Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно предложението за решение на Съвета относно сключването на протокол към Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора във връзка с участието на Република Хърватия като договаряща страна вследствие на присъединяването ѝ към Европейския съюз (14381/2013 – C8-0120/2016 – 2013/0321(NLE))

P8_TA(2016)0339 A8-0216/2016

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (14381/2013),

—  като взе предвид Протокола към Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора във връзка с участието на Република Хърватия като договаряща страна след присъединяването ѝ към Европейския съюз (14382/2013),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 217 и член 218, параграф 6, буква а), както и член 218, параграф 8, втора алинея от Договора за функционирането на ЕС (C8-0120/2016),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по заетост и социални въпроси (A8‑0216/2016),

1.  Дава своето одобрение за сключването на протокола;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки и на Конфедерация Швейцария.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно проекта на решение на Съвета относно Тристранната социална среща на върха за растеж и заетост и отмяна на Решение 2003/174/ЕО (05820/2014 – C8‑0164/2016 – 2013/0361(APP))

P8_TA(2016)0340 A8-0252/2016

(Специална законодателна процедура — одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта на решение на Съвета (05820/2014),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета в съответствие с член 352, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0164/2016),

—  като взе предвид междинната си резолюция от 15 април 2014 г. относно предложението за решение на Съвета относно Тристранна социална среща на върха за растеж и заетост(1),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинея от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по заетост и социални въпроси (A8‑0252/2016),

1.  Дава своето одобрение за проекта на решение на Съвета;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0377.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно позицията на Съвета на първо четене с оглед на приемането на директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на техническите изисквания за плавателните съдове по вътрешните водни пътища, за изменение на Директива 2009/100/EО и за отмяна на Директива 2006/87/ЕО (07532/2/2016 – C8‑0227/2016 – 2013/0302(COD))

P8_TA(2016)0341 A8-0256/2016

(Обикновена законодателна процедура: второ четене)

Европейският парламент,

—  като взе предвид позицията на Съвета на първо четене (07532/2/2016 – C8‑0227/2016),

—  като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 21 януари 2014 г.,(1)

—  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 31 януари 2014,(2)

—  като взе предвид позицията си на първо четене(3) относно предложението на Комисията до Парламента и Съвета (COM(2013)0622),

—  като взе предвид член 294, параграф 7 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид член 76 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката за второ четене на комисията по транспорт и туризъм (A8-0256/2016),

1.  Одобрява позицията на Съвета на първо четене;

2.  Констатира, че актът е приет в съответствие с позицията на Съвета;

3.  Възлага на своя председател да подпише акта заедно с председателя на Съвета, съгласно член 297, параграф 1 от Договора за функционирането на ЕС;

4.  Възлага на своя генерален секретар да подпише акта, след като е направена проверка за надлежното изпълнение на всички процедури, и съвместно с генералния секретар на Съвета да пристъпи към публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз;

5.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) OВ C 177, 11.6.2014 г., стp. 58. (2) OВ C 126, 26.4.2014 г., стp. 48. (3) Приети текстове от 15.4.2014 г., P7_TA(2014)0343.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно проекта за решение на Съвета за сключване, от името на Европейския съюз, на Споразумението за икономическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и държавите по СИП ЮАОР, от друга страна (10107/2016 – C8-0243/2016 – 2016/0005(NLE))

P8_TA(2016)0342 A8-0242/2016

(Одобрение)

Европейският парламент,

—  като взе предвид проекта за решение на Съвета (10107/2016),

—  като взе предвид проекта на Споразумение за икономическо партньорство между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и държавите по СИП ЮАОР, от друга страна (05730/2016),

—  като взе предвид искането за одобрение, представено от Съвета съгласно член 207, параграфи 3 и 4 и член 209, параграф 2, и член 218 параграф 6, втора алинея буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (C8‑0243/2016),

—  като взе предвид член 99, параграф 1, първа и трета алинеи, член 99, параграф 2 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид препоръката на комисията по международна търговия и становището на комисията по развитие (A8-0242/2016),

1.  Дава своето одобрение за сключване на споразумението;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки и на държавите от Южноафриканската общност за развитие (Ботсуана, Лесото, Мозамбик, Намибия, Южна Африка и Свазиленд).

Резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно предложението за директива на Съвета за изпълнение на споразумението, сключено между Общата конфедерация на селскостопанските кооперации в Европейския съюз (COGECA), Европейската федерация на транспортните работници (ETF) и Сдружението на националните организации на риболовни предприятия в Европейския съюз (EUROPÊCHE) на 21 май 2012 година, изменено на 8 май 2013 година, във връзка с изпълнението на Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова от 2007 година на Международната организация на труда (2016/2794(RSP))

P8_TA(2016)0343 B8-0976/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението на Комисията за директива на Съвета за изпълнение на споразумението, сключено между Общата конфедерация на селскостопанските кооперации в Европейския съюз (COGECA), Европейската федерация на транспортните работници (ETF) и Сдружението на националните организации на риболовни предприятия в Европейския съюз (EUROPÊCHE) на 21 май 2012 г., изменено на 8 май 2013 г., във връзка с изпълнението на Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова от 2007 година на Международната организация на труда (COM(2016)0235),

—  като взе предвид Споразумението, сключено между Общата конфедерация на селскостопанските кооперации в Европейския съюз (COGECA), Европейската федерация на транспортните работници (ETF) и Сдружението на националните организации на риболовни предприятия в Европейския съюз (EUROPÊCHE) на 21 май 2012 г., изменено на 8 май 2013 г., във връзка с изпълнението на Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова от 2007 година на Международната организация на труда,

—  като взе предвид член 155 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид член 101, параграф 3 от Правилника за дейността,

A.  като има предвид, че съгласно член 155, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз социалните партньори имат възможността, ако пожелаят, да започнат диалог, който може да доведе до договорни отношения, включително и до споразумения;

Б.  като има предвид, че член 155, параграф 2 от Договора предвижда възможността сключените на европейско равнище споразумения да могат да се изпълняват по съвместно искане на подписалите страни с решение на Съвета по предложение на Комисията;

В.  като има предвид, че работниците в сектора на рибарството се нуждаят от специална закрила, предвид, наред с другото, на особеностите на работата на борда на риболовни кораби; високия процент, в сравнение с други сектори, на злополуки с фатален изход и наранявания, както и рисковете и случаите на професионални заболявания в опасна работна среда; неясното разграничаване между работното време и времето за почивка и отдих и въздействието на умората, частично дължаща се на недостатъчна почивка, върху здравето и безопасността; превеса на неформалните и нестандартните работни отношения и договорености относно възнагражденията, включително системите за споделяне на екипажите;

Г.  като има предвид, че Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова (№ 188) на МОТ, заедно с препоръка № 199, обхваща основните въпроси за осигуряване на достойни условия на работа и живот на борда, включително отговорностите на корабособствениците и капитаните на кораби относно здравето и безопасността на работниците (член 8); определянето на минимална работна възраст и закрилата на младите работници (член 9); задължителните медицински прегледи и сертификати (членове 10—12); периодите на почивка (членове 13 и 14); списъците на екипажите (член 15); трудови договори, в които се посочват задълженията и условията на труд (членове 16—20); правото на репатриране (член 21); наемането и устройването на работа (член 22); редовното изплащане на възнагражденията на рибарите и банкови преводи на семействата (членове 24—23); нормите за настаняване и хранене (членове 25—28); определянето на стандарти за безопасни и здравословни условия на труд и наличието на медицински грижи на борда (членове 29—33); защитата на социалната сигурност (членове 34—37); защита в случай на свързани с работата заболявания, наранявания и смърт (членове 39—38); спазване на разпоредбите и прилагане (членове 40—44);

Д.  като има предвид, че до момента само 8 страни са ратифицирали Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова (№ 188) на МОТ; като има предвид, че въпреки решението на Съвета да разреши ратифицирането на Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова (№ 188) на МОТ от държавите — членки на ЕС, към днешна дата само две — Франция и Естония — са я ратифицирали; като има предвид, че ЕС и държавите членки следва да играят водеща роля в насърчаването на достойно трудово възнаграждение и достойни условия на труд в сектора на рибарството;

Е.  като има предвид, че настоящото споразумение се прилага по отношение на всички рибари, наети на борда на риболовен кораб, който е регистриран или плаващ под флага на държава — членка на ЕС, и който е ангажиран в търговски риболовни операции; като има предвид, че чрез включването на споразумението на социалните партньори по отношение на Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова на МОТ в законодателството на ЕС Съюзът ще укрепи своите позиции за насърчаване на нейното прилагане в страните партньори по света, като при това ще допринесе за справедливи и еднакви условия на конкуренция за глобалния сектор на рибарството, включително борбата срещу най-тежките форми на експлоатация на рибари като принудителен труд, трафик и детски труд;

1.  Отбелязва предложението на Комисията за директива на Съвета за изпълнение на споразумението, сключено между Общата конфедерация на селскостопанските кооперации в Европейския съюз (COGECA), Европейската федерация на транспортните работници (ETF) и Сдружението на националните организации на риболовни предприятия (EUROPÊCHE) на 21 май 2012 г., изменено на 8 май 2013 г., във връзка с изпълнението на Конвенцията относно условията на труд в сектора на риболова от 2007 година на Международната организация на труда; изразява съжаление, обаче, по повод на забавянето на представянето пред Съвета на споразумението на социалните партньори, финализирано през 2013 г.; подчертава значението на социалния диалог, включително и на европейско равнище;

2.  Приветства факта, че споразумението, във вида в който е сключено от социалните партньори, и предложението на Комисията предвиждат само минимални изисквания, като позволяват на държавите членки и/или социалните партньори да приемат мерки, които са по-благоприятни за работниците в съответната област; отбелязва, че настоящото споразумение се прилага и по отношение на самостоятелно заетите рибари, работещи заедно с работниците на един и същи кораб; подчертава необходимостта от разработване на тези разпоредби, които са свързани с възнагражденията, социалната закрила и социалната сигурност, за да се гарантира адекватен и достоен доход за работниците и техните семейства, включително в случай на нараняване, злополука или смърт; подчертава значението на създаването на механизми за прилагане на споразумението, включително разработването на подходящи мерки за инспекции и изпълнение;

3.  Препоръчва незабавното приемане на директивата на Съвета в съответствие с искането на социалните партньори;

4.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията и социалните партньори.

Резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно неотдавнашните събития в Полша и тяхното въздействие върху основните права, както са определени в Хартата на основните права на Европейския съюз (2016/2774(RSP))

P8_TA(2016)0344 B8-0977/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договорите, и по-специално членове 2, 3, 4 и 6 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Конституцията на Република Полша,

—  като взе предвид Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) и свързаната с нея съдебна практика на Европейския съд по правата на човека,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 март 2014 г., озаглавено „Нова уредба на ЕС за укрепване на принципите на правовата държава“ (COM(2014)0158),

—  като взе предвид своето разискване от 19 януари 2016 г. относно положението в Полша,

—  като взе предвид своята резолюция от 13 април 2016 г. относно положението в Полша(1),

—  като взе предвид приемането от Комисията на 1 юни 2016 г. на становище относно принципите на правовата държава в Полша,

—  като взе предвид препоръката на Комисията от 27 юли 2016 г. относно принципите на правовата държава в Полша,

—  като взе предвид становището на експертите на Съвета на Европа от 6 юни 2016 г. за три проекта на актове по отношение на полските обществените медии,

—  като взе предвид становището на Венецианската комисия от 11 март 2016 г. относно измененията в Закона от 25 юни 2015 г. за Конституционния съд на Полша,

—  като взе предвид становището на Венецианската комисия от 13 юни 2016 г. относно Закона от 15 януари 2016 г. за изменение на Закона за полицията и някои други актове,

—  като взе предвид доклада на комисаря на Съвета на Европа за правата на човека от 15 юни 2016 г. след неговото посещение в Полша от 9 до 12 февруари 2016 г.,

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че ЕС се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства, и като има предвид, че тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете, и като има предвид, че по време на референдума през 2003 г. полският народ застана зад тези ценности;

Б.  като има предвид, че член 6, параграф 3 от ДЕС потвърждава, че основните права, както са гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и както произтичат от общите конституционни традиции на държавите членки, са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи;

В.  като има предвид, че ЕС действа въз основа на презумпцията за взаимно доверие, че държавите членки зачитат демокрацията, принципите на правовата държава и основните права, залегнали в ЕКПЧ и в Хартата на основните права;

Г.  като има предвид, че член 9 от Конституцията на Полша гласи, че Република Полша спазва международното право, което e обвързващо за нея;

Д.  като има предвид, че принципите на правовата държава са една от общите ценности, на които се основава ЕС, и като има предвид, че Комисията заедно с Парламента и Съвета е отговорна съгласно Договорите за осигуряване на зачитането на принципите на правовата държава като фундаментална ценност на нашия Съюз и за осигуряване на спазването на правото, ценностите и принципите на ЕС;

Е.  като има предвид, че независимостта на съдебната система е залегнала в член 47 от Хартата на основните права и член 6 от ЕКПЧ и е основно изискване на демократичния принцип на разделение на властите, което е отразено и в член 10 от Конституцията на Полша;

Ж.  като има предвид, че разделението на властите и независимостта на съдебната система са централни в демократичната система и не трябва да бъдат накърнявани;

З.  като има предвид, че неотдавнашните събития в Полша, по-специално спорът относно състава и функционирането на Конституционния трибунал (Конституционния съд) и непубликуването на съдебни решения, произнесени от Конституционния трибунал, предизвикаха загриженост по отношение на гаранциите за зачитане на принципите на правовата държава;

И.  като има предвид, че в своето становище относно измененията на Закона за Конституционния съд Венецианската комисия призова полските държавни органи да публикуват, изцяло да зачитат и да прилагат решенията на този съд, като същевременно подчерта, че гореспоменатите изменения биха подкопали сериозно работата на Съда и биха го направили неефективен като пазител на Конституцията;

