Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 октомври 2016 г. относно предложението за решение на Съвета за разрешаване на Република Австрия и на Румъния да приемат, в интерес на Европейския съюз, присъединяването на Перу към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (COM(2016)0367 – C8-0234/2016 – 2016/0168(NLE))

P8_TA(2016)0372 A8-0267/2016

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2016)0367),

—  като взе предвид член 38, четвърти параграф от Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца,

—  като взе предвид член 81, параграф 3 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C8-0234/2016),

—  като взе предвид становището на Съда(1) относно изключителната външна компетентност на Европейския съюз по отношение на декларация за приемане на присъединяване към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца,

—  като взе предвид член 59 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0267/2016),

1.  Одобрява разрешаването на Република Австрия и на Румъния да приемат, в интерес на Европейския съюз, присъединяването на Перу към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията, на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Перу, както и на Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право.

(1) Становище на Съда от 14 октомври 2014 г., 1/13, ECLI:EU:C:2014:2303.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 октомври 2016 г. относно предложението за решение на Съвета за разрешаване на определени държави членки да приемат, в интерес на Европейския съюз, присъединяването на Казахстан към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (COM(2016)0368 – C8-0232/2016 – 2016/0169(NLE))

P8_TA(2016)0373 A8-0268/2016

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2016)0368),

—  като взе предвид член 38, четвърти параграф от Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца,

—  като взе предвид член 81, параграф 3 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C8-0232/2016),

—  като взе предвид становището на Съда(1) относно изключителната външна компетентност на Европейския съюз по отношение на декларация за приемане на присъединяване към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца,

—  като взе предвид член 59 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0268/2016),

1.  Одобрява разрешаването на определени държави членки да приемат, в интерес на Европейския съюз, присъединяването на Казахстан към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията, на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Казахстан, както и на Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право.

(1) Становище на Съда от 14 октомври 2014 г., 1/13, ECLI:EU:C:2014:2303.

Законодателна резолюция на Европейския парламент от 5 октомври 2016 г. относно предложението за решение на Съвета за разрешаване на определени държави членки да приемат, в интерес на Европейския съюз, присъединяването на Република Корея към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца (COM(2016)0372 – C8-0233/2016 – 2016/0173(NLE))

P8_TA(2016)0374 A8-0266/2016

(Консултация)

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението за решение на Съвета (COM(2016)0372),

—  като взе предвид член 38, четвърти параграф от Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца,

—  като взе предвид член 81, параграф 3 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква б) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съгласно които Съветът се е консултирал с него (C8-0233/2016),

—  като взе предвид становището на Съда(1) относно изключителната външна компетентност на Европейския съюз по отношение на декларация за приемане на присъединяване към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца,

—  като взе предвид член 59 и член 108, параграф 7 от своя правилник,

—  като взе предвид доклада на комисията по правни въпроси (A8-0266/2016),

1.  Одобрява разрешаването на определени държави членки да приемат, в интерес на Европейския съюз, присъединяването на Република Корея към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца;

2.  Възлага на своя председател да предаде позицията на Парламента съответно на Съвета, на Комисията, на правителствата и на парламентите на държавите членки и на Република Корея, както и на Постоянното бюро на Хагската конференция по международно частно право.

(1) Становище на Съда от 14 октомври 2014 г., 1/13, ECLI:EU:C:2014:2303.

Резолюция на Европейския парламент от 5 октомври 2016 г. относно следващите стъпки за постигане на глобалните цели и ангажиментите на ЕС в областта на изхранването и продоволствената сигурност по света (2016/2705(RSP))

P8_TA(2016)0375 B8-1042/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., и по-специално член 25 от нея, в който се признава правото на храна като част от правото на подходящ жизнен стандарт,

—  като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права, и по-специално член 11 от него, в който се признава правото на „подходящ жизнен стандарт, в т.ч. на подходяща храна“, а също така и „основното право на всеки човек да бъде защитен от глад“,

—  като взе предвид приетия през 2008 г. факултативен протокол към Международния пакт за икономически, социални и културни права, с който правото на храна се превръща в право, чието упражняване може да бъде наложено на международно равнище,

—  като взе предвид Римската декларация за сигурността на прехраната в света, приета на Световната среща на високо равнище относно прехраната, свикана от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) през 1996 г.,

—  като взе предвид насоките относно правото на храна, приети от ФАО през 2004 г., с които на държавите се предоставят насоки как да изпълняват задълженията си по отношение на правото на храна,

—  като взе предвид изследването на ФАО на тема „Загуби на храни и разхищение на храни в световен мащаб“ (Global food losses and food waste), публикувано през 2011 г., което предоставя точна информация относно количествата храна, които се разхищават и губят всяка година,

—  като взе предвид Втората международна конференция по прехраната, проведена в Рим от 19 до 21 ноември 2014 г., и документите за резултатите ѝ, а именно Римската декларация за прехраната и рамката за действие за продоволствената сигурност и изхранването при продължителни кризи,

—  като взе предвид инициативата на Г-8 за продоволствена сигурност от Акуила от 2009 г.,

—  като взе предвид инициативата „Укрепване на храненето“ (Scaling Up Nutrition, SUN), която има за цел да се използват възможностите и готовността на заинтересованите страни на международно равнище в подкрепа на инициативите и приоритетите на националните правителства за справяне с недохранването,

—  като взе предвид Резолюция № 65.6 от 2012 г. на Световната здравна асамблея (СЗА) относно „Всеобхватен план за изпълнение относно храненето на майките, кърмачетата и малките деца“,

—  като взе предвид предизвикателството „Нулев глад“, отправено от генералния секретар на ООН на конференцията „Рио+20“, с което се призовават правителствата, гражданското общество, религиозните общности, частният сектор и научноизследователските институции да се обединят, за да се сложи край на глада и да се премахнат най-лошите форми на недохранване,

—  като взе предвид Резолюция A/RES/70/259 на Общото събрание на ООН от 1 април 2016 г., озаглавена „Десетилетие на ООН за действия за изхранването (2016—2025 г.)“, която има за цел да доведе до засилени действия за слагане край на глада и премахване на недохранването в световен мащаб и да осигури всеобщ достъп до по-здравословни и по-устойчиви режими на хранене за всички хора, независимо кои са те и къде живеят,

—  като взе предвид резолюция A/RES/70/1 на Общото събрание на ООН от 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“,

—  като взе предвид целите за устойчиво развитие (ЦУР) и техния взаимосвързан и интегриран характер, и по-специално ЦУР № 1 (премахване на бедността във всичките ѝ форми навсякъде), ЦУР № 2 (да се сложи край на глада, да се постигне продоволствена сигурност и подобрено изхранване и да се насърчи устойчиво селско стопанство) и ЦУР № 12 (гарантиране на устойчиви модели на потребление и производство),

—  като взе предвид Партньорството от Пусан за ефективно сътрудничество за развитие от 1 декември 2011 г.(1), и по-специално параграф 32 от него, в който се посочва необходимостта от „признаване на централната роля на частния сектор за развиване на иновациите, създаване на блага, доходи и работни места, мобилизиране на местните ресурси и съответно спомагане за намаляване на бедността“ (ЦУР № 1),

—  като взе предвид член 21 от Договора за Европейския съюз, в който се посочва, че външната дейност на ЕС трябва да допринася за целите за устойчиво развитие, правата на човека и равенството между половете,

—  като взе предвид член 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който потвърждава, че Съюзът трябва да взема предвид целите на сътрудничеството за развитие при изпълнението на политиките, които биха могли да засегнат развиващите се държави,

—  като взе предвид Конвенцията за продоволственото подпомагане, която беше ратифицирана от Европейския съюз на 13 ноември 2013 г.,

—  като взе предвид световния пакт „Изхранване за растеж“, одобрен на срещата на високо равнище „Изхранване за растеж“ в Лондон на 8 юни 2013 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2012 г., озаглавено „Подходът на ЕС към устойчивостта към кризи: уроците от продоволствените кризи“ (COM(2012)0586),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 март 2013 г., озаглавено „Подобряване на храненето при майките и децата в рамките на външната помощ: рамка за политиката на ЕС“ (COM(2013)0141), и заключенията на Съвета относно продоволствената сигурност и сигурността на изхранването в рамките на външната помощ от 28 май 2013 г.,

—  като взе предвид Плана за действие в областта на храненето — намаляване броя на децата със забавен растеж под петгодишна възраст със 7 милиона до 2025 г. (SWD(2014)0234), приет от Комисията през 2014 г.,

