и самите те да се грижат за човека с увреждане в семейството;

Н.  като има предвид, че в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания се подчертава необходимостта принципът за равенство между половете да бъде интегриран във всички усилия и да се насърчава пълноценното упражняване на човешките права и основните свободи;

О.  като има предвид, че равното третиране и положителните мерки, както и политиките за жените с увреждания и майките на деца с увреждания са основно право на човека и етично задължение;

П.  като има предвид, че жените и момичетата с увреждания са изложени в ежедневието си на дискриминация в няколко измерения; тя може да приема различни форми – физическа, емоционална, сексуална и икономическа – и включва насилие от интимния партньор, насилие от страна на болногледачите, сексуално насилие и институционално насилие;

Р.  като има предвид, че за жените с увреждания има много по-голяма вероятност да станат жертва на домашно насилие и сексуално посегателство, които според сведенията продължават по-дълго и са по-интензивни, отколкото при жените без увреждания(18);

С.  като има предвид, че жените с увреждания, особено на мигрантите, са изложени на по-голям риск от бедност и социална изолация вследствие на множествена дискриминация;

Т.  като има предвид, че уврежданията са причина за бедност и могат да бъдат следствие от нея, и като има предвид, че приблизително 30% от бездомните хора имат някакво увреждане и са изложени на риск да бъдат пренебрегнати(19); като има предвид, че социалната закрила, предоставяна от държавата, играе важна роля за предотвратяване на бедността сред хората с увреждания, и като има предвид, че според данните от 2012 г. 68,5% от хората с увреждания биха живели в бедност без социалните плащания от държавата(20);

У.  като има предвид, че е наложително да се приложи съществуващото законодателство на ЕС и политическите инструменти с оглед постигане на максимално изпълнение на Конвенцията за правата на хората с увреждания;

Ф.  като има предвид, че все още предстои някои държави членки, които са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, да създадат или определят органи за прилагане и наблюдение на конвенцията, както изисква член 33; като има предвид, че работата на вече създадените органи, по-специално що се отнася до мониторинга съгласно член 33, параграф 2, е възпрепятствана от липсата на финансови и човешки ресурси, както и от липсата на солидно правно основание за тяхното определяне;

Х.  като има предвид, че участието и достъпът до пазара на труда са основни стълбове за хората с увреждания, и като има предвид, че участието на тези хора на пазара на труда и достъпът до него продължават да бъдат проблематични при 58,5% в сравнение с 80,5% сред хората без увреждания, като това положение не позволява на хората с увреждания да водят независим и активен живот;

Ц.  като има предвид, че процентът на заетост при жените без увреждания е 65%, в сравнение с 44% при жените с увреждания; като има предвид, че жените с увреждания често са дискриминирани в сравнение с мъжете с увреждания по отношение на достъпа до заетост и образование; като има предвид, че високото равнище на безработица сред лицата с увреждания остава неприемливо; като има предвид, че жените и момичетата с увреждания срещат по-големи затруднения при навлизането си на пазара на труда; като има предвид, че трябва да бъдат преодолени пречките пред мобилността, както и по-голямата зависимост от членовете на семейството и лицата, полагащи грижи, за да се насърчи активното участие на жените с увреждания в образованието, пазара на труда и социалния и икономическия живот на общността;

Ч.  като има предвид, че платената заетост е от решаващо значение, за да получат лицата с увреждания възможност да водят независим живот и да издържат своите семейства и домакинства; като има предвид, че жените и момичетата с увреждания често се сблъскват с по-ниско от нормалното заплащане; като има предвид, че хората от тази уязвима група е по-вероятно да страдат от бедност и са изложени на по-голям риск от социално изключване;

Ш.  като има предвид, че ЕС като страна по Конвенцията за правата на хората с увреждания има задължението да гарантира тясното сътрудничество с хората с увреждания и техните представителни организации, както и активното им участие в разработването и прилагането на законодателството и политиките за прилагане на конвенцията, а също и във всички процеси на вземане на решения по въпроси, свързани с хората с увреждания;

Щ.  като има предвид, че приетите от държавите членки икономически ограничения са довели до съкращения на социалните услуги, на подкрепата за семействата и на услугите, предлагани в общността, и са причинили непропорционално отрицателно въздействие върху стандарта на живот на хората с увреждания, по-специално на децата с увреждания и техните семейства;

AA.  като има предвид, че Комисията е оттеглила предложението си за Директива за майчинството;

АБ.  като има предвид, че Директива 2011/24/ЕС за упражняване на правата на пациентите при трансгранично здравно обслужване не забранява изрично дискриминацията, основаваща се на увреждания;

АВ.  като има предвид, че поради демографските и обществените промени е налице повишено търсене на домашни работници и лица, полагащи грижи, и по-специално за такива в контекста на семейството; като има предвид, че грижите за хората с увреждания и зависимите лица обикновено се полагат от жените в семейството, което често води до изключването им от пазара на труда;

АГ.  като има предвид, че комитетът по правата на хората с увреждания в своите заключителни забележки относно първоначалния доклад на Европейския съюз препоръчва Европейският съюз да интегрира въпросите за уврежданията в политиките си в своите политики и програми за равенство между половете, както и принципът за равенство между половете в своите стратегии за лицата с увреждания, като същевременно да разработи положителни действия, да установи механизъм за наблюдение и финансиране на събирането на данни и изследвания на жените и момичетата с увреждания; като има предвид, че той също така препоръчва Европейският съюз да предостави ефективна защита от насилие, тормоз и експлоатация; политиката за съчетаване на семейния и професионалния живот да отговаря на потребностите на децата и възрастните с увреждания, включително на лицата, полагащи грижи за тях, и да се предприемат мерки за намаляване на високите равнища на безработица сред хората с увреждания, повечето от които са жени;

АД.  като има предвид, че в отговор на резолюцията на Парламента от 27 септември 2011 г. относно Европа – водеща световна туристическа дестинация – нова политическа рамка за европейския туризъм(21), приета от Комисията на 13 декември 2011 г., Комисията призна необходимостта да се осигури гладко функционираща верига от достъпни услуги за всички (транспорт, настаняване, кетъринг и атракции) и че за тази цел тя е започнала да прилага действия за повишаване на осведомеността, за подобряване на уменията в туристическия сектор и в крайна сметка за повишаване на качеството на туристическите съоръжения за лицата със специални нужди или увреждания;

АЕ.  като има предвид, че потребностите на хората с увреждания, функционални различия и намалена подвижност в областта на транспорта, мобилността и туризма са в съответствие със стопанските възможности за иновации при предлагането на услуги в областта на транспорта и мобилността и че те могат да доведат до изгодни за всички страни ситуации, в които не само хората с всякакви видове увреждания (включително, но не само, лица с намалена подвижност, слепи лица, глухи лица и лица с увреден слух, лица с аутизъм и лица с умствени или психосоциални увреждания), но и останалите ползватели извличат полза от тези услуги в духа на „универсалния дизайн“;

Общи принципи и задължения

1.  Припомня, че пълното приобщаване на хората с увреждания е не само право и заслужена полза за съответните лица, но и актив за обществото като цяло, тъй като то може да се възползва от ценностите и различните умения, които тези лица предлагат;

2.  Подчертава правото на всички лица с увреждания да живеят в общество, в което имат с равни възможности с тези на останалите граждани, така че да се осигури пълното им приобщаване и участие в обществото;

3.  Подчертава факта, че включването на лицата с увреждания в обществото независимо от социално-икономическото, политическото и културното положение е въпрос не само от областта на развитието, но и от областта на правата на човека;

4.  Насочва вниманието към факта, че уврежданията стават все по-често срещани със застаряването на населението;

5.  Счита, че ЕС следва да заема водеща роля по отношение на зачитането и насърчаването на правата на човека; приветства факта, че за първи път беше извършен преглед от страна на орган, създаден с договорите за ООН, на изпълнението на международните задължения, поети от ЕС в областта на правата на човека; счита, че заключителните бележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания относно прилагането от ЕС на КПХУ на ООН, публикувани през 2015 г., представляват важен знак за ангажимента на ЕС по отношение на равенството и зачитането на правата на човека и предоставят насоки за законодателни и политически действия в сферата на компетентност на ЕС;

6.  Одобрява заключенията и препоръките на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания и подчертава необходимостта институциите и държавите — членки на ЕС, да включат перспективата на жените и момичетата с увреждания в своите политики, програми и стратегии в областта на равенството между половете, както и принципът за равенство между половете да бъде интегриран в техните стратегии в областта на уврежданията; освен това призовава да се създадат механизми за редовно наблюдение на осъществения напредък;

7.  Призовава Парламента, Съвета и Комисията да прилагат изцяло препоръките на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания и да гарантират, че Конвенцията е взета под внимание във всички бъдещи законодателни актове;

8.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предоставят необходимите ресурси за изпълнението на техните задължения по Конвенцията за правата на хората с увреждания и факултативния протокол към нея;

9.  Изразява силно съжаление във връзка с липсата на достатъчно официални консултации от страна на ЕС с организациите, представляващи хората с увреждания, в рамките на неговата подготовка за провеждането на прегледа от страна на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания през 2015 г. и при изготвянето на неговия доклад за напредъка; призовава организациите на хората с увреждания да имат активен принос на заседанията относно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания като независима страна, включително като участват в официалните делегации на ЕС за бъдещите прегледи;

10.  Призовава Комисията да консолидира и направи предложение за истински структуриран диалог между ЕС и организациите, представляващи хората с увреждания, включително за подходящо финансиране, за да се гарантира пълното и равно участие на хората с увреждания и на организациите, които ги представляват;

11.  Подчертава значението на систематичната и тясна консултация между представителните организации на хора с увреждания, лицата, създаващи политики, предприятията и други свързани заинтересовани страни във връзка с всички нови инициативи, прилагането, наблюдението и оценяването на политики и действия, свързани с образование, обучение, култура, спорт и младеж.