Й.  като има предвид, че парализата на Конституционния съд накара Комисията да започне диалог с правителството на Полша в рамките на принципите на правовата държава, за да се гарантира пълното зачитане на тези принципи; като има предвид, че след интензивен диалог с полските органи и в контекста на липсата на напредък от страна на правителството на Полша в разрешаването на конституционната криза, Комисията счете за необходимо да даде официален израз на своята оценка на настоящото положение в становище;

К.  като има предвид, че въпреки проведените по-нататъшни обсъждания с полските власти, въпросите, които застрашават принципите на правовата държава в Полша не са разрешени задоволително, а Комисията счита, че съществува системна заплаха за принципите на правовата държава в Полша; като има предвид, че тя е отправила конкретни препоръки към полските органи относно това как спешно да бъдат преодолени проблемите;

Л.  като има предвид, че рамката за принципите на правовата държава е предназначена да преодолява системни заплахи за принципите на правовата държава в която и да е държава — членка на ЕС, особено в ситуации, които не могат да бъдат разрешени ефективно чрез производство за установяване на нарушение и при които „гаранциите за принципите на правовата държава“, съществуващи на национално равнище, вече не изглеждат способни да се справят ефективно с тези заплахи;

М.  като има предвид, че ЕС е поел ангажимент за зачитане на свободата и плурализма на медиите, както и на правото на информация и свобода на изразяване на мнение, залегнали в член 11 от Хартата на основните права и член 10 от ЕКПЧ, както е отразено и в член 14 от Конституцията на Полша;

Н.  като има предвид, че вече приетите и предложените нови промени на полския закон за медиите, особено по отношение на управлението, редакционната независимост и институционалната автономия на обществените медии, пораждат опасения във връзка с това дали се зачитат свободата на изразяване на мнение и свободата и плурализмът на медиите;

О.  като има предвид, че след провеждането на експертен диалог с полските органи по пакета от три проектозакона в областта на обществените медии експерти на Съвета на Европа стигнаха до заключението, че са необходими подобрения, особено в областта на управлението, съдържанието, както и обществената мисия и защитата на журналистите;

П.  като има предвид, че правата на свобода и сигурност и на зачитане на личния живот и защита на личните данни са заложени в членове 6, 7 и 8 от Хартата на основните права и членове 5 и 8 от ЕКПЧ, както и в членове 31 и 47 от Конституцията на Полша;

Р.  като има предвид, че Венецианската комисия заключи в своето становище относно предложенията за изменения на Закона за полицията и някои други актове, че процедурните гаранции и материалните условия, предвидени в Закона за полицията за прилагането на тайно наблюдение, не са достатъчни за предотвратяване на прекомерната му употреба или неоправданата намеса по отношение на неприкосновеността на личния живот и за защита на данните на физическите лица; припомня във връзка с това, че както Съдът на ЕС, така и Европейският съд по правата на човека подчертаха необходимостта от въвеждане на ефективни механизми за контрол, за предпочитане съдебен контрол, с цел да се гарантира надзорът на подобни дейности;

С.  като има предвид, че новият закон за борба с тероризма предизвиква подобни опасения по отношение на спазването по-специално на членове 5, 8, 10 и 11 от ЕКПЧ, както и на Конституцията на Полша;

Т.  като има предвид, че Европейската комисия счита, че докато Конституционният съд е възпрепятстван да осигури напълно ефективен конституционен контрол, няма да има ефективен контрол на съвместимостта с Конституцията, включително с нейните разпоредби относно основните права, на законодателни актове като например особено чувствителните нови законодателни актове, приети наскоро от Сейма;

У.  като има предвид, че Венецианската комисия е съставена от независими експерти по конституционно право, назначени от всички членове на Съвета на Европа, включително Полша, и като има предвид, че нейното становище е най‑авторитетното тълкуване на задълженията на държавите — членки на Съвета на Европа, в областта на принципите на правовата държава и демокрацията; като има предвид, че настоящото полско правителство пряко поиска становището на Венецианската комисия;

Ф.  като има предвид, че правото на справедлив съдебен процес, презумпцията за невиновност и правото на защита са права, залегнали в членове 47 и 48 от Хартата на основните права и член 6 от ЕКПЧ и в членове 41, 42 и 45 от Конституцията на Полша;

Х.  като има предвид, че комисарят на Съвета на Европа за правата на човека в своя доклад след посещението си в Полша заключи, че наскоро приетите изменения в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за прокуратурата може да застрашат защитата на правото на справедлив съдебен процес в наказателното производство, презумпцията за невиновност и правото на защита, особено в случаи, където са установени недостатъчни гаранции с цел предотвратяване на злоупотреби с власт, както и принципа на разделение на властите;

Ц.  като има предвид, че съгласно Хартата на основните права, ЕКПЧ и съдебната практика на Европейския съд по правата на човека сексуалното и репродуктивното здраве на жените е свързано с редица права на човека, включително правото на живот и достойнство, на защита от нечовешко и унизително отношение, правото на достъп до медицински грижи, правото на неприкосновеност на личния живот, правото на образование и забраната на дискриминация, както е отразено и в Конституцията на Полша;

Ч.  като има предвид, че една ефективна, безпристрастна, професионална и политически неутрална система на публичната служба представлява основен елемент на демократичното управление, но като има предвид, че новият закон за публичната служба изглежда накърнява този принцип, както и член 153 от Конституцията на Полша;

Ш.  като има предвид, че Конституционният съд на Полша обяви, че редица разпоредби на закона, приет на 22 юли 2016 г., продължават да бъдат противоконституционни;

Щ.  като има предвид, че министърът на околната среда на Полша одобри план за увеличаване на добива на дървен материал в Беловежката гора; като има предвид, че когато Националният съвет за опазване на природата възрази срещу този план, правителството смени 32 от неговите 39 членове; като има предвид, че Комисията започна процедура за нарушение на 16 юни 2016 г. във връзка с Беловежката гора;

1.  Подчертава, че е от фундаментално значение да се гарантира, че общите европейски ценности, изброени в член 2 от ДЕС и в Конституцията на Полша, се спазват изцяло и че основните права, както са определени в Хартата на основните права, се гарантират;

2.  Повтаря своята позиция, изразена в резолюцията от 13 април 2016 г. относно положението в Полша, по-специално по отношение на парализата на Конституционния съд, която застрашава демокрацията, основните права и принципите на правовата държава в Полша;

3.  Изразява съжаление и безпокойство, че досега не е намерено компромисно решение и че препоръките на Венецианската комисия от 11 март 2016 г. не са били изпълнени; също така изразява съжаление относно отказа на правителството на Полша да публикува всички решения на Конституционния съд, включително тези от 9 март 2016 г. и 11 август 2016 г.;

4.  Приветства решителността на Комисията да води конструктивен и продуктивен диалог с правителството на Полша с оглед намирането на бързи и конкретни решения на системните заплахи за принципите на правовата държава, посочени по-горе; подчертава, че един такъв диалог трябва да се води по безпристрастен начин, въз основа на доказателства и в сътрудничество, като същевременно се зачитат правомощията на ЕС и неговите държави членки, заложени в Договорите, както и принципът на субсидиарност;

5.  Отбелязва приемането на становище на Комисията и последвалата го препоръка в рамката на принципите на правовата държава след извършването на оценка на положението в Полша; очаква Комисията да предостави на Парламента достъп до това становище в съответствие с приложение II към Рамковото споразумение за отношенията между Европейския парламент и Европейската комисия;

6.  Призовава полското правителство да си сътрудничи с Комисията в съответствие с принципа на лоялно сътрудничество, заложен в Договора, и настоятелно го призовава да използва трите месеца, предоставени му от страна на Комисията, за приобщаване на всички партии, представени в полския Сейм, с цел намиране на компромис, който би представлявал решение на продължаващата конституционна криза, при пълно зачитане на становището на Венецианската комисия и препоръката на Европейската комисия;

7.  Призовава Комисията — като следваща стъпка — да наблюдава в качеството си на пазител на Договорите последващите действия, предприемани от страна на полските органи в отговор на препоръките, като същевременно продължава да предлага пълна подкрепа на Полша в намирането на подходящи решения за укрепване на принципите на правовата държава;

8.  Изразява загриженост — предвид на отсъствието на напълно функциониращ конституционен съд — във връзка с неотдавнашните и бързи законодателни събития, които настъпват в други области без провеждането на подходящи консултации, и настоятелно призовава Комисията да извърши оценка на приетото законодателство по отношение на съвместимостта му с първичното и вторичното право на ЕС и с ценностите, на които се основава Съюзът, като вземе предвид препоръките, отправени от Венецианската комисия на 11 юни 2016 г. и от комисаря по правата на човека на Съвета на Европа на 15 юни 2016 г., както и препоръката на Комисията относно принципите на правовата държава от 27 юли 2016 г., и по-специално:

9.  Призовава Комисията да информира редовно и отблизо Парламента по прозрачен начин за напредъка и предприетите мерки;

10.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Съвета на Европа и на президента на Република Полша.

(1) Приети текстове, P8_TA(2016)0123.

Резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно отношенията между ЕС и Тунис в настоящия регионален контекст (2015/2273(INI))

P8_TA(2016)0345 A8-0249/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 8 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид окончателния доклад на мисията на ЕС за наблюдение на избори относно парламентарните и президентските избори в Тунис през 2014 г.,

—  като взе предвид доклада на върховния комисар на ООН по правата на човека, озаглавен „Затворите в Тунис: Международни стандарти и действителност“ от март 2014 г. и декларациите на длъжностни лица от Министерството на правосъдието на Тунис,

—  като взе предвид единната рамка за подкрепа от страна на ЕС за Тунис за периода 2014—2015 г., чието действие беше удължено до края на 2016 г. с изменение на Решение C(2014)5160 на Комисията,

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно прегледа на европейската политика за съседство(1),

—  като взе предвид съвместното съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 18 ноември 2015 г. относно прегледа на европейската политика за съседство (JOIN(2015)0050),

—  като взе предвид подписаното на 1 декември 2015 г. от Тунис споразумение за асоцииране в областта на научните изследвания и иновациите по програмата „Хоризонт 2020“,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2016 г. относно започването на преговори за споразумение за свободна търговия между Европейския съюз и Тунис(2),

—  като взе предвид своята позиция от 10 март 2016 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно въвеждането на спешни автономни търговски мерки по отношение на Република Тунис(3),

—  като взе предвид влизането в сила на 19 април 2016 г. на Регламент (ЕС) 2016/580 на Европейския парламент и на Съвета от 13 април 2016 г. относно въвеждането на спешни автономни търговски мерки по отношение на Република Тунис(4),

—  като взе предвид препоръките на Съвета за асоцииране ЕС–Тунис от 17 март 2015 г. за изпълнение на плана за действие ЕС–Тунис (2013—2017 г.) и съвместното изявление на Съвета за асоцииране ЕС–Тунис от 18 април 2016 г.,

—  като взе предвид Стратегическия план за развитие на Тунис за периода 2016—2020 г.,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A8–0249/2016),

A.  като има предвид, че Тунис е една от приоритетните държави за ЕС в рамките на европейската политика за съседство;

Б.  като има предвид, че процесът на мирен демократичен преход в Тунис представлява успешен пример в арабския свят и неговото консолидиране е от първостепенно значение за стабилността на целия регион, както и, като пряко следствие от това, за сигурността на Европа;

В.  като има предвид, че Нобеловата награда за мир беше присъдена на тунизийския Квартет за национален диалог през 2015 г. за „неговия решаващ принос за изграждане на плуралистична демокрация в Тунис“;

Г.  като има предвид, че в момента Тунис е изправена пред трудна социално-икономическа ситуация, както и пред предизвикателства, свързани със сигурността, по-голямата част от които произтичат от положението в Либия; като има предвид, че туризмът, който представлява ключов елемент на тунизийската икономика, е сериозно засегнат от тези обстоятелства и от терористичните нападения, насочени към държавата;

Д.  като има предвид, че тунизийската икономика до голяма степен е зависима от чуждестранните инвестиции, от туризма и износа на продукти за ЕС и като има предвид, че икономиката може да постигне разцвет единствено при наличие на възможности за по-нататъшно развитие на демокрацията;

Е.  като има предвид, че липсата на работни места и възможности е една от основните причини за масовите народни протести през 2011 г. и като има предвид, че хората все още се сблъскват с много от проблемите всеки ден, като се има предвид високото равнище на младежка безработица;

Ж.  като има предвид необходимостта да се развива ефективно партньорство, при което да се отчитат интересите на хората по двата бряга на Средиземно море, насочено по-специално към намаляване на социалните и регионалните неравенства в Тунис;

З.  като има предвид, че с края на режима на Бен Али и консолидирането на демократичния процес ЕС би могъл да подобри политическия си диалог с Тунис, като отчита в по-голяма степен интересите и приоритетите на този важен партньор като начин да се постигне целта за стабилност;

И.  като има предвид, че ЕС и неговите държави членки трябва да останат ангажирани със сътрудничеството с народа на Тунис и неговото правителство, за да се насърчават общите интереси, включително в областта на търговията, инвестициите, туризма, културата и сигурността;

Й.  като има предвид, че в контекста на организирането на подкомитети е установен тристранен диалог между държавните органи, представителите на гражданското общество и представителите на ЕС в Тунис;

К.  като има предвид, че свободата на печата и свободата на публикуване са съществени аспекти на откритото, свободно и демократично общество;

Л.  като има предвид, че Тунис изигра важна роля за улесняване на сключването на споразумението между страните в конфликта в Либия;

М.  като има предвид, че нестабилността в Либия и нейното странично въздействие представляват сериозна заплаха за стабилността на Тунис и на целия регион; като има предвид, че Тунис понастоящем приютява значителен брой разселени либийци, избягали от нестабилността и насилието в Либия, и като има предвид, че това оказва натиск върху вътрешното положение и инфраструктурите;

Н.  като има предвид, че Тунис беше подложен на няколко терористични нападения през последните няколко години; като има предвид, че Тунис е изключително важен партньор на ЕС в борбата срещу тероризма;