—  като взе предвид първия доклад за напредъка по Плана за действие на Комисията в областта на храненето,

—  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 2 декември 2014 г., озаглавен „Изпълнение на ангажиментите по политиката на ЕС за сигурност в областта на продоволствието и изхранването: първи двугодишен доклад“ (COM(2014)0712),

—  като взе предвид съвместната глобална оценка на ЕС, ФАО и Световната продоволствена програма (СПП) от март 2016 г., озаглавена „Глобален анализ на положението със сигурността в областта на продоволствието и изхранването на местата, засегнати най-силно от хранителни кризи“,

—  като взе предвид Доброволните насоки на Комитета по световната продоволствена сигурност относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите в контекста на националната продоволствена сигурност от 11 май 2012 г.,

—  като взе предвид Рамката за действие за сигурност в областта на продоволствието и изхранването при продължителни кризи (FFA)(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 7 юни 2016 г. относно Новия алианс за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно рамката за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност(4),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 ноември 2014 г. относно недохранването и непълноценното хранене при децата в развиващите се страни(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 30 април 2015 г. относно изложението в Милано през 2015 г.: „Изхранването на планетата: енергия за живот“(6),

—  като взе предвид Пакта за градската продоволствена политика от Милано от 15 октомври 2015 г.(7), представен от Градския съвет на Милано и подписан от 113 града по света, който беше представен на генералния секретар на ООН Бан Ки Мун и показва ключовата роля на градовете в изготвянето на политиките относно храните,

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно следващите стъпки за постигане на глобалните цели и на ангажиментите на ЕС в областта на изхранването и продоволствената сигурност по света (O-000099/2016 – B8-0717/2016),

—  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по развитие,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че ЦУР № 2 и свързаните с нея цели са насочени към премахване на глада и недохранването до 2030 г., по-специално чрез осигуряване на възможности и повишаване на производителността на дребните земеделски стопани, постигане на устойчиво и устояващо на изменението на климата селско стопанство, както и продоволствени системи, които са в състояние да изхранят световното население, за което се очаква да достигне 8,5 милиарда души до 2030 г., като в същото време се опазват биологичното разнообразие, околната среда, интересите и благосъстоянието на дребните земеделски стопани;

Б.  като има предвид, че дребните земеделски стопани, чрез своите инвестиции и производство, представляват най-големият частен сектор в областта на селското стопанство, продоволствената сигурност и изхранването;

В.  като има предвид, че правото на човека на храна може да бъдат постигнато изцяло само когато бедността и неравенството драстично намалеят, гарантира се равенство и се засили устойчивостта на сътресения, по-специално чрез създаване на мрежи за социална сигурност, основаващи се на права, и чрез осигуряване на пълноценно участие на уязвимите групи и сигурен достъп до и контрол на земята, както и управление на ресурсите и други продуктивни активи за дребните земеделски стопани и пастирските общности;

Г.  като има предвид, че индустриализираното селскостопанско производство доведе до увеличени емисии на парникови газове, разширяване на монокултурите и по такъв начин до значителна загуба на биологично разнообразие в селското стопанство и ускорена ерозия на почвите, докато семейните стопанства и дребните земеделски стопани са показали способността си да предоставят диверсифицирани продукти и да увеличават производството на храни по устойчив начин чрез агроекологични практики;

Д.  като има предвид, че е постигнат напредък в намаляването на недохранването, но той остава твърде бавен и неравномерен, и като има предвид, че 795 милиона души в света понастоящем нямат достатъчно храна, за да водят достоен и активен живот; като има предвид, че един от всеки трима души страда от недохранване в една или друга форма;

Е.  като има предвид, че през 2012 г. Световната здравна асамблея одобри пакет от шест глобални цели относно изхранването за 2025 г., а именно да се постигне намаляване с 40% на случаите на деца на възраст под пет години, които са със забавен растеж, намаляване с 50% на случаите на анемия при жените в детеродна възраст, намаляване с 30% на случаите на деца, родени с ниско тегло, предотвратяване на нарастването на случаите на наднормено тегло при децата, увеличаване с поне 50% на дела на бебетата, които се хранят изключително с майчино мляко през първите шест месеца, и свеждане до по-малко от 5% броят на слабеещите деца;

Ж.  като има предвид, че кърменето е най-естественият и най-добрият начин на хранене на новородени бебета и малки деца, особено в развиващите се страни, но поради непознаване на практиката и културни бариери все още се кърмят недостатъчен брой бебета;

З.  като има предвид, че в рамките на срещата на високо равнище „Изхранване за растеж“ през 2013 г. ЕС пое ангажимент за намаляване на случаите на забавен растеж с поне 7 милиона до 2025 г. и обеща да предостави 3,5 милиарда евро за периода 2014—2020 г. за постигането на тази цел;

И.  като има предвид, че неподходящият прием на храна през първите 1 000 дни от живота на децата има решаващи последици в здравно, социално и икономическо отношение, и като има предвид, че всяко шесто дете по света е с тегло под нормата, 41 милиона деца под пет години са с наднормено тегло или страдат от затлъстяване, а недохранването е причина за приблизително 45% от смъртните случаи на деца, което води до ненужна загуба на около 3 милиона млади хора годишно; като има предвид, че хроничното недохранване засяга около 161 милиона деца по света;

Й.  като има предвид, че жените често са по-уязвими на недостиг на храна, с множество тежки последици, които включват намаляване на производителността и способността им да се грижат за семейството, в резултат на което се получава кръговрат на недохранването;

К.  като има предвид, че се очаква световното население да достигне 8,5 милиарда души до 2030 г.;

Л.  като има предвид, че ефективните мерки за борба срещу заграбването на земя в развиващите се страни, включително чрез конкретни варианти за гарантиране сигурността на поземлената собственост, са от съществено значение за постигането на глобалните цели и ангажименти на ЕС по отношение на изхранването и продоволствената сигурност в света;

М.  като има предвид, че недохранването и лошият режим на хранене са едни от най-големите рискови фактори, които са в основата на заболяванията в световен мащаб;

Н.  като има предвид, че борбата с недохранването изисква разработване на устойчива селскостопанска политика, която благоприятства диверсификацията на културите, с оглед предоставяне на питателна храна и разнообразяване на хранителния режим; като има предвид, че за тази цел контролът, собствеността и достъпността на семената са от съществено значение за устойчивостта на продоволствената сигурност на дребните земеделски стопани и семейните стопанства;

О.  като има предвид, че упражняването на правото на храна зависи, наред с останалото, от достъпа до земя и други производствени източници;

П.  като има предвид, че инвестиционните търговски споразумения биха могли да окажат отрицателно въздействие върху продоволствената сигурност и недохранването, ако наемането или продаването на обработваема земя на частни инвеститори води до лишаване на местното население от достъп до производствени източници, които са незаменими за прехраната на населението, или ако голяма част от храните се изнасят и продават на международни пазари, увеличавайки по този начин зависимостта и уязвимостта на изнасящата държава от нестабилността на цените на стоките на международните пазари;

Р.  като има предвид, че производството на биогорива изложи световна продоволствена система на нов натиск в резултат от конкуренцията за земя и вода;

С.  като има предвид, че неустойчивото производство на месо се отразява отрицателно на продоволствената сигурност; като има предвид, че една трета от световното производство на зърнени култури се използва за фураж за животни, като увеличаването на пасищата и хранителните култури е основен източник на обезлесяване, особено в Южна Америка(8);

Т.  като има предвид, че 240 милиона души в 45 държави с ниски доходи и/или държави, засегнати от конфликти, страдат от недостиг на храна и вода, а 80 милиона души са засегнати от продоволствена криза, включително 41,7 млн. души, които се оказаха в това положение след преминаването през 2016 г. на урагана Ел Ниньо — най-силния, наблюдаван от десетилетия насам;

У.  като има предвид, че по данни на УНИЦЕФ 2000 деца на възраст под пет години умират всеки ден от болести, причинени от замърсяване на водата, и като има предвид, че половината от болничните легла в света са заети от лица, страдащи от заболявания, причинени от лошото качество на питейната вода;

Ф.  като има предвид, че до 2050 г. 70% от населението на света ще живее в градове и един комбиниран световен и местен подход към изхранването ще бъде още по-необходим от всякога;

Х.  като има предвид, че сигурността на изхранването е основна предпоставка за устойчив и приобщаващ растеж, тъй като икономическите последици от недохранването може да представляват загуба от около 10% от БВП всяка година, и като има предвид, че според глобалния доклад за изхранването за 2015 г. на ФАО всеки долар, изразходван за увеличаване на свързани с изхранването действия, има възвръщаемост от 16 долара;