12.  Призовава за укрепване на съществуващите органи по въпросите на равенството, за да се спомогне интегрирането, насърчаването и мониторинга на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; напомня на ЕС и на държавите членки за изискването да ангажират значително гражданското общество, и по-специално организациите на хора с увреждания;

13.  Настоятелно призовава ЕС да ратифицира Факултативния протокол към Конвенцията за правата на хората с увреждания;

14.  Настоятелно призовава за извършване на цялостен и хоризонтален преглед и оценка на съществуващото и предстоящото законодателство на ЕС и на програмите за финансиране, включително бъдещите програмни периоди, с оглед постигане на пълно съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания посредством конструктивно участие на организациите, представляващи хората с увреждания, и на членовете на рамката на ЕС за правата на хората с увреждания (наричана по-долу „Рамката на ЕС“), включително интегриране на свързаните с уврежданията въпроси във всички законодателни политики и стратегии; призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки за включване на уврежданията във всички закони, политики и стратегии;

15.  Призовава за включване на правата на хората с увреждания в глобалната социално-икономическа програма на ЕС, и по-специално в стратегията „Европа 2020“ и в европейския семестър; препоръчва приемането на Пакт за хората с увреждания, за да се гарантира, че правата на хората с увреждания ще бъдат интегрирани в инициативите на ЕС;

16.  В контекста на европейския семестър призовава Комисията да насочи вниманието си и към наблюдението на ситуацията при лицата с увреждания, когато оценява социалната обстановка в държавите членки (доклади по държави и специфични за всяка държава препоръки) в рамките на споделения ангажимент на ЕС да изгради Европа без граници;

17.  Счита, че институциите на ЕС, по-конкретно Парламентът, Съветът и Комисията, следва да предприемат мерки, за да гарантират, че действащото и бъдещото законодателство защитават правата на човека и се придържат изцяло към Конвенцията за правата на хората с увреждания;

18.  Призовава Комисията да представи списък със закони, за да бъде предложено актуализирането на декларацията за компетентност в контекста на заключителните бележки, което да се повтаря периодично с официалното участие на организациите, представляващи хората с увреждания, и на Европейския парламент;

19.  Призовава Комисията да обмисли в този контекст необходимостта от разработване на рамка на ЕС, която да гарантира ефективното прилагане на правата на хората с увреждания, насърчаването на тяхната лична независимост, достъпността, достъпа до трудова заетост, социалната интеграция и независимия живот, както и премахването на всички форми на дискриминация;

20.  Споделя безпокойството, изразено от Комитета на ООН за правата на хората с увреждания, във връзка с липсата на ясна стратегия в Европейския съюз за прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

21.  Приканва институциите да дават пример с действията си в рамките на интеграционната политика;

22.  Призовава Комисията да използва прегледа на Европейската стратегия за хората с увреждания, за да разработи всеобхватна и включваща аспектите на половете стратегия на ЕС относно Конвенцията за правата на хората с увреждания, включително ангажименти за външна дейност, с ясен срок за изпълнение и конкретни и точни критерии и показатели;

23.  Изразява съжаление по повод на дискриминацията и изключването, на които продължават да бъдат подлагани лицата с увреждания; призовава Комисията да увеличи максимално полезното взаимодействие между Стратегията на ЕС за хората с увреждания за периода 2010–2020 г. и разпоредбите на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, както и Конвенцията на ООН за правата на детето, с цел да се осигури реално ползване и ефективно упражняване на признатите права, включително чрез хармонизиране и прилагане на законодателната рамка и чрез културни и политически дейности;

24.  Приканва Комисията да предостави разяснения относно широкото определение на уврежданията на равнище ЕС;

25.  Призовава Комисията да преразгледа Ръководството за социалните критерии при възлагането на обществени поръчки с цел да се подчертаят социалните задължения, но също и да посочи възможностите и ползите от инвестирането във висококачествени услуги за подпомагане на хората с увреждания;

26.  Призовава Комисията да преразгледа насоките за оценка на въздействието и да ги измени, за да включи по-всеобхватен списък с въпроси с цел осъществяване на по-добра оценка на съответствието с Конвенцията;

Специфични права

27.  Призовава държавите членки и Комисията, с цел предотвратяване на проявите на виктимизация, да предприемат стъпки за борба срещу всички форми на дискриминация, включително множествената дискриминация, дискриминацията поради принадлежност към дадена група и комбинираната дискриминация, основаваща се на наличието на увреждания, като се обръща специално внимание на жените и децата с увреждания, както и на възрастните хора и лицата, които имат нужда от комплексно подпомагане, включително хората с умствени или психо-социални увреждания, и на лицата с увреждания, които се променят с течение на времето;

28.  Изразява съжаление във връзка с факта, че Съветът все още не е приел предложението от 2008 г. за директива за прилагане на принципа на равно третиране на лицата без оглед на религиозна принадлежност или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация; припомня призива си към Съвета да стори това възможно най-скоро;

29.  Призовава институциите на ЕС и държавите членки да интегрират правата на жените и децата с увреждания, включително в следващата Програмата на ЕС за правата на детето, и да гарантират, че момчетата и момичетата и организациите, които ги представляват, могат да участват в консултации по въпроси, които ги засягат, успоредно с осигуряването на подходяща помощ в зависимост от тяхното увреждане и възраст;

30.  Подчертава, че за да се гарантира закрилата на правата на децата с увреждания, е необходимо да се гарантира подходяща подкрепа за техните семейства чрез засилване и доразвиване на законодателните инструменти, които са на разположение на ЕС, като например на инструмента, предвиждащ удължен родителски отпуск за родителите на деца с увреждания;

31.  Призовава Комисията да гарантира, че в съответствие с принципа на равно третиране и недопускане на дискриминация всички хора с увреждания могат да се ползват от правото на свободно движение, притежавано от всички граждани на ЕС, като включи в действащото и бъдещото законодателство гаранция за равни възможности, основни права, равен достъп до услуги и до пазара на труда, както и еднакви права и задължения по отношение на достъпа им до социална сигурност като граждани на държавата членка, в която те са социално осигурени; освен това, що се отнася до равенството по отношение на заетостта, призовава държавите членки да спазват изцяло разпоредбите на преработената Директива на ЕС (2006/54/ЕО) за равното третиране на мъжете и жените;

32.  Подчертава необходимостта от подпомагане на жените и момичетата мигранти с увреждания, за да развият умения, които ще им дадат възможности да намерят подходяща работа;

33.  Подчертава, че за да се постигне автономен и независим начин на живот за хората с увреждания, особено за жените, помощта (лична или обществена) е средство, което ще подкрепи тях и техните семейства, като им предостави възможност да имат достъп до работното място, до институции за образование и професионално обучение, и ги подкрепя при бременност и майчинство;

34.  Отново заявява спешната необходимост от справяне с проблема с насилието срещу жени и момичета с увреждания в частната и институционалната сфера и призовава държавите членки да предоставят услуги за подкрепа, които да бъдат достъпни за жените и момичетата с всякакъв вид увреждане; препоръчва Европейският съюз да стане страна по Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Конвенцията от Истанбул) като по-нататъшна стъпка в борбата с насилието срещу жените и момичетата с увреждания;

35.  Припомня значението на основното право на участие на хора с увреждания в процесите на изготвяне на политиките и вземане на решения относно уврежданията на всички равнища, както се подчертава в Конвенцията за правата на хората с увреждания на ООН; подчертава, че на жените и момичетата с увреждания, включително онези от тях, които принадлежат към маргинализирани и уязвими групи, изправени пред множествена дискриминация, трябва да бъде предоставена възможност и права да участват в процесите на вземане на решения, с цел да се гарантира, че техните интереси и права са изразени, подкрепяни и защитавани, като се гарантира истинска базова перспектива за равенство между половете; призовава държавите членки да предоставят подходящо адаптирани съоръжения и услуги, които да позволяват активното им включване и участие, и да инвестират в помощни и адаптивни технологии и в електронното включване;

36.  Призовава институциите на ЕС да предприемат ефективни мерки за подобряване на живота на жените с увреждания в съответствие с препоръките на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания за преразглеждане на прилагането от Европейския съюз на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

37.  Изразява загриженост във връзка с това, че отглеждането на децата с увреждания се поема предимно от жените;

38.  Призовава Комисията и държавите членки да продължават да повишават осведомеността относно Конвенцията за правата на хората с увреждания, да водят борба срещу предразсъдъците и да насърчават по-доброто разбиране на проблемите на хората с увреждания, така че решенията да бъдат вземани въз основа на техните реални потребности;

39.  Подкрепя инициативите, насочени към повишаване на осведомеността в общественото по отношение на трудностите, изпитвани от лицата с увреждания, както и към повишаване на осведомеността на лицата с увреждания относно своя потенциал и приноса, който те могат да имат, наред с другото, чрез специални образователни програми в училищата; подчертава, че значението на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания стои в основата на допринасянето за промяна в културните нагласи в посока на признаването, че по-скоро пречките в социалната и икономическата среда са това, което уврежда хората, а не толкова увреждането на конкретното лице;

40.  Отправя искане към съответните органи в държавите членки да изготвят стратегии за повишаване на осведомеността относно правата на хората с увреждания, да подпомагат обучението на служителите в транспортния и туристическия сектор с оглед на повишаването на тяхната осведоменост и на задълбочаването на познанията им относно равното третиране на хората с увреждания, както и да насърчават сътрудничеството и обмена на добри практики между европейските организации, работещи в областта на уврежданията, и публичните и частните организации, отговарящи за транспорта; настоятелно призовава също така материалите за обучение да се предоставят на достъпни формати;

41.  Подчертава, че на служителите на въздушните превозвачи трябва да се предлага обстойно обучение, така че въздушните превозвачи да могат да предоставят подходящи услуги на хората с увреждания; подчертава, че трябва да се обърне специално внимание служителите да могат да боравят с инвалидни колички, без да ги повреждат;

42.  Приветства предложението за Европейски акт за достъпност(22) и е ангажиран с бързото му приемане с оглед гарантиране на достъпността на стоките и услугите, включително на сградите, в които се предоставят тези услуги, заедно с ефективни и достъпни национални правоприлагащи механизми и механизми за подаване на жалби; припомня, че е необходим цялостен подход по отношение на достъпността и че са нужни мерки, които да гарантират, че лицата с каквото и да е увреждане се ползват от това право в съответствие с член 9 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

43.  Подчертава необходимостта от приемане на Европейски акт за достъпността, който е от основно значение за решаването на всички въпроси, свързани с достъпността за лицата с намалена подвижност в областта на транспорта, мобилността и туризма, и за гарантирането на това, че въздушният, автомобилният, железопътният и водният превоз на пътници, особено по отношение на пътните възли и достъпа без стъпала до всички публични линии на метрото и железниците, уебсайтовете, услугите, базирани на мобилни устройства, интелигентните системи за издаване на билети и информацията в реално време, както и терминалите за самообслужване, билетните автомати и автоматите за регистрация, използвани за предоставяне на пътнически транспортни услуги, са напълно достъпни за хората с увреждания;

44.  Отчита, че малките и средните предприятия ще извлекат ползи от спазването на стандартните изисквания на ЕС, вместо да се налага да се приспособяват към различаващи се национални правила; изразява съжаление обаче, че туристическите продукти и туристическите услуги от трансграничен характер не са обхванати от предложението за Европейски акт за достъпност; подчертава факта, че на равнище ЕС не са предприети допълнителни действия по отношение на туристическите съоръжения и услуги, за да се хармонизира постепенно класификацията на настаняването, като се вземат предвид критериите за достъпност;

45.  Призовава Комисията и държавите членки да насърчават научноизследователската и развойната дейност, по-специално относно достъпността на нови и иновативни технологии за хора с увреждания;

46.  Призовава Комисията, при подготовката на бъдещи законодателни актове и където това е приложимо, например в Програмата в областта на цифровите технологии, да взема предвид обстоятелството, че достъпността е от значение както за физическата среда, така и за ИКТ. ​