О.  като има предвид обезпокоително високия брой тунизийски младежи, вербувани от ИДИЛ/Даиш и като има предвид, че безперспективността и икономическата стагнация допринасят за това младежите да се поддават все повече на изкушението да се присъединят към екстремистки групировки;

1.  Отново заявява своя ангажимент към народа на Тунис и към процеса на политически преход, който започна през 2011 г.; подчертава предизвикателствата и заплахите, пред които е изправена държавата при консолидирането на демократичния процес, осъществяването на необходимите реформи с цел постигане на социално и икономическо благосъстояние и осигуряването на своята сигурност; настоятелно призовава ЕС и държавите членки да мобилизират и да координират по-добре значителни технически и финансови ресурси, за да предоставят конкретна подкрепа за Тунис; подчертава, че ако не се вземат мерки за повишаване на капацитета на Тунис за усвояване на средства и подобряване на положението по отношение на неговата стабилност, демокрацията, доброто управление, борбата с корупцията, икономическото развитие и заетостта в региона, изгледите за провеждане на реформи ще бъдат изложени на риск; във връзка с това призовава за истинско, пълно и задълбочено партньорство между ЕС и Тунис;

2.  Призовава участниците в партньорството от Довил да изпълнят поетите ангажименти; счита, че положението в Тунис оправдава поставянето на началото на истински „план Маршал“ с подходящо финансиране в подкрепа на консолидирането на демократичния преход и насърчаване по всеобхватен начин на инвестициите и развитието във всички сектори на икономическия и социалния живот, по-специално създаването на работни места и поддържането на качествени и достъпни за всички обществени услуги; призовава също така за консолидиране на усилията за подкрепа на гражданското общество; изразява загрижеността си във връзка с настоящите социално-икономически и бюджетни затруднения, свързани с нестабилността на преходния период и наложителното за Тунис прилагане на подходящи реформи, насочени към повишаване на заетостта и създаване на устойчив и приобщаващ растеж; в резултат на това счита за изключително важно бюджетните органи да осигурят значително увеличение на ресурсите на Европейския инструмент за съседство (ЕИС), които са предназначени за Тунис;

3.  Потвърждава, че независимо от бедственото социално и икономическо положение историческият демократичен преход в Тунис поражда необходимост от много по-амбициозно партньорство между ЕС и Тунис, надхвърлящо границите на конвенционалните мерки;

4.  Приветства доброто сътрудничество между Тунис и неговите съседи, както е видно от подписването на преференциално търговско споразумение и създаването на местни трансгранични комитети с Алжир, имащи за цел стимулиране на местното развитие, от взаимното преплитане на икономиката на Тунис с тази на Либия и от солидарността на народа на Тунис по отношение на разселените либийци; във връзка с това приветства напредъка в процеса на помирение в Либия;

5.  Припомня значението на спазването на правата на човека при прилагането на преразгледаната европейска политика за съседство; призовава за разработването на механизми за наблюдение относно спазването на основните свободи, равенството между половете и по други въпроси, свързани с правата на човека, с активното участие на гражданското общество;

6.  Подчертава, че подновяването на политическия процес на интеграция в рамките на Съюза на арабския Магреб може да се окаже особено подходяща възможност за гарантиране на сигурността и укрепване на сътрудничеството в целия регион;

I — Политически реформи и институции

7.  Изразява своята подкрепа за процеса на демократизация и посочва необходимостта от социални и икономически реформи в Тунис; подчертава необходимостта от подкрепа за Събранието на народните представители (PRA) с оглед на предизвикателството да се повишава стабилността в един неустойчив регионален контекст, като същевременно се задълбочава демокрацията; изразява загриженост във връзка с факта, че Събранието на народните представители не разполага с достатъчно средства, което възпрепятства законодателната му роля и забавя изготвянето на спешно необходимото ново законодателство и процеса на реформи; подкрепя Събранието на народните представители в усилията му да подобри своя капацитет, включително като наема персонал; подкрепя извършването на преглед на нуждите на Събранието на народните представители; изисква службите на Парламента да подобрят дейностите по подпомагане на изграждането на капацитет, предоставяни на Събранието на народните представители; препоръчва Парламентът да организира политическа среща на най-високо политическо равнище, като например „Тунизийска седмица“, в своите помещения с цел да насърчи парламентарното сътрудничество;

8.  Приветства създаването на Съвместна парламентарна комисия между ЕС и Тунис, която да играе ключова роля, като предоставя възможност на членовете на Европейския парламент и на тунизийците да се срещат редовно и да развият структуриран политически диалог относно демокрацията, правата на човека, върховенството на закона и която и да е тема от общ интерес; подчертава, че като част от отварянето на споразуменията за търговия Съвместната парламентарна комисия на ЕС и Тунис играе важна роля, осъществявайки ефективно наблюдение на провежданите преговори; призовава за стартирането на конкретни инициативи в подкрепа за Събранието на народните представители с други комисии на Европейския парламент, като комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (за подкрепа по въпроси, свързани с правосъдието и вътрешните работи, миграционното право и мерките, свързани с полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси, включително тероризъм);

9.  Приветства тристранния диалог в Тунис; призовава за неговото продължаване и разширяване във всички аспекти на двустранните отношения между ЕС и Тунис, и по-специално да се гарантира участието на гражданското общество в прилагането на преразгледаната европейска политика за съседство и в процеса на преговори относно приоритетите в отношенията между ЕС и Тунис;

10.  Отбелязва, че реформата в публичната администрация е една от основните проблемни реформи, които Тунис трябва да проведе; приветства обмислянето на нови методи от страна на правителството на Тунис за ускоряване на политиките, свързани с основните приоритети; счита, че сътрудничеството между европейските и тунизийските администрации има положителен принос за реформата на публичната администрация; подкрепя прилагането на решения, основаващи се на информационните технологии, за създаване и развитие на електронно правителство и електронна администрация;

11.  Приветства спазването на международните стандарти от страна на Тунис по отношение на свободата на сдружаване, което осигури на държавата водеща роля в укрепването на едно независимо гражданско общество в арабския свят; призовава за засилване на техническата подкрепа и на подкрепата за изграждане на капацитет за организациите на гражданското общество, политическите партии и профсъюзите, които играят решаваща роля в Тунис и за които е доказано, че са от основно значение за демократичния преход и цялостното развитие, отчетността на правителството и наблюдението на зачитането на правата на човека, включително закрилата на жените и децата, равенството между половете и закрилата на всички жертви на преследване и дискриминация; приветства конкретните финансирани от ЕС програми в тази област, като програмата за подкрепа на гражданското общество (PASC) и подписаното споразумение между Европейския икономически и социален комитет и Тунизийския квартет за укрепване на връзките между гражданските общества на Тунис и Европа; насърчава диалога и сътрудничеството между гражданското общество и публичните органи при определянето на приоритетите за местно развитие, включително инвестициите на местно равнище; призовава за насърчаване на гражданското образование и демократичната ангажираност;

12.  Подчертава значението на това да се развива култура на гражданство и призовава за създаването на благоприятна среда с необходимите структури, за да може организациите на гражданското общество да се включат в процеса на вземане на решения;

13.  Счита, че е необходимо Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да предоставят необходимата подкрепа за местните избори (насрочени за октомври 2016 г.) и мисия за наблюдение на ЕС и ЕП, ако това бъде поискано от правителството на Тунис, както вече се е случвало при парламентарните и президентските избори през 2014 г.; във връзка с това призовава за засилена подкрепа за общините в рамките на Евро-средиземноморската асамблея на регионалните и местните власти (ARLEM), както и чрез насърчаване на разработването на проекти за побратимяване при съгласуване с държавите членки;

14.  Призовава за подкрепа за политиките за равенство между половете, включително чрез осъществяване на реформи в кода за личен статус, за да се премахнат дискриминационните закони срещу жените, като тези, които са свързани с наследствени и брачни права, и за засилено участие на жените в обществения живот и частния сектор, както е предвидено в член 46 от Конституцията на Тунис; освен това насърчава разработването на програми за наставничество за новите жени лидери, даващи възможност за подкрепа на достъпа им до позиции, свързани с вземането на решения; препоръчва да се отмени общата декларация на Тунис относно Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените;

15.  Призовава за включването на младите хора в политическия живот, по-специално във връзка с насърчаването на участието на младежта в местните избори; в тази връзка приветства финансираните от ЕС проекти в областта на информираността на младите/гражданското образование; приветства законодателните разпоредби относно представителството на младежите на местни и регионални избори; счита общинските избори през 2016 г. за възможност за насърчаване на младите хора отново да се включат активно в процеса на политическа трансформация;

16.  Приветства закона за преходна правосъдна система; припомня, че народът на Тунис храни големи надежди във връзка с процеса на преход; изразява съжаление относно силно изразената поляризация в Комисията по въпросите на справедливостта и човешкото достойнство; отбелязва, че приоритетите за национално помирение и растеж следва да не са в противоречие помежду си;

17.  Призовава Комисията и ЕСВД да продължат да подкрепят Тунис в реформата на правосъдието и принципите на правовата държава по отношение на зачитането на ценностите на Конституцията на Тунис, включително чрез техническа и финансова подкрепа за извършващото се в момента създаване на Висш съдебен съвет и Конституционен съд; приветства програмата на ЕС за реформа на правосъдието (PARJI), приета през 2011 г., и програма PARJ2, приета през 2014 г. и финансирана с 15 милиона евро;

18.  Приканва правителството да приеме бързо мерки, възпрепятстващи използването на изтезания; насърчава Тунис да отмени смъртното наказание; изразява безпокойство по отношение на повтарящите се случаи на изтезаване от страна на тунизийските органи на малолетни лица, за които се подозира, че искат да се присъединят към терористични организации;

19.  Призовава Тунис спешно да направи реформа на своя закон за извънредното положение от 1978 г., прилаган в момента извън основните разпоредби на Конституцията;

20.  Изразява загриженост относно пренаселването, липсата на храна и санитарните условия в тунизийските затвори и тяхното въздействие върху основните права на затворниците; приветства тунизийско-европейския проект за реформа на институциите за изтърпяване на наказания, който има за цел да укрепи системата за алтернативни наказания за по-леките престъпления вместо лишаване от свобода;

21.  Призовава за реформа на Наказателния кодекс, и по-конкретно за отмяна на член 230, който предвижда лишаване от свобода за срок от три години за хомосексуалност и противоречи на конституционните принципи на недискриминация и защита на неприкосновеността на личния живот; приветства новия закон, заместващ и изменящ Закон 1992-52 за наркотиците, който дава предимство на превенцията пред възпирането и установява алтернативни наказания, които насърчават реабилитацията и реинтеграцията на употребяващите наркотици лица, като подходяща стъпки за привеждане на тунизийското законодателство в съответствие с международните стандарти;

22.  Призовава за засилване на процеса на децентрализация и оправомощаване на регионите чрез нови местни автономни субекти; подкрепя партньорствата с държавите членки на ЕС, насърчаващи децентрализираните подходи (например обучение и изграждане на капацитет в тази област), както и проектите за децентрализирано сътрудничество, ръководени от регионалните и местните власти на държавите членки, които допринасят за развитието на регионалното и общинското управление в Тунис, както и партньорствата и обмена на най-добри практики с градове и местни общности в ЕС; призовава за по-голяма подкрепа на ЕС за гражданското общество в региона, основаваща се на съществуващите успешни инициативи;

23.  Изразява загриженост, че е постигнат твърде малък напредък в преразглеждането на наказателно-процесуалния кодекс и в наказателния кодекс, за да се подкрепи свободата на изразяване; изразява загриженост, че няколко граждани са били преследвани и лишени от свобода по обвинения за клевета, обида на държавни служители в рап песни или за нанасяне на вреда на обществените морални ценности, включително журналисти и блогъри, заради това, че са изразили своето мнение; приветства присъединяването на Тунис към коалицията на държавите за онлайн свобода и призовава за по-активно участие в коалицията;

24.  Отново потвърждава, че свободата на пресата и медиите, свободата на изразяването онлайн, включително за блогъри, и офлайн и свободата на събиране са жизненоважни елементи и необходими стълбове на демокрацията и в едно отворено и плуралистично общество; насърчава въвеждането на стандарти за най-добри практики в сектора на медиите, за да се създадат реални условия за изява на разследващата и диференцираната журналистика; признава благотворното въздействие на нецензурирания достъп до интернет и на цифровите и социалните медии; приветства жизненото и отворено онлайн медийно пространство в Тунис, но призовава тунизийските органи да продължат да инвестират в основна технологична инфраструктура и да насърчават цифровата свързаност и грамотност, особено в най-бедните райони на страната; приветства приемането през март 2016 г. на новия закон за информацията за ефективна защита на правото на свобода на информацията в Тунис, включително правата на подаващите сигнали за нарушения лица; приветства във връзка с това факта, че Висшият орган за аудио-визуална комуникация (HAICA) и неговият приемник – Комисията за аудио-визуални съобщения (ACA), ще се възползват от подкрепата на ЕС в контекста на текущата програма с бюджет от 10 милиона евро за подкрепа на реформа в областта на медиите;

25.  Призовава Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да предостави на Тунис статут на партньор за демокрация като важна стъпка напред към консолидиране на парламентарната демокрация и принципите на правовата държава в Тунис;

II — Икономическо и социално развитие

26.  Приветства предложението на Комисията за макрофинансова помощ в размер на 500 милиона евро и бързото му приемане от Съвета и Парламента;