Ц.  като има предвид, че приватизацията на семена чрез клаузи във връзка с правото на интелектуална собственост и ГМО застрашават продоволствената независимост на държавите;

1.  Отново потвърждава значението на действително съгласуваните и ускорени действия от страна на световни, национални, местни, правителствени, неправителствени и представляващи частния сектор субекти, включително научни и промишлени изследователски организации и донори, за обръщане внимание на недохранването, така че да бъде изпълнена програмата за 2030 г. и да бъде постигната ЦУР № 2 — премахване на глада; призовава настоятелно международната общност, ЕС и развиващите се държави да се въздържат от разработване на стратегии в областта на изхранването, основани единствено на приема на калории и предписанието на медицински продукти (като хапчета с хранителни добавки), а да обърнат внимание на първопричините за глада и недохранването; в този контекст набляга на връзките между селското стопанство, режимите на хранене и здравето;

2.  Отбелязва, че при децата в развиващите се страни, които са кърмени от майките си, съществува 15 пъти по-малка вероятност да умрат от пневмония и 11 пъти по-малка вероятност да умират от диария, отколкото при децата, които не са кърмени;

3.  Призовава Комисията, Съвета, държавите членки и международната общност, както и правителствата на развиващите се страни да мобилизират незабавно дългосрочни финансови инвестиции за сигурността в областта на продоволствието и изхранването и за устойчиво селско стопанство, и да подобрят продоволствената сигурност и изхранването чрез по-добро управление и отчетност и системни политики в областта на храните и изхранването, които се основават на права и вземат под внимание, от една страна, свързания с пола аспект, устойчивото селско стопанство, използването на природни ресурси и достъпа до тях, публичното водоснабдяване, публичната канализация и хигиена, а от друга страна — създаването и разширяването на приобщаващи, основаващи се на права мрежи за социална сигурност, по-специално насочени към най-уязвимите и маргинализирани групи;

4.  Подчертава необходимостта от преодоляване на системните проблеми, които водят до лошо изхранване във всичките му форми; отбелязва със загриженост, че в миналото насърчаването на селско стопанство, ориентирано към износа, е било за сметка на семейните стопанства, произвеждащи хранителни култури за местно потребление; счита, че реинвестирането в местно производство на храни, насочено по-специално към дребните производители на храни и агроекологичните практики, е ключово условие за успеха на стратегиите в областта на изхранването; оценява като също толкова важно създаването на схеми за социална закрила, за да се гарантира, че всички лица имат достъп до питателна храна по всяко време;

5.  Отбелязва със загриженост, че една трета от произвежданата в световен мащаб храна — около 1,3 милиарда тона — се разхищава; посочва, че най-голямо количество се разхищава в Северна Америка и Океания, където се изхвърлят почти 300 кг храна на човек; отбелязва, че ЕС произвежда общо 88 милиона тона хранителни отпадъци годишно, докато в световен мащаб 842 милиона души (12% от населението на света) гладуват; подчертава необходимостта от адаптиране на всички хранителни системи за премахване на загубата или разхищаването на храна;

6.  Настоятелно призовава Комисията и държавите членки да обърнат внимание на съгласуваността на политиките в интерес на развитието в своите дейности и съответно да разгледат последиците от политиките си в областта на търговията, селското стопанство, енергетиката и т.н. за световната продоволствена сигурност;

7.  Изразява дълбоко съжаление относно заграбването на земя от страна на чуждестранни инвеститори, което нанася удар по дребните местни земеделски производители и допринася за местната, регионалната и националната продоволствена несигурност и бедност;

8.  Призовава международната общност и ЕС да работят с държавите, за да спомогнат за разработването и прилагането на съобразени с конкретния контекст, осъществими и надеждни национални цели в областта на изхранването в съответствие с целите за устойчиво развитие, за да се намалят забавянето на растежа и недохранването; настоятелно призовава Комисията и делегациите на ЕС да насърчават координирани, ръководени от държавите стратегии и подходи за изхранване и продоволствена сигурност и да насърчават подобряването на мониторинга и отчетността на тези стратегии от държавите партньори;

9.  Призовава ЕС и международната общност да насърчават в световен мащаб „правото на кърмене“ и да подчертават значението на кърменето в информационни кампании относно здравето на майките и децата;

10.  Призовава държавите членки и европейските институции да положат всички възможни усилия за повишаване на осведомеността на европейската общественост относно продължаващия световен проблем с недохранването, който засяга по-специално жените и децата;

11.  Подчертава, че местното производство на храни следва да получи приоритет в действията за борба с недохранването, и набляга на значението на подкрепата за дребните земеделски стопани и жените като производители на храни; призовава ЕС да помогне на развиващите се страни и на дребните земеделски стопани в развитието на и достъпа до местни пазари, местни вериги за създаване на стойност и местни съоръжения за преработка на храни, в съчетание с търговски политики в подкрепа на тези усилия, като част от глобалната стратегия на ЕС за изхранването;

12.  Посочва, че в контекста на конвенционалното земеделие, което по същността си е монокултурно, преминаването от диверсифицирани системи за отглеждане на култури към опростени системи, основаващи се на отглеждането на зърнени култури, допринесе за недостига на микроелементи при храненето в множество развиващи се страни; призовава ЕС да поеме ангажимент, в съответствие с препоръките на специалния докладчик на ООН относно правото на прехрана, за съществена промяна в посока към агроекология като начин засегнатите държави да задоволят продоволствените си нужди и да подобрят изхранването на своите граждани, като едновременно с това обърнат внимание на предизвикателствата, свързани с бедността и изменението на климата; призовава по-специално ЕС и правителствата на развиващите се страни да подкрепят генетичното разнообразие на културите, например чрез създаване на системи за обмен на местни семена и разпоредби относно семената, съответстващи на Международния договор за растителни генетични ресурси за прехрана и земеделие, и да инвестират в широк спектър от питателни, местни и сезонни хранителни култури в съответствие с културните ценности;

13.  Подчертава, че заграбването на земя в резултат на придобиването на големи площи в развиващите се страни представлява нова заплаха за продоволствената сигурност и изхранването; отправя искане към Комисията да предприеме конкретни мерки за борба срещу заграбването на земя, да разработи план за действие за борба срещу заграбването на земя и да гарантира ефективното прилагане на насоките на ФАО относно правото на владение на земя;

14.  Настоятелно призовава ЕС да преустанови, в съответствие с принципа за съгласуваност на политиките в интерес на развитието, публичните стимули за производството на биогорива от селскостопански култури;

15.  Подчертава, че равнището на инвестиции в областта на изхранването по същество остава недостатъчно, като през 2014 г. за мерки, свързани конкретно с изхранването, са предоставени само 0,57% от официалната помощ за развитие в световен мащаб, което отговаря на едва 1,4% от общите потребности;

16.  Очаква от Комисията да спази своя ангажимент да инвестира 3,5 милиарда евро с цел намаляване на случаите на забавен растеж с най-малко 7 милиона до 2025 г.; посочва, че от обещаните общо 3,5 милиарда евро само 400 милиона евро са предназначени за подкрепа на мерки, свързани конкретно с изхранването, а останалите 3,1 милиарда евро са предвидени за мерки, свързани по принцип с изхранването, които засягат свързани с проблема области като селското стопанство, продоволствената сигурност, равенството между половете, водоснабдяването, канализацията, хигиената и образованието, но които не са свързани непременно с преки мерки за преодоляване на непосредствените причини за недохранването при децата;

17.  Подчертава, че забавянето на растежа — което е налице, когато ръстът на детето е твърде нисък за неговата възраст и е резултат от хронично недохранване и повтарящи се инфекции по време на първите 1000 дни от живота, което не позволява нормален растеж и развитие — е една от най-значимите пречки за човешкото развитие;

18.  Призовава Комисията и Съвета да гарантират политическото ръководство на ЕС и да насърчат постигането на световно и регионално равнище на международно договорени цели за изхранването, които са ясни и амбициозни; настоятелно призовава делегациите на ЕС и Комисията да насърчават координирани, ръководени от държавите стратегии за изхранване и продоволствена сигурност, като същевременно включат, в сътрудничество с държавите партньори, глобалните цели относно изхранването във всички съответни програми за развитие и национални стратегии;

19.  Призовава ЕС да осигури устойчиви системи за производство на храни и да прилага устойчиви селскостопански практики, които увеличават производителността и производството, да гарантира предотвратяване на нарушаването на търговията на световните пазари на селскостопански стоки в съответствие с мандата на кръга „Доха“, и да интегрира най-засегнатите държави в световната търговия с цел справяне с продоволствената несигурност;