47.  Насърчава държавите членки, когато прилагат принципа на достъпност, да гарантират прилагането на т. нар. „универсален дизайн“ в съществуващите и бъдещите строителни проекти, на работното място и по-специално в обществените сгради, например в училищните сгради, финансирани с обществени средства;

48.  Призовава държавите членки и Комисията да работят съвместно с Парламента, за да се осигури изготвянето на ясна и ефективна директива относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор, с широк обхват и стабилен механизъм за правоприлагане в съответствие с предложения Европейски акт за достъпността и Конвенцията за правата на хората с увреждания, че 80-те милиона лица с увреждания и 150-те милиона възрастни лица в ЕС разполагат с равен достъп до интернет страници и до онлайн обществени услуги;

49.  Призовава Комисията, заедно с държавите членки, да гарантират, че наличният в целия ЕС номер за спешни повиквания 112 е напълно достъпен и надежден, като се използват най-съвременни технологии на национално равнище и при роуминг, по-специално за граждани, които са глухи или с увреден слух, като по този начин се избягват предотвратими смъртни случаи и наранявания, подчертава необходимостта от прилагане на мерки на национално равнище, които да гарантират, наред с другото, съвместимостта във всички държави членки, включително на достъпни национални центровете за приемане на спешни повиквания;

50.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че пациентите с увреждания и съответните лица, които полагат грижи за тях, имат пълен достъп до електронни и мобилни здравни услуги, приложения и устройства, включително номера за спешни повиквания 112, който трябва да може да се ползва лесно навсякъде в Европа, и системата за усъвършенствана мобилна локализация (AML), и по-пълно да използват потенциала на телемедицината с цел подобряване на достъпа и грижите в този контекст;

51.  Поставя акцент върху необходимостта от повишаване на подкрепата и от специфични разпоредби за хората с увреждания в хуманитарно отношение, по-специално относно децата и призовава Комисията да обозначи възможностите за инвестиции и финансиране в подкрепа на лицата с увреждания при извънредни ситуации, включително според данни, групирани по полов признак и по възраст;

52.  Подчертава факта, че текущите конфликти и природни бедствия също са фактор, който допринася за нарастващия брой на лицата с увреждания;

53.  Изразява подкрепа за препоръките на експерти по Конвенцията за правата на хората с увреждания, според които ЕС трябва да бъде по-достъпен и приобщаващ, за да се постигне прилагането на подход, основаващ се на правата на човека, по отношение на уврежданията, когато е налице риск или извънредно положение, включително чрез изпълнението на Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015–2030 г.; категорично и настоятелно призовава за интегрирането на човешките права на хората с увреждания, които са обект на двойна дискриминация, в политиките на ЕС в областта на миграцията и бежанците; подчертава, че с тези мерки следва да се отговори по подобаващ начин на специфичните потребности на хората с увреждания и да се отчете изискването за разумни мерки за настаняване въз основа на потребностите; насърчава по-нататъшното интегриране на потребностите на хората с увреждания в хуманитарната реакция от страна на държавите членки и на ЕС;

54.  Призовава ЕС да поеме водеща роля при насърчаването на правата на лицата с увреждания при изпълнението на Рамковата програма от Сендай и на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие в отношенията си със страните партньори и с регионални организации, както и на световно равнище;

55.  Призовава Комисията да приеме план за прилагане в съответствие със заключенията на Съвета от февруари 2015 г. относно управлението на бедствия, включващо хората с увреждания, и Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия;

56.  Отново подчертава значението на заключенията на Съвета относно интегрирането на управлението на бедствия, което е приобщаващо за хората с увреждания, в рамките на целия механизъм за гражданска защита на Съюза и в държавите членки; призовава за повишаване на осведомеността и предоставяне на информация на хората с увреждания и на службите за управление на извънредни ситуации и гражданска защита относно инициативите за намаляване на риска от бедствия и осигуряване на психологическа помощ за лицата с увреждания на етапа на възстановяване от бедствия;

57.  Изтъква значението на това да се предостави специална подкрепа на лицата с увреждания, които са преживели извънредни ситуации;

58.  Признава, че уязвимите членове на обществото са допълнително маргинализирани, ако са лица с увреждания, и поради това счита, че институциите и държавите членки следва да удвоят усилията си да приспособят напълно предоставянето на права и услуги за всички хора с увреждания, включително лица без гражданство, бездомни хора, бежанци и търсещи убежище, и лица от малцинствата; подчертава необходимостта от включване на проблемите на хората с увреждания в политиките на ЕС по въпросите на миграцията и бежанците;

59.  Призовава Комисията и Съвета, в съответствие с член 11 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, когато правят предложения, засягащи решаването на въпроса за бежанците, финансирането или други мерки за подпомагане, да предвиждат специални грижи, насочени към хората с увреждания;

60.  Подчертава, че ЕС следва да предприеме подходящи мерки, за да гарантира, че всички лица с увреждания, които са били лишени от своята дееспособност, могат да упражняват всички права, залегнали в Договорите на ЕС и в законодателството на ЕС, като например правото на достъп до правосъдие, до стоки и услуги, включително банкови услуги, заетост и здравни грижи, както и правото да гласуват и да се ползват от правата на потребителите;

61.  Признава, че Конвенцията за правата на хората с увреждания доказа, че е положителен и важен инструмент, който насърчава правната реформа и изисква от държавите членки да преразгледат възприемането на лицата с увреждания; при все това изразява съжаление, че лицата с увреждания все още са изправени пред трудни предизвикателства в стратегически области като наказателно правосъдие и участие в политическия живот; счита за приоритет пълния достъп до политическата система за всички лица с увреждания; признава, че този достъп трябва да бъде не само физически – за гласуване, а следва да включва широк спектър инициативи за отваряне на демократичния процес към всички граждани; счита, че това следва да включва изготвяне на изборните материали на жестомимичен език, брайлово писмо и лесни за разчитане формати, пълно предоставяне на необходимата помощ на хората с увреждания по време на процедурата за гласуване, насърчаване на гласуването по пощата и гласуване чрез пълномощник, когато това е възможно, както и премахване на пречките за онези граждани с увреждания, които искат да се кандидатират за изборите, а също и мерки по отношение на действащите правила за дееспособността и тяхното въздействие върху способността на лицата да участват пълноценно в демократичния процес; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че разпоредбите на член 3, параграф 2 от Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и на Директиви 2010/64/ЕС относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и 2012/13/EС относно правото на информация в наказателното производство, и особено на Директива 2013/48/ЕС относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане, са правилно и изцяло изпълнени, особено в случаите на лица с увреждания;

62.  Изразява дълбоко съжаление относно факта, че много държави продължават да отричат или ограничават чрез съдебни действия дееспособността на лица с интелектуални затруднения; призовава държавите членки да се ангажират с положително решение на въпроса за дееспособността за подкрепящо включване, а не за автоматично изключване;

63.  Изразява загриженост по отношение на трудностите, с които хората с увреждания все още се сблъскват при достъпа до правосъдие; припомня, че правото на достъп до правосъдие е ключово основно право и съществен елемент от принципите на правовата държава; призовава държавите членки да предприемат действия, за да осигурят на тези лица пълен процесуален достъп и да адаптират процедурите си спрямо тях; счита, че Комисията следва да обмисли включването в програмата на ЕС в областта на правосъдието за периода 2014 – 2020 г. на специфични програми за обучение относно Конвенцията за правата на хората с увреждания; предлага съдилищата в ЕС да прилагат своите вътрешни правила и инструкции по начин, който да улеснява достъпа на хората с увреждания до правосъдие, както и предлага в процеса на правораздаване също така да бъдат взети под внимание общите препоръки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания;

64.  Признава многобройните начини, по които Хагската конвенция относно международната защита на пълнолетни лица може функционално да съдейства за изпълнение и подпомагане на международните задължения на страните по Конвенцията за правата на хората с увреждания; във връзка с това изразява съжаление относно неуспеха на Комисията да предприеме последващи действия във връзка с резолюцията на Парламента от 18 декември 2008 г., съдържаща препоръки към Комисията относно трансграничните последствия от правната защита на пълнолетни лица(23);

65.  Подчертава, че децата с увреждания са по-уязвими от насилие, сплашване и сексуално насилие в училище, в дома или в институциите; настоятелно призовава ЕС и държавите членки за по-ефективни действия и борба срещу насилието над деца с увреждания посредством специфични мерки и достъпни помощни услуги;

66.  Призовава Комисията да приема ефективни мерки за предотвратяване на насилието срещу деца с увреждания, насочени към семейства, общности, специалисти и институции; отбелязва, че училищата играят ключова роля в насърчаването на социалното приобщаване, и подчертава необходимостта от подходящи механизми, които позволяват приобщаването в училищата от общообразователната система и които също така биха могли да гарантират, че обучаващите и учителите са правилно подготвени и обучени, за да разпознават и реагират на насилие срещу деца с увреждания;

67.  Освен това призовава държавите членки да гарантират, съгласно най-новите международни стандарти, че принудителното лечение и изолиране са забранени от закона;

68.  Препоръчва принципът за свободно движение на гражданите с увреждания в ЕС да се гарантира чрез отстраняването на всички бариери, които остават пред упражняването на тази свобода;

69.  Подчертава, че свободното движение на европейските граждани трябва да се гарантира на лицата с увреждания и че за тази цел държавите членки трябва да осигурят взаимно признание на тяхното положение и социални права (член 18 от КПХУ);

70.  Изразява съжаление, че Съветът не прие включването на документите, свързани с увреждания, в обхвата на Регламента за насърчаване на свободното движение на гражданите и предприятията чрез опростяване на приемането на някои официални документи в ЕС;

71.  Приветства пилотния проект за европейска карта за лицата с увреждания; изразява съжаление поради ограниченото участие на държавите членки в проекта за европейска карта за лицата с увреждания, който с практически мерки облекчава мобилността и взаимното признаване на правата на гражданите с увреждания в държавите членки;

72.  Подчертава, че с цел да се гарантира пълното спазване на правата на хората с увреждания, е необходимо да се гарантира правото им да избират как да живеят и как да използват най–добре потенциала си, например чрез по-честото прибягване до улеснения като лица, полагащи грижи;

73.  Изразява силно съжаление относно констатираните в някои държави членки тежки условия, в които се намират лицата с увреждания, и приканва държавите да положат всички усилия за спазване на Европейската конвенция за защита на правата на човека и член 3 от нея относно забраната на нечовешко или унизително отношение;

74.  Настоятелно приканва Комисията и Съвета да обръщат повече внимание на потребностите на хората с увреждания и да вземат предвид тези потребности по последователен начин, когато преразглеждат регламентите на ЕС, например регламентите относно правата на пътниците в рамките на различните видове транспорт (регламенти (EО) № 1107/2006 и (EО) № 261/2004 относно въздушния транспорт, Регламент (EО) № 1371/2007 относно железопътния транспорт, Регламент (EС) № 1177/2010 относно водния транспорт и Регламент (EС) № 181/2011 относно автобусния транспорт), и когато изготвят законодателство, например относно правата на пътниците в контекста на мултимодалните пътувания; подчертава, че през 2010 г. в рамките на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010 – 2020 г. ЕС пое ангажимент за Европа без бариери;