27.  Отбелязва началото на преговорите относно амбициозно споразумение за свободна търговия (DCFTA) между ЕС и Тунис; припомня, че е необходимо ЕС да проведе тези преговори заедно с предоставянето на съобразена с конкретните нужди техническа и финансова помощ; подчертава, че това споразумение, макар да цели подобряване на достъпа до пазара и инвестиционния климат, няма само чисто търговско измерение и трябва да допринесе за разпростирането на европейските стандарти в областта на околната среда, защитата на потребителите и правата на работниците в Тунис, като насърчи нейната стабилност, консолидира нейната демократична система и съживи нейната икономика; призовава Комисията да предприеме прогресивен подход по време на преговорите и да гарантира, че това споразумение ще бъде взаимноизгодно, като същевременно отдава дължимото внимание на значителните икономически различия между двете страни; припомня своята препоръка към Комисията и правителството на Тунис за прилагане на ясен и подробен процес на ангажиране на тунизийското и на европейското гражданско общество по време на преговорите за ЗВССТ; призовава процесът на консултации да бъде отворен и прозрачен и да се отдели по-голямо внимание на разнообразието на гражданското общество в Тунис, като се основава на най-добрите практики, използвани в подобни преговори;

28.  Отбелязва приемането на спешни автономни търговски мерки за Тунис като конкретна стъпка в подкрепа на тунизийската икономика и като стимул за реформи; призовава за увеличаване на помощта на ЕС за Тунис посредством ЕИС и за координиране на международната помощ за Тунис, за да се предостави възможност на страната да се възползва изцяло от помощта на ЕС и да се даде възможност за създаване на работни места, особено за младите хора, завършили университет; насърчава партньорствата с други заинтересовани държави и организации, които са донори на световно и регионално равнище, и по-специално мерките, намаляващи регионалните различия и стимулиращи обучението и инвестициите в земеделието, отчитайки спецификите на местното земеделие, ИТ, социалната икономика, производствения сектор и МСП, които ще повишат заетостта; отбелязва, че секторът на туризма е много силно засегнат от терористичните нападения и, с оглед на мерките, предприети впоследствие от тунизийските органи, призовава държавите членки, които не са направили това, да оценят наново положението със сигурността във възможно най-кратък срок, така че тунизийският туристически сектор да може да се възстанови;

29.  Призовава ЕС да включи гражданското общество, местните органи и други важни участници в процеса на определяне на приоритетите за финансиране при междинния преглед на ЕИС;

30.  Подчертава необходимостта от борба с безработицата, особено при младите хора, завършили университет, от започването на задълбочени реформи с оглед насърчаване на растежа, качеството на образованието и заетостта (например чрез облекчаване на валутните ограничения, улесняване на достъпа до микрокредитиране, реформиране на трудовото законодателство, разработване на схеми за обучение, пригодени за нуждите на пазара на труда, и опростяване на административния процес) и диверсификация на икономиката на Тунис; призовава всички страни да поддържат дух на добро сътрудничество, за да се съсредоточат върху реформите с цел постигане на приобщаващо икономическо развитие за всички територии на страната, включително за слабо развитите региони и регионите във вътрешността на страната, които се нуждаят от дългосрочен план за развитие; призовава тунизийските органи да приветстват инициативи, в които гражданите показват ангажимент към подобряване на политическия диалог или технологични иновации; подчертава, че е необходима международна подкрепа за тези граждански инициативи;

31.  Приветства инициативата Стратегически план за развитие на Тунис за периода 2016 – 2020 г. и призовава за бързото му прилагане чрез приемането на нормативна уредба, имаща за цел улесняване на усвояването на финансовата подкрепа от Европа и от всички международни финансови институции; приветства приемането на новия кодекс за инвестиции, който следва да създаде регулаторна стабилност и да улесни инвестициите и данъчните реформи; настоява за модернизиране на публичната администрация, която следва да функционира по ефикасен и прозрачен начин, като по този начин значително се улесни изпълнението на проектите и по-доброто използване на финансовите средства;

32.  Подкрепя усилията на правителството на Тунис да модернизира и либерализира икономика си, за да отговори на новото търсене в национален, регионален и световен мащаб и счита, че една силна и диверсифицирана тунизийска икономика ще създаде работни места, възможности и просперитет, както и ще позволи на страната да постигне своите по-широки политически и социални стремежи;

33.  Припомня стратегическото значение на селскостопанския сектор в Тунис и в тази връзка приветства мерките, предвидени в бюджета на Тунис за 2016 г., включително опростяването на задълженията за земеделските стопани и започването на национални консултации относно селскостопанския сектор; счита, че е от съществено значение националните консултации да обхванат гражданското общество и най-широк кръг от участници, в това число дребните земеделски стопани от южната част на страната, както и младите земеделски стопани; счита, че селскостопанският сектор се нуждае от задълбочена реформа и поредица от спешни практически мерки, като например разработване на капацитета на инсталациите за обезсоляване с цел справяне с недостига на вода и други нововъзникващи проблеми в резултат от изменението на климата; призовава тунизийските органи да забранят използването на каквито и да било пестициди, които вече са забранени в ЕС;

34.  Призовава ЕС да засили усилията си за борбата срещу опустиняването в Тунис; отбелязва, че хората в Тунис страдат от сериозен недостиг на вода; призовава Тунис да насърчава устойчиво селско стопанство и хранителни навици; насърчава извършването на поземлената реформа, за се стимулират земеделските стопани да опазват горите и реките; припомня, че устойчивото развитие на тунизийския крайбрежен туризъм изисква силно намаляване на гъстотата на хотелите с цел рационализиране на инвестициите и управлението на бреговата линия;

35.  Приветства стартирането на проекта, озаглавен „Мобилност на младите хора, продоволствена сигурност и намаляване на бедността в селските райони“ от страна на APIA (Agence de promotion des investissements agricoles) с цел борба с младежката безработица чрез предлагане на алтернативи в селските райони; призовава държавите членки да подкрепят действията на ЕС, като се ангажират, в партньорство с тунизийските органи, с организациите на гражданското общество и частния сектор, в секторни или тематични проекти, които биха могли да имат пряко и положително въздействие върху тунизийското общество;

36.  Приветства програмите, разработени от секретариата на Съюза за Средиземноморието, като например Med4jobs, насочени към заетостта на младите хора в Средиземноморието; призовава държавите – членки на Съюза за Средиземноморието, да възложат на своя Секретариат задачата да се съсредоточи върху икономическото и социалното развитие на Тунис в подкрепа на консолидирането на процеса на преход в страната;

37.  Призовава за засилена борба срещу корупцията, особено във връзка с нарастващата сива икономика, с цел да се постигне по-ефективен и прозрачен процес на вземане на решения и да се създаде по-добра среда за инвестиции и стопанска дейност; приветства създаването на Тунизийската агенция за борба с корупцията, но изразява съжаление във връзка с ограничения й бюджет; настоятелно призовава тунизийските органи да засилят нейния капацитет и ефективност и да й предоставят цялата необходима финансова и логистична подкрепа, за да осигурят правилното функциониране на публичната администрация и редовността на обществените поръчки; приканва тунизийските органи да осигурят високо ниво на прозрачност на действията си срещу корупцията;

38.  Призовава за ускоряване въвеждането на Национален съвет за социален диалог, за което бе взето решение през 2013 г.;

39.  Изразява загриженост относно недостатъчното възстановяването на активи от страна на Тунис, по-специално поради продължителните и тромави процедури, прилагани при конфискуването и връщането на активи; призовава на Тунис да бъде предоставена конкретна подкрепа под формата на технически капацитет, за да се предприемат разследвания и да се съберат необходимите разузнавателни данни и доказателства с цел да се осигурят основания за възстановяването на активи;

40.  Призовава държавите членки да демонстрират подкрепа и политическа воля, за да се ускори възстановяването на замразени тунизийски активи; приветства решението на Съвета от 28 януари 2016 г. да удължи срока на замразяване на активите на 48 лица с една година;

41.  Призовава за насърчаване на по-бързия и безопасен трансфер на парични преводи и на инвестиционния потенциал — по-специално по отношение на местното и регионалното развитие — на тунизийците и северноафриканците, които вече пребиват в ЕС;

42.  Изразява загриженост по отношение на устойчивостта на дълга на Тунис и призовава за оценка на възможни начини той да бъде направен по-устойчив, по-специално в светлината на икономическото положение в страната; призовава за преобразуване на дълга на Тунис в инвестиционни проекти, по-специално за изграждането на стратегически инфраструктури и намаляване на регионалните различия, и приветства инициативите в тази връзка; насърчава Комисията и държавите членки на ЕС да увеличат броя на тези типове проекти; призовава държавите – членки на ЕС, да проучат начини за осигуряване на преференциално разсрочване на дълга на Тунис и диверсификация на компонентите на дълга;

43.  Приветства проектите на ЕС в областта на създаването на работни места и професионалното обучение, като например IRADA; препоръчва използването на средства в рамките на европейската политика за съседство (ЕПС) за допълнително подпомагане на МСП; отбелязва, че МСП са от решаващо значение за растежа на Тунис и поради това следва да се ползват от подкрепа от ЕС; насърчава разработването на програми за създаване на нови предприятия, насочени към жените и младите хора, по-специално с оглед разработването на обучение по корпоративно управление и достъп до финансова подкрепа, за да се засили секторът на МСП; препоръчва Тунис да предприеме необходимите мерки, за да може да се възползва напълно от Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) на ЕС във възможно най-кратък срок; насърчава предоставянето на частни заеми за МСП, включително чрез засилване на възможностите на сектора за гарантиране на кредитите и чрез реформиране на банковия сектор, който не разполага с достатъчно капитал; приветства неотдавнашната програма за побратимяване по отношение на централната банка на Тунис с цел подпомагане на модернизирането на банковия сектор;

44.  Препоръчва експертният опит на ЕС в областта на регионалните фондове и намаляването на регионалните различия да се използва за решаване на проблемите в областта на регионалното развитие в Тунис и за намаляване на неравенствата; призовава за подкрепа от страна на международните партньори и финансиращи институции с цел подобряване и разширяване на националната инфраструктура (например автомагистрали, железопътни линии, пристанища, летища и далекосъобщителни мрежи), за да се интегрират по-добре селските и разположените във вътрешността центрове;

45.  Насърчава интегрирането на Европейския инструмент за съседство (ЕИС) в общоевропейски инициативи, като например енергийния съюз; насърчава същевременно повече регионално сътрудничество в Северна Африка по конкретни въпроси като залесяване и управление на водите, както и по-широка социално-икономическа интеграция при засилване на търговията в цяла Северна Африка; припомня, че Съюзът за Средиземноморието подкрепя развитието на конкретни проекти в региона и в този смисъл трябва да се присъедини към проекти в Тунис, осъществявани от Европейския съюз;

46.  Призовава сътрудничеството от страна на ЕС да се съсредоточи в по-голяма степен върху зелената икономика и устойчивото развитие и да се увеличи използването на възобновяеми източници на енергия, както и върху по-доброто пречистване води и третиране на отпадъци, особено като се има предвид големият потенциал на Тунис в сектора на енергията от възобновяеми източници; приветства проекти от типа на проекта за премахване на замърсяването на езерото в Бизерте, подкрепен от Съюза за Средиземноморието, покривите на завода в Гхар Ел Мелх и органичните отпадъци, използвани за усвояване в Беджа;

47.  Приветства интеграцията на евро-средиземноморските пазари на електроенергия като важен елемент от сътрудничеството с южните съседи в областта на енергетиката; счита, че проектът Elmed ще даде възможност за осъществяване на двупосочна търговия на електроенергия между Северното и Южното Средиземноморие, генерирайки ползи за всички партньори по отношение на сигурността, стабилността и достъпността на доставките на електроенергия;

III — Сигурност и отбрана

48.  Изразява дълбока загриженост във връзка с непосредствените последици за сигурността в Тунис, произтичащи, наред с другите причини, от нестабилността в Либия; отбелязва изграждането на стена по част от границата с Либия; изразява загриженост относно големия брой тунизийски чуждестранни бойци, които се присъединяват към Даиш и други терористични групи; подчертава, че борбата срещу контрабандата на оръжие е важна част от борбата с тероризма; подчертава необходимостта от реформа на разузнавателните служби на страната, като същевременно се спазват принципите на правовата държава и конвенциите за правата на човека;

49.  Изразява загриженост във връзка с терористичното нападение в граничния град Бен Кардан, извършено непосредствено след бомбардирането на Сабрата, което показва, че тунизийско-либийската граница остава доста несигурна; изразява загриженост по отношение на ситуацията в Либия и призовава всички партии в Либия да се ангажират конструктивно с правителството на националното съгласие (ПНС); подчертава, че при искане от страна на ПНС ЕС е в готовност да предостави подкрепа за сигурността и че е необходимо координацията в областта на сигурността между Тунис и Либия да бъде възстановена; предлага в партньорство с тунизийските органи да се извърши оценка на възможността за установяване на мисия на ЕС за съдействие в областта на граничния контрол в Тунис;

50.  Признава, че бедността и социалната изолация са сред основните причини за радикализацията; призовава за по-ефективно социално приобщаване на младите хора, с цел предоставяне на възможност да си намерят стабилна работа и предотвратяване на превръщането им в цел за вербуване като бойци за терористични организации; препоръчва да се използват експертните познания, събрани чрез инициатива на международни организации като „Хедая“, за да се разработят местни и регионални стратегии за противодействие на насилническия екстремизъм; призовава за повишаване на осведомеността относно съществуващите мрежи или подобни инициативи в Тунис;

51.  Призовава правителството на Тунис да създаде стратегия, в която да се разглежда въпросът с връщането на чуждестранни бойци, например чрез обединяването на наказателни и превантивни мерки с програми за дерадикализация и рехабилитация, за да им бъде дадена възможност да се реинтегрират в обществото, което да намали рисковете в бъдеще; призовава за по-всеобхватна стратегия за предотвратяване на радикализацията в затворите и центровете за задържане; призовава да се концентрира вниманието върху подобряване на образованието и върху борбата с радикализацията на младите хора;

52.  Признава, че тероризмът е общо предизвикателство, което изисква общ отговор и че сътрудничеството между ЕС и Тунис в областта на сигурността и борбата срещу тероризма неотдавна отбеляза напредък, по-специално със стартирането на амбициозна програма в подкрепа на реформата в сектора на сигурността;