20.  Счита, че преразглеждането на финансовата рамка на ЕС следва да вземе предвид факта, че безопасността на храните и продоволствената сигурност ще бъдат предизвикателства през идните години предвид засиления натиск върху ресурсите; посочва, че това би могло да се използва за справяне с тенденциите на недохранване в държави извън ЕС, както и в държавите членки;

21.  Признава, че освен забавянето на растежа и други прояви на недохранването – като слабеене (ниско тегло за съответния ръст) и недостиг на микроелементи в храната — също трябва да бъдат разгледани посредством устойчиви селскостопански политики и системи за здравеопазване; посочва, че положението със слабеенето в Южна Азия е толкова сериозно (то достига почти 15%), че се доближава до равнището на критичен проблем за общественото здраве;

22.  Подчертава, че хуманитарната помощ за разглеждането на проблема със слабеенето трябва да бъде допълнена от стратегии на Комисията, обвързващи хуманитарните операции с мерки за развитие; настоятелно призовава Комисията да задели част от средствата по програмите за развитие за наново определени ангажимент и цел за преодоляване на проблема със слабеенето при децата под петгодишна възраст незабавно и ефективно;

23.  Подчертава значението на насърчаването на образователни програми относно изхранването в училищата и местните общности;

24.  Призовава Комисията да определи ясна рамка на политиката за увеличаване на подкрепата за националните мрежи за социална сигурност, в съответствие с националните, регионалните и международните ангажименти, които в редица държави се доказаха като важно средство за подобряване на устойчивостта и намаляване на недохранването;

25.  Подчертава, че кърменето, като най-естествен и най-добър източник на храна за новородените бебета и малките деца, следва да бъде гарантирано чрез действителна подкрепа за жените, като се осигуряват добро равнище на хранене и добри условия на труд и се предоставят социални и семейни мрежи за подкрепа, както и правото на платен отпуск по майчинство;

26.  Подчертава, че по приблизителни оценки ще бъдат необходими допълнителни инвестиции в размер на 7 милиарда щатски долара годишно за постигане на глобалните цели относно забавянето на растежа, анемията при жените и кърменето и че тези инвестиции биха довели до спасяването на живота на 3,7 милиона деца, намаляване с поне 65 милиона на случаите на деца със забавен растеж и с 265 милиона на случаите на жени, страдащи от анемия, спрямо 2015 г.;

27.  Призовава Комисията да поеме по-силна ръководна роля в областта на продоволствената сигурност и изхранването, като поеме по-значителни ангажименти под формата на допълнителен ангажимент в размер на 1 милиард евро във връзка с мерки, свързани конкретно с изхранването, за да бъдат постигнати целите на Световната здравна асамблея и целите за устойчиво развитие по отношение на изхранването, и като разработи ясна стратегия за това как планира да изпълни и включи тези цели в своите планове и политики и представи ясна пътна карта за разпределението на обещаните средства за периода 2016—2020 г.;

28.  Призовава Комисията и донорите на инициативата „Укрепване на храненето“ (SUN) да продължат да докладват редовно за напредъка, постигнат в рамките на ангажиментите за изхранване за растеж, като използват общ методологичен подход за проследяване на ресурсите съгласно договореното на срещата на мрежата на SUN в Лусака през 2013 г.;

29.  Подчертава, че е необходимо всички политики на ЕС да бъдат приведени в съответствие с принципа за съгласуваност на политиките в интерес на развитието; поради това призовава политиката на ЕС в областта на търговията и развитието да зачита политическото пространство и пространството за икономически политики на развиващите се страни, за да могат те да определят необходимите политики за насърчаване на устойчивото развитие и достойнството на своите народи, включително продоволствена независимост, при спазване правото на местните производители на храни да имат контрол над своята земя, вода и семена и чрез отхвърляне на приватизирането на природните ресурси;

30.  Призовава за разработването на специфични показатели за изпълнението на плана за действие на ЕС, включително показатели за проследяване на разходите, които са свързани конкретно или по принцип с изхранването, като се прецизира основният хранителен код на Комитета за подпомагане на развитието (КПР) към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и като се разработи маркер на КПР за мерките, свързани по принцип с изхранването; настоява във връзка с това върху необходимостта от строг мониторинг и мерки за отчетност, с които да се гарантират прозрачност и ефективно проследяване на напредъка;

31.  Призовава Комисията да подкрепи дребните земеделски стопани в експериментирането със и възприемането на по-устойчиви и производителни земеделски практики (такива, които отговарят на критериите за „интелигентни спрямо климата“ и агроекологически устойчиви), които помагат за обръщане на тенденцията на влошаване на околната среда и подобряват надеждността и адекватността на селскостопанския поминък, необходимо условие за подобряване на продоволствената сигурност и изхранването;

32.  Подчертава, че правото на вода върви ръка за ръка с правото на храна, както и че резолюцията на ООН от 2010 г. досега не е довела до решителни действия за установяване на правото на вода като право на човека;

33.  Подчертава значението на сътрудничеството със земеделските производители за финансово достъпни, приспособени към местните условия и подобрени сортове култури и установяването на устойчив и отговарящ на потребностите национален капацитет за производство на семена, който може да се самоподдържа и не разчита на финансиране от донори за своето оцеляване;

34.  Призовава ЕС и държавите членки да не оказват подкрепа за генетично модифицирани култури, когато изпълняват ангажиментите си във връзка с изхранването и продоволствената сигурност по света;

35.  Приканва Комисията и другите донори и органи да подобрят събирането на разбити по съответните признаци и всеобхватни данни, свързани с изхранването, с цел по-добро насочване на бъдещите действия;

36.  Настоява на необходимостта да се възприеме цялостен подход към предизвикателството на недохранването, което изисква действия в широк кръг от икономически и социални сектори; поради това подчертава значението на многостранните партньорства и съществената роля на частния сектор за подобряване на продоволствената сигурност и по-широко прилагане на целенасочени интервенции в областта на изхранването, най-вече чрез иновации и инвестиции в устойчиво селско стопанство, и подобряване на социалните, икономическите и екологичните практики в селското стопанство и хранителните системи;

37.  Призовава Комисията да продължи да действа като застъпник сред донорите за премахване на недохранването, като ускори усилията си да изпълни своите ангажименти и като изразява своята позиция и подкрепа, за да се гарантира, че е налице възможност за проверка на постигнатия напредък спрямо ангажиментите за изхранване за растеж от 2013 г. и за поемане на допълнителни ангажименти, за да се запълни недостигът на финансиране за изхранването;

38.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Африканския съюз, на ФАО и на Световната здравна организация.

(1) http://www.oecd.org/development/effectiveness/49650173.pdf (2) ФАО, 2015 г., Рамка за действие за сигурност в областта на продоволствието и изхранването при продължителни кризи (FFA). (3) Приети текстове, P8_TA(2016)0247. (4) ОВ C 56 E, 26.2.2013 г., стр. 75. (5) ОВ C 289, 9.8.2016 г., стр. 71. (6) OВ C 346, 21.9.2016 г., стр. 88. (7) http://www.foodpolicymilano.org/wp-content/uploads/2015/10/Milan-Urban-Food-Policy-Pact-EN.pdf (8) Източници: Доклад на специалния докладчик относно правото на прехрана Оливие де Шутер, 24 януари 2014 г., http://www.srfood.org/images/stories/pdf/officialreports/20140310_finalreport_en.pdf

Резолюция на Европейския парламент от 5 октомври 2016 г. относно Европейската прокуратура и Евроюст (2016/2750(RSP))

P8_TA(2016)0376 B8-1054/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид предложението за регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура (COM(2013)0534),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно предложението за регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура(1),

—  като взе предвид работния документ на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи от 14 март 2014 г. относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) (PE530.084),

—  като взе предвид своята резолюция от 29 април 2015 г. относно предложението за регламент на Съвета за създаване на Европейска прокуратура(2),

—  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (COM(2012)0363),

—  като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) (COM(2013)0535),

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, по-специално членове 85, 86, 218, 263, 265, 267, 268 и 340 от него,

—  като взе предвид въпросите към Съвета и Комисията относно Европейската прокуратура и Евроюст (O-000092/2016 – B8-0715/2016 и O-000093/2016 – B8‑0716/2016),

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че член 86 от Договора за функционирането на Европейския съюз гласи, че „в борбата с престъпленията, засягащи финансовите интереси на Съюза, Съветът, чрез регламенти, в съответствие със специална законодателна процедура, може да учреди Европейска прокуратура след одобрение от Европейския парламент;“