75.  Призовава ЕС да засили мониторинга на прилагането на законодателството относно правата на пътниците и да хармонизира работата на националните правоприлагащи органи и призовава държавите членки да предприемат всички необходими стъпки за прилагане на законодателството на ЕС, насочено към подобряване на достъпността на транспорта на местно, регионално и държавно равнище за транспортни и туристически цели (включително автобуси и таксита, градски обществен транспорт, както и железопътен, въздушен и морски транспорт, включително гари, летища и пристанища) и към преодоляване на пречките пред Европа без бариери, например чрез укрепване на правомощията на компетентните правоприлагащи органи съгласно законодателството в областта на правата на пътниците, с цел да се осигурят ефективни и равни права за всички пътници с увреждания в целия ЕС, включително по отношение на достъпността и стандартизацията, хармонизацията, техническите изисквания и стимулите за предприятията;

76.  Призовава Комисията да изясни отговорностите на всеки от участниците в предоставянето на грижи за лицата с намалена подвижност, по-специално по отношение на трансферите между различните видове транспорт, и да предостави на Парламента информация относно участието на сдруженията на хората с увреждания и ролята им при прилагането на регламентите относно правата на пътниците;

77.  Подчертава, че безпрепятствената достъпност на транспортните услуги, превозните средства, инфраструктурата и интермодалните свързващи центрове, по-специално в селските райони, е от ключово значение, за да се осигури, че системите за мобилност не се характеризират с дискриминация; подчертава във връзка с това, че лицата с увреждания трябва да имат достъп до продуктите и услугите и че трябва да се положат допълнителни усилия с цел транспортните и туристическите услуги, превозните средства и инфраструктурата да бъдат достъпни; посочва, че Механизмът за свързване на Европа дава възможност за финансиране на мерки в градските райони и на мерки за подобряване на достъпността за лицата с някакъв вид увреждане, като това финансиране може да достига до 10% от разходите за адаптиране;

78.  Призовава Комисията да публикува в годишния си доклад относно усвояването на средствата за трансевропейската транспортна мрежа сведения за напредъка, постигнат по отношение на мерките, както и за размера на помощта, отпусната за адаптиране на инфраструктурата за лицата с увреждания в рамките на Механизма за свързване на Европа и други видове финансиране от ЕС; също така призовава Комисията да предприеме действия за насърчаване на по-активно участие в проекти, насочени към адаптиране на инфраструктурата за лицата с увреждания, включително, наред с другото, действия за информиране и за разпространяване на информацията сред потенциалните предприемачи;

79.  В тази връзка подчертава значението на финансирането на мерки в градските райони, където хората трябва да се прехвърлят между различни видове транспорт по-често и където хората с някакъв вид дисфункция на подвижността срещат най-много трудности;

80.  Подчертава факта, че в рамките на политиките за цифровизирания пазар на мобилността следва да се отдава приоритетно значение на форматите, които са неизменно достъпни и които следва да улесняват достъпа на всички хора с всякакви видове увреждания чрез използване на достъпни за тях езици, формати и технологии, подходящи за различните видове увреждания, включително жестомимични езици, Брайлова азбука, допълващи и алтернативни комуникационни системи и други достъпни средства, методи и формати за комуникация по избор на съответното лице, включително лесен за четене език или пиктограми, субтитри и лични текстови съобщения за предоставяне на информация и възможности за резервация и покупка на билети за пътувания, като се предлага възможност за използване на повече от един сетивен канал; настоятелно призовава Комисията да установи по отношение на транспортните услуги и съоръжения подходящи механизми за мониторинг и контрол, за да се гарантира, че достъпността и помощните средства за лица с увреждания се предлагат и в рамките на услугите на обществения транспорт във всички държави членки;

81.  Подчертава, че хората с увреждания следва да могат да получават информация относно мултимодалните, трансгранични услуги, които осигуряват транспорт „от врата до врата“, по такъв начин, че да могат да избират между най-устойчивата, най-евтината или най-бързата услуга, както и да резервират и заплащат тези услуги онлайн;

82.  Призовава за предоставянето на пътна информация в реално време, така че преди да започнат пътуването си, хората с увреждания да могат да получават информация за смущения или алтернативни възможности за пътуване;

83.  Подчертава, че хората с увреждания трябва да имат достъп до информация и комуникация в достъпни формати и технологии, които са подходящи за различни видове увреждания, включително езика на глухонемите, Брайловата азбука, допълваща и алтернативна комуникация и други достъпни средства, начини, формати на комуникация по избор, включително лесен за четене формат и субтитри; следователно призовава Комисията да предприеме необходимите мерки, за да стартира прилагането на законодателството на ЕС относно достъпа до информация и комуникация; настоятелно призовава Съвета да приеме без по-нататъшно забавяне решение относно сключването на Маракешкия договор за улесняване на достъпа до публикувани произведения за слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали; призовава Съвета и държавите членки да прилагат последователни и ефективни мерки в съответствие с неговите разпоредби;

84.  Припомня, че независимостта, интеграцията и достъпът до приобщаваща система за образование и обучение, до участие в гражданския и културния живот, занимания в свободното време и спорт са права, гарантирани от членове 19, 24 и 30 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания; припомня, че тези права са защитени по силата на правото на ЕС, по-специално в член 21 от Хартата на основните права, който забранява дискриминацията, основана на увреждане и въз основа на принципа на пълно и ефективно участие, включително демократично участие и приобщаване в обществото на хората с увреждания (член 3 от Конвенцията за правата на хората с увреждания); призовава следователно Комисията и държавите членки да засилят мерките, насочени към гарантиране на ефективен и равен достъп на лицата с увреждания не само до ключови области като приобщаващото и качествено образование, културата и спорта, но също и достъп до извънучилищни дейности (курсове по театър, езици, изкуства); призовава Комисията да включи специфични за уврежданията показатели в стратегията „Европа 2020“, когато преследва цели от областта на образованието и обучението;

85.  Припомня проекта на общ коментар на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания относно член 24 относно правото на приобщаващо образование, в който е изложено подробно неговото нормативно съдържание, задълженията на държавите, неговата връзка с други разпоредби на конвенцията и неговото прилагане на национално равнище;

86.  Припомня, че насочените към младите хора програми следва да се организират със специален интерес към младите хора с уврежданията;

87.  Отбелязва, че стратегиите за младежта за периода след 2018 г. следва да интегрират потребностите на младите хора с увреждания;

88.  Припомня, че хората с увреждания често са изключени от или нямат ефективен достъп до образователни услуги и услуги по обучение, при които са необходими адаптирани образователни процеси, които да отчитат степента на увреждането им, за да им помогнат да достигнат своя пълен социален, икономически и образователен потенциал; подчертава, че следва да се вземат необходимите мерки, за да се гарантира, че всички ученици с увреждания получават подходящите удобства, от които се нуждаят, за да упражняват правото си на приобщаващо качествено образование; насърчава държавите членки и отговорните децентрализирани регионални и местни правителства да укрепят програмите за обучение и възможностите за непрекъснато професионално развитие за всички заинтересовани страни, работещи в областта на неформалното и самостоятелното учене, както и техния достъп до ИКТ инфраструктури, с цел да се подкрепи тяхната работа с ученици с увреждания и да противодейства на предразсъдъците по отношение на лицата с увреждания, по-специално лицата с психо-социални и интелектуални увреждания;

89.  Призовава Комисията и държавите членки да приемат ефективни мерки за справяне със сегрегацията и отхвърлянето на студентите с увреждания в училищната и учебната среда, както и да осигурят достъп до разумно настаняване и на необходимата им подкрепа, така че учащите се да бъдат улеснени в реализирането на пълния си потенциал; подчертава факта, че равни възможности могат да се постигнат единствено ако правото на приобщаващо образование и обучение бъде гарантирано на всички нива и за всички видове образование и обучение, включително учене през целия живот, и следователно ако бъде гарантирано признаването на квалификации за хората с увреждания, по-специално на квалификации, които са постигнати благодарение на подкрепяща учебна среда, в която лицата с увреждания могат да развият специални знания и умение за надмогване на уврежданията; подчертава техническите и финансовите недостатъци на програмите за обучение и образование на лица със специални образователни нужди, преди всичко в държавите членки, засегнати от кризата, като призовава Комисията да разгледа възможностите за подобряване на положението;

90.  Отбелязва напредъка, постигнат в регулирането на програмите за обмен на студенти, по-специално програмата „Еразъм+“, чрез включване на допълнителна финансова подкрепа за мобилността на студентите и персонала с увреждания и настоява върху необходимостта от това да се продължи изготвянето на специални разпоредби във всички аспекти на програмата; признава, че на практика студентите с увреждания все още срещат множество пречки (в отношението на хората, комуникацията, архитектурни, информационни и др.) призовава Комисията и държавите членки да засилят ангажимента си в полза на участието на лица с увреждания в програми за обмен на ЕС и да подобрят видимостта и прозрачността на възможностите за мобилност; призовава още Комисията да насърчава обмена на най-добри практики относно достъпа до програми за обмен на студенти и учители с увреждания;

91.  Призовава за това образователните системи да се въздържат от създаването на среди, в които на обучаващите се поставят етикети, като например групиране и разделяне според способностите, тъй като това засяга негативно учениците с увреждания и особено тези с трудности при ученето;

92.  Настоятелно призовава Комисията да включи посветен на уврежданията компонент в своята оценка на Директивата за трансграничното здравно обслужване и настоятелно призовава държавите членки да задълбочат прилагането на тази директива от перспективата на потребностите на лицата с увреждания и тяхното право да познават и ефективно да се ползват, наравно с останалите хора, от нейните разпоредби и инструменти, осведомеността за които е ниска дори сред населението като цяло;

93.  Подчертава силната взаимовръзка между уврежданията, които засягат около 15% от населението на ЕС, и влошеното здравословно състояние, като затрудненията и постоянните пречки пред достъпа до здравни услуги водят до това, че лицата с увреждания не се ползват от такива услуги или те им се предоставят в недостатъчна степен, включително когато увреждането е причинено от нежелана лекарствена реакция; отбелязва, че липсата на достъп до качествени здравни услуги има отрицателни последици за способността на хората с увреждания да водят независим живот, съвместно и наравно с останалите хора;

94.  Отбелязва със загриженост, че лицата с увреждания съобщават за значително по-високи проценти на случаи на неадекватно предоставяне на здравни грижи или отказ за предоставяне на такива грижи, както и на случаи на принудително лечение или малтретиране, което е показател за липсата на обучение на медицинските специалисти относно потребностите от здравно обслужване на хората с уреждания; призовава държавите членки да инвестират в обучението на специалистите, които лекуват и подпомагат лица с увреждания;