53.  Подкрепя ръководения от ООН процес за мир и политическо помирение в Либия като важна движеща сила към стабилизиране на региона в по-широк план и засилване на сигурността и процеса на реформи в Тунис;

54.  Подкрепя започнатия от Тунис процес за подкрепа на координацията в областта на сигурността, в който ЕС взема активно участие; подчертава, че ЕС следва да подкрепи Тунис в изграждането на държавни структури по въпросите на сигурността; приветства резултатите от Г7+3 в областта на сътрудничеството по сигурността; призовава за бързо изпълнение на програмите, които се провеждат понастоящем, и за засилване на подкрепата за Тунис в областта на сигурността, с фокус върху граничната сигурност, защитата на туристическите инфраструктури и борбата с общата терористична заплаха; от друга страна, насърчава тунизийските органи да отговарят пропорционално на такива заплахи, за да се защитят демократични свободи и основни права; призовава да се окаже пълна подкрепа за тунизийските компетентни органи, да бъде създаден съветник по националната сигурност и държавите членки да обменят най-добри практики в областта на сигурността с Тунис, насочени по-специално към обучението на служителите по сигурността и зачитането на правата на човека; призовава за извършване на системна оценка на правата на човека във връзка с подкрепата на ЕС за Тунис в областта на сигурността;

55.  Изразява дълбоката си загриженост във връзка със Закон 22/2015 относно борбата с тероризма, приет през юли 2015 г от Събранието на народните представители на Тунис, в който като възможна присъда се предвижда налагането на смъртно наказание за извършване на серия от терористични нападения; изразява загриженост относно няколко разпоредби на закона за борба с тероризма; подчертава, че този закон може сериозно да наруши гражданските свободи и да застраши спазването на правата на човека в Тунис; приканва тунизийските органи да продължат да спазват мораториума върху прилагането на смъртно наказание; припомня, че смъртното наказание вече съществува в тунизийските закони за престъпления като убийство и изнасилване, въпреки че от 1991 г, насам не е извършвана екзекуция; подчертава, че макар Тунис да е една от държавите, които са най-уязвими за терористични заплахи, държавите са задължени да зачитат напълно правата на човека в борбата с тероризма; подчертава, че ЕПС е силно свързана със спазването на правата на човека и с международното право и припомня позицията на ЕС за „нулева толерантност“ относно смъртното наказание;

56.  Приветства факта, че сега е приета разпоредба, в Закон 22/2015 за борба с тероризма, за правна защита на журналистическите източниците и за инкриминирането на неразрешено правителствено наблюдение;

57.  Приветства стартирането през ноември 2015 г. на програмата на ЕС за подкрепа за реформите в сектора на сигурността в Тунис, насочена по-специално към преструктурирането на службите за сигурност, контрола на границите и на разузнавателните служби, както и ангажимента, поет от двете страни в Съвета за асоцииране ЕС-Тунис на 18 април 2016 г., за ефективното и бързото им прилагане;

58.  Призовава да се насърчава обвързването с цели вместо предоставянето на обикновена подкрепа чрез инструменти на политиката, с ясна стратегическа визия, насочена към превенция, подкрепа за Събранието на народните представители при създаването на законодателството и установяване на прокуратура към службата за борба с тероризма;

59.  Приветства засиления политически диалог между ЕС и Тунис в областта на борбата срещу тероризма; подчертава важното значение на защитата на правата на човека в контекста на мерките за борба с тероризма;

60.  Призовава за засилено сътрудничество с агенциите на ЕС като Европол, като същевременно отбелязва, че Тунис не е в списъка на третите държави, с които Европол ще сключи споразумения; призовава Съвета да обмисли включването на Тунис в списъка на трети държави; изисква да се проведе проучване на въздействието на това сътрудничество и да се представи на съвместно заседание на комисията по външни работи (AFET) и комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE), преди да се одобри споразумението; приветства факта, че Евроюст създаде звено за контакт с Тунис, както и поканата от страна на Евроюст към органите за засилване на сътрудничеството им и за създаване на второ звено за контакт конкретно по въпросите на тероризма; приканва правителството на Тунис да предприеме подходящи последващи действия във връзка с тези предложения в най-кратък срок;

IV — Мобилност, научни изследвания, образование и култура

61.  Приветства партньорството за мобилност между ЕС и Тунис, подписано през март 2014 г., и призовава за неговото бързо прилагане; призовава за нова визова политика спрямо Тунис и за сключването на договорености за обратно приемане на лица; отбелязва, че макар партньорствата за мобилност да се основават на националната компетентност, те са включени в предложението на ЕС в рамките на Европейската политика за съседство; препоръчва държавите членки да покажат своята солидарност с Тунис, като улеснят издаването на визи за предприемачи, учители, студенти, изследователи, хора на изкуството и т.н.;

62.  Насърчава ЕС да подпише партньорства за мобилност с държавите партньорки, които са негови южни съседи, за да облекчи визовите процедури във връзка с договореностите за обратно приемане на лица; призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да разработи възможности за схеми за кръгова миграция, които биха открили безопасни и законни маршрути за мигрантите; осъжда трафика на хора, при който повечето от жертвите са жени, и подчертава значението на укрепването на сътрудничеството с държавите партньори, за да се води борба срещу него; отбелязва, че издаването на многократни вместо на краткосрочни визи е най-доброто решение за намаляване на незаконната миграция, включително чрез контрабанда и трафик на хора; препоръчва Тунис да внесе изменения в закона от 2004 г. относно инкриминирането на лица, напуснали неговата територия без разрешение, в съответствие с международното право;

63.  Призовава органите на Тунис към тясно сътрудничество с държавите от ЕС, за да водят борба с организираните форми на незаконна имиграция;

64.  Подчертава, че стартирането на мисии като EUNAVFOR MED е средство за пряка и ефикасна борба срещу трафика на човешки същества; приканва Съюза да продължи и да засили този тип операции, както и да привлече към тях партньорски държави като Тунис;

65.  Приветства партньорството между ЕС и Тунис в областта на научните изследвания и иновациите и участието на Тунис в рамковата програма „Хоризонт 2020“; подчертава, че създаването на последователна политика в областта на научните изследвания и технологичното развитие ще бъде стимул за инвестиции в научно-изследователската и развойна дейност, трансфера на научни изследвания и иновации в частния сектор и за създаването на нови предприятия; подчертава, че Тунис следва да стане пълноправен участник в програмата „Еразъм +“ с цел разработване на по-нататъшния обмен на студенти; изразява тревога от все по-големите трудности, които срещат тунизийските студенти, за да дойдат да учат на европейска територия; призовава да се прилага политика на „положителна дискриминация“, особено за млади студенти от по-слабо развити региони, като им се предоставят стимули, за да се осигури възможност за тяхното участие в подобни програми; призовава Тунис да приспособи и приоритизира партньорствата с цел развиване на умения в областта на езиците, инженерството, възобновяемите енергийни източници, науката и компютърните науки, които имат най-високи нива на заетост;

66.  Призовава Комисията да насърчи изграждането на партньорства между училища, университети и научно-изследователски центрове и да засили общите проекти в областта на ученето през целия живот, по-специално в областта на езиковото обучение, новите технологии, насърчаването на образованието сред жените и предприемачеството;

67.  Призовава за засилено партньорство в секторите на творчеството, културата, спорта, популярното образование, обществения живот и аудиовизуалните технологии чрез укрепване на мрежите и на инициативи за засилване на междукултурния диалог, утвърждаване на общото историческо и археологическо наследство от римската епоха, мобилността на участниците, популяризиране и разпространение на културно и аудиовизуално съдържание, включително чрез фестивали и изложби; насърчава Тунис да участва в програмата „Творческа Европа“;

68.  Препоръчва използването на арабски език от институциите на ЕС, и по-специално от делегацията на ЕС в Тунис, когато се публикуват покани за тръжни процедури и за изразяване на интерес, и при комуникацията с обществеността; подчертава колко е важно правителството на Тунис да информира своите граждани за действията си;

69.  Счита, че използването на арабски език е необходимо, за да се гарантира участието на гражданското общество в отношенията между ЕС и Тунис, по-специално в контекста на преговорите във връзка със споразумението за свободна търговия;

o
o   o

70.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен председател на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителството на Република Тунис и на председателя на Събранието на народните представители на Тунис.

(1) Приети текстове, P8_TA(2015)0272. (2) Приети текстове, P8_TA(2016)0061. (3) Приети текстове, P8_TA(2016)0086. (4) ОВ L 102, 18.4.2016 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно социалния дъмпинг в Европейския съюз (2015/2255(INI))

P8_TA(2016)0346 A8-0255/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—  като взе предвид член 5 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), член 56, член 153, параграф 5 и член 154 от ДФЕС,

—  като взе предвид основната свобода на движение на работниците (член 45 от ДФЕС) и свободното движение на услуги (член 56 от ДФЕС),

—  като взе предвид член 151 и член 153 от ДФЕС, както и член 9 от ДФЕС, който гарантира адекватна социална закрила,

—  като взе предвид Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги(1),

—  като взе предвид Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“)(2),

—  като взе предвид текущото прилагане на Директива 2014/67/ЕС,

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социално осигуряване(3),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност(4),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. относно приложимото право към договорни задължения (Рим I )(5),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1072/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари(6),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1071/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за установяване на общи правила относно условията, които трябва да бъдат спазени за упражняване на професията автомобилен превозвач, и за отмяна на Директива 96/26/ЕО на Съвета(7),

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета(8) и като взе предвид Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2002 г. за организацията на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт(9);

—  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 г. относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността(10),

—  като взе предвид Регламент (ЕИО) № 3577/92 на Съвета от 7 декември 1992 г. относно прилагането на принципа за свободно предоставяне на услуги в областта на морския превоз в рамките на държавите членки (морски каботаж)(11),

—  като взе предвид предложението за директива на Съвета относно изискваните условия по отношение на корабните екипажи за осигуряване на редовност на услугите за транспорт на пътници и фериботните услуги между държавите членки (COM(1998)0251),

—  като взе предвид Директива 1999/63/ЕО на Съвета от 21 юни 1999 г. относно Споразумението за организацията на работното време на морските лица, сключено между Асоциацията на корабособствениците от Европейската общност (ECSA) и Федерацията на синдикатите на транспортните работници в Европейския съюз (FST)(12), изменена с Директива 2009/13/ЕО на Съвета от 16 февруари 2009 г. за изпълнение на Споразумението, сключено между Асоциациите на корабособствениците от Европейската общност (ECSA) и Европейската федерация на транспортните работници (ETF) относно Морската трудова конвенция от 2006 г.(13),

—  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно ефективните трудови инспекции като стратегия за подобряване на условията на труд в Европа(14),

—  като взе предвид Решение (ЕС) 2016/344 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. за създаването на европейска платформа с цел да се засили сътрудничеството за противодействие на недекларирания труд(15),

—  като взе предвид основните стандарти за труда на Международната организация на труда (МОТ), както и конвенциите и препоръките ѝ относно администрацията и инспектирането на труда, които представляват международен стандарт за гарантиране на прилагането на правните разпоредби по отношение на условията на труд и защитата на работниците,

—  като взе предвид доклада на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound), озаглавен „Командированите работници в Европейския съюз (2010 г.)“(16), както и националните доклади,

—  като взе предвид Европейския речник на Eurofound по колективни трудови правоотношения(17),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 19 май 2015 г., озаглавено „По‑добро регулиране за постигането на по-добри резултати – Програма на ЕС“ (COM(2015)0215),

—  като взе предвид проучването на Парламента от 2015 г., озаглавено „Социалните и трудовите права в ЕС и правото на ЕС в областта на вътрешния пазар“,

—  като взе предвид проучването на Комисията от 2015 г., озаглавено „Системи за определяне на заплащането и минималните ставки на заплащане, приложими за командировани работници в съответствие с Директива 96/71/ЕО в избран брой държави членки и сектори“,

—  като взе предвид проучването от 2015 г., проведено от Университета в Гент и финансирано от Комисията, озаглавено „Нетипични форми на заетост в сектора на въздухоплаването“,

—  като взе предвид речта относно състоянието на Съюза, произнесена на 9 септември 2015 г. от председателя на Комисията пред Европейския парламент,

—  като взе предвид член 52 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становищата на комисията по транспорт и туризъм и на комисията по правата на жените и равенството между половете (A8-0255/2016),

A.  като има предвид, че недекларираният труд и фиктивната самостоятелна заетост могат да доведат до нарушения на конкуренцията, които причиняват дългосрочни вреди на социалноосигурителните системи, увеличаващ се брой несигурни работни места и подронване на закрилата на работниците и като цяло на качеството на работните места, и че следователно срещу тези явления следва да се води борба; като има предвид, че нарастващата тенденция за възлагане на дейности на външни изпълнители и подизпълнители може да създаде възможности за злоупотреба или заобикаляне на действащото трудово и социално право; като има предвид, че противодействието срещу такива злоупотреби е особено важно за поддържане на свободата на движение в рамките на вътрешния пазар и солидарността в рамките на Съюза;

Б.  като има предвид, че свободното движение на работници съгласно член 34 от ДФЕС, свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги са основни принципи на вътрешния пазар;

В.  като има предвид, че Хартата на основните права на Европейския съюз, която е подписана от всички държави членки, предвижда, че равенството между мъжете и жените трябва да бъде гарантирано във всички области; като има предвид, че що се отнася до социалния дъмпинг, ключово предизвикателство за ЕС е да увеличи заетостта сред жените, да подобри положението на жените на пазара на труда и да премахне неравнопоставеността между половете;

Г.  като има предвид, че един от основните принципи на политиките на ЕС е социалното сближаване, което означава постоянно и продължаващо изравняване на заплатите и гарантирана социална закрила за всички работници, местни или приходящи; като има предвид, че продължава да има съществени разлики в условията на труд и в заплащането в Съюза, и като има предвид, че възходящото социално сближаване е от решаващо значение за благоденствието и ръста на вътрешното търсене в целия Съюз; като има предвид, че разликите в заплащането са сред основните причини работниците да напускат своите държави по произход;