Б.  като има предвид, че според неотдавнашното проучване, озаглавено „Проучване и доклади относно несъответствието в приходите от ДДС в 29-те държави — членки на ЕС: окончателен доклад за 2016 г.“ (TAXUD/2015/CC/131), в ЕС през 2014 г. бяха изгубени приходи от данък добавена стойност (ДДС) в потресаващ размер — 159,5 милиарда евро;

В.  като има предвид, че е важно ЕС и неговите държави членки да разкриват и преследват наказателно по ефективен и възпиращ начин измами, засягащи финансовите интереси на ЕС, като по този начин се защитават данъкоплатците на всички държави членки, които внасят средства в бюджета на Съюза;

Г.  като има предвид, че Евроюст съдейства за координацията и сътрудничеството между националните разследващи и прокурорски органи при разглеждането на дела, засягащи няколко държави членки, и че Евроюст спомогна за изграждането на взаимно доверие и за преодоляването на трудностите, свързани с различните правни системи и традиции в ЕС; като има предвид, че Евроюст съдейства за изпълнението на исканията за сътрудничество и за прилагането на инструментите за взаимно признаване, като по този начин подобри трансграничното наказателно преследване;

Д.  като има предвид, че организираната трансгранична престъпност нарасна през изминалото десетилетие и че тези престъпления се извършват от изключително подвижни и гъвкави групи, които действат в множество държави членки и в различни области на престъпността;

Е.  като има предвид, че в своето решение по дело C-105/14 (Taricco и други) Съдът на Европейския съюз постанови, че понятието „измама“ по смисъла на член 1 от Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности обхваща приходи, получени от ДДС;

1.  Потвърждава отново трайната подкрепата на Парламента за създаването на ефективна и независима Европейска прокуратура (EPPO), с цел да се намали съществуващата разпокъсаност на националните усилия на правоприлагащите органи за защита на бюджета на ЕС, като по този начин се засилва борбата срещу измамите в Европейския съюз;

2.  Призовава Съвета да осигури недвусмислен и ясен набор от компетенции и процедури относно Европейската прокуратура въз основа на предложението за директива относно борбата с измамите, засягащи финансовите интереси на Съюза, по наказателноправен ред (Директива за защита на финансовите интереси); призовава Съвета да засили своите усилия за постигане на съгласие по директивата за защита на финансовите интереси, която включва ДДС в своето приложно поле, и да започне отново преговори с Парламента, за да може Европейската прокуратура да бъде създадена; подчертава, че Европейската прокуратура следва да има приоритетна компетентност за престъпления, определени в Директивата за защита на финансовите интереси; изразява дълбоко съжаление, че Съветът не дава възможност на Европейската прокуратура да бъде компетентна в случаите по защита на финансовите интереси, когато финансирането от ЕС надхвърля 10 000 EUR, но не представляват 50% или повече от съфинансирането; ето защо призовава Съвета да изостави правилото, с което Европейската прокуратура се лишава от възможността да упражнява компетентност по всички престъпления срещу финансовите интереси на ЕС, когато щетите, нанесени на бюджета на Съюза, са равни или по-малки, отколкото щетите, нанесени на друга жертва; призовава Съвета да гарантира, че Европейската прокуратура бива незабавно информирана от националните органи за всички случаи, свързани по някакъв начин с Директивата за защита на финансовите интереси, както преди разследването, така и по време на самото разследване.

3.  Призовава Съвета да поднови дебата относно членове 17—20 от консолидирания текст (11350/1/16) на предложението за Европейска прокуратура, за да се осигури по-голяма яснота и ефективност за Европейската прокуратура; призовава Съвета да изясни компетентността на Европейската прокуратура за наказателноправно преследване и на националните прокуратури в случаи на а) множествени престъпления (една организирана група, която извършва редица престъпления, като например изпиране на пари и трафик на хора) и б) смесени престъпления (повече от едно престъпление, извършено в една престъпна дейност, например измами с ДДС и изпиране на пари); изразява дълбоко съжаление, че в случай на разногласие между Европейската прокуратура и националните прокурорски съдилища по въпроса за компетентността окончателното решение ще бъде взето от независим съд, като например от Съда на Европейския съюз; подчертава, че ефективността на Европейската прокуратура ще зависи от изясняването на компетентностите и че ако не могат да постигнат това, законодателите на ЕС няма да бъдат в състояние да гарантират ефективността на Европейската прокуратура, като по този начин се преминава една „червени линии“ на Европейския парламент;

4.  Счита, че Европейската прокуратура следва да има на разположение правомощия за разследване, за да може да извършва разследвания; в този контекст припомня, че съзаконодателите постигнаха съгласие относно критериите за отправяне на искания за действия по разследване от държавите членки въз основа на принципа за взаимно признаване, определен в Директива 2014/41/ЕС относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси;

5.  Счита, че за да се гарантира ефективността на съдебния контрол в съответствие с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с Договорите, засягащите трети страни оперативни решения, предприемани от Европейската прокуратура, следва да подлежат на съдебен контрол пред компетентния национален съд; счита, че следва да бъде възможен пряк съдебен контрол от страна на Съда на Европейския съюз;

6.  Отбелязва, че е от първостепенно значение да бъдат избягвани вредните последици от т.нар. „национално звено“; в този контекст призовава Съвета да гарантира, че са налице адекватни защитни механизми, осигуряващи независимостта на Европейската прокуратура, като например разпоредба, която позволява дерогация от националното звено въз основа на съображения, свързани с доброто функциониране на Европейската прокуратура;

7.  Счита, че трябва да бъде гарантирана защитата на процесуалните права на заподозрените и обвиняемите лица; по-специално, регламентът следва да предвиди допълнителни права на защита на заподозрените по линия на Европейската прокуратура, по-специално правото на правна помощ, правото на информация и достъп до материалите по делото и правото да представят доказателства и да изискват от Европейската прокуратура да събира доказателства от името на заподозрения;

8.  Призовава Комисията да представи коригирани прогнози за отражението върху бюджета на създаването на колегиална структура в рамките на своя анализ на разходите и ползите и да представи на Парламента резултатите от „извършването на проверка на действителността“, и припомня, че Парламентът ще вземе предвид тази информация, преди да вземе окончателно решение;

9.  Припомня значението на ролята на Евроюст за подобряване на съдебното сътрудничество и координацията между компетентните съдебни органи на държавите членки и за подпомагане на разследванията, в които участват трети държави, и призовава Съвета да изясни отношенията между Евроюст и Европейската прокуратура, и по-специално последиците от създаването на колегиална структура, както и действията на Европейската прокуратура по отношение на OLAF, за да се направи разграничение между съответните им роли за защита на финансовите интереси на ЕС;

10.  Счита, че би било най-добре офисите на Европейската прокуратура и на Евроюст да бъдат на едно и също място, така че сътрудничеството и обменът на информация между тях да функционират ефективно;

11.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на националните парламенти.

(1) Приети текстове, P7_TA(2014)0234. (2) ОВ C 346, 21.9.2016 г., стр. 27.

Резолюция на Европейския парламент от 5 октомври 2016 г. относно необходимостта от европейска политика на реиндустриализация в контекста на неотдавнашните случаи Caterpillar и Alstom (2016/2891(RSP))

P8_TA(2016)0377 RC-B8-1051/2016

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 9, 151 и 152, член 153, параграфи 1 и 2, както и член 173 от него,

—  като взе предвид членове 14, 27 и 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид Директива 98/59/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки в областта на колективните уволнения(1),

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 5, параграф 3 от ДЕС и Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2005 г., озаглавено „Преструктуриране и заетост — прогнозиране и придружаване на преструктурирането с цел развиване на заетостта: ролята на Европейския съюз“ (COM(2005)0120), както и становището на Европейския икономически и социален комитет от 14 декември 2005 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2010 г., озаглавено „Програма за нови умения и работни места: европейският принос за постигане на пълна заетост“ (COM(2010)0682),

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1309/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (2014—2020 г.) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1927/2006(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2013 г., съдържаща препоръки към Комисията относно информиране и консултиране на работниците, прогнозиране и управление на преструктурирането(3),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 13 декември 2013 г., озаглавено „Рамка за качество на ЕС за предвиждане на промените и преструктуриране“ (COM(2013)0882),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2014 г. относно повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта(4),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 18 април 2012 г., озаглавен „Използване на потенциала за създаване на заетост на екологосъобразния растеж“ (SWD(2012)0092),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 22 януари 2014 г., озаглавено „За възраждане на европейската промишленост“ (COM(2014)0014),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Търговията — за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582), както и целта за 20% реиндустриализация,