95.  Подчертава, че информираното съгласие на лицата с увреждания трябва да се получава за всички медицински интервенции, за които се изисква, и че всички необходими мерки трябва да са взети, за да се гарантира, че тези лица имат достъп до съответната информация и я разбират; подчертава, че това съгласие трябва да се даде лично, предварително и при пълно познаване на фактите, с всички необходими механизми, които да гарантират спазването на тези принципи, и че подобни подходящи мерки трябва да се предприемат също така по отношение на лицата с психосоциални увреждания;

96.  Призовава Комисията да интегрира ориентирани към уврежданията подходи в своите инструменти и политики в областта на здравето, за да допринесе за подобряването на резултатите за здравето на лицата с увреждания в държавите членки посредством по-добър физически и сетивен достъп, достъп до околната среда, качество и достъпност, както и да проведе задълбочени консултации с хората с увреждания в процеса на разработване на тези инструменти и политики;

97.  Отново заявява, че репродуктивните права са сред основните свободи, гарантирани съгласно декларацията и програмата за действие от Виена от 1993 г. и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, включително: правото на равенство и недискриминация, правото на встъпване в брак и на създаване на семейство; правото на всеобхватни грижи, свързани с репродуктивното здраве, включително семейно планиране и здравни услуги, образование и информация за майките; правото на изразяване на информирано съгласие за всички медицински процедури, включително стерилизация и аборт; както и правото на защита от сексуално насилие и експлоатация;

98.  Призовава държавите членки да приемат мерки, за да гарантират, че всички форми на здравно обслужване и услуги, предоставяни на жените с увреждания, включително всички грижи и услуги в областта на репродуктивното и психичното здраве, са достъпни и се базират на свободно изразено и информирано съгласие на съответното лице;

99.  Настоятелно призовава държавите членки да приемат насоки, за да гарантират, че всички образователни и информационни материали, здравно обслужване и услуги, свързани със сексуалното и репродуктивното здраве, са достъпни за жените и момичетата с увреждания в съобразени с възрастта им достъпни формати, включително жестомимични езици, Брайлова азбука, тактилна комуникация, уголемени шрифтове и други алтернативни методи, средства и формати на комуникация;

100.  Отново потвърждава своето мнение, че необходимостта от предоставяне на специализирана подкрепа, включително помощ за отглеждане на деца, на жените и мъжете с увреждания, както и на техните семейства, трябва да бъде разгледана, за да им се даде възможност да се радват пълноценно на майчинството и бащинството;

101.  Подчертава, че трябва да се гарантира, че системите на здравното осигуряване не дискриминират лицата с увреждания;

102.  Настоятелно призовава Комисията да разработи общоевропейски насоки за националните точки за контакт относно предоставянето на достъпна информация на всички пациенти относно здравното обслужване в други държави членки, като има предвид особената роля на организациите на пациентите;

103.  Насърчава Комисията да подпомага държавите членки и членовете на европейските референтни мрежи да разширяват ресурсите и експертния опит на мрежата, като включат форми на увреждания, които, макар и не непременно редки, също изискват високоспециализирано здравно обслужване, предоставено от мултидисциплинарни екипи за здравно обслужване, както и съсредоточаване на знания и ресурси чрез тази рамка;

104.  Счита, че достъпността на продуктите и услугите за лицата с увреждания трябва да се повиши; посочва, че бариери от икономическо естество и такива, свързани със съотношението на разходите и ползите, пречат на разработването и прилагането на достъпността; счита, че по-голямото участие на лицата с увреждания при разработването на здравни продукти и услуги ще допринесе за осигуряването на по-голяма безопасност и достъпност;

105.  Подчертава факта, че хората с физически увреждания са изправени и пред проблеми, свързани с цифровизирания пазар на мобилността, и призовава за улесняване на достъпа на всички хора с всички видове увреждания на достъпен за тях език, формат и технологии, подходящи за различни видове увреждания, включително жестомимични езици, Брайлова азбука, допълващи и алтернативни комуникационни системи и други достъпни средства, методи и формати на комуникация по техен избор, включително лесен за четене език, субтитри и лични текстови съобщения, по-специално за предоставяне на здравна информация, при което да могат да се използват повече от един сетивен канал;

106.  Насърчава Комисията да полага постоянни усилия за стимулиране на здравната профилактика и промоцията на здравето, за да се преодолеят сериозните различия по отношение на здравословното състояние и достъпа, които засягат най-уязвимите лица с увреждания;

107.  Призовава Комисията и държавите членки да подкрепят класифицирането на заболяванията, засягащи паметта, като увреждания;

108.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки надлежно да признаят ключовата роля на лицата, които полагат грижи за член на семейството, и да гарантират, че те също разполагат с подходящ достъп до здравни услуги с оглед на въздействието, което грижите за лица с увреждания оказват върху тяхното физическо и психическо здраве и благосъстояние;

109.  Призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че правата и услугите, свързани със заетостта, включително разумното улеснение в контекста на Директивата за равенство в областта на заетостта, са преносими и зачитат свободата на движение на хората с увреждания, както е посочено в Договорите; призовава държавите членки да въведат стимули за работодателите и активни политики на пазара на труда, в подкрепа на наемането на лица с увреждания; признава потенциала както на социалната икономика, така и на развиващата се цифрова икономика, за осигуряване на заетост на лицата с увреждания;

110.  Изразява загриженост относно високия процент на безработица сред хората с увреждания, и по-специално сред жените с увреждания, в сравнение с други групи от населението на Европейския съюз; призовава държавите членки да насърчават и гарантират политическа рамка за участието на жените с увреждания на пазара на труда, включително тези със скрити увреждания, хронични заболявания или затруднения при учене;

111.  Изразява загриженост, че Директивата за равенство в областта на заетостта не разглежда изрично отказа за осигуряване на разумно улеснение на лица с увреждания като форма на дискриминация; отправя искане към Комисията за предоставяне на информация за текущото състояние на вида на получените жалби и да обмисли в тази връзка дали е необходимо преразглеждане на директивата;

112.  Подчертава ползите от излизането от рамката на защитената заетост и от създаването на условия за заетост на хората с увреждания, които ги приобщават към отворения пазар на труда. подчертава важността на споделянето на добри практики между публичните органи, организациите, представляващи лица с увреждания, доставчиците на услуги за подкрепа, опитните служители и други съответни действащи лица;

113.  Призовава Комисията и държавите членки да продължат да насърчават заетостта на лицата с увреждания чрез предприятия в областта на социалната икономика и основаващи се на солидарността, като по този начин се помогне на лицата с увреждания да навлязат на пазара на труда; в тази връзка призовава Комисията да продължава да насърчава нововъзникналия пазар на социалните инвестиции чрез инструменти, създадени като част от Инициативата за социално предприемачество, както и да информира Парламента за резултатите от своите средносрочни прегледи;

114.  Припомня, че за да се избегнат уволненията на хора с увреждания е изключително важно да им се даде възможност да работят при спазване на специалното законодателство; също така препоръчва да се извършват адекватни проверки в допълнение към сътрудничеството с центровете за заетост и предприятията, с цел да се премахне маргинализацията на лицата с увреждания от пазара на труда, като се оползотвори изцяло техният потенциал;

115.  Настоятелно призовава държавите членки да приемат качествени рамки за стажовете и да насърчават и развиват възможностите за обучение и чиракуване на лица с увреждания, като същевременно осигурят разумно улеснение и достъпност, с цел гарантиране на социалната закрила и улесняване на приобщаването на лицата с увреждания в пазара на труда;

116.  Призовава държавите членки да предприемат незабавни мерки за предотвратяване и промяна на отрицателното въздействие, оказано от икономическите ограничения върху социалната закрила на лицата с увреждания;

117.  Призовава държавите членки да прилагат ефективни механизми, за да предотвратят или облекчат бедността, уязвимостта и социалното изключване сред хората с увреждания и техните семейства, като се обърне специално внимание на децата с увреждания, в контекста на европейски стълб на социалните права;

118.  Призовава държавите членки да се въздържат от съкращаване на обезщетенията, свързани с увреждания, на услугите, предоставяни в общността, на здравните услуги, програмите за обучение и образователните програми, което ще подкопае устоите на Конвенцията за правата на хората с увреждания и ще увеличи още повече равнищата на бедност и социална изолация;

119.  Отново с цел борба със социалното изключване на лицата с увреждания и техните семейства, призовава Европейската комисия и държавите членки въз основа на общи правила да насърчават мерки за борба с бедността, пред която са изправени много семейства на хора в неравностойно положение, като се позовават на ясни показатели, въз основа на които да формулират необходимите мерки за подкрепа;

120.  Подчертава, че член 7 и член 96, параграф 7 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 за общоприложимите разпоредби изискват държавите членки и Комисията да гарантират, че равните възможности, недискриминацията и приобщаването на лицата с увреждания се вземат предвид и се насърчават при прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) като цяло и в оперативните програми, в частност; призовава за прилагането на интегриран подход при вземането на мерки по отношение на специфичните нужди на лицата с увреждания; призовава поради това Комисията да следи отблизо прилагането на общите предварителни условия по отношение на борбата с дискриминацията и по отношение на уврежданията; подчертава, че тяхната оценка следва да преценява адекватността на планираните мерки за насърчаване на равните възможности за мъжете и жените и за интегриране на лицата с увреждания, по-специално що се отнася до достъпността на финансирането;

121.  Настоятелно призовава отговорните за изготвянето на политиките на местно, регионално, национално равнище и на равнището на ЕС да осигурят ефективното наблюдение на прилагането на разпоредбите, насочени към недопускане на дискриминация, както и достъпността и използването на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове за подкрепа на равния достъп на лицата с увреждания до всички услуги, включително интернет, за равни и достатъчни условия на живот на лицата с увреждания във всички райони (напр. селски райони и слабо населени и градски райони), както и до институциите, които полагат грижи за тях; независимо от това отбелязва, че социалните политики и тяхното финансиране остават преди всичко отговорност на държавите членки;

122.  Призовава Комисията да следи отблизо дали при използването на ЕСИ фондовете се спазват принципът на недискриминация и свързаното с него законодателство; припомня, че органите, отговарящи за насърчаването на социалното приобщаване и недискриминацията, в т.ч. организациите на лицата с увреждания, трябва да бъдат включени в партньорството в етапа на програмиране и изпълнение на оперативните програми, за да се гарантира, че интересите и проблемите на лицата с увреждания действително се вземат под внимание; настоятелно призовава при използване на средства от европейските структурни и инвестиционни фондове да се спазват минимални стандарти по отношение на достъпност, мобилност и жилищно настаняване за хората с увреждания, и отбелязва, че това представлява важна и трудна задача, особено за местните и регионалните органи;

123.  Призовава държавите членки да използват структурните фондове на ЕС по по-добър начин, по-специално Европейския социален фонд и програма „Творческа Европа“, включвайки във възможно най-голяма степен националните, регионалните и местните организации, представляващи хората с увреждания; освен това подчертава колко е важно да се гарантира пълен достъп на лицата с увреждания до пазара на труда, до образование и до обучение, както и до инициативи като „Еразъм +“, гаранцията за младежта и EURES;