Д.  като има предвид, че член 9 от ДФЕС предвижда насърчаването на висока степен на заетост, осигуряването на адекватна социална закрила, борбата срещу социалното изключване и постигането на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве като основни принципи на Съюза; като има предвид, че в резултат на кризата и високите равнища на безработица в повечето държави членки неравенствата се задълбочават;

Е.  като има предвид, че разликата в заплащането на жените и мъжете продължава да съществува и че въпреки съществуващото законодателство на ЕС и препоръките на актовете с незадължителен характер напредъкът в тази област е изключително ограничен; като има предвид, че положението е утежнено от социалния дъмпинг, заедно с разликата в заплащането на жените и мъжете, което води до разлика в пенсиите на мъжете и жените, излагаща възрастните жени на по-голям риск от бедност в сравнение с възрастните мъже;

Ж.  като има предвид, че трафикът на хора – по-специално трафикът на жени, не само от трети държави към ЕС, но и между държавите на ЕС – често се свързва с фалшиви трудови договори;

З.  като има предвид все по-широкия обхват на „социалния дъмпинг“ като резултат от трудови правоотношения с извънтериториални характеристики;

И.  като има предвид, че секторите на транспорта, сигурността, безопасността на пътниците и подходящите условия на труд са до голяма степен взаимосвързани;

Й.  като има предвид, че създаването на Eдинно европейско транспортно пространство беше утвърдено като крайна цел на Бялата книга за транспорта от 2011 г.;

К.  като има предвид, че Комисията обяви, че през 2016 г. възнамерява да предложи нови инициативи, свързани с автомобилния транспорт, включително социалните му аспекти;

Л.  като има предвид, че секторът на автомобилния транспорт е от съществено значение за обществото и икономиката на Европейския съюз и че той представлява почти три четвърти (72%) от общия размер на вътрешния товарен транспорт; като има предвид, че секторът отговаря за превоза на по-голям брой пътници, отколкото надземния и подземния железопътен транспорт и трамваите, взети заедно, и че в този сектор са заети над 2,2% от цялото работоспособно население на ЕС (5 милиона души);

М.  като има предвид, че добрите условия на труд, които спомагат за защитата на физическото и психическото здраве, са основно право на работниците(18) и имат положителна стойност сами по себе си;

Н.  като има предвид, че на 15 юли 2014 г. и в своята реч за състоянието на Съюза от 2015 г. Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, подчерта необходимостта от по-справедлив и наистина общоевропейски пазар на труда, който може да бъде постигнат чрез насърчаване и гарантиране на „свободното движение на гражданите като основно право на нашия Съюз, като същевременно се избягват случаите на злоупотреби и рисковете от социален дъмпинг“;

О.  като има предвид, че Съдът в своето решение по делото Laval (C-34/05) от 18 декември 2007 г.(19) подчерта правото да се предприемат колективни действия срещу възможен социален дъмпинг, както и подчерта, че подобни действия трябва да бъдат пропорционални, за да не ограничават основните свободи на ЕС, като например свободата на предоставяне на услуги;

П.  като има предвид, че Европейската социална харта следва да бъде призната като израз на консенсуса сред държавите членки в областта на основните социални права;

Р.  като има предвид, че увеличаването на злоупотребите и по-честото практикуване на социален дъмпинг отслабват подкрепата за принципа на вътрешния пазар и конкурентоспособността на предприятията, по-специално на малките и средните предприятия (МСП), подронват правата на европейските работници и доверието в европейската интеграция и придават съществено значение на истинското социално сближаване; като има предвид, че селското стопанство, строителството, кетъринг услугите и хранително-вкусовата промишленост, транспортът, здравеопазването, както и грижите и домашните услуги са основните засегнати сектори;

С.  като има предвид, че са важни принципът на равното третиране на работниците в рамките на Европейския съюз и същественото социално сближаване в рамките на единния пазар; като има предвид, че член 45 от ДФЕС посочва, че свободата на движение предполага премахването на всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, между работниците от държавите членки, що се отнася до трудовата заетост, възнаграждението и други условия на труд и заетост;

Т.  като има предвид, че дъмпингът, било то социален, данъчен или екологичен, противоречи на европейските ценности, тъй като застрашава защитата на правата на гражданите на ЕС(20);

У.  като има предвид, че повечето държави членки все още не са транспонирали Директива 2014/67/ЕС, въпреки че крайният срок за това беше 18 юни 2016 г.; като има предвид, че за определянето на истинското въздействие на Директивата в борбата срещу различните видове измами, разкрити в контекста на командироването на работници, е важна оценката на въздействието от нейното прилагане след транспонирането ѝ във всички държави членки;

Ф.  като има предвид, че командированите работници представляват приблизително 0,7% от цялата работна сила на ЕС(21);

Х.  като има предвид, че броят на командированите работници в ЕС се изчислява на 1,92 милиона души, най-вече в строителството (43,7% от командированите работници), услугите, транспорта, комуникациите и селското стопанство;

Ц.  като има предвид, че свободното движение на хора е от основно значение за европейския проект и също така необходимо условие за постигането на икономическо, социално и териториално сближаване с цел постигане на стабилно и устойчиво равнище на конкурентоспособност във всички държави членки;

Ч.  като има предвид, че Съдът подчерта в своето решение по дело C-396/13, че Директива 96/71/ЕО е предназначена, от една страна, за осигуряване на лоялна конкуренция между националните предприятия и предприятията, които предоставят трансгранични услуги, а от друга страна – за гарантиране на прилагането на ядро от задължителни правила за минимална закрила в приемащата държава членка по отношение на командированите работници;

Ш.  като има предвид, че командироването на работници следва да улеснява обмена на умения и професионален опит, а не да причинява социален дъмпинг;

Щ.  като има предвид, че европейските федерации на работодатели и синдикалните организации могат да играят важна роля в борбата срещу социалния дъмпинг;

AA.  като има предвид, че е поет ангажимент да не се увеличава финансовата тежест върху предприятията, и особено върху МСП;

АБ.  като има предвид, че определянето на трудовите възнаграждения е от компетентността на държавите членки;

АВ.  като има предвид, че Съдът подчертава в своето решение по дело C-396/13, че приемащата държава членка е компетентна да определя размера на минималната заплата и метода на изчисляване и да оценява прилаганите критерии;

АГ.  като има предвид, че председателят на Комисията заяви, че „един и същи труд на едно и също място следва да бъде възнаграждаван по един и същи начин“(22); като има предвид, че е необходимо правно изясняване на това изказване и на неговото прилагане;

I.Засилване на контрола и координацията между и от страна на държавите членки

1.  Счита, че тъй като няма юридически признато и универсално споделено определение за социален дъмпинг, това понятие обхваща широк кръг умишлени злоупотреби и заобикаляне на съществуващото европейско и национално законодателство (включително законите и универсално приложимите колективни трудови договори), като тези злоупотреби правят възможно развитието на нелоялна конкуренция чрез незаконно намаляване на цените на труда и оперативните разходи и водят до нарушения на правата и експлоатация на работниците; счита, че последствията от тези практики и ситуации могат да окажат въздействие върху три основни области:

2.  Счита, че осигуряването на равнопоставени условия и лоялна конкуренция в целия ЕС и премахването на социалния дъмпинг са от основно значение; подчертава, че инспекторатите по труда и/или социалните партньори играят основна роля за прилагането на правата на работниците, тъй като определят достойното заплащане съгласно законодателството и практиката на държавите членки и предоставят консултации и насоки на работодателите; посочва, че 28 държави членки са ратифицирали Конвенция № 81 на МОТ относно инспектирането на труда, и призовава държавите членки да осигурят прилагането на всички нейни разпоредби; призовава Комисията да подкрепи държавите членки в установяването на ефективни и ефикасни инспекторати и в изготвянето на препоръка въз основа на Конвенция № 81 на МОТ относно инспектирането на труда, с цел гарантиране на спазването на трудовите стандарти и защитата на работниците, включително на разпоредбите относно работното време, безопасността и здравето; припомня важната роля, която имат социалните партньори в гарантирането на спазването на съществуващото законодателство;

3.  Призовава държавите членки да повишат ефективността и да осигурят подходящо равнище на човешките и други ресурси на своите контролни органи (включително социални инспекторати и/или такива по труда, агенции и бюра за връзка), включително за устен и писмен превод, наред с другото, чрез обмен на най-добри практики; настоятелно призовава държавите членки да спазват референтните стойности от един инспекторат по труда на всеки 10 000 работници, както се препоръчва от МОТ, както и да гарантира, че те разполагат с необходимите ресурси за прилагане на европейското законодателство в областта на свободното движение на работници и услуги;

4.  Призовава държавите членки да подобрят трансграничното сътрудничество между службите за инспекция и електронния обмен на информация и данни с цел подобряване на ефективността на проверките за борба и предотвратяване на социалните измами, фиктивната самостоятелна заетост и недекларирания труд, като същевременно признават важността на защитата на данните и вземат предвид задължителното сътрудничество и взаимната помощ между държавите членки; насърчава държавите членки да изготвят програми за целия ЕС за обучение на инспектори, да откриват нови техники, използвани за заобикаляне на правилата, както и да организират трансгранично сътрудничество; признава дейността на Комисията за финансиране на програми за взаимно обучение за инспектори по труда в държавите членки; подчертава важността да се гарантира достъп на националните инспекторати по труда и/или социалните партньори до всички действителни работни места и съответните места за живеене, осигурени от работодателя, когато това е позволено от националното законодателство и с надлежно зачитане на неприкосновеността на личния живот, тъй като това е предварително условие, което да им позволи да извършват своята работа и да проверяват за случаи на социален дъмпинг; препоръчва на Комисията да обмисли превръщането на проектите за „Eurodetachement“ в постоянна платформа за обмен, съвместно обучение и сътрудничество за инспектори по труда (и държавни служители в бюрата за връзка по въпросите на командированите работници), които участват в дейности по контрол и наблюдение — платформа, която може да бъде включена в или да работи съгласувано с Европейската платформа срещу недекларирания труд;

5.  Насърчава държавите членки да създадат, когато е приложимо, ad hoc двустранни оперативни групи и ако е необходимо, многостранна оперативна група, включваща национални компетентни органи и инспектори по труда, които да извършват, при одобрение от страна на всички заинтересовани държави членки, трансгранични проверки на място, в съответствие с националното законодателство на държавите членки, в които се осъществяват проверките, при подозрения за социален дъмпинг, труд при незаконни условия или измами, и да разкриват дружества „пощенска кутия“, измамни агенции за набиране на персонал и измами по отношение на правилата, които водят до експлоатация на работниците; посочва, че тези оперативни групи могат да работят в сътрудничество с Европейската платформа срещу недекларирания труд и с Комитета на старшите инспектори по труда с цел ограничаване на съпътстващата финансова тежест, както и посочва, че те могат да създадат мрежа от национални социални служби за инспекция за насърчаване на обмена на информация; счита, че ефективното сътрудничество между националните органи и социалните партньори е жизненоважна част от усилията да се сложи край на практиката на социален дъмпинг и да се гарантира лоялна конкуренция на вътрешния пазар;

6.  Призовава Комисията и държавите членки да гарантират по-ефективно прилагане на съществуващото законодателство и да засилят сътрудничеството между структурите на държавите членки, отговорни за инспекциите по труда, особено при трансгранични трудови инспекции; приветства стартирането на Европейската платформа срещу недекларирания труд и на целите, които си е поставила с оглед на засилването на сътрудничеството за предотвратяването и възпирането на недекларирания труд; изразява надежда, че тази платформа ще помогне за разкриването и разрешаването на случаи на нарушаване на националното и европейското трудово право и на разпоредбите на ЕС в областта на свободното движение на работници, свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги;

7.  Подчертава необходимостта от допълване на действията срещу нарушенията на социалните права чрез борба срещу данъчните измами и укриването на данъци, за да се гарантират лоялна конкуренция и равнопоставени условия за предприятията;

8.  Отбелязва, че неподаването на декларация или нередовните декларации са сред най-често срещаните форми на заобикаляне на правилата относно командироването; препоръчва, че в случаи на командироване следва да бъде задължително във всички държави членки да се подаде декларация най-късно когато започне извършването на услуги, и че такива декларации следва да бъдат вписвани в европейски регистър, който ще улесни тяхното консултиране, ще улесни сътрудничеството между държавите членки и ще ограничи настоящата правна несигурност, произтичаща от разликите в процедурите и документите в различните държави членки;

9.  Подчертава, че компетентните органи на приемащата държава членка, в сътрудничество с тези на командироващата държава, следва да могат да проверяват надеждността на формуляра А1 в случай на сериозни съмнения относно действителността на командироването; призовава административната ad hoc работна група за формуляр А1 да активизира усилията си чрез подобряване на надеждността на формулярите А1, както и да разгледа възможността за улесняване на надзора чрез събиране на формулярите А1 в една единствена цифрова система; призовава Комисията и държавите членки да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират, че Електронният обмен на данни за социалната сигурност (EESSI) е напълно оперативен и се използва от всички държави членки съобразно нуждите на МСП; подчертава, че подобряването на достъпа до информация за работниците, работодателите и инспекторите по труда, като например чрез единен национален уебсайт, е сред ключовите инструменти в борбата срещу нарушенията на правилата;

10.  Призовава държавите членки да ратифицират и приложат Конвенция № 189 на МОТ относно домашните работници; приканва държавите членки да установят правни рамки, които дават възможност за законно наемане на работа на домашни работници и лица, полагащи грижи, с цел осигуряване на правна сигурност за работодателите и справедливи условия за наемане на работа и достойни условия за труд на работниците; призовава Комисията и държавите членки да направят оценка на реда и условията за наемане на работа на домашни работници и ако е необходимо, да представят препоръки за подобрения в съответствие с настоящите Договори (по-специално с член 153, параграф 1 от ДФЕС), включително подходящо обучение и предоставяне на информация относно правата и задълженията на тази категория работници;