—  като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2015 г. относно развитието на устойчива европейска промишленост за неблагородни метали(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 9 юни 2016 г. относно конкурентоспособността на европейския сектор за оборудване за железопътния транспорт(6),

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че днес съществува абсолютна необходимост от съгласуваност между различните политики на ЕС с цел определяне на една модерна промишлена политика, особено в контекста на случаите Caterpillar и Alstom;

Б.  като има предвид, че на 2 септември 2016 г. Caterpillar обяви мащабен план за преструктуриране в световен мащаб; като има предвид, че като част от този план заводът в Госли беше принуден да затвори вратите си, което доведе до съкращението на 2 500 преки работни места и излага на опасност работните места на около 4 000 подизпълнители;

В.  като има предвид, че намалението на производствените разходи между 2013 г. и 2015 г. даде възможност на продуктите на завода да станат по-привлекателни от продуктите от страни извън ЕС; като има предвид обаче, че Caterpillar реши да закрие завода с цел преместване на производството в други заводи с по-ниски стандарти за социална защита и опазване на околната среда от приложимите за европейската промишленост;

Г.  като има предвид, че с оглед на значението и европейското измерение на този случай Комисията реши да създаде работна група с участието на представители на компетентните служби, които да действат като партньор в процеса на закриването на Caterpillar;

Д.  като има предвид, че тези две производствени съоръжения не са единствените, които ще бъдат засегнати от преструктуриране, като други уволнения се очакват в заводите на Alstom в Испания и Италия, а също така и в завода на Caterpillar в Северна Ирландия;

Е.  като има предвид, че железопътната промишленост е гръбнакът на европейската индустриализация, с повече от 175-годишна история; като има предвид, че годишният темп на растеж на достъпните пазари на секторите за оборудване за железопътния транспорт се очаква да бъде 2,8% до 2019 г.; като има предвид, че европейският сектор за оборудване за железопътния транспорт осигурява пряка заетост на 400 000 души на територията на ЕС, много от които работят в МСП; като има предвид, че силният и иновативен европейски сектор за оборудване за железопътния транспорт е от съществено значение за преминаването към железопътен транспорт, което е необходимо за постигне на целите на ЕС относно климата и енергетиката;

Ж.  като има предвид, че промишленото производство представлява 65% от разходите на дружествата за научноизследователска и развойна дейност (НИРД), и като има предвид, че следователно заздравяването на промишлената база е от съществено значение за запазването на експертния опит и ноу-хау в ЕС; като има предвид, че развитието на цифровите технологии, приоритет на плана „Юнкер“, се нуждае от стабилна промишлена база, за да стане факт;

З.  като има предвид, че европейската промишленост, като осигуряваната от Alstom и Caterpillar, има висока добавена стойност с признат експертен опит; като има предвид, че понастоящем тази главна и стратегическа промишленост за ЕС е изправена пред свят със силна глобална конкуренция от страни, които изнасят продукти с по-ниски цени на европейския пазар, като провеждат агресивна и бързо разрастваща се политика на всички континенти, често с политическата и финансовата подкрепа на техните правителства;

И.  като има предвид, че в контекста на неотдавнашния случай Alstom Комисията ще извърши прогнозно проучване за период от 15 години (2030 г.) относно развитието на железопътния сектор в Европа, което ще обедини различните сценарии относно екологичните цели на държавите — членки на ЕС, заедно с проучване относно въздействието на различните сценарии върху работните места, професиите и уменията; като има предвид, че Комисията трябва бързо да предприеме последващи действия във връзка с препоръките, изложени в резолюцията на Парламента относно сектора на ЕС за оборудване за железопътния транспорт, за да се осигурят сигурни и устойчиви работни места и приобщаващ растеж; като има предвид, че последващите действия следва да бъдат улеснени от постоянен диалог със заинтересованите страни и следва да обхващат всички глави на резолюцията;

Й.  като има предвид, че Комисията пое ангажимент да представи през 2013 г. пълен доклад относно прилагането на рамката за качество; припомня в този контекст своето искане към Комисията да представи, след консултации със съответните социални партньори, предложение за правен акт относно информирането и консултирането на работниците, прогнозирането и управлението на преструктурирането;

К.  като има предвид, че европейската промишленост трябва да запази своята конкурентоспособност и капацитет за инвестиции в Европа, и като има предвид, че тя е изправена също така пред социални и екологични предизвикателства, които трябва да преодолее, като същевременно остане световен модел в областта на социалната и екологичната отговорност;

Л.  като има предвид, че някои предприятия следват стратегии, съсредоточени единствено върху краткосрочните финансови резултати, които обикновено са в ущърб на иновациите, инвестициите в НИРД, заетостта и осъвременяването на уменията;

М.  като има предвид, че една амбициозна политика в областта на иновациите, която благоприятства производството на висококачествени, иновативни, енергийно ефективни продукти и насърчава устойчиви процеси, ще позволи на ЕС да функционира самостоятелно в един все по-конкурентен световен контекст;

Н.  като има предвид, че търговията със строителни машини в ЕС беше подложена на сериозни сътресения през последните години, свързани с намаляването на публичните и частните инвестиции, но и поради увеличаването на производствените разходи, произтичащо от увеличаването на цените на суровините;

О.  като има предвид, че справедливата търговия с промишлени продукти трябва да зачита правата на работниците и правилата за опазване на околната среда; като има предвид, че инвестициите в енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност са важен стимул за инвестициите в промишлени продукти, способни да създадат благоприятни цикли; като има предвид, че иновациите и инвестициите в НИРД, работни места и осъвременяване на уменията са от съществено значение за устойчивия растеж;

П.  като има предвид, че иновациите в производството имат доказано положително въздействие върху растежа на заетостта във всички фази на промишления икономически цикъл; като има предвид, че участието на работниците в мерките за иновации и в определянето на стратегиите може значително да увеличи икономическия успех;

Р.  като има предвид, че по-напредналата и устойчива част от стоманодобивния сектор, която създава технологични продукти с висока стойност, не застрашава здравето на работниците и живущото в близост население и гарантира строги стандарти в областта на околната среда, играе важна роля за европейската промишлена стратегия;

С.  като има предвид, че загубата на ноу-хау и умения на работниците подчертава факта, че Европа трябва да запази промишления капацитет, за да удовлетвори потребностите си, без да зависи от производителите в трети държави;

1.  Изразява своята силна солидарност и подкрепа за всички работници на Caterpillar и Alstom и техните семейства, както и за засегнатите подизпълнители, и изразява съжаление във връзка с вредните последици на тези закривания върху местните икономики и общности; призовава да се предприемат мерки в подкрепа на тези работници и местните икономики и да се подпомогнат регионите при преодоляването на това трудно икономическо и социално положение;

2.  Изразява убеждение, че европейската промишленост следва да се разглежда като стратегически актив за конкурентоспособността и устойчивостта на ЕС; подчертава, че само силна и устойчива промишленост и насочена към бъдещето промишлена политика ще позволят на ЕС да се справи с различните предизвикателства, които му предстоят, включително неговата реиндустриализация, неговия преход към устойчивост и създаването на качествена заетост; подчертава, че Комисията и държавите членки трябва да предвидят по-добре тези социално-икономически ситуации и да гарантират конкурентоспособността на европейската промишлена мрежа;

3.  Припомня, че Европа е социална пазарна икономика, която има за цел постигането на устойчив и приобщаващ икономически растеж; изразява съжаление относно отсъствието на реална промишлена политика на ЕС, която също така защитава работниците в ЕС; по тази причина призовава Комисията да създаде истинска дългосрочна европейска индустриална стратегия с оглед на постигане на целта 20% от брутния вътрешен продукт да произхожда от промишлеността, както е установено в стратегията „Европа 2020“;

4.  Настоятелно призовава държавите членки да гарантират подходяща социална закрила, условия на труд и възнаграждение, което позволява на хората да водят достоен живот, или чрез законодателни актове, или чрез колективни споразумения, и в случай на съкращение на работници да гарантират ефективна защита срещу незаконно уволнение;

5.  Припомня, че икономическата криза в Европа показа, че промишлените сектори, които инвестират в най-голяма степен в иновации, НИРД, енергийна ефективност, кръговата икономика и др., са тези, които проявяват устойчивост в най-голяма степен; подчертава в този контекст отрицателното въздействие на намаляването на публичните и частните инвестиции и свиването на вътрешното потребление, като и двете области следва да бъдат насърчавани, за да стимулират растежа;