124.  Призовава държавите членки да уточнят принципа, кога възлагащите органи по ЕСИ фондовете имат възможност да изключват кандидати, в случай, че не изпълняват задължението за осигуряване на достъпност на лица с увреждания;

125.  Приветства предварителните условия относно социалната интеграция и нейния инвестиционен приоритет за „преминаването от услуги, предоставяни в институции, към услуги, предоставяни в общността“ в Регламента за общоприложимите разпоредби; призова държавите членки да използват фондовете за целите на деинституционализирането и като инструмент за прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания;

126.  Изразява загриженост, че се злоупотребява с европейските структурни и инвестиционни фондове с цел насърчаване на институционализацията, като призовава държавите членки и Комисията да засилят мониторинга от своя страна в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания и при провеждане на консултации с организациите, представляващи хората с увреждания; вярва, че принципите на прозрачност следва да управляват целия процес от разпределянето на средствата до тяхното действително изразходване,

127.  Призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите мерки, включително чрез използването на европейските структурни и инвестиционни фондове и други подходящи фондове на ЕС, за създаване в местните общности на висококачествени и достъпни услуги за подкрепа на момчетата и момичетата с увреждания и техните семейства, включително на хората, които се нуждаят от високо равнище на подкрепа, за да се засилят деинституционализацията и предотвратяването на всяка нова институционализация, като се насърчават приобщаващи общности и достъпа до приобщаващо качествено образование за момчетата и момичетата с увреждания;

128.  Счита, че институциите на ЕС следва да обмислят отварянето на бъдещи и съществуващи потоци на финансиране за организациите, които активно представляват хората с увреждания;

129.  Призовава Комисията да продължи работата си по приобщаването на хората с увреждания посредством предоставяне на финансова помощ за широк набор от проекти и организации по места;

130.  Призовава институциите на ЕС и държавите членки да ангажират активно хората с увреждания в процесите на вземане на решения, също и чрез представляващите ги организации в съответствие с член 4, параграф 3 от Конвенцията за правата на хората с увреждания; призовава настоятелно също така да се вземат предвид изразените от лица с увреждания становища в хода на тези процеси;

131.  Отново подчертава значението на това да има изключения и ограничения на авторското право и сродните му права, достъпни за лица с увреждания; отбелязва сключването на Маракешкия договор, имащ за цел улесняването на достъпа до публикувани произведения за незрящи лица или за лица с увредено зрение и отново заявява своето убеждение, че ЕС е компетентен да сключи този договор, без ратифицирането да зависи от преразглеждане на правната рамка на ЕС или от срока за постановяване на решение на Съда на Европейския съюз; подчертава също така в това отношение необходимостта от това Парламентът, Комисията и държавите членки да работят заедно, за да се гарантира бързото ратифициране на Маракешкия договор;

132.  Подчертава, че всяко законодателно изменение в областта на авторското право и сродните му права следва да предоставя на хората с увреждания достъп до всеки формат на творбите и услугите, закриляни от тези права; припомня, че Комисията има задължение да представи законодателни предложения относно изключенията и ограниченията на авторското право и сродните му права с цел да се гарантира, че хората с различни увреждания имат достъп до творбите и услугите, закриляни от тези права;

133.  Настоятелно подчертава значението на цифровите системи за лицата с увреждания като инструмент за улесняване на тяхното участие във всички аспекти на обществото и препоръчва да продължат проучванията по отношение на употребата на интелигентна заобикаляща среда в образованието; признава, че непропорционален брой хора с увреждания в момента нямат достъп до интернет и остават изолирани от развитието на цифровите технологии, като в резултат на това пропускат информация и възможности, не получават нови умения и нямат достъп до важни услуги; ето защо призовава законодателите на национално равнище и на равнище ЕС да включат разпоредби относно достъпността при прилагането на законодателството относно цифровия единен пазар, да интегрират достъпността на цифровото съдържание във всички съответни политики, да стартират програми за обучение за „Цифрови шампиони“ в рамките на общностите, за да бъдат насърчени повече хора с увреждания да ползват интернет, както и да предприемат необходимите мерки за борба с киберпрестъпността и кибертормоза; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че правата на интелектуална собственост не съставляват неразумна или дискриминационна пречка за достъпа на лицата с увреждания до културни материали и да обмислят възможността за въвеждането на задължително изключение от авторските права в случай на използване в полза на хора с увреждания, което е пряко свързано с увреждането и няма търговски характер, доколкото се изисква от конкретното увреждане; призовава за прилагането на хоризонтален подход към човешките права на хората с увреждания във всички политики на ЕС;

134.  Припомня, че спортът е изключително ценен инструмент в контекста на социалното приобщаване, тъй като предоставя възможности за взаимодействие и за придобиването на социални умения; призовава Комисията и държавите членки да създадат, съгласно разпоредбите на член 30 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, специални програми за по-добър достъп на лицата с увреждания до спортните дейности и събития; отбелязва, че правото на пълен достъп до културни и развлекателни събития е основно право, поради което призовава Комисията да подобри достъпа до такива събития, места за събития, стоки и услуги, включително в аудиовизуалната сфера; приветства инициативите за осигуряване на подходящи субтитри или аудио описание на произведенията, включително аудио-визуалните произведения, с цел те да станат достъпни за лица с увреждания;

135.  Счита, че за лицата с увреждания следва да бъдат разработени цифрови инструменти, които да спомагат за интеграцията на спортистите с увреждания, както и платформи за работа от разстояние, за използване на работното място на смени и за споделяне на работната среда; счита освен това, че качеството на преподаване и на спортната инфраструктура в училищата следва да бъде приспособено към нуждите на децата с увреждания и че всяка държава членка следва да разполага с национална и регионална политическа стратегическа рамка за учене през целия живот, която да съдържа конкретни мерки за развитие на уменията на хората с увреждания;

136.  Припомня, че с „МЕДИА“ – подпрограмата на „Творческа Европа“, следва да се обърне специално внимание на проекти, включващи въпроса за уврежданията, а образователната сила на филмите и фестивалите в това отношение следва да се подчертае;

137.  Счита, че достъпността е от съществено значение, за да могат лицата с увреждания да се възползват напълно от европейското туристическо предлагане;

138.  Подчертава, че туристическите услуги трябва да вземат предвид специалните нужди на лицата с увреждания, например лесен достъп до информация и комуникация и до съоръжения като стаи, бани, тоалетни и други вътрешни помещения;

139.  Застъпва становището, че принципът „туризъм за всички“ следва да бъде отправната точка за всички действия в областта на туризма на национално, регионално, местно или европейско равнище; подчертава, че доставчиците на туристически услуги следва да се съобразяват с потребностите на лицата с увреждания, като насърчават адаптирането на съоръженията и обучението на служителите.

Специфични задължения

140.  Призовава за разработването на показатели, основани на правата на човека; призовава също държавите членки да предоставят количествени и качествени сравними подробни данни въз основа на различни фактори, в т.ч. пол, възраст, трудов статус и увреждане, за всички дейности в ЕС; призовава Комисията да финансира съответните проучвания и събирането на данни например относно достъпността на туристическите и здравните услуги, насилието, злоупотребите и експлоатацията на всички лица с всякакъв вид увреждания в общността и в институциите;

141.  Призовава Комисията да хармонизира събирането на данни относно уврежданията чрез социални проучвания съгласно член 31 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, за да може да установява точно събитията в тази област и да ги популяризира; подчертава, че събирането на такива данни следва да използва методологии, които обхващат всички хора с увреждания, включително тези с по-тежки увреждания, и тези, които живеят в институции; всички събрани данни трябва да подлежат на строгите разпоредби относно правата на човека и инициативите за защита на личните данни, включително, но без да се ограничават до разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека, Европейската харта на основните права и Европейската директива за защита на личните данни; препоръчва проучванията да бъдат възможно най-конкретни и целенасочени, и да бъдат последвани от подходящо изучаване и провеждане на семинари, които да водят до уместни и ефикасни действия;

142.  Призовава Комисията системно да включва правата на лицата с увреждания във всички политики и програми на ЕС за международно сътрудничество;

143.  Подчертава значението на постигането на всички цели за устойчиво развитие (ЦУР), свързани с уврежданията, по-специално цел 4 относно осигуряване на приобщаващо и справедливо качествено образование и по отношение на необходимостта от увеличаване на броя на училищата с достъп до адаптирана инфраструктура и материали за ученици с увреждания, както и на инвестирането в повишаване на уменията на преподавателите за постигане на приобщаващо образование и участие на децата в училищния и обществения живот;

144.  Подчертава ангажимента никой да не бъде изключен от системата и посочването на уврежданията в ЦУР, по-специално в разделите, свързани с образованието, растежа и заетостта, неравенството и достъпността на населените места, както и по отношение на събирането на данни и мониторинга на ЦУР, като препоръчва ЕС да поеме водеща роля в изпълнението на ЦУР, които са приобщаващи за лицата с увреждания; подчертава освен това позоваванията на Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия;

145.  Препоръчва ЕС да поеме водеща роля в приобщаващото по отношение на уврежданията изпълнение на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и да установи работен план и средносрочен преглед на работния план с цел да гарантира механизъм за мониторинг и оценка и да осигури отчетността на ЕС;

146.  Приканва Комисията да изготви проект на план за прилагането на ЦУР и намаляване на риска от бедствия в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания; подчертава, че посоченият план следва да има важен принос за определянето на показателите в областите, свързани с уврежданията и социално-икономическото изключване; подчертава, че бедността, социалната закрила, здравното осигуряване, насилието срещу жени, сексуалното и репродуктивното здраве и произтичащите от тях права, достъпът до водоснабдяване, канализация, устойчивостта на бедствия и вписването на ражданията заслужават специално внимание при определянето на показателите за ЦУР;

147.  Изтъква факта, че политиките и програмите на ЕС – както вътрешни, така и външни, трябва да са в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания и да въвеждат конкретни мерки, които гарантират, че правата на лицата с увреждания се интегрират във всички области, включително политиките и програмите в хуманитарната област и в областта на развитието; за целта призова ЕС да приеме хармонизирана политика относно приобщаващото хората с увреждания развитие и да създаде систематичен и институционализиран подход за интегриране на правата на хората с увреждания във всички политики и програми на ЕС за международно сътрудничество;

148.  Отправя препоръка делегациите и агенциите на ЕС да показват в достатъчна степен разбиране на стратегиите на ЕС за хората с увреждания и тяхната дейност да се основава на принципите на приобщаване и достъпност; предлага да се създаде координационно звено по въпросите на Конвенцията за правата на хората с увреждания в рамките на Европейската служба за външна дейност; призовава за спешното въвеждане на перспектива, свързана с уврежданията, във всички курсове за обучение по правата на човека, предлагани в рамките на мисиите по линия на общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО);

149.  Призовава също така ЕС:

150.  Приветства новата цел 12 в Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г., призовава Комисията да гарантира, че въпросът за прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания систематично се поставя в рамките на диалога в областта на правата на човека с трети държави; призовава специалния представител на ЕС за правата на човека да ръководи и следи напредъка в посочената област, като се обръща специално внимание на усилията за стандартизация по отношение на достъпността;

151.  Подкрепя действителното интегриране на лицата с увреждания в обществото, по-специално в местните общности, и финансирането на услугите за самостоятелно живеещите лица чрез програми в рамките на инструментите за финансиране в областта на външната дейност; призовава за по-интегрирано използване на структурните фондове на ЕС; призовава за междинна оценка на инструментите за външно финансиране, за де се прецени доколко ефективно са допринесли те за приобщаването на хората с увреждания в техните общества, доколко са били премахнати бариерите и е била насърчена достъпността; изисква освен това при всички разходи в рамките на програмите на ЕС, които подпомагат институционализирането, да се избягва сегрегацията на хората с увреждания; призовава за повишаване и мониторинг на разходите, като се провеждат консултации с организациите на хората с увреждания;

152.  Предлага всички хора, наети от ЕС в управлението на външните граници и на центровете за приемане на лица, търсещи убежище, да преминават специално обучение, свързано с нуждите на лицата с увреждания, за да се гарантира, че потребностите на последните са удовлетворени;

153.  Приветства оттеглянето на Комисията от рамката за независим надзор (рамката на ЕС); е решен да намери най-подходящата структура за рамката на ЕС, така че тя напълно да зачита Конвенцията за правата на хората с увреждания и Парижките принципи, и настоятелно призовава за преразглеждане и промяна на създадения между Съвета, държавите членки и Комисията кодекс на поведение с цел определяне на вътрешните правила относно изпълнението на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания от страна на Европейския съюз и тяхното представляване от Европейския съюз във връзка с тази конвенция, и то по такъв начин, че да привлекат в това отношение и Европейския парламент;

154.  Подчертава необходимостта от засилено политическо сътрудничество в тази рамка, включително във финансовите и човешките ресурси, за да се гарантира, че тя може да изпълнява поетите ангажименти и да прилага препоръките на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания;

155.  Придава първостепенно значение на член 33 от Конвенцията за правата на хората с увреждания („Прилагане на национално равнище и мониторинг“) и на заключителните забележки 76 и 77 на Комитета относно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, като съответно приветства одобрението от страна на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания на присъствието на Парламента в рамката на ЕС;

156.  Призовава бюджетните органи да отпуснат достатъчно средства, за да се даде възможност на рамката на ЕС да изпълнява своите функции независимо;

157.  Припомня, че комисията по петиции предоставя активна защита на европейските граждани (физически или юридически лица), съгласно член 227 от ДФЕС, така че да могат те да отправят жалба при нарушаване на техните права от европейските, националните и местните институции, включително произтичащите от прилагането на европейските политики, чиято цел е изпълнение на Конвенцията за правата на хората с увреждания, в контекста на Декларацията относно разграничаването на областите на компетентност, приложена към заключителния акт за приемане на Договора;

158.  Отбелязва факта, че комисията по петиции се признава за един от институционалните инструменти на ЕС (заедно с Омбудсмана, който осигурява защита на гражданите в случай на лошо управление), който може да предостави защита в контекста на рамката на ЕС, в съответствие с принципите на функционирането на националните институции за защита и насърчаване на правата на човека („Парижки принципи“), приети от Общото събрание на Организацията на обединените нации в Резолюция 48/134 от 1993 г.;

159.  Посочва, че за да изпълнява ролята за предоставяне на защита, комисията по петиции поема ангажимента да действа в контекста на рамката за независим мониторинг по отношение на предварителните разследвания на нарушения на правото на ЕС за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания, предаването на петиции към други парламентарни комисии, за да разследват въпроса или да предприемат съответните действия, и извършването на посещения на място с цел събиране на информация и установяване на контакт с националните органи;

160.  Припомня, че всяка година комисията по петиции получава значителен брой петиции от лица с увреждания, показващи реалността на милиони хора в Европа, които изпитват ежедневни трудности по отношение на достъпа до работа и заетост, образование и транспорт или участие в политическия, обществения и културния живот; подчертава значението на член 29 от Конвенцията за правата на хората с увреждания относно участието без дискриминация на хората с увреждания в политическия и обществения живот;

161.  Припомня, че често петициите, на които се отделя по-голямо внимание, са подкрепени от организации на гражданското общество, представляващи лица с увреждания, и че следователно е необходимо да се насърчава и популяризира ролята за осигуряване на защита и ефективността на петициите, свързани с нарушаването на тези права; приветства ролята, изпълнявана от тези организации, когато става въпрос за насърчаване на социалното приобщаване и подобряването на качеството на живот на хората с увреждания;

162.  Отбелязва петициите, които описват случаи на нарушения в някои държави членки, когато става въпрос да се гарантират средствата за издръжка на хората с увреждания, не само относно това, че не се изплащат субсидии, предоставяни от закона, но също случаи като петиция № 1062/2014, в която се твърди, че органите са взели произволни административни решения, за да намалят надбавките, които преди са били предоставяни, въз основа на съмнителни медицински оценки, като по този начин ефективно са намалили степента на увреждането; изисква от съответните национални, регионални и местни органи да проявяват по-голямо разбиране към последиците от подобни действия върху живота на засегнатите лица и техните семейства и отправя искане към Комисията да следи внимателно различните политики и свързаните с тях мерки по отношение на уврежданията, които се прилагат в отделните държави членки;

163.  Отбелязва, че някои държави членки, които са ратифицирали Конвенцията за правата на хората с увреждания, все още трябва да създадат или определят органи за прилагане и мониторинг на Конвенцията, както се изисква съгласно член 33; отбелязва, че работата на тези органи, които вече са създадени, по-специално рамките за мониторинг, установени съгласно член 33, параграф 2, е възпрепятствана от липсата на финансови и човешки ресурси, както и от липсата на стабилно правно основание за тяхното определяне;

164.  Настоятелно призовава всички държави членки да предоставят за рамките за мониторинг, създадени съгласно член 33, параграф 2, стабилни и достатъчни финансови и човешки ресурси, за да изпълняват своите функции; счита, че те също така следва да гарантират независимостта на рамките за мониторинг, като следят техният състав и дейността им да вземат предвид Парижките принципи за функционирането на националните институции за правата на човека, както се изисква съгласно член 33, параграф 2 – това ще бъде подкрепено чрез създаването на официална правна основа, която ясно посочва ролята и обхвата на рамката; настоятелно призовава държавите членки, които все още трябва да определят органите по член 33, да направят това възможно най-скоро и да им предоставят необходимите ресурси и правомощия за ефективно изпълнение и мониторинг на техните задължения по силата на Конвенцията за правата на хората с увреждания;

165.  Подчертава, че мрежата на Конвенцията за правата на хората с увреждания трябва да бъде укрепена, за да се координира по подходящ начин нейното прилагане на вътрешно, но и на междуинституционално ниво, като в свързаните с нея дейности и срещи се включи активното участие и тясното сътрудничество с лицата с увреждания и организациите, които ги представляват;

166.  Настоятелно призовава всички институции, агенции и органи на ЕС да създадат координационни центрове и подчертава необходимостта от хоризонтален механизъм за междуинституционална координация в генералните дирекции и институциите на ЕС; призовава необходимите договорености да станат част от стратегия за прилагането на Конвенцията за правата на хората с увреждания;

167.  Призовава за засилване на междуинституционалната координация между механизмите за прилагане на различните институции на ЕС;

Зачитане на Конвенцията от страна на институциите на ЕС (в качеството на публични администрации)

168.  Счита, че е важно комисията по петиции да организира изяви, специално насочени към петициите в областта на уврежданията, и подчертава важната роля на диалога, в който множество заинтересовани страни дават своя принос, включително други релевантни комисии на Европейския парламент, членове на рамката на ЕС за Конвенцията за правата на хората с увреждания, организации на гражданското общество, представляващи хората с увреждания, и представители на академичните среди;

169.  Приветства факта, че публичното изслушване на тема „Защита на правата на хората с увреждания от перспективата на получените петиции“, организирано от комисията по петиции на 15 октомври 2015 г., отговаряше на високи стандарти за достъпност, и препоръчва всички заседания на комисии на Парламента да станат достъпни в бъдеще за хората с увреждания;

170.  Приветства използването на брайловото писмо в комуникацията с вносителите на петиции и насърчава всички институции на ЕС да използват жестомимичен език, лесни за четене формати и брайлово писмо в своята комуникация с гражданите, с цел да запазят и продължат усилията за включване на гражданите в работата на европейските институции и в европейския проект;

171.  Призовава държавите членки и институциите на ЕС да гарантират ефективното и широко популяризиране на възможностите за участие в процесите на обществена консултация чрез съобщения, достъпни за хората с увреждания, които използват езици като брайлова азбука или лесен за четене език;

172.  Призовава държавите членки и институциите да гарантират, че възможностите за участие в процесите на консултиране са ясно и широко оповестени чрез използване на достъпни средства за комуникация, че данните могат да бъдат предоставяни и в други формати, като например брайлово писмо или версии на лесен за четене език, както и че публичните изслушвания и заседания за обсъждане на предложения за законодателство и политики са напълно достъпни за лица с увреждания, включително за тези с умствени или когнитивни нарушения;

173.  Подчертава необходимостта от улесняване на ефективното участие и свободата на изразяване на лицата с увреждания по време на обществени мероприятия и заседания, организирани от институциите или провеждащи се в техните помещения, като им се предоставя субтитриране и жестомимичен превод, документи на Брайлова азбука и в лесни за разчитане формати;

174.  Призовава Управителния съвет на Европейските училища, включително Комисията, да гарантират приобщаващо качественото образование в европейските училища в съответствие с изискванията по отношение на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания във връзка с мултидисциплинарните оценки, приобщаването на децата с увреждания и осигуряването на разумни улеснения, като същевременно се гарантира участието на родители с увреждания;

175.  Приканва институциите да подкрепят и насърчават работата на Европейската агенция за адаптирано и приобщаващо образование;

176.  Призовава ЕС да преразгледа правилата на общата здравноосигурителна схема, пенсионната система и свързаните с уврежданията мерки за социално осигуряване и социална закрила, за да се гарантира недопускане на дискриминация и да се предоставят равни възможности по отношение на хората с увреждания, като наред с другото здравните нужди на хората с увреждания се признават за различни от болест и като се насърчава независимият живот и трудова дейност чрез пълното възстановяване на допълнителните разходи за оборудване или услуги, необходими за работата (например принтер за Брайлово писмо, слухови апарати, жестомимичен преводач, услуги, свързани със субтитриране и др.);