11.  Отбелязва, че в определени сектори жените са най-силно засегнати от социалния дъмпинг, особено в сектора на домашния труд и сектора на полагане на грижи (особено домашни грижи); призовава Комисията, в сътрудничество с държавите членки, да извърши оценка на всички ситуации, в които жените стават жертви на социален дъмпинг и дъмпинг на заплатите или участват в недеклариран труд, както и на съществуващото относимо законодателство на ЕС;

12.  Призовава държавите членки да подобрят транснационалното и местното сътрудничество между публичните институции, синдикатите и неправителствените организации, за да се решат често много сложните проблеми, които срещат работниците мигранти, както и ги призовава да вземат предвид условията на труд и всякакви други елементи, свързани с качеството на живот, включително общото здравно състояние, социалното приобщаване и жилищното настаняване;

13.  Подчертава значението на разпоредбите на Директива 2014/67/ЕС относно трансграничното изпълнение на финансовите административни санкции и/или глоби, които спомагат за премахване на нарушенията на законодателството; счита, че компетентните органи следва да могат да налагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции, включително възможността да прекратяват предоставянето на услуги в случаи на тежки нарушения на законодателството относно командироването на работници или на приложимите колективни трудови договори; счита, че размерът на такива глоби следва да служи като възпираща мярка, както и че предоставянето на информация на МСП относно приложимото законодателство относно командироването на работници следва да бъде подобрено;

14.  Призовава държавите членки да подобрят значително обмена на информация относно социалната сигурност на командированите работници с цел подобряване на прилагането на съществуващото законодателство; припомня своето искане към Комисията за разглеждане на предимствата от въвеждането и ако е целесъобразно, да предостави защитена срещу подправяне европейска социалноосигурителна карта или друг общоевропейски електронен документ, в който биха могли да се съдържат всички данни, необходими за проверка на социалноосигурителния статут на нейния притежател въз основа на неговите трудови правоотношения(23), както и необходимата информация, свързана с командировките на работника при стриктно спазване на правилата за защита на данните, особено когато се обработват чувствителни лични данни; при все това подчертава, че това не трябва да ограничава или да засяга по какъвто и да е начин правото на органите на приемащите държави и на социалните партньори да извършват преглед и да упражняват контрол и проверки на съдържанието на данните на такива карти в съответствие с националното законодателство и практика;

15.  Изисква изготвянето на общоевропейски списък с предприятия, включително дружества „пощенска кутия“, отговорни за сериозни нарушения на европейското трудово и социално законодателство – след като те са получили предварително предупреждение – който да може да бъде консултиран само от съответните органи за инспекция; изисква на тези предприятия да бъде отказан достъпът до обществени поръчки, държавни субсидии и фондове на ЕС за предвиден от закона срок;

16.  Призовава ЕС и неговите държави членки да си сътрудничат на трансгранично равнище по отношение на информацията в областта на правоприлагането, да предоставят на надзорните органи по-добър достъп до данните, записани в националните електронни регистри на държавите членки и в Европейския регистър на предприятията за автомобилни превози, както и да утвърдят списък от нарушения, водещи до загуба на добрата репутация на автомобилните превозвачи, като включат неспазването на всички съответни законодателни разпоредби на ЕС; подчертава, че отговорността за неспазване на правилата следва да се поема от тези, които дават нареждания на служителите;

II.Запълване на нормативни пропуски с цел прилагане на националното и европейското трудово и социално право и на принципа за равно третиране и недискриминация

17.  Призовава Комисията да предприеме действия за отстраняване на недостатъците, установени в съществуващите правила, с цел ефективна борба със социалния дъмпинг и социалните и фискалните измами;

18.  Призовава Комисията да следи внимателно прилагането на Директива 2014/67/ЕС и ефективността на Платформата срещу недекларирания труд в борбата срещу дружества „пощенска кутия“ чрез прилагане в по-общ план на принципа, че всяко дружество следва да има едно основно седалище, както и чрез гарантиране, че в случаи на свободно предоставяне на услуги чрез командировани работници, всеки участващ доставчик на услуги следва да извършва „истинска дейност“ в държавата членка на установяване и следователно да бъде истинско предприятие; припомня значението на предприятията, които извършват „истинска дейност“ в своята държава членка на произход като основание за командироване на работници; припомня отхвърлянето от страна на комисията по заетост и социални въпроси на предложението за директива относно едноличните дружества с ограничена отговорност, тъй като някои от предложените разпоредби биха могли да улеснят създаването на такива структури, чиито социални и икономически дейности са фиктивни и нарушават задълженията си според споразуменията и закона, и така водят до загуби на милиарди евро от неосъществени данъчни приходи; призовава Комисията да обмисли възможността да направи предложение за прозрачен и достъпен стопански регистър на всички дружества от ЕС и за задължителното използване на EESSI;

19.  Призовава Комисията да започне изготвянето на нов доклад за напредъка, постигнат от държавите членки при осигуряването на необходимите подобрения на техните национални данъчни администрации и системи за борба с данъчните измами, както беше предложено в съобщението на Комисията „План за действие за укрепване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци“ (COM(2012)0722),

20.  Отбелязва, че в Директива 96/71/ЕО се прави позоваване само на член 64 и член 74 от ДФЕС, свързани със свободното предоставяне на услуги и свободата на движение, а една от основните цели на Директивата е защитата на работниците; обръща внимание също така на значението на членове 151 и 153 от ДФЕС, които определят цели за ЕС и неговите държави членки по отношение на насърчаването на заетостта, подобряването на условията на живот и труд, адекватната социална закрила, насърчаването на социалния диалог и борбата с изключването;

21.  Признава рисковете, свързани с дълги вериги от подизпълнители; припомня, че държавите членки могат да създадат, след консултация със съответните социални партньори, механизми за „солидарна отговорност“ на национално равнище, приложими към местни и чуждестранни дружества, за да могат местните и чуждестранните работници да упражняват своите права; припомня, че тази възможност беше потвърдена от Директива 2014/67/ЕС; призовава Комисията да следи внимателно прилагането на задължението, наложено на държавите членки от тази Директива, да предвидят мерки, гарантиращи, че в строителния сектор командированите работници във веригите за подизпълнители могат да търсят отговорност от изпълнителя, чийто пряк подизпълнител е техният работодател, що се отнася до спазването на техните трудови права;

22.  Отбелязва проблемите, свързани с Директива 96/71/ЕО и нейното изпълнение; подчертава важността от справянето с тези проблеми с цел гарантиране на справедливи условия за работа, спазване на правата на работниците и равнопоставени условия за командироващите дружества и местните дружества в приемащата държава, което е особено важно за МСП; призовава за навременно изпълнение на Директива 2014/67/EС; отбелязва предложението на Комисията за преразглеждане на Директива 96/71/ЕО чрез включване на ограничение за периодите на командироване, въвеждане на разпоредби за възнаграждението и определяне на реда и условията за наемане на работа с цел да се гарантира спазването на принципа за равно третиране и забраната за всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство, както е заложено в правото на ЕС още с учредителните договори; настоява, че правилата относно командироването следва да бъдат ясни, пропорционални и обосновани; подчертава необходимостта от спазване на колективните трудови договори на приемащата държава;

Мобилни работници: борба със социалния дъмпинг в областта на транспорта

23.  Призовава за засилване на наблюдението на прилагането на правилата относно работното време и времето за почивка в сектора на автомобилния транспорт; призовава за усъвършенстване на устройствата за контрол и за навременното въвеждане на интелигентни тахографи за професионална употреба с цел да се осигури правилно, ефективно и недискриминационно прилагане на съществуващото законодателство от страна на държавите членки, без да се създава ненужна административна тежест; призовава Комисията да извърши оценка на създаването на „електронно и интегрирано досие“ за всички оператори, извършващи дейност въз основа на лиценз на Общността, с цел събиране на всички съответни данни за превозвача, превозното средство и водача, събрани по време на пътни проверки;

24.  Призовава за засилване на проверките по отношение на спазването на работното време, времето на разположение, времето на шофиране и времето на почивка във всички съответни сектори като строителство, обществено хранене, здравеопазване и транспорт, както и за налагането на санкции за тежки нарушения;

25.  Приканва Комисията да обмисли създаването на Европейска агенция за автомобилен транспорт, за да се гарантира правилното прилагане на законодателството на ЕС и да се насърчи стандартизацията и сътрудничеството между всички държави членки по отношение на автомобилния транспорт;

26.  Призовава Комисията да координира и засили сътрудничеството относно законодателството в областта на автомобилния транспорт между националните органи, включително посредством обмен на информация и други усилия, насочени към подкрепа за прилагането на законодателството и осигуряване на еднакви условия на конкуренция за операторите; отбелязва, че прилагането на законодателството в тази област е преди всичко отговорност на държавите членки; настоятелно призовава държавите членки да си сътрудничат по-тясно с Организацията за контрола по пътищата в ЕС (Euro Contrôle Route) и Европейската мрежа на службите на пътна полиция (TISPOL), за да се подобри прилагането на законодателството в областта на автомобилния транспорт в ЕС чрез осигуряване на еднаквото му и адекватно прилагане;

27.  Призовава Комисията да прилага по колективен начин спрямо мобилния персонал в автомобилния транспорт член 8, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 593/2008 (Рим I) съгласно тълкуването на Съда по делото Koelzsch (C-29/10, Решение на Съда (голям състав) от 15 март 2011 г.);

28.  Призовава Комисията и държавите членки да проведат размяна на мнения с цел изясняване на съответните разпоредби, така че да може да се направи разлика между служители и самостоятелно заети лица с оглед на борбата срещу „фиктивната самостоятелна заетост“, както и призовава Комисията да предложи специфични препоръки, основаващи се на показатели за наличието на трудово правоотношение в съответствие с Препоръка № 198 на МОТ относно трудовите правоотношения, като същевременно не се дискриминират действителните самостоятелно заети работници с малък брой клиенти; подчертава необходимостта да се наблюдава трудовият статут на работници като пилотите от авиокомпаниите и водачите на локомотиви и техните трудови правоотношения с дружествата, за които работят; подчертава, че проблемът с фиктивната самостоятелна заетост има значителни последствия за социалната закрила и безопасността на работниците и може да има отражения върху лоялната конкуренция;

29.  Отхвърля всяка по-нататъшна либерализация на каботажа, докато не се засили прилагането на действащата правна рамка; насърчава Комисията да предложи подобрени правила с цел осигуряване на по-добро прилагане и за улесняване на контрола; призовава Комисията да преразгледа Директива 92/106/ЕИО относно комбинирания транспорт(24), за да се сложи край на нелоялните практики, и призовава за по-нататъшни мерки за гарантиране на спазването на социалното законодателство, свързано с комбинирания транспорт;

30.  Призовава онези държави членки, които имат система за пътно таксуване, да предоставят събраните налични данни относно пътното таксуване на разположение на контролиращите органи с цел оценка, за да се контролират по-ефективно операциите по каботаж;

31.  Препоръчва, в случай на придобиване или прехвърляне на имуществото на дружеството, ясно да се посочва кои изисквания не са пренебрегнати, а са пренесени в новите договори по смисъла на Директива 2001/23/ЕО(25) по отношение на гарантирането на правата на служителите в случай на прехвърляне на предприятия;

32.  Призовава за подобряване на Регламент (ЕО) № 1008/2008, за да се гарантира обвързващото прилагане на националното трудово законодателство за въздушни превозвачи, които разполагат с оперативни бази в ЕС, както и за подобряване на определението и на концепцията на понятието „основно място на стопанска дейност“, а също така – в контекста на координацията на системите за социална сигурност и трудовото право – за хармонизиране на определението на „основна база“ за членовете на екипажа в Регламент (ЕС) № 83/2014(26) и Регламент (ЕС) № 465/2012(27);

33.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки, с оглед на Регламента за Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕААБ) и другото приложимо законодателство, да подкрепят договорите за пряка заетост като стандартен модел и да ограничат използването на нетипични договори за заетост;

34.  Призовава за защита на социалните права на пилотите и кабинния екипаж;

35.  Призовава държавите членки да разгледат своите закони, за да гарантират, че всички договори в сектора на въздухоплаването предоставят качествена заетост и добри условия на труд; счита, че несигурността на условията на труд представлява утежняващ рисковете пред сигурността фактор; изтъква, че конкурентоспособността не следва да бъде за сметка на „разпродажбата“ на социалните гаранции за работниците и качеството на услугите;

36.  Подчертава, че следва да се засили социалното измерение на „Стратегията за въздухоплаването в Европа“, публикувана от Комисията на 7 декември 2015 г., тъй като качествената заетост и добрите условия на труд са пряко свързани с поддържането на безопасността и сигурността на пътниците и персонала; подчертава освен това необходимостта Комисията и държавите членки да наблюдават и гарантират правилното прилагане на националното социално законодателство и колективните трудови договори за въздушните превозвачи, които разполагат с оперативни бази на територията на ЕС; припомня в това отношение връзката между социалните и екологичните стандарти и качеството на услугата и безопасността; признава колко е важно да се определи минимално равнище на обучение на техническия персонал в сектора на гражданското въздухоплаване; призовава Комисията да предложи преразглеждане на Регламент (ЕО) № 868/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 г. относно защита срещу субсидиране и практики на несправедливо ценообразуване, причиняващи щети на въздушните превозвачи на Общността при осигуряване на въздушно обслужване от държави, които не са членки на Европейската общност(28), както и призовава Комисията да анализира причините за неговото неприлагане; призовава Комисията и държавите членки да преразгледат правилата относно първоначалното обучение и относно лицензирането на екипажите на въздухоплавателни средства с цел премахване на недостатъците, които водят до експлоатация на пилоти, като например договори от типа „плати, за да летиш“ (pay to fly);

37.  Призовава Комисията да разгледа възможността за допълнително предложение относно приложимите условия на труд в сектора на корабната индустрия, включително с оглед на корабните екипажи;