6.  Счита, че намаляването на административната тежест и на разходите за привеждане в съответствие на предприятията и отмяната на ненужното законодателство, като едновременно с това продължи да се осигурява прилагането на високи стандарти за защита на потребителите, работниците и служителите, здравето и опазването на околната среда, трябва да бъдат основни компоненти на всяка политика за реиндустриализация на ЕС;

7.  Призовава тази промишлена политика на ЕС да се основава на ясни цели и показатели – включително амбициозни цели в областта на енергийната ефективност, ресурсите и климата – и на подход, основан на жизнения цикъл и кръговата икономика; подчертава, че тя следва да включва интелигентен микс от мерки в областта на търсенето и на предлагането, насочени към пренасочване на икономиката в ЕС, повишаване на нейната устойчивост и намаляване на зависимостта ѝ от ресурсите; посочва, че тя следва да насочва инвестициите към творчество, умения, новаторство и устойчиви технологии и да насърчава модернизирането на индустриалната база на Европа чрез политика, съобразена с веригата за създаване на стойност, която включва основните производства и техните регионални и местни представители; счита, че един такъв подход може да донесе разходно-ефективни ползи за европейската промишленост и европейската икономика като цяло;

8.  Посочва, че многогодишната интервенция в подкрепа на банките и на пазарите на финансови активи в ЕС не оказа въздействие върху заетостта, нито подобри икономическите перспективи; счита, че публичните интервенции следва да преминат от свръхстимулиране на предлагането към съгласувани политики, насочени към стимулиране на търсенето, включително чрез данъчни мерки и осигуряване на повишаване на работните заплати;

Търговската политика — основен фактор за еднакви условия на конкуренция

9.  Подчертава, че докато в няколко сектора на икономиката ЕС е широко отворен за конкуренти от трети държави, третите държави поддържат редица бариери, които дискриминират европейските дружества; подчертава, че конкуренти от трети държави, по-специално от Китай, се разрастват бързо и агресивно в Европа и други региони в света, често със силна политическа и финансова подкрепа от своята страна на произход; подчертава, че такива практики могат да представляват нелоялна конкуренция и да застрашат работните места в Европа; подчертава, че Китай не изпълнява петте критерия, установени от ЕС за определянето на статут на пазарна икономика;

10.  Настоятелно призовава Комисията да определи търговска политика на ЕС, която да е в съответствие с целите на промишлеността и да отчита необходимостта от запазване на работните места в промишлеността в Европа и да не води до нови премествания и допълнителна деиндустриализация; призовава Комисията да гарантира еднакви условия на конкуренция за участниците на пазара в рамките на Европа и извън нея, като по този начин се гарантира лоялна конкуренция за всички;

11.  Припомня необходимостта от постигане на бързо споразумение относно преразглеждането на нормативната уредба относно инструментите за търговска защита с цел значителното им укрепване посредством подобряването на тяхната реактивност и ефективност; отправя искане към Комисията да вземе предвид социалното и икономическото въздействие, което признаването на статут на пазарна икономика за държавни или други непазарни икономики би могло да окаже върху конкурентоспособността на промишлените сектори в ЕС;

12.  Подчертава необходимостта да се предотврати въздействието на търговската политика на ЕС за насърчаване на антиконкурентни практики, включително дъмпинг в областта на околната среда, и по-специално дъмпинга на евтини нискокачествени продукти, които излагат на риск европейските стандарти и влияят на установените в ЕС производствени предприятия; призовава Комисията да разгледа механизми за прилагане на мерки за коригиране по границите, за да гарантира еднакви условия на конкуренция при разработването на политики за изпълнение на стратегията „Европа 2020“ и като средство за избягване на дъмпинг в областта на околната среда, експлоатация на работниците и нелоялна конкуренция;

13.  Призовава Комисията и държавите членки да извършат проучвания относно търговските преговори, при използване на регионален и секторен подход, който следва също така да подобри разбирането на въздействието върху заетостта и европейските промишлени сектори;

14.  Подчертава тенденцията в последно време дружествата да връщат свои производства и услуги в Европа, както и възможностите, които този процес разкрива за растеж и създаване на работни места; призовава Комисията да обмисли как ЕС може да създаде благоприятна среда, която да помогне на предприятията да се възползват от възможностите, предлагани от това „завръщане“;

Политика в областта на конкуренцията — жизненоважен фактор за промишлените сектори на ЕС

15.  Отправя искане към Комисията да разработи конкурентоспособна европейска уредба, отворена към външния свят, с цел привличане и запазване на частните инвестиции, поддържане на силни вериги за създаване на стойност в ЕС и създаване на качествена заетост, за да се осигурят осезаеми ползи за гражданите на ЕС;

16.  Отбелязва също така, че правилата за държавна помощ трябва да бъдат по-добре приспособени, за да се генерират иновации и устойчивост и да се постигнат целите за насърчаване на висока степен на заетост и насърчаване на социални политики в съответствие с член 9 от Договора за функционирането на Европейския съюз;

17.  Подчертава, че европейската промишленост е изправена пред глобална конкуренция и във връзка с това категорично насърчава Комисията спешно да вземе предвид световния пазар като референтен при определянето на географските пазари в своя анализ и да не ограничава своя анализ до националните пазари или вътрешния пазар, като по този начин даде възможност на европейските промишлени сектори да създават партньорства в областта на НИРД или стратегически съюзи; призовава в този контекст да се създадат условия за преструктуриране на основните европейски производители, за да се даде възможност за появата на участници с достатъчно критична маса за справяне с международната конкуренция;

Възлагане на обществени поръчки — инструмент, който се нуждае от подобряване

18.  Призовава Комисията да приложи по-добре нормативната уредба на ЕС относно възлагането на обществени поръчки; припомня, че разпоредбите на ЕС предвиждат отхвърлянето на оферти, които са необичайно ниски или при които над 50% от стойността се реализира извън ЕС;

19.  Счита, че обществените поръчки и екомаркировката ще изиграят роля за въвеждането на устойчиви продукти, услуги и иновации и за стабилна промишлена база в Европа; отправя искане за съгласувани усилия от страна на държавите членки и Комисията, за да се гарантира, че решенията на възлагащите органи се основават на принципа на икономически най-изгодната оферта;

По-добро използване на средствата на ЕС, НИРД и иновациите — пътят за насърчаване на нова промишлена политика

20.  Призовава Комисията да разработи, съвместно с държавите членки, стратегия на Съюза за съгласувана и всеобхватна промишлена политика, насочена към реиндустриализацията на Европа и основана, наред с другото, на цифровизацията (в частност интегрирането на интелигентните технологии и роботиката в промишлените вериги за създаване на стойност), устойчивостта, енергийната ефективност и подходящите ресурси; за тази цел призовава за по-голямо сътрудничество и сближаване между държавите членки в областта на данъчните, социалните и бюджетните въпроси, така че да се улесни възникването на съвместни промишлени проекти; счита, че европейската нормативна уредба следва да дава възможност на промишлените сектори да се адаптират към съответните промени и да предприемат изпреварващи действия, за да допринесат за създаването на работни места, растеж и регионално сближаване;

21.  Призовава Комисията да си сътрудничи с различните промишлени сектори с цел да се осигури възможно най-доброто използване на европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-точно на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), в подкрепа на проекти в областта на НИРД на регионално равнище;

22.  Счита, че фондовете на ЕС предоставят голяма възможност за финансиране на устойчиви инвестиции в енергийна инфраструктура и инфраструктура на обществения транспорт, както и интелигентно използване на информационните и комуникационните технологии; призовава за подобряване на изпълнението на различните критерии, в частност по отношение на критериите за заетост и за околната среда, както и на социалните критерии, за използване на фондовете на ЕС и всички финансови инструменти, управлявани от ЕИБ;

23.  Призовава за програма на ЕС за интелигентна специализация и за отдаване на приоритет на НИРД в секторите, в които ЕС може да има водещи позиции; призовава за конкретни инструменти, които да дадат възможност на ЕС и на държавите членки да обединят усилията си в областта на НИРД и да направят възможно въвеждането на резултатите от нея в местната икономика; счита, че връзката между научните изследвания и промишлеността е от решаващо значение за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността в ЕС; във връзка с това призовава Комисията и държавите членки активно да насърчават и поощряват засилването на сътрудничеството между изследователските центрове, университетите и предприятията; призовава за подобряване на средата за научни изследвания чрез увеличение на бюджета за НИРД и иновации и по-добра взаимосвързаност между различните европейски и национални програми за финансиране;