177.  Настоятелно призовава институциите, агенциите и органите да гарантират, че съществуващите правилници за длъжностните лица се прилагат изцяло и ефективно в съответствие с Конвенцията за правата на хората с увреждания и че вътрешните правила и разпоредби за прилагане са разработени при пълно прилагане на разпоредбите на Конвенцията за правата на хората с увреждания като част от отворен процес, включващ въпроса за хората с увреждания, с цел разглеждане на заключителните наблюдения;

178.  Призовава за осигуряване на лицата с увреждания на разумни улеснения, отговарящи на нуждите и зачитащи Конвенцията за правата на хората с увреждания, или на лицата със зависими членове на семейството, имащи увреждания, които са наети в европейските институции, като се обръща специално внимание на потребностите на родителите с увреждания;

179.  Настоятелно призовава институциите да приемат всеобхватни политики за наемане, задържане и насърчаване, включително временни положителни мерки, за активното и съществено увеличаване на броя на длъжностните лица или служителите и стажанти с увреждания, в това число психосоциални и интелектуални увреждания, в съответствие с член 5 от Директива 2000/78/ЕО;

180.  Препоръчва изготвянето на всеобхватни модули за обучение на персонала във връзка с Конвенцията за правата на хората с увреждания, при провеждане на консултации с организациите, представляващи хората с увреждания, като се съсредоточи вниманието върху персонала, пряко ангажиран с въпроса, управлението и обществените поръчки;

181.  Настоятелно призовава институциите на ЕС да направят достъпно съдържанието на своите интернет страници и приложения, включително техните вътрешни мрежи и всички основни документи и аудиовизуално съдържание, като едновременно с това по същия начин гарантират физическия достъп на сградите си;

182.  Призовава Европейската комисия да работи в тясно сътрудничество с други институции, органи и агенции на ЕС, както и с държавите членки, да координира ефективно и систематично последващите действия във връзка със заключителните забележки, евентуално чрез стратегия за прилагане на Конвенцията за правата на хората с увреждания;

183.  Призовава ЕС и държавите членки да осигурят консултации и систематично и структурирано участие на организациите, представляващи лицата с увреждания, при прилагането на съответните окончателни забележки;

184.  По отношение на член 35 от Конвенцията за правата на хората с увреждания, който задължава държавите членки, подписали Конвенцията, да изготвят първоначален доклад и впоследствие – доклади за прилагането ѝ, счита, че е необходимо тези доклади да се представят на всеки четири години и да се изготвят съвместно с организациите на лицата с увреждания;

o
o   o

185.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 23, 27.1.2010 г., стр. 35. (2) CRPD/C/EU/CO/1. (3) CRPD/C/EU/CO/1. (4) A/RES/64/142 (5) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320. (6) ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16. (7) Приети текстове, P8_TA(2016)0059. (8) Приети текстове, P8_TA(2015)0321. (9) Приети текстове, P8_TA(2015)0320. (10) Приети текстове, P8_TA(2015)0286. (11) Приети текстове, P8_TA(2015)0261. (12) Приети текстове, P8_TA(2015)0208. (13) OВ C 75, 26.2.2016 г., стр. 130. (14) ОВ C 131 Е, 8.5.2013 г., стр. 9. (15) ОВ C 212 Е, 5.8.2010 г., стр. 23. (16) Решения на Съда по съединени дела C-335/11 и C-337/11 и по дело HK Danmark от 11 април 2013 г., параграфи 29—30; Решение на Съда по дело C-363/12 Z от 18 март 2014 г., параграф 73; Решение на Съда по дело C-356/12 Glatzel от 22 май 2014 г., параграф 68. (17) Доклад на Агенцията на ЕС за основните права: „Насилието срещу деца с увреждания: законодателство, политики и програми в ЕС“, (http://fra.europa.eu/sites/default/files/fra_uploads/fra-2015-violence-against-children-with-disabilities_en.pdf) (18) Доклад на Агенцията на ЕС за основните права „Насилието срещу жени: обзорно изследване за целия ЕС“. Основни резултати: http://fra.europa.eu/sites/default/files/fra-2014-vaw-survey-main-results-apr14_en.pdf (19) Ван Стратен и др. (2015 г.). Потребности от грижи по собствена оценка на бездомните хора в Нидерландия със или без предполагаеми интелектуални увреждания: проследяване на резултатите след 1 година и половина. В: Здравеопазване и социални грижи в общността, 1 октомври 2015 г. Epub, 1 октомври 2015 г. (20) EU-SILC 2012. (21) OВ C 56 E, 26.2.2013 г., стp. 41. (22) COM(2015)0615. (23) OВ C 45 E, 23.2.2010 г., стр. 71.

Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2016 г. относно проекта на регламент на Комисията за изменение на Регламент (ЕС) № 432/2012 за създаване на списък на разрешените здравни претенции за храни, различни от претенциите, които се отнасят до намаляване на риска от заболяване и до развитието и здравето на децата (D44599/02 – 2016/2708(RPS))

P8_TA(2016)0319 B8-0842/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на регламент на Комисията (D44599/02),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. относно хранителни и здравни претенции за храните(1), и по-специално член 13, параграф 3 от него,

—  като взе предвид становището, представено на 12 април 2016 г. от комитета съгласно член 25, параграф 1 от горепосочения регламент,

—  като взе предвид член 5а, параграф 3, буква б) от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията(2),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

—  като взе предвид член 106, параграфи 2 и 3, и член 106, параграф 4, буква в) от своя правилник,

A.  като има предвид, че в член 4 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 се изисква до 19 януари 2009 г. Комисията да установи специфични профили на хранителните съставки, на които трябва да отговарят храни или определени категории храни, за да могат да поддържат хранителни или здравни претенции, както и условията за използване на хранителни или здравни претенции за храни или категории храни по отношение на профилите на хранителните съставки;

Б.  като има предвид, че съгласно член 2, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 „здравна претенция“ означава претенция, която заявява, създава впечатление или внушава, че съществува връзка между дадена категория храна, отделна храна или една от нейните съставки и здравето;

В.  като има предвид, че е налице основателна загриженост, че претенциите, според които кофеинът помага за повишаване на бдителността и на концентрацията, не доказват връзка между консумацията на кофеин и „здравето“;

Г.  като има предвид, че Комисията все още не е установила тези профили на хранителните съставки;

Д.  като има предвид, че 250 ml кутийка енергийна напитка може да съдържа до 27 g захар и 80 mg кофеин;

Е.  като има предвид, че Световната здравна организация препоръчва възрастните и децата да не получават повече от 10% от своя дневен енергиен прием от свободни захари, както и че допълнителното намаляване на посочения дял до под 5% (около 25 g) дневно ще осигури допълнителни ползи за здравето(3);

Ж.  като има предвид, че Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) откри доказателства, че висок прием на захари под формата на подсладени със захар напитки може да допринесе за увеличаване на телесното тегло;

З.  като има предвид, че използването на предложените здравни претенции вероятно ще благоприятства консумацията на енергийни напитки и като следствие от това може с основание да се очаква, че дневният прием на захар и кофеин ще надвиши препоръчителния максимален дневен прием;

И.  като има предвид, че член 3, буква в) от Регламент (ЕО) № 1924/2006 забранява използването на здравни претенции, които насърчават прекомерната употреба на дадена храна;

Й.  като има предвид, че съгласно проекторегламента на Комисията претенциите, че кофеинът спомага за повишаване на бдителността и концентрацията, не следва да се използват за храни, насочени към деца и юноши;

К.  като има предвид, че юношите представляват най-голямата група потребители на енергийни напитки;

Л.  като има предвид, че 68% от юношите и 18% от децата редовно консумират енергийни напитки;

М.  като има предвид, че доброволният Кодекс за търговското предлагане и етикетирането на енергийни напитки, приет от промишлеността за енергийни напитки, ангажира единствено да не се продават енергийни напитки на деца под 12 годишна възраст(4);

Н.  като има предвид, че на практика е трудно да се извършва контрол с цел енергийните напитки, носещи предложените здравни претенции, да не се продават на деца, независимо дали те са насочени към децата или юношите, с което условията за употреба, свързани с предложените претенции, стават неприложими; като има предвид, че в нито един момент не съществуват никакви пречки за продажбата на подобни напитки на юноши;

О.  като има предвид, че както е посочено в член 3, буква а) от Регламент (ЕО) № 1924/2006, използването на хранителни и здравни претенции не трябва да бъде нееднозначно или подвеждащо;

П.  като има предвид, че условието или ограничението предлаганите претенции да не се използват за храни, насочени към децата или подрастващите, ще ги превърне в нееднозначни по отношение на потенциалното вредно въздействие на подобни храни върху здравето на човека;

Р.  като има предвид, че Комисията вече е отказвала (както беше потвърдено от Общия съд по отношение на декстрозата) да разреши здравни претенции, които изпращат противоречиво или нееднозначно послание за потребителите, дори и да следва те да бъдат разрешени, ако са изпълнени конкретни условия за употреба и/или ако са придружени от допълнителни съобщения или предупреждения(5);

С.  като има предвид, че в научното си становище относно безопасността на кофеина Европейският орган за безопасност на храните заключи, че не е налична достатъчна информация, на която да се основава безопасно равнище на прием на кофеин за деца, но че прием, отговарящ на 3 mg на килограм телесно тегло на ден, вероятно не би породил опасения за безопасност за деца и юноши(6);

Т.  като има предвид, че както постановява член 3, буква в) от Регламент (ЕО) № 1924/2006, „използването на хранителни и здравни претенции не бива да [...] насърчава или оправдава свръхконсумацията на храна“;

У.  като има предвид, че 25% от юношите, употребяващи енергийни напитки, пият по три или повече кутийки на един прием и предложените твърдения може да насърчат консумацията на дори още по-големи количества от такива енергийни напитки;

Ф.  като има предвид, че предложеният предупредителен етикет (условия за употреба) не съдържа никакво предупреждение относно максималната консумация в рамките на един прием, а посочва единствено максималния прием на ден;

Х.  като има предвид, че енергийните напитки са свързани с главоболия, проблеми със съня и поведенчески проблеми при деца и юноши, които ги консумират редовно;

1.  Се противопоставя на приемането на проекта на регламент на Комисията;

2.  Счита, че въпросният проект на регламент на Комисията е несъвместим с целта и съдържанието на Регламент (ЕО) № 1924/2006;

3.  Отправя искане към Комисията да оттегли своя проект на регламент;

4.  Призовава държавите членки да разгледат въвеждането на правила относно продажбите на напитки с високо съдържание на кофеин или храни с добавен кофеин на деца и юноши;

5.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

(1) ОВ L 404, 30.12.2006 г., стр. 9. (2) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. (3) http://apps.who.int/iris/bitstream/10665/149782/1/9789241549028_eng.pdf?ua=1 (4) http://www.energydrinkseurope.org/wp-content/uploads/2015/01/FINAL_EDE-Code-of-Practice_clean_250914.pdf (5) Вж. решение на Общия съд от 16 март 2016 г., Dextro Energy, T-100/15, ECLI:EU:T:2016:150, параграф 74. (6) http://www.efsa.europa.eu/sites/default/files/consultation/150115.pdf