38.  Счита, че в морския сектор Комисията следва да гарантира пълно прилагане на социалното законодателство, включително на Морската трудова конвенция от 2006 г.; призовава Комисията и държавите членки да обмислят мерки за насърчаване на наемането и задържането на работа на квалифицирани морски лица със седалище в Европа;

Своевременно установяване и разрешаване на предизвикателствата, свързани с цифровизацията на икономиката

39.  Припомня важността от обвързването на развитието на цифровата икономика и на икономиката на споделянето със защитата на работниците в този нов сектор, където по-гъвкавите трудови практики могат да доведат до форми на заетост с по-ниски стандарти по отношение на социалната сигурност, работното време, местоработата, обучението, участието на работниците във вземането на решения и защитата на заетостта; подчертава, че свободата на сдружаване и правото на колективно трудово договаряне трябва да бъдат приложими в контекста на посочените нови форми на заетост в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз и националната практика; подчертава, че държавите членки трябва да приемат свое законодателство относно цифровата икономика и икономиката на споделянето и призовава Комисията, държавите членки и социалните партньори бързо да извършат оценка на приложимото в този сектор европейско законодателство и ако е необходимо, да изготвят предложения за регулиране на цифровата икономика, икономиката на споделянето и икономиката на сътрудничеството с цел гарантиране на лоялна конкуренция и защита на правата на работниците;

40.  Отбелязва, че цифровизацията оказва решаващо въздействие върху пазарите на труда в Европа; подчертава, че от една страна, цифровизацията може да създаде нови бизнес модели и нови работни места (особено за висококвалифицираните, но също така и за нискоквалифицираните работници), но от друга страна, тя може да доведе също така до несигурни форми на заетост; подчертава необходимостта в стратегията за цифров единен пазар да се отчитат съображенията от социалната сфера, за да се използва пълноценно съответният потенциал за заетост и растеж, като същевременно се гарантира високо ниво на защита на заетостта; призовава Комисията да изгражда цифровия единен пазар въз основа на принципите за социална справедливост и устойчивост; счита, че съществуващите схеми за социална закрила следва да бъдат приспособени към нуждите на работниците в цифровата икономика и икономиката на сътрудничеството, за да се гарантира адекватна социална закрила за тези работници;

41.  Припомня, че в някои отрасли на икономиката, например селското стопанство, работното време варира в зависимост от сезонните ограничения;

III.Към възходящо социално сближаване

42.  Подчертава първенството на основните права; призовава Комисията и държавите членки да подпомагат и да улесняват социалния диалог, който играе решаваща роля за постигането на висококачествени условия на труд; подчертава, че стандартите в областта на трудовото право и социалните стандарти играят решаваща роля за възстановяването на баланса в икономиките, подпомагането на доходите и насърчаването на инвестициите в капацитет; подчертава, в този контекст, че правните и политически документи на ЕС трябва да зачитат правата и свободите на синдикалните организации, да спазват колективните трудови договори и да подкрепят еднаквото третиране на работниците;

43.  Призовава Комисията да предприеме специфични мерки в помощ на жените, засегнати от социален дъмпинг, като акцентира върху всички общи политики и мерки за постигане на равенство и като взема под внимание текущата сегрегация на пазара на труда и неравенствата в трудовите договори, отразени в текущите значителни разлики в заплащането между жените и мъжете;

44.  Подчертава, че неравенствата в Европа се задълбочават, с което се застрашава постигането на целите на „Европа 2020“ по отношение на бедността и заетостта;

45.  Подчертава значението на установяването на икономически, фискални и социални механизми на територията на Съюза и/или в еврозоната, с което ще се подобри стандартът на живот на гражданите на ЕС, като се намалят икономическите и социалните неравенства; освен това настоятелно призовава Комисията да вземе предвид становища по социални въпроси с цел по-голяма закрила на работниците чрез сближаване;

46.  Припомня ангажимента на Комисията за установяване на стълб на социалните права и подчертава необходимостта от социално сближаване, за да бъдат постигнати целите, определени в член 151 от ДФЕС; подчертава, че определянето на критерии за сравняване на различните национални социални системи не може да представлява този минимален стълб, а само да бъде предварителна аналитична таблица за него; подчертава, че приемането на минимален стълб на социалните права следва да не води до понижаване на съществуващите трудови и социални стандарти;

47.  Подчертава разликите във вноските за социално осигуряване на служителите и работодателите в държавите членки; призовава Комисията да направи оценка на икономическите и социалните последици от тези разлики в контекста на единния пазар;

48.  Счита, че възнагражденията, които позволяват на работниците да водят достоен живот, са важни са социалното сближаване и за поддържането на производителна икономика; изисква спазването и насърчаването на колективното трудово договаряне; препоръчва също така установяването на прагове на възнагражденията под формата на минимална заплата на национално равнище, като се зачитат надлежно практиките на всяка държава членка и след консултиране със социалните партньори, с цел, ако е възможно, постепенно достигане на най-малко 60% от средната заплата в съответната държава, за да се избегнат прекомерните разлики в трудовите възнаграждения, да се насърчават съвкупното търсене и възстановяването на икономиката и да се подкрепя по-доброто социално сближаване;

49.  Отбелязва потенциалната стойност на автоматичните стабилизатори; подчертава необходимостта от съчетаване на тези стабилизатори с ефективни политики в областта на заетостта, чиято основна цел е създаването на качествени работни места;

50.  Призовава Комисията, заедно с държавите членки да вземе предвид необходимостта от предприемане на действия на равнище ЕС за справяне с различните аспекти на възлагането на подизпълнители, включително разширяването на солидарната отговорност по веригата на подизпълнение;

51.  Подчертава, че всички подизпълнители, включително агенции за временна заетост, които основно изпращат жени в други държави членки за извършване на домашен труд и предоставяне на домашни грижи, трябва да понесат отговорност за неизплатени възнаграждения, осигурителни вноски, застраховка срещу злополука и разпоредби за болест и трудови злополуки; подчертава, че подизпълнителите освен това трябва да могат да съдействат на служителите в случай на малтретиране или злоупотреба от клиенти, както и с репатриране;

52.  Изисква от Комисията да разгледа възможността за установяване на инструмент, който да предвижда за предприятията по-голямо задължение за полагане на грижа, като ангажира тяхната отговорност както по отношение на техните дъщерни дружества, така и на техните подизпълнители, развиващи дейност в трета държава, така че да се предотвратят нарушаването на правата на човека, корупцията, тежките телесни повреди или сериозните щети за околната среда, както и нарушенията на конвенциите на МОТ;

53.  Счита, че Директива 96/71/ЕО и правилата, които координират системите за социална сигурност, трябва да бъдат приложими за наемането на командировани работници от трета държава въз основа на разпоредбите от режим 4 на Световната търговска организация и в рамките на търговските споразумения с цел предотвратяване на третиране по по-благоприятен начин на дружества и работници от трети държави в сравнение с тези от държавите членки;

54.  Изисква от Комисията да се съобрази във възможно най-голяма степен с препоръките, съдържащи се в настоящата резолюция;

55.  Подчертава необходимостта от по-добро координиране на различните европейски политики;

o
o   o

56.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 18, 21.1.1997 г., стр. 1. (2) ОВ L 159, 28.5.2014 г., стр. 11. (3) ОВ L 166, 30.4.2004 г., стр. 1. (4) ОВ L 284, 30.10.2009 г., стр. 1. (5) ОВ L 177, 4.7.2008 г., стр. 6. (6) ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 72. (7) ОВ L 300, 14.11.2009 г., стр. 51. (8) ОВ L 102, 11.4.2006 г., стр. 1. (9) ОВ L 80, 23.3.2002 г., стр. 35. (10) ОВ L 293, 31.10.2008 г., стр. 3. (11) ОВ L 364, 12.12.1992 г., стр. 7. (12) ОВ L 167, 2.7.1999 г., стр. 33. (13) ОВ L 124, 20.5.2009 г., стр. 30. (14) Приети текстове, P7_TA(2014)0012. (15) ОВ L 65, 11.3.2016 г., стр. 12. (16) http://www.eurofound.europa.eu/bg/publications/report/2010/working-conditions-industrial-relations/posted-workers-in-the-european-union (17) https://www.eurofound.europa.eu/bg/observatories/eurwork/industrial-relations-dictionary (18) Член 31, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз гласи: „Всеки работник има право на условия на труд, които опазват неговото здраве и сигурност и зачитат достойнството му.“ (19) ЕС:C:2007:809. (20) Виж приети текстове, P8_TA(2015)0252. (21) Вж. Jozef Pacolet & De Wispelaere Frederic, „Posting of workers: Report on A1 portable documents“, доклад публикуван през 2012 и 2013 г., стр. 15. Според данни от Евростат цялата работна сила на ЕС през 2013 г. е възлизала на 243  милиона души (Преглед на проучване на работната сила, Евростат (http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Archive:Labour_force_survey_overview_2013)). (22) https://ec.europa.eu/priorities/sites/beta-political/files/juncker-political-guidelines_en.pdf (23) Резолюция на Европейския парламент от 14 януари 2014 г. относно ефективните трудови инспекции като стратегия за подобряване на условията на труд в Европа (Приети текстове, P7_TA(2014)0012). (24) Директива 92/106/ЕИО на Съвета от 7 декември 1992 г. относно създаването на общи правила за някои видове комбиниран транспорт на товари между държавите членки (OВ L 368, 17.12.1992 г., стр. 38). (25) Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 г. относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 82, 22.3.2001 г., стр. 16). (26) Регламент (ЕС) № 83/2014 на Комисията от 29 януари 2014 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 965/2012 за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с въздушните операции в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 28, 31.1.2014 г., стр. 17). (27) Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 (ОВ L 149, 8.6.2012 г., стр. 4). (28) ОВ L 162, 30.4.2004 г., стр. 1.

Резолюция на Европейския парламент от 14 септември 2016 г. относно Делегиран регламент на Комисията от 30 юни 2016 година за допълване на Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП) чрез определяне на регулаторните технически стандарти за представянето, съдържанието, преразглеждането и изменението на основните информационни документи, както и за условията за изпълнение на изискването за предоставяне на тези документи; (C(2016)03999 – 2016/2816(DEA))

P8_TA(2016)0347 B8-0974/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Делегирания регламент на Комисията (C(2016)03999) („делегиран регламент“),

—  като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП) и по-специално член 8, параграф 5, член 10, параграф 2 и член 13, параграф 5 от него,

—  като взе предвид член 13 от Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията, от Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/79/ЕО на Комисията, и от Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски орган за ценни книжа и пазари), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/77/ЕО на Комисията,

—  като взе предвид проекта на регулаторен технически стандарт (РТС), представен на 6 април 2016 г. от Съвместния комитет на европейските надзорни органи съгласно членове 10 и 56 от регламенти (ЕС) № 1093/2010, (ЕС) № 1094/2010 и (ЕС) № 1095/2010,

—  като взе предвид писмото, представено на Комисията и изпратено от председателя на комисията по икономически и парични въпроси до Комисията на 30 юни 2016 г. и писмото, изпратено от председателя на комисията по икономически и парични въпроси на 12 юли 2016 г.,

—  като взе предвид предложението за резолюция, внесено от комисията по икономически и парични въпроси,

—  като взе предвид член 105, параграф 3 от Правилника за дейността,

А.  като има предвид, че е от съществено значение информацията за потребителите по отношение на инвестиционните продукти да бъде съпоставима, за да се насърчават еднакви условия на конкуренция на пазара, независимо от вида на финансовия посредник, който ги емитира или предоставя на пазара;

Б.  като има предвид, че за инвеститорите би било подвеждащо да се премахне кредитния риск при изчисляването на рисковата категория на застрахователните продукти;

В.  като има предвид, че третирането на продукти, предлагащи няколко възможности, все още се нуждае от изясняване, по-специално във връзка с изричното освобождаване за фондовете на ПКИПЦК съгласно Регламент (ЕС) № 1286/2014;

Г.  като има предвид, че делегираният акт, приет от Комисията, съдържа слабости в методологията за изчисляване на сценарии за бъдещите резултати и следователно не отговаря на изискването по Регламент (ЕС) № 1286/2014 да предоставя информация, която е „точна, коректна, ясна и да не е подвеждаща“, и по-специално по отношение на някои ПИПДОЗИП, дори при неблагоприятен сценарий, и дори за продукти, които редовно са водили до загуби за препоръчителния минимален срок за държане, не показва, че инвеститорите могат да загубят пари;

Д.  като има предвид, че липсата на подробни насоки в делегирания регламент относно „предупреждението относно разбирането“ създава сериозен риск от непоследователно прилагане на този елемент в основния информационен документ в рамките на единния пазар;

Е.  като има предвид, че Парламентът продължава да счита, че по-нататъшното стандартизиране на случаите, в които следва да се използва предупреждението за разбиране, следва да бъде въведено като допълнителен мандат за РТС;

Ж.  като има предвид, че ако това не се промени, съществува риск установените в настоящия делегиран регламент правила да противоречат на духа и целта на законодателство, което има за цел да даде ясна, сравнима, разбираема и неподвеждаща информация относно ПИПДОЗИП на инвеститори на дребно;

З.  като има предвид, че в писмото от 30 юни 2016 г., изпратено до Комисията от председателя на комисията по икономически и парични въпроси, преговарящият екип на Парламента поиска от Комисията да прецени дали прилагането на Регламент (ЕС) № 1286/2014 следва да бъде отложено;

1.  Възразява срещу делегирания регламент на Комисията;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и да я нотифицира, че делегираният регламент не може да влезе в сила;

3.  Отправя искане към Комисията да представи нов делегиран акт, който да взема предвид горепосочените опасения;

4.  Призовава Комисията да обмисли предложение за отлагане на датата на прилагане на Регламент (ЕС) № 1286/2014, без да променя някоя от другите разпоредби от ниво 1, с цел да се гарантира правилното прилагане на изискванията, установени в регламента и в делегирания регламент, и за да се избегне прилагането на ниво 1 без РТС предварително да е влязъл в сила;

5.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на правителствата и парламентите на държавите членки.