24.  Призовава Комисията и Европейската инвестиционна банка да се насочат по-специално към тези региони, които са най-силно засегнати от деиндустриализацията, и спешно да ускорят подкрепата за проектите в тези региони, като същевременно гарантират подкрепата за жизнеспособни и висококачествени проекти; счита, че потенциалът за увеличаване на стратегическото и целенасоченото кредитиране от Европейската инвестиционна банка за проекти, свързани с иновации и преобразуване на промишлеността, особено в сферата на производството и свързаните с него услуги, следва да бъде допълнително проучен; призовава Комисията и държавите членки да осигурят по-добър достъп до финансиране за предприятията от ЕС, особено за микропредприятията и МСП, като по този начин се увеличава техният капацитет за изграждане на проекти, и да им предоставят по-добри консултантски услуги и техническа подкрепа;

25.  Изисква от Комисията, като съгласува работата си с държавите членки, да проучи начини за способстване на икономическа реорганизация, като същевременно гарантира, че дружествата поемат пълна отговорност по отношение на околната среда, спазват законодателството в тази област и прилагат високи стандарти; изисква дружествата да почистят закритите обекти в рамките на разумен срок и да улеснят местните органи в усилията им за тяхното възстановяване;

26.  Призовава Комисията да разгледа улесняването на обмена на най-добри практики между държавите членки относно най-добрите начини за справяне със закриването на дружества, като ги насърчава да разгледат примерите, съдържащи се в правните разпоредби, за да се опитат — доколкото е осъществимо — да организират търсенето на купувач или продажбата на завода с цел запазване на производствената дейност във фабриките въпреки прекратяването на дейността, за което е взето решение от първоначалните собственици;

27.  Счита, че избягването на данъци, включително чрез прехвърлянето на материални и нематериални активи или услуги между дружествата на неадекватни цени (трансферна цена), следва да се предотврати и то се дължи и на липсата на европейска координация в областта на данъчните и търговските въпроси; призовава за по-голямо сътрудничество и сближаване между държавите членки в областта на данъчните, социалните и бюджетните въпроси;

Преструктуриране по социално отговорен начин и създаване на качествена заетост в ориентирани към бъдещето сектори

28.  Приветства инициативата на някои местни органи, наред със социалните партньори, като например в случая Alstom, да бъдат насърчавани експериментални проекти за работниците и дружествата, които са процес на преструктуриране, за да се обезпечи професионалното развитие чрез обучение и действия, така че да се запази качествена заетост;

29.  Подчертава жизненоважната необходимост от развиването на технически умения, особено в производствения сектор; подчертава необходимостта от насърчаване на значението на технически квалифицираните работници; счита, че е от решаващо значение, за да се извлече максимална полза от нетния потенциал за създаване на работни места на екологосъобразната икономика, на съществуващата работна сила да се предоставят подходящи възможности за придобиване на новите умения, необходими за прилагането на кръгова икономика; припомня, че квалифицираната работна сила е важна за жизнеспособността на производството; подчертава, че е важно да се насърчава по-доброто взаимодействие между образователните системи, университетите и пазара на труда, включително придобиването на умения и опит в работна среда и сътрудничеството с предприятията в създаването на иновационни „клъстери“;

30.  Призовава всички съответни органи да гарантират, че всички заинтересовани страни спазват в пълна степен националното и европейското законодателство в областта на информирането и консултирането на работниците, особено през период на преструктуриране, и също така да гарантират опазването на околната среда и безопасността на работното място;

31.  Подчертава, че дружествата трябва да изпълняват своите правни задължения съгласно европейското и националното право, като отдават приоритет на информирането и консултирането на работниците, както и на възможността за преглед на алтернативи, предлагани от социалните партньори;

32.  Счита, че всяка дейност по преструктуриране следва да бъде обяснена и обоснована пред заинтересованите страни, когато е целесъобразно, включително що се отнася до избора на мерките, предвидени във връзка с целите и алтернативните възможности; призовава за диалог на местно равнище, включващ всички заинтересовани страни с цел обсъждане на възможно най-добрите договорености в случаите на преструктуриране;

33.  Подчертава значението на устойчивия социален диалог на всички равнища, основан на взаимно доверие и споделени отговорности, като един от най-добрите инструменти за намиране на консенсусни решения и общи възгледи при прогнозирането, предотвратяването и управлението на процеса по преструктуриране;

34.  Подчертава, при преструктуриране, необходимостта от защита на засегнатите работници по отношение на здравето и условията на труд, социалната сигурност, преквалификацията и реинтеграцията на пазара на труда;

35.  Отбелязва, че преструктурирането има много по-широко въздействие отколкото само върху самото дружество, с непредвидими последици за общностите и за икономическата и социалната структура на държавите членки;

36.  Призовава Комисията да се консултира със социалните партньори относно ефективността на законодателството в областта на колективните уволнения в контекста на случаите Caterpillar и Alstom;

37.  Изразява съжаление за постепенната финансиализация на реалната икономика, фокусирана върху краткосрочните финансови перспективи, вместо върху поддържането на иновативен промишлен инструмент, който може да осигури устойчиви и качествени работни места и дългосрочни ползи за обществото; изразява съжаление за това, че този подход доведе до загубата на много работни места в производствения сектор; призовава Комисията да се консултира със социалните партньори относно възможността за преразглеждане на действащото законодателство по отношение на колективните уволнения, като се вземат предвид аспектите, свързани със случаите Caterpillar и Alstom, и по-специално участието в процедурата на всички работници, служители и подизпълнители, и ефективни мерки за избягване на незаконни колективни уволнения, които не се основават на реални икономически причини, в т.ч. възможността за налагане на санкции, например преустановяване на достъпа до финансирани от ЕС програми или изискване за възстановяване на предоставената публична помощ;

38.  Призовава работната група на Комисията да проучи начина, по който е проведена процедурата на консултация с Европейския работнически съвет (ЕРС); призовава Комисията, в контекста на проучването, да разгледа необходимостта от преразглеждане на Директивата за ЕРС;

39.  Отбелязва, че ЕФПГ е важен инструмент на ЕС в ерата на глобализацията за подпомагане на държавите членки в техните политики за професионална преквалификация на работниците, както и за възстановяване на икономическата структура в даден регион по отношение на работниците, които са засегнати от отрицателните последици от глобализацията или икономическата криза; припомня значението на препоръките, отправени от Парламента в неговата резолюция от 15 септември 2016 г. относно дейностите, въздействието и добавената стойност на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията през периода 2007—2014 г.;(7)

40.  Подчертава обаче, че ЕФПГ е инструмент, който се задейства едва след като са настъпили съкращения, и че са необходими повече усилия от страна на държавите членки и ЕС за създаване на подходяща икономическа и законодателна среда с цел стимулиране на конкурентоспособността и създаване на дългосрочни устойчиви работни места;

41.  Призовава Комисията да информира Парламента относно своята стратегия за основните промишлени сектори в Европа, а именно сектора за оборудване за железопътния транспорт и сектора на машиностроенето, с цел създаване на по‑благоприятна пазарна среда, както и относно мерките, които възнамерява да предприеме за запазване на качествена заетост, ноу-хау и инвестициите в Европа;

42.  Отбелязва, че в случаите на преструктуриране по-младите и по-възрастните работници по-често са обект на съкращения в сравнение с останалите възрастови групи; подчертава, че в случай на съкращения работодателите трябва да спазват законодателството в областта на борбата срещу дискриминацията, особено по отношение на дискриминацията, основана на възраст;

43.  Отбелязва, че преходът към екологична икономика има значителен потенциал за създаване на работни места на местно равнище, които не могат да бъдат преместени, както и в области, които не могат да бъдат изместени в чужбина; отбелязва, че има сериозни доказателства, че зеленият преход в крайна сметка ще окаже положително въздействие върху заетостта, като се има предвид фактът, че устойчиви икономически дейности като икономията на енергия са много по‑трудоемки, отколкото заместваните от тях дейности, и че те биха имали потенциал да дадат възможност на регионите да станат по-независими;

o
o   o

44.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Комисията и на Съвета.

(1) ОВ L 225, 12.8.1998 г., стр. 16. (2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 855. (3) OВ C 440, 30.12.2015 г., стр. 23. (4) Приети текстове, P7_TA(2014)0032. (5) Приети текстове, P8_TA(2015)0460. (6) Приети текстове, P8_TA(2016)0280. (7) Приети текстове, P8_TA(2016)0